Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-04-10

Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Метин Сюлейманов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Има необходимия кворум – откривам пленарното заседание.
Заповядайте за процедура.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение за свикване на извънредни заседания на парламента на 13 и 14 април 2009 г. - в понеделник от 14,00 ч. и във вторник от 9,00 ч.:
Основен дневен ред – промените в изборното законодателство, тоест промените в Закона за избиране на народни представители.
Второ, законопроекти за изменение и допълнение на Закона за водите.
Трето, Законопроект за отбраната и въоръжените сили на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение?
Янаки Стоилов (КБ, от място): Само допълнение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля, режим на регистрация за процедурното предложение за извънредни заседания в понеделник от 14,00 ч. и във вторник от 9,00 ч. със съответния дневен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 171, против 9, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.
Едно съобщение.
Заявление от народния представител Яне Георгиев Янев, председател на парламентарната група „Ред, законност и справедливост”:
„Уважаеми господин председател, с настоящото Ви уведомявам, че е образувана нова парламентарна група с наименование „Ред, законност и справедливост”. Изпълнени са всички изисквания на чл. 12 и следващите от нашия правилник. Налице е минималният брой нейни членове, всеки един от които не членува в друга парламентарна група, и са изготвени необходимите документи – решение за образуване и списък на ръководството и членовете, подписани от всички народни представители от състава на групата.
Моля на основание чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да регистрирате новата парламентарна група „Ред, законност и справедливост” и нейното ръководство, а така също да съобщите тези обстоятелства в първото пленарно заседание на Народното събрание.”
Което и правим. Към това заявление има решение и декларации на народни представители, които желаят да се образува тази нова парламентарна група.

Както ви е известно, уважаеми народни представители, и вчера беше съобщено, предстои ни гласуване на Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 162 народни представители: за 152, против 5, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Доктор Адемов, заповядайте за процедура.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 148 народни представители: за 146, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.

„ЗАКОН
за ратифициране на Договора между Република България и
Руската федерация за социална сигурност

Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, подписан на 27 февруари 2009 г. в Москва.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение на второ четене по този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 146, против 3, въздържали се 3.
Законът за ратифициране на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност е приет и на второ четене.


Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, господа народни представители! Нека да бъде поканена госпожа Анелия Мингова, представляваща Висшия съдебен съвет, да влезе в залата във връзка с обсъждането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Понеже имаме кворум, можем да гласуваме това процедурно предложение.
Моля, гласувайте предложението за допускане на Анелия Мингова, представляваща Висшия съдебен съвет, в пленарната зала.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите госпожа Мингова в пленарната зала.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 има предложение от народния представител Янаки Стоилов, което комисията подкрепя.
Предложение от народните представители Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 18, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 3 накрая се добавя „с изключение на тези на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи”.
2. В т. 4 накрая се добавя „както и за участие в международни проекти, включително финансирани от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 2 има предложение от народния представител Янаки Стоилов, което комисията подкрепя частично.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) За изборните членове на Висшия съдебен съвет се прилагат разпоредбите на членове 219, 221, 224 и 330.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 3 има предложение на Любен Корнезов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на Елеонора Николова, което също е подкрепено.
Има предложение на Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова, което не е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 накрая се добавя „както и броя на съдебните служители – по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт”;
б) т. 12 се изменя така:
„12. одобрява Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите и Етичен кодекс на съдебните служители;”;
в) в т. 13 думата „прокуратурите” се заменя с „прокуратурата”;
г) т. 16 се изменя така:
„16. одобрява автоматизираните информационни системи за органите на съдебната власт, осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост и приема наредба за реда на тяхното изграждане, внедряване, използване и развитие;”;
д) създава се т. 18:
„18. предлага на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му.”
2. В ал. 2 думите „а когато те се отнасят за прокурорите и военните следователи – на главния прокурор” се заличават.
3.В ал. 3, изречение второ думите „два пъти и половина” се заменят с „три пъти”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Янев.
Яни Янев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
По този параграф е отхвърлено предложението ни с колегите Манолова и Дикова – да бъде отменено изречение второ на чл. 30, ал. 3, което поставя ограничение в параметрите на числеността на административния състав на Висшия съдебен съвет и посочва, че той не може да бъде повече от два и половина пъти. Това е основният текст на закона. С изменението сега се приема, че административният състав не може да бъде повече от броя на членовете на Висшия съдебен съвет.
Искам да обърна внимание на уважаемото народно представителство, че това е единственият устройствен закон, който по този начин регламентира броя на щата на административния състав на този орган. Мисля, че възприетият от Народното събрание принцип – че когато ние осъществяваме контрол, по същество е да осъществяваме контрол чрез бюджета. Ясно е, че бюджетът на съдебната власт се одобрява от Народното събрание. Естествено е, че когато той е фиксиран и ясен, в никакъв случай Висшият съдебен съвет не може да предприема действия за безгранично разширяване на състава си, с което да увеличава и бюджетните си разходи, а би трябвало да се вмести в определеното от парламента и Закона за бюджета. Отпадането на това ограничение обаче създава допълнителна възможност, а именно спокойно в рамките на съдебната система да бъдат размествани служители, така че да се оптимизират дейностите в рамките на администрацията, която обслужва съдебната система.
Изхождайки от тези съображения, аз моля да бъде подкрепено нашето предложение, което е отхвърлено от комисията - по същество това ограничение за броя на състава да отпадне, както е фиксиран. Повтарям, че това е единственият случай с устройствен закон така да се регламентират нещата. Подобни са съображенията ни и във връзка с ограниченията, които имаме по отношение на Инспектората, но това е следващ текст, който ще коментирам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Заповядайте, госпожо Мингова.
Анелия Мингова: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще бъда съвсем кратка и няма да използвам юридически аргументи, няма да се позовавам на принципа за равенство и да се аргументирам по-подробно. Искам да отправя колегиален апел към вас, за да подкрепите предложението, направено от народните представители Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова.
Ще кажа само няколко чисто прагматични аргумента.
Откакто Висшият съдебен съвет стана постоянно действащ орган, има нови функции и нова роля. На него му е необходимо да оперира с достатъчен административен капацитет, за да може да изпълнява тези свои функции. Не е необходимо да се налага да заобикаляме закона и да използваме под друг начин възможностите да запълним този административен капацитет, като използваме администрацията на други органи на съдебната власт или като назначаваме служители на граждански договори. В крайна сметка с това, което прави Висшият съдебен съвет, неговите правомощия не са насочени към обслужване на неговите членове. Това е свързано с обслужване нуждите на цялата съдебна власт и на всички магистрати. В този смисъл да се извежда броят на администрацията като функция от членовете на Съвета няма логика с оглед същността на неговите правомощия.
Затова съвсем човешки бих искала да обсъдите тези съображения и да ни дадете възможност в рамките на своя капацитет да оперираме и с бройката на администрацията. Безспорно е, че в рамките на финансовите възможности, които са гласувани от Народното събрание, това може да бъде направено. Така че финансовата стабилност в никакъв случай няма да бъде нарушена или накърнена.
Бих искала да помислите по нашето предложение, което направихме чрез народните представители – то се отнася и до капацитета на Инспектората, така че подходът да бъде еднакъв и да се позволи административният капацитет да бъде достатъчен за изпълняване на нашите функции.
Затова бих ви помолила в рамките на вашите възможности да подкрепите това предложение и да го имплантирате в предложението на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, госпожо Мингова.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Кратко пояснение. Вярно е, че във всяка система на управление самостоятелно се определя числеността на администрацията от лицата, които осъществяват съответната власт. Вярно е и друго, че съдебната власт е относително най-независима. Затова се налага законът да определи границите, в които тя оперира, тъй като освен законовите правила няма почти никакви други средства за комуникация между тези власти. Надявам се, че това, което сме предвидили – да се увеличи съотношението от 1 към 2,5 на 1 към 3, ще даде допълнителни възможности на Висшия съдебен съвет, за които говори госпожа Мингова, а в същото време ще предотвратим друго увлечение – да бъдат назначени определени лица и с оглед на това да се иска промяна на бюджета за следващата година, защото бюджетът на всяка една от властите трябва да осигури възнагражденията и другите необходими разходи за дейността на служителите в съответните системи.
Мисля, че периодът, в който се намира страната в момента, трябва да запази такива граници. Смятам, че решението, което е приела комисията, е в интерес и на съдебната власт, и на общата система за управление на администрацията и службите в страната като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Стоилов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 3? Няма.
Уважаеми народни представители, на балкона на пленарната зала са студенти от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, поканени от заместник-председателя на парламента Екатерина Михайлова.
Също така на балкона са и студенти от Университета за национално и световно стопанство, които са по покана на народния представител Янаки Стоилов.
Да поздравим младите колеги! (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 5 комисията подкрепя също текста на вносителя.
По § 6 има предложение на Янаки Стоилов – параграфът да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова – също параграфът да отпадне.
Това също се подкрепя от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 6 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Има предложение на народния представител Любен Корнезов – да се създаде нов § 6а:
„1. В чл. 37 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Съставът на постоянните комисии се обновява ежегодно с една трета чрез жребий.“
2. Ал. 3 става ал. 4.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 7 има предложение на народните представители Мая Манолова, Христо Бисеров, Ангел Найденов, Пламен Моллов и Лютви Местан.
Предложението е оттеглено.
По-нататък ще има и други такива предложения във връзка с тази тема.
Има предложение на народните представители Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
„§ 6. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 накрая се добавя „който е и заместник на главния прокурор”.
2. В ал. 3:
а) в т. 3:
аа) буква „а” се изменя така:
„а) заместниците му от Върховната касационна прокуратура, от Върховната административна прокуратура и за директора на Националната следствена служба, който е и негов заместник;”;
бб) създава се нова буква ”б”:
„б) прокурорите от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и за следователите от Националната следствена служба”;
вв) досегашната буква ”б” става буква „в”;
б) точка 6 се изменя така:
„6. от окръжните прокурори – за заместниците им, за завеждащите окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, за прокурорите от окръжните прокуратури и за следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури;”
в) точка 13 се отменя;
г) точка 14 се отменя.
3. Създава се нова ал. 4:
„(4) Директорът на Националната следствена служба може да изготвя предложения до главния прокурор за завеждащи специализираните отдели в Националната следствена служба и за следователите от тези отдели.”
4. Създава се нова ал. 5:
„(5) Завеждащите окръжните следствени отдели могат да изготвят предложения до административните ръководители на окръжните прокуратури за следователите от тези отдели”.
5. Досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 6, 7 и 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което ни се прави от комисията по § 6 на Закона за съдебната власт, e изключително важно и аз искам да обърна внимание върху него. С това предложение практически се прави промяна на българската Конституция. Прави се при това между първо и второ четене с едно предложение, направено някак си дори, бих казала, доста тихомълком. На първо четене такова предложение принципно нямаше. Практически имаме промяна, която не е приета по принцип на първо четене, а на второ четене се видоизменя законът. Какво се случва? Случва се това, че следствието практически преминава към прокуратурата – трябва да се каже в прав текст.
Аз ще заявя, че Демократи за силна България сме за нещо повече по същество за мястото на следствието и прокуратурата. Ние смятаме, че те въобще не трябва да се намират в съдебната власт, а трябва да се мине към конституционна промяна, която да премести следствието и прокуратурата към изпълнителната власт и да подлежат на парламентарен и граждански контрол. Всичко това обаче става през промяна в Конституцията, а не през промяна в Закона за съдебната власт. Именно затова нашите възражения са по същество начина, по който се процедира, а не дори толкова дали трябва, или не трябва да се направи промяна във функционирането на следствие и прокуратура.
Зная аргументите, които ще бъдат казани. Да, но има около 600 следователи, които стоят и почти не работят нищо, заради това, че в НПК така сме разписали текстовете. Можехме да поправим нещата още лятото, когато имаше внесен законопроект от колегата Българинов, който даваше възможност и разширяваше правомощията на следователите. Той беше отхвърлен от мнозинството в този парламент. Сега обаче да правим нещо, което, пак ще повторя, по същество е промяна на конституционни текстове - и замисъла, и идеята на Конституцията, през закон и то подадено между първо и второ четене, ми се струва, че е абсолютно нарушение, което дори ако бъде атакувано пред Конституционния съд, с лекота ще отпадне.
Затова, колеги, нека да не създаваме прецеденти, и то лоши прецеденти, в края на мандата на този парламент, които още веднъж да покажат, че наистина най-смисленото действие, което можем да направим, е просто да престанем да работим, защото каквото правим, само бели правим. Виждаме, че това, което се случва и с изборно законодателство, и с какво ли не, върви все в не особено добра посока.
Предложението ми е за отпадане на този текст, за да не нарушим Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 6?
Господин Атанасов, заповядайте.
Няма ли някой от вносителите, които са предложили този текст? Това е изключително важен въпрос, конституционен въпрос.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, аз няма да повтарям изключително силните аргументи на госпожа Михайлова, но много ви моля да обърнете внимание, особено колегите юристи, на тези текстове, които се предлагат. В това няма никаква политика. Става въпрос за принципи, заложени в Конституцията на Република България. Не може между първо и второ четене на един закон да се внасят такива съществени текстове, които са в противоречие с Конституцията на всичко отгоре.
Отделно от това искам да фиксирам вашето внимание върху същността на проблема. По времето на този мандат управляващото мнозинство се опита да направи сериозна промяна в разследването на престъпленията, тоест в досъдебното производство - да прехвърли почти изцяло разследването върху полицейските органи. Спомняте си приетия нов Наказателнопроцесуален кодекс, дебатите по него, Закон за МВР и след това изменения в Закона за МВР и към настоящия момент ние нямаме добре функциониращи полицейски органи, които да извършват това разследване. В същия момент имаме следствени органи. Останаха около 600 човека, високо квалифицирани, хора, които получават много сериозно възнаграждение и в същия момент не работят, защото съгласно НПК близо 97% от разследванията са възложени на полицейските органи, на разследващите полицаи, както последно ги нарекохме дознатели, и изобщо стана една мешавица в тази връзка.
Проблемът не е в това къде се намират следствените органи, а защо не работят. Така че наистина би следвало, и ние изпуснахме този момент през лятото на миналата година, да се помисли върху подсъдността при разследването в досъдебното производство. Трябваше тежките икономически и финансови престъпления да бъдат възложени за разследване на следователите, а не да бъдат оставени в ръцете на доста некомпетентни и неопитни полицейски органи, което на практика дава възможност именно тези тежки престъпления срещу финансовата система, икономическите престъпления, на практика да не се разследват.
С този аргумент аз ви моля – обърнете сериозно внимание. Няма нужда това преструктуриране по този начин да се случва, на практика да набутваме следствените органи сега под шапката на главния прокурор. Всички знаем, че прокуратурата е единна и централизирана. Тя е структурирана по този начин като орган и сега на практика вкарваме следствието в прокуратурата, подчиняваме го не процесуално, забележете. Оставете процесуалните правоотношения, които съществуват между прокуратурата и следствието.
Ние набутваме следствието и го подчиняваме административно на прокуратурата, което на практика внася много сериозно съмнение в неговата обективност оттук нататък. Да, добре би било да се търси начин за създаване на екипен принцип при водене на разследването, но това не би трябвало да става за сметка на самостоятелността на следствените органи, защото те на практика получават зависимост от прокурора, който, освен че им е процесуален ръководител, сега се превръща и в административен такъв. И това, пак ви казвам, е в противоречие с Конституцията.
Тази промяна може би е необходима. Аз също смятам, че трябва да се мисли в тази посока, даже и по-нататък - в смисъл, че трябва да мислим за това, разследването да бъде извадено от съдебната власт като функция, за да може да подлежи на парламентарен и граждански контрол, както беше подчертано преди това тук, но това трябва да стане с конституционна промяна, така че е недопустимо да приемем този текст.
Аз смятам така и предлагам § 6 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 6?
Заповядайте, госпожо Николова.
Елеонора Николова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Съвършено сигурно е, че лабораторните опити със следствието се правят в продължение на 20 години, в резултат на което ние не можем да кажем, че имаме разследваща институция нито в лицето на дознанието, нито в лицето на следствието, и че всъщност това се усеща най-ясно, когато материалите по досъдебното производство влязат в съдебна зала. Там се получават или оправдателни присъди, или безкрайно разтакаване на делата, защото съдиите и прокурорите вече в съдебна фаза виждат, че доказателствата издишат и, че нито едно сериозно наказателно производство не може да се проведе по начина, по който ние го познаваме от учебниците или от нашата практика, която обаче се базира на познания от 10-15 години назад. Тогава имаше органи, които знаеха как се събират доказателства, събираха годни доказателства, и в края на краищата наказателната репресия, наказателната процедура вървеше.
Аз мисля, че сега се прави един опит ние да се върнем към познатата много стара система, действала до 1989 г. Нека да кажем какво имахме дотогава: имахме едни следователи, които по същество всъщност са дознатели, защото работеха под шапката на МВР, макар и обособени като самостоятелна служба, така че останалите служби на МВР да нямат пряк достъп и натиск върху службата.
Другите служби в МВР се съобщаваха със следователите – нека така да се изразя – само чрез техните началници. Това беше работеща система, защото следователите събираха доказателства, а всички останали от оперативния състав работеха за тях, събирайки доказателства под тяхното ръководство и, разбира се, със съдействието и на прокуратурата. Прокурорът си правеше екипа – следовател, оперативна група, прокурора начело на всичко това, така че накрая да има продукт.
Отделно, ние помним института на следователите към прокуратурата – нещо, което всъщност сега се предлага. Имаше следователи към районна прокуратура, които си работеха по всички дела с непълнолетни, имаше следователи към окръжна прокуратура, които работеха всички тежки дела със смъртен резултат, пътнотранспортните произшествия, всички тежки стопански дела, така че прокурорът много добре знаеше какво прави. Когато се появи по-тежко дело, което не е толкова сериозно, то си отива в нормалния следователски апарат към МВР. Там се работи ръка за ръка с оперативните работници, а когато се появи по-сериозното, по-тежкото дело, като това не са многобройните дела, забележете, това са малко на брой, но много сериозни дела, те се работят вече от следователите към прокуратурата. Фактически ние се връщаме към един познат модел.
Аз обаче си задавам въпроса дали този модел би могъл да проработи, след като 20 години ние нямахме ясна посока. Затова беше важно в края на това Народно събрание ние най-накрая да имаме една концепция, която да бъде обща за всички политически сили.
В това отношение съм съгласна с колегите, че този въпрос не трябваше да минава полулегално между и първо второ четене, и че трябваше да бъде проблем, трябваше да бъде дебат, който да се проведе с всички политически сили и всички да сложат своя подпис, своята визия върху това накъде вървим.
Аз съм съгласна, че в края на краищата, когато се състои Велико Народно събрание, прокуратурата и следствието ще излязат от съдебната власт, защото те са пришито копче към нея. Те не могат да бъдат елемент от съдебната власт, но въпросът е какво правим сега. Мисля, че по този начин, давайки правомощия на прокуратурата да упражнява своите правомощия чрез свои колеги в прокуратурата, защото следователите ще бъдат отдели към прокуратурата, по някакъв начин се връщаме към стария модел. Все пак решаваме въпроса със заетостта на хората, които стоят безработни повече от три години, и минаваме крачка напред в посока на качествено, годно събиране на доказателства, поднасяне на достатъчен материал на прокурора, с който вече да борави в съдебна фаза.
В края на краищата ясно и категорично да кажем две неща като философия: прокурорът е господар на досъдебното производство, съдията е господар на съдебната фаза. По този начин мисля, че бихме могли да постигнем един по-добър ефект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплики?
Имате думата за реплика, господин Атанасов.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател. Все пак в тона, който Вие преди малко имахте, се учудвам как може тези, които са внесли това предложение, да не излязат да го защитят. Какво е това мълчание?
РЕПЛИКА: Тях ги няма...
Атанас Атанасов: Ами, най-вероятно се редят някъде листи и това е по-важно. Вършим глупости в края на мандата на Народното събрание.
А иначе вземам реплика не на дребно да се заяждам, но просто трябва да бъдем точни.
Системата на следствие към прокуратурата съществува до 1974 г. През 1974 г. се прави радикална промяна и тогава следствието отива изцяло в МВР, в следствените отдели. До 1974 г. са съществували следователи към прокуратурите – окръжна, районна, и следователи към МВР. Тогава – през 1974 г., се създава единният следствен апарат.
А иначе, ако става въпрос за връщане към някакви стари модели, длъжен съм да напомня това нещо, макар че на някои в тази зала няма да им хареса – до 1989 г. в България не е имало разделение на властите, защото властта е била единна и неделима, и цялата на БКП, така че да не правим такива сравнения. Живеем в съвсем ново време и става въпрос за това как днес са регламентирани нещата в Конституцията и, за да могат да се променят какво е необходимо.
