Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2009-05-27


Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Митхат Метин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, да ви представя проекта за програма за работата на Народното събрание за 27-29 май 2009 г.
1. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване с вносител Министерският съвет от 7май т.г. - продължение.
2. Законопроект за ратифициране на Морската трудова конвенция от 2006 г. на Международната организация на труда с вносител Министерският съвет на 7 май 2009 г. - продължение.
3. Първо четене на Законопроекта за управление на отпадъците в област София с вносител Министерски съвет от 19 май 2009 г. - продължение.
4. Второ четене на законопроекти за допълнение на Закона за администрацията, приети на 14 и 15 май 2009 г.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приет на първо четене на 30 април 2009 г.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, приет на първо четене на 20 май 2009 г.
7. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, приети на първо четене на 14 май 2009 г.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, приет на първо четене на 3 април 2009 г.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, приет на първо четене на 14 май 2009 г.
10. Проект на решение за избиране на член на Сметната палата. Вносител е Валери Димитров – председател на Сметната палата на 26 май 2009 г.
11. Проект на решение за избиране на Национално бюро за специалните разузнавателни средства.
12. Проект на решение за избиране на управител на Българската народна банка с вносители Ангел Найденов, Пламен Моллов и Йордан Цонев.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, приет на първо четене на 21 май 2009 г.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, приет на първо четене на 13 май 2009 г.
15. Второ четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за водите, приети на първо четене на 20 март 2009 г. и на 15 април 2009 г. – продължение.
16. Проект за решение за преобразуване на Медицинския колеж Враца във филиал Враца, в структурата на Медицинския университет София. Вносител е Министерският съвет на 12 май 2009 г.
17. Проект за решение за преобразуване на Историко-юридическия факултет в структурата на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" в Юридически факултет и Исторически факултет. Вносител е Министерският съвет на 22 май 2009 г.
18. Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на "Проект за развитие на общинската инфраструктура". Вносител е Министерският съвет, 25 май 2009 г.
19. Проект за решение за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент, приет с Решение на Европейския парламент 2005/684/ЕО, ЕВРАТОМ, от 28 септември 2005 г. Вносител е Министерският съвет, 26 май 2009 г.
Моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 136 народни представители: за 122, против 8, въздържали се 6.
Програмата е приета.
Предложения по ал. 3:
Предложение на Волен Сидеров за проект за решение за дълга на Турция към тракийските и малоазийски българи. Не е изтекъл 15-дневният срок по ал. 3 на чл. 75, не се подлага на гласуване това проекторешение.
Предложение на народния представител Волен Сидеров за включване на проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя. Също не е изтекъл 15-дневният срок, не се подлага на гласуване.
Предложение от народния представител Минчо Христов за проект за решение за възлагане на правителството за промени в Кодекса за социално осигуряване, които да отразяват принципи за формиране на пенсиите. Изтекъл е 15-дневният срок.
Желаете ли да обосновете предложенията си, господин Христов? Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Пирински! Не само 15-дневният срок е изтекъл, а и 3-годишният.
Обръщам се към колегите със следната молба: няколко политически сили преди изборите през 2005 г. обещаваха на българските пенсионери, че ще отменят точковата система и ще преизчислят техните пенсии, ще увеличат пенсиите – и БСП, и „Атака”, която я виждам в този ъгъл. Нито една от тези две политически сили, нито БСП, нито „Атака” не предложиха премахването на точковата система. Нещо повече – вместо да подкрепят моето предложение от близо три години, което внасям толкова време вече, те не го подкрепят.
Уважаеми колеги, обръщам се към вас: имайте малко съвест, малко морал! Това, което сте обещали, поне го изпълнете! Имате тази възможност! Нека този парламент преди да си отиде, да свърши това полезно дело! Необходими са ясни антикризисни мерки в тази изключително тежка икономическа ситуация. Отмяната на точковата система е една от тях. Нека хората, на които не им достигат една или две точки, да се пенсионират, ако желаят това, да отстъпят мястото на младите хора. Колко пъти ви го казвам от тази трибуна!
Моля ви да подкрепите това предложение! Може да го гласуваме тази седмица. Нека този парламент да си отиде с чест, господа!
Моля ви, господин председател, да поставите това предложение на гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 136 народни представители: за 38, против 17, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Само едно ще ви кажа, дами и господа: срам ме е от вас! (Реплика от Станислав Станилов.) Ама наистина ме е срам! Не ме апострофирайте! Срам ме е за това, че лъжете по този безобразен начин хората! И вие, господа от БСП, и вие, господа от „Атака”, които и сега обещавате отмяната на точковата система.
Станислав Станилов (КА, от място): Ние сме го внесли! Ти не си го чел, бе! Ти ли ще ми кажеш!
МИНЧО ХРИСТОВ: Кога сте го внесли? Не сте го внесли. Там е цялата работа.
Уважаеми господа, нека да направим едно добро дело. Нека този парламент да си отиде с малко чест, с малко достойнство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Христов, ограничете реториката си.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не ме прекъсвайте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Малко прекалявате.
МИНЧО ХРИСТОВ: Искате да ми напишете изказването ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не, не искам нищо. Просто с тези проповеди прекалявате. Правя Ви забележка!
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, моля ви, подкрепете това предложение. Дадох ви толкова аргументи! Българските пенсии са най-ниските в цяла Европа. Вижте данните на ЕВРОСТАТ. Дайте малко глътка въздух на възрастните хора.
Обръщам се към вас, колеги от БСП. Помогнете на тези хора, срещу които сега вие ще се изправите на тези избори. Как ще им обясните вашата позиция?!
Моля, прегласувайте това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 135 народни представители: за 47, против 28, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Христина Христова – за преобразуване на медицинския колеж – Враца, във Филиал Враца в структурата на Медицинския университет. Точката е включена в програмата за седмицата, госпожо Христова.
Давам думата на госпожа Христова за процедурно предложение, вероятно за разместване на точките.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От Парламентарната група на НДСВ бяхме внесли това предложение, което сега е т. 16 – проект на решение за преобразуване на Медицинския колеж – Враца, във Филиал Враца на Медицинския университет – София. Като се има предвид, че е прието с пълно единодушие от Министерския съвет, че хората чакат промоция, за да получат своите дипломи, че е само на едно четене, аз моля да направим това т. 3 от дневния ред, преди да започнат по-тежките точки – законите. Моля за вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Процедурното предложение е т. 16 да стане т. 3 от нашата програма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 134 народни представители: за 112, против 3, въздържали се 19.
Предложението се приема.
Давам думата за процедурно предложение на господин Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Както знаете, вчера заседанието на парламента завърши, преди да започне обсъждането на второ четене на Законопроекта за нов Семеен кодекс. Поради тази причина аз очаквах, че той ще залегне в програмата за тази седмица и не сме направили конкретно предложение за седмичната програма. Мисля, че никой няма да оспори необходимостта до края на дейността на Народното събрание ние да приемем този важен законопроект, който има редица социални измерения и в който са вложени усилията на много експерти и финансови средства.
Затова, господин председател, единствената възможност е и отправям тази молба към Вас – да използвате пълномощията си по правилника, да се направи такова предложение и независимо на кое място, но в седмичната програма да бъде заложено обсъждането на Законопроекта за Семейния кодекс. Разчитам това да бъде направено и да стигнем до неговия финал, преди да приключим своята работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми господин Стоилов, колеги, аз съм готов да направя това в началото на утрешния пленарен ден, имайки предвид и евентуалните предложения за извънредно заседание на 30 май 2009 г., събота. Обръщам се и към господин Найденов. Става дума за евентуално предложение за включване в седмичната програма на обсъждането на второ четене на Законопроекта за Семеен кодекс. Поставя го господин Стоилов като въпрос. Аз предлагам отново парламентарните групи да съгласуват разбирането си по този въпрос и утре по реда на ал. 5 да имаме готовност да го включим в програмата до края на седмицата.
Колеги, отправям към вас и такъв въпрос: току-що гласувахме т. 16 да стане т. 3. Точка 17 е от същия характер, тоест преобразуване на факултет във Великотърновския университет.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Днес ще го обсъждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Евентуално щом има становище, бихме могли и него да изведем по-напред в програмата ни за съответния ден.
Съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 20 май до 26 май 2009 г.
Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2008 г. Вносител – Националният осигурителен институт. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение за преобразуване на Историко-юридическия факултет в структурата на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в Юридически факултет и Исторически факултет. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносители – Мария Капон и Антонела Понева. Комисия по здравеопазването.
Законопроект за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Кот д`Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Корея. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Проект за решение за уреждане на дълга на Република Турция към тракийските и малоазийски българи. Вносител – Волен Сидеров. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за избиране на член на Сметната палата. Вносител – Сметната палата.
Проект за решение за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент, приет с Решение на Европейския парламент (2005/684/ЕО, Евратом) от 28 септември 2005 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси.
Доклад за прилагането на закона и дейността на Върховния административен съд през 2008 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396-1913 г.). Вносител – Волен Сидеров. Разпределен е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Проект за решение за избиране на управител на Българската народна банка. Вносители – Ангел Найденов, Пламен Моллов и Йордан Цонев.
Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2008 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2008 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Уважаеми колеги, предстои да осъществим процедурата за полагане на клетва от новоизбрани народни представители. Това са четирима избрани народни представители. Има и пети, който засега остава сред онези, които ще положат клетва.
Ще ви представя отправените писма и приложените към тях решения на Централната избирателна комисия.
Председателят на Централната избирателна комисия е изпратил Решение № 407 от 26 май т.г. на Централната избирателна комисия до председателя на Народното събрание за обявяване за избран за народен представител Христо Любенов Георгиев от листата на НДСВ в 4. Многомандатен избирателен район Велико Търново.
Решението гласи:
„На 22 май 2009 г. на основание съответните текстове от Конституцията предсрочно са прекратени правомощията на народния представител Мариана Йонкова Костадинова, избрана от 4. Многомандатен избирателен район Велико Търново от листата на НДСВ в 40-ото Народно събрание.
На основание чл. 115, ал 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия реши:
Обявява за избран за народен представител в 4. Многомандатен избирателен район Велико Търново Христо Любенов Георгиев от листата на НДСВ.”
Следващото писмо със същата дата е за обявяване за избрана за народен представител Ина Тодорова Димитрова от листата на Коалиция за България в 14. Многомандателен избирателен район – Перник. Съобщава се, че предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Ненко Викторов Темелков и на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, Централната избирателна комисия реши:
„Обявява за избрана за народен представител в 14. Многомандатен избирателен район – Перник, Ина Тодорова Димитрова от листата на Коалиция за България.”
Следващото писмо е за обявяване за избрана за народен представител Мария Радославова Стоянова от листата на Коалиция за България в 21. Многомандатен избирателен район – Сливен.
„Предсрочно са прекратени правомощията на народния представител Диана Атанасова Хитова от 21. Многомандатен избирателен район Сливен. На основание на чл. 115, ал. 1 от закона Централната избирателна комисия реши:
Обявява за избрана за народен представител в 21. Многомандетен избирателен район Сливен Мария Радославова Стоянова от листата на Коалиция за България.”
Следващото писмо е за обявяване за избран за народен представител Николай Симеонов Малинов от листата на Коалиция за България в 25. Многомандатен избирателен район – София:
„Предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Евгений Спасов Иванов, избран в 25. Многомандатен избирателен район от листата на Коалиция за България. На основание чл. 115, ал. 1 Централната избирателна комисия реши:
Обявява за избран за народен представител в 25. Многомандатен избирателен район – София, Николай Симеонов Малинов от листата на Коалиция за България.”
Има още едно писмо за обявяване за избран за народен представител - Митко Левчев Антов от листата на Коалиция за България от 5. Многомандатен избирателен район – Видин. Съобщава се, че предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Надя Антонова Кочева от листата на Коалиция за България.
„Централната избирателна комисия на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители реши:
Обявява за избран за народен представител в 5. Многомандатен избирателен район във Видин Митко Левчев Антов от листата на Коалиция за България.”
Моля избраните народни представители да положат клетва. Поканете ги в пленарната зала. (В залата влизат четирима от избраните народни представители.)
Уважаеми колеги, пристъпваме към полагането на клетва. (Всички стават прави.)
Моля народните представители да повтарят след мен.
Христо Георгиев, ИНА ДИМИТРОВА, Мария Стоянова и Николай Малинов: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Честито, уважаеми колеги! Следва да попълните клетвените листове. (Подава им клетвените листове за подпис.)
Моля, поканете колегите да попълнят клетвените листове и да заемат места в края на залата.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към т. 1, от името на парламентарна група давам думата на господин Ангел Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря, господин председател.
Повод за моето изявление от името на Парламентарната група на Коалиция за България е едно решение на Столичния общински съвет от 21 май т.г., което е на път да се превърне в една от най-срамните страници в съвременната ни история. Това е решение за преименуване на улица в столицата на името на Богдан Филов, на името на човек, който е останал завинаги в историята като министър-председател, при чието управление България е присъединена към Тристранния пакт, като министър-председател, който в най-силна степен е останал в историята като изразител на антидемократичната и антисемистка политика, следвана от България в периода от 1940 до 1944 г., и най-после – като министър-председател, при чието управление е подготвено и осъществено депортирането на над 11 хиляди евреи от Беломорска Тракия и от Македония в концентрационните лагери във фашистка Германия.
Уважаеми дами и господа, това е един акт, който следва една тенденция, която трябва да бъде осъдена в българския парламент – в тази зала, в която са звучали гласове в подкрепа на фашистка Германия и на депортирането на хора, избивани и загинали в концентрационните лагери на фашистка Германия. Това е тенденция, която имаше своите симптоми на проявление и в отхвърляне на предложенията за признаването на статут на ветерани от войната на участниците в българската антифашистка съпротива.
Уважаеми дами и господа народни представители, Парламентарната група на Коалиция за България настоява Столичният общински съвет да преразгледа и да отмени решението си за преименуване на улица в столицата на името на Богдан Филов.
Второ, парламентарната ни група предлага и очаква всички парламентарни групи и политически формации в българския парламент не просто да отхвърлят – ние считаме, че трябва да бъде осъдено подобно поведение и опити да се реабилитират лица, останали в историята ни като виновници за поредната национална катастрофа.
И трето, парламентарната ни група настоява ясно и недвусмислено, категорично да се заяви, че всички български политически формации, представени в българския парламент, отхвърлят и осъждат опасната тенденция да се реабилитират символи и събития, свързани с фашизма – фашизмът като идеология, да се реабилитират лица, останали в историята, осъдени като военни и политически престъпници. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
От името на Парламентарната група на Демократи за силна България има думата господин Иван Костов.
Иван Костов (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! От името на Демократи за силна България вземам думата, за да напомня, че ние не постигнахме национален консенсус, когато трябваше да осъдим всички тоталитарни режими, всички форми на терор срещу което и да е общество, независимо дали са фашистки, националсоциалистически, комунистически, дали са вдъхновени от етнически подбуди, дали са антисемитски и т.н., което беше слабост в позицията на българското Народно събрание. Разбира се, не може да се толерира нищо, което произтича от естеството на тоталитаризма, от естеството на антисемитизма, на мракобесието и пр.
В този смисъл от името на Парламентарната група на Демократи за силна България призоваваме, или ако столичният кмет вече го е направил, подкрепяме столичния кмет да спре изпълнението на решението за преименуване на 202-а улица и го призоваваме да внесе предложение за отмяна. Едновременно с това уверявам, че нашите съветници ще подкрепят това предложение. Благодаря ви.
Румен Овчаров (КБ, от място): Нали те са го гласували?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Заповядайте за процедура, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Господин председателю, позволете ми като форма на процедура, свързана и с начина на водене, да кажа следното. Ние очакваме не просто предложение от ръководителите на парламентарни групи, в случая като господин Иван Костов, очакваме извинение за поведението на техните представители в Столичния общински съвет, с чиито гласове е прието това решение (реплики в ДСБ), с гласовете на ГЕРБ, с гласовете на СДС и на ДСБ – един първообраз на управляваща дясна коалиция. Срамно е, че вие сте политици, които са представени в Европейския парламент (реплики в ДСБ) и с вашите гласове се приемат подобни срамни решения в органи на местната власт в България, в съвременна, демократична България. (Реплики на народните представители Атанас Атанасов, Екатерина Михайлова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: От името на Парламентарната група на ОДС има думата народният представител Иван Сотиров.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Найденов, тук няколко пъти водихме този дебат за вашата двойна игра. На вашия митинг на Бузлуджа – нещо, за което аз лично съм сезирал главния прокурор (реплики на народния представител Ангел Найденов), Вие седяхте с представители на вашата младежка организация с фланелки на Сталин, на Ленин, на световни престъпници. Сталин е човекът, по чието време е подписан пактът „Рибентроп – Молотов”, 1939 г.
Това, което вие правите днес, е срамно и абсурдно - вие с вашия Георги Димитров и всичките ви кумири, които са подкрепяли хитлерова Германия. Вие възхвалявате хора, които са подписали пакта „Рибентроп – Молотов”, и са били съюзници на фашистка Германия и се опитвате от това, че се прави едно предложение не за Богдан Филов, като човек, подписал пакта с Германия, а в качеството му на човек, който е известен учен – в това му качество. (Реплики в КБ.)
Румен Овчаров (КБ, от място): Доктор Менгеле също е учен.
Иван Сотиров: По тази логика вие трябва да осъдите и Вагнер, защото е бил антисемит. Това, което се прави тук, е абсурдно.
Аз лично съм съгласен и с гласа си бих подкрепил всяка декларация, но ако има равно третиране на всички хора, виновни за съюза с фашистка Германия и за пакта „Рибентроп – Молотов”. Не може вие да почитате Сталин, Георги Димитров и Ленин – хора, които са извършили чудовищни престъпления. Не може да издигате паметници на престъпници, като Георги Димитров и Тодор Живков, и същевременно тук да се опитвате да правите от мухата слон. Или в този парламент ще има консенсус и равна оценка за историята, или недейте да пробутвате евтина демагогия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: От името на Парламентарната група на ДПС има думата народният представител Лютви Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи е на категорична позиция, че наименованията на населени места, на улици би трябвало да бъдат свързани с имена на исторически личности, за които има безспорна еднозначна консенсусна оценка не само на политическите сили в Народното събрание и извън Народното събрание, а би трябвало да има безспорна оценка като памет, която носи всеки един български гражданин. Това трябва да бъдат исторически личности, които са еманация на националния идеал. Ние тук можем да спорим за редица исторически събития, можем да постигнем съгласие или не. Но ако не сме постигнали съгласие, актът на наименуване на улица на спорна историческа личност, най-малкото спорна историческа личност, върху която тегнат съмнения, включително и за престъпления, мисля, че е гавра с паметта на една значителна част от българските граждани. Този акт наистина е недопустим. Това само показва, че дебатът за ценностите в българското общество все още не е завършен и няма нищо чудно в това, че това се прави от един съвет, в който има мнозинство една фигура, която неотдавна постави въпроса и за необходимостта от един нов, макар и по-мек, възродителен процес.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще се противопостави на всеки опит за превратна политически угодна интерпретация на историческите факти и събития, ще се противопостави и на опитите да се реабилитира езикът на омразата и да се превърне той едва ли не в един нов политически стандарт.
Уважаеми госпожи и господа, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи ние също призоваваме органът, който е взел това решение, незабавно да го отмени в името именно на идеята ни за ценностите, които би трябвало да обединяват българския народ. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (РЗС, от място): От свое име искам да кажа и аз нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: От свое име няма възможност, господин Пинчев. Иначе всеки народен представител би трябвало да очаква да има същото, а знаете, че нашият правилник не го позволява.
Уважаеми колеги, продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МОЛДОВА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Има доклад и е започнало обсъждането.
Доколкото съм информиран, докладът е представен. Не е представен докладът на Комисията по външна политика и поради това не можахме да приключим процедурата по представяне.
Има ли представител на Комисията по външна политика, който да представи доклада?
Господин Задгорски, заповядайте да представите доклада на Комисията по външна политика по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК Добромир Задгорски: Уважаеми колеги, ще ви представя:
"Доклад
относно Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 7 май 2009 г.
На 12 май 2009 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване. Договорът е подписан на 5 декември 2008 г. в София в изпълнение на решение на Министерския съвет от 31 юли 2008 г., с което министърът на труда и социалната политика беше упълномощен да го подпише от името на Република България.
В материалния обхват от българска страна са включени следните видове обезщетения: за временна неработоспособност и майчинство, пенсии за осигурителен стаж и възраст и пенсии за инвалидност поради общо заболяване, пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, наследствени пенсии, парични обезщетения за безработица и помощ при смърт.
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, придобити съгласно законодателството на двете държави, като те се сумират за преценяване правото на обезщетение от видовете, включени в материалния обхват. За определяне размера на пенсиите от двете страни е възприет принципът на пропорционалното изчисление. В случай, че след сумирането на осигурителните периоди, е налице, първо се изчислява така нареченият теоретичен размер на пенсията, който би се получил, ако всички осигурителни периоди бяха придобити само в една страна. После от този теоретичен размер се изчислява действително платимата пенсия, равна на пропорцията между общите и националните осигурителни периоди, по която пропорция се умножава теоретичният размер. Ако общият осигурителен стаж, придобит съгласно законодателството на едната договаряща страна, е по-малък от 12 месеца и ако въз основа на това законодателство не възниква право за пенсия въз основа на този период, компетентната институция на договарящата се страна не отпуска пенсия за този стаж.
В сферата на краткосрочните парични обезщетения е определено те да се отпускат само от държавата, по чието законодателство лицето е осигурено към момента на настъпване на риска, а доходът, върху който се изчисляват, е само този, придобит по същото законодателство. Ако лицето е било подчинено на законодателството на едната договаряща се страна и е починало на територията на другата договаряща се страна, смъртта му се разглежда, както ако беше настъпила на територията на първата.
При приемане правата на договора ще се зачитат осигурителни периоди и случаи, завършени или възникнали преди влизането му в сила, което гарантира ползването на права в по-голям обем, но самите плащания ще се извършват само за период, следващ влизането в сила на договора.
В договора са включени разпоредби за административно сътрудничество, освобождаване от такси и легализации, изпълнение на чужди актове, уреждане на спорове и други. Договорът при неговото влизане в сила ще породи финансови задължения за страните, свързани с определяне и внасяне на осигурителни вноски, както и за изплащане на пенсии и обезщетения.
Договорът ще влезе в сила от първия ден на третия месец след получаването на последното уведомление за реализация на вътрешните национални процедури, необходими за неговото влизане в сила.
Комисията прие следното становище: приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, спогодбата е от съществено значение. Ще подам сигнал за гласуване, моля и квесторите да поканят народните представители в залата, защото следва да гласуваме законопроекта.
Не зная дали господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, желае да заяви становището на вносителя.
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР Димитър Димитров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След денонсиране на Договора за социално осигуряване между СССР и Република България през 2001 г., имаше правен вакуум и липса на нормативна база, която да защитава социалните и осигурителните права на българските граждани, живели и работили в рамките на бившия Съветски съюз. Това наложи в ускорен порядък да се пристъпи към обсъждане и подписване на договори и спогодби с различните страни, които са били в рамките на Съветския съюз, които да гарантират точно социалните и осигурителните права на българските граждани.
След подписването на такъв документ с Украйна, до който документ се стигна много трудно в резултат на сложни преговори с Русия – договор за социално осигуряване, който Четиридесетото Народно събрание само преди месец ратифицира тук, днес на вашето внимание е Договорът за социално осигуряване и с Република Молдова.
Както казах, това е важен документ, който защитава осигурителни и социални права в материалния обхват, представен пред вас, за обезщетение за неработоспособност и майчинство, различни видове пенсии за осигурителен стаж и възраст, инвалидност, наследствени пенсии, парични обезщетения за безработица, помощи за смърт на български граждани, живели и работили в Република Молдова, които живеят и работят в момента в Република Молдова или това ще им се наложи в бъдеще.
Както казах, това е важен документ, който по приблизителна оценка обхваща около 25 хил. български граждани. В него за разлика от другите договори с Украйна и с Русия за определяне размера на пенсиите е възприет принципът на пропорционалното изчисление, който е допълнителна възможност за решаване на осигурителните права на българските граждани.
В момента има висока степен на готовност между двете страни за подписване на административното споразумение, което е окончателният документ и ще даде възможност за реализация на предвидените действия в този договор.
Документът е изключително важен и ви призовавам да подкрепите неговата ратификация тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Обръщам се отново към ръководството на парламентарните групи: да осигурят присъствието и участието в гласуването на колегите народни представители.
Има ли желаещи да вземат думата по законопроекта, който обсъждаме? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта.
Моля, гласувайте Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 7 май 2009 г.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми колеги, преди да преминем към процедури за по-нататъшно гласуване, ще извършим нова регистрация. Моля, включете режим на регистрация, регистрирайте се.
Продължаваме заседанието.
Господин Адемов, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение Законопроектът за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 82 народни представители: за 80, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов:
„ЗАКОН
за ратифициране на Договора между Република България и
Република Молдова за социално осигуряване
Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, подписан на 5 декември 2008 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да вземат думата по текста на законопроекта? Няма.
Поставям на гласуване на второ четене Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Преминаваме към втора точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МОРСКАТА ТРУДОВА КОНВЕНЦИЯ, 2006 Г., НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА.
Започна разглеждането на тази точка, бе представен докладът на Комисията по труда и социалната политика. Остана да бъде представен докладът на Комисията по външна политика.
Има ли представител на тази комисия?
Заповядайте, госпожо Стойчева, имате думата.
Господин Димитров като представител на министерството е готов да вземе отношение по този законопроект. Очевидно няма възражения той да бъде в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК Силвия Стойчева: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 7 май 2009 г.
На 12 май 2009 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда. Морската трудова конвенция, 2006 г., е приета от Генералната конференция на Международната организация на труда на 23 февруари 2006 г. Конвенцията определя минималните изисквания към моряците. С нея се цели да се гарантира изпълнението на изискванията на международните норми от страна на корабособствениците и операторите, както и да се укрепи познаването и прилагането на тези норми от моряците на всички нива, включително разпоредбите относно процедурите за подаване на жалби от моряците на борда на кораба и на брега, юрисдикцията и контролът на корабите от страна на държавата на знамето, основаваща се на традиционните конвенции на МОТ.
Морската трудова конвенция, 2006 г., въвеждане на нова за организацията процедура за изменение на документа, заимствана от процедурата, прилагана в основните конвенции на Международната морска организация. Новото в тази конвенция е предимно в нейната форма и структура, съдържаща, от една страна, членове, правила и стандарти, които са правно обвързани за държавите – страни по конвенцията, и имат задължителен характер. И от друга – препоръки за тяхното прилагане, които имат препоръчителен характер. С приемането на Морската трудова конвенция, 2006 г., се доразвива международният регулаторен режим в корабоплаването, като тя става четвъртия стълб на този режим, допълвайки ключовите конвенции на Международната морска организация – Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, Международната конвенция за предотвратяване замърсяването от кораби и Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците.
Комисията прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо Стойчева.
Желаете ли, господин Димитров, да изразите становище? Не.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата по предложения законопроект? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроект за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 7 май 2009 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Имате думата за процедурно предложение, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение Законопроектът за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда с вносител Министерски съвет, да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г., на
Международната организация на труда
Член единствен. Ратифицира Морската трудова конвенция, 2006 г,. на Международната организация на труда, приета на 23 февруари 2006 г. в Женева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да вземат думата по текста на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене предложения законопроект.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към точка трета от приетата от нас програма. Както си спомняте, гласувахме това да бъде:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИЯ КОЛЕЖ – ВРАЦА, ВЪВ ФИЛИАЛ – ВРАЦА, В СТРУКТУРАТА НА МЕДИЦИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ.
Има доклад на Комисията по образованието и науката.
Давам думата на председателя на комисията господин Местан.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям ви:
„ДОКЛАД
относно проект на Решение за преобразуване на Медицинския колеж – Враца, във Филиал – Враца, в структурата на Медицинския университет – София, № 902-03-4, внесен от Министерския съвет на 12 май 2009 г.
На заседание, проведено на 20 май 2009 г., Комисията по образованието и науката разгледа проект на Решение за преобразуване на Медицинския колеж – Враца, във Филиал – Враца, в структурата на Медицинския университет – София, № 902-03-4, внесен от Министерския съвет на 12 май 2009 г.
Проектът на Решение за преобразуване на Медицинския колеж – Враца, във Филиал – Враца, в структурата на Медицинския университет – София, е на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация на заседание, проведено на 24 юли 2008 г. (Протокол № 24), е дал положителна оценка на проекта.
Филиалът ще провежда обучение на студенти по специалности от регулираните професии „Медицинска сестра” и „Акушерка” в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование и Закона за здравето. Учебните планове и програми отговарят на Единните държавни изисквания за придобиване на образователно-квалификационната степен „бакалавър”. Съгласно определения от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет във Филиала ще се обучават 200 студенти по специалността „Медицинска сестра” и 80 студенти по специалността „Акушерка” от професионално направление „Здравни грижи”.
Във Филиал – Враца, е осигурен необходимият нормативен минимум от хабилитирани преподаватели на основен трудов договор в Медицинския университет – София. Процентът на хабилитираните преподаватели по специалности и курсове варира от 71 до 87%.
Филиалът разполага с материално-техническа база с необходимите учебни зали и специализирани кабинети за практическо обучение, с библиотека, компютърна зала за обучение на студентите, технически средства за онагледяване на учебния процес.
На базата на международната дейност на Медицинския колеж – Враца, Филиалът ще продължи сътрудничеството с Университета на Брашов, Румъния, Италианския консорциум по образование, Скопския университет в Македония.
В град Враца и Северозападна България не съществува университетска структура, която да удовлетворява нуждите на района от кадри в сферата на здравеопазването.
Като приема мотивите за основателни, Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя проекта на Решение за преобразуване на Медицинския колеж – Враца, във Филиал – Враца, в структурата на Медицинския университет – София, № 902 03 4, внесен от Министерския съвет на 12 май 2009 г., и предлага да бъде приет от Народното събрание.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Местан.
Следва доклад на Комисията по здравеопазването. Кой ще представи доклада, уважаеми колеги?
Заповядайте, госпожо Станкова.
ДОКЛАДЧИК Ива Станкова:
„ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването относно проект на Решение за преобразуване на Медицинския колеж – Враца, във Филиал – Враца, в структурата на Медицинския университет – София, № 902-03-4, внесен от Министерския съвет на 12 май 2009 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 20 май 2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди проект на Решение за преобразуване на Медицинския колеж – Враца, във Филиал – Враца, в структурата на Медицинския университет – София, № 902-03-4, внесен от Министерския съвет на 12 май 2009 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването д-р Емил Райнов, директорът на дирекция „Политика във висшето образование” в Министерството на образованието и науката госпожа Мария Фъртунова, представители на Медицинския университет – София, и на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Проектът за решение и мотивите към него бяха представени от госпожа Мария Фъртунова, която уточни, че проектът за преобразуване е изготвен в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование и е представен за оценка в Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). С решение на Акредитационния съвет на агенцията от 24 юли 2008 г. (Протокол № 24) проектът е получил положителна оценка.
Ръководството на висшето училище е предприело необходимите мерки за изпълнение на препоръките на агенцията за привеждане в съответствие със Закона за висшето образование на академичния състав на основен трудов договор във Филиал – Враца.
Преобразуването на Медицинския колеж – Враца, във Филиал – Враца, в структурата на висшето училище е необходимо условие за провеждане на обучението по специалностите от регулираните професии „Медицинска сестра” и „Акушерка” в съответствие със Закона за здравето, Закона за висшето образование и държавните изисквания.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване „за” Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме проект на Решение за преобразуване на Медицинския колеж – Враца, във Филиал – Враца, в структурата на Медицинския университет – София, № 902-03-4, внесен от Министерския съвет на 12 май 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане. Има ли желаещи да вземат думата? Очевидно няма. Затова ще преминем към гласуване на проекта за решение, който е със следния текст:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за преобразуване на Медицинския колеж – Враца, във Филиал – Враца, в структурата на Медицинския университет – София
Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
Преобразува Медицинския колеж – Враца, във Филиал – Враца, в структурата на Медицинския университет – София, с предмет на дейност подготовка на специалисти с висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по специалности от професионално направление „Здравни грижи”.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания от КБ.)
С този резултат преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ В ОБЛАСТ СОФИЯ – продължение.
Моля, поканете представителите на съответните институции, които участват в обсъждането на този законопроект. Това са, по общо съгласие: господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, господин Димчо Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Тенчо Тенев – главен държавен здравен инспектор, както и господин Тодор Модев – областен управител на София-град, и госпожа Мария Бояджийска – заместник-кмет на София. Надяваме се, че тези представители на съответните институции са тук и ще вземат участие в обсъждането. (Народният представител Иван Сотиров иска думата от място.)
Ще ви дам думата – виждам, че я желаете.
Просто за да възстановим момента, при който е прекъснато предходното заседание – било е предложено отлагане на разискванията от народния представител Евгени Чачев, тъй като Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство не е представила доклад по законопроекта. Независимо от това, дискусията е открита. Продължаваме с изказвания.
Господин Сотиров, заповядайте за процедурен въпрос.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на ОДС искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Петнадесет минути почивка – до 10,30 ч.
Ахмед Юсеин (ДПС, от място): Групата я няма! (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Какъв е проблемът, колеги? Няма я групата, за да почива? (Реплики.)
Правилникът не предвижда хипотеза, когато само председателят или заместник-председател на група е в залата – нормата е норма.
Петнадесет минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, подновяваме заседанието.
Моля народните представители да заемат местата си в пленарната зала. Необходимо е да влязат представителите и на водещата комисията, на останалите комисии, на които е разпределен законопроектът. Виждам председателя на Комисията по околната среда и водите господин Божинов, който е тук и който представи становището и взе отношение по законопроекта в заключителната част на предходното обсъждане по един достатъчно обстоен начин, обяснявайки и сложността на ситуацията, и необходимостта от достатъчно енергични мерки.
Заседанието продължава с обсъждането на Законопроект за управление на отпадъците в област София, № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 19 май т.г.
Кой желае думата?
Моля да ми дадете списък на досега изказалите се народни представители.
Продължаваме с обсъждането на законопроекта – има ли желаещи да вземат думата?
Господин Сотиров, имате думата за изказване.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще изразя не само своята позиция, а позицията и на нашата парламентарна група – позицията на Парламентарната група на ОДС и на Съюза на демократичните сили, срещу приемането на този закон.
Тук многократно бяха изказвани аргументи, че този закон е в грубо противоречие на Конституцията, на чл. 141, ал. 4, в която се казва, че общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон. Няма как с този закон ние да нарушаваме толкова грубо Конституцията, тъй като навсякъде в този закон се говори за това как Министерският съвет, как централната власт, ще изземе конституционното право на общините да определят местните такси като размер.
Изземването изобщо на цялата тази дейност от изпълнителната власт под благовидния предлог, че Столична община не може да се справи с проблема, е крайно несериозно и не може по целесъобразност да бъде нарушаван основният закон на Република България – Конституцията. Да не говорим, че това, което се предлага, е в грубо нарушение на чл. 9 на Европейската харта за местно самоуправление, към която ние сме се присъединили от доста години.
Това, което сега се прави, след като този проблем стои от години наред, след като изпълнителната власт и правителството на тройната коалиция показа абсолютно безсилие и некомпетентност за решаване на проблема с третирането на битовите отпадъци не само за София, а за цялата страна, това, което сега се предлага – в последните седмици от края на мандата на това управление, на това мнозинство, е само един предизборен популистки ход. Тук се приведоха много аргументи, аз няма да ги повтарям.
Това е един безуспешен опит да се провежда политическа битка, защото това не е нищо повече от един политически опит да бъде атакуван политически опонент на БСП и тройната коалиция. Става въпрос за столичния кмет и за една атака срещу управлението на Столична община. Начинът, по който се провежда тази атака, е изключително глупав, изключително некоректен. Аз се учудвам, че и вие правите толкова евтин PR и такава услуга на друга политическа партия, която обозначавате за свой политически опонент. Това, което правите вие, е един PR на Бойко Борисов, защото, когато по такъв глупав и брутален начин се действа, ефектът ще бъде във всички случаи обратен.
Вие нямате концепция. Вие нямате стратегия как да решите проблема. По същата логика вие можете направо да вземете решение, защото то няма да бъде по-противоконституционно от това, което предлагате, направо да назначите кмет на Столична община и на други общини, където кметовете ви са неудобни. Без това госпожа Татяна Дончева, която беше кандидат, сега не е ангажирана, разбирам, нито с евроилистите, нито с листите за български парламент. Да, нейният девиз от кампанията за кмет на София вече е иззет от друга политическа партия. Господин Яне Янев вече пое битката с корупцията, така че госпожа Дончева спокойно можете с решение на парламента да я назначите по същия начин, по който променяте закона, за кмет на София.
Аз не виждам с какво това би било по-противоконституционно от това, което вие предлагате тук с този закон. Срамно и позорно е по такъв начин вие да се опитвате да си решавате предизборните и политически проблеми. Това е демонстрация на безсилие, демонстрация на страх от това, което ще се случи на изборите, но по този начин, с тези действия, вие допълнително влошавате резултатите, които ще получите на изборите. Не може Министерският съвет да приема наредби за определяне на условията и реда за извършване на дейностите по чл. 1, ал. 2, за условията и реда за изхвърляне, разпределяне, събиране отпадъците и за контрол върху тези дейности. Това е изключителна общинска функция. Не може да приема тарифа за таксите за услугите по т. 1, след като изрично Конституцията казва кой може да прави това. Не може да се въвежда държавна такса за битови отпадъци, след като Конституцията казва, че само общините могат да определят таксите и техния размер.
Вижте какво казвате в чл. 5, ал. 3: „Постъпващите приходи от държавни такси за битови отпадъци за област София се предоставят като трансфер от Столичната община по централния бюджет ежемесечно от 10 число на следващия месец. Местната такса за битови отпадъци в Столична община не се дължи и събира”.
Това е абсурдно като текст - общината, която по Конституция събира местните такси, да й бъдат иззети със закон като трансфер. И без това вие 4 години по всякакъв начин ограничавате общините и им изземвате приходи.
Имаше изказване и миналия път, когато беше воден дебатът, как едва ли не държавата се намесва и със своите ресурси ще реши проблемите на софиянци. След като вие 4 години подред изземвате по половин милиард и по повече от данъците на софиянци, централизирате ги и ги разпределяте по други схеми, сега вие се явявате спасителите. След като изземвате огромна част от данъците на софиянци, оставяте им само 25% от данък общ доход, дори по-малко, да влизат в бюджета на общината, сега изведнъж вие се явявате спасители, като че ли ще вадите от джобовете си и ще плащате за извършването на тази услуга. Какво направихте 4 години? Защо 4 години държавата нямаше адекватни действия? Защо правителството не направи стратегия, която да е публична, която да е ясна на всички нас – каква е стратегията и как ще реши проблема?
Честно казано, на мен този закон по-скоро ми прилича на един нов разказ на приказката за вълка и Червената шапчица, защото ви е ясно кой е вълкът и коя е Червената шапчица, само че тук между вълка и Червената шапчица има една доста неприлична интимност в отношенията. Говорите, че се борите срещу боклукчийската мафия в София и в страната, но по същество вие имате едно заиграване точно с тази боклукчийска мафия. Фирми, които бяха отхвърлени с решение на Общинския съвет след много тежки обществени дебати, сега ги вкарвате през задния вход пак да извършват тази услуга.
Затова се обръщам към всички вас да не подкрепяте тези срамни противоконституционни текстове. Изобщо тази промяна на закона е безсмислена. Проблемът с битовите отпадъци трябва да бъде решен с едно конституционно, интелигентно партньорство между централната и местната власт – партньорство, което така или иначе не можа да се получи.
В никакъв случай не искам да оневинявам общинската управа – и настоящата, и предходните, за това, което не се е случило в София, защото там също има отговорност, но не това е начинът този въпрос да бъде решен и не може да се прехвърля проблемът от болната глава на здравата.
Още веднъж ви призовавам за благоразумие и за спазване на Конституцията. Да не компрометираме в последните дни парламента с такива абсурдни законопроекти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Сотиров? Няма.
От името на парламентарна група давам думата на господин Колчаков.
Иван Колчаков (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като проблемът, който разглеждаме, е изключително важен не само от вътрешна гледна точка, а от гледна точка и на това, че вече и Европейската комисия е ангажирана, аз смятам, че е недопустимо този дебат да се води при отсъствие на кворум, а камо ли вземане на решения, затова предлагам поименна проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Колчаков, нямаме още пристъпване към гласуване, така че няма място за поименна проверка. Спокойно може да продължи обсъждането.
Давам думата на госпожа Елеонора Николова за изказване.
Елеонора Николова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да кажа, че е сбъркана философията на този закон. Многократно от тази трибуна много наши колеги са правили изказване в смисъл, че трябва да има Закон за столицата, така както има подобни закони в държавите, в които в столицата е разположено правителството, където се струпват големи маси от хора и всъщност този град е лицето на държавата. В този смисъл ние като законодатели сме длъжни, но по друг начин. Отдавна на дневния ред на обществото стои това да се приеме Закон за столицата, където да бъдат разпределени ясно и категорично ангажиментите както на местната власт, така и на централната власт пак по тази причина, че тук е правителството, тук са всички важни контролни и регулаторни институции, тук са посланиците, това е лицето на България.
По-нататък искам да кажа, че за първи път в 2002 г. започна нещо хубаво по отношение на местната власт. Това е финансовата децентрализация и ясното разпределение на ролите и задълженията на местната власт и на финансите – кое е държавен ангажимент и се финансира от държавата, кое е общински ангажимент и се финансира съответно от общинските средства.
Искам да продължа по-нататък. В Закона за местното самоуправление и местната администрация са изброени категорично и ясно 13 ангажимента на общините, които те със собствени средства трябва да дават като услуги. Това е образование, здравеопазване, детски градини и ясли, обществен ред. Това е битовата хигиена, което включва въпроса, който третираме.
Преди 2002 г. имахме един финансов министър – казва се Муравей Радев. Той е в основата на кашата, защото бяха забранени извънбюджетните сметки и общините, вместо да запазят ресурса си, който притежаваха, за да изпълняват дейностите, които са им вменени в закон, бяха принудени да направят търговски дружества. Правейки търговски дружества, беше следващата мода – търговско дружество не може да бъде стопанисвано рационално и добре от общината, дайте да ги даваме на частници, в резултат на което се извърши една приватизация за стотинки и общините останаха с вързани ръце. Вместо да имат собствен ресурс да дават услугата, която им е вменена по закон, те трябва всъщност да минат през частния концесионер, през частната фирма, която има друг интерес. Интересът на тази фирма е да извлича печалба, както на всяка фирма. Точно тук нямаме припокриване интерес на държава и на местна общност, нямаме припокриване на местна общност и на частно управлявано дружество.
Ето защо първият опит, който направи столичният кмет, без да съм негов фен, да си осигури собствен ресурс за тази много важна услуга, създавайки общинско дружество, мисля, че е в правилна посока. Това, между другото, е философията за това какво прави местната власт.
Мисля, че ние трябва да превъртим нашия начин на мислене и в следващото законодателство да се разпише ясно и категорично, че тези дейности, които са вменени като ангажимент на общините, трябва да бъдат изпълнявани от техните предприятия, които са общински и които могат да бъдат контролирани по отношение на финанси, по отношение на разходване на средства, по отношение на хора, които се назначават.
В цял свят това е така. Общините си имат общинските предприятия, всички служители, които изпълняват различния вид услуги, са назначени като служители на общината. Това предполага действително ангажимент на местната власт, предполага ангажимент на общинските съветници. Това е тясната връзка между местно управление и местна общност, така че аз мисля, че концептуално този закон е сбъркан, независимо от мотивите градът да изглежда по-добре и да се дава по-добра услуга.
Искам да кажа нещо друго. Ние концептуално сбъркахме политиката в България по отношение на монополистите. Вървете в един германски град и какво ще видите там? Вие ще видите общински холдинг, където в едно са събрани дружеството, което топлоподава, дружеството ВиК, дружеството, което се занимава с електроразпределение, с ремонта на пътищата. Всичко е в един общински холдинг, където общината има контролния пакет от акции, където частните акционери също влизат с капитал, но така че, когато се асфалтира един път, да не трябва на другия ден ВиК да го разбие веднага или на третия ден пък „Топлофикация” да реши, че трябва да си прави ремонт. Тоест всичко се прави с ум и разум. Парите се управляват от един общ център, така че да могат да се преливат от губещи към печеливши дейности и от печеливши към губещи дейности, така че да има разум в управлението.
Затова, госпожи и господа, аз не мога да подкрепя този законопроект в този вид, защото той е против философията за местно самоуправление и разделение правомощията на държавната и местната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За изказване има думата госпожа Елиана Масева.
Елиана Масева (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Демократи за силна България веднага искам да заявя, че този законопроект е срам за българския парламент, срам в последните дни на правителството на тройната коалиция! Когато в медиите се появи информация, че има идея за подобен законопроект, ние казахме, че това е някаква първоаприлска шега и че това не може да бъде вярно. Подобен законопроект се внася в Народното събрание от безсилие с цел да обслужи предизборната кампания на правителството на Сергей Станишев. Това е ясно за всички, това е факт неоспорим. Но с какви средства искат да постигнат целта на предизборната си агитация? С антиконституционен законопроект, със законопроект, който е далеч от всякакъв човешки разум, със закон, който ни поставя като Народното събрание, което приема извънредно законодателство. И това е само белег на страх от страна на БСП, на ДПС и на НДСВ.
Нямам много парламентарно време поради изчерпване на нашия лимит, но искам да ви кажа, че този законопроект противоречи на три ясни и категорични текста от българската Конституция: на чл. 4, на чл. 141 в двете му алинеи, на чл. 144.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Подобно законодателство се приема само в случаи, когато се признава, че българското правителство не може да си служи с реални практически действия, а само с политическа пропаганда. Четири години вие пречихте на Столична община да осъществи своята дейност, която е предмет на този закон. Какво ли не правихте – не давахте възможност да се определи теренът за депо, Министерството на околната среда бавеше и надмина всякакви разумни срокове за ОВОС. Три години и половина вие искахте да стигнете до финал, в който да кажете, че правителството на Сергей Станишев предлага ново министерство – Министерство на боклука. Министерство, което като Министерството на извънредните ситуации няма да върши нищо. Министерство на рекламата и на казването, че, виждате ли, ние пречим и после създаваме закони, с които да упрекнем тези, за които българите не знаят, че не са си свършили работата.
Освен това законът е и противозаконен, това също рефлектира върху антиконституционността му. Той противоречи на четири закона – за местните данъци и такси, за местното самоуправление, за управлението на отпадъците и т.н.
Този закон е забелязан от Европейската комисия. Прочетете писмото на Европейската комисия, която казва: не си позволявайте такова извънредно законодателство, защото това ще наруши режима, правилата, свързани с определянето на суми за българските общини.
И накрая, противоконституционен е и заради това, че той решава, в кавички, разбира се, проблемите само на една община. Къде бяхте вие четири години, за да предлагате в последните два дни такъв законопроект? Трябваше да построите 22 депа – нито едно от тях не е започнато. И сега излизате тук да се хвалите с един срамен за Народното събрание законопроект. На финала на това Народно събрание се приемат извънредни, противоконституционни и противозаконни проекти на правителството на Сергей Станишев и тройната коалиция.
Затова ще гласувам категорично „против“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За реплика, заповядайте, господин Софиянски.
Стефан Софиянски (независим): Благодаря, господин председател.
Госпожо Масева, репликата ми е към Вас. Ако човек е обществено ангажиран, не трябва да дели събитията така както му е изгодно. Не през последните четири години, а през последните десет години Столична община не е имала абсолютно никакво съдействие от правителството за решаването на този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика? Няма.
Вашата дуплика, госпожо Масева? Госпожа Масева не желае дуплика.
Тридесет минути почивка.
След почивката ще има думата господин Лъчезар Иванов.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За изявление от името на Парламентарната група на „Атака” давам думата на народния представител Павел Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Неслучайно казвам „председателю”, а не „председателстващ”, защото за мен Вие, да Ви го кажа накрая, сте истинският председател на Четиридесетото Народно събрание.
Днес, в първата част на заседанието, от няколко парламентарни групи бяха произнесени декларации, които предизвикаха бурни спорове и прении по исторически въпроси, където явно съществуват противоречия – относно имена на български политици, които се тълкуват еднозначно.
Ние, от партия „Атака”, считаме, че има един голям исторически въпрос, един мегавъпрос, който не буди каквито и да е съмнения, по който не може да съществуват каквито и да е противоречия. Това е, че по време на турското завоевание и турското владичество, започнали през ХІV век и продължили по отношение на някои от българските земи до началото на миналия век, по отношение на българския народ е извършен един чудовищен геноцид.
От тази трибуна, във вестник „Атака”, по телевизия СКАТ, с нашите симпатизанти много пъти сме говорили. В края на Четиридесетото Народно събрание ние поставяме изключително сериозно този въпрос, като внасяме две декларации, два проекта за решения, които поставят ново начало, нов момент в решаването на този изключително важен за държавата въпрос.
Ясно е, че през годините на османското завоевание и на турското робство са избити милиони българи. Още в самото начало, при завладяването на България, българският народ е бил намален наполовина. Извършени са жестокости, които нямат равни на себе си в световната история. Баташкото клане е един от тези епизоди и това е във втората половина на ХІХ век. Акт, при който населението на този български град е намаляло от 6000 на 5000 души само за два-три дни, като и от тези хиляда оцелели много от тях са оцелели, защото това са батачани, които в момента просто не са се намирали в родния град, били са някъде другаде, по някаква работа или по друга причина.
Много пъти нашите симпатизанти и членове са поставяли този въпрос относно геноцида на българския народ и искането за плащането на обезщетение на България по международно признати договори от страна на Турция. Завчера, когато „Атака” откриваше своята предизборна кампания в Батак, това поискаха хората от нашата структура от Батак, всички батачани, огромна част от които бяха на нашия митинг, и нашите членове и симпатизанти. Идеята е да бъде обявен ден – денят 17 май, който е най-страшният ден от Баташкото клане, за паметен ден, на който да се споменават жертвите за всички векове турско завоевание, владичество и робство над българските земи.
По този начин ние сме длъжни, първо, пред паметта на нашите избити предци, защото всички в тази зала сме потърпевши – и тези, като мен, които знаем за своите предци, избити от турците през по-миналия и по-миналия век, и такива наши предци, за които изобщо не подозираме, защото са милиони и милиони хората, които всеки един от нас не знае за своите предци, загинали през вековете на турското робство.
Този въпрос има още едно измерение. Има измерение за това, че на България се дължат милиарди обезщетение. Първо, по Ангорския договор от 1925 г. досега, по най-скромни изчисления, това са около 15 млрд. долара, които турската държава вече 84 години отказва да заплати. Отлага на принципа на основни постулати в нейната политика, които означават утре, бавно, никога и така се очертава явно, ако ние не се вземем в ръце и да поискаме тези пари, които се следват пряко на около 800 000 българи, потомци на хората, изселени от Източна Тракия, този въпрос да не бъде решен никога.
Другите пари – около 35 милиарда, така ги изчисляваме ние, въпрос на уточнение и на експертни оценки е от българските историци, са пари, които ще трябва да бъдат изплатени на България за проведения геноцид през годините на турското робство.
Тези два законопроекта, които ние внасяме в тази връзка, ще бъдат едни от първите актове, които ние ще внесем и в следващото Народно събрание. Известно ви е, че всичко това ние сме говорили многократно до този момент. Но от днес ние поставяме ново начало в това, което ще правим оттук нататък. Оттук нататък ние ще правим това, ние ще искаме обезщетението, искането Турция да се извини за геноцида, който е извършил праводателят й – Османската империя, и да се възпоменават жертвите от турското робство като национален ден на траур и на преклонение. Но оттук нататък ние ще проведем всеобхватни мерки в това отношение. Ние ще представим всичко това в Европейския съюз чрез нашите депутати, които ще бъдат едно силно лоби. Ще бъдат разпространени исторически документи и студии, с които да разясним в Европа за какво става дума.
Българската историческа наука трябва да бъде активирана, за да изясни всички тези въпроси. Трябва да бъдат осъществени всеобхватни мерки във външната политика на България по отношение на страни и държави, които са понесли такъв геноцид и имат практика в това отношение. Особено важни са за нас държавата Израел, държавата Армения, към които ние ще поискаме да бъде признат българският геноцид. Ще поискаме да бъде признат българският геноцид от държавите от Европейския съюз, от държавите от Организацията на обединените нации. Но най-важното, това, което ще направим – да настояваме, да искаме и да претендираме всички български партии да се обединят в тази българска кауза. Това ще бъде лакмусът за това дали една партия е българска или не, дали една партия защитава българския национален интерес или се прави, че го защитава.
Този въпрос има още едно много голямо значение, той е в пряка връзка с нелепото искане на държавата Турция да влезе в Европейския съюз. Аз ще ви заявя нещо: решаването на този въпрос, удовлетворяването на нашите искания няма пряка връзка с влизането на Турция в Европейския съюз. Дори Турция да заплати онова, което дължи – това е според международни закони, това е морален акт, дори да се признае навсякъде геноцидът на българския народ, ние никога няма да се съгласим Турция да стане член на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Продължаваме с разискванията по Закона за управление на отпадъците на град София.
Господин Иванов, заповядайте. Разполагате точно с 4 минути и 30 секунди.
Лъчезар Иванов (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Отново сме изправени пред поредното нарушение на законодателството на Република България и отново, забележете, това се прави в края на мандата. Нещо повече, това се прави срещу кмета на град София господин Бойко Борисов.
Добре знаете, че преди изборите за местна власт прогласувахме един закон, който беше изцяло насочен против лидера на Политическа партия ГЕРБ – господин Борисов, а именно за избора на районни кметове. Сега отново сме на път да прогласуваме един закон, който нарушава основния закон на България, а именно Конституцията – чл. 4, чл. 141 – двата, чл. 144. След малко ще се спра и на другите закононарушения, които се извършват с този, според мен пореден срамен акт на Министерския съвет, който на 8 май т.г. започна да разглежда този законопроект и го внесе в Народното събрание.
Министерският съвет на Република България официално внесе в Народното събрание Закона за управление на отпадъците на град София, позовавайки се на несъществуваща криза с отпадъците в столицата. Забележете, това правителство три години пречеше по всякакъв начин за управлението на отпадъците в София, създаваше различни юридически хватки и прийоми, за да не се състои управлението на отпадъците в град София.
Сега, в края на своя мандат, като изброих конституционните нарушения, се опитват да „измият“ по някакъв начин онова, което те не свършиха през последните четири години. Законопроектът за национализация и управление на отпадъците дава възможност на управляващите да се разпореждат в името на личния и частния интерес, с парите на гражданите или това правителство ще го наречем - „Правителство и управление на грабежа”. Отново да откраднат от парите и данъците на софиянци и отново, забележете, да посегнат към парите от Европейския съюз, но Европейската комисия даде силен, ясен сигнал за проблемите, до които води този законопроект и ще доведе този законопроект. Въпреки това управляващата коалиция е решила твърдо да го узакони чрез българския парламент в последните минути на парламента. В тази връзка ние поставяме акцент върху последствията на този законопроект, все още, в национален и европейски план. Погазени са демократичните принципи на българската Конституция, Европейската харта за местно самоуправление, нарушава се Законът за местно самоуправление и местна администрация, Законът за местните данъци и такси, Законът за опазване на околната среда, Законът за управление на отпадъците.
На европейско ниво България ще се окаже в позиция да не може да продължи да спазва ангажимент по Глава двадесет и втора – „Околна среда“ от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, отбелязвам го и е добре да се чуе. Това ще доведе до нови наказателни процедури срещу страната и преразглеждане на Оперативната програма „Околна среда“, където бенефициент на средствата за подобряване на инфраструктурата, за третиране на отпадъците могат да бъдат единствено и само, забележете, господа, общините.
Учуден съм на това упорство и на тази мерзост, която искате да извършите тук в последните дни.
Аз ще изброя и резултатите, и последствията, които ще последват от приемането на този законопроект:
1. Нарушаване на принципите за местно самоуправление в сферата на отпадъците и прилаганите от всички страни в Европейския съюз.
2. Нарушаване на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз и по-специално ангажиментите, както преди малко казах, по Глава двадесет и втора – „Околна среда“:
а) необходимо е да се актуализира преговорната позиция на България по прилагане на Директива 99/31 от Европейския съюз за депониране на отпадъците и Директива 94/62 от Европейския съюз за опаковките и отпадъците от опаковки.
В текста е записано, че общинската администрация е отговорна за организацията и дейността на предмета на забележете, Директивата.
3. Създаване на противоречия между отделните закони, имащи отношение към дейностите на отпадъците:
а) Закон за местно самоуправление и местна администрация;
б) Закон за местни данъци и такси;
в) Закон за опазване на околната среда;
г) Закон за управление на отпадъците.
Тъй като времето ми се изчерпва, мога да изброя колко много закононарушения вършите, господа. Срамота е! Срамота е, защото искате в края на своето управление отново да омърсите страната пред Европейския съюз. Бъдете сигурни, че ние Политическа партия ГЕРБ ще се обърнем към господин Барозу с официално писмо и отново от Европейския съюз ще се наложи да спрат този закон. Тогава отговорността изцяло ще падне на вас – тези, които днес ще се опитат да прокарат това срамно решение на правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте за реплика, господин Танков.
Стойко Танков (КБ): Господин Иванов, преди да се оплаквате на Европейската комисия, трябва да се оплачете за тези 500 хил. бали, които стоят в София. Това са над 400 хил. тона боклук, за което цяла България ще плаща. Всичко това, което става тук, е следствие на безобразията и нарушения на всички европейски директиви, които Вие цитирате тук за събиране на боклука на София.
Така че преди да се оплаквате кажете как ще решите проблема с тези бали и с тези 100 млн., които са изхарчени за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това е първа реплика. Има ли втора реплика? Няма.
Господин Иванов, заповядайте, имате право на дуплика.
Лъчезар Иванов (независим): Благодаря, уважаеми господин председател!
Уважаеми колега, благодаря Ви, че ми давате възможност за втори път да посоча, че в тригодишното управление не само, че държавата не се опита да помогне и да намери решение на проблем, който, забележете, е проблем на цяла столица – 2 млн. души, а нещо повече, аз ще ви предоставя хронологията на това, как в тези години правителството е пречило на кмета на София господин Бойко Борисов за решение на проблема с отпадъците.
Що се отнася до балите, за които Вие говорите. Вие много добре, вероятно, си спомняте, или вероятно говорите по телефона и не ме чувате, но аз ще Ви отговоря на това, че тези бали бяха заварени от положението, в което, представете си, когато си построите един дом и в него да няма тоалетна. Когато няма тоалетна, се чудят какво да се прави с отпадъците, които се отделят от един дом. Така че се търси форма и решение на проблема, който беше заложен и на който в процеса на годините не беше намерено решение. Вие много добре знаете, когато решението на проблема беше намерено в лицето на Европейската комисия по екология, която апропо много добре знаете, че одобри завода и само ще ви припомня, че от 24 площадки, понеже явно паметта ви изневерява, правителството не можа да одобри нито една за тях. Мисля, че си спомняте, че дори и президентът се намеси в тази странна битка за това къде да бъде разположен боклукът.
Виждам, че не ви е приятно да говорим за истините, но те трябва да се казват точно оттук и когато всъщност се посочват проблемите, трябва да се посочват и как да бъдат разрешени тези проблеми.
Затова нашата община София се отправи с всички законни форми към Европейската комисия и съответно получи помощта й, отпуснаха се средства за създаване, проектиране, съответно на сметище, и за създаване на боклука.
В момента с приемането на този закон, ако добре сте ме слушали, ще поставим под въпрос даването на тези средства за построяването на този завод. С една дума, в края на управлението си вие искате за пореден път да изправите страната пред поредния проблем и скандал с Европейския съюз. И вие много добре знаете, че ще се получи така и ще бъде разпоредено от Европейския съюз да се вземат адекватни мерки за това, което вие искате да направите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания законопроект? Списъкът на предварително записалите се изчерпа.
Още веднъж се обръщам към народните представители: има ли желаещи?
Пускам звуков сигнал, моля квесторите да поканят народните представители. По взетото решение ще трябва да гласуваме на първо четене този законопроект. Ще гласуваме само ако има кворум! В момента явно няма кворум.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Извинявам се, че поисках отново думата, но се налага да изложа контрааргументи по отношение на необосновани съждения и откровени неистини, които бяха казани преди малко.
Първо, по отношение на тезата за антиконституционност на този закон. Според мен няма никаква антиконституционност и цитираните текстове – чл. 4, чл. 141 и чл. 144, нямат отношение към това този законопроект да се определя като антиконституционен. Напротив, всички тези текстове дават правото в рамките на закона да се ограничават определени правомощия на местно самоуправление и с този закон се прави именно това.
Доколкото се занимавам с екологично право, искам да подчертая, че гражданите на Република България имат право на благоприятна и здравословна околна среда и това им е гарантирано конституционно право в чл. 55 от Конституцията. За да се гарантира това право, на държавата е възложена конституционна функция да опазва околната среда и да се грижи за нейното възпроизводство. При условие, че това право не е гарантирано за софиянци - съгласно чл. 15 от Конституцията, аргументи могат да се намерят и в чл. 20, където се казва, че държавата може да се намеси в определени случаи в дейностите на териториалните органи, очевидно е, че държавата трябва да се намеси, за да гарантира конституционното право на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда.
Другата теза, която се чу преди малко и по която не мога да взема отношение, е това, че Министерството на околната среда и водите едва ли не е пречело на Софийска община да реализира своя проект и да премине през съответните процедури. Нищо подобно, точно обратното, и го заявявам с абсолютна категоричност: всяка една от процедурите е била организирана и проведена със съдействието на Министерството на околната среда и водите! Няма нито един просрочен срок. Лично аз съм изпращал десетки писма на Столична община и съм помагал в съответните процедури – и за депото, и за екологичната оценка на плана, и за проекта, който бе реализиран и бе одобрен, Столичната община да успее в тези проекти.
Друг е въпросът, че години наред Столичната община не успява и бе провален ИСПА проект за 71 милиона. Съжалявам, че го няма бившият кмет Софиянски, но те не успяха с уважаваната от мен госпожа Манева навремето да реализират проект за 71 млн. евро. при определена площадка за съответното съоръжение. Така че да се говорят откровени неистини за това, че министерството или някой друг е пречел на Столичната община, просто не е коректно. Длъжен съм да взема отношение по това и да кажа, че напротив, Министерството на околната среда и водите винаги е подкрепяло и ще продължи да подкрепя както Столичната община, така и всички останали общини в държавата, за да се реализират съответните програми по управление на дейностите за отпадъци.
И накрая бих искал да взема отношение по това дали законът пречи за реализиране на проекта от гледна точка на финансиране на този проект със съответните средства от оперативна програма „Околна среда”. Изрично в законопроекта – в § 7, е записано, че във връзка с възможностите за финансиране на оперативна програма „Околна среда” Столичната община запазва качеството си на бенефициент. Опасенията на партньорите ни от Европейската комисия бяха да не би това да доведе до смяна на собственика, респективно да има проблеми с получаването на средствата от Столичната община. Напротив, с този закон даваме една допълнителна, при това законова гаранция, Столичната община да реализира този проект. Така че и тази теза, която беше чута, е абсолютно неаргументирана, според мен.
Благодаря ви за вниманието.
Накрая бих искал да посоча, че ако искаме да осигурим на софиянци здравословна и благоприятна жизнена среда, очевидно е, че се налага намесата на държавата. Затова ви моля да подкрепите този законопроект!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта, разбира се, относно парламентарни групи, които разполагат със съответното време? Няма.
Обявявам дискусията за приключила.
Заповядайте, господин Колчаков, за процедурно предложение.
Иван Колчаков (РЗС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам формално да подновя моето предложение за поименна проверка и пак да повторя, че въпросът е изключително важен както от национална гледна точка, така и от гледна точка на нашите партньори, които вече изразиха своето мнение. Безспорно е необходимо да имаме и кворум при решаването на толкова важен въпрос.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Доктор Колчаков, от Ваше име ли правите това предложение? Да уточним, да го запишем в протокола. Това остава в историята!
Иван Колчаков: Да, правя предложението като заместник-председател на Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” .
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Намираме се в хипотезата на чл. 39, ал. 3: „Председателят във връзка с предстоящото гласуване може да извърши по своя инициатива или до два пъти общо в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители” – което сме правили и досега, и, обърнете внимание - „или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.”
Днес секретари са Митхат Метин и Мирослав Мурджов. Тук ли са секретарите, които трябва да бъдат постоянно в залата?
В такъв случай започваме поименна проверка:
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Владимиров Баташов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Ася Величкова Михайлова - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - отсъства
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - тук
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - отсъства
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано - тук
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - тук
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Веселин Методиев Петров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - тук
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - тук
Даут Идриз Осман - отсъства
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Николов Гъндев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Добромир Мартинов Задгорски - тук
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - отсъства
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Емил Константинов Георгиев - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - отсъства
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - тук
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Петров Сеферов - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Иглика Димитрова Иванова - тук
Илиян Вълев Илиев - тук
Илкер Ахмедов Мустафов - тук
Илко Димитров Димитров - тук
Ина Тодорова Димитрова - тук
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петков Йорданов - тук
Йордан Петров Величков - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Костов Костадинов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Константин Стефанов Димитров - отсъства
Коста Димитров Цонев - тук
Костадин Александров Кобаков - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Лидия Сантова Шулева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Любенов Дилов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - тук
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Маргарита Спасова Панева - отсъства
Марин Йорданов Маринов - тук
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марио Иванов Тагарински - тук
Мария Василева Капон - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Радославова Стоянова - тук
Мария Станчева Вълканова - тук
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - тук
Мима Тодорова Василева - отсъства
Минка Стоянова Русева - тук
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - отсъства
Митко Иванов Димитров - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Димитрова Иванова - отсъства
Неджми Ниязи Али - отсъства
Нено Ненов Димов - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Гочев Проданов - тук
Николай Аврамов Свинаров - отсъства
Николай Боянов Михайлов - тук
Николай Георгиев Григоров - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - тук
Николай Симеонов Малинов - тук
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нихат Тахир Кабил - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Димитров Попов - отсъства
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - отсъства
Петя Илиева Гегова - отсъства
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Ненков Гайдарски - тук
Радослав Теодоров Иванов - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Рейхан Ибадула Аблеким - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росен Златанов Владимиров - отсъства
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - отсъства
Румен Иванов Такоров - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светослав Христов Малинов - отсъства
Силвия Николаева Алексиева - тук
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Симеон Василев Симеонов - тук
Сияна Атанасова Фудулова - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станка Панайотова Маринчева - отсъства
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - отсъства
Стефан Антонов Софиянски - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стоян Витанов Витанов - тук
Стоян Проданов Иванов - отсъства
Съби Давидов Събев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Тодор Михайлов Кумчев - отсъства
Тодор Николов Батилов - отсъства
Тома Янков Томов - отсъства
Трифон Димитров Митев - отсъства
Фатме Муса Илияз - отсъства
Фидел Димитров Беев - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Христова Велчева - тук
Христо Боянов Величков - тук
Христо Дамянов Бисеров - тук
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Кирилов Попов - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Муталиб Хамди - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юксел Али Хатиб - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Юсеин Аптула Джемил - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - отсъства
Яни Димитров Янев - тук
Янко Александров Янков - тук
Ясен Димитров Попвасилев - отсъства.
Уважаеми народни представители, чрез поименна проверка се установи, че в залата има 124 народни представители. Следователно имаме необходимия кворум.
Пристъпваме към гласуване на първо четене на Законопроект за управление на отпадъците в област София, № 902-01-37, внесен от Министерския съвет.
Гласували 151 народни представители: за 85, против 35, въздържали се 31.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
Лъчезар Иванов (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поради важността на законопроекта предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте повторно Законопроекта за управление на отпадъците в област София с вносител Министерският съвет.
Гласували 162 народни представители: за 88, против 43, въздържали се 31.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Танков.
Стойко Танков (КБ): Предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за скъсяване на срока за правене на предложения от народните представители между първо и второ четене на три дни.
Гласували 139 народни представители: за 83, против 34, въздържали се 22.
Процедурното предложение е прието.
Лъчезар Иванов (независим, от място): Искам процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не може да искате процедура за прегласуване.
Лъчезар Иванов (независим, от място): Процедура за процедурното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, заповядайте.
Аз ви подканих за обратно процедурно предложение, никой не направи такова.
Лъчезар Иванов (независим): Уважаеми колеги, пак излизам със същите аргументи: поради важността на този законопроект и поради това, че времето за правене на предложения е изключително малко, правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля, гласувайте повторно процедурното предложение за 3-дневен срок за предложения между първо и второ четене.
Гласували 146 народни представители: за 84, против 36, въздържали се 26.
И този път процедурното предложение е прието.
Господин Сотиров, и Вие искахте процедура? Заповядайте.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да възразя срещу това, което се случи. Няма как при поименната проверка да са били 122 души, а само минута след това да гласуват 162 или 164 души. (Силен шум и реплики от КБ.) Това е очевидно компрометирано гласуване. Няма как след като тук тече половин час поименна проверка да се появят 40 души. Това е компрометирано гласуване, очевидно е гласувано с чужди карти и то противоконституционен текст. (Шум и реплики от мнозинството.)
Господин председател, не може да допускате такава очевидна манипулация тук, в залата. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Сотиров, разбира се, имате право на мнение. Но примерно, господин Иванов при поименната проверка го нямаше, а сега направи няколко процедурни предложения, включително и гласува. И една цяла парламентарна група, да не казвам коя е, напусна при преброяването, сега се върна. (Шум и реплики.) Очевидно при поименната проверка се търсеше да няма кворум, а когато се стигна до гласуване, народните представители влязоха в залата и упражниха своето право на гласуване, затова се получи тази разлика.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Доктор Георгиев, заповядайте, имате думата.
Георги Георгиев (независим): Благодаря.
Колеги, вчера бях обвинен, че съм употребил алкохол и поради това съм нападнал лицето Кътев.
Дадох кръвна проба и тук, от тази трибуна го моля и той да отиде сега да даде кръвна проба, за да видим. А вчера защо избяга и не даде такава, като го призовах? (Шум и реплики.)
Ще ви прочета резултатите от моята кръвна проба.
„Относно кръвна проба за алкохол и упойващи вещества на Георги Миланов Георгиев, постъпил в сектор „Токсикология” към Клинична лаборатория на МБАЛ „Лозенец” в 17,50 ч. на 26.05.2009 г., съпроводен с регистрационна карта № 18520.” (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля за тишина! Не изнервяйте допълнително обстановката!
Георги Георгиев: „Представената проба е изследвана за алкохол с газово-хромна томография при чувствителност на метода 1 мг на 1 литър и с газова томография GS с масспектометрия, с чувствителност 0,01 мг на 1 л. При така описаните условия в представената кръвна проба на лицето Георгиев не са открити алкохол и упойващи вещества.” (Шум и реплики.)
Тук е самото изследване, при посочване „0,0 микрограма”. Това подсказва, че аз месеци наред не съм се срещал с това чудо алкохол. (Силен шум, смях и реплики.)
Така че някои хора трябва да помислят кога и какво говорят – за 5 или 10 мастики става въпрос.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Дайте въпроса на Комисията по етика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Кътев, Вие ли ще бъдете докладчик?
ДОКЛАДЧИК Олимпи Кътев: Господин председател, ще говорим по Закона за държавната администрация, а не по други теми, които не са тема за това събрание – алкохолно съдържание, кръвна захар, алкохолизъм, метаболизъм и какво ли не друго.
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 953-20-11, внесен на 15 май 2009 г. Това е обобщеният проект на второ четене.
„Закон за допълнение на Закона за администрацията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК Олимпи Кътев: По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
„§ 2. В чл. 5а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Длъжностните лица, които предоставят или извършват административни услуги по силата на закон, са длъжни да ги предоставят или извършват в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален закон е предвидено друго.”
2. Досегашните алинеи 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
„§ 3. В чл. 19а се създава ал. 3:
„(3) Правоотношенията със заместник-министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, се прекратяват без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя при неизпълнение на задълженията по чл. 13, ал. 2 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, или при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване конфликта на интереси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 1 до 3 включително.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
И сега парадоксът – законът се състои от три параграфа, а Преходните и заключителни разпоредби са тридесет и три.
ДОКЛАДЧИК Олимпи Кътев: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон лицата по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията подават декларации за несъвместимост по чл. 12, т. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси.
(2) В случаите по ал. 1, когато е декларирано наличие на несъвместимост, се прилага чл. 13, ал. 2 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
(3) Алинея 1 и 2 не се прилагат за лице по ал. 1, което до влизането в сила на този закон не е подавало декларация за несъвместимост по чл. 12, т. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: От § 5 до 9 включително комисията подкрепя текста на вносителя.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Олимпи Кътев: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10:
а) в ал. 2:
аа) точка 1 се изменя така:
„1. да са еднолични търговци, неограничено отговорни сътрудници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управлението или контрол на търговските дружества или кооперации;”;
бб) в т. 3 след думата „съпруга” се добавя: „лице, с което се намират във фактическо съжителство”;
б) създава се нова ал. 4:
„(4) Митнически служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.”;
в) досегашните алинеи 4, 5 и 6 стават съответно алинеи 5, 6 и 7;
г) досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 5 и 6” се заменят с „ал. 6 и 7”;
д) създава се ал. 9:
„(9) В седемдневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1 и 2 митническите служители са длъжни да подадат декларация.”;
е) досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея думите „ал. 5” се заменят с „ал. 6” и накрая се добавя „по реда на Кодекса на труда или на Закона за държавния служител”.
2. В чл. 238б думите „ал. 5” се заменят с „ал. 6”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя по точки 2, 3, 4 и 5.
Комисията предлага следната редакция за § 12:
„§ 12. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нов чл. 9а:
„Чл. 9а. (1) Директорите на културните институти не могат да:
1. упражняват търговска дейност или да са управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици;
2. са членове на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация;
3. упражняват свободна професия, с изключение на научна или преподавателска дейност или упражняване на авторски и сродни права.
(2) Директорите на културните институти могат да участват като представители на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получават възнаграждение.
(3) Директорите на културните институти могат да участват в органите на управление на юридически лица с нестопанска цел при сдружаване на културните институти, за което не получават възнаграждение.”
2. Досегашният чл. 9а става чл. 9б.
3. В чл. 26, ал. 5:
а) създава се нова т. 5:
„5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.”;
б) досегашната т. 5 става т. 6.
4. В чл. 27, ал. 3 в началото се добавя: „Освен ако в закон е предвидено друго” и се поставя запетая.
5. В чл. 29 се създават алинеи 3 и 4:
„(3) Изпълнителният директор не може да:
1. упражнява търговска дейност или да е управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик;
2. е член на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация;
3. упражнява свободна професия, с изключение на научна или преподавателска дейност или упражняване на авторски и сродни права.
(4) Изпълнителният директор може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, текстовете до § 45 включително са по вносител и се подкрепят от комисията – затова няма да ги четем.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
Моля, гласувайте текстовете до § 45 включително.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Олимпи Кътев: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 46:
„§ 46. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. …) в Допълнителните разпоредби се създава § 2а:
„§ 2а. За целите на този закон служителите на областните дирекции на МВР, на Академията на МВР, на институтите на МВР, курсантите, служителите в специализираните административни дирекции, в дирекция „Вътрешна сигурност” и в дирекция „Международно оперативно полицейско сътрудничество” се смятат за служители на Главна дирекция „Криминална полиция”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 47:
„§ 47. Параграф 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация не се прилага за посочените в него служители, спрямо които са започнали процедури за проучване и издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация до влизането в сила на този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 70 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Олимпи Кътев: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 48 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 48? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 48.
Гласували 67 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 2.
Параграф 48 отпада.
С това се прие и на второ четене Законът за допълнение на Закона за администрацията.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, господа народни представители! Нека в залата да бъдат допуснати: госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, госпожа Виктория Нешева – директор на дирекция „Съвет по законодателството” в Министерството на правосъдието, госпожа Елена Владимирова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателството” също в Министерството на правосъдието, експертът Даниела Белчина от същото министерство, господин Красимир Войнов и госпожа Надежда Тодорова – държавен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по граждански дела”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли някой против допускането на тези лица в залата? Няма възражения.
Моля, поканете представителите на изпълнителната власт да заповядат в пленарната зала.
Господин Стоилов, да докладваме.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Доклад на Комисията по правни въпроси по общия проект за второ четене:
„Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Има предложение от народния представител Мая Манолова, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 1, 2 и 3:
„§ 1. В чл. 44, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В изречение второ накрая се добавя „след като изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за самоличност”.
2. Създава се ново изречение трето: „При отказ за представяне на документа връчителят може да поиска съдействието на Главна дирекция „Охрана” при Министерството на правосъдието.”
3. Досегашните изречения трето, четвърто и пето стават съответно четвърто, пето и шесто.
§ 2. В чл. 47, ал. 7 след думата „страна” се поставя запетая и се добавя „както и за връчване на заповед за изпълнение”.
§ 3. Създава се чл. 92а:
„Чл. 92а. Страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба в размерите по чл. 91. Определението на съда може да бъде обжалвано по реда на чл. 92.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието и тези нови три параграфа, които дописваме сега от отменения си ГПК? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Като се възстанови касационното производство, ще има и това дописване – поне в някаква степен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля, гласувайте наименованието и тези три параграфа.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По досегашния § 1 има предложение от народния представител Мая Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожа Мая Манолова я няма, трябва да прочетем предложението, няма как.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Предложението е:
В чл. 303, ал. 1 се създава т. 7:
„7. Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Отмяната е допустима, когато страната спечелила делото е държавата или община и не се пречи на упражняването на правата, които трети частно-правни субекти черпят от решението, или когато постановленията в решението противоречат непосредствено на Конвенцията”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля да гласуваме първо предложението на народния представител Мая Манолова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 14, против 5, въздържали се 54.
Предложението на народния представител Мая Манолова не се приема.
Моля да гласуваме § 1, който всъщност става § 4, така както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 5.
Има предложение от народния представител Любен Корнезов за нов § 2а, което е подкрепено.
Има същото предложение от народния представител Даринка Станчева.
Комисията подкрепя предложенията.
Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 310 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 5:
„5. за упражняване на родителски права при разногласия между родителите в случаите по чл. 76, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност.”
2. Досегашната т. 5 става т. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля да гласуваме тези два параграфа, нали така, господин Стоилов?
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Има предложение от Мая Манолова за създаване на нов параграф:
В чл. 314 се създава ал. 4:
„(4) При съединяване на искове по чл. 310, т. 1 с други искове, последните се разглеждат по реда на тази глава, ако съдът прецени, че това е необходимо с оглед връзката между исковете, както и че съединяването няма да забави неоснователно разглеждането на исковете по т. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на Мая Манолова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 4, против 7, въздържали се 68.
Предложението на Мая Манолова не се приема.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Следващото предложение е отново на народния представител Мая Манолова, което комисията по принцип подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 390 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) При искове, при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на недвижим имот, компетентен е окръжният съд по местонахождението на имота, независимо от цената на иска.”
2. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4”.
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 9.
Има предложение на Мая Манолова, което по принцип е подкрепено.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 10, 11 и 12:
„§ 10. В чл. 415, ал. 1 думата „относно” се заменя с „за установяване на.”
§ 11. В чл. 416 след думата „оттеглено” се добавя „или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането”.
§ 12. В чл. 431 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Полицейските органи, кметовете на общини, райони или кметства са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител при поискване”.
2. В ал. 4 думите „органите на полицията” се заменят с „полицейските органи”.”
Господин председател, правя предложение за допълване на ал. 2. Тя е от § 12. Допълва се изречението с една част от съдържанието на текста, който се съдържа в основното предложение на Мая Манолова, по следният начин: „в предвидените в този кодекс случаи” и нататък продължава.
Това е § 12, т. 1, ал. 2. Това е на стр. 5 и е за чл. 431.
Това, което виждате, остава в текста и в началото му само се добавя „в предвидените в този кодекс случаи”. Текстът продължава така както е записан. Текстът ще звучи: „В предвидените в този кодекс случаи полицейските органи, кметовете на общини, райони или кметства са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител при поискване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да, това е допълнение, разясняване, но, разбира се, по правилата трябва да го гласуваме отделно.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Заповядайте, госпожо заместник-министър – обсъждаме от § 7 до § 12.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
От името на вносителя правя възражение за последното изменение по § 12, където се казва „в предвидените в този кодекс случаи”. Това ще обезсмисли текста на Гражданскопроцесуалния кодекс. Знаете, че съдебното изпълнение е едно тежко производство. Винаги, когато от длъжника трябва нещо да се отнеме, се налага съдействие и от полицията.
Ако текстът остане „в предвидените в този кодекс случаи”, че се оказва съдействие, те ще трябва да се уредят в кодекса. Знаете, че досега действащата норма беше, че полицията винаги оказва съдействие на съдебните изпълнители и, ако остане текстът „само в предвидените в този кодекс случаи”, искам да ви кажа, че при това спорно производство ще генерираме наказателни дела и ще допуснем скандали и побоища не само в прокуратурата, но и в съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Искате да кажете, че полицейските органи ще искат текст, по който имат право ...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Да, за това говоря. Трябва да се каже, че при поискване полицейските органи да оказват съдействие на съдебните изпълнители, не „в предвидените от кодекса случаи”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да, тогава да остане така, както си е.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Да остане така, както си е, без да се каже „в предвидените в този кодекс случаи”, защото те трябва да се уредят.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Стоилов, държите ли на своето предложение? В края на краищата знаете процедурата, но струва ми се, че заместник-министърът има право. Да не объркаме нещата.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Те може би са объркани преди това, защото в България се създават все повече частни професии, които по същество изпълняват държавни функции, но става така, че тези, които изпълняват частната дейност, получават всички средства за нея, а държавата до безкрайност трябва да продължава да изпълнява своите държавни функции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Става обслужващ персонал.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Този въпрос е генерален. Той е за това докъде държавата да носи отговорности, защото тя сега придобива спомагателни помощни функции, които като резултат отиват при тези, на които са възложени - говоря като финансов резултат. Аз не оспорвам в случая нито една от двете гледни точки, защото те са актуални. Едната се поддържа от Министерството на правосъдието, а другата – противоположната, от Министерството на вътрешните работи и ние сега сме в ролята на някакъв арбитър по повод осигуряването на дейността на частните и на другите съдебни изпълнители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това е още по-голям въпрос, не само за частните съдии и изпълнители. Държавата прехвърли свои функции, типични за държавата, на частни лица.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Точно така е. Затова аз поставям въпросите и мисля, че никой от аргументите не може да бъде пренебрегнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Искаме силна държава, повече и повече държава, пък държавата се отдръпва.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: В случая всяко едно от решенията съдържа повече неудобство, отколкото решаване на реалния проблем, затова нека се прецени от народните представители този въпрос. Пак казвам, аз не го опростявам и не го разглеждам едностранно, но той трябва да се има предвид и да се избере едно от двете решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря, господин председател.
Възприемайки аргументите на господин Стоилов, мисля, че можем да намерим по-добра редакция на Вашето редакционно предложение, защото истината е, че то обезсмисля текста.
Може би, ако използваме израза „при поискване полицейските органи, кметовете...” и т.н.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Това е текстът на комисията.
Христо Бисеров: Не, там няма „при поискване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: То се съдържа, господин Бисеров.
„Полицейските органи, кметовете на общини, райони или кметства са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител при поискване”, така че, ако кажем: „при поискване”, нищо не печелим. Поискването го има. Без да се поиска, то пък не може да се реализира, но тук е казано ан блок: „при всяко поискване трябва да се оказва съдействие...”.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Ако може да се ограничи, аз съм съгласен, но как да го ограничим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Как да ограничим обаче в кои случаи са длъжни, пък в кои случаи не са длъжни?
Христо Бисеров: Господин Стоилов, трябва да сме по-коректни към идеята и на вносителя, и на комисията, защото в крайна сметка комисията одобрява точно този текст и Вашето предложение не е редакционно. То е тежко смислово.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: То заимства част от предложението.
Христо Бисеров: От тази гледна точка мисля, че трябва да намерим по-елегантна редакция. Много е лесно да напишем, че могат да оказват съдействие, но пък да не изпаднем в другата крайност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ще блокираме сега изпълнението.
Христо Бисеров: Да. Ако искате, да отложим текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Докога да го отлагаме?
Христо Бисеров: Докато тече законът. Аз мисля, че председателят на комисията ще намери по-добър текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да не пипаме текста, бе, хора! Проблемът, който поставя господин Янаки Стоилов, е кардинален, основен – не е само до този текст на ГПК.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, нека да отложим гласуването на ал. 2, ако се намери едно балансирано решение, което е много трудно, но все пак да не изключваме тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре.
Костадин Кобаков (КБ, от място): Докога ще отлагаме?
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Докато тече заседанието. Ние отлагаме и бързо решаваме, господин Кобаков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
Госпожо министър, Вие искахте думата, но помислете сега, защото пък имаме и държавни съдия-изпълнители, не са само частните.
Поставям на гласуване § 7, § 8, § 9, § 10, § 11 и § 12, без ал. 2. Нея допълнително ще я гласуваме.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, повтарям, без ал. 2.
Когато се намери най-удачната редакция, ще я поставя на гласуване.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 13.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да отпадне:
„§6. В чл. 435, ал. 2 накрая се добавя „и цената на вещта или недвижимият имот, върху който е насочено изпълнението”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 14:
„§ 14. В чл. 468 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в изречение второ думите „50 на сто от продажната цена в магазин” се заменят със „75 на сто от стойността на вещта.”
2. В ал. 2:
а) изречение първо се изменя така: „По искане на страната се назначава вещо лице за определяне на стойността на вещта.”;
б) създава се ново изречение второ: „Вещото лице се назначава служебно, когато за определяне на стойността са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други.”;
в) досегашното изречение второ става изречение трето.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 15:
„§ 15. В чл. 480 накрая се добавя „при цена равна на 50 на сто от началната по чл. 468, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И това не бях правил до сега. (Господин Корнезов разговаря по GSМ.)
Мога ли да съобщя това по микрофона? За първи път в живота ми и в историята на парламента - Мая Манолова ми говори по мобилен телефон и казва, че оттегля предложението си по ал. 2. (Шум и смях.)
Това не беше ставало досега, но ето докъде стигна техниката.
Яни Янев (НДСВ, от място): Това е „он лайн” парламент.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Това не отменя задачата на колегите да помислят за най-доброто решение, защото динамиката в мисленето не винаги е най-добрият съветник при вземането на решенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Иванова, заповядайте.
Иглика Иванова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В обсъжданите текстове сме направили едно предложение, което не срещна подкрепата на Правната комисия, но аз апелирам към вас, да го подкрепите. Става въпрос за следното. По тези разпоредби, които действат в момента, цената, на която се продава принудително недвижимият имот или се продават вещи, не подлежи на обжалване. От моя скромен 25 годишен опит трябва да ви кажа, че това много често е основният проблем в изпълнителното производство – на каква цена да бъде продадена съответната вещ. Произволното определяне на цената, каквото сега е заложено в ГПК, може да увреди както интересите на кредитора, така и интересите на длъжника.
С няколко думи ще обясня на тези, които не са юристи, за какво става дума. Дължите 150 хил. лв., имате един единствен имот. Никак не е без значение на каква цена той ще бъде продаден. Защото, ако вие сте недобросъвестен, така и така губейки имота, искате да отмъстите на кредитора си, на една ниска цена, за около 30-40 хил., ще се продаде, останалите пари са несъбираеми. Ето това уврежда този, който има да получава.
Както и обратното – скъп имот, който може да погаси изцяло задължението, се продава на безценица. Длъжникът губи имота си и остава длъжник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нали става чрез наддаване?
Иглика Иванова: Зависи от каква цена се тръгва. Търговете са нещо, което много лесно се манипулира. Там има една прослойка хора, които от това живеят, имат много добра организация и много добър опит за това как се стопират и провалят търговете.
Така че ми се струва, че да оставим точно този момент в ръцете единствено на съдия изпълнител, еднолично решение, което не подлежи на никакъв контрол – казах го в Правната комисия, ще го кажа и сега – по-благоприятна среда за корупция на мен ми е трудно да си представя. Съдията сам решава какво прави със съдбата и на длъжника, и на кредитора. Прехвърлих ГПК, не намерих друга фаза някъде в процеса във всичките му видове, в която да има толкова важно еднолично и необжалваемо решение на съдия.
Затова аз считам, че трябва да допуснем съдебен контрол, наистина са важни нещата, решаващи в много случаи. А аргументите, които се чуха против това предложение, бяха аргументи за бързина. Когато обсъждахме новия Граждански процесуален кодекс, аз казах и продължавам да твърдя, че не може един от всички принципи на гражданския процес – този за бързина, да бъде доминиращ над всички останали. Има принципи за справедливост, има и ред други, които не могат да се зачертаят с лека ръка.
Освен това съгласно действащите други текстове това обжалване би отнело от порядъка на 2-3 месеца. Не е кой знае какво, няма да пострадат много интересите на кредитора, ако процесът се забави с 2 или 3 месеца, защото това е обжалване в една инстанция, в едно съдебно заседание. Това е, което трябва да се направи. И наистина си струва, за да бъдат защитени интересите на страните в процеса. Защото в края на краищата целта на изпълнителното производство, поне мен така са ме учили, не е да бъде ликвидиран длъжникът, целта е да бъде събрано вземането.
Затова аз моля да подкрепите нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, вие всички знаете за тежкия проблем, който стои пред длъжниците, които са взели ипотечен заем и не могат да го изплащат при тези убийствени лихви. През последните месеци има бум на разорени хора, чиито апартаменти се разпродават. Аз директно ви казвам, става дума за една имотна мафия, свързана със съдилища, свързана със службите по вписванията, свързана с банките, дебело подчертавам, с банките, които печелят огромни средства.
Вие знаете, че преди няколко месеца аз ви предложих едно радикално предложение да променим Закона за кредитните институции и да променим положението, че при една единствена просрочена вноска банките могат да разпродават жилищата на длъжниците си. Аз ви предложих тези вноски да бъдат шест. Искам да ви обърна внимание, че такава практика е възприета в Съединените американски щати и в редица европейски страни. Забележете, самите банки възприеха тази практика. Докато българският парламент отхвърли това предложение. Аз бях в Ресорната комисия, където се разискваше, самата комисия отхвърли въпросното предложение, отхвърли го и залата. С което, колеги, казвам ви го директно, в прав текст, българският парламент застана на страната на имотната мафия.
Предложението, което дебатираме сега, не разрешава толкова радикално проблема, колкото аз предложих, но въпреки всичко е полезно и необходимо в настоящия момент. Ето защо аз ще го подкрепя.
Искам да ви обърна внимание и на друго. Преди близо година ви предложих да променим чл. 212 от Наказателния кодекс, където е записано, че се наказва със завишена наказателна отговорност за документна измама с цел присвояване на движимо имущество. Съвсем умишлено беше забравена думичката „недвижимо“. Ето защо в момента в България процъфтяват имотните измами, кражбите на апартаменти. Жертвите в много случаи са възрастни хора. Но пак ви казвам, това става със съучастието на българския парламент, на мнозинството от този парламент, което отхвърли предложението.
Искам да ви припомня, колеги, че когато се разискваше промяната на чл. 212, прокуратурата заяви категорично становище, българското следствие заяви категорично становище – подкрепиха тази промяна. Тя беше приета на първо четене и изведнъж нещо стана в Правната комисия, може би господин Янаки Стоилов ще ни обясни какво, и тази поправка потъна, тя не беше приета.
Ето ви, колеги, типични примери как българският парламент застава не на страната на гражданите, а на страната на имотната мафия. Ето това е проблемът. И аз искрено се надявам, че ще подкрепите поне това предложение, което се прави сега. Знаете, че остават броени часове до края на този парламент и ще бъде наистина престъпление, ако отхвърлите и това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Първо ще поставя на гласуване § 6, който комисията предлага да отпадне. Вижте текста на чл. 435, ал. 2, и мислете какво гласуваме. Не гласуваме общи приказки.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадането. Ако предложението на комисията за отпадане не се приеме, ще поставя на гласуване самия текст.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 6.
Гласували 78 народни представители: за 64, против 14, въздържали се няма.
Параграф 6 отпада.
За процедурно предложение – заповядайте, госпожо Иванова.
Иглика Иванова (КБ): Правя формално предложение за прегласуване.
Аз мисля, че всички разбирате добре къде е проблемът. Не можем да оставим страните по изпълнителното производство и по-специално в болшинството случаи да оставим длъжниците без каквато и да е правна защита. Оставяме ги на произвола. Една колежка в Правната комисия каза, че дълбоко вярва, че всички съдии-изпълнители са добросъвестни, но аз не мога да кажа такова нещо. За съжаление, има случаи на драстично увреждане на правата на страните по изпълнителното производство. Като ги лишаваме от елементарната защита да искат обжалване на едно действие на съдия-изпълнителя, ние ги обричаме. Това са хора, които обикновено не че не желаят да погасят своя дълг, нямат тази възможност да го направят. Най-малкото, защото единственият имот е ипотекиран и не могат да го продадат на свободния пазар. Оставяйки тези действия без съдебен контрол, отваряме широко вратата за всевъзможни злоупотреби, отваряме вратата за корупция. Аз не вярвам, че това е волята на нашия парламент.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям втори път на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 6.
Гласували 91 народни представители: за 58, против 21, въздържали се 12.
Параграф 6 отпада.
Следващият параграф е 7, който става § 14.
Подлагам на гласуване § 14, както е в редакцията на комисията; § 8, който става § 15 в редакция на комисията, включително и § 5, който става § 13 – по вносител.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 22.
По § 16 има направено предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 23:
„§ 23. В Глава петдесет и шеста, Раздел І се създава чл. 613а:
„Отмяна на решението
Чл. 613а. Заинтересованата страна може да подаде до Върховния касационен съд молба за отмяна на решението въз основа на чл. 19.4 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета. Молбата може да бъде подадена в едногодишен срок от постановяване на решението.”
По § 17 има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 24:
„§ 24. В чл. 624 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ: „Срокът за въззивно обжалване тече за молителя от връчване на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение”.
2. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Обжалването на разпореждането, с което молбата се уважава, не спира изпълнението.
(4) Спиране или ограничаване на изпълнението по смисъла на чл. 23 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес се постановява от съда, пред който делото е висящо, а при влязло в сила разпореждане – от първоинстанционния съд.”
Има предложение от народния представител Мая Манолова – за създаване на § 17а, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 25:
„§ 25. В чл. 627, ал. 2 се създава изречение второ: „Срокът за въззивно обжалване тече за молителя от връчване на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване докладваните текстове до § 25 включително.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Преходна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип наименованието и предлага то да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 26:
„§ 26. Делата, образувани по чл. 390, ал. 1 и по чл. 411, ал. 1 до влизането в сила на този закон, се довършват от същите съдилища, независимо от промяната на подсъдността.”
Има предложения от народните представители Любен Корнезов и Даринка Станчева за създаване на § 19, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 27:
„§ 27. Делата, образувани по искове за упражняване на родителски права при разногласие между родителите в случаите по чл. 76, т . 9 от Закона за българските документи за самоличност до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред.”
Има предложение от народния представител Четин Казак за създаване на § 20.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Казак, държите ли на предложението си по т. 2?
Четин Казак (ДПС, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Точка 2 в предложението на господин Казак гласи:
„В чл. 46, ал. 1 след думата „функциите си” се добавя „както и в случаите на несъвместимост по чл. 9, ал. 1, т. 1”.
Комисията предлага да се създаде § 28:
„§ 28. В Закона за нотариуси и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. …) се създава чл. 28б:
„Чл. 28б. Към Нотариалната камара се създава информационна система, която съдържа база данни – част от служебния архив на нотариуса. Правото на достъп до информационната система и данните, които се въвеждат, се определят с наредбата по чл. 28, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Казак, заповядайте.
Четин Казак (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, благодаря за това, че комисията подкрепя моето предложение по т. 1. Искам да направя само едно допълнително уточнение за предложението ми по т. 2. Става въпрос да се гарантира конституционното право на определена група български граждани, които изпълняват функцията нотариус, тоест държавно делегирани дейности, тяхно конституционно право да се кандидатират да бъдат избирани за различни сборни длъжности, като например за народни представители, както това е дадено като възможност за други свободни професии. При сега действащия режим, ако подобно лице, което изпълнява длъжността нотариус, се кандидатира и бъде избран за народен представител, губи автоматично и окончателно своите права да упражнява тази дейност, тъй като е спечелил това право чрез конкурс. След прекратяване на мандата му трябва да се явява на общо основание.
Моето предложение е: ако бъде избран за народен представител, за времето, през което изпълнява тази функция, да не губи правата си, които е получил със съответния конкурс, а през това време неговата дейност да се упражнява от неговия помощник-нотариус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Може ли помощник-нотариусът да свърши всичко?
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Четин Казак, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 18, против 17, въздържали се 33.
Предложението на господин Казак не се приема.
Поставям на гласуване докладваните параграфи от Преходните и заключителни разпоредби до § 28 включително, както се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Има предложение от народния представител Яни Янев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 29:
„§ 29. В Закона за съдебната власт се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 164, ал. 1 запетаята след думата „съд” се заменя със съюза „и” и думите „и следовател в окръжен следствен отдел” се заличават.
2. В чл. 167:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Административните ръководители встъпват в длъжност в 14-дневен срок от постановяване на решението на Висшия съдебен съвет. Заинтересованите лица могат да оспорват решението на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от постановяването му. Жалбата не спира изпълнението, освен ако съдът постанови друго.”
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. В чл. 187 ал. 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Не, може би няма нужда.
Откровено трябва да отбележим, че този текст засяга друг закон, но тъй като още вносителят на Законопроекта за съдебната власт е предвидил промяна в реда, което сега създава редица затруднения с възможното оспорване на резултатите от решенията на Висшия съдебен съвет, затова се предлага връщане към досегашния ред, така че да не се затруднява…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да не коментираме!
Искате ли думата? Не я искате.
Гласувайте тогава.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Допуснах това предложение в комисията, тъй като по него нямаше възражения…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ясно, но, като гледам Мая Манолова какво е направила накрая – написала е половината административнопроцесуален кодекс.
Моля, гласувайте до § 29 включително, както се предлага от комисията.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Народният представител Мая Манолова от стр. 12 до стр. 23 е направила предложение. Обърнете внимание, законът е за изменение на Гражданскопроцесуалния кодекс, а ни се предлага да променим половината от Административнопроцесуалния кодекс, което при всички случаи е извън предмета на приетия на първо четене законопроект, категорично! Крайно недопустимо! И правилно комисията не подкрепя предложението. То въобще не може да бъде гласувано.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Затова комисията не ги е подкрепила, тъй като тези предложения са извън предмета и обхвата, въпреки че част от тях могат да се оценят като целесъобразни – във връзка с промяна на подсъдността, но това е една много сериозна материя…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да се направи по съответния ред!
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: От Министерството на правосъдието тогава изразиха становище в комисията, ако трябва тук да споделят своето мнение. Темата е актуална, но, пак казвам, тя се поставя в един твърде късен момент и с твърде много предложения, които засягат действията на редица други закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Няма да поставя на гласуване предложението на Мая Манолова. То е извън предмета на приетия на първо четене законопроект. Категорично и ясно! Който желае, може да си направи Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. В противен случай това би означавало да нарушим Конституцията, защото законите се приемат на две четения, а не по този начин да се пробутват между първо и второ четене. Хайде, затваряме си очите някъде, но туй пък вече на нищо не прилича! Извинявайте за емоционалността.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Ще ви предложа едно решение, нека да се прецени дали е удачно, след като го консултирахме и с колегите. Решението е подобно на това, което се съдържа в Закона за съдебната власт по отношение на държавните съдебни изпълнители.
Редакцията е следната:”Полицейските органи, кметовете на общини, райони или кметства са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител при мотивирано искане, ако противозаконно се пречи на изпълнението на служебните му задължения.”
Това е един общ принцип, който се отнася и за частните, и за държавните изпълнители, като в случая се визира един по-широк кръг от органи. Смятам, че това решение е удовлетворително. Ако има някакви предложения по него от страна на Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи, или на народните представители, нека да чуем мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо заместник-министър, заповядайте да чуем Вашето мнение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря, господин председател.
Подкрепяме текста, предложен от Комисията по правни въпроси. Считаме, че така ще бъде спазен и систематичният подход в правото да има симетрия на нормите в Закона за съдебната власт и в Гражданскопроцесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Сега сме на § 12, ал. 2, която отложихме. Чухте становището на комисията, изразено от нейния председател, като нова редакция, която всъщност заимства текст от Закона за съдебната власт.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте § 12, ал. 2, така както беше прочетена от председателя на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстът е приет, а с това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Уважаеми народни представители, остават ни по-малко от двадесет минути, някъде около седемнадесет минути.
Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УРЕЖДАНЕ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ.
Ако искате, да се опитаме да го приключим.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Да, да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, госпожо Фудулова, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Сияна Фудулова: Господин председател, уважаеми дами, господа колеги!
„Закон за изменение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни и жилищно-спестовни влогове”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
По § 1 е постъпило предложение на народния представител Руденко Йорданов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Йорданов, подкрепяте ли предложението?
Руденко Йорданов (КБ, от място): Естествено.
ДОКЛАДЧИК Сияна Фудулова: Предложението на народния представител Руденко Йорданов гласи – в чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „заедно със стойността на имуществото по т. 4” се заличават;
б) точка 2 се отменя;
в) точка 4 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Условията по точки 1 и 3 на ал. 1 се доказват с декларации от гражданите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Направил съм това предложение с ясното съзнание, че тази дискусия, макар и закъсняла, трябваше да бъде развита. Давам си сметка, че сме във времеви цайтнот и основната идея на този закон да удължим срока за регистрация трябва да бъде изпълнена.
Държа да защитя тезата си, знаейки, че комисията не е подкрепила, няма да подкрепи, допускайки, че може би същото ще бъде отношението в залата. Законопроектът на колегата Георгиев, внесен може би преди две години, така и не намери път до пленарна зала, за да може да развие своята теза и да потърси решение на проблеми, които същият този закон в желанието си да ги разреши, ги досъздава и дообогатява.
Какво имам предвид със своето предложение като конкретност и какви са мотивите, с които искам да го осъществя. Казано най-общо съществуващият закон имаше за цел да подпомогне гражданите, които отговаряйки на определени услови, поставени в т. 2, да могат да ползват своите спестявания във вид на жилищно-спестовни влогове, когато решат да закупят жилище, при положение че нямат такова и при положение че отговарят на определени имуществени критерии.
Общата философия на закона. Да погледнем чл. 2, ал. 1, т. 3, където е казано, че не бива да са прехвърлили жилищни имоти на други лица след 1 януари 1981 г. Защо? Защото законът е приет 1991 г. и е допуснал срок от десет години, през който да не са направени прехвърляния. Но от 1991 г. досега са минали още осемнадесет години и ние на практика сме оставили, увеличавайки това затруднително условие от десет на двадесет и осем години, да няма такива прехвърлителни сделки. Това е трудноизпълнимо условие. Ето първата пречка, която колкото и да се опитваме да твърдим, че ние с нашето решение за удължаване на срока ще подпомогнем гражданите с жилищноспестовни влогове да решат своите проблеми, това е едно лъжливо твърдение.
Второто нещо, което се е случило междувременно от 1991 г. досега, откакто е влязъл в сила първоначалният вариант на този закон. Най-общо казано са се променили тежестите върху правоимащите. Първо, какво още е увеличено? Увеличена е данъчната оценка. Да ви напомня, че ние тук в чл. 2, т. 1 сме споменали, че данъчната оценка на притежаваните имоти не бива да надхвърля 40 хил. лв. Но от 1991 г. до сега, колкото и да сме увеличавали горната граница, стигайки до 40 хил. лв., а сега - на 60 хил. лв., ако направим едно сравнение какво още се е променило, е ясно, че са се променили данъчните оценки. Те са нараснали, приближавайки се до пазарните.
Второто нещо, което се е случило, е увеличаването на пазарните цени на имотите. Ако през 1991 г. жилище от определена категория, квадратни метра, разположено в определено населено място или в определен район на населеното място, е струвало сто единици, за този период от време цената е нараснала от три до пет-шест пъти. Има много такива жилища, които на квадратен метър бяха средно по 200-300 лв., сега струват 700-800 евро на квадратен метър. Поне за Русе познавам много такива райони.
Ето тези събития ми дават основание да смятам, че желаейки да помогнем на хората, които имат жилищно-спестовни влогове, увеличавайки тавана на имуществения ценз – той да бъде валиден единствено за жилищата. Защото цензът, който е наложен от т. 4, там нещата са много спорни, затова аз искам т. 4 да отпадне. Те са спорни, първо, с това, че там също е сложена граница от 40 хил. лв. сама по себе си, но в т. 1 е казано, че границата е 40 хил. лв., ще стане 60 хил. лв. плюс прибавянето на условията по т. 4.
Условията по т. 4 предполагат декларация, в която оценяването на парични средства по влогове, акции, дивиденти, произведения на изкуството, нумизматика, филателия, моторни превозни средства, селскостопански земи, фабрики и т.н., са по цени, определени по ред и условия, установени от правилника за прилагане на закона. Цените се определят там, където е за имоти - по данъчната оценка, а там, където е за други елементи - по застрахователната стойност.
Но има два големи въпроса – застрахователна стойност на произведения на изкуството, нумизматични колекции или други колекции. Да, но ако те са обявени. А ако не са обявени?
Оценката на земеделските земи – никъде не е казано, че това ще го правят експерти. Пак е въпрос на съвест - човек може да оцени 1 дка от своята земя по 80 лв., както най-често го правят, а експертът може да я оцени и за 350 лв. Тук се взема оценката по декларация, която е оценка на собственика, който желае колкото се може да намали размера на притежаваното имущество, та белким се впише в условията.
Затова, господин председателю, госпожи и господа народни представители, аз пледирам да отпадне т. 4 от чл. 2. Това е основната идея, с което даваме шанс на повече хора да ползват финансовия ресурс, който е техен. Ние не разпределяме пари на данъкоплатците от един човек на друг, а даваме възможност на хората, вложили средства, да ги ползват в интерес на своя бит и на своите социални перспективи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Пак не можах да разбера нещо, господин Йорданов.
Руденко Йорданов: Да отпадне т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вие сте направили други предложения. Кажете кое да подложа на гласуване - точка 4 от сега действащия закон ли, защото в него има т. 4?
Руденко Йорданов: От сега действащия закон. Всичко останало е взаимно свързано с т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: От законопроекта или от действащия закон?
Руденко Йорданов: От действащия закон, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Такова нещо не можем да направим.
Да отпадне това, което предлага примерно комисията, съм съгласен. А Вие тук предлагате по предложенията на комисията ли или по закона?
Руденко Йорданов: По закона – чл. 2, т. 4, и свързаните с това последици да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Как „свързаните” да ги гласуваме?
Руденко Йорданов: Така, както са написани в предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми колеги, това е много тежък въпрос, който касае и много граждани. Нито можем да го свършим за 9 минути, можем само да се надприказваме за 9 минути и то в края на програмата на този парламент. Това е въпрос, който не е решен 20 години.
Виждам, че господин Захари Георгиев иска думата, предполагам, че и други народни представители също ще искат думата.
ДОКЛАДЧИК Сияна Фудулова: Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Подкрепя – не подкрепя, не мога да изправя това. Трябва да оставим утре да има свободно време за разискване на такива тежки въпроси.
ДОКЛАДЧИК Сияна Фудулова: Докъдето стигнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Докъдето стигнем, това са три параграфа, по които можем да говорим три дена, така че доникъде няма да стигнем.
Господин Георгиев, заповядайте, имате думата.
Захари Георгиев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложенията на колегата Йорданов имат своята логика и аз ще обясня това.
Отпадането на т. 2 – такива са изискванията, за да се включи някой в правоимането, това е т. 2 на чл. 2, ал. 1, касае следното: човекът, който кандидатства, да е картотекиран според изискванията на съответните общини за получаване на жилище. Ако това изискване преди 20 години е било нормално, сега вече не е такова, защото повечето хора, които получават компенсации, купуват сами своите жилища, а не ги купуват от държавата или общината.
Другото му предложение – за отпадане на т. 4 в същата алинея и същия член, касае да остане имущественият ценз на притежаваните недвижими имоти – сега до 60 хил. лв., но да отпадне изискването движими вещи и налични пари също да са до тази сума сумарно с недвижимите имоти. Това е абсурд: да имаш право сумарно недвижими вещи до 60 хил. лв.; в същото време да имаш право сумарно на движими и недвижими пак до 60 хил. лв. Това е абсурд!
Дотолкова, доколкото в последния момент се внасят всички тези наши предложения, Икономическата комисия не поиска да ги разгледа, защото няма резон този въпрос да се подлага на сериозно обсъждане. Аз разбирам това.
В крайна сметка съм сигурен, че в следващ момент следващото Народно събрание ще обърне внимание на тези недостатъци, но законът трябва да се финализира, както трябва. Остават още 5 години до неговото финализиране така, както е приет. Независимо дали ще се подкрепи това предложение от залата или не, то трябва да намери своето решение, защото е принципно и справедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ще продължим разискванията утре, когато спокойно ще имате възможност да развиете тезите си.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Може и в събота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Утре продължаваме със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
Господин Христов, утре Вие пръв ще имате възможност да развиете Вашата теза, но по § 1.
Закривам днешното пленарно заседание.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре – четвъртък, 28 май 2009 г., от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Митхат Метин
Мирослав Мурджов