Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2008-04-03


Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
За днес програмата ни предвижда гласуване на проектите, по които обсъжданията са приключили. Има един проект за решение, обсъждан вчера. След това, както реши вчера пленарната зала, ще пристъпим към обсъждане на т. 7 – доклад на временната комисия.
Преди това искам да направя едно съобщение. На 26 март 2008 г. Комисията по бюджет и финанси на основание чл. 22 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е приела решение за следните промени в състава на Подкомисията по отчетност на публичния сектор:
„1. Освобождава Йовко Христов Йовков като член на подкомисията и Петър Георгиев Кънев като председател на подкомисията.
2. Избира Надя Антонова Кочева за член и за председател на комисията.”
Решението е раздадено на народните представители на 27 март 2008 г.
Пристъпваме към гласуванията.
Проект за Решение за възлагане на Министерския съвет на процедура за изтегляне на военния контингент на България от Ирак и Афганистан. Решението е внесено от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 5 декември 2007 г. и беше обсъдено в хода на вчерашното пленарно заседание.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 174 народни представители: за 25, против 83, въздържали се 66.
Решението не се приема.
Филип Димитров (ОДС, от място): Това е възмутително - управляващата партия се въздържа от делата на правителството! Това е резил! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля за тишина в залата!
Други гласувания за днес няма.
Уважаеми колеги, преминаваме към разглеждане на точка седма от нашата програма, която е т. 1 от днешния дневен ред:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА СЛУЧАЯ „КУЙОВИЧ”.
Докладът е на Временната анкетна комисия, създадена с решение на Народното събрание на 7 февруари 2008 г.
Господин Мерджанов желае думата за процедурно предложение.
Заповядайте, господин Мерджанов.
Атанас Мерджанов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги народни представители, правя две процедурни предложения.
Първото е свързано с пряко предаване на заседанието във връзка с подчертания обществен интерес по темата за доклада на Временната анкетна комисия за изясняване на случая „Куйович”.
Второто ми процедурно предложение е свързано с това след приключване на дискусията гласуването на доклада да бъде извършено днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има направени две процедурни предложения. Първото предложение е за пряко предаване, второто е гласуването да се извърши днес след приключване на обсъждането на доклада.
Моля да гласуваме процедурното предложение за пряко предаване на обсъждането на т. 7 от седмичната ни програма.
Гласували 167 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Обсъждането и гласуването на тази точка от дневния ред ще бъдат предавани пряко.
Моля да гласуваме предложението за гласуване на решението по доклада след приключването на дискусията по него днес, на днешното заседание.
Гласували 172 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 11.
И това предложение е прието.
Пристъпваме към разглеждането на доклада на временната комисия.
Има думата госпожа Надка Балева – председател на комисията. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„Комисията е създадена с Решение на Народното събрание от 7 февруари 2008 г. на основание чл. 79, ал. 1 и 3 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията се състои от 14 народни представители със задача изясняване на причините и условията, при които Будимир Куйович, екстрадиран със заповед на директора на Националната служба за борба с организираната престъпност – Министерство на вътрешните работи, е продължил да пребивава в страната, като е получил документ за самоличност от компетентни български власти; нарушени ли са разпоредбите на законовите и подзаконовите нормативни актове относно пребиваването на чужди граждани у нас и режима за документите за самоличност; какви действия е предприело Министерството на вътрешните работи за изясняване на случая.
Комисията е избрана за срок от един месец, който с решение на Народното събрание от 7 март 2008 г. е удължен с три седмици – до 28 март 2008 г.
Комисията е провела общо 8 заседания.
Изискани и получени са следните документи:
1. Справка от Министерството на вътрешните работи колко и какви български документи за самоличност са издадени на името на Будимир Куйович и на името на други лица с неговата или чужда самоличност;
2. Първичните документи, въз основа на които са издадени горните документи;
3. Заповедите на директора на Национална служба „Борба с организираната престъпност” за експулсиране на лицето Будимир Куйович и отнемане правото му на пребиваване в Република България;
4. Материалите и постановените съдебни актове по гражданско дело № 186/2005 г. по описа на Кюстендилския районен съд и по изпълнително дело № 111/2005 г. по описа на държавния съдебен изпълнител при същия съд;
5. Заповедта на директора на дирекция "Миграция" на Министерството на вътрешните работи за налагане по отношение на Будимир Куйович принудителна административна мярка - временна забрана за напускане на страната;
6. Справка от дирекция "Миграция" на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на наложените спрямо Будимир Куйович взаимно противоречащи си принудителни административни мерки;
7. Справка от Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи с приложени към нея документи за експулсирането на Будимир Куйович;
8. Препис от одобреното от Районния съд - гр. Генерал Тошево, Добричка област, споразумение между Районната прокуратура и Будимир Куйович по частно наказателно дело № 172/2000 г. по описа на същия съд;
9. Препис от одобреното от Районния съд - гр. Свиленград, Хасковска област, споразумение между Районната прокуратура и Будимир Куйович по наказателно от общ характер дело № 131 от 2007 г. по описа на същия съд;
10. Справка от Държавна агенция "Национална сигурност" за работата на Национална служба "Сигурност" – Министерството на вътрешните работи, по гражданина на Сърбия и Черна гора Будимир Куйович;
11. Справка от Национална служба "Полиция" – Министерството на вътрешните работи, за извършена проверка по получени данни за допуснати нарушения на служебната дисциплина от служители на Национална служба „Полиция”;
12. Справка от Инспектората на Министерството на вътрешните работи за извършената проверка в Областната дирекция „Полиция” - Разград, на фактите и обстоятелствата по повод издаден документ за самоличност на Будимир Куйович с лични данни на български гражданин.
Освен разгледаните писмени документи в комисията бяха изслушани:
- г-н Илия Илиев, бивш главен секретар на Министерството на вътрешните работи;
- г-н Тодор Димов, бивш зам.-директор на Областна дирекция „Полиция” - Разград;
- г-н Ваньо Танов, бивш директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”.
Въз основа на документацията и изслушванията се установи следната фактическа обстановка.
Гражданинът на Сърбия и Черна гора Будимир Милославов Куйович пребивава периодично в Република България от 1992 г. Установява се в с. Дивотино, община Перник и на трети ноември 1997 г. с решение № 1156/1997 г. на Пернишкия окръжен съд регистрира фирма „Тиса-Метал” ООД със седалище с. Дивотино и със съдружници Теодора Здравкова и Цене Ценев. Като основен предмет на дейност е посочено "търговия на едро с отпадъци и скрап".
През същата 1997 г. припознава детето на Теодора Иванова Здравкова от с. Дивотино, родено през 1994 г., и на това основание съгласно разпоредбите на тогава действащия Закон за пребиваване на чужденците в Република България от Регионалната дирекция на вътрешните работи - Перник, му е разрешено продължително пребиваване на територията на страната, като му е издадено удостоверение за самоличност (лична карта) от 23 януари 1998 г. Впоследствие срокът на продължителното пребиваване е продължаван на два пъти до 10 ноември 1999 г., макар че по отношение на него вече е работела Службата за борба с организираната престъпност и то при същата регионална дирекция.
Независимо че е притежавал редовни български и сръбски документи на свое име, на 2 май 1999 г. на Граничен контролно-пропускателен пункт - Кардам, Добричка област, Будимир Куйович направил опит да излезе през границите на Република България без разрешение на надлежните органи на властта, преправяйки съдържанието на официални документи - задграничен паспорт и свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, издадени на името на Валентин Венев Асенов. По повдигнатите му обвинения по чл. 279, ал. 1 във връзка с чл. 18 и 308, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 3 и 4 от Наказателния кодекс Куйович е постигнал споразумение с Районната прокуратура - Генерал Тошево, което на 27 октомври 2000 г. е одобрено с определение на Генералтошевския съд по частно наказателно дело № 172/2000 г. по описа на същия съд и на подсъдимия е наложено едно общо наказание за двете престъпления глоба в размер 530 лв. На основание на образуваното досъдебно производство спрямо Будимир Куйович е била наложена принудителна административна мярка забрана за напускане на Република България, която е била снета на 16.02.2001 г.
На 12 март 2001 г. Будимир Куйович е отправил искане за постоянно пребиваване в страната и на 10 май 2001 г. въпреки извършеното престъпление получава разрешение за това на основание чл. 25, т. 4 от Закона за чужденците в Република България като финансовоосигурен родител на българската гражданка Клаудия Будимирова Куйович. Издадена му е лична карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец от 19 юни 2001 г. на Регионалната дирекция на вътрешните работи - Перник. През този период по силата на чл. 54 от тогава действащия Закон за Министерство на вътрешните работи надзор по отношение на чужденците в България е упражнявала Националната следствена служба, която не е взела никакво отношение.
През пролетта на 2002 г. в Регионално звено „Борба с организираната престъпност” - Перник, са получени оперативни данни за организиране на незаконно производство на наркотични вещества от Будимир Куйович в съучастие с лица от селата Люлин и Дивотино, община Перник. На 10 май 2002 г. в присъствието и под контрола на прокурор от Окръжна прокуратура - Перник, е проведена специализирана полицейска операция за разкриване и документиране на престъпната дейност. Намерени са и иззети оборудване и синтез на амфетамин, химикали, използвани за производството му, амфетамин под формата на субстанции и таблетки, както и съдове с наличие на следи от амфетамин по тях. Във връзка с разкритата лаборатория в Окръжна следствена служба - Перник, са образувани следствени дела по чл. 354, ал. 1 от Наказателния кодекс и тъй като по време на операцията Куйович не е намерен на адреса в с. Дивотино, същият е обявен за издирване. На 24 септември 2002 г. Будимир Куйович се е явил доброволно с адвокат в следствената служба и е разпитан. На 5 ноември 2002 г. следователят, на когото е възложено разследването, е изпратил делото в Окръжна прокуратура - Перник, с мнение за прекратяване и от този момент Куйович участва в наказателното производство срещу другите лица, по отношение на които са произнесени осъдителни присъди, само в качеството на свидетел. През март 2006 г. същият следовател, водил разследването по отношение на Куйович, е задържан при получаване на подкуп във връзка с водено от него друго следствено дело.
На 12 август 2003 г. Будимир Куйович декларирал, че издадената му карта на постоянно пребиваващ чужденец е изгубена при неизвестни за него обстоятелства и му е била издадена нова такава от 10 септември 2003 г., като предишната е била обявена за унищожена с причина "повече от един документ".
На 8 юли 2004 г. на Будимир Куйович е било издадено свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство на чужденец.
На основание заявление от Куйович на 7 октомври 2004 г. му е била издадена нова карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец поради промяна на постоянния адрес.
В края на 2004 г. в Министерството на вътрешните работи стартира операция по прилагане на принудителни административни мерки спрямо чужди граждани, пребиваващи на територията на страната, за които има данни, че застрашават националната сигурност или са свързани с организираната престъпност. В тази връзка и поради наличието на данни за съпричастност на Будимир Куйович към незаконното производство на наркотични вещества тогавашният директор на Национална служба „Борба с организираната престъпност” ген. Валентин Петров на основание чл. 42, ал. 1 и 2, чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България издава заповед № 1741/23 декември 2004 г., допълнена със заповед № 7/4 януари 2005 г. за експулсиране на лицето Будимир Куйович, забрана за влизане в страната за срок от 10 години и отнемане правото на пребиваване в Република България.
В изпълнение на заповедта за експулсиране на 3 януари 2005 г. Куйович е задържан курортен комплекс "Златни пясъци" и тъй като е бил без сръбски документи, е приведен в Дома за временно настаняване на пълнолетни лица – гара Искър, София, до получаване отговор от приемащата сръбска страна, потвърждаващ самоличността му. Започната е процедура по снабдяването на лицето с документ, като е изпратено писмо от 4 януари 2005 г. до посолството на Република Сърбия и Черна гора с копие до дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи. На 7 февруари 2005 г. на Будимир Куйович от посолството на Сърбия и Черна гора е издаден документ за пътуване – пътен лист (пасаван), и на 9 февруари 2005 г. лицето е предадено от Гранична полиция на сръбските власти.
