Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2008-03-21

Председателствал: председателят Георги Пирински

Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, днес трябва да разпределим внимателно времето си. Предлагам ви следната организация – да се постараем да извършим гласуванията, които ни предстоят във времето докъм 9,30 ч. След това да разгледаме останалата по програмата точка № 11 – проект за Решение за избиране на делегация на Народното събрание в Евросредиземноморската парламентарна асамблея.
Проектът на такова решение ви е раздаден тази сутрин. То е с три точки, като съставът на самата делегация трябва да бъде предложен в пленарната зала.
Колеги, необходимо е да приемем това решение, тъй като другата седмица предстои важна сесия на Евросредиземноморската парламентарна асамблея и е важно българският парламент да бъде представен с достатъчно авторитетна и легитимна делегация. След което, разбира се, да прекъснем за пет минути преди 10,00 ч. и от 10,00 ч. да пристъпим към работа по т. 17 – Законопроектът за ратифициране на Договора от Лисабон.
Преди да пристъпим към гласуванията, ще ви направя едно съобщение и след това да уточним процедурата по самите гласувания през днешния ден.
Съобщението е: на 20 март 2008 г. е постъпил и днес, на 21 март, е раздаден общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия, приети на първо четене на 20 март 2008 г. Проектът е изготвен от Комисията по бюджет и финанси.
Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене, който тече от днешния ден.
Уважаеми колеги, преминавайки към предстоящите гласувания, бих искал да ви предложа да гласуваме в началото и следното процедурно предложение – днес да гласуваме онези актове, които ще обсъждаме в пленарния ден след приключване на дискусиите по съответната точка. Това означава днес да гласуваме и решението за Евросредиземноморската делегация в Парламентарната асамблея, и Законопроекта за ратификация на Договора от Лисабон.
Не виждам възражения срещу това предложение, затова го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте процедурното предложение днес да бъде гласувано по актовете на Народното събрание, които ще разглеждаме в течение на пленарния ден.
Гласували 174 народни представители: за 163, против 10, въздържал се 1.
Класическата разлика 20 гласа се запазва. Предизвикателството остава, но ще го решаваме на следващ етап.

Преминаваме към гласуванията.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за агенциите за временна заетост, № 754-01-170, внесен от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 194 народни представители: за 74, против 32, въздържали се 88.
Законопроектът не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, това гласуване е изключително важно. Знам, че в общата разсеяност на парламента, щом като се представи нещо от опозицията, трябва да е против него, обаче си нямате представа какви злоупотреби стават в България по този начин, с тази временна заетост.
Затова ви приканвам: моля ви, гласувайте да подкрепим този закон! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Поставям отново на гласуване предложения законопроект.
Гласували 200 народни представители: за 72, против 39, въздържали се 89.
Предложеният законопроект отново не се приема.

Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.
Ще подложа на гласуване едновременно наименованието на законопроекта и параграф единствен – по вносител, подкрепени от комисията.
Гласувайте тези два текста на второ четене.
Гласували 141 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 6.
Законът е приет на второ четене.

Следващият законопроект, отново на второ четене, е за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта по вносител, § 1 и 3 – по вносител; § 2 и 4 – в редакция на комисията, „Заключителна разпоредба” и § 5 – по предложение на комисията.
По всички тези текстове няма направени предложения от народни представители.
Моля, гласувайте едновременно тези текстове.
Гласували 165 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 4.
Законът е приет на второ четене.
Колеги, ще оставим на последно място Законопроекта за Икономическия и социален съвет, тъй като по него има и неприети предложения на народни представители и ще бъдат необходими по-голям брой гласувания на второ четене. Ако успеем да го изгласуваме и него, ще го направим, но нека да минем другите предложени актове.
Сега предстои да гласуваме проекта за решение за приемане на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2008 г.
Бих помолил господин Червеняков да обърне внимание – господин Червеняков, в диспозитива редакцията, която е записана на ред четвърти – „проекти на актове, предвидени да бъдат приети от Европейската комисия”, може ли да се прередактира на „предложени от Европейската комисия”?
Давате съгласие за това. Няма смисъл отделно да го гласуваме. Направо ще изчета диспозитива така, както съгласуваме в момента, за да е ясно.
Предлага се той да звучи, че:
„Народното събрание реши да упражни правомощията си по чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, като подложи на процедурата по парламентарно наблюдение и контрол по Глава десета от чл. 97а до чл. 97ж от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следните проекти на актове, предложени от Европейската комисия през 2008 г. и внесени за обсъждане и приемане в Съвета на Европейския съюз (подредени по очаквания момент на оповестяването им).”
Подлагам на гласуване проекта за Решение за приемане на Годишната програма на Народното събрание с уточнението в диспозитивната част на решението.
Гласували 154 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 2.
Решението на Народното събрание за работата по Годишната програма е прието.

Следва Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването.
Моля, гласувайте предлагания законопроект за ратификация на първо четене.
Гласували 167 народни представители: за 166, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли процедурно предложение за преминаване към второ четене?
Госпожо Първанова, току-що гласувахме Законопроекта за ратификация на споразумението по контрола на туберкулозата, бихте могла да направите предложение за преминаване към второ четене и при положение, че се приеме, да представите текста на законопроекта. Той е с член единствен.
Заповядайте, госпожо Първанова.
Антония Първанова (НДСВ): Бих искала да направя процедурно предложение за второ четене на Закона за ратифициране на Споразумението за представяне на безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на контрола над туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 148 народни представители: за 147, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Ако обичате, прочетете текста на законопроекта.

ДОКЛАДЧИК Антония Първанова:

„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за представяне на
безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на контрола
на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за
борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството
на здравеопазването на Република България

Член единствен. Ратифицира Споразумението за представяне на безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, сключено на 3 септември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Няма желаещи да вземат отношение по текста на законопроекта.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на второ четене този законопроект за ратификация.
Гласували 160 народни представители: за 159, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми.
Моля, гласувайте този законопроект с вносители Стойко Танков и Трифон Митев, внесен на 6 декември 2007 г.
Гласували 157 народни представители: за 152, против 2, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Захари Георгиев.
Захари Георгиев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предвид краткостта на предложените текстове в законопроекта и тяхната яснота предлагам срокът между двете четения да бъде тридневен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има направено процедурно предложение за тридневен срок за предложения между първо и второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 143 народни представители: за 134, против 4, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Следващото гласуване е по второ четене на Законопроекта за ратификация на Договора за трансфер на осъдени лица между Република България и Република Индия.
Моля, гласувайте този законопроект за ратификация, който беше представен вчера в окончателния му вид, предложен от Комисията по правни въпроси.
Гласували 144 народни представители: за 141, против 1, въздържали се 2.
Законът е приет на второ четене.
Следващото гласуване е отново на второ четене – Закон за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Индия. Текстът на закона също е бил представен вчера, обсъден в пленарната зала и остава да бъде гласуван.
Моля, гласувайте на второ четене този законопроект.
Гласували 146 народни представители: за 143, против 1, въздържали се 2.
И този законопроект е приет на второ четене.
Още едно гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Моля ви за внимание, тъй като едновременно ще подложа на гласуване текстовете за второ четене, а те са: наименованието на законопроекта по вносител; § 1 и 2 по вносител; § 3 и 4 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте ан блок тези текстове за второ четене на предложения законопроект.
Гласували 146 народни представители: за 134, против 10, въздържали се 2.
Остава да гласуваме на второ четене текстовете от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет. Тук има и неприети предложения на народни представители. Ще помоля господин Мръцков и господин Иво Атанасов да преценят доколко поддържат едни или други свои предложения, като стигнем до тях.
Сега подлагам на гласуване заглавието на законопроекта по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 11.
Заглавието е прието.
Има предложение на народния представител Петър Попов по § 1 за отпадане на дума.
Комисията не подкрепя това предложение.
В залата ли е господин Петър Попов? Не го виждам.
В такъв случай ще подложа на гласуване предложението му, а то е за отпадане на думата „организираното”. Става дума за гражданското общество. Пред него е сложено „организираното”, спори се дали има място и за тази дума.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 45, против 34, въздържали се 65.
Предложението на господин Попов не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 1 в редакция на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 116, против 10, въздържали се 6.
Текстът на комисията се приема.
По § 2 има предложение от народния представител Петър Мръцков.
Поддържате ли го, господин Мръцков?
Петър Мръцков (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Мръцков оттегля своето предложение.
Подлагам на гласуване § 2 по вносител, подкрепен от комисията, и параграфи 3 и 4 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези три текста
Гласували 124 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 5.
Трите текста са приети.
По § 5 има предложения от народните представители Иво Атанасов и Йовко Йовков, Маргарита Панева и Марко Мечев, които комисията неподкрепя.
Комисията не подкрепя и текста на вносителите и предлага своя редакция на § 5.
Имайки предвид редакцията на комисията, вносителите на неподкрепените предложения поддържат ли ги?
Маргарита Панева (КБ, от място): Оттеглям ги, защото вече не са актуални.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Остава предложението на господин Иво Атанасов за промяна в § 5, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов.
Гласували 134 народни представители: за 20, против 17, въздържали се 97.
Предложението на господин Атанасов не се приема.
Моля, гласувайте § 5 в редакция на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
Господин Иво Атанасов има предложение за нов § 6, неподкрепено от комисията.
Има и предложение на колегите Йовко Йовков, Маргарита Панева и Марко Мечев, на което комисията не подкрепя точки 1 и 2.
Поддържате ли ги, госпожо Панева?
Маргарита Панева (КБ, от място): Оттеглям ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Оттегляте тези две точки. Третата точка е оттеглена преди това.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов за нов § 6, неподкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 16, против 17, въздържали се 91.
Предложението не се приема.
Има предложение на комисията за създаване на нов § 6.
Комисията не подкрепя текста на вносителите и предлага своя редакция на § 6 по вносител, който става § 7, и предлага да се създаде нов § 8 в своя редакция.
Има ли възражения тези три текста да се гласуват едновременно, тъй като те са предложения на комисията? Не виждам.
Моля, гласувайте едновременно тези три предложения на комисията за параграфи 6, 7 и 8.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Има предложение на колегата Иво Атанасов за отпадане на § 7 по вносител.
Комисията не подкрепя предложението за отпадане.
Моля, гласувайте предложението на господин Атанасов за отпадане, неподкрепено от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 22, против 28, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 7, подкрепен от комисията, който става § 9.
Гласували 128 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 14.
Параграф 9 е приет.
Има две предложения на господин Атанасов – да се създаде нов § 8 и в § 8, който става § 9, да се направят изменения.
Комисията не подкрепя тези предложения на господин Атанасов.
Моля, гласувайте предложенията.
Гласували 122 народни представители: за 20, против 19, въздържали се 83.
Предложенията на господин Атанасов не се приемат.
Уважаеми колеги, има няколко предложения на господин Атанасов, които са от технически характер – за преномериране, които не следва да бъдат подлагани на гласуване.
Ще подложа на гласуване едновременно текстовете на § 8, който става § 10 в редакция на комисията, и § 9, който става § 11 в редакция на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
По § 10 по вносител господин Атанасов има освен предложение за преномериране и редакционно предложение, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 17, против 17, въздържали се 73.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване следните текстове: текстът на § 10 в редакция на комисията, който става § 12, § 11 по вносител, който става § 13, § 12 в окончателна редакция на комисията, който става § 14.
Господин Адемов подсказва, че можем да гласуваме и § 13 по вносител ан блок с тези текстове.
Моля, гласувайте § 10, 11, 12 и 13 едновременно съответно в редакция на комисията и по вносител.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Има предложение на господин Атанасов за нов § 15, който не е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте това неподкрепено предложение.
Гласували 115 народни представители: за 18, против 27, въздържали се 70.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 16 в окончателната номерация, редакцията на комисията за § 14, който става § 17, и предложението на комисията за нов § 18.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Преминаваме към последния текст, уважаеми колеги: „Заключителни разпоредби”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага подразделението „Заключителни разпоредби” и § 15 да отпаднат.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Това предложение е прието.
С това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет.

Предлагам да преминем към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПОСТОЯННА ДЕЛЕГАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ЕВРОСРЕДИЗЕМНОМОРСКАТА ПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ.
Проектът за решение е представен от господата Миков, Моллов и Местан. Кой от тримата има готовност да го представи в пленарната зала? И тримата са тук, но ги няма в момента.
Ще си позволя да прочета текста на решението, уважаеми колеги.

„Проект
РЕШЕНИЕ
за избиране на Постоянна делегация на Народното събрание в Евросредиземноморската парламентарна асамблея

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Постоянната делегация на Народното събрание в Евросредиземноморската парламентарна асамблея в състав от 3 основни представители и 2 заместващи представители, както следва:
- за Парламентарната група на Коалиция за България - един основен и един заместващ представител;
- за Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори - един основен представител;
- за Парламентарната група на Движението за права и свободи – един основен представител;
- за Парламентарната група на Обединените демократични сили - един заместващ представител.
2. Избира състав на делегацията както следва:
а) основни представители:
- от ПГ на КБ;
- от ПГ на НДСВ;
- от ПГ на ДПС.
б) заместващи представители:
- от ПГ на КБ;
- от ПГ на ОДС.
3. Избира за ръководител на постоянната делегация на Народното събрание в Евросредиземноморската парламентарна асамблея ...”
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Иванов.
Лъчезар Иванов (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Считам, че при една международна делегация, каквато е Евросредиземноморската парламентарна асамблея, не би трябвало в основната група да фигурира тройната коалиция и, забележете, в заместващите представители отново има включен представител на Коалиция за България. В духа на демократизма и парламентаризма мисля, че при наличието с независимите на 9 политически представителни групи в парламента, не е редно и не е демократично в една международна делегация, представляваща България, да бъде включено единствено и само тройната коалиция. Забележете, в заместващите отново присъства.
В духа на европеизма и в духа на демокрацията е редно да бъде включен поне един представител в основните представители в делегацията, а след това в заместващите също да бъде включен още един. Поне да има съотношение и представителство, действително отговарящо на политическия статут на парламента, да има включен представител от опозицията.
Считам, че предложението, което правя, по никакъв начин не нарушава принципите на демокрацията, а, напротив, утвърждава международния авторитет на България.
Труден ще бъде проблемът с това кой от тройната коалиция да бъде изваден и да бъде включен представител на демокрацията, но това ще бъде една ясна заявка за това, че вие действително искате да работим в духа на разбирателство. Благодаря ви. Надявам се, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За момент, господин Иванов. Вашето чисто редакционно предложение какво е?
Лъчезар Иванов: Конкретното ми предложение е в т. 2 „избира състав на делегация както следва:” - в основните представители да бъде включен представител на опозицията на мястото на една от трите политически партии. Не бих могъл да взема становище кой ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Трябва да предложите кой от тримата да отпадне.
Лъчезар Иванов: Предлагам от трите политически партии ДПС да минат в заместващите представители. Мисля, че спокойно може да заеме мястото някой от опозиционните представители в парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Обръщам ви внимание, предстои гласуване, колеги, и то след 10 минути, при положение, че няма по-дълги изказвания. Ако има, тази точка от дневния ред ще остане неприключена. Тогава ще подложа на гласуване и това предложение, направено от господин Иванов.
Моля квесторите, и аз ще подам сигнал за гласуване, да поканите народните представители в пленарната зала.
Виждам Ви, господин Софиянски, ще Ви дам думата след господин Шопов.
Искам да ви припомня, че в началото гласувахме процедурно да гласуваме всяка точка, която гледаме днес след приключване на дебатите. Това важи и за сегашното решение, което обсъждаме, и за Закона за ратификация, към който предстои да преминем.
Давам думата на господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Много беше мек господин Иванов - аз само този упрек ще отправя към него. Защото има нещо много възмутително. Ако преди мнозинството, поне про форма, за отбиване на номера провеждаше някакви консултации, този път такова нещо няма. Сервира ни се това листче – решение, няма никакви мотиви тук, за да разберем за каква асамблея става въпрос, за какъв форум и ни вкарват като машина за гласуване да утвърдим така обективираната и вече готова, подготвена воля на мнозинството. И това става в края на мандата, когато управляващите са достигнали най-ниската точка на популярност и внимание, когато всеки ден се разтърсват от скандали и когато, ако са малко по-умни, ще се опитат да подадат някаква ръка на опозицията, ако може да им помогнем, за да довършат безславното си управление. Но това си е явно в тяхна вреда. Просто Господ някому взима акъла и явно им го е взел.
Колеги, погледнете какъв състав ни се предлага! Трима души постоянни представители, всички - някой да не остане назад, някой да не остане пропуснат, и от трите управляващите сили и про форма. Защо? Не можем да разберем на какво се дължи това висше благоволение - представете си, последният, пети заместник-представител е от групата на ОДС. Това е поредният скандал! Това е поредното абсолютно нагло и брутално отношение на мнозинството към опозицията.
Нашето предложение е поне един от основните представители да бъде от опозицията, да се даде време да се направят консултации от опозицията. Ние от опозицията ще решим на коя политическа сила да се даде това място като представител.
Тук, забележете, и заместващият – един заместващ, е от Парламентарната група на Коалиция за България, за да се подчертае още веднъж водещата, първенстващата сила в коалицията – БСП, това да не остане незабелязано и да не остане някакъв пропуск по този въпрос. Този заместник-председателстващ може и да не бъде от Коалиция за България, може да бъде от опозицията.
Така че аз пледирам за едно по-зряло отношение на мнозинството – такова отношение, което най-после, в края на мандата да започне да отдава внимание и да уважава мнението и позицията и на опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, междувременно виждате, че в пленарната зала влизат поканените за обсъждането в 10,00 ч. на Законопроекта за ратификация.
Аз бих предложил да прекъснем след изказването на господин Стефан Софиянски обсъждането по този законопроект, тъй като е очевидно, че е необходимо допълнително консултиране с парламентарните групи. Виждам, че и госпожа Мозер желае да вземе думата.
Господин Софиянски, имате думата.
Стефан Софиянски (БНС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Едно от положителните качества, дотолкова доколкото има такива този парламент, беше, че поне в международното представителство постигахме един баланс и добро представителство на парламента, за разлика от споровете, които винаги сме водили в комисиите.
Смятам, че с това предложение този добър тон на парламента е силно нарушен. Понеже знам и предполагам, че броят на титулярните места е ограничен на три, моето предложение е да се постигне, първо, един баланс в броя на титулярните места – да има представител на опозицията, а с броя на заместниците да се осигури представителство на всички парламентарно представени сили в асамблеята. Мисля, че това е едно разумно предложение. Сигурен съм, че броят на заместниците не е ограничен и по този начин ще има възможност в рамките на тази една година, предполагам, когато ще има мандат делегацията, всяка една политическа сили да добие и контактите, и опита в присъствието си там – било като титуляр, било като заместник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Софиянски.
Заповядайте, госпожо Мозер – имате думата.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също се присъединявам към мнението, че в тази делегация трябва да има малко по-обективно разпространено представителство. Аз много добре си спомням и това не е хубав пример за напомняне, когато Народен съюз беше трета политическа сила по времето на управлението на господин Жан Виденов. Ние бяхме прескочени при избора за основен представител в ПАСЕ и нашето място беше дадено на четвъртата политическа сила, защото явно онова правителство имаше по-големи симпатии към тях, отколкото към нас. Нека не забравяме в това отношение, че един заместващ представител, както има тук, няма право да се изказва, освен ако някой от основните реши да му даде думата и възможността да си каже мнението.
Това не говори добре за българската демокрация, уважаеми колеги. Защото човек като погледне наоколо, вижда, че почти на всички важни места са сложени хора от управляващата коалиция, а на опозицията почти не е дадена възможност за представителство.
Затова считам предложението на господин Софиянски за добро, но аз настоявам да има и редовен титуляр от страна на опозицията, откъдето и да се реши той да бъде. Защото ние трябва да сме представителна демокрация и България не бива да бъде еднопартийна държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Някой от вносителите желае ли да вземе отношение? Тъй като очевидно, колеги, ще продължим обсъждането на този въпрос на следващо пленарно заседание – виждам, че няма възражения от вносителите, има ли нужда сега да се продължи дискусията, госпожо Капон? (Реплика на народния представител Мария Капон.)
По-скоро бих предложил процедурно да гласуваме отлагане на обсъждането на тази точка.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на обсъждането на тази точка от нашата седмична програма, за да могат да бъдат проведени необходимите допълнителни консултации и да се съгласува проект за решение, който в сряда бих предложил процедурно да се гласува, той да бъде и приет, след като бъде обсъден между парламентарните групи.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Благодаря ви, колеги народни представители. Така и ще постъпим. Моля, вносителите да проведат консултациите, които очевидно се налагат с цел да се съгласува проект за решение, който да бъде приет от всевъзможно най-голямо мнозинство.
Сега прекъсвам нашето заседание за няколко минути, за да могат и народните представители, и нашите гости спокойно да се подготвят за следващата точка от дневния ред – Законопроект за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност с вносител Министерски съвет, внесен на 4 февруари 2008 г.
Ще започнем с обсъждането точно в 10,00 ч., разполагате с пет минути малка почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Подновявам заседанието на Народното събрание.
Уважаеми господин президент на републиката, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми представители на съдебната власт, господин омбудсман, уважаеми представители на Светия синод, дами и господа, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа!

Предстои ни да обсъдим:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ОТ ЛИСАБОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, № 802-02-3, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2008 г.
Преди да пристъпим към представяне на докладите на парламентарните комисии и на мотивите на вносителя, позволете ми да ви припомня, че на 13 декември 2007 г. договорът бе подписан официално от ръководителите на държавите членки в Лисабон. Той бе подписан и от министър-председателя на Република България, и от министъра на външните работи.
На 5 февруари т.г. Законопроектът за ратифициране на Договора бе официално връчен в Народното събрание от министъра по европейските въпроси и аз веднага го разпределих на съответните комисии за становища. Още на 6 февруари Комисията по външна политика разгледа законопроекта и прие положително становище по него.
На 14 февруари т.г. на съвместно заседание Комисията по европейските въпроси и Комисията по правни въпроси също разгледаха Законопроекта за ратификация и подготвиха свои становища.
Искам също да напомня, че на 20 февруари т.г. с мнозинство членовете на Европейския парламент подкрепиха Договора от Лисабон и призоваха за ратификацията му от всички държави – членки на Съюза, което да стане до 1 януари 2009 г.
На 19 март т.г. в Народното събрание имаше конференция на тема: „Договорът от Лисабон, гражданите, парламентите и Съюза”. Искам да споделя с вас, че тази конференция мина на много сериозно качествено равнище и според мен даде добър старт на дискусията в обществото.
Разбирам, че има процедурно предложение.
Давам думата на господин Атанас Мерджанов.
Атанас Мерджанов (КБ): Уважаеми господин председателю! Предвид на изключителната важност на дискусията по ратификацията на Лисабонския договор от името на Коалиция за България правя процедурно предложение за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте процедурното предложение за пряко предаване на заседанието.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да бъде осигурено прякото предаване.
Преминаваме към становищата и докладите на комисиите.
Първо ще дам думата на Комисията по европейските въпроси да представи своето становище.
Думата има господин Младен Червеняков.
ДОКЛАДЧИК Младен Червеняков: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! За мен е особена чест да представя:

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси относно
Законопроект за ратифициране на Договора от Лисабон за
изменение на договора за Европейския съюз и на Договора за
създаване на Европейската общност, внесен от Министерския
съвет на 4 февруари 2008 г.

На свое заседание, проведено на 14 февруари 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност.
На заседанието присъстваха: министърът по европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова, ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България госпожа Зинаида Златанова, директорът на информационния офис за България на Европейския парламент господин Тоон Стрепъл, членове на Европейския парламент, експерти от кабинета на министъра по европейските въпроси и от Министерството на външните работи.
1. С настоящия законопроект се предлага на основание чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията на Република България да се ратифицира
Договорът от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност.
Повечето от предвидените в договора изменения са били предмет на задълбочени дискусии в рамките на подготовката, подписването и ратифицирането на Договора за създаване на Конституция за Европа. Основният текст на така наречената Европейска конституция бе подготвен от специално свикания за целта Европейски конвент. В него участваха и представители на Народното събрание и на българското представителство. Договорът за създаване на Конституция за Европа бе подписан на 29 октомври 2004 г. от 25-те държави членки. Осемнадесет от тях по-късно го ратифицираха. Европейската конституция обаче не влезе в сила поради отрицателния вот на референдумите във Франция и Холандия. Измененията в първичното право, които бяха включени в Европейската конституция, са ратифицирани от Народното събрание на Република България на 11 май 2005 г. заедно с Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
В новия договор се запазват съществените постижения, включени в Договора за създаването на Конституция за Европа. Добавени са и няколко нови положения като включването на борбата с климатичните промени сред целите на енергийната политика, разширяването на възможностите за установяване на засилено сътрудничество в областта на наказателно-правното сътрудничество, увеличаването на броя на генералните адвокати към Съда на Европейския съюз. Същевременно в новия договор не са включени символите на Съюза, някои термини, използвани в Европейската конституция, сега са отпаднали или са променени.
Договорът от Лисабон засяга почти всички аспекти от организацията и дейността на Европейския съюз и съдържа принципно нови моменти.
Съгласно новия чл. 46А от Договора за Европейския съюз Европейският съюз има юридическа правосубектност. Съюзът поема функциите на Европейската общност и става неин правоприемник, но с разширени компетенции. По този начин се създава единна правосубектност на Съюза, като му се дава възможност да сключва споразумения с една или няколко държави или с международни организации във всички области, включително и в тези, които попадат в обхвата на общата външна политика и политика на сигурност.
Съответно се променя и заглавието на Договора за създаване на Европейската общност. То става „Договор за функционирането на Европейския съюз”.
По силата на новия чл. 6 от Договора за Европейския съюз Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, придобива същата юридическа сила като европейските договори за всички държави членки, с изключение на Великобритания и Полша.
Основните направления на останалите важни изменения са:
- подобряване на ефективността на работата на институциите;
- повишаване на ролята на Европейския парламент и на националните парламенти;
- разширяване и задълбочаване на сътрудничеството в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие;
- създаване на условия за активна обща външна политика и за обща политика на сигурност и отбрана;
- развитие на процеса на разширяване;
- опростяване на законодателните процедури и на процедурите за извършване на бъдещи изменения в европейските договори.
Съществено място в Договора от Лисабон заема реформата на европейските институции. Договорът внася яснота в институционалната рамка на Съюза като предвижда изчерпателен списък на институциите. Съгласно новия чл. 9 от Договора за Европейския съюз са изброени седемте основни институции на Съюза – Европейският парламент, Европейският съвет, Съветът, Европейската комисия, Съдът на Европейския съюз, Европейската централна банка и Сметната палата.
Съгласно новия чл. 9 Б от Договора за Европейския съюз Европейският съвет ще избира свой председател за срок от две години и половина, като неговият мандат може да бъде подновен еднократно. Ролята на председателя ще бъде да ръководи Съвета и да осигурява на своето равнище и в това си качество външното представителство на Съюза по въпросите, отнасящи се до общата външна политика и политика на сигурност.
Основна промяна в работа на Съвета на Европейския съюз е, че разширява обхвата на дейностите, в който актовете ще се приемат с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие. През 2014 г. ще бъде въведено също така гласуването с двойно мнозинство от държави – 55%, и населението на държавите – 65%. Този нов начин за изчисление на мнозинството ще бъде допълнен от механизъм, подобен на „компромиса от Йоанина”, който ще позволи на определен брой страни членки, близък до сегашното блокиращо мнозинство, да се противопоставят на дадено решение. Разширяването на кръга от въпроси, решавани с квалифицирано мнозинство, вместо с единодушие и запазването на „компромиса от Йоанина” в сегашния му вид целят да придадат динамизъм в дейността на Съюза и същевременно да защитят интересите на държавите членки, изпаднали в малцинство при вземането на решения.
Въвежда се постът „Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност”, който едновременно с това е и заместник-председател на Комисията за външни отношения.
Съставът на Европейската комисия се намалява. От 2014 г. броят на членовете на комисията ще бъде равен на две трети от броя на държавите членки, тоест на 18 в Съюз с 27 държави членки, като членовете на комисията ще се избират на базата на равноправен ротационен принцип. Ролята на председателя на комисията ще бъде засилена, тъй като той ще получи правото да задължи даден член на колегията да напусне своята длъжност.
Съдът на Европейския съюз ще придобие нови правомощия предимно в сферата на полицейското сътрудничество и на сътрудничеството по наказателноправни дела.
Особено значение имат измененията по отношение на ролята на Европейския парламент, както и на националните парламенти на държавите членки. Те целят да издигнат на по-високо равнище демократичността и процеса при вземане на решения от Европейския съюз. Ясно се дефинира централното място на Европейския парламент в институционалната рамка на Съюза. В новия чл. 8а от Договора за Европейския съюз е записано, че функционирането на Съюза се основава на представителна демокрация и в рамките на Съюза гражданите се представляват пряко в Европейския парламент. Политическите нагласи на парламента ще определят и дейността на Европейската комисия, тъй като Европейския парламент ще избира по предложение на Европейския съвет председателя на комисията.
Европейският парламент се превръща в законодателен орган, равнопоставен на Съвета, при приемане на по-голямата част от актовете на Съюза. Разширява се обхватът на областите, в които актовете се приемат по процедурата на съвместно вземане на решения, която се превръща в обикновена законодателна процедура. В тази връзка Европейският парламент получава по-големи компетенции в областта на правосъдието и вътрешните работи, както и във външните отношения на Съюза.
Националните парламенти добиват правото пряко да се намесват в европейския законодателен процес. Това ще става чрез два протокола – за ролята на националните парламенти и Протокола за спазване на принципите за субсидиарност и пропорционалност – контрол относно спазването на тези принципи.
Според принципа на субсидиарност Съюзът действа освен в сферите си на изключителна компетентност, само ако неговото действие е по-ефективно от действията на национално ниво. Сферите на изключителна компетентност на Съюза са посочени в чл. 2 Б от Договора за функционирането на Европейския съюз. Тези сфери са следните: митническият съюз, конкуренцията, общата парична политика, общата политика в областта на рибарството и общата търговска политика. Извън тези сфери се прилага принципът на субсидиарност.
Много е важна компетенцията за така наречения жълт и оранжев картон.
В срок от осем седмици от акта на предаване на проекта на законодателен акт на официалните езици на Съюза, всеки национален парламент може да изпрати на компетентните европейски институции мотивирано становище, в което се излагат причините, поради които счита, че въпросният проект не е съобразен с принципите за субсидиарност. Всеки парламент разполага с два гласа, разпределени в зависимост от националната парламентарна система. В случай, че с мнозинство една трета от гласовете националните парламенти преценят, че дадено предложение на законодателен акт на Съюза не отговаря на принципа на субсидиарност, вносителят му ще трябва да го преразгледа и да реши дали да го запази, да го промени или да го оттегли. Ако вносителят на проекта продължи да поддържа продължението си и след преразглеждането му и група от национални парламенти, разполагащи с повече от половината на гласовете е против предложението поради неспазване на този принцип, се открива специфична процедура. Вносителят трябва да изложи мотивите си за запазване на предложението в Европейския парламент и Съветът поемат ролята на арбитри и решават дали законодателната процедура да продължи или да бъде прекратена.
Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася по жалби за неспазване на принципите за субсидиарност в законодателния акт, подаден от държава членка от името на нейния национален парламент или на неговата камара.
Договорът от Лисабон предвижда важни изменения и по отношение на сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи или на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Създава се нов Дял четвърти в Договора за функционирането на Европейския съюз, озаглавен „Пространство, свобода, сигурност и правосъдие”. Между другото така беше и в Договора за създаване на Конституцията на Европа. Той включва пет глави, съдържащи разпоредби за политиките относно контрола по границите, убежището и миграцията, съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси и наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество. По този начин се премахва така нареченият трети стълб, по принцип се премахва стълбовото разделение и се основава досегашната архитектура на Европейския съюз, като пространството на свобода, сигурност и правосъдие стават споделена компетентност между Съюза и държавите членки.
Изменения в областта на общата външна политика и общата политика на сигурност и отбрана целят да направят Европейския съюз „глобален играч” от първостепенно значение.
Целите на общата външна политика са дефинирани в чл. 10 А от Договора за Европейския съюз, където се казва, че Съюзът ще се стреми чрез изявите си на глобалната арена да утвърждава и укрепва демокрацията, правата на човека, мира и международната сигурност, устойчивото развитие и икономическото, социално и екологично отношение, глобалните договорености за опазване на околната среда и други мерки за глобално управление.
Повишаването на ефективността на външните отношения ще се постигне чрез обособяване на Съвета по външните работи като самостоятелна формация. При изпълнението на функциите си върховният представител ще бъде подпомаган от европейска служба за външна дейност, която ще работи в сътрудничество с дипломатическите служби на държавите членки и ще включва длъжностни лица от компетентните служби на Генералния секретариат на Съвета на комисията и на комисията, както и командирован персонал от националните дипломатически служби. По този начин ще се засили и глобалното дипломатическо присъствие на Европейския съюз.
Договорът дава перспектива за развитието на общата отбранителна политика. Съгласно чл. 11 от Договора за Европейския съюз компетентността на Съюза в областта на общата външна политика и политика на сигурност ще обхваща всички области на външната политика, както и всички въпроси, свързани със сигурността на Съюза, включително постепенното формиране на обща отбранителна политика, която може да прерасне в обща отбрана. Този процес кореспондира с поставената в § 2 от новия чл. 10А от Договора за Европейския съюз цел, а именно Съюзът да е в състояние да опази своите ценности и основни интереси, своята сигурност, независимост и цялост.
Съюзът може да прибегне до общи отбранителни мерки при изпълнение на мисии извън своята територия с цел осигуряване и поддържане на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност в съответствие с принципите на Устава на Организацията на обединените нации. Изпълнението на тези задачи се основава на капацитета, предоставен от държавите членки. Освен това държавите членки се задължават постепенно да подобряват своите военни способности, като си сътрудничат в Европейската агенция по отбраната.
Измененията в институционалната рамка, които предвижда Договорът от Лисабон, създават условия за продължаване на процеса на разширяване на Съюза. Това има особено значение за стабилизирането на обстановката в Западните Балкани, както и за цялостното положително развитие на нашия регион, където в момента има три държави кандидатки за членство в Европейския съюз – Турция, Хърватия и Македония.
Опростяването на процедурите за изменения на действащите европейски договори ще облекчи адекватната реакция на Съюза на бързо променящите се условия както в Европа, така и в целия свят. Процедурата за изменения на договорите е прозрачна и демократична, тя активно включва парламентите като централни органи на представителната демокрация.
Уважаеми колеги, Договорът от Лисабон е плод на успешното еволюционно развитие на Европейския съюз и отразява сегашната конкретна историческа обстановка. Подкрепяйки го, Народното събрание на Република България ще даде своя принос за запазване на възходящия ход на интеграцията, за укрепване на мира в нашия регион, за нарастване на благоденствието в Европа. Подкрепата ще засили и глобалната роля на Съюза като защитник на демокрацията, правото и свободата.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси с 13 гласа „за” и 1 глас „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2008 г.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Давам думата на народния представител Янаки Стоилов – председател на Комисията по правни въпроси, да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, господин министър-председател, господа министри, господа народни представители и гости!
„На заседание, проведено на 14 февруари 2008 г., Комисията по правни въпроси, съвместно с Комисията по европейските въпроси, разгледа проект на Закон за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: министърът по европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова, ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България госпожа Зинаида Златанова, директорът на Информационния офис за България на Европейския парламент господин Тоон Стрепъл, членове на Европейския парламент, експерти от кабинета на министъра по европейските въпроси и от Министерството на външните работи.”
Подробното становище, което беше представено от председателя на Комисията по европейските въпроси от съвместното заседание, ми дава възможност съвсем кратко да обърна внимание само върху разширяването на ролята на Европейския парламент, който се превръща в законодателен орган, равнопоставен на Съвета в процеса на приемането на по-голямата част от актовете на Съюза.
”Разширява се обхватът на областите, в които актовете се приемат по процедурата на съвместно вземане на решения. Европейският парламент получава по-големи компетенции в областта на правосъдието и вътрешните работи, както и във външните отношения на Съюза. Националните парламенти добиват правото пряко да се намесват в европейския законодателен процес. Това ще става чрез процедурата за контрол относно спазването на принципа на субсидиарност.
В последвалата дискусия от страна на Комисията по правни въпроси участие взеха народните представители Четин Казак и Янаки Стоилов, които подкрепиха предложения проект за закон.
Ратифицирането на Лисабонския договор е повод отново да се постави проблемът за ролята на националната държава в европейската интеграция и за доверието на гражданите в европейските институции.
Вече като член на Европейския съюз България трябва да се възползва от предвидените в договорите механизми за отстояване на своите интереси и за влияние в процеса на формиране на общата европейска политика.
При обсъждането на законопроекта бяха поставени и изяснени редица въпроси, свързани с характера на новата правосубектност на Европейския съюз, с взаимодействието между Европейския парламент и националните парламенти, със съотношението между Лисабонския договор, Конституцията на Република България и вътрешното право на страната, както и въпроси, отнасящи се към правния характер и обхват на Хартата на основните права на Европейския съюз.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за” и 1 глас „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2008 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Давам думата на народния представител Соломон Паси – председател на Комисията по външна политика, да представи доклада на комисията.
Господин Паси, вярвам, че ще последвате прогресивния пример на господин Стоилов и ще представите есенцията на вашия доклад, както правите обикновено.
ДОКЛАДЧИК Соломон Паси: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, колеги, уважаеми гости!
„На редовно заседание, проведено на 6 февруари 2008 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност. Договорът и мотивите на вносителя бяха представени от министъра по европейските въпроси.”
Господин председателю, комисията прие становище, чиито мотиви са около пет страници и аз ще се съобразя с Вашия призив да съкратя почти всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Те са на разположение на колегите и на гостите.
ДОКЛАДЧИК Соломон Паси: Тези бележки ще бъдат приложени към документацията и всеки може да ги прочете. Към тях бих искал да добавя, че това е исторически договор, към който България се присъединява в момента.
След като Европейският съюз учреди своя общ парламент, учреди свое общо правителство, учреди своя обща валута, той ще има свой президент, свой външен министър, свое Външно министерство. Европейският съюз все повече се доближава до обща държава и това е тенденция, която смятам, че всички ние трябва да подкрепим. Това е голяма и добра държава, част от която ще бъде България.
Конкретното становище на комисията гласи: „Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г.”
Това е становището и то е прието единодушно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Паси. Предполагам, че Вашето представяне на доклада ще има принос и към дискусията в интерпретацията, в която представихте доклада.
Уважаеми колеги, сега преминаваме към представяне на мотивите на правителството по внесения законопроект.
Давам думата на господин министър-председателя Сергей Станишев, за да представи мотивите на правителството.
Имате думата, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми гости, Ваши Превъзходителства!
Трудно е да се говори за Лисабонския договор, защото всеки един човек, който го е виждал, знае колко голям е обемът на текста. Накратко трябва да се опитам да обясня какво е значението на Лисабонския договор и за Европейския съюз, и за нашата страна като страна – член на Европейския съюз, кое е новото, което той дава за развитието на Европа.
Заслужава си все пак да хвърля един кратък ретроспективен поглед към пътя, който Европа извървя след Втората световна война, след разрушенията, страданията и загубата на десетки милиона хора в света. Мъдри политици и държавници от Германия, от Франция и от други страни от Западна Европа тогава намериха формулата и идеята за по-демократична, по-богата, по-силна и обединена Европа в името на гражданите на Европа. Загърбиха старите противопоставяния, конфликти и войни и потърсиха новата формула – формулата на успеха. Ако се замислим през какъв път е преминала Европа за един кратък период от Римския договор през 50-те години досега ще видим, че действително успехът е огромен!
Съвсем закономерно е в различните етапи от развитието на Европейския проект да се намират новите – и политически, и юридически, и законови, правни рамки за развитието на този уникален проект. Само през последните 12-15 години след падането на Берлинската стена, Европейският съюз се увеличи изключително много. От 12 до 15, сега до 27 държави от цяла Европа - от Западна, от Централна, споделят общи, единни ценности на демокрацията, на солидарното общество, на господството на правния ред, на мира, на развитието в името на гражданите.
Съвсем закономерно е в този процес на географско разширяване на Европейския съюз, и на отговор на новите предизвикателства в света, на глобалната конкуренция, да се намери новата основа и новите инструменти, така че Европейският съюз да стане и по-ефективен, и по-прозрачен, по-достъпен за гражданите, по-разбираем и наред с това да се задълбочи неговата интеграция в тези области, които са важни за хората на Европа.
Аз съм сигурен, че както повечето европейци, така и повечето български граждани искат не по-малко Европейски съюз и не по-малко Европа, а повече, разбира се, запазвайки нашата национална идентичност, търсейки нашите национални интереси в хармония с другите европейски народи и упражнявайки граждански и национален контрол върху развитието на Европейския съюз, така че той действително да се доближи от висините на Брюксел до един обикновен, нормален гражданин от всяка една страна, която е член на Европейския съюз.
За мен действително е удоволствие и привилегия да имам възможност да представя пред Народното събрание Лисабонския договор. Той представлява завършек на един много продължителен, много труден процес, в който мнозина не вярваха, че ще се стигне до успешен финал. Мнозина скептици на Европа казваха: не може да се договорят, няма как тези 27 страни, толкова различни в своето минало, да постигнат съгласие, няма как тези, които са за по-силен федерален Европейски съюз да се споразумеят с тези, които отстояват по-голяма национална идентичност или тези, които искат Европейския съюз да бъде просто общ пазар. Затова успехът на Лисабонския договор е много важен за цялото бъдеще на Европа.
Искам да подчертая, че от самото начало на този процес България, българските институции и нашето общество имаха възможност да участват в изработването и на принципите, и на практиката на този договор, който днес представям пред Народното събрание.
Още преди България да бъде член на Европейския съюз наши депутати участваха в Европейския конвент в изработването на Европейската конституция. Както знаете, българският парламент ратифицира проекта на Конституцията заедно с ратификацията на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. За съжаление, този договор не получи подкрепа в референдумите във Франция и в Холандия и се наложи заедно отново Европейският съюз, всички държави, да търсим изход от политически създалата се задънена улица, в която 18 страни, в това число, както казах, и България, ратифицираха конституционния проект, но той нямаше шанс да мине в повечето от останалите и, разбира се, трябваше да се намери разумен компромис, който е работещ и който позволява Европа да става по-силна, по-демократична и да върви напред.
Искам да подчертая особено ролята на германското председателство през първата половина на 2007 г., когато се прие Декларацията от Берлин по повод 50-годишнината на Римските договори – първите договори за създаване на Европейската общност, когато всички ние държави – членки на Европейския съюз, заявихме, че сме обединени от целта на поставим Европейския съюз на нова обща основа преди изборите за Европейски парламент през 2009 г.
На заседанието на Европейския съвет през м. юни 2007 г. одобрихме ясен и подробен мандат за провеждане на междуправителствена конференция на Европейския съюз за изготвяне на договор за реформа. България участваше активно и подкрепяше силно и последователно и германското, и португалското председателство в хода на преговорите по договора за реформа и в постигането на успешен финал на този труден процес. Нашето разбиране беше, че основните институционални промени допринасят за повишаване демократичността, ефективността и прозрачността на Европейския съюз. Както знаете, този договор беше подписан от държавните и правителствени ръководители, от министрите на външните работи на Европейския съюз на 13 декември 2007 г. Той прави значима и необходима крачка напред в институционалното укрепване на Съюза и приближаването към неговите граждани.
Нека да маркирам най-важните изменения, които са важни и за България като държава член. В този Договор от Лисабон Европейският съюз придобива юридическа правосубектност. Той поема функциите на Европейската общност и става неин правоприемник. Основните европейски институции се реформират с оглед тяхната по-голяма ефективност във вземането на решения, намалява се състава на Европейската комисия, на Европейския парламент, въвеждат се постовете на председател на Европейския съвет и на върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който ще бъде същевременно и заместник-председател на Европейската комисия, създава се за първи Европейска обща служба за външни отношения.
Системата за гласуване в основния законодателен орган – Съвета на Европейския съюз, се заменя с нова по-прозрачна и демократично представена представителна система, която се основава на броя на държавите членки, гласували за даден правен акт, и тяхното население. Тоест съгласно новата система, която ще влезе в сила през 2014 г., правен акт на Европейския съюз ще се счита за приет, ако за него са гласували най-малко 55% от членовете на Съвета, но поне 15 страни членки, представляващи 65% от населението на Европейския съюз.
Договорът от Лисабон дава допълнителни гаранции за спазването на основните свободи на гражданите на Съюза и за първи път прави юридически задължителна Хартата на основните права на Европейския съюз, приета през 2000 г. Той въвежда и още едно право, което най-видимо олицетворява начина, по който Европейският съюз се приближава към гражданите – това е възможността за петиция с 1 млн. подписа от граждани на няколко държави членки, с която те могат да поканят Европейската комисия да предприеме законодателна или друга инициатива.
Особено значение имат измененията по отношение на ролята на пряко избиране от гражданите на Съюза на Европейския парламент, както и ролята на националните парламенти на държавите членки. Тези промени целят да издигнат на по-високо равнище демократичността на процеса вземане на решения в Европейския съюз. Според Договора функционирането на Съюза се основава на представителната демокрация и в рамките на Съюза гражданите се представляват пряко в Европейския парламент и Европейският парламент се превръща в законодателен орган, равнопоставен на Съвета при приемането на по-голямата част от актовете на Съюза. Това действително много засилва ролята на гражданите, които избират депутатите в Европейския парламент, тъй като неговото институционално значение нараства и се увеличава. За първи път националните парламенти на страните членки, в това число и вие – българският парламент, добиват правото да участват в европейския законодателен процес, и това според мен е ясна и положителна промяна.
Договорът от Лисабон предвижда важни изменения по отношение на сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи, което включва политиките относно контрола по границите, убежището и емиграцията, съдебното сътрудничество по гражданско-правните и наказателноправните въпроси и полицейското сътрудничество. Това са все неща, които пряко засягат гражданите на всяка една страна от Съюза.
Други изменения в област също така важна за България са тези в общата външна политика и общата политика за сигурност и отбрана, които целят да направят Европейския съюз действително глобален играч от първостепенно значение. Не е тайна, че много често и гражданите на Съюза, и външните фактори извън Европейския съюз казват: Европейският съюз няма обща политика във външните отношения, в областта на сигурността. И от тази гледна точка се прави много важна, съществена крачка напред в синхронизирането на общата външна политика, в засилването на общата политика в областта на сигурността в името на сигурността на всички граждани на Европейския съюз.
От гледна точка на интереса на България за изграждането на интегрирана енергийна политика на Европейския съюз нов елемент на Договора от Лисабон е разширяването на правомощията на Европейския съюз да приема мерки в областта на енергетиката. И това също така е позитивна промяна.
Договорът от Лисабон е документът, който ще съхрани един от най-символичните български успехи в първата година от нашето членство в Европейския съюз, свързан с начина на изписване на единната европейска валута на кирилица. Благодарение на подкрепата и разбирането, което ние срещнахме от страна на държавите членки по време на междуправителствената конференция миналата година, получихме признание за изписването на единната европейска валута на кирилица във всички актове на Европейския съюз. Този факт, това постижение в България мина като нещо естествено и не толкова значимо. Някои други страни членки, ако го бяха постигнали, щяха да направят големи национални чествания и митинги. Но това е важно за културната идентичност, защото един от принципите на Европейския съюз е културното многообразие, запазването на националната идентичност.
Важен аспект според мен, който е успех за България, е увеличаването на относителната тежест на Република България в Европейския парламент. Запазва се броят на българските членове на Европейския парламент на фона на нарастващата роля на парламента и намаляване на общия брой евродепутати. Постигнали сме този резултат, който е важен за страната.
Уважаеми дами и господа, върви процес на ратификация на Лисабонския договор във всички страни членки. Сигурен съм, че неговият успех – своевременното приключване на ратификацията във всички държави, ще бъде много важна основа за по-ефективното, прозрачно, успешно развитие на Европейския съюз и на всяка една страна от Европейския съюз. Затова се обръщам към народните представители с призив да подкрепят Лисабонския договор, защото той ще бъде успех за Европа, ще я направи по-силна, по-демократична, по-ефективна, по-близка до хората. Прилагането на този договор ще бъде успех и за нашата страна, и за българските граждани, така че да живеем със самочувствието на граждани на просперираща, демократична, правова държава, в един демократичен и все по-силен Европейски съюз в глобалния свят. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател. Вярвам, че народните представители с ръкоплясканията си потвърждават, че са чули Вашия апел.
Ще пристъпим към обсъждания.
Времето на парламентарните групи е както следва: Коалиция за България – 40 минути; Национално движение Симеон Втори – 26 минути; Движение за права и свободи – 26 минути; Българска нова демокрация – 21 минути; Обединени демократични сили – 21 минути; Демократи за силна България – 21 минути; Български народен съюз – 21 минути; Коалиция “Атака” – 20 минути; независимите народни представители – до 15 минути. Вярвам, че това време ще бъде предостатъчно за парламентарните групи и независимите народни представители. Разполагам със заявки от всички парламентарни групи. Ще давам думата по реда на групите, така както са ги подали, и по списъка, който са предложили.
Давам думата на народния представител Янаки Стоилов от Коалиция за България.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господин министър-председател, господа министри и депутати! След сполучливото встъпление, което направи министър-председателят за основните етапи от историята на Европейския съюз и някои от важните промени в учредителните договори, аз бих искал да привлека вашето внимание към връзката на Европейския съюз с европейските граждани. Това показва, че Европейският съюз не е само система от институции, но Европейският съюз дава възможност на гражданите на отделните държави членки и на тях самите пряко да контактуват с тези институции. Това става чрез приемането на Хартата на основните права на Европейския съюз, която е част от усилията на първия Европейски конвент да придаде ново качество на Съюза. Чрез тази Харта за първи път Европейският съюз създава собствен юридически корпус от основни права.
Хартата за основните права е част от договорите на Европейския съюз и придобива техния юридически ранг на учредително право. По този начин се осъществява и връзката, която се опита да даде Конституцията за Европа. Тази харта включва напредъка в развитието на европейския процес.
Хартата се превръща от декларативен документ, какъвто беше от 2000 до 2007 г., в елемент от правната система на Съюза, при това в нормативен юридически акт от най-висок ранг. И с това по своеобразен начин се повтаря началото на модерната европейска история, която в някои от страните започва първо с Декларация за правата на човека и гражданина, а после се изграждат институциите, които трябва да гарантират тези права, да осигурят тяхната защита.
Хартата има за цел да очертае основните права на гражданите на държавите – членки на Съюза, по отношение на органите на самия Европейски съюз и тяхната защита пред Европейския съд. С въвеждането на института на европейското гражданство това означава, че в рамките на Съюза се установяват два юридически режима. Тези режими засега съществуват паралелно, но не независимо един от друг.
