Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-02-26

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Нина Чилова и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Колеги народни представители, предстоят ни гласувания по разискванията по питането на народния представител Донка Михайлова към министъра на труда и социалната политика, след което ще продължим с програмата, която приехме за нашата работа през тази седмица.
Във връзка с протичането на днешния пленарен ден позволете да ви направя две процедурни предложения.
Едното е днес актовете, които обсъждаме на първо и второ четене, да гласуваме след приключване на съответното обсъждане. Това е свързано и с програмата ни, и с празничните дни, които предстоят в началото на другата седмица. Става дума и за някои актове, които са по точки 2 и 3.
Освен това, предлагам следното разместване: точки 6 и 7 да станат точки след четвърта, тоест нови пета и шеста, а второто четене на Законопроекта за културното наследство да бъде, вместо пета, точка 7, тъй като предстоят продължителни гласувания по това второ четене, а е важно ратификациите, които сега са предвидени в точки 6 и 7, да бъдат и обсъдени, и гласувани днес.
Моля ви да гласувате тези две процедурни предложения: да гласуваме след приключване на обсъжданията и точки 6 и 7 да станат 5 и 6.
Гласували 182 народни представители: за 161, против 16, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
Преминаваме към гласуването, което ни предстои по проекта за Решение във връзка с разискванията по питането на народния представител Донка Михайлова към министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова. Следва да приемем решение в резултат на тези разисквания – това се предвижда по съответния текст на Конституцията.
Уважаеми колеги, има два проекта за решение, които са внесени по това разискване. Едното – от госпожа Михайлова и съответните вносители на искането за питане. Другото – от господин Мартин Димитров и група народни представители. Първото – на 13 февруари, второто – на 19 февруари. Ще ги подложа на гласуване по реда на постъпването им в деловодството на Народното събрание.
Подлагам на гласуване проекта за Решение във връзка с разискванията по питането на народния представител Донка Михайлова към министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова относно антикризисни мерки, засягащи трудовия пазар, внесен от Донка Михайлова и група народни представители на 13 февруари т.г.
Гласували 180 народни представители: за 128, против 43, въздържали се 9.
Решението е прието.
В такъв случай няма да подлагам на гласуване втория проект.
Както знаете, предстои ни гласуване по предложението да се гласува вот на недоверие на Министерския съвет. Това ще стане в 18,00 ч. в края на днешния пленарен ден. Както решихме вчера, той ще продължи и след 14,00 ч. с нашата редовна програма - до 18,00 ч.
Продължаваме по приетата програма за седмицата.

Точка трета от нея е:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ Владимир Кузов (на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България).
Позволете да ви направя следното съобщение във връзка с тази точка. В деловодството на Народното събрание с вх. № 912-00-2 от 24 февруари 2009 г. са регистрирани изпратените от председателя на Трето наказателно отделение при Софийски градски съд заверени копия на:
- присъда № 1607 по наказателно общ характер дело № 391306 по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение V състав,
- Решение № 10808 по въззивно наказателно общ характер дело № 68507 на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение VІІІ състав, и
- Решение № 1009 по касационно дело № 47208 на Върховен касационен съд, Второ наказателно отделение,
касаещи осъдения Владимир Първанов Кузов за престъпление по чл. 157, ал. 2, алт. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 54 от Наказателния кодекс на три години лишаване от свобода при отлагане изпълнението на наказанието за изпитателен срок от пет години, както и обществено порицание. Присъдата е влязла в сила на 18 февруари 2009 г.
На основание чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Конституцията Народното събрание следва да приеме решение - служебен проект, по този въпрос. Проектът за решение гласи:

„РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията
на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Конституцията на Република България


РЕШИ:

Прекратява пълномощията на Владимир Първанов Кузов, народен представител от 25. многомандатен избирателен район – София.”
В този случай, уважаеми колеги, няма място за разисквания, тъй като правният факт на загуба на качество на народен представител не е по силата на това решение, което ще вземем, а по силата на действието на Конституцията при влязло в сила съдебно решение.
Затова подлагам на гласуване този служебен проект.
Гласували 181 народни представители: за 178, против 1, въздържали се 2.
Решението е прието.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка четвърта:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ.
Законопроектът е приет на първо четене на 27 ноември 2008 г.
Докладът е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Господин Юсеин, заповядайте, за да представите доклада на комисията за второ четене.
Уважаеми колеги, ще гласуваме след представяне и обсъждане на всеки от текстовете.
ДОКЛАДЧИК Ахмед Юсеин: Благодаря Ви, господин председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на закона: „Закон за допълнение на Закона за гражданската регистрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Юсеин.
По наименованието няма забележки.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта.
Гласували 133 народни представители: за 124, против 8, въздържал се 1.
Наименованието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК Ахмед Юсеин:
„Параграф единствен. Създава се нова ал. 5 в чл. 38 със следното съдържание:
„(5) При унищожаване на регистри вследствие на форсмажорни обстоятелства, установени по надлежен ред, кметът на общината може да възложи на длъжностното лице по гражданското състояние тяхното възстановяване на база официална информация от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението”.
Предложение на народните представители Христо Бисеров и Рейхан Аблеким:
Новата ал. 5 на чл. 38 от Закона за гражданската регистрация придобива следната редакция:
„(5) При унищожаване или изгубване на регистър за гражданско състояние, районният съд по молба на кмета на общината, установява унищожаването или изгубването и разпорежда да се състави унищожения или изгубен регистър. Министерството на регионалното развитие и благоустройството предоставя относимите към този регистър данни, включени в Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен, който става § 1:
„§ 1. В чл. 38 се създава ал. 5:
„(5) При унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, без да има възможност за бъде възстановен, кметът на общината може да поиска от районния съд да установи унищожаването или изгубването и да разпореди съставянето на съответния регистър”.
Предложение на народните представители Христо Бисеров и Рейхан Аблеким:
В чл. 542 от Гражданския процесуален кодекс се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) При унищожаване или изгубване на регистър за гражданско състояние, без възможност да бъде възстановен, кметът на общината може да поиска от районния съд да установи факта и да разпореди съставянето на регистъра”.
В чл. 544 от Гражданския процесуален кодекс се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
„(4) В случаите по ал. 2 на чл. 542 съдът призовава Министерството на регионалното развитие и благоустройството и го задължава да представи относимите към унищожение или изгубен регистър данни, включени в Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Призовава се и прокурорът”.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде „Заключителна разпоредба” с § 2:

„Заключителна разпоредба
§ 2. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г., изм., бр. 50 от 2008 г., Решение № 3 на Конституционния съд на Република България от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г., бр. 69 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 542:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) При унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, без да има възможност да бъде възстановен, кметът на общината може да иска с молба до районния съд да установи факта и да разпореди съставянето на съответния регистър”.
2. В чл. 544 се създава ал. 4:
„(4) В случаите по чл. 542, ал. 2 съдът призовава Министерството на регионалното развитие и благоустройството и прокурора. Министерството на регионалното развитие и благоустройството представя данни от ЕСГРАОН, относими към съответния регистър”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това са текстовете, които се предлагат.
Уважаеми колеги, както докладва господин Юсеин, има предложение на комисията по § 1, който досега е параграф единствен, в окончателна редакция на комисията.
По този текст има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте този текст на § 1 от законопроекта в окончателна редакция на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 107, против 10, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Христо Бисеров за нов § 2 със заглавие „Заключителна разпоредба” в редакция, предложена от комисията.
Гласувайте този текст.
Гласували 130 народни представители: за 110, против 17, въздържали се 3.
Предложението е прието, с което е приет и законът.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И така, уважаеми народни представители, продължаваме с:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ВТОРИ ЗАЕМ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИКИТЕ – ИНСТИТУЦИОНАЛНА РЕФОРМА В СОЦИАЛНИТЕ СЕКТОРИ) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Вносител - Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща.
Господин Овчаров, да чуем от Вас становището на комисията.
След това ще преминем към първо и второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Благодаря, господин председател.
Предлагам процедурно да бъдат допуснати в залата господин Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите, и господин Ерик Рангелов – изпълнителен директор на „Социалноинвестиционен фонд” към Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Гласувайте процедурното предложение.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите представителите на изпълнителната власт да заповядат в пленарната зала.
Имате думата, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров:

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение
(Втори заем за развитие на политиките – институционална
реформа в социалните сектори) между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие,
№ 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 3.02.2009 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12 февруари 2009 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: Димитър Ивановски - заместник-министър; от Министерството на труда и социалната политика: Ерик Рангелов - изпълнителен директор на „Социалноинвестиционен фонд”; от Министерството на образованието и науката: Цветана Герджикова - директор на дирекция „Структурни фондове”; от Националната здравноосигурителна каса: Емил Райнов - председател на управителния съвет, и Жени Начева – директор на дирекция „Бюджет”.
Законопроектът беше представен от господин Ивановски.
С Решение № 421 от 2008 г. Министерският съвет е одобрил проекта на споразумението, като е упълномощил министъра на финансите и министъра на икономиката и енергетиката да проведат преговори и министърът на финансите да подпише заемното споразумение. От своя страна Бордът на директорите на Световната банка е одобрил заема на 4 ноември 2008 г.
На 18 ноември 2008 г. в София министърът на финансите и директорът за България на Световната банка са подписали Втория заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори (DPL II).
След изпълнението на мерките по Първия заем за развитие на политиките правителството продължава да полза подкрепата на Световната банка по отношение на по-нататъшните реформи в социалните сектори, като Вторият заем запазва фокуса именно върху тези сектори. Програмата е в съответствие със Стратегията за партньорство със страната, като нейните стратегически области са следните:
- повишаване на производителността и заетостта в подкрепа на растеж, чийто основен двигател е частният сектор;
- фискална устойчивост и подобрен капацитет за усвояване на средства по линия на Европейския съюз;
- подобряване на достъпа до основни социални услуги.
Основните стратегически решения, направени за DPL I, се запазват и за DPL II. Световната банка предоставя политически консултации на високо ниво и техническа помощ в допълнение към финансовото подпомагане, свързано с Програмата DPL. Запазва се използването на опростен подход, фокусиращ се върху малък брой изключително значими политики и концентрирането на техническата помощ върху тях. DPL също така има за цел укрепването на капацитета на правителството за изпълнение на неговите стратегии и политики.
Заемът DPL II е в размер 101,7 млн. евро. Договорен е с опция за отложено теглене при стандартно договаряните финансови условия по заемите за страната от Международната банка за възстановяване и развитие.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 8 гласа „за”, 1 глас „против”, без „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Има доклад и на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Мръцков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Петър Мръцков: Господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя доклад по Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2009 г.
„Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 11 февруари 2009 г., разгледа и обсъди внесения законопроект.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Стефан Узунов от Министерството на икономиката и енергетиката. Той изясни, че Заемното споразумение е сключено въз основа на дадено от Народното събрание съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение за Втори заем за развитие на политиките между България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Основните стратегически насоки се запазват и при втората фаза, а именно Световната банка да предоставя консултации на високо ниво, техническа помощ в допълнение на финансовото подпомагане, свързано с програмата за развитие на политиките. Запазва се използването на опростен подход на фокусиране към малко на брой значими политики и концентриране на политическата помощ към тези политики.
Бе изяснено, че в момент на липса на възможност за достатъчно прогнозиране на предстоящи евентуални негативни процеси в икономиката всеки привлечен ресурс е необходим, който може да послужи за покриване на неблагоприятни ситуации в платежния баланс на страната. За разлика от Проект за социално включване, Проектът за развитие на политиките насочва правителството да поеме и изпълни определени ангажименти с определен ресурс, предоставен на разположение на страната.
Предложеното Второ заемно споразумение е в размер на 101,7 млн. евро и е договорено за отложено теглене при стандартно договаряните финансови условия по заемите от Международната банка за възстановяване и развитие.
След приключване на разискванията и проведено гласуване с резултати: „за” – 15 гласа, „против” – 1 глас и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Мръцков.
Има доклад на Комисията по образованието и науката.
Госпожо Богданова, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Валентина Богданова: Господин председател, дами и господа народни представители!
„Законопроектът беше разгледан на заседание на Комисията по образованието и науката на 11 февруари 2009 г. Той бе представен от Лъчезар Стефанов – директор на Дирекция „Външни финанси” към Министерството на финансите. Той подчерта, че проектът е във връзка с подписаното на 18 ноември 2008 г. Заемно споразумение за отпускане от Международната банка за възстановяване и развитие на Втори заем на Република България за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори в размер на 101,7 млн. евро.
Програмата DPL, която е обект на това споразумение, подкрепя платежния баланс срещу конкретни ангажименти на българското правителство за развитие на политиките в образованието, здравеопазването и социалната сфера. DPL ІІ покрива 10 действия, които се предприемат от заемополучателя – правителството на Република България, три от тях са в социалната сфера, четири са в сферата на образованието и три – в сферата на здравеопазването.
Програмата DPL подкрепя реформите за повишаване на качеството на образованието в България чрез установяване на ефективна вътрешна система за оценяване и въвеждане на система за национална стандартизирана външна оценка, намаляване на броя на отпадащите ученици и по-пълен обхват на децата, подлежащи на задължително обучение, децентрализация и оптимизация на училищната мрежа и въвеждане на делегирани бюджети за всички училища.
Заемополучателят се ангажира да участва в международни тестове за оценяване на успеваемостта като Програмата за международна оценка на учениците, Проучване на напредъка в грамотността за четене на литература и Международни тенденции в ученето на математика и природни науки. Националният институт за обучение на директори към Министерство на образованието и науката със средства от заема е обучило 50% от инспекторите и училищните директори. Министерският съвет е одобрил пакет от мерки и стимули за прилагането на единния разходен стандарт за издръжка на едно дете и ученик.
В изказванията си народните представители обърнаха внимание, че делението на политиките, свързани със социалната сфера на образованието, е относително, тъй като повечето от мерките са взаимно обвързани. Те подчертаха, че България има конкретни ангажименти по този заем относно заетост на младежи и на хора над 55 години и вече е изпълнила някои от заложените параметри за развитие на заетостта и намаляване на безработицата. Изразено бе мнение, че професионалното образование и обучение би следвало да съответства на потребностите на пазара на труда. Членовете на комисията подкрепиха съвместната инициатива на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на образованието и науката за разработване на система за проучване потребностите на работодателите от работна сила. Идеята е системата да бъде институционализирана като постоянно действаща – специално звено, което на база акумулирана информация да прави прогнози, които да определят план-приема на учениците в професионалните училища.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2009 г., и предлага да бъде приет от Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, госпожо Богданова.
Има доклад на Комисията по здравеопазването.
Доктор Кумчев, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Заемът DPL ІІ е в размер на 101,7 млн. евро и е договорен с опция отложено теглене при стандартно договаряните финансови условия по заемите за страната от Международната банка за възстановяване и развитие.
В хода на дискусията народните представители от комисията изразиха принципната си подкрепа за Заемното споразумение и отправиха уточняващи въпроси към представителите на отговорните институции.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: „за” – 11, без „против”, „въздържал се” – 1, Комисията по здравеопазването прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има доклад на Комисията по външната политика.
Не виждам председателя и заместник председателя на Комисията по външна политика. В залата има ли член на Комисията по външна политика?
Госпожо Стойчева, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Силвия Стойчева: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика
относно Законопроект № 902-02-6 за
ратифициране на Заемното споразумение
между Република България и Международната
банка за възстановяване и развитие
На заседание, проведено на 11 февруари 2009 г., Комисията по външна политика разгледа цитирания по-горе законопроект и представя следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Господин Кънев иска процедура, преди да започнем разискванията. Заповядайте.
Петър Кънев (КБ): Уважаеми колеги, ще направя една процедура, тъй като гледам оредяващите редици.
Днес изтича срокът за подаване на предложения по Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, но има още няколко интересни предложения, които не успяхме да обработим. Молбата ми е да удължим срока с още една седмица. Притеснявам се, че ще дойде момент, когато няма да можем да направим това.
Това е моята молба – удължаване на срока с още една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ще бъде поставено на гласуване Вашето предложение, господин Кънев.
Откривам дискусията по този законопроект. Имате думата, уважаеми народни представители.
Още веднъж се обръщам към народните представители в залата, има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект? За сведение на народните представители в пленарната зала, на балкона, както виждате, уважаеми народни представители, са студенти по специалност право на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, бъдещи юристи. Посещението в парламента е част от редовната практика на студентите юристи. Да поздравим тези млади хора, които сега са на балкона и които съм убеден, че скоро ще бъдат и долу при нас. Поне някои от тях. (Ръкопляскания.)
И така, има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Гласувайте на първо четене законопроекта.
Гласували 116 народни представители: за 105, против 9, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура – господин Овчаров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене на днешното заседание на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Гласуваме процедурното предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 121 народни представители: за 109, против 8, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Поставям на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Петър Кънев, за удължаване с една седмица срока за предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Гласували 104 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси да прочете закона за ратификация.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров:

„ЗАКОН
за ратифициране на Заемното споразумение
(Втори заем) за развитие на политиките и
институционалната реформа в социалните сектори
между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Заемното споразумение (Втори заем) за развитие на политиките и институционалната реформа в социалните сектори между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 18 ноември 2008 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Овчаров.
Имате думата, уважаеми народни представители, по текста на законопроекта.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Гласувайте на второ четене законопроекта за ратификация.
Гласували 103 народни представители: за 96, против 4, въздържали се 3.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПРОЕКТ ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Имате думата, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров:

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на
Заемното споразумение (Проект за социално включване)
между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие,
№ 902-02-3, внесен от Министерския съвет
на 2 февруари 2009 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12 февруари 2009 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите – Димитър Ивановски, заместник-министър, и от Министерството на труда и социалната политика – Ерик Рангелов, изпълнителен директор на „Социалноинвестиционен фонд”.
Законопроектът беше представен от господин Рангелов.
Подписаното Заемно споразумение със Световната банка е за заем в размер на 40 млн. евро, с който да бъде финансиран проектът за социално включване, който ще бъде осъществяван през следващите пет години. През първите две и половина години ще бъдат усвоени 90 на сто от заемните средства, а до края на петгодишния период проектът ще бъде финансиран със средства от Европейския социален фонд.
Изпълнението на проекта ще подкрепи усилията на българското правителство за социално включване на деца чрез инвестиции в развитието им в най-ранна детска възраст. С разработените програми по проекта се цели да се подобри училищната готовност на децата от семейства с ниски доходи и на децата с увреждания на възраст до седем години, да се повиши благосъстоянието на децата и да се разшири обхватът на услугите, свързани с грижи за деца.
Проектът за социално включване ще окаже подкрепа за разработването на програма за училищна готовност и ще обединява мерки за предоставяне на социални, образователни и здравни услуги на ниво общини, които в бъдеще ще отговарят и на условията за финансиране от Европейския социален фонд по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Проектът включва два компонента: „Интегрирани социални услуги и услуги, свързани с грижи за деца, който ангажира 90 на сто от заемните средства и обхваща подкопонент „Програми за родители на деца на възраст от нула до три години” и подкомпонент „Програми за деца от три до седемгодишна възраст”; и ”Изграждане на капацитет”, който включва подкомпонентите „Изграждане на капацитет на местно ниво” и „Оценка на въздействието”.
Заемът е с общ срок на погасяване 17 години, включващ петгодишен гратисен период по отношение на главницата, погасяването на която след изтичането на гратисния период ще се осъществява при обвързан с ангажимента погасителен план на равни вноски.
Финансовите условия са стандартни за предоставяни от Световната банка заеми и са благоприятни за българската страна.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 8 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се”.
Въз основа на проведеното обсъждане и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-3, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Госпожо Кънева, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК Маргарита Кънева: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Заемното
споразумение (Проект за социално включване) между
Република България и Международната банка за възстановяване
и развитие № 902-02-3, внесен от Министерския съвет
на 2 февруари 2009 г.
На заседание, проведено на 11 февруари 2009 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 902-02-3, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2009 г.
Законопроектът бе представен от господин Ерик Рангелов – изпълнителен директор на „Социално-инвестиционен фонд” към Министерството на труда и социалната политика.Той подчерта, че законопроектът е във връзка с подписаното на 18 ноември 2008 г. Заемно споразумение за отпускане на заем на Република България от Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 40 млн. евро за финансово подпомагане на Проект за социално включване. Целта на проекта е разработването на програми за разширяване на услугите, свързани с грижи за децата, повишаването на благосъстоянието на децата и подобряването на училищната готовност на децата от семейства с ниски доходи и на децата с увреждания и с други специални нужди.
Проектът за социално включване ще бъде осъществен в срок от пет години. Предвижда се през първите две години и половина да бъдат усвоени 90% от заемните средства, а до края на периода проектът да бъде финансиран със средства от Европейския социален фонд. Заемът е с общ срок на погасяване 17 години и включва петгодишен гратисен период по отношение на главницата.
Проектът се състои от две части.
Първата част – „Интегрирани социални услуги и услуги, свързани с грижи за деца”, е насочена към осигуряването на безвъзмездно финансиране на общини за изпълнение на програми за родители на деца от 0 до 3 години и програми за деца от 3 до 7 годишна възраст.
Втората част – „Изграждане на капацитет”, включва подобряване на капацитета на местната власт, оценка на въздействието от проекта и изготвяне на национална база с данни за благосъстоянието и образованието на децата.
Основни изпълнители на проекта са Министерството на труда и социалната политика, респективно неговата Главна дирекция „Европейски фондове, програми и проекти”, с участие на Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане.
В изказванията си народните представители подчертаха, че изпълнението на Проекта за социално включване е част от инвестицията в развитието на децата от най-ранна възраст, особено за тези от маргинализираните семейства с ниски доходи и за децата с увреждания. Членовете на комисията обърнаха внимание, че в България действа система, която отчита колко деца са отпаднали от училище, но не отчита децата, които не постъпват в училище. Те препоръчаха част от средствата от заема да бъдат насочени към изграждане на надеждна система за отчитане на броя на децата, които не постъпват в училище. Изразено бе мнение, че не бива да се поставят на една плоскост здрави психически и физически деца от семейства с ниски доходи и децата с физически увреждания. Основна цел на образователната политика е равен достъп до качествено образование. Необходимо условие този принцип да бъде спазен е усвояването на официалния български език от всички подлежащи на обучение деца.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 902-02-3, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2009 г., и предлага да бъде приет от Народното събрание.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Кънева.
Господин Иванов, заповядайте, за да представите становището на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Иванов:

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и
спорта относно Законопроект за ратифициране на
Заемно споразумение (Проект за социално включване)
между Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие № 902-02-3, внесен
от Министерския съвет на 2 февруари 2009 г.

На свое заседание, проведено на 12 февруари 2009 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за ратифициране на Заемно споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 902-02-3, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2009 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и Държавната агенция за закрила на детето.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Светлана Дянкова – заместник-министър на труда и социалната политика.
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта прие следното решение:
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта подкрепя целите на Заемното споразумение, одобрява съдържанието му и оценява неговото значение за подобряване на грижите за деца до 7-годишна възраст от социално слаби семейства, деца с увреждания и други деца със специални нужди.
Комисията предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроект за ратифициране на Заемно споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 902-02-3, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2009 г.
Решението на комисията е прието с 6 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Мръцков, заповядайте, за да представите Доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК Петър Мръцков: Господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-3, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2009 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 11 февруари 2009 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение, № 902-02-3, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2009 г.
На заседанието присъстваха госпожа Светлана Дянкова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Ерик Рангелов – изпълнителен директор на Социално-инвестиционния фонд, и госпожа Весела Караиванова – заместник-управител на НОИ, господин Владимир Горанов от Министерството на финансите.
След приключване на разискванията бе проведено гласуване с резултати: „за” – 15 гласа, „против” – няма, „въздържал се” – 1 глас. Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-3, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Следва становището на Комисията по външна политика.
Заповядайте, госпожо Станчева.
ДОКЛАДЧИК Даринка Станчева:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-3, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2009 г.

На заседание, проведено на 11 февруари 2009 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Въз основа на проведеното обсъждане, комисията прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Станчева.
Уважаеми народни представители, този законопроект е разпределен и на още една комисия – Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Тя не е представила своето становище, но както е традиционно, вече от няколко парламента, след като комисията не е водеща, макар и да не е представила становище, няма пречка да преминем към разискванията на този законопроект.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът за Заемното споразумение със Световната банка, който трябва да разискваме и да гласуваме, е от изключителна важност за развитието на процеса на социално включване на деца в рискови групи, които отпадат от училищното образование.
Мисля, че това е един изключително благоприятен заем за около 40 млн. евро, който държавата ще изплаща 17 години, но има пет години гратисен период при много добри финансови условия.
Хубавото на такъв заем е, че когато се изпълняват всички набелязани неща по програмата за един такъв заем по сключеното Заемно споразумение, всичко се изпълнява под много строгия контрол на Световната банка. Институциите, които в случая са: Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане, ще бъдат подложени на един изключителен мониторинг и контрол.
Мисля, че дейностите, които ще се извършат с парите от този заем, са много полезни, много важни – това са здравна просвета, това са семейно подпомагане, социално подпомагане, въобще социална подкрепа на семействата, в които има проблем детето да не отиде на училище или да отпадне от училище.
Също така много важно предимство на изпълнението на този заем е това, че той ще се изпълнява силно децентрализирано. Всичко ще се извършва от общините и е насочено към най-малките, там където трябва да се създаде стабилната база, където децата да посещават детска градина и после училище – от 0 до 3 години и от 3 години до 7-годишна възраст.
Мисля, че си заслужава парламентът да подкрепи този заем и да даде възможност на правителството да го изпълни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Моля, квесторите да поканят народните представители да заповядат в залата. Предстои ни гласуване.
Още веднъж се обръщам към народните представители в пленарната зала – има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на първо четене?
Тези заеми лесно се вземат, но после трудно се връщат.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Има строг контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За трети път се обръщам към народните представители – има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроекта на първо четене.
Гласували 103 народни представители: за 97, против 3, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Овчаров иска процедура.
Заповядайте, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение?
РЕПЛИКИ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 102 народни представители: за 94, против 6, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Овчаров да прочете закона.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Благодаря Ви, господин председател.