Чрез упълномощен от него адвокат Куйович обжалва заповедта за експулсиране, забрана за влизане в страната и отнемане правото на пребиваване и с решение № 58 от 14 февруари 2007 г. по административно дело № С-71/2006 г. по описа на Софийския градски съд жалбата му е отхвърлена като неоснователна.
По предварителна лична договореност на Будимир Куйович с адвокат, без каквато и да било намеса от страна на службите на МВР, срещу Куйович на 4 февруари 2005 г. е подадена молба до Районния съд в гр. Кюстендил от лицето Бистра Илиева Панайотова от с. Коняво, община Кюстендил, с искане на основание представената от нея запис на заповед с дата 5.11.2004 г. Куйович да бъде осъдено да й заплати сумата 20 000 лв., законната лихва върху тази сума, както и направените разноски. Същия ден на подаване на молбата в Районен съд – Кюстендил, е образувано гражданско дело № 186/2005 г., делото е разгледано в закрито заседание, молбата е уважена изцяло и с определение от същата дата Будимир Куйович е осъден да заплати на Панайотова претендираната сума. Въпреки предвидения в Гражданско-процесуалния кодекс и посочен и в съдебното определение 7-дневен срок за обжалване от молителя, още на същата дата – 4 февруари 2005 г., на Бистра Панайотова е издаден изпълнителен лист. Отново същия ден по молба на Панайотова е образувано изпълнително дело № 111/2005 г. по описа на държавния съдия-изпълнител при Районен съд - гр. Кюстендил, веднага й е издадено съдебно удостоверение, което да й послужи пред Дирекция „Национална служба Полиция”, сектор "Чужденци и емиграция" - София, и е изпратено писмо до дирекция "Миграция" на МВР за налагане на длъжника Будимир Куйович принудителна административна мярка по чл. 43, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България, а именно забрана за напускане на Република България. Отново на същата дата – 4 февруари 2005 г. в дирекция "Миграция" на МВР е постъпила молба и от Бистра Панайотова за налагане принудителна административна мярка по отношение на Куйович - забрана за напускане на пределите на страната поради негово задължение към нея в размер над 5000 лв. След изискания в съответствие със закона отговор дали вземането е надлежно обезпечено, със заповед № 2005000029 от 11 февруари 2005 г. директорът на дирекция "Миграция" на МВР е наложил исканата принудителна административна мярка със срок от 11 февруари 2005 г. до отпадане на основанието.
Междувременно Будимир Куйович се е снабдил по неустановен начин със сръбски паспорти на името на Владимир Вуйович, с посочена дата на издаване 3 февруари 2005 г., и на името на Цветослав Захариев, с дата на издаване 7 април 2005 г., с които сръбски паспорти след експулсирането му безпрепятствено е преминавал през границите на Република България. С единия от паспортите - на името на Владимир Вуйович, Будимир Куйович регистрирал на 3 юни 2005 г. в Софийски градски съд ЕООД с фирма "Тара Монтенегро" със седалище и адрес на управление гр. София. Година по-късно, възползвайки се от забраната да напуска България, със собствените си имена през юни 2006 г., в гр. София сключил граждански брак с Валерия Венелинова Великова и през септември 2006 г. припознал дъщерята на съпругата си, родена през 2005 г.
Влизайки в Република България с документи с чужда самоличност, на 3 април 2006 г. Будимир Куйович се явил в канцеларията на кметство - с. Копринка, община Казанлък, придружен от Николай Писков и майка му Радка Пискова, представил се за българския гражданин Цветослав Захариев и заявил желание да се регистрира на домашния адрес на Пискова в същото село, за което тя била дала съгласие. Главният специалист в кметството Йорданка Иванова в нарушение на разпоредбите на Закона за гражданска регистрация е попълнила удостоверение за постоянен и настоящ адрес на Цветослав Захариев, без да й е представен български документ за самоличност, вписвайки в документите серията и номера на сръбския документ със същите имена.
На същата дата от името на Цветослав Захариев Куйович подава декларация, че не му е издавана лична карта, тъй като бил живял в чужбина, и приложил към декларацията ксерокопие от сръбския паспорт на името Цветослав Захариев - с. 2-3, с печат за влизане в Република България през Гранично контролно-пропускателен пункт - Станке Лисичково, на 2 април 2006 г. На 4 април 2006 г. при младши районния инспектор при Районно полицейско управление - Казанлък, главен сержант Васил Атанасов Стоев, който към момента охранявал спортно мероприятия в гр. Шипка, но и замествал колегата си, отговарящ за с. Копринка, дошла Мария Петрова Кирева, специалист в кметството на с. Копринка. Последната помолила главен сержант Стоев да удостовери, че лицето от снимката (в случая Будимир Куйович), поставена на стр. 1 на заявлението за издаване на документи за самоличност на български гражданин, и данните, вписани в същото (на Цветослав Захариев), са на едно и също лице. По твърденията на Стоев същият се е предоверил на кметската служителка и без да извърши проверка по съответната картотека и без дори да е видял лично заявителя, извършил исканата заверката. Впоследствие Йовка Петкова, системен оператор в група "Български документи за самоличност" при Областна дирекция „Полиция” - Стара Загора, е приела документите, но не е спазила всички изисквания на Правилника за издаване на български документи за самоличност. В резултат на гореизложеното със снимка на Будимир Куйович от ОДП - Стара Загора, са издадени лична карта, паспорт и свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство - всички на името на Цветослав Йорданов Захариев.
В края на 2006 г. в Национална служба „Сигурност”, за което била уведомена своевременно и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, била получена оперативна информация, че експулсираният Будимир Куйович преминава границите на Република България с документи с чужда самоличност. В тази връзка с телеграма от 4 декември 2006 г. било разпоредено до всички гранични контролно-пропускателни пунктове при явяване на лице с имената на Цветослав Йорданов Захариев да се уведомява Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”. На това основание на 6 декември 2006 г. от Граничен контролно-пропускателен пункт - Капитан Петко войвода, Свиленград, в 3.00 часа е постъпило уведомление за лицето, влязло в страната от Република Гърция.
Будимир Куйович с документи на Цветослав Захариев бил поканен да изчака за справка. В нарушение на правилата за подсъдността по Наказателно-процесуалния кодекс и без да е извършен прецизен оглед на автомобила, с който са пътували Куйович и българската гражданка Илона Шахова, лицето е било доведено директно в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” - София, където е установена истинската му самоличност. В ГДБОП с личното участие на тогавашния директор Ваньо Танов е била проведена беседа с Куйович, образувано е досъдебно производство срещу него, което по нареждане на Софийската градска прокуратура било препратено по подсъдност на Районна прокуратура - Свиленград, и на Куйович е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000 лв.
Наказателното производство приключва със споразумение, отново одобрено от Свиленградския районен съд с определение № 68/15.03.2007 г. по Наказателно общ характер дело № 131/2007 г. по описа на същия съд, по силата на което споразумение за това, че през периода 14 април – 6 декември 2006 г. при условията на продължавано престъпление 14 пъти е излизал и влизал през границите на Република България без разрешение на надлежните органи на властта и през същия период се е ползвал от документ с невярно съдържание - български документ за самоличност на името на Цветослав Йорданов Захариев - престъпления по чл. 279, ал. 1 и чл. 316 във връзка с чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс на Будимир Куйович е определено общо наказание "лишаване от свобода" за срок от две години и глоба в размер на 300 лв. Изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода” е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс за срок от три години. Тоест, приложено е условно осъждане.
Будимир Куйович не е експулсиран отново, тъй като не е отменена наложената по искане на съдия-изпълнителя при Кюстендилския районен съд принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната, и поради оперативния интерес към лицето от страна на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и Национална служба „Сигурност”.
Веществените доказателства по делото – лична карта, паспорт и свидетелство за правоуправление на МПС – всички на името на Цветослав Йорданов Захариев, са изпратени на Военна прокуратура – Стара Загора, с оглед преценка за наличие на данни за извършено престъпление от служители на Областна дирекция „Полиция” – Стара Загора, и по получените материали е образувано наказателно производство, което не е приключило.
В изпълнение на заповед от 12 януари 2007 г. на директора на Национална служба „Полиция” – МВР, тогава Валентин Петров 6 членна комисия с председател Веселин Петров, заместник-директор на Главна дирекция „Полиция”, по сигнал на главен дознател е извършила проверка по получени данни за допуснати нарушения на служебната дисциплина от служители на Национална служба „Полиция” във връзка с издаването на документи за самоличност на името на Цветослав Захариев и във връзка със задържането му от служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, и въз основа на резултатите от тази проверка на пет служители са наложени дисциплинарни наказания, по отношение на две от които наказанието е дисциплинарно уволнение.
По време на разследването на Куйович в средата на януари 2007 г. по инициатива на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” е проведена работна среща при главния секретар на МВР Илия Илиев с участието на директора на ГДБОП Ваньо Танов, директора на Национална служба „Сигурност” Иван Драшков и заместник-директора на Национална служба „Сигурност” Марков и е изготвен съвместен оперативен план за работа на двете служби. Предложено е поради широката гласност на действията на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и извършени арести оперативната работа по Будимир Куйович да продължи в Национална служба „Сигурност”, където лицето да бъде взето на оперативен отчет. Контактът на Куйович със служители на Национална следствена служба е осъществен на 9 февруари 2007 г. с личното съдействие на директора на ГДБОП Ваньо Танов, който лично е завел лицето на срещата. При последвалите контакти се изяснило, че Будимир Куйович цели единствено реализиране на личните си интереси, свързани със статута му на пребиваване в България, и поради липса на интерес от Национална служба „Сигурност” е свален от разработка. В хода на осъществените координации цялата информация, включително за прекратяване на разработката, е била предоставена на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”.
При една от срещите си с Ваньо Танов, по твърдение на последния, Куйович споделил, че преди експулсирането му през февруари 2005 г. е имал нерегламентирани контакти със служител от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”. Своевременно е бил уведомен отделът за вътрешна сигурност и Военна прокуратура и след проведената разработка срещу служителя Веселин Велинов – оперативен работник в направление "Наркотици" към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, е образувано досъдебно производство, което към датата на изготвяне на доклада не е приключило, и същото лице е уволнено със заповед на министъра на вътрешните работи от 3 август 2007 г. - след напускането на директора на ГДБОП Ваньо Танов.
В началото на м. юни 2007 г. в процеса на работата по оперативно дело по линия "Наркотици" в сектор "Борба с организираната престъпност" при Областна дирекция „Полиция” - Разград, постъпила оперативна информация, че предстои трафикиране на части на 4 тона хероин от Турция през България за Македония и Сърбия и че Будимир Куйович има намерение и осъществява подготовка да се снабди с български документи за самоличност с негова снимка, но с личните данни на Красимир Мирчев Енев от гр. Кубрат, с цел преминаване през границите на Република България и координиране на трафика за наркотици. След обсъждане на ситуацията бил обмислен и вариантът да се проведе оперативна комбинация по издаването на български документ за самоличност на Куйович с данните на лицето Красимир Енев с цел контролиране на движението му през границите на страната.
На 12 юни 2007 г. зам.-директорът на ОДП - Разград, Тодор Димов е докладвал на директора на ОДП Кръстьо Сотиров, при което последният е отказал да даде съгласие за издаване на такъв документ за самоличност, тъй като това би било документно престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.