Аз лично смятам, че няма нужда от никакво Велико Народно събрание. Може Конституционният съд да се произнесе по този въпрос и оттам нататък с една промяна в Конституцията да подредим държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Втора реплика няма.
Това беше нещо като реплика, но все пак право на дуплика имате, госпожо Николова.
Елеонора Николова (независим): Господин Атанасов, бих се съгласила с Вас за всичко това, но така или иначе, всички правителства имат дял за ситуацията. Така или иначе, няма избистрена концепция. Така или иначе, ние имаме едни следователи, които стоят безработни. И този въпрос дразни и боде очите.
При положение, че дознателите все още нямат капацитет, в процес на обучение са, ние сме казали: да, полицейско разследване. Това е един модел, който трябва да следваме и заради който четири години тук имаше една въртележка – три години Румен Петков нищо не правеше, след това, и сега се опитва да се създаде дознателският апарат – това, добре, но докато тези хора укрепнат, докато се научат да работят, защото това не се случва за ден, за два, ние оставаме с едни хора и продължаваме като мантра да повтаряме, че те имат много висок капацитет. Аз вече се съмнявам след три години безработица дали те имат някакъв капацитет. Това също е спорно.
Не можеш три години да оставиш едни хора нищо да не правят и след това да продължаваш да твърдиш, че те имат висок капацитет, така че прагматично трябва да се реши въпросът.
Аз съм съгласна с Вас, че хората, които са написали тези текстове, трябва да са тук с аргументите си – напоителни, обилни, за да ни убедят и нас, че евентуално този нов модел, сътворен между първо и второ четене, би могъл да проработи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 6? Няма.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 8 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
„§ 7. В чл. 42, ал. 4, думите „окръжна следствена служба” се заменят с „окръжен следствен отдел”.”
По § 9, който става § 8, комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 10 има предложение на Янаки Стоилов, което комисията подкрепя частично.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9:
„§ 9. В чл. 53 думите „чл. 350-354” се заменят с „чл. 219, 221, 224 и 330”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 11 има предложение на Любен Корнезов, което е подкрепено от комисията; предложение на Янаки Стоилов, подкрепено от комисията; предложение на Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова, което комисията не подкрепя по буква „а”:
„а) Създава се т. 1 със следното съдържание:
„1. В ал. 1 изречение второ се заличава.”
Комисията, както казах, не подкрепя предложението по буква „а” и го подкрепя по букви „б” и „в”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10:
„§ 10. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „двукратния брой” се заменя с „два пъти и половина броя”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) При Инспектората, извън администрацията по ал. 1, се назначават чрез конкурс експерти, които имат най-малко пет години юридически стаж и отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 1.”
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Експертите при Инспектората се назначават и освобождават от главния инспектор.”
4. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Възнаграждението на експертите при Инспектората е равно на възнаграждението на съдия в районен съд.”
5. Създава се ал. 5:
„(5) Инспекторатът приема Правилник за организацията на своята дейност и за дейността на администрацията и на експертите, който се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 12 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12:
„§ 12. В чл. 80, ал. 1, се правят следните изменения:
1. В т. 2 буква „б” се изменя така:
„б) информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;”
2. Точка 7 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 14 има предложение на Янаки Стоилов, подкрепено от комисията.
Предложение на Елеонора Николова, подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 13:
„§ 13. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато длъжността на съдия от районен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия от друг районен съд, съдия от окръжния съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.”
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Когато командироването по ал. 1 и 2 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова съдия от района на друг апелативен съд.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея накрая се добавя „като заповедта за командироване се мотивира”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 15 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 14.
По § 16 има предложение на Янаки Стоилов, което е подкрепено; предложение на Елеонора Николова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 15:
„§ 15. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато длъжността на съдия от окръжен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на Апелативния съд. Командироването се извършва при спазване на условията на чл. 227.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова окръжен съдия от района на друг апелативен съд.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея накрая се добавя „като заповедта за командироване се мотивира”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16.
По § 18 има предложение на Елеонора Николова, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 17:
„§ 17. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.”
2. В ал. 2 накрая се добавя „като заповедта за командироване се мотивира”.”
По § 19 има предложение на Елеонора Николова, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 18:
„§ 18. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато военен съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на военно-апелативния съд може да командирова на негово място съдия от друг военен съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.”
2. В ал. 2 накрая се добавя „като заповедта за командироване се мотивира”.”
По § 20 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 19.
По § 21 има предложение на Янаки Стоилов, което е подкрепено; предложение на Елеонора Николова, също подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 20:
„§ 20. В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато длъжността на съдия от апелативния съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг при спазване на условията на чл. 227.”
2. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова апелативен съдия от района на друг апелативен съд.
(4) Командироването на съдия по ал. 1-3 се съгласува с административния му ръководител, като заповедта за командироване се мотивира.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 23 има предложение на Любен Корнезов параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Елеонора Николова, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 22:
„§ 22. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Когато длъжността на съдия от Върховния касационен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд може да командирова на негово място съдия от апелативен или окръжен съд, който има най-малко 12 години юридически стаж. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.”.
2. В ал. 2 накрая се добавя „като заповедта за командироване се мотивира”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 24 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 23:
„§ 23. В чл. 122, ал. 1, т. 11 след думата „предоставя” се добавя „на Висшия съдебен съвет” и се поставя запетая.”
По § 25 има предложение на Любен Корнезов за отпадане на параграфа.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Елеонора Николова, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 24:
„§ 24. В чл. 123 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„ (1) Когато длъжността на съдия от Върховния административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността и не може да бъде заместван от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд, който има най-малко 12 години юридически стаж. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227.”
2. В ал. 2 накрая се добавя „като заповедта за командироване се мотивира”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
В доклада посочвате, че предложението на народния представител Любен Корнезов не се приема, но то се приема по същество. Защото цялата работа беше защо от 12 трябва да станат на 15 години.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Понеже предлагате отпадането на целия параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Така е, но аз просто казвам каква е идеята.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Тогава трябва да кажем, че предложението е прието частично и така предполагам няма да се наложи да се гласува отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да, точно така е. Даже може да заявя, че оттеглям това предложение, тъй като по същество идеята е възприета в текста.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Да, в частта, в която се различава, тъй като в останалата част това съответства на запазването на изискуемият стаж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И не е необходимо да се гласува.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Благодаря, господин председател.
Има предложение на народните представители Мая Манолова, Христо Бисеров, Ангел Найденов, Пламен Моллов и Лютви Местан, което е оттеглено.
Има предложение на Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров за създаване на § 25а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 25:
„§ 25. В чл. 136 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „Върховна административна прокуратура” се добавя „Национална следствена служба”, а след думите „окръжни прокуратури” се добавя „в състава на които са окръжните следствени отдели”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор.”.
3. Създава се нова ал. 4:
„(4) Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура.”.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Атанасов, заповядайте.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Предлагам § 25 да отпадне в духа на всичко, което говорихме преди това. Ето ги аргументите защо не трябва да се приема тази промяна, на пръв поглед сякаш просто структурна промяна. Защото това не е процесуален закон, Законът за съдебната власт е устройствен акт на Народното събрание за съдебната система. Тук обаче прозират вече тези изключително важни аргументи.
Започвам отзад напред. Всеки прокурор е подчинен на съответстващия по-горе по длъжност. Това е така и към този момент това е регламентирано, защото прокуратурата е единна и централизирана. А всички прокурори и следователи – вече се казва тук – са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура. Ето го големия проблем. На практика следствието се абсорбира от прокуратурата и следователите освен че процесуално, по съответния ред в НПК са подчинени на прокурора, което е съвсем различно, тук вече стават административно подчинени на съответния административен ръководител в прокуратурата, което е недопустимо. За какво независимо разследване ще говорим ние, след като следователят освен процесуално става и административно зависим и подчинен на прокурора? Тоест прокурорът може да изисква от него административно подчинение и това да се изкриви в процеса.
Толкова по този текст, но понеже вече съм взел думата, искам да кажа и следното.
Не взех думата по предните два текста, като смятах, че господин Корнезов ще вземе отношение, защото има негови предложения, с които аз обаче признавам, че не съм се запознал, но искам да кажа две изречения.
За какво се предлагат тези текстове? Това голям проблем ли е във висшите съдилища в България, че трябва да бъдат командировани съдии от долустоящите съдилища – апелативния и окръжния съд? Толкова голям проблем ли е, че трябва да регламентираме правомощия на техните ръководители за командироване и, забележете, без срок. Аз ще ви кажа защо се прави това, уважаеми дами и господа, командирова се съдия от долен съд, на когото му се дава конкретен казус, за да го реши и след това се връща в стария съд. С това много се злоупотребява. Тази практика беше въведена в прокуратурата от Филчев – някое щекотливо дело, което трябва да бъде замазано, докарваш един прокурор от провинцията, за да изпълни поръчката, и след това той вече има бъдеще в йерархията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, госпожо Николова.
Елеонора Николова (независим): Господин Атанасов, а не може ли да вкараме в този текст и друг разум? Вие познавате практиката на господин Филчев и знаете, че той е правил така – пращал е определен прокурор, за да извършва определена политическа поръчка. А не може ли да разсъждаваме така – че може да бъде пратен прокурор или следовател тогава, когато знаем, че местните са изцяло вплетени в модела на местен феодализъм, че прокурорът, съдията са част от този местен феодализъм? Тогава не е ли редно главният прокурор, шефът на следствената служба, ако щете, и председателят на Върховния касационен съд да имат правото да командироват съдии, за които няма подозрение, че участват в този феодален модел?
Аз всъщност съм поддържала идеята да се разшири правомощието и времето за командироване, за да могат действително съдии от друг съдебен район, прокурори от друг съдебен район, следователи от друг съдебен район да отидат там, без да съществува тази обвързаност, да могат да решат определен спор, определено дело. Защото сега, в това блато, всички са потънали в своето спокойствие. Аз мисля, че блатото може да се размести само по този начин – като хвърлиш външен камък. Вътрешен – няма как да се получи.
Аз Ви предлагам да помислите и върху тази гледна точка, която е моята гледна точка.



ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, колкото и малко да останахте в залата, ние сме на § 25, а вие правите реплики за текстове, които вече минаха.
Има ли друга реплика? (Народният представител Атанас Атанасов иска думата.)
Имате право да искате думата, не мога да Ви откажа, но се връщаме на текстове, които минаха.
Заповядайте, господин Атанасов.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря, господин председател, абсолютно сте прав. Благодаря Ви за Вашата коректност.
Така е, не набрах смелост да взема думата или може би се създаде суматоха, за да предложа тези текстове да отпаднат.
Вземам думата да направя дуплика, за да прочета текста.
Аз съм съгласен с логиката на госпожа Николова, абсолютно съм съгласен. Има местни феодали, които правораздават по своята обвързаност на място, особено прокуратурата. Сега в момента текат процеси за ново избиране на административни ръководители и се чуват баснословни суми, които се залагат, тоест търгуват се позиции в съдебната власт на място, което е ужасно за България. Ужасно е това, което се случва. Ние тук не чуваме, защото идват избори и покрай тях не виждаме в каква невероятна корупция е затънала съдебната система. Купуват се и се продават позиции, особено на апелативно и на окръжно ниво. Нещо ужасно се случва!
Текстовете, които се предлагат тук, касаят други хипотези. Текстовете казват: „Когато длъжността на съдия от Върховния касационен...” и съответно другият текст: „От Върховния административен не е зает или съдията е възпрепятстван, да може председателят да командирова съдия от апелативния или от окръжно ниво в касационното и в административното”.
Става въпрос за обратната процедура. Аз затова не взех думата. Ако ставаше въпрос за обратното, разбира се, щях да го подкрепя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 25? Къде са юристите в залата?
Атанас Атанасов (ДСБ, от място): Ето я госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Какво да обяснявам след осемчасово заседание на Комисията по правни въпроси? Тук няма да говоря на столовете и на камерите. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Законите се приемат от народните представители в пленарната зала, а не в комисията. Комисията е помощен орган.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата? Ако няма, преминаваме по-нататък.
Госпожо Дончева, искате ли думата?
Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колеги, темата за следствието стана болезнена и мисля, че наистина е по-добре да се сложи край на сагата, отколкото да продължава този ужас без край, в който държавата губи значително от своя капацитет за разследване.
Хора, които имаха претенции да са висококвалифицирани, вече успяха да се деквалифицират, защото за 10 години бездействие, това съпътства всяка професия и всяка дейност. Държавата плаща по няколко хиляди лева заплати на едно значително число магистрати – към 1000, за да си почиват.
Дълги години една част от тях се бореха да съществува тази структура, защото е важна, за да получават заплати без да работят, висейки на един конституционен текст и на едно решение на Конституционния съд, което според тях прави всяка промяна – промяна на формата на държавно устройство. Според мястото на следствието се е променяло и държавното устройство, поради което трябва да свикаме Велико Народно събрание, нещо, което е очевиден нонсенс и за което държавата плати доста пари.
Мисля, че все пак в този законопроект е предложено едно задоволително решение, което, ако не задоволява всички, задоволява преобладаващата част разумно мислещи хора, включително от самото следствие, които желаят да имат професионална ангажираност, професионална реализация и общо-взето държавата да знае за какво плаща пари. Къде да бъдат разположени следователите като административна подчиненост, това е темата на § 25.
Могат да бъдат направени различни конструкции, но общо-взето, изхождайки от това, че те преминават към прокуратурата, която по дефиниция е единна и централизирана и се ръководи от главния прокурор, не е удачно цялата следствена система да премине като капсула вътре в другата система и да запази една вътрешна йерархичност, защото става система в системата и държава в държавата.
От друга страна, възлагането на работа на следователите трябва да бъде извършено децентрализирано, когато те са извън Националната следствена служба. Децентрализираното възлагане на работа означава някакъв териториален район, в който те могат да действат и в който да им се възлага работа. Най-удобно и най-естествено е това да бъдат рамките на окръжните прокуратури, където да бъде направена проста преценка на силите и средствата – колко следователи са останали, от колко има нужда, къде да ходят да разследват и какво да разследват. Това го преценява окръжния прокурор. Те могат да разследват и дела на районни прокуратури, могат да вземат и дела, които досега са били в компетентност на МВР, поради своята фактическа и правна сложност, поради притеснение, че може да има някакви зависимости, някакви вмешателства, някакви други причини за обективно и срочно разследване. Няма никакви обратни доводи, които да бъдат оправдани.
Разбира се, имаше идея дали не могат териториите на сегашните съдебни окръзи да бъдат разширени до размера на териториалните структури на ДАНС, но това общо-взето не е възприето, защото ще създаде повече проблеми, отколкото обратното и защото трябва Висшият съдебен съвет, в рамките на административната целесъобразност за една-две години да комплектова системата, така че да работи.
Моделът, който се предлага, между другото, е правен в България до 1970 г. Дълги години е работил добре, така че не сме измислили нещо ново, нито пък топлата вода, само сме се постарали да адаптираме досегашните нужди на системата в рамките на Конституцията, с това, което България има като опит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Реплики има ли?
Господин Атанасов, заповядайте за първа реплика.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Разбра се, че госпожа Дончева не е следила дебата досега, иначе аргументите, които изтъкна, ние ги изтъкнахме същите, само че за друго решение.
Да, така е, следствието в момента не работи, получават високи заплати, само че решението не е през Закона за съдебната власт. Миналата година през лятото, когато се предлагаше промяна в НПК, за да се промени подследствеността на определени тежки състави от НК – присвояванията от чл. 201-203, мисля беше, и други тежки длъжностни и умишлени престъпления, които са от правна и фактическа сложност и които изискват по-висока квалификация, защо не го подкрепихте тогава да дадем работа на следователите, за да не получават пари на вятъра? Сега какво ги правите? Сгъвате ги и ги вкарвате в прокуратурата, административно подчинени. Какво ще работят, като влязат там, като нямат компетентност? Какво ще работят, като влязат там?
И основният въпрос – конституционният. Аз съм за това този въпрос да се реши от обикновено Народно събрание с промяна в Конституцията. Това може да стане. Направете го така, а не в последните два месеца преди закриване на парламента да правим глупости – промяна в Конституцията, обединяване на прокуратурата и следствието в един орган, изваждането им от съдебната власт и здрава разследваща полиция.
Големият проблем, госпожо Дончева, е, че вашата партия в този мандат умишлено съсипа разследването, защото вие имате от какво да се притеснявате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика? Няма.
Госпожо Дончева, заповядайте за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Атанасов, подозирам, че говорите не за залата, а за балкона.
Първо, компетентността на следователите се увеличава с всички дела от фактическа и правна сложност поради текст в НПК, който съществува от няколко години и който дава право на прокурорите да разследват всичко изцяло и отчасти. Не заблуждавайте залата! Даже тези, които не са юристи, са от няколко години парламентаристи и те слушат едни и същи приказки.
Не беше възможно с промяна в НПК да се направи това, което искахте, по причини, които са Ви известни и дискутирани тук поне осем пъти за последните четири години. Защото, съгласно ангажиментите на България по време на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, ние трябва да имаме разследване, което се намира в МВР и част от ограниченията, които ни бяха възложени, е ограничение на определени правомощия в НПК, които следователите могат да получават.
Съжалявам, господин Атанасов, заболяла ни е вече устата да повтаряме едни и същи аргументи, които са Ви известни. Ама да твърдите как БСП съсипало следствието, извинявайте! Вземете си периода 1997-2001 г., напомнете си нощите в края на оня мандат, когато вие направихте НПК не на трески, а на дреп, за да извадите всички правомощия на следствието, да го децентрализирате до степен всеки следовател да ходи на работа, когато си иска, където си иска, никой нищо да не може да му каже, вашите войни с директорите на следствието, със заместниците им, с разпарчетосването на окръжните следствени служби, докато не остана камък върху камък.
Вие не сте политическата сила, която може да каже каквото и да било за съдебната система. Защото на вашата сметка за 20 години преход са записани: разгромът на правосъдието – 1992 г., под предлог за декомунизация; разгромът и децентрализацията на съдебната система – 1997-2001 г., назначаването на човек с психически проблеми за главен прокурор, и всякакви други неща, които, извинявайте, господин Атанасов, не прикриват престъпления след някакво управление, а те разкатаха играта на държавата за 20 години и всичко това е ваше дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За процедура думата има господин Китов.
Борислав Китов (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уведомявам залата, че общият Законопроект за здравето е внесен и вчера беше направено предложение да бъде скъсен срокът на 3 дни, за да може важните текстове, които са за ТЕЛК, да минат до края на Народното събрание.
Така че срокът да тече от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля да се размножи Законопроектът за здравето и да се предостави на народните представители, за да може срокът да тече от днес.
Доктор Китов, направихте предложение за скъсяване на срока – от 7 на 3 дни, така ли?
Борислав Китов (ДН, от място): Да, до понеделник 18,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Как да гласувам това предложение, като няма кворум?
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, защото предстои гласуване.
Докато дойдат народните представители, ако въобще дойдат, да продължим със Закона за съдебната власт.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 25? Няма.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 26 има предложение от Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26:
„§ 26. В чл. 138 се правят следните допълнения:
1. В т. 3 след думите „Върховната административна прокуратура” се добавя „в Националната следствена служба”.
2. Създава се т. 5:
„5. съвместно с ръководителите на министерства и държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор.”
Има предложение за § 25б, което е оттеглено.
По § 27 има предложение на Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27:
„§ 27. Член 141 се изменя така:
„Чл. 141. (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.
(2) Апелативните прокурори всяко тримесечие предоставят на главния прокурор обобщена информация за разследванията на съответните районни, окръжни и военно-окръжни прокуратури.
(3) Съответният министър и директорът на Националната следствена служба предоставят на главния прокурор информация за разследванията по досъдебните производства по ред и показатели, определени от главния прокурор.
(4) Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от разследващи полицаи, се определя със съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на вътрешните работи.
(5) Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от военните разследващи полицаи, се определя със съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на отбраната.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
По § 29 има предложение от народните представители Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров, което е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29:
„§ 29. Член 147 се изменя така:
„Чл. 147. При служебна необходимост:
1. апелативният прокурор – за своя район може да командирова прокурори при условията, определени с този Закон за командироване на съдии;
2. окръжният прокурор – за своя район може да командирова прокурори и следователи при условията, определени с този Закон за командироване на съдии;
3. главният прокурор може да командирова прокурори и следователи от цялата страна за срок до една година.”


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да
вземат думата?
Господин Атанасов, заповядайте.
Атанас Атанасов (ДСБ): Предлагам § 29 да отпадне. Тук изменението се състои в това, че прокурорите са тези, които съответно, на съответните нива, ще имат административните правомощия да командироват следователи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете, които бяха докладвани? Няма.
Уважаеми народни представители, предстои гласуване.