„ЗАКОН
за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписан на 18 ноември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател, както преди малко Вие правилно отбелязахте – много лесно се вземат заеми, но много трудно се връщат. В този смисъл искам да ви кажа.... (Шум и реплики от КБ.)
Уважаеми колеги от БСП, изслушайте ме. Ако някой иска да се изкаже, нека да дойде тук на трибуната и да вземе реплика, да си каже мнението.
Искам да ви кажа една цифра. Брутният вътрешен дълг на България към настоящия момент доближава 50 милиарда долара.
Всички вие знаете, че само за три години този дълг се е увеличил три пъти. Това е изключително тревожно, уважаеми дами и господа. Брутният външен дълг представлява 108% от брутния вътрешен продукт на България.
Всеки икономист, всеки, който разбира от икономика, мисля, че всеки студент второкурсник по икономика може да ви каже какво означава тази цифра в макроикономически план.
Няма да ви говоря и по другата тема – каква част от този заем ще бъде усвоен от експерти на Световната банка и какви хонорари ще вземат тези експерти, колко стотици, може би хиляди евра на ден ще вземат. Всичко това ще се плаща от нашия джоб. Ето защо не мога да подкрепя този закон, няма да го подкрепя, но ви съветвам и вас да размислите.
Пак се връщам на това, което председателят каза преди малко: много лесно се вземат заеми, но въпросът е кой ще ги връща и как.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Изглежда няма.
След като няма, преминаваме на второ четене на законопроекта. Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 98, против 4, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.

Уважаеми народни представители, следващата точка от седмичната ни програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО.
Госпожо Чилова, доколкото ми е известно, останаха два текста, които трябва да докладвате, а след тях, както се разбрахме на Председателския съвет, да преминем към гласуване.
Предавам ръководството на Народното събрание на госпожа Касабова, която е специалист по този закон.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: „Допълнителен доклад към Доклад № 853-13-15 от 8 декември 2008 г. за проект на Закона за културното наследство – второ гласуване.”
Беше отложен чл. 71 по вносител.
Имаме предложение по него на госпожа Чилова, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров, което не е подкрепено, а именно:
В чл. 71:
а) в ал. 4 след думите „непосредствено съседните имоти”, текстът да добие следното съдържание „ако е предвидено сключено застрояване”
б) в ал. 7 накрая да се добави „за опазване на недвижимото културно наследство”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 79:
„Чл. 79. (1) Режимът за опазване на недвижимата културна ценност се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут.
(2) С режима за опазване на недвижимата културна ценност се посочват териториалният обхват и предписанията за опазване на недвижимата културна ценност и нейната среда.
(3) Териториалният обхват се определя от границите на недвижимата културна ценност и на охранителната й зона.
(4) Когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се считат границите на имота, за охранителна зона – територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра – и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях.
(5) Единичните и груповите недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони формират защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, които се отразяват в кадастралните карти съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър, и в общите и подробните устройствени планове съгласно Закона за устройство на територията.
(6) Защитени територии са археологическите обекти, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата или под вода, като временните им граници и охранителни зони се определят с разрешението за теренно проучване.
(7) Когато в определени зони има данни за наличие на археологически обекти, министърът на културата може със заповед да ги обяви за защитени територии по реда на чл. 64.
(8) При отправено искане от религиозните институции Министерският съвет, съответно общинският съвет, може да разреши в недвижими културни ценности по чл. 88, т. 4 държавна или общинска собственост да се извършват обредни ритуали и богослужения при спазване на режимите за опазването им.
(9) В случаите, когато религиозният храм – недвижима културна ценност от национално и местно значение, е единствен в съответното населено място, в него имат право да извършват обредни ритуали и богослужения регистрираните вероизповедания при спазване на режимите за опазването му, до безвъзмездното предоставяне на право на ползване върху държавни и общински имоти.”
По чл. 80 има предложение от господин Паунов, което не е подкрепено, а именно чл. 80 целият да отпадне.
Има предложение от народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов, което комисията не подкрепя по т. 1 и подкрепя по т. 2:
„1. Точка 1 да отпадне.”
Има предложение на народните представители господин Казак, господин Юсеин и господин Шабанов.
Комисията подкрепя по т. 1 тяхното предложение, предложението по т. 2 подкрепя по принцип, което е отразено в чл. 79, ал. 8 и ал. 9.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов:
Член 80 напълно да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Станислав Станилов, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 3, а не подкрепя по т. 2. Предложението по т. 4 е оттеглено.
„2. Точка 2 се изменя така:
„2. археологически обекти с незавършено археологическо проучване;”
Има направено предложение от господин Михайлов, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 88:
„Чл. 88. Не се предоставя концесия за недвижими културни ценности:
1. с категория световно значение;
2. археологически резервати, с изключение на посочените в списък, утвърден от министъра на културата по реда на чл. 64;
3. музейни сгради и комплекси;
4. които са религиозни храмове и по предназначението си са свързани с практическите нужди за извършване на обредни ритуали и богослужения от съответната религиозна институция по смисъла на Закона за вероизповеданията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това е Допълнителният доклад по двата отложени текста от законопроекта.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по тези два текста.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Къде е този доклад?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Раздаден е вчера през деня, към 15,00 ч. квесторите го раздадоха в залата.
Заповядайте за изказване, господин Юсеин.


Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, взимам думата относно чл. 79, където става въпрос за думата „може”. Защо съм разтревожен от някои неща, които стават относно правата на човека и религиозните права на част от българското общество, когато се казва „може”? Ще ви дам един такъв пример. Дали община Самоков при това „може” ще вземе решение да се даде обредния дом, построен от дедите ни там, за ползване от мюсюлманите, които живеят в тази община? Това нещо мен ме дразни - защо общинският съвет или Министерският съвет ще взема решение? Ами, да вземе решение Организацията на обединените нации дали някоя общност има право да проповядва религиозните си права. Ние имаме международни договорености, имаме Конституция, имаме Закон за вероизповеданията!
Разтревожен съм не само за Самоков, но и за нещата, които стават в Бургас – една кабеларка показа като национални предатели български достойно избрани граждани едва ли не, че са направили някакво голямо престъпление като са гласували да се отреди терен за една религиозна общност на територията на общината. Сега ние узаконяваме неправдата, която ще бъде в бъдеще, че може някой общински съвет да гласува. Това е отредено от Конституцията и законите на страната ни, че една религиозна общност, която е регистрирана в съда и действа легитимно, а не задкулисно, има всички права да провежда обредите си в домовете, построени от нейните деди. Просто не мога да разбера – от доста време спорим за тази работа, за тези паметници на културата!
Аз не съм съгласен с думата „може”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за изказване, господин Дилов.
Любен Дилов (ДН): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, става дума за един член, около който всъщност нямаме много спор, просто искам да внеса яснота. В никакъв случай не става дума за препятстване на религиозни права или възможности, опазил ни Господ!
Става дума за опазване на културно-историческо наследство, за храмове, които освен като молитвени домове на различните вероизповедания, трябва да бъдат запазени като общо достояние не само на нацията, но и на човечеството. По исторически стекли се обстоятелства повечето такива храмове са православни и няколко са мюсюлмански - като цяло са красиви сгради, с изключителна историческа памет, някои от тях са образци на изкуство на световно ниво.
Всъщност с последните поправки в чл. 79 аз мисля, че вече имаме някакво сериозно сближаване на позициите. Новата ал. 9, както и предходната ал. 8, ясно казват следната процедура – не става дума за новостроящи се храмове, а за такива, които са паметници на културата с национално значение - ако на територията на общината няма друг храм, който може да бъде ползван от въпросната религиозна общност, то този също ще бъде ползван, като решението за това не се взема нито от общински съвет, нито от друга институция, а то става веднага. Министерският съвет като държава и общинският съвет като община трябва да предоставят друго място, ако се иска един такъв храм да бъде запазен като музей с по-ограничен режим. Ето затова в ал. 9, която ние добавихме, се казва: „В случаите, когато религиозният храм - недвижима културна ценност от национално и местно значение, е единствен в съответното населено място, в него имат право да извършват обредни ритуали и богослужения регистрираните вероизповедания при спазване на режимите за опазването му”.
Веднага превеждам какво означава това. Тук проблемът изобщо не са, уважаеми колеги от ДПС, джамиите. По силата на традицията на вероизповеданието опазването на джамиите не е застрашено от ритуалите, извършвани вътре. Но примерно в храма „Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново не може просто вътре да се палят свещи. Това е режимът на опазването им.
Прочутият храм в Стара Загора, за който съм сигурен, че ще имаме разговори след време, който по силата на историческото стечение на обстоятелствата, под него има православен храм, а под него езически и тракийски, е очевидно молитвено място от хилядолетия - той дори също може да бъде ползван, но при изрично спазване на препоръки, които прави министърът на културата, а не Министерският съвет как да бъде направено това. Примерно храмове, които са от голямо значение за определените вероизповедания, могат да бъдат ползвани само на големи празници. Аз не съм този, който ще каже как, но институциите, които управляват дадена религиозна общност заедно с Министерството на културата ще постигнат хармония по този въпрос – как да бъдат ползвани.
Но разберете, ако има някаква загриженост в залата, тя не е изобщо за джамиите. Бъдете сигурни в това! Тя е за това колко трудно се опитваме да убедим нашите свещеници в нещо, което отдавна е практика в Западна Европа и в Гърция – храмове, които безспорно са достояние на човечеството, да се ползват малко по-внимателно, свещи да се палят в специални помещения, създадени отвън, или да се използват абсорбатори, или електронни свещи, където може и където го позволяват. За това става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли реплика към господин Дилов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Доколкото имам отношение към предложението законът да урежда изрично случаите, в които националният паметник на културата, който е религиозен храм и се явява единствен за съответното населено място, да може да се ползва, естествено при спазване на режима за ползване, се чувствам задължен на тази дискусия да представя пред вас онова, което ме мотивира. Не е само съществуващата практика в няколко населени места един значителен брой вярващи в продължение на много години да не могат да упражнят едно абсолютно неотменимо право – не само конституционно, а това естествено неотменимо право, с което човек се ражда – правото да изразява своята вяра. Доколкото това право е неразривно свързано с религиозните обреди, лишаването от възможността да се осъществяват тези обреди има за практически резултат лишаването от това право на вероизповедание. В едно демократично гражданско общество не е възможно да се допуска колизия между ценностите.
Ние в Парламентарната група на Движението за права и свободи казваме, че съхраняването на националните паметници на културата трябва да бъде един много важен приоритет на държавната политика. Това налага Законът за културното наследство най-сетне да се приеме, не толкова и не само ангажиментите, които бихме имали към Европейската комисия.
Но ако националният паметник на културата е ценност, то ценност е и вярата. Аз не бих искал даже да ги поставям в йерархия, защото това е абсолютно безсмислено. Затова въпросът ми е: възможно ли е въобще да стои открит въпросът, когато паметникът на културата е единствен за съответното населено място, той да може да се ползва от съответната религиозна общност? Този въпрос не е дискусионен, колеги.
Бих искал обаче от името на колегите, които може би ще направим този компромис, да приемем един малко по-мек текст. Защото нашето предложение беше записът да бъде: искането, когато се отнася до паметник на културата, който е единствен за съответното населено място, да не може да се отказва да се промени с „имат право”. Тази редакционна промяна да няма за резултат отново произвол на едни или други власти, били местни или централни, които да откажат консумирането на това право. Доколкото мотивите, с които предлагаме едни или други текстове, са част от съдържанието на тези текстове, аз държа тук да заявя, че ние възприемаме текста „имат право” като непреодолим. И много бихме се радвали и затова се съгласихме с този допълнителен текст, че това право, което поражда задължение на местни, съответно централни власти да дадат съгласие за използването на националния паметник на културата за богослужебни цели, да е до безвъзмездното предоставяне на терен за изграждане на алтернативен храм. И когато това се случи, ние ще елиминираме и предпоставките за колизия между едната и другата ценност. Това би било вярното решение на този въпрос.
Полезно е за дискусията наистина тя да бъде освободена от емоции, от съмнения и от предразсъдъци и най-малкото, когато става въпрос за такива ценности, е допустимо какъвто и да е нюанс на етнизиране на един проблем, който не е нито етнически, нито конфесионален по своята същност, а е ценностен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Местан.
Има ли реплика?
Има думата за реплика господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Местан, видно е, свидетели сме, че в определени региони на страната тази наша прословута толерантност въобще не се практикува. Един общински съвет в Самоков, позовавайки се на тази дума „може” ако вземе решение, че не може и мюсюлманската общност там тръгне да води дела, тогава какво става? Съдът ще каже: ето, в закона пише „може”. Това е наше конституционно право. Тъй че във връзка с това моето притеснение е много силно до ден-днешен, имайки предвид, че имаме такъв храм, който е паметник на културата. И колегите, които се изказват тук, знаят, че нашите мюсюлмани, когато влизат в този храм, винаги са чисти – чисти, изкъпани. Какво ще се повреди в този храм. Значи до ден-днешен тези въпроси не са решени и сега в закона узаконяваме и ще узаконим, че този общински съвет може и да не вземе решение. Това ми е репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за дуплика, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Юсеин, Вашите притеснения щяха да бъдат и мои притеснения, и на всички наши колеги от парламентарната група, убеден съм и от групите на останалите политически сили, представени в Четиридесетото Народно събрание, ако ние бяхме в режим единствено на чл. 79, ал. 8 от проекта. Там се съдържа тази правна възможност „може”. Може означава и да не може. Съгласен съм напълно с Вас. Но точно, за да се преодолее принципът на правната възможност, ал. 9 на същия чл. 79 трансформира правната възможност в едно абсолютно неотменимо и непреодолимо право на вярващите, с каквото право човек се ражда.
Член 79, ал. 9 затова се налага като допълнителна ал. 9, за разлика от чл. 8, за да се преодолеят именно тези страхове. И чл. 79 урежда изрично случаите, в които религиозният храм се явява единствен. Тогава това право не може да бъде отказано. Това казва ал. 9. Единственото нещо, което трябва да се съобрази, е режимът на съхраняване на културните паметници. Ако имахме само чл. 8, аз не просто щях да бъда солидарен с Вашите притеснения, а вероятно изказването ми днес щеше да бъде много, много по-различно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Местан.
Заповядайте за изказване, господин Михайлов.
Николай Михайлов (независим): Благодаря, госпожо председател.
Аз разбирам много добре опасенията на господин Ахмед Юсеин. Убеден съм, че тези опасения са споделяни от хора, на които веровата проблематика не е безразлична и са безразлични за тези, за които тя няма никакво значение.
Разбирам много добре страха за това, че местните предразсъдъци може при прецедент да се сгъстят така, че това „може” да бъде прочетено на административно ниво като основание за отказ. Тази хипотеза е повече от реалистична, да не бъдем деца. Да се позоваваме на националистически страсти, на локални безумства е излишно, защото те съпътстват ежедневието ни и струят от средствата за масово осведомяване предимно от електронен тип.
Вярно е и това, което казва господин Местан, че ал. 9 спестява тези страхове. Знаете ли колко любопитна е тази законодателна картина, която ще гласуваме след малко? Има два члена, които ще трябва да балансират, да хармонизират права и страсти. Член 8 казва „може”, защото без това „може” ще се обидят тези, за които законът за националистическия предразсъдък изглежда валиден, каквото и да означава това. А ал. 9 дава права, които не можем да си спестим. Иначе повечето от нас в тази страна биха си спестили – да разрешим едно вероизповедание да практикува своето универсално човешко право, включително и конституционно гарантирано.
Аз разбирам страстите на господин Ахмед Юсеин. Искам да кажа следното, че във връзка с този закон ние ще трябва да мобилизираме памет за съдбата на тези три казуса, които бяха в контекста на Закона за културното наследство, така продължително и страстно дискутирани. И да си дадем сметка какво на практика ще стане. Точка със спекулациите по въпроси за права. Ние не можем да си позволим лукса да бъдем варвари. Аз имах срам да слушам една лекция вчера тук по повод на вота. Аз лично не принадлежа на нация, която ще мобилизира собственото си достойнство и ще го фантазира през дискредитация на права на малцинства и личности. Това е абсолютно нетърпимо. С уговорка, че тези страсти могат да ви се видят малко екстравагантни, повтарям отново – във вносителите на този законопроект има убеждение, че религиозните права на турското малцинство, що се отнася до коментираните текстове, трябва да бъдат безусловно защитени. Ние ще помним това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Михайлов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Чернев.
Павел Чернев (ДН): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, макар и да нямах пряко отношение към законопроекта, желая да споделя едно отдавнашно свое становище. Колко мразя да се оказвам прав.
За пореден път липсата на регламент за това какво е вероизповедание, при липсата на законов регламент – точен, ясен и стриктен какво е вероизповедание, колко са вероизповеданията, кои са те в нашата държава, в нашето общество, този тежък проблем, който влачим от началото на прехода, отново рефлектира. Заради него сега отново каруцата попада пред коня. Без да знаем какво е вероизповедание, му делегираме права. Без да имаме точен регламент за вероизповеданията в България – кои са те, най-малкото информация, ние регламентираме техни права. Както излиза, ние им товарим и повече права в кошничката.
Хайде да се отдалечим от проблема на мюсюлманското вероизповедание, което е предимно на гражданите с турски етнически произход, така да го кажем коректно, да избягаме оттам.
Ами ако едно ново изповедание, да речем, много е модерна тамплиерската религия – напоследък намериха даже някакви кръстове от Средновековието, ами ако те решат да си внушат, че имат църква от ХІІ век или други подобни?
Подобен род въпроси остават с отворена врата тази законова норма, която делегира права. За пореден път ние даваме права, без да има реален социален и обществен регламент на това, което възнаграждаваме с права. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи?
Реплика – заповядайте, господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колега, ние не искаме нищо друго, освен законните си права; нищо друго, освен това, което като страна сме подписали и сме приели международните договорености! Нищо друго!
Обаче ние сериозно сме притеснени от факта, че в нашата страна, в нашата родина от известно време така се насажда омраза към нашата религиозна общност! Имайки предвид, че вероизповеданията през 2001 г. бяха 17-18, сега станаха 96 ли, колко станаха, никой не обръща внимание на онези, другите вероизповедания! Всеки се занимава с нашето вероизповедание.
Санкциите от отделните местни велможи – кметове или някои други, които имат някакви права, които ги практикуват към нашите мюсюлмани, са ужасяващи! Не може ти да имаш храм, кметът да е избран даже и с гласовете на тези хора, да го е заключил и да каже: „Това е моя собственост – ако искам, ще го дам, ако искам, няма да го дам”.
Аз съм абсолютно солидарен с Вас само по този въпрос – тези 96 вероизповедания вас не ви ли притесняват?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Втора реплика – заповядайте, господин Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми колега Чернев! Карате ме да се питам дали Вашето място е там, горе на балкона, или тук, защото тук квалифицираните юристи би трябвало да са наясно със Закона за вероизповеданията и що е това вероизповедание.
Цитирам § 1 от Закона за вероизповеданията, т. 1: „Вероизповедание е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция”.
Когато работихме по тези текстове, от едната страна стоеше Законът за вероизповеданията и ние държахме понятийната система да е прецизирана, така че да става ясно, че тук религиозната институция, която е регистрирана в съгласие със Закона за вероизповеданията, е религиозна общност, която има качество на юридическо лице, свои ръководни органи и устав. След като всичко това е налице и след като отговаря на българските закони, тя е получила своята регистрация и оттам е получила своите права.
Така че не размахвайте чудовища от тази трибуна, които са по-скоро плод на Вашите сънища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Дуплика – заповядайте, господин Чернев.
Павел Чернев (ДН): Уважаеми колега Юсеин, не разбирам Вашия неясно защо насочен срещу мен гняв. Аз казах, че се дистанцирам от дискусията по отношение на ислямското изповедание и визирам точно тези деветдесет и кусур, ще използвам един стар турцизъм – доксан докуз изповедания.
Господин Йорданов, тук вече се обръщам към Вас. Точно така, този регламент, който сте създали, изобщо не ме праща при колегите в галерията горе. Напротив, той ме прати в този парламент, защото този регламент, който създадохте, по който фондации, юридически лица със стопанска цел, вероизповядват в България в двустайни апартаменти посред нощ пред 14-годишни ученички, точно този регламент позволява това безхаберие и това беззаконие в сферата на вероизповядването!
През 1997 г. този регламент докара да евангелизират в България американците от Евангелската църква на пастор Шамбак. Този регламент изкара нас, националистите, на улицата срещу това, за което получихме благословия от патриарх Максим.
Така че не бързайте да казвате, че този регламент е толкова съществен и хубав.
Не на последно място, колеги от банките ме подсетиха, че на тези изисквания за вероизповядване отговаря и партията БСП. Тя вероизповедание ли е? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказвания по тези два текста? Няма.
Господин Ватев, заповядайте за процедурно предложение.
Бойко Ватев (ДН): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Чилова! Когато се обсъждаше този закон, в залата винаги бяха между 5, 6 и 9 човека. Сега, когато трябва да се гласува, залата е доволно пълна. Този закон е много противоречив. Пак казвам, той е гузен закон, има голямо брожение в страната. Има десетки неправителствени организации, които са против този закон. Има много водещи интелектуалци, които са против този закон. Този закон не е огледан добре и е наистина ужасно противоречив.
Ето защо аз имам едно процедурно предложение – нека този закон да бъде пратен в Комисията по правни въпроси, нека да бъде огледан член по член, защото там има неща, които се отнасят и до Конституцията, и до собственост, и до конфискации. Много противоречиви текстове, включително и тези неща, които досега коментирахме. Чак тогава този закон да бъде гласуван, защото не може една обикновена поправка от три реда да стои в тази комисия, а закон с двеста и кусур члена, които са ужасно важни, да не бъде гледан в Комисията по правни въпроси. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Не е необходимо да се прави обратно процедурно предложение. Правилникът е ясен и достъпен за всички народни представители, които могат да се запознаят как се внасят законопроектите, как се разпределят на Комисията по правни въпроси. Имали сте подобна възможност – да отправите искане до председателя на Народното събрание в рамките на един месец от внасянето на законопроекта, така че не мога да подложа на гласуване Вашето процедурно предложение, защото е в противоречие с правилника.
Госпожо Чилова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: “Закон за културното наследство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне Част първа “Общи разпоредби”.
Глава първа “Предмет, цели и принципи” – комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция: “Глава първа – Общи положения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Гласуваме заглавието на законопроекта и предложението на комисията за отпадане на Част първа “Общи разпоредби”, Дял първи “Общи разпоредби”.
Гласуваме наименованието на законопроекта, отпадането на съответните част и дял от законопроекта и Глава първа “Общи положения”, подкрепени от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 110, против 2, въздържали се 2.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: По чл. 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакцията, която е прочетена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има предложение на господин Лъчезар Иванов, което не е подкрепено. Те са четени, няма да ги четем, просто докладваме, за да преминем към гласуване.
Гласуваме предложението на господин Лъчезар Иванов по чл. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 5, против 38, въздържали се 77.
Това предложение не се приема.
Гласуваме текста на комисията за чл. 1, текста на комисията за чл. 2, текста на комисията за чл. 3, текста на комисията за чл. 4 и чл. 5, отпадането на Глава втора по предложение на комисията, чл. 6 в редакция на комисията.
Моля, гласуваме дотук тези текстове.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Има предложение на господин Бойко Ватев и господин Борислав Българинов, което не е подкрепено в т. 1 и в т. 2.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 6, против 18, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 7 в редакция на комисията и чл. 8 в редакция на комисията.
Докато гласуваме – господин Йорданов, имате предложение по следващия текст на чл. 9, което не е подкрепено. Оттегляте ли го? Благодаря.
Госпожо Алексиева, оттегляте ли предложението си по чл. 9, което не е подкрепено от комисията? Благодаря.
Гласуваме междувременно членове 7 и 8.
Гласували 104 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Господин Спасов има едно предложение тук. Господин Спасов не го виждам в залата.
Гласуваме предложението на господин Спасов по чл. 9, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 7, против 49, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 9 и чл. 10 в редакция на комисията, отпадане на Дял втори по предложение на комисията, наименованието на Глава трета “Общи положения”, Глава втора - наименованието, както и чл. 11 в редакция на комисията, отпадането на Глава четвърта по предложение на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Гласуваме предложението на господин Мерджанов и господин Йорданов, които имат предложение по чл. 12, което не е подкрепено от комисията. Те го оттеглят, благодаря ви.
Гласуваме предложението на господин Спасов по чл. 12, което не е подкрепено от комисията. (Шум и реплики в залата.)
Извинете, това предложение е подкрепено.
Моля да гласуваме чл. 12 и чл. 13 в редакция на комисията.
Моля да гласуваме дотук тези текстове.
Гласували 106 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