На следващия ден, на 13 юни 2007 г., главният секретар на МВР Илия Илиев в изпълнение на програмата си за срещи с оперативния състав посетил и Областна дирекция „Полиция” - Разград. Тодор Димов, който за периода от 13 до 17 юни 2007 г. замествал отсъстващия от страната директор, докладвал наличната оперативна информация и по разпореждане на Илиев изготвил писмен рапорт, в който се иска разрешение за провеждане на оперативна комбинация с изготвяне на български паспорт на лицето Будимир Куйович с цел поставяне на лицето под контрол и уличаване в престъпна дейност. Главният секретар е поставил резолюция "Разрешавам" с дата 13.06.2007 г. и се подписал, като разпоредил за това да се докладва на директора на ГДБОП Ваньо Танов. Още същия ден в грубо нарушение на нормативните разпоредби на чл. 140, ал. 1, т. 19 от Закона за МВР, Закона за българските документи за самоличност и правилника за приложението му в група "Български документи за самоличност" при Областна дирекция „Полиция” - Разград, е бил издаден паспорт със снимката на Будимир Куйович и личните данни на Красимир Енев. При извършената проверка в "Граничен контрол" не са установени данни паспортът да е използван за преминаване на границите на Република България, включително и със страни, които не са членки на Европейския съюз. На 27 ноември 2007 г. по причина "фалшифициране" въпросният паспорт е обявен за невалиден.
За изясняване на случая съгласно заповед от 7 декември 2007 г. на министъра на вътрешните работи комисия от служители на дирекциите "Инспекторат", Национална служба „Сигурност” и Борба с организираната престъпност е извършена проверка в ОДП - Разград, след което главният секретар на МВР Илия Илиев е освободен от длъжност по собствено желание, а на седем служители са наложени дисциплинарни наказания. Материалите от проверката са изпратени по компетентност на Военна прокуратура - Варна, и по тях е образувано досъдебно производство.
На 29 декември 2007 г. при проведена полицейска операция с участието на секторите "БОП" при ОДП - Ст. Загора, Хасково, Пловдив, и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” при опит за контрабанден внос на 60 кг хероин през ГКПП - Капитан Андреево са задържани три лица. Операцията е координирана от главния секретар на МВР Валентин Петров и ръководена от зам.-окръжен прокурор от Окръжна прокуратура - Ст. Загора.
На 30 декември 2007 г. в гр. Пловдив е задържан и Будимир Куйович, който според наличните данни е организирал трафика. Образувано е досъдебно производство за участие в организирана престъпна група и контрабанда на наркотични вещества. По отношение на Будимир Куйович е взета мярка за неотклонение "задържане под стража".
При тази фактическа обстановка се налагат следните изводи.
Причините и условията, поради които Будимир Куйович е продължил да пребивава в Република България след експулсирането му, са няколко:
- ползване от лицето на различни документи за самоличност - и български, и сръбски, като само един от тях е издаден по оперативни съображения, но за него липсват данни да е ползван при преминаване границите на Република България;
- образувани срещу Будимир Куйович различни дела - граждански, изпълнителни, наказателни, които налагат оставането му в страната до приключването им;
- опити за оперативна работа с лицето от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и Национална служба „Сигурност” с цел разкриване на нарколаборатории и доказване на престъпна дейност и на други наркопроизводители и трафиканти;
- недобра координация между отделните звена в Министерството на вътрешните работи на различно подчинение - регионално и централно;
- законодателни празноти по отношение режима на чужденците в Република България, допускащи колизия между различни принудителни административни мерки;
- възможностите, които предоставя законодателството ни, за неправомерно използване.
Допуснати са груби нарушения на разпоредби на законовите и подзаконовите нормативни актове относно режима за документите за самоличност - Закона за българските документи за самоличност, Правилника за издаване на български документи за самоличност, Закона за гражданската регистрация, Закона за Министерството на вътрешните работи, Наказателно-процесуалния кодекс и редица вътрешни заповеди и окръжни на Министерството на вътрешните работи.
За изясняване на случая ръководството на МВР е предприело адекватни мерки:
- назначени са комисии, в които са включени представители от всички служби, за детайлна проверка на всички обстоятелства около лицето Будимир Куйович;
- в тази връзка от комисията не се установиха данни за покровителстване и за защитен "чадър" над наркотрафиканта от страна на високопоставени служители в министерството. Напротив, наложени са своевременно дисциплинарни наказания на 13 служители, трима от които уволнени. Сезиран е отделът за вътрешна сигурност и е реализирана съвместно с прокуратурата разработка по отношение на служител на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”. Всички материали от проверките са изпратени на Военна прокуратура за произнасяне по наказателната отговорност на съответните служители. Случаят е изнесен пред обществеността, реализирано е задържането и образуването на наказателно производство срещу Будимир Куйович.
Въз основа на получените документи, изслушвания и разисквания Временната анкетна комисия за изясняване на случая "Куйович" предлага:
1. Да бъдат извършени законодателни промени в следната насока:
- приемане на специален закон за оперативно-издирвателната дейност, който да регламентира ясни правила за работата на специализираните служби;
- промени или приемане на нов Закон за Министерството на вътрешните работи, с който да се въведе централизиране - функционално и кадрово подчинение на регионалните звена на БОП на централното ръководство;
- промени в Закона за чужденците в Република България и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които да гарантират приоритета на националните интереси.
2. Преписи от протоколите от заседанията на комисията, на които са изслушани Илия Илиев, Тодор Димов и Ваньо Танов, да се изпратят на Върховната касационна прокуратура и Държавната агенция "Национална сигурност" с оглед наличието на данни за извършени престъпления.
3. Да се сигнализира Инспекторатът към Висшия съдебен съвет за проверка на действията на съдебните органи в гр. Кюстендил по издаване на актовете, въз основа на които по отношение на Будимир Куйович е наложена принудителна административна мярка за ненапускане на страната.”
Докладът беше приет единодушно в комисията.
Предлагаме на Народното събрание да приеме доклада на Временната анкетна комисия за изясняване на случая „Куйович” с направените в него констатации, изводи и предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви за изчерпателния доклад, госпожо Балева.
Преди да преминем към обсъждане, позволете ми да ви прочета пълния текст на проекта за решение, който се предлага. Така както госпожа Балева посочи, в него се предлага приемането на доклада.
Текстът на проекта гласи следното:
“РЕШЕНИЕ
по доклада на Временната анкетна комисия за изясняване на случая “Куйович”
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и след като обсъди доклада на Временната анкетна комисия за изясняване на случая “Куйович”
РЕШИ:
Приема доклада на Временната анкетна комисия за изясняване на случая “Куйович” с направените в него констатации, изводи и предложения.”
И тук се обръщаме към госпожа Балева, че трябва да се уточни основанието от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на което се внася докладът. Тук е записан чл. 75, но дали не е чл. 34 от ПОДНС?
Това е текстът на проекта за решение, а сега преминаваме към обсъждане. Досега имам две заявки за изказване – от госпожа Манолова и от госпожа Николова, вече и от господин Филип Димитров. Ще давам думата по реда на постъпване на заявките, но, уважаеми колеги, нека да ги запиша преди да дам думата на госпожа Манолова. Думата искат госпожа Елеонора Николова, Филип Димитров, господин Илко Димитров, госпожа Ася Михайлова, господин Българинов. Други заявки засега не виждам.
Давам думата на госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, Комисията “Куйович” приключи своята работа. Резонният въпрос, който си задават всички български граждани, е дали тя изпълни своята задача; дали тя като парламентарна комисия установи фактите по така наречения случай “Куйович”; какво препоръчва на другите власти и дали прави предложения за законодателни промени? Казано с други думи - дали Комисията “Куйович” изясни истината по този случай, а именно какви са причините, предпоставките и условията този сръбски гражданин да се занимава с престъпната си дейност необезпокояван в продължение на повече от 10 години на територията на нашата страна, даже и в периода след неговото експулсиране?
Отговорът на този въпрос се съдържа в доклада на парламентарната комисия, който изчерпателно, аналитично представя истината такава, каквато тя е, такава каквато стана ясна в резултат на събраните документи, на изложените обстоятелства и на обясненията на лицата, които споделиха своите впечатления, все бивши ръководни служители в системата на МВР.
Кой се налага като един от основните и безспорни изводи в резултат на този доклад и работата на тази комисия? Това е именно, че хората, които са в основата на обвиненията срещу МВР, хората, които заформиха скандала, който тече в МВР са тези, които дадоха възможност на лицето Бранимир Куйович да пребивава необезпокоявано на територията на Република България в продължение на повече от 10 години. Те са тези, които му казаха “добре дошъл” през 2007 г. Нещо повече, дадоха му законно основание и законни документи за самоличност, за да пребивава в течение на повече от 10 години на територията на нашата страна. Освен това те му дадоха и пълния комфорт под предтекст, че е разработван, наблюдаван или не знам какво още от службите, да извършва необезпокоявано в условията на пълен комфорт престъпната си дейност. За какво става дума?
Става дума за това, че през 1997 г. лицето Бранимир Куйович получава статут на продължително пребиваващ на територията на Република България. Припомням, че това е по време на управлението на СДС, когато шеф на Националната служба по сигурност е ген. Атанасов.
През 1999 г. независимо от това, че Куйович вече е бил обект на интерес на службите, неговото разрешение за продължително пребиваване е продължено, а през 2001 г., в края на мандата, в края на управлението на СДС, когато вече по отношение на Куйович е произнесена първата осъдителна присъда и то не за друго, а за ползване на подправени документи за самоличност, му е даден статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България.
По отношение на втория голям критик на дейността на МВР – от ген. Танов ние чухме абсурдната теза, че е било грешка експулсирането на Куйович през 2005 г. от територията на Република България. Трябвало, видите ли, той да остане и да продължи под претекст, че е разработван, че е наблюдаван или не знам какво още, от МВР, да развива престъпната си дейност.
Според мен, без да съм специалист по темата, това е абсурдно. След като осем години на това лице са дадени възможности да пребивава на територията на Република България и очевидно да се занимава с престъпната си дейност, този срок бива продължен под претекст, че МВР очаква да залови големи количества наркотици или да разкрие някакви престъпни канали.
Според мен, без да съм специалист, въпреки твърденията на ген. Танов, че всъщност Куйович е бил експулсиран на територията на страната за това, че той е престанал да си плаща на служители на МВР в подобни случаи, когато един чужденец се занимава с престъпна дейност, вариантите са два – или да бъде подведен под отговорност, или да бъде осъден въз основата на факти и доказателства, или това, което се е случило - да бъде експулсиран, за да бъде прекратена неговата престъпна дейност, но генералът твърди друго, като между другото обвинява открито в своите обяснения пред комисията, че Куйович си е плащал на отговорни служители на МВР в периода до м. февруари 2005 г.
Тук е интерес и един друг факт, а именно, че след като е станало известно на шефа на ГДБОП през м. юни 2006 г., че въпреки, че е експулсиран Куйович нееднократно влиза в страната с подправени и неистински документи за самоличност, когато е получил сигнал за неговото влизане в страната през м. декември 2006 г., вместо лицето да бъде арестувано и да бъдат започнати необходимите действия в едно нормално наказателно производство, е било чакано от служители на БОП и транспортирано с личния му автомобил не къде да е, а в кабинета на шефа на БОП. Там в рамките на така наречената оперативна или разузнавателна беседа, ще ме простят специалистите, че може би не ползвам точната терминология, за която между другото не са изготвени никакви документи под претекст, че това не е разпит, че това не е процесуално действие. Само че, ако бяха изготвени надлежните документи и бяха обективирани тези показания на Куйович за корумпирани служители в системата на МВР, може би това щеше да бъде основание за своевременното предприемане на действия срещу тези служители.
Възниква въпросът защо след като Куйович даже е споменал конкретни имена, срещу тези имена са предприети действия след напускането на ген. Танов? Защо спрямо тези лица са предприети наказателни действия, действия в рамките на наказателно производство, едва по-късно? За справка – вече е изготвен обвинителен акт срещу едно от лицата, които Куйович е споменал по време на този свой разговор с ген. Танов.