Поставям на гласуване процедурното предложение, направено от председателя на Комисията по здравеопазването – срокът за писмени предложения между първо и второ четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравето да бъде три дни. Това означава практически предложенията да бъдат направени до 18,00 ч. в понеделник, 13 април 2009 г.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 30 има предложение на народните представители Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 30:
„§ 30. Наименованието на Глава седма се изменя така: „Следствени органи”.
По § 31 има предложение от народните представители Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 31:
„§ 31. Член 148 се изменя така:
„Чл. 148. (1) Следствени органи са Националната следствена служба и окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.
(2) Следственият отдел в Софийска градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата по текстовете до § 31, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Ще приключим дотук.
Със законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт ще продължим най-вероятно в сряда, евентуално и гласуването.
Днес гласувахме в понеделник, 13 април 2009 г., и във вторник, 14 април 2009 г., да има извънредни пленарни заседания.
В четвъртък има Тържествено заседание във връзка с 130-годишнината от приемането на Търновската конституция.
И така, уважаеми народни представители, почивка до 11,00 ч.
От 11,00 ч. – Парламентарен контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
От името на парламентарна група, заповядайте, господин Каракачанов.
Красимир Каракачанов (ДН): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги!

„ДЕКЛАРАЦИЯ
от Парламентарната група на Движение „Напред”
В България в последно време се развива опасен бизнес – рекетът чрез отвличане. Този злокобен бизнес се разраства и травмира освен семействата на засегнатите и цялото българско общество. Факт е, че на този етап държавата чрез съответните органи не реагира адекватно и не спира престъпниците. Напротив. Оказва се, че няма никаква разкриваемост на подобни престъпления, няма наказания, няма възмездия от страна на правосъдието. Отвличането на хората се превръща в бич за ежедневието, дори за обикновения човек, случайно попаднал в автобус.
Официалната статистика през последните години сочи, че са извършени или по-точно официално обявени 7-8 подобни отвличания. Негласната информация обаче, която обикаля обществото и медиите, е, че отвличанията са многократно повече, близките не смеят да се доверят на органите на Министерството на вътрешните работи. Мълчат, плащат откупа, само и само случаят да приключи с добър край.
Убедени сме, че подобни отвличания на известни личности не биха могли да се извършват без съдействието на бивши или настоящи служители на Министерство на вътрешните работи. Свидетели сме как при последното отвличане на бизнесмен пред вратите на домата му близките му първо заявиха, че не са притеснени, след това го пратиха внезапно в командировка и накрая чрез медиите се откри, че този човек е отвлечен, малтретиран и вързан с белезници. Видяхме как и при подобен случай на предаване на откуп „под контрола” на Министерството на вътрешните работи, бе отвлечен и преносителят на откупа – съпругата на отвлечения Ангел Бончев.
Пострадалите не споделят проблема си с Министерство на вътрешните работи, след като досега при нито един от случаите похитителите не са залавяни и не са заслужено наказвани.
Още през лятото на миналата година ВМРО, сега част от Парламентарната група на Движение „Напред” внесе предложение за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. С тях искахме прилагането на три пъти по-строги наказания, включително и доживотен затвор. Предложихме в чл. 142, ал. 1 промяна, която гласи: „Който отвлече лице с цел противозаконно да го лиши от свобода, се наказва с лишаване от свобода до 10 години.”
Предложението ни за промяна в чл. 142, ал. 2 гласеше: „Наказанието лишаване от свобода от 5 до 15 години да се прилага, когато извършителят е бил въоръжен, когато извършителите са били две или повече лица, когато е отвлечено лице под 18 години или бременна жена, когато деянието е било извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, извършваща охранителна дейност, или от лице, работещо в състава на Министерството на вътрешните работи”. Предложението ни включваше лишаване от свобода от 10 до 20 години или доживотен затвор, когато деянието е повторно извършено, или към отвлеченото лице е проявена особена жестокост и са настъпили вреди или смърт.
Част от мотивите ни да внесем още преди една година това предложение, бяха, че обществото ни се сблъсква с едно ново престъпление, за което не са предвидени достатъчно високи наказания в Наказателния кодекс. Тъжното е, че тристранната коалиция неглижира очевидния проблем и не пожела да приеме нашите предложения. По този начин се позволи безнаказано разрастване на престъпния бизнес с отвличанията, който травмира цялото българско общество. Затова питаме може ли вече българският гражданин да бъде спокоен за себе си или за семейството си? Кой има вина за това, уважаеми господа управляващи. Призоваваме ви по най-бързия начин да бъде прието предложението ни за строги санкции и да бъдат внесени и съответните промени в Наказателния кодекс, за да развържем по този начин ръцете както на органите на Министерството на вътрешните работи, така и на правораздавателните органи, чрез което да респектираме бандите, занимаващи се с отвличания.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Има ли други изказвания от името на парламентарна група? Няма.
Новопостъпили питания за периода 3-9 април:
Питане от народния представител Ваня Цветкова към министър Евгений Желев за хората с тежки физически, зрителни и психически увреждания и дейността на ТЕЛК. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 април.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос на народния представител Мария Капон;
-от министъра на здравеопазвнето Евгений Желев на въпрос на народния представител Нено Димов.
Парламентарният контрол днес започва с питания и въпроси към министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
Министър Вълчев няма да отговаря днес. Той беше пръв в парламентарния контрол, но по искане на народния представител Павел Чернев, който беше отправил въпрос към него, отговорът му се отлага.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Какви са Вашите процедури, господин Христов, освен пак да протестирате, че някой или друг въпрос не Ви е разпределен както трябва, по Ваше усмотрение?
Имате думата, но моля да протестирате по процедура, а не да излагате съществото на въпроса, както имате навика да правите всеки петък.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Госпожо председател, въпросът ми е процедурен и изключително важен.
На 18 януари 2007 г. съм предложил Закон за премахване на точковата система при пенсиониране и повишаване на пенсиите с около 50%. Вече близо две години, повече от две години, този закон не се гледа в комисията.
ПРДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля Ви, това не е никакъв процедурен въпрос! Много Ви моля!
МИНЧО ХРИСТОВ: Госпожо председател, три месеца е срокът.... (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Напуснете трибуната и Ви налагам наказание забележка за нарушение на правилника.
Министърът на вътрешните работи господин Михаил Миков ще отговори на питане на народния представител Ваня Цветкова относно политиката на Министерския съвет по безопасността на движението по пътищата.
Имате думата, госпожо Цветкова, да зададете своето питане към министъра.
Ваня Цветкова (БНД): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги!
По силата на § 1, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за движение по пътищата към Министерския съвет е създадена Държавна обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движение по пътищата за координиране на действията между държавните органи и обществеността във връзка с проблемите на безопасността на движението по пътищата. Основната дейност на тази комисия е свързана с подпомагане на Министерския съвет при вземане на решения, свързани с безопасността на движението по пътищата и с разработването на национални програми за подобряване на безопасността на движение по пътищата. За съжаление, в общественото пространство липсва актуална информация за работата на тази комисия, за мерките, които се предприемат, за повишаване безопасността на движение по пътищата и за ефекта от тях.
Във връзка с това питането ми към Вас е: каква е политиката на правителството в посока на подобряване на безопасността на движението? Какви мерки и дейности са предвидени да се извършат в рамките на националната програма? Кои от тях са реализирани и какъв е ефектът от изпълнението им? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Цветкова.
Имате думата за отговор, министър Миков.
Заповядайте.
МИНИСТЪР Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Цветкова, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина темата е изключително важна, защото движението по пътищата е една изключително рискова дейност и вследствие на тази дейност много често статистиките са смърт, ранени, материални щети. Ако искаме да постигнем намаляване на жертвите, трябва непременно да работим за повишаване на качествените показатели на факторите поведение, път, автомобил и разбира се, сили за реакция – медицинска помощ и всички свързани с това.
Държавно-обществената консултативна комисия е създадена през 2003 г. в състав от 19 души. Аз съм неин председател, а заместник-председатели са заместник-министрите на вътрешните работи, на транспорта, на регионалното развитие и благоустройството. Членове на комисията са още 9 заместник-министри, заместник-председател на Националната агенция за младежта и спорта, Съюза на българските автомобилисти, Българския Червен кръст, Асоциацията на българските застрахователи, Асоциацията на българските предприятия за международни превози, представители на Националното сдружение на общините. Тези институции участват с различна активност, но аз трябва да ви кажа, че Съюзът на автомобилистите и Българският Червен кръст са едни от най-активните представители на неправителствения сектор.
През последната година комисията, председателствана от мен, има три заседания, на която всъщност са канени и народни представители. Постоянно каня народни представители, които също участват, без да са членове на комисията, за да знаят какви теми и въпроси обсъждаме.
Кои въпроси са обсъждани или по-скоро по-важните от тях: насоките за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, който всъщност вие веднъж отхвърлихте, а сега като че ли Народното събрание разбира важността му и е склонно да го приеме.
Предложение за разработване на програма за внедряване на технически средства за контрол, информационни и комуникационни технологии за документиране на нарушения и изпълнение на наказанията. Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че ние вече сме готови с тези технически средства, но ако Народното събрание не приеме внесения Законопроект за движението по пътищата, те остават куп ненужно желязо.
Още веднъж апелирам към народното представителство да се отнесе със съответното разбиране, макар че обстановката е предизборна и всеки разчита в едни такива законопроекти политическата си активност, а не това, което наистина е важно за хората.
Предстои пускането в експлоатация на 15 стационарни установки, свързано и с работата на тази комисия. Обсъждали сме доклад на Световната банка, преглед на капацитета за управление на безопасността на движението по пътищата на България – един много сериозен материал, който трябва да бъде може би по-широко пропагандиран. Обсъждахме Директива на Европейския парламент за управление на безопасността на пътната инфраструктура и разработване на насоки за нейното изпълнение. Постоянно разглеждаме доклади за пътнотранспортната обстановка и мерки за ограничаване на тежките пътнотранспортни произшествия. Всъщност през м. април ще има ново заседание на комисията, на което ще анализираме пътнотранспортните произшествия за 2008 и за периода 2000-2008 г.
Задачите на комисията са определени в Закона за движението по пътищата – тя подпомага Министерския съвет. Всъщност вследствие обсъждане на комисията внесеният законопроект, който вие не благоволихте да подкрепите тук, беше широко дискутиран поне на две заседания на Министерския съвет в различните детайли.
Комисията анализира информацията по безопасността на движението по пътищата, изготвя ежегодни доклади за състоянието на безопасността, изготвя национални програми за подобряване състоянието на безопасността на движението, които след това се внасят в Министерския съвет.
По отношение на Националната стратегия за опазване на живота и здравето на децата в пътното движение за периода 2006-2010 г., приета от Министерския съвет през 2005 г. В изпълнение на тази стратегия съответните министерства и областните управители са разработили конкретни планове за нейното имплементиране, за нейното изпълнение. Със същото решение Министерският съвет е препоръчал на кметове и общински съвети и на неправителствените организации да разработят конкретни мерки за стратегията, но вие разбирате, че разделението на властите не позволява нещо повече, освен препоръки в тази насока. Всички тези мерки са изключително важни по отношение намаляване на пътния травматизъм и смъртността по пътищата.
Подробни данни за изпълнението на стратегията има в обобщената информация във връзка с етапната оценка, която се намира на интернет страницата на комисията. Мисля си, че е добре, щом има обществен интерес, да се влезе в тази интернет страница и да се види какво се прави, защото нямаме много време да разказвам всичко това.
Националната стратегия за подобряване на безопасността на движението по пътищата в периода 2007-2010 г., разработена въз основа на конкретната пътнотранспортна обстановка в България и основните задачи, произтичащи от Европейската програма за подобряване на безопасността на движението по пътищата, също е била предмет на обсъждане и разработване в комисията.
Основната цел е постоянно ограничаване броя на пътнотранспортните произшествия и на жертвите по пътищата. До края на 2010 г. имаме цел броят на загиналите да бъде намален до 700, а на ранените – с 25% спрямо стратегията.
В изпълнение отговорните министерства – на вътрешните работи, на транспорта, на регионалното развитие и на образованието и науката, са разработили конкретни програми за ограничаване на жертвите.
Провеждат се различни инициативи, като първата Глобална седмица за безопасност на движението на Организацията на обединените нации. Стартира подписването на Европейската харта за пътна безопасност, към която се присъединиха около 100 институции. Междувременно се работи по законопроекта, за който вече ви споменах.
Въз основа на работата на комисията е изготвен и Законопроектът за движението по пътищата, който сега се движи в Народното събрание.
Всички тези неща мога да разкажа, но трябва да видим какъв е резултатът. За съжаление, продължават едни неблагоприятни тенденции през миналата година. Ако има нещо добро, което мога да Ви съобщя, е, че тази година, благодарение на усилията най-вече на личния състав, организацията, работата и предприетите мерки, към днешна дата загиналите по българските пътища са с 59 по-малко, отколкото за същия период на миналата година. Петдесет и девет по-малко загинали по пътищата! Ранените за същия този период са някъде около 350-400 по-малко. Сама разбирате, че това са екстензивни усилия, организация и напрежение на състава.
Необходимо е колкото се може по-бързо да бъдат приети измененията в Закона за движението по пътищата, за да може това, което правим като технологични, технически възможности да бъде прилагано. Иначе ние имаме технически възможности, а няма законово основание за тяхното прилагане.
Ползвам повода да апелирам към Вас - проявявайки видимо загриженост по тази тема, Вие да участвате в работата по законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Госпожо Цветкова, заповядайте за два уточняващи въпроса.
Ваня Цветкова (БНД): Благодаря Ви, господин министър.
Погледнато от тази гледна точка, ролята на тази комисия е изключително важна, защото тя трябва да решава проблеми, свързани с войната по пътищата, която взема изключително много жертви на фона на демографския срив в България.
Вашите усилия за промяна на Закона за движението по пътищата обаче са насочени само към увеличаване на правилата, свързани с водачите на моторни превозни средства. Да, аз съм „за” технически средства за контрол, които да имат неоспорим характер на доказателство, но държавата създава правилата за движение по пътищата и, разбира се, е длъжна да упражнява контрол. Това обаче – в частта водач на моторно превозно средство и състояние на моторно превозно средство.
Безопасността на движението по пътищата не зависи само от уменията и поведението на водачите, както и от изправността на моторните превозни средства. Най-важният компонент, бих казала, тук, в България, в нашите условия, е състоянието и проходимостта на пътната инфраструктура. Проходимостта на нашата пътна инфраструктура в сравнение с интензивността на движението и най-различните, от много модерни до най-изостанали, моторни превозни средства е, бих казала, несъпоставима. Състоянието налага грижа от страна на държавата и общините за тази остаряла пътна инфраструктура.
Вие като председател на тази комисия какви предложения сте направили в тази посока и ефектът от тях? Смятате ли, че винаги в актовете на контролните органи по пътищата – КАТ, трябва да фигурира само несъобразената скорост на водача?
Освен това, какви мерки сте предприели по наредбата по чл. 14 от Закона за движението по пътищата за установяване и обезопасяване на опасните участъци по пътищата? Някакви конкретни примери за такива участъци или само ще слагаме триъгълни знаци с черна точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор на допълнителните въпроси, министър Миков. Заповядайте.
МИНИСТЪР Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Цветкова, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Цветкова, да сме наясно - Министерството на вътрешните работи не поставя знаците по пътищата! Органите, които са стопани на пътя – съответно общините или Националната агенция „Пътна инфраструктура“, те поставят знаците и се консултират с МВР. Понякога се консултират, понякога не вземат предвид консултациите и си слагат знаците както преценят. Примери има и в една София, където гражданите постоянно и мен ме питат защо този знак у тук и защо този знак е там, тоест това е грижа на стопанина на пътя, маркировката – също.
По отношение на състоянието и проходимостта на нашата пътна инфраструктура – да, всички знаем какво е това състояние. То е далече от желаното, и най-финансовите възможности на държавата, мисля си, че са такива каквито са.
Аз обаче не приемам да се търси някакво оправдание с лошото състояние на пътищата, защото голяма част от пътния травматизъм и жертвите по пътищата много често се случват идеални пътища – на тези от най-хубавите пътища в България, на магистралите, където превишената скорост е основен фактор.
Да, трябва да полагаме усилия за въвеждане на нашата инфраструктура в едно чудесно състояние, но това е въпрос, който е свързан и с финансовите възможности на държавата. Аз мисля, че през последните години по отношение на пътната инфраструктура се направи толкова, колкото не е правено за последните десетина години, а се направи само за няколко години. Това беше възможно поради бюджетните възможности. Сега, в условията на икономическа криза, тези въпроси също трябва много внимателно да се решават.
По отношение на другия въпрос – ние не съставяме актове. Органите на Пътна полиция не само за несъобразена скорост съставят актове, но се съставят актове и фишове за всички нарушения, които сами по себе си могат да доведат до застрашаване живота и здравето на гражданите. Нека и вие, и аз, да кажем на гражданите: скоростта трябва да бъде съобразена със състоянието на пътищата. Не може с Ферарито да караш с 200 км в час и това, че е имало дупка на пътя да е оправдание, че е станало пътнотранспортно произшествие. Водачът е длъжен да се съобразява с обстановката по пътищата. Така бих Ви отговорил на този въпрос, макар че най-лесното беше да кажа, че Министерството на вътрешните работи не отговаря за състоянието на пътищата.
Това е обществен въпрос, национален въпрос, всички сме отговорни. Това е мнението ми по него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Миков.
Госпожо Цветкова, имате право да изразите своето отношение към отговора на министъра. Заповядайте.
Ваня Цветкова (БНД): Да, господин министър, настина Вие не отговаряте за състоянието на пътищата и за дупките, но все пак, като председател на тази Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата, би трябвало да имате критично отношение към състоянието на инфраструктурата.
Що се отнася до това дали трябва водачите винаги да се съобразяват с пътищата ще кажа, че и 5 км в час понякога е опасна скорост, поради инфраструктурата, която ние имаме. Не може гражданите на България да плащат винетни такси, пътни данъци, задължителни застраховки и да се движат по пътища, които даже нямат хоризонтална маркировка.
Целият ресурс за инфраструктурата е в държавата, даже и по нейна благословия се отпускат средства и на някои от общините, за да подобрят инфраструктурата. И трябва държавата да отговоря най-вече за инфраструктурата – минималната инфраструктура може да се постигне не с чак толкова много средства, ако разбира се, те не се присвояват по един определен начин.
Не можем само да искаме водачите, трябва да се носи отговорност и от самата държава. Не може ние да сме един лунен пейзаж на фона на целия Балкански полуостров, да не говорим за Европейския съюз. Така че Вие сте член на това правителство и също носите отговорност за състоянието на инфраструктурата, защото като председател на тази комисия имате право да изисквате и да иницирате мерки по инфраструктурата, свързани с безопасността на движението. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
МИНИСТЪР Михаил Миков: Спечелихте ги изборите с този въпрос! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Цветкова.
Следващият въпрос е от народния представител Стела Банкова относно резултатите от съвместните действия на МВР и Областната дирекция на вътрешните работи в Плевен за осигуряване на обществения ред, за опазване на живота и собствеността на гражданите в Плевенска област.
Имате думата госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин министър, отново поставям пред Вас няколко тежки проблема – разграбването на къщите по селата, кражбите на селскостопанска продукция, издевателствата над възрастни хора.
В отговор на мое питане от миналата година Вие обещахте засилено полицейско присъствие във вилните зони около Плевен и селата в Плевенска област. Пак ще Ви кажа, че проблема с вилнеещите банди е жесток, господин министър! Хората се чувстват безпомощни и изоставени от държавата. Така е в плевенските села, така е и в десетките села в страната – около Видин, Стара Загора, Ямбол, Монтана, Сливен.
Навсякъде по селата хората настояват да има полицейска охрана през нощта. Обръщам внимание на това – през нощта, господин министър.
От разговора ми с шефа на полицията в Плевен стана ясно, че не достигат пари за бензин за полицейските коли. Пак поради липса на пари няма масирано присъствие на полицаи в селата през нощта, повтарям го отново.
Господин министър, с неудобство и срам ще Ви кажа, че в тези трудни времена на финансова криза, когато не достигат пари, българският, родният парламент реши държавата да дава по 15 хил. лв. месечно на всеки депутат и неговата партия. Повтарям: 15 хил. лв. на месец! Става дума за около 50 млн. лв. годишно, които ще отидат в джобовете на депутатите и в партийните каси.
Моята съвест е чиста, защото с Минчо Христов официално уведомихме с писмо финансовия министър, че не желаем да получаваме тези пари.
Смятам, че част от тези милиони левове могат да бъдат предоставени за опазването на живота и собствеността на хората по селата, които сега са жертва на крадци и бандити.