Тук могат да се поставят редица проблеми – само ще ги маркирам – за съответствието между основните права и задължения по националното право, от една страна, и основните права и задължения по правото на Европейския съюз, от друга. Този проблем засега не стои с острота както поради голямата близост между европейския и националните каталози от основни права и свободи, така и поради опита за разделяне на приложното поле на двата вида юридически акта, които ги установяват. Ясно е обаче, че поради все по-разширяващата се сфера на компетентност на Европейския съюз хартата ще оказва непосредствено въздействие върху националните правни системи. Затова в политически план фактът на приемането на хартата е дори по-важен от конкретния каталог на правата, които тя съдържа.
Европейското гражданство, европейската система от права и европейските институции създават и символизират Европейския съюз като наддържавно и наднационално образувание. Следователно зад формалния спор за характера на Хартата на основните права днес се крият едни от най-актуалните и остри дискусии в противоречията по въпросите за границите и начина на разпределяне на властта между Европейския съюз и членуващите в него държави.
Проблемът за правата е централен в Договора за Европейския съюз. Договорът за функционирането на Европейския съюз също съдържа редица права, които кореспондират на хартата. На практика от години Европейският съюз, в лицето на Европейския съюз, утвърждава и прилага правата, които установява Европейската конвенция. Сега Лисабонският договор официално признава тази практика. Според чл. 6, § 2 Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. И по-нататък, основните права, които са гарантирани от Европейската конвенция и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.
В същото време на Съюза е дадена възможност за прилагане на по-висок стандарт по отношение на правата от самата Европейска конвенция. Тъй като хартата признава основни права, които произтичат от общите за държавите членки конституционни традиции, тези права трябва да бъдат тълкувани в хармония с посочените традиции.
Можем с удовлетворение да констатираме принципното съответствие между правата, които съдържа Глава втора на българската Конституция, и Хартата на основните права в Европейския съюз. Следователно приемането от Република България на Лисабонския договор, респективно на Хартата на основните права, не предизвиква противоречие между българската правна система и тази на Европейския съюз.
Проблемът за съответствието трябва да се постави и по друг начин – не само дали и доколко националното законодателство и неговото прилагане отговарят на стандартите и разпоредбите на Хартата на основните права, но и това дали във всички области и случаи европейските институции се придържат към приетата харта. Нека да припомня, че ние сме в процес на разширяване на основните европейски свободи – свободата на движение на хора, на стоки, на услуги, на капитали, но заедно с това днес вече се говори и за свободно движение на знания.
Отговорът на въпроса, който поставям, едва ли е еднозначно положителен. Достатъчно е да посочим ред нормативни и административни ограничения в свободата на установяване и работа в пределите на Съюза по отношение на граждани от новоприсъединилите се страни. Отделен въпрос е, че при бързото и значително разширяване на Съюза, разликите в нивото на социално-икономическото развитие между различните държави стават големи. Това поражда редица, включително и правни проблеми. Измежду тези проблеми принципно значение има разликата между официалното признаване на определени права и свободи, от една страна, и тяхното фактическо ограничаване, от друга.
Следователно приемането на Хартата на основните права само трасира дългия път на тяхното утвърждаване и реализиране. Тази харта се превръща в критерий и стандарт за поведение не само от държавите членки, но и от институциите на Съюза. Точно затова трябва да я използват гражданите на Европейския съюз, включително и българските граждани. Това означава ние да им съдействаме те да познават своите права и да се включат в борбата за тяхното осъществяване.
Накрая искам да обърна внимание на още няколко въпроса, единият от които е за ролята на парламентите.
Смятам, че е положителна страна на новите договори, или по-точно на изменените договори, това, че те се опитват да приобщят европейските парламенти в европейския процес. Това дава основание да не говорим просто за Европа на регионите, а за Европа на съюзените национални държави.
Освен това парламентите по този начин, образно казано, изграждат етажността на Европейския съюз последователно. До момента съществуваха различни схеми, в които бяха поставени трите основни стълба на европейските политики и покривът на европейските институции. С включването на националните парламенти в този процес ние вече можем да видим една по-здрава и пълноценно създадена конструкция на този процес.
Това го казвам, за да може и българският парламент, и всички български институции още по-отчетливо да формулират българските национални интереси и те да бъдат представени не само чрез европейските институции, а и чрез целия национален политически процес.
В това отношение мисля, че достатъчно самочувствие могат да имат и българските народни представители, защото макар че преобладаващата част от националното законодателство се създава вследствие на европейския законодателен процес, самите национални представителни органи имат все още по-голяма тежест, в смисъл, че те могат да упражняват и собствена законодателна инициатива, докато Европейският парламент не е самостоятелен двигател на законодателния процес. Той разширява също своите правомощия в почти всички области, но той се произнася само когато инициативата вече е задвижена от страна на Европейската комисия.
Ние също трябва да съдействаме – това е вече въпрос на различното политическо разбиране, което има и в отделните части на политическия спектър във всяка една от страните, кого представлява главно Европейският съюз. В него има място за всички – има място за корпорации, за администрация, но ние трябва да превърнем Европейския съюз преди всичко в Съюз на гражданите и държавите, а не толкова в организация, която е привилегирована за собствената си бюрокрация или за големите корпорации.
Нека да не подминаваме въпроса за това как гражданите възприемат и оценяват собствения си живот. Разбира се, има връзка между условията на живот и България все още е най-бедната страна в Европейския съюз. Но личният оптимизъм не е просто функция на състоянието на живота. Върху него влияят два други фактора – чувството за общност и солидарност. Смятам, че нашето пълноценно включване в Европейския съюз и социална Европа могат да повишат това самочувствие и чувство за съпричастност, което имат участниците в него.
Другото основание на оптимизма е дали хората се чувстват удовлетворени от усилията, които полагат, и резултатите, които получават. Това е вече изцяло наш национален проблем. Това да дадем път на хората, които се трудят, които са последователни, които уважават закона, а не част от тези, които излязоха в предните редици на прехода, често по съвсем други причини и основания.
Ако направим тези неща, мисля, че ще можем да постигнем в следващите 10-15 години основните национални цели, които има България в Европейския съюз – тя да се модернизира технически, технологично и инфраструктурно и да ликвидира бедността за този период. Тогава българските граждани ще разберат, че тяхното място в Европейския съюз съответства на техните собствени интереси и перспективи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Давам думата на господи Юнал Лютфи – заместник-председател на парламента, народен представител от Движението за права и свободи.
Юнал Лютфи (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители, Ваши Превъзходителства! Днешното заседание на Народното събрание придобива особен смисъл. Ние сме призвани да се произнесем и да приемем на първо четене Закона за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейска общност.
Убеден съм, че всички ние си даваме сметка за важността не само на настоящото заседание, но и на смисъла на решението, което ще вземем и чиито последствия ще бъдат от изключително значение за бъдещето на нашата страна.
Не е необходимо да се спирам на етапите, преминати от Европейския съюз от създаването му до наши дни, но бих искал, все пак да припомня поне три дати, които маркират особено еволюцията по изготвянето на настоящия договор.
Първата дата, която бих искал да спомена, това е датата 7-10 декември 2000 г., когато на среща на Европейския съвет бе одобрен Договорът от Ница за промени в основните договори на Европейския съюз.
Втората дата, това е 15-16 декември 2001 г., когато бе приета Декларацията от Лаакен, с която бе решено свикването на Европейския конвент за обсъждане проекта за договор за създаване на Конституция за Европа.
Последният бе одобрен и подписан на 29 октомври 2004 г. в Рим. Този договор бе ратифициран от 18 държави, но отхвърлен през 2005 г. от проведените във Франция и Нидерландия референдуми. Това принуди Европейския съвет да възложи на Германия, в качеството й на председател на Съюза, да проведе консултации с държавите членки, с оглед промените в редица клаузи на проекта, които биха улеснили неговото приемане и неговото усъвършенстване.
Документът, който ние следва да ратифицираме, беше изработен от Междуправителствена конференция, проведена в Брюксел през лятото на 2007 г. Окончателното му съгласуване бе постигнато на проведената през есента на същата година конференция в Лисабон. Дебатите в Лисабон доведоха до редица съществени изменения по отношение на проекта за договора за създаване на Конституция на Европа.
Целта на тези изменения в договора беше изготвянето на документ, приемлив за всички държави участнички, с оглед подобряването на цялостното функциониране на общоевропейските институции.
Уважаеми дами и господа, скъпи колеги! Бих искал да подчертая мотивите, които карат Парламентарната група на ДПС да подкрепи ратификацията на договора от Лисабон за изменение на договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейска общност.
На първо място, бих поставил действията на самото Народно събрание, което ратифицира със закон на 11 май 2005 г. Договора за създаване на Конституция за Европа. Този важен политически акт беше продиктуван от обстоятелството, че горепосоченият договор беше част от Договора за присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз, нещо което стана реален факт на 1 януари 2007 г.
Вторият мотив, на който бих искал да се спра, са редицата промени, въведени в договора от Лисабон, чиято цел е както решителното подобряване на структурата, така и на цялостната дейност на Европейския съюз. Тук бих искал да подчертая новите условия за по-голяма легитимност на Европейския съюз, за по-голяма ефективност на структурите и институтите на самия Европейски съюз. Конкретен пример за това е създаването на нов чл. 1а от общите разпоредби, който гласи: „Съюзът се основава на ценностите на зачитането на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително на правата на лицата, които принадлежат към малцинствата.”
Уважаеми колеги, друг много важен мотив, който бих искал да подчертая, е желанието за повишаване ролята на националните парламенти, които съгласно чл. 8б, биха могли да допринесат за по-ефективното функциониране на съюза по редица начини и способи, а именно чрез по-добрата информационна връзка с институциите на съюза чрез създаване на принципа за субсидиарност, чрез участието на механизмите за оценка на изпълнението на политиката на Съюза в съответствие с чл. 61б.
Чрез участието в процедурите за преразглеждане на договорите, съгласно чл. 48 от Договора от Лисабон, чрез информирането им за мотивите за присъединяване към Съюза и чрез участие в междупарламентарното сътрудничество между националните парламенти и Европейския парламент.
За ваше сведение, бих посочил многократното упоменаване на термина „национални парламенти”. В договора той е упоменат 14 пъти. Това говори от само себе си, че в новия договор е отредено специално място и значение за ролята на националните парламенти. И наистина, чрез този договор се приближаваме към принципа, че Европейският съюз е един съюз, една организация от национални държави.
Друг съществен момент е въвеждането на поста „председател на Европейския съюз”, който се избира за срок от две години и половина и чийто мандат може да бъде повторен еднократно.
Съгласно договора от Лисабон председателят на съвета председателства и ръководи работата на Европейския съвет. Съвместно с председателя на Европейската комисия той осигурява подготовката и приемствеността на работата на Европейския съвет, улеснява сближаването и консенсуса в Европейския съвет и представя пред Европейския парламент доклад след всяко заседание на Европейския съвет.
По мое мнение много важен момент от дейността на председателя на Европейския съвет е, че той не може да упражнява национален мандат по време на общоевропейския си такъв.
Друго съображение, което бих искал да изтъкна, това е създаването на нов чл. 9д, съгласно чиито разпоредби Европейският съвет като действа с квалифицирано мнозинство със съгласието на комисията, назначава върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
Върховният представител е един от заместник-председателите на европейската комисия. Той води политическия диалог с трети страни и изразява позицията на Съюза в международните организации и международните форуми.
Последният аргумент, който бих искал да приведа на вашето внимание, се отнася до Хартата на основните права на Европейския съюз. Според договора от Лисабон, освен че съдържа правата, признати от Европейската конвенция за правата на човека, Хартата осигурява по-широка закрила по отношение на правото на социална сигурност, на по-добра администрация на образование, правосъдие и т.н.
Уважаеми колеги, накрая ми се ще да отбележа още един много сериозен аргумент, а именно обезпечаването на по-голяма правна сигурност и разграничаване на областите, които са от изключителна компетентност на Съюза – областите на еднаква компетентност между Съюза и държавите членки, и областите, в които Съюзът подкрепя и допълва действията на държавите членки. Тук този момент е нов и именно задава по-големи отговорности на отделните страни – членки на Европейския съюз.
Уважаеми дами и господа, в заключение бих искал да подчертая, че новият договор, който се сключва за неопределен срок и влиза в сила от 1 януари, при условие че всички ратификационни документи са депозирани преди тази дата, този договор ще отговори не само на настоящите, но и на бъдещите предизвикателства, пред които ще се изправят страните на съвременна и бъдеща Европа.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи Закона за ратификация на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Eвропейската общност. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Христина Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! На 13 декември миналата година в Лисабон по време на германското председателство се подписа Договорът за изменение на Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейска общност. Много беше казано тук за правната, институционалната рамка, за системно-техническите особености, които възникнаха с договорите за изменение, и в становищата на Комисията по правни въпроси, на Комисията по външната политика и на Комисията по европейска интеграция, както и в мотивите на правителството.
Бих искала да се спра малко повече на това, което много ме впечатли, а то е повишаването на вниманието на Европейския съюз към демократичните и хуманистични принципи на развитие и слагането на европейския гражданин в центъра на политиката на Европейския съюз. Това личи още в преамбюла на договора, където е добавен текст: ”от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа са се развили универсални ценности на ненакърнимите и неотчуждими права на човешката личност, както и свободата, демокрацията, равенството и правовата държава.”
Разбира се, с изключително правно политическо значение е това, че с този договор Европейският съюз заменя Европейската общност и става неин правоприемник, създават се редица нови елементи от структурата на Европейския съюз. Създава се и един нов член 1а, според който характеристиките на обществото в държавите членки, обърнете внимание, са: „плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете.” Тук можем да вземем повод от Европейския договор и да помислим кога да сложим такъв текст и в българската Конституция, където няма текст за равнопоставеността на мъжете и жените.
Създава се нов чл. 2 още в преамбюла, където Съюзът предоставя пространство за свобода, сигурност и правосъдие на гражданите без вътрешни граници. Установява се вътрешен пазар и той работи за устойчиво развитие, балансиран икономически растеж, ценова стабилност, силна конкурентна социална пазарна икономика – неща, на които изключително внимание трябва да обърнем.
Европейският съюз се бори срещу социалното изключване и бедността, срещу дискриминацията, за солидарност между поколенията и защита правата на детето, където ние в момента преживяваме чувствителни дни по този въпрос. Европейският съюз зачита културното богатство и езиковото многообразие. Той е за стриктно спазване на международното право и също така специално е отбелязано за стриктно спазване на принципите на Организацията на обединените нации.
Въвеждат се принципите на предоставената компетентност, субсидиарност и пропорционалност – изключително важни демократични принципи. Тоест за принципа на предоставената компетентност можем да кажем, че Европейският съюз действа единствено в рамките на компетентността, предоставена му от държавите членки, и не повече от това.
Засилва се ролята и на националната държава – това, за което говориха и някои колеги преди това.
По принципа на пропорционалност – при него съдържанието и формата на дейност на Европейския съюз не надхвърлят необходимото за постигане на целите на договора и не повече.
Европейският съюз спазва правата и свободите, определени в два много важни документа за човешките права. Тук специално и за пръв път е отбелязано – Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, и Европейският съюз официално се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Особено внимание наистина се отделя на демократичните принципи. Казано е, че всяко лице - гражданин на държава членка, е гражданин на Европейския съюз и това се добавя към националното гражданство. Функционирането на Европейския съюз е на принципа на представителната демокрация. Тук се казва много за завишената роля на националните парламенти в страните – членки на Европейския съюз. Ясно са описани областите на компетентност и на координация, ясно са разписани органите и институционалната рамка, ясно са разписани секторните политики, по които, слава Богу, ние сме хармонизирали почти напълно нашето законодателство.
Като народен представител от Парламентарната група на НДСВ бих искала да кажа, че сега имаме възможност да покажем дали сме на нивото на повишените отговорности на националните парламенти като национален парламент за развитието на Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Давам думата на господин Станислав Станилов.
Станислав Станилов (КА): Уважаеми господин председател, дами и господа министри, колеги! Целта на този проект е да замени провалилата се Европейска конституция. За разлика от проекта на Европейската конституция обаче Договорът от Лисабон няма формата на кодифициран акт. Паралелно е запазено действието на Договора за Европейския съюз, Договора за запазване на Европейската общност, както и последният се преименува в Договор за функциониране на Европейския съюз. Липсата на официален кодифициран текст създава значителни трудности при съчетаването и интерпретирането на споменатите институционални документи. При това ратифицирането на Договора от Лисабон става без широко обществено обсъждане и изясняване устройствената същност на Съюза – дали има, доколко и при какви договорни условия се осигурява полза за българската страна от членуване в него.
Въпреки наличието на установени отрицателни становища чрез проведени в някои държави референдуми, управляващата прослойка у нас внушава, без наличието на сериозни анализи, разчети и варианти, очакването в обозримо бъдеще за големи икономически, социални и политически изгоди, които ще осигурят на следващите поколения значим стопански напредък, социални придобивки и културен възход. Претекстът за това авторитарно и високомерно отношение е нелепото твърдение, че българските гласоподаватели не са още политически дозрели, за да могат сами да вземат правилни решения за своето бъдеще.
Във виждането за развитието на Европейския съюз още от самото му създаване се прокарват две основни тенденции. Първата залагаше предимно на социална пазарна икономика, представляваща зона за свободна търговия в границите на общността. Другата е насочена към задълбочаване на политическа интеграция на независими държави членки, тоест към международен политически съюз със засилена социална интеграция, при което стопанската инициативност и обществена солидарност не си пречат, а се допълват взаимно.
Тук обаче проличава стремежът на ядрото в Европейския съюз от по-богати държави да осигури себичните си интереси над цялата общност, налагайки особено на новоприетите страни непропорционално разпределение на изгодите и разходите в процеса на интеграция. Асиметричният подход при това разпределение може да бъде само в ущърб на по-малките и бедни държави, което обстоятелство изисква достатъчно гаранции чрез спазване на консенсус или наличие на пълно мнозинство при гласуването по основни въпроси на сътрудничеството, както и на справедливото асиметрично разпределение между страните на определени пълномощия.
При това ядрото в Европейския съюз е заинтересувано разширяването на Съюза да доведе до създаването на надеждна буферна зона с оглед отдалечаване и преодоляване опасността от дестабилизация и конфликтни ситуации по външните граници с трети страни. Поначало самото разширяване се предопределя от обстоятелството доколко ползите от него надвишават разходите, защото Европейската общност, уважаеми колеги, не е филантропска организация, а се води от стратегически интереси на членуващите държави. Преднамереното смесване, размиване, объркване, както и липсата на еднозначни формулировки на използваните по договорите понятия неизбежно води до принципиално несъвместими с международното право и националното законодателство определения, стандарти и дори нормативни уредби. Причините се свеждат главно до все още непревъзмогнати стремежи концептуални политически различия и приоритети да са поставени над общностните интереси.
В действащото право на Европейския съюз не съществува терминологично определение на неговата институционална същност. Това обстоятелство облагодетелства държави членки, които са в състояние, макар и прикрито, да наложат свои едностранчиви конюнктурни или необвързващи в дългосрочен план стремежи. Все пак утвърдено е виждането, че правопорядъкът на Съюза и правните системи на държавите членки са два самостоятелни, различаващи се един от друг правни феномена. Различаването им изисква тяхното взаимно функционално отваряне, без това да нарушава основополагащите конституционни принципи.
Ето защо е задължително във връзка с ратификацията на Договора от Лисабон българският парламент да направи придружаваща декларация, формулираща неговото виждане относно юридическата същност на това понятие. Такава декларация обаче не се вижда.
Изхождайки от международноправните стандарти, споменатите договори и Конституцията, Европейския съюз може да се определи като основана на общото религиозно и хуманистично историческо наследство уникална организация на независими държави, страни членки в която, разполагайки с достатъчно свои пълномощия, солидарно й предоставят изпълнението на част от своите задачи и дотолкова те съвместно упражняват своя суверенитет съобразно принципа на субсидиарността и реципрочността.
У нас преднамерено се прокарва отречената от други държави Брежневска доктрина за ограничен суверенитет, което цели България да не се счита повече за субект на международното право. Поначало суверенитетът на държавата е достатъчен и абсолютен, тъй като издава нормативни разпоредби и не е подвластен на такива издавани извън нейната власт. Суверенитетът е единен, неделим и не може да стане по-малък с оглед на последици от временни колизии, тъй като е константен – или съществува, или не.
Държавният суверенитет на страните членки от Европейския съюз съществува паралелно с така наречената открита държавност. При нея страните членки делегират част от вътрешнополитическите си правомощия на общите институции. Има се предвид доброволната договореност на основата консенсус – общо съгласие без гласуване или наличието на пълно болшинство по разглежданите основоположни проблеми. Държавите членки доброволно предоставят определени правомощия, придобивайки други предимства, които изобщо или частично да осигурят самостоятелно.
Именно защото съгласието е доброволно и следователно съдържа потенциална възможност за денонсиране на договореностите, според новия чл. 48 правителството на всяка държава членка може да представя пред Съвета проекти за преразглеждане на договорите. Тези проекти могат да имат за цел да разширят или намалят областите на компетентност, предоставени с тях на Съюза. При това всяка държава членка може да реши в съответствие с новите конституционни изисквания да се оттегли от Съюза. Така суверенитетът не се губи, а се утвърждава посредством въздействието при решаване на въпросите на Общността.
Въз основа на принципа на субсидиарността – нов чл. 33б от Договора за Европейския съюз, органите на Европейския съюз могат да приемат актове и мерки, доколкото целите на предприетите самостоятелно от държава членка мероприятия не се постигат в необходимата степен или с оглед на техния обхват могат да се осъществят по-пълноценно от институциите на Съюза. Съгласно правилата за възлагане на истинската компетентност, Европейският съюз може да приема правни актове само в областите, в които държавите членки му прехвърлят своята компетентност, казано е – иначе не може.
Според новия чл. 8в на Договора от Лисабон националните парламенти следят за спазване на Протокола, принципа за субсидиарност в съответствие с процедурите, предвидени в Протокола относно неговото прилагане.
Ето защо Народното събрание е длъжно да провери доколко проектът за законодателен акт на Европейския съюз е обоснован със становище относно спазването на тези принципи, дали са проведени консултации във връзка с регионални и местни измерения на предвиждащите действия и финансовия ефект на проекта. И когато става въпрос за директива, проектът следва да е обоснован от гледна точка и на законодателни действия, които страната трябва да предприеме.
Всяко финансово и административно задължение трябва да е възможно най-малко натоварващо и съобразно поставената цел. Уместно е в Народното събрание в цялост да бъдат подготвени за осъществяване на поставените пред тях задачи и да отговарят на завишената им роля при реализацията на интеграционните мероприятия в съответствие с постигнатите договорености и стоящите пред Европейския съюз общи цели.
Това е първата част от тезата на „Атака”.
Втората част ще чуете от нейния лидер Волен Сидеров. (Ръкопляскания от Коалиция “Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Илчев.
Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин професоре, аз ще се въоръжа с търпение и за втората част от тезата на „Атака”, но първата част създава у мен поводи за няколко въпроса към Вас.
Наистина ли смятате, че са себични интересите на богатите и големи държави в Европейския съюз, след като те са вносителите на най-големите части от бюджета на Европейския съюз и помагат на по-малките и бедните?
Второ, наистина ли смятате, че са нелепи очакванията на българските граждани да участват в законодателния процес на Европейския съюз пълноценно и реалистично, след като тук чухме какви са механизмите това да става?
Наистина ли смятате, че страната ни би могла да се радва на някакъв по-голям суверенитет, по-голям икономически просперитет, да развива някакъв по-своеобразен, специфичен, чисто български модел отделно от европейското семейство?
И най-накрая, наистина ли намирате паралел между Брежневската доктрина за ограничения суверенитет и това, че в Европейския съюз всъщност най-големият акцент се поставя върху правата на гражданите? Ако правата на гражданите не са в центъра на вниманието на една общоевропейска политика, за какви доктрини да мечтаем, отхвърляйки Брежневската и заклеймявайки доктрината на Европейския съюз? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика към господин Станилов? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Станилов.
Станислав Станилов (КА): Практиката в Европейския съюз показва именно стремежа към отстояване на себични интереси на големите държави и в това няма никакво съмнение. Аз говорех за възможностите, които дава новият договор, липсата на конституционност, липсата на доктрина, размитите понятия, които дават големи възможности за такива спекулации. Всичко останало е в тази рамка.
Що се отнася до въпроса за суверенитета, аз говорех за държавния суверенитет. Говорейки за държавния суверенитет, у нас и медии, и политици имитират някакви Брежневски принципи, каквито всъщност са в Европейската конституция и в Европейския Лисабонски договор няма. Там са създадени големи възможности в това отношение. Само че у нас се говори и се продуцира съвсем друго нещо: ние сме предоставили част от суверенитета си. Това, според Договора, не е вярно. Просто в Договора са заложени други принципи и те трябва да се защитават. Договорът дава големи възможности да се защитават принципите. Ние критикуваме не толкова Договора, колкото политиците у нас, които го изпълняват.
Станимир Илчев (НДСВ, от място): Значи Договорът е добър? (Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Станилов.
Уважаеми колеги, смисълът на тази дискусия, между другото, е да изпълни тази роля, за която господин Станилов говори – да даде една по-ясна представа на българските граждани за какъв договор става дума и какви са правата на гражданите по него.
Давам думата на госпожа Татяна Калканова.
След нея думата ще има господин Стефан Софиянски.
Татяна Калканова (БНД): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, дами и господа министри, уважаеми гости! Преди повече от 30 години един от архитектите на бъдещия Европейски съюз Конрад Аденауер казва: „Обединението на Европа беше мечта на малцина, след това то се превърна в надежда за много хора, сега то е необходимо за всички”. Тези думи днес са дори по-актуални от времето, когато са били изречени. Защото през изминалите 50 години на своето съществуване на Европейския съюз са постигнати изключителни резултати. Чрез своите институции и механизми на функциониране, обединена Европа успя да преодолее по мирен начин политическите, културните и идеологическите различия на своите граждани и да създаде общи ценности и предпоставки за икономически и социален просперитет. За да бъде запазено това, което е постигнато до днес, Европейският съюз трябва да се подготви да посрещне новите вътрешни и световни предизвикателства. Именно такава е задачата на предлагания Лисабонски договор. Когато всички държави членки ратифицират договора и той влезе в сила, както ние от Българска нова демокрация се надяваме, ще бъдат поставени дългосрочните основи на един обновен Европейски съюз, способен да се изправи пред предизвикателствата на глобализиращия се свят, готов да се вслуша по-пълноценно в своите граждани и най-вече, въоръжен с общата политическа воля, да действа единно.
Ние от Българска нова демокрация смятаме, че Лисабонският договор предлага необходимото усъвършенстване и развитие на Съюза, което ще направи неговото функциониране по-ефективно и прозрачно.
На първо място, премахва се тристълбовата структура и се въвежда единна правосубектност на Съюза. Така досегашната Европейска общност прекратява съществуването си и се създава един субект на правото в лицето на Европейския съюз, който е неин правоприемник.
Друга много важна промяна, която има пряко отношение към ефективното функциониране на едно обединение от 27 държави, е новата система за гласуване. Съгласно нея, даден акт се смята за приет, ако за него са гласували най-малко 55% от членовете на Съвета, тоест от броя на държавите членки, но поне 15 страни членки, представляващи 65% от населението в Европейския съюз.
Допълнително се премахва правото на национално вето, като блокиращото му малцинство вече трябва да бъде формирано най-малко от четири страни членки.
Положителна крачка срещу бюрократичното разрастване на Европейския съюз е, че от новия мандат на Европейската комисия през 2014 г. броят на членовете на Европейската комисия ще бъде намален на две трети от броя на държавите членки. Така ще се прекрати досегашната практика да се създават отделни комисии с цел всяка страна членка да има собствен комисар. Това обаче не означава липса на националното представителство на членовете на Европейската комисия, защото то ще се определя въз основа на равноправна за държавите членки система на ротация.