Тук възникнаха и други прелюбопитни факти, с които аз не смятам да занимавам аудиторията, но тъй като вече част от тях бяха оповестени пред медиите, не мога да не задам въпроса – кое е наложило лично шефа на БОП в личния си автомобил да предаде на Националната служба по сигурност лицето Куйович?
Всъщност всички тези въпроси, които резонно бяха зададени в комисията, предпоставят своите отговори. Според мен този случай ще остане като нарицателно не с името на своя главен герой, а със самочувствието на хора, бивши генерали, които се опитват да превърнат своите грехове и своите грешки в ореол на светци. Хора, които на базата на собствените си грешки се опитват да влязат на бял кон в политиката, хора, които като гръмко обвиняват своите бивши колеги, ръководството на МВР и системата като цяло се опитват да замажат собствената си отговорност.
Всъщност като говорим за работата на Комисията „Куйович”, няма как да не споменем поведението на опозицията. Имаше гръмки медийни и публични изявления, направени от членовете на комисията от опозицията, без обаче да бъде направено това, което се очакваше от тях – да участват в работата, да участват в събирането на факти и конкретни доказателства. В момента, в който стана ясно, че информацията, която ще предоставят лицата, извикани пред комисията, не отговаря на предварителната схема, те загубиха интерес. Те загубиха интерес и към показанията и изявленията на ген. Танов, който – според неговите думи – посочи наличието на корупция в МВР, но с по-задна дата – до м. февруари 2005 г., и който не можа да обясни собственото си бездействие по отношение на тези факти за корумпирани служители на МВР.
Няма как тук – макар и работата на комисията да имаше друг предмет – да не си зададем един по-общ въпрос – за морала на тези бивши генерали, на тези български офицери, които не се посвениха да оплюят не просто ръководството на МВР, а цялата институция. У хората остана впечатлението, че всеки генерал, напускайки МВР, е вземал със себе си един диск със СРС, един носител на файлове с класифицирана информация – като застраховка или разменна монета на черния пазар. Дори и най-обикновените чиновници, когато постъпват на държавна служба, попълват декларация за лоялност. И най-ниските държавни служители, на най-ниските нива на йерархията, са лоялни към институцията, в която са работили. Но тези правила, които важат за обикновените граждани, очевидно не важат за българските офицери – след като напуснат системата на МВР се впускат в правенето на политическа кариера.
Да не говорим за начина на изнасяне и боравене с класифицирана информация, което освен че е укоримо от морална гледна точка, според мен е и престъпно действие. Затова сред препоръките и решенията, които предлага Комисията „Куйович”, са промени в законодателството, което регламентира работата със СРС, а именно изготвяне на ясни правила, които да регламентират как се борави с тях, как се съхранява информацията от тях и как се унищожава. За съжаление данните показват, че само 2% от СРС-тата се използват за нуждите на наказателното производство. С оглед на това, което се случва напоследък, съществува основателно притеснение, че пазарът, с който се справихме – на досиета, ще бъде заменен с друг пазар – на СРС-та и файлове с класифицирана информация.
Логично е и предложението, което правим за промени в законодателството, регламентиращо оперативно-издирвателната работа. Не е нормално едно лице, един престъпен бос да пребивава необезпокояван на територията на страната под претекст, че е наблюдаван, разработван или че е следен от МВР, а в същото време той да развива престъпната си дейност. Имало е очаквания за голям удар, който да бъде направен чрез разработването на Куйович – на 2 т хероин, на 4 т хероин или на голямо количество синтетична дрога. Но задавате ли си въпроса, че за тези повече от десет години, през които той е пребивавал на територията на страната, вероятно е участвал в трафицирането на още по-големи количества?
Нормално е да предложим също така и промяна в структурирането и функционирането на БОП, защото стана ясно, че един от големите проблеми в системата на МВР е липсата на координация и взаимодействие между различните служби. Например не е ясно как служба „Миграция” може да наложи забрана за напускане на страната поради наличие на парични задължения на чужд гражданин, след като спрямо същия е наложена друга административна мярка – експулсиране от страната, която при това даже е изпълнена. Ние предлагаме в подобни случаи, когато има колизия на принудителни административни мерки, да се взема решение с оглед на националния интерес.
Накрая, за финал искам да обобщя: очевидно става дума за вкарването в България на престъпен бос, на човек, който е начело на престъпна схема. Това вкарване и пребиваването му необезпокояван в България в продължение на толкова години е благодарение на някои конкретни хора, които имат конкретни имена. Част от тези хора за съжаление са в атаките срещу ръководството на МВР и срещу самото МВР. Тези, които казват, че не знаят по какъв начин са получили информацията срещу МВР, по същия начин се опитват да кажат, че въпреки да са били на ръководни позиции в системата, не са знаели как са издадени разрешенията за постоянно пребиваване на Куйович в България, как му е осигурен този комфорт да развива престъпната си дейност. Няма как да им повярваме, защото хора, които са на толкова високи позиции в системата, няма как да не знаят кой е Куйович и с какво се занимава.
Остава един друг въпрос – редно ли е бивши генерали, бивши български офицери да са основни действащи лица в подобни сценарии? Бих обърнала въпроса по друг начин: докога ние ще ставаме заложник на действията и активността на подобни сценаристи?! Следва ли МВР да става заложник на политическите амбиции на хора, които довчера бяха свързани професионално с МВР, а днес в съответствие с провалите и възходите на собствената си политическа кариера поставят на карта своята лоялност към институцията и нейното функциониране? Дали тези хора наистина искат нещо да се промени в МВР или, както се казва – статуквото ги устройва?
Според мен, когато става дума за борба с организираната престъпност, не би следвало на преден план да излизат политическите или партийните интереси на едни или други хора. Защото и битката срещу престъпността, както и битката срещу корупцията нямат цвят. Според мен изборът за това на коя страна да застанеш прави всеки човек конкретно за себе си – дали на страната на тези, които се борят срещу престъпността, или на страната на тези, които я покровителстват. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има думата за реплика господин Българинов. Заповядайте.
Борислав Българинов (БНС): Искам всички колеги и всички българи да чуят от госпожа Манолова – тези хора, срещу които говорихте – ген. Танов и ген. Илиев, по чие предложение бяха назначени и кой ги назначи на тази длъжност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Само да направя едно допълнение. Макар че този въпрос е встрани от темата, няма как да не бъде казано, че тези хора бяха във висшето професионално ръководство на МВР и по време на сегашното политическо ръководство, но все пак нека да припомним, че те започнаха своята кариера на високи позиции и в предишното ръководство, което беше оглавявано професионално и политически от друга политическа сила. Те започнаха кариерата си даже малко преди това. Тук тези, които са малко по-добре запознати с тяхното кариерно израстване, ако се поразровят, сигурно ще стигнат до времето, свързано с периода 1997-2001 г. (Смях в блока на опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Давам думата на госпожа Елеонора Николова. Заповядайте.
Елеонора Николова (независим): Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес чухме доклада, изнесен от госпожа Надка Балева, който представлява преразказ по картинка, без елементи на разсъждение, и чухме самия министър Петков, маскиран като блондинка.
Разкритията, които бяха направени пред Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, доказаха основателността на искането на опозицията – да бъде разследван целият проблем с производството, разпространението и каналите на синтетичната дрога, защото това беше предмет на постоянната комисия. Ако този предмет беше възложен на Временната комисия „Куйович”, ние днес щяхме да водим много по-същностен и по-сериозен дебат, защото се установи, че има грозна корупция, покровителствана на най-високите нива, превърната дори в национална политика.
Добилата прозвището Комисия „Куйович” бе създадена много елементарно, с една-единствена цел – да уличи бившия главен секретар Илия Илиев и седем полицаи от Разград в некомпетентност и липса на професионалност заради това, че са се опитали да внедрят свой агент при сръбския гражданин Будимир Куйович, сочен като един от основните организатори на производството на синтетика.
Беше много елементарно цяла една комисия, едно Народно събрание да се занимава с това, да излиза с доклад, че, видите ли, тези хора са паднали до нивото да създават документ с невярно съдържание. И аз мисля, че тази комисия бе създадена в един много добър момент, за да забравим един друг факт, случил се на 26 ноември 2007 г., когато бяха заловени 80 кг амфетамини у сина на ген. Ангел Стойчев от кръга „Монтерей”, а именно лицето Стоян Стойчев. Това е една сюжетна линия, която аз искам да не забравяме, защото показва нещо много сериозно – показва, че създаването на производство на каптагон през 70-те години, издигнато като ранг на държавна политика по време на режима на Тодор Живков, покровителствана от Държавна сигурност, е продължила и в годините на прехода. Защото нека да си спомним, че дъщерята на Ангел Стойчев, Невена Стойчева, е живяла с малкия Фатик, който беше разстрелян, а след това се е подвизавала заедно с Будимир Куйович. Тази връзка на кръга „Монтерей”, на каптагона и на синтетиката показва, че тези канали са съществували, експлоатирани и имат стремеж да продължат да бъдат експлоатирани. С това трябва да се занимава Народното събрание, а не с това какво са направили петима полицаи в Разград.
Какво все пак можахме да установим ние от семплите материали, събрани от комисията „Куйович”? Ние установихме, че до 2005 г. не е работено професионално или пък е имало чадър, корупция, защото няма събрани годни доказателствени материали за наказателно производство по отношение на Будимир Куйович. Нещо повече, стана ясно защо е така - защото лицето, посочено от Куйович, русичкият младеж, след това получи обвинение за престъпни контакти с неговия наследник Драгомир Райкович. Това всички го знаем, има внесен обвинителен акт. Това значи, че до 2005 г. този човек действително си е плащал и заради това е стоял.
Твърдението на Куйович е, че в България всичко се купува. Той заяви, че му е било по-лесно да се занимава с престъпна дейност в България, отколкото в Сърбия, защото всичко се купува. И е така! Той си е купил и документ за самоличност, и задграничен паспорт, и свидетелство за правоуправление от Окръжна дирекция на полицията – Стара Загора. И именно с тях се е движил. Спомнете си, че когато се говореше за разградския паспорт, свенливо се мълчеше за тези документи, с които Куйович джитка из страната. Това са документи, издадени от дирекция на полицията в България. А нека да си спомним само колко мигновено и бързо беше издаден изпълнителен лист и заповед за административна принуда в Кюстендил – в рамките на 24 часа. Тази пословична бързина също говори за мирис на пари.
Във взаимодействието между службите, а и в самите служби действително цари хаос. Аз не мога да си представя как на 9 февруари директорът на служба „Миграция” към МВР екстрадира Куйович, а на 11 февруари, два дена по-късно, същият този директор издава заповед за административна принуда. Той или има амнезия, или е некомпетентен, или просто е получил пари.
На последно място, много тревожни, много притеснители бяха твърденията на разградския полицай Тодор Димов за това, че, видите ли, разградските полицаи знаят, че не трябва да се доверяват на Валентин Петров. Разградските полицаи знаят! И те се пазят от Валентин Петров, защото са убедени в своята практика на редови провинциални полицаи, че техните разработки се смачкват и се продават. Това е развратът, който е настъпил в МВР, срещу това трябва да се борим!
Не мога да отрека, че някои от мерките, които комисията „Куйович” е набелязала, са приемливи – да се изпратят всички материали в прокуратурата, да се промени Законът за чужденците, да се промени Данъчноосигурителният кодекс. Но искам да кажа, че е смехотворно твърдението, че Законът за МВР и липсата на закон за оперативно-издирвателна дейност е в пряка причинна връзка с този разгул, настъпил в МВР. Нека да си спомним, че на 1 юни 2006 г. именно вие, управляващите, внесохте Закон за МВР. Ами още не е изсъхнало печатарското мастило по него, за да смятаме, че там е проблемът. Проблемът е, че той не се спазва, че се търгува с информация.
