Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-03-12


Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Митхат Метин и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, предстоят проекти за гласуване.
Първо е проект за Решение за приемане на Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2008 г. – 18 декември 2008 г. с вносител Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
След това предстои гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране с вносители Ремзи Осман, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров.
Трето, първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси – тук са два законопроекта, както ви е известно. Първият е с вносител Иван Костов и група народни представители. Вторият законопроект е с вносители Татяна Дончева и група народни представители.
Следващото гласуване ще бъде първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с вносители Руденко Йорданов, Тодор Кумчев и Надя Антонова. Тук има и процедурно предложение на д р Кумчев, което ще бъде гласувано.
Следващото е второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, приет на първо четене от 29 януари.
След това предстои първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за мерките срещу изпиране на пари с вносител Министерският съвет.
Следващото гласуване е второ четене на Законопроекта за платежните услуги и платежните системи, приет на първо четене на 29 януари 2009 г.
Следва гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, приет на първо четене също на 29 януари 2009 г.
Следва първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма с вносител Министерският съвет.
След това е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарно-медицинската дейност с вносител Министерският съвет.
Следва първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Тук имаме няколко законопроекта, по-точно пет.
Първият е с вносители Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев.
Следващият е с вносители Волен Сидеров и група народни представители.
Третият законопроект е с вносители Димитър Дъбов и група народни представители.
Четвъртият законопроект е с вносители Пламен Ранчев, Йордан Мирчев и Йордан Цонев.
Петият законопроект е с вносител Иглика Иванова и група народни представители.
Уважаеми народни представители, това са гласуванията, които предстоят, но преди това ми позволете, както беше и вчера съобщено, да ви направя предложение на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде включен в седмичната ни програма Проект за решение за създаване на Временна комисия за промени в изборното законодателство. Както бях информиран, има съгласие за създаване на тази временна комисия. Предлагам ви да я включим в седмичната ни програма. След гласуването на законите и решенията, които ви прочетох, да преминем към разисквания и респективно гласувания на този Проект за Решение за създаване на Временната комисия за промени в изборното законодателство.
Поставям на гласуване предложението на основание чл. 40, ал. 5 от нашия правилник за включване в седмичната ни програма на този проект за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 167, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Следователно проектът става част от седмичната ни програма.
Преминаваме към следващите гласувания.
Първо поставям на гласуване Проект за решение за приемане на Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20 юли 2008 г. до 18 декември 2008 г. с вносител Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Преди да пристъпим към гласуване, уважаеми народни представители, трябва да се прочете проектът за решение.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Моля председателят или заместник-председателят да прочете проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК Борислав Българинов:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежността на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2008 г. – 18 декември 2008 г.
Народното събрание на основание чл. 4, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия,
РЕШИ:
Приема доклада на комисията за периода от 20 юли 2008 – 18 декември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, знаете, че разискванията по този доклад приключиха. Чухте и решението, което се предлага.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 167, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Преминаваме към следващото гласуване:
Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Вносители са Ремзи Осман, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров.
Миналата седмица имаше разисквания по този законопроект. Вносителите изразиха своето мнение и становища.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 164 народни представители: за 150, против 2, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Владимиров.
Борислав Владимиров (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три, вместо стандартните седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Процедурното предложение е за съкращаване на срока. Ще могат ли народните представители да направят своите предложения за три дни по толкова сложен закон, какъвто сте направили?
Борислав Владимиров (НДСВ, от място): Той е абсолютно консенсусен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля, гласувайте това предложение за съкращаване на срока на три дни.
Гласували 162 народни представители: за 116, против 12, въздържали се 34.
Процедурното предложение е прието.
Уважаеми народни представители, преминаваме към следващото гласуване, а то е:
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
Както ви съобщих, уважаеми народни представители, тук законопроектите са два – първо, законопроект с вносители Иван Костов и група народни представители; и втори законопроект с вносители Татяна Дончева и група народни представители.
Както повелява нашият правилник, ще гласуваме тези два законопроекта по реда на постъпването им в Народното събрание.
Първият законопроект с вносители Иван Костов и група от петима народни представители е внесен на 6 февруари 2009 г. в 11.22 ч.
Моля, гласувайте законопроекта с вносители Иван Костов и група народни представители.
Гласували 175 народни представители: за 49, против 76, въздържали се 50.
Законопроектът не се приема.
Моля, гласувайте Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси с вносители Татяна Дончева и група от четирима народни представители. Законът е внесен на 23 февруари 2009 г. в 15.54 ч.
Гласували 164 народни представители: за 131, против 25, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Не виждам желаещи за процедури.
Уважаеми народни представители, имате възможност в 7-дневен срок да направите своите предложения по този законопроект.
Преминаваме към следващото гласуване:
Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносители са Руденко Йорданов, Тодор Кумчев и Надя Антонова.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 122, против 4, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо четене.
Доктор Кумчев, заповядайте за процедурно предложение.
Тодор Кумчев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение срокът за предложенията между първо и второ четене по ЗИД на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина да бъде четири дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това е рядко процедурно предложение, д-р Кумчев.
Един от вносителите на законопроекта - д-р Кумчев, прави предложение за срок от четири дни за предложения между първо и второ четене. Има ли обратно процедурно предложение или друго процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на д-р Кумчев.
Гласували 135 народни представители: за 121, против 8, въздържали се 6.
Процедурното предложение на д-р Кумчев е прието. Следователно, уважаеми народни представители, по ЗИД на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който е приет на първо четене преди минути, всеки от вас има възможност да направи предложения в срок до четири дни.
Преминаваме към следващото гласуване - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, приет на първо четене на 29 януари 2009 г.
Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
Поставям на гласуване заглавието на законопроекта – Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 124, против 17, въздържали се 11.
Предложението е прието.
По § 1 няма направени предложения.
Комисията предлага § 1 да се приеме така, както е по вносител . Моля, гласувайте § 1.
Гласували 135 народни представители: за 114, против 17, въздържали се 4.
Параграф 1 е приет.
По § 2 няма предложения между първо и второ четене и комисията предлага да гласуваме § 2 така, както е по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 106, против 19, въздържали се 2.
Параграф 2 е приет.
По § 3, уважаеми народни представители, има предложение от народния представител Йордан Мирчев, което е оттеглено.
Комисията предлага § 3 в своя редакция.
Следователно гласуваме § 3 така, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 103, против 12, въздържали се 4.
Параграф 3 е приет.
Комисията предлага да се създаде нов § 4 с редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 112, против 7, въздържали се 6.
Параграф 4 е приет.
Има предложение на народните представители Димитър Гъндев и Борис Николов, което се подкрепя по принцип от комисията.
Има предложение от народните представители Димитър Гъндев и Александър Радославов, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 5 с докладваното съдържание.
Поставям на гласуване § 5, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 98, против 7, въздържали се 2.
Параграф 5 е приет.
Имаме предложение на народните представители Александър Радославов и Димитър Гъндев. Двамата народни представители предлагат да се създаде нов параграф, с който чл. 115в се отменя.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 6.
Следователно гласуваме това, което народните представители са предложили, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте § 6, както се предлага от народните представители, подкрепен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 97, против 4, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Следва § 4 на вносителя, който се подкрепя от комисията и става § 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 99, против 3, въздържал се 1.
Параграф 7 по новата номерация е приет.
По § 5 на вносителя има предложение от председателя на комисията господин Йордан Мирчев, което се подкрепя по принцип.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте § 8 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 106, против 5, въздържали се 4.
Параграф 8 е приет.
По следващия параграф, уважаеми народни представители, има предложение на народните представители Александър Радославов и Димитър Гъндев, което се подкрепя изцяло от комисията.
Комисията ни предлага да гласуваме текста на двамата народни представители, който се подкрепя и от комисията.
Моля, гласувайте § 9.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 3.
Параграф 9 е приет.
Следва предложение на народните представители Александър Радославов и Димитър Гъндев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага да се създаде Преходна разпоредба с § 10:
„§ 10. Разпоредбата по чл. 54, ал. 4 влиза в сила от 3 декември 2009 г.”
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Така е по директивата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Гласуваме Преходна разпоредба § 10, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 104, против 3, въздържали се 5.
Параграф 10 е приет.
Уважаеми народни представители, с приемането на § 10 приехме на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.

Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Вносител е Министерският съвет.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
Евгений Иванов (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение Законопроектът за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари да бъде гласуван на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, ако обърнете внимание, към доклада на Комисията по бюджет и финанси е приложен докладът за второ четене. Всъщност се касае за два параграфа, които са по вносител.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 96 народни представители: за 92, против 4, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Иванов, заповядайте да докладвате.
ДОКЛАДЧИК Евгений Иванов: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 802-01-99, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2008 г.:
„Закон за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, ...).”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми колеги, моля за вашето внимание.