Господин министър, кражбите в плевенските села се увеличават. Все повече възрастни хора стават жертва на нощните набези на бандитите. Питам Ви: какви конкретни мерки набелязахте с шефа на полицията в Плевен, за да опазите живота и собствеността на хората? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР Михаил Миков: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Банкова, благодаря Ви за упоритостта, с която поставяте този въпрос. Той наистина е важен за гражданите.
В същото време общите изводи за средствата – всички знаят, че не достигат средства. Ако такава активност беше проявена, когато се гласуваше бюджета на Министерството на вътрешните работи мисля си, че може би щеше да има някакво различно състояние на средствата за издръжка в министерството.
Лошото е, че ние имаме неизяснена позиция по въпроса „свобода и сигурност“. Постоянно се търси ограничаване на средствата, а в същото време има изисквания за повече полиция, повече средства за издръжка и т.н. Крайно време е обществото да разбере, че сигурността му струва пари и когато се решават бюджетните въпроси да има една по-голяма ангажираност по средствата, които са необходимо за вътрешната сигурност, респективно за борбата с престъпността.
Конкретно на въпроса за Плевенска област, който Ви интересува. След предишния Ви въпрос почти ежедневно на територията се провеждат полицейски операции, свързани и с криминалните прояви, но, разбира се, и с безопасността на движението.
Променена е единната разстановка на патрулно-постовата дейност; засили се наблюдението и контрола над криминалния контингент; контролират се специално всички досъдебни производства и преписки, образувани срещу лица от криминалния контингент. Там трябва да Ви кажа, че ще е добре да видим в какви срокове дори разкритите престъпления стигат до съдебната зала и оттам до мястото, в което трябва да бъдат задържани лицата след осъдителната присъда.
Има редица случаи, в които лица от криминалния контингент имат висящи повече от едно съдебно производство, и тези лица продължават да вършат престъпления. Може би ще е добре да намерим решение, при което чрез физическо ограничаване на тези възможности, чрез ефективно налагане на наказание малко да спадне и криминогенната обстановка. Това всъщност е проблем не само в Плевенско, това е проблем на страната.
Започнаха и са проведени публични отчет-анализи, на които са присъствали всички служители на районните управления, кметовете на общини и населени места, представители на правораздавателната и правозащитната система, представени са резултатите от противодействието на престъпността. Нерешените проблеми също са обсъдени и е потърсено по-добро взаимодействие с местната власт. Ежемесечно се провеждат работни съвещания с началниците на всички структурни звена, на които се представят получените резултати и се набелязват съответни мероприятия с оглед конкретните случаи. Продължават дейностите, свързани с по-добър контакт с гражданите като мярка за противодействие.
През м. януари бе проведена работна среща на Комисията за обществен ред и сигурност в град Плевен и имаме уверението на община Плевен за предоставяне на приемно помещение в район „Юлско въстание“, за да могат гражданите да получават полицейско обслужване. Вие знаете, че много често с оглед настъпилите процеси в последните 20 години полицията по кварталите, районните инспектори останаха без такива помещения, но в крайна сметка въпросът за сигурността на гражданите освен на Министерството на вътрешните работи трябва да бъде една по-голяма грижа и на съответните органи за местно самоуправление – кметовете на общини и общинските съвети.
През м. февруари в село Беглеж бе създадена, защото Вие специално за там се интересувате, Комисия за обществен ред и сигурност, в която участват и жители на селото, и полицейски служители, като се набелязаха редица конкретни мерки за решаване на проблемите по опазване на обществения ред – извършване на патрулно-постова дейност, работа с обществеността и други.
По предложение на председателя на сдружение „Мизия“ – това са кметовете на населени места на територията на Плевенска област, на общинска сесия ще се разгледа предложение за сформиране на звено за самоохрана към община Плевен за опазване на имуществото и селскостопанската продукция на жителите на Плевенска област. По предварително изготвени графици от началниците на районните управления до края на м. март са проведени срещи с обществеността, на които е предоставена информация за състоянието на престъпността в съответните населени места и резултатите от работата на полицейските служители през 2008 г. Ежедневно се излъчват смесени наряди на територията на Първо и Второ районно управление в Плевен със Зоналното жандармерийско управление в Плевен и прилежащите вилни зони с цел превенция по отношение на домовите кражби и грабежи над възрастни хора. В малките населени места продължава взаимодействието с различни охранителни структури и други сдружения от областта по отношение на опазването на имуществото на гражданите. Продължава участието в заседанията на различните комисии.
По отношение на черните метали – един въпрос, който Вие също поставяте, защото той е свързан с криминалната обстановка. На територията на област Плевен има 112 броя площадки за изкупуване на черни и цветни метали с безсрочна лицензия, като 81 броя от тях са извън територията на град Плевен. За месеците ноември-март 2009 г. са проведени 3 броя специализирани полицейски операции по отношение на лицензионния режим на площадките. На територията на различните районни управления се провеждат операции по темата кражба на цветни метали, включително внесохме изменения в закона, който в момента е на съгласуване да бъде гледан от Министерския съвет, за затягане на режима по отношение на пунктовете за изкупуване на цветни метали. Смятам, че това е една мярка, която може малко да дисциплинира, макар че няма да премахне криминалната активност в това отношение, но един по-силен контрол върху тези, които изкупуват цветни метали, е необходим, пак казвам, като предварителна мярка на превенция за ограничаване на тази престъпност, от която хората изключително страдат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате право на реплика госпожо Банкова. Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря.
Господин министър, точно защото си давам сметка, че не достигат пари, предложих тези 50 млн. лв. от държавата субсидия, поне половината да отидат за нуждите на полицията и за охрана на българските граждани. Вземете пари от военните мисии в чужбина. Впрочем предложих тази държавна субсидия да отпадне, защото си давам сметка, че има страшно много нужда от пари. За съжаление и управляващи, и опозиция не подкрепиха това мое предложение.
Проблемът с кражбите и набезите наистина е изключително жесток. Срещала съм се с десетки хора, които вече не вярват, че държавата ще ги защити. Не вярват и на тези срещи с полиция, с местна управа.
Наскоро на страниците на плевенския вестник „Посредник“ се появи следният призив: „Братя българи, грабвайте оръжието, защото полицията не може да ни защити!“. Това казва възрастен човек по време на публична среща на потърпевшите с полицията. Много е опасно това, господин министър, и тревожно. Хората искат да се въоръжават и сами да се бранят. Вслушайте се в тези думи.
Аз считам, че за това сме виновни и отговорни всички ние. Готова съм да подкрепя всяко усилие на МВР, за да върнем спокойствието на възрастните хора по селата, а и по градовете. Отново ще повторя, че е необходимо втвърдяване на наказателната политика, изключително важно.
По повод на мерките, които сте предприели във връзка с изкупуването на цветни метали. Подкрепям Ви горещо и считам, че трябва да се установи пълен държавен монопол при изкупуването на цветни метали. Аз също съм обиколила няколко пункта в Плевенско и виждам, че абсолютно необходимо е да има строг контрол при изкупуването на цветните метали.
Моля да отговорите конкретно, господин министър. Хората нямат нужда от статистика, нямат нужда да изброяваме колко пъти прокурори и шефове на полиция са се срещали с тях, защото дори след такива срещи отново има кражби по селата. И в момента, и вчера, и завчера имам информация от Плевен.
Поставям още един проблем и завършвам. Особено опасни са нападенията на бандитите по влаковите композиции. Само преди седмица с камъни бяха разбити прозорците на влака София-Перник. По случайност нямаше жертви. Другаде слагат тежки предмети на релсите с цел да грабят пътниците във вагоните.
Господин министър, тези нагли бандити трябва да бъдат наказани жестоко и по бързата процедура да отидат в затвора. Моля да отговорите какви действия предприемате, за да спрете честите нападения срещу движещите се влакове? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате право на дуплика, министър Миков. Заповядайте.
МИНИСТЪР Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Банкова! Страхувам се, че вкарваме нов въпрос с темата за движещите се влакове, защото това е тема, за която няма да ни стигне поне един час. Въпросът, който сте ми задали, е за осигуряване на обществения ред, за опазване живота и собствеността на гражданите в Плевенска област, а по отношение на влаковете с удоволствие ще Ви отговоря на прима виста, без това да изчерпва всички мерки, които се предприемат от страна на Транспортна полиция, от страна, разбира се, на съответните структури на Министерството на вътрешните работи. Наистина има редица случаи. Голяма част от тези хора по един, два, три, четири пъти са задържани, констатирани са нарушенията.
Връщам се към по-големия проблем, който споделям – България има нужда от по-твърда наказателна политика, която да засяга както действията на правозащитните органи, така и на правораздавателните органи. Мисля, че в това отношение е крайно време да се спре политическото говорене, насочено към темата „повече права”. Да, повече права, но правото на сигурност е също право. Типичен е случаят как Народното събрание вчера за пореден път отхвърли измененията в Закона за електронните съобщения. Не може всички да си „късат ризата” за сигурността, а в същото време, когато се стигне до конкретни действия, всеки да намери някакво основание и повод да не приеме такива законови промени, които са нужни на сигурността на страната. Мисля, че такова лицемерие се разбира от гражданите.
И още нещо, знам, че има недоверие в органите на Министерството на вътрешните работи, защото има служители, за съжаление, които не са единици и които не съответстват на длъжностите и службите, които заемат. Това е част от постоянната работа на политическото и професионалното ръководство на Министерството на вътрешните работи. Но ние искаме подкрепа – и от парламента, но не само материална, защото по отношение на материалната база бе направено доста и доста се прави. Искаме подкрепа със законодателни решения, които да направят по-силна държавата в борбата с престъпността. Всяка помощ в това отношение ни е изключително полезна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин министър.
Последният въпрос към министър Миков е отправен от народния представител Станчо Тодоров относно действията на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пазарджик, при изпълнение на функционалните му задължения.
Заповядайте, господин Тодоров.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз харесах последното изречение, което казахте – че държите на професионалността. Мотивите ми да Ви задам този въпрос са точно в тази насока – относно докладната записка на Пенка Кръстева – системоператор, технически сътрудник при ОДМВР – Пазарджик, която Ви изпратих и която е за неспазване на Инструкцията за организацията и правата за работа в мрежата за предаване на МВР, регистрационен № 1239 от 17 август 2006 г., където в чл. 18, ал. 7 е записано: „Забранява се на служителите да преотстъпват потребителското си име и парола на друго лице”.
Във връзка със Заповед № 271 от 10.02.2009 г. на директора на ОДП, в момента в Пазарджик е създаден пълен хаос.
Второ, относно действията на директора на ОДП – Пазарджик, господин Ганчев, който аз лично не познавам, но най-вероятно ще се запозная, влиза в конфликт с подчинения си служител – началник сектор „Охранителна полиция” при РУМВР – Пазарджик, господин Шеретов, в присъствието на началника на полицията господин Чорлев и началник сектор господин Джоков, като уронва престижа на ръководния служител в МВР.
Трето, относно използването на служебните автомобили за лични нужди от директора и началник служба „Полиция” – град Пазарджик, където директорът си е назначил двама шофьора, от които единият е пенсионер. Не знам по какви причини се създава този лукс.
Четвърто, относно връщането на свидетелство за правоуправление, отнето за срок от шест месеца, на областния лидер на Движението за права и свободи в град Велинград за употреба на алкохол, без същият да е изтърпял докрай наказанието си.
Господин министър, да изпълняваш функционалните си задължения означава да спазваш законите и разпоредбите на страната, а не да създаваш тежка психологическа обстановка със служителите, каквото всъщност прави директорът на ОДП – Пазарджик.
Уважаеми господин министър, такива служители, които са на отговорни длъжности, се държат безотговорно и уронват авторитета на институцията, и то в период преди избори, когато всички разчитат на сигурност и спокойствие. Очаквам обективен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР Михаил Миков: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Тодоров, Вие зададохте доста въпроси. Чудя се как да вместя отговорите във времето, с което разполагам. Затова ще се опитам да бъда максимално кратък и тръгвам отзад-напред.
През м. август във Велинград по време на специализирана операция автопатрул е спрял за проверка лек автомобил с водач Ахмед Хаджийски – областен председател на Движението за права и свободи. Причина за спирането, установена с техническо средство, е превишение на скоростта. На водача на автомобила е съставен акт за нарушение. Актът е подписан без възражение от водача и изпратен по компетентност в Областна дирекция – Пазарджик. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление за нарушение по чл. 182. Той от своя страна е обжалвал наказателното постановление в Районния съд във Велинград, който още не е постановил съдебно решение. Така че тук не може да става въпрос за някакво прикриване. Това е приключен случай с налагане на наказание от областния директор и в момента е в съда. До влизане в сила на наказателното постановление свидетелството за управление на моторно превозно средство не може да бъде иззето по закон. Така е не само в този случай. Когато приключи делото в Районния съд, в зависимост от решението на съда ще бъде отнето и свидетелството за правоуправление. Министерството на вътрешните работи няма основание преди административният акт да е окончателен, да отнеме свидетелството за правоуправление.
По другите въпроси, които поставихте.
За заповед, свързана със системата за достъп на съответното лице – госпожа Пенка Кръстева, системоператор, технически сътрудник, за неспазване Инструкцията за организация и правата за работа в мрежата за предаване на Министерството на вътрешните работи, където е записано: „Забранява се на служителите да преотстъпват потребителското си име и парола на друго лице”. Със заповедта си директорът е определил ползването на създадените в автоматизираната информационна система потребителски имена на служители, които работят с нея. Със заповедта се разпорежда създаването на парола, която се ползва само от служители и данните не се предоставят на други служители. Смятам това за нормално и свързано с мерките по отношение изтичането на информация в Министерството на вътрешните работи. Мерки в тази посока ще продължат да се създават от този порядък – на принципа „необходимост да се знае”, защото понякога се оказва, че редица служители ползват правата си за достъп до информационните системи, без да имат основание за това. После се чудим защо изтича информация.
Системата, за която говорим, не е система за общо ползване, а локална, експлоатирана от тази областна дирекция. Въпреки това достъпът до нея се основава на потребителско име и парола, за да е ясно кой кога и за какво влиза в тази система. Тази парола не може да бъде преотстъпвана. Това е напомнено на всички служители с окръжно от 2005 г. В този смисъл заповедта не само не противоречи на посочените инструкции и окръжното писмо, а е издадена напълно в тяхно съответствие и като надлежно изготвен и регистриран документ, което осигурява определен административен ред при ползването на локалната информационна система.
Относно възникнал конфликт между директора и началник сектор „Охранителна полиция”. Става въпрос за служител, работещ по трудов договор като пазач на служебния паркинг, който след употреба на алкохол предизвиква катастрофа в с. Главиница – община Пазарджик. Служителят е задържан за 24 часа. По случая е образувано и досъдебно производство. До приключването му директорът на Областната дирекция е разпоредил на началника на сектор „Охранителна полиция” да премести служителя на друго работно място. Служителят не е изпълнил разпореждането. В тази връзка директорът на областната дирекция повикал в кабинета си началника на сектор „Охранителна полиция” при Районното управление. На срещата са присъствали заместник-директорът комисар Джоков и началникът на отдел „Охрана на обществения ред” главен инспектор Чолев. От проверката е установено, че по време на разговора директорът на Областната дирекция не е влизал в конфликт с ръководния служител и с действията си не е уронил неговия престиж. Към момента няма и постъпила жалба от този служители.
Мисля, че това бяха въпросите и това е отговорът ми по тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин министър.
Господин Тодоров, имате право на реплика. Заповядайте.
Станчо Тодоров (независим): Ще ви кажа за какво става въпрос, уважаеми колеги. Господин министърът иска да прикрие действията, това е факт неоспорим, казвам нещата точно и ясно, за да ви стане ясно и на вас. Вашият човек има 2,87 промила алкохол, взети с кръвна проба, и той има книжка и продължава да кара кола! Началникът на ОДП я взема от началника на КАТ и му я дава! Това е, господин министър, истината! Недейте да говорите други неща. Как може с 3 промила алкохол този човек да продължава да кара!
Вторият въпрос, който е много важен, проверете го – паролата! Вие много добре знаете, че паролата се дава на определено име. Директорът пуска заповед, господин министър, по тази заповед служителят прави възражение (аз Ви предадох справката), на което директорът казва: гледай си работата!
Той нарушава вашия правилник, нарушава закона и Вие го защитавате! Ами защитавайте си го, господин министър! Ако Вие ми кажете, след думите на директора „Ти можеш ли да си свалиш гащите, бе!” че това не е уронване на авторитета на служителя Шейтанов, здраве му кажете, господин министър! Как бихте реагирали Вие по този въпрос? Не мога да си представя!
И не на последно място, господин министър, проверете и този случай, тъй като за всички проверки в областната дирекция от Инспектората на МВР, направете справка, в Пазарджик се изпраща един и същи човек, а именно господин Данев, за когото се знае, че има особено близки емоционални отношения с директора, те са съученици, били са заедно и т.н. Затова ли директорът смело раздава правосъдие, без да зачита министерски и нормативни документи и дерибейства с подчинените си служители? Ако може да ми отговорите на тези неща, ще бъде много доволен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР Михаил Миков: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, уважаеми наблюдатели на Народното събрание!
Господин Тодоров, аз с факти повече не мога да Ви отговоря, защото Вие изсипахте една купчина от квалификации и непроверени и недоказуеми твърдения. Вие можете да твърдите всичко и качеството Ви на народен представител Ви позволява това. Само че проверките, констатациите, фактите са такива, каквито са. Аз знам Вашата особена близка емоционална връзка с този пазарджишки началник, почти на всеки парламентарен контрол поставяте такъв въпрос и аз Ви отговарям. Знам и близкото Ви емоционално отношение към Движението за права и свободи, но какво да направим, като законът е такъв? Казвам ви, съставен му е акт, има наказателно постановление, обжалвал е наказателното постановление и по закон до произнасянето няма основание за отнемане. Основанието е превишена скорост.
Станчо Тодоров (независим, от място): Три промила алкохол!
МИНИСТЪР Михаил Миков: Ще проверя това, което твърдите. Поне на мен то не ми е известно от информацията, която ми е дадена. Но нека отговорите да бъдат свързани преди всичко с факти.
Станчо Тодоров (независим, от място): Това са факти!
МИНИСТЪР Михаил Миков: Това са непроверени факти, съдържащи най-вече много квалификации от типа „деребейства” и прочие. Имате право да правите такива квалификации, но аз нямам възможност да Ви отговаря на квалификациите и не бих желал да влизам в тази дискусия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Миков. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с питания и въпроси към министъра на отбраната господин Николай Цонев.
Първият въпрос към него е задал народният представител Ахмед Юсеин относно участието на представители на малцинствата в командния състав на Въоръжените сили на Република България.
Господин Юсеин, имате думата.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На много от издигнатите в родината ни паметници са изписани имената на геройски загиналите по бойните полета на Балканския полуостров наши съотечественици, проливали кръвта си за майка България, за нейната национална кауза и териториалната й цялост. Горди сме, че поколенията не забравят загиналите независимо от техния етнически и малцинствен произход.
След Втората световна война младежите от моя етнос, господин министър, служиха преобладаващо в Трудова повинност, а за командири в отделните родове войски на Българската армия не можеше и да се мечтае, защото командири бяха такива като колегата, който говори преди малко. От векове защитата на Отечеството е дълг и чест на българските граждани и така трябва да бъде завинаги.
Уважаеми господин министър, демократичните промени, започнали преди двадесет години, и дори приемането ни в НАТО не заличиха предубежденията и недоверието към мъжете от моя етнос. Убеден съм, че в командните състави на различните формирования на Българската армия няма нито един представител на малцинствата въпреки резолюцията на Европейския парламент от 14 януари 2009 г. относно положението с основните права в Европейския съюз в раздел „Въоръжени сили”, където се препоръчва на страните членки да гарантират спазването на основните права във въоръжените сили.
Уважаеми господин министър, във връзка с гореизложеното Ви отправям следния въпрос. Каква е кадровата политика на ръководеното от Вас министерство спрямо участието на представители от малцинствата в командния състав на Българската армия? Тук искам да се извиня, има една неточност в текста – има участие на представители на малцинствата в редовния състав, от което ние сме доволни. Става въпрос само за командния състав. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Министър Цонев, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин!
В отговор на зададения въпрос Ви уведомявам, че в Министерството на отбраната и в Българската армия не се води поименен регистър на военнослужещите по етнос. В тази връзка искам да Ви обърна внимание, че чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на личните данни забранява обработването на лични данни, които разкриват расов или етнически произход.
Искам да ви уверя, че при провеждане на кадровата политика в Министерството на отбраната не се прави разграничаване на военнослужещите по етнос, раса и религиозни убеждения. Политиката на министерството отразява конституционните принципи за равнопоставеност на всички български граждани. Тези принципи са интегрирани и в модела за кариерно развитие на военнослужещите, заложен в новия Закон за отбраната и въоръжените сили, който се надявам Народното събрание окончателно да приеме в най-кратки срокове. В модела сме заложили ясен и предвидим механизъм за кариерно израстване на военнослужещите, основано на техните професионални постижения, без значение от етническия им произход или вероизповеданието им.
Моето убеждение, уважаеми госпожи и господа народни представители, е, че място в Българската армия имат всички български граждани, които са готови да се посветят на защитата на Отечеството и българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, когато написах този въпрос, моите колеги казаха, че отговорът ще бъде такъв. Това е така. Но като страна с отворени граници нашите младежи – роми, турци, най-различни етноси в страната, ходят по Европа и виждат, че и там действа този Закон за личните данни, но там присъствието на отделните малцинства във войската е с други пропорции. Ето, тази неделя имахме един семинар с представител от Холандия. Като го погледнеш, ще кажеш, че е от „Столипиново” или от „Факултета”, но човекът заема ръководен пост в холандската армия и дава данни, които са толкова фрапиращи! А ние от векове живеем в наша страна и осланяйки се на това, че има някакви данни… Нашата молба е това недоверие да отпадне, ние не искаме някакви квоти. Имайки предвид демографския срив в нашата страна, това някога ще стане. Както навремето американецът по правата на човека Мартин Лутър Кинг мечтаеше за една Америка, тя вече е факт. Така ще стане и в България, но колкото по-рано стане, толкова по-добре!
Нашите младежи, нашите войници примерно ходят като контингенти в Афганистан, в Косово, в Босна. Тези страни са мюсюлмански. След направената от мен проверка установих, че ние желаем нашите войски да се представят там много добре. В тези състави няма нито един мюсюлманин. Това е жалко. Това не е хубаво. В тази връзка може би трябва да даде пример и върховният главнокомандващ – президентът на държавата ни, защото в неговата почетна рота аз не виждам хора с различен цвят на кожата и от различни религии. Оттам трябва да започнем. Това трябва да стане някога.
Не знам как ще ми отговорите. Не мислете, че търсим някакви квоти. Ние искаме нашите деца да се образоват, да защитават териториалната цялост на страната ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Искате ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Юсеин, аз съм абсолютно съгласен с това, което току-що казахте. Уверявам Ви, че в Българската армия всички военнослужещи и командният състав влизат в Българската армия чрез провеждане на конкурс. Тези конкурси се провеждат съгласно правилата, които сме утвърдили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Въпрос към министър Цонев са отправили народните представители Станчо Тодоров и Йордан Величков относно условията и реда, определени от министъра на отбраната, военнослужещите и гражданските лица в Министерството на отбраната да пътуват извън границите на страната.
Заповядайте, господин Тодоров.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, обръщам се към Вас във връзка с основанието на чл. 209 от все още действащия Закон за отбраната и въоръжените сили, в който е записано, че военнослужещите пътуват извън границите на страната по ред, определен от министъра на отбраната.
Въпросът ми към Вас е: какви са условията и редът, определени от Вас, за пътуване извън границата на страната конкретно за военнослужещите и гражданските лица в системата на Министерството на отбраната в страните от Европейския съюз, извън Европейския съюз, в страните – членки на НАТО, и извън НАТО?
Мотивът да Ви задам този въпрос, господин министър, са многобройните питания от военнослужещи, тъй като след приемането на България за страна, пълноправен член на Европейския съюз през 2007 г., всички граждани на страната могат безпрепятствено, само с документ за самоличност, да посещават всички държави – членки на Европейския съюз.
Питам Ви: с какво служителите от Министерството на отбраната се различават от други граждани, та е необходимо да изискват специално разрешение и чак след писмено разрешение същите могат да напуснат пределите на страната и да посетят държава – членка на Европейския съюз? Това не ограничава ли правата на военнослужещите като пълноправни граждани на държавата ни? Не се ли накърнява самочувствието на служителите от Министерството на отбраната? В този случай ще предприемете ли някакви мерки за уеднаквяване на правата с другите граждани от страната ни? Очаквам обективен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, министър Цонев, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, уважаеми господин Величков, военнослужещите и гражданските лица от Министерството на отбраната и Българската армия пътуват в страни от Европейския съюз и извън Европейския съюз, в страни – членки на НАТО и извън НАТО в два случая: при частни пътувания, и втория случай – при служебни пътувания.
При частни задгранични пътувания военнослужещите и гражданските лица подават заявление за платен или неплатен отпуск до съответните ръководители. След разрешаването на отпуска, в изпълнение на чл. 18, ал. 2 от Закона за защита на класифицираната информация, преди датата на заминаването военнослужещите и гражданските лица, притежаващи разрешение за достъп до класифицирана информация, уведомяват писмено ръководителя на Държавна агенция „Национална сигурност”, а притежаващите ниво „Строго секретно”, съгласно чл. 18, ал. 5 от същия закон – и служителя по сигурността на информацията на съответната организационна единица, в която работят, освен ако пътуването е в държави, с които Република България има сключени споразумения за взаимна защита на класифицираната информация.
При служебни и задгранични пътувания със Заповед № ОХ 666 от 6 декември 2005 г. министърът на отбраната определя условията и реда за командироване в чужбина на кадрови военнослужещи и граждански лица от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната. В изпълнение на изискванията на чл.18, ал. 2 и ал. 5 от Закона за защита на класифицираната информация копие от заповедите за командироване се предоставят на ръководителя на ДАНС и служителя по сигурността на информацията в Министерството на отбраната.
Съгласно Наредба № 3 от 30 март 2004 г. за подбор на военнослужещи и граждански лица от Въоръжените сили на Република България за работа в щабове и органи на международни организации за дългосрочно командироване на военнослужещи и граждански лица от Министерството на отбраната на длъжности в щабовете и органите на международните организации министърът на отбраната издава заповед за командироване. В изпълнение на изискванията на чл. 18, ал. 2 и ал. 5 от Закона за защита на класифицираната информация копие от заповедта се предоставя на ръководителя на ДАНС и служителя по сигурността на информацията на Министерството на отбраната.
При служебни командировки, съпроводени с личен пренос на класифицирана информация до НАТО и страни – членки на НАТО, стриктно се спазват утвърдените от министъра на отбраната инструкция за упълномощаването да извършват персонален превоз на класифицирани документи на НАТО. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате право на реплика, господин Тодоров, заповядайте.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, наистина аз съм доволен от този Ваш отговор. Разбира се, точно така, както Вие го казвате, няма различие от това, което аз мисля и както е било от дълго време. Но моето желание е да предприемете мерки в това отношение за скъсяване на някои процедури по разрешението за посещение на военнослужещи в страни – членки на Европейския съюз. Давам пример: той е в отпуск – законен, домашен, полагаем годишен отпуск. Живее в Петрич, на 1 км от гръцката граница. Трябва ли той, след като е в отпуск, да отиде на работа, да си пусне рапорта, да изчака там няколко дни, колкото Вие сте определили, да получи разрешение и тогава да отиде от другата страна? Та ние сме една държава – Европейски съюз. С личната си карта отивате на граничния пункт, минавате от другата страна, свършвате работа и се прибирате, да речем, за час-два, един ден-два дни, когато си в почивка, когато си в отпуск и т.н. Аз говоря за тези елементарни неща, за които точно военнослужещите от пограничните райони на Румъния, на Гърция, които са членки на Европейския съюз, ми поставят въпроса: аз съм в почивка или в отпуск и трябва да прескоча за един час от другата страна. Трябва да отида в поделението, да се явя на работа, да си пусна рапорт, да получа разрешение.
Аз мисля, че бях точен. Затова имам предвид какво бихте могли да предприемете в сега действащия закон, за да се уредят тези неща и да не стават тези разминавания? Ако може да ми отговорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви. Имате право на дуплика, министър Цонев, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Тодоров, Вие сте напълно прав, че в административните разпоредби съществуват много документи, които пречат това да става по-бързо. Ние ще се постараем да потърсим начини този процес да се оптимизира, но по отношение на това военнослужещите да бъдат с равни права, аз не съм съгласен с Вас, тъй като българските военнослужещи са граждани с ограничени граждански права, те поддържат бойна готовност, служат на родината си и през цялото време трябва да знаем къде се намират. Вие много добре си спомняте, когато сте служил още, че имаше един надпис отпускарите да се викат и да не се викат. Благодаря ви.
Станчо Тодоров (независим, от място): Сега вече ги няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Следващото питане към министър Цонев е от народния представител Станчо Тодоров относно различни социални дейности към Министерството на отбраната.
Заповядайте, господин Тодоров, да отправите своето питане. Въпросът е формулиран прекалено дълго, така че не го представям.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! При приемането на Закона за здравното осигуряване се извършиха промени в Закона за въоръжените сили и отбраната и в Закона на Министерството на вътрешните работи, по въпросите за медицинското осигуряване и по-точно в разделите „Ползване на лечебни заведения”, „Ползване на санитарна база”, „Ползване на почивна база” – от служителите на тези ведомства. Преди тази промяна служителите на двете ведомства бяха равнопоставени. Струва ми се, че след промяната, в Министерството на вътрешните работи бяха запазени условията за лечение, рехабилитация и почивка, а в Министерството на отбраната тези условия не се запазиха, а по мое виждане, се влошиха.
Господин министър, моето питане е: какви са условията и редът, определени от Вас за ползване на лечебните, санаториалните, профилактичните заведения и почивна база към Министерството на отбраната от кадровите военнослужещи и членовете на техните семейства; второ, от пенсионираните военнослужещи и членовете на техните семейства; трето, от пострадалите по повод отбраната на страната; четвърто, от ветераните от войните?
Господин министър, каква е стойността на пълен пансион в тези заведения и бази и каква е социалната цена, която се заплаща от различни категории, изброени по-горе? Въпросът ми е: какви са били лечебните, санаториалните, профилактичните заведения и почивни бази до 1998 г. и колко са към настоящия момент? Господин министър, какво е направено и какво се прави за доближаване до стандартите на НАТО, тъй като ние сме членове на този съюз вече пет години по отношение на лечебното и санаториалното обслужване от Министерството на отбраната? Очаквам Вашите отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! Министерството на отбраната реализира успешно социалната си политика, като предлага комплекс от социални услуги, насочени както към военнослужещи и граждански лица от системата на Министерството на отбраната и Българската армия, така и към пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите, военнопострадалите, ветераните от войните и други лица, с принос към отбраната на страната.
Социалната политика на Министерството на отбраната с всеки изминал ден придобива нов съвременен облик, отговарящ на критериите и стандартите на НАТО и Европейския съюз.
Правата на военнослужещите, пенсионираните военнослужещи, военнопострадалите и ветераните от войните за ползване на лечебните, санаториалните и профилактичните заведения към Министерството на отбраната, са определени в чл. 243 от Закона за отбраната и въоръжените сили. Лечебното заведение към Министерството на отбраната, съгласно Постановление на Министерския съвет № 45 от 2001 г., е Военномедицинска академия, с влизащите в състава й пет болнични бази за активно лечение, болнични и лечебни заведения в тесния смисъл на думата и три болнични бази по балнеология, рехабилитация и профилактика, с функции на санаториални и профилактични заведения.
Съгласно ал. 1 и 2 от чл. 243 от същия закон, упоменатите групи лица ползват лечебните заведения към Министерството на отбраната по реда на Закона за здравното осигуряване, на санаториалните и профилактични заведения при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.
Правото по ал. 1 на посочените разпоредби се реализира чрез провеждане на болнично лечение в болничните бази за активно лечение в София, Варна, Пловдив, Плевен и Сливен, по клинични пътеки на Националната здравноосигурителна каса, а когато няма такива, за конкретно заболяване, лечението е за сметка на Военномедицинска академия, респективно на Министерството на отбраната.
Военнослужещите и пенсионираните военнослужещи, заплащат само потребителска такса по чл. 37, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, освен ако не са освободени от тази такса на друго основание.
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба военнопострадалите и ветераните от войните не заплащат потребителска такса. Лечението на ветераните от войните в болничните бази по балнеология, рехабилитация и профилактика към Министерството на отбраната, е изцяло за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.
Кадровите военнослужещи, участвали в международни операции и мисии, имат право на едноседмично лечение, рехабилитация и профилактика, еднократно след приключване на мисията, разходите, от които са изцяло за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.
Управлението на почивната и спортна база на Министерството на отбраната се осъществява от Изпълнителна агенция „Социални дейности” и Министерството на отбраната. Редът и условията за ползване на почивната база на Министерството на отбраната са регламентирани в Наредба № 4 от 7 февруари 2006 г., за условията и реда за ползване на почивната и спортна база и осигурява отдиха и възстановяването на кадровите военнослужещи и гражданските лица в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите, подчинени на министъра на отбраната.
Кадровите военнослужещи и граждански лица от системата на Министерството на отбраната в Българската армия, в рамките на една календарна година, имат право да ползват до 25 дни за различни почивки. Средствата за отдих и възстановяване на кадровите военнослужещи и членовете на техните семейства, се осигуряват 65% от фонд „Социално-битово и културно обслужване” в рамките на утвърдения бюджет за съответната година и 35% се заплащат от цитираните по-горе лица.
Ветераните от войните заплащат 25% от стойността на почивката си, храна и нощувка. Останалите 75% са субсидия от бюджета на Министерството на отбраната по чл. 7 от Правилника за прилагане на Закона за ветераните от войните.
Военноинвалидите и военнопострадалите имат право да почиват до 15 дни еднократно в рамките на една календарна година, като заплащат 25% от стойността на почивката си, храна и нощувка. Разликата до пълната стойност е за сметка на държавния бюджет по чл. 16 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Пенсионираните военнослужещи ползват почивната база на Министерството на отбраната по преференциални цени, съгласно цитираната наредба.
На конкретните въпроси. – Колко са здравните заведения до 1998 г.? До 1998 г., здравните заведения, в които са се обслужвали военнослужещи и граждански лица от Министерството на отбраната и Българската армия са били общо 15 – 10 военни болници в София, Пловдив, Варна, Плевен, Сливен, Русе, Хасково, Бургас, Стара Загора и Дупница. Има и шест санаториума – Хисаря, Банкя, Поморие, Велинград, Наречен и Белово.
Със стартирането на реформата във Въоръжените сили на Република България намалява числеността на българската армия. Част от тези здравни заведения са преобразувани чрез сливане в състава на Военномедицинска академия, а друга част са ликвидирани. Понастоящем лечебните заведения към Министерството на отбраната са осем, в това число три болнични бази по болнеология, рехабилитация и профилактика – гр. Поморие, гр. Хисаря и гр. Банкя.
На въпроса: каква е стойността на пълен пансион в тези заведения и бази и каква е социалната цена, която се заплаща от различните категории? Ползването на болничните бази по болнеология, рехабилитация, и профилактика в състава на Военномедицинска академия в Банкя, Поморие и Хисаря от военнослужещите, пенсионираните военнослужещи, военнопострадалите и ветераните, е регламентирано в Наредба № 8 от 31 май 2007 г. Лицата заплащат медицинския си ден на база цена за леглоден по приложение към наредбата, както следва: ще Ви бъдат предоставени точно цените, които се движат между 4,00 лв. за стая и стая с едно легло 11,00 лв., в зависимост от оборудването на стаята. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Тодоров, имате право на два доуточняващи въпроса.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря Ви, господин министър.
Аз отчасти съм съгласен с всичко това, тъй като мен ме вълнува, вълнува и много мои колеги, които са на моето положение. Ще започна отзад напред от Вашето изказване. Вие казвате, че тези лечебни заведения наистина са намалели значително, но аз ще Ви кажа, че военнослужещите от запаса не са намалели значително. Те са си едни и същи. Това, че армията от 120 хиляди сега е 30 хиляди, не означава, че военнослужещите от запаса са намалели така значително, въпреки че на някой му се иска, но не може.
Вие цитирахте тази наредба. Аз също я имам, но тя е както казвате Вие от м. май 2007 г. Струва ми се, че би трябвало да я преработите, тъй като тогава още имахме наборна военна служба и още цитираме тези изрази в нея. Вече от 1 януари 2008 г. нямаме наборна военна служба и ми се струва, че Вие ще вземете мерки по този въпрос.
Мен ме вълнуват и други неща, тъй като системата на отбраната и на вътрешните работи са силови структури. Ще ви прочета само няколко неща: продължителност на балнеолечение годишно – два пъти по 20 дни е в Министерството на вътрешните работи, а в Министерството на отбраната е един път 10–14 дни; цена на легло на ден за балнеолечение – в Министерството на вътрешните работи първият път е безплатно, за храна се плаща 5,50 лв., а вторият път – 7,50 лв. – 2,00 лв. за легло, а в Министерството на отбраната е 18,00 лв.
Право на балнеолечение имат служители в Министерството на вътрешните работи, пенсионирани служители и членове на техните семейства, господин министър, а в Министерството на отбраната са служители, пенсионирани военнослужещи, но без членове на семействата.
Господин министър, питам Ви съвсем откровено, за да мога да дам отговор на всички: какво ще направите, за да подобрите условията на балнеолечение в балнеосанаториумите на служителите в Министерството на отбраната спрямо тези на МВР, тъй като има коренна разлика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Тодоров! Наистина има недостатъци в Наредбата на Министерството на отбраната. Ние тази година ги променихме, така че вече и членовете на семействата на пенсионираните военнослужещи заплащат същата цена, както заплаща самият правоимащ военнослужещ.
По отношение на това какво ще променя, мисля, че социалната политика на Министерството на отбраната е една от най-успешните политики в администрацията на нашата държава. Ние реализираме на този етап проект „Признателност” – това е създаване на кухни, където се хранят нашите пенсионирани военнослужещи, които са в тежко материално положение. За последните две години ние имаме разкрити 18 кухни, а предстоят още 8 да бъдат открити. В тях в момента се хранят над 850 наши колеги, бивши военнослужещи. Тези хора, които се хранят в тях, се хранят по предложение на военнопатриотичните съюзи и самите военнопатриотични съюзи регулират и се грижат за този процес.
Освен това на 11 май 2007 г. открихме Дом за ветерани в с. Орешак, което е едно прекрасно място, където могат всички военнослужещи, които са служили в Българската армия и имат над 10 години служба, да изкарат старините си. Също така сме създали 12 центъра за индивидуално социално обслужване, където всички пенсионирани военнослужещи и бивши членове на Българската армия могат да получат всякаква безплатна юридическа, психологическа, семейна и друга консултации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Тодоров, имате право да изразите своето отношение към отговора на министър Цонев.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, твърдо се надявам, че това, което казвате, ще го направите, тъй като преди да станете министър сте били ръководител на тази област, за която става въпрос. Направили сте някои неща, а сега имате по-голяма възможност да осъществите тези неща. Както разбрах, вече сте започнали да вършите някои неща, с които съм запознат – и за кухните, и за базите, но това ще бъде тема на следващ мой въпрос.
Мисля, че Министерството на отбраната, както се води по закон, остава единственото министерство, което е силово министерство. При нас идват много хора от НАТО, военнослужещи, които знаят каква е базата при тях, гледат каква е при нас и правят сравнение. Затова моята молба и молбата на всички е Вие да вземете мерки, за да направите българската база на военните такава, каквото е по стандартите на НАТО. Вие много добре знаете, че нашите ходят в бази и в Испания, и в Гърция, и в Македония, и техни идват тук, поне да видят, че ние правим нещо реално, за което ще Ви бъда благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Следва питане към министър Цонев от народните представител Николай Свинаров, Владимир Дончев и Илко Димитров относно ресурсната и институционална обезпеченост на дейностите по опазване, поддържане, възстановяване и изграждане на българските военни паметници на територията на Република Македония.
Господин Димитров, заповядайте от името на тримата вносители да отправите питането.
Илко Димитров (БНД): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, извън територията на Република България има над 1400 военни гробища, в които са погребани български воини, като 471 военни гробища се намират на територията на Република Македония. Там, както е известно, са погребани над 17 хил. български воини.
Няма съмнение, че ние всички виждаме и трябва да виждаме тези паметници не само като български светини, но и като жалони за измерване на наличността на национално самосъзнание и статуса на национално отношение към националните ценности, което е важно във всеки момент, разбира се, но особено важно е в настоящия момент на опити за консолидация на българската нация.
Моето виждане, не само моето, а и на много наблюдатели, е, че българската държава не е достатъчно активна, не толкова активна в защитаване на своите интереси. Твърдя, че защитаването на интересите на поддържането и възстановяването на българските паметници зад границите на Република България е изключително задължение на българската държава. Това е записано и по закон, разбира се. Трябва да имаме медии и неправителствени организации, които да са ангажирани с този процес.
Има закон на Република Македония от 1996 г., който предразполага доброто развитие на тази проблематика, като визира, че военните паметници трябва да бъдат възстановявани във вида и на мястото, където те се намират. Същевременно има и Закон за военните паметници, който посочва Министерството на отбраната като адресата, натоварен с организиране на проблематиката във вътрешноведомствен план по възстановяване на българските военни паметници зад граница.
Моят въпрос към Вас е: каква е ресурсната и институционална обезпеченост на тази проблематика? Каква част от съществуващите военни гробища са проучени, регистрирани и картотекирани и в какво състояние са те към момента? На какъв етап е процесът по тяхното възстановяване и изграждане? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Свинаров, уважаеми господин Дончев и уважаеми господин Димитров! Съгласно чл. 3, ал. 5 от Закона за военните паметници министърът на отбраната със съдействието на министъра на външните работи осъществява дейността по проучването, регистрирането, картотекирането, опазването, поддържането, възстановяването и изграждането на български военни паметници в чужбина. Във връзка с тази своя функция Министерството на отбраната винаги е заемало и предвижда и занапред да заема активна позиция по издирването, проучването, възстановяването и изграждането на българските военни паметници на територията на Република Македония.
Освен дейностите, извършени в рамките на нашата администрация, ние подкрепяме и редица инициативни комитети, неправителствени организации и съюзи, които са си поставили за цел издирването и възстановяването на български военни паметници и гробища както в Македония, така и в други страни.
След създаването на Програма „Войнишки паметници” през 2002 г. Министерството на отбраната започва последователна политика по издирване и по възможност за възстановяване на български военни паметници в Македония. До този момент със съвместни усилия на Министерството на отбраната, Министерството на външните работи, посолството в Скопие, Националния исторически музей и неправителствени организации, както и със съдействието на президента на Република България, са възстановени следните обекти: офицерски паметници в двора на църквата „Свети Георги” в с. Цапари, Битолско и ограждане на военното гробище на 207 български войници в същото село; военно гробище от Първата световна война в с. Ново село, Струмишко; военен паметник – костница, в полето при с. Долно Чичево, Кавадарско.
За финансирането на тези дейности до 2008 г. по тази програма бяха отпуснати суми за подпомагане на възстановяването на военното гробище в с. Ново село, Струмишко и паметника на полк. Константин Каварналиев. По същата програма бяха възстановени и други военни паметници и гробища в чужбина, като тези в Букурещ, Румъния; Ниш, Сърбия; Харкан, Унгария; Вуковар, Хърватия и др.
От 2009 г. Програма „Войнишки паметници” се сля с програмата на Националния военно-исторически музей и в момента се нарича Програма „Национален военно-исторически музей и военни паметници”. По данни на Централния военен архив към 1945 г. на територията на днешна Република Македония е имало 471 български военни паметници, както и гробища на повече от 18 хил. български военнослужещи.
Поради редица исторически предпоставки днес на територията на Република Македония са идентифицирани около 50 обекта със следи от български военни погребения. Почти всички представляват унищожени гробове и разрушени паметници. Единствено седем офицерски паметника в двора на църквата „Свети Георги” в Цапари, Битолско, и осем такива в градското гробище на Струмица от Първата световна война са се запазили през десетилетията, както и единични надгробни паметници в района на Дойран и други места.
Следи от българските военни гробища се намират предимно в малки отдалечени села и извънградски, пусти местности в отдалечени краища. За разлика от българските, всички останали чуждестранни гробища – френски, английски, гръцки и сръбски, са в отлично състояние и поддържани, включително и от македонската държава. Не правят изключение германските военни гробища в Битоля, а сега и в Прилеп, където текат ремонтно-възстановителни работи.
През последните 10 години въпросът за нашите военни паметници е поставян многократно пред македонските институции на всички нива. Резултатите са частични и крайно незадоволителни. Разрешаването за възстановяване на всеки конкретен обект се бави с години, без сериозни аргументи. Често се прилагат и двойни стандарти спрямо българските военни гробища и гробищата на останалите държави, воювали на македонска територия. Фрапиращ пример е откритата наскоро паметна плоча на загинали от 22-ра Английска дивизия при Дойран, само на 20 м от която се намира полуразрушената чешма – паметник на героите от 34-ти Пехотен троянски полк, на която българското посолство в Скопие чака вече трета година разрешение, за да бъде възстановена от инициативен комитет от Троян. Друг пример е този, изброеният по инициатива на директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, паметник – точно копие на изградения през 60-те години паметник на полк. Константин Каварналиев, убит и погребан пред Дойран, който все още не е поставен на мястото си и стои в двора на музея, поради отказ от македонските власти.
За окончателното решаване на въпроса с българските военни паметници и гробища в Македония следва да продължи провеждането на активна и последователна политика в рамките на развиващи се двустранни отношения между страните ни в тази насока. Очакванията на България са да получи равноправен статут и възможности както на останалите държави, които имат гробища на македонска територия. Всички действия, разбира се, следва да бъдат съобразени с действащия в Македония Закон за отбелязване, уреждане и поддържане на гробища и гробовете на борците, погребани на територията на Република Македония и в чужбина, както и на членовете на чуждестранните армии от предишните войни на територията на Република Македония.
В контекста на стремежа на Република Македония за членство в Европейския съюз и предвид утвърдените ценности и политики на съюза по въпросите за опазването на историческото и културното наследство следва да се търсят допълнителни възможности за положително разрешаване на въпроса за възстановяването и поддържането на нашите военни паметници и гробища на македонска територия.
Убеден съм, че за постигането на тази изключително благородна и патриотична кауза е необходимо да бъдат обединени усилията на всички институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Цонев.
Господин Димитров, имате право на два уточняващи въпроса.
Илко Димитров (БНД): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, благодаря за Вашия наистина много обективен, много прецизен и много пунктуален в съдържателен план доклад, в който Вие засягате наистина проблема в неговата същина. Аз като представител на опозицията бих го формулирал в малко по-остър план.
Аз се страхувам, че българската държава не демонстрира тази активност, която дължи да демонстрира пред своите светини. На нас ни пречи само нашето поведение, нашата бюрокрация, нашата пасивност и нашият нихилизъм.
Аз мисля, че ако едно ведомство, каквото е Министерството на отбраната и разчитам наистина на Вашите усилия, бидейки уверен във Вашите възможности, за една по-активна междуведомствена работа, тогава ситуацията би се изменила коренно.
Аз имам следните два уточняващи въпроса: какви средства са отделени по програмите на Министерството на отбраната по това направление за възстановяване и поддържане на войнишките паметници? Има ли възможност за откриване, ако има такъв фонд, за приемане на средства, на дарения от физически лица и неправителствени организации? Защото ние вече имаме една инициатива, която набира скорост. Има ли възможност за иницииране на една по-агресивна, по-целенасочена и по-фокусирана, изпълнена със съдържание, правителствена програма - не само програма, която лежи върху плещите на Министерството на отбраната и до известна степен на Министерството на външните работи? Защото, пак казвам, това е комплексен проблем и ние се нуждаем от комплексни усилия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за отговор на уточняващите въпроси, министър Цонев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Димитров! Министерството на отбраната отчита, че поддържането и възстановяването на войнишките паметници е част от военно-патриотичното възпитание на нашата държава и ние обръщаме сериозно внимание на този въпрос. С постановление на Министерския съвет от миналата година, когато беше променен правилникът на Министерството на отбраната, от един човек, който отговаряше в Министерството на отбраната, е създаден сектор от 4 човека във Военно-историческия музей, които да се грижат за тази дейност. Създадохме Национална програма за възстановяване на войнишките паметници от 2009 до 2012 г., която стартира от 1 януари т.г. Средствата, които миналата година са били заделени в бюджета от 60 хил. лв., са увеличени на 120 хил. лв.
Приемам Вашето предложение да помислим върху въпроса да създадем фонд, в който да се събират дарения за войнишките паметници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря ви.
Последният въпрос към министър Цонев е от народния представител Станчо Тодоров относно ефективността на сътрудничеството между министъра на отбраната и военнопатриотичните съюзи и организации за осъществяване на тяхната патриотична дейност.
Имате думата, господин Тодоров.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, обръщам се към Вас на основание чл. 35, ал. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, в който е записано, че „министърът на отбраната ръководи Министерството на отбраната и осъществява граждански контрол върху Българската армия”, съответно като т. 31 казва: „Осъществява сътрудничество с военнопатриотичните съюзи и организации и сдружения на военнослужещ”.
Господин министър, моят въпрос към Вас е: каква е финансовата и материалната помощ, оказвана от Вас, в лицето на министър на отбраната, за изминалата 2008 г. и какво е планирано за 2009 г. за военнопатриотичните съюзи?
Второ, каква е степента на осигуреност с помещения и сгради, обезпечеността им с всичко необходимо за клубна база за ефективно осъществяване на тяхната общественополезна патриотична дейност?
С какъв акт на Министерството на отбраната са регламентирани условията и реда за финансова и материална помощ и начини за ползване на помещенията и сградите, отдадени за ползване на патриотични съюзи?
Мотивите ми, за да задам този въпрос, са поставени в печата и медиите, коментирали този проблем във връзка с това, че е затворен Военния клуб в Средец, затворен е и Клуба на Съюза на офицерите от запаса и резерва в града, не е решен въпросът с Клубната база в София, проблеми в Сливен и други градове на страната. Очаквам обективен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор на въпроса, министър Цонев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! Министерство на отбраната винаги е поддържало отношения на сътрудничество и ползотворно взаимодействие с военнопатриотичните съюзи. Съвместната ни дейност е регламентирана в министерска Заповед № ОХ-166 от 13 март 2001 г., относно обявяване на основни положения за съвместната работа между Министерството на отбраната, Генералния щаб на Българската армия и военнородолюбивите организации. Основните раздели на заповедта включват: организационното функциониране на съюзите, родолюбивата и военнопрофесионална дейност, социалната дейност, информационната дейност и международната дейност. Ежегодно се изготвя план за съвместната дейност на Министерство на отбраната, Генералния щаб на Българската армия и съюзите и Изпълнителна дирекция „Социални дейности” на Министерство на отбраната. Този план включва мероприятия, честване на празници, значими исторически събития и годишнини, които се провеждат съвместно през годината в цялата страна.
През 2008 г. Министерство на отбраната на основание чл. 252, ал. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили е предоставило финансова помощ на военнопатриотичните организации – Съюза на възпитаниците на Негово Величество училища, Школа за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите и Съюза на ветераните от войните в размер на 42 хил. 460 лв. за изпълнение на тяхната родолюбива дейност. Държа да отбележа, че предложенията за отпускане на финансова помощ на съответните съюзи са удовлетворени в пълен обем. За 2009 г. бюджетът на министерството е разчетен и за подпомагане на съюзите средствата са в размер на 60 хил. лв. Аналогично на утвърдената практика през изминалите бюджетни години средствата се предоставят по мотивирана заявка от съответните съюзи. Само за първото тримесечие на 2009 г. са предоставени средства в размер на 41 хил. 220 лв.
Що се отнася до степента на осигуреност с помещения и сгради следва да ви информираме, че на основание чл. 252, ал. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили, Министерството на отбраната предоставя за безвъзмездно ползване на съюзите помещения във военните клубове и в други подходящи помещения в страната за осъществяване на военнопатриотичната и родолюбива дейност. Осигуреността с помещенията е 100% по отношение на тяхната дейност. В рамките на съвместната ни дейност успешно бяха реализирани редица проекти „Признателност”, дневен център, Дом за ветераните на Министерство на отбраната и Българската армия, центрове за индивидуално социално обслужване.
Проект „Признателност” е изцяло насочен към членовете на военнородолюбивите съюзи и организации в България, които са в тежко материално и здравословно положение. Проектът се изразява в изграждане на мрежа от социални кухни, в които предоставяме ежедневно безплатен топъл обяд през работната седмица на нуждаещите се, предложени от самите съюзи. В настоящия момент функционират успешно осемнадесет кухни. Предстои да бъдат открити още осем в градовете Благоевград, Самоков, Своге, Ботевград, Пазарджик, Хасково, Айтос и Смолян. По проекта до момента се осигурява обяд за над около 800 души месечно.
През 2008 г. поставихме началото и на първия дневен център в гр. София за осмисляне на свободното време и преодоляване на социалната изолация на пенсионираните военнослужещи и ветерани от войните, военноинвалидите и военнопострадалите. В настоящия момент вече функционират общо тринадесет центъра. Продължаваме да разширяваме мрежата от дневни центрове в страната, като предстои да бъдат открити още двадесет и три дневни центрове. Най-новите ще бъдат открити в Банско и в Меден рудник – Бургаско, до 6 май.
Министерство на отбраната в настоящия момент реализира нов модел на грижа за пенсионираните военнослужещи и граждански лица от Министерство на отбраната и Българската армия, ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите чрез изграждане на първия по рода си Дом за ветерани на Министерство на отбраната и Българската армия в с. Орешак, община Троян, към Изпълнителна агенция „Социални дейности”. Основната и непосредствена цел на нашия проект е да гарантираме равноправното положение и преодоляване на изолираността на потребителите на социални услуги в дома, както и създаване на условия за живот, съответстващи на техните желания, убеждения, потребности и зачитане на достойнствата им.
Поставено бе началото на нов модел на социално обслужване и удовлетворяване на социалните права на кадровите и пенсионирани военнослужещи, ветераните от войните, военноинвалидите, военнопострадалите, гражданските лица и други с принос към отбраната на страната ни чрез изграждане на центрове за индивидуално социално обслужване. В настоящия момент вече функционира успешно мрежа от центрове в цялата страна, като е планирано обхващането на всички големи градове на страната, за да бъдат удовлетворени потребностите на всички военнослужещи. Дейността в центровете за индивидуално социално обслужване е насочена към подобряване на взаимната адаптация на подпомаганите лица, семействата, групите и средата, в която те живеят. Към момента функционират седемнадесет центъра.
В заключение бих искал да ви уверя, че Министерството на отбраната ще продължи да сътрудничи с военнопатриотичните съюзи и организации при осъществяване на обществено-патриотичните дейности.
На въпроса, че Военният клуб в „Средец” е затворен, военният клуб беше затворен за известен период от време, поради големите структурни промени, които бяха извършени в системата на Министерството на отбраната и оптимизацията на администрацията. В настоящия момент Военният клуб функционира нормално две седмици и в него членовете на военнопатриотичните съюзи ползват безвъзмездно помещения. Същевременно сме планирали да изградим във Военния клуб дневен център за членовете на военнородолюбивите организации.
По въпроса за Плувната база в София, Военнопатриотичният съюз, Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите и Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва ползват самостоятелни сгради. Съюзът на ветераните от войните в България ползват два офиса и Съюзът на Негово Величество училища, ШЗО и родолюбивото запасно войнство също са обезпечени с офис.
Изграден е Дневен център за членовете на военнопатриотичните съюзи за осмисляне на свободното време и преодоляване на изолацията. В София функционират два центъра за индивидуално социално обслужване, в които членовете на съюзите получават безплатно социални консултации и услуги. От 2005 г. функционира кухня по проект „Признателност”, в която се хранят безплатно над 100 души, които са в тежко материално положение.
Във връзка с изложеното не съществува проблем с Клубната база в София.
В гр. Сливен успешно функционира вече една година кухня по проект „Признателност”, в която се хранят безплатно 40 членове на военнопатриотичните съюзи. В началото на тази година открихме Център за индивидуално социално обслужване и дневен център, които се ползват пълноценно от пенсионирани военнослужещи, ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали и други правоимащи лица.
С какъв акт на министъра на отбраната е регламентиран редът и условията за финансовата и материалната помощ и начин за ползване на помещенията или сградите, отдадени за ползване от военнопатриотичните съюзи? За подобряване на съвместната работа между Министерство на отбраната и Генералния щаб на Българската армия с военнородолюбивите организации в България и на основание действащия през 2001 г. чл. 35, ал. 1, т. 18 от Закона за отбраната и Въоръжените сили, с министерска Заповед № 166 от 13 март 2001 г. са обявени основни положения за съвместна работа между Министерство на отбраната и Генералния щаб на Българската армия и военнородолюбивите организации в България. Същите са регламентирали въпроса с организационното функциониране на съюзите, изпълнението на тяхната родолюбива и военнопрофесионална дейност, социалната дейност, информационната и международна дейност, свързани с изпълнението на вътрешните и международни контакти и комуникации относно основните направления за взаимопомощта, сътрудничеството и взаимодействието на Министерството на отбраната, Генералния щаб, Българската армия и съюзите.
С министерска Заповед № 905 от 17 декември 2008 г. са обявени Правила за съвместна работа между центровете за индивидуално социално обслужване и командирите и началниците на поделения, регионалните структури на военнопатриотичните съюзи и представителите на семействата на военнослужещите. Същата е издадена на основание чл. 35, ал. 1, т. 2, 26 и 31 от ЗОВС. В същите са определени основните направления за взаимопомощта между центровете за индивидуално социално обслужване и командирите и началниците от поделенията и гарнизоните, от една страна, и представителите на семействата на военнослужещите и представителите на военнопатриотичните съюзи, от друга страна.
В чл. 252 от сега действащия закон, както и проектът на новия Закон за отбраната и Въоръжените сили, регламентира министърът на отбраната да ръководи дейността по подпомагане и грижи за гражданите, военноинвалиди и военнопострадали, като и осъществява сътрудничество с военнопатриотичните съюзи, организации и сдружения на военнослужещите и определя формите за провеждане на военно-патриотичното възпитание. Също така е определено, че министърът на отбраната може да подпомага национално представените военнопатриотични съюзи и организации, като им оказва финансова или материална помощ. Освен това министърът на отбраната може да предоставя на съюзите за безвъзмездно ползване по предназначение помещения във военните клубове и други подходящи помещения или сгради в управление на Министерството на отбраната за осъществяване на тяхната общественополезна патриотична дейност.
Очевидно е от гореизложеното, че с акт на Народното събрание и съответните нормативни актове, каквито са заповедите на министъра на отбраната, са регламентирани условията и редът за предоставяне на финансова и материална помощ, както и начините за ползване на помещенията или сградите, отдадени на военнопатриотичните съюзи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Цонев, моля Ви да приключвате вече. Отговорихте толкова подробно на този въпрос, че господин Тодоров едва ли ще има и реплика към Вас.
Заповядайте, господин Тодоров.
Станчо Тодоров (независим): Разбира се, аз съм задоволен от този дълъг изчерпателен отговор, който министърът даде, и смятам, че всички, които сега гледат телевизия, са удовлетворени от този отговор, тъй като аз искрено се надявам, че министър Цонев, макар и за една година, откакто е министър, направи много. Предшестващите го създадоха наистина доста трудности, които да могат да бъдат изправени. Даже в подкрепа на това, което каза министърът, мога да кажа, че само за район „София” по датата на постъпване на моето питане, което е отпреди три седмици, той е дал два клуба от по 90 кв. м в район „Слатина” и в район „Надежда”. Но тези клубове, разбира се, са дадени за клубна дейност, помещенията са непригодни, но смятам, че министърът ще намери да даде някакви средства, тъй като те не разполагат с такива, за да бъдат приведени що-годе в някаква норма и да могат да бъдат ползвани тези клубове, тъй като аз ги посетих, те са в много окаяно положение.
Министърът успя да ме убеди, че наистина прави значителни стъпки в тази насока. Искам дебело да подчертая, че през периода на демократизацията, от 1990 г. насам, в големите районни центрове тази клубна дейност беше унищожена. Бяха иззети по един или друг начин значителен брой помещения. Налага се да обърнете внимание поне на големите центрове, тъй като Вие казахте, че много малко са раздадени.
Много малко средства заделяте, не знам какви са ви възможностите: 40 хил. лв., 60 хил. лв. за миналата година, 60 хил. лв. за тази година - няма по 2 хил. лв. на окръг. Това са много малко средства, които не могат да бъдат ползвани за нищо.
Надявам се, господин министър, че ще положите усилия в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Желаете ли дуплика, господин министър? Благодаря Ви.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, министър Цонев.
Предстои да отговаря министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Първото питане към него е от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев относно политиката на Министерството на икономиката и енергетиката за осигуряване на енергийна независимост на страната по отношение на газовите доставки в контекста на газовата криза.
Господин Янев, имате думата.
Яне Янев (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! За съжаление, парламентарният контрол в нашата Република не е на необходимото ниво и се оказва, че народните представители трябва да чакат за отговори месеци наред и, освен това, да задават въпросите, които са от особено голямо значение, при абсолютно празна зала. Това е и голям конституционен дефект.
Питането е внесено от мен и колегата Абаджиев на 22 януари 2009 г. и е относно политиката на вашето министерство за осигуряване на енергийна независимост на страната по отношение на газовите доставки в контекста на газовата криза.
Нарушаването на договора и спирането на природния газ от единствения осигурен доставчик – Русия, постави България в изключително остра, кризисна ситуация. Тя извади на повърхността редица проблеми.
На първо място – основният, че сме в едностранна и абсолютна енергийна зависимост от Русия. Докато тези проблеми не бъдат решени, винаги могат да се очакват подобни кризи.
В тази връзка бих искал да обърна внимание на следните обстоятелства.
На първо място, разногласията между Украйна и Русия, независимо дали са политически или икономически, доведоха до огромни щети върху българската икономика, сигурността на населението и стабилността на държавата за доста продължителен период от време. По всичко личи, че кризата с Украйна не бе случайност, а беше своеобразен политически ход в една политическа стратегия, от която България претърпя само вреди.
В хода на газовата криза стана публично достояние фактът, че френската компания „Газ дьо Франс” е подписала договор за сътрудничество с “Булгаргаз” за доставки на алжирски газ през Северна Гърция и е много лесно изграждането на трансгранична връзка. Договорът не е бил реализиран поради липса на газопровод между България и Гърция.
Във връзка с изложеното, уважаеми господин министър, питаме следното:
Първо, каква е политиката на Министерството на икономиката и енергетиката за осигуряване на енергийна независимост на България по линия на снабдяването с природен газ?
Какво е предприело вашето министерство и Вие конкретно като принципал за преразглеждане на договора с Русия за доставка на газ? В каква насока трябва да бъде преработен и в частност какво е отношението Ви към идеята за отделни договори с Русия и Украйна?
Какво предвижда Министерството на икономиката и енергетиката за диверсификация на снабдяването на България с газ и в частност за координиране на усилията и възможностите на страните вносители и транзитьори по Южноевропейското направление?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин министър, имате думата за отговор на питането от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев.
МИНИСТЪР Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Янев, за съжаление, задали сте ми въпроси, по които вероятно трябва да си говорим няколко часа. Затова ще изчета по възможно най-бързия начин отговора, който е подготвен, но си признавам, че той не може да бъде изчерпателен.
Само две думи искам да кажа за сроковете. От задаването на въпроса досега отговарям два пъти в пленарната зала. Единия път не стигна време за вашия въпрос, а втория път Вие бяхте в чужбина. Та не е само системата – имаше и други причини.
Първият въпрос – каква е политиката на Министерството на икономиката и енергетиката за осигуряване на енергийна независимост на България? Заложените приоритети в проекта на Енергийна стратегия на България до 2020 г. са: устойчиво развитие, конкурентоспособност, конкурентни енергийни пазари и енергийна сигурност. Както е добре известно, местният добив на природен газ в България е незначителен, като потреблението в страната се осигурява чрез внос. В момента има само един източник за доставки на природен газ – Руската федерация, което обуславя в общи линии 100-процентна зависимост от руските газови доставки.
Понастоящем липсва и необходимата инфраструктура – междусистемни връзки и терминали за внос на втечнен природен газ, чрез които да се осъществяват алтернативни газови доставки за страната. Този въпрос стои и пред по-голямата част от пряко ангажираните страни участнички по Договора за енергийна общност, като Румъния, Македония, Сърбия, Хърватска, Босна, Словения и Унгария, които също имат основен източник на доставки на природен газ – Русия. Албания, Косово и Черна гора нямат никакъв източник до момента.
България провежда последователно дългосрочна политика, насочена към реализация на нови стратегически енергийни проекти през територията на страната. Националните намерения и усилия са насочени към това през България да преминат бъдещите трасета на газопроводи от Русия, Каспийския регион, Близкия Изток и Северна Африка в северозападна и западна посока. Налице е висок потенциал за повишаване енергийната сигурност и в частност гарантиране доставките на природен газ, който се предвижда да бъде развит чрез полагане на целенасочени усилия и реализация на значими газови проекти.
На първо място е „Набуко” за около 31 млрд. куб. м, което е и алтернативен източник, и алтернативно трасе.
На второ място е „Южен поток”, което е също за около 31, макар че в последно време се стига и до намерение за 60 млрд. куб. м газ. Това е само алтернативно трасе с източник Русия. Междусистемните връзки с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния могат да бъдат осъществени изпреварващо и по-евтино в сравнение с големите транзитни проекти.
На четвърто място е изграждането и ползването на терминали за регазификация на втечнен природен газ като алтернатива на газопроводите с цел диверсификация на източниците и на маршрутите.
Пето – разширяване на капацитета на действащото газохранилище в Чирен, както и изграждането на нови газохранилища. На първо място – край Галата.
Като резултат от изграждането на нова газова инфраструктура и терминал за втечнен природен газ ще се постигне гарантиране на доставките за задоволяване на нарастващото вътрешно потребление. Към 2010 г. основен източник е Русия. Към 2020 г. очакваме около 40% от потреблението на България да бъде гарантирано през Гърция, газопровода „Ти Джи Ай”, през „Набуко” и част – чрез терминал за втечнен газ.
Вторият въпрос – какво предприемаме за преразглеждане на Договора с Русия за доставка на газ, в каква насока трябва да бъде преработен и в частност какво е отношението Ви към идеята за отделни договори с Русия и с Украйна. Знаете, че връчихме нашите претенции или по-скоро обосновани искания на представителя на “Газпром” Медведев при посещението му. Въпросът беше поставен при посещението на нашия премиер в Русия. Ако трябва да обобщя, в момента вървят на експертно равнище разговорите между “Булгаргаз” и “Газпром”.
По следващия въпрос – какво предвиждаме за диверсификацията на снабдяването на България с газ и в частност за координиране на усилията и възможностите на страните вносителки и транзитьори по Южноевропейското направление?
Работим по няколко приоритетни проекта – на първо място е междусистемната връзка с Гърция. Това е връзка с два източника. Първото е с газопровода „Ти Джи Ай” Турция – Гърция – Италия. Второто е с терминала за втечнен газ на северното гръцко крайбрежие. Очакванията са по този газопровод да получаваме от 5 до 9 млрд. куб. м.
Съжалявам, дотук стигна времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Янев, имате думата, за да зададете до два уточняващи въпроса към министъра.
Яне Янев (РЗС): Уважаеми господин министър, надявам се, че няма да затрудните вашите служители в министерството, информацията, която касае нашето питане, да ни бъде предоставена и в писмен вид. Надяваме се това нещо да се случи, защото наистина материята е много обемиста, но същевременно изключително важна за огромна част от българското общество.
Двата доуточняващи въпроса са свързани с това какво е извършено от министерство за придвижване на договора с „Газ дьо Франс” по отношение на планиране, проектиране и залагане на средства? Кога ще бъде реализирана връзката с газопреносната мрежа на Северна Гърция?
Вторият въпрос е: ако средствата във връзка с договора не са били предвидени в бюджета на министерството, което ръководите, поискани ли са при разпределението на четирите милиарда бюджетен излишък за миналата година? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин министър, имате думата, за да отговорите на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР Петър Димитров: Предложението да Ви предоставим писмен отговор е делово. Аз мисля, че това е добрият вариант.
По отношение на взаимоотношенията с „Газ дьо Франс” – има принципно споразумение за сътрудничество, за идентификация на проекти в няколко области – газопреносна система, в това число връзката Гърция и връзката с Румъния, LNG-терминал в България или в съседни страни, както и проекти в други държави.
Няма конкретни ангажименти да се реализира някой от тези проекти. Няма и финансови параметри на тези проекти. Така че споразумението за сътрудничество е принципно с „Газ дьо Франс”.
Знаете, че Европейската комисия задели финансов ресурс за реализация на връзката, но тя зависи от две държави – зависи от България и от Гърция. На работно равнище се водят изключително интензивни преговори, в това число да кажа, че аз преди три дни имах среща с представител на най-голямата гръцка газова компания, която също проявява интерес. Няма гаранции, че тази връзка ще се реализира с „Газ дьо Франс”, но за България е важно тя да се реализира. И дотолкова, доколкото гръцкото участие е изключително важно, както на правителствено, така и на бизнес равнище, то най-вероятно приоритет ще имат гръцките участници по-скоро, отколкото други участници, но доколкото един LNG-терминал e скъпо съоръжение, аз съм съгласен, че примерно, участието на „Газ дьо Франс” е много важно за България. И ако те са готови да инвестират в този проект за LNG-терминала, разбира се, че ще направим всичко възможно да се реализира това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Янев, моля да изразите своето отношение към получените отговори.
Яне Янев (РЗС): Аз не бих могъл да изразя цялостното ни отношение към получените отговори поради простата причина, че се надяваме министърът да ни даде писмена информация относно цялостната политика на Министерството на икономиката и енергетиката за осигуряване на енергийната независимост на страната по отношение на газовите доставки. Това е една изключително важна материя, която е и част от националната сигурност на Република България.
Съжалявам, че времето е толкова кратко и не можем да получим необходимите отговори, но тогава, когато ни бъде предоставена цялостна информация, ние ще вземем отношение по нея.
Надявам се, господин министър, когато се изработва отговорът и когато правителството изгради окончателна стратегия по този казус да избегнете отявлените проруски убеждения на определени кръгове във вашата партия, които от години наред поставят България в енергийна зависимост в такава степен, в която не е нито една друга европейска държава към този момент.
Господин председател, сега, за да не правя излишни движения, ако ми позволите, ще премина към следващото питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да, то също е от Вас и от господин Абаджиев.
Заповядайте!
Яне Янев (РЗС): Благодаря Ви, господин председател.
Питането е относно защитата на държавния интерес в приватизирани дружества, в които министъра на икономиката и енергетиката е принципал на мажоритарен дял.
Уважаеми господин министър, съществуват редица предприятия, в които мажоритарният дял от собствеността е приватизиран от бизнесмени и дружества, а миноритарният дял остава държавна собственост. Междупрочем, такъв е и казусът с „Кремиковци”, заради което аз съм задавал на Вас, и на предишния министър, десетки питания и въпроси. В най-значимите от тези стопански обекти принципал на държавния дял е министърът на икономиката и енергетиката.
За съжаление, при много от тях съществуват основателни съмнения за лошо управление и източване от страна на частния мажоритарен собственик.
Повод за настоящото питане, което е внесено на 6 февруари т.г. от мен и колегата Абаджиев, е случаят с Международния панаир в Пловдив.
През м. декември 2008 г. мажоритарният пакет от това дружество беше придобит от скандално известния бизнесмен и член на висшето ръководство на Българската социалистическа партия господин Георги Гергов, който стана и изпълнителен директор като останалата част от собствеността продължава да е държавна с принципал министърът на икономиката и енергетиката.
Ще обърна внимание само на едно-две конкретни обстоятелства.
Първо, самата приватизационна сделка е извършена в нарушение на Решение на Народното събрание, както и на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, а именно панаирът фигурира в така наречения забранителен списък за приватизация. Цитирам по-точно: „Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях. Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от закона”.
Новият частен мажоритарен собственик не е обвързан с никакъв договор, освен ако този договор е скрит, за управление като добър стопанин. Той не носи отговорност при дестабилизиране, да речем, или фалиране на предприятието, почти половината от което принадлежи на държавата.
Затова бих искал да обърна внимание върху конкретните въпроси, които отправяме към Вас, заедно с колегата Димитър Абаджиев: как Министерството на икономиката и енергетиката защитава държавния интерес в приватизирани дружества, в които министърът е принципал на мажоритарния държавен дял? Одобрена ли е от Вас самата приватизация на Международния панаир в Пловдив и, ако това е така – защо решението Ви противоречи на решението на Народното събрание, което междупрочем няма как да бъде изменяно нито от Министерския съвет, нито от Вас, като принципал на ведомството? Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин министър, заповядайте. Имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Янев, искам най-напред, ако е възможно, да разсея тревогите Ви за финансовото състояние на Пловдивския панаир. Да не правим паралел с „Кремиковци”, тъй като това нито е здравословно за панаира, нито пък отговаря на истината.
През 2005 г. нето изложбена площ на панаира в квадратни метра е 110 000, 2008 г. е 128 000. Приходите от дейността общо са били 21 млн. лв., през 2008 г. са 39 млн. лв. Данък печалба, който е платен, е 563 хил. лв., през 2008 г. е 1 млн. и 60 хил. лв. Печалбата е била 3 млн. 917 хил. лв., през 2008 г. е 10 млн. и 100 хил. лв. Дълготрайните материални активи са били 43 млн. лв., сега са 87 млн. лв.
Няма да чета по-надолу, но Пловдивският панаир безспорно върви напред и от тази гледна точка моделът на публично-частно партньорство, който широко се използва във всички европейски държави, на практика тук не дава лоши резултати, за разлика от други дружества. Вие сам споменахте примерно „Кремиковци”.
По първия Ви въпрос – как Министерството на икономиката и енергетиката защитава държавния интерес в приватизираните дружества?
Защитата в дружества с миноритарно държавно участие, какъвто е и Международният панаир, се осъществява в рамките на действащата нормативна уредба и уставите. Най-общо тези възможности се свеждат до участие на представители на държавата в общи събрания на дружеството, изискване и анализ на годишните финансови отчети, участие в оперативното управление на дружеството, в чиито управителни органи държавата има свой представител или няколко представители, както и участие в одитните комитети съгласно Закона за независимия финансов одит. Държавният интерес в Международен панаир – Пловдив, е защитен и чрез определеното в Устава мнозинство от две трети от регистрирания в Търговския регистър капитал, необходимо при вземане на всички важни за дружеството решения, така че без държавата не могат да се вземат важни решения.
По втория въпрос – одобрена ли е от министъра приватизацията на Международен панаир – Пловдив, и ако е така, защо решението противоречи на решението на парламента?
На 10 ноември 2006 г. Министерският съвет приема Стратегия за развитие и преструктуриране на капитала на Международен панаир – Пловдив. Тази стратегия предвижда министърът на икономиката и енергетиката да вземе решение за увеличаване капитала на дружеството чрез извършване на непарична или парична вноска от посочено от Общинския съвет на община Пловдив дружество при изпълнение на съответните заложени в решението условия, а именно запазване на мажоритарния дял на държавата, включване на община Пловдив и привличане на частни капитали.
От страна на Общински съвет – Пловдив, с решения от 18 декември 2006 г. и от 15 март 2007 г. е посочено юридическо лице с 61% общинско участие. Това е „Пълдин Туринвест” АД – Пловдив, което участва в две увеличения на капитала с непарични и с парични вноски. Решенията за увеличаване на капитала са вписани в Търговския регистър със съдебни решения от 21 декември 2006 г. и 23 март 2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
С Решение № 53 от 13 февруари 2008 г. Пловдивският окръжен съд обезщетява реституенти, в резултат на което държавният дял се намалява под 51%. Към момента дяловото участие на „Пълдин Туринвест” в капитала на Международен панаир – Пловдив, възлиза на 50,36%, тоест доминира, това е мажоритарният собственик, на държавата е 49,63%, а реституенти продължават да притежават 0,01%.
По следващия Ви въпрос – какви гаранции е дал на държавата Георги Гергов за доброто управление на Международен панаир – Пловдив?
Частният акционер не е обвързан с договор за управление и знаете, че това е невъзможно, тъй като акционерите не се обвързват с такива договори. Той е обвързан с апортните си вноски, като е апортирал парк хотел „Санкт Петербург”, ведно с прилежащия аквапарк и територията около него, терени около панаира, ресторантски комплекси „Пълдин” и „Ритора” и други имоти, описани подробно в Устава на дружеството.
По четвъртия Ви въпрос – извършена ли е проверка на финансовото състояние и програмата за управление на Международен панаир – Пловдив?
Проверка на финансовото състояние на дружеството се извършва ежегодно при провеждане на годишните отчетни събрания на акционерите, когато се представят доклади за дейността на дружеството и годишният финансов отчет, както и чрез представяне на текуща информация за развитие на дружеството. Проверка се извършва ежегодно и от одитора, който проверява и заверява финансовите отчети на дружеството. Освен това Международен панаир – Пловдив, е сред търговските дружества, които съгласно Постановление № 87 от 7 май 2008 г. на Министерския съвет подлежат на специално наблюдение и контрол относно финансовата дисциплина и риска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Янев, заповядайте. Имате две минути за два уточняващи въпроса.
Яне Янев (РЗС): Уважаеми господин министър, искам само да Ви припомня, че веднага след приватизацията са започнали търговски операции, като например лизингови схеми за закупуване на автомобили от името на панаира. По сигнали на пловдивски граждани, голяма част от закупените коли не се използват за нуждите на дружеството, а за други фирми на господин Гергов. Например в коледна томбола са разиграни два мерцедеса, закупени от панаира на лизинг, но в тегленето са участвали служители от частни фирми, които нямат нищо общо с панаира. Не зная тази информация дали е прикрита от Вас, но би било редно и по линия на вашия Инспекторат да проверите това.
Нещо повече, припомням Ви, че Пловдивският панаир е печелившо предприятие от много десетилетия, признато по цял свят. Тези данни, които Вие казвате, не са заслуга на това ръководство или на този собственик. Както добре се вижда, има закононарушения. Остават подозренията, че цялата сделка с панаира има за цел да се осъществява един или друг вид източване, така че трябва всички тези съмнения да бъдат заличени от Ваша страна, като се декларира, че не е така със съответните документи.
Другото, което е важно да се отговори, е: как Вие като принципал възнамерявате да защитите занапред държавния интерес в Международния панаир – Пловдив, с какви конкретни действия?
След като чуя Вашия отговор, ще Ви кажа нашето становище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин министър, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Янев, според проверката, която е направена по отношение на разиграваните на коледна томбола два мерцедеса, закупени от панаира на лизинг, изложеното не отговаря на истината. На коледното тържество са участвали служители и на други фирми, но томболата за двата автомобила, закупени от панаира, се разиграва само между служители на панаира и се разиграва само единият от автомобилите, който е закупен от панаира. Другият автомобил е закупен от „Пътища Пловдив” АД и „Цинкови покрития” АД и се разиграва между служителите на съответните фирми, така че фирмата закупува и разиграва между свои служители.
Второто нещо, което казвате. В дружеството също не са извършвани съмнителни търговски операции. Закупени са няколко лизингови автомобила – машина за почистване, метачна машина, товарен автомобил, автобус във връзка с обновяване на автомобилния парк, които обслужват и са свързани единствено с дейността на дружеството.
Аз не възразявам, ако Вие имате други доказателства, с удоволствие, отворен съм да ми ги предоставите, за да можем да направим съответните проверки.

„Как възнамерявате да защитавате занапред интересите на държавата в Международния панаир Пловдив?” – за съжаление казах вече, че сме миноритарен собственик в резултат на признаване на реституционни претенции от Пловдивския съд, но поради това, че в капитала важните решения се вземат с две трети от собствениците, разбирате, че не могат да се вземат решения, които ще са против интересите на България.
Казвате, че няма връзка между публично-частното партньорство и резултатите. Вече споменах, че печалбата от 3 милиона е станала на 10 млн. лв. в периода на това публично-частно партньорство. Не мисля, че всяко публично-частно партньорство трябва да го обявяваме за лошо. То е замислено преди всичко като партньорство с Община Пловдив, което е нормално. Тя е „майката” на този панаир. Панаирът е част от визитната картичка на Пловдив. Към момента на създаване на това публично-общинско-частно партньорство, 61% от „Пълдин турист” е собственост на Община Пловдив. В момента тази собственост е сведена до 25%, но очевидно, че този въпрос трябва да го зададете на принципала на „Пълдин тур инвест”, а не на българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Янев, имате две минути, за да изразите Вашето отношение към получените отговори.
Яне Янев (РЗС): Господин министър, по един изключително интересен начин бягате от конкретиката на отговора. Нещо повече, може би на шега, но може и да се окаже истина, така брилянтно защитихте господин Гергов – Вашият колега от Висшия съвет на БСП, че започнах да подозирам да не би да Ви е поканил да водите листата в Пловдив, вместо във Варна. Вие не казахте, че има служители, които са участвали в тази томбола, за която споменавам. От талоните и имената се вижда, че те не работят в панаира. Тези документи се надявах вече да сте виждали. Тези веществени доказателства – също. Те будят изключително голям интерес. Затова се надявам да направите повторна проверка. Аз ще дойда специално при Вас, защото сега времето не стига, за да Ви дам и други подробности по отношение на финансовата дисциплина в панаира, за финансовата инфраструктура на целия панаир за последните 8 10 месеца. Вие ще се убедите, че има изключително интересни неща, които са прикрити от Вас. Не вярвам и не искам да си помисля, че са съгласувани, защото много бих се изненадал.
Затова, господин министър, Ви моля незабавно още в понеделник да назначите необходимата проверка като принципал на панаира, но цялостна проверка, защото, убеден съм, че ще бъдете озадачен от нови факти и обстоятелства, които трябва да станат публично достояние, тъй като панаирът е нещо изключително важно и символично за Република България като цяло. Никой няма право да разхищава пари и да ги пренасочва към частни дружества.
Нещата, които казвате за принципала в смисъл на общината, не са точно такива. По отношение на общината текат и други проверки в прокуратурата. Надявам се Вие да се запознаете с тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Преминаваме към въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно транспониране на Директива 2004/67 на Европейската общност в българското законодателство.
Господин Иванов, заповядайте. Разполагате с две минути, за да развиете Вашия въпрос.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Директива 2004/67 на Европейската общност е една от важните, която има за цел да гарантира сигурността на снабдяването на страните членки с природен газ. Тази Директива имаше краен срок за транспониране от страна на страните членки 19 май 2006 г. Тогава България беше страна кандидат-член и директивата беше транспонирана в края на м. август 2006 г. Това беше лятото, когато Народното събрание работеше с цел да изпълни необходимите законодателни действия за съгласуване на нашето законодателство с европейското. По такъв начин ние отчетохме, че директивата е транспонирана.
Искам веднага да отбележа, че това транспониране носи непълен характер, защото съгласно т. 17 от директивата, тя трябва да предвиди правила, приложими в случай на прекратяване на основното снабдяване с газ на страна членка. Малко по-нататък е отбелязано, че в приложението е представен неизчерпателен списък и съдържа примери на мерки, които трябва да бъдат използвани за постигането на такава сигурност. Това приложение, господин министър, показва, че независимо България да се води, че е транспонирала директивата, не е изпълнила реално никоя от предвидените мерки. Касае се - първо, за необходимите запаси от газ. Вие информирахте обществеността, че независимо от разширението с 20-30% през последните две години на хранилището в Чирен, неговият обем е недостатъчен. Второ, капацитет за изтегляне на запасите от газ – също така недостатъчен. Трето – осигуряване на газопроводи за насочване на газта към съседните райони – неосигурено, както и други мерки, за които Вие ще ми кажете защо не са изпълнени.
По този повод Ви питам: защо инструменти от приложението на директивата не са транспонирани и не са реализирани в по-голямата си част? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин министър, заповядайте, имате думата за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР Петър Димитров: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, Вие сте опитен парламентарист и разбирате, че това, което твърдите, явно поради политическа целесъобразност нито е вярно, нито е нетенденциозно.
По отношение на транспонираните инструменти – започвам да изброявам: използване на алтернативни резервни горива в промишлените предприятия и топлоелектрическите централи; Закон за енергетиката; Наредба № 11; Наредба № 10 от 2004 г.; координиране на диспечерски дейности между операторите на преносни и разпределителни системи; Закон за енергетиката; Наредба № 12 от 2004 г.; работен газ в хранилище с капацитет на добив от хранилище; Закон за енергетика; Наредба за устройство или запас на експлоатация; осигуряване на капацитет на тръбопроводите за пренасочване на газ към засегнати региони; гъвкавост на системата; Закон за енергетика; Наредба № 12 от 2004 г. Да не ги изброявам всичките. Те са безкрайно много.
Реализирани инструменти: използване на алтернативни резервни горива в промишлените предприятия и топлоелектрическите централи (знаете, че има изискване за резервно гориво най-малко за 15 денонощия като резерв за аварийни ситуации, спиране или намаляване на газоподаването от задграничен доставчик); координиране на диспечерските дейности между операторите на преносни и разпределителни системи. Централното диспечерско управление управлява газотранспортната система, като осъществява непрекъснато оперативно управление – пряко или чрез районните диспечерски управления. Работен газ в хранилища, капацитет на добив от хранилища – това, което споменахте. Комбинираният оператор „Булгартрансгаз” експлоатира подземното газохранилище Чирен с капацитет на работен газ от около 0,5 млрд. куб. м, като максималният добив, постигнат по време на газовата криза, беше 4,2 млн. куб. м на денонощие и беше повишен с около 30% през последната година.
Осигуряване на капацитет на тръбопроводите за пренасочване на газ към засегнати региони. Гъвкавост на системата – знаете, че благодарение на това направихме внос от Гърция и за 30 часа бяха внесени 3 млн. куб. м природен газ през гръцката система. Знаете, че бяхме договорили количества и с Турция, но слава Богу, кризата спря и не се наложи. Ликвидни пазари за търговия с природен газ. В газовия сектор на България не са налице фактически предпоставки за формиране на конкурентна среда и функциониране на ликвиден пазар поради следните обстоятелства: единствен външен доставчик в лицето на Руската федерация, непредоставяне на достъп до газопровода, по който се внася природен газ извън територията на Република България по трасето Русия–Украйна–Молдова–Румъния, липса при нормални условия на реверсивни връзки с газовите системи на съседни държави, малък свободен капацитет на транзитните газопроводи, незначителен и намаляващ местен добив.
Друго изискване – прекъсваемо потребление и предвидените в договорите с потребителите клаузи за прекъсване на доставките бяха използвани по време на газовата криза. Трансграничен капацитет – българската страна има най-добре развитата транзитна газопреносна мрежа в региона на Югоизточна Европа, като транзитира природен газ за съседни страни. През 2008 г. са транзитирани около 17 млрд. куб. м за Турция, за Гърция, за Македония.
Сътрудничество между оператори на преносни системи на съседни държави членки за координирани диспечерски действия. Знаете, Балканският диспечерски център, който се намира в София, осигурява денонощен оперативен контрол и диспечерско управление на потоците руски природен газ в страните от Балканския регион.
Мога да изброявам много, но ми изтече времето. Вие знаете, че има един прост факт, господин Иванов - засега източникът на газ за България е само един. И това, което се прави, се прави през последните месеци, за да можем да променим тази ситуация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин министър.
Господин Иванов, заповядайте да направите реплика към министър Димитров.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие изброихте неизчерпателен списък на наредби, които предвиждат едва ли не изпълнението на всяка една от мерките. Но нека да видим в крайна сметка, господин министър, това наистина изпълнено ли е. Говорите за транзита на газ през България, което няма нищо общо със сигурността на доставките на газ в страната. Казвате, капацитетът за изтегляне на запасите от газ се увеличил на 4,2 млрд. куб. м в денонощие. А колко са нуждите, господин министър? 12 милиона на денонощие! Тоест осигурени са само 30% от необходимото количество. Необходими са нови 20 сондажа на хранилището в Чирен, но защо не бяха изпълнени? Господин Янев също засегна този въпрос – защо не беше предвидено в тези излишъци от бюджета в последните две години да се създаде необходимото количество сондажи, които да осигурят тези 12 милиона?
На следващо място. Казвате, че се използват трансграничните възможности. Нищо подобно! Реално възможността да се реверсира подаване на газ към България беше използвана в момент на криза.
На трето място, казвате, че е осигурен обем на необходимите запаси от газ. Съгласно преамбюла на директивата това е необходимо за 8 седмици, България нямаше газ в продължение на две седмици и в края на втората седмица беше казано, че ако не се промени ситуацията, не 4,2, а 3,5, след това 2,5 милиона куб. м ще бъде подаваното количество природен газ от хранилището в Чирен в рамките на ден.
Едно нещо признавам, че е изпълнено – в 15-та от 16-те мерки е записано „дългосрочни договори”. Но този дългосрочен договор с „Газпром” беше така реализиран, че те не само че прекъснаха за две седмици доставките на природен газ за България, но след това отказват под каквато и да е форма да платят компенсации и пращат България за зелен хайвер - да търси компенсации от Украйна.
Господин министър, необходимо е България да разчита на изпълнението на директивата, за да не бъде зависима едностранно от „Газпром”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Въпрос от народния представител Мария Капон относно изплащане на обезщетения на работници и служители в „Пловдив Юрий Гагарин БТ” АД от Фондация „Фонд за финансиране на социалните разходи от приватизацията на „Булгартабак холдинг”.
Имате думата, госпожо Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е породен от все още нерешен казус с неизплатени обезщетения на голям брой работници и служители на „Пловдив Юрий Гагарин БТ” АД, продължаващ повече от две години. Цялата сума, която предприятието дължи, възлиза на над 1 млн. лв. към момента на освобождаването на тези работници и служители, което поражда сериозни съмнения в мотивите на тютюневия гигант.
Съвсем накратко ще ви припомня някои детайли. Бившият директор на „Булгартабак холдинг” Христо Лачев поема ангажимент да изплати поне 50% от дължимите суми чрез фондация „Фонд за финансиране на социални разходи от приватизацията на „Булгартабак холдинг” АД. Проект за решение за това дори присъства в Протокол № 112 от 24 юни 2008 г. на управителния съвет на дружеството. Но то не е взето и тези пари не са изплатени.
Между другото, искам да отворя една скоба тук и да кажа, че питането вървя между няколко министри, явно само Вие поехте отговорността да отговорите директно на въпроса, тъй като става въпрос за отношения и ангажименти, които са постфактум на една приватизация. Въпросът ми е ще се осъществи ли поетият ангажимент от „Фонд за финансиране на социални разходи от приватизацията на „Булгартабак холдинг” АД? Какво се случва с дължимите над 1 млн. лв.? Мисля, че в тази ситуация е нормално хората да си ги търсят. В какъв срок ще бъдат изплатени поне 50% от дължимите суми? Кой ще носи отговорност, ако не бъдат изплатени? Благодаря Ви, господин министър, предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин министър, заповядайте да отговорите на въпроса на народния представител Мария Капон.
МИНИСТЪР Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Капон, прекрасно знаете, че това, което питате, не е така. Не бихме могли да създаваме илюзии в хората, тъй като така прозвуча – че държавата има неизпълнени ангажименти, тя е виновна страна и трябва да си понесе отговорността.
На 19 октомври 2006 г. акционерното дружество „Пловдив Юрий Гагарин БТ” е 100 процента частна собственост. Фирмата е приватизирана на Българската фондова борса, продажбата на двата пакета акции е регистрирана в Централния депозитар, съответно на 5 и 19 октомври 2006 г. Тук е мястото да ви информирам, че при продажба на акции на Българската фондова борса, каквато е продажбата на притежавания от „Булгартабак холдинг” пакет акции в капитала на „Пловдив Юрий Гагарин БТ”, купувачът не поема каквито и да било ангажименти по отношение на продаваното дружество, включително по отношение на работниците и служителите в това дружество.
Искам да подчертая три съществени обстоятелства, които имат отношение към поставения от Вас въпрос.
Първо, в дружеството не са извършени съкращения на работници и служители преди продажбата. Тоест държавният собственик не е съкращавал.
Второ, към момента на приватизация на дружеството липсва действащ колективен и браншови договор. Тоест няма го този документ, на базата на който се извършва компенсиране при съкращение.
Трето, ръководството на „Пловдив Юрий Гагарин БТ” предприема стъпки за съкращаване на персонала след осъществяване на продажбата или по-точно това е от края на 2006 г. до 31 март 2007 г.
Всичко това прави невъзможно изплащането на обезщетения на съкратени работници и служители във вече частно предприятие от „Фонд за финансиране на социални разходи от приватизацията на „Булгартабак холдинг”, който е държавна собственост. Въпреки това Управителният съвет на „Булгартабак холдинг” свиква извънредно общо събрание на акционерите на 4 септември 2008 г ., като в дневния ред е включен за разглеждане и въпроса с обезщетенията на работниците и служителите в „Пловдив Юрий Гагарин БТ”. В проекта на решение се предвижда „Булгартабак холдинг” да направи дарение в размер на 500 хил. лв. на фондация „Фонд за финансиране на социалните разходи от приватизацията на „Булгартабак холдинг” с цел изплащане на обезщетенията на работниците и служителите в „Пловдив Юрий Гагарин БТ”, тоест за периода след приватизацията. Общото събрание на акционерите на „Булгартабак” отлага вземането на решение по тази точка поради сериозни юридически аргументи, които вече споменах по-горе в своето изложение.
Към настоящия момент „Булгартабак холдинг” е в процедура на приватизация, считано от 12 декември 2008 г . Предвид факта, че основният дарител на средства за фондация „Фонд за финансиране на социалните разходи” е „Булгартабак холдинг”, е необходимо разрешение от Агенцията по приватизация за извършването на извънредни разходи на дружеството.
В заключение ще добавя за сравнение, че от периода 2004-2008 г. от този фонд са изплатени 48 850 000 лв. обезщетения за 2 886 000 работници и служители от системата на „Булгартабак”. Така че има добра воля за подкрепа. Но не може да се подкрепят съкращенията на една частна структура. Това просто е невъзможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Госпожо Капон, заповядайте за реплика към получения отговор.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, точно така. Затова и аз се чудех на кого да задам въпроса – отварям една голяма скоба – дали въпросът трябва да е към Вас, защото работниците и служителите са били излъгани от новия собственик след приватизацията на дружеството точно така, както Вие описахте. Защото в онзи момент, за да не стачкуват заради съкращенията, които са направени, намалението на производството, нецелесъобразната оптимизация, на тях са им направени обещания, че от този фонд ще получат компенсация. Аз Ви благодаря за отговора, защото той е достатъчно доказателство за отговора в приемната на колектива, който така или иначе няколко пъти се среща с мен като народен представител, за това да е ясно кой е виновен в случая те да не са си получили от този фонд обезщетенията, които са необходими. Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Желаете ли дуплика? Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Петър Димитров: Аз все пак си мисля, че има и персонална отговорност освен институционална. Колективният трудов договор е трябвало да бъде подписан преди приватизацията. Такива разговори са водени. Това очевидно е персонална отговорност както на тогавашното ръководство на предприятието, така и на ръководствата на синдикалните организации. Без този основен документ за защита, то след приватизацията липсва такъв документ и няма никакви механизми за защита на хората. Така че има несвършена работа и на личностно равнище от страна на хората, които са ръководили този процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Преминаваме към въпроса на народния представител Иван Николаев Иванов относно фирми, участващи в строителството на АЕЦ „Белене”.
Господин Иванов, имате думата да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз разбирам, че моментът, в който задавам моя въпрос, е крайно деликатен за строителството на АЕЦ „Белене”, след като в рамките на последния месец банката, избрана за структуриране на финансирането на „Белене” – „БНП-Париба”, отложи с повече от година срока, в който ще представи своя проект за структуриране финансирането и конкретните банки, които могат да осигурят финанси.
Деликатен е моментът и защото чуждестранният инвеститор RWЕ, който притежава 49% от акциите всъщност за АЕЦ „Белене”, отлага финансовото участие в проекта също с една година. Но все пак за проекта бяха осъществени определени дейности и това най-вече е свързано с подготовка на площадката, изграждане на жилища за евентуални работници и подготовка на инфраструктурата на самия обект.
Тъй като тази дейност е свързана с голям финансов ресурс, който трябва да се реализира чрез определени фирми, моят въпрос към Вас, господин министър, е: кои са българските фирми, които участват като подизпълнители в тази фаза на подготовка на площадката на АЕЦ „Белене”? Как те са избрани – дали са избрани чрез Закона за обществените поръчки или не и, ако не защо, и какви средства усвоиха тези фирми досега, до края на м. март 2009 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин министър, заповядайте, имате 3 минути да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, договорът, който е сключен с „Атомстройекспорт”, е по метода „под ключ”, така че цялата отговорност се носи от „Атомстройекспорт”. От тази гледна точка те са отговорната страна и те са страната, която подбира, и начинът, по който подбира, е по техните правила, а не по правилата на България. Това трябва да е ясно.
Направен е един предварителен списък на фирмите, които ще изпълняват. В договора изрично е казано, че 30% от стойността на договора трябва да се реализира от български подизпълнители. На тая база „Атомстройекспорт” е подбирал на основата на критерии, които са съгласувани с НЕК, като това са: технически условия и обем на работа на съответните фирми; доставки и услуги; наличен човешки ресурс и квалификация на персонала; налична техника и капацитет; опити и положителни резултати от участието в аналогични дейности; стабилно финансово състояние; производствени възможности; разполага ли съответната фирма с необходимите лицензии за дейността и със сертифицирана система за управление на качеството; стойността на работите, която предлагат съответните фирми; доставките и услугите и другите финансови условия, оферирани от съответната фирма.
Аз мога да Ви покажа и списъкът на фирмите. Той е голям. Те по принцип са допуснати.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Колко са на брой?
МИНИСТЪР Петър Димитров: Над шестдесет са.
Това не означава, че всяка от тези фирми ще участва.
Това, което Ви интересува за работите, които са изпълнени досега. Работите на площадката на „Белене” започнаха на 31 юли 2008 г. Подизпълнители на тази дата на „Атомстройекспорт” са „Евромин билд” и „Енергоремонт Холдинг” ООД. Избраните български подизпълнители са мобилизирали необходимия технически и човешки потенциал и до момента демонстрират отговорност и ангажираност по отношение на графиците и изискванията за качество на дейности.
По отношение на средствата, които са изразходвани. Към 26 март 2009 г. са изпълнени, приети и актувани дейности на обща стойност от 44 млн. 539 хил. евро, като от тази сума на „Атомстройекспорт” е преведена сумата от 28 млн. 021 хил. лв.
В заключение искам да добавя, че площадката трябва да бъде окончателно готова за инсталиране на новите ядрени съоръжения до края на лятото и темповете на работа до момента правят този срок напълно реалистичен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: За реплика по получения отговор има думата господин Иван Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз зададох въпроса си именно, защото нещо, което и Вие потвърдихте – 30% от стойността, която е 4 млрд. евро, по-точно 3 млрд. 998 млн. евро, трябва да бъде за дейност, осъществена от български подизпълнители. Това прави 1 милиард и почти 330 милиона евро. По тази причина, понеже се касае наистина за огромни финанси, няма никакво съмнение, че трябва да бъдат изразходвани по най-подходящия начин.
Първото, което установих от Вашия отговор и Вие всъщност го заявихте директно, е, че не са провеждани нито търгове, нито конкурси. Начинът, по който „Атомстройекспорт” като строител-изпълнител на строежа на АЕЦ „Белене” е подбирал тези фирми, става неясен. Аз ще кажа, че може би пък е ясен, защото при подобни ситуации ние сме виждали как се подбират тези фирми.
На следващо място, ако вие ми дадете този списък, аз наистина ще го разгледам с интерес, но отсега знам, че основни изпълнители там са „Енемона“, които са пряко свързани с фирмата, която е консултант по изграждането на АЕЦ „Белене”, това е „Риск Инженеринг“ – на Богомил Манчев.
Друг централен подизпълнител е „Минстрой“ на Николай Вълканов, на твърде известната Мултигруп.
Трети подизпълнител, който вече отпадна, но беше подизпълнител е фирмата „Еврометал“ – на прочутия вече на всички българи спонсор на президента Първанов Людмил Стойков, заедно с Марио Николов, разбира се. Ето затова питам: дали са проведени търгове или конкурси или фирми, които много лесно се различава, че са близки до определени било политически партии, било видни икономически групировки, са получили тези огромни пари? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин министър, имате две минути за дуплика.
МИНИСТЪР Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Иванов, мога да Ви отговоря политически. Не ми е присъщо, не в характера ми, затова искам да Ви отговоря професионално. Ще Ви дам пример с охраната. Имаше голямо желание охраната на АЕЦ „Белене” да се прави от българската полиция. Разбирате, че ако нещо изчезне тогава, отговорността ще е на българската държава, а не на „Атомстройекспорт“. Разбирате, че това не е добра ситуация.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Тук съм съгласен с Вас.
МИНИСТЪР Петър Димитров: Същият въпрос задавате и по отношение на фирмите. Ние ще ви кажем как ще подберете фирмите, ние ще ви кажем, може би, и кои фирми да подберете... (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Да, това Ви казвам, и след това ще искаме резултатите и ще кажем, че резултатът не ни е харесва. Не става така! Селекционерът си прави отбора и си носи отговорност. Затова Ви казах, че договорът е под ключ и трябва под ключа да има онова, което е договорено. Не може ти да му даваш правилата и след това да очакваш... Внушенията, които правите тук, че този, че онзи, че трети, че четвърти, разбирате, мога да Ви повторя кои са двата консорциума, които работят – това са „Евромин билд“ и „Енергоремонт холдинг“. Доколкото знам и двете фирми са публични.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не съм казал, че не са публични.
МИНИСТЪР Петър Димитров: Не е трудно да се установи кои са собствениците, но пак Ви връщам към този въпрос.
Когато наемаш някой да ти строи нещо, ти поемаш финансовата отговорност, ти поемаш, ако щете и политическата отговорност, тъй като този проект е изключително важен не само за България. Това е първият проект от това поколение реактори на Русия в Европейския съюз. Ако този проект не бъде успешен, то разбирате, че от това ще пострада не само строителния имидж на „Атомстройекспорт”, от това ще пострада имиджа на Русия като държава с потенциал да изгражда такива станции.
Не можем да правим опити да налагаме нашите правила на изпълнителя на проекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря ви.
Уважаеми колеги, за съжаление остават две минути. Ще трябва да прекъснем парламентарния контрол за днес петък, 10 април 2009 г.
Питането на народните представители Лидия Шулева и въпросът на Иван Николаев Иванов ще останат за един от следващите парламентарни контроли.
Както знаете, следващото заседание е извънредно – в понеделник в 14,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Метин Сюлейманов

Ясен Попвасилев