Аз искам да предложа нещо, уважаеми колеги. Всичко, което се случва в държавата, сочи само едно – че парламентът трябва да застане на своето място, да надгради комисията с нова задача, която да проследи цялата срамна търговия с информация, целия разпад на държавността, настъпил най-вече в системата на МВР, и да си свърши работата докрай. Защото това очакват българските граждани. Българските граждани не очакват да им кажем какво са правили полицаите в Разград, те очакват да кажем какво са вършили в МВР, дали има политическа протекция за тази продажба и докога тези канали ще бъдат експлоатирани и предавани от ръка на ръка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Реплика – господин Узунов.
Венелин Узунов (КБ): Уважаема госпожо Николова, ако бяхте прочели доклада или ако го бяхте слушали, много от нещата, за които пледирате, ги има в доклада и те са изнесени. Така че просто не бива по този начин да интерпретирате и да пресъздавате какво се е казало в комисията, кой е изслушан и какво е коментирано, тъй като на практика Вие не присъствахте на повече от половината от заседанията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика?
Вашата дуплика, госпожо Николова.
Елеонора Николова (независим): Господин Узунов, за разлика от официалната комисия „Куйович” аз не правих преразказ, а се опитах да направя разсъждения. Нещо, което очаквам да сторят всички в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Думата има господин Филип Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние обсъждаме доклад на една комисия на законодателната власт, чиито естествени заключения биха могли да бъдат единствено и само в посока на това, което представлява пряката дейност на законодателната власт, именно избистрянето на законовите разпоредби, ако такова нещо е необходимо, и оценката за дейността на изпълнителната власт, което е една от петте основни функции на легислатурата. Това е, което има нужда да бъде записано в доклада на комисията. От него произтичат по-нататък последици, които както законът, така и честта и дългът налагат.
За съжаление аз не видях тази оценка за дейността на изпълнителната власт в доклада на комисията. Там се говори много за делата на едно или друго лице, на един или друг офицер от Министерството на вътрешните работи. Проблемът е, че в държавната йерархия властта предполага отговорност.
Има два начина да се гледа на властта и, за съжаление, това се оказва по-важно от всичко останало. Единият подход към властта е като към отговорност. Другият подход е като към уреждане, като към държане на някакво местенце, оплакване колко ни е трудно на това място и гледане как да го запазим. За съжаление, аз съм принуден да отдам това нещо на мнозинството от гласовете в комисията. В доклада на тази комисия прозира точно тази нагласа – ах колко им е трудно на тези в Министерството на вътрешните работи; ах как зле са се поставили нещата; леле колко отдавна са започнали; ами кой преди това е бил направил еди-какво си.
Ами, господа, очевидно е, че става въпрос за един изключително скандален случай, който илюстрира невършенето на работа в Министерството на вътрешните работи или по-скоро вършенето на работа, която не е работа на Министерството на вътрешните работи – уреждане на едни или други мафиотски дела, на едни или други мафиоти с това, което на тях им е необходимо. За това става дума. Трябва да си го кажем просто такова, каквото е.
Това сигурно има предистория. Госпожа Николова напомни за наркоканалите и за производството на наркотици и тяхното пласиране обявен в ранг на държавна политика от комунистическия режим. Това е факт, но този факт е доста назад и ние не можем всеки ден отново и отново да се връщаме към началото на нещата, макар че ние много добре го знаем и то представлява действително академичен интерес, представлява и морален интерес. Но аз се опасявам, че ако тръгнем твърде много в дебата на чисто политическа основа, както изтъкна и госпожа Манолова, има опасност да изпаднем в онова положение, което е бедствено за една държава – формулата: „Вие крадете, ама вие също крадете, ама всички крадат”. Тази формула е опасна, защото тя премахва отговорността и в крайна сметка заставането на тази комисия пред тази зала предполага действия, които са насочени към бъдещето. Няма да повлияете по никакъв начин на бъдещето с един такъв безличен и безотговорен доклад.
Ние навлизаме в зоната на моралната лудост, дами и господа. Морална лудост е да се твърди, че: абе, да, ама те нещата, нали знаете, те са някак си така; е, много е лошо, ама, е, нали знаете как стават тия работи? Всъщност, това е гласецът, който се чува зад вашия доклад. Нали знаете как стават тия неща, дами и господа, което означава: „Нали знаете, че ние ги приемаме?”.
Аз си давам сметка, че сигурно е много трудно да се работи в Министерството на вътрешните работи днес. Аз си давам сметка, че сигурно има маса бакии, които не могат да бъдат отстранени само с добрата воля и със смелостта на един, двама или петима души. Но от друга страна има нещо – госпожо Манолова, това не е политически свян, това е нещо, което не бих могъл да приема – да не отговорите на въпроса кой в крайна сметка назначава този или онзи. Тези хора, за които вие говорите, тези имена, които вие споменавате, са имена на хора, които каквато и длъжност да са заемали преди това, са били посочени като екип от настоящия министър на вътрешните работи господин Румен Петков. Така ли е? Тези хора са били назначени с указ, подписан от президента на България Георги Първанов. Така ли е? Какво си говорим тогава?
Ако това е вярно, в държавата се поема политическа отговорност. Политическа отговорност не значи аз съм виновен. Ако ти си виновен, можеш да отидеш на съд и там да те осъдят. Политическа отговорност означава: аз констатирам, че онова, което съм бил призван да направя, не съм го направил. Ама то не ми било по силите, ама аз съм имал най-добрите желания, ама не е станало. Дами и господа, това в политиката не важи. В политиката хората поемат отговорност да надскочат онова, което е. И тогава, когато вие знаете как стават тези неща, те да направят така, че те да не стават повече така. Тези, които не могат да направят това, дори и да са направили някаква стъпка в правилна посока, поемат отговорността за това, че не са довели нещата докрай. На политически език това означава, че те застават пред тази камара и си подават оставката. Камарата пък ги улеснява като констатира, че те не са си свършили работата. Този въпрос е морален въпрос.
Идеята: абе, ние нещо правим, ама то пак няма да излезе. Ама нищо, че не е излязло, ще си продължаваме по същия начин. Ето, това е, което аз наричам морална лудост.
Затова, уважаеми господин председателю, предлагам в заключението на доклада да бъде включена още една точка, която гласи:
„Констатира неефикасността и невъзможността на политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи да се справи с описаната по-горе проблематика”.
Това е единственият знак, който тази камара може да даде на хората, които днес обсъждат дали да вземат рушвет, за да направят това, или онова, че ако те направят това ще си патят. Защото ако техният началник си е патил, ако този, който е над него, е бил принуден да поеме политическа отговорност, значи това ще сполети и тях. Ако онези хора са безнаказани, какво ми остава – да им се подмазвам белким и аз се окажа безнаказан? Това е логиката, която вие се опитвате да внушите. Тази логика не ми харесва. Аз мисля, че тя не харесва и на българската нация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте за реплика, господин Узунов.
Венелин Узунов (КБ): Господин Димитров, никога не съм бил остър от тази трибуна и никога не съм се държал по остър начин, но се връщам в периода, когато аз бях обект на Вашето управление – 1991-1992 г. За каква морална лудост говорите Вие? Вие можете ли да кажете колко специалисти, колко професионалисти бяха изхвърлени от системата на МВР, за да стигне МВР до това състояние, в което се намира сега? Можете ли да кажете това нещо на българските граждани тук, от тази трибуна, колко хора бяха освободени от системата на МВР през 1991 и 1992 г. – едната година на вашето управление?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За втора реплика има думата госпожа Тенева.
Атанаска Тенева (КБ): Господин Димитров, на стр. 14 в Доклада за работата на комисията е написано, че причините и условията, поради които Будимир Куйович е продължил да пребивава в Република България, са няколко и е посочена недобрата координация между отделните звена в МВР на различно подчинение – регионално и централно.
Личната ми преценка и като член на Комисията по вътрешна сигурност е, че не трябва констатациите по един конкретен случай да ги пренасяме в цялостна политическа оценка за работата на Министерството на вътрешните работи. В този ред на мисли смятам, че комисията ни предлага една добра формулировка за проблема, който съществува в системата на МВР по конкретния случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За трета реплика има думата господин Ахмед Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, аз Ви уважавам като юрист и като човек и бих Ви задал един такъв въпрос: случаят Куйович ли е по-важен или подслушването на главния прокурор на България? Защо тогава не е имало анкетна комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте за Вашата дуплика, господин Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаема госпожо Тенева, в това, което казвате, има много здрав смисъл, но тази комисия е създадена по конкретен случай тъкмо за това, защото този случай се струва илюстративен на камарата. Не се създава комисия по всеки конкретен случай. Създава се само по онези случаи, които наистина по някакъв начин фокусират проблематиката на много по-големи сфери на управление. Затова аз продължавам да мисля, че по-разумно би било, ако една такава форма, която аз предложих, влезе в окончателното заключение на комисията.
Аз разбирам, може би за вас това, което е написано на стр. 14 от доклада, да е достатъчно ясен сигнал за моралните последици, които трябва да произтекат от заключенията на тази комисия. Но проблемът е, че изглежда, че точно с това ние не успяваме да се справим. Като че ли сме все още в период, когато нещата трябва да се казват по-ясно, за да се сети някой. Един от големите проблеми на България в момента е тъпигьозлъкът, бих казал най-големия, по-голям от всички останали. Това естествено ме насочва към една друга реплика – тук е мода да се става и когато нямаш какво друго да кажеш по един въпрос, да започнеш да обясняваш, че някакви професионалисти, които са отговаряли на вашите прекрасни комунистически стандарти, са си отишли някога през 1992 г.
Вярно е, отидоха си хора през 1992 г. Може би недостатъчно, не знам, не мога да преценя. Но така или иначе това, което остана, както виждате от доклада на тази комисия, продължава да бъде много здраво свързано с времето преди 1992 г. Това, първо.
Второ, уважаеми дами и господа, един български социолог наскоро каза една фраза, която е добре да си спомните – проблемът на България в момента не е професионален. Проблемът на отделните институции, които работят, не е професионален, той е морален. Ние говорим за корупция, говорим за мерзости, в крайна сметка говорим за несвършена работа от хора, които съзнателно и нарочно не си я вършат, обикновено получавайки за това пари. Не ми казвайте, че това е въпрос на професионализъм. Това, дами и господа, е въпрос на морал.
Що се отнася до това кой, кога, какво бил свършил. Може би тук ще се намерят хора, които да дадат аргументи за това, че генерал Атанасов не си е вършил добре работата. Може би биха се намерили хора, които със задна дата да му поискат оставката. Добре, вие не можете да получите днес една оставка от вчера. Никой в тази страна не може да получи днес една оставка от вчера, но вие можете днес да получите една оставка от днес и аз горещо ви съветвам: направете го, ако искате хората да не кажат отново: е, тия пак нищо не свършиха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има още две заявки за изказвания – на господин Сидеров и на господин Георгиев.
Давам думата на народния представител Илко Димитров.
Илко Димитров (БНД): Благодаря Ви, господин председателю.
Заявявам от самото начало, че Парламентарната група „Българска нова демокрация” няма да подкрепи решение, което дава положителна оценка или приема този доклад по съображения, които ще изложа по-надолу.
Преди малко неформално направих молба да бъда извинен. Ще започна с това, че това не е доклад на парламентарна комисия, а е офис за размножаване на материали. Офис, в който бяха размножени материалите за паспортните проверки на Куйович и делата от Кюстендилския районен съд.
Разпитът или поканата за даване на обяснение от Ваньо Танов, което беше извън концепцията на комисията, беше извършен, и в това няма никакво съмнение, под давление на това, че ние, тези, които се отцепихме, да употребя този израз, го поканихме предишния ден. Като една, бих казал, адекватна реакция на ръководството на комисията той беше поканен следващия ден да даде обяснение и да изложи своите виждания пред официалната комисия.