Гласуваме наименованието на закона и текста на § 1, който се подкрепя от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона и текстът на § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК Евгений Иванов: „Заключителна разпоредба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля да гласуваме наименованието на раздела и текста на § 2.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Наименованието и текстът на § 2 са приети, а с това Законът за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 802-01-99, внесен от Министерския съвет, е приет на второ четене.
Уважаеми колеги, преминаваме към следващите гласувания по Законопроекта за платежните услуги и платежните системи на второ четене.
Моля, гласувайте наименованието на закона „Закон за платежните услуги и платежните системи”, Глава първа „Общи положения” и текста на чл. 1.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Наименованията и текстът на чл. 1 са приети.
Моля да гласуваме чл. 2, подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 2 е приет.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ и чл. 3, подкрепени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля да гласуваме текста на чл. 4 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против 1, въздържали се няма.
Член 4 е приет.
Преминаваме към гласуване на Глава втора „Платежни институции” и текстовете на членове 5, 6, 7 и 8, които се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към гласуване на текстовете на членове 9, 10 и 11 по вносител, които се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Сега ще гласуваме текстовете на членове 12, 13, 14 и 15, които са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 95, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Преминаваме към гласуване на текстовете на членове 16, 17, 18 и 19 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Сега гласуваме Раздел трети и текстовете на членове 20, 21, 22, 23 и 24 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
От Раздел ІV подлагам на гласуване текстовете на членове 25, 26, 27 и 28 включително, които се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Предлагам да гласуваме наименованието на Раздел V и текстовете на членове 29 и 30.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Комисията подкрепя наименованието на Глава трета, както и текста на чл. 31.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 32 има предложение на народния представител Диана Хитова, което беше прочетено вчера от докладващия законопроекта на второ четене.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Диана Хитова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 5, против 7, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 32, който се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Член 32 е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване на членове 33, 34, 35, 36, 37, 38 и 39. Всички тези текстове са на вносителя и са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете от чл. 33 до чл. 39 включително са приети.
Преминаваме към текста на чл. 40 по вносител, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Член 40 е приет.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на чл. 41.
По него има направено предложение от народния представител Диана Хитова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 11, против 2, въздържали се 81.
Предложението на народния представител Диана Хитова не се приема.
Сега гласуваме чл. 41 по вносител. Този текст се подкрепя от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Член 41 по вносител е приет.
Преминаваме към текстовете на членове 42, 43, 44, 45, 46 и 47 включително. Тези текстове на вносителя са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете от чл. 42 до чл. 47 включително са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава четвърта и текста на чл. 48, които се подкрепят от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 48 и наименованието на Глава четвърта са приети.
Подлагам на гласуване предложението към чл. 49, направено от народния представител Диана Хитова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 20, против 4, въздържали се 75.
Предложението на народния представител Диана Хитова не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 49 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Член 49 по вносител е приет.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Диана Хитова, направено към чл. 50.
Това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 13, против 4, въздържали се 83.
Предложението на Диана Хитова към текста на чл. 50 не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 50 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 50 по вносител е приет на второ четене.
Преминаваме към Раздел ІІ – „Разрешаване на платежни операции”.
Текстовете на чл. 51, 52, 53 и 54 са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ и текстовете на тези членове.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма .
Текстовете от чл. 51 до чл. 54 включително са приети.
По чл. 55 има оттеглено предложение на народния представител Диана Хитова.
Евгений Иванов (КБ, от място): Предложението на Диана Хитова не е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Тогава ще гласуваме предложението на Диана Хитова по чл. 55, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 8, против 4, въздържали се 88.
Предложението на народния представител Диана Хитова не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 55, подкрепен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 55 по вносител и подкрепен от комисията е приет.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62 и 63 включително по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Текстовете от чл. 56 до чл. 63 включително, подкрепени от комисията, са приети на второ четене.
Преминаваме към гласуване на текстовете на чл. 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72 и 73. Всички текстове са подкрепени от комисията и са по номерация на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете от чл. 64 до чл. 73 включително по вносител са приети.
Глава пета – „Електронни пари”.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава пета и текстовете на членове 74, 75, 76, 77 и 78 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава пета и текстовете на членове от 74 до 78 включително, подкрепени от комисията, са приети.
Глава шеста – „Платежни системи”.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава шеста и текстовете на членове 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86 и 87.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава шеста и текстовете на членове от 79 до чл. 87 включително по номерация на вносителя и подкрепени от комисията са подкрепени на второ четене.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 88, 89, 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96, 97, 98, 99 и 100.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Текстовете на вносителя, подкрепени от комисията, от чл. 88 до чл. 100 включително са приети на второ четене.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя, подкрепени от комисията, на чл. 101, 102, 103, 104, 105, 106, 107, 108, 109 и 110.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете от чл. 101 до чл. 110 включително са приети на второ четене.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел V и текста на чл. 111.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел V и текста на чл. 111 са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава седма – „Платежен надзор”, и текстовете на чл. 112, 113 и 114.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава седма – „Платежен надзор”, и текстовете на чл. 112, 113 и 114 са приети.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 115 и 116.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 117, 118 и 119.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване Раздел ІІ – „Надзор над платежни системи”, и текстовете на чл. 120 и 121, както и Раздел ІІІ – „Надзор над доставчици на платежни услуги”, и текстовете на чл. 122, 123, 124 и 125.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Наименованията на Раздел ІІ и Раздел ІІІ и текстовете от чл. 120 до чл. 125 включително са приети.
Моля, гласувайте Раздел ІV „Нарушения” и чл. 126.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието на Глава осма и членове 127, 128, 129, 130 и 131 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте членове 132, 133, 134, 135 и 136 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието на Глава девета „Издаване и обжалване на административни актове” и чл. 137.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието на Глава десета „Административнонаказателни разпоредби” и членове 138, 139 и 140.
Гласували 95 народни представители: за 94, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието „Допълнителни разпоредби” и параграфи 1, 2, 3 и 4.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към „Преходни и заключителни разпоредби”.
Господин Иванов има направено предложение в залата, което се приема като предложение на комисията. Вероятно това е редакция на комисията. Така ли е?
Гласуваме „Преходни и заключителни разпоредби”, наименованието на главата и текста на § 5, който е представен в залата като редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Разделът „Преходни и заключителни разпоредби” и новата редакция на текста на § 5 са приети на второ четене.
Преминаваме към гласуване на текста на параграфи 6, 7 и 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Параграфите, които са подкрепени от комисията, се приемат на второ четене.
Преминаваме към гласуване на параграфи 9, 10 и 11.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към гласуване на параграфи 12, 13 и 14 включително – текстове на вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към гласуване на параграфи 15, 16 и 17.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети на второ четене.
Преминаваме към гласуване на параграфи 18, 19, 20 и 21 в новата им редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Честито, законът е приет на второ четене!
Уважаеми колеги, има само 6 минути до 11,00 ч. Обявявам почивка до 11,30 ч., след което ще продължим нашата работа. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля квесторите да поканят народните представители в залата. В противен случай ще направя поименна проверка.
Моля народните представители да заповядат в залата!
Моля, дайте списъка, започваме поименна проверка.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Владимиров Баташов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Ася Величкова Михайлова - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валентина Василева Богданова - отсъства
Ваньо Евгениев Шарков - отсъства
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Йорданов Димитров - отсъства
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - тук
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Диана Атанасова Хитова - тук
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Николов Гъндев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Добромир Мартинов Задгорски - отсъства
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгений Гинев Жеков - тук
Евгений Спасов Иванов - тук
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - отсъства
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - отсъства
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Петров Сеферов - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Иглика Димитрова Иванова - тук
Илиян Вълев Илиев - отсъства
Илкер Ахмедов Мустафов - тук
Илко Димитров Димитров - тук
Йордан Димитров Костадинов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Мирчев Митев - отсъства
Йордан Петков Йорданов - тук
Йордан Петров Величков - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Константин Стефанов Димитров - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Костадин Александров Кобаков - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Любенов Дилов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Василева Капон - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Станчева Вълканова - тук
Марко Николов Мечев - отсъства
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - отсъства
Мима Тодорова Василева - отсъства
Минка Стоянова Русева - отсъства
Минчо Викторов Спасов - тук
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - тук
Митко Иванов Димитров - отсъства
Митхат Сабри Метин - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Ненко Викторов Темелков - тук
Нено Ненов Димов - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Гочев Проданов - тук
Николай Аврамов Свинаров - тук
Николай Боянов Михайлов - тук
Николай Георгиев Григоров - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нихат Тахир Кабил - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Димитров Попов - тук
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - отсъства
Петя Илиева Гегова - тук
Пламен Александров Панайотов - тук
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Ненков Гайдарски - тук
Радослав Теодоров Иванов - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Рейхан Ибадула Аблеким - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росен Златанов Владимиров - отсъства
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - тук
Румен Иванов Такоров - тук
Румен Йорданов Петков - тук
Румен Стоянов Овчаров - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Светослав Христов Малинов - тук
Силвия Николаева Алексиева - отсъства
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Симеон Василев Симеонов - тук
Сияна Атанасова Фудулова - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станка Панайотова Маринчева - тук
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - отсъства
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стоян Витанов Витанов - тук
Стоян Проданов Иванов - тук
Съби Давидов Събев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Тодор Михайлов Кумчев - тук
Тодор Николов Батилов - отсъства
Тома Янков Томов - отсъства
Трифон Димитров Митев - отсъства
Фатме Муса Илияз - тук
Фидел Димитров Беев - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христина Христова Велчева - отсъства
Христо Боянов Величков - тук
Христо Дамянов Бисеров - тук
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Кирилов Попов - тук
Хюсеин Муталиб Хамди - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юксел Али Хатиб - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Юсеин Аптула Джемил - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - отсъства
Яни Димитров Янев - тук
Янко Александров Янков - тук
Ясен Димитров Попвасилев - тук
Народните представители по списък са 239 души, от тях трябва да търсим 50 плюс 1 процента, тоест 120 души. В момента тук са 137 народни представители, следователно имаме необходимия кворум.
Моля ви, уважаеми народни представители, предстоят ни гласувания, разбирате, че излизането не е препоръчително.
Продължаваме с гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Моля да прекратите гласуването. В залата присъстват 136 народни представители точно такъв е кворумът. Кворумът трябва да бъде изчислен на база на поименната проверка, а не на регистрираните сутринта в 9,00 часа.
Кворумът е 69 народни представители.
След поименната проверка е ясно, че имаме кворум.
Моля режим на регистрация.
Имаме кворум – 131 народни представители. Явно след поименната проверка 6 народни представители са напуснали пленарната зала.
Моля, гласувайте отново наименованието на закона.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
Комисията подкрепя § 1 на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 83, против 1, въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
По § 3 Комисията подкрепя текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте § 4, който е доста обемист – от стр. 4 до стр. 7, в редакция на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте § 5, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте § 6, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 72, против 1, въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
Моля, гласувайте § 7, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Параграф 7 е приет.
Моля, гласувайте § 8, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против 1, въздържал се 1.
Параграф 8 е приет.
Моля, гласувайте § 9, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Параграф 9 е приет.
Моля, гласувайте § 10, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Параграф 10 е приет.
Моля, гласувайте § 11, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграф 11 е приет.
Моля, гласувайте § 12, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Параграф 12 е приет.
Моля, гласувайте § 13, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Параграф 13 е приет.
Ще гласуваме Заключителната разпоредба с § 14, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласувайте!
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, с това е приет и на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Следващият законопроект, който трябва да гласуваме, е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма с вносител Министерският съвет.
Уважаеми народни представители, този законопроект е на първо четене.
Вчера имахме възможност да се запознаем със становището на Комисията по икономическата политика. Нямаше доклад на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Тя не е водеща комисия, следователно можем да пристъпим към гласуване на първо четене на този законопроект.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Гласували 89 народни представители: за 85, против 3, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Ще предложа да гласуваме на първо четене следващия законопроект, а той е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност с вносител Министерският съвет, но тук също вчера имаше доклад по този законопроект.
Няма доклад на Комисията по европейските въпроси, но поради изтъкнатите вече съображения и традицията, която е създадена в българския парламент, след като не е водеща комисия, е възможно да се разгледа и да се гласува предложеният законопроект.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Гласували 83 народни представители: за 79, против 3, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, моля за вашето внимание!
Дойде ред на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Тук законопроектите са пет. Те ще бъдат поставени на гласуване по реда на постъпването им.
Първият постъпил законопроект е с вносители Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев.
Комисията не подкрепя законопроекта. Казвам го за сведение, а не за да правя някакво внушение.
Гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост с вносители Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев. Тях, за съжаление, ги няма в залата.
Гласували 92 народни представители: за 5, против 17, въздържали се 70.
Законопроектът не се приема.
Вторият законопроект по реда на постъпването им е с вносител Волен Сидеров и група народни представители.
Комисията не подкрепя законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 10, против 31, въздържали се 57.
Законопроектът не се приема.
Третият законопроект по реда на постъпването е с вносители Димитър Дъбов и група народни представители.
Комисията по правни въпроси подкрепя този законопроект.
Моля, гласувайте законопроекта с вносители Димитър Дъбов и група народни представители.
Гласували 103 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 10.
Законопроектът се приема.
Четвърти по ред законопроект е с вносители Пламен Ранчев, Йордан Мирчев и Йордан Цонев.
Комисията не подкрепя законопроекта.
Гласувайте за законопроекта с вносители Пламен Ранчев, Йордан Мирчев и Йордан Цонев.
Гласували 88 народни представители: за 19, против 5, въздържали се 64.
Законопроектът не се приема.
Следващият и последен, пети по ред, законопроект е с вносители Иглика Иванова и група народни представители.
Този законопроект не се подкрепя от комисията.
Гласувайте Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост с вносители Иглика Иванова и група народни представители.
Гласували 104 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 31.
Законопроектът е приет на първо четене.
И така, уважаеми народни представители, приключихме с гласуванията, които бяхме предвидили относно законопроектите.
Сутринта направихме гласуване по чл. 40, ал. 5, ако си спомняте, за включването веднага след гласуването на точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ИЗБОРНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.
Този проект за решение ви е раздаден. Първи като вносител е Ангел Найденов, след това Пламен Моллов, Лютви Местан и общо – достатъчен брой народни представители за създаване на такава временна комисия.
Господин Найденов, заповядайте да представите решението, за да проведем разисквания по него.
За съжаление няма цели парламентарни групи – в залата, имам предвид, а приемаме толкова важно решение, свързано с предстоящите избори.
Господин Найденов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Проектът за решение, който е раздаден и който представям, е резултат от съгласието на всички парламентарни групи, чиито представители участваха в консултациите, проведени вчера. Искам, разбира се, да благодаря на всички участници в тези консултации и имам всички основания да кажа, че и участниците в консултациите, а очевидно и ръководствата, и като цяло парламентарните групи имаха съзнанието за необходимостта от създаване на подобна парламентарна комисия.
Първо искам да подчертая, че създаваме временна комисия, чийто ангажимент са основно промените в изборното законодателство, като срокът за действие на тази парламентарна комисия е до окончателното обсъждане и приемане на промените в избирателната система и съответно в изборното законодателство за избиране на представители и в Европейския парламент, и в националния парламент.
Има поне шест аргумента, които обосновават необходимостта от създаване на временна парламентарна комисия.
Без съмнение, на първо място е важността на промените, които предстои да бъдат разгледани и съответно предложени в пленарната зала. Че ще има промени, ми се струва вън от всякакво съмнение. Какви ще бъдат тези промени вече е всъщност основното в дейността и съответно в предложенията, които ще направи парламентарната комисия в пленарната зала. Разбира се, тези промени са резултат и продукт на различните политически позиции, виждания, очаквания, разбиране на парламентарните групи в Народното събрание.
До момента има постъпили 11 законопроекта, от които 10 са за изменение и допълнение на закона, свързан с избиране на народни представители в националния парламент, и един законопроект за избиране на представители в Европейския парламент, като искам да кажа, че има и още един Законопроект за избиране на представители в Европейския парламент във висока степен на готовност. Тоест може да се очаква, че в обхвата на дейността на тази временна парламентарна комисия ще има 12 законопроекта.
Вторият аргумент за създаване на временна парламентарна комисия е необходимостта от фокусиране на вниманието на участниците в тази парламентарна комисия, необременявани от ангажименти в други парламентарни комисии с други въпроси вън от промените в изборното законодателство. И това е така заради важността на промените, които следва да бъдат разгледани и представени в пленарната зала, и, разбира се, необходимостта от едно изключително сериозно и ангажирано обсъждане на различните текстове.
На трето място бих искал веднага да подчертая, че важността на промените се определя от необходимостта и общото ни разбиране, че това са стъпки, които целят възстановяването на доверието на българските граждани и в политическата система, и съответно преодоляване на апатията, на разочарованието от политика, политици, програми. И не на последно място, преодоляване на усещането, че промените в изборното законодателство винаги са промени, които се правят в последния момент и много често те съдържат елемента на импровизация, което не говори добре за което и да е Народно събрание.
На следващо място ще подчертая, че до момента всички законопроекти, които са постъпили, свързани с промени в избирателната система или в изборното законодателство, се разпределят на Комисията по правни въпроси. Факт е, че тя има една изключително висока степен на натовареност – поне 40% от общия обем на законопроекти и на въпроси, които се разглеждат в пленарната зала, минават като въпроси, които се обсъждат и в Комисията по правни въпроси. Факт е, че предстои също немалък обем от дейност, свързан с промени по Глава „Правосъдие и вътрешни работи”, промени, които са свързани с изменения в Закона за съдебната власт, Наказателния кодекс, разбира се, промени в Закона за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин. Тоест очертава се още една сериозна натовареност на Комисията по правни въпроси, която допълнително би била натоварена и от въпросите, свързани с изборното законодателство. Не подценяваме способностите на участниците в Комисията по правни въпроси, но е ясно, че една подобна комисия, която предлагаме да бъде създадена, ще позволи на участниците в нея да се занимават само и единствено с промените в изборното законодателство.
И не на последно място ми се иска да кажа, че създаването на подобна комисия ще бъде знак и за политическата воля, и за значението, което отдават всички парламентарни групи на промените в избирателната система и съответно в изборното законодателство.
Аз няма да се спирам на вече прозвучалите позиции и предложения за основни приоритети и акценти в дейността на Комисията по изборното законодателство – например мерките и санкциите за противодействие на купуването на гласове – безспорно уродливо явление, което трябва да бъде изкоренено от българската политическа действителност, предложения за промени в избирателната система, въвеждането на мажоритарен избор на определен брой народни представили или други предложения, постъпили от парламентарните групи за преференциална система, отпадане на праговете, увеличаване броя на преференциите. Това са все конкретни предложения, фиксирани в постъпилите законопроекти, които ще бъдат предмет на обсъждане във временната парламентарна комисия.
Предложението ни е при създаването на комисията да се следва пропорционалният принцип съобразно числеността на парламентарните групи, като предложението, което правим, е за 15-членна парламентарна комисия, което съобразено с пропорциите, които има при досегашните парламентарни комисии, означава предложение за 5 народни представители от ПГ на Коалиция за България, по 2 от ПГ на НДСВ и ДПС и по 1 от останалите парламентарни групи, плюс 1 независим народен представител. Предложението е комисията да включва председател и членове на временната парламентарна комисия с основен ангажимент – изборното законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Найденов, но трябва да прочетете решението.
Ангел Найденов: Благодаря за напомнянето, господин председателю. Аз преразказах решението, но ще го прочета.
„ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за промени в изборното законодателство, която да обсъди постъпилите законопроекти, свързани с изборното законодателство на Република България. Временната комисия е водеща по тези законопроекти.
2. Комисията се състои от 15 народни представители на пропорционален принцип, както следва: 5 от Коалиция за България, по 2 от НДСВ и ДПС, по 1 от останалите парламентарни групи и 1 независим народен представител.
Избира председател и членове на комисията, както следва...”
Очакваме парламентарните групи да предложат поименния състав на тази временна парламентарна комисия.
„4. Временната комисия работи по правилата за работа на постоянните комисии, като законопроектите по т. 1 се обсъждат и гласуват по реда на Глава седма от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Временната комисия се избира до приключване на дейността по обсъждането и приемането на законопроектите по т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И още нещо: „Решението е прието...”.
Имам един въпрос. Той може да не възникне, но ако възникне, как трябва да процедираме? Казва се 1 независим народен представител. Те са около 20.
РЕПЛИКА: Двадесет и един.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Подсказаха ми, че са 21. Кой ще предложи този независим народен представител?
Ангел Найденов (КБ, от място): Това е въпрос на консултация между тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ако те имат предложения за повече от един народен представител, между тях трябва да се направи избор. В момента в залата виждам само двама независими народни представители.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Ще изберем само тях – Стела Банкова и Минчо Христов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Откривам дискусията по проекта за решение. Уважаеми народни представители, имате думата.
Идеята беше днес да гласуваме тази комисия. Виждам обаче, че цели парламентарни групи ги няма.
Камен Костадинов (ДПС, от място): Те участваха в консултациите. Нека сега да гласуваме решението, пък после ще се уточняват имената.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Разбира се, че най-напред ще гласуваме решението, пък след това, ако сме готови, можем да гласуваме и имената. Ако не сме готови с имената, можем утре сутринта да ги гласуваме.
Обръщам се към независимите народни представители – нека да направят консултация помежду си и да излъчат един народен представител за комисията.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Янев.
Яни Янев (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи предложението за създаването на комисията.
Ще обърна внимание, че във времето, което ни остава, е важно да се концентрираме върху концептуални промени в изборното законодателство, да бъдат избрани няколко основни теми, по които да бъдат направени промените. В тази насока пледирам към колегите, които ще бъдат членове на комисията, а като разбиране и към парламентарните групи – онова, което очаква от нас българското общество, е да въведем правила, които да доведат до по-голяма честност и прозрачност на изборите, да бъдат намалени манипулиранията на изборите и най-вече по отношение на купуването на гласове. Във времето, което ни остава, това е реално и може да бъде направено, докато по-големи и по-широки промени в изборното законодателство ми се струва, че е претенциозно да бъде направено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Има думата господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Ние участвахме в консултациите, които бяха проведени вчера. Нашата парламентарна група е наясно с мотивите за тази комисия. Изказахме становище, че възможността за сериозни промени е изгубена във времето. Сега може, както каза и преждеговорившият колега от НДСВ господин Янев – да се направи акцент върху една или две значими теми, да се работи по тях, за да се промени изборното законодателство. Мнението на нашата парламентарна група е, че основната язва на изборния процес, за да има честни избори, е купуването на гласове. Би трябвало комисията да се съсредоточи върху предложенията, дадени в тази посока, защото те са предостатъчни, за да отнемат технологичното време на м. март, и да се постигне някакъв краен резултат, та да се промени в положителна посока законодателството.
От Демократи за силна България предлагаме госпожа Елиана Масева за член на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, госпожо Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря, господин председател.
От името на голяма част от независимите народни представители – ние ще подкрепим създаването на тази комисия. Смятаме, че е изключително важно да се направи възможно най-бързо и най-доброто законодателство.
Ще предложим Димитър Абаджиев да влезе от името на независимите. В комисията имаме консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Коя комисия?! (Разговори между председателя Любен Корнезов и независимия народен представител Мария Капон.)
Заповядайте, господин Бакалов.
Йордан Бакалов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително сме закъснели с приемането на това законодателство, но все още има някаква възможност да се компенсира. Мисля, че именно това е пътят да се компенсира закъснението. Виждам, че има консенсус по този въпрос.
Аз ще предложа кандидатурата на Обединените демократични сили за член на комисията – Ваньо Шарков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Бакалов, господин Ваньо Шарков се предлага за член. Това означава ли, че Вие ще изтеглите ли законопроекта си, защото имате един цял законопроект, ако не ме лъже паметта?
Йордан Бакалов: Няма такова нещо. Нали затова правим тая комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Четин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, явно наистина консенсусът по този много важен въпрос е налице в пленарната зала и общата ни грижа е да направим така, че промените в изборното законодателство да бъдат приети възможно най-бързо от един специализиран орган, който ще се концентрира и ще се фокусира изключително върху тях, за да може да направи най-внимателната и професионална преценка на повече от 11-те – днес видяхме, че има още един внесен законопроект за промени в изборното законодателство.
Мотивите вече станаха ясни. Правната комисия има много важни ангажименти във връзка със законопроектите, които следват по Глава „Правосъдие и вътрешни работи”, най-вече Законът за съдебната власт, в който трябва да се вземат много важни решения. Има и други законопроекти. Вече констатираното забавянето и все по-налагащата се ситуация на политически цайтнот, в която сме изпаднали, налагат създаването на тази временна ад хок комисия, която да се занимава изключително с това.
Ние ще участваме активно в нейната работа като парламентарна група и предлагаме като членове на тази Временна комисия за изборното законодателство колегите Лютви Местан и Христо Бисеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Ралчев.
Борислав Ралчев (БНД): И все пак човек трябва да бъде оптимист, че може да допринесе полза макар и в последната минута – Петя Гегова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Значи надеждата ни е в Петя Гегова? Така да разбирам?
Заповядайте, господин Янев.
Яни Янев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Тъй като предложенията за персонални представители започнаха след моето изказване, от името на Парламентарната група на НДСВ предлагаме за членове на комисията господин Пламен Моллов и госпожа Марина Дикова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Досега са предложени осем народни представители.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): От името на Коалиция за България предлагам за членове на тази парламентарна комисия Ангел Найденов – и за председател, Татяна Дончева, Мая Манолова, Венелин Узунов и Иглика Иванова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Жеков.
Евгений Жеков (ДН): От името на Движение „Напред” предлагаме за член на комисията Николай Кънчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми колеги, да ви съобщя, че от Парламентарната група на „Атака” също ще предложат народен представител, който да участва в работата на тази временна комисия, но това могат да направят утре сутринта. Сега нямат готовност за посочване точно на името.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение? Явно няма.
Остават два начина – или утре сутринта да гласуваме, заедно с предложения от Парламентарната група на „Атака”, или сега можем да гласуваме, а пък утре сутринта това, което предложат те, ние ще го гласуваме.
РЕПЛИКИ: Сега да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ако искате сега да гласуваме, моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата, тъй като предстои гласуване.
Уважаеми народни представители, както е традиционно, първо гласуваме не състава, а самото решение. Ако решението е прието, тогава ще гласуваме и поименния състав на комисията.
Поставям на гласуване Проекта за решение за създаване на Временна комисия за промени в изборното законодателство, който беше прочетен от един от вносителите му – господин Ангел Найденов.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Решението е прието единодушно.
Сега ще гласуваме поименно, като остава едно свободно място за народен представител от Парламентарната група на „Атака”, което ще бъде съобщено утре и допълнително ще го гласуваме.
Съставът на комисията е: председател – Ангел Найденов; членове: Елиана Масева, Димитър Абаджиев, Ваньо Шарков, Лютви Местан, Христо Бисеров, Петя Гегова, Пламен Моллов, Марина Дикова, Николай Кънчев, Татяна Дончева, Мая Манолова, Венелин Узунов и Иглика Иванова.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Поименният състав от 14 човека е приет.
Уважаеми народни представители, остават ни около 45 минути до края на заседанието. По програмата, както сме я приели, следва т. 11 – второ четене на Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража. По този законопроект обаче нямаме доклад, така че не можем да го гледаме.
Следва т. 12 – първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Тук вносители са няколко народни представители.
Както бях информиран, днес Комисията по бюджет и финанси ще заседава относно тези законопроекти и евентуално, ако имаме доклад и бъде раздаден своевременно, можем тези законопроекти да ги гледаме утре от 9,00 ч. Казвам евентуално!
И т. 13 – второ четене на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението.
Знам, че тук има две становища и ако има предложение, ще го гласуваме, ако ли не, трябва да продължим с т. 13.
Продължаваме ли с т. 13, която е второ четене на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението? Той е приет на първо четене на 3.07.2008 г. Второто четене е започнало, вчера са докладвани от чл.6 до чл.9 включително. Предстои чл. 10.
Борислав Ралчев (БНД, от място): Вчера нямаше разисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нямаше хора в залата и нямаше разисквания, това е цялата работа.
Направихме необходимата справка и от чл. 6 до чл. 9 са докладвани, но не е обявено прекратяване на разискванията, защото е нямало разисквания. Следователно, ако продължим с този законопроект, трябва да започнем с разисквания по членове от 6 до 9 включително. След като приключат разискванията, тогава преминаваме към следващия текст. Това е по правилник. Тъй като не са се състояли разисквания, този, който е водил заседанието, не е обявил, че разискванията са прекратени.
И така, уважаеми народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В УПРАВЛЕНИЕТО – продължение.
Започваме с разисквания по членове 6, 7, 8 и 9 включително.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, мисля, че трябва да докладвам и чл. 10, тъй като тези текстове са в пряка връзка, така че дискусията да бъде обща по тях. Не може да се обсъжда чл. 9 без чл. 10, защото са в логическа последователност. Така че може би да се представи и чл. 10 и тогава дискусията ще бъде доста обстойна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам вдигнати ръце за обратно процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: То процедурното предложение нямаше да може да се гласува – нито едното, нито другото, така че според мен да следваме логиката на законодателния процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Стигнали сме до чл. 9.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Ще докладвам и чл. 10 и ще се изказват и по чл. 9, и по чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Бисеров, имате думата. Предлага се и чл.10 да се докладва или Вие държите на това, което е отразено в стенографския протокол. Заповядайте.
Христо Бисеров (ДПС): Господин председател, предлагам да отложим докладването и разискванията по чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вие пък предлагате въобще да не се докладва и да не се разисква по чл.10.
Христо Бисеров: Да. Предлагам да разискваме текстовете, които са докладвани досега, и да продължим, ако има време, но да прескочим чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, разбрах. Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, виждам залата, сега разисквания от чл. 6 до чл. 9 и като приключим с тях, тогава ще подложа евентуално на гласуване Вашето предложение, защото без гласуване не можем да прескочим един текст. Трябва с гласуване да го решим.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Член 6 по вносител е докладван още по-миналия път, значи разискванията трябва да започнат от чл. 7 до чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, от чл. 6 по вносител до чл. 9 включително – така е отразено и в стенографския протокол, и Правната дирекция това ми е дала.
Имате думата, господин Димитров.
Илко Димитров (БНД): Благодаря Ви, господин председателю.
Това е един от най-важните текстове и предлагам редакция на чл. 9.
В чл. 9, ал. 2, т. 2 да се добавят и следните цифри: 1, 3, 5, 9, 11, 13 и 14.
Един кратък коментар...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ние написахме цялата Конституция!
Илко Димитров: Да, защото примерно т. 1...
Господин Найденов, проблемът е сериозен! Виждам, че се усмихвате радостно на моите предложения.
Точка 1, която се предлага да се решава с референдум, е: „приема, изменя, допълва и отменя закони”. Наистина предлагам малко по-сериозно да се отнасяме към проблемите.
Точка 3 е установяване на данъците. Референдум може да установява данъците, не говорим за размера.
Точка 9: референдум може да дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Кое четете?
Илко Димитров: Обяснявам защо внасям тези предложения за редакционни промени.
Представете си 600 хиляди непознати едно-друго лица, от които всички със сигурност са макро- и микроикономисти, финансисти, ще направят прецизното решение и ще дадат съгласие за сключване на договор за държавен заем, който предлагат вносителите.
Предлагам също да бъде допълнено в чл. 9, ал. 2, т. 2, освен тези точки, да бъде добавен и чл. 85, чл. 130 и чл. 132а. Вносителите по много странен за мен маниер, въпреки че го отказаха в първата част на дискусията, са дали възможност с референдум да се изберат членове и инспектори на Висшия съдебен съвет. Наистина не мога да си обясня! Точният текст е чл. 130, ал. 3 и чл. 132а – избор на 11-те членове на Висшия съдебен съвет и членове на главния инспектор, инспекторите на Висшия съдебен съвет.
Мисля, колеги, че ще се съгласите, че не може с референдум да се избират ръководните органи на съдебната власт, включително и главният инспектор и инспекторът. В крайна сметка трябва да се направи един прецизен анализ доколко с референдум може да се кадрува и доколко може референдум да реши въпроси от такъв характер като избор на ръководни органи на съдебната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Димитров, разбирам, че стигнахте до съдебната власт. Разбира се, ще преценим, не коментирам Вашето предложение, но на същото основание остана чл. 147 – конституционните съдии. И тях ли ще ги избираме пряко? (Уточнения между народния представител Илко Димитров и председателя Любен Корнезов.)
Просто поставям въпроса.
Яни Янев (НДСВ, от място): Господин председател, правилно го поставяте, защото между първо и второ четене има предложения, а не на второ четене да се правят редакционни промени!
Илко Димитров: Когато се внася глупав закон, винаги има време!
Яни Янев (НДСВ, от място): Когато се чете, се чете навреме!
Илко Димитров (встрани от микрофоните): Когато се внася глупав закон, винаги има време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това предложение при всички случаи не е редакционно.
Има думата господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, моля участниците в дискусията да правят своите предложения и да ги аргументират, а не да ги квалифицират. Мисля, че е неуместно за господин Димитров да се отправя определението глупав, защото обикновено глупави са хората, а не определени текстове. Но аз не твърдя това за него.
По отношение на предложенията, които той направи. Няма пречка „суверенът” да формира всички власти. При нас това единствено не е възможно за правителството, тъй като при парламентарното управление, за разлика от президентското, правителството е функция на парламента, но по отношение на другата основна самостоятелна власт – съдебната, или специално органите за нейното управление, това не е предопределено. Но за да не разширяваме твърде много правомощията на Народното събрание в тези области, смятам, че неговите предложения в частта за чл. 130, ал. 3, чл. 132а, ал. 2 и чл. 147, ал. 1 са уместни, дори ако искате да подкрепя Вашата логика, може да се прецени дали да не се включи и правомощието на парламента, което се отнася по отношение на отстраняването на президента, защото практиката в различните страни е различна. Ако искате да не се излиза от територията на чл. 84, можем да включим и този текст, номерацията не мога да ви я кажа наизуст.
Но по отношение на другите въпроси, които той изброи, според мен предложенията му са крайно неуместни. Те по същество означават един бутафорен референдум, който няма стойност по никакви съществени въпроси. Какво странно има по един законопроект, който третира няколко въпроса или един важен въпрос, приет от Народното събрание, да се проведе референдум? Нали това е смисълът на референдума? Разбира се, могат да попаднат и въпроси, които са в обсега на решенията. Но Вие напълно обезкостявате референдума, като отказвате на гражданите възможност да одобрят или да не одобрят даден акт или по даден въпрос, по който парламентът се е произнесъл законодателно. Това е философията на референдума. Ако твърдите тук подобни неща, трябва да излизате и да казвате: ние бяхме против този законопроект и няма какво да обсъждаме. Ние докрай ще гласуваме против неговите основни предложения.
По отношение на установяването на данъците. Това беше един компромисен текст, защото решихме, че е прекомерно за нашите условия референдумът да преценява размера на данъците, тъй като те са част от една сложна процедура от това, което бюджетът формира като приходи и разходи. Но примерно дали да има определен вид данък – това е въпросът, който може да бъде решен. Това не е въпрос, който гражданите не могат да преценят.
Същото се отнася по отношение на размера на осигурителните плащания, който не може да бъде решаван чрез референдум.
По следващите точки, които Вие предложихте, движейки се в тяхната последователност – дори отказвате на парламента да вземе решение за провеждане на референдум, казахте и т. 5. Кой да приеме това решение? Нали това е основно правомощие на парламента? Ако е по логически причини, тогава разбирам мотива Ви, че не го оспорвате по същество, а смятате, че това е излишно повторение.
По т. 9 – какво смущаващо има парламентът да даде или да откаже съгласие за сключване на държавен заем, когато това се осъществява преди момента на неговата ратификация? Това е също напълно резонно предложение, според мен.
По т. 11 – за изпращането и използването на български Въоръжени сили. Ако този въпрос е толкова чувствителен, тъй като това е акт на парламента, той може, ако предизвика нужната подкрепа като общественозначим въпрос, да бъде разискван.
По даването на амнистия въпросът е същият, тъй като той е в обсега на законодателната дейност, но това е един особен вид закон.
За учредяване на ордени и медали – защо хората ако сметнат, че това е много важно, да не кажат, както е била дискусията в Търновската конституция, дали да има ордени и медали, след това е казано, че може да има при определени условия или какъв да бъде техният вид? Мисля, че всички тези предложения са неатакуеми по същество и трябва да бъдат подкрепени.
Завършвам: мисля, че предложенията Ви във втората част са обосновани, а в първата са напълно неуместни, ако твърдите, че приемате референдума като едно от основните средства за участие на гражданите в управлението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплики?
За първа реплика – господин Илко Димитров.
Илко Димитров (БНД): Уважаеми господин Стоилов, аз приемам референдума, но като средство в демократичното общество да се решават определени въпроси.
Не приемам обаче референдумът да бъде използван като оръжие и това оръжие да бъде насочено срещу самото общество. Защото, ще дам един пример, в Народното събрание не можем да се разберем по същността, логиката, философията на един Закон за амнистията, а вие ще предоставите това на 600 хиляди души непознати един на друг да изготвят предложения и така да ги структурират, че да бъдат защитими и да се направи такъв Закон за амнистията, който, примерно, да пусне убийците на свобода?!
Искам от Вас отговор докъде са границите на референдума, къде спира този референдум? Пак казвам: как е възможно хора, които нямат и не могат да имат икономическо или финансово образование, да решават отпускането на държавно гарантиран заем? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин Димитров, поначало референдумът не може да бъде оръжие срещу обществото, тъй като референдумът е основно средство, с което гражданите разполагат, за да могат да упражняват държавната власт. Той може да се превърне... (Реплики от народния представител Елиана Масева.) Госпожо Масева, трябваше да направите реплика, за да мога да Ви отговоря.
Референдумът понякога може да се окаже оръжие срещу политици или срещу определени становища на политиците, но това, пак казвам, е напълно здравословно за демокрацията и лично може да ни притеснява, но не може да бъде основание да отречем използването на това средство.
Надявам се, правите разлика между двата вида референдуми. Единият е референдумът – вето, с който гражданите преценяват общия ефект и най-важните резултати от решенията на парламента. Те са изработени, обсъждани, приемани от политиците и се изправят пред най-високата и важната оценка – оценката на избирателите, които в хода на представителния мандат, който са дали, могат да потвърдят или отрекат това решение, което са приели политиците, в неговите различни елементи.
Другото, което казвате, е, че те нямат компетентност да изготвят законопроект в сложна материя, това вече е въпрос, който ще бъде преценяван или от парламента или от останалите, защото винаги има определено напрежение между компетентност и демокрация. Но ние не можем да отричаме правото на хората и дори тяхната способност да оценят крайния ефект от решенията, освободени от тяхната условност, от техните многобройни детайли, които изискват компетентни преценки. В края на краищата, вероятно тези организации и граждани, които са ангажирани с подобно нещо, биха ангажирали специалисти, понякога не по-малко подготвени от тези, които използват институциите, за да представят този продукт на парламента и обществото.
И недейте да давате взаимно изключващи се примери – това е последното ми възражение. Преди няколко седмици тук се казваше: „Виждате ли, колко е опасно, че ще се проведе референдум, който да възстанови смъртното наказание”. А сега казвате, че гражданите са толкова хазартни, че, виждате ли те ще приемат Закон за амнистията, далеч надхвърлящ онова, което прави парламентът – да пусне лица, осъдени на смърт. Някак си двете неща взаимно се изключват. Затова Ви препоръчвам по-нататък в оспорването на принципите на закона да използвате примери, които са логически последователни и не се самоопровергават. Благодаря ви. (Реплика от народния представител Илко Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Татяна Дончева, заповядайте за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Темата с референдума наистина е голяма дъвка, особено за политици, имащи склонност към популизъм, които смятат, че по този начин ще се представят за достатъчно демократични и изведнъж ще могат да се преборят за народната любов. Опасявам се, че народната любов никога не се стоварва върху онзи, който я заслужава, още по-малко се стоварва върху онзи, който напъва за нея. Така че, дайте да не напъваме за народната любов! И да си спомним лекциите от втори курс на Юридическия факултет на проф. Евгени Данчев – сегашният конституционен съдия, и на някои други много подготвени и мъдри хора, които вече не са между живите, че Хитлер доста сръчно си е служил с референдума. Направете си справка!
Мисля, че наистина по чл. 9 трябва да чуем и някои гласове на колеги, които предложиха да се допълнят нещата, по които не може да има референдум.
Давам ви практическа хипотеза. Ако дадете доверие на народа да се произнася по амнистии, без да се притеснявате, че той ще пусне убийци на свобода, защото ще го движи инстинктът за самосъхранение, нещата с данъците не стоят така. Начинът, по който е формулиран дори болтваният текст, когато установяването на данъци се остави на усмотрението на референдума, съвсем не е ясно, че референдумът ще се произнася само по въпроса за други данъци, които към момента не съществуват. По този текст референдумът би могъл да се произнася върху досегашни данъци. Искате ли по същия начин, както с убийците, да се обзаложим какво ще бъде народното желание по отношение на данъците. Според мен – да не плаща данъци, според мен – да не плаща данъци! Искате ли да видим дали, ако това не е консултация от други органи, които да я зададат, как може да я зададе, житейски казано, инициативният комитет преди събирането на подписите?
Мисля, че референдумът наистина трябва да бъде огледан във всички възможни ракурси без да се палим от това, че някой ще оспорва нещо, без да го наричаме “недемократичен”, защото съмненията не се изразяват в недемократични хора. Наистина обхватът на референдумите в чл. 9 трябва да бъде прецизиран. Иначе, не мисля, че популизмът е най-добрият съветник. Не мисля, че по същия начин трябва да дадем съдебната система, Конституционния съд и Висшия съдебен съвет на референдум – това не е разумно! Какво ще питате? Как ще изглежда въпросът ви? И защо това да бъде така?
Смятам, че ние трябва да се стремим към една устойчива, стабилна държава, която създава институции, които работят добре, отговорно и разумно, а не като се разтоварваме. Най-голям проблем като държава имаме с така наречените колективни органи и всеки смята, че щом органът е колективен, неговите членове носят някаква полуотговорност. Лашкането на една нация от крайност в крайност не е добро нещо. И аз мисля, че общо взето никой не е станал водач с място в историята, плувайки на популизма. (Реплика от н.п. Илко Димитров)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За реплика – господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Госпожо Дончева, ще използвам пример и някои разсъждения по това, което казахте.
Какво смущаващо намирате в това хората да могат да обсъждат въпроси и да се произнесат примерно дали данък добавена стойност да бъде с единна или с диференцирана ставка? Това е една от най-активните дискусии, която се води в момента в Европейския съюз. Дори сред политиците виждаме, че икономическата криза повлия на мненията. Това е въпрос, който може да бъде разискван и решен в цялото общество. Давам Ви пример, за да разберете разумността и способността един такъв важен въпрос да бъде предмет на обща дискусия и участие на гражданите.
Не мисля, че може да бъде реален въпросът дали да съществуват данъци в България или не, ако смятаме все пак, че тези хора, към чието внимание и подкрепа апелираме, не са някакви, да не използвам тежка дума, напълно неориентирани и безотговорни хора, които иначе ние печелим, когато трябва да ни подкрепят и на които отказваме елементарна способност за ориентация и за отношение към обществените дела.
Вие сте права, че народната любов обикновено не се стоварва върху този, който я заслужава или търси. Мисля, че ние с Вас сме от доста години в политиката, за да говорим това, което мислим и да отстояваме това, което съответства на нашите убеждения, независимо от политическите последици, които могат да се стоварят върху нас.
Затова правя разлика и Ви призовавам да не спекулирате и да не отъждествявате две понятия, които имат поне нюанси – популизъм и демагогия. Популизмът е по-малкото зло от демагогията. Аз се опасявам, че днес в българския политически живот твърде много станаха демагозите. Популист е този, който може да иска да се хареса със своето поведение и да отговори на очакванията на хората, а демагог е този, който казва или прави нещо, в което сам не вярва и не иска да стане. Точно от това искам да предпазя българския политически живот.
В тези години тези, които слушахме лекции мисля, че вече имаме поне прилични познания да се занимаваме с тях. Появиха се и по-млади от нас хора, които познават не по-лошо материята от някои от хората, които са я преподавали преди 20 години.
Най-накрая, без да претендирам за вещина в историята, Хитлер е дошъл на власт чрез избори, които тук много се отстояват за сметка на референдумите, но не знам той да е провеждал референдум. Благодаря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Направете си справка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли друга реплика към госпожа Татяна Дончева? Няма.
Право на дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Стоилов, знаете, че много ценя хората, които имат визия и характер да я отстояват. Никога не бих Ви оспорвала нито правото да имате своя визия, различна, уникална в някои случаи, нито правото да я отстоявате. Но смятам, че в определени, за да не кажа – в почти всички, ситуации не е лошо да се чуват и други аргументи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: За съдебната власт Ви чух аргументите и ги приемам.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Дори когато ние много сърцато отстояваме тезите си, никога не вреди да чуем аргументи. Дали ще ги приемете всички, дали залата ще приеме всички, това е друг въпрос, но не е лошо. Имаше разум в това, което колегата Димитров предложи. Дали само за съдебната власт, или и за данъците – можем да помислим още малко.
На тема популизъм и демагогия не степенувам популизма и демагогията, може би защото и аз съм някакъв различен типаж. Аз не харесвам нито популисти, нито демагози. Аз харесвам хора, които могат да си дадат сметка за реалностите, точно да ги анализират и да се стремят към позитивни за нацията решения, които са съобразени със ситуацията, с условията и с едни цели, които си поставяме. Това е положението. Както е казал един човек, претендиращ да бъде следващ министър-председател, това е материалът.
Ако държавното управление беше проста работа и ние стимулираме хората към това да смятат, че това е проста работа, която не изисква познания, а само харесване, мисля, че ще бъде грешка. В нашата професия не може без харесване, но някак си на мен не ми харесва да се занимаваме с харесването, а не с решенията, които вземаме, с действията, които предприемаме в тяхното изпълнение, и с резултата, който се получава.
Струва ми се, че ако постигнем баланс в този текст по отношение обхвата на референдума, чуем повечко гласове и приемем, че колегите не са недемократични, нито са априори срещу референдума, нито са слепци, ще стигнем до по-добро решение.
Аз съм подкрепила Закона за референдума и в миналия парламент, но ми се струва, че крайностите в политиката не са ни добър съветник. Вие сте с много голям политически опит, разбирам амбицията, приветствам я, но мисля, че се чуха разумни гласове и ако ги съобразим и имплантираме в текста, законът няма да загуби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Христов, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги! Преди около три години заедно със Стела Банкова ви предложихме един законопроект за референдумите, в който бяха залегнали две основни неща. Първо, 300 хил. български граждани да могат да предизвикват референдум и, второ, този референдум да има задължителен характер.
Не искам да ви разправям какво стана в комисията, когато се обсъждаше този законопроект. Аз имам стенограмата от този дебат и, ако искате, мога да ви я прочета тук, от тази трибуна. Там бяха изложени ужасяващи аргументи, като например, че хората не били дозрели, нямали образование, нямали ценз. Те не можели да решават важните въпроси - тези важни въпроси трябвало да бъдат решавани от политиците, разбирате ли. От политиците!
Тогава казах и на вас ви казвам: кой избира политиците, кой избира всички вас? Не са ли хората?
Ще ви кажа и нещо друго, понеже винаги обичам да говоря конкретно. Виждам, че госпожа Дончева излезе. Ами защо не дадем на хората да преценят трябва ли да има например депутатски имунитет? Трябва ли да бъдат отзовавани депутатите, ако те не ходят на работа, ако те лъжат избирателите, ако правят точно обратното на това, което са обещали в своите предизборни програми? Защо се страхувате да попитате хората искат или не искат?
За данъците – защо не ги попитате искат ли плосък данък, който облагодетелства супербогатите и облага най-бедните хора с огромни тежести? Защо не ги питате? (Реплика от народния представител Ненко Темелков.)
Попитайте ги искат ли да има ДДС върху лекарствата, понеже говорим за данъци? Защо не ги попитате искат ли хората да бъде България, както почти всички страни в Европейския съюз, с намалена ставка на ДДС върху лекарствата? България е една от трите страни в Европейския съюз, където има пълна ставка. Попитайте ги.
Попитайте ги искат ли данък печалба на големите фирми да бъде 10% - най-ниският в Европа? Защо не ги попитате? Може би пък хората да искат данък печалба на големите фирми да бъде 38%, колкото е в Германия и оттам да се вземат пари за здравеопазване, за образование?
Аз мисля, че би трябвало да може да питаме хората и за ред други неща. Тук стана дума за международните договори. Ами, какво лошо има, уважаеми колеги, да попитате хората искат ли да има чужди военни бази на българска територия? Не казвам: американски. Ако искате: да бъдат руски, пакистански, от Зимбабве. Искат ли хората да имат тези бази в България, да създават опасност от терористични нападения, да бъдат насочвани ракети към нашата страна? Попитайте ги. Вие ли сте най-умните, че ще решавате тези неща и няма да давате на хората право да се произнесат?
И последно – понеже стана дума за важни неща. Считам, че е редно да питате хората трябва ли да има доплащане в болниците, което стана 4,80 лв. на ден. Трябва ли да има такса за посещение при лекар, включително и за пенсионерите? Направихте го вие, всички вие направихте такса за посещение при лекар за пенсионерите от 1,00 лв. при условие, че много пенсии са 120 лв., 150 лв.
Ето това са важните въпроси и аз мисля, че ние трябва да дадем на хората възможност да решават искат ли тези неща или не ги искат.
Искат ли да се спазва Конституцията, която ясно казва, че здравеопазването в България трябва да е достъпно? Сега достъпно ли е?
Ето защо, колеги, аз считам, че в тази точка трябва да залегне възможност хората да се произнасят, подчертавам, по всички важни проблеми, които ги касаят, а не политиците да решават тези неща. Политиците доказаха, че те решават проблемите в полза на богатите олигарси, а не на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплики? Няма.
Думата има господин Борислав Ралчев.
Борислав Ралчев (БНД): Благодаря, господин председател.
Както и друг път съм се обръщал към Вас – много Ви моля да слезете и да кажете две думи, защото мисля, че имате много какво да кажете по тези въпроси.
Струва ми се обаче, че си губим времето. Тогава, когато сме в Народното събрание, а това е висшия законодателен орган, трябва да имаме почтително отношение към законите и особено към Конституцията. Всичко това, което става в момента, от моя гледна точка, е абсолютно излишно, защото не може да произведе съответните последици, целени от който и да е той. Без да променим Конституцията, дебат по начина, по който е списан този закон, не може да има. Разберете го това нещо! Защо да си губим времето?
В Конституцията т. 5 от чл. 84 ясно е казано: приема решение за произвеждане на национален референдум. Без такова решение не могат да започнат каквито и да било процедури. За какви процедури говорим сега – национален с 600 хиляди, 200 хиляди, 300 хиляди или колкото и милиона да са те?
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Това е по следващият текст, не е по този текст.
Борислав Ралчев: Точно по този текст е. Знам, че ще ми кажете, че това е в следващия текст, пък аз Ви казвам, че е още в този текст. И то е още в този текст, защото в чл. 9 има ал. 3, където има идентичен текст заедно с такъв на ал. 2 на чл. 10. Тук е казано: решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание. И вие ще кажете: какво от това, но подлежи на предварително съгласие на Народното събрание тази точка да отпадне от Конституцията и оттам-нататък започваме да говорим – кой е крив, кой е по-голям популист и кой е по-малък, кой е по-голям демократ и кой е облечен в бяло, кой – в черно.
Защо сега да си губим времето. Дори и господин председателят да е прав, че е в следващата точка, когато е пределно ясно от първия момент, не го казваме за първи път, че това е нещото, от което започваме да говорим и можем ли да говорим или не можем.
Ако искаме да говорим за Закон за референдумите, което е в потвърждение на т. 5, съгласен съм, но целият този закон е направен точно, за да се приемат други правила. Не казвам дали са криви или прави, но те просто не могат да бъдат слушани, още по-малко от юристи да бъдат записани. Как ще стане тази работа, когато ние нямаме валиден акт, чрез който да започне процедурата по референдумите? Без да има валиден акт на Народното събрание, това не може да стане. Не е необходимо човек кой знае колко да разбира от правото. Прочетете го, на български е написано и то пределно ясно.
Нека още веднъж да ви го прочета: приема решение за произвеждане на национален референдум. И по логиката на господин Стоилов, ако това беше записано, но не в т. 10, а в т. 150, чак тогава ли щяхме да го говорим, когато това е условие, за да говорим въобще по темата. Сега просто си губим времето и искаме кой повече да бъде популист и т.н. Не е коректно. В края на краищата това е законодателен орган. Нека да уважаваме нещата!
Не знам какво мисли господин Корнезов за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има реплика от господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин Ралчев, Вие на Ваша помощ можете да призовете и Господ, ако трябва да засилите аргументацията си.
Напълно неаргументирано е твърдението Ви, че този текст или законът като цяло не може да произведе последици. Напротив, Вие се опасявате точно от това, че законът, ако се приеме, ще произведе последиците, които той съдържа.
Борислав Ралчев (БНД, от място): Приемате ли, че това ще бъде нарушение на Конституцията?
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Какво нарушение на Конституцията като във всички случаи е казано, че Народното събрание приема решение, независимо дали е в едната или е в другата хипотеза? Наистина, след като призовавате да се вгледаме в закона, нека всеки, който се изказва поне добросъвестно да го е прочел и добросъвестно да го цитира. Няма референдум без решение на Народното събрание.
Отделен е въпросът, който се дискутира и той вече е по-сложен и не приемам 100% безспорен, но това е въпрос на дискусия, за която Ви отпращам на съответното място – дали може парламентът да действа в условията на обвързана компетентност, приемайки своето решение? Но всичко това е напълно съобразено с Конституцията по отношение на необходимостта парламентът да приеме решение за провеждане на референдум.
Искам също да се обърна и към Вас, и към останалите – гледам напоследък едно предаване по Българската национална телевизия „Референдум”. То е някакъв своеобразен квазиреферендум, щото това не е референдум. Много хора се кичат с референдумите. Много хора охотно ходят да се надприказват в тези предавания, но когато стане дума за истинския референдум, за участието на гражданите, виждаме дори сред тези участници, които са закачили гордо етикета „референдум” съпротивата и нежеланието. Напротив, законът ще произведе действие и мисля, че това действие ще бъде правомерно и в основни линии положително за развитието на българското общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Йорданов има думата.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми колега Ралчев! Казано е: „Глас народен – глас Божи!” И тук въпросът е дали има добра чуваемост – гласът народен да стане глас на парламента.
Конституцията казва: ако има добра чуваемост, Народното събрание взема решение за провеждане на референдум и не е нужно някой да чука на вратата или на прозорците, или където и да е, та да си подобри слуха. Този текст има характер на капки за уши. Ако парламентът не е чул онова, което хората искат, и не е взел решение за провеждане на референдум, да му помогнем, та белким прочуе, белким разбере и белким направи онова, което хората искат. Комуникацията става по-добра и няма нищо противоконституционно в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Трета реплика има ли?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Аз ще взема отношение по намека, който беше направен, че, видите ли, говоренето за референдумите било популистко.
Уважаеми господин Ралчев, едно от моите предизборни обещания беше именно възможността за референдуми на хората – да решават важните въпроси.
Борислав Ралчев (БНД, от място): Няма лошо.
МИНЧО ХРИСТОВ: Изпълнил съм го преди три години – внесъл съм такъв закон. А това, че всички вие или огромната част от вас не сте го подкрепили, това си остава за вас.
Борислав Ралчев (БНД, от място): Аз говоря само за реда, не за основанията.
МИНЧО ХРИСТОВ: Искам да Ви попитам и нещо друго. Господин Ралчев, бихте ли казали Вие като човек, не толкова като юрист, считате ли, че българските граждани ще се съгласят с онова, което прие българският парламент преди два месеца – на всеки избран народен представител да се изплащат, към неговите партии съответно, по 15 хил. лв. на месец? За всеки избран депутат на месец! Не считате ли, че тези пари могат да отидат за далеч по-важни въпроси, като например да се решат проблемите със спешната медицинска помощ. Ето това. Считате ли, че българските граждани ще приемат предложението на партия „Атака” например за депутатски пенсии от 1500 лв.? Мисля, че това е едно конкретно предложение, което може да бъде дебатирано на референдум. Искат ли хората такова нещо, такъв абсурд?
И последно, след като видяхме какво направи, всъщност какво не направи правителството за спасяването на „Козлодуй”, след като видяхме, че то не послуша парламента, не изпълни решение на парламента, мисля, че ето – спасяването на „Козлодуй” би могло да бъде един конкретен проблем, който би могъл да бъде поставен на референдум. Ако този референдум има задължителен характер, никакво правителство и никакъв парламент не могат да саботират този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Право на дуплика – господин Ралчев.
Борислав Ралчев (БНД): Благодаря, господин председател.
Господин Йорданов е друга лексика, тя си има своето място на други места, при други случаи и други правила. Точно тези институции, които използват тази лексика, се обръщат към закона в Страсбург, в Брюксел и т.н. Само това искам да ви кажа. Нека да уважаваме закона.
До този момент не съм изразил никакво становище по въпроса кои от тезите, които тук се развиват, са правилни, основателни и прочее. Следвам съвета на господин Янаки Стоилов, защото навремето не ме пускаха да правя доклад по каквото и да е дело на съдия без да имам Евангелието в ръцете си. А в него пише: „за произвеждане”, господин Стоилов, не за каквото и да е последващо решение. Тук е заровено всичко.
Дайте да променим Конституцията. Нали имаше предложение наскоро по един или друг повод.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Кой спори по безспорните въпроси?
Борислав Ралчев: Безспорното е, че не можем да говорим за всички тези неща, които са в 10 или 15 текста. Това казвам аз. Като имаме решения, с които ще детерминираме по обратния начин волята на тези, които са изразили определени бройки в референдума върху Народното събрание, тогава ще почнем да говорим. Ама тук имаме една процесуална пречка – не може да се говори. Това казвам аз. После ще кажем кой е крив и кой е прав по отделните тези.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Радославов, заповядайте.
Александър Радославов (КБ): Господин председател, благодаря. Ще бъда много кратък.
Колеги, много внимателно следя дебата и мисля, че никой от изказващите се не е против референдумите. Мисля обаче, че колегите, които изразиха резерви и загриженост, имат основание. Имат основание що се касае до предмета, до обхвата на референдума, ако той е задължителен като решение.
Тук искам да обърна внимание на някои колеги юристи, че държавата като форма на организация почива на определени институции, които имат съответни правомощия и взаимодействия. И да се говори така примерно: защо да не се постави на референдум въпросът с размера на ДДС-то или въобще на данъците, на каквото и да е, колеги, това говори, че вие не разбирате от най-основното, което би трябвало да е – как се управлява една държава и върху какво почива. Ясно е, че един бюджет се изгражда основно и върху данъците и ако се приемат примерно различни ставки на ДДС, някъде ако се намалят, се изчислява какво ще се загуби като приходи и трябва по някакъв друг начин, от другаде да се добавят тези приходи. Данъчната система е една цялостна система и не може да се пипа така, както би било желано, вместо да се постави на референдум, да кажем, данъкът върху това, върху онова или върху каквото и да е, което касае държавното управление. Държавата не е едно стадо, колеги. Това не отнема правото на гражданите да имат право на глас. Тук става въпрос още един път да се осмисли.
Според мен трябва да се разшири, ако мога така да кажа, тази зона, върху която не трябва да има право да се правят такива референдуми, които имат абсолютно задължителен характер. За това според мен бяха тревогите, и аз споделям тези тревоги. Всеки един може да добави някои неща, но мисля, че никой от нас не е против референдумите. Нека да не се преиначават изказванията - че тези, които проявяват някаква тревога и загриженост, искат да се прецизират някои текстове, едва ли не са против референдумите. Всички са за референдумите, но референдуми, които да помогнат за развитието на тази държава и на това общество, а не да сриват едно управление на една държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И така, уважаеми народни представители, остават 2 минути до 14,00 ч.
Съобщение:
Утре ще има парламентарен контрол. Ще отговарят министър-председателят на Република България Сергей Станишев, министърът на транспорта Петър Мутафчиев, министърът на земеделието и храните Валери Цветанов, министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров, министърът на правосъдието Миглена Тачева, министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов и министърът на финансите Пламен Орешарски.
Съобщенията за комисиите са направени вчера, а и на таблото също са сложени.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Заместник-председатели:

Любен Корнезов
Юнал Лютфи


Секретари:
Митхат Метин
Ясен Попвасилев