Допълнително Лисабонският договор предвижда промени, които демократизират функционирането на Съюза. На първо място, разширяват се законодателните правомощия на Европейския парламент, като процедурата за съвместно вземане на решения ще се прилага в общо 43 нови области, включително правосъдието и вътрешните работи, както и бюджетната процедура. Тези промени увеличават неимоверно ролята на Европейския парламент, който, нека не забравяме, е единственият пряко избран от гражданите орган на Съюза.
За първи път националните парламенти ще участват в общностния законодателен процес. Чрез това ново правомощие се преодолява от части една от основните слабости на Европейския съюз, така нареченият демократичен дефицит.
Като едно от най-важните постижения в тази насока обаче е фактът, че за първи път също така гражданите ще имат възможност да се обединяват, за да предлагат на Комисията да предприеме законодателна инициатива в техен интерес.
Трябва да се спомене, че Договорът от Лисабон предлага и нови гаранции за защита правата на човека в дейността на Европейския съюз. Положително е, че в тази сфера са предвидени три ключови промени. Първо, договорът съдържа клауза, която дефинира седемте базисни дейности на европейското обединение: уважение към човешкото достойнство, свобода, демокрация, равни възможности, правов ред, уважение към правата на човека, включително и тези на малцинствата. На второ място, Хартата на основните права на Европейския съюз става част от европейското право и ще стане юридически обвързваща за институциите на Съюза и държавите членки. На трето място, договорът предвижда Европейският съюз да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека.
Въз основа на всичко посочено, ние от Българска нова демокрация, смятаме, че предлаганите в документа промени ще допринесат за подобряване на работата на Европейския съюз, ще спомогнат да се намали евробюрокрацията, да се гарантира демократичната отчетност, да се засили ролята на отделните граждани и националните парламенти, да се осигури по-тясната и бърза кооперация между държавите членки по въпроси от общ интерес.
Поради изброените причини, ние, народните представители от Парламентарната група „Българска нова демокрация”, ще подкрепим ратификацията на Договора от Лисабон. Разбира се, независимо от преобладаващите позитиви, които носи настоящият договор, оттук нататък не бива да приспиваме нашата политическа бдителност пред опасността Европейският съюз постепенно да се превърне в една свръхдържава със свръхправомощия. Трябва да си даваме сметка, че въпреки 50-те години история зад гърба си, Съюзът все още се дооформя и поради тази причина всички страни членки продължаваме да бъдем активни участници в изграждането на този изключително важен процес.
Затова за нас, българските граждани, вече е крайно време да загърбим евроскептицизма или евроентусиазма, характерни за предприсъединителния процес на нашата държава. За сметка на това ние трябва да станем европрагматици, които да имаме ясен поглед за пътя напред. Така ще можем да преценим доброто и лошото, плюсовете и минусите, изгодите и заплахите от бъдеща обединена Европа, да се предпазим от грешките, допускани в миналото.
Най-вече, необходимо е ние, българските граждани, да влезем в ролята си на активен, равноправен участник в процеса на интеграция и изграждане на Европейския съюз, да не допуснем да бъдем в позицията на безгласни букви, които приемат безкритично всяко едно предложение на европейските си старши партньори.
В светлината на днешното обсъждане на Лисабонския договор е нужно да разгледаме още един аспект. Вече сме във втората си година от пълноправното членство в най-проспериращото обединение на държави в света. Стъпките, които извървяхме по пътя към присъединяването, ни подготвиха за това, че наред с ползите, които България ще получи от присъединяването си, е необходимо да бъдат поети и произтичащите от това отговорности.
Първата и най-важна отговорност беше да демонстрираме решимост да продължим реформите, които да превърнат страната ни в европейска държава на просперитет, законност, сигурност и защита на личната неприкосновеност. За жалост последният междинен Мониторингов доклад на Европейската комисия, случаите на злоупотреби с пари от европейските фондове, последвалото замразяване на средства по важни програми като ИСПА, ФАР и САПАРД, поредицата от недопустими скандали в Министерството на вътрешните работи и неефективността в борбата с корупцията и организираната престъпност, показват, че са необходими изключително активни усилия в тази насока.
Ние от Българска нова демокрация се надяваме, че управляващите ще демонстрират необходимата воля, за да може занапред Брюксел да приема България като партньор, който съзнава недостатъците си и се стреми да ги преодолее, а не, както обичайно досега, като поредният заподозрян. Тази воля трябва да произтича не само от поетите ангажименти към Европейският съюз, а най-вече от нашите задължения и отговорности към българските граждани, които очакват реално подобрение на живота в нашата страна.
Днес ние се изправяме пред нова отговорност като държава член да се включим в изграждането на бъдещия общ европейски дом.
Днешната дискусия за предлагания за ратификация от българското Народно събрание Лисабонски договор, известен също така и като Договора за реформи на Европейския съюз, определено е един исторически акт. Неговата забележителност не се състои само във факта, че се разглежда приемането на документ, който ще промени Европейския съюз в перспектива, а в това, че българските граждани чрез своите представители участват във формирането на общото европейско бъдеще, при това вече като граждани на обединена Европа. Защото е време всички българи наистина да осъзнаем, че сме важна част от общото европейско семейство в културен, икономически и политически аспект с всички произтичащи от това ползи и задължения.
За да бъде постигнато това съзнание, е нужно веднага след ратификацията да започнем активна разяснителна дейност. Нужно е всички български гражданин във всеки един регион от страната да бъдат запознати с това как предлаганите промени в институциите на Европейския съюз и тяхното функциониране ще се отразят на качеството на живот на българите, на развитието на родните им градове и села, на защитата на правата им като граждани и потребители, на възможностите им за свободно придвижване или намиране на добра работа, на добруването на техните семейства и деца. В противен случай, ако не проведем тази разяснителна кампания, заложените в Лисабонския договор реформи ще останат само в сферата на абстракциите, без да предизвикат интереса или да получат реалното одобрение на гражданите на България. По този начин изграждането на Европейския съюз и развитието на европейската интеграция в очите на българите ще изглежда по-скоро като бюрократична самоцел, а не, както е в действителност – като процес, насочен преди всичко към интересите на гражданите на Европа.
Необходима е много работа, за да могат абстрактните политически решения да бъдат пресъздадени в зряла политика на национално ниво, която ще носи своите добри плодове за всяко българско семейство. Само така ще стане възможно в годините напред да се изгради този манталитет и това убеждение, които ще подбудят българите заедно с хората от другите нации, изграждащи Европейския съюз, все по-често и все по-гордо да заявяваме: „Ние сме европейски граждани!”. (Ръкопляскания от БНД.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожа Калканова.
Давам думата на народния представител Стефан Софиянски.
Стефан Софиянски (БНС): Уважаеми гости, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Българският народен съюз ще подкрепи ратификацията на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, с пълното убеждение, че този договор отразява не само политическата воля на страните – членки на Европейския съюз, не само позицията на обществениците, които са се ангажирали с функционирането на Европейския съюз, но и волята и перспективите на обикновения европейски гражданин.
В новия договор има много предимства, но има и една ясна линия – линията на демократизация, тенденцията на демократизация на Европейския съюз. Няма да се спирам на детайлите, но ще подчертая ролята, която новият договор дава на Европейския парламент и на националните парламенти, защото това засяга пряко нашата дейност. Безспорно е, че в новия договор тежестта, позициите при вземането на решенията, при развитието на Европейския съюз се пренасят към демократично избраните институции – Европейския парламент и националните парламенти.
И тук идва нашата отговорност. Достатъчно се говори за механизмите, по които нашият парламент ще може да окаже влияние върху общите решения на Европейския съюз, върху европейското законодателство. Но идва нашата отговорност да използваме тези механизми така, че да докажем стойността и качеството на българския парламент, да докажем, че можем с работата си да дадем принос към общата европейска кауза.
Има още един съществен момент в новия договор – перспективите за разширяване. Тук отговорността на България също е изключителна, само като си помислим за факта, че две от трите европейски държави, чието присъединяване предстои – Турция и Република Македония, са наши съседи; като оценим и отговорността, която стои пред България като съсед на Сърбия – да помогне в тенденциите, които вече има Сърбия за влизане в общия европейски дом, виждате, това е последният съсед, който след години няма да бъде член на Европейския съюз. Затова смятам, че ние с работата си, с добрите си отношения със Сърбия трябва да помогнем за нейното бъдещо европейско място. Смятам, че нашата отговорност с подписването на Договора за изменение на Договора за създаване на Европейския съюз е изключително голяма.
Уважаеми колеги, ратификацията ще бъде факт след малко. Факт е, че България вече близо година и половина е член на Европейския съюз. За съжаление, факт е обаче, че дори като член на Европейския съюз България икономически е по-зле примерно от кандидат-члена Хърватска. Това са неща – освен че сме на последно място по общи и икономически показатели, но и страните, които идват, са пред нас. Това изисква и нашата отговорност, която започва, уважаеми колеги, с днешния ден, с деня на ратифициране на договора - нашата отговорност е да изведем България в рамките на тези нови възможности, които ни се дават, на полагащото й се място в Европейския съюз.
В деня на ратификацията искам всички да си пожелаем успех за постигането на тази цел! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Софиянски.
Давам думата на народния представител Надежда Михайлова.
Надежда Михайлова (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми народни представители! Днес България ратифицира договора, който реформира Европейския съюз. Ние от опозицията очаквахме да чуем политически изказвания от управляващите, а вместо това чухме няколко сбити преразказа на Лисабонския договор.
Няма съмнение, че това е знаменателно събития за България, защото чрез тази ратификация ние, българите, се произнасяме по бъдещето на Европа.
Доскоро това изглеждаше невероятно, но днес вече е факт, защото успяхме да направим България европейска държава или поне направихме заявка за това.
Всички, които през изминалите години развяваха синьото знаме на Европа редом с трикольора на България по площадите и мечтаеха един ден това да се случи, днес могат да видят своя успех. Този успех мина през приемането на България в Съвета на Европа на 7 май 1992 г. и завършването на преговорите за асоцииране при първото българско демократично правителство, 1991-1992 г.; продължи през решението на Европейския съвет в Хелзинки на 10 декември 1999 г. за започване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз; последвано от решението от Ница през 2000 г. за броя на евродепутатите и гласовете в Съвета на Европейския съюз за България, постигнато от правителството на ОДС, в което имах честта да бъда министър на външните работи.
Именно правителството на ОДС започна преговорите с Европейския съюз и закри една трета от преговорните глави само за една година. През следващите четири години правителството на НДСВ и ДПС подписа Договора за присъединяване, така че на 1 януари 2007 г. България стана една от страните – членки на Европейския съюз.
Договорът от Лисабон отговаря на необходимостта за реформиране на Европейския съюз. Той урежда функционирането на Съюза чрез промяна на Договора от Маастрихт и Договора от Рим за Европейската общност и завършва институционалната реформа, дискусията по която започна в Ница през 2000 г.
Европейският съюз става правен субект.
Това, което не можа да се случи чрез приемането на Европейската конституция като договор между гражданите на Съюза, ще стане с договор между държавите членки. Но с този договор ролята на гражданите в процеса на вземането на решения на Съюза става изключително важна. С това Европа прави значителна стъпка към своето превръщане в Европа на гражданите – не на поданиците, а на гражданите. Отговорността на гражданите ще ограничи безотговорността на управляващите там, където такава съществува.
Днес, когато България се тресе от поредните корупционни скандали и очевидни конфликти на интереси, българските граждани с надежда очакват засилване на контрола от страна на европейските институции. Защото българските управляващи явно не се справят с очакванията за справедливост и сигурност на гражданите. Трябва да подчертаем, че личната отговорност на всеки и упражняването на правата, които имаме в Европейския съюз, е инструментът за контрол, който ще направи нашето общество истинска общност на гражданите. Затова Договорът от Лисабон прави заседанията на съвета на министрите открити. Европейският парламент изравнява значимостта си в процеса на вземане на решения със Съвета, а и самите граждани ще имат възможността да искат от Европейската комисия да изработва европейски проектозакони по искане на гражданите.
Засилва се значимостта и на националните парламенти, а Хартата за фундаменталните права с този договор вече правно обвързва страните членки. Европейският съюз на международната арена ще има свой върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Така гласът на обединена Европа ще се чува много по-силно по света. Това означава, че много по-силно ще се чува и нашият глас.
Ние имаме възможност да участваме в изработването на тази обща външна политика и политика на сигурност и трябва да го правим, защитавайки нашите гледни точки и нашите интереси. Ще можем, ако упражняваме правата, които имаме. Ние бихме искали европейска подкрепа за правата на българите в Западните Балкани, Източна Европа и така нареченото ново съседство като цяло. И ще имаме такава подкрепа. Бихме искали освобождаване от енергийна зависимост от Руската федерация и ще се борим да го постигнем, заедно с нашето европейско семейство. Бихме искали завинаги да спрем организираната престъпност и заедно с Европа ще успеем да го сторим. Ние сме равни сред равни в Европейския съюз и не би трябвало да се държим като бедни роднини от далечна провинция. Затова България и българските представители в европейските институции ще трябва да защитават интересите на нашите граждани, но и общите европейски интереси, които също вече са наши.
Ние сме европейци, защото сме българи. Европейският съюз ще има вече свой постоянен председател на Европейския съвет. И смея да вярвам, че един ден на този пост ще бъде избран българин. На нас се пада да отворим вратата към Европа на младото поколение и днес пред младите хора в България има много по-големи шансове. Вярвам, че те имат амбицията и енергията да се възползват от тях. Затова Парламентарната група на Обединените демократични сили ще подкрепи ратификацията на Договора от Лисабон. На добър час, България! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Давам думата на госпожа Екатерина Михайлова – заместник-председател на Парламентарната група на Демократи за силна България и заместник-председател на Народното събрание. Заповядайте.
Екатерина Михайлова (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, уважаеми гости, уважаеми колеги, дами и господа министри! Наистина днес е важен ден. Дали е много важен или само важен мисля, че не е нужно да го степенуваме. Важен е, защото българският парламент трябва да предприеме едно действие, което ще постави България в нови условия в Европейския съюз. За съжаление обаче си мисля, слушайки дебата дотук, че българските граждани, на които предоставихме възможността пряко да проследят дискусията, едва ли разбраха какво му е важното на този Лисабонски договор и защо парламентът казва, че е важно и едва ли не е историческо събитието на ратификацията.
Аз искам да напомня, че преди няколко години българският парламент в друг състав ратифицира Конституцията на Европа. Тогава това стана, заедно с ратификацията на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Конституцията обаче претърпя провал. Претърпя провал поради няколко обстоятелства.
Едното е, че беше отхвърлена в две страни на базата на референдум не затова, защото хората знаеха много какво е написано в тази Конституция, а защото имаше вътрешнополитически въпроси и през референдума за Конституцията дадоха свое отношение към вътрешнопартийния дебат.
Второто основание, заради което се спря приемането на Конституцията в онзи си вид, беше и в посока на това, че Европейският съюз започваше да добива очертания, в които националните държави загубваха по-голяма идентичност. В този смисъл Лисабонският договор прави крачка, която дава възможности в много по-висока степен на националните държави да участват във вземането на решения в Съюза, да влияят върху това, което се случва. И именно днешният дебат би трябвало да е по-скоро политически, а не експертен, както вървеше, струва ми се, досега в по-голяма степен.
Аз искам да заявя, че Демократи за силна България ще подкрепят ратификацията на Лисабонския договор по следните причини – политически, а не експертни.
Ние смятаме, че един силен Европейски съюз е националният интерес на България. Във вида, в който ни се предлага, Лисабонският договор дава повече възможности за изграждането на силен европейски съюз. Особено за България това е важно, намирайки се на външна граница на Европейския съюз. За нас дебатът, който беше воден в рамките на Европейския съюз, за това дали да се направи един съюз, в който връзките да са по-слаби и да няма изградени общи системи, да няма обща външна политика, обща система за отбрана или сигурност, беше за националния интерес на България да има такава обща външна политика и политика на сигурност. В този смисъл новите постановки, които се дават в Лисабонския договор, новите възможности на националните парламенти, сиреч националните държави, са в посока, според нас, за изграждане на силен европейски съюз със запазване на ролите на националните държави да влияят чрез междудържавно и междуинституционално сдружаване. И затова именно ние ще подкрепим този договор в днешния ден, когато бъде подложен на гласуване.
Тук обаче искам да обърна внимание на още нещо, което е свързано именно с функциите на националните парламенти така, както са дадени в Лисабонския договор. Защото ние се намираме в национален парламент, ние сме национални депутати. Ние сме представители на българските граждани. Досега така, както функционираше Европейският съюз, националните депутати се занимавахме основно с вътрешнополитическите въпроси. Оттук нататък, освен контрол върху правителство и законодателстване, българският парламент ще има възможност, ако упражнява правата си, ако се възползва от правата, които дава Лисабонският договор да стане участник във вземането на решенията на Европейския съюз. Нещо, което досега нямаше в такава степен, или бих казала по-скоро националният беше придатък към Европейския съюз в ролята единствено и само да осъществява парламентарен контрол върху правителството.
Сега с предоставянето на информация, с изграждането на новите механизми на въздействие, с правото да се дава жълт или оранжев картон с оглед решенията в Съюза, в това число и законодателстването в Европейския парламент, бъдещите български народни представители – казвам бъдещите, защото докато изградим механизмите на работа в рамките на оставащата една година на този парламент, това ще бъдат първи стъпки за това как да се работи, но бъдещите парламенти и народни представители – трябва да знаят, че ако реализират правата си, те могат да играят съществена роля. Защото, сдружавайки се с други парламенти, поддържайки връзка между партийните групи, могат да прекарват решения или най-малкото да сигнализират по важни политически въпроси пред Евросъюза, за да не бъде Евросъюзът или Европарламентът и всяка една от неговите институции елитарно занимание на елитарни политици, а след това парламентите и гражданите на съответната държава да трябва да взимат решения само и единствено на следното основание: „Ами, това го иска Европейският съюз”.
Вече можем превантивно да казваме какво смятаме че е правилно или как да бъде решено, а не да бъдем само изпълнители на елитарни решения, взети понякога незнайно защо или прекалено технократски. Именно тук българският парламент би трябвало да влезе във функциите си, за да може да защити интересите на българските граждани.
Аз искам да отбележа, че това означава сериозна работа още в този парламент с нормотворчество, което да даде възможност на българския парламент веднъж да взаимодейства с европейските институции, втори път – да контролира правителството, трети път – да изработва позиции, и това да бъде ефективно – да не бъдат мъртви норми.
Искам да напомня, че в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание приехме цяла глава, която предвижда парламентарен контрол върху правителството, годишна програма, на всеки шест месеца доклад от министър-председателя, ние да го изслушваме и да вземаме позиции.
Но, уважаеми дами и господа, една година мина от приемането на тези норми, а министър-председателят не е докладвал пред българския парламент.
Казвам всичко това, защото няма нужда от гръмки фрази - да казваме колко харесваме Лисабонския договор и че ще го подкрепим, ако не реализираме права, които ни се дават, не ги отстояваме и не се борим за тях. Дават ни се права, дават ни се възможности националната държава в рамките на Европейския съюз да отстоява позиции, но наша е отговорността дали това ще се случи или ще бъде къс хартия, приет с апломб. Много хубав, много важен, много сериозен документ, но той да си остане просто къс хартия, който да не заработи и да няма ефекта, който би трябвало да произведе в институции и за гражданите на България, които вече и по силата на този договор са европейски граждани.
С тази аргументация завършвам своето изказване. Ние ще подкрепим Лисабонския договор. Нещо повече, след като го подкрепим, веднага ще предприемем действия за създаване на законодателство в България, което да даде възможност наистина да се отстояват националните интереси на България пред европейските институции - нещо, което ни се дава по силата на този договор. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Уважаеми колеги, преди да дам думата на народния представител Мария Капон, бих искал да ви информирам, че в отговор на писмо, което отправих до господин министър-председателя с предложение за информация по работата на правителството в рамките на Европейския съюз, имам уверението от страна на господин премиера, че той готви такава информация.
По всяка вероятност до края на месеца ще насрочим заседание на Народното събрание, на което той ще направи този свой отчет и отчет на правителството.
Давам думата на народния представител Мария Капон.
Мария Капон (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин омбудсман, уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаеми гости! Днес разговорът в залата е много важен за България, но, за съжаление, откъснат от всекидневието.
Договорът за реформа влиза в сила от 2009 г. и ще засегне всички, но българското правителство не положи никакви усилия да информира гражданите за съдържанието му.
Господин премиер, така днес ще обсъждаме и ще гласуваме нещо, което е неизвестно за хората.
Този дебат, господин председател, не е достатъчен, за да информира българските граждани. Това е политическото поведение, което не прави чест на българското правителство, защото този договор дава шанс на Европейския съюз да излезе от дългия дебат за институциите и да се обърне към гражданите на цялата общност. С него ние, от Европа, заставаме с лице към предизвикателствата на трудовата заетост, конкурентоспособността, с лице към въпросите на сигурността, енергийната сигурност и климатичните промени. Това са и въпроси на България. Надявам се съгражданите ни да не се сещат за тях и да не го разбират само когато в страната има наводнения, бедност, инциденти с влакове и т.н.
С новия договор националните парламенти добиват тежест и отговорност – такава тежест, каквато досега мнозинството не даваше в нито един момент. Това трябва да е ясно на всички нас в тази зала. Този договор връща политическия образ на Европа и като външна политика, и като икономически фактор на глобалния пазар.
Вече един милион граждани от всички страни членки ще имат възможност да призоват комисията да внесе предложение за нови политики. Помислете си какво значи това в контекста на „казуса Козлодуй”, след провала на конституционния проект преди две години. Европа стана прагматична, с председател, президент, външен министър и, не на последно място, с вътрешна свобода за развитие.
Днес България ратифицира договор, който засилва политическите, икономическите и социалните свободи на гражданите, но уви, България сама поставя бариери пред развитието си. Единната народна партия е против бариерите, задушаващи инициативите в корупционната схватка против властта на олигархията и страхопочитанието пред милиционерския капитализъм. България е гарантирана от този договор да е в среда на богати страни, обединени в общи ценности, държащи на общи критерии и имащи еднакви цели. От нас зависи дали след Договора от Лисабон, който днес е Договорът на София, договорът на всеки български гражданин, ще бъдем бедни и самодоволни от днешния си модел на развитие, така както е българското ни правителство, или заможни и горди, че сме европейци със самочувствие, че имаме сили за промяна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Давам думата на народния представител Младен Червеняков.
Младен Червеняков (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми гости, уважаеми колеги! След първия рунд на изказванията бихме могли да приключим тази част от нашето заседание, тъй като политическите позиции бяха ясно откроени. Така или иначе днес сме в задължение на нашите граждани, на обществото, пък и на самите нас по отношение разискването на отделни аспекти на Договора от Лисабон. Това е така, защото, както прозвуча в някои от изказванията, ние трудно осъзнаваме това, което ни предстои оттук нататък – след влизането на договора в сила, какво ни предстои даже на нас, като национален парламент, в изпълнение на онези нови разпоредби, които Договорът за Европейския съюз и Договорът за функциониране на Европейския съюз предоставят на националните парламенти. Като че ли все по-трудно осъзнаваме, че може би някъде към 80 или повече процента от законодателството ще бъде приемано вече в Брюксел.
Ролята на нашия парламент ще бъде концентрирана в други насоки – в участието в процеса на изготвянето и приемането на тези актове, контрола по тяхното спазване, това, което изрично ни е предоставено като национален парламент – контрола по спазването на принципите за субсидиарност и пропорционалност, и редица други правомощия, които Лисабонският договор ни дава.
Искам изрично да подчертая, че за първи път чрез Лисабонския договор в основното тяло на Договора за Европейския съюз беше подчертана ролята и значението на националните парламенти.
В новия чл. 8в от договора тези правомощия бяха очертани в шест основни насоки: първата е информираността на националните парламенти от различните органи на Европейския съюз за проектите за законодателни актове, които ще бъдат разглеждани.
На второ място е правомощието на националните парламенти за контрол по спазването на принципите за пропорционалност и субсидиарност.
На трето място, и това е за първи път, е правото на националните парламенти да участват в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в механизмите за оценка на изпълнението на политиките на Съюза в това пространство и да участват в политическия контрол на Европол и в оценката на дейността на Евроджъст.
На четвърто място е ролята на националните парламенти и тяхното участие в процедурите по преразглеждането на договорите.
На следващо място – информираността им, задължението на институциите на Съюза да информират националните парламенти, от своя страна и те да дават своето становище, за молбите за присъединяване към Съюза.
И последната, шеста насока, която се предоставя на националните парламенти, е да участват в междупарламентарното сътрудничество между националните парламенти и с Европейския парламент.
По няколко думи за всяко едно от тях – много е важно, че за първи път в този договор задължението е не само на официалните институции, на комисията, които имат правомощия в законодателния процес, каквато е Комисията или Съветът като вносители. Правомощия вече има и Европейският парламент за онези актове, които се внасят от него, както и останалите институции на Европейския съюз, в това число Европейската инвестиционна банка, Европейската централна банка, Сметната палата, Съдът.
Наред със законодателните актове те са задължени да предоставят не само проектите, но и различните разглеждани от тях зелени, бели книги, цялостни обсъждания, за да може националните парламенти да участват в дейността по тяхното обсъждане.
И това не е самоцелно – не е самоцелно, защото следващото правомощие е правомощието на парламентите да следят за спазването на принципите на пропорционалност и субсидиарност. Какво означава това? Извън посочените сфери на изключителна компетентност всяка една държава има правото да регламентира онези сфери на правна регламентация, които Европейският съюз е предоставил или се е отказал от това право в своите правомощия.
Дали актовете, които европейските институции и главно Комисията внасят за разглеждане, нарушават този принцип, е предоставено като право на европейските парламенти. И тук е много важно това, за което стана въпрос в предишни изказвания – правото им те да реагират. Значително е удължен срокът от представянето на тези актове в националните парламенти до изпращането на становища. След предоставянето им на официалните езици на Съюза срокът, в който те могат да изразят своето становище, се увеличава от шест на осем седмици. Ако с мнозинство от една трета от представените гласове те изразят несъгласие с дадения акт относно нарушаването на тези принципи, то Комисията като основен вносител е длъжна да преразгледа, да оттегли или да внесе отново същия акт, но вече с мотивирано становище.
На второ място, ако вече с мнозинство от 50 на сто от гласовете националните парламенти решат, че тези принципи са нарушени, тогава вече вносителят е длъжен да го преразгледа и се включва една особена арбитражна процедура, която може да доведе до блокиране на законодателния процес, тоест до неговото прекратяване.
Изключително важни са и следващите правомощия на националните парламенти, свързани с оценката на политически контрол в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи преминава от Договора за Европейския съюз в Договора за създаването на Европейската общност, или, както сега вече се нарича или ще се нарича от 1 януари 2009 г. – Договора за функциониране на Европейския съюз.
Създава се възможност на държавите членки да извършват оценка на прилагането от други държави членки на мерките по граничен контрол, незаконна емиграция, предоставянето на убежище, съдебното и полицейско сътрудничество. Националните парламенти трябва да бъдат информирани за съдържанието на тези оценки.
Националните парламенти също така ще имат право да участват и в оценките на двете основни институции в тази сфера – Европол и Евроджъст.
Няколко думи за участието им в процедурите по преразглеждането на договорите – правителството на всяка държава членка, Европейският парламент или Комисията могат да предоставят пред Съвета проекти за преразглеждане на договорите. Тези проекти се внасят в Съвета или в Европейския съвет и се уведомяват националните парламенти. При така наречената обикновена процедура или сега съществуващата съвместна процедура за разглеждане между Съвета и Парламента представители на националните парламенти се включват в Конвента и националните парламенти ратифицират съответните изменения на договорите. Те биват информирани и за молбите за присъединяването на нови членки. Това ще позволи на националните парламенти да дебатират по съответните кандидатури още на един ранен етап от тяхното разглеждане на Съвета.
Уважаеми колеги, казвам тези неща неслучайно. Казвам ги, защото освен права европейските договори регламентират и редица задължения. Само тези шест правомощия на националните парламенти определят рамката на бъдещи и законодателни, и практически мерки на нашия парламент.
Струва ми се, че още в рамките на тази година ние трябва да подготвим законодателството, което да позволи с влизането на Лисабонския договор в сила да бъдат уредени механизмите и процедурите, по които нашият парламент ще се включи в изпълнението на тези задължения. И нека да не считаме, че това ще бъде някаква дейност на специализирани органи, каквито са примерно Комисията по европейски въпроси. Крайно време е да разберем, че всяка една постоянна комисия ще трябва да започне да изпълнява своите задължения, в това число и по контрол по степента на съответствие с европейските актове, а не да очаква наготово да получава становища от съответната дирекция на Народното събрание или пък от специализираните комисии.
Уважаеми колеги, с тези няколко думи исках да обърна внимание на тези важни аспекти от нашата бъдеща дейност, за да сме наясно какво ни предстои след приемането и влизането в сила на новия договор. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Думата пожела министърът по европейските въпроси госпожа Грънчарова. Нека да я изслушаме.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР Гергана Грънчарова: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, колеги! Слушайки дебата днес, вече в полупразна зала, се върнах обратно във времето, когато аз бях част от тази общност – общността на българските народни представители, и когато тук от тази трибуна говореше тогавашният председател на Европейския парламент Пат Кокс.
Спомням си много добре обръщението, което той използва, за да се обърне към нас – депутатите. Той каза: „Здравейте, европейци!”. Това се превърна в заглавие в повечето медии по онова време – през 2004 г. Тогава в България все още нямахме Присъединителен договор, българските медици бяха в либийски затвор, за кирилицата и начина, по който тя ще се изписва, изобщо не ставаше дума. Изобщо годините до 2004 г., до 2005 г. бяха години, в които говорехме за отношението между България и Европейския съюз в бъдеще време.
Днес вероятно няколко часа ни делят от момента, в който българският парламент ще ратифицира Договора от Лисабон. И това ще е първият европейски консенсус, в чието изграждане България участваше от самото му начало до неговия финал – с наши представители в Конвента, със свои наблюдатели в Европейския парламент, с реални евродепутати, с българското правителство вече като правителство на държава – член на Европейския съюз.
Може би е честно да кажем, че България искаше европейска конституция с всичките произтичащи от това последици. Може би е редно да припомним и това вече беше сторено, че ние ратифицирахме текста на Европейската конституция и затова аргументите, които призовават в момента България да организира референдум, са в много голяма степен несъстоятелни, защото по-големият акт беше приет с решение на българския парламент. Факт е, че днешният договор стана възможният компромис между 27 страни - членки на Европейския съюз. Факт е, че това е компромисът в началото на ХХІ век, но съм убедена, че той ще бъде основата на бъдеща европейска конституция, за която рано или късно европейските лидери ще се споразумеят и приемат.
Смятам, че това е договор, който в много голяма степен размразява европейския проект. В него е даден шанс разширяването да продължи с държави като Хърватия, със страни като Турция, с всички на практика държави от Западните Балкани. България вдига своя хоризонт и в много голяма степен с днешното решение парламентът легитимира страната ни като привърженик на консенсуса, като привърженик на мащабното мислене и като поддържащ амбицията на голям европейски проект.
Имаме договор, който, на първо място, предвижда една стабилна институционална конструкция, в която ще работят и ще съжителстват не шест държави учредителки, не 15, а 27 и в бъдеще повече държави членки, и по някакъв парадоксален начин страни като България бяха и поводът и реалният участник в изработването на текста на този договор. Имаме договор, който в много по-голяма степен узаконява съюза между хора, отколкото простия съюз между държави и пазари. По какъв начин?
На първо място, с факта, че след много тежки и оживени дискусии Хартата за основните права става неразделна част от този договор. Знам, че мнозина от вас следяха, подготвящия договора дебат, и си спомнят колко чувствителна част от дебатите беше именно този въпрос.
На второ място, поради факта, че вече 1 милион европейски граждани, в това число и българи, ще могат със своя глас да инициират законодателни инициативи от страна на Европейската комисия.
На трето място, и това вече беше споменато многократно, с простия факт, че най-демократичната европейска институция – пряко избраният Европейски парламент, получава значително повече правомощия. Всъщност обикновената законодателна процедура – така ще се нарича вече съвместното вземане на решения, ще се прилага в повече от 40 нови области. Това означава наистина възможност за ускорена интеграция, при това в сферите, в които като че ли най-много липсва европейско лидерство.
Разбира се, редица теми са запазени като изключителна европейска компетенция. Ясно очертани, при това за първи път, са всичките видове компетенции, с изчерпателно изброяване на сферите, в които на общностно ниво се запазва изключителна компетенция, в които съвместно споделено държавите членки и Общността си споделят компетентности и в които държавите членки в крайна сметка запазват правото си да действат изключително.
Трябва да отбележим, че се създава за първи път и компетентност на Съюза в области като енергетиката, като гражданската защита, развитието на спорта и туризма, а основното голямо предизвикателство на ХХІ век, което сигурно звучи някак си отдалечено от собствената ни битност и ежедневие – борбата с климатичните промени, се идентифицира като основна цел на съюза. Акцентирам върху тази част от набор от политики, защото, убедена съм, именно политиките са свързващото звено между институциите и гражданите.
Ако Договорът от Лисабон влезе в сила на 1 януари 2009 г., защото това е целта, която всички ние като пълноправни участници в европейското обединение сме си поставили, към тази дата Европейският съюз ще трябва да има свой председател, президент или формално председател на Европейския съвет. Ще трябва да има свой върховен представител по въпросите на външната политика и сигурността - това де факто е един външен министър. Ще трябва да има своя служба за външни отношения – някой, макар и неточно, но много уместно я нарече Външно министерство на Европейския съюз. България счита, че това трябва да се случи при пълно запазване на институционалния баланс между сега съществуващите институции, както и при търсене на едно решение, което да е географски балансирано.
Разбира се, че следим много внимателно набиращия скорост дебат в Европейския съюз. Между другото, тук бяха чути гласове за това, че такъв дебат в български условия не се е състоял, което искам категорично да оспоря. Факт е обаче, че многото на брой дискусии, кръгли маси, задълбочените дебати в отделните парламентарни комисии, за които искам да благодаря и на техните председатели, и на депутатите, разговорите в отделни градове, различни от София, последната конференция на много високо ниво, организирана от председателя на парламента господин Пирински, някак си като че ли оставаха в страни от много по-пикантните, много по-интересните, много по-цветните теми от вътрешнополитическия живот.
Във всеки случай, говорейки за новите институции, които ще заемат своите места от 1 януари 2009 г., добре е да кажем, че не е изключено част от тях, като например постоянният председател на Европейския съвет, новият външен министър да засегнат – в кавички казвам това, държавните и правителствените ръководители на държавите членки. Точно поради тази причина големият дебат, който в момента тече, е дебатът по изпълнението на самия договор от Лисабон. По-голямата част от него предстои и е много важно българският принос в него да е умен, да е балансиран и, разбира се, да има своя добавена стойност.
Както споменах вече, Европейска служба за външни отношения ще бъде изградена наред с цели отделни сектори, които ще бъдат прехвърлени в нея от страна на Съвета и на Комисията. В нея своя инвестиция ще направят всички държави членки, в това число и България. Убедена съм, че заслужено място в нея ще заемат и български дипломати и се надявам това да са хора с качества и с безупречна професионална и международна репутация.
Безспорно качествено нов елемент, който си струва далеч по-задълбочено обсъждане, е ролята, която българският парламент и националните парламенти изобщо ще играят в новите условия. Всъщност в едно изречение – от сравнително пасивна роля българският парламент ще трябва де факто да премине в активна и контролираща роля. Абсолютно споделям това, което беше казано от госпожа Екатерина Михайлова, че в много голяма степен зависи от вас – българските депутати, колко активно ще се възползвате от новите права. Те между другото са и много голяма отговорност и много по-ускорено работно темпо. Защото националните депутати от момента на влизане в сила на договора ще получават директно всички консултативни и нормативни актове на европейските институции. Ще бъдете пряко информирани за резултатите от оценката за прилагане от държавите членки на политиката в областта “Правосъдие и вътрешни работи”. Ще участвате в самата процедура по изменение на договорите, ще бъдете директно информирани за новопостъпили молби за членство, както и между другото за молби за напускане на Европейския съюз. Струва си между скоби да споменем, че за първи път е уреден институтът на напускане на Европейския съюз, което само по себе си акцентира върху наистина доброволния характер на тази организация.
Сборът от вашите мотивирани становища ще може на практика да влияе пряко върху законодателния процес. Той ще може да блокира законодателния процес, тогава когато бъде преценено със съответните аргументи, че принципът на субсидираността е нарушен. Какво означава това? Ако преценим, че има акт, който е присвоен като компетентност на общностно ниво, по който компетентност има държавата член, ние ще можем да търсим подкрепа за блокиране на работата по този акт. Затова смятам, че следващият парламентарен избор – между другото, удивително ще съвпаднат по времетраене датите за следващите парламентарни избори в България и европейските парламентарни избори, а те са предвидени за средата на 2009 г., със сигурност ще е избор, който ще е фатално важен в най-добрия смисъл на думата.
Уважаеми дами и господа, убедена съм, че днешната ратификация на Договора от Лисабон е истински знак за европейска принадлежност. Наистина си струва да си пожелаем и да се подготвим за това като политици и като граждани, да настроим собственото си мислене към новите възможности, които този договор отваря пред нас. Мисля си, че в много голяма степен символично с днешната ратификация ние ще затворим страницата на нещо, което е минало, нещо, за което имаме само спомени и за което децата ни ще учат от учебниците ни по европейска история. И слава Богу! Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо министър.
Давам думата на госпожа Фатме Илияз – народен представител от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Фатме Илияз (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители, скъпи гости! Днес на това заседание на българския парламент, една година след членството ни в Европейския съюз, ще бъдем шестата страна, която ще ратифицира Договора от Лисабон.
От юридическа гледна точка този договор преименува договорите от Маастрихт, Амстердам и Ница в Договор за Европейски съюз и Договор за функционирането на Европейския съюз и осигурява необходимата законодателна рамка и инструменти, за да отговори на бъдещите предизвикателства и исканията на гражданите на Европа.
От политическа гледна точка днешната ратификация предполага две неща. От една страна, това е ясен и последователен сигнал към другите страни членки за важността за нас на развитието на Съюза. От друга страна, тя е ясен сигнал за способността и подготвеността на България да участва в големите дискусии, чиито отговори Европа и светът търсят.
Тук, от тази трибуна, чухме сериозни и успешни, бих казала, опити за декодиране на посланията на този договор, но тепърва ще се правят политически и научни анализи и ракурси на Договора от Лисабон. Аз искам да се спра на онова, което искат и трябва да чуят българските граждани, а това предполагам е: с какво този договор ще направи техния живот по-добър като граждани на Европа? Ще се доближат ли европейските и национални институции до хората с този договор? Как той ще се отрази на тяхното ежедневие и в общ план как той ще допринесе за утвърждаването на справедливостта, законността, равенството и зачитането на човешките права в общия ни европейски дом?
Отговорът на тези въпроси не е еднозначен.
Първото измерение на Договора от Лисабон е, че той ще направи Европейският съюз по-демократичен за неговите граждани. За първи път 1 млн. граждани от различни държави членки ще могат директно да поискат Европейската комисия да внесе законодателно предложение, което е в техен интерес и е от компетенциите на Европейския съюз.
Второ, Договорът от Лисабон за първи път дава повече власт на националните парламенти – това многократно се каза от преждеговорившите – като част от демократичната тъкан на Европейския съюз. Те ще могат да действат като пазители на принципа на субсидиарността, ще имат право да вземат отношения на много ранен етап, преди дадено предложение да е обмислено в детайли от Европейския парламент и от Съвета на министрите. И това решение не е случайно, защото именно националните парламенти са носители на националния интерес на отделната държава и на интереса на избирателите. Това предполага не само повече права, но и повече отговорност на националните парламенти като част от цялото в голямата европейска политика.
Третото, на което бих искала да се спра, е, че Договорът от Лисабон гарантира в още по-голяма степен основните права и свободи на европейските граждани. Той запазва съществуващите права и въвежда нови и не само създава нови права, но и засилва гаранциите за тяхната защита.
Европейският съюз ще бъде страна по Европейската конвенция по правата на човека като дава правна сила на Европейската Харта на основните права, която включва основни граждански, политически, социални и икономически права, правото на живот, правото на равенство пред закона, правото на образование, правото на равни условия на труд и социална закрила, колективни права на работещите и така нататък.
Четвърто, Договорът от Лисабон подобрява способността на Европейския съюз да действа в няколко политически области, които днес са приоритет на Съюза и на неговите граждани, а именно: свобода, сигурност и правосъдие, борба с тероризма и с престъпността, енергийната политика, изменението на климата, общественото здраве и други. С този договор се гарантира повишена сигурност за всички.
Пето, Договорът от Лисабон ще направи ясна позицията на Европа в отношенията й с нейните партньори по света. Статутът на единно юридическо лице на Съюза ще увеличи правомощията му за преговори, правейки го по-ефикасен на световната сцена и улеснявайки го в партньорството му с трети страни и международни организации. Също така договорът укрепва европейския социален модел. Той съдържа социална клауза като предвижда социалният елемент да бъде отчитан при определянето на всички политики. Гарантира се също равенството на мъжете и жените, засилва се ролята на социалните партньори и гражданското общество в процеса на взимане на решения.
Договорът от Лисабон очевидно е нова страница в историята на Европейския съюз, нов момент за напредъка на европейския проект, който, трябва да отбележим, винаги е бил доста амбициозен и последователен. Той е основа и нов тласък за бъдещото развитие и напредъка на Съюза.
В историческа ретроспекция можем да кажем, че с него се слага край на политическото и институционално безсилие през последните няколко години. През последното десетилетие Европейският съюз търсеше начини за оптимизиране на наличните инструменти и засилване на капацитета си за действие. Той стана факт след като референдумите за Европейска конституция пропаднаха в Холандия и във Франция.
Второ, вероятно Лисабонският договор не е перфектният договор, но той превръща Европейският съюз в по-ефективен, прозрачен и сигурен демократичен съюз. Този договор ще способства не само Европейският съюз да функционира по-добре след като страните членки станаха от 15 на 27, но и да отговаря адекватно на бързите промени в глобализиращия се свят. Той ще осигури на Съюза необходимата законова рамка и инструменти, за да отговори на бъдещите предизвикателства, а така също и на очакванията на европейските граждани.
Договорът ще направи Съюза по-силен, по-сплотен и по-успяващ. Той ще даде възможност на Европейския съюз да прилага по-добре политиките си за гарантиране на икономическия растеж и конкурентоспособност, подобряване на заетостта и социалните услови, повишаване на личната и колективна сигурност, насърчаване на условия за създаване на по-добра околна среда, както и по-добри за здравето условия на живот, развитие на сближаването и солидарността между държавите членки и накрая – подобряване способността на Европейския съюз да действа на международната сцена.
Най-голямата сила на Европа са общите и споделени ценности на човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност. Ценности, които ни обединяват в нашето различие и които ни помагат да градим мир, демокрация и просперитет. Но ако искаме тези ценности да се съхранят в глобализиращия се свят на ХХІ век, ние имаме нужда да променим Европа така, че тя не само да посрещне предизвикателствата на своето бъдеще, но и да допринесе за утвърждаването на тези ценности в света.
Ратифицирайки този договор, ние се обявяваме за един съюз, олицетворяващ мира и стабилността, просперитета и икономическото развитие, свободата и сигурността. С целите и ценностите, които изповядва, Договора от Лисабон принадлежи на бъдещето и ние, българите, сме горди, че сме част от това бъдеще. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, госпожо Илияз.
Преди да дам думата на госпожа Ангелиева отново искам да поясня, тъй като към мен постъпиха няколко въпроса за поредността, по която давам думата.
Отново повтарям, че го правя по ред на подадените заявки от парламентарните групи. Затова и, да речем, госпожа Илияз говори сега, преди госпожа Ангелиева. Затова след госпожа Ангелиева ще говори господин Сидеров, преди представителите на Обединените демократични сили, на Демократи за силна България, на Българска нова демокрация, които парламентарни групи са по-многочислени, но дадоха заявки за изказване след Коалиция “Атака”. Едва ли ще ме заподозрете в някаква позитивна пристрастност в случая. Просто прилагам един и същи принцип.
Давам думата на госпожа Мария Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, колеги, уважаеми гости! Като политическа сила, продължила и завършила процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз, не само чрез подписването на Договора за присъединяване, а и чрез активно и последователно участие в провеждането на политика за упражняване на това членство, НДСВ с изключителен интерес следеше дебата по изработването и приемането на договора от Лисабон.
Това не е първата реформа в Европейския съюз. Реформите на Съюза са съпровождали естествено хода на неговото развитие. Тази, както и всички предишни реформи са продиктувани от логиката на интеграционните процеси, от желанието за по-голям демократизъм и отразяват ритъма на развитието на интеграционните общности.
За България като държава – членка на Европейския съюз, тази реформа има историческо значение. Това историческо значение се изразява в едно – България за първи път е пряк участник в доизграждането на Европейския съюз. България участва на равни начала с всички останали държави – членки на Европейския съюз, в неговото реформиране. Реформиране, целящо функционирането на съюза в полза на неговите граждани и превръщането му в модел за сигурност, конкурентоспособност, духовен и материален просперитет.
Сред най-важните изменения, свързани с договора от Лисабон, е нарасналата роля на парламентите в Европейския съюз, като носител на демократичното начало в процеса на управление. Какви са измеренията на тази нова роля на националните парламенти?
На първо място, това е новата по-висока степен на информираност. Аз няма да се спирам на конкретните текстове, визиращи тази нова роля. Те вече достатъчно изчерпателно бяха споменати от говорилите колеги преди мен. Само ще изтъкна, че ефектът от подобрената информационна обезпеченост трябва да се прояви в качеството на парламентарния контрол по европейските въпроси и в повишаване на прозрачността на законодателния процес.
Друг важен аспект на новата пораснала роля на националните парламенти е безспорно активното им включване в контрола за спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. За тази цел към Договора от Лисабон е създаден и специален отделен протокол. Тук е мястото да отбележим, че принципът за субсидиарност е един от основополагащите либерални принципи и за НДСВ като либерална партия е особено важно, че този принцип намира такова доразвиване в рамките на Европейския съюз. Ето защо, считаме, че предложените за ратифициране промени като една достатъчно солидна база за създаване на условия за развитието на Европейския съюз на ново качествено ниво на взаимодействие и партньорство, на общоевропейските институции и националните такива.
По въпросът за контрола за спазването на принципите за субсидиарност и на пропорционалност вече беше казано доста. Все пак не е лошо да се изтъкне, че от една страна проверките не бива да се превръщат в поле за конфронтация между институциите на Съюза и националните парламенти, тъй като всички ние имаме една обща цел и тя е добруването на Съюза.
От друга страна, трябва да се има предвид това, че новите по-големи компетенции на националните парламенти ще имат ефект само, ако се стигне до съответни мнозинства. Тоест, ако се развие сътрудничеството между парламентите. Защото както и да наричаме правото на националните парламенти да изразяват своите резерви по определени проекти – жълт картон, оранжев картон или червен картон, то това право ще може да се реализира само, ако са налице две важни условия.
Първо, да има създаден капацитет в националните парламенти, в това число и в нашия, в течение на определения в договора срок от 8 седмици да се изготви и приеме необходимото становище, и второ, на базата на хармонизирани процедури и критерии, националните парламенти да са в състояние да формират съответните мнозинства, в съответните коалиции.
Очевидно ще нарасне значението на съществуващите вече полезни форми на парламентарно сътрудничество, като конференцията на председателите на парламентите и конференцията на Комисията по европейски въпроси, известна още като (КОСАК). Навярно ще е необходимо да се развият и някои нови форми на сътрудничество, например между специализираните парламентарни администрации по европейските въпроси.
И на последно място, но не по значение, в новите условия ще трябва да се повиши ефикасността на парламентарния контрол по европейските въпроси. Това е важно, защото нарастването на над националния елемент – законодателния процес и прехвърлянето на компетенции върху институциите на Европейския съюз, особено в областта на правосъдието и вътрешните работи, изискват от националните парламенти да поддържат още по-ефикасна система за наблюдение и контрол.
Ясно изразената парламентарна позиция ще е от полза и за правителството, когато ще трябва да защити позицията на нашата страна, по важни законодателни решения на съвета.
Ако трябва да обобщим, можем да кажем, че, давайки ни нови права, Договорът от Лисабон ни вменява и нови отговорности, на които ние като национален парламент на държава – членка на Европейския съюз трябва да отговорим достойно.
Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи ратификацията на Законопроекта за ратифициране на Договора от Лисабон и ще работи активно за пълноценното използване на новите възможности, които той ни предоставя. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Давам думата на народния представител Волен Сидеров. След него ще говори народният представител Павел Чернев. (Реплика от народния представител Волен Сидеров)
Отново въпрос за подреждането – Павел Чернев е член на Парламентарната група на Български народен съюз, която е пета по ред.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Благодаря Ви, че отново дискриминирахте Парламентарната група на Коалиция „Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате основание, господин Сидеров. Български народен съюз е шести, така че, господин Чернев, Вашият ред остава. Други заявки от Български народен съюз, няма.
Имате думата, господин Сидеров.
Волен Сидеров: Благодаря Ви много.
Дами и господа народни представители, дами и господа министри, господин министър-председател! Дебатите дотук всъщност не бяха дебати. Аз веднага видях кой точно от народните представители е бил комсомолски секретар и е изнасял доклади, в които е възпявал прогреса, световния мир и социалистическия лагер, и Съветския съюз. Същите тези хора сега, дори са със същите униформи, бели якички, застават тук и говорят по същия начин за световния прогрес и мира, само че заменят определението Съветски с Европейски съюз.
Това, разбира се, е умилително да те върнат в младите години, но аз смятам, че ние тук имаме една много отговорна задача. Ние сме български политици, народни представители, избрани тук в този парламент, за да кажем на хората, които са ни избрали какво точно се готви да ратифицира този парламент. Тъй като досега няма никаква яснота по този Лисабонски договор – тук ще опровергая госпожа Грънчарова, която каза, че е направено много. Не, не беше направено много. Има цяло Министерство по европейските въпроси, което не направи достатъчно, за да бъде разяснено на българското население какво представлява договорът, който сега Народното събрание се готви да ратифицира.
Казано накратко и конспективно, този договор създава една свръхдържава – централизирана и бюрократизирана повече, отколкото беше досега Европейската общност.
Преди малко господин Илчев репликира моя колега от Парламентарната група на „Атака” проф. Станилов: „Значи договорът е добър, а вие всъщност не сте против него?” – попита господин Илчев. Не, господин Илчев, този договор не е добър и нашето задължение като български депутати е да покажем точно къде той не е добър, иначе ще бъдем едни съглашатели, които приемат поредната директива, спусната от Брюксел без дори една критична забележка.
Аз смятам, че не е достойно за един български парламент да приеме безкритично договора, който му се предлага, и да го ратифицира по начин все едно това е нещо, което се разбира от само себе си. Това е договор, който те вкарва в задължения, които трябва да изпълняваш като държава. Все едно някой да ти предложи договор, с който ти да подариш апартамента си на някого и да разбереш след това, че си го направил. Нека да бъдем разумни, нека да бъдем внимателни, нека да бъдем отговорни.
Господин Илчев, репликирам и Вас, понеже Вие репликирахте нашето изказване, казвам Ви къде не е добър този договор. Поне осем са пунктовете, по които той не е добър.
Пункт № 1 – създава се пост президент, а това е държавен атрибут. Значи трябва направо да кажем, че ние създаваме нова държава – държавата Европа или нова Римска империя. Нека да го кажем тогава на хората ясно: създава се нова Римска империя с президент, държавен глава и в тази нова Римска империя България вече ще бъде една провинция. Нека това да го кажем ясно, за да не лъжем нашите избиратели в България.
Второ, създава се постът външен министър – също атрибут на държава. Външни министри имат държавите. Значи ние отиваме към създаване на една свръхдържава, която ще бъде централизирана, с пирамидални структура и в нея България губи своя суверенитет. Нека това да го кажем ясно, преди да кажем добро ли е или е лошо. Някои от вас могат да смятат, че това е добро. Аз лично смятам, а и моите колеги от „Атака”, че това е лошо.
Увеличава се бюрокрацията. Тук някой каза колко се улеснявало всичко с този договор. Не е вярно, увеличава се бюрокрацията. Ето тук, в този дебел свитък от хартия ясно се казва, че се създава нов съвет. Освен Европейския съвет се създава нов съвет, който се казва, забележете как: Съветът - с главна буква! Това веднага ме отпраща към асоциации от „Междузвездни войни”, в такива филми – Съветът, Орденът, Ложата. Някъде се създава една ложа, която вече започва да определя какво да се прави в държавите, членуващи в Европейския съюз.
Тук веднага минавам към още една слаба точка, която не видях досега в нито един анализ, тоест анализ нямаше, уви, в нито едно изказване, това е така наречената засилена роля на националните парламенти.
Дами и господа, уважаеми колеги! Напротив, националните парламенти вече стават безгласна буква, която не може да внесе вето и не може да блокира законодателството на Европейския съюз. Това, че сме щели да бъдем информирани, тук беше съобщено от няколко оратори поред като много радостна вест. Извинявайте, то остава и да не бъдем информирани. Остава да се приемат в Съвета, в Ордена нещата и ние да не знаем дори какво се приема. Голяма радост видях тук от някои изказали се, че сме щели да бъдем информирани. Ами и това оставаше!
Но по същество. Националните парламенти не могат да блокират законодателството. Тук господин Червеняков се спря много обширно как можело да се опонира и се създавала специална арбитражна процедура. Да, създава се, но накрая се произнася пак Ложата, Орденът. Съветът с главна буква казва какво да се направи. Значи националният парламент може да каже своето възражение, но не може да сложи вето. Това не е повишаване ролята на националния парламент за мен, това е принизяване на тази роля.
С удивление отбелязах тук как председателят на управляващата партия и премиер на България господин Станишев и представителят на Демократи за силна България госпожа Михайлова произнесоха една и съща фраза: как Европейският съюз ставал по-силен и как се увеличава ролята на националните парламенти. Това не е вярно. Ние трябва много ясно да го кажем на нашите избиратели. Не става по-силен Европейският съюз, защото не се увеличава ролята на представителната демокрация. Това е невярно, това е заблуждение, в което ние въвеждаме избирателите си. Как ще се увеличава ролята на парламентарната демокрация, като вече е отрязана възможността хората да се произнасят.
Преди малко господин премиерът лично каза как, когато Европейската конституция беше подложена на референдум в държавите Франция и Холандия и когато там беше обяснено на населението за какво става дума, хората гласуваха „против”, а ние – каза господин премиерът, може би вече като представител на Съвета, не на Европейския съвет, а на тази структура, която управлява някъде горе във висините – тогава започнахме да търсим изход.
Аз тук питам, господин премиер, от какво търсите изход? Изход от пряка демокрация, изход, който да заобиколи референдума! Защото аз смятам, че този договор трябва да се подложи на референдум. Това е нашето категорично мнение. Преди да бъде ратифициран в тази зала, Лисабонският договор трябва да бъде предложен на гласуване на българските избиратели, те да си кажат думата, след една много добра, пълноценна, разяснителна кампания, разбира се, и те да дадат своя глас дали да бъде ратифициран. Смятам, че това е най-честното и най-демократичното решение. Само че не видях досега никаква нагласа в досега изказалите се представители и на управляващите, и на опозицията, уви, за съжаление.
Затова ние от политическа Партия „Атака” заявяваме, че сме против този договор. Ще гласуваме „против”, тъй като той не е разяснен на хората добре, в него има слаби точки, аз изброих някои от тях, ще продължа по този списък и защото той не е подложен на референдум, на допитване до народа – най-демократичната форма за българските избиратели. След като бъде направено това, нека да бъде ратифициран. Ние самите тогава ще се присъединим към този договор, ако българският избирател каже: да, съгласни сме, той е хубав и трябва да се присъединим. Но задължителното нещо, нашата отговорност е да не заблуждаваме българския избирател, да не му казваме, че това е много хубаво, прекрасно нещо, което затвърждава правата на човека и прочие, трафарети, защото правата на човека са гарантирани в българската конституция, уважаеми дами и господа. Сред вас има много юристи и за мен е неудобно да им казвам това – българската Конституция гарантира правата на човека, на малцинствата, независимо от произход, вяра, етнически, верски и други качества. Така че защо трябва да търсим Харта, която да потвърди права, гарантирани в Конституцията?
Има нещо много важно още, което тук не чух, не беше засегнато почти никак. В този нов договор, обявен като свръхдокумент и невероятно постижение на прогреса, липсва много важно нещо – липсва визия за общата сигурност на Европа.
В принципите на „Атака” е залегнало виждането, че ние сме против военнополитическия блок НАТО, защото той стана ненужен и неадекватен след падането на Берлинската стена. Ние сме за една стъпка изграждане на европейска система за сигурност, която да обединява европейските държави и ако може да не се командва от Вашингтон, Рио де Жанейро или друга неевропейска столица, а да се командва от Европа. За такава система на сигурност в този договор не се говори, няма ясна визия. Тогава каква нова стъпка е, каква нова гигантска крачка напред е този договор, след като той не обхваща нещо много важно – ролята на НАТО, изчерпаната роля на НАТО и отиването към Европейска система за сигурност?
Ето това са критичните ми бележки. Аз съм убеден, че българските политици - и управляващи, и държавници, би трябвало да ги съобщят на Брюксел, когато ни се предостави това дебело произведение за ратифициране. Ние не можем да бъдем безгласни букви. Нека да бъдем достойни, нека да бъдем национално отговорни политици и да кажем ясно на партньорите ни от Европа: ние държим България да бъде суверена държава в общност от суверени държави. Ние държим на това да има партньорство, да има свобода на пътуването, свобода на търговията, но не и пирамидална структура със Съвет, някаква Ложа масонска горе, и президент в сянка, който да определя и да спуска на националните държави какво да правят.
Ето това са нашите критични бележки.
В заключение искам да кажа, че ние държим в един такъв договор да бъдат вкарани християнските ценности като основни ценности, на които се опират европейските народи, защото християнските ценности са създали Европа и държим да има референдум, след което да пристъпим към ратифициране на Лисабонския договор. Тъй като това в момента не се очертава, ние ще гласуваме „против” така наречения Лисабонски договор. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: С това изказване времето на “Атака“ се изчерпа. Господин Сидеров със своето 12-минутно изказване точно изчерпа 12-те минути.
Господин Чернев, ще Ви помоля да изчакате. Думата пожела министърът на външните работи Ивайло Калфин.
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз действително изпитвам известно смущение след изказването на господин Сидеров. Това е така, защото действително изглежда, че усилията да се разбере смисълът на този договор, даже в парламента, не са дали резултат. Господин Сидеров очевидно изобщо не е разбрал за какво става въпрос, въпреки неговата емоционална реч.
Ще Ви кажа и за какво става дума, господин Сидеров.
Волен Сидеров (КА, от място): Моля без обиди! Господин Пирински!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това е констатация, а не обида.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: За тези ложи, съвети или нещо подобно, за което говорите Вие – става въпрос за Европейския съвет, който е и в предишни документи на Европейския съюз също се пише с главна буква. Няма нищо ново в това нещо. Това е Общност на страните членки, които работят на различни равнища – от ръководители на правителства и президенти на равнище министри, на равнище работни групи, на равнище представители в Брюксел. Всичко това се казва Съвет. Досега, както и в бъдеще. Пише се с главна буква. Това не е нова структура, не е ложа, а е начинът, по който работи Европейският съюз.
Ако Вие не разбирате какъв е този съвет, значи не разбирате как работи Европейският съюз. Ако не разбирате как работи Европейският съюз, ми е много интересно как тогава оценявате неговата следваща стъпка, която е този нов договор.
Освен това Вие настоявате да има и референдум, който винаги е едно много хубаво нещо и действително има много случаи, в които хората трябва да си кажат мнението.
Само че след като Вие – ръководител на партия в парламента и депутат в българския парламент, не разбирате за какво става дума, как искате българските граждани да разберат за този договор...
Волен Сидеров (КА, от място): Протестирам, господин председател!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: ... и да отидат на референдум, и да го подкрепят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля Ви, господин Сидеров! Моля Ви!
Волен Сидеров (встрани от микрофоните): Протестирам срещу обидното държание на господин Калфин! Не може пет пъти да повтори...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заемете мястото си! (Народните представители Павел Шопов и Георги Димитров застават до трибуната.)
Волен Сидеров (встрани от микрофоните): Искам извинение от Вас, господин Калфин! Не може да се държите по този начин!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заемете мястото си! Заемете мястото си, господин Сидеров! Моля, не смущавайте заседанието!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: Цитирам Вашите думи, господин Сидеров!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате възможност в края на заседанието за лично обяснение! Знаете много добре правилника! Моля, заемете местата си!
Продължете, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: Благодаря Ви, господин председателю.
Повече няма да се занимавам с господин Сидеров, защото се изнервя днес.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, действително решението, което предстои парламентът да вземе днес, е историческо за България. Ще ви кажа защо, според мен.
За една година България не само стана член на Европейския съюз, не само работи в него, но и участва в изработването на един устройствен нов договор, който променя начина на функциониране на съюза. Това представя изключително различно качество от това, с което сме свикнали през последните години и през всички години на прехода да работим - от една страна, която възприема норми, които вече са създадени, която се готви, която отговаря на критерии, в страна, която участва пълноценно в изработването на новите норми и новите критерии.
По време на преговорите за този договор България отстоя своите национални интереси. Министър-председателят говори за тях, говори и за това, което дава новият договор повече на българските институции, българските граждани и българското общество като възможност да защитават национална политика в рамките на общата европейска политика.
Между другото, нещо друго също се случи с приемането на този договор. България показа, че е един пълноценен член на Европейския съюз, който съумява да съчетае националния интерес с общоевропейския. Не е задължително и не навсякъде националният интерес трябва да се наложи над всички останали и ние така да разбираме ролята си като една активна страна в Европейския съюз. Така не става. Ако искаме да участваме в една общност, то съобразяваме националния интерес с общоевропейския. Точно това се случи и по време на изработването на новия договор.
Договорът действително прави Европа по-силна. Неслучайно това се каза много пъти.
Вярно е, че предшестващият опит, опитът с Европейската конституция не доведе до резултат. Вярно е, че той беше отхвърлен именно на референдуми в две страни членки, между другото две от страните основателки на Европейския съюз. Очевидно е, че Договорът за Конституция, който се подготвяше, отиваше прекалено далеч, беше прекалено амбициозен спрямо това, което можеше да се приеме.
В крайна сметка резултатът е, че Европейският съюз, страните членки и то в разширен състав, в състав от 27, успяха да намерят сили да се разберат за новите европейски приоритети. С Лисабонския договор действително постигнаха огромна част от целите, които бяха заложени в Конституцията. Европейският съюз доказа, че е работещ механизъм, въпреки съмненията на някои, че с разширяването си той ще работи много по-трудно, въпреки съмненията на някои, че с разширяването новите страни членки няма да знаят какъв е европейският интерес и да съобразяват с него своята политика.
Така че това, което се получи с Лисабонския договор, опроверга всички тези негативни очаквания. Той отваря една много широка врата за по-нататъшно сътрудничество именно в съюз на 27 страни, който предстои в бъдеще да се разширява и с повече.
Защо става по-силна Европа? Няколко пъти се спомена, съвсем накратко ще кажа няколко от аргументите. Защото се избира председател на Европейския съюз, който съчетава ротационния принцип, който продължава, с постоянство в провеждането на политиките, защото се избира външен министър на Европейския съюз, който не изземва националната външна политика, но който отговаря на всички тези очаквания Европейският съюз да бъде важен международен фактор, отговаря включително и на очакването на господин Сидеров Европейският съюз да е по-активен в областта на общата външна политика и политиката за сигурност. Именно по този начин се получава това нещо.
Европейският съюз става по-силен, защото механизмът за вземане на решения става по-облекчен, защото до общи решения се стига много по-лесно.
Тук можете да поставите действително въпроса не правят ли компромис някои от страните, съгласявайки на по-лесното вземане на общи решения. Не, защото всяка страна, включително и България, участвайки в Европейския съюз, има интерес той да не е един клуб за разговори, а да бъде силен международен фактор. Така че това облекчаване на вземането на решения и на процедурите е в интерес на всички.
Европа става по-силна, защото става по-демократична, а не за друго. А защо става по-демократична? Защото вече не се говори за граждани на страните членки, в Лисабонския договор се говори за граждани на Европа, за европейски граждани, независимо дали имат френски, български, испански, кипърски или малтийски паспорт; защото европейският гражданин действително е в центъра на правенето на европейската политика и това е залегнало в Лисабонския договор.
Лисабонският договор прави Европа по-демократична, защото действително увеличава правата на националните парламенти в сравнение с това, което е в момента. Те могат да направят много повече, могат да спрат решения, могат да инициират повече решения. Той увеличава права на Европейския парламент, на пряката демокрация в Европейския съюз, на избраните пряко от народа представители, които защитават неговите интереси вече в рамките на целия Съюз, получава повече функции.
Иван Костов (ДСБ, от място): Стига лекции, стига лекции!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: Европа става по-демократична, защото Хартата за правата на човека в Европейския съюз става също задължителен инструмент и той отива доста по-широко, отколкото предвижданията в българската Конституция и закони. Освен това той създава една Общност, създава равни демократични стандарти в цялата територия на Европа.
Законодателната инициатива на гражданите също се увеличава – 1 милион граждани могат да имат законодателна инициатива, могат да предложат закон в Европейския съюз. Всичко това са факти, които показват, че Европейският съюз става много по-демократичен. Той се приближава към гражданите си и именно заради тази по-голяма демократичност става и по-силен.
Така че, уважаеми госпожи и господа, днешната ратификация, с която България би станала шестата страна от 27, които ще ратифицират този договор, действително дава изключително много нови възможности на България, на нейните институции, на нейните граждани именно за защита на националния интерес в рамките на общия европейски интерес. Очаквам, че днес действително България ще бъде шестата европейска страна, която ще е ратифицирала този договор. Благодаря в. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин министър.
Пета по ред парламентарна група е тази на Българска нова демокрация, тя не е заявила друг свой представител; шеста е Българският народен съюз.
Поднасям извиненията си на господин Чернев, че го прегрупирах.
Имате думата, господин Чернев.
Павел Чернев (БНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, почитаеми членове на правителството, гости май не останаха...
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: И камерите работят.
Павел Чернев: Да, работят камерите, за щастие. Дано и да отразят това, което се говори в тази зала.
В тона на изказването на господин Сидеров, моята роля тук, тъй като говорим от едно и също семейство, явно би трябвало да е Дарт Вейдър, симпатичният господин Сидеров ми прилича на Люк Скайуокър. Липсва страшната музика за появата на Дарт Вейдър.
Но да продължим вече по-сериозно.
Господин Калфин, аз също рискувам да си навлека гнева, може би и ругатните Ви, но и аз не разбирам, и аз не разбрах през целия период от подписването в Лисабон на това споразумение до ден-днешен, аджеба, за какво става дума с този договор. Аз разбрах, че той бива много, ама много хвален. Аз разбрах, че никой в България – никой, не беше достатъчно добре информиран и разяснен какво точно ще получи и какво точно ще загуби след подписването на този договор.
Но аз разбрах едно и държа да го споделя с вас, колеги. Аз разбрах, че с подписването на този договор вземането на решение в Европа беше заобиколено и от инструмента на пряката демокрация, какъвто е един референдум и на който първият опит за създаване на нехристиянска и негарантираща правата на отделните нации Европейска конституция претърпя фиаско. И тук наистина изходът беше намерен с подписването на този договор – подписването му от политическите елити някъде на тайно, някъде натясно (смях в залата), да не продължавам с определенията.
Да, хубаво е Европа да се обедини под някакви признаци. Никой от нас не спори по това. Хубаво е обаче Европа да се обедини по основния признак – признака на християнството като солта на Европа. Тук ще си позволя да повторя вече казаното. Защото и аз вярвам в това. Избягването от този принцип аз считам за некоректно политическо поведение от страна на днешните европейски политически елити. Подчертавам, днешните! Защото по мое убеждение това, което днешните елити считат за правилно, за хубаво, това, за което оттук се леят дитирамби часове и часове наред, всъщност според мен не е толкова добро. Защото наистина в този договор няма визия за европейската сигурност.
И ако някой твърди, че Европа стана по-силна, аз питам: след като Европа стана по-силна, какво направи по въпроса за Косово силната Европа - силната Европа, която остави други неевропейски фактори да решават вместо нас? Именно в такава Европа бих искал и аз да живея.
Аз наистина бих подкрепил един такъв договор, приет след референдум. Тогава „Глас народен – глас Божи!”. Аз не виждам какво страшно има и защо предизвикваме такъв гняв, когато в крайна сметка това е храмът на политиката. Тук трябва да има дебати, трябва да има различни мнения и когато се изкаже едно противно мнение, аз считам за неоправдан гняв, укор: „Ето, ти не мислиш като нас, хайде сега да те ударим с папката по главата!” (Реплика на министър-председателя Сергей Станишев).
Нека наистина да дебатираме. Защото, уважаеми господа, дори и свободолюбието, дори и либерализмът, когато започнат да използват принципа на потискането над инакомислещия, се превръщат в нещо грозно. С това ще завърша своето изказване.
Аз ще преценя дали да подкрепя този договор.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Подкрепяш, подкрепяш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Чернев.
Министър-председателят Сергей Станишев пожела думата, след него ще говори господин Йордан Бакалов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Папката съм я оставил там, господин Чернев, на мястото, където седя.
Но аз се радвам, че дебатите действително се съживиха и изостриха в някакъв смисъл. Това е нормално, закономерно. Това действително е част от демокрацията в България, в българския парламент.
Но има едно принципно противоречие, струва ми се, в това, което се чу от опонентите на Лисабонския договор. От една страна, се говори за заговор на елита, за това, че отстъпваме националния суверенитет. От друга страна, заявява се, че Европа трябва да става по-силна по отношение на външната политика, политиката на сигурността, и това не е постигнато, и трябва да е способна да бъде по-единен фактор. Не може едновременно да казваш, че прекалено много се отива към интеграция, прекалено много пълномощия се отстъпват на европейски институции, макар и много по-демократични, отколкото досега, и същевременно да казваш: „Европа няма достатъчната сила, сплотеност и единство за такава външна политика”, за да не се командва, както каза господин Сидеров, струва ми се, от Вашингтон или от Рио де Жанейро.
Искам само отново да се върна към развитието на европейския проект. Защото той има своята еволюция. Европейската общност стартира от едно обикновено споразумение, свързано с металургията, с въглищата като чисто търговско в известен смисъл споразумение и стигна до сегашния етап. Започна се от няколко държави само и се стигна до 27 страни – членки на Европейския съюз. Но основното, което винаги е било водещо в развитието на европейския проект, това са принципите на демокрацията, правовата държава, социалната пазарна икономика, солидарността между страните членки, мирът на европейския континент и със съседите на Европейския съюз.
Съвсем закономерно е с новите предизвикателства да се търсят и нови фундаментални рамки чрез нов договор за работата на Европейския съюз и нови инструменти за по-голяма ефективност – това, към което апелира и господин Сидеров, впрочем, за по-голяма ефективност на Европейския съюз, в това число по отношение на външната политика и политиката на сигурността. Няма това как да стане, ако всички държави казват: „Моят личен интерес е най-голям и не ме интересуват интересите на всички”.
Но нека да погледнем върху това какво се случва по света. Дори най-големите европейски държави и като територия, и като население, и като икономики са малки в световен мащаб. Малка е Германия, Франция и Англия в сравнение с Китай или Съединените американски щати, или Индия. Да не говорим за България – колко малки сме ние в световен мащаб, и единственият начин, аз в това съм убеден, ние да отстоим и нашата национална идентичност, и нашия национален интерес – икономически, политически и културен, чрез отстояване на тези интереси е в обединена Европа, която е достатъчно вътрешно интегрирана и достатъчно ефективна.
Отправиха се критики и по начина на вземане на решения и работата на институциите на Европейския съюз. Дълги години това е основна критика от гражданите на Европа, че Европейският съюз е прекалено бюрократизиран и се вземат решения, които трудно се обясняват. Това е факт в немалка степен. Затова са намерени механизмите, инструментите и гражданите чрез един милион подписа да инициират ново законодателство в Европейския съюз, и националните парламенти да имат по-голям контрол и инициатива за общоевропейски решения и много други конкретни инструменти за по-голяма прозрачност. И Европейският парламент, който е единствената институция на Европейския съюз, пряко избирана от гражданите на Европа на всички страни, да има законодателни решения. Впрочем България не само запази, а и увеличи своята относителна тежест в Европейския парламент чрез Лисабонския договор, ако говорим за национални интереси.
Факт е, че един такъв договор – толкова сложен, толкова голям по обем, трудно се обяснява в обществото, защото хората са загрижени от ежедневието си, от това какво се случва в икономиката, социалната сфера, в политическия живот на всяка страна. Прекалено далеч изглеждат общоевропейските проблеми, но те рефлектират върху всяка една страна. И когато говорим за референдуми, на всички им е ясно, че във Франция и Холандия не гласуваха срещу конституционния проект, гласуваха по отношение на вътрешнополитическите си промени. И конституционният проект стана жертва на вътрешнополитически проблеми. Това е рискът от референдум по такива общоевропейски въпроси.
Затова повечето страни, с изключение на Ирландия, са решили ратификацията да се извършва чрез националните парламенти, защото в противен случай какъв е рискът?
Добре, Вие говорите, че Европа трябва да бъде по-силна като обща, обединена Европа. Но, ако се провали поредният вариант с референдуми, къде отиваме за следващите 10-15 години? Европейският съюз постоянно ще бъде в криза – политическа и институционална. Няма да е способен да произвежда политики за гражданите на Европа, докато другите – Съединените щати, Китай, Русия и Индия са много по-централизирани, това са единни държави. Ние не сме, ние сме съюз на независими страни, всяка със своите интереси, но имаме и голям общ интерес.
И как виждате да се постигне компромис между 27 страни – различни по размер, по икономическо развитие, по конкретни виждания за степента на вътрешна интеграция, с различни политики, ако няма взаимно съгласие и компромиси?!
Искам да подчертая още веднъж. Ние винаги говорим много за нашия суверенитет, за това как сме били под крилото на Съветския съюз, сега се променяло само наименованието – Европейски съюз. Но, отстъпвайки част от нашия суверенитет, което е факт, всъщност ние придобиваме суверенитет над всички останали страни – членки на Европейския съюз. И Европа, европейският проект не може да се развива по принцип, ако всеки гледа само в своя тесен път. Накрая всички ще бъдат губещи – и германци, и французи, и българи, и гърци – всички, защото всички сме прекалено малки. Само заедно с общи принципи, общи инструменти, чрез търсене на общия интерес можем да вървим напред, Европа да стане по-силна икономически, по-силна по отношение на външната политика и политиката на сигурността и да отговори на интересите на всички граждани на Европейския съюз.
Така се работи в Европейския съюз. Смятам, че Договорът от Лисабон действително отговаря на нуждите на новия етап на развитие на Европейския съюз, който стана от 15 на 27 страни, който се сблъсква с проблеми на световната енергетика и има нужда от обща политика в тази област, с промени в климата, с нуждата да се защитят интересите на гражданите в тяхната сигурност, срещу трафика на хора, темата за миграциите, които теми не са били на дневен ред преди 10-15 години с такава острота. Затова е нужен и Лисабонският договор! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин премиер.
Давам думата на народния представител Йордан Бакалов.
Йордан Бакалов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! На 11 май 2005 г. Народното събрание ратифицира договора, с който на 1 януари 2007 г. България се присъедини към Европейския съюз. Това беше каузата на Съюза на демократичните сили и на всички онези, които както някога нашите възрожденци, искаха и българският народ да е равен сред другите европейски народи. „Пътя изминахме, вярата опазихме” – казва апостол Павел.
Днес ние участваме в реформата на Европейския съюз като една от неговите страни членки, защото ние, българите сме европейци.
В началото на европейското обединение на конгреса в Хага през 1948 г. България не участваше. Участваха няколко български емигранти, които представляваха другата България. Тогава българският народ беше лишен от възможността, която даде на другите европейски народи интеграцията, заради режим, наложен му от чужда военна сила. На конгреса в Хага основателите на Обединена Европа оставиха празните столове за България.
Дойде денят, в който местата, запазени за България, вече се заеха.
Днес ние от Обединените демократични сили ще подкрепим Договора за ратифициране на Европейския съюз. Но както и в случая с Европейската конституция, така и сега констатираме, че управляващите не сметнаха за необходимо, колкото и да им беше трудно, да включат и обществото в дебатите по време на избирането и изработването на документа. Българският народ не знае какво съдържа същинският договор.
Тук бих цитирал психолога на българите Алеко Константинов, който някога беше възкликнал с горчивина: „Европейци сме, но не дотам”.
Не можем да продължаваме по този начин.
Въпреки всичко обаче ние приветстваме Лисабонския договор, защото той гарантира много повече права на гражданите и ограничава безотговорността на управляващите, независимо кои са те. Този договор вече ще се нарича договор за функционирането на Европейския съюз. Регламентирането на функционирането на Европейския съюз беше крайно належащо, предвид решението му от последните години.
С Лисабонския договор Европейският съюз става правен субект. Вземането на решенията в него става по-ефективно, а функционирането му става много по-ясно и много по-прозрачно. Ние подкрепяме договореността Европейският съюз вече да има постоянно действащ президент на Европейския съвет с мандат, който да е независим от една отделна страна членка. Подкрепяме и създаването на поста върховен представител на Европейския съюз по вътрешните работи и политиката на сигурност, както и клаузата, която отваря пътя за изграждането на обща отбрана. Така Европейският съюз ще стане по-ефективно действаща общност в световен аспект.
Създаването на европейски прокурор от друга страна ще даде възможност престъпленията вътре в Съюза да се преследват много по-ефективно, особено в случаите, когато са засегнати финансовите интереси на Съюза, както и в случаи на транснационална престъпност.
Убедени сме, че създаването на наказателни процедури, провеждани от европейски органи, е нещо, което се подкрепя и от българските граждани, които виждат в това безпристрастен коректив на националното ни правораздаване.
Ние подкрепяме и разширяването на правомощията на Европейския парламент, чиято тежест в европейската архитектура се изравнява с тази на Съвета на министрите, тоест с органа, представляващ правителствата на страните членки. Така гласът на гражданите на Европа ще се чува много по-силно.
Процедурата по съвместно вземане на решения на Парламента и Съвета се разширява значително с още няколко десетки области, в които мнението на Парламента ще е решаващо и ролята на евродепутатите ще е още по-значима. Заседанията на самия Съвет на министрите вече ще са открити, а гражданите ще имат правото да искат от Европейската комисия да създава европейски законопроекти по определени теми, смятани за важни.
Евроизборите ще стават все по-политизирани, защото от техния резултат ще зависи кой персонално ще участва в Европейската комисия.
Националните парламенти също увеличават тежестта си. Ако над една трета от парламентите на страните членки възразят срещу предложенията на комисията, изземваща национални компетенции, или дори една четвърт в областта на правосъдието и вътрешните работи, то комисията е длъжна да ревизира становището си. Въпреки че този договор отменя правото на вето на една отделна страна в повечето области, остава една област, в която то остава и решенията се вземат с консенсус. Това е финансовата рамка на бюджета на Европейския съюз, защото интересите на мнозинството не могат да смачкат малцинството или дори един-единствен член на общността.
Този принцип е един добър урок и за българската общност, която има нужда от по-голяма социална сплотеност и солидарност. Европейският съюз е не само съюз на държави, той е съюз и на ценности. Затова Договорът от Лисабон обвързва правно страните с Хартата за фундаменталните права на Европейския съюз, приет в Ница през 2000 г. Така правата на всеки отделен европеец получават много по-силна защита. С този договор Европа става и Европа на гражданите.
Благодарение на всички онези, които през 1989 г. застанаха пред синьото знаме на Европейския съюз, стана възможно България да стане член на същия съюз.
Георги Божинов (КБ, от място): Не само на тях.
Йордан Бакалов: Това беше не само наша мечта, но и желание на останалите европейски държави. Европейското членство ни дава големи възможности, но от личната активност на всеки български гражданин зависи дали ще се възползваме от тези възможности. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Давам думата на народния представител Йордан Величков.
Йордан Величков (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Обединението на Европа е една велика идея, вдъхновявала някой от най-великите умове и световни личности в продължение на столетия. За да се стигне до практическото осъществяване на тази мечта, европейските народи трябваше да заплатят най-високата цена в човешката история – смъртта на десетки милиони жертви и безпрецедентни по мащаби на унищожение материални и културни ценности.
Една от най-важните цели в Лисабонския договор е изграждането на Европейския съюз като сериозен политически фактор в международните отношения. Икономическата мощ и интелектуалният потенциал на Европейския съюз не отговарят на международната му тежест. Това може да стане само чрез обща външна политика. Първата решителна крачка в това отношение е направена с институцията Върховен представител на Съюза за външна политика и политика по сигурността. Появата на Европейския съюз на международната сцена с една координирана външна политика, ще наложи европейския континент като един от основните фактори на световните процеси и в международните отношения. Това особено се налага в днешната международна действителност, когато все по-осезаемо светът се нуждае от още един сериозен играч и балансьор на международната сцена. А всички знаем, че това наистина е наложително.
Интересите на сравнително неголемите по население и територия европейски държави могат да бъдат успешно отстоявани в сблъсъка с мощните, както и с бързо развиващите се държави само в тесен съюз, максимална координираност и съвместна външна политика.
Когато говорим за единна външна политика, трябва да подчертаем, че Европейският съюз е първият съюз, чиято философия на външната политика е коренно различна от досегашния вековен подход в международните отношения. За първи път държави от цял един континент категорично осъждат силата като подход за решаване на международните спорове и конфликти и залагат изключително на дипломацията, на диалога, на мирните способи. Няма друг регион и друг континент така миролюбиво настроен, както Европа. За първи път един континент в хилядолетната история над шест десетилетия живее в мир.
Лисабонският договор не е съвършен. Има и очевидни пропуски. Вероятно бъдещото сътрудничество ще наложи допълнителни корекции и промени. В този вид обаче, в който е, ние сме задължени да проявим необходимата гъвкавост за отстояване на нашите национални интереси. Досегашната ни скромна практика показа, че България има такива интереси, чиято защита зависи преди всичко от българската страна. А такива ще има немалко и в бъдеще. Абсолютно недопустимо е например една суверена и уважаваща себе си държава да търпи група озлобени антибългарски елементи от Скопие, които десетилетия провеждат една безпрецедентна по мащаби и жлъчна антибългарска кампания, каквато нито една европейска държава не е водила срещу друга държава през последното столетие. А още повече, че тези антибългарски елементи доминират в тази държава, която иска да стане член на една демократична общност на народите от Европа. Недопустимо е България да допусне за съюзник не само безскрупулните фалшификатори, но и клептоманите на българската история. Нека в това отношение се поучим от нашите съседи гърците.
В заключение бих искал да подчертая, че депутатите от Съюза на патриотичните сили „Защита” ще подкрепим Лисабонския договор с препоръката и категоричната претенция към сегашното и бъдещи правителства за отговорна и достойна, а не безлична и сервилна политика и поведение в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Величков.
Две уточнения, уважаеми колеги, за хода на нашето заседание.
Има още четири заявили желание за изказване народни представители след народния представител Георги Близнашки. Това са народните представители Несрин Узун, Станимир Илчев, Филип Димитров, Николай Камов. Така че ви моля да изслушаме колегите с нужното внимание. От гледна точка на времето може би малко ще прехвърлим 14,00 ч. Ако е нужно мога и аз да направя процедурно предложение да изчерпим точката от нашия дневен ред, включително и с гласуване, преди да прекратим заседанието си.
Има и още един момент – от журналистите, отразяващи работата на днешното пленарно заседание, има желание да се направи снимка в края на заседанието, която да е достатъчно представителна. Бихме могли да я направим и пред сградата на Народното събрание. Обръщам се и към президента на Републиката, който следи заседанието, навярно и господин Станишев ще бъде тук – след края на заседанието да направим една снимка пред сградата на Народното събрание.
Давам думата на господин Георги Близнашки.
Георги Близнашки (КБ): Уважаеми господин председател, господин президент на Републиката, господа и госпожи министри, уважаеми дами и господа народни представители! Призовани сме да обсъдим и да ратифицираме Лисабонския договор – един договор, който е продукт на изключително тежък компромис в резултат на мъчителни преговори след неуспешните референдуми по Конституционния договор в две от държавите, учредителки на Европейския съюз – Франция и Холандия. Може да се каже, че Лисабонският договор е продукт на една спасителна операция, предприета от германското председателство на Европейския съюз – един компромис, който в една или в друга степен възпроизвежда основните положения на Конституционния договор, но с голямата уговорка, че решението е този договор да бъде ратифициран от националните парламенти в повечето европейски държави. Тоест няма да се постави на обсъждане и гласуване от европейските граждани.
И тук веднага се отваря един огромен дефицит на легитимност, тъй като функциите и правомощията на Европейския съюз се укрепват, засилват се, очакванията са още по-големи, отколкото досега. И заедно с това европейските граждани не са призовани да дадат своето доверие и подкрепа за новата институционална рамка на Европейския съюз. И това не е случайно, защото става дума за един драматичен момент от историята на Европейския съюз, един момент, в който се прави опит икономическата общност – най-мощната, най-влиятелната, най-успешната икономическа общност, създавана някога в света, да прерасне в политическа общност. И това раждане се оказа изключително трудно, изключително болезнено, изключително мъчително.
Казват, че над 90% от съдържанието на Договора за Конституция се възпроизвежда в съдържанието на Лисабонския договор. Същевременно обаче трябва да си дадем сметка, че по редица въпроси се прави крачка назад. Тоест Европейският съюз остава в рамките на своята конфедерална природа и няма да бъде направена голямата крачка към общоевропейската федерация. И обръщайки се назад, трябва да кажем в критичен дух, че Европейският конвент, който предизвика толкова много надежди преди няколко години, не можа да изпълни докрай своята мисия. И неслучайно представителите на държавите членки тогава не успяха да постигнат съгласие относно смисъла и съдържанието на европейското общо благо. Едни поддържаха, че онова, което ни обединява, е европейският начин на живот, докато други настояваха да бъде подчертана ролята на европейския и социален модел.

Европейският конвент стана жертва до голяма степен на неолибералните нагласи на мнозинството в него, за да се стигне до формирането на онази цел, която сега е отпаднала от Лисабонския договор – целта за създаване на единен пазар, със свободна и ненарушима конкуренция. Та може ли да се създава политическа общност на основата на конкуренцията? Хората се обединяват, за да живеят заедно и да проявяват солидарност едни към други, а не да се конкурират в рамките на една политическа общност.
Неслучайно освен забранената дума „федерация”, имаше и много други забранени думи, като думата „защита”. Европейският съюз не пое ангажимента да осигурява защита на своите граждани. Сега тази идея намери отражение в Лисабонския договор, но, както се казва, след дъжд качулка.
Не намери въплъщение идеята за солидарността между европейските народи. Чак сега в Лисабонския договор става ясно, че е нужна солидарност, особено при терористични атаки и тежки природни бедствия.
Най-сетне, но не и по значение, Европейският съюз, който има претенцията да играе ролята на ключов геополитически фактор в международните отношения, не успя да очертае собствените си териториални предели. А няма съмнение, че тези предели във висока степен ще предопределят природата на Съюза.
Обръщайки се назад, трябва да кажем ясно, че все още не е избистрена докрай европейската идентичност. Тези неща занапред ще трябва да стават и с нашето активно българско участие.
В Лисабонския договор, разбира се, има редица постижения и аз бих искал да обърна внимание върху обстоятелството, че що се отнася до въпроса за целите и ценностите, те са значително по-добре и по-сбито формулирани. Това е важна крачка напред.
В крайна сметка става ясно, че хората се обединяват в политическа общност, за да живеят заедно, за да преследват общи цели, да изповядват едни и същи ценности.
Аз съм измежду онези, които смятат, че стана добре, че беше отклонено внушението, подето от Полша, но направено от Ватикана, да се запише особената роля на християнското наследство. В крайна сметка Европейският съюз не е религиозна общност, а общност на граждани, свободни и равноправни, граждани със своето човешко достойнство, вяра в свободата, равенството, справедливостта, демокрацията и господството на правото.
Голяма крачка напред представлява придаването на правна сила на Хартата на основните права на Европейския съюз - един от най-драматичните въпроси по време на последните преговори в навечерието на подписването на Лисабонския договор. Тази Харта дава ново самочувствие на европейските граждани, придава смисъл и дълбочина на идеята за европейско гражданство. Където и да се намира човек на Европейския континент, той ще може да се позовава на еднакви за всички правни стандарти.
Особено искам да подчертая значението на Дял ІV от тази Харта, озаглавен „Солидарност”, в който са очертани правата на трудовите хора, на трудещите се. Това е друга голяма крачка напред към постигане на една социална Европа, Европа, която си поставя за цел да постигне пълна трудова заетост – изключително тежка, но амбициозна и благородна цел.
Що се отнася до институционалната рамка, няма никакво съмнение, че тя е усъвършенствана и може би това е едно от най-ценните постижения на Лисабонския договор. Няма нищо страшно в обстоятелството, че ще има председател на Европейския съюз, избиран с определен мандат, защото това означава, че Европейският съюз ще може да преследва дългосрочни цели и ще има приемственост в провежданата политика.
Съжалявам само, че новата институция, така нареченият външен министър, е преведена на български език неправилно - като върховен представител по въпросите на външната политика и политиката по сигурността, но всъщност става дума за висш, а не върховен представител. Това създава само излишни опасения. Нека да напомним, че външната политика си остава междуправителствена материя. Това няма да бъде материя, по която ще се вземат решения на наднационално равнище с квалифицирано мнозинство.
Бих добавил още, че въпросите на националната сигурност си остават и занапред от изключителната компетентност на отделните национални държави.
Много добре е, когато казваме, че заседанията на Съвета на министрите се отварят. Тоест когато Съветът заседава като законодателен орган, той ще го прави публично, което означава, че решенията ще се вземат в резултат на дискусии, в резултат на съпоставяне на аргументи за или против едно или друго решение, а не в резултат на задкулисни договаряния – договаряния, при които обикновено по-големите и по-силните вземаха връх над по-слабите и по-малките. В този смисъл отварянето на дейността на Съвета на министрите има своята демократична ориентация.
Едно от най-важните нововъдения, които трябва да бъдат подчертани, е обстоятелството, че Европейският съюз ще предлага оттук насетне председателя на комисията с оглед на съотношението на политическите сили в Европейския парламент, което означава, че очакването е, че дейността на Европейския парламент ще се политизира и динамизира. Ясно ще се очертаят мнозинството и малцинството, ще има съревнование на политически идеи, на политически линии. Това означава слагане на край на практиката на договаряне, задкулисно договаряне и търсене на безкрайни компромиси по едни или други въпроси, които много често далеч не отговарят на интересите на европейските граждани.
Ние тук трябва да сме наясно със ситуацията, че подозренията, които съществуват в редица части на Европа, по отношение дейността на европейските институции, включително и Европейския парламент, далеч не са безоснователни. Защото е ясно, че на европейско равнище – там, в Брюксел, много лесно се оказва въздействие от страна на лобистки групи, от страна на мощни, организирани индустриални и други интереси, въобще всякакви корпоративни интереси.
Това са реални проблеми и аз вярвам, че с настъпилите промени, които се внасят в институционалната рамка, тези проблеми ще получат ново решение, ще се отиде към по-различна практика, която ще вдъхва повече доверие на европейските граждани, че избираните от тях европейски институции, пратениците, които те изпращат в Брюксел, ще действат в интерес именно на обикновените хора, на гражданите на Европейския съюз.
Тук веднага трябва да кажа, че по много въпроси, съпоставяйки нашата Конституция – Конституцията на Република България от 1991 г., с Хартата на основните права, можем да стигнем до заключението, че нашата Конституция напълно се вписва в най-напредничавите тенденции в развитието на европейския конституционализъм. На нас няма да ни се налага да правим съществени изменения по този повод.
Вярно е и друго. За съжаление, две страни си извоюваха правото да излязат, тоест Хартата за правата да не се прилага по отношение на тях – Великобритания и Полша. Това е много опасна тенденция, защото създава предпоставките за различни правни режими.
Днес твърде много се говори за засилената роля на националните парламенти и принципа на субсидиарност. Концепцията за субсидиарността предполага, че всяка общност сама ще решава своите проблеми и ще търси помощ и съдействие от по-голямата общност, от която тя се явява съставна част, неразделна част, само когато не може сама да се справи с проблемите си. Иначе казано, този принцип, изрично формулиран при определянето, очертаването на компетенцията на Европейския съюз, е от огромно значение за бъдещата еволюция на тази общност.
Защото става дума за това, че Европейският съюз трябва да символизира целите, които са общи за всички, без да измества или да заличава целите, които са характерни за всяка една държава членка в нейната собствена еволюция и политика.
Така че създаденият механизъм за контрол - предварителен политически контрол и последващ съдебен контрол, създават предпоставки за отстояване на националната идентичност и на националните интереси. И аз се надявам, че нашият парламент ще съумее да се справи с новите задачи, които се поставят пред него.
Няма никакво съмнение, уважаеми дами и господа, че един силен Европейски съюз ще създаде една нова международна обстановка. Защото той ще доведе до един по-различен и по-справедлив многополюсен правов ред, един нов свят. И колкото по-скоро Европейският съюз постигне своята вътрешна консолидация и заиграе активна роля на международната арена, толкова по-добре както за стария континент, така и за целия свят.
В заключение искам да кажа, че няма никакво съмнение, че задълбочаването на интеграционните процеси отговаря изцяло и напълно на нашите собствени, български национални интереси. Ето защо аз ви призовавам да подкрепим, масирано да подкрепим ратификацията на Лисабонския договор, защото по този начин ще покажем в една тежка ситуация, в една кризисна ситуация, че европейската идея е жива, че общото бъдеще на европейските народи е светло бъдеще, то е неразделна част от еволюцията на Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Близнашки.
Уважаеми колеги народни представители, за да бъдем коректни, нека да гласуваме процедурното предложение заседанието да продължи до изчерпване на работата по точката, която разглеждаме. След това, ако има допълнителни желания за лични обяснения, ще има и тази възможност, и чак тогава да закрием заседанието.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 132 народни представители: за 130, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Има думата за изказване господин Несрин Узун.
Несрин Узун (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Взимам думата с ясното съзнание, че повечето неща във връзка с Договора от Лисабон са казани и че едва ли има нещо ново, което може да се каже. Но аз бързам да кажа, че Движението за права и свободи ще подкрепи ратификацията на договора, защото с тази ратификация ние ще направим една от най-важните крачки в европейската интеграция.
В исторически план той е поне толкова значим, колкото Договорът от Маастрихт от 1991 г ., който въведе единната валута и установи предварителни разпоредби за политиките по отношение на външните работи и сигурността и за сътрудничество в областта вътрешен ред и правосъдие.
Споразумението по новия договор ще отбележи края на фазата на противоречивата политическа интеграция, която започна с Конвенцията по Хартата на основните права през 1999 г. и след това беше доразвита в Договора от Ница, Декларацията от Лаакен, Конвента за бъдещето на Европа, Договора, създаващ Конституцията на Европа, и т.н.
Уважаеми колеги, основните претенции, послания и очаквания на гражданите на Съюза към бъдещото развитие на Европейския съюз, идентифицирани по време на широкия обществен дебат, който се получи в така наречения период за размисъл, последвал, разбира се, неуспешните референдуми за приемане на Конституционния договор във Франция и Холандия през 2005 г., най-общо се свежда до: на първо място, конкретни резултати; на следващо място, по-добра комуникация и по-голямо участие на европейските граждани в процеса на взимане на решения.
Разбира се, тези очаквания не са нови. Още при изготвянето на Договора за Европейския съюз от Маастрихт основното послание на европейското обществено мнение към европейските политици е преодоляването на така наречения демократичен дефицит на Европейския съюз и всички последващи изменения на учредителните договори неизменно си поставяха тази цел.
Един от отговорите на Договора от Лисабон за нейното постигане се съдържа в отредената нова роля на националните парламенти на държавите членки в европейските процеси.
Договорът от Лисабон за първи път формално закрепва националните парламенти като елемент от представителната демокрация, върху която се основава функционирането на Съюза, като им предоставя различни правомощия, сред които и колективен способ да оказват въздействие върху законодателния процес в Европейския съюз.
Драги колеги, съвсем накратко бих искал да обърна внимание на някои от основните моменти в отредената нова роля на националните парламенти на държавите членки.
На първо място, това е правото да получават информация за законодателната дейност на Европейския съюз. Договорът от Лисабон улеснява достъпа на националните парламенти до цялата информация, съпътстваща законодателния процес в Европейския съюз, като задължава институциите пряко и своевременно да им предоставят изготвените от тях документи без посредничеството на правителствата на държавите членки, какъвто е действащият режим. Реализирането на това правомощие на националните парламенти се конкретизира в разпоредбите на Протокола относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, уреждащи задълженията на отделните европейски институции в този контекст.
Съществено е да се отбележи, че проектонормативните актове ще се изпращат на националните парламенти във възможно най-ранния етап на процеса на взимане на решение.
На следващо място, националните парламенти като гарант за спазване на принципа на субсидиарност. В съответствие със сега действащия режим единственият начин, по който националните парламенти в държавите членки могат да оказват влияние върху законодателният процес, е чрез наблюдение и политически контрол върху работата на собствените си правителства във връзка с отстояваните от тях позиции в рамките на Съвета.
Въведената от Договора от Лисабон публичност на заседанията на Съвета при осъществяване на законодателната дейност дава възможност на гражданите на Европейския съюз, включително и на националните парламенти, да следят непосредствено позициите и поведението на своите правителства и евентуално да оказват политически натиск върху тях за подходящо гласуване в Съвета.
Новост в Договора от Лисабон е признатото и нормативно закрепено право на националните парламенти на държавите членки да упражняват пряк политически контрол върху съответствието на законодателните предложения на комисията с принципа на субсидиарност чрез въведения механизъм за ранно предупреждение като елемент на системата за гарантиране на неговото спазване.
Тъй като една от основните цели в реформата на Европейския съюз, реализирана посредством Договора от Лисабон, е да се доближават гражданите до процеса на взимане на решения в Европейския съюз и след като очевидно националните парламенти са по-близо до гражданите на Европейския съюз отколкото европейският законодател, логично е предоставената на националните парламенти компетентност да се произнесат по субсидиарността. Общоприето е схващането, че принципът на субсидиарност е политически принцип и затова Договорът от Лисабон снабдява националните парламенти със средства за политически контрол за неговото съблюдаване.
На следващо място, това е правото на националните парламенти да участват в механизмите за оценка на изпълнението на политиката на Европейския съюз в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.
На следващо място, това е правото да участват в процедурите за ревизия на учредителните договори по чл. 48 от Договора за Европейския съюз.
На следващо място, правото да бъдат информирани за постъпили молби за присъединяване към Европейския съюз, правото на участие в междупарламентарното сътрудничество и т.н.
Накратко, направеният от мен по-горе преглед сочи, че реформата, осъществена с Договора от Лисабон, създава нормативни предпоставки за засилване на влиянието на националните парламенти на държавите членки в процеса на вземане на решения в Европейския съюз и за повишаване демократичната легитимност на Съюза. Въпрос на бъдеща практика е, колеги, дали очакванията, произтичащи от новата роля на националните парламенти, ще се оправдаят.
За българското Народно събрание като парламент на новоприсъединила се държава членка участието в процеса на вземане на решения в Европейския съюз ще е сериозно предизвикателство, свързано с необходимостта от решаването на проблеми от различно естество, за които няма да имам време да спомена.
Но това, уважаеми госпожи и господа, е преди всичко въпрос на изграждане на нова култура на взаимодействие между национален парламент и правителство, от една страна, и европейските институции, от друга страна, в тези нови условия.
Желая успех на всички в това ново начало и ви благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Узун.
Думата има народният представител Станимир Илчев.
Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри! Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори ще подкрепи безусловно и без съмнения Лисабонския договор, внесения законопроект, по много причини, повечето от които на вас са толкова добре ясни, както и на нас. Част от тях са хронологически, исторически причини.
През целия мандат 2001-2005 г. Национално движение Симеон Втори в съюз с Движението за права и свободи, по време на тогавашното правителство, свърши огромна работа, за да се реализира една от националните приоритетни цели – пълноправното членство в Европейския съюз. От предишния кабинет ние заварихме нелошо наследство, но като всяко наследство не беше достатъчно то само да се пази, а беше важно да се умножава и то многократно.
През този период бяха положени огромни усилия и в изпълнителната, и в законодателната власт, и в неправителствения сектор, така щото българското законодателство ускорено да се хармонизира с европейското, една по една да се затварят преговорните глави, да се внесат в българската среда много практики, процедури, инструменти и форми на действие, които дотогава или нямаха прецедент, или бяха в зачатъчно състояние. Така стигнахме до приемането ни в Европейския съюз и страната получи своята пълна еманципация в рамките на европейския континент и в рамките на модерната световна политика.
Промененият международен статут на България започна да произвежда дивиденти, които естествено не бяха нито толкова много, нито ставаха толкова бързо и това даваше основание на силите на антиевропеизма, на силите на ксенофобията, на мизантропското мислене, на локалното мислене непрекъснато да отправят апострофи и към тогавашното, и към сегашното правителство. Излишно е да подчертавам, че такъв стил на поведение не е полезен за българското общество.
Какво тези сили внушават на българското общество днес? Че продължава да се извършва някаква мистификация с националните интереси, а практиката показва, че става точно обратното – че българският национален интерес е някъде в подножието на група хегемонистични държави в Европа. Практиката показва, че става обратното.
Представител на тези сили навремето твърдеше, че Европа върти много добър бизнес с Либия и затова няма да обърне внимание на едно от нашите тежнения тогава - освобождаването на сънародниците ни от Либия. Да, но това стана факт именно след приемането ни в Европейския съюз, именно с обединяването на усилията на основни европейски държави и лично от представителите на Франция. Ето го духа на солидарност, превърнат в практика. Нарочно давам по-изолиран, по-специфичен и, надявам се, пример, който няма да се повтаря, за да стане ясно, че в Европейския съюз отношенията не се изчисляват само в милиони и милиарди евро, те не се изчисляват само с обема на разменената документация и кореспонденция, нито само с проверките на ОЛАФ. В Европейския съюз философията на солидарност се защитава всеки ден и тъй като това е всекидневие, то някак си не носи романтизма на еднократните героични актове, към които ни призовават някои кръгове и в България, и в част от другите държави – новоприети членки.
Коя категория политици и общественици визирам? Една категория, в която можете да откриете усреднения тип на така наречения националист. Една категория, която изобилства от декласирано мислещи индивиди. Една категория, която желае да се самозатвори, но да не бъде сама в своята самозатвореност, а да бъде последвана от цялото общество. Излишно е да подчертавам, че такава група хора в нито едно общество, камо ли в общество, което е равноправен член на Европейския съюз, няма особено дълга перспектива. Но защо е важно да се опонира с представителите на това мислене? (Реплика от КА.) Важно е, защото тяхното пребиваване в политиката е симптоматично за тенденция, която може да остане недоразвита, но която при определени кризисни обстоятелства може да избуи, да обърка ритъма, по който се движи една държава, да го смути и да направи дори усилия да му придаде обратим характер.
Слава Богу, случаят не е такъв. Затова аз се доверявам, и то за първи път, изцяло на юристите, които днес много старателно, много пунктуално ни обясниха как Европейският съюз вече се превръща в юридически правосубект, как многоетажното надграждане на Европейския съюз става поетапно и върви във все по-добър ритъм, как се изясняват маса процедури, които ще засилят, ще консолидират ролята на националните парламенти в общия законодателен процес на Съюза. Тук точно тези моменти като че ли бяха обект на опит да се оспорят, което не беше направено с аргументи, а с един вид реторични въпроси, които ние вече добре познаваме още от лятото на 2005 г.
Впрочем какво стана през лятото и есента на 2005 г.? Политиците, които днес се готвят да гласуват против Лисабонския договор, тогава когато правехме един проект за декларация, вие казахте, че не приемате Лисабонския договор, намирате го за несъвършен, за излишен. Точно това се каза в Четиридесетото Народно събрание през лятото на 2005 г. Тогава имахме опит да направим декларация и всички парламентарни групи участваха в нейното изработване, в нейното разискване и гласуване, докато от тази парламентарна група заявиха, че членството в Европейския съюз ще бъде вредно и затова не ги интересува. Те се изолираха дори в изработването на текста, който не съдържаше никакви предизвикателства нито за лявото, нито за дясното, нито за либералното, нито за извънпарламентарните политически групи.
Това не попречи на тези хора да участват в избори, да изпратят евродепутати, да се изказват по всичко, което е продукция на Европейския съюз, естествено, почти винаги критично, почти винаги негативно. Затова аз имам намерение в минутите, които ми остават, да кажа няколко много прости, много разбираеми, навярно и много банални неща. Европейският съюз не е творение на извънпланетарни сили, а дълбоко промислена стъпка на европейските народи, уморени през ХХ век от два гигантски сблъсъка помежду си. Европейският съюз е едно усилие на европейските икономики да не си пречат, а да си помагат, на европейските граждани да контактуват и да съжителстват мирно, а не непременно да се разделят на фракции в рамките на континента и да проливат кръвта си взаимно под различни знамена.
И когато днес се отправят необосновани критики към поредния акт на Европейския съюз, трябва много добре да бъдат запитани вносителите, авторите на тези критики: вие искате да върнете Европа там, където е била ли?! Когато говорите за себични интереси на по-големите държави, може би намеквате, че мечтаете за онази себичност, която сблъска държавите, собственици на колонии, с държавите, които нямаха колонии, и нареди към едните и към другите в общо взето равни пропорции по малките народи като България ли?! Там ли искате да върнете страната ни?! Искате ли да превърнете България в един остров, в който стават обидни думи като пазар, либералност, субсидиарност, концесия? Вероятно не.
Слава Богу, вашата политическа тежест е малка, тя не е решаваща в този парламент. И ако сме длъжни така да говорим, то е не защото вие не сте ни по своему симпатични. Обратното е – повечето от вас са ни по своему симпатични със своите изказвания, ако щете, със своите бурни реакции на физическа храброст, с това подхождане към столовете и масите тук – на трибуната. (Шум и реплики в залата. Ръкопляскания.) Но вие трябва да използвате този ваш енергичен патос не срещу това, което е модерно, полезно, рационално и ще направи народа ни по-сигурен, по-сит и по-осигурен, използвайте тази храброст срещу собствените си атавистични кошмари! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Илчев.
Думата има народният представител Филип Димитров. Заповядайте.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин премиер, госпожи и господа министри! Очевидно ратифицирането на Лисабонския договор е нещо важно. От друга страна, очевидно фризираните изказвания за него, бойният ентусиазъм по отношение на това, което правим, по-скоро дава храна на българските нацисти и техните съображения срещу нашата европейска идентичност, отколкото да убеждава нацията в няколко важни неща, които според мен ние сме длъжни да кажем.
Преди всичко това, което струва ми се трябва да кажем оттук, е, че България не е само обект в крайна сметка на европейските договаряния. Има нагласа в българската нация да си говорим така, че като че ли от нас нищо не зависи, ние не сме толкова важни, става там нещо европейско и ние или се залепяме, или не. Това не е вярно не само затова, защото ние вече сме член на Европейския съюз. То не е вярно и не само затова, че действително имаше и българи, които участваха в подготовката на Лисабонския договор. То не е вярно най-вече затова, защото ние сме реалните творци на този Европейски съюз, който съществува в момента.
Както изтъкна и господин премиерът, днешният Европейски съюз би бил немислим, та камо ли да се обсъжда Лисабонски договор преди падането на Берлинската стена. Тоест преди онзи акт, който е символът на пълния банкрут на комунизма, на пълното сгромолясване на комунистическата система. Всъщност върху развалините на комунистическата система Западна Европа успя да превърне своята общност в Европейски съюз, да се отвори, за да станат 27 нейните членове, и в крайна сметка да стигне до Лисабонския договор, който по някакъв начин урежда отношенията между 27 члена на Европейския съюз.
Истината е, че не само технически, от гледна точка на емоционалния и волеви патос за създаването на Европейския съюз, за Договора от Маастрихт през 1991 г. огромна роля изиграха събитията, станали в Европа между 1989 г. и 1991 г. и, разбира се, последвали след това.
Така че ние можем категорично да заявим: ние, българите, които избрахме, отхвърляйки комунизма, европейската перспектива, сме едни от тези, благодарение на които такъв Европейски съюз има.
Второто нещо, което мисля, че е изключително важно да бъде казано, за да се знае какви са нашите перспективи и да не се забравяме и да не си мислим, че ние всъщност искаме едно, а правим друго, е, че Договорът от Лисабон не би трябвало да се разглежда като някакъв неудачен компромис, като излизане от положение, като спасяване на положението след няколко години на блокаж на европейския процес, като едва ли не по-малко добрият изход, отколкото Конституцията, която България беше ратифицирала.
Вярно е, че ние ратифицирахме Европейската конституция. Ратифицирахме я туптан, заедно със своето приемане в Европейския съюз, защото в йерархията на ценностите ценността да бъдем част от Европа беше много по-голяма от детайлите, които ние бихме могли да дискутираме ви за ви тази Конституция.
Но нека да си кажем съвсем ясно, че европейският процес очевидно се развива в посока, и вероятно е логично той да се развие в посока и така би трябвало да бъде посоката, която в крайна сметка създаде Лисабонският договор. В него няма външен министър.
Уважаеми дами и господа, вероятно дълги години още европейската външна политика ще бъде въпрос на договаряне и може би това е много хубаво.
Що се отнася до европейската сигурност, за която мнозина говорят, хубаво е, че тя остава част от трансатлантическата сигурност. Ако не беше така, тогава би се нарушила онази здрава връзка между частите на Западния свят, които правят да може да се отстояват ефикасно в днешния доста объркан и сложен свят ценностите на Запада, на демокрацията, на свободната човешка личност, на свободния човешки избор, на индивидуализма и ценността на индивида.
Уважаеми дами и господа, важното обаче е, че, така както външната политика на Европа ще продължи още дълго време да бъде въпрос на договор, има неща, които трябва да бъдат въпрос на регламент и за нас е полезно. Българският национален интерес е да знаем, че има общност в правилата и в стандартите по отношение на начина и перспективите за тези, които днес учат, по отношение на правилата и стандартите, по които се инвестира, по отношение на всичко това, което изгражда взаимните отношения, включително и по отношение на границите и отношението към онези, които навлизат в Европейския съюз, то трябва да бъде общо.
Вярно е, че в Европа има и отклонения. Вярно е, че има хора, които искат в Европа да има единство по отношение на данъците и на акцизите. Аз лично не съм съгласен с това. Мисля, че това не е хубава идея. Но бидейки в Европейския съюз, ние можем да отстояваме тези принципи и да се опитваме да направим така, щото те да надделеят.
Третото нещо, което трябва да кажем ясно на българската нация, е, че Европейският съюз не е съвършен. Всички умирителни приказки за него, които се изговориха в тази зала, са много често преувеличени. Европейският съюз ми напомня за онази хубава дефиниция на демокрацията, една общо взето лоша форма на управление, но такава, от която по-добра до този момент не е измислена.
Действително за българските национални интереси по-добър вариант от този на Европейския съюз няма. Не защото там няма бюрокрация и тази бюрокрация няма да ни тормози и нас. В известен смисъл в настоящия етап от развитието на Европейския съюз тя е неизбежна. Не защото в Европейския съюз няма неефективни и неумели решения. Във всяка една човешка общност има такива. Именно затова, заради което протестират някои от депутатите в тази зала. Защото Европейският съюз помага със своите изисквания в България да бъдат налагани с цената на това да си плащаме, ако не го правим, правила, които ние сме заявили, че искаме да приемем. Не защото ни ги диктува Европейският съюз, не защото сме по-слаби от него, а защото сме направили избора да бъдем западна държава, а се оказва, че останките от техниката, от начина на мислене, от традициите на комунизма и ориенталщината са нещо, с което сами не успяваме да се справим. И ние искаме точно тези правила да ни помогнат да се справим точно с тези неща. Много добре е в този смисъл нашият суверенитет да търпи самоограничението, което търпят суверенитетите на всички европейски държави по отношение на възприемането на тези правила. Това съвсем не е безболезнено и това съвсем не е безметежно. Ето ние виждаме как в момента при нескопосано управление ние започваме да плащаме. Как тогава, когато нарушаваме стандартите на почтеността и елементарните правила на добро управление, на нас ни спират парите, а ние продължаваме да си плащаме вноската. Това е разумно наказание. Това е онова наказание, което в крайна сметка прави подрастващите да си намерят правия път. Ние не можем да отречем, че носим действително на гърба си бремето на точно тези ориенталски, комунистически, провинциални, ако щете, утайки, които ни правят и до днес да смесваме шуробадженащината, но въпреки това се налага да се откажем от нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров, моля да приключвате.
Филип Димитров: Ето защо естествената и разумна позиция от гледна точка на българските национални интереси днес е ние да ратифицираме Лисабонския договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, остават две изказвания – на господин Методиев и на господин Камов. След това ще пристъпим към гласуване.
Искам да ви припомня, че по силата на Конституцията този законопроект по силата на ал. 2 на чл. 85 трябва да бъде приет с мнозинство две трети от всички народни представители.
Моля парламентарните групи да организират присъствието на всички членове на групите в пленарната зала за гласуването, при това със собствените карти. Защото не бива да има никаква сянка на съмнение върху легитимността на гласуването, което ни предстои.
Давам думата на господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожи и господин министре! Ратификацията на Лисабонския договор даде възможност днес да бъдат изразени различни мнения все пак. Ползвайки се от факта, че изслушах дебатите, искам да се спра само на два въпроса.
Първият въпрос е: възможно ли е днес, когато разискваме за новата стъпка в развитието на Европейския съюз, да има някаква скрита заплаха, че ние гласуваме присъединяване към договор, в който някой, някъде другаде ще определя вашата съдба? Това беше казано тук под различни думи – суверенитет, ложа, някакви световни конспирации. Смятам, че е нужно да си признаем днес, че бъдещата съдба на страната ни няма да зависи от това, че някой друг някъде ще решава нашите проблеми. Всички тези политически анализатори и политици, които вярват в световната конспирация, означава, че вярват в едно-единствено нещо – просто ги мързи да работят. Този, който не си дава труд да си свърши работата в собствения двор, този, който не може да оправи собствената си къща, не може да разчита да съжителства с никого другиго. Затова и фразата, която прозвуча тук – че Европа трябва да бъде силна, не е за нас, поне от ДСБ, просто някаква фраза. Европа ще е силна само и когато са силни националните държави на страните членки. Слаба България ще прави отслабена Европа.
Европа няма да бъде силна, само защото има силна Германия, силна Италия и силна Великобритания. Европа ще бъде силна тогава и когато всички държави в нея имат собствената си сигурност и стабилност.
От тази трибуна преди повече от 100 години, точно от тази трибуна министър-председателят на България – Константин Стоилов, е казал, че малката държава, каквато сме ние, в Европа ще бъде уважавана тогава и когато има собственото си и блестящо вътрешно устройство.
Ние няма да бъдем член на Европейския съюз, няма да бъдем фактор в Европейския съюз, господин министър-председател, когато сме образец за държава с корупция и организирана престъпност. Ние няма да изнасяме сигурност и стабилност в Европейския съюз тогава, когато чакаме те да ни решават собствените проблеми. Ние ще бъдем слабите, ние ще дърпаме тази общност надолу. Тя няма да загърби собствените си въпроси, за да решава нашите.
Единственият начин този Лисабонски договор да стане ефективен политически документ, е когато националните държави осъзнаят собствения си принос вътре в него. От тази гледна точка днес е важно да знаем, уважаеми колеги, от нас зависи, от никой друг, ако ние не полагаме усилия, ако ние не градим държавата си добре, няма на кого да разчитаме – нито на йерархиите и на етажите на Европейския съюз, нито на институциите, които се изграждат от Лисабонския договор. Всичко това ще бъде една илюзия за нас самите, ако ние мислим, че оттам ще бъде внесено добруването на българските граждани. С тази илюзия живеем вече 18-20 години, че ние трябваше да направим всичко в името на това да получаваме нещо оттам. Сега се разбира с всеки изминал ден, седмица и месец, че това няма да стане. Че ще стане само и когато ние самите можем да решаваме собствените си проблеми. Силна България е възможна в силна Европа, но е възможна и слаба България, както е днес и каквато, за съжаление, в близката перспектива. Няма как ние, българските политици, да продължаваме да се вглеждаме, което за съжаление беше днес сигурно 70% от дебата, в това какви са точно структурите на Европейския съюз и как ще функционират и оттам да чакаме, че ще се получи нещо добро за нас. Ние трябва да съучастваме.
Ще завърша с един съвсем конкретен пример: Европейският съюз се провали като обща външна политика тук, на Балканите. Случаят “Косово” не е нищо повече и нищо по-малко от опита да се изгради обща външнополитическа позиция и тя да не се случи. Единственият начин ние тук, българските политици, да съучастваме в изграждането на такива общи позиции, е когато в собствения си регион станем първостепенен политически фактор – нещо, от което България се отказа в последните години. Ние се отказахме от това да бъдем енергийният фактор на Балканите. Ние се отказахме и в момента продължаваме да напускаме позицията си на инфраструктурен фактор на Балканите. Ние изоставихме големи цели на българските национални интереси в съвременния свят, защото ако ти не си център, ако ти не си фактор, ако ти си след събитията, ако ти чакаш външната воля тя да се консолидира и да се присъединиш към нея, ти с нищо не помагаш вътре в този Европейски съюз. Ти просто си в позицията на изчакващия, на догонващия, на този, който върви след събитията.
За да бъде силен Европейският съюз, ние сме длъжни да сме фактор поне в собствения си регион, който е най-тежкият за цяла Европа и това всички го знаят много добре. Защото тук проблемите на Европа са в най, най-затлаченото състояние.
Затова, присъединявайки се към тези, които подкрепяме ратификацията, все пак нека не забравяме: от нас самите зависи да стане регионът ни стабилен и силен, за да може Европейският съюз да върви напред. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Последното изказване е на народния представител Николай Камов.
Заповядайте, господин Камов, разполагате с 5 минути.
Николай Камов (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Аз ще гласувам за ратификацията на Договора от Лисабон, макар че бих искал да гласувам за много по-силен документ, какъвто имаше амбицията да бъде проекта за Европейска конституция. Но все пак Договорът от Лисабон прави много съществена крачка към преодоляването на една огромна дистанция, която съществуваше и продължава да съществува в момента между икономическия колос – Европейският съюз, и политическото джудже. Изразът не е мой, но той вярно отразява нещата и тук аз поддържам казаното за Косово – българският национален интерес преминаваше през общоевропейска позиция по признаването на Косово, но това не можа да се случи поради вече отбелязани от други колеги причини. Тоест безспорно Съюзът, на който ние от една година и нещо сме членове, прави една сериозна крачка напред.
Прави ли обаче България крачка напред? И тук отговорът, поне за мен, не е ясен. Защото много факти от нашата действителност показват, че по нашия европейски път ние даже се връщаме назад. Аз не виждам как договорът може да помогне за това.
За да не бъда голословен, ще дам два съвсем конкретни примера. Не виждам господин министъра на транспорта, той беше тук. С него и още осем колеги ние в понеделник пътувахме, както е известно, с този злополучен влак до Червен бряг. Днес един репортаж от инициаторите на тази инициатива, която приветствах, показа по недвусмислен начин колко фалшиво, колко неистинско е било това, което ни показаха. Впрочем, имам моралното право да го кажа тук, защото го казах и на срещата.
Но защо в контекста на нашата нова европейска перспектива, на която току-що ние ще дадем шанс заедно с много други европейски парламенти, казвам това? Защото освен откровените престъпници, които крадоха България близо 20 години, а сега искат да крадат и Европа, има и манталитет, който ни пречи, който ни задържа, който ни връща назад. Манталитет, който от онова време, с което ние уж сме се разделили, трябва да покаже нещата такива, каквито те не са. Аз мисля, че това може да ни изиграе много лоша шега по пътя.
За да не бъде отправен упрекът само към правителството, ще дам пример и с парламента. Неотдавна Министерството на вътрешните работи прие една Наредба № 40, която претендира да транспонира, както трябва да се каже, европейското законодателство в наши условия. Министерството е изпълнило закона, но именно този чл. 241 от Закона за електронните съобщения не би трябвало да съществува, защото става дума за ограничаване, а в случая за нарушаване на граждански права. Това не може да става с наредба. И онзи, същият манталитет, е написал и тази наредба. Питам тук: къде е била Комисията по европейските въпроси? Къде са били всички отговорни фактори в парламента, за да не допуснат сега държавните институции – чест прави на омбудсманът на Републиката, че първи реагира, да отменяме тези нормативи?
И накрая, с всички рискове, които съзнавам, че произтичат от това, което ще кажа, ще си позволя да се обърна към част от колегите народни представители в тази зала и към част от министрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: И все пак по договора, господин Камов.
Николай Камов: Да, именно по договора, защото моят призив, уважаеми господин председателю, за да бъде този договор полезен за крачките на България, мисля, че ние трябва да променим нещо съществено, и то преди всичко в себе си.
Обръщам се към колегите, казах част от колегите, да не се държат като назначени. (Реплики от КБ.)
Избраният човек в пространството, в което ние се намираме, е винаги на почит и е предпочитан пред назначения. На министрите ще кажа само това – не се големейте, грешките са по-големи от вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: И така, уважаеми народни представители, с това изказване приключи списъкът на записалите се.
Павел Шопов (КА, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Процедурен въпрос само по начина на водене на заседанието, господин Шопов. Вие нямате време за процедурен въпрос.
Павел Шопов (КА, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не е възможно, защото нямате време за процедурен въпрос.
Павел Шопов (КА, от място): По начина на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не можете да направите предложение, защото нямате парламентарно време, просто не е възможно. Попитайте когото искате – вашата група няма парламентарно време.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на първо четене на предложения законопроект.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 4 февруари т.г.
Павел Шопов (КА, от място): Абсолютно нарушение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласували 213 народни представители: за 198, против 15, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания.)
Павел Шопов (КА, от място): За прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Нямате възможност да правите процедурни предложения. Предложението за прегласуване е процедурно предложение. Нямате време да го направите.
Заповядайте, господин Мерджанов.
Атанас Мерджанов (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за гласуване на второ четене на закона. Благодаря ви.
Павел Шопов (КА, от място): За отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За отрицателен вот – това може.
Павел Шопов (КА): Това, което направихте, господин Пирински, беше наистина отвратително и ужасно. То беше част от поредицата ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Поставете отрицателния си вот!
Павел Шопов: ... от нарушенията и престъпленията, които българските управляващи направиха, за да се гласува криминално Лисабонският договор. Той трябваше да бъде поставен, казахме го ние, на един национален референдум. Но Вие ни попречихте да искаме прегласуване, Вие ни попречихте да искаме явно гласуване. Искахме гласуване, всеки един поименно да стане и да изрази своя вот, защото се касае до изключително важен въпрос. Това е акт, с който на практика се закрива Третата българска държава и това трябва да стане ясно. (Шум и реплики.)
България загуби своя суверенитет с това ваше гласуване, което не беше съобразно правилника. То не беше законово, то не беше конституционно.
Аз ще ви припомня една история от 60-те години – в началото на промените се поставяше въпросът: „Вярно ли е, че Тодор Живков и приближените му са искали да направят от България 16-а република?”. На базата на този въпрос ние направихме цяла революция. Това беше един от въпросите на промяната.
Оттук нататък ще се задава въпросът: „Кои направиха от България зависима и несуверенна държава?”.
РЕПЛИКИ: Времето!
Павел Шопов (КА): Това трябваше да стане ясно пред целия български народ (шум и реплики), хората трябваше да видят гласуването на всеки един от вас. На всеки един от вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги народни представители, не подложих на гласуване предложението на господин Мерджанов, за да дам възможност на господин Шопов да направи своето изказване, обосновавайки отрицателния си вот. Той отново постави въпроса за повторно гласуване на първо четене на този законопроект. Аз ще го поставя отново на гласуване.
Моля, отново гласувайте на първо четене Законопроекта за ратификация на Лисабонския договор.
Гласували 214 народни представители: за 199, против 15, въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
И при повторното гласуване законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Мерджанов за преминаване към второ четене и гласуване на второ четене на законопроекта.
Гласували 191 народни представители: за 179, против 12, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Червеняков, да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Младен Червеняков: Уважаеми колеги, предстои ни да разгледаме на второ четене законопроекта.
Първо наименованието на законопроекта: „Закон за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност.
Член единствен. Ратифицира Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан на 13 декември 2007 г. в Лисабон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Червеняков. След тази дискусия на първо четене по този текст едва ли има какво да се добави.
Все пак има ли желаещи за изказване?
Господин Минчо Христов желае да се изкаже. (Шум и реплики от залата.)
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вземам думата, защото на първо четене, въпреки моята заявка, председателят не ми даде думата и затова използвам тази възможност.
Искам да ви кажа няколко неща. Ще бъда максимално кратък.
Този договор за ратифициране на Договора от Лисабон се приема на тъмно, колеги, по същия начин, както се прие Договорът за присъединяване към Европейския съюз. Искам да ви припомня този момент, защото много от вас бяха тук миналия парламент и знаят за унизителните договорености, които бяха постигнати тогава. Няма да ви споменавам закриването на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”, ангажиментите, които поема България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Христов, по текста на законопроекта се изкажете, ако обичате.
МИНЧО ХРИСТОВ: Точно по текста говоря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Далеч сте от текста, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Ангажиментите, които пое България по отношение на земеделските квоти, и т.н.
Тук е госпожа Меглена Кунева и тя прекрасно знае това, защото тя беше един от съучастниците, който постигна тези договорености.
Искам да се обърна към вас с разумни доводи и да ви кажа следното. Не претупвайте този договор, този договор има няколко изключително слаби места.
На първо място, той дава възможност на Европейската комисия да се разпорежда с една още по-голяма власт. Вие всички виждате отношението на Европейската комисия към нашата атомна централа. Учудвам се, че българското правителство не поставя все още официално този въпрос пред Европейската комисия. Една Литва го постави и преди няколко дни в медиите изтече информация, че те ще предоговорят своята ядрена централа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Христов, ще бъда принуден да Ви отнема думата, не ме карайте да го правя.
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, смятам, че българските граждани трябва да бъдат информирани за това, което приема българският парламент. Наистина този важен въпрос трябва да бъде решен чрез референдум, така както трябва да бъде решен въпросът за АЕЦ „Козлодуй”, господин премиер, за участието на България в Ирак и Афганистан и ред други важни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Христов.
Думата има господин Волен Сидеров.
Волен Сидеров (КА): Дами и господа народни представители, господин президент, господин министър-председател, дами и господа министри! Партия „Атака” гласува „против”, но не е поведение напук, на всяка цена.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Абсолютно.
Волен Сидеров: Ние удряме камбанката, която трябва да каже: в този договор има слаби места. Аз ги изброих, няма да се повтарям. Българската държава е длъжна да посочи слабите места в този договор, длъжна е да каже, че на националните парламенти се отнема правото за вето, длъжна е да каже, че се отнема консенсусното решаване на нещата в европейските институции и се преминава към квалифицирано мнозинство, което застрашава по-малките държави. Всичко това ние сме длъжни да кажем и да бъдем лоялни партньори. Искам да бъда правилно разбран.
Ние можем да извлечем дивиденти, ако сега кажем, че този договор не трябва да се ратифицира толкова бързо. Всъщност политическа Партия „Атака” предлагаме да не се ратифицира този договор, той да бъде подложен на референдум и когато българското население, българските избиратели, българите се произнесат по него, тогава да бъде ратифициран в Народното събрание.
Нима има нещо нередно, недемократично, неевропейско в това наше предложение? Ако има нещо такова, моля Ви, кажете го, но с аргументи, господин Илчев, а не с квалификации. Аз също мога да квалифицирам и да обиждам от тази трибуна, но няма да го направя. Или господин Филип Димитров. Кажете вашите аргументи какво недемократично има в това да се подложи на референдум този договор и тогава да се премине към ратификация? Защо трябва България да е шестата страна, която ратифицира този договор? Защо не е 26-ата страна, през което време ние да извлечем нашите дивиденти от разговорите и преговорите с европейските партньори? В крайна сметка това влиза в инструментите на политиката, колкото и да звучи грубо и като пазарлък. Ние трябва да извличаме дивиденти от нашето партньорство, а не само загуби, загуби, загуби.
Набързо така признахме Косово. Какъв е резултатът? Сега ще имаме огромни щети в икономически план, фирми, които ще губят, само и само да ни потупа американският посланик по рамото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Сидеров, ако обичате, по законопроекта.
Волен Сидеров: Не може в това да се изразява политическата функция, държавническата функция - някой да те хареса и да те потупа по рамото. Ние трябва да държим на нашия интерес, без да се противопоставяме на другите интереси в Европа. Смятам, че това може да направим чудесно, ако подложим на референдум този договор и тогава преминем към ратификация. Ние ще бъдем първите, които ще се съгласим с решението на българския народ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Сидеров? Няма.
Моля да имаме предвид следното. При второ гласуване, съгласно нашия правилник, се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по съответния ред, или предложения на комисията. В ратификационните законопроекти, за какъвто става дума сега, ние обикновено пристъпваме към второ гласуване, защото по един-единствен текст, който говори за ратифициране, едва ли могат да се правят писмени предложения, 7-дневен срок и т.н. Но, разбира се, ако по текста на този член единствен се предложи примерно: „Договорът се ратифицира чрез референдум”, нека бъде направено такова предложение и то да бъде подложено на гласуване. Но не можем на второ четене да възпроизвеждаме дискусията от първо четене. Или отпадане на текст, както подсказва господин Янаки Стоилов.
Господин Шопов, имате думата.
Павел Шопов (КА): Явно е от първото гласуване, че имате мнозинство. Да, това е така, но “Атака” има мнозинство сред българския народ. Идеята, която вие поддържате и за която гласувахте, не се подкрепя от мнозинството на българския народ.
Ако вашата теза се подкрепяше от мнозинството от българския народ, вие много просто щяхте да направите референдум и тогава щяхте да бъдете по-силни. Но това, което правите тук, е въпрос на слабост. Това е поредното криминално, скрито, поредното гласуване, което е резултат на вашата собствена воля, на така наречения български политически елит, който, както е известно, просто е назначен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: И така Вашето предложение, господин Шопов?
Павел Шопов: Не, аз се изказвам по...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не, Вие нямате право да се изказвате по този...
Павел Шопов: Напротив, имам право да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Нямате, нямате!
Павел Шопов: На второ четене може да се проведе и да се осъществи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разбира се, ако не зачерквате всякакви правила и смятате, че можете да се държите така, както Ви е удобно и както Ви хрумне в Народното събрание!
Павел Шопов: ... същият дебат, който е бил осъществен...
Ето, това е потвърждение на моите думи, че това е криминално гласуване на законопроекта! Вие не давате възможност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Напротив!
Павел Шопов: ... да бъде направено обсъждане, дебат на второ четене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Обсъжда се вече от 10,00 до 15,00 ч.! В пряко предаване!
Павел Шопов: Защото се плашите и притеснявате от този дебат! Защото тук няма и 199 души, какъвто общо взето беше резултатът! (Шум и тропане по банките от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Шопов, направете предложението си!
Павел Шопов: В тази връзка правя процедурно предложение и то е: гласуването на второ четене да стане поименно – всеки да застане пред избирателите си. (Шум и викове”Е-е-е” от мнозинството.)
Този дебат се гледа от българските граждани и от българския народ. Да се види кой е готов да закрие третата, повтарям, българска държава!
Това, което правите вие, е точно това! Това е отнемането на суверенитета на държавата и превръщането й в провинция! Нищо друго не правите. Това отговорен акт, това е важен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля да приключвате!
Павел Шопов: Това е цивилизационен акт, както вие обичате да казвате много често.
Някога ако борбата, битката на цяло едно поколение, има хора и в тази зала, беше против една червена звезда...
Против тази червена звезда двама души се бяха облели в бензин...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Шопов, съзнавате, че сте извън всякакви правила! (Шум и реплики от мнозинството.)
Не злоупотребявайте с колегите!
Павел Шопов: Искам да напомня този момент! Отец Амбарев от Пловдив и Господинов от Сливен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Ще трябва да Ви отнема думата!
Павел Шопов: Сега Вие ни натресохте 12 звезди, отново петолъчки, с тази разлика, че те са жълти! Това е съдбоносен и много голям, важен акт!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Дали ще приключите?
Павел Шопов: За България нашите предци са умирали, а вие искате да закриете България, защото това започва оттук нататък! (Шум и викове в мнозинството “Е-е-е...”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Шопов. (Народният представител Павел Шопов продължава да говори при изключени микрофони.)
Благодаря Ви! Моля, заемете мястото си!
Благодаря Ви!
Ще поставя процедурното Ви предложение на гласуване, бъдете спокоен! (Народният представител Павел Шопов продължава да говори при изключени микрофони.)
Моля заемете мястото си, за да можете да гласувате! (Народният представител Павел Шопов продължава да говори при изключени микрофони.)
Моля Ви, господин Шопов, да не спъвате работата на парламента! Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Шопов за поименно гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 194 народни представители: за 48, против 135, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин Пирински.
След нашите изказвания при второто четене, между двете четения на законопроекта, явно някои хора са се размислили, защото резултатът беше 48 души “за” поименно гласуване и 11 “въздържали се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: То е по друг въпрос.
Павел Шопов: Предлагам и считам с оглед на изключително важния акт, който приемаме, защото това е може би най-важният акт от много народни събрания насам, който се гласува, да се замислите и да го направим поименно. Нищо лошо няма в това. Мисля, че ако вие сте уверени в правотата на своето гласуване, няма да се уплашите да го направите.
Тук се подготвя някаква обща снимка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: По желание на медиите.
Павел Шопов: Това означава, че се отдава изключително внимание на днешния ден и на днешния акт. Нищо няма да попречи, нищо няма да струва, няма да ви отнеме много време това да стане с явно гласуване, което ще приведе и по-голяма официалност, по-голяма тежест на този акт. След като не направихте референдум, след като смачкахте и дебата между двете четения, след като се направиха тези процедурни нарушения при първото гласуване по нашите искания, считам, че за да бъдете по-легитимни в това дело, което вие ще осъществите, а именно ликвидиране на същинския суверенитет на България като нормална, истинска държава, това трябва да го направите с едно поименно гласуване.
Затова отново ви призовавам за поименно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, отново гласувайте процедурното предложение.
Гласували 186 народни представители: за 45, против 135, въздържали се 6.
Отново не се приема процедурното предложение.
Поставям на гласуване на второ четене предложения Законопроект за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност.
Моля, гласувайте предложения законопроект.
Ваню Хърков (КА, от място): Тук не работят пултовете...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласували 209 народни представители: за 193, против 16, въздържали се няма. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
С това законопроектът е приет и на второ гласуване.
Моля ви да имате търпение! Има предложение за прегласуване от народния представител Павел Шопов. (Шум и викове “Е-е-е” от мнозинството.)
Правилникът е еднакъв за всички.
Павел Шопов (КА): Господин Пирински, неслучайно казвам господин Пирински, а не господин председателю, по изложени в друго заседание съображения, но и това ще стане ясно по-нататък на българския народ.
Никой не може да ме увери, че тук, в тази зала има 209 народни представители! Вие го виждате от трибуната! Вие го виждате ясно пред себе си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Направете предложението си!
Павел Шопов: Огледайте се, пребройте се! От повечето парламентарни групи няма повече от половината или две трети! (Шум и викове “Е-е-е” в мнозинството.)
Колко души има от Българския народен съюз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Шопов, Вашето предложение!
Павел Шопов: Освен господин Стефан Софиянски, има ли някой друг от Българския народен съюз? Да, има още един народен представител. (Шум и реплики в мнозинството.)
Така че, господин Пирински, влезте си в ролята и констатирайте броя на народните представители и предотвратете гласуването с чужди карти по един съдбоносен и изключително важен за България въпрос.
Затова моето процедурно предложение е още веднъж да се гласува и Вие да осъществите контрола си, който сте длъжен да осъществявате – да не се гласува с чужди карти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, отново гласувайте на второ четене предложения законопроект, уважаеми колеги!
Гласували 210 народни представители: за 195, против 15, въздържали се няма. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
И при повторното гласуване законопроектът е приет на второ четене.
Няма желаещи да вземат думата.
С това закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,59 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Секретари:
Нина Чилова
Светослав Малинов