На второ място, това не е доклад на цялата парламентарна комисия. Аз мисля, че когато се коментират въпроси от такъв сериозен характер, които засягат устоите на държавата, трябва да се търси максимален консенсус. Това е доклад на част от комисията, която е съставена изключително от представители на мнозинството, което не отразява в никакъв случай виждането на парламентарни групи.
Ако ние бяхме излезли поединично, да кажем, някой от представителите на опозицията би останал, би могло да се коментира, че има някакъв вариант това да бъде прецедент, като някаква прибързана реакция на някой от членовете, които напуснаха парламентарната комисия. Ние заявихме нееднократно, че напуснахме временната парламентарна комисия, поради това че упорито и непрекъснато беше отказвано да бъдат инкорпорирани материали за работата на тази комисия, които са от съществено значение за направата на съответните изводи. Тези материали са делата, които фигурират в НСС и БОП, тъй като, както се твърди в самата съдържателна част на доклада, Куйович е бил обект на разработка или обект на работа с него още отпреди 1999 т. В този смисъл и в контекста на един по-късно направен извод, ние трябва да преценим защо, как, на какво основание той е бил обект на работа, на какво след това – ще се върна по-късно на този момент – е направен изводът, че престава да бъде интересен 2007 г. за всички възможни служби и нещата се връщат в БОП. На какво основание едни служби преценяват необходимостта от неговото експулсиране, други искат да бъде в България, за да работят по него.
Веднага искам да кажа, че това не е въпрос на оперативна техника или на някаква тактика, а това е един най-съществените въпроси, на които комисията естествено не можа да даде отговор.
Искам веднага да кажа, че когато е упражняван агресивен и тотален политически и институционален натиск върху парламентаристи резултатите са плачевни. От много престараване се допускат – да употребя евфемизъм, странни изводи и странни съждения, които просто аз не бих имал смелостта да визирам в един такъв доклад, който още повече беше прочетен и пред медиите.
Пример: като причини и условия на стр. 14 се посочват възможностите, които предоставя законодателството ни, за неправомерно използване. Правя наистина много дълга пауза, за да можем да осмислим какво точно са имали предвид колегите под това, че българското законодателство дава възможност за неговото неправомерно използване.
В същото изброяване се сочи, че като причина за това, че Куйович е престоявал, влизайки и излизайки през границата на България в продължение на десет години, „опитите за оперативна работа с лицето от страна на БОП и на НСС”. Този, отново евфемизъм, който е употребен, не е случаен, защото се опитва да се лансира тезата, че Куйович е някакъв смешен, дребен трафикант, за когото е преценено, че не би трябвало да бъде предмет на някакви сериозни обсъждания и сериозна работа. Разбира се, това контрастира със съдържанието на доклада, като например на стр. 3 се пише: „Впоследствие срокът на продължителното пребиваване е продължаван на два пъти до 1999 г., макар че по отношение на него вече е работела служба БОП”.
На стр. 4 – „През 2001 г. Куйович е отправил искане за постоянно пребиваване и въпреки извършено престъпление получава разрешение за това”.
Колеги, нека да бъдем сериозни. Това не са опити за работа на служби, това е сериозна работа, която е продължавала години наред.
Поради това че упражненият натиск беше реализиран, ние не успяхме да стигнем до същината на проблема кой, по какъв начин и защо е използвал, контактувал с Куйович? Защо 2007 г. – тук вече бих казал е върхът на този доклад – е преценил следното, както беше прочетено от председателя на комисията на стр. 11: „При последвалите контакти” – имат се предвид контактите между БОП и НСС през 2007 г. – „се изяснило, че Будимир Куйович цели единствено” – забележете, искам да се спрем на това изречение – „реализиране на личните си интереси, свързани със статута му на пребиваване в България, и поради липса на интерес от службата е свален от разработка”.
Как така е свален от разработка, след като десет години е бил разработван? Да приемем, че е бил изчерпан като интерес – материален или финансов, или икономически, или политически от НСС. Но защо е свален, както е писано тук, че е свален поради липса на интерес, ние така и не успяхме да разберем. Няма да разберем от този доклад, защото не се даде да се разбере именно този проблем, който за мен е съществен. Той щеше да бъде осветен, ако ние имахме на разположение тези оперативни дела, по които би трябвало да има становище на съответните ръководители, че Куйович вече не представлява интерес. Когато един ръководител взима подобно управленческо решение, той трябва да каже защо не представлява оперативен интерес.
И вторият съществен проблем, върху който моля да обърнете внимание и който засегнах в самото начало.
Една част от структурите на МВР – визирам тогавашния ръководител генерал Петров, решават, че Куйович трябва да бъде експулсиран. Друга част от ръководството в лицето на генерал Танов решава, че трябва да работят по него в България. Пак казвам: това не е просто противоборство, противостоене на две оперативни техники. Това е еманация на отношенията към проблема „Куйович”. Проблемът „Куйович”, който е свързан със синтетиката и синтетичната дрога. Това е отношението, това е проблематиката защо една служба иска Куйович, който е извършил престъпление, както се твърди в доклада, да бъде изведен от страната? Защо? Да нямаме притеснения в България с него или каква е причината? Питам членовете на комисията, които останаха да работят в нея: разбрахме ли защо е искано Куйович да бъде експулсиран? Разбрахме ли защо той е престанал да бъде интерес за службите? Господа, това са причините и условията, които трябваше да изследваме, а не колко паспорта е получил Куйович. Има изобилие от ксерокопия в комисията по този повод.
В този смисъл си позволявам да кажа две изречения, които са малко по-политически, отколкото говоренето по...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Все пак, господин Димитров, в рамките на тематиката на доклада.
Илко Димитров: Да, в рамките на доклада, разбира се. Работата по доклада и отношенията на управляващото мнозинство по доклада показват следното: в България няма върховенство на закона, има върховенство на парламентарното мнозинство. Това е първият извод, който аз правя, и вторият извод, който правя е, че в България няма демокрация, а има партокрация. (Ръкопляскания от БНД.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Реплики към господин Димитров?
Заповядайте, господин Янев.
Яни Янев (НДСВ): Господин председател, колеги! Уважаеми господин Димитров, във Вашето изказване Вие поставихте един много интересен и важен въпрос – за причините, поради които част от членовете на комисията са напуснали работата в комисията и това именно е било във връзка с отказа да бъдат привлечени в работата на комисията определени материали, оперативни разработки, от които да се видят мотивите за едно второ или трето решение, което са предприели службите в отношението си спрямо Куйович.
Аз казвам, че този въпрос е много интересен, защото ние сме в първите стъпки, в които парламентът извършва подобна дейност. Самите наши правила не ни дават яснота за това до каква степен на информация и секретност от работата на отделните служби ние можем да използваме и дали самите ние тук в рамките на парламента имаме необходимата организация, така че тази информация, която е в тези материали, да бъде опазена. Аз лично съм притеснен, че това е възможно, защото вие знаете, че и заседанията на Комисията „Куйович”, и последните заседания на Комисията по вътрешен ред и национална сигурност, във връзка с проверката, която правихме – обследването по отношение на производството и трафика на синтетична дрога в България, бяха закрити заседания, но аз не знам какво остана закрито от тези заседания. Ние самите се подписваме под протоколите на тези заседания, на следващите заседания, които са с гриф „Поверително” и ги четем и се подписваме, че сме ги чели, а информацията от тях е пред цялата българска общественост. Аз не съм против това да остава нещо скрито-покрито, но съм против това, когато информацията ще попречи за работата за разкриване на съответни престъпления и действия.
Другото, което бих желал да кажа – аз не бях член на Комисията „Куйович”, но понеже въпросът: защо в даден момент е решено да бъде свален, да не бъде третиран като интересен, това не е по принцип за работата на службите на МВР и вероятно, защото сте напуснали работата от комисията или са представени доказателства, че той престава да бъде оперативно интересен само на НСС. Обърнете внимание върху този детайл, защото спецификата на работата на НСС е различна от работата на НСБОП, а не изобщо. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втора реплика няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Димитров.
Илко Димитров (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Янев, благодаря Ви за оценката, че поставям въпрос, който е интересен за целия парламент, но такъв е предметът на комисията – изясняване на причините и условията по отношение на това, че е престанал да бъде обект на НСС и е станал обект може би на друга служба.
Пак казвам: има два проблема. Защо и на какво основание Куйович е престанал да бъде обект на интересите на НСС. Няма го по материалите. В материалите има една справка, която казва, че е бил обект на интерес до известно време от НСС, след това е престанал да бъде. Това е единият въпрос.
Вторият въпрос е защо едни искат Куйович да бъде отвън, а други искат да бъде вътре. Ние не можахме да отговорим на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожо Михайлова, имате думата, заповядайте.
Ася Михайлова (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, много факти и конкретика имаше в изказванията до момента. Аз искам да обърна вниманието ви на един друг факт. В доклада пише, че комисията беше избрана за срок от един месец, след което срокът за нейната работа беше продължен с още три седмици. Задавате ли си въпроса защо беше направено това, тъй като това не става ясно от доклада. Аз ще Ви кажа защо. Не защото бяхме затрупани от работа в началото, а защото не получавахме никаква информация по исканите от нас справки, по зададените въпроси към Министерството на вътрешните работи. Ние бяхме подложени на едно непрекъснато пренебрежително и унизително отношение. Две седмици ние нямахме никакъв отговор от министерството. Председателят на комисията също се чудеше по какъв начин да ни успокои защо няма заседание. Дочакахме да минат две седмици, дочакахме министърът да даде пресконференция, с която да уведоми, че, видите ли, ще благоволи вече да даде някаква информация на онези членове от Комисията „Куйович”. Това е причината да се иска удължаване на работата на комисията.
За мен това е много съществен факт, защото той показва и продължаващото отношение по време, не само на работата, докато ние бяхме в тази комисия, но и след това. Едно отношение, което показваше, че никой не желае да съдейства на комисията, тя да си изпълни макар и доста ограничената задача, която беше в крайна сметка, поставена от Народното събрание.
Дори във времето, в което ние работихме, държа да убедя колегите и да го подчертая още веднъж, и смятам, че ние го показахме с нашето поведение, че ние съвсем искрено искахме да се работи в тази комисия. Атмосферата в комисията беше така създадена, че беше насочена само и единствено да се неутрализират исканията на това „страшилище Наско Атанасов”. Каже ли нещо той и веднага трябваше да бъде – не.
Дори тогава, когато ние като опозиция имахме обединени искания те бяха или оспорвани, или бяха модифицирани така, че в крайна сметка се обезсмисляха, или ни се представяха такива справки от МВР, които нямаха нищо общо с първоизточника на информация.
Ние искахме да видим каква е първичната информация, за да можем да си направим изводите, а не да ни се преразкаже нещо и на базата на това, не като цяло поднесена информация, а отчасти.
На трето място, отново искам да подчертая това, което казаха и колегите, че изслушванията и на Илиев, и на Тодор Димов бяха направени въпреки желанието на колегите от управляващата коалиция. Колко пъти ние ги убеждавахме, слава Богу, накрая успяхме донякъде, че има нужда от такова изслушване. Смятам, че в официалното изслушване в рамките на официалната комисия чухме съществени неща. След това ние поканихме Ваньо Танов, тези депутати, които напуснахме комисията, чухме го и тогава, слава Богу, официалната комисия също реши, че има какво да научи от него.
Още след второто заседание и за мен, и за колегите, с които обсъждахме, стана ясно на базата и на малкото информация, която получихме, че в Министерството на вътрешните работи цари пълен хаос, че няма никаква координация между отделните служби, че няма никаква взаимна информираност между отделните служби, а какво да кажем между Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието.
