Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-03-18

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Пенко Атанасов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Има необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, ще ви представя проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 18-20 март 2009 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Меморандума във връзка с участието в Европейски експертен център за публично-частно партньорство (European PPP expertise centre – EPEC) между Европейската инвестиционна банка, Комисията на Европейските общности, Федералното министерство на финансите на Република Австрия, Федералното министерство на транспорта, строителството и градските въпроси на Федерална република Германия, Експертния център по публично-частно партньорство на Фламандското правителство, Министерството на икономиката, индустрията и заетостта на Френската република, Парпублика С.А. – Португалия, Датските власти за предприятия и строителство, „Малтийска компания за управление на инвестициите” ООД, Министерството на икономиката и финансите на Република Гърция, Министерството на финансите на Република България, Министерството на финансите на Република Финландия, Министерството на финансите на Република Ирландия, Министерството на финансите на Република Латвия, Министерството на финансите на Република Литва, Министерството на финансите на Кралство Нидерландия, Министерството на икономиката на Република Полша, Министерството на финансите на Република Словения, Министерството на финансите на Словашката република, Бюрото за планиране на Република Кипър, правителството на Уелс и Техническото звено за проектно финансиране към Министерския съвет на Италианската република (вносител: Министерски съвет на 26 януари 2009 г.).
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (приет на първо четене на 20 февруари 2009 г.).
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (приет на първо четене на 19 февруари 2009 г.).
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции (приет на първо четене на 19 февруари 2009 г.).
5. Второ четене на Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража (приет на първо четене на 29 януари 2009 г.).
6. Първо четене на Законопроекта за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (вносители: Йордан Бакалов и група народни представители на 5 ноември 2008 г.) и на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (вносители: Христо Бисеров – 12 март 2009 г.; Лъчезар Иванов – 12 март 2009 г.; Мая Манолова и група народни представители – 17 март 2009 г.).
7. Проект за решение във връзка с великденската ваканция на Народното събрание за 2009 г.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (приети на първо четене на 30 януари 2009 г.).
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (приет на първо четене на 12 март 2009 г.).
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето (вносители: Борислав Китов – 4 ноември 2008 г.; Тодор Кумчев и група народни представители – 21 ноември 2008 г.; Антония Първанова и Ива Станкова – 25 ноември 2008 г.; Министерски съвет – 2 декември 2008 г.).
11. Второ четене на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението (приет на първо четене на 3 юли 2008 г.).
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за водите (вносители: Евдокия Манева и група народни представители – 18 юли 2008 г.; Георги Божинов – 7 ноември 2008 г.; Ненко Темелков и група народни представители – 10 декември 2008 г.).
13. Парламентарен контрол.
Преди да подложа на гласуване проекта за програма, едно уточнение. Точка 7 – решението за великденската ваканция, ще бъде разгледана и гласувана утре в началото на пленарния ден, веднага след гласуванията, които ще ни предстоят утре сутринта.
Точка 6 – Законопроектът за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, ще бъде гледана в хода на седмицата, веднага щом има готовност за това във връзка с представяне на доклада на временната комисия.
Моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 173 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 14.
Проектът за програма е приет.
Предложенията по реда на ал. 3.
Има две предложения.
Първото е от народния представител Минчо Христов – за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
Господин Христов, имате думата. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, предлагам в седмичната ни програма да влезе един изключително важен въпрос. Става дума за следното. В момента огромна част от гражданите на България, живеещи в големите градове, не са собственици на земята под блоковете, а някои общини започват да изнудват хората да платят тази земя – къде директно, къде индиректно.
Моето предложение е тази земя под блоковете да се дари безвъзмездно на хората, с което ще спрем опитите на някои общини да прибират пари, съвсем неправомерно според мен, от хората. Съветът по законодателство, назначен от господин Пирински – той е зад мен, може да го потвърди – има категорично становище, че този закон е изключително необходим и изключително полезен. Той ще реши много проблеми на хората. Уважаеми колеги, става въпрос за няколко милиона български граждани, които живеят в големите жилищни квартали.
Това е накратко моето предложение.
В предложението има и още един голям плюс - аз предлагам земята около блоковете също да се дари безвъзмездно на гражданите, с което ще спрем всякакви опити на реституция, на незаконно строителство – къде законно, къде незаконно, а според мен – криминално строителство в междублоковите пространства върху детски площадки, върху зелени площи. Това е другият огромен плюс.
Отново ви казвам, че Съветът по законодателството към парламента, който включва най-изтъкнатите юристи, е изразил категорично и единодушно становище в подкрепа на този законопроект.
Предлагам ви в рамките на няколко минути да се гласува тази поправка, за да направим едно добро дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 104 народни представители: за 23, против 18, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Господин Христов желае да направи предложение за прегласуване. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Колеги, отново апелирам към вас да помислите за това, което гласувате. Според мен е време да гласувате разумните предложения, да подкрепяте разумните предложения, които са в интерес на хората.
Обръщам се към 23-мата народни представители, а освен тях и към всички останали, може би над 100 народни представители, които не подкрепиха предложението: ако има един-единствен човек, да излезе от тази трибуна и да ми каже, че това не е смислено, че това не е разумно.
Господин Янев от НДСВ, Вие ли?
Яни Янев (НДСВ, от място): Да, аз.
МИНЧО ХРИСТОВ: Елате го кажете! Всички членове на Консултативния съвет към Председателството на Народното събрание, всички изтъкнати юристи казват, че това е разумно, а господин Янев от НДСВ твърди, че не е разумно. Ами, кажете го!
Яни Янев (НДСВ, от място): Няма такава процедура. Не по начина, по който го предлагаш. Това не може да стане.
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, време е да приемаме добрите предложения и да престанем да приемаме криминални закони. Миналата седмица ви предложих за тези 200 милиона, които вие гласувахте да събирате от хората под формата ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не повдигайте този въпрос!
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, това има пряка връзка с темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Да, но Вие правите процедурно предложение за прегласуване и моля да се ограничите до него!
МИНЧО ХРИСТОВ: Естествено, недейте да ме апострофирате, темата е достатъчно важна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Вие недейте да продължавате да злоупотребявате с процедурата, господин Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, казвам ви: преди броени седмици приехте решение за Студентския град. Същото нещо става във всички квартали на София – строителството не е спряно. Имам въпрос към министъра в петък, ще ви дам конкретни примери. Нека да спрем безобразието в междублоковите пространства и в зелените площи на големите градове! Нека да направим нещо разумно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 122 народни представители: за 31, против 28, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Следва предложение от народния представител Стела Банкова по Законопроект за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Колеги, в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предлагам следната промяна. ВиК-дружествата не могат да калкулират в цената на водната услуга повече от 25% от общите загуби на вода. Към настоящия момент Законът за регулиране на ВиК-услугите позволява в цената на водната услуга да се калкулират всички загуби на вода. Това става изцяло за сметка на потребителите, в случая те са ощетени. Механизмът на ценообразуване позволява отчетените загуби да се калкулират като приход на водоснабдителните дружества, затова тези дружества са заинтересовани да отчитат загуби, а не да предприемат реални действия за намаляване на тези загуби.
Показателен в случая е примерът със „Софийска вода”, където загубите от 60% изцяло се заплащат от потребителите. Обръщам внимание: загуби от 60%! В някои населени места тези загуби на вода достигат 70%, а в страните от Европейския съюз загубите са около и под 10%. А в бедна България си позволяваме лукса от 60% загуби на вода, които плащаме всички ние.
Причините да предложа този законопроект е фактът, че „Софийска вода” трябваше да намали загубите на вода до 32%, тоест, почти наполовина. В момента обаче загубите на вода са около 60%. За съжаление мнозинството в Столична община, както и кметът на София узакониха неизпълнението на този договор. Вместо да изгонят концесионера, те му позволяват, дават му възможност да продължава да ограбва гражданите.
Искам да обърна внимание, че този законопроект сме внесли с колегата Минчо Христов на 17.05.2007 г. Вече няколко години се опитваме да вземем съгласието на българския парламент и да приемем решение в интерес на българските граждани. Колеги, в противен случай ставаме съучастници на една грабителска фирма, улесняваме грабежа на българските граждани.
Завършвам, за да припомня на колегите от БСП с най-добро чувство, че в миналия парламент те заемаха тази позиция. Колеги, вие бяхте на тази позиция – да се намалят загубите. Президентът Първанов застана на тази позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Времето, госпожо Банкова!
СТЕЛА БАНКОВА: Моля, не променяйте мнението си сега!
Завършвам с предложение да приемем този законопроект за дебат в седмичната ни програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 103 народни представители: за 15, против 29, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Други предложения по реда на ал. 3 няма.
Уважаеми колеги, няколко съобщения. В Народното събрание са внесени следните материали.
На 6 март от Министерството на регионалното развитие и благоустройството е постъпил Годишен отчет за степента на изпълнение на провежданите от министерството политики и програми за 2008 г. Докладът е насочен към Комисията по бюджет и финанси и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
На 9 март от Държавната агенция за младежта и спорта е постъпил Годишен отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Държавната агенция за младежта и спорта за 2008 г. Докладът е насочен към комисиите по бюджет и финанси и по въпросите на децата, младежта и спорта.
На 12 март от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е постъпил Годишен доклад за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на агенцията. Докладът е в комисиите по бюджет и финанси и по транспорта и съобщенията.
Също на 12 март от Министерството на транспорта е постъпил Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми за 2008 г. Докладът е в Комисията по бюджет и финанси и в Комисията по транспорт и съобщения.
На същата дата от Министерството на финансите е постъпил Отчет за изпълнението на бюджета на Министерството на финансите за 2008 г. в програмен формат. Отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси.
Материалите са на разположение на народните представители и в библиотеката на Народното събрание.
На 13 март от Българската народна банка е постъпил материал относно платежния баланс на България за 2009 г. Материалът е на разположение в библиотеката на парламента.
Постъпилите законопроекти и проекторешения от 11 до 17 март 2009 г. са следните:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносители: Радослав Илиевски и група народни представители. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносители: Ваня Цветкова и Светослав Спасов. Разпределен е на Комисията по транспорт и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносители: Ваня Цветкова и Светослав Спасов. Разпределен е на Комисията по транспорт и съобщения. Вероятно е дублиране, не вярвам да има два еднакви законопроекта.
Законопроект за изменение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България. Вносител: Христо Бисеров. Разпределен е на Временната комисия за промяна в изборното законодателство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България. Вносител: Лъчезар Иванов. Разпределен е на Временната комисия за промени в изборното законодателство.
Законопроект за изменение на Закона за избиране на народни представители. Вносител: Христо Бисеров. Законопроектът е разпределен на Временната комисия за промени в изборното законодателство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносители: Христо Величков и група народни представители. Разпределен е в Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител: Бойко Боев. Разпределен е на Комисията по транспорта и съобщенията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносители: Йордан Мирчев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по транспорта и съобщенията и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител: Светослав Спасов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на меморандума за разбирателство относно бъдещето на здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Вносител: Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по здравеопазването и на Комисията по бюджет и финанси и по външната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносители: Александър Радославов и Иво Сеферов. Разпределен е в Комисията по транспорт и съобщения и в Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент. Вносители: Мая Манолова и група народни представители. Разпределен е на Временната комисия за промени в изборното законодателство.
Уважаеми колеги, това са съобщенията.
Преминаваме към точка първа от нашата програма за седмицата, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ВЪВ ВРЪЗКА С УЧАСТИЕТО В ЕВРОПЕЙСКИ ЕКСПЕРТЕН ЦЕНТЪР ЗА ПУБЛИЧНО-ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО (EUROPEAN PPP EXPERTISE CENTRE - EPEC) МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, ФЕДЕРАЛНОТО МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, ФЕДЕРАЛНОТО МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, СТРОИТЕЛСТВОТО И ГРАДСКИТЕ ВЪПРОСИ НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, ЕКСПЕРТНИЯ ЦЕНТЪР ПО ПУБЛИЧНО-ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО НА ФЛАМАНДСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО, МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА, ИНДУСТРИЯТА И ЗАЕТОСТТА НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ПАРПУБЛИКА СА.-ПОРТУГАЛИЯ, ДАТСКИТЕ ВЛАСТИ ЗА ПРЕДПРИЯТИЯ И СТРОИТЕЛСТВО, "МАЛТИЙСКА КОМПАНИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ" ООД, МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА И ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА ИРЛАНДИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА ЛИТВА, МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА НА РЕПУБЛИКА ПОЛША, МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, БЮРОТО ЗА ПЛАНИРАНЕ НА РЕПУБЛИКА КИПЪР, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА УЕЛС И ТЕХНИЧЕСКОТО ЗВЕНО ЗА ПРОЕКТНО ФИНАНСИРАНЕ КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА.
Има доклад от Комисията по бюджет и финанси, както и доклад от Комисията по външна политика.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Овчаров да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Господин председател, ако няма възражения, моля да поканим в залата заместник-министъра на финансите господин Димитър Ивановски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли възражения в залата да присъства заместник-министър господин Ивановски? Няма.
Моля, поканете господин заместник-министъра в залата.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров:

"ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Меморандума във връзка с участието в Европейски експертен център за публично-частно партньорство (Еuropean PPP expertise centre - EPEC) между Европейската инвестиционна банка, Комисията на европейските общности, Федералното министерство на финансите на република Австрия, Федералното министерство на транспорта, строителството и градските въпроси на Федерална република Германия, Експертния център по публично-частно партньорство на фламандското правителство, Министерството на икономиката, индустрията и заетостта на Френската република, Парпублика СА.-Португалия, Датските власти за предприятия и строителство, "Малтийска компания за управление на инвестициите" ООД, Министерството на икономиката и финансите на република Гърция, Министерството на финансите на Република България, Министерството на финансите на република Финландия, Министерството на финансите на Република Ирландия, Министерството на финансите на Република Латвия, Министерството на финансите на Република Литва, Министерството на финансите на Кралство Нидерландия, Министерството на икономиката на Република Полша, Министерството на финансите на Република Словения, Министерството на финансите на Словашката република, Бюрото за планиране на Република Кипър, Правителството на Уелс и Техническото звено за проектно финансиране към Министерския съвет на Италианската република, внесен от Министерския съвет на 26.01.2009 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12.02.2009 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на меморандума.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: Димитър Ивановски – заместник-министър, Лъчезар Стефанов – директор на Дирекция "Външни финанси", Добринка Кръстева – началник отдел в Дирекция "Управление на средствата от Европейския съюз" и други.
Законопроектът беше представен от господин Ивановски.
На 16.09.2008 г. в Париж е подписан Меморандум между Европейската инвестиционна банка, Комисията на Европейските общности и администрации на страни-членки на Европейския съюз, във връзка с участието в Европейския експертен център за публично-частно партньорство.
Дейността на Европейския експертен център за публично-частно партньорство ще има за цел насърчаване на връзките между страните-членки в областта на публично-частното партньорство, както и подпомагане развитието на уменията и капацитета в публичния сектор за дефиниране, управление и изпълнение на техните публично-частни политики и програми чрез следните мерки:
1. Създаване на мрежа за анализ, сравнение и разпространение на информация и ноу-хау относно добрите практики в публично-частното партньорство, в частност за структурирането на ПЧП-проекти, финансирането на управлението и контрола по ПЧП-проекти и програми от името на своите членове.
2. Предоставяне на подкрепа при поискване на който и да е член за дефиниране, и/или управление, и/или изпълнение на ПЧП- политики и програми на този член.
3. Със съгласието на Управителния комитет да предоставя на Европейската комисия подкрепа по политики и програми.
4. Управление на фондове, поверени от нейни членове, държавни, регионални или федерални власти за реализация на основните цели на Европейския експертен център за публично-частно партньорство.
5. Извършване на други дейности или предоставяне на друга подкрепа, които по преценка на Управителния комитет ще доведат до реализиране на целите на Европейския център.
Меморандумът е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимноизгодното сътрудничество и нормите на международното право.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма.
Въз основа на проведеното обсъждане и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Меморандума, № 902-02-2, внесен от Министерския съвет на 26.01.2009 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Следва докладът на Комисията по външна политика. Сега ще представим докладите, ако има обсъждания, ще ги проведем, гласуването ще бъде утре сутринта.
Колеги, кой ще представи доклада на Комисията по външна политика?
Господин Берон, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Петър Берон:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума
във връзка с участието в Европейския експертен център за
публично-частно партньорство, № 902-02-2

На заседание, проведено на 4 февруари 2009 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума във връзка с участието в Европейския експертен център за публично-частно партньорство.
Меморандумът бе представен от заместник-министъра на финансите господин Любомир Дацов.
Въз основа на проведеното обсъждане комисията прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума във връзка с участието в Европейския експертен център за публично-частно партньорство.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Берон.
Уважаеми колеги! За съжаление няма представител от името на вносителя – Министерският съвет, въпреки споделеното мнение да поканим господин Ивановски. Той още не е в Народното събрание.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат отношение по тази тема, която безспорно е актуална?
Господин Овчаров, имате думата за процедура.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поради внезапно изникнали причини господин Ивановски не е в състояние да бъде в залата, но тук е господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не вярвам да възникнат възражения за присъствието на господин Дацов в залата, след като имаше съгласие относно господин Ивановски. Хипотезата ми се потвърждава.
Заповядайте, господин Дацов.
Господин Дацов, тъй като темата, предметът на законопроекта е актуален, бихте ли желали с няколко думи да представите мотивите на вносителя и да привлечете вниманието на народното представителство към моменти от самия меморандум, които считате за нужно да бъдат сериозно оценени? Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко, смятам тази инициатива за много важна, защото за първи път няколко европейски държави се събират и създават център, който да генерира познания и да направи мрежа от общоевропейски експерти, които да предоставят услугите в областта на публично-частното партньорство. Смятам, че това е много важно особено в ситуацията на финансова криза, когато публичните ресурси още повече не достигат и този процес ще подпомогне привличането и пренасочването на частни капитали към проекти с особена важност.
За България е важно, че става съосновател на този център заедно с големите европейски държави, тъй като това ще й позволи да има директен достъп до цялата база данни и услуги, предлагани от този център. В момента центърът вече работи, извършват се заседания. Мисля, че до края на тази година ще подготви документация, която ще бъде общовалидна за всички европейски държави, и ще уеднакви практиките в рамките на Европейския съюз.
Мисля, че участието на страната ни в този център е от голяма важност и ще бъде от полза за всички български фирми, които биха желали да реализират такива проекти. Използвам възможността от тази трибуна да поканя всички, които имат интерес, да се обърнат към Министерството на финансите като точка за координация и участие в този център. Ние сме готови да предоставим експертна помощ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Дацов.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Виждам народни представители, които внимателно следиха и докладите на комисиите, и изказването на господин Дацов. Биха ли желали да вземат думата? Има ли желаещи да се изкажат по законопроекта? Няма.
В такъв случай обявявам обсъждането му на първо четене за приключено.
Законопроектът ще бъде гласуван утре сутринта в началото на пленарния ден. При процедурно предложение ще преминем и към гласуване на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Има доклад на Комисията по икономическата политика за второ четене на законопроекта.
Господин Иванов, заповядайте да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Евгений Иванов: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, ако разрешите, да направя процедурно предложение за допуск до пленарната зала: госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията за обществените поръчки, и Галя Манасиева – директор на дирекция в същата агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение за присъствие в залата на изпълнителния директор на агенцията и ръководителя на правното звено на агенцията. Няма възражения.
Моля, поканете представителките на агенцията в залата.
ДОКЛАДЧИК Евгений Иванов: Господин председател, уважаеми колеги!
„Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.”
По § 1 комисията подкрепя предложението на вносителя.
По § 2 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 2:
„§ 2. В чл. 20а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т.1 думите „проектите на решения” се заменят с „проекта на решение”, а думите „обявления или покани” се заменят с „обявление или покана”;
б) т. 3 се изменя така:
„3. протоколите или докладите от работата на комисията”.
2. В ал. 2:
а) в т. 1 думите „изготвянето на предварителен” се заменят с „изготвяне на”;
б) в т. 2:
аа) в текста преди буква „а” думите „изготвянето на предварителен” се заменят с „изготвяне на”;
бб) буква „б” се изменя така:
„б) одобрения проект по съответната програма;”
в) точки 3, 4 и 5 се изменят така:
„3. изготвяне във връзка с докладите по т. 1 и 2 на становище на управляващия орган на съответната програма или междинното звено относно откриването на процедурата;
4. възможност за участие на експерт от управляващия орган на съответната програма или междинното звено като член или наблюдател в Комисията за провеждане на обществени поръчки;
5. изготвяне на становище по протокола или доклада от работата на комисията в срок от пет работни дни след неговото получаване.”
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Дейността по ал. 2, т. 1 се осъществява от агенцията, а дейностите по ал. 2, т. 2-5 - от управляващия орган на съответната програма или от междинното звено. Координацията и организацията по контрола се извършват от управляващия орган на съответната програма.”
4. В ал. 4 изречение второ думите „Експертът, изготвил” се заменят с „Един от експертите, изготвили”.
5. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Външните експерти, необходими по всяка програма, се определят с обществена поръчка от съответния управляващ орган или междинно звено.”
6. В ал. 6 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.
7. В ал. 7 думата „докладите” се заменя с „документите”, а след думите „точки 1-3” се добавя „и 5”.
8. В ал. 8 думите „отказва финансиране” се заменят с „може да не одобри разходите за възложената обществена поръчка в рамките”.
9. В ал. 9 думата „упражняване” се заменя с „осъществяване”, а думата „акт” се заменя с „наредба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да вземат отношение по наименованието на законопроекта, § 1 по вносител и § 2 в редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Евгений Иванов: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 4.
„Преходна разпоредба”.
Комисията предлага наименованието да се измени така:
„Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 5, като предлага следната окончателна редакция:
„§ 5. (1) Предварителният контрол по чл. 20а се осъществява за процедури за възлагане на обществени поръчки, които се провеждат в изпълнение на проекти, одобрени след 1 януари 2009 г.
(2) За оперативна програма „Транспорт” контролът по ал. 1 се осъществява за процедури за възлагане на обществени поръчки, които се провеждат след влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Обявявам второто четене на законопроекта за приключено.
Гласуванията ще бъдат утре в началото на пленарния ден.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Заповядайте, господин Иванов, да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Евгений Иванов: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ако ми разрешите процедурно предложение за допускане в залата. Предлагам в залата да бъдат допуснати госпожа Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Тодор Николов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, и Атанаска Бонзова – изпълнителен директор на Агенцията за следприватизационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли възражения срещу предложението? Няма.
Моля да ги поканите в залата.
ДОКЛАДЧИК Евгений Иванов: „Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Предложение на народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението като § 1.
Предложение на народните представители Бойко Ватев и Николай Кънчев.
Комисията не подкрепя тяхното предложение.
Има предложение на народния представител Мария Капон.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на народните представители Петър Кънев и Евгени Иванов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 8:
„8. сключва спогодба или споразумение за разсрочване на поети с приватизационните договори задължения в случаите, предвидени в този закон”.
2. Създават се нова ал. 3 и алинеи 4, 5 и 6:
„(3) По искане на купувачите по договори за приватизация на дружества, които не са в производство по несъстоятелност или ликвидация и спрямо които Агенция за следприватизационен контрол има вземания за неустойки, присъдени с влязло в сила съдебно решение, Агенцията за следприватизационен контрол може да сключи с тях спогодба за разсрочване на вземането при наличие или представяне на обезпечение, което покрива размера на вземането и дължимите лихви за периода на разсрочването.
(4) Срокът на разсрочване по ал. 3 може да бъде до пет години, считано от датата на подписване на спогодбата, като при подписване на спогодбата купувачът следва да е заплатил не по-малко от пет на сто от задължението.
(5) При сключване на спогодбата по ал. 3 се съставя погасителен план, определящ размера на вноските в рамките на периода на разсрочване и падежите на вноските. При изпадане в забава от страна на купувача за заплащане на три вноски, съответно която и да е от последните три вноски, на определените им падежи в погасителния план цялото задължение става незабавно изискуемо.
(6) От деня на сключване на спогодбата по ал. 3 образуваните изпълнителни дела за събиране на вземанията, предмет на спогодбата, се спират, като същите се възобновяват по искане на Агенцията за следприватизационен контрол, при изпадане в забава от страна на купувача за заплащане на три вноски, съответно която и да е от последните три вноски, на определените им падежи в погасителния план. Периодът, през който изпълнителното производство е спряно, не се отчита с оглед прилагането на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Берон.
Петър Берон (независим): Колеги, струва ми се, че думата „забава” в българския език има съвсем определено значение. Мисля, че в случая е по-правилно да се каже „забавяне”, тъй като не бива чиновническият език да замърсява българския все пак. Забавяне вместо забава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Забава се използва в гражданското и облигационно право, така че е наложено от векове, господин Берон.
Заповядайте за изказване, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, аз мисля, че тук много повече трябва да се съсредоточим върху съдържанието на законопроекта, а не върху литературата, защото става дума за огромни по размер средства. Няма да вземам допълнително думата, но искам да поставя въпрос, който според мен трябва допълнително да бъде преценен, преди да се приемат някои от предлаганите разпоредби.
Трябва да си спомните, че преди около година-две ние тук приехме други промени в Закона за приватизацията, на част от които бях вносител аз, господин Цонев подкрепи същите идеи. Те се оформиха като предложения и бяха приети – за създаването на законна ипотека за предприемане на действия от Агенцията за следприватизационен контрол, в резултат на което вече има присъдени вземания за над 400 млн. лв. Сега се предлага разсрочване дори и на тези задължения, които вече са установени и които трябва да бъдат изплатени.
Вярно е, че бизнесът трябва да бъде подпомогнат в условията на криза, но за много от тези задължения отдавна е трябвало да бъдат погасени и изплатени, ако страните по тези договори са били добросъвестни. Така че аз мисля, че тук се преминава тази граница на съдействието от страна на държавата, защото става дума за длъжници, които не са били изправни в рамките на определените им задължения при сключването на договорите. Още повече, че някои от тези договори са били твърде благосклонни към получателите на това значително по размер държавно имущество. Затова аз смятам, че в това отношение трябва да се преосмислят редица от предложенията, които се предлагат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте за изказване, госпожо Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да направя едно уточнение, което е на базата на текста, който е изработен от самата комисия, за да кажа, че може би господин Стоилов е чел един предходен текст. Става въпрос за възможността, която беше дадена между първо и второ четене, разработен текст от работната група за разсрочване изобщо на задължения или договорености по приватизационен договор. Обаче текстът, който ние в комисията приехме, ние се разграничихме от тази възможност. И става въпрос за предприятия, които функционират и днес.
Ще ви дам пример за предприятие в Пловдив – област, което работи. В 1999 г. съдът казва, че в момента, в който е имало 50 работника, е изпълнило ангажимента си. Същото това предприятие в 2000 г., при същите условия се твърди, че не е изпълнило ангажимента. В 2001 г. твърди, че ги е изпълнило. Ние няма как да се намесим в независимата съдебна система. Видно е, че двете решения си противоречат. И днес това предприятие дава над 120 работни места. Те имат едно задължение, което са готови да платят – тоест наказанието и глобата. Казват, че след като съдът в крайна сметка го е постановил, ще платят тези няколко милиона, но няма как да го направят в момента. Тоест имат нужда от разсрочване. Другият вариант е предприятието да фалира. А аз искам да ви кажа, че в тези тежки времена да държиш реално едно машиностроително предприятие е много сложна дейност.
Така че възможността за допълнително споразумение е само тогава, когато предприятията работят, тогава, когато има работни места. И мисля, че Вашата теза е подкрепена от този текст. И тогава, когато работят, да им се даде шансът да продължат да работят, а не да фалират. Това е смисълът на поправката, която е изработена в Комисията по икономическата политика. Затова, колеги, ви моля да подкрепите тази поправка. Смятаме, че разсрочването на основни ангажименти, които са в приватизационния договор, е некоректно и затова този текст отпадна в самата комисия. Става въпрос единствено за задължения, които са на база на влезнали съдебни искове и да има възможността предприятията да продължат да функционират и да работят и да ги изплатят. Както казваше вашият министър на финансите – по-добре е да се съберат някакви вземания, отколкото да не се съберат никакви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК Евгений Иванов: Благодаря Ви, госпожо председател.
Като вносител с моя колега Петър Кънев искам да аргументирам нашето предложение.
Уважаеми колеги, считайте тези предложения като една действена антикризисна мярка. И преждеговорившата спомена, че в крайна сметка става въпрос за приватизирани предприятия, за които има влязло в сила съдебно решение. Аз ще дам няколко цифри. Подобни решения към този момент са 912. Но веднага в текста е казано, че се изключват предприятия, които са в несъстоятелност и във фалит. Така че този процент, тази цифра вече става 420, които отпадат. И въпросът, който ние засягаме, касае около 200-250 предприятия. Това са малки предприятия. Тук липсват такива емблематични фигури в приватизацията, каквито са „Кремиковци”, „Химко” – Враца, по причина, която аз вече изтъкнах.
Имайте предвид, колеги, че действително това означава глътка въздух за тези предприятия. Каква е другата алтернатива? Другата алтернатива, предвид и ситуацията на кредитния пазар, и тези предприятия да спрат да обслужват своите задължения. А те признават и приемат това нещо. Каква е в случая изгодата на държавата, на фиска и на бюджета? Естествено - по-добрият вариант и то в рамките на определен период – не повече от пет години, да се даде възможност за преструктуриране на тези задължения, да могат да се съберат съответните задължения, но предприятията да останат да работят, да продължат да създават работни места, да продължат да съществуват, да създават допълнителен придаден продукт и да продължат да плащат своите отчисления към бюджета.
Аз мисля, че това е логиката. И самият факт, че в Комисията по икономическата политика този текст беше подкрепен единодушно, според мен показва правилността на това решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Нека да продължим с представянето на законопроекта по-нататък.
ДОКЛАДЧИК Евгений Иванов: Има направено предложение от народните представители Петър Кънев и Евгени Иванов.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 3 със следната редакция:
„§ 3. В чл. 32, ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „освен в случаите, предвидени в този закон”.”
Има предложение на народните представители Петър Кънев и Евгени Иванов.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде § 4:
„§ 4. В Глава шеста се създава чл. 32б:
„Чл. 32б. (1) Агенцията за следприватизационен контрол може да разсрочва поетите с приватизационните договори задължения чрез сключване на писмено допълнително споразумение, което се одобрява с решение на Министерския съвет.
(2) Разсрочването на задълженията по ал. 1 следва да съответства на целите на приватизацията или на тези, залегнали в стратегията за приватизация.
(3) Сключеното споразумение по реда на ал. 1 се вписва в регистрите по чл. 29.
(4) При неизпълнение на задълженията по споразумението същото подлежи на разваляне.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи да се изкажат по тези текстове в редакция на комисията? Няма.
ДОКЛАДЧИК Евгений Иванов: Има предложение на народните представители Петър Кънев и Евгени Иванов, което е оттеглено.
Има и предложение на народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението по § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 6.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези няколко текста от законопроекта? Няма желаещи.
С това докладването на законопроекта на второ четене приключи.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Господин Овчаров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам в залата да бъдат допуснати: Румен Симеонов – подуправител на Българска народна банка, Нина Стоянова – главен юрист на БНБ, Елеонора Иванова – от Асоциацията на банките в България, Ралица Агайн – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, и заместник-министърът на финансите Кирил Желев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ако няма възражения, моля представителите на БНБ, Министерството на финансите и Асоциацията на банките в България да бъдат поканени в залата.
Заповядайте за доклада, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: „Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Уважаема госпожо председател, тъй като Народното събрание съвсем наскоро прие Закона за платежните услуги и платежните системи, той беше разпределен на друга водеща комисия, сега се налага ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да правим редакция в залата по приет наскоро законопроект.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Точка 1, буква „а” на § 1 трябва да придобие следната редакция:
„а) точки 1 и 2 се изменят така:
„1. извършване на услуги по парични преводи, а след 1 ноември 2009 г. – извършване на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;
2. издаване и администриране на други средства за плащане, платежни карти, пътнически чекове и кредитни писма, доколкото тази дейност не е обхваната по т. 1.” (Уточнения между председателя госпожа Камелия Касабова и докладчика господин Румен Овчаров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Възражения по тази редакция? Няма.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. По него няма редакционни промени.
По § 3 има предложение от народния представител Иван Матеев – в чл. 3а, ал. 1 накрая да се добави „но не по-малко от 3 млн. лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
1. Алинея 3 да се измени така:
„(3) Редът за вписване и заличаване от регистъра по чл. 3, ал. 2, както и необходимите документи за вписването се определят с наредбата по ал. 1, т. 1.”
2. Алинея 6 да се измени така:
„(6) Изискванията към дейността на финансовата институция се определят с наредбата по ал. 1, т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по § 3? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4 и за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по тях? Няма.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, като предлага т. 6 да се измени така:
„6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „на изискванията на ал. 1 или 4” се заменят с „или престане да отговаря на изискванията на ал. 1, 2 или 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, § 8, § 9 и § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по тези параграфи? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, като предлага в ал. 3 думите „следва да подадат” да се заменят с „подават”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, като предлага:
1. Член 28а да се измени така:
„Чл. 28а. (1) За да получи одобрение, всяко лице или лицата, действащи съгласувано, уведомяват БНБ чрез писмено заявление за решението си за придобиване по смисъла на чл. 28, ал. 1 или 2 или за възникнало основание по чл. 28, ал. 3 и прилагат необходимите документи, определени с наредба на БНБ.
(2) Българска народна банка извършва преценка въз основа на документите и информацията, предоставени от заявителя, както и въз основа на друга информация и документи, с които разполага.
(3) Одобрение се издава, като се отчита потенциалното въздействие на заявителя върху кредитната институция с оглед гарантиране на бъдещото й стабилно и разумно управление и ако преценката показва, че заявителят е подходящ и притежава необходимата финансова стабилност. Преценката се извършва въз основа на всеки от следните критерии:
1. репутацията на заявителя;
2. репутацията и опита на всяко лице, което ще управлява дейността на банката в резултат на осъществяване на заявеното придобиване;
3. финансовата стабилност на заявителя с оглед и на конкретната специфика на дейността, която банката извършва или се предвижда да извършва;
4. спазване от страна на банката към момента на придобиването и след това на надзорните изисквания, установени въз основа на действащата нормативна уредба, при отчитане и на обстоятелството дали групата, от която банката ще стане част, има структура, позволяваща упражняване на ефективен надзор, дали липсват пречки за обмен на информация между компетентните органи и дали е налице ясно разпределение на отговорностите между тях;
5. отсъствие на разумни основания за съмнение, че във връзка със заявеното придобиване е извършено, се извършва или е имало опит за извършване на изпиране на пари или финансиране на тероризма или че осъществяването на заявеното придобиване би увеличило риска от това.
(4) Българска народна банка отказва да издаде одобрение, ако установи, че заявеното придобиване не отговаря на някой от критериите по ал. 3 или че информацията, предоставена от заявителя, е непълна, въпреки провеждането на процедурата по чл. 28б, ал. 3 и 4.”
2. В чл. 28б ал. 11 да се измени така:
„(11) Изискванията към заявителя, информацията и документите, по които се преценява съответствието с критериите по чл. 28а, ал. 3, се определят с наредба на БНБ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по § 12 в редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, § 14, § 15, § 16, § 17, § 18, § 19, § 20, § 21, § 22, § 23, § 24, § 25 и § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по тези текстове на вносителя? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27, като предлага следната редакция:
„§ 27. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 5 и 10 след думата „разрешение” се добавят думите „или одобрение”.
2. В ал. 2:
а) в т. 12 накрая се добавя „и/или да забрани изплащането на бонуси, премии, тантиеми и други форми на допълнително възнаграждение на администраторите на банката извън основното възнаграждение по договорите им за управление”;
б) в т. 15 думите „нареди писмено на акционер” се заменят с „лиши временно от право на глас акционер и/или му нареди писмено”;
в) в т. 21 след думата „разрешение” се добавят думите „или одобрение”.
3. В ал. 6 изречение първо се изменя така:
„Когато акционери са лишени временно от право на глас по реда на ал. 2, т. 15, размерът на притежаваните от тях акции не се взема предвид при изчисляване на необходимия кворум за провеждане на общото събрание на акционерите и за вземане на решение от това събрание.”
Във връзка с промените в Закона за платежните услуги и платежните системи се налага да се създаде нов § 27а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по този § 27 в редакция на комисията? Няма.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията предлага да се създаде нов § 27а:
„§ 27а. В чл. 105, ал. 4 думите „чл. 11, ал. 3” се заменят с „чл. 11, ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по това предложение за създаване на нов параграф? Няма.
Моля, докладвайте следващият текст на вносителя.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28 и § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания няма.
Моля, представете следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията предлага да се създадат нови § 30 и § 31:
„§ 30. В чл. 110, ал. 4, изречение трето думата „разрешение” се заменя с „одобрение”.
§ 31. В чл. 118, ал. 3, думата „разрешение” се заменя с „одобрение”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към § 30.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30, който става § 32, като предлага:
В ал. 1, т. 6.1, буква „д” изразът „съгласно т. 6.1 – 6.4” да се замени с израза „съгласно т. 6.1, букви „а” – „г”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст няма.
Преминаваме към Допълнителната разпоредба.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по Допълнителната разпоредба? Няма.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 32 и предлага да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 34, който става § 35, като предлага следната редакция:
„§ 35. (1) Финансовите институции по чл. 3, ал. 2 се регистрират в БНБ в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.
(2) Изискванията на чл. 3а, ал. 1, т. 1 относно правно-организационната форма не се прилагат при регистриране на кооперациите по смисъла на § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитните институции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по този текст няма.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36, който става § 37, като предлага следната редакция:
„§ 37. Във Валутния закон се правят следните изменения:
1. В чл. 3:
а) в наименованието думите „и финансова къща” се заличават;
б) алинеи 6, 7 и 8 се отменят.
2. В чл. 16:
а) в ал. 3, т. 2 се отменя;
б) алинеи 4 и 5 се отменят.
3. В чл. 17, т. 2, буква „в” се отменя.
4. В чл. 19:
а) алинеи 3 и 4 се отменят;
б) в ал. 7, т. 3 и 4 се отменят.
5. В § 1 от Допълнителната разпоредба:
а) в т. 13, буква „б” думите „финансови къщи” се заличават;
б) т. 15 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по този текст на комисията няма.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Няма желаещи за изказване.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: По § 39 има предложение от народните представители Милен Велчев, Марина Дикова и Марияна Костадинова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 39, който става § 40, като предлага в ал. 1 да се направят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 15:
„15. В чл. 193 се създават алинеи 3 и 4:
„(3) Преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от потребителя на застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство.
(4) По смисъла на ал. 3 тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определят съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на:
1. издадена от сервиз проформа фактура при възстановяване в натура на вредите, или;
2. експертна оценка при изплащане на парично обезщетение.”
2. Досегашната т. 15 става т. 16.
3. Досегашната т. 16 става т. 17 и се изменя така:
„17. В чл. 292, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 1 думите „от Министерството на вътрешните работи” се заменят с „комисията”;
б) създава се т. 10:
„10. данни за изплатени обезщетения по застраховки по т. 3 и т. 10 от Раздел ІІ, буква „А” на Приложение № 1”.
3. Досегашната т. 17 става т. 18.
4. Досегашната т. 18 става т. 19 и се изменя така:
„19. В чл. 294 се създават алинеи 5, 6 и 7:
„(5) В срок до края на следващия работен ден след сключване на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите застрахователните посредници го предават в оригинал или копие на съответния застраховател.
(6) Всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и/или застраховка по т. 3 от Раздел ІІ, буква „А” на Приложение № 1 в Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги, представя на Информационния център ежедневно справка за изплатени обезщетения по застраховки по т. 3 и т. 10 от Раздел ІІ, буква „А” на Приложение № 1.
(7) Справката по ал. 6 съдържа информацията и се подава по начин и във формат, определени в наредбата по чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, във връзка с изискванията на системата за автоматизирана обработка на информацията, като се гарантират автентичността и сигурността на подадените данни”.
5. Досегашната т. 19 става т. 20 и се изменя така:
”20. В чл. 295:
а) ал. 2 се изменя така:
„(2) Всеки първи работен ден от седмицата Министерството на вътрешните работи предоставя на комисията актуален списък на регистрираните моторни превозни средства в Република България, както и на моторните превозни средства с прекратена регистрация, с информация за регистрационния номер и номера на рамата (шасито) на моторното превозно средство, името/наименованието и адреса/адреса на управление на собственика на моторното превозно средство. До втория работен ден на седмицата комисията представя на Информационния център актуален списък на регистрираните моторни превозни средства в страната, както и на моторните превозни средства с прекратена регистрация, с информация за регистрационния номер и номера на рамата (шасито) на моторното превозно средство. Компетентните органи, които осъществяват държавния надзор върху превозвачите на пътници със средствата за обществен превоз предоставят ежеседмично до първия работен ден на следващата седмица в Информационния център актуален списък на регистрираните превозвачи на пътници със средствата за обществен превоз. Информацията по изречение трето се предоставя и в комисията.”
б) в ал. 5 се създава изречение трето:
„Информационният център ежедневно предоставя на Министерството на вътрешните работи информация по чл. 294, ал. 6.”
в) в ал. 6 се създава изречение трето:
„Застрахователите предоставят информация на Информационния център за произшествията, документирани с двустранен констативен протокол, във формат и по ред, определени в наредбата по чл. 125а, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.”
6. Създава се нова т. 21:
„21. Създава се чл. 295а:
„Информационна система
Чл. 295а. (1) Информационният център изгражда и поддържа електронна информационна система за оценка, управление и контрол на риска, в това число за издаване на полици.
(2) Изграждането и поддържането на информационната система по ал. 1 се извършва въз основа на следните принципи:
1. гарантиране актуалност и точност на подаваните и съхранявани данни;
2. осигуряване на подходяща среда за обмен на данни;
3. гарантиране на регламентиран и контролиран достъп до данните в електронната информационна система при спазване изискванията на закона, и
4. осигуряване на оперативна съвместимост и информационна сигурност.
(3) Събирането и съхраняването на информацията по ал. 1, както и достъпът на застрахователите до нея, се уреждат с наредба на комисията и с правилника по чл. 287, ал. 7.”
И тук пак във връзка с тези промени, за които говорихме, в § 40 относно измененията на Кодекса за застраховането, ал. 2 и 3 да се оформят като два отделни нови параграфа – § 40 и § 40б, съгласно изискванията на Закона за нормативните актове и указа за прилагането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Няма желаещи за изказване.
Преминаваме по-нататък.

ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 40, който става § 41, като предлага:
1. Да се създаде нова т. 4:
“4. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “чл. 26, ал. 1-3” се заменят с чл. “26 и чл. 26а”.
2. В ал. 3 думите “чл. 26, ал. 1” се заменят с “чл. 26”.
2. Останалите точки да се преномерират.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по § 40? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията предлага да се създадат параграфи 44, 45 и 46:
“§ 44. В Закона за Българската народна банка в чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се нови алинеи 2 и 3:
“(2) При повторно извършено нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в двоен размер.
(3) Глобите и имуществените санкции по ал. 1 и 2 се прилагат и при нарушения на Регламент (ЕО) № 2182/2004 на Съвета от 06.12.2004 г. относно медалите и символите, подобни на евромонети (ОВ L 373, 21.12.2004 г., и Българско специално издание: Глава 10, том 3, изменен с Регламент (ЕО) № 46/2009 на Съвета от 18.12.2008 г. (ОВ L 17, 22.01.2009 г.); и Регламент (ЕО) № 2183/2004 на Съвета от 06.12.2004 г. за разширяване на прилагането на Регламент (ЕО) № 2182/2004 относно медалите и символите, подобни на евромонети, по отношение на неучастващи държави членки.
§ 45. В Закона за ипотечните облигации в § 2, ал. 3 от Допълнителните разпоредби, думите “чл. 73, ал. 3” се заменят с чл. “73, ал. 4”.
§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Във връзка с тези промени в Закона за платежните услуги и платежните системи необходимо е чисто редакционно да се създаде нов § 45а:
“§ 45а. Параграф 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Има ли изказвания по последните текстове и това редакционно предложение? Няма.
С това законопроектът е докладван на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Госпожо председател, господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси по проекта за второ четене на “Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
“Част първа – Общи положения.
Специализирани органи по изпълнение на наказанията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част първа.
“Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
“Чл. 2. Изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез:
1. осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото;
2. диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им;
3. осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им;
4. публичност, откритост и осъществяване на независим контрол върху дейността на органите по изпълнение на наказанията;
5. взаимодействие с държавни органи, правителствени организации, както и договори с юридически лица.”
По чл. 3 има предложение на народния представител Надка Балева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
“Чл. 3. (1) Осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение.
(2) За изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат:
1. всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие;
2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето;
3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
(3) За изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
“Чл. 4. (1) За постигане на целите на наказанието се осъществява взаимодействие между държавни органи, специализирани правителствени и неправителствени организации.
(2) Контролът при изпълнение на наказанията се осъществява от държавни органи, организации и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза.
(3) Констатациите от извършените проверки за състоянието и проблемите на наказателно-изпълнителната система се обявяват публично.
(4) Контролът и наблюдението върху дейността на органите по изпълнение на наказанията се осъществяват в сътрудничество с международните държавни органи и неправителствени организации.”
По чл. 5 има предложение на народния представител Надка Балева, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
“Чл. 5. (1) Прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно Закона за съдебната власт.
(2) Прокурорът има право да се запознава с цялостната работа по изпълнение на наказанията и да прави предложения за подобряването й.
(3) Органите по изпълнение на наказанията са длъжни да оказват пълно съдействие на прокурора при осъществяване на дейността по ал. 1 и 2, да му предоставят необходимите материали и да дават исканите сведения и обяснения.
(4) Администрацията на местата за лишаване от свобода е длъжна да:
1. осигури на прокурора по всяко време достъп в затворите, поправителните домове и затворническите общежития и възможност да разговаря с лишените от свобода в отсъствие на други лица;
2. изпълнява нарежданията му относно спазването на установените правила за изпълнение на наказанието.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
“Чл. 6. (1) Съдиите могат да се запознават с работата по изпълнение на наказанията и с мярката за неотклонение задържане под стража.
(2) Органите по изпълнение на наказанията са длъжни да оказват на съдиите пълно съдействие при осъществяване на дейността по ал. 1, да осигуряват достъп в местата за лишаване от свобода и пробационните служби и възможност да разговарят с осъдените.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
“Чл. 8. (1) Органите на държавната и местната власт, както и неправителствените организации в рамките на своите функции съдействат за постигане на целите на наказанието.
(2) В дейността по изпълнение на наказанията се осъществяват договорни отношения с юридически лица за финансирането, изграждането, реконструкцията или поддръжката на материалната база или предоставянето на услуги от значим обществен интерес.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. (1) Доброто поведение на осъдените се поощрява и им се предлагат възможности за избор на подходящо поведение.
(2) На осъдените се разясняват последиците от неизпълнение на регламентираните в закона задължения и ограничения по време на изтърпяване на наказанието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Глава втора – Министър на правосъдието”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. (1) Министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията.
(2) Министърът на правосъдието:
1. провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област;
2. организира взаимодействието с държавни органи, органи на местното самоуправление и неправителствени организации, чиято дейност има отношение към изпълнението на наказанията;
3. определя условията, реда и организацията на договорните отношения с юридически лица, както и формите и областите им на приложение;
4. определя показатели и критерии за разпределяне на средствата за издръжка на местата за лишаване от свобода и пробационните служби;
5. осъществява правомощията на работодател съгласно със Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и териториалните й служби;
6. осъществява правомощията на работодател съгласно Кодекса на труда за работещите по трудово правоотношение в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и териториалните й служби;
7. издава класификатор на длъжностите в системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и териториалните й служби;
8. определя структурите и щатовете, създава и закрива структурни служби в рамките на утвърдения бюджет и числен състав в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и териториалните й служби;
9. определя длъжностите и категориите на служителите, които ги заемат в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и в териториалните й служби, както и допълнителните възнаграждения за специфични условия на труд и постигнати резултати в служебната дейност;
10. утвърждава Етичен кодекс за поведението на държавните служители;
11. определя вида на униформеното облекло и отличителните знаци и утвърждава списък на служителите, които носят службата в униформено облекло;
12. отговаря за управлението на предоставените държавни имоти на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и на териториалните й служби;
13. определя условията и редът за полагане на труд от лишените от свобода;
14. образува търговски дружества с държавно имущество във връзка с производствено-стопанската дейност в местата за лишаване от свобода;
15. отменя незаконосъобразни и нецелесъобразни актове, издадени от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и от ръководителите на териториалните й служби по жалби на заинтересувани лица и по своя инициатива;
16. изпълнява други функции, възложени му с този закон, с друг закон или с акт на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) Министърът на правосъдието може да делегира със заповед правомощия на заместник-министър по чл. 10, точки 1, 2, 3, 7, 8, 9, 10, 15 и 16.
(2) Министърът на правосъдието може да възложи изпълнението на определени правомощия по този закон на главния директор на Дирекция „Изпълнение на наказанията”.
(3) При осъществяване на правомощията си заместник-министърът и главният директор издават заповеди.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по текстовете на Глава втора? Няма.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Глава трета – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. (1) За главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” може да бъде назначено лице с висше юридическо образование с не по-малко от 10 години юридически стаж или стаж в местата за лишаване от свобода, пробационните служби, Министерството на вътрешните работи или при омбудсмана, в международни правителствени организации, от които не по-малко 5 години управленски опит в системата на държавното управление.
(2) Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”:
1. ръководи, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на главната дирекция и териториалните й служби;
2. планира, разпределя и контроли използването на бюджетните средства на главната дирекция и териториалните й служби;
3. изготвя и предлага промени в структурата и щата на главната дирекция и териториалните й служби;
4. назначава и преназначава държавни служители на длъжности, за които се изисква средно образование, както и прекратява служебните правоотношения с тях;
5. преназначава държавни служители на експертни длъжности с изпълнителски функции, за които се изисква висше образование;
6. сключва, изменя и прекратява трудовите договори с лицата, работещи по трудово правоотношение, при условията и по реда на Кодекса на труда;
7. предлага държавните служители за повишаване в категория;
8. издава заповеди за допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд и за добавка за работа в местата за лишаване от свобода;
9. награждава и наказва служителите в главната дирекция и в териториалните й служби;
10. утвърждава длъжностни характеристики, разрешава отпуски и командировки на служителите в главната дирекция и началниците на териториалните служби;
12. възлагат обществени поръчки при условията и по реда на Закона за обществените поръчки, подписва необходимата документация и сключва договори;
13. утвърждава актове за бракуване на дълготрайни материални активи;
14. организира участието на главната дирекция в международното сътрудничество и в сътрудничеството с представители на обществеността, на национални, международни, правителствени и неправителствени организации;
15. разработва и поддържа план за мобилизация и планове за управление при кризи;
16. има право на достъп до автоматизираните информационни фондове на ЕСГРАОН;
17. изпълнява и други функции, възложени му с този закон, с акт на министъра на правосъдието или на Министерския съвет.
(3) Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” може да делегира със заповед правомощия на своите заместници или на началниците на местата за лишаване от свобода или на областните служби „Изпълнение на наказанията”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16 и предлага следната редакция :
„Чл. 16. (1) Областните служби „Изпълнение на наказанията” са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, които обединяват, ръководят и контролират дейността на секторите „Арести” и „Пробация”.
(2) Началниците на сектори „Пробация” и „Арести” изпълняват функциите, възложени им с този закон или със заповед на министъра на правосъдието или на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по Глава трета? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Госпожо председател, моля в пленарната зала да бъде допуснат господин Петър Василев, главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за да може, ако се наложи или желае, да вземе отношение по някои от предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля поканете господин Василев в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Глава четвърта – Служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и в териториалните й служби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 24, 25 и 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27, като в ал. 5 думите „от министъра на правосъдието” се заменят с „акт на Министерския съвет”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 29, 30 и 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Господин Стоилов моля да представите Глава пета и Глава шеста.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Глава пета – Съвет по изпълнение на наказанията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 32 и 33.
„Глава шеста – Психологическа лаборатория”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Комисията подкрепя текста на членове 34, 35 и 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по тези две глави? Няма.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Глава седма – Държавно предприятие „Фонд затворно дело”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 37, 38 и 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Няма желаещи за изказвания по тази глава.
Моля, продължете с част втора.

ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Част втора – Изпълнение на наказанието лишаване от свобода”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част втора.
„Глава осма – Места за лишаване от свобода”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
„Раздел І – Създаване и закриване на местата за лишаване от свобода. Видове”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 40, 41, 42, 43, 44, 45 и 46.
„Раздел ІІ – Настаняване в местата за лишаване от свобода”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55 и 56.
„Раздел ІІІ – Разпределение на лишените от свобода по затвори, затворнически общежития и поправителни домове”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 57, 58 и 59.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60:
„Чл. 60. (1) Осъдените, с изключение на тези по чл. 59, ал. 1, и рецидивистите се изпращат в затвори и затворнически общежития от закрит тип.
(2) Със заповед на началника на затвора в затворническите общежития от закрит тип могат да се обособяват отделения за настаняване на лишени от свобода с висока степен на обществена опасност, страдащи от алкохолизъм или наркомания, лица с психически разстройства или уязвими лица с оглед на тяхната безопасност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
„Раздел ІV – Преместване на лишените от свобода”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV и текстовете на вносителя за членове 62, 63 и 64.
„Раздел V – Режим в местата за лишаване от свобода”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 65, 66 и 67.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68:
„Чл. 68. (1) По предложение на Комисията по изпълнение на наказанията окръжният съд по местоизпълнение на наказанието може да определи специален режим на лишени от свобода, които са настанени в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, когато грубо или системно нарушават установения ред, влияят отрицателно върху останалите лишени от свобода и представляват реална опасност за сигурността им.
(2) На лишените от свобода жени специален режим може да бъде определен само като първоначален.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69:
„Чл. 69. (1) При преместването на лишени от свобода от затворническо общежитие от открит тип в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип по предложение на Комисията по изпълнение на наказанията съдът може да постанови осъденият да изтърпява наказанието на строг режим.
(2) Ако няма внесено предложение от Комисията по изпълнение на наказанията за замяна на режима в строг или съдът откаже да го уважи, при преместването на осъдения в затвор или в затворническо общежитиe от закрит тип той се поставя на общ режим.
(3) Когато строгият режим бъде заменен с общ, осъденият продължава да изтърпява наказанието в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, ако няма изрично решение на съда за преместването му в затворническо общежитие от открит тип.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71:
„Чл. 71. (1) В затворите и в затворническите общежития от закрит тип лишените от свобода се поставят при усилен надзор и охрана, работят само в района на съответния затвор или затворническо общежитие и по изключение – на обособени външни охраняеми обекти.
(2) Лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72.
„Раздел VІ – Комисия по изпълнение на наказанията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74:
„Чл. 74. (1) Комисията по изпълнение на наказанията:
1. заменя режима на изтърпяване на наказанието в по-лек;
2. премества лишения от свобода в затворническо заведение от по-лек тип;
3. заменя режима в по-тежък в рамките на определения от съда режим;
4. предлага на окръжния съд промяна в по-тежък на първоначално определения режим за изпълнение на наказанията;
5. предлага на окръжния съд лишени от свобода за преместване в затворническо заведение от по-тежък тип;
6. предлага на окръжния съд предсрочно и условно предсрочно освобождаване със или без налагане на пробационни мерки;
7. премества осъдените на доживотен затвор в общи помещения с останалите лишени от свобода.
(2) Решенията на Комисията по изпълнение на наказанията по ал. 1, т. 3, подлежат на обжалване пред окръжния съд по местонахождението на затвора или поправителния дом. Когато отмени решението на комисията, окръжният съд се произнася по същество.
Глава девета
Правно положение на лишените от свобода. Средства за поддържане на реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Глава девета и предлага то да се измени така:
„Глава девета
Правно положение на лишените от свобода.
Средства за поддържане на реда и дисциплината
в местата за лишаване от свобода
Раздел І
Права и задължения на лишените от свобода”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76, като в ал. 3 думите „записвани със звукозаписна техника” се заменят със „слушани и записвани”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77.
По чл. 78 има предложение на народния представител Борислав Китов – в чл. 78, ал. 3, изречение второ, накрая се добавя „и за заплащане на дължимите вноски в случаите по чл. 128, ал. 3”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88, 89 и 90.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91:
„Чл. 91. (1) Лишените от свобода могат да бъдат фотографирани, филмирани или записвани от средствата за масово осведомяване само с тяхно съгласие.”
Като чета този текст, си мисля, че има конституционна норма, която отнася това право за всички български граждани, не знам защо е подчертано специално за лишените от свобода.
„(2) Лишените от свобода могат да подават молби и жалби до печатни и електронни медии и да се срещат с журналисти.
(3) Представителите на електронни и печатни медии могат да бъдат допускани в местата за лишаване от свобода и да провеждат интервюта с осъдени лица с разрешение на началника на затвора или на поправителния дом.
(4) Отказите за достъп могат да се обжалват пред главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
(5) На територията на местата за лишаване от свобода не се разрешава заснемането на рекламни видеоклипове, модни ревюта и филмови продукции.
(6) Музикални видеоклипове могат да бъдат заснемани само по авторски творби на лишените от свобода.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 92:
„Чл. 92. (1) На лишените от свобода се извършва задължителен обиск при:
1. влизане и излизане от мястото за лишаване от свобода; 2. отиване и връщане от работните обекти;
3. постъпване и освобождаване от наказателна килия;
4. отиване и връщане от свиждане;
5. постъпване и изписване от болнично заведение;
6. излизане или връщане от отпуск или от прекъсване на изпълнение на наказанието.
(2) За предотвратяване на престъпления и на други нарушения лишените от свобода могат да бъдат подлагани на обиск с разрешение на началника на затвора или на поправителния дом.
(3) Когато началникът на затвора или на поправителния дом отсъства, разрешението за обиск се дава от ръководителя на дежурната част.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 93, 94 и 95.
По чл. 96 има предложение на Надка Балева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желание за изказвания по този раздел от законопроекта? Няма.

ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Раздел ІІ – Дисциплинарни мерки за поощрения и наказания”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел ІІ да се измени така:
“Раздел ІІ – Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания”.
По чл. 98 има направено предложение от народния представител Надка Балева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98:
“Чл. 98. (1) За подчертана дисциплинарност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви лишените от свобода могат да бъдат поощрявани с:
1. писмена похвала;
2. заличаване или отмяна на наложено дисциплинарно наказание;
3. извънредна хранителна пратка;
4. парична или предметна награда;
5. удължено свиждане за срок до 4 часа;
6. свиждане с близките извън затвора, затворническото общежитие или поправителния дом за срок до 12 часа;
7. месечен домашен отпуск до две денонощия;
8. ползване на годишната почивка извън затворническите общежития от открит тип;
9. домашен отпуск до пет денонощия. (2) Лишените от свобода могат да получават една хранителна пратка месечно. Извънредната хранителна пратка освен като самостоятелна награда може да бъде разрешена и при ползването на свиждане или домашен отпуск. (3) Паричната награда се разрешава за задоволяване на лични нужди с парични средства над минималната работна заплата, с която лишените от свобода разполагат месечно. Паричната награда не може да бъде по-голяма от 200 лв. за срок от един до три месеца.
(4) Месечните свиждания на лишените от свобода са с продължителност до 40 минути. Удължените свиждания се провеждат в специално обзаведени помещения.
(5) Със свиждания извън съответното място за лишаване от свобода могат да бъдат наградени лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворнически общежития от открит тип или са поставени на общ режим и изтърпяват наказание в затвор или в затворнически общежития от закрит тип.
(6) С месечен домашен отпуск до две денонощия могат да бъдат наградени лишените от свобода на общ режим, които изтърпяват наказание в затворническите общежития от открит тип. Лишените от свобода на лек режим ползват месечния домашен отпуск до две денонощия по право.
(7) С ползването на годишната почивка извън затворническото общежитие от открит тип могат да бъдат наградени лишените от свобода на лек режим. Наградата включва ползването на целия размер на годишната почивка или част от нея, определена от началника на съответния затвор.
(8) Наградата домашен отпуск до пет денонощия не може да се дава на лишени от свобода на строг режим, ако не са изтърпели фактически повече от една година от наложеното им наказание.
(9) Лишените от свобода, които изтърпяват наказанието на специален режим, не могат да бъдат награждавани с домашен отпуск.”
По чл. 99 има направено предложение от народния представител Надка Балева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99:
“Чл. 99. (1) Наградите се дават със заповед на началника на затвора или поправителния дом, а тези по чл. 98, ал. 1, т. 1-6 – и със заповед на началника на затворническото общежитие. Главният директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” може да дава всички, предвидени в закона награди.
(2) Времето, през което лишените от свобода ползват домашен отпуск или годишна почивка, се зачита за изтърпяване на наказанието.
(3) Ако по време на ползването на наградата домашен отпуск или годишна почивка се получат данни за извършване на престъпления или отклоняване от изпълнение на наказанието, домашният отпуск или годишната почивка се прекратява със заповед на началника на затвора, който уведомява незабавно прокурора.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100:
“Чл. 100. (1) Дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
(2) За дисциплинарно нарушение се смята:
1. неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място;
2. неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица;
3. грубо нарушаване на хигиената в спалните помещения и помещенията за общо ползване, както и на правилата за охрана и безопасност на труда;
4. завръщане след срока на домашния отпуск или прекъсването, както и ползването на времето за прекъсване изпълнението на наказанието не по предназначение;
5. неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон;
6. опити за бягство и отклонение от местата за лишаване от свобода или работните обекти;
7. отправяне на клевети или набеждаване на служители или други лишени от свобода.
(3) Когато извършеното дисциплинарно нарушение съдържа признаци на престъпление от общ характер, наред с налагането на дисциплинарно наказание преписката се изпраща в съответната прокуратура.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101, чл. 102 и чл. 103.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 104:
“Чл. 104. (1) Дисциплинарните наказания се налагат от началника на затвора или на поправителния дом.
(2) Началниците на затворнически общежития могат са налагат дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 1-6. Те могат да настаняват лишените от свобода в наказателна килия за срок до 24 часа. Ако след изтичането на този срок началникът на затвора откаже да продължи наказанието, лишеният от свобода се освобождава от наказателната килия.
(3) Главният директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” може да налага всички, предвидени в този закон наказания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105, чл. 106, чл. 107, чл. 108, чл. 109, чл. 110 и чл. 111.
Бих искал да отбележа само, че в чл. 98 технически е по-добре в ал. 1, т. 8 и 9 да се разменят. Мисля, че това няма нужда да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Точка 8 да стане т. 9, а т. 9 – т. 8.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Да.
“Раздел ІІІ – Засилени предпазни мерки. Употреба на сила, помощни средства и оръжие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112.
По чл. 113 има направено предложение от народния представител Надка Балева – в чл. 113, ал. 1 да отпадне т. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113, като в ал. 1, т. 1 думата “или” се заменя с “и/или”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114, чл. 115, чл. 116, чл. 117, чл. 118, чл. 119, чл. 120, чл. 121 и чл. 122.
“Раздел ІV – Имуществена отговорност на лишените от свобода”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 123, чл. 124, чл. 125, чл. 126 и чл. 127.
Ако някои от народните представители желаят да се изкажат по всички тези раздели, могат да го направят след почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Предполагам, че няма да има голяма активност в тази посока.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Продължаваме нашата работа с второто четене на Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Преди това от името на парламентарна група думата има народният представител Йордан Бакалов.
Йордан Бакалов (ОДС): Уважаеми господин председател, не знам защо бяха тези дебати за 2 в 1? Управляващите да бяха ни подкрепили и вече да си правим предизборната кампания, защото като гледам те май са се разпуснали вече.
Позиция на Обединените демократични сили – „Българска нова демокрация”, Движение „Напред” и „Демократи за силна България”.
През изминалата седмица една трета от състава на българската полиция излезе на улицата със справедливи искания. Протестите на служителите на МВР са естествен резултат от некомпетентността и липсата на воля от страна на правителството, които доведоха до провал реформите в правоохранителните институции.
Управляващите в българската държава, в която служителите на полицията излизат на протест, не могат да имат каквато и да е претенция за успех в управлението. Никакви оправдания, дори и световната икономическа криза, не могат да скрият факта за унизителното положение в Министерството на вътрешните работи. Въпреки многократните предупреждения на парламентарната опозиция за нуждите от сериозни реформи в Министерството на вътрешните работи, а не за политическата им употреба, стигна дотам, че системата сериозно е разклатена.
Не е имало друг случай в най-новата история за един мандат да се приемат два закона за Министерството на вътрешните работи. Очевидно е, че правенето на закони при наличието на безхаберие не може да доведе до резултат, от който българското общество има нужда.
От голямата тема за борба срещу организираната престъпност идва голямата тема за престъпността въобще. Това поведение на управляващите задълбочава съмненията в българските граждани за това, че Министерството на вътрешните работи се използва не за разкриване, а за прикриване на политическата корупция. Това утвърди липсата на доверие на българските граждани и Европейския съюз към способността на ръководството на Министерството на вътрешните работи да се справи с осигуряването на обществения ред и сигурност в Република България.
Считаме, че това ръководство няма капацитет да се справи със ситуацията. Ето защо ние от опозицията настояваме министър-председателят Сергей Станишев да се яви на утрешното заседание на парламента и да изложи становището си за излизане от тази криза. Ако министър-председателят не се яви и не представи позицията си, това означава, че настоящото състояние на Министерството на вътрешните работи се използва предизборно от тройната коалиция. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания от името на парламентарни групи? Не виждам.
Господин Стоилов, заповядайте да продължим с второто четене на Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода”.
„Раздел І – Лечебни заведения за лишените от свобода.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел І да се измени така:
„Раздел І – Лечебни заведения към местата за лишаване от свобода.”
Има предложение от народния представител Борислав Китов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 128:
„Чл. 128. (1) При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.
(2) За всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им. Вноските са за сметка на републиканския бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.
(3) Условията и редът за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се уреждат с наредба, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието.”
Има предложение от народния представител Борислав Китов, което се подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 129:
„Чл. 129. (1) Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода, по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
(2) Лечебните заведения по ал. 1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти.
(3) Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.”
Има предложение от народния представител Борислав Китов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 130:
„Чл. 130. (1) Лечебните заведения към местата за лишаване от свобода са:
1. специализирани болници за активно лечение;
2. лечебни заведения за извънболнична помощ – медицински центрове.
(2) Дейността на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода се координира и контролира от министъра на правосъдието.
(3) Министърът на здравеопазването осъществява методическото ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода и съдейства за осигуряването на медицинска и дентална помощ на лишените от свобода.”
Има предложение от народния представител Борислав Китов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 131:
„Чл. 131. (1) В специализираните болници за активно лечение към местата за лишаване от свобода се разкриват:
1. диагностично-консултативен блок с консултативно-приемни кабинети и лаборатории;
2. стационарен блок;
3. болнична аптека;
4. административно-стопански блок.
(2) Стационарният блок включва отделения с легла за болнично лечение на лишените от свобода. В отделенията се обособяват сектори за лечение на лишени от свобода жени.”
По чл. 132 има предложение от народния представител Борислав Китов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 132:
„Чл. 132. (1) В специализираните болници за активно лечение към местата за лишаване от свобода се лекуват:
1. лишени от свобода с остри и обострени хронични заболявания, които не могат да бъдат лекувани амбулаторно;
2. болни, за които има опасност за живота им или за влошаване на здравословното им състояние;
3. лица с неустановена диагноза, изискваща клинично наблюдение и лабораторно изследване.
(2) В специализираните болници за активно лечение се приемат за лечение лишени от свобода от цялата страна.”
Има предложение от народния представител Борислав Китов чл. 133 да се измени така:
„Чл. 133. (1) Медицинските центрове по чл. 129, ал. 1 се създават към затворите, затворническите общежития и поправителните домове.
(2) Към медицинските центрове по ал. 1 се откриват до 10 легла за краткотрайно лечение.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 133.
Има предложение от народния представител Борислав Китов в чл. 134, ал. 1 след думите „центрове” да се добави „по чл. 133, ал. 1”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 134.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 135, като в ал. 4 думите „Охраната при” се заменят с „Охраната”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 136 и чл. 137.
По чл. 138 има предложение от народния представител Борислав Китов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 138:
„Чл. 138. (1) Към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се създава медицинска комисия, която:
1. дава становища относно наличието или липсата на условия за лечение на лица със здравословни проблеми, по отношение на които предстои да бъде приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода;
2. дава заключения по жалби на лишени от свобода за лечение извън лечебните заведения в местата за лишаване от свобода, срещу откази да се предложи или продължи прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, или изменение на мярката за неотклонение задържане под стража по здравословни причини;
3. прави предложения за помилване на лишени от свобода по здравословни причини.
(2) Съставът на медицинската комисия по ал. 1 се определя със заповед на министъра на правосъдието или оправомощен от него заместник-министър, съгласувана с министъра на здравеопазването.
(3) За подпомагане работата на медицинската комисия могат да се привличат консултанти от други лечебни заведения.”
„Раздел ІІ – Профилактична дейност и насоки на медицинското обслужване на лишените от свобода”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 139.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 140, 141, 142, 143, 144, 145, 146, 147 и 148.
„Раздел ІІІ – Снабдяване с лекарства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 149.
„Раздел ІV – Здравен контрол и хигиена в местата за лишаване от свобода”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV и членове 150 и 151.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по Глава десета, от чл. 128 до чл. 151 включително, както и разделите от І до ІV включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Глава единадесета – Социална дейност и възпитателна работа”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 152.
„Раздел І – Програми за въздействие, за намаляване на рецидива и риска от сериозни вреди”.
Тук може би трябва да е „значителни вреди”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І и членове 153, 154, 155, 156, 157 и 158.
„Раздел ІІ – Образование, обучение и квалификация на лишените от свобода”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ и членове 159 и 160.
Има предложение на народния представител Надка Балева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 161:
„Чл. 161. (1) Учебните планове и учебните програми съответстват на държавните образователни изисквания за степен на образование.
(2) Дейността на училищата в местата за лишаване от свобода се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на правосъдието.
(3) Завършена степен на образование, придобита квалификация по професия или част от професия се удостоверяват с документ, утвърден от Министерството на образованието и науката.”
Има предложение на народния представител Надка Балева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 162, без т. 6 на ал. 4.
„Раздел ІІІ – Творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на раздела да се измени така:
„Раздел ІІІ – Творчески, културни и спортни дейности. Упражняване на свободата на вероизповедание”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 163, 164, чл. 165, 166 и 167.
„Раздел ІV – Самодейни органи на лишените от свобода”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV и чл. 168 и 169.
„Раздел V – Наблюдателни комисии”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V и чл. 170.
По чл. 171 има предложение на народния представител Диана Хитова и Стойко Танков – в чл. 171, ал. 1 се създава т. 7:
„7. осъществяват обществен контрол и подпомагат дейностите по изпълнението на наказанието „пробация”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 171.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми колеги, имате думата по Глава единадесета, чл. 152 до чл. 171 включително. Чухте текстовете – почти всички са на вносителя и се подкрепят от комисията. Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Глава дванадесета – Работа в местата за лишаване от свобода”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава дванадесета и членове 172, 173, 174 и 175.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми колеги, имате думата по Глава дванадесета, по чл. 172 до чл. 175 включително – текстове на вносителя, подкрепени от комисията. Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Глава тринадесета – Освобождаване от местата за лишаване от свобода”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тринадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 176, 177, 178, 179, 180, 181, 182.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 183:
„Чл. 183.(1) Един месец преди освобождаването на лишения от свобода администрацията уведомява общинския съвет, съответно кметството по постоянния му адрес и съответната наблюдателна комисия.
(2) В уведомлението по ал. 1 се посочват производствената специалност и квалификация на подлежащия на освобождаване и необходимата помощ за трудовото и битовото му устройване.
(3) Ако лишеният от свобода, на когото предстои освобождаване, страда от алкохолизъм или наркомания, от психическо разстройство на съзнанието или от хронично заболяване, в уведомителното писмо се отбелязват постигнатите резултати по време на изтърпяването на наказанието и препоръки за тяхното закрепване в периода след освобождаването.
(4) Ако лишеният от свобода е помилван, амнистиран, условно предсрочно или предсрочно освободен, уведомлението се изпраща едновременно с освобождаването.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 184 и чл. 185.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми колеги, имате думата по Глава тринадесета. Текстовете, които представи председателят на комисията, са на вносителя. Има една-две нови редакции по някои от членовете, но те са в контекста на вносителя. Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Глава четиринадесета – Особени разпоредби за изпълнение на наказанието лишаване от свобода по отношение на непълнолетните”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиринадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 186, който е отразен в систематичното му място като чл. 196.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 187, който става чл. 186; 188, който става чл. 187; чл. 189, който става чл. 188, и чл. 190, който става чл. 189.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 191, който става чл. 190; чл. 192, който става чл. 191; чл. 193, който става чл. 192; чл. 194, който става 193; чл. 195, който става чл. 194, и чл. 196, който става чл. 195.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 196:
„Чл. 196. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода по отношение на непълнолетните се прилагат общите разпоредби.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми колеги, имате думата по Глава четиринадесета и текстовете на членовете по вносител от чл. 186 до чл. 196, с текста за нов чл. 196. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Глава петнадесета – Изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието Глава петнадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 197:
„Чл. 197. (1) Наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се изпълнява в отделни затвори или в обособени отделения към другите затвори.
(2) Доколкото в тази глава не е предвидено друго, при изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се прилагат общите разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 198.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 199, като в ал. 2 думата „срочно” се заличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми колеги, имате думата по Глава петнадесета и текстовете към нея от чл. 197 до чл. 199 включително с редакциите, направени от комисията. Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Част трета – Изпълнение на наказания без лишаване от свобода”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част трета.
„Глава шестнадесета – Изпълнение на наказанието пробация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шестнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 200, 201 и 202.

Има предложение от народните представители Диана Хитова и Стойко Танков – в чл. 203, ал. 3 да се създаде т. 5:
„5. изготвяне на предложения до съответния съд за прекъсване изпълнението на наказанието.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 203:
„Чл. 203. (1) Пробационният съвет заседава най-малко веднъж месечно.
(2) Заседанията се провеждат, ако присъстват не по-малко от две трети от членовете на Пробационния съвет.
(3) Пробационният съвет взема решения относно:
1. обектите, в които се изпълнява безвъзмезден труд в полза на обществото;
2. подбора на доброволците и неправителствените организации, които се привличат за подпомагане на пробационната дейност;
3. изготвяне на предложения до съответния съд по чл. 43а от Наказателния кодекс;
4. изготвяне на становище до съответния прокурор за налагане на принудителните медицински мерки по реда на чл. 89-92 от Наказателния кодекс;
5. изготвяне на предложения до съответния съд за прекъсване изпълнението на наказанието.
(4) Решенията на Пробационния съвет се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на членовете.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата господин Петър Василев – главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието.
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господа народни представители! От името на вносителя правя предложение да не се приема създаването на т. 5 към чл. 203, ал. 3. Става дума за изготвяне на предложения до съответния съд за прекъсване изпълнението на наказанието.
Съображенията ми са следните: пробацията е вид наказание, което се изпълнява по местоживеене на осъдения, а не в изолирани места, каквито са затворите и поправителните домове, в случай че наказанието е лишаване от свобода, тоест осъденият остава в естествената си среда на живот и дейност. Считаме, че използването на института на прекъсването в случая не е удачно.
Не отричаме, че възникват обективни обстоятелства понякога да се преустанови изпълнението на отделните пробационни мерки по различни причини – било от здравословен характер, ако осъденият заболее и се наложи настаняването му в болница; било във връзка с учебни занятия; във връзка с естеството на работата му, ако се налага да пътува, примерно е шофьор или извършва друг подобен вид дейност.
Но в този случай в текстовете на чл. 211, ал. 2 и чл. 213, ал. 6 се предвижда облекчен ред за преустановяване изпълнението на отделните пробационни мерки, а именно, че с решение на пробационния служител в единия случай може да се преустанови изпълнението на пробационната мярка регистрация по настоящ адрес за 10 дни, а във втория случай – за 7 дни. Ако се налага повече от 7 или 10 дни, решението се съгласува с районния прокурор, както е записано в предложението на вносителя. При това положение, първо, се предвижда облекчена процедура, която освен всичко друго е и в полза на осъденото лице, тоест няма института на прекъсването. Ако примерно осъденият е бил един месец в болница, няма да се наложи след приключване на лечението този месец да се изтърпява допълнително, каквото би се случило, ако постановим прекъсване.
На второ място, предвижда се и процедура за облекчение от правно-техническа гледна точка. Не се налага събирането на Пробационния съвет, който е в състав от 9 до 11 души, внасянето на предложението в съда, усложнена съдебна процедура, която в някои случаи препятства да се реши оперативно въпросът.
По тези съображения предлагам да не се регламентира институтът за прекъсване изпълнението на наказанията при изпълнението на отделните видове пробационни мерки, което налага да бъде отклонено предложението за създаване на нова т. 5 в споменатата разпоредба – чл. 203, ал. 3. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата народният представител Борислав Ралчев.
Борислав Ралчев (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми малко присъстващи колеги! Разбирам защо трябва да правим цял нов закон – поели сме някакви ангажименти. Очевидно в начина, по който е направен законът, има принципни положения, които трябва да бъдат преосмислени, но е и очевидно, че това няма да стане сега.
И все пак питам: какъв е прокурорът и по каква процедура ще се съгласува с него определено действие по изпълнение на наказанието? Това е фундаментален въпрос. Сигурно колегите, които са по-навътре в този закон, ще намерят още 10-15 случая, в които има такива отношения с прокурора.
Според мен нито съдът, нито прокурорът могат да се месят в изтърпяване на наказанието, точно защото съществува специална институция, специална организация на съдебна полиция и какво ли не в тази връзка.
Според мен такъв е актът на съгласуването, за който се говори в чл. 211, още повече там става дума само за една от пробационните мерки – за подписването. Струва ми се, че би трябвало да се вгледаме малко повече в действията на прокурора и на съда на други места – нямам предвид прекъсването, но аналогията на чл. 211 с чл. 203, ал. 3, т. 5, е несъотносима, защото чл. 211 е за една от конкретните мерки, свързана с подписа. Не мога да приема, че нещо трябва да се съгласува с един районен прокурор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Има ли други изказвания?
Господин Василев, заповядайте да отговорите на въпроса.
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Господин председател, господа народни представители! По принцип съм съгласен със становището на господин Ралчев, но искам да обърна внимание на следното. Не става дума само за чл. 211, ал. 3, а става дума за чл. 213, ал. 6, за която споменах. Като се има предвид, че при поправителния труд се предполага, че осъденият е в трудово правоотношение с определен работодател, това означава, че прекъсването също е възможно – в случай на заболяване, участие в учебни занятия и т.н. Безвъзмездният труд в полза на обществото е по 200 часа годишно, което означава, че във всеки един момент безвъзмездният труд може да бъде преустановен и за изпълнение може да бъде определено друго време, в което осъденият да може да изпълнява това си наказание. Така че с чл. 211, ал. 3 и с чл. 213, ал. 6 по същество се решават въпросите за преустановяване изпълнението на пробационните мерки в случай на обективно възникнала необходимост.
Защо трябва да се съгласува с районния прокурор? Може би не е най-удачното решение в случая, но има законодателна логика. Прекъсването на лишаването от свобода в момента се изпълнява от прокуратурата по чл. 415 от Наказателния кодекс. Лишаването от свобода е по-тежко наказание от пробацията и би следвало правомощията на прокуратурата при преустановяването на пробационните мерки в логическа връзка да бъде разрешено и при пробацията. В противен случай трябва да променяме както Наказателнопроцесуалния кодекс, така и Закона за изпълнение на наказанията в настоящия проект. От правно-техническа гледна точка това не е обосновано.
Ако ние се отказваме от принципа за участието на прокуратурата в наказателното изпълнение, това предполага коренна промяна на концепцията, което не може да стане с промяна в един или два текста. Може би при обсъждането на някой бъдещ закон да стигнем и до този извод. Но прокуратурата се явява орган по изпълнение на пробацията и лишаването от свобода по нашето наказателно право, а доколкото ми е известно и в други европейски страни прокуратурата продължава да изпълнява такива функции.
Така че поддържам предложението за текста на чл. 203 по вносител – без т. 5 към ал. 3. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По чл. 211?
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: По чл. 211 си остава тук, няма спор. Той е приет.
И по чл. 213, ал. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други изказвания? Няма.
Господин Стоилов, когато ще гласуваме предложенията на Диана Хитова за създаване на т. 5, трябва да се има предвид, че представителя на вносителя предлага да не се приема, Вие имате становище на комисията, че по принцип предложението се подкрепя.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Ще се гласува отделно за отпадането на т. 5.
Член 204 на вносителя е подкрепен от комисията.
Същото се отнася и за чл. 205, и чл. 206.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 207:
„Чл. 207. (1) В 3-дневен срок от получаването на съдебния акт пробационният служител призовава по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс осъденият да се яви за изпълнение на наказанието.
(2) Когато осъденият не се яви без уважителни причини 3 дни след изтичането на указания срок се уведомява съответният прокурор, който разпорежда принудителното му довеждане.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 208.
Има предложение на Диана Хитова и Стойко Танков, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 209:
„Чл. 209. (1) В 14-дневен срок от началото на изпълнение на наказанието се изготвят:
1. оценка на осъдения, която определя степента на риска от рецидив и причиняването на сериозни вреди и съдържа анализ на причините и условията, които ги пораждат;
2. индивидуален план за изпълнение на пробационните мерки и мероприятия за въздействие върху причините и условията, пораждащи риска от рецидив и причиняването на сериозни вреди.”
Аз мисля, че на едно място четох „значителни”. След това ще се уточни текстът, така че навсякъде да бъдат използвани едни и същи определения.
По чл. 210 има предложение на Диана Хитова и Стойко Танков – в чл. 210 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „задължително” се добавя „ежедневно”.
2. В ал. 2 думите „безвъзмезден или” се заличават.
3. В ал. 4 накрая се добавя „когато мярката се изпълнява там”.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 3 и го подкрепя по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 210:
„Чл. 210. (1) Пробационната мярка е задължителна регистрация по настоящ адрес и се извършва чрез подписване на осъдения пред пробационен служител или пред определено от него длъжностно лице.
(2) Когато на осъдения е постановена и пробационна мярка поправителен труд, задължителната регистрация може да се извършва по месторабота.
(3) Времето за стационарно или домашно лечение, удостоверено с подпис от личен лекар, на осъденото лице се зачита за изтърпяно наказание задължителна регистрация.
(4) Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес се изпълнява по план, изготвен от пробационния служител и съгласуван със съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи.”
По чл. 211 комисията подкрепя текста на вносителя, като в ал. 1, т. 1 думата „обществен” се заменя със „служебен”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 212, 213, 214, 215, 216, 217 и 218.
По чл. 219 има предложение на Диана Хитова и Стойко Танков, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 219:
„Чл. 219. (1) Изпълнението на пробационната мярка поправителен труд се организира по местоработата на осъдения от пробационния служител.
(2) Удръжките от възнаграждението се изчисляват от брутното месечно възнаграждение на осъдения, получено от служебни и трудови правоотношения или хонорари.
(3) Когато осъденият бъде уволнен или премине на друга работа, той уведомява незабавно пробационния служител. При преминаване на друга работа изпълнението на поправителния труд продължава по новата месторабота.
(4) Когато осъденият не може да изпълнява поправителния труд по уважителни причини, продължително заболяване, настъпила трайна или временна нетрудоспособност, пробационният служител внася пред Пробационния съвет предложение за замяна на поправителния труд с друга мярка.”
Предложение на Диана Хитова и Стойко Танков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 220, за чл. 221 и за чл. 222.
Има предложение на Диана Хитова и Стойко Танков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 223 и чл. 224.
В дадената номерация се подкрепят и текстовете на чл. 223, 224 и 225.
По чл. 226 има предложение на Диана Хитова и Стойко Танков – в ал. 1, т. 1 да се промени задължението на осъдения за ежедневна регистрация по настоящ адрес в задължение за регистриране веднъж седмично, веднъж месечно или да се смекчи интензивността на електронното наблюдение.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 226.
По чл. 227 има предложение на Диана Хитова и Стойко Танков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 227.
По чл. 228 има предложение на Надка Балева, което е оттеглено.
Има предложение на Диана Хитова и Стойко Танков – в чл. 228, ал. 3, изречение второ се изменя.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 228:
„Чл. 228. (1) При внасяне на предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобода при условията на чл. 43а от Наказателния кодекс изпълнението на пробационните мерки се спира.
(2) Остатъкът от наказанието пробация, който се заменя с лишаване от свобода, се изчислява към датата на внасяне на предложението по ал. 1.
(3) Когато по време на изтърпяване на наказанието пробация се постанови мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест или бъде приведена в изпълнение друга присъда по отношение на осъденото лице с наложено ефективно наказание лишаване от свобода, изпълнението на пробационните мерки се спира. В тези случаи пробационният служител прави равносметка за изтърпяната част от наказанието пробация и я изпраща на съответния прокурор, привел в изпълнение наказанието.”
Може би трябва да бъде „изчислява”, защото равносметката включва някакъв оценъчен елемент, а тук е въпрос на изчисляване на срока, който е изтърпян и който остава.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 229, чл. 230 и чл. 231.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 232:
„Чл. 232. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, разпоредбите относно изпълнението на наказанието лишаване от свобода се прилагат и при изпълнението на наказанието пробация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Стоилов, при представянето на чл. 209 пропуснахте да прочетете текстовете на алинеи 2 и 3 – за стенографския протокол.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: За протокола:
„Чл. 209. (2) Програмата за оценка на осъдения се изготвя от Съвета по изпълнение на наказанията и се утвърждава от министъра на правосъдието.
(3) Индивидуалният план за изпълнение на пробационните мерки се изготвя от пробационния служител с участието на осъдения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви – за да бъде пълен протоколът.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по Част трета – от чл. 200 до чл. 232 с новите редакции на някои от членовете?
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По чл. 224 предложението от народните представители Диана Хитова и Стойко Танков е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Глава седемнадесета – Изпълнение на наказанията конфискация на имущество и глоба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седемнадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 233:
„Чл. 233. (1) Наказанието конфискация се изпълнява от Националната агенция за приходите по:
1. местонахождението на конфискуваните движими и недвижими вещи;
2. постоянния адрес на осъдения, когато са конфискувани парични суми съобразно разпоредбите за събиране на държавни вземания.
(2) Иззетите при изпълнение на конфискацията недвижими и движими вещи се предоставят на Националната агенция за приходите, а паричните суми се внасят в приход на републиканския бюджет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 234.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 235:
„Чл. 235. Наказанието глоба се изпълнява от Националната агенция за приходите по постоянния адрес на осъдения съобразно разпоредбите за събиране на държавни вземания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата по Глава седемнадесета, по текстовете на тези три члена. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Глава осемнадесета – Изпълнение на наказанията лишаване от права и обществено порицание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осемнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 236, чл. 237, чл. 238 и чл. 239.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми колеги, имате думата по тази глава – от чл. 236 до чл. 239 по вносител. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Част четвърта – Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част четвърта.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 240:
„Чл. 240. Доколкото в тази глава не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 241, чл. 242 и чл. 243.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 244:
„Чл. 244. (1) Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в затворите или в поправителните домове с писмено разпореждане на съответния прокурор след съставяне на заключителен акт от разследващия орган или с писмено разпореждане на съдията – след внасяне на обвинителния акт в съда.
(2) Прокурорът може да разпореди и преместването от арест в най-близкия затвор или в поправителен дом, в района на който се осъществява досъдебното производство или се води делото, на обвиняеми, по отношение на които действията по разследване и другите процесуални действия са приключили, но поради усложнена фактическа или правна обстановка по делото изготвянето на заключителен акт ще се забави.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 245.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 246, като ал. 2 се изменя така:
„(2) Обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело не подлежат на задължително изолирано настаняване, освен ако има изрично мотивирано разпореждане на съответния прокурор или съд.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 247:
„Чл. 247. (1) Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в затвора, в района на който се осъществява досъдебното производство или се разглежда делото.
(2) Непълнолетните се изпращат в поправителен дом.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 248:
„Чл. 248. (1) В затворите и в поправителните домове обвиняемите и подсъдимите се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато:
1. са обвинени за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор;
2. грубо или системно нарушават установения ред, с което застрашават сигурността в затвора или в поправителния дом.
(2) В случаите по ал. 1 настаняването се извършва с писмена заповед на началника на затвора или на поправителния дом. Копие от заповедта се изпраща на прокурора, упражняващ надзор за законност.
(3) Разпоредбите на алинеи 1 и 2 се прилагат и в арестите. Заповедта по ал. 2 се издава от началника на ареста.
(4) Заповедите по алинеи 2 и 3 подлежат на обжалване пред районния съд по местонахождението на затвора или ареста при условията и по реда на чл. 111.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 249.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 250, като ал. 1 се изменя така:
„(1) Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг само по разпореждане на наблюдаващия прокурор или по разпореждане на съответния съд само за извършването на действия по разследване и други процесуални действия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 251, чл. 252 и чл. 253.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 254:
„Чл. 254. (1) Обвиняемите и подсъдимите имат право на среща със своя защитник незабавно след задържането им.
(2) По време на срещите със защитника обвиняемите и подсъдимите могат да предават или да получават само писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка.
(3) Срещите на обвиняемите и подсъдимите с адвокати, защитници и повереници могат да бъдат наблюдавани, но разговорите им не могат да бъдат слушани и записвани.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 255, чл. 256, чл. 257, чл. 258, чл. 259, чл. 260 и чл. 261.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по Част четвърта „Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража”.
Господин Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев (БНД): Благодаря, господин председател.
Очевидно, че тази глава е един съществен принос към разработването на тъй важната материя, защото тя касае и мярката за неотклонение задържане под стража. Това е особено важно, защото този режим досега не се подчиняваше на някакви стриктни правила и остатъци от досегашния режим намираме и в така предложените норми. Например, според мен систематично е мястото още в чл. 243 да бъде посочено, че на този, който е задържан, веднага му се разяснява правото на защита и му се осигурява такава, ако той желае. Това е пропуснато в чл. 243. В други текстове по принцип се говори за това, че има право на защита, но това от първия момент не е отразено.
За мен не е ясно в чл. 246 на какво основание и с какъв акт, и по каква мотивация, обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело не могат да подлежат на задължително изолирано настаняване, освен ако има изрично мотивирано разпореждане на съответния прокурор и съд.
Лицето е обвиняемо. Ако погледнем систематичното място на този текст ще видим, че то вече е в онази фаза, в която досъдебното производство е приключило. По правило обвинителният акт е изготвен или е в онази фаза, в която всички материали от досъдебното производство са завършени. Какво е съображението на един съд, който още нищо не знае по това дело, ама нищо не знае, защото делото не е отишло при него? И какво е съображението на един прокурор, за да може да разпорежда изолиране на подсъдимите и обвиняемите един от друг?
Такива права не могат да бъдат осъществявани и такива отнемания на права по отношение на подсъдими също не могат да бъдат налагани, още повече с неясните конструкции: „мотивирано разпореждане на съответния прокурор”. Какво ще бъде то? Че могат да си говорят? Ами, ще си говорят. Ще си говорят! Ще си обсъждат делото? Ще го обсъждат.
Трябва да се престане с тази порочна практика да се счита, че едно лице, което е задържано под стража няма никакви права. Ограничителните права изчерпателно се изреждат и такива становища свише на прокурора и незнайно защо – и на съда, въобще не могат да бъдат слушани. Пак повтарям този въпрос: какво прави съдът в този текст?
Член 248 – задържането в постоянно заключени помещения. Това е форма на изтърпяване на наказанието. Работата на съда е: произнася присъда пет години лишаване от свобода, която по каноните на правото и на Наказателния кодекс постановява режим – лек, строг и така нататък, както е записано в закона и каквото е записано в закона. Какво прави в този текст: „има съответно разпореждане на прокурора или на съда”?
Аз разбирам, че материята е твърде специфична, но въпросите ми не са само риторични. Те са отправени и към вносителя, ако щете, в крайна сметка, и към Правната комисия: какво правят тук прокурорът и съда в една област, която въобще не е тяхна? Още повече, че ние имаме долу в чл. 248 законов текст, който казва: „Когато наказанието е лишаване от свобода повече от 15 години” и т.н., „тогава може да бъде държан в изолатора” – това е законов текст.
Очевидно е, че съображение на прокурор и съд досежно начина на процедиране при изтърпяване на мярката задържане под стража, защо не, както говорих и предния път по отношение на лишените от свобода, не може да има никаква друга мярка, говоря за прокурора, освен мярката и преценката му досежно спазването на закона в местата на лишаване от свобода, а съдът, след като удари чукчето и произнесе присъдата, въобще не може и да си отваря устата – никакви консултации, никакви съвети и прочие.
В същата логика върви и чл. 250. Кои са процесуално-следствените действия, когато делото е завършило, та съответният прокурор може да мести? Тук е вече по-добрата редакция от страна на Правната комисия, защото предложената ал. 1 на чл. 250 гласеше: „Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг само по разпореждане на наблюдаващия прокурор или по разпореждане на съответния съд”. Това ли е работата на съда – да движи по територията на подсъдимите бъдещите хора, които се изправят пред него и си търсят правосъдие? За да може единият, който ще бъде съден в Силистра да бъде преведен в Петрич, този от Видин – в Малко Търново. Нали разбирате, че това категорично не може да бъде прието, защото това накърнява правото на защита и всички права на гражданите, независимо дали са лишени от свобода, дали са задържани или не. И още по-малко, защото крайно време е да се разбере, че тогава, след като е създадена институцията, която се представлява от господин Василев, след като имаме отговорностите на министерството в тази връзка, след като имаме цели служби развити по вертикала и по хоризонтала, какво прави наблюдаващият прокурор?
Уважаеми колеги, не искаме да се разделим с някои неща от не толкова далечното минало или просто не можем да осъзнаем, че правата са вече различни и че правилата трябва да се спазват и особено внимателно да бъдат гледани, когато се правят.
Имаше един много интересен текст, който благодарение на дебата в Правната комисия намери своето подобрение. И този текст беше свързан с правото, което осъществява защитника в отношенията си с подзащитния си. В първоначалното предложение беше записано: „срещите на обвиняемите и подсъдими с адвокати, защитници и повереници могат да бъдат наблюдавани, но разговорите им не могат да бъдат записвани”. Комисията допълни и каза: „и слушани”. Защо не беше предвидено това в първоначалния проект? Това е толкова елементарно и толкова отдавна се говори на тази тема.
Извинявайте, господин Стоилов, има може би някаква грешка в това какво помня от заседанието на комисията, но ние не говорихме ли и за свиждане насаме? Значи, става дума да не се злоупотребява, но аз пък твърдя, че тези правила трябва да бъдат така написани, че да не могат да се злоупотребяват, а не пожелателно „да не се злоупотребява”!
Вие ще се съгласите, че предаването е ясно. Неща се предават само във връзка с делото, няма никакъв спор. Това са правила, които от памтивека съществуват. Наблюдение може да има, слушане не трябва да има и правилно комисията го утвърди, но срещата насаме – тя може да се осъществява в съответното помещение и наблюдавана оттам, а може полицаят да си сложи едни тапи в ушите или наблюдаващият служител и да каже: „аз не те слушам”, и да ти седи, и да ти гледа в книжата. Това, уверявам ви, става! Това е чл. 254.
Това са изключително важни материи, свързани с правата на човека. Затворникът, задържаният, подследственият, че е човек, не може да има спор, поне от по-ново време, от по-нови концепции. Затова много ви моля да бъдем прецизни в тази материя, да не се водим от популистки и други изказвания на несведущи хора, и да не позволяваме щото правата на човека да бъдат накърнявани в една толкова деликатна област, каквато е тази, с която се занимаваме в момента.
Така че моите предложения са: действията на прокуратурата и съда, които нямат място в тази сфера на деятелност, да бъдат заличени и текстът да бъде подобрен – този, който цитирах преди малко, да не бъдат слушани, записвани и да имат самостоятелни условия за работа, защото примерите в обратна посока са предостатъчни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имам само един въпрос. Между първо и второ четене нали тази дискусия сте я водили в комисията?
Борислав Ралчев: Да, с правене на едно малко подобрение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Сега ад хок го правите в залата, така ли?
Борислав Ралчев: Не, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Защото между другото Вашите предложения са много важни.
Борислав Ралчев: Аз знам, че са много важни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Касаещи правата на задържания, който още няма влязла в сила присъда.
Борислав Ралчев: Ние утвърждаваме едни нови демократични принципи и трябва да бъдем много стриктни в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Благодаря.
Мисля, че имаше едно допълнение тук от господин Ралчев по отношение на това, което постигнахме като редакция в комисията, и може би то подлежи на уточняване в тази насока, за която той говори. Защото, искам пак да обърна внимание, неговото смущение идва от това, че в ал. 3 той не оспорва необходимостта от наблюдаване на срещите на обвиняемите и подсъдимите с адвоката, но да не се превърне наблюдението в подслушване на съдържанието на разговора без специални средства. Може би тук трябва да приравним тези комуникации на обвиняемите и подсъдимите със лишените от свобода, защото този въпрос е решен в чл. 76 и ще ви го цитирам – текст, който вече беше докладван:
"(2) Лишените от свобода могат да бъдат консултирани от адвокат по свой избор. Те могат да се срещат с адвокатите насаме, да си кореспондират без ограничение и да ползват телефонна връзка по всяко време през деня".
Ето тук е казано: "с адвокатите насаме".
Борислав Ралчев (БНД, от място): Извинявайте, господин председател, ако ми позволите. Имам предвид в онзи текст, който казва кои са първоначалните действия, които изясняват правата...
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Нали посочихте чл. 254?
Борислав Ралчев (БНД, от място): Това го има, но трябва да имаме този запис там, веднага, където пише, че се съобщава на роднините и му се разяснява правото на защитник. Там, веднага.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Нека тогава да го погледнем. Мисля, че не е спорен въпросът, че както за лишените от свобода, така и за обвиняемите и подсъдимите срещите с адвоката трябва да бъдат насаме, така че да се изключва възможност да се проследява тяхното съдържание. Нека да погледна, за да мога да кажа с най-малко допълнение в текста как това може да стане, защото при лишените от свобода е казано "насаме", докато тук е използвана друга редакция.
Ако господин Василев има готов отговор на този въпрос, може да го каже, за да уточним редакцията на тези текстове в последната глава, за която говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Василев, заповядайте. Имате думата.
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Господин председател, благодаря Ви.
Господа народни представители, ще направя няколко пояснения по дискусията, която водим във връзка с текстовете за обвиняемите и подсъдимите. В чл. 243 действително правото на защита не е изрично упоменато, но в края на краищата разделът е "Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража". Правото на защита е неотменимо право и според мен би било по-добре, ако изрично се регламентира в Процесуалния закон, а не в Закона за изпълнение на наказанията и Закона за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража.
Другото, което спомена господин Янаки Стоилов, е, че така или иначе ние сме засегнали тази материя в главата относно лишените от свобода. Искам да обърна внимание, че текстовете за лишените от свобода директно се отнасят и за обвиняемите и подсъдимите, тъй като има един препращащ текст в чл. 240, че доколкото в тази глава не се предвижда друго, разпоредбите за осъдените важат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите. Аз не смятам, че без изричното упоменаване на правото на защита в чл. 243 по някакъв начин накърняваме статута или правата на обвиняемите и подсъдимите. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Става дума, че всичките останали права, които сме изброили тук, като незабавно да се уведомят, са права във връзка с изпълнението на мярката, господин Ралчев, а правото на защита е неотменимо процесуално право. Аз смятам, че би било редно, ако изрично го регламентираме, то да бъде не тук, а в Наказателнопроцесуалния кодекс, където се уреждат постановяването на мярката и основните права от статута на задържания. Това е моето становище.
Що се касае до останалите предложения, в чл. 246, ал. 2: "Обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело не подлежат на задължително изолирано настаняване, освен ако има изрично мотивирано разпореждане на съответния прокурор или съд".
Искам да напомня, че до настоящия момент обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело задължително се изолираха, дори без постановление на прокурор или на съд. Значи тук е допуснато едно съществено, сериозно изключение - че те не подлежат на задължителна изолация, а мотивираното разпореждане на съответния прокурор или съд в някои случаи има смисъл, защото обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело стават сериозни неприятели в хода на разследването. Има случаи, когато показанията на един обвиняем засягат правата на друг обвиняем. В тези случаи, ако ги настаним съвместно, не в една килия, а в един коридор, могат да последват много сериозни неприятни неща. Конкретен случай – Бургаският с Митьо Очите, да кажем. Няма съвместимост между нито едно от лицата, които са съпроцесници по това дело, и ако имат физически контакт помежду си, последиците могат да бъдат непредсказуеми и непредвидими. Точно в този случай смятам, че мотивираното заключение на съдията или на прокурора би помогнало на администрацията на следствените арести и на местата за лишаване от свобода да предотвратят конфликти, възникнали на тази база. Хипотезите могат да бъдат и други, но аз не искам да стигаме до казуистика и да търсим и други оправдания.
Член 248 – не знам защо ми се струва, че вие обсъждате варианта, който беше внесен в Законодателната комисия, но не и след настъпилата редакция. Тук разпореждането на прокурора и на съда отпадна като основание за настаняване в постоянно заключени помещения. В текста, който се предлага, такива правомощия на съда и на прокурора не се предвиждат.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Те се обжалват.
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Да, те се обжалват пред съда и пред прокурора.
Ето, вижте: „са обвинени за престъпления, за които се предвижда лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор; грубо или системно нарушават установения ред”. Тази изолация се постановява със заповед на началника на затвора или поправителния дом, а в случаите, когато лицето е настанено в следствения арест, от началника на ареста.
В ал. 4 пише, че заповедта за настаняването в заключени помещения се обжалва пред съда по реда на чл. 11. Тук ми се струва, че ... (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Член 250 – пак Ви смущават съдът и прокурорът, което е основателно. Но, забележете, в редакцията след обсъждането в Правната комисия има едно сериозно изключение. Те могат да правят разместването само във връзка с извършване на процесуално-следствени действия, не по принцип да ги местят кога и както си пожелаят, а само във връзка с извършване на процесуално-следствени действия. Това може да стане, ако, да кажем, обвиняемият от Силистра – използвам Вашия пример – трябва да бъде заведен в Петрич за провеждане на очна ставка за разпознаване или за някакъв вид такова следствено действие. Това става с ...
Борислав Ралчев (БНД, от място): Защо прокурорът? Администрацията, а не прокурорът!
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Администрацията откъде ще знае, че се налага? Този, който води делото, е логично да извършва разпореждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Василев, предлагам да не влизате в диалог с господин Ралчев. Изложете Вашите виждания.
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Извинявайте!
Струва ми се, че тук няма основание да презюмираме използването на правомощия от съда и прокурора в противоречие с интересите на обвиняемите и подсъдимите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Това е в чл. 248.
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: За чл. 254 стана дума. Не искам да го коментирам.
Фактически това са моите бележки по изложените съображения от господин Ралчев. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Смятам, че въпросите се доизясниха. Няма разлика в тяхното възприемане по същество.
Правя само две важни редакционни допълнения, в резултат на поставените въпроси и дадените разяснения:
- в чл. 243, ал. 2 след думите “на задържаното лице” да се добави думата “незабавно” и нататък текстът продължава;
- в ал. 4 на същия чл. 243 след израза “при настаняване на задържаните лица в местата за лишаване от свобода те” добавя се “незабавно” и нататък текстът продължава;
- в чл. 254, ал. 3 окончателната редакция да бъде възприета по следния начин:
“(3) Срещите на обвиняемите и подсъдимите с адвокати, защитници и повереници се извършват насаме. Те могат да бъдат наблюдавани, но разговорите им не могат да бъдат слушани и записвани.”
Смятам, че така се изясняват всички въпроси, които може би са предизвиквали известно двусмислие за непълнота, и с оглед и на генералното позоваване, че за лицата, които са обвиняеми и подсъдими, се прилагат всички мерки за лишените от свобода.
Смятам, че прилагането няма да създаде никакви колебания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Аз мисля, че с тези редакции, господин Ралчев, ...
Борислав Ралчев (БНД, от място): И в чл. 243 подписът се запазва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да.
Когато се гласува, трябва да бъдете в пленарната зала и да внимавате за редакционните поправки, които са направени в залата ад хок.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, § 2 и § 3.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
“§ 4. Разпоредбите на чл. 17 и 18 се прилагат и за Главна дирекция “Охрана” към Министерството на правосъдието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи за изказвания по тези параграфи? Няма.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
По § 5 има предложение от народния представител Борислав Китов, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага текста на вносителя за § 5 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място като § 4.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 6 и предлага да отпадне.
Предлагам да не го чета, тъй като в следващата точка предстои да обсъждаме предложенията за промени в Наказателния кодекс. Всъщност тези предложения са приети, но те са отнесени към съответния кодекс.
По § 7 има направено предложение от народните представители Диана Хитова и Стойко Танков – в § 7 от Преходни и заключителни разпоредби се създава т. 5:
“5. В Глава тридесет и пета се създава Раздел Vа:

“Раздел Vа
Прекъсване на изпълнението на
наказанието пробация

Основание за прекъсването
Чл. 450а. Изпълнението на наказанието пробация или изпълнението на отделна пробационна мярка може да бъде прекъснато при:
1. изключителни причини от личен или обществен характер – за не повече от три месеца;
2. тежко заболяване на осъдения – до оздравяването;
3. раждане и отпуск за гледане на дете – докато детето навърши една година;
4. невъзможност за изпълнение на пробационна мярка до замяната с друга пробационна мярка или замяна с лишаване от свобода.

Орган, който прекъсва изпълнението
Чл. 450б. (1) Изпълнението на наказанието пробация се прекъсва от районния прокурор по местоизпълнението му.
(2) Предложение за прекъсване може да прави и:
1. началникът на Областно звено “Изпълнение на наказанията”;
2. председателят на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 8 и предлага да отпадне, тъй като по същата причина това е част от материята на Закона за контрол върху взривните вещества и този въпрос ще бъде обсъждан там.
Има направено предложение от народния представител Борислав Китов, което е подкрепено по принцип и е отразено на систематичното му място като § 9.
Комисията предлага текста на вносителя за § 9 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място като § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 6.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 7, 8, 9, 10 и 11:
“§ 7. В Кодекса за социално осигуряване се правят следните изменения:
1. в чл. 4, ал. 1, т. 4 думите “Закона за изпълнение на наказанията” се заменят със “Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража”;
2. в чл. 69:
а) в заглавието думите “Закона за изпълнение на наказанията” се заменят със “Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража”;
б) в ал. 2 думите “Закона за изпълнение на наказанията” се заменят със “Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража”.”
Същите са и промените – тази замяна в точки 3, 4 и 5, а именно в чл. 230, ал. 3, т. 3, буква “в”; в чл. 262, ал. 1, т. 4 и в чл. 282, ал. 1, т. 3, буква “в”.
“§ 8. В Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, в чл. 10, ал. 1, буква “в” думите “чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията”, се заменят с “чл. 73 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;”.
§ 9. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в чл. 24, ал. 2, т. 1, буква “д” думите “Закона за изпълнение на наказанията” се заменят със “Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража,”.
§ 10. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона се издават подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
§ 11. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема програма за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода в съответствие с чл. 43, ал. 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
„§ 13. Законът влиза в сила от 1 юни 2009 г., с изключение на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, която влиза в сила три години след приемане на програмата по § 11.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Колеги, имате думата за изказвания по Преходните и заключителните разпоредби. Текстовете на § 7, 8 и 9 отпадат по предложение на комисията. След това има предложение да се направят нови параграфи 7, 8, 9, 10 и 11. Няма желаещи за изказвания.
При това положение Законопроектът за изпълнение на наказанията и задържането под стража на второ четене е представен, предстои негово гласуване утре или в петък.
Продължаваме, колеги, съгласно програмата.
Точка шеста – Първо четене на Законопроекта за избиране на членове на Европейския парламент от Република България. Както обяви председателят, тази точка ще се обсъжда утре. Днес ще има разисквания във Временната комисия за промени в изборното законодателство.
Точка седма – Проект за решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2009 г., ще бъде гласуван утре.

Затова продължаваме нашата работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Докладът на Комисията по правни въпроси е раздаден на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев (БНД): Имам едно предложение на добра воля като се позовем и на Вашия опит, господин председателю, и на тази многоуважавана и все по-празна зала.
Все пак става въпрос за Наказателен кодекс, все пак става въпрос за много сериозни неща. Дали е подходящо в този състав да обсъждаме толкова важни проблеми? Според мен, не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Това е Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс за второ четене. Какво предлагате, тъй като днес гласуване няма, дори да предложите процедурно?
Борислав Ралчев: Да минем нататък, а утре в малко по-добър състав да го разгледаме. Има и други точки, да ги видим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има, разбира се.
Борислав Ралчев: Един, двама, трима, петима, деветима, до тринадесет стигнах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Все пак виждам доста народни представители от юридическото тяло.
Има ли някой, който е против?
Господин Казак, заповядайте.
Четин Казак (ДПС): Доколкото разбрах колегата Ралчев направи процедурно предложение за отлагане разискванията по тази точка и преминаване към следващата точка. Аз правя обратното процедурно предложение да продължим. Наистина Наказателният кодекс е една много важна и сериозна материя. Мисля, че колегите, които се интересуват от тази материя, са в залата, а тези, които ги няма, при една подкана, ако председателят призовe квесторите да поканят народните представители, мисля, че ще дойдат още колеги. (Реплика на народния представител Олимпи Кътев.)
Съвсем спокойно бихме могли да започнем, защото по която и да е точка няма да съберем повече народни представители от тези, които така или иначе се интересуват от съответната материя. А гласуването, както знаете, не може да бъде днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Колеги, не мога да подложа на гласуване – днес гласувания няма, включително и на процедурни предложения. Така че консенсус няма.
При това положение вървим по програмата, господин Ралчев – така диктува правилникът.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Представям ви Доклада на Комисията по правни въпроси по второто четене на „Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс”. Аз няма да следвам практиката, като някои мои колеги, да четат всички дати и броеве на „Държавен вестник”, с които е изменян законът.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 1, 2 и 3:
„§ 1. В чл. 41 ал. 6 се изменя така:
(6) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално, се определят от съда съобразно разпоредбите на този кодекс и на специалния закон.”
§ 2. В чл. 42б, ал. 1 накрая се добавя „в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично”.
§ 3. В чл. 43а, т. 2 след думите „лишаване от свобода” се поставя запетая и се добавя „като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи за изказвания по новата редакция на § 1, на § 2 и на § 3? Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 4:
„§ 4. Създава се чл. 58а:
„Чл. 58а. Когато в производството по чл. 372, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата по новата редакция на § 1 на вносителя, който по новата номерация на комисията става § 4.
Господин Янаки Стоилов желае думата.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Да привлека вашето внимание – това е един от най-важните и дискусионни текстове, който определя условията за провеждане въобще на съкратено следствие и по този въпрос имаше различни варианти за постигане на по-добри от досегашните резултати. По-добри, под което разбираме баланс между необходимостта от ускоряване и облекчаване на доказването на фактите в досъдебното и съдебното производство, от една страна, и налагането на справедливо наказание на извършителите, включително на най-тежки престъпления, от друга.
Сега предложената редакция стеснява диапазона, в който органите на обвинението и съда могат да правят преценка. Обръщам внимание, че в този случай не може да бъде наложено най-тежкото наказание.
Заедно с това поставям на вашето внимание още едно предложение, което мисля, че е напълно актуално: да се изключат от обхвата на съкратеното производство умишлените убийства, тоест в случай на умишлено причинено убийство, на смърт да не може да се прилага този ред. Основанията ми за това предложение са две. Едното е, че във всеки случай на причиняване на смърт трябва по още по-убедителен начин да бъдат доказани всички факти по делото, защото в противен случай само потвърждаването на тези факти от обвиняемия, разбира се, ако те не противоречат на другите факти по делото, които са събрани, може да бъде достатъчно, за да се премине към тази процедура.
Второто, което за мен също е от значение – дори могат да се допуснат злоупотреби, когато някой, който не е извършил най-тежкото престъпление, по едни или по други причини бъде принуден или мотивиран да поеме отговорност за чуждо деяние, след като е сигурен, че значително ще бъде смекчено наказанието, което иначе би му било наложено. Той може да бъде подтикнат дори да замести, съвсем грубо казано, извършителя.
Мисля, че има случаи, в които бързината, облекчаването на производството трябва да отстъпят пред провеждането на процеса в неговата пълнота и възможност съдът да наложи наказанието при установяване на фактите, без да се съобразява с облекчаващите условия по чл. 55 – когато той може да слезе и под минимума за съответното престъпление.
Ако тази идея се възприема, смятам, че по-подходящо е тя да бъде отразена чрез създаването на нова разпоредба в Наказателнопроцесуалния кодекс – чл. 369а, която да гласи приблизително: „Съкратено съдебно следствие не се допуска за умишлени убийства.” Или ако използваме досегашната правна техника, да бъдат изброени тези глави и раздели, защото убийство има не само в главата за престъпления срещу личността, но и при общоопасните престъпления.
Така че на този въпрос мисля, че трябва да обърнем специално внимание – ако е необходимо, и в утрешното заседание на комисията. Аз го поставям, за да може тази дискусия да започне сега и да не се смята приключена с предложението, което комисията внася за обсъждане и поставя на вашето внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Ралчев, имате думата. Този въпрос е изключително актуален днес, с обществено звучене в България.
Борислав Ралчев (БНД): Благодаря, господин председател. Вие като че ли налучкахте пулса на проблема.
Дали някой в тази зала ще приеме, че убийствата ще свършат в днешния ден; жестоките, вулгарни, неприемливи от всяка гледна точка на обществото деяния ще престанат? Какво ще направим, ако не дай си Боже, утре се изправим пред онзи, немския случай – просто е неприятно да бъде цитиран?
Очевидно вие имате предвид случая във Варна. Аз имам няколко възражения. Не може да се прави закон по повод дело! По повод Стависки, кънкьора, пипнахме определени текстове. Докъде ще стигнем по този начин? Всъщност става въпрос за неразбиране.
В днешните предложения от народния представител прочетох – те не са на вниманието на залата в настоящия момент, не запомних кой, който казва, че човек може да си признае вината и да ползва някаква привилегия, ако той смята, че е привилегия, само ако е на досъдебното производство, тоест предварителното производство. Е, сега много станаха хората, които се бъркат в цялата тази история.
Тук нека да разберете едно: не става въпрос за признаване на вина при съкратеното производство. Става въпрос за две обстоятелства. Тези обстоятелства се приемат за установени точно съобразно обвинението, а не съобразно подсъдимия! Разберете го.
В единия случай казваме: всички доказателства – такива, каквито са събрани, протоколи на свидетели, така, така, така - ги приемам. Нали това е искало обвинението? Нали целта е да се съкратят тези безкрайни процеси? Само ако имаме друг повод, да не цитирам хората с цветисти имена, ще обърнем нещата и ще кажем: „Какво правите, бе? Защо десет години не ги осъдихте – Крушата, Ябълката и Черешата?
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Някои ги убиха.
Борислав Ралчев: Да, в това време някои имаха злата участ да не могат да бъдат подсъдими. Коя логика ще възприемем?
Вторият текст е: признаваш фактите. Какво повече, да не употребя онзи махленски израз „по-голям гювеч”, по-голямо признание на това, което се стреми и има задължение да установява и да доказва обвинението? Нали това говорим – че този процес бил тромав, че този процес водел до бавене, до манкирания, до лошите адвокати, които го отлагали? Днес е болен единият, другият има хрема, трети го боли ухото.
Сега изведнъж, когато постигаме резултат, който в статистиката, която беше изнесена пред Комисията по правни въпроси, се изразява в процента 13, дано да не греша, господин Стоилов, изведнъж това, което тръгнахме да правим, това, което се поддържа от всички магистрати, забележете, хората, които го прилагат, хората, които мотивират своето мнение не само от четене на вестници какво се е случило днес и какво, не дай си Боже, ще се случи утре! Така наказателно право не се прави! Винаги ще има страхотии, винаги ще има психопати, винаги ще има хора с психологични, психиатрични отклонения на личността. Това е характерна особеност на тази материя.
Няма да приема предложението на господин Янаки Стоилов, защото то се отнася за чл. 115, господин Стоилов, където наказанието е от 10 до 20, тоест обикновеното убийство, което по правило има битов характер в 90 на сто от случаите, а Вашата теза и обосновката държеше сметка за чл. 116 в основни линии.
Но в чл. 116 какво пише? До 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Предложеният текст в Комисията по правни въпроси – ал. 1, казва: не може да се приложи текстът доживотен затвор без замяна. И се получава изключителната привилегия на доживотен затвор. Хайде да бъдем малко пó реалисти. Затворът не е общежитие за благородни девици!
Знаете ли какво означава 10, 15, 20 години затвор? А доживотен затвор? Съжалявам, че го няма тук господин Василев – да каже къде са ви проблемите в техните затвори, какво представлява един затворник с доживотен затвор.
Не можем така да реагираме на всичко, което е станало, всичко, което е възмутило до дъно обществото, прилагаме и нашето възмущение към едно законодателство, което няма такива измерения и не може да бъде подчинено на такива условия. Още повече, че загърбваме и се отказваме от това, което е основна политика като политика въобще и като правна политика - бързина на съдебното производство, реализация на всички дела, а не мотаенето им. Като започнем от всички изисквания на Европейския съюз и всички програми на правителството, всички ние – юристи и неюристи, се съгласяваме, че така повече не може. Не можем да правим по 10-15 години процеси, защото те си губят смисъла!
И това, което представлява само 13 на сто от случаите, трябва да се увеличава, защото не се накърнява справедливостта на обществото и на конкретното дело, защото справедливостта се определя от един орган, който е оторизиран свише, тоест от Конституцията, и той се нарича съд.
Нека да не се поддаваме на такива емоции, които си имат една характеристика на отрицание - категорична, но от гледна точка на науката, от гледна точка на Наказателния кодекс, не могат да бъдат споделени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Ралчев.
За реплика думата има господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Мисля, че тази дискусия трябва да я водим с достатъчно внимание, така че е добре, че се представят всички възможни аргументи. Дори в моето предложение аз съм отбелязал специално чл. 116 и направих по-общо предложението, за да отворим тази дискусия. Мисля, че заслужава голямо внимание точно чл. 116, защото наистина доживотният затвор е достатъчно тежко наказание, но доживотният затвор без замяна, все пак на практика може да бъде заменен в последствие било по пътя на амнистиране или на други обстоятелства, които да настъпят.
И аз поставям този въпрос, защото ако ние искаме да убедим обществото, че няма да се стигне до прилагане на несъразмерни наказания поради възможности, които законът позволява, а не само заради преценка на съда, ние ще изострим обществените настроения. Има опасност да се поднови настойчиво искането за възстановяване на смъртното наказание. И добре е, че засега обществото търси решение в рамките на тези принципи, които са поставени.
Мисля, че ние имаме достатъчно опит – и злополучен, и добър, по отношение на въвеждането на споразумението, което е другият важен инструмент за ускоряване на процеса. Мисля, че в резултат на неблагополучията се стигна до добра формулировка, до която...
Тук влиза министър Тачева и я въвеждам веднага в дискусията – видях, че в концепцията за нов Наказателен кодекс, а все още мисля, че министерството не се е ангажирало изцяло с авторството върху нея, се предлага отпадането точно на ал. 6 – за случаите на престъпления, извършени в пияно състояние, с причиняване на смърт, да може да се прилага чл. 78а, защото много щял да се ускори процесът.
Тъкмо ние напипахме този баланс, който мисля, че приема и обществото, който и на съдебната система не й връзва ръцете, и тръгваме отново да ревизираме неща, които са започнали да работят по своя сполучлив начин. И точно в съкратеното производство сега е момента, в който да намерим това решение. Предлаганият от комисията текст е добрата основа, но трябва да преценим дали тя е най-добрата и дали, както аз поставих въпроса, не се налага в нея да направим някакви ограничени, но важни допълнения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това е първа реплика. Няма други реплики.
Господин Ралчев, имате право на дуплика.
Борислав Ралчев (БНД): Благодаря, господин председател.
Умишлено не засегнах процесуалният аспект, защото не може да стане тази работа, ако стриктно се хванем за процеса и за правилата, да въвеждаме нови обстоятелства, които ги няма в предложението.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Не е въпросът тук до процедура.
Борислав Ралчев: Нека да говорим неща, които са пределно ясни. Аз апелирам към всички юристи, и особено тези, които са били в наказателните зали и знаят за какво става въпрос, да възприемем максимата, че когато общественото мнение влезе в наказателната, пък защо не и в другата съдебна зала, нещата стават лоши.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Да не говорим, че така е и за пленарната зала.
Борислав Ралчев: Няма голяма разлика. Няма голяма разлика, защото ще ви кажа – необходимо е да имаш достатъчен обем знание, за да можеш да разбереш какви са правните последици. И когато вестниците се пълнят с "Вина! Вина! Вина!", и как да им обясним на хората, на обществото? Аз казвам, че обществото трябва да бъде просветено коректно, а не некоректно.
Вие много добре знаете, че по повод на един друг закон сме давали неудачния пример – хайде, сега да премахнем смъртното наказание, като всички знаем какво ще бъде. И, ако днес аз предложа тук да премахнем смъртното наказание, под влияние на това, което се е случило, гарантирам ви, че 90% от обществото ще гласува. Така не може! Така не може, няма място...
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: По-скоро да се въведе...
Борислав Ралчев: Да, да. Разбирате ме за какво става въпрос.
След като е извървян един път на развитие, който доказва положителното си влияние, не можем ад хок, по повод на някакъв случай – отвратителен, разбира се, да променяме цял един закон.
Смятам, че това, което беше обсъждано много дълбоко – знаете, че на този текст Правната комисия отдели много внимание. Намерихме едно съгласие, намерихме една редакция, която е удовлетворителна дори и за това общество, и за тази пленарна зала, за която Вие говорите, господин Стоилов, дори и за тези, които разбират от тази работа и знаят какви са правните последици за това.
Аз апелирам да бъдат приети нещата, така както бяха представени и препоръчани от Правната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, госпожо Николова, за изказване.
Елеонора Николова (независим): Благодаря Ви, господин председател. Колкото пъти се спираме на този текст, толкова пъти залата ще се раздвоява, защото ние всички усещаме, че упреците, които идват извън залата, са абсолютно основателни.
Няма как да си затворим очите, че в резултат на редица причини, там криминолозите ще кажат какви са, жестокостта като че ли става белег на нашето общество. Ние всеки ден сме стресирани, стреснати от случаи на необоснована жестокост, необяснима жестокост. Тази жестокост в един момент не получава нормално за човека наказание, нормално за виждането на хората наказание.
Вярно е, че сега господин Стоилов говори за тези два последни случая, които са фрапантни – в Студентския град и убийството на варненската студентка. Това са случаи, които при съкратеното производство ще приключат с наказание различно от това, което тези хора би трябвало да заслужат.
Но аз ще кажа на господин Стоилов: сега той дава пример, защото тези две убийства са налице и защото наистина са фрапантни, но аз питам: какво ще се случи, ако тук съвсем наскоро, не дай си Боже да е така, но се случи някакво много тежко изнасилване на дете, на девойка? По същия начин ние ще бъдем изправени пред невъзможността да отговорим с адекватна наказателна политика. Това показва, че с изключване на текстове от съкратеното производство няма да свършим работата, защото във всички случаи ние можем да се натъкваме на много драстични случаи по всеки един от текстовете, които касаят личната свобода, неприкосновеност, пълната неприкосновеност, просто да изтръпваме от жестокостта и от нещата, които не сме виждали досега.
Ето защо аз си мисля, че още един път трябва да разсъждаваме по приложението на чл. 55 от Наказателния кодекс, защото не можем да обясним на хората какво значи да наложиш наказание при условията на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Вярно е, че в съдебната практика признанието по принцип винаги се е приемало като смекчаващо отговорността обстоятелство и няма съдия, който да не го отчита, но когато наред с това признание имаш драстична за случая, необоснована жестокост, липса на мотив освен садистичен, и всичко останало, няма съдия, който да приложи чл. 55 в такива случаи. А ние казваме на съдиите: „Вие сте едни съдебни статисти, на вас не ви се разрешава да разсъждавате, просто на вас закона ви казва, че вие прилагате чл. 55 от Наказателния кодекс”. Ние не можем помежду си да се обединим и съгласим с това, а искаме хората да го разберат и да приемат, че е справедливо.
Господин Ралчев, аз няколко пъти не Ви поправям – ние не говорим, че улицата е влязла в съдебната зала. Ние в залата на Народното събрание не можем да останем глухи към улицата, защото когато моралът на хората и нашият морал се разминат, това значи, че ние сме сбъркали, а не хората. В този смисъл аз все бих искала и бих пледирала в чл. 58а да дадем едно изключение на съда, че по изключение съдът не може да приложи чл. 55.
Нека да дадем тази защита на самите съдии - да бъдат адекватни на съдебния казус, защото ние тук всъщност им казваме: „Вие може да видите най-големия изрод, който някога обществото е раждало, но нямате право да разсъждавате. Вие прилагате наказание при изключително многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Вие сте съдебни статистици. Вашата съвест, вашият морал, вашето виждане за справедливост нямат никакво значение, защото ние като законодатели сме решили така.”
В този смисъл аз подкрепям посоката на разсъжденията на господин Янаки Стоилов, без изцяло да се съгласявам с тях, защото не можем да слагаме текстове като изключение. Ние не разсъждаваме принципно, защото, пак казвам, ако има някакъв отвратителен случай на изнасилване, той е не по-малко нелеп, като наказание ще се получи при условията на чл. 55, отколкото и жестокото убийство, за което говорих. Така че аз искам още малко да разсъждаваме по този текст, докато не е късно, защото действително начинът, по който разсъждаваме ние, залитнали в посока на защита на подсъдимите, и начинът, по който разсъждават хората извън тази зала, започва драстично да се раздалечава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Реплика има ли?
Господин Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Николова, уважаема колежке! Умишлено се обръщам към Вас и с второто обръщение, защото то е съдържателната част. Ние като практици много добре знаем, че принципът за това, че съдът в крайна сметка определя наказанието и не може да му бъдат слагани никакви ограничения е свещеният във всяко едно наказателно право, пък и поначало в съдийската дейност. Няма спор, Вие поддържате това. Вие казвате: „Не може един съд по други съображения да бъде изключен от възможността на 100-процентова преценка.” Но този момент е преодолян със закона, който в момента е в сила.
Ние не дебатираме в момента дали да въведем този принцип, а по-скоро дали да го отменим. За да бъде въведен този принцип, основното, аз го казах само преди 10 минути, беше свързано с това, че имаме една абсолютна обществена нетърпимост към многогодишните дела и с отлагане, и без резултати в продължение на много, много години. Това е нетърпимо. Претенциите на нашите европейски съюзници, на българското общество, на българската правна система са категорични. Няма как да хванем и чифта, и тека. Много хубаво би било, но няма как да стане - по простата причина, че двата принципа се изключват един друг. То ако имаше някакъв чалъм – да.
Другият чалъм е този, който предлага господин Стоилов, но Вие много точно дадохте Вашия отговор. Ами утре като стане тежкото изнасилване, а в другиден като стане онуй тежкото, а онуй страшното, а онуй... И тук, в тази зала, трябва ката месец да променяме съобразно случая Стависки, варненската студентка и който и да е Наказателния кодекс. Струва ми се, че една от характерните особености на българския Наказателен кодекс е ширината, в която действа съдът. Казват някои хора, които са по-добре запознати, че в други законодателства няма такава широка рамка – от 1 до 10, от 10 до 20 и т.н.
В заключение, при 115 можеш да направиш 9 години присъда, при условието на 55 задължителни, може да направиш без 55 – 11 години. И Вие, и аз знаем много добре, че разлика между 9 и 11 няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Втора реплика има ли? Няма.
Госпожо Николова, заповядайте – право на дуплика.
Елеонора Николова (независим): Господин Ралчев, с огромна част от Вашите аргументи се съгласявам, но за разлика от Вас аз съм била и съдия, и то дългогодишен. Искам да Ви кажа, че това, което искаме да вменим на съдиите в момента, е дълбоко погрешно. Ако искаме да имаме магистратура, отговорна за всяко свое действие, с чисто лице, ние не можем да я връзваме по този начин, защото за съдията е много важно, наред с доказателствата по делото, да е чист и пред собствената си съвест. Искам да Ви кажа, че съм отлагала четене на присъди, за да си дам възможност още два-три дни да разсъждавам по казуса, защото знам, че отговорността в края на краищата е на този, който подписва присъдата.
Всъщност казваме на съдиите, в момента им даваме лош сигнал за недостатъчна отговорност по случая, а многообразието на съдебната зала е страшно. Там можеш да видиш най-големите трагедии, най-големите комедии и съдията е този, който, останал насаме с доказателствата, със съвестта си и със закона, трябва да бъде справедлив. Ние в момента пречим на съдиите да бъдат справедливи и затова няма защо да им се сърдим, когато един път сме им казали, че те могат да не бъдат справедливи, след това да им се сърдим, че те са извършили други човешки грехове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Аз ще се огранича в изказването си, защото бях информирана, че днес Наказателният кодекс няма да се гледа. Освен това, така както е предложен докладът на Комисията по правни въпроси, съществено се различава от доклада на вносителя. Имам предвид чл. 93, т. 20.
Какво се случи на заседанието на Правната комисия? Обсъждахме вариант на вносителя, който беше гласуван. На следващо заседание, без да бъде информиран министърът на правосъдието, се подлага на прегласуване този текст и добива съвсем ново съдържание. Очаквах, че ще има и повече народни представители, тъй като става дума за Наказателен кодекс на второ четене, за да информирам за позицията на Министерството на правосъдието, защото ми се струва, че е важно, когато гласувате чл. 93, т. 20 от Наказателния кодекс, да е ясно, че става дума за промяна на един текст, който е въведен през 2002 г. в изпълнение на Конвенцията на Организацията на обединените нации относно транснационална организирана престъпност, която следваше да въведем до 11 май 2010 г. – рамковото решение. Освен конвенция има вече и рамково решение, което е задължително, и Европейската комисия прави преглед по транспонирането на всички онези актове на Европейския съюз в националните законодателства. Ние водихме този дебат в Правната комисия, след това направихме и съответните консултации с Европейската комисия, защото аз не искам утре България да получи по някакъв начин санкция заради това, че е въвела през 2002 г. един текст, а днес този текст е отменен.
Ще изложа съвсем накратко позицията си, защото става дума действително за професионален спор. Тези колеги, които са наясно, ще ме разберат, а очаквам другите да информират парламентарните си групи, за да може при гласуването да има идея за това, че има различна позиция от тази, която беше изложена пред Правната комисия, след това по неясни съображения е прегласувана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Извинявайте, госпожо министър, за кой параграф става дума?
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Параграф 6.
Ще взема отношение с няколко думи и за съкратеното следствие, въпреки че нямам готовност и ще говоря на прима виста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Защото не сме стигнали до § 6 на второ четене, но тъй като взехте думата, заповядайте. Сега сме на § 4.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Аз ще говоря по § 6 и след това ще отида да върша друга работа, защото казвам, че не бях информирана, че днес ще се разглежда в залата Наказателният кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По-бързо свършиха предните точки.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Става дума за това, че в сега действащия текст на закона, в текста на чл. 93, т. 2, който е § 6 от законопроекта, са включени и думите: „чрез които се цели да се набави имотна облага”. Тоест организираната престъпна група се свързва със съответната цел. Аз помолих колегите да извадят – направете си и вие този труд да видите, че в нашето наказателно законодателство има текстове, които са свързани със съучастие, с престъпна група, с престъпна организация и на последно място – организираната престъпна група, чиято цел е да се събере и да набави материална облага.
Знам, че ще ми се възрази, че текстът на конвенцията и на рамковото решение казват, че това е по-малко. Говорим за преамбюла и за чл. 1. Но нека да кажем как Германия е транспонирала тази норма. Тя казва “имотна или властова облага”. Не премахва облагата въобще, а слага други облаги, защото когато се събираш в организирана престъпна група, то е за облага. Дори и при пчелите – са написали моите експерти – където не се говори за организирана престъпна група, пак е ясна целта: да запазим кралицата майка и да съберем мед. Ако искаме да водим борба срещу организираната престъпност в България, за транснационалната организирана престъпност, питам: като изключим имотната облага, вероятно ще увеличим делата, които ще отчитаме срещу организираните престъпни групи, но кой ще преследва материалния интерес? По какъв начин това ще се обезпечава в рамките на първоначалната, на досъдебната фаза, каквото ще бъдем задължени да направим, и как ще се конкретизира целта?
Много трудно е да докажеш организирана престъпна група. Повярвайте ми, няма текстове, които да кажат: “Вие събрахте ли се? Събрахме се. Структурирахте ли се? Взехте ли решение кой за какво ще отговаря в организираната престъпна група?” Такова разследване не може да се проведе. Когато премахнем материалния интерес, ние премахваме една от хипотезите на организираната престъпна група, която трябва да я има в нашето законодателство. Тя беше въведена през 2002 г. с този текст. Сега премахването на материалния интерес ще доведе до състояние, в което вероятно няма да имаме съответствие с рамковото решение – говоря не за конвенцията на ООН, а от друга страна при прегледа за хармонизиране на законодателството ни ще се установи, че всъщност ние не преследваме материалния интерес от организираната престъпна група, която цел, установявайки това имущество, е да бъде конфискувано в полза на държавата.
Две думи за съкратеното съдебно следствие. Една терористична група няма да бъде подведена по този, а по друг текст. Мога и сега да го кажа кой е. Има текст в Наказателния кодекс, защото организираната терористична група пак е с цел – да всява страх и още нещо. Вижте точно текста в Наказателния кодекс. В момента не мога да го цитирам изцяло по памет. Но и тя е създадена с цел. Терористичната организирана група има цел - тя не е да набавя материална облага, но е да всява страх и други неща. Говорим за общи неща.
Не гласувайте § 6, защото това няма да доведе до увеличаване на делата и оправяне на стъкмистиката при борбата с организираната престъпност.
Ще кажа няколко думи за съкратеното следствие. Прав е господин Стоилов, че ние водехме доста дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Извинявайте, госпожо Тачева. Вашето предложение е § 6 да отпадне, така ли?
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Да.
Дебатът за съкратеното съдебно следствие го водим още от промените на Наказателнопроцесуалния кодекс, разбирайте от миналата година, защото конкретните текстове досега бяха там. Сега с тази норма в Наказателния кодекс намерихме някакъв баланс.
Едновременно с това господин Ралчев е прав и аз също няма да се съглася, че съдът трябва да действа под натиск или ние трябва да променяме законодателството всеки ден съобразно някакъв конкретен случай. Трябва да имаме принципи. Затова разработваме концепция за наказателна политика и за наказателен кодекс. Приели сме, че там този въпрос трябва да се дебатира и да се обсъди за какво и как трябва да бъде приложен.
Нека ви припомня, че от първия Наказателен закон на България от 1896 г., преди 113 години, съдията е можел да слиза под минимума, дори без да прилага формата на съкратено съдебно следствие, тоест дори не като бонус.
Оставете да помислим още малко как да изглежда този текст, когато готвим концепцията, а сега подкрепете текста, предложен от комисията и от вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте за изказване господин Янев.
Яни Янев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, госпожо министър! Бяхме стигнали до § 4 и в тази връзка ще изкажа няколко съображения. Въвеждането на съкратеното съдебно производство в случаите, когато се признават обстоятелства и факти по делото, е доразвитие на института на самопризнанието, който съществуваше и който беше едно от сериозните основания съдът да го счита като сериозно смекчаващо вината обстоятелство. И тогава, и сега принципът е един и същ. Не може присъдата да се гради само на това, че извършилият престъплението признава вината си при самопризнание или признава факти и обстоятелства по делото и облекчава процедурата. Във всички случаи се събират доказателствата, във всички случаи се доказва извършването на престъплението, независимо от позицията на извършителя. В този смисъл възможността за прилагането на облекчената процедура при фиксираните дадености на това, че се пада под минимум от 55 или се преминава към друга алтернатива за налагане на наказания, което да е абсолютното задължение на съда, бих казал, че в този смисъл излизаме извън многогодишната практика да се прави преценката за размера на наказанието, което трябва да се налага. Тоест това, което колегата Николова развива като теза е нещо, което лично на мен ми импонира.
Очевидно е, че в нашата действителност имаме друг проблем, на който трябва да дадем отговор, трябва да дадем ход. Този проблем е със забавянето на съдебното производство. Тук онова, което сме свикнали да възприемаме като начин, по който да се постига справедливостта чрез съдебното решение на базата на позицията и мотивите, които съдът ще изложи необвързано от задължителната разпоредба на закона, която да каже: “това правиш, това правиш, или при тези обстоятелства ти не можеш да наложиш по-тежко наказание”, се компенсира с необходимостта да търсим по-бързите процеси.
Предложението на колегата Стоилов за това да се помисли за умишленото убийство – бих казал, че за прилагането на текста на съкратеното производство по чл. 372, ал. 4 трябва да бъде направено по един по-общ начин, по-общ механизъм, за да излезем от това, че визираме едно-единствено престъпление, че в момента сме едва ли не под натиска на конкретно обстоятелство, което е примерно жестоко убийство. Тук може би трябва да помислим, за да създадем и да върнем баланса между възможността съдията да преценява размера на наказанието и онези случаи, когато е важно да имаме и бързи съдебни процеси. Това е балансът на обществената справедливост, която съчетава и двете неща – справедливото наказание и бързината на процеса като част от справедливостта на възмездието.
Именно затова като че ли е по-добре не да говорим за конкретно умишлено престъпление – убийство, ако трябва да развиваме тезата. Когато има престъпление и в резултат – настъпила смърт, когато има престъпление с резултат тежка телесна повреда, или когато имаме престъпление, извършено в пияно състояние, това са онези моменти, които във всички случаи възбуждат общественото чувство за несправедливост на крайния резултат на присъдата, независимо дали ще бъде приложена в този вариант или ще се ползва привилегия по друг начин.
Затова ми се иска да имаме варианта на още един допълнителен дебат в Правната комисия за варианта на текста, който сега се предлага.
Но и нещо друго. Министър Тачева спомена, че в новата концепция за Наказателния кодекс ще се мисли за формите, под които да се прилага съкратеното производство и за кои случаи да се прилага то. Аз се питам: колеги, при това положение няма ли да изпаднем в състоянието в много кратки срокове да създаваме различни текстове, които ще променят отношението и възможността за налагане на наказания срещу престъпниците. До вчера ще сме със сега действащия текст, от утре – с този, ако това се приеме. Това вероятно ще бъде по-късно, ако е за догодина или за следващия мандат. Но все пак да не бъде нещо, което да се случва много често, през няколко месеца – възможността за прилагане на тези норми, което ще ни изведе в част от хипотезите на амнистията, които прилагаме сега. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, господин Ралчев.
Борислав Ралчев (БНД): Благодаря, господин председател.
Когато преди пет или шест години в тая зала гледахме онези наказателни текстове, които касаеха взимането на наркотици, и общественият проблем, свързан с еднократната доза, аз се осмелих да кажа, че това е една материя, в която трябва да пипаме много внимателно.
Видях отношението на колегите в гневните им погледи. Те бяха достатъчно възпитани да не ме обругаят. Тогава принудихме, госпожо Николова, съдиите от пръстите си да измислят чл. 55, защото ние – много умните и много знаещите, за еднократна доза при полуболестно състояние и пр., сложихме долна граница 10 години. Хайде сега наложете оня казус към този казус и ще разберете, че нещата не стават така.
Господин Янев, има една приказка, на която аз ще кажа половината, а Вие ще разберете другата й половина – „и туй в туй, и душата в рая” – няма такова нещо. Е няма такова нещо! Не може да стане! Или имаш принцип дискреция на съд ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Така е, така е.
Борислав Ралчев: Не може да стане тази работа. Или имаш дискреция на съд и там вече пипаш долна, горна граница и т.н., имаш и правила, имаш и наказателни техники – не сме ги измислили ние с Вас, или въвеждаш това правило. Ценността на целеният резултат е в случая.
Ако искате, дайте да запишем един текст, който всички ще одобрят, и цялата общественост – за мутрите нула толерантност, само смъртно наказание. Но нали знаете, че в наказателното право така не става.
Постигнахме нещо с цената на много усилия – едно обстоятелство, което трябва да бъде адмирирано, защото голямата болка е крушата и ябълката, и десетте години, и петнадесетте години. А тук дискрецията не е толкова съществено накърнена. Пак повтарям за тези, които знаят за какво става въпрос – дали наказанието по чл. 115 е 11 години или е 9 години, няма никаква съществена разлика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Как да няма? Две години човекът ще лежи повече в затвора.
Борислав Ралчев: Няма, няма, няма! Не там е заровено кучето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Знам, че там не е заровено кучето. Кучето е заровено да се върнем към класиката – Наказателния кодекс от 1968 г. да не го пипаме. Това е класиката.
Борислав Ралчев: Господин председател, много пъти съм Ви приканвал, когато аз се изправя, защото знам, че Вие ще го поднесете по-добре, да слезете тук. И сега Ви каня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, госпожо Николова.
Елеонора Николова (независим): Уважаеми господин Ралчев, никога не можем да поставим на везната на Темида от една страна справедливостта, от друга страна – бързината.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Между бързината и справедливостта винаги има разлика.
Елеонора Николова: Да, вярно, че е така. Но правото е толкова по-добро, колкото по-скоро обслужва идеята за справедливост, а не обратното. Аз не искам и не мога да обясня тежки, фрапантни престъпления, на които ние казваме чл. 55 – многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Това е нонсенс. Няма как в такъв случай да кажеш това. Просто няма как да кажеш това.
Вярно е, че бързината се постига, вярно е, че ние ще постигнем много ефективни присъди, защото следствието и обвинението са слаби – ние, като законодатели, признаваме това. Защото само чрез съкратеното производство ние можем да имаме повече осъдителни присъди. Това е грозната истина. Но аз пак казвам: в един такъв дебат трябва да сме много внимателни, защото накърненото чувство за справедливост на българския гражданин в момента не може да бъде възстановено и ние не помагаме с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Янев. (Реплики между министър Миглена Тачева и народният представител Елеонора Николова.)
Ама правото е изкуство за справедливостта и доброто, госпожо министър. Изкуство! Зависи в чии ръце е.
Яни Янев (НДСВ): И понеже правото е изкуство, ще кажем, че е много по-трудно да достигнеш изкуството. Един прост пример – ако накараме един литературен гений, примерно ако кажем на Радичков да напише „януари” само с „Ъ, Ю, Я и Щ” примерно, колкото и да е гениален, няма да може да го направи. И понеже говорим за изкуство, ние казваме възможността на правото като изкуство и резултатът от това изкуство да се получи, когато този, на който ние по закон сме дали правото да решава и да въздава справедливост, да има възможности да го преценява.
Не оспорвам необходимостта от съкратените производства и това трябва да е ясно. Но правната техника, това, с което не мога да се съглася с колегата Ралчев, и отговарям конкретно на него – правната техника трябва да работи по начин, по който прилагането на закона да създава баланса и усещането за справедливост. Тоест крайният резултат от съдебния акт, който да съчетава необходимостта обществото да получи бърза справедливост, да не бъде с усещането, че така получената бърза справедливост в крайна сметка не е справедливост, защото е прекалено леко приложен закона за нещо, което е ясно, че е тежко престъпление. Моралът на който и да е гражданин, в което и да е общество, това като краен резултат е неприемлив. От тая гледна точка поставих дискусионно тези теми, защото ми се струва, че наистина има възможност да пообсъдим още малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, остават около 5 минути. Имам да направя няколко съобщения. Заслужава си дискусията да продължи и по въпросите, които и министърът постави, а и народните представители.
Утре гласуванията:
1. Гласуване на Законопроекта за ратифициране на Меморандума във връзка с участието в Европейски експертен център за публично-частно партньорство между Европейската инвестиционна банка, Комисията на Европейските общности, Федералното министерство на финансите на Република Австрия, Федералното министерство на транспорта, строителството и градските въпроси на Федерална република Германия, Експертния център по публично-частно партньорство на Фламандското правителство, Министерството на икономиката, индустрията и заетостта на Френската република, Парпублика С.А. – Португалия, Датските власти за предприятия и строителство „Малтийска компания за управление на инвестициите” ООД, Министерството на икономиката и финансите на Република Гърция, Министерството на финансите на Република България, Министерството на финансите на Република Финландия, Министерството на финансите на Република Ирландия, Министерството на финансите на Република Латвия, Министерството на финансите на Република Литва, Министерството на финансите на Кралство Нидерландия, Министерството на икономиката на Република Полша, Министерството на финансите на Република Словения, Министерството на финансите на Словашката република, Бюрото за планиране на Република Кипър, правителството на Уелс и Техническото звено за проектно финансиране към Министерския съвет на Италианската република.
2. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
3. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
4. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.
5. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Знаете, комисиите заседават от 14,00 и от 14,30 ч., за което е съобщено.
Утре в 9,00 часа продължаваме.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Пенко Атанасов

Станчо Тодоров