(Започва поименна проверка на кворума. Депутатите влизат в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Уважаеми дами и господа, мисля, че след прочитането на първата страница от списъка на народните представители, вече бихме могли да се регистрираме.
Продължаваме с гласуването.
По чл. 14 има предложение на господин Бойко Ватев и господин Борислав Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Гласуваме това предложение.
Гласували 83 народни представители: за 16, против 21, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 5, против 22, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 14, който става чл. 15.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
По чл. 15 има предложение на господин Бойко Ватев и господин Борислав Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 89 народни представители: за 7, против 18, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 10, против 26, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 15, който става чл. 16.
Гласували 82 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 2.
Текстът е приет.
По чл. 16 има две идентични предложения на господин Александър Паунов и господин Лъчезар Иванов, които не са подкрепени от комисията.
Моля да ги гласуваме.
Гласували 81 народни представители: за 12, против 18, въздържали се 51.
Предложенията не се приемат.
По чл. 17 има предложение на господин Дилов – т. 3 да отпадне.
Любен Дилов (ДН, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Оттегляте предложението. Благодаря.
Гласуваме чл.17 в редакция на комисията и отпадането на Глава пета по предложение на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 86, против 4, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Има предложения на господин Паунов и господин Иванов, идентични по съдържание, неподкрепени от комисията, за промяна на наименованието на главата.
Моля да гласуваме предложенията на двамата народни представители, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 9, против 18, въздържали се 54.
Предложенията не се приемат.
Гласуваме чл. 17 – редакция на комисията; чл. 18 – редакция на комисията; отпадането на чл. 19 по предложение на комисията; редакцията на комисията за чл. 20; редакцията на комисията за чл. 21 до 23 включително; отпадането на Глава шеста и Раздел І по предложение на комисията; чл. 21 – редакция на комисията, чл. 22 и чл. 23 – редакция на комисията; чл. 24 – редакция на комисията; чл. 25 – редакция на комисията; чл. 26 – редакция на комисията.
Моля дотук тези текстове, по които няма неподкрепени предложения, да ги гласуваме ан блок.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По чл. 27 на вносителя има предложение на господин Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласувайте това предложение.
Гласували 88 народни представители: за 20, против 27, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 27 в редакция на комисията; новия чл. 31 по предложение на комисията; редакцията на комисията за чл. 28; създаването на нов чл. 33 по предложение на комисията; отпадането на Раздел ІІ по предложение на комисията; редакцията на чл. 29 на комисията; отпадането на Раздел ІІІ по предложение на комисията; редакцията на комисията за чл. 31, 32 и 33; отпадането на Раздел ІV, чл. 34, 35 и 36.
По тези текстове, подкрепени от комисията, няма неприети предложения.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 4, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Гласуваме отпадането на Част втора, Дял първи по предложение на комисията; наименованието на Глава седма; чл. 37 в редакция на комисията; чл. 38 в редакция на комисията и новия чл. 44, създаден по предложение на комисията; наименованието на Глава осма и Глава четвърта; отпадането на Раздел І по предложение на комисията; чл. 39 в редакция на комисията, чл. 40 в редакция на комисията; чл. 41 в редакция на комисията; чл. 42 на вносителя, подкрепен от комисията; създаването на нов чл. 49 по предложение на комисията; чл. 43 в редакция на комисията.
Моля да гласуваме тези текстове.
Гласували 99 народни представители: за 91, против 4, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Моля да гласуваме отпадането на Глава девета, Раздел І по предложение на комисията и текста на вносителя за чл. 44 и 45.
Гласували 90 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Гласуваме предложението на господин Станилов по чл. 46, което не е подкрепено от комисията. Номерацията е по вносител.
Гласували 85 народни представители: за 7, против 14, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Дилов от редакцията на комисията за чл. 46 – в т. 9 думата „българската” да отпадне, а думата „литература” да стане „литературата”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 99, против 3, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля да гласуваме чл. 46 в редакцията на комисията заедно с току-що гласуваната поправка по предложение на господин Дилов.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 2, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Гласуваме предложението на господин Ватев и господин Българинов по т. 1 в чл. 47 по вносител, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 16, против 21, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Господин Щерев има предложение, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме неговото предложение.
Гласували 102 народни представители: за 4, против 20, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за чл. 47; отпадането на Дял втори по предложение на комисията; наименованието на Глава десета и Раздел І; чл. 48 на вносителя, чл. 49 на вносителя. Текстовете са подкрепени от комисията, няма предложения.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По чл. 50 има предложение от господин Бойко Ватев и от господин Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Моля да го гласуваме.
Гласували 101 народни представители: за 28, против 12, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за чл. 50.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
По Раздел ІІ има идентични предложения на господин Паунов и Лъчезар Иванов, които не са подкрепени от комисията.
Моля да гласуваме тези предложения.
Гласували 107 народни представители: за 14, против 32, въздържали се 61.
Предложенията не се приемат.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ, подкрепено от комисията, редакцията на комисията за чл. 51. Номерацията е по вносител.
Гласували 97 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
По чл. 52 има две идентични предложения – на господин Паунов и господин Лъчезар Иванов, които не се подкрепят от комисията.
Моля да ги гласуваме.
Гласували 97 народни представители: за 8, против 11, въздържали се 78.
Предложенията не се приемат.
Гласуваме текста на комисията за чл. 52 и чл. 53.
Гласували 80 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 4.
Текстовете се приемат.
По чл. 54 има две идентични предложения по съдържание – на господин Паунов и господин Лъчезар Иванов, неподкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 103 народни представители: за 7, против 21, въздържали се 75.
Предложенията не се приемат.
Гласуваме текста на комисията за чл. 54, чл. 55 и чл. 56; наименованието на Раздел ІІІ.
Госпожо Алексиева, настоявате ли в чл. 64 (чл. 57 по вносител) в ал. 2 след „Камарата на архитектите” да се добави...
Силвия Алексиева (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Алексиева.
Към групата, която обявих за гласуване, добавям чл. 57 в редакция на комисията; чл. 58 в редакция на комисията; нов чл. 66, създаден по предложение на комисията; редакция на комисията за чл. 59.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Текстовете се приемат.
Господин Дилов, имате предложение по чл. 68, ал. 2 за 14-дневен срок. Поддържате ли го?
Любен Дилов (ДН): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: В чл. 68 е направено предложение в залата от господин Дилов – в ал. 2 да се добави „в 14-дневен срок”.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 92 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 11.
Предложението се приема.
Гласуваме чл. 60 в редакция на комисията заедно с току-що гласуваното предложение на господин Дилов; чл. 61 в редакция на комисията; наименованието на Раздел ІV; чл. 62 в редакция на комисията; чл. 63 в редакция на комисията; госпожа Алексиева оттегля предложението си; чл. 64 в редакция на комисията; чл. 65 в редакция на комисията; чл. 66 в редакция на комисията; чл. 67 в редакция на комисията. Ползвам номерацията на вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 99, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
В чл. 68 госпожа Чилова е направила предложение по ал. 1 в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: След това има предложение на господин Дилов по ал. 6.
Господин Дилов, поддържате ли предложението си?
Любен Дилов (ДН, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме чл. 68 в редакция на комисията; чл. 69 в редакция на комисията; наименованието на Раздел V; чл. 70 на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 109 народни представители: за 107, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към допълнителния доклад, който преди почивката беше докладван в пленарната зала.
По чл. 71 госпожа Алексиева има предложение.
Силвия Алексиева (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на чл. 71, който става чл. 79. Той беше докладван преди почивката.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 3.
Текстът е приет.
По чл. 80 е направено предложение от господин Паунов – чл. 80 да отпадне.
Поддържате ли предложението си, господин Паунов?
Александър Паунов (КБ, от място): Не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме предложението на господин Паунов, което не е подкрепено в залата. Идентично е и предложението на господин Иванов, което също не се подкрепя от комисията. То е за отпадане на чл. 80.
Моля, гласувайте двете предложения.
Гласували 93 народни представители: за 7, против 43, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Бойко Ватев по т. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 15, против 11, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Господин Мерджанов, имате предложение по т. 2.
Атанас Мерджанов (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Гласуваме редакцията на комисията за чл. 80, който става чл. 88.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 2, въздържали се няма.
Член 80 е приет.
Гласуваме редакцията на комисията за чл. 72, който става чл. 80, редакцията на чл. 73 по предложение на комисията, чл. 74 на вносителя, подкрепен от комисията, редакцията на комисията за чл. 75 (в него има предложение на госпожа Алексиева, но тя го оттегли), редакцията на комисията за чл. 76, текста на вносителя за чл. 77, наименованието на Раздел VІ, чл. 78 на вносителя, подкрепен от комисията, чл. 79 на вносителя, подкрепен от комисията, чл. 80 от Допълнителния доклад вече го гласувахме.
Гласували 97 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По чл. 81 по номерацията на вносителя има предложение на господин Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 86 народни представители: за 10, против 18, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 81 в редакция на комисията, чл. 82 в редакция на комисията, чл. 83 в редакция на комисията, наименованието на Глава единадесета и наименованието на Раздел І.
Моля да гласуваме тези текстове.
Госпожо Дренска, междувременно да Ви попитам, Вие имате предложение по чл. 84, което не е подкрепено от комисията. Поддържате ли го?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Гласували 74 народни представители: за 67, против 6, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По чл. 84 госпожа Дренска оттегли предложението си.
Моля да гласуваме чл. 84 в редакция на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 73, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 85 има предложение на господин Дилов 7-дневният срок да се замени с 14-дневен срок.
Любен Дилов (ДН, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на господин Щерев по чл. 86, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 4, против 28, въздържали се 44.
Предложението не се подкрепя.
Гласуваме редакцията на комисията за чл. 85, чл. 86 и чл. 87.
Моля да гласуваме.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По наименованието на Раздел ІІ има идентични предложения отново на господин Паунов и господин Иванов, които не са подкрепени от комисията.
Моля да ги гласуваме.
Гласували 77 народни представители: за 6, против 12, въздържали се 59.
Предложенията не се приемат.
Гласуваме наименованието на Раздел ІІ на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 71, против 2, въздържали се няма.
Наименованието е прието.
По чл. 88 има предложение на господин Бойко Ватев и господин Борислав Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме предложението на господин Ватев и господин Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 10, против 13, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Госпожо Алексиева, Вие също имате едно предложение по този текст.
Силвия Алексиева (КБ, от място): Аз оттеглих всичките си предложения до края на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За прегласуване – господин Дилов, заповядайте.

Любен Дилов (ДН): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, моля ви да помислите още веднъж и да гласувате по различен начин за поправката, която предлагат колегите Ватев и Българинов. Става дума за чл. 89 и неговата ал. 4, която казва: „Физически и юридически лица, формирали колекция от вещи, които могат да се определят като културни ценности, са длъжни да поискат идентификацията й от съответния по тематичен обхват музей”.
Господин Бойко Ватев предлага след думите „културни ценности” да се добави „със статут на национално богатство”.
Ако остане в този си вид текста, вашата колекция от кибрити трябва да бъде обявена в музея и описана.
Говоря за ал. 4 на чл. 89 по старата номерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ние сега сме на чл. 88.
Любен Дилов: Извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Значи оттегляте предложението за прегласуване.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 88.
Гласували 70 народни представители: за 69, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 89 има направено предложение от народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 71 народни представители: за 4, против 16, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Дилов.
Вероятно преди малко изказването Ви беше в тази връзка.
Любен Дилов (ДН): Благодаря, госпожо председател.
Извинявам се за недоразумението преди малко. Когато гласуваме така, нормално е да се случи. Доста се отдалечихме от времето – да.
Става дума за ал. 4 на чл. 89.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Тя е променена.
Любен Дилов: Не е променена, предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: В окончателната редакция е записано „могат”.
Любен Дилов: А, „могат”, а не „са длъжни”.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Да.
Любен Дилов: Отново няма смисъл да се изказвам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Да го гласуваме обаче?
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме предложението на господин Ватев и господин Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Гласувахме го, оттегля се.
Подлагам на гласуване предложението на господин Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 8, против 20, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 89 и чл. 90.
Гласували 79 народни представители: за 73, против 2, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на господин Щерев по чл. 91, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 7, против 25, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 91.
Гласували 77 народни представители: за 75, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 92 има направено предложение от народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 87 народни представители: за 7, против 12, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 92.
Гласували 74 народни представители: за 72, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 93 има направени идентични предложения от народните представители Александър Паунов и Лъчезар Иванов, които не са подкрепени от комисията.
Подлагам на гласуване тези две предложения.
Гласували 77 народни представители: за 3, против 23, въздържали се 51.
Предложенията не се приемат.
По чл. 93 има направено предложение от народния представител Атанас Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 76 народни представители: за 5, против 26, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 93 и чл. 94, текста на вносителя за чл. 95 и чл. 96, текста на комисията за чл. 97, текста на вносителя, подкрепен от комисията, за чл. 98, текста на чл. 99 в редакция на комисията и наименованието на Раздел ІІІ.
Гласували 75 народни представители: за 66, против 2, въздържали се 7.
Текстовете са приети.

По чл. 100 има предложение на господин Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 5, против 25, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за чл. 100.
Гласували 72 народни представители: за 67, против 1, въздържали се 4.
Текстът се приема.
Има предложение по чл. 101 на народните представители Ватев и Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 14, против 22, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Има предложение на господин Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 16, против 25, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Има предложение на господин Светослав Спасов, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 7, против 20, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за чл. 101.
Гласували 79 народни представители: за 72, против 4, въздържали се 3.
Текстът се приема.
По чл. 102 има предложение на господин Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 11, против 12, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 102 в редакция на комисията и наименованието на Раздел ІV.
Гласували 79 народни представители: за 76, против 3, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Господин Дилов, в чл. 103 имате предложение за добавка в т. 1. Поддържате ли го?
Любен Дилов (ДН, от място): Да, поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме чл. 111, ал. 1, т. 1 накрая – предложението на господин Дилов, направено в залата.
Гласували 82 народни представители: за 44, против 2, въздържали се 36.
Предложението се приема.
Гласуваме редакцията на чл. 103 на комисията, с гласуваното в залата предложение на господин Дилов.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 104 има предложение на народните представители Ватев и Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 2, против 15, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Щерев, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 1, против 17, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 104 и наименованието на Раздел V. Това са текстове, които са подкрепени от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 67, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По чл. 105 има предложение на народните представители Ватев и Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 70 народни представители: за 11, против 18, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Гласуваме редакцията на комисията за членове 105, 106, 107 и 108.
Гласували 72 народни представители: за 67, против 3, въздържали се 2.
Текстовете се приемат.
По чл. 109 има предложение на господин Станилов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 3, против 8, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 109 на вносителя и редакцията на комисията за чл. 110.
Моля, отменете гласуването.
Моля, гласувайте чл. 109 в редакция, подкрепена от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 69, против 5, въздържал се 1.
Текстовете се приемат.
Господин Дилов, по чл. 110, който става чл. 118, в залата сте направили предложение за отпадането му.
Моля, гласувайте предложението на господин Дилов за отпадане на този текст.
Гласували 71 народни представители: за 40, против 7, въздържали се 24.
Предложението се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Правя предложение за прегласуване, колеги. Аргументите са следните.
Изискването за съхраняване на културните ценности и търговията с тях да се правят в отделни помещения, ако търговецът, който се е регистрирал, че иска да търгува с културни ценности, иска да продава други вещи, да бъде в отделни помещения, ми се струва изключително разумно предложение.
Няма как, колеги, ако един търговец се е регистрирал като търговец на културни ценности, в едно и също помещение да продава културни ценности, национално богатство и понички! Това е нон сенс!
Любен Дилов (ДН, от място): Не пише за понички и картофи.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Говорим за вещи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Може би има предвид домати....
Любен Дилов (ДН, от място): Поничката вещ ли е?
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Вещи или стоки – те са стоки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това е стока, вещ.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Това е стока, господин Дилов!
Любен Дилов (ДН, от място): Утре антикварите ще ги накарате да гласуват за вас – знаете ли кога? Убивате антикварите с това нещо!
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Не, не убиваме антиквариата. По отношение на антиквариата имаме изключително категоричната подкрепа на Съюза на антикварите в България, имаме и писмо.
Любен Дилов (ДН, от място): Може ли да прочетете текста, който трябва да прегласуваме, дословно?
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Текстът, първо, се намира систематично в Раздел „Търговия”. Тоест търговецът, който иска да търгува с културни ценности, трябва да се регистрира.
Задължението не е само за показване или за изложение, става въпрос за търговия, господин Дилов! Не можеш да търгуваш с културни ценности и с други стоки. Струва ми се, че това е европейско решение, европейски стандарт! Основната цел на този закон е да опазим знанието, което носят в себе си тези културни ценности. Всяка една културна ценност има начин, по който трябва да се съхранява и да се опазва! Това изискване и това условие е поставено именно с цел те да бъдат опазени!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Още веднъж гласуваме предложението на господин Дилов за отпадане на чл. 110, който става чл. 118, който гласи – за да бъде ясно какво гласуваме: „Съхранението на културни ценности и извършването на търговска дейност с тях не могат да се осъществяват в едни и същи помещения, заедно с други вещи, с които се търгува.”
Господин Дилов прави предложение да отпадне този текст.
Моля, гласувайте предложението на господин Дилов.
Гласували 90 народни представители: за 18, против 10, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 110.
Гласували 75 народни представители: за 72, против 2, въздържал се 1.
Този текст се приема.
По чл. 111 има предложение на госпожа Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 5, против 11, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 111.
Гласували 72 народни представители: за 69, против 2, въздържал се 1.
Текстът се приема.
По чл. 112 има предложение от народните представители Ватев и Българинов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 3, против 16, въздържали се 54.
Това предложение не се приема.
Господата Мерджанов и Йорданов имат предложение тримесечният срок... Оттегляте го. Благодаря.
Моля, гласувайте членове 112, 113, 114, 115 в редакция на комисията, отпадането на чл. 116 по предложение на комисията, членове 117 и 118 в редакция на комисията, 119 на вносителя, чл. 120 в редакция на комисията, Раздел VІ – наименование, чл. 121 на вносителя, подкрепен от комисията, членове 122, 123 и 124 в редакция на комисията, отпадането на чл. 125 на вносителя по предложение на комисията, наименованието на Раздел VІІ, чл. 126 на вносителя, подкрепен от комисията, членове 127, 128, 129, 130, 131, 132, 133, 134, 135, 136, 137, 138, 139, както и наименованието на Глава дванадесета. Всички тези текстове са подкрепени от комисията. Няма неприети предложения по тях.
Гласували 70 народни представители: за 69, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 140 има предложение от народните представители Александър Паунов и Лъчезар Иванов, идентично по съдържание, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 69 народни представители: за 2, против 15, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 2, против 14, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 140 в редакция на комисията, чл. 141 в редакция на комисията и чл. 142 в редакция на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 77, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, гласувахме вече чл. 148 по новата номерация, който по предната номерация е чл. 142.
Народният представител Руденко Йорданов е направил редакционно предложение в пленарната зала – “съвет” да се членува “съвета”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руденко Йорданов.
Гласували 78 народни представители: за 75, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
На следващата страница 111 от доклада има няколко предложения, които не се подкрепят от комисията.
Има предложение на народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 9, против 24, въздържали се 39.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Има предложение на народния представител Станислав Станилов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 4, против 18, въздържали се 49.
Предложението на този народен представител не се приема.
По същия текст има предложение на народния представител Николай Михайлов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 11, против 11, въздържали се 53.
Предложението на народния представител Николай Михайлов не се приема.
Моля, гласувайте чл. 149 по новата номерация, както се предлага от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против 3, въздържали се няма.
Член 149 е приет.
Поставям на гласуване текстовете по новата номерация на чл. 150, чл. 151, чл. 152, чл. 153, чл. 154 и чл. 155, както се предлагат от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 72, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.

Уважаеми народни представители, по чл. 156 народният представител Руденко Йорданов има редакционно предложение „недвижимо” да стане „недвижимата” културна ценност.
Моля, гласувайте предложението на Руденко Йорданов.
Гласували 80 народни представители: за 75, против 5, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Руденко Йорданов е прието.
Поставям на гласуване чл. 156 с гласуваната вече добавка, чл. 157, чл. 158, чл. 159, чл. 160, чл. 161 и чл. 162.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 71, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По Глава тринадесета на вносителя комисията предлага наименованието на Раздел І на вносителя да отпадне. Предложението е за структурни промени.
Моля, гласувайте отпадането на наименованието на Раздел І.
Гласували 77 народни представители: за 74, против 3, въздържали се няма.
Наименованието на Раздел І отпада.
По този раздел има предложение на народния представител Светослав Спасов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 66 народни представители: за 8, против 5, въздържали се 53.
Предложението на народния представител Светослав Спасов не се приема.
Гласуваме наименованието на Глава осма, текстовете на чл. 163, чл. 164 и чл. 165.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 71, против 6, въздържали се няма.
„Раздел ІІ – Движими културни ценности.”
Комисията предлага отпадане наименованието на Раздел ІІ.
Моля, гласувайте за отпадането наименованието на раздела.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Наименованието отпада.
Поставям на гласуване чл. 166, чл. 167, както ни се предлага от комисията и чл. 160, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 74, против – 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ІІІ – Недвижими културни ценности”.
Комисията предлага наименованието да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането наименованието на Раздел ІІІ.
Гласували 81 народни представители: за 78, против 3, въздържали се няма.
Наименованието на Раздел ІІІ отпада.
Към чл. 161 по номерацията на вносителя има предложение на Силвия Алексиева.
Силвия Алексиева (КБ, от място): То е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Тя заяви, че си оттегля предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: В чл. 161 комисията подкрепя текста на вносителя с малката корекция – да се замени с чл. 164.
Моля, гласувайте чл. 161, както се предлага от комисията, чл. 170 в редакция на комисията и чл. 171 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 76, против 3, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Глава четиринадесета, която става Глава девета.
Има предложение на комисията Раздел І „Възпроизвеждане” да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане наименованието на Раздел І.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Раздел І отпада.
Поставям на гласуване наименованието на Глава девета, чл. 172, който е по вносител, с малка бележка на комисията, чл. 173, който е по вносител и се подкрепя от комисията, чл. 174 в редакция на комисията, чл. 175 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 176 в редакция на комисията, чл. 177 в редакция на комисията, чл. 178 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

„Раздел ІІ – Разпространение.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага той да отпадне.
Моля да гласуваме отпадането на този раздел, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Отпадането се приема.
Има предложение на народния представител Светослав Спасов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 8, против 30, въздържали се 42.
Предложението на народния представител не се приема.
Поставям на гласуване чл. 179, новата номерация, в редакция на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Глава петнадесета – вие предлагате да стане Глава десета, с редакция „Представяне и документиране на културни ценности”, чл. 180 по вносител с редакция на комисията – стр. 128, съобщавам само новата номерация, членове 181, 182, 183, 184, 185, 186 и чл. 187 – така както са по вносител и се подкрепят от комисията, където има - и съответните редакции.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Страница 129 – комисията предлага Глава шестнадесета да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането.
Гласували 86 народни представители: за 83, против 3, въздържали се няма.
Глава шестнадесета с наименованието си отпада.
Има предложение на народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров – то е оттеглено.
Член 188 с добавката на комисията, чл. 189 с добавката на комисията, чл. 190 с добавката на комисията – това са препращащи към други текстове и трябва да се съобразим с тях, и чл. 191.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 84, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
„Глава единадесета – Контрол.”
Наименованието на главата, чл. 192 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 193 с добавката на комисията; чл. 194; чл. 195 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 70, против 2, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Глава дванадесета „Административнонаказателни разпоредби”. Наименование на главата и чл. 196, така както ни го предлага комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 76, против 3, въздържали се няма.
Наименованието на тази глава и чл. 196 са приети.
Уважаеми народни представители, комисията ни предлага чл. 189 по старата номерация да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане.
Гласували 82 народни представители: за 79, против 3, въздържали се няма.
Член 189 отпада.
Следващият текст е чл. 197 в редакция на комисията, чл. 198, чл. 199 и чл. 200.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 84, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.

Моля за внимание!
Има предложение на Лъчезар Иванов, на Силвия Алексиева. Това е текст от стр. 135. Има предложения от Александър Паунов, Светослав Спасов. Тези техни предложения не се приемат от комисията, но комисията казва, че няма да има такъв член – 194, тоест да отпадне. Ако отпадне, няма да гласуваме другите предложения.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 194.
Гласували 84 народни представители: за 81, против 3, въздържали се няма.
Член 194 по старата номерация отпада.
Преминаваме към стр. 136. Там са членове 201, 202, 203 – с добавка на комисията, 204, 205 - тези текстове гласуваме, така както ни се предлагат от комисията. Една част от тях са и по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Следват текстове, при които нещата са малко по-специфични. Като казваме, че приемаме предложението на Теодора Дренска и Милен Велчев по т. 2, не подкрепяте предложението в останалата му част.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Те оттеглят предложението си в тази част, в която то не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нека да направим така, че да ни е ясно какво гласуваме.
Вносителите оттеглят тази част от предложението си, което не е подкрепено от комисията. Щом го оттегляте, няма какво да гласуваме.
Отиваме на следващата стр. 137. Там е чл. 206 – така както ни се предлага от комисията. Тук пак имаме предложение от народните представители Теодора Дренска и Милен Велчев. То е оттеглено.
В такъв случай разглеждаме членове 206, 207 и 208, но на следващата страница има предложения, които са оттеглени и моля това да се отрази в протокола.
Продължаваме с чл. 209, 204, който става чл. 210, чл. 211, който е по новата номерация.
Моля, гласувайте до чл. 211 по новата номерация, така както се предлага от комисията – това гласуваме.
Гласували 93 народни представители: за 88, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Уважаеми колеги, има предложение, направено от народния представител Бойко Ватев по чл. 209. Става въпрос за размера на глобата. Ще трябва да гласуваме това предложение. То е по чл. 209. Става въпрос за размера на глобите.
Гласуваме предложението на Бойко Ватев по чл. 209. Предложението е „от 20 до 100 000 лв.” да стане „от 3000 до 5000 лв.”. Това е текстът на вносителя, но комисията е по-сурова и е предложила по-високи глоби.
Гласували 95 народни представители: за 43, против 2, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Дилов.
Любен Дилов (ДН): Колеги, моля да помислите още веднъж. Няколко гласа не достигнаха, за да се приеме един по-нисък праг. Просто даваме възможност за рекет, а не става дума за тежки престъпления, които санкционираме по този начин. Става дума за хипотези при колекционери, които забавили, забравили да обявят и така нататък. Двадесет хиляди лева е доста голяма сума. Ако дадете толкова голяма санкция в никакъв случай няма да ги изкарате на светло, напротив – ще се скрият повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Искате прегласуване ли?
Любен Дилов: Да, искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Бойко Ватев за чл. 209.
Гласували 97 народни представители: за 39, против няма, въздържали се 58.
И този път предложението на народния представител Бойко Ватев не се приема.
В чл. 212 народният представител Бойко Ватев също е направил предложение. То също касае размера на глобите: „от 20 до 100 000 лв.” да стане „от 20 до 50 000 лв.”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Бойко Ватев.
Гласували 87 народни представители: за 24, против 1, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 212, така както ни се предлага от комисията; чл. 213 в редакция на комисията и вносителя; чл. 214, чл. 215, чл. 216, чл. 217 и чл. 218, така както ни се предлагат от комисията и с малките нейни добавки по вносител.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Госпожа Алексиева е оттеглила своето предложение.
Комисията предлага чл. 213, чл. 214 и чл. 215 да отпаднат.
Гласуваме отпадането на тези текстове по предложение на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Тези три текста отпадат.
Преминаваме към чл. 219, така както ни се предлага от комисията; чл. 220, така както ни се предлага от комисията и от вносителя, разбира се; членове 221, 222, 223, 224, 225 226, 227 и 228, така както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага чл. 226 и чл. 227 по старата номерация да отпаднат.
Гласувайте предложението на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Приема се предложението на комисията. Следователно, уважаеми народни представители, чл. 226 и чл. 227 отпадат.
Подлагам на гласуване чл. 229, така както ни се предлага от комисията, и чл. 230 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към наименованието “Допълнителни разпоредби”; § 1, § 2 и § 3, така както са по вносител и се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 4 народният представител Руденко Йорданов е направил предложение в пленарната зала, отнасящо се до това що е държател.
Руденко Йорданов (КБ, от място): Моля да оттегля предложението и да го мотивирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нямате право.
Руденко Йорданов (КБ, от място): Трябва да бъде чуто обяснението за мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, имате думата.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, съзнавам, че това е извън класическата процедура по приемане на второ четене, но в текста на вносителя, където са подредени всички понятия и начинът, по който трябва да бъдат тълкувани при прилагането на този закон, фигурира понятието “държател”. Аз затова настоявах. След като фигурират тези понятия, подредени по този начин от вносителя, понятието “държател” да остане в текста, който ние ще гласуваме, защото комисията предлага той да не влиза в този текст. Госпожа Чилова приведе много сериозни аргументи, че ако това понятие бъде дефинирано тук по този начин, това би довело до определени колизии с практиката на приложение на европейското законодателство, когато става дума за спорове, свързани с връщане на културни ценности.
Господин председател, ако не възразявате, нека чуем това обяснение, защото то е много съществено. При това положение аз оттеглям предложението си, но смятам, че е важно да бъде чуто обяснението на госпожа Чилова, защото то е твърде деликатно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, господин Йорданов. След като Вие казвате, ние се подчиняваме.
Руденко Йорданов: Уважавам чувството Ви за хумор, господин председател, но въпросът наистина е сериозен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, нека да остане в протокола. Утре, когато се прилага законът, нали ще ровят какво сме казали, защо не сме го приели.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Колеги, след справка, която направихме с колегите от Европейската дирекция към Събранието и от Правната дирекция по принцип що е това държател, то е ясно и е уредено в Закона за собствеността. Ние искахме обаче първоначално по текста на вносителя, понеже по силата на този закон екс леге по § 5 лицата стават държатели и решихме, че е редно да го възпроизведем. Затова го има по текста на вносителя. Оказва се обаче, че дефиницията, която сме дали на държател, е в противоречие с дефиницията, която има в европейското законодателство, защото ние сме казали: лице, което владее и упражнява фактическа власт само върху държавна собственост. В европейското законодателство има хипотеза, в която може да е общинска собственост и той да я държи, може да е частна собственост и той да я държи. При Глава “Износ и временен износ на незаконно изнесени” фигурира понятието “държател” или “владелец”, или “собственик”. Тоест има колизия между това понятие и онова, което е тълкуването в Европейския съюз.
Решихме, че е по-редно, за да няма такъв проблем, да го няма тук понятието „държател”, защото за нашето законодателство е ясно – то е уредено в Закона за собствеността. Когато се касае за европейското законодателство и имаме друга терминология, тя има пряко приложение. Затова настояваме тук да го няма това понятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Александър Паунов е направил предложение, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 95 народни представители: за 9, против 5, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Има предложение на Лъчезар Иванов, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 90 народни представители: за 6, против 18, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 4, както ни се предлага от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против 2, въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Тук имаме няколко предложения.
Първото е на народния представител Александър Паунов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 80 народни представители: за 3, против 20, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Има предложение на Бойко Ватев и Борислав Българинов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 5, против 12, въздържали се 57.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Следващото предложение е на Лъчезар Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 6, против 24, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 2, против 48, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 5, § 6, § 7 и § 8, както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 6 по старата номерация да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Параграф 6 отпада.
Госпожо Алексиева, на стр. 133 имате предложение. Оттегляте ли го?
Силвия Алексиева (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям на гласуване § 9, 10, 11, 12, 13, 14 и § 15, както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага да се създадат нови § 16, 17, 18, които са по вносител и се подкрепят от комисията. Комисията предлага също да се създадат нови § 19, 20, 21, 22 и 23.
Моля, гласувайте параграфите до § 23, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 14 по първоначалната номерация да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Параграф 14 отпада.
Ще съобщя следващите параграфи по нова номерация: § 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34,35, 36, 37, 38, 39 и 40.
Моля, гласувайте текстовете до § 40, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 34 да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането на този параграф.
Гласували 91 народни представители: за 87, против 4, въздържали се няма.
Параграф 34 отпада.
Параграф 41 по вносител е подкрепен от комисията; § 42 е по вносител и в редакция на комисията; комисията предлага да се създаде § 43.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Последният параграф е § 44. По него госпожа Чилова направи в пленарната зала много мъдро предложение:
„Законът влиза в сила от 10 април 2009 г. с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила от 10 април 2010 г.”
Подлагам да гласуваме този текст.
Разликата е във влизането на закона в сила. Тук пише „1 януари 2009 г.”, но 1 януари мина. Затова да гласуваме предложението на госпожа Чилова.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет, а с това е приет и Законът за културното наследство. (Ръкопляскания.) Поизстрадал закон!
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Благодаря, господин председател.
Колеги, искам да благодаря на всички, които взеха активно участие в подготовката на този законопроект, на всички експерти, защото в него взеха участие представители на всички заинтересовани гилдии в България без изключение, включително и на неговите противници. Искам да благодаря и на тях за съпротивата по този закон, защото тя ни направи по-смели и по-мотивирани истински да вярваме, че няма по-силно оръжие в българската политика от това да отстояваш националния интерес!
Мисля, че Законът за културното наследство е един от малкото ключови закони, закон, с който Четиридесетото Народно събрание на Република България може да се гордее! Колеги, благодаря ви, защото след 40 години законодателна агония всички ние имахме куража и смелостта да подкрепим този закон, който регулира ключов ресурс, защото е свързан с опазването и съхраняването на културната ни идентичност.
Този закон благодарение на усилията на всички дава възможност културното наследство в дългосрочен аспект да трасира не само пътя за модерното развитие на европейската политика в сферата на културата, но дава много адекватни, модерни европейски решения за опазване на движимото и недвижимото културно наследство. Нещо повече, с този закон ние успяхме да възстановим държавността в една ключова за българското общество сфера. Успяхме да върнем в патримониума на българската държава националното богатство и по този начин да спрем ширещата се и срамна търговия с националния интерес през последните десет години. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И ние да си благодарим, че стояхме тук и гласувахме. (Смях и приятно оживление в залата.)
И така, уважаеми народни представители, почивка до 14,30 ч. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): И така, уважаеми народни представители, продължаваме нашето заседание.

Точка осма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, ОТ ДРУГА СТРАНА.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам в пленарната зала да бъде допусната госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли някой против? Няма.
Моля, поканете заместник-министър Мартинова в пленарната зала.
Имате думата, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

„Д О К Л А Д
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, № 902-02-8, внесен от Министерски съвет на 03.02.2009 г.

На редовно заседание, проведено на 19. 02. 2009 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, № 902-02-8, внесен от Министерски съвет на 3. 02. 2009 г.
Законопроектът беше представен от г-жа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта.
Споразумението представлява първи етап на либерализацията на трансатлантическия авиационен пазар. То съдържа основните елементи на споразуменията "открито небе" с трета, четвърта и пета търговска свобода без ограничения; либерално третиране на практиката за съвместно използване на кодове; пълна седма търговска свобода за карго полетите на европейските авиокомпании.
Новият режим, въведен от споразумението, ще доведе до увеличаване на трафика с нови 25 млн. пътници през следващите 5 години, печалба от 12 млрд. евро и допълнителни 80 хиляди работни места в Съединените американски щати и в страните – членки на Европейския съюз. Ползата за потребителите се оценява на минимум 5 млрд. евро годишно. Всичко това ще способства за постигането на целите, залегнали в Лисабонската стратегия.
През 2008 г. американските авиационни власти възстановиха на Република България категорията, даваща право на български авиокомпании да оперират до Съединените американски щати, и авиационната предпазна клауза, наложена от Европейския съюз през 2006 г. на България, беше отменена с Регламент 875/2008 от 8 септември 2008 г.
Ратификацията на споразумението ще даде възможност на нашата авиационна индустрия да се ползва в пълна степен от предимствата на либерализирания трансатлантически пазар.
Към настоящия момент споразумението е ратифицирано от 15 държави - членки на Европейския съюз.
След проведената дискусия, Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 8 гласа "за" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави – членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, № 902-02-8, внесен от Министерски съвет на 3.02.2009 г.”
Или както председателят на Комисията по външна политика господин Соломон Паси казва, след ратификацията българите ще могат да пътуват от всяка точка в България до всяка точка на Съединените американски щати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има становище на Комисията по външна политика. Не виждам председателя.
Становище на Комисията по европейските въпроси. Председател? Заместник-председател? Член?
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Това са ВИП-комисии, те не работят в българския парламент, те са в Европа.
Ахмед Юсеин (ДПС, от място): В такъв случай, господин председател, се пише отсъствие на цялата комисия.
(В залата влиза народният представител Четин Казак.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Казак, заповядайте да представите становището на Комисията по европейските въпроси.
ДОКЛАДЧИК Четин Казак: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси относно проект на
Закон за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна

На заседанието, проведено на 12 февруари 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, внесен от Министерския съвет.
С настоящия законопроект на основание чл. 85, ал.1, т. 5 от Конституцията на Република България се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна.
Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, представлява първи етап на либерализацията на трансатлантическия авиационен пазар от около 50 млн. пътници годишно. То е подписано на 30 април 2007 г. по време на трансатлантическата среща на върха Европейски съюз –Съединени американски щати във Вашингтон. Споразумението замества 21 двустранни споразумения заедно с техните национални ограничения между отделните държави-членки и Съединените щати. В процеса на изчакване на ратифицирането му от всички държави – членки на Европейския съюз, то се прилага временно от 31 март 2008 г. Към настоящия момент то е ратифицирано от 15 държави – членки на Европейския съюз.
Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, предоставя за първи път възможността на европейски авиокомпании да летят без ограничения от коя да е точка в Европейския съюз до коя да е точка в Съединените щати. То съдържа основните елементи на добилите популярност споразумения „открито небе”. Чрез него ще се постигне задълбочено регулаторно сътрудничество по въпросите на безопасността, сигурността и конкуренцията в областта на въздушния транспорт.
Необходимо е да се отбележи също така, че това споразумение се явява успешна първа крачка към нормализирането на международния авиационен отрасъл и постигането на крайната цел на Европейския съюз за създаването на открито трансатлантическо въздушно пространство: единен пазар на въздушния транспорт между Европейския съюз и Съединените американски щати без ограничения за инвестиции и въздушни услуги, в това число и достъп до вътрешните пазари на двете договарящи се страни.
В заключение може да се каже, че предлаганият Проект на Закон за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, е в съответствие със задълженията на Република България, произтичащи от пълноправното й членство в Европейския съюз. Споразумението е в интерес на нашата страна, тъй като то ще осигури на българската авиационна индустрия възможността да се ползва в пълна степен от предимствата на либералния трансатлантически пазар.
На базата на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага с 12 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Казак.
Има думата господин Задгорски да представи Доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК Добромир Задгорски:

„ДОКЛАД
относно Проект на Закон за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, № 902-02-8, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2009 г.
Споразумението представлява първия етап на либерализацията на трансатлантическия авиационен пазар от около 50 млн. пътници годишно. То съдържа основните елементи на добилите популярност споразумения „Открито небе”: трета, четвърта и пета търговска свобода без ограничения; либерално третиране на практиката за съвместно използване на кодове; пълна седма търговска спогодба за карго полетите на европейските авиокомпании. Известна либерализация е постигната в областта на инвестициите, собствеността и контрола. Споразумението предвижда задълбочено регулаторно сътрудничество по въпросите за безопасността, сигурността и конкуренцията.
Вече започнаха преговори за сключване на споразумение от второ поколение, което да отрази напълно стремежа на Общността и нейните държави членки за създаване на открито трансатлантическо авиационно пространство с пълна реализация на пътническите и карго полети по седма свобода, на каботажа, чуждестранната собственост и контрол.
В икономически аспект новият режим, въведен от споразумението, ще доведе до увеличаване на трафика с нови 25 млн. пътници през следващите пет години, печалба от 12 млрд. евро и допълнителни 80 хил. работни места в Съединените американски щати и в Европейския съюз. Ползата за потребителите се оценява на минимум 5 млрд. евро годишно. Всичко това ще способства за постигането на целите, залегнали в Лисабонската стратегия.
Споразумението се прилага временно от 31 март 2008 г. и вече се наблюдава 8 на сто ръст при редовните трансатлантически полети. Превозени са 3,5 млн. пътници повече в сравнение с 2007 г. Регистрирано е и увеличение на инвестициите в американски превозвачи от страна на европейски авиокомпании.
След като през 2008 г. американските авиационни власти възстановиха на Република България категорията, даваща право на български авиокомпании да оперират до Съединените американски щати, и авиационната предпазна клауза, наложена от Европейския съюз през 2006 г. бе отменена с Регламент 875/2008 от 8 септември 2008 г., ратификацията на Споразумението ще даде възможност на нашата авиационна индустрия да се ползва в пълна степен от предимствата на либерализирания трансатлантически пазар. Към настоящия момент споразумението е ратифицирано от 15 държави членки на Европейския съюз.
Комисията по външна политика прие следното становище:
Във връзка с изложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано в Брюксел на 25 април 2007 г. и във Вашингтон на 30 април 2007 г.
Становището бе прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Задгорски.
Уважаеми народни представители, чухте водещата Комисия по транспорт и съобщения, както и другите две комисии – по външна политика и по европейските въпроси.
Откривам дискусията и давам думата на заместник-министъра на транспорта.
Заповядайте, имате възможност да изразите не само Вашето, но и становището на министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, действително много от фактите относно значението на това споразумение бяха споменати и аз няма да се повтарям пред вас. Бих искала да кажа, че в определена степен това споразумение има много сериозен характер. Самото то е малко по-специфично и затова ще насоча вниманието ви, за да илюстрирам думите си.
На първо място, ако погледнете, страни по това споразумение са, от една страна, Съединените американски щати, а, от друга страна, всички държави членки и самата Европейска общност отделно и самостоятелно. Причината е, че специално в сектора „Въздушен транспорт” Европейският съюз има хоризонтален мандат и представлява суверенитета на държавите членки по част от въпросите. По другата част от въпросите държавите членки имат национални суверенни права да договарят с трети страни споразумения за въздушен транспорт.
Поради това, тъй като в настоящото споразумение има въпроси и от двете категории, които са в суверенните права на държавите членки и които пък са в суверенните права на Европейския съюз, поради това от едната страна на споразумението са както държавите членки, и затова всяка една държава го ратифицира, така и самата Европейска общност. Това е едната специфика, тъй като тя е типична за въздушния сектор.
Освен това тук вече беше споменато, но аз искам да сложа специален акцент на възможността от български летища да се извършват полети от и до Съединените щати. Това беше една забрана, която не позволяваше от български летища да се извършват полети. На база на сериозните усилия, които бяха положени, федералните авиационни власти на Щатите провериха и удостовериха, че е възможно и вече нашите летища са годни да се извършват полети от наша територия за кацане или излитане, което също е сериозен принос за българската страна. Дори и да няма български авиокомпании, които имат капацитет на авиопарка си да летят на такива далечни разстояния, самият факт, че страни от Европейската общност също могат да извършват полети, това също би било в значителна полза за нашата страна, най-малкото защото ще се събират и летищни такси и очевидно, това е един сериозен оборот. Така че във всеки един контекст може да се говори, че това споразумение е много сериозен напредък.
По него двете страни по споразумение имат, както вече беше споменато, трета и четвърта свобода. Това са понятия, типични в авиацията. Трета свобода означава право на товарене в собствената държава и разтоварване в чуждата държава, което двете страни имат. Четвърта свобода е правото на натоварване в чуждата държава на пътници или товари и разтоварване в собствената държава.
Важна е и така наречената пета свобода, която е значително преимущество на споразумението, а именно право на търговско натоварване в чужда държава B и разтоварване в трета държава – С. Не зная доколко това може да представлява интерес, но за авиационните среди е от особено важно значение.
Освен това авиокомпаниите от Европейския съюз по силата на това споразумение придобиват и седма свобода, което е право на превоз на пътници, товари и поща между държави В и С, без да се преминава през собствената държава А. Също така, това е един значителен напредък.
Уважаеми дами и господа, дори и, представлявайки един първи етап от процеса на либерализация на полетите, това споразумение представлява сериозен напредък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Може ли да Ви попитам нещо? Колко държави са го ратифицирали досега?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: До момента, когато го внесохме за ратификация – 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ама европейски?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Да, европейски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ами Съединените щати?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Също и те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ама ратифицирани ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Нямам данни, дали те са ратифицирали, но те са подписали. Те са от едната страна, така че там вероятността е по-малка.
Ако повод за Вашия въпрос е, че европейските авиокомпании имат седма свобода, а пък американските нямат, аз ще кажа, че те пък имат някои други балансирани...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Като го е натоварила, къде да го разтовари? Няма да го държи във въздуха!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Освен това, за да може да бъде вдигната категорията на нашите летища, за да бъде освободена възможността за извършване на полети, имахме два проекта, финансирани от Американската агенция за развитие, които всъщност позволиха да повишим в много голяма степен капацитета на Българската гражданска авиация и на летищната дейност, свързани със сигурност и безопасност. Благодарение именно на това, успяхме да покрием параметрите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Тези два проекта заемни ли бяха?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Не, грантове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Доктор Кумчев, нали чухте? От всяка точка на България до всяка точка. Не ми е ясно как ще излети от Смолян и ще кацне в Америка, ама така пише Комисията по външна политика. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Още веднъж се обръщам към народните представители в залата. Има ли желаещи да вземат отношение по това споразумение? Няма.
Виждате, че сега не можем да гласуваме, защото нямаме кворум. Както е традиционно, можем да преминем и към второ гласуване утре сутринта, тъй като виждам, че проф. Мирчев със своя доклад е написал и самия закон.
Гласуването ще бъде утре от 9,00 ч.

Следващата точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ – РЕГИОНАЛНО И ОБЩИНСКО ВОДОСНАБДЯВАНЕ”.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК Евгений Иванов: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Искам да направя процедурно предложение за допуск в залата на господин Чавдар Георгиев – заместник-министър в Министерството на околната среда и водите, и госпожа Милена Кънчева – експерт към същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли някой народен представител, който не е съгласен да допуснем в залата заместник-министъра и служителя от министерството? Няма.
Поканете двамата представители на изпълнителната власт.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Евгений Иванов: Благодаря Ви, господин председател.

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Финансовия договор
между Република България и Европейската инвестиционна
банка за финансиране на Проект „България – регионално и
общинско водоснабдяване”, № 902-02-9, внесен от
Министерския съвет на 6 февруари 2009 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12 февруари 2009 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на Проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”.
На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: Чавдар Георгиев – заместник-министър, Шинка Маринова – директор на Дирекция „Фондове на Европейския съюз” и Цветанка Димитрова – директор на Дирекция „Води”, и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски – заместник-министър.
Законопроектът беше представен от господин Георгиев.
Проектите са част от Стратегията по околна среда за целите на ИСПА и са подготвени чрез техническа помощ, предоставена по Финансов меморандум по Програма ИСПА 2003 ВО 16 Р РА 004 – техническа помощ на институционално укрепване и подготовка на инвестиционни проекти от водния сектор и сектор за управление на отпадъците за финансиране по Програма ИСПА и Кохезионния фонд.
Общата цел на мерките е да се подпомогне Република България в постигането на хармонизация със законодателството на Европейския съюз за околна среда и е от изключителна важност за реализацията на националната политика по опазване на околната среда и в частност на водния сектор и е приоритет на България, залегнал в следните национални документи:
- Националната стратегия по околна среда и Планът за действие към нея, приети с Постановление № 455 на Министерския съвет от 2001 г.;
- Националния план за икономическо развитие 2000-2006 г.;
- Стратегията по околна среда за целите на ИСПА, приета от Министерския съвет през 2003 г.;
- Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор.
Дългосрочната цел е подобряване качеството на живот на населението на страната чрез осигуряване на благоприятна околна среда и запазване на богатата природа на основата на устойчиво управление на околната среда.
Специфични цели са:
Водоснабдяване
- осигуряване на необходимото качество на питейната вода в съответствие с националните и европейските стандарти; решаване на проблема с питейните води с отклонения от показателите за качество на водите;
- осигуряване на необходимото количество питейна вода за всички населени места в България, в съответствие с националните европейски норми; решаване на проблема с режимното водоснабдяване – брой население; решаване на проблема с неводоснабдените селища – брой население; намаляване загубите на вода от течове във водоснабдителната система; намаляване на експлоатационните разходи при водоснабдяване.
Канализация
- осигуряване спазването на инвестиционните норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води;
- спазване на предназначенията и изискванията на водоприемника на отпадъчните води;
- изпълнение на международни ангажименти на страната;
- намаляване големината на замърсяващия товар на отпадъчните води и риска за човешкото здраве и качеството на водите във водните обекти;
- повишаване степента на изграденост и ползваемост на съществуващата канализационна мрежа и пречиствателни станции за отпадъчни води;
- защита от замърсяване на реките Янтра, Огоста и Тунджа, където се заустват непречистени битови и индустриални води;
- привеждане в съответствие с директивите на Европейския съюз на пречиствателните станции за отпадъчни води.
Проектите включват следните инвестиционни мерки:
Интегриран проект за водите на гр. София. Общите инвестиционни разходи, предвидени по Финансов меморандум 18 РА 2000 ВО Р 16 РЕ 001 за мярката, са 58 500 000 евро.
Интегриран проект за водите на гр. Сливен – фаза 1. Общите инвестиционни разходи, предвидени по финансов меморандума 13РА 2005 ВО 16 Р РЕ 001 за мярката, са 21 200 000 евро.
На 14 септември 2005 г. е получено писмо от Европейската комисия с предложение за разделянето на проекта на две фази искане на допълнителна информация. По този повод е подготвено допълнение към молбата с обосновка за разделянето на проекта на две фази. След преразглеждане Европейската комисия одобрява молбата на 8 ноември 2005 г., на 1 декември 2005 г. е подписан финансов меморандум в Брюксел, а на 11 януари 2006 г. в Република България за първата фаза на проекта. Фаза 2 е отложена за финансиране през 2007 г. от структурните фондове и Кохезионния фонд.
Финансовата схема на проектите, които ще бъдат съфинансирани от първия транш на заема е:
Интегриран проект за водите на гр. София: Кохезионния фонд – 75%; чрез Европейската инвестиционна банка 15% и през държавния бюджет 10%.
Интегриран проект за водите в гр. Сливен – фаза 1: през Кохезионния фонд 75%, Европейска инвестиционна банка 15% и Държавния бюджет 10%.
Финансови условия на договора с Европейската инвестиционна банка за финансиране на цитираните по-горе проекти са: срок на заема 24 години, гратисен период 5 години, конкретният лихвен процент ще бъде калкулиран по време на усвояването.
На 11 юни 2007 г. е подписан финансовият договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проекта с наименование на договора „България – регионално и общинско водоснабдяване”.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 8 „за”, 1 „против”, „въздържали се” няма.
Въз основа на проведеното обсъждане и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на Проект „България – регионално и общинско водоснабдяване” под № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2009 г.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Иванов.
Следва доклад от Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„СТАНОВИЩЕ
относно първо четене на законопроект за ратифициране на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на Проекта „България – регионално и общинско водоснабдяване” № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2009 г.

На свое редовно заседание, проведено на 18 февруари 2009 г., Комисията по околната среда и водите разгледа законопроекта. На заседанието присъстваха господин Чавдар Георгиев, заместник министър на околната среда и водите, господин Тодор Модев – областен управител на гр. София, и експерти от Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и представители на Столична община.
От името на вносителя господин Стефан Сотиров – началник на дирекция Външни финанси на Министерството на финансите, представи предлагания за ратифициране законопроект и мотивите за неговото приемане.
Одобреният с Решение № 69 на Министерския съвет от 2009 г. проект за Закон за ратифициране на Финансовия договор се представя на председателя на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България.
Проектите, включени във Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка, са част от Стратегията по околната среда за целите на инструмента за структурни политики за предприсъединяване ИСПА на Европейския съюз и са подготвени чрез представената техническа помощ по финансовия меморандум по програмата ИСПА 2003 BG 16 P PA 004 и техническа помощ за институционално укрепване и подготовка на инвестиционни проекти от водния сектор и сектора за управление на отпадъците за финансиране по програмата ИСПА и Кохезионния фонд.”
Целите на мярката бяха изложени в становището, представено от колегата преди мен, затова няма да ги чета. Само ще подчертая, че с реализацията на проекта ще се постигне съответствие в областта на водоснабдяването, решаване на проблеми с качеството на питейната вода за значим брой население, подобряване на нивото на услугите по водоснабдяване, решаване на проблеми с режимното водоснабдяване, намаляване на загубите и намаляване на експлоатационните разходи.
В областта на канализацията също бяха посочени в предишното становище целите, които се преследват, да обявя нашето становище кои са двата проекта, ще посоча много конкретно и какво точно ще се прави в София.
„Два са проектите, включени във Финансовия договор – Интегриран проект за водите на гр. София и Интегриран проект за водите на гр. Сливен фаза 1.
Общи инвестиционни разходи, предвидени по финансовия меморандум ИСПА 2000 ПГ със съответната абревиатура, за първия проект са 58 милиона 500 хил. евро и включват: дублиращ колектор на ляв владайски колектор; ляв владайски колектор; главен колектор Банкя; канална помпена станция и напорен тръбопровод в гр. Нови Искър; главен колектор на бул. „Бъкстон”; десен перловски главен колектор, пречиствателна станция за питейни води „Бели Искър”; десен слатински главен колектор; подмяна на напорен водопровод от резервоара за питейни води Драгалевци; реконструкция на първични и вторични утаители на пречиствателна станция за отпадни води „Кубратово”; изграждане на третично стъпало на пречиствателна станция за отпадни води „Кубратово”; рехабилитация на Рилския водопровод; техническа помощ за изпълнение на проекта и за строителен надзор.
Обявявам ги, господин председател, тъй като има много спекулации, че големите градове са настрани от средствата на предприсъединителния период или периода след членството на страната, че столицата е пренебрегната и т. н.
Молбата за финансиране по програмата ИСПА е одобрена от Европейската комисия на 8 ноември 2005 г. и на 25 ноември 2005 г. в Брюксел и на 11 януари 2006 г. в България е подписан Финансовият меморандум.
Общите инвестиционни разходи, предвидени по Финансовия меморандум ИСПА 2005 г. BG 16 P PE 001 за интегриран проект за водите на град Сливен фаза 1 са 21 милиона и 200 хиляди и включват изграждането на 9,7 километра канализационна система, реконструкция 15,05 канализационна схема, реконструкция на пречиствателна станция за отпадни води, техническа помощ за изпълнение на проекта и за строителния надзор.
По предложение на Европейската комисия проектът е разделен на две фази. След преразглеждане, молбата е одобрена от Европейската комисия на 8 ноември 2005 г. Финансовият меморандум е подписан в Брюксел на 01.12.2005 г. и в Република България на 11 януари 2006 г. за първата фаза на проекта. Фаза две е отложена за финансиране от структурните и Кохезионния фонд.
Финансовата схема на проектите, които ще бъдат съфинансирани от заема от Европейската инвестиционна банка, е еднаква и за двата проекта. Схемата беше посочена в становището на Комисията по бюджет и финанси.
В заключение, Комисията по околна среда и водите счита, че Финансовият договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “България – регионално и общинско водоснабдяване”, включващ два подпроекта – интегриран проект за водите на гр. София и интегриран проект за водите на гр. Сливен, може да има съществен принос за подобряване на водоснабдяването и канализацията на голям брой от населението на страната, както и за постигане на целите за качество на водите в резултат на намаляване на замърсяването на водоприемниците. Реализацията на голяма част от предвидените мерки са и мерки за достигане на добро състояние на водите, изисквано от Рамковата директива за водите и подготвените планове за управление на речните басейни.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите единодушно с 14 гласа “за” прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на Проект “България – регионално и общинско водоснабдяване”, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Божинов.
Има становище и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Заповядайте, господин Мечев, да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Марко Мечев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Финансовия
договор между Република България и Европейската
инвестиционна банка за финансиране на Проект “България –
регионално и общинско водоснабдяване”, № 902-02-9, внесен
от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 18 февруари 2009 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на Проект “България – регионално и общинско водоснабдяване”, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет.
Със заема от Европейската инвестиционна банка ще се съфинансират два интегрирани проекта за водите на гр. София и на гр. Сливен при срок на изплащане 24 години с петгодишен гратисен период. В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от реализация на проектите и подкрепиха законопроекта.
Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването с 9 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на Проект “България – регионално и общинско водоснабдяване”, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕОЗВ: Благодаря Ви, господин Мечев.
Уважаеми народни представители, този законопроект е разпределен и на Комисията по външна политика. Тя не е представила своя доклад, свое становище. Тъй като тя не е водеща комисия, можем да преминем към разискванията.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След обстойните становища на комисиите, аз ще бъда максимално кратък и ще се опитам да акцентирам върху значението на този ратификационен законопроект.
Интегрираните проекти за водите на гр. София и гр. Сливен – първа фаза, за които са подписани финансови меморандуми по Кохезионния фонд, включват инвестиционни мерки за подобряване на водоснабдяването и канализацията. Както беше изтъкнато, Кохезионният фонд финансира 75% от стойността, Европейската инвестиционна банка финансира 15% и 10% се финансират от държавния бюджет. Общата стойност на финансирането по договора с Европейската банка е 11 млн. 955 хил. евро, които се разпределят – 8 млн. 775 хил. евро за водния проект на гр. София и 3 млн. 180 хил. евро за водния проект на гр. Сливен. Гратисният период е пет години, а периодът за погасяване е 24 години.
На 22 февруари 2007 г. Народното събрание е дало съгласие Министерският съвет да преговаря с Европейската инвестиционна банка и съответно да сключи Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за този заем.
Важността на този заем е свързан с това, че ако Финансовият договор не бъде ратифициран и не се сключи с Европейската инвестиционна банка, няма да могат да се извършат авансовите плащания за водния проект на София, тоест цялата ИСПА-мярка е поставена под риск и няма да може да бъде реализирана. По този начин чрез този заем ние осигуряваме, разбира се, и двата града като финансиране, но преди всичко е важно за гр. София и по този начин осигуряваме финансирането за водния проект на гр. София. Ето защо, аз моля законопроектът за ратифициране да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
След като няма желаещи за изказвания, утре сутринта ще гласуваме на първо четене законопроекта, и евентуално ще помоля да имаме готовност за гласуване за второ четене.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ.
Законопроектът е приет на първо четене на 27 ноември 2008 г. Започнато е второ четене на законопроекта в пленарната зала – докладвани са заглавието и от § 1 до § 11.
Госпожо Балева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Уважаеми господин председател, правя предложение за допускане до залата на заместник-министъра на вътрешните работи господин Румен Андреев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Той беше допуснат миналия път. Да заповяда господин Андреев в залата!
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Комисията предлага създаване на § 12 със следната редакция:
„§ 12. В чл.18, ал. 3 думите „изречение второ” се заменят с „ал. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: „В чл. 31 ал. 2 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага следната редакция на параграфа, който става § 14:
„§ 14. Създава се чл. 31а със следното съдържание:
„Чл. 31а. (1) Когато противообществената проява по този закон е извършена в чужбина, актът за установяване на нарушението се съставя от полицейски служители в Националния информационен център по чл. 3 в срок два месеца от получаване на материалите по случая, но не по-късно от три месеца от извършването на противообществената проява.
(2) Актът за установяване на нарушението се завежда в специален регистър в деловодството.
(3) За установяване на противообществени прояви по този закон, извършени в чужбина, съставителят на акта може да използва предоставените материали от установилия нарушението чуждестранен орган.
(4) Съставителят на акта прилага към съставения акт документите по чл. 27 и предоставените материали от установилия нарушението чуждестранен орган.
(5) В срока по чл. 30, ал. 1 съставителят на акта внася преписката за решаване от съдия от Софийския районен съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Защо от Софийския районен съд, ако примерно запалянкото е от Силистра, ходил в чужбина, гледал мача и се сбили? Не е ли по-разумно да се каже „съответния районен съд”? Вярно е, че в такива случаи наистина само Софийският градски съд реагира по ГПК, но може би сте имали съображения за това?
Заповядайте, заместник-министър Андреев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложението се базира на факта, че компетентният орган да обработва тези документи е централен орган на полицията, който контактува със сродните служби в чужбина, където е извършено деянието. И по други правила за компетентност на съответния съд, когато има и международен елемент, обикновено Софийският градски съд е компетентен. Това налага именно централизирането на работата по такива случаи, още повече те не са толкова многобройни, колкото може да се стори на пръв поглед. Ако не се лъжа, касае се за не повече от 4-5 случая. Така че ми се струва, процедурно предложението е удачно с оглед една и съща практика по решаването на подобни казуси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: А кой ще го докара от Силистра до София?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Съдебна полиция, можем и ние да го докараме. Случаите не са толкова много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Дай Боже, да няма такива случаи!
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 14?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Корнезов ви подкани, няма желаещи за изказване.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 14 и предлага следната редакция за параграфа, който става § 15:
„§ 15. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „териториално структурно звено” се заменят с „териториална структура” и накрая се добавя „или на полицейските служители в Националния информационен център по чл. 3, когато противообществената проява по този закон е извършена в чужбина.
2. В ал. 4 думите „съответното териториално структурно звено” се заменят със „съответната териториална структура”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания по § 14 по вносител, в новата редакция на комисията? Няма.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 15, който става § 16.
Комисията предлага да се създаде § 17 със следното съдържание:
„§ 17. В чл. 45, ал. 1 думите „чл. 14” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми колеги, имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието да се измени така: „Допълнителна разпоредба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания по това предложение? Няма.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 17 и предлага този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания по предложението на комисията за отпадането на § 17? Няма.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
С това приключи четенето на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия.

Уважаеми колеги, продължаваме по дневния ред на нашия парламент за тази седмица с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ.
Вносители – Христина Христова и група народни представители.
Заповядайте, господин Мръцков, да представите становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК Петър Мръцков: Господин председател, уважаеми колеги, ще ви представя

ДОКЛАД
на Комисията по труда и социалната политика по
Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
семейни помощи за деца, № 954-01-28, внесен от
Христина Христова и група народни представители
на 5 февруари 2009 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 11 февруари 2009 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца № 954-01-28, внесен от Христина Христова и група народни представители на 5 февруари 2009 г.
На заседанието присъстваха госпожа Светлана Дянкова – заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Ерик Рангелов – изпълнителен директор на Социално-инвестиционен фонд, госпожа Весела Караиванова – заместник-управител на НОИ, господин Владимир Горанов от Министерство на финансите и други.
Законопроектът и мотивите към него бе представен от госпожа Христина Христова, която изясни предлаганите промени. Измененията осигуряват подкрепа от страна на държавата за майките, родили близнаци, и майките студентки редовно обучение. Месечната помощ за отглеждане на близнаци до навършване на една година се предоставя във вид на еднократна помощ. Еднократна като сума ще е и месечната помощ, която ще получава майката, която е студентка в редовна форма на обучение за отглеждане на дете до навършване на една година. Тези еднократни помощи се дават до навършване на една година, с което държавата трябва да покаже своето внимание към семействата, в които едновременно са се родили две, три и повече деца, без оглед на това дали майката е осигурено лице. По този начин се реализира в по-висока степен подкрепата на държавата за концентриране на средства в най-трудния за семейството период непосредствено след раждане на детето.
Беше подчертано, че еднократното изплащане се предлага поради необходимите по-високи финансови разходи за подготовка на семейството, особено при раждането и отглеждането на близнаци, има значение за преодоляване на инфлацията, намаляване на административните разходи, улесняване на семействата от административна гледна точка и др.
В Преходните и заключителни разпоредби се предлагат промени в чл. 75, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Те са насочени към повишаване пенсиите на хора с увреждания, като се предвиждат получаваните от тях пенсии за инвалидност да бъдат преизчислени от 1 април с коефициент 1,1 за всяка година осигурителен стаж.
Госпожа Светлана Дянкова – заместник-министър на труда и социалната политика, представи становището на министерството. Тя подчерта, че при разработване на законопроекта са били поканени и са участвали негови експерти. Преодолени са слабости от първоначалния вариант, които се отнасят до смесване на принципите на социално подпомагане и социалното осигуряване и до администриране на средствата. Тя изтъкна, че Министерството на труда и социалната политика изцяло подкрепя настоящия законопроект, като се работи по предстоящото изменение на правилника за приложение на закона.
Беше обоснована особената същност на този вид подпомагане, която се изразява в по-специалното отношение на министерството и на правителството към семействата, в които майката е студентка редовно обучение. Така тя се грижи както за своята квалификация и образование, така в същото време е поела отговорността да бъде майка, отглеждаща отговорно своите деца.
В своето изказване народният представител госпожа Донка Михайлова подчерта, че дискусионната част от този по-общ проблем, свързана с допълнителните плащания на студентските майки, е приключила с приемането на Закона за държавния бюджет за 2009 г. Народното събрание е изразило волята си и пред комисията не стои въпросът, свързан с целесъобразността на тази стъпка, а това как тя да бъде направена. Водени от желание за подобряване на правно-техническия характер на взетото решение в рамките на Закона за държавния бюджет, групата народни представители активно са работили и са стигнали до общо съгласие.
Народният представител госпожа Весела Драганова, като съвносител, посочи един друг аспект относно политиката на държавата, която трябва да бъде насочена към доброто родителство и своите убеждения, че предлаганите две стъпки са точно стъпки към подхода за поощряване на доброто родителство. Законопроектът е определящ за това, че държавата желае и подкрепя хора, които добре отглеждат децата си и че определено е направена първата крачка, която наистина дава в обществото сигнал за добра политика в тази насока.
Народният представител госпожа Маргарита Панева изрази подкрепа на предложената нова философия като подчерта, че обсъжданите промени в Семейния кодекс и други закони са също в тази насока.
В дискусията взе участие госпожа Златина Станкова от Клуба на многодетните семейства към Асоциация „Родители”, която изрази своята надежда, че държавата ще подкрепи и многодетните семейства. Госпожа Тодора Пиралкова от Обединени български майки изрази принципното си одобрение към стъпките в подкрепа на майчинството и отговорното родителство и отглеждането на деца от родители, които се стремят да се образоват. Тя постави въпроси относно майките, които са в задочно обучение, относно подпомагането на майките студентки редовно обучение, които имат деца с увреждания и др.
Народните представители се обединиха около становището, че обсъжданият законопроект диференцира осигурителните права на жените майки и техните права по Закона за семейни помощи за деца, като се подчерта особената грижа на държавата за подпомагането им при раждането и отглеждането на деца.
От Комисията по труда и социалната политика бяха изискани и получени становища по законопроекта на основание чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание както следва: от Министерство на труда и социалната политика, в което изцяло се подкрепя законопроектът; от Националния осигурителен институт, в което се подкрепя законопроектът; от Държавната агенция за закрила на детето, в което се подкрепя законопроектът; от КНСБ, което не подкрепя законопроекта.
След приключване на разискванията бе проведено гласуване. С резултати: „за” 15 гласа, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 954-01-28, внесен от Христина Христова и група народни представители на 5 февруари 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Хатиб, имате думата да представите становището на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК Юксел Хатиб: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 954-01-28, внесен от Христина Христова и група народни представители на 5.02.2009 г.

Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа на свое заседание, проведено на 19 февруари 2009 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 954-01-28, внесен от Христина Христова и група народни представители на 5.02.2009 г.
На заседанието присъстваха госпожа Христина Христова, представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и Държавната агенция за закрила на детето.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца беше представен от госпожа Христина Христова.
При проведеното гласуване народните представители единодушно със 7 гласа „за” приеха законопроекта.
Комисията се обедини около решението да предложи на Народното събрание да приеме по принцип на първо четене ЗИД на Закона за семейните помощи за деца, внесен от Христина Христова и група народни представители на 5.02.2009 г., като част от текстовете да бъдат прецизирани между първо и второ четене.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Хатиб.
Уважаеми колеги, намираме се на първо четене на този законопроект.
Давам думата на вносителите.
Госпожо Христова, заповядайте от тяхно име да представите законопроекта.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца като философия, като политическа воля на парламента вече е изразяван през м. декември. По-късно обаче експерти, които работят в тази област, проведоха разговори с вносителите на предишния законопроект от м. декември. Установи се, че трябва да се преодолеят няколко важни неща и да се усъвършенстват текстовете. За пръв път в България въвеждаме такава специфична допълнителна помощ за два особени случая на майчинство: случаите, когато едновременно се раждат деца близнаци – две или няколко, и случаите, когато майката е редовна студентка. Тоест това е този сегмент от най-младите майки, които току-що са започнали висшето си образование. Обикновено те са на 19, 20, 21, 22 години. Обикновено по принципа на редовното си обучение нямат трудов договор, нямат осигурителни вноски, нямат осигурителни права. Много често и бащата е редовен студент. Обикновено живеят на квартира и наистина се нуждаят от средства, за да могат качествено да се грижат за своето дете.
Това, което трябваше да се преодолее, беше смесването на социално осигуряване и социално подпомагане. Така беше и направено. Уеднакви се помощта за майки, които са осигурени, защото казваме, че ако е осигурена майката, ние не трябва да имаме предвид това, защото това са си нейни осигурителни права като последица от неин осигурителен принос – на нея и на работодателя й. Така че по един начин трябва да третираме майките осигурени и неосигурени, които са майки на близнаци, а държавата трябва да вземе предвид чрезвичайното събитие едновременно раждане на деца.
Другото, което ни посъветваха експертите да направим, е да се подобри администрирането. Тоест майката да не отива всеки месец да получава по 100 лв. – помощта за близнаци. Нека накуп да се даде тази помощ. Да се намали цената на администрирането, от една страна, от друга страна, да се премахне бюрокрацията, от трета страна, до известна степен да се преодолеят и последиците на инфлацията. Всички ние знаем, че навлизаме в ситуация на икономическа криза в България.
Тази специфична допълнителна финансова помощ за особеното събитие едновременно раждане на деца близнаци е предложено да се даде еднократно до 12-месечна възраст на детето, тоест 12 по 100 лв. – 1200 лв. за всяко дете. Ако са две деца, това са 2400 лв. Общият брой на ражданията през 2008 г. на близнаци е 898, от които 15 случая на раждане на тризнаци.
При майките редовни студентки въпросът стои по същия начин, като там е предвидена малко по-голяма помощ, равна на минималната работна заплата, също до едногодишна възраст на детето. Впрочем това не е нещо, което сме измислили ние в България. Навсякъде в Европейския съюз държавите членки се концентрират върху тази първа година от раждането на детето, като най-скъп и най-труден период за семейството. При майките студентки редовно обучение се предвижда помощта да се плаща наведнъж – 12 месеца по 240 лв. или това са 2880 лв., дадени наведнъж.
Мисля, че за пръв път въвеждаме тези помощи, досега нямахме такъв опит. Затова веднага решихме да усъвършенстваме както администрирането, така и степента на осигуряване на тези права. Мисля, че това е добра мярка за подкрепа на семействата, които отглеждат деца в период на криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми колеги, откривам дискусията на първо четене по законопроекта. Чухме становищата на водещата комисия и на съпътстващата – Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Чухме и мотивите на вносителите – госпожа Христина Христова и група народни представители. Имате думата за изказвания.
Позволете ми да информирам народните представители преди това, че гости на балкона вляво от мен са представители на Природо-математическата гимназия от Благоевград. Уважаеми колеги, те са тук по покана на госпожа Марина Дикова. (Народните представители приветстват гостите на балкона с ръкопляскания.)
Добре дошли на младите хора! Заповядайте да видите как и къде се коват законите.
Има думата народният представител Донка Михайлова.
Донка Михайлова (КБ): Добър ден на учениците от Благоевград!
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм сред вносителите на законопроекта. Няма да скривам пред вас, че в хода на обсъждането на предложенията по време на приемането на бюджета на Република България за 2009 г. по тези предложения имаше дискусии. Както и госпожа Христова вече каза, дискусиите бяха свързани с това, че с тези помощи за деца имаше известно смесване на елементи на социално осигуряване и социално подпомагане, тъй като с предложенията, които ние правим като вносители след решението на Народното събрание по време на приемането на бюджета, на практика преференциите получават всички майки на деца близнаци и всички майки студентки, независимо от това дали те са били осигурени или не преди раждането на дете.
По отношение на тези предложения имаше определени съображения, свързани с това, че се въвеждат елементи на универсално социално подпомагане, което притесняваше някои колеги.
Аз не бих искала да се връщам към тази дискусия. Тези решения вече са факт със Закона за държавния бюджет за 2009 г. Пред нас стоеше въпросът за подобряване на някои правно-технически елементи на вече приетите предложения, от една страна. От друга страна, организирането на помощите по начин, по който те могат да бъдат максимално полезни за майките на деца близнаци и за майките студентки, които раждат деца по време на следването си.
Работихме активно, в резултат на което предлагаме на Народното събрание нашето предложение. Както вече беше казано и от госпожа Христова, нашето предложение предвижда майките на деца, родени от многоплодна бременност – аз мисля, че това е коректният термин, който трябва да влезе в законопроекта на второ четене, да получават допълнително по 100 лв. месечно за едно дете или 2400 лв. за близнаци, 3600 лв. за тризнаци и т.н., а майките студентки да получават допълнително към стипендиите и към помощите за отглеждане на деца по 2400 лв. месечно.
И двата вида подпомагания - месечно, д-р Шарков, и двата вида подпомагания – в рамките на една година.
Няма да скривам и това, че когато работихме върху предложенията подобен дебат течеше в Германия. Ние заимствахме този опит от немските колеги, който в рамките на програмата на Меркел – една програма, твърде мащабна като финансиране, предвиждаща определени групи родители да получават помощите еднократно. Намираме, че това решение е справедливо, особено що се касае за близнаците. При раждането на близнаци или на тризнаци големият разход, който семейството прави, е разходът непосредствено след раждането на детето – тогава, когато трябва да се купуват по два пъти или по три пъти повече всички тези необходими за отглеждането на малкото дете неща, които в семействата с едно дете се купуват по веднъж.
Струва ни се, че по-полезно би било и за студентките, ако получават помощите еднократно, непосредствено след раждането на детето, тъй като студентските семейства, които имат деца, са семейства, които получават ограничени доходи. Те много често живеят на квартира и имат затруднения, най-вече в първите месеци от раждането на детето.
Това е нашето предложение. Пак повтарям – като изпълнение на решението на Народното събрание в рамките на Закона за държавния бюджет.
Искам да обърна внимание и на един друг елемент от нашето предложение, който не се дискутира толкова активно в публичното пространство. То включва това при пенсиите за инвалидност коефициентът за прослужена година да бъде не 1, а 1,1. Това е едно предложение, което ние приложихме с решение в рамките на Закона за държавния бюджет за всички останали пенсии за прослужено време и старост. Намираме за справедливо този модел - справедлив и очакван от българските пенсионери, да бъде приложен и по отношение на пенсиите за инвалидност.
Коалиция за България ще подкрепи законопроекта на първо четене. Смятаме, че е необходимо да продължи една активна дискусия в периода между първо и второ четене. Има вече и известни реакции на обществото, които са с обратен знак. В Комисията по дискриминация има постъпили позиции на определени организации, че с едно такова предложение определени категории майки се поставят в привилегировано положение спрямо останалите майки. Аз смятам, че към тази позиция ние трябва да се отнесем много отговорно във времето между първо и второ четене.
Коалиция за България, както вече казах, ще подкрепи това предложение с ангажимента да работим много активно между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Госпожо Михайлова, това е много добре. Тук Вие третирате въпроса за студентки, които са на редовно обучение и имат едно и повече деца. Въпросът е, че сумите биха могли да бъдат и по-високи. Аз имах впечатление как е във Франция, например. Знам как е решен там въпросът.
Господин Шарков, имате думата.
Ваньо Шарков (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Да, във Франция е по-различно и поради много причини е по-различно. Там даже Здравноосигурителната каса плаща на детегледачките, но това е друга тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Точно това имах предвид, защото кой ще гледа детето на студентката? За това става дума.
Ваньо Шарков: Това, което искам да кажа на първо място е, че Парламентарната група на Обединените демократични сили ще подкрепи законопроекта.
С няколко основни неща обаче искам да свържа своето изказване и в същото време да отправя една препоръка.
Много е хубаво, когато в тази пленарна зала се раждат законопроекти и промени в действащите закони, които касаят, имат сериозна връзка с демографската ситуация в страната. Всяка една стъпка, която това Народно събрание и всяко едно бъдещо може да вземе в тази насока е добре да бъде направена. Добре е да бъде правена винаги в началото на мандата или поне в първите 1-2 години, защото когато се прави в края на мандата винаги остава усещането, привкуса за нещо, което се прави непременно заради предстоящите парламентарни избори. (Шум и реплики в залата.)
В тази връзка казвам, че остава опасението, господин Адемов... Не ме чухте, защото току-що влизахте.
В тази връзка искам да кажа, че госпожа Христова поне беше министър и можеше още тогава да бъдат направени тези промени. Явно тогава е имало някакви причини те да не бъдат направени.
Разбира се, господин председател, аз мисля, че Вие ще продължите Вашето изказване в една друга насока. Наистина става дума за майки, които са студентки. Какво става със задочниците? Тях ги изхвърляме от тази категория. Много студенти също работят. Моят син също работи, но това няма значение.
Освен това съм съгласен с новите термините за близнаци, за многоплодна бременност. Доколкото разбрах, д-р Адемов също е съгласен с тази терминология. Смятам наистина, че трябва да бъде променен и изчистен текстът между двете четения.
Неизяснен специално за мен остава въпросът какво правим с ученичките-майки, защото има и такива. Безспорно има и такива. Особено в една група от българското население те са изключително много, но макар че те не са ученички, те всъщност не ходят на училище, те имат време да си гледат детето, но въпросът е много сериозен.
Парламентарната ни група ще подкрепи законопроекта и ще участва активно в предложенията между двете четения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Това е конструктивен подход.
Законът е много сериозна крачка напред в това отношение.
Ако желаете реплика, заповядайте, госпожо Михайлова.
Донка Михайлова (КБ): Уважаеми д-р Шарков, надявам се, че ще приемете не като шега, а като сериозен въпросът ми: това означава ли, че парламентарната група на СДС счита, че трябва да бъдат стимулирани ученичките-майки да раждат? Ние не смятаме така. Затова не смятаме, че те трябва да получават специални преференции.
По отношение на въпроса: „Защо сега?” – ами, вероятно е можело много по-рано, и по време на правителството на СДС, и по време на много предишни правителства. Очевидно е, че сега съществува такава възможност. Аз не намирам, че трябва много сериозно да дискутираме „Защо сега? Защо преди избори?”, след като може да бъде направена една добра стъпка в подкрепа на майчинството, една добра стъпка в подкрепа на преодоляване на демографската криза. Смятам, че тя трябва да бъде направена тогава, когато е възможно; тогава, когато има натрупан достатъчно сериозен финансов ресурс, за да бъде реализирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Доктор Адемов, заповядайте за втора реплика към д-р Шарков.
Хасан Адемов (ДПС): Господин председател, колеги! Имам много кратка реплика към д-р Шарков.
Със сегашният законопроект, който обсъждаме в момента, не променяме философията на това подпомагане от страна на държавата на майките-студентки и на майките на близнаци. Тази философия беше подкрепена точно от Вашата парламентарна група и от опозицията в хода на бюджетната процедура в края на 2008 г., така че сега абсолютно нищо не се променя с изключение на технологията на плащането – плаща се наведнъж в началото, след раждането на майките-студентки и на майките на близнаци. Нищо друго не се променя, така че не може преди Нова година да не е било предизборно, а пък сега същите текстове да са предизборни. Няма как да стане тази работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Желаете ли да вземете думата за дуплика, д-р Шарков? Заповядайте.
Ваньо Шарков (ОДС): Не мога да разбера за какво бяха тези реплики. Излязох и казах, че нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта. Казах, че е добре да има повече такива законопроекти, които да решават проблемите с демографския срив в страната. Зададох някои въпроси. Не, никой не иска да стимулира това раждане, абсолютно никой. Лекарите, които са в тази зала, много добре знаят, че когато раждането е в по-малка възраст, има много по-голяма опасност в бъдеще за някои заболявания, за онкологични заболявания и т.н. Това нещо трябва да бъде стимулирано в България. Казах, че това е една добра крачка, която се прави, и ние ще дадем нашите предложения между двете четения.
Така е, д-р Адемов. И тогава го подкрепихме – 2008 г., мисля, че и 2006 г. имаше подобни предложения – пак ги подкрепихме, и сега ще ги подкрепим. Казах, че винаги, когато стартира мандатът на едно Народно събрание, е добре да се решават веднага тези въпроси, за да не остава привкус, че това се прави предизборно. Никого не съм обвинил, че го прави предизборно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други народни представители, които желаят думата? Няма.
Закривам дискусията на първо четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца - вносител народният представител Христина Христова и група народни представители.

Съгласно програмата на парламента преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ.
Вносители: Лъчезар Иванов; и Министерският съвет.
Доктор Кумчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете да ви запозная с доклад за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 754 01 161, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 22 ноември 2007 г.
„На свое редовно заседание, проведено на 15 май 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 754-01-161, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 22 ноември 2007 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Матей Матеев, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по трансплантация проф. Христо Куманов, експерти от Министерството на здравеопазването и представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от вносителя му д-р Лъчезар Иванов. В изложението си д-р Иванов изрази тревогата си от развитието в България единствено на частни практики за събиране на кръв от пъпна връв на новородени и последващо изолиране и съхраняване на хемопоетични стволови клетки за целите само на автоложната трансплантация, тоест за индивида, от който са взети. В същото време в България няма създадена държавна банка, която да осигури възможност за лечение чрез трансплантация на стволови клетки на всички нуждаещи се. С оглед така изложените факти предложението на д-р Иванов, отразено в законопроекта, е вземането на хемопоетични стволови клетки от пъпна връв да се извършва само за целите на алогенната трансплантация.
Доктор Иванов обясни, че кръвта от пъпна връв, взета от донора и предназначена за него, се използва изключително рядко при някои вродени заболявания и при някои левкемии е противопоказна за трансплантация, а в определени случаи резултатът от алогенната трансплантация е по-добър. Също така няма категорична информация за това колко дълго може да бъде съхранявана кръв, преди да бъде използвана за нуждите на трансплантация.
В допълнение, в Препоръка № (2004)8 от 19 май 2004 г. на Комитета на министрите на държавите членки относно банките за автоложна кръв от пъпна връв е изрично споменато, че ако в държавите членки има разкрити банки за кръв от пъпна връв, те трябва да работят на принципа на алтруистично и доброволно даряване и да използват кръвта от пъпна връв за алогенни трансплантации и свързаните с това проучвания, както и че промоцията на даряването за автоложна употреба и разкриването на банки за кръв от пъпна връв за автоложна употреба не трябва да бъде подкрепяно от страните членки.
Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по трансплантация изразиха в становищата си категоричната си подкрепа за развитието на алогенната трансплантация в България, но не и чрез забрана на дейността на съществуващите тъканни банки.
В хода на дискусията от народните представители бяха отправени следните бележки:
- Препоръка № (2004)8 от 19 май 2004 г. на Комитета на министрите на държавите членки не съдържа забрана за функциониране на частни банки за стволови клетки за автоложна употреба, а препоръка държавите членки да не подкрепят промоцията на дейността им, както и да осигурят вярна информация за населението относно предимствата и вредите от такива банки;
- промоцията на алтруистично даряване на стволови клетки и създаване на държавна банка за стволови клетки трябва да е част от провежданата от Министерството на здравеопазването политика, а не да се извършва чрез рестрикции, насочени към частния сектор.
В същото време от участниците в дискусията бяха изказани следните притеснения относно съществуващата практика в тази област:
- наложително е държавата да отдели необходимия финансов ресурс за създаване на държавна тъканна банка за периферни стволови клетки, които да бъдат ползвани от всички нуждаещи се. Необходимо е и провеждането на широка кампания сред населението за промоция на алтруистично даряване;
- необходим е стриктен контрол и регулация на дейността на тъканните банки за стволови клетки в България, което да гарантира спиране на рекламата на автоложно съхраняване на стволови клетки и предоставяне на вярна информация на бременни и родилки.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: „за” – 5 гласа, без „против”, „въздържали се” – 7 гласа, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 754-01-161, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 22 ноември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има още един доклад, внесен от Министерския съвет.
Моля да го прочетете.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: Уважаеми господин председател, колеги! Представям ви доклад за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 802-01-100, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2008 г.
„На свое редовно заседание, проведено на 29 януари 2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 802-01-100, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2008 г.
В заседанието взеха участие д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, проф. Христо Куманов – директор на Изпълнителната агенция по трансплантация, госпожа Надежда Бранковска – главен юрисконсулт, д-р Момчил Енчев – главен експерт в Министерството на здравеопазването, представители на съсловните и неправителствените организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на здравеопазването д-р Валери Цеков. Доктор Цеков посочи, че основната част от предложените изменения и допълнения се налагат във връзка с транспонирането на Директива 2006/86/ЕО от 24 октомври 2006 г. за прилагане на Директива 2004/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно установяването на изисквания за проследимост, съобщаване на сериозни нежелани реакции и събития и определени технически изисквания по отношение на кодиране, обработка, съхраняване, складиране и предоставяне на човешки тъкани и клетки.
Освен предложенията, целящи хармонизирането на закона с директивите, с посочения законопроект се прецизират условията и редът за финансиране на дейностите по трансплантация, осъществявано чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, и се променя действащата усложнена процедура по вземане на хемопоетични стволови клетки, като се осигурява възможност за доброволно даряване на такива клетки от всички лица независимо от родствената им връзка с реципиента.
Прецизира се контролната дейност на Изпълнителната агенция по трансплантация, като се дава възможност на компетентния орган да налага принудителни административни мерки за нарушения на медицинските стандарти по трансплантация и асистирана репродукция.
В хода на дискусията бяха изказани следните становища от народните представители. Тревожен е фактът, че България е на едно от последните места в Европа по отношение на трансплантационната активност на хемопоетични стволови клетки. Нормативна основа за развитието на тази дейност е приетата през 2007 г. с решение на Министерския съвет Национална програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки. Въпреки това България все още няма създадена държавна банка за стволови клетки и национален донорен регистър за костен мозък. За да се гарантира създаването на такава банка, е необходимо законопроектът да бъде допълнен с изрична разпоредба, предвиждаща създаването на държавна банка за стволови клетки и посочваща източника на финансирането й.
Предложението на вносителя износът на тъкани и клетки, предназначени за трансплантация в трети страни да се извършва след задоволяване на потребностите не само на България, както е в действащото законодателство, а и на държавите – членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария, а вносът на такива да се разрешава само в случаите, когато тъканите и клетките са придобити и обработени по методи и технологии, които не се практикуват в нито една от държавите – членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария, е необосновано и неизгодно за България. С приемането на подобни текстове българските пациенти ще бъдат лишени от високотехнологични тъканни и клетъчни продукти от Съединените щати, които са световни лидери в тази област.
В допълнение, не съществуват никакви практически механизми, с които би могло да се докаже, че целият европейски пазар към даден момент е задоволен с тъкани и клетки.
С оглед на гореизложеното и въз основа на проведеното гласуване при резултати 14 - “за”, без “против” и 2 -“въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 802-01-100, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, доктор Кумчев.
Има две становища по двата законопроекта на Комисията по европейските въпроси.
Има ли член на Комисията по европейските въпроси в пленарната зала? Няма.
Тогава започваме с представянето на законопроекта, внесен от народния представител Лъчезар Богомилов Иванов.
Господин Иванов отсъства от залата.
Няма представител и на Министерския съвет, който да представи законопроекта.
При това положение, уважаеми колеги, тъй като водеща комисия е Комисията по здравеопазването, другата комисия е съпътстваща, аз откривам дискусията на първо четене по тези два законопроекта.
Имате думата. Законопроектите са от изключително важно значение. Гилдията на лекарите се намира в пленарната зала. Имате думата, уважаеми колеги.
Заповядайте, доктор Маринчева.
Станка Маринчева (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Считам, че представеният законопроект от Министерския съвет, в известна степен разширен с предложението, което прави д-р Лъчезар Иванов, е много навременен, тъй като нашата страна действително трябва да има национална тъканна банка по отношение на периферни стволови клетки от пъпна връв.
Трансплантацията на периферни стволови клетки, която се отнася към алтернативните методи на лечение при редица заболявания – злокачествени, системни злокачествени заболявания на кръвта и на солидните тъкани, както и при редица заболявания, свързани с имунен дефицит, свързани с вродени и придобити имунни дефицити и системните заболявания на съединителната тъкан, се явява едно от най-мощните алтернативни средства за лечение на голяма част от тези заболявания.
Предлагам всички да подкрепим на първо четене този законопроект, защото ние в България имаме достатъчно добре подготвени кадри, голяма част от тях работещи в Многопрофилната болница за лечение на деца с онкохематологични заболявания под ръководството на проф. Бобев, имаме в значителна част и апаратура, която би могла да селекционира тези клетки и да ги съхранява. Ние трябва да имаме една по-мощна подкрепа от държавата, а това го виждаме с внесения от Министерския съвет законопроект, за съхранението на тези клетки, за да могат те да се ползват не само когато се налага да се дарят на член на семейството, а да се използват за извършване на такава алогенна трансплантация и при други нуждаещи се пациенти. В това всъщност е силата на този закон – тази банка може да се ползва за лечение на много пациенти в нашата страна, а влизайки вече в европейското пространство, ние можем съвсем спокойно да предлагаме и на други нуждаещи се пациенти, при положение че са задоволени нашите нужди.
С пълно убеждение препоръчвам да подкрепим този законопроект на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други народни представители, които желаят думата?
Заповядайте, доктор Джафер.
Нигяр Джафер (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да припомня на тези, които не са членове на Комисията по здравеопазване, а и на самите членове на тази комисия, че става въпрос за два законопроекта. Единият беше внесен през м. ноември 2007 г. от народния представител Лъчезар Иванов, а другият беше внесен и разгледан в комисията през декември 2008 г.
Що се касае до законопроекта, който е внесен от Министерския съвет, целта на този законопроект е да транспонира директива, която се отнася до условията за проследимост съобщенията на нежелани реакции и събития, кодирането, обработката, съхранението, предоставянето на тъканни клетки и въобще проблемите на безопасността, свързани с трансплантацията на органи, тъкани и клетки.
През 2007 г. в България беше приета Национална програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки. Няма обаче държавна банка за стволови клетки, знаете, че се развива един пазар, който се диктува от създадени няколко на брой частни такива. Всички от вас са чували и са чели публикации в медиите за таксите, които се събират от родителите на новородените – в рамките от 3 до 4 хиляди долара.
Мнението обаче на водещите ни специалисти, включително на проф. Драган Бобев, който е авторитетът в тази област, е, че ако се създаде една национална банка, тогава може да се говори за реални цели и постижения, с които може да се похвали България.
За какво става въпрос? Тогава наистина ще се даде възможност за развитие на така наречената алогенна трансплантация. Тоест прилагането на този материал, който се съхранява, разбира се, правилно, с цялата техническа проследимост за безопасност, ще даде шансове в 70-80% да се използва и да се намери съвместимост, когато се наложи това. Създаването обаче и ползването на такива стволови клетки само за автоложна трансплантация, тоест само за нуждите на индивида, от който се вземат стволовите клетки, ще позволи използването – това са и научните данни, в 10 до 20%. Сами може да направите изводите за какво става въпрос.
Ето защо действително трябва да се положат усилия в България да има една държавна банка за стволови клетки и, разбира се, национален донорен регистър.
Що се отнася до законопроекта на колегата Лъчезар Иванов, той беше внесен година по-рано. В една част от проблематиката, която касае този законопроект, той припокрива и целите на законопроекта на Министерския съвет. Но там се казва, че трябва да се забрани въобще наличието на всякакви частни донорски тъканни банки.
Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по трансплантации предложиха едни позитивни становища за развитието на алогенна трансплантация, като там е отделено изключително голямо внимание на това, че трябва да става алтруистично даряване – безплатно даряване, такъв какъвто е принципът при даряването на органи въобще.
В хода на дебата в Комисията по здравеопазване възникна дискусия и имаше колеги, които дадоха пример с ползването на сперматозоиди и на това, че нямаме регламент, който правилно да регламентира вземането, съхраняването, а и заплащането на определен вид материали, което създава проблеми в развитието на определени области, свързани с трансплантологията.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта на Министерския съвет. Ние сме склонни да подкрепим и част от текстовете, предложени от колегата Лъчезар Иванов, особено що се касае до създаването на националната стоволова банка с уговорката, че това е дейност, която изисква стриктен контрол и регулация, за да може действително да има гаранция за всички донори, а и за реципиентите, че ще се осъществят целите на тази дейност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, това са два законопроекта, които са разположени във времето, като по-рано е предложен на нашето внимание законопроектът на колегата Лъчезар Иванов, който прави една-единствена промяна. Все пак да припомня за какво става дума – промяна в чл. 28 на действащия Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки, и тази промяна е с остро респективен характер. Тя фактически забранява да се използват клетки за целите на автоложната трансплантация. Да остане само вземане на клетки за целите на алогенната трансплантация.
Какво ще рече това? Това ще рече, че кой взел – взел, оттук нататък край на този вид вземания, защото - казва колегата Иванов - това е изключително комерсиално занимание. То по-скоро води до обогатяване на определени медицински и други структури, които имат интерес да го извършват, подвеждайки хората, от които ги взима. Взимат клетките, взимат и парите и обещават, че до 20 години този материал ще бъде пазен, за да бъде използван от тях самите, когато пораснат, ако им се наложи. Така звучи малко гротестно изразено онова, което колегата Иванов иска да ни внуши, и то на пръв поглед звучи логично. Но всяка една рестрикция в медицината, която внася забрана, макар и водена от такива чисти, да ги нарека, подбуди, все пак внася забрана и в проследяването на един процес, на една процедура, която дори и в 10% да е успешна, защо не, питам аз, защо да не я използваме? Дори и негативният опит в медицината все пак е опит, който затваря или пък отваря пътя в определена посока.
Така че, ако приемам нещо положително в текста на колегата Иванов, който внася забрана, то е единствено, защото той с този си текст, който, напомням, беше отхвърлен от комисията и то справедливо, стимулира процеса на разисквания, търсене на решение и в крайна сметка намиране на решение в национален мащаб, в който не просто да забраняваме, а да дадем възможност по технология, която включва главно моралните подбуди, да стимулираме даването на такива клетки и още повече държавно да осигурим тяхното съхраняване както за едните цели на автоложната трансплантация, така и за целите, защо не, и на алогенната трансплантация.
Така че текстът на колегата Иванов е по-скоро стимулиращ и от уважение за това, че той подбуди този процес, аз съм склонен да го подкрепя, но с тази главна корекция, че чисто рестриктивният елемент, заложен в неговия текст в този му вид, трудно може да намери място в окончателния обобщен вариант, който ще бъде предложен на гласуване за второ четене в пленарната зала. Надявам се, че колегите от Здравната комисия ще направят всичко възможно в този вид да не намери място в чл. 28 на действащия закон.
По законопроекта, предложен от Министерския съвет, там нещата са по-ясни, защото те проправят път за нещо, което европейските директиви са повелили, а ние просто трябва да изпълним, съгласувайки нашето законодателство с директивите, които бяха цитирани. Няма защо да ги изреждам.
Тук по-тънкият или по-тесният въпрос е: кога можем да си позволим износ на материал – дали когато задоволим нашите потребности и оттам нататък изнасяме независимо къде или, ако изпълним, или поне приемем буквално да изпълним Европейска директива, която казва, че подобен износ може да бъде осъществен, ако реализираме, тоест удовлетворим нашите нужди от такъв материал? На второ място, удовлетворим нуждите на държавите от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария. И тогава, когато всичко това е документирано, задоволено, изнасяме в Америка. Тук няма да произнеса името на фирмата, която има интерес от това, но все пак тя беше обект на обсъждане както в комисията, така и от тази трибуна, но това е твърде деликатна материя, за да я вкарвам още сега в обръщение.
Да, това е една спорна теза – дали да приемем единия вариант – задоволяваме българските нужди и изнасяме където и да е, или спазваме директивата в този й вид, в който тя е формулирана, да задоволим нуждите на държавите от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария.
Така или иначе това е предмет на обсъждане за второ четене. Философията на законопроекта на Министерския съвет приемам безрезервно и подкрепям безрезервно. Философията на законопроекта на колегата Лъчезар Иванов приемам условно, единствено като стимул дискусията да доведе до един позитивен резултат, в който и автоложната и алогенната трансплантация със създаването на държавно регулирана структура, която да приема, контролира и съхранява този материал, ние ще направим една много важна крачка в българската трансплантология. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, проф. Гайдарски, имате думата.
Радослав Гайдарски (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, тъй като действително колегите преди мен изтъкнаха вече някои положителни страни на този закон. Бих искал да добавя следното, че това е един закон, който се създава за първи път в нашата страна. Това е закон, който досега не съществуваше и даваше възможност на различни лица и институции да боравят с този материал, както си искат. Тук бих искал само да спомена факта, че от няколко години в някои от нашите гинекологични здравни заведения има определени лица, които по незаконен начин, бих казал, използваха този материал и голяма част от материала, който трябваше да остане в страната, се изнасяше в чужбина – главно в Белгия.
Това, което бих искал да изтъкна пред вас, е, че в страната се създаде една много тежка и неприятна ситуация. Оттук тръгнаха и онези спекулации за износ на органи, едва ли не, на тъкани, клетки и т.н. Всъщност ставаше въпрос, знаете за една организация в страната ни, която изнася само сухожилия и кости, а това беше другата група, която изнасяше и клетки. Става въпрос за кръв от пъпна връв и т.н.
Но съществуваха и други неуредици. Една от тези неуредици беше например факторът, че дете не можеше да дари кръв или да бъдат взети стволови клетки от дете, за да бъдат присадени на майка, баща, на сестра или на брат, защото детето е малолетно. Имахме такъв случай, той беше много интересен. Бащата с много тежко кръвно заболяване и трябваше да се вземе кръв от детето, което беше подходящо за донорство. Тъй като нашата етична комисия, Централната етична комисия към Министерството на здравеопазването, не даде съгласието си, бащата почина. Тогава се създаде един голям претекст – аз питах: кое е по-добре – да умре бащата – детето ще остане сираче?! Тъй като в закона това нещо го нямаше, там беше изрично казано, че не може от деца под 18 години да се вземат всякакви - става въпрос не само за клетки, но и други органи, бащата не можа да бъде обслужен с кръв, със стволови клетки от детето и почина. Детето остана сираче.
Тук в закона обаче има някои неща, които действително трябва да бъдат прегледани и отстранени. Например не бих могъл да препоръчам да бъде гласуван от Народното събрание един такъв текст, като например: „Износ на органи, предназначени за трансплантация за трети страни, се допуска, само когато в държавите – членки на Европейския съюз, и Европейското икономическо пространство, включително тук се споменава и Швейцария, няма подходящ реципиент.” Няма логика!
Аз мисля, че ние обсъждахме този проблем и това трябва да бъде променено между първо и второ четене. Мисля, че в случая има една недомислица. Ние можем да свършим с първото изречение, че „Износът на органи е предназначен за трансплантация за трети страни само тогава, когато няма подходящ реципиент в България.”, и да спрем дотук. Иначе се създава ситуация, в която ние тогава поставяме трети страни – може да бъде, примерно, Съединените американски щати, Русия или други държави извън Европейския съюз, които в случая са третите страни.
Освен това има още един такъв проблем – аз, разбира се, мисля, че между първо и второ четене можем това да го изчистим: „Внос на тъкани и клетки от трети страни се извършва само с разрешение на министъра на здравеопазването по предложение на директора на изпълнителната агенция.”
Каква ще бъде задачата на този директор на Изпълнителната агенция, който трябва непрекъснато да ходи непрекъснато да иска разрешение от министъра на здравеопазването? Освен това директор на Изпълнителната агенция обикновено е специалист в тази област, докато един министър може да бъде най-обикновен лекар, който няма изобщо понятие от тези проблеми. С това само затрудняваме действията на агенцията.
Има доста неща, които мисля, че между първо и второ четене бихме могли да изгладим и да отстраним.
Препоръчвам и предлагам законопроектът действително да бъде приет на първо четене от колегите в залата. Той е добре структуриран, съобразен и хармонизиран с изискванията на европейските страни, транспониран е на Резолюция 2006 и 2004. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Тези писмени предложения Вие ще ги направите между първо и второ четене.
Приканвам колегите, които вземат думата, да изкажат своето отношение и своята позиция и по двата законопроекта, а не само по този на Министерския съвет.
Имате думата за изказвания.
Доктор Ваньо Шарков, заповядайте. Имате думата.
Ваньо Шарков (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
След като проф. Гайдарски препоръчва да го подкрепим...
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно има нужда от това изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, макар че винаги досега, когато се пипа Законът за трансплантация, има определени настроения, които възникват в обществото – кой как ще разрешава, кой как ще дарява и т.н. Този път тук не става въпрос за такива неща.
Добре е транспонирането към европейските директиви и също така с оглед на ситуацията, да не казвам скандала, който възникна преди няколко дни по отношение на това как се съхраняват в някои лечебни заведения органи, тъкани и клетки и това, че бяха установени и констатирани значителни нередности. На практика в закона се регламентират и изискванията за качество и безопасност на тъканите и клетките с човешки произход, както и за ефективен контрол при тяхното използване.
В този смисъл има продуктивни идеи, качествени неща в предлаганите промени в законопроекта, затова ние ще ги подкрепим.
Разбира се, в известен смисъл имаме резерви по отношение на втория законопроект. След тяхното обединение за второ четене, мисля че могат да бъдат изчистени текстовете в комисията, така че да не се създава противоборство между тях и да направим една качествена промяна в законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други изказвания, уважаеми колеги? Не виждам.
С това обявявам дискусията по първо четене на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от Министерския съвет, и същия законопроект, със същото наименование, внесен от народния представител Лъчезар Иванов, за приключила.
Преминаваме по-нататък по програмата за работата на Народното събрание през тази седмица.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТРАНСЛИТЕРАЦИЯТА.
Докладът е на Комисията по образованието и науката, с председател Лютви Местан.
Заповядайте, господин Местан. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди всичко ми позволете да помоля за съгласието ви в залата да бъдат допуснати заместник-министър Гюнер Рамиз и директорът на Дирекция „Организационно развитие на административните структури” - госпожа Радостина Захариева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли някой против, уважаеми колеги, за допуск в залата? Няма.
Моля представителите на Министерството на държавната администрация и административната реформа да заемат своите места в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Благодаря Ви, господин председател.
Представям ви „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за транслитерацията № 802-01-104, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2008 г., и приет на първо гласуване на 22 януари 2009 г.”
Наименованието на законопроекта е: „Закон за транслитерацията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
„Глава „Общи положения” – комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 има предложение от народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова и Маргарита Кънева, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда правилата за транслитерация.
(2) Транслитерацията е предаване на буквите от българската кирилска азбука чрез латински букви или съчетания от латински букви. Транслитерацията се извършва чрез система от правила.
(3) Правилата за транслитерация осигуряват еднозначно предаване на български географски имена, имена на исторически личности, културни реалии, както и термини с български произход в съответната научна област със средствата на специално конструирана версия на латинската азбука.
(4) Правилата за транслитерация са в съответствие с графичната система на съвременния български книжовен език и с българските традиции.”
По чл. 2 има предложение от същите народни представители – Местан, Богданова и Кънева, което се подкрепя от комисията по принцип.
Комисията предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) Този закон се прилага относно дейността на органите на изпълнителната власт и на тяхната администрация.
(2) Този закон се прилага и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията.
(3) Правилата за транслитерация, определени в този закон, се прилагат и от всички юридически и физически лица, извършващи и ползващи транслитерация на географски имена, имена на исторически личности и културни реалии, както и термини с български произход в съответната научна област.
(4) Лице, притежаващо правоспособност да извършва дейности по картография, е длъжно да извършва възложените му работи в съответствие с изискванията на този закон.
(5) Лице, което съставя, издава или публикува речници, енциклопедии, учебници и учебни помагала, учебни, рекламни и други справочни материали, е длъжно да прилага правилата за транслитерация, установени с този закон.”
По чл. 3 има предложение от народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова и Маргарита Кънева, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. (1) Правилата за транслитерация са задължителни, когато като добавка в наименованието на юридическото лице са включени географско име, име на историческа личност или културна реалия.
(2) Правилата за транслитерация са задължителни, когато марката като знак, който отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, включва имената на исторически личности.
(3) Правилата за транслитерация са задължителни и за географските означения по чл. 51 от Закона за марките и географските означения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми колеги, искам да привлека вашето внимание върху наименованието на закона, както и текстовете по чл. 1, чл. 2 и чл. 3. Има нови редакции на комисията по текстовете на вносителя.
Имате думата за изказвания. Има ли желаещи да вземат участие в дискусията? Няма.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: По Глава втора „Основни правила за транслитерация” комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По чл. 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 5 има предложение от народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова и Маргарита Кънева, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. (1) Транслитерацията на българските буквени съчетания с латински буквени съчетания е както следва:
1. буквеното съчетание „дж” се изписва и предава на латиница като „dzh”;
2. буквеното съчетание „дз” се изписва и предава на латиница като „dz”;
3. буквеното съчетание „ьо” се изписва и предава на латиница като „yo”;
4. буквеното съчетание „йо” се изписва и предава на латиница като „yo”.
(2) Буквеното съчетание „ия”, когато е в края на думата, се изписва и предава чрез „ia”.”
По чл. 6 комисията подкрепя текста на вносителя, няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8. Не са постъпили предложения.
По чл. 9 има предложение от народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова и Маргарита Кънева, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. (1) Имената на исторически личности и географските имена от съвременни чужди книжовни езици, които използват версия на латинската азбука, се изписват в оригиналния им вид.
(2) Имената на исторически личности и географските имена от съвременни чужди книжовни езици, които не използват версия на латинската азбука, се изписват съгласно системата за транслитерация на съответния език.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Колеги, имате думата по членове 4, 5, 6, 7, 8 и 9 с новите редакции на комисията в три от основните членове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: „Глава трета - Контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
По чл. 10 няма постъпили предложения. Текстът на вносителя се подкрепя.
По чл. 11 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Чл. 11. (1) Длъжностните лица по чл. 10 имат право да изискват от проверяваните лица всички необходими данни, документи, сведения, справки и обяснения, свързани с контролираната дейност, с изключение на документите и данните, свързани с отбраната и сигурността на държавата.
(2) При извършване на контролната дейност длъжностните лица по чл. 10 са длъжни:
1. да представят заповед за извършване на проверката;
2. да отразяват точно резултатите от контролната дейност.
(3) Предписанията на длъжностните лица по чл. 10, издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за проверяваните лица и се изпълняват в срок до 30 дни от връчването им.”

Глава четвърта – „Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
„Чл. 12. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон и предписанията на длъжностните лица по чл. 10, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 100 до 400 лв.
(2) На юридическо лице, което не изпълни задълженията си по този закон и предписанията на длъжностните лица по чл. 10, ако не подлежи на по-тежко наказание, се налага имуществена санкция от 500 до 1200 лв.
(3) Физическо лице, което не изпълни задълженията си по този закон и предписанията на длъжностните лица по чл. 10, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.”
Комисията предлага чл. 13 да отпадне, тъй като систематично е отразен в чл. 12.
Комисията предлага да се създаде чл. 13а, който става чл. 13:
„Чл. 13. Който съставя или издава речници, енциклопедии, учебници и учебни помагала в нарушение на чл. 2, ал. 5, се наказва с глоба от 400 до 800 лв., съответно с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. (1) Физическо лице, което съставя, издава, тиражира, разпространява или предоставя на трети лица учебни, рекламни, справочни и други материали, данни и информация в писмена или електронна форма в нарушение на изискванията на този закон, се наказва с глоба от 100 до 400 лв.
(2) На юридическо лице, извършило нарушение по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 800 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15. По него няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от длъжностните лица по чл. 10.
(2) Актовете се съставят, ако в срока по чл. 11, ал. 3 не бъдат изпълнени предписанията на длъжностните лица по чл. 10.
(3) Наказателните постановления се издават от министъра на държавната администрация и административната реформа или от овластено от него длъжностно лице.”
По чл. 17 няма постъпили предложния.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми колеги, чухте текстовете по Глава втора, Глава трета „Контрол” и Глава четвърта „Административнонаказателни разпоредби”. Част от текстовете на вносителя се подкрепят от комисията, а други - получиха нова редакция.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Географско име” е име на географски обект.
2. „Географски обект” са: реки, притоци, морета, океани, планини, части от планини, била, върхове, долини, котловини, плата, могили и язовири, мини, градове, села и вилни селища, курорти, курортни селища, курортни комплекси, различни обекти в населените места, включително паркове, градини, сгради, паметници на културата, квартали, жилищни комплекси и други.
3. „Културни реалии” са обекти от традиционната материална култура, свързани с различни сфери на личния и обществения живот, като: дом и семейство, храни, напитки и облекло, включително традиционни носии, обществени места и средища за социален живот и други.”
Господин председател, искам да обясня, че това „и други” просто подсказва невъзможността да се изброи всичко, а нарочното подчертаване, да речем, на десетина от тези културни реалии маркира онези реалии, които се срещат най-често. Обяснявам, за да не събудим излишна дискусия за това какво значи „и други”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който е отразен на съответното му систематично място в § 1, т. 2, и на това основание предлага § 2 да отпадне.
Има предложение от народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова и Маргарита Кънева, което комисията подкрепя и е отразено на съответното му систематично място в § 1, т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Колеги, имате думата по текстовете от „Допълнителни разпоредби” - § 1, по § 2 има предложение параграфът да отпадне, което се подкрепя от комисията.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По § 3 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
Комисията предлага § 5 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми колеги, последните параграфи, намиращи се в „Заключителни разпоредби” - § 2 се предлага да отпадне, § 3 става § 2, § 4 остава, комисията предлага § 5 да отпадне.
Имате думата по тези текстове и предложения. Няма желаещи.
С това приключи второто четене на Законопроекта за транслитерацията.
Заповядайте, господин Корнезов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Съгласно програмата, продължаваме с точка четиринадесета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Комисията по въпросите на държавната администрация е водеща по този законопроект.
Господин Палев, заповядайте, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Муса Палев: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за администрацията, № 902-01-9,
внесен от Министерския съвет на 28 януари 2009 г.

Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на две свои редовни заседания, проведени на 4 и 11 февруари 2009 г.
В заседанията взе участие министърът на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев. На проведеното на 4 февруари т.г. заседание той представи законопроекта, като изтъкна, че целта му е изпълнение на препоръките на Европейската комисия от есента на 2008 г. относно повишаване на броя на държавните служители, работещи в администрацията. Анализът на причините за това състояние е показал, че причините за това са две: първата е, че цялата Национална агенция по приходите, наброяваща над 8000 души, не са били държавни служители, но сега вече са направени такива. Вторият подобен пропуск е в системата на общините, където само 21% от служителите са държавни служители.
С този законопроект се предлагат две малки промени в закона. Първата промяна дефинира легално понятието „администрация”. Втората промяна е изменение в Закона за местното самоуправление и местната администрация, с което се задължават кметовете и общинските съвети в тримесечен срок от влизането на закона в сила да приведат структурите на своите общински администрации в съответствие със структурите на останалите администрации, тоест да има дирекции, отдели, които да са йерархично подредени.

В хода на разискванията народните представители поставиха въпроса дали тези предложения са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България и с 8 гласа “за”, 4 “против” и “въздържали се” няма, решиха той да бъде окончателно гласуван, след като се получи становище от националното сдружение.
Обсъждането на законопроекта продължи на заседание, проведено на 11 февруари 2009 г., на което присъстваха и представители на Националното сдружение на общините в България, госпожа Детелина Николова – кмет на Добрич, и господин Благой Станчев – парламентарен секретар.
Министърът информира народните представители за проведената среща с Националното сдружение на общините и за постигнатите договорености. Първата е в определението за администрация да отпаднат думите „или орган на държавна власт и орган на местно самоуправление”. Втората се отнася за предвиденото в законопроекта изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация за привеждане на структурите на общинската администрация в съответствие със структурите на другата администрация. За да не се създават затруднения за малките общини, министърът е поел ангажимент да бъде променена Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията като минималният състав на една дирекция се намали на трима души.
От името на Националното сдружение на общините думата взе госпожа Детелина Николова, която изрази подкрепата на сдружението за законопроекта във вида, в който са се споразумели с Министерството на държавната администрация и административната реформа.
След проведеното обсъждане в Комисията по въпросите на държавната администрация беше проведено гласуване, което приключи със следния резултат: “за” 11, “против” 1, “въздържали се” няма.
Въз основа на това Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Палев.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Мисля, че се нуждаем от процедура във връзка с участието на колегите от Министерството на държавната администрация и административната реформа. Мисля, че народните представители няма да възразят срещу тяхното присъствие в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Те бяха допуснати по предишната точка в залата. Трябва да спазим правилата, знам, че е формално.
Има ли някой против тази процедура? Няма.
Трябва да изслушаме доклада и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
ДОКЛАДЧИК Силвия Алексиева: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
„На свое редовно заседание, проведено на 4 февруари 2009 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Националното сдружение на общините в Република България и на Националната асоциация на председателите на общинските съвети в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Радостина Захариева – директор на Дирекция „Организационно развитие на административните структури” в Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Според мотивите на вносителя основната цел на предлагания законопроект е да се направят от една страна допълнения в Закона за администрацията, регламентиращи правомощията на Министерския съвет да определя с устройствен правилник дейността и организацията на работа на административните структури по чл. 35 от закона – това са структури, които не са предвидени в Конституцията, и се създават, преобразуват и закриват с постановление на Министерския съвет, както и дефиниране на понятието „администрация”.
От друга страна, с Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, насочени към въвеждане на общите правила за структуриране на общинската администрация съобразно разпоредбите на Закона за администрацията. Според мотивите на вносителя Законът за администрацията не въвеждал изключение от общите правила за структуриране на общинската администрация и било недопустимо със Закона за местното самоуправление и местната администрация да се въвеждат такива изключения.
Представителите на Националното сдружение на общините в Република България и на Националната асоциация на председателите на общинските съвети в Република България изразиха пред нас категоричното си несъгласие с предложените промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Членовете на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, взели участие в дискусията, не споделят мотивите на вносителя, като ги намират за неоснователни и не приемат предложените със законопроекта изменения и допълнения по следните съображения:
По отношение на предложените промени в Закона за администрацията комисията счита, че правомощията на Министерския съвет да създава, преобразува и закрива административни структури по чл. 35 от закона и респективно – да приема устройствени правилници, с които да регламентира дейността и организацията на работата им, са достатъчно ясно разписани в закона. Предложената дефиниция за понятието „администрация” е неясна и неправилна, а според преобладаващата част от членовете на комисията и ненужна.
Изложените мотиви, въз основа на които са предложени промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, са абсолютно неоснователни. Противно на твърдението на вносителя самият Закон за администрацията допуска изключение по отношение на администрацията на общините. Съгласно чл. 1, ал. 3 от закона той се прилага и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление, доколкото не е установено друго в специални закони. В този смисъл разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е в съответствие, а не в противоречие с визираната разпоредба от Закона за администрацията.

От друга страна, разпоредбите по чл. 15 от ЗМСМА са в съответствие с разпоредбата на чл. 6 от Европейската Харта за местно самоуправление – „Съответствие на административните структури и средства на задачите на органите на местно самоуправление”. Съгласно ал. 1 на визираната разпоредба „Без да се изключва приложението на по-общи законови разпоредби, органите на местно самоуправление трябва да могат сами да определят вътрешните административни структури, които смятат да създават, за да могат да ги приспособяват към своите специфични нужди и да осигуряват ефективно управление.”
Европейската Харта за местно самоуправление е международен договор, ратифициран от нашата страна по предвидения конституционен ред, обнародван е и е влязъл в сила за Република България и съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Приемането на предложените промени в ЗМСМА, би довело до противоречието и несъответствието им както в международния договор, по който България е страна, така и с основния закон на страната.
Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването с 1 глас „за”, 5 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет, да не бъде приет на първо гласуване.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, рядко се среща в нашата практика – едната комисия дава положителна оценка, другата комисия дава отрицателна оценка. Разбира се, залата ще реши. Когато има различни мнения, е много по-хубаво, отколкото едно и също да се преписва – четем тук едни и същи становища.
Явно въпросът е доста сложен.
Предлагам да чуем заместник-министъра на държавната администрация и административната реформа господин Гюнер Рамис.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерският съвет на Република България на заседанието си от 15 януари 2009 г. с решение одобри проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията, който е на вашето внимание. Законът за администрацията е основен нормативен акт, регламентиращ правилата за структурирането на държавната администрация. Процесът на модернизация на държавната администрация изисква законът да бъде адекватен на практиката по неговото прилагане. Основните причини, които налагат приемането на предлагания проект, са следните. Законът за администрацията администрацията се характеризира единствено чрез основните видове административни структури, например администрациите на Министерския съвет, министерствата, държавните агенции, администрацията на държавните комисии, изпълнителни агенции и други.
Член 15 от Закона за местно самоуправление и местна администрация въвежда отклонения от общия правен ред за структуриране на администрацията, като предвижда възможност отдели и сектори да могат да се организират и като самостоятелни структурни звена, без да се включват в състава на дирекции или отдели. По този начин се нарушава координацията и субординацията между вътрешните звена в общинските администрации.
Основните положения в настоящия законопроект са следните:
Първо, създаване на легална дефиниция на понятието „администрация”. Основните видове администрации са изброени в закона – администрация на Министерския съвет, министерства, държавни агенции, администрации на държавни комисии и изпълнителни агенции. Предвидена е и възможност с нормативен акт да се създадат и други административни структури в централната или териториална администрация. Това налага в Закона за администрацията понятието „администрация” да се дефинира легално от функционална гледна точка като организационна структура, която подпомага органа на държавна власт при осъществяване на неговите правомощия.
Член 35 от Закона за администрацията предвижда Министерският съвет с постановление да създава, преобразува и закрива административни структури, които не са предвидени от Конституцията.
Настоящият законопроект въвежда задължение дейността и организацията на работа на тези структури да се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Второто, което предлагаме, е изменение в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Законът за администрацията въвежда общия модел за вътрешноорганизационно структуриране и йерархична подчиненост на административните звена – дирекции, отдели и сектори.
В Закона за местно самоуправление и местна администрация, чл. 15, който цитираха и представителите на Комисията по въпросите на държавната администрация, чл. 15, ал. 2, изречение второ е предвидена възможност отдели и сектори да се организират и като самостоятелни структурни звена, без да се включват в състава на съответната дирекция или на отдели. По този начин йерархическата рамка е напълно разрушена, което води до неяснота по отношение на субординацията и координация на общинските администрации. Това налага да се приложат разпоредбите на Закона за администрацията относно йерархията между вътрешните звена в администрациите и по отношение на общинските администрации чрез изменение на ал. 2 на чл. 15 от Закона за местно самоуправление и местната администрация.
Съгласно законопроекта общинската администрация ще се структурира в дирекции. При необходимост в дирекциите се създават отдели, в отделите – сектори. Общинските съвети и кметовете в тримесечен срок от влизането в сила на този закон следва да приведат структурите на общинската администрация в съответствие с изискванията на този закон. При изпълнение на това задължение по отношение числеността на персонала, следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите на администрацията, а именно една дирекция за общинска администрация в общини с население до 50 000 души – не по-малко от 6 щатни бройки, отдел за общинска администрация в общини с население до 50 000 души – не по-малко от 3 щатни бройки, сектор – не по-малко от 3 щатни бройки.
При обсъждане на законопроекта в Комисията по въпросите на държавната администрация постъпиха предложения по текстовете на законопроекта от Националното сдружение на общините, които бяха споменати в предходното решение на Комисията по държавната администрация, които бяха възприети и подкрепени от Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Моля да подкрепите на първо четене предложения на вниманието ви законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: С други думи сте против становището на Комисията по местно самоуправление?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: Да. Мисля, че в Комисията по въпросите за държавната администрация имаше представители на Сдружението на общините в Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре. Можете да участвате и в разискванията.
Господин Методиев, Вие бяхте заявил желание да вземете думата. Заповядайте. Може би да не бързаме да претупаме законопроекта днес. Спокойно да разискваме, разбира се, ако има желаещи.
Имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Всяко едно разискване, господин председателю, е спокойно в българското Народно събрание. Спазват се процедурите, може да се взема мнение и отношение от страна на народните представители в предвиденото за това време.
Господин председателю, уважаеми колеги, аз съм този глас „против” в Комисията по въпросите на държавната администрация във връзка с този законопроект и искам да обоснова защо. Разбира се, да се опитам да хвърля светлина върху факта, който Вие, господин Корнезов, приветствахте, че има две становища, които са различни. Едното е „за”, а другото е „против”.
При първото разискване в нашата комисия също много от нещата, които бяха предложени за промяна, предизвикаха в колегите различни мнения и не бих казал твърдо убеденост за одобрение, поради което се поиска мнението на Националното сдружение на общините, както беше прочетено в становището. В седмицата, в която се случи това събитие, имаше среща на националното сдружение с министър Василев, дори в деня преди нашето заседание. На тази среща бяхме информирани – за това има стенографски протокол от заседанието на комисията, който е в Интернет – за постигнатото съгласие между ръководството на сдружението и министър Василев да се направи тази промяна. Говорим за втората промяна в закона – тази в Преходните и заключителните разпоредби, които засягат Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Истинският въпрос във връзка с тази промяна и различните становища са нещо, което е популярно за всеки, който се е занимавал с въпросите на местната власт в България, че по-голямата част от българските общини са малки като територия, като население и оттам като администрация. Ето защо всяко уеднаквяване на структурите, каквато е амбицията на министерството, се среща с тази даденост, с тази реалност от хора в общинската администрация.
Звучи някак си нелепо да имаш дирекция, в която имаш директор и един заместник-директор, тоест двама човека или директор, заместник-директор и един изпълнител. Самата дирекция няма този смисъл като административна единица. Ето това провокира фактически различието, това провокира срещата в сдружението на общините и в крайна сметка постигнатия компромис все пак да има и такава възможност. Тоест с вътрешния документ на Министерския съвет да се свали бариерата от съответния брой, предвиден минимум, за държавни служители в по-големите звена на администрацията.
Аз мисля, че не правим никаква стъпка напред. Нито помагаме на развитието на българската общинска администрация, нито уеднаквяваме структурите на българската администрация като цяло. Тоест тази промяна за мен няма перспектива.
Що се отнася до другата промяна, тя е свързана с опита да се дефинира понятието администрация. В проекта на Министерския съвет, с който разполагаме и който формално гледаме на първо четене, дефиницията се опитва да обеме отново и местната администрация. В компромиса, постигнат между министерството и Националното сдружение на общините, тази дефиниция е съкратена – това е отразено в становището, и се отнася само за централната администрация. Дефиницията е, образно казано, че администрацията е администрация. Аз не виждам и там някакъв напредък на нашето законодателство, с което да си заслужава да се подкрепя такъв законопроект. В крайна сметка, уважаеми колеги и господин председателю, това са двете неща в този закон.
Онова, с което започва законът, че структурните звена работят по устройствен правилник, който приема Министерският съвет, е самата административна практика и се записва, което, между другото, го пише пък в самите закони – че устройствените правилници се приемат от Министерския съвет, което го пише пък в самата Конституция. Такава огромна тавтология за мен поне е неубедителна, че трябва да съществува. Поради тази причина не виждам смисъл да го подкрепя.
Разбира се, сигурно могат да се намерят и аргументи в другата посока, и в крайна сметка залата да направи своя избор. И при двете обсъждания в нашата комисия нямаше поне за мен убедителни аргументи, с които да гласувам „за”. Затова бях длъжен да направя това изказване пред вас. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Момент, господин Методиев, чета становището на комисията, подписано от Вас – 11 „за”, „против” 1. Това Вие ли сте?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Точно с това започнах, господин председателю, че моят глас е „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Извинявайте, че така питам, но да ориентираме и залата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз с това започнах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, всеки има право на мнение как да гласува. Нищо страшно няма, напротив.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз не се страхувам в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не, ако се страхувате, не се страхувайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Нали затова бяхме по площадите, господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И аз съм ходил на площадите – повече от Вас.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не се съмнявам. Хайде да не спорим кой е ходил повече – това не е част от законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Законопроектът кога е приет от Министерския съвет, кога е минал през Министерския съвет?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В началото на м. януари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Пише „28”. Но на 28 ли мина?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Могат да кажат от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нямам съмнение в това, но Вие казахте, че след това министър Василев е правил среща със сдружението. Кога – преди закона, или след?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: След като е минал през Министерския съвет. (Реплика от народния представител Румен Такоров.)
Господин Такоров е прав да се обади от залата – аз ще го кажа по микрофоните. Това е среща, която е и след заседанието на Комисията по местно самоуправление. Той е абсолютно прав – такава е хронологията на събитията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заседанието на Комисията по местно самоуправление е на 4 февруари – тогава сте заседавали. (Реплика от КБ.)
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имате ли други въпроси към мен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: В края на краищата – вече като юрист ви го казвам, ние правим Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията, който се състои от два параграфа. Чрез този закон изменяме друг закон, за местното самоуправление, с пет параграфа. Ха сега, кой е законът?
Господин Гороломов, заповядайте за изказване.
Иван Гороломов (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Като представител на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще кажа, че не подкрепих този законопроект в този му вид, защото това, което обсъждаме в момента – най-съществената част е в Преходните и заключителните разпоредби. Господин Методиев правилно каза тук – за дефиниция и т.н., аз няма да влизам в тази част. Ще се спра на това, което засяга местните власти.
Неслучайно през 2006 г. правихме промяна в Закона за местното самоуправление и предвидихме в общините да има възможност да се структурират отдели и сектори, без да са в състава на дирекциите, както беше преди. Това беше продиктувано от практиката, защото минимално изискваните бройки за структуриране на дирекция не могат да се постигнат от много голяма част от българските общини. За ваша информация, само 32 общини в България са над 50 хиляди. В това число са Столична община, Варна, Бургас, Пловдив – общините с районно деление. Даже в една община като Казанлък, която е малко под 100 хиляди, трудно успяхме да структурираме дирекция от 6 човека. Забележете, дирекция, в която са социални дейности, здравеопазване, култура, образование.
Какво правим сега? На практика даваме възможност във всички общини да има дирекции, но даваме възможност в дирекциите да няма отдели и сектори. Ами то не е ли едно и също? Вдигаме ранга на съответната структура. Какво правим? Правим заместник-кмет, правим директор и толкова. Някъде може да има един заместник-кмет с един директор и двама-трима подчинени.
Още нещо. Неслучайно в становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ние сме цитирали чл. 6 от Европейската харта за местно самоуправление. Той беше цитиран дословно. Наистина не се изключва прилагането на по-общи закони, но чл. 6 акцентира върху самостоятелността на съответната община, на съответния общински съвет да взема и да структурира така общинската си администрация, че да е адекватна на специфичните функции и дейности, особености на съответната община.
Ето защо аз не мога да приема и мотивите на вносителя, че в Закона за местното самоуправление и местната администрация се въвежда отклонение от общия правен ред. Кой е общ правен ред? - Законът за администрацията ли, където е казано как се структурира администрацията?
Съвсем вярно е това, че беше поискано становище на Националното сдружение на общините в Република България едва след като законопроектът беше отхвърлен от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
След няколко обсъждания, буквално преди няколко дни, е имало ново събиране, ново заседание на Управителния съвет на Националното сдружение, където уклончиво са взели някакво становище да подкрепят с известни корекции внесения законопроект от Министерския съвет.
Аз лично съм силно резервиран към подобен подход. Струва ми се, че ще създадем допълнителни затруднения на общинските съвети и на общините като цяло, включително и най-вече на малките общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Гороломов, прощавайте, но становището на комисията, за което Вие говорите, е взето на заседанието от 4-и, нали така? Така пише – на 4-и. (Шум и реплики в залата.)
Един и същи закон ли гледахте в двете комисии? Казаха, че като са се събрали с министъра, нещо там са уточнили. Какво са уточнили?
Имате думата за реплика, господин Такоров.
Румен Такоров (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, под формата на реплика искам да внеса някаква яснота в залата.
Първите заседания, които проведоха Комисията по регионално развитие и благоустройство и Комисията по въпросите на държавната администрация, бяха в един и същи ден – на 4-и.
На заседанието на Комисията по въпросите на държавната администрация ние може би постъпихме по-диалогично и по-конструктивно, като не приехме закона, поискахме становище на Националното сдружение на общините в Република България. Искахме да чуем дори становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. След намесата на нашата комисия министър Василев се срещна с ръководството на Националното сдружение на общините.
Второто заседание по тази тема беше проведено от Комисията по въпросите на държавната администрация на 11-и следобед. Сутринта имаше Управителен съвет на Националното сдружение на общините. Там те приели именно предложенията на министър Василев. Обсъдили са предложенията и на сдружението и са достигнали до едно общо решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Но това го няма в законопроекта, господин Такоров.
Румен Такоров: Аз обяснявам защо подкрепихме този законопроект и всички други неща, за които се говори, ще минат между първо и второ четене, така че затова аз моля залата също да подкрепи законопроекта на първо четене. В него няма никакви спорни текстове, които да показват различия между Националното сдружение на общините в Република България, Министерството на държавната администрация и административната реформа и Комисията по въпросите на държавната администрация.
Това исках да поясня на залата, за да не стават такива недоразумения – къде, какво се е гледало и какво се е обяснявало. Това, за което сме се споразумели, ще мине като текстове между първо и второ четене. Това ще бъде направено като предложение.
Не знам дали Ви стана ясно, господин председател, но така стоят нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Въобще ми объркахте понятията за законодателен процес: някой някъде се договаря, но между първо и второ четене ще се уточнят нещата. Няма такова нещо!
Приема се и този закон.
Господин Бисеров, имате думата.
Христо Бисеров (ДПС): Уважаеми господин председател, колеги! Няма лошо в това, че две комисии имат различно мнение по един и същи законопроект, още повече, че и двете комисии имат пряко отношение към разглежданата материя. Аз дори не бих степенувал така и коя би трябвало да бъде водеща. Може би трябваше да е обратното, но понеже в заглавието на закона става въпрос за администрация, затова така се получи.
Господин председател, цялото объркване не идва от работата в комисиите и от работата на народните представители. Аз бих казал, че идва от това, че Националното сдружение си смени мнението за няколко дни.
Когато законопроектът се разглеждаше в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, Националното сдружение на общините в Република България имаше отрицателно мнение по въпросния законопроект. И поради тези съображения, и поради съображенията, които са записани в становището, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство не прие законопроекта. Ние решихме да изчакаме, защото представителите на Сдружението бяха на заседанието на другата комисия. Изненадващо за всички нас след една седмица Сдружението дойде с ново становище – едно ново становище, което е било, как да кажа, проговорено, да не ползвам друга дума, с министъра и са стигнали до някакви компромиси, които се свеждат до това, че в определението за администрация се казва, че администрацията е администрация, както каза господин Методиев.
Всъщност тези дирекции в общините чрез подзаконови нормативни актове ще се гарантира, че няма да бъдат, няма да създадат пречка. Аз още на заседанието на комисията казах, че за мен дирекцията не е бройката хора. Дирекцията е наличието на вътрешни структури, защото в една дирекция, дали ще има 6 или 16 души, е важно, но за мен е по-важно в една дирекция дали има отдели, дали в тези отдели има сектори, така че с оглед на такова разбиране на материята, по-скоро и тези уговорки за промени между двете четения, също не ми се струват много прецизни.
От тази гледна точка законопроектът наистина предизвиква основателни съмнения за неговата подкрепа на първо четене. Ако дебатът продължи още, тоест ако задълбочим дебата, вероятно ще намерим правилния отговор в посока на решението на едната комисия или на другата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Реплики няма.
За изказване има думата госпожа Масева.
Елиана Масева (ДСБ): Уважаеми господин председател, благодаря.
Уважаеми колеги, запознах се със законопроекта. Искам да споделя, че този проект е напълно излишен.
Аз не знам на кого не е било ясно какви са нормите на Закона за администрацията, но най-вероятно, когато подобни законопроекти се внасят, на вносителя не му е било ясно за какво става дума. Във всичките си параграфи и текстове този закон преповтаря ясни и регламентирани неща в Закона за администрацията. Няма нещо по-укоримо от това с такъв законопроект да се задвижи една тежка машина – представете си, че някой го е писал, внесъл го е в Министерския съвет, текат съгласувателна и финансова процедура, после влиза в Народното събрание, това е отнело времето на десетки държавни служители. Идва тук, в Народното събрание, на всичко отгоре ние да дебатираме...
С една дума искам да ви кажа, че това е преливане от пусто в празно. Това нещо не бива да се подкрепя. Ако тук има народно представителство, което разбира за какво става дума, с ясно съзнание трябва да каже, че подобни законопроекти не следва да влизат в Народното събрание въобще. Това ясно становище е добре да респектира тези чиновници или тези министри, които губят времето на държавата и тяхното усилие се превръща в удар в празно пространство.
Много се извинявам, обаче дейността и организацията на работата на структури, създадени от Министерския съвет, се приемали с устройствен правилник на Министерския съвет – ами, това го пише в действащия Закон за администрацията. То е толкова логично. Това са онези административни структури, които не се подчиняват директно на политики на министрите и естествено Министерският съвет ги създава. Естествено не те, а Министерският съвет приема техния устройствен правилник.
Аз не съм чела по-неразбираемо, за да не квалифицирам обидно, защото не е редно, определение на що е то администрация. Отворете чл. 5 на закона, там пише що е администрация. Освен това се набърква администрация на централната власт с администрация на местното самоуправление. Вижте, администрацията на изпълнителната власт на кмета също е държавна власт. Мисля, че тук нямаме никакви спорове. Какъв вид власт е освен държавна власт? Може ли да приповторим със закона?
Да не говорим сега за текстовете, които касаят изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление. Не случайно с действащия Закон за администрацията в чл. 3 е казано, че този закон се прилага при определени случаи за определени администрации. Дадено е право на администрацията на Народното събрание, на администрацията на Президента, на конституционните органи сами да решат дали да прилагат този закон, но в тези изключения е и местното самоуправление, именно защото е специфично.
Законът за местното самоуправление дава възможност на места общините според възможностите да преценяват. Да не говорим за това, което беше прочетено тук от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, че има харта, която е ратифицирана, която също казва, че създават такива структури, каквито считат за необходими, които ще вършат работа, които могат да бъдат изпълнени с капацитет. Затова ви казвам, че този закон с лекота трябва да бъде отхвърлен точно като предупреждение, че Народното събрание не може да се занимава с подобни въпроси, не може да си губи времето. Когато българското чиновничество внася нещо в Народното събрание трябва да знае, че има българско депутатство, което разбира от правни норми и няма да позволи подобни закони да бъдат приемани.
Надявам се на вашия разум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Реплики има ли?
Давам думата на господин Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Държавната и местната администрация не започват и не завършват с госпожа Масева или управлението на нейния Министерски съвет. Това, което е било преди 10 години, не значи, че не трябва да има промени, че не трябва да има развитие и че не трябва да има корекция, ако щете, и в закона. Животът е такъв, че изисква непрекъснато сверяване на часовника с настоящия момент - не това, което е било преди 10 години, а това, което е в момента.
Действително се получиха разминавания между двете комисии, но това нито е първият, нито последният случай в практиката на нашето Народно събрание. И в предишните, а сигурно и в следващите ще има различия в отделни комисии. Все пак водещата комисия е Комисията по въпросите на държавната администрация и тя даде своето становище по отношение на промяна в Закона за администрацията, и то доста категорично – само с един глас “против”. Естествено това беше гласът на нашия многоуважаван председател господин Веселин Методиев. Затова аз казвам, че промените дори и в администрацията нито започват, нито завършват с времето, когато управляваха те.
Според мен и според Парламентарната група на НДСВ е много нормално, когато има промени в такива важни закони, дори да са минимални, те да бъдат съгласувани с основния представител на местната власт, защото, колеги, законът се отнася най-вече до действията на местната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Защо приемате тогава друг закон?
Олимпи Кътев: Съвсем нормално е, когато има някакви недоразумения, когато има някои неясноти, да бъдат направени консултации между изпълнителната и местната власт и ако се стигне до разбирателство, тези промени да бъдат отразени в закона и да бъдат предложени на пленарната зала. Точно това се случи. Не случайно нашата комисия отложи гласуването първоначално и даде възможност на изпълнителната власт да се срещне, да стикова, да преговаря, ако щете, с Националното сдружение на общините и ако е възможно, да се стигне до някакво решение. Хубавото в настоящия момент е, че до такова решение се стигна. Това го заявиха официално на заседание на нашата комисия представители на Сдружението на общините и решихме съответните промени да се предложат между първо и второ четене, така че не съществува и грам съмнение, че между вносителя, в случая Министерският съвет - както много добре знае госпожа Масева, там действително текат процедури на съгласуване.
Аз не знам по тяхно време как са се правили. Може би са липсвали тези процедури или са извършвани формално, но по времето на управлението на НДСВ и сегашното управление текат съвсем нормални процедури на съгласуване между отделни министерства, министри и всички заинтересовани органи, които трябва да дадат отношение. Има съгласувателни таблици, които отразяват всички предложения и всички възражения. Фактът, че този законопроект е приет от Министерския съвет и е предложен и в Комисията по въпросите на държавната администрация е получил съответното болшинство, предполага, че би могъл да бъде предложен и на пленарната зала и да бъде гласуван. Не бива да има съмнение в колегите от всички парламентарни групи, че това е от полза за местната власт, особено за малките и средните общини. Там е намерен разумният компромис, намерено е съгласието между общините и изпълнителната власт и мисля, че спокойно и без никакви съмнения можем да гласуваме за този законопроект на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Реплика – господин Сотиров.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин Кътев, ако има някакво недоразумение в случая, това недоразумение се казва министър на държавната администрация и административната реформа Николай Василев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нека да не се обиждаме сега.
Иван Сотиров: Това не е обидно, това е една констатация и всяко негово действие ме подсеща, че това министерство трябва да бъде закрито. Голямата част от средствата, които не усвои тройната коалиция, са парите за държавната администрация. Около 20 млн. лв. са усвоени, защото 1 млрд. лв. от тези пари не са усвоени. Да, но същевременно констатациите в доклада са, че имаме голям проблем с административния капацитет. Това е защото господин Василев усвоява средства точно за такива недоносени закони, хвърлят се пари, за да се направи констатация, че държавните служител са стресирани и трябва да бъдат пратени на море - и за това се дават пари. С това се занимава министърът на държавната администрация и административната реформа.
Този закон е абсурден. Всички колеги в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство се обединиха около това, защото всеки, който се е занимавал с местна власт, знае много добре, че създаването на тази структура с дирекции, отдели и сектори е неприложима за огромната част от общините. И вместо Николай Василев да се занимава действително със създаване на административен капацитет, той се занимава точно с такива законопроекти, които парламентът не трябва да подкрепя.

Като говорим за Сдружението на общините, говорим само за ръководството на Сдружението на общините, което по мое мнение е непредставително, защото то изобщо не иска становище от голяма част от общините. Защото съм убеден, че над 90% от кметовете не са питани, когато ръководството на Сдружението на общините е било привикано от министъра и е било убедено да приеме някакъв компромис. Това ръководство на Сдружението на общините изобщо не се допитва до общините, иначе нямаше как да приеме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Сотиров, жалко за младото ръководство на СДС, че отричате един такъв орган като Сдружението на общините.
Иван Сотиров (ОДС, от място): Ръководството на сдружението!
Олимпи Кътев: Ръководството на Сдружението на общините беше представено от кмета на община Добрич. Знаете ли кого представлява кметът на община Добрич в Сдружението на общините? Ако не знаете, да ви го кажа – представлява го вашият бъдеш партньор, с който вие желаете да управлявате, ГЕРБ. Детелина Николова се казва.
Иван Сотиров (ОДС, от място): Тя е ваш кадър.
Олимпи Кътев: Тя е наш кадър. Много хора и в СДС, и в ГЕРБ са кадри на НДСВ. Това всички го знаят, и децата го знаят. Но това е друг въпрос.
Така че, ако вие отричате Националното сдружение на общините като орган, който представлява българските общини, много жалко за вас.
И между другото, многоуважаваният министър Николай Василев не ги е привикал, а той им отиде на крак в техния офис, ако и това не знаете.
И още нещо ще Ви кажа за министър Василев – той е отличникът в този Министерски съвет, на който вие искате да гласувате недоверие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имаме 7 минути до гласуването на вота на недоверие. Дотук ще прекратим с разискванията по Закона за администрацията, вероятно ще продължим утре.
Няколко съобщения.
Утре, в петък, ще започнем пленарния ден със следните гласувания:
Гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна.
Гласуване на Законопроекта за ратифициране на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проекта „България – регионално и общинско водоснабдяване”.
Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия.
Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца.
Гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Гласуване на второ четене на Законопроекта за транслитерацията.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, заседанието на българския парламент утре ще започне от 9,00 ч., от 11,00 ч. ще има парламентарен контрол.
Ще съобщя само поредността на министрите, които ще отговарят в парламентарния контрол.
Първи ще отговаря министърът на вътрешните работи господин Михаил Миков на две питания.
След него ще отговаря министърът на отбраната Николай Цонев на два въпроса.
Министърът на държавната администрация и административната реформа ще отговаря четвърти.
Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров ще отговаря на много питания и въпроси.
Пети по ред е Петър Мутафчиев – министър на транспорта.
Шести е министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. Той ще отговори на един въпрос.
Седми е министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Осми е министърът на земеделието и горите Валери Цветанов.
Девети е министърът на здравеопазването Евгений Желев.
Десети е министърът на финансите господин Пламен Орешарски.
И така, да се приготвим да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри! Подновяваме заседанието на Народното събрание и пристъпваме към точка втора от програмата ни за тази седмица, а именно:
ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ЦЯЛОСТНАТА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО. Вносители са народният представител Борислав Българинов и група народни представители – на 18 февруари т.г.
Съгласно чл. 92, ал. 3 от нашия правилник, гласуването ще проведем сега, от 18,00 ч. – 24 часа след приключване на обсъжданията по този проект във вчерашния пленарен ден.
Напомням, че съгласно правилника ще проведем явно гласуване, тъй като няма искания за друго гласуване.
Текстът на самия Проект за решение аз огласих вчера след съобщаването на мотивите на вносителите на Проекта за решение. Той е достатъчно кратък, ще ви го напомня отново.
Проектът за решение гласи, че Народното събрание съответно въз основа на чл. 89 и чл. 86 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България за цялостната политика на правителството.
Пристъпваме към гласуване.
Знаете, че които подкрепят този проект за решение, гласуват съответно “за”, които са против – “против”.
Моля, включете режим на гласуване. Гласувайте предложения Проект за решение.
Гласували 233 народни представители: за 85, против 148, въздържали се няма. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)
Предложението за решение е отхвърлено.
Ако обичате, дайте резултата по групи. (Ръкопляскания в мнозинството.)


Преминаваме към евентуално желание за обосновка на недоверие – обосновка за отрицателен вот. (Народните представители от опозицията напускат пленарната зала.)
Има ли желаещи?
Има думата господин Радослав Иванов за обосновка на отрицателен вот.
Радослав Иванов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги!
Защо гласувах против? Защото хрониката на един предизвестен неуспех и на този седми вот беше заложена още в неговата аргументация, неразчитаща реалната обстановка в страната, и че е време за европейска България за действия, а не за празни приказки при липсата на реални послания.
Какви са фактите от предишното ви упражнение по вот? Бяха поставени и решени в по-голямата им част от управляващата коалиция проблеми – приемането на законопроекти и мерки, някои пряко свързани с усвояването на европейските фондове. Именно това Народно събрание прие Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Направени бяха изменения в Закона за обществените поръчки, в Закона за държавната финансова инспекция – развитие, положително отчетено от европейските ни партньори.
Административният капацитет също бе укрепен като бе създадена нова Агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”.
Относно борбата с измамите със средства по фондовете бяха сформирани съвместни екипи във Върховната касационна прокуратура за борба с тези нарушения, мерки, довели до многократно увеличаване на заведените преписки и влезли в сила ефективни производства.
Другият лайтмотив на опозицията, която пак излезе, проваленото членство, не отговаря на фактите. Сключени бяха договори за над 2,6 млрд. евро по оперативните програми и разплатени над 177 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони и то само до момента, говорят друго. Приетото Постановление на Министерския съвет за увеличаване на авансовите плащания ще облекчи бизнеса на фона на световната финансова криза, защото ние разбираме, че кризата се е отразила на потенциалните бенефициенти, на гражданите, на общините у нас.
А оттук накъде, колеги, които пак ви няма?
До излизането на основният доклад остават четири месеца. Нека да го използваме възможно най-ефективно за решаване на задачите пред страната ни, защото времето на политическите игри с еврофондовете, с евентуалната предпазна клауза за България отмина.
Разбира се, че има още какво да се желае, но определено бавно, неотменимо България по европейския си път става меритокрация – място за реализация на личностния проект на всеки един български гражданин.
Трябва да продължат и усилията за усъвършенстване, за фина настройка на модела за управление на европейските средства в условията на пълноправно членство.
Усвояването на европейските пари на България, успехът ни като пълноправна членка са функция и на участието и на опозицията. Българските граждани, Брюксел очакват от всички нас реални резултати, а не политическа партизанщина.
Крайно време е вие, които пак не сте в залата, държавнически да се включите в печелившия отбор, националният отбор на България. В противен случай със същата гарнитура, със същата партитура, със същата резервна скамейка няма да влезете дори в парламента. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за втори отрицателен вот? Народният представител Тодор Кумчев желае да обоснове отрицателния си вот.
Заповядайте, господин Кумчев.
Тодор Кумчев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители, госпожи и господа министри! Гласувах против този вот на недоверие, защото то си беше чиста проба авантюра. Авантюра от някои малки десни партии, които като НЛО три месеца преди изборите си търсят спектър в политиката на България.
Аз искам да потвърдя пред вас, уважаеми колеги, че няма друго правителство от 19 години насам, което да е направило толкова много за социалната политика в нашата страна.
Нека да вземем здравеопазването. За последните три години и половина за здравеопазване са отделени 12 млрд. лв. Това е четири пъти повече, отколкото при правителството на господин Иван Костов. За здравеопазване през 2009 г., забележете, уважаеми госпожи и господа, за лекарства за домашно лечение, за диетични храни правителството отдели 330 млн. лв., което е 35 млн. лв. в повече в сравнение с 2008 г. Други 130 млн. лв. се отделиха за животоспасяващи и животоподдържащи лекарства. Е това, ако не е социална политика, здраве му кажи! И ако това правителство не заслужава подкрепа, пак здраве му кажи! (Ръкопляскания от КБ, НДСВ, ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има възможност за още един отрицателен вот.
Има ли желаещ народен представител? Не виждам.
Господин министър-председател, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Искам за пореден, осми, път да благодаря на Народното събрание за доверието към правителството на Република България. Първият път беше, когато беше избрано правителство и седем пъти подред мнозинството в българския парламент отхвърля вотовете на недоверие, внесени от българската опозиция.
Аз винаги с внимание и уважение съм се отнасял към критиката, отправена от опозицията и към мнозинството, и естествено най-вече към българското правителство. Защото това е нейното демократично задължение – да сочи слабостите, да предлага алтернативи, да се стреми да свали от управление тези, които са нейни политически опоненти. Важно е обаче зад това политическо желание да има и реално политическо, икономическо, социално съдържание като алтернатива. И аз мисля, че основната причина за неуспеха на вота на недоверие беше именно липсата на алтернатива в икономически, социален, политически план от гледна точка на интересите на хората на България.

Това правителство беше избрано от българския парламент с много ясен мандат, цели и задачи и с ясна управленска програма. Именно в това се крие тайната на стабилността на управлението и на свършената дотук работа, защото има ясна програма, която позволява на три политически сили, различни по своя произход, идеология, да работят заедно в интерес на страната и в интерес на българските граждани.
Никога в този мандат не е било лесно. Трябваше заедно с подкрепата на парламента, с неговата много активна роля в законодателната инициатива, в приемането на нужното европейско законодателство – икономическо, социално законодателство, да преодоляваме много предизвикателства и със сигурност сме имали и имаме, и проблеми, и трудности, и неуспехи.
Искам да благодаря на българската опозиция затова, че инициира този вот и дебатите, свързани с него за цялостната политика на българското правителство. От дебатите стана ясно, че огромна част от ангажиментите, от предизборните обещания и на трите партии в управляващата коалиция, са изпълнени. Тези думи не бяха хвърлени на вятъра и българските граждани не бяха излъгани в това, което правим ежедневно като законодателна дейност и като работа на Министерския съвет и на българската администрация.
Разбира се, трябва да отчетем, че и очакванията на българските граждани, и стандартът, който се очаква от изпълнителната и законодателната власт, са много по-високи. Българите искат да живеят като европейци в пълния смисъл на думата – и като стандарт, и като обслужване от администрацията, и като европейски граждани във всеки един смисъл. Това е една огромна, свръх задача – за всяко едно правителство и за страната като цяло, защото българският европейски проект не приключи с нашето формално, юридическо членство в Европейския съюз. Сега в първите години на нашето членство ние реално с много усилия, с много труд се вписваме, интегрираме в ежедневието на Европейския съюз – не само на европейските институции, учейки се да отстояваме нашия български интерес по един интелигентен, неконфронтационен начин, но и в общия пазар, в пазара на труда и в политиката в областта на образованието, здравеопазването, учим се да се управляват ефективно и прозрачно европейски фондове от българската администрация. Всичко това е процес. В този процес имаше и грешки, в него имаше и трудности, но най-важното е, че имаме волята да се учим, имаме волята да се развиваме напред, имаме волята да внасяме още по-ясни и по-прозрачни механизми във всеки един от въпросите, който засяга ежедневието – бита на българските граждани.
Във вчерашния дебат не се чуха реални конструктивни идеи нито по икономическото развитие, нито по съдебната реформа, нито по социалната политика в България. Това мен лично ме изпълва с тревога, защото ако имаш насреща си силна, достатъчно сплотена опозиция с ясна политика, това е добре за мнозинството. Когато от дебата се запомнят само остроумни фрази, сравнения, които може да звучат остроумно от типа на тези с ораторското майсторство на Фидел Кастро или опоменаванията на краля “Слънце”, който е казал: „Държавата съм аз!”, или някои други фрази. Това действително е тъжно за състоянието на българската не само парламентарна, но и на българската извънпарламентарна опозиция, защото и от нея не се чува нищо смислено, съществено по дневния ред на страната. Кой е дневният ред днес?
Вчера българското правителство имаше възможността да представи свършеното дотук, да представи изпълнението и на амбициозната икономическа програма. Имаме какво да представим на българските граждани – 20-те милиарда преки чуждестранни инвестиции, и устойчивия икономически растеж от 6% годишно, и рязкото намаляване на безработицата – близо два пъти за последните три и половина години, и покачването на доходите на българските граждани, и на работещите хора, и на българските пенсионери, което ще достигне близо 100% към края на мандата, и грижата за семейството. Още по-важното е, че българското правителство имаше възможност благодарение на този дебат да представи на хората своите виждания за днешния момент, за това какво правим, за да преодолеем страховете на хората. От какво днес се притеснява всеки един българин? Естествено от това по какъв начин световната икономическа и финансова криза ще окаже влияние върху България. Ще запазят ли работните си места, ще имат ли същите доходи както досега, ще бъдат ли социално защитени, хората, които излизат на пазара на труда ще получат ли възможност да се преквалифицират бързо и да намерят ново работно място.
Смятам, че достатъчно убедително представихме Плана на правителството за противодействие на кризата и за защита на България, с една-единствена цел – колкото се може по-късно в България да се усетят негативните въздействия на световната криза, която привнася своите негативи в България и това вече се усеща, и колкото се може по-рано да излезем от този труден период. И корабът на нашата страна, лодката, в която са всички българи – непокътната да мине през тези бурни води. Мисля, че това беше най-важно да чуят хората на България – да знаят, че съществува политическа стабилност, която е едно от главните условия за каквато и да е политика, да знаят, че има ясен икономически и социален план, който може да ги защити в днешните трудни времена, да знаят, че не са сами в трудностите, с които може да се сблъскат, че не ни е безразлична съдбата на всеки един – на младите хора, които искат добро образование днес, за да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда, на младите семейства, които искат стабилност и бъдеще за себе си – работа и условия за създаване на семейство, на хората в активна възраст, които искат предсказуемост, че това, което са постигнали, няма да бъде заличено от световната криза и, разбира се, за възрастните хора на България към които дължим нашето уважение и нашата грижа.
Всички тези приоритети винаги са били в сърцевината и на финансовата, и на икономическата, и на социалната политика на българското правителство. Това ще продължи с още по-голямо внимание и в оставащите месеци от работата и на правителството, и на парламента. В това съм убеден.
В нашия план има няколко много ясни приоритета, няколко постулата, които ще отстояваме. Първо, гарантиране на финансовата стабилност на българската държава, на Валутния борд, на държавния резерв, на спестяванията на хората в банките, които трябва и са защитени, и ще бъдат защитени, така че никой да не загуби. Гарантиране на стабилността на банковата система, която е основна кръвоносна система на икономиката и стимулиране с държавните инструменти на кредитирането на реалния сектор. Специфична целенасочена политика за подкрепа на реалния сектор в България чрез инвестиционния план на българското правителство, най-вече за развитие на инфраструктура, на конкурентоспособност и подобряване, модернизация на социалната и другата инфраструктура в нашата страна, което да види и да почувства всеки един български гражданин и по този начин да се запазят максимален брой работни места.
Гъвкавост на пазара на труда, адекватни мерки за защита на работните места, мерки и план за заетостта чрез преквалификация и чрез създаване на заетост, в това число чрез държавни инвестиции. Наред с това е много важно не само да се защитаваме от кризата, да се страхуваме от нея, да преодоляваме нейните негативни въздействия, но и да търсим опорите за по-нататъшното ускорено развитие на България, защото рано или късно кризата ще отмине и ние трябва не само да устоим на нея като държава, като икономика, като социални системи, но и да се подготвим за по-нататъшно успешно развитие.


Убеден съм, че през следващите месеци за парламента ще има много работа за реализацията на всички тези приоритети. Убеден съм също така, че един от важните приоритети ще бъде по-нататъшното европеизиране на българската законодателна система и на работата на цялата администрация, в това число в областите, които се наблюдават от Европейската комисия чрез механизма за сътрудничество и верификация по „Правосъдие и вътрешни работи”. Трябва да докажем на европейските ни партньори, но най-вече и на българските граждани, че политическата воля, която е налице, намира своя израз и в законодателни действия, и в работата на изпълнителната власт. Трябва през следващите месеци да продължим ускорението, което се натрупа и в областта на усвояване на европейските фондове през миналата година, да не губим темпо, да се развиваме все така успешно, преодолявайки старите си затруднения, грешки, учейки се от тях, да имаме куража да вървим напред.
Именно подчинени на тази мисия, на тази задача за гарантиране на стабилността, сигурността, грижата за всеки един човек в България, независимо от мястото, където живее, независимо от неговата възраст, от неговия социален статус, българското правителство, опирайки се на вашия гръб и на вашата подкрепа, на вашата инициатива, имам предвид българското Народно събрание, ще продължим да работим неуморно и през оставащите месеци до края на този мандат. Вярвам, че това ще бъде една добра основа и за бъдещото развитие на България.
Благодаря ви за доверието, благодаря ви за вниманието, благодаря за подкрепата! (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин министър-председател. Позволете да Ви уверя, вярвам от името на всички народни представители в залата, а и на немалко от онези, които не са тук, че Народното събрание е готово и ще подкрепи убедено всички онези мерки, които правителството би предложило на нашето внимание и в усилията за преодоляване на ефектите от кризата, и в онази работа, която ни предстои за пълноценното ни членство в Европейския съюз.
Уважаеми колеги народни представители, господин министър-председател, дами и господа министри! С това тази точка от нашата програма е изчерпана. Приключва и днешното ни пленарно заседание.
Моля ви само за една минута във връзка с организацията на работата ни за следващата седмица.
В началото на пленарната седмица гласувахме днес до 18,00 ч. да бъдат давани предложенията по ал. 7, която е алинеята, с която ще започнат нашите разисквания следващата сряда. Някои парламентарни групи пожелаха да получат още малко време, за да могат и в утрешния ден да направят своите предложения. Затова предлагам процедурно да гласуваме удължаването на този срок утре до 14,00 ч.
Моля, гласувайте. Не бива да има съмнения за легитимността на едно или друго предложение, направено в утрешния ден.
Гласували 125 народни представители: за 123, против 1, въздържал се 1.
С подавляващо мнозинство това предложение е прието.
Благодаря ви, уважаеми колеги, за днешната работа в един продължителен пленарен ден, завършил с едно убедително гласуване!
Следващото заседание е утре, от 9,00 ч., тук, в Народното събрание.
Закривам днешното пленарно заседание! (Звъни.)

(Закрито в 18,24 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Нина Чилова

Татяна Калканова