Един човек, който хем е експулсиран, хем не знаем със сигурност пеша ли е излязъл, как е излязъл, хем има забрана да напуска страната, хем изведнъж се оказва, че така, както е експулсиран, той е влизал над 20 пъти, ама не е влизал с тази самоличност, ами е влизал с друга самоличност. Имаше една справка на Гранична полиция, в която пишеше, че лицето Владимир Куйович не е влизало в страната. Ама как ще влиза в страната, като той е експулсиран? Те даже не си бяха направили труда, ами втори път трябваше да ги питаме аджеба дали не е влизал под друга самоличност. Ами там не го ли следят не само по име, ами и по снимки? Никой не си мисли, че едно експулсирано лице ще се опита да влезе наново, не дай си Боже, пък да влезе под истинската си самоличност.
Аз не мога да подкрепя този извод, за съжаление, че не е имало политически чадър. И не защото твърдя, че е имало политически чадър, а защото ние нямахме достатъчно информация, за да кажем едното или другото. Отново повтарям, ние нямахме достатъчно информация от първоизточника, за да направим обосновани и смислени изводи.
Но аз съм убедена, че в Министерството на вътрешните работи е създадена нетърпима атмосфера на работа и че така нареченият случай “Куйович” отново показа категорично и безпрекословно, че там компетентността не се цени, че там междуличностните отношения на всяко едно ниво и особено на най-високото са тези, които ръководят едни или други действия.
Затова ще направя категорично извода, че е време и политическото, и висшето професионално ръководство да се вслушат в онези съвети и мнения, които им казват, че е време да отстъпят и да дадат път на хора, които наистина вярват, че Министерството на вътрешните работи трябва да ни пази и трябва да се бори с престъпността. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма реплики.
Преди да дам почивка, уважаеми колеги, да уточним по-нататъшната работа по тази точка.
Беше направено предложение от господин Филип Димитров за допълнителен запис в текста на доклада. Струва ми се, че нямаме такава процедура – да дописваме доклада в пленарната зала. Практиката е да се предлагат текстове за допълнения на решения, които приемаме.
Ако така разбирате и Вие, госпожо Балева, бихте могъл, господин Димитров, да дадете формулировката, която желаете, и тя да бъде подложена на гласуване, когато се стигне до гласуване на проекта за решение.Така че, ако желаете, моля Ви след почивката да направите това.
Госпожо Балева, да уточните основанието от правилника в преамбюла на проекта за решение - към кой член от правилника визираме проекторешението. Тук е записан чл. 75, би трябвало да е чл. 34, доколкото разбирам. Моля Ви да го уточните.
След почивката думата ще има господин Българинов.
Почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, продължаваме с разискванията относно проекта за решение и доклада на Временната анкетна комисия за изясняване на случая „Куйович”. Както беше обявено преди почивката, давам думата на народния представител господин Българинов.
Борислав Българинов (БНС): Благодаря, господин председател.
Виждам, че дори председателката на комисията явно е неглижирана от нашите изказвания и я няма в залата. Но въпреки всичко искам да заявя на колегите, които са тук, че това, което се случи с тази комисия, вкара всички ни, вкара и целия български народ в една конкретика, а именно Народното събрание на Република България през последните месец и половина да се занимава с едно лице, което е с криминално минало. Това не биваше да се допуска. Това е огромна грешка и ако мислите така управляващите да бягате след темата, просто това не е коректно.
В тази връзка още в началото, преди сформиране на Временната комисия, така наречена „Куйович”, идеята на опозицията беше да се започне един дебат по това как се разпространяват, как се трафикират, как се продават и как се произвеждат наркотиците в България. Това е една тема, която не само в национален, но и в международен мащаб е много актуална. Всички знаем последиците от това нещо, знаем, че с разпространението и трафика на наркотиците се управляват едни средства, които са вследствие на сива икономика и така нататък.
В тази връзка, благодарение на това, което опозицията направи, а именно изслушването на Танов – това, което искахме в Комисията „Куйович”, и което не ни беше разрешено от управляващите, се стигна до един дебат, който да се разшири, да излезе извън темата, а именно причините и условията за пребиваването на Куйович след като е екстрадиран през 2005 г.
Няма да се спирам на всички детайли, защото много от колегите, които говореха преди мен, сториха това в една или друга степен, но лично моето мнение е, че това, което се случва с него – с Куйович, говори за една недобра организираност между съответните институции относно работата срещу такива лица. Най-малкото ще заявя, че от събраните данни, които се намират и в комисията, които се намират и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, по безспорен начин се установява, че със съдействието на някои служби на този човек му е издаден паспорт. Това за какво говори вече?
По този случай работи Националната следствена служба, в един момент започва работа и Регионална дирекция Разград. Това е най-малкото недопустимо! Това говори за некомпетентност или за слаба организация, или за недобра комуникация в системата на Министерството на вътрешните работи.
В началото на изказванията госпожа Манолова споменава, че престъпността няма цвят, че 1997-2001 г. Куйович е бил изгонен и така нататък. Защо трябва да поднасяме невярна информация на българските граждани, когато говорим за едно сключено споразумение, за едно извършено престъпление? Кажете ми какво отношение е взето по отношение на Куйович и какво решение има съдът в Свиленград с това за 14 отделни случая да бъде наказан само с глоба? Това просто е недопустимо!
Къде се намира сега Куйович, никой не може да каже.
Смятам, че на тези въпроси не се даде отговор. Този отговор не е необходим само за Куйович, необходим е за цялостната работа в МВР. Ако темата за наркотиците беше разширена, знаем, че в България има приета национална стратегия за борба с наркотиците, на която заместник-председател е главният секретар на Министерството на вътрешните работи...
Основната дейност се извършва от това министерство, а в крайна сметка от докладите, които получихме, се оказва, че по-голямата работа през последните години, по-голямото количество задържан наркотик е от митниците. В тази връзка има много въпроси, които следва да бъдат зададени и много въпроси, на които не се даде отговор. Да се надяваме, че в скоро време това ще се случи, а именно има ли трафик на наркотици, какъв е техният път, от кого се е извършил, кои са основните играчи в „този бизнес”, ако мога така образно да се изразя, и какви мерки са набелязани за ограничаване на трафика, производството и разпространението на наркотици.
Този въпрос е крайно неглижиран. Смятам, че трябва да се променят много неща, за да може да се започне сериозна работа по него. Изобщо цялата организация, цялата работа в Министерството на вътрешните работи в една или друга степен е ограничена и то по незнайно какви причини. Лично моето мнение е, че проблемът е не само в това как е организирана работата, но и в това как беше структурирано по новия закон за МВР самото министерство. Виждате, че последните няколко дни възникна проблемът относно разследването на дела, а именно дознателският апарат. За пореден път се иска удължаване на срока с още една година от хора, които работят в системата на МВР, разследвали са до настоящия момент дела, но според Наказателнопроцесуалния кодекс нямат това право, а именно не са с юридическо образование, да могат да разследват дела за още една година, да бъде удължен срокът. Смятам, че това е крайно недопустимо, защото се нарушава идеята, която залегна в новия Наказателнопроцесуален кодекс.
Следващата бомба, която ще гръмне в скоро време, е разследването на делата. Там не са назначили необходимите дознатели, не са обучени новите и качеството на работата е крайно ниско. В тази връзка смятам, че един по-широк дебат по тази тема, който ние поискахме, и който щеше да бъде добър за самото министерство, да може да се извършат съответните законови промени и промени в подзаконовите нормативни актове, би довело до едно по-добро взаимодействие вътре в самата система на Министерството на вътрешните работи, както и работата й с останалите органи.
В тази връзка смятам, че едни промени в Закона за Министерството на вътрешните работи относно дознанието, едни промени в Закона за специалните разузнавателни средства, както и подзаконовите нормативни актове, разбира се, биха довели до една цялостна промяна и едни по-добри резултати. Това, което ни е дадено от Конституцията, а именно сигурността, в най-голяма степен се изпълнява от Министерството на вътрешните работи.
Тази демотивация вътре в самата система се усеща от хората и едва ли не другите, които извършват противоправни прояви, се виждат ненаказани и по този начин българският гражданин не чувства сигурност и необходимото доверие от това министерство.
В тази връзка аз поръчах една анкета за себе си да установя какво е мнението на българския гражданин за Министерството на вътрешните работи. Болшинството от отговорите бяха, че вътре цари безхаберие, корупция и слаба организация. Това, за което ние предупреждаваме опозицията през последните две години, е видно и се усеща и от обикновения български гражданин. В този смисъл ние смятаме, че промяната, която искаме, е необходима, смятаме, че министър-председателят не се справя със своите ангажименти и е крайно време да се вземат някакви сериозни мерки относно това. Благодаря. (Единични ръкопляскания в БНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Волен Сидеров.
Волен Сидеров (КА): Дами и господа народни представители, които сте останали в залата, защото виждам не повече от 40-50 човека, по една толкова важна тема, по която говорим днес, и това е смесването на политическата власт с криминалитета, с подземния свят.
Но това, че пленарната зала е полупразна или почти празна говори за чувството на отговорност у народните представители, у управляващите, които днес излязоха с един доклад, включиха камерите на държавната телевизия и микрофоните на държавното радио, за да изнесат едно представление, което се нарича Доклад на комисията „Куйович”. В тази комисия „Куйович”, както знаете, опозицията направи бойкот, отказа да участва. Защото много правилно и много логично предположи, че резултатите от комисията ще бъдат тенденциозни. Сега, когато виждаме написания доклад, ние вече виждаме, че сме били прави, когато казахме, че тази комисия няма да свърши нищо.
Тази комисия, която работи цели два месеца – това е огромно време, за два месеца могат да се свършат страшно много неща, всъщност излиза с един текст, в който разказва един милиционерско-гангстерски сюжет за сръбски гражданин колко пъти е влизал и излизал от България и колко пъти е разговарял, забележете, със служители на НСС и ГДБОП. Това лице, което вече стана историческа личност, се среща с хора от висшето ръководство на ГДБОП и на НСС, защото тук пише, че контактът на Куйович със служители на НСС е осъществен на 9.02.2007 г.
Ние обаче не чухме никакви изявления от служители на НСС – нито от шефа Иван Дражков, който между другото, пак в доклада се казва, че бил участвал в специално заседание през месец януари 2007 г. по инициатива на ГДБОП, работна среща при главния секретар Илия Илиев с участието на шефа на ГДБОП тогава Ваньо Танов и директора на НСС Иван Дражков и зам.-директора на НСС Марков. Това пише в доклада на госпожа Балева и на комисията.
Това, което аз задавам като въпрос, е как такава работна среща с висшия шеф на контраразузнаването, шефа на ГДБОП, зам.-шефове остава незабелязана и не се знае от господин министъра на вътрешните работи Румен Петков? Абсолютен абсурд! Който ме убеди, че такава работна среща може да се направи в МВР между шефове на служби и министърът да не знае, просто е лъжец. Следователно този доклад лъже.
Първа лъжа, че министърът не знае за работна среща, на която се обсъжда лицето Куйович и всички негови влизания, излизания и детайли по наркотрафика. Защото днес господин министърът е в бяло. Той каза, че абсолютно няма никаква съпричастност към тези регламентирани, нерегламентирани и прочие истории около Куйович и както виждаме министър-председателят дори му възложи да пише доклад за самия себе си доколко е в бяло.
Лъжа № 1. Установяваме в доклада, че министърът не знае какво става с Куйович.
Лъжа № 2, и то тук вече не става дума за лъжа, а става дума за прикрита информация. Въпреки че опозицията отказа да участва в комисията „Куйович”, аз и моят колега Павел Шопов минахме така като гости веднъж и за 15 минути присъствахме на едно заседание тук долу, в „Огледална зала”, при което заседание аз успях да си запиша в тефтерчето следното нещо. Цитирам част от разказа на ген. Ваньо Танов – бивш шеф на ГДБОП. Той каза, че Куйович е давал подкупи не само на лицето Велинов, който бил вече уволнен, както тук се каза в доклада, а и на едно лице, което обаче го няма в доклада.
Защо, госпожо Балева, сте изключили от доклада лицето Калин Михов, който бил някакъв зам.-шеф на БОП, както каза Танов. Тук ще цитирам господин Танов, който каза в присъствието на цялата комисия и на нас двамата с господин Шопов, че колега в ГДБОП има жена, която е адвокат и която е предала следното нещо. Един от подземния свят пита адвокатката, като неин клиент от криминалния свят, занимаващ се с наркотрафиканти: „Вярно ли е, че ще махате господин Калин Михов от ГДБОП, защото сме инвестирали много средства в него?”. Това е предадено на човек от ГДБОП, което е предадено на шефа на ГДБОП и Ваньо Танов го разказа долу в комисията.
Значи, имаме поне още едно лице, действащо в момента, защото този Калин Михов, в който са инвестирали от престъпния свят и се страхуват да не бъде уволнен, продължавал да бъде някакъв шеф в ГДБОП. Това лице обаче е спестено от доклада. Защо, госпожо Балева, го спестихте? Защо манипулирате обществеността като цензурирате изнесените данни от тези лица, които бяха разпитвани – Танов и други?
В такъв случай вашето заключение, в което на стр. 15 казвате, че: „Не се установиха данни за покровителстване и за защитен чадър над наркотрафиканта”, са абсолютна лъжа. Трета лъжа.
Вие заключавате като комисия, че не сте установили данни за покровителстване над наркотрафика. В същото време Танов долу, в „Огледална зала”, ви обяснява как сегашен шеф на ГДБОП, наречен Калин Михов, е получавал подкупи от Куйович, срещал се е с него и продължава да бъде шеф - не е уволнен, не е отстранен, нищо не му се е случило, жив и здрав е човекът, сигурно продължава да получава лептата от наркотрафика.
Аз ще стигна накрая до това, което предлага комисията, за да обясня защо ние от „Атака” няма да подкрепим този доклад.
Преди това ще се спра на един много интересен текст. Били правени опити за оперативна работа с лицето – лицето е Куйович, от страна на ГДБОП и НСС. Какво точно означава това, госпожо Балева? Вербуван ли е той като сътрудник? Да не се окаже и той с две карти – едната от НСС, а другата от ГДБОП, така както бяха Косьо Самоковеца, Димата-Руснака, Алексей Петров, както напоследък се разбра, и други знайни и незнайни герои от подземния свят, движещи българския наркобизнес към Западна Европа. Всички те са с карти на службите. Сега и този въпросен сърбин Куйович май ще се окаже също сътрудник на службите, които би трябвало да се борят с наркотрафика.
Въпросът тук е, че това представление, което днес се представи и се организира от управляващите, има за цел да върне нещата назад. Да, аз съм съгласен, ние от „Атака” сме съгласни: тези проблеми с наркотрафика и покровителството на наркотрафика от страна на висши шефове в МВР, а и по-нисши, не е от вчера и не е от това правителство. Ние наистина трябва да върнем лентата и в предишното ръководство на МВР и в по-предишното. Но сега живеем в 2008 г. Сега имаме конкретен случай, конкретен скандал и трябва да решим какво да правим с него.
Този доклад завършва с предложения, които според мен са нелепи – да бъдат извършени законодателни промени, приемане на специален закон за оперативно-издирвателна дейност, която да регламентира ясни правила за работа на специализираните служби. Ами, това е абсолютно признание, че до днес специализираните служби са работили без ясни правила. Това означава, че сега Народното събрание признава, че до ден-днешен от 1990-1991 г., когато се направиха промените в службите, те са работили без правила, следователно злоупотребявайки със служебно положение.
Второто предложение на комисията също за мен е абсурдно. Предлага се централизиране на МВР.
Уважаеми дами и господа от комисията „Куйович”, нужно е децентрализиране на МВР! Според нас от „Атака” е нужно Полицията да отиде към общината, да работи за хората, да се върне в кварталите, да предотвратява и да се бори с битовата и с другата престъпност, която мачка и тормози обикновения гражданин.
Специализираните служби трябва да бъдат създавани със специален закон и подчинени на парламента. Техните шефове да се назначават не от премиера, тъй като не сме премиерска република, нито от президента – не сме президентска република, а от парламента, защото сме парламентарна република.
Другите промени са за Закона за чужденците, където да се гарантират приоритетите на националните интереси. Много се радвам, че най-накрая управляващите се сетиха за националните интереси. Но това, което се предлага, категорично не е достатъчно.
Затова ние от „Атака” като част от опозицията предлагаме незабавни радикални мерки, които ще бъдат една опорна спасителна точка и за част от управляващите. За да можем да изясним какво е ставало, доколко е свързаността между подземния свят и Министерството на вътрешните работи, подземния свят и политиците през целия така наречен период на демокрацията, е нужно отиване към предсрочни избори, споразумяване как да стане това. Дори и да внесем вот на недоверие, смятам, че това няма да реши въпроса. Ние трябва да седнем и се споразумеем за предсрочни избори. Да се състави специална обществено-политическа комисия, която да разследва корупцията в Министерството на вътрешните работи и в правосъдната, съдебната система.
Да седнем и разработим модел за реформиране на съдебната система, на безумната пирамидална структура на Прокуратурата, да дадем възможност на всеки прокурор да може да работи суверенно, без шефът му – главният прокурор, да му свежда какво да започне и какво да прекъсне, да не се прилагат двойни стандарти.
Да въведем системата на 12-членно съдебно жури, така че съдията да няма възможност да решава въпроса за вината и да не става обект на подкуп.
Да прережем всякаква възможност за манипулиране и за рушвети в тази система!
Да реформираме самото МВР, защото това е тежка тоталитарна структура с 60 хил. служители, които сега не се знае какво правят. Те по-скоро помагат, отколкото пречат на престъпността.
Всичко това се нуждае от бързи, спешни, радикални хирургични мерки. Ние трябва да ги направим сега заедно в едно съгласие!
Затова нека да престанем с обсъждането на доклади, които не водят до нищо.
Проблемът с наркотрафика и престъпността и наркозависимостта на хиляди млади българи е огромен. Това е проблем, който трябва да решим политически със законодателство, защото над 250 хил. български семейства страдат от проблема с млади наркозависими хора.
Тук правораздавателните органи, вместо да разчистят наркодилърите, за които всеки софиянец и всеки жител на голям град знае къде се продава наркотикът, знаят се заведенията в центъра на София, например „Син Сити”, където е центърът за разпространение на наркотици, а полицаите отвън пазят джиповете на наркодилърите - това е картина, която се знае, но трябва да променим. Но за да направим това, трябват радикални политически промени.
Наркотрафикът и въпросът с наркотиците е огромен въпрос. Тук лицето Куйович се явява човекът, не става дума за амфетамини и синтетична дрога, той е човекът – част от канала за пренасяне на хероин от Изтока към Западна Европа. Този канал се покровителства от полицията и от политиците. В България се произвеждат синтетични амфетамини и други такива вещества, които се изнасят за арабския свят още от времето на Държавна сигурност. Тези канали са запазени. В момента това се върши от хора като двамата дупнишки герои, които излязоха напоследък по медиите да хвалят колко бил добър министърът. Те работят под личното покровителство на министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Този проблем е огромен. Не може този министър да остане на поста си и ние да решим проблема с наркотрафика и с тази престъпност. Той трябва незабавно и категорично да подаде оставка. След това да седнем и преговаряме за предсрочни избори и да очертаем модел за реформиране на съдебната система, на МВР, модела за икономическо управление на България, за нова икономика на България. Да тръгнем към реформи, с които наистина да станем достойни партньори в Европейския съюз.
Това предлагаме ние от „Атака” и го предлагаме с абсолютно чистата съвест, че сме единствената партия в този парламент, която не е участвала в нито едно управление досега, не е имала кадри в МВР, в Прокуратурата и в съда, така че да закриля наркотрафика и други престъпни дейности. Предлагаме това от името на всички честни и почтени българи, на които им омръзна да се гаврят с тях и да ги правят на глупаци. Нужни са огромни, радикални промени. Нека да ги започнем, нека да се съгласим поне, че са нужни, да тръгнем към тях, да започнем да говорим за тях и постепенно да направим скок, революционен скок, който се очаква от нас! Да бъдем една втора Ирландия в Европейския съюз, а не Гърция или Португалия! Това е нашето предложение – да минем към по-глобални, по-мащабни въпроси, защото този доклад и тази комисия са ровичкане в детайлите, които не решават въпросите на България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За първа реплика – господин Илиевски.
Радослав Илиевски (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Господин Сидеров, провокиран съм от Вашето изказване, защото Вие развихте две взаимно противоречащи тези. Един път прехвърлихте от болната на здравата глава проблема по отношение на министъра на вътрешните работи, а втори път го замесихте, че едва ли не покровителства според Вас някакви канали.
Защо той не бил на срещата между висшите оперативни служби, Драшков, компания и т.н.? Вижте задълженията на министъра, които са разписани в Закона за МВР. Той няма право да бъде на такава професионална среща. Там се назовават агенти и агентурна мрежа. Нали това е разделението в крайна сметка?! (Шум и реплики от КА.)
Той не трябва и не може да знае агентурата. Вие точно към това го тикате, а същевременно го обвинявате, че покровителства някакви канали. (Реплики на народния представител Йордан Бакалов.)
Има някакъв двоен стандарт. Дайте да накиснем някой някъде.
В случая не сте прав във Вашето твърдение. Генералите, старшите офицери, а сега и комисарите в съответните служби провеждат своите срещи. Те разработват детайлно определени операции. Министърът само се информира, че тече такава операция, но той не може да бъде в нейната кухня. Това не е негово задължение. Дори бих казал, че той ще наруши закона, ако вие му вменявате това.
И второ, защо протестирате да не се предава директно този дебат по Националното радио и Националната телевизия? Защо?! Защото сте лоши артисти? Напротив, вие доказахте, че добре играете ролята си. Нека българският народ знае истината, защото спекулациите, недомлъвките и манипулациите в тази посока са големи. И ние сатанизираме хора, които едва ли трябва да сатанизираме.
По-скоро трябва заедно, ако говорите за съгласие, да проведем разговор как да оздравим системата с нейните пороци, а не да вменяваме вина на този или онзи политически ръководител на системата. Защото не знам през последните три години като министър Румен Петков да се е издънил по отношение изпълнение на своите законови задължения. А Вие нападате директно него. Недейте така!
Що се отнася до вашите кръгли маси, не сме 1990 година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За втора реплика – госпожа Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин Сидеров, Вие злоупотребявате и манипулирате и колегите депутати, и обществото, чрез твърденията си, че в доклада се прикрива информация.
На стр. 16, т. 2 предложението е материалите, тоест протоколите от изслушванията на господата Илиев, Димов и Танов да се изпратят в Прокуратурата с оглед наличието на данни за извършени престъпления, по които е компетентна да се произнесе Прокуратурата, опровергават категорично това Ваше спекулативно изявление.
По отношение на това, което се опитвате да внушите, че, виждате ли, поради липсата на закон, без да отречете необходимостта от действително ясни и точни правила, не с отделни инструкции, Вие спекулирате, че всичко вършено от служителите на МВР, е било престъпление спрямо нашето общество. В никакъв случай не мога да се съглася с Вас да внушавате на обществото, че едва ли не в МВР работят само престъпници. Там има толкова много почтени и честни служители, които наистина съвестно вършат своята работа и това, за което са назначени. И съвсем нормално е след такива спекулации само и единствено с политически цели те да се чувстват и унижени, и демотивирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли трета реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Сидеров.
Волен Сидеров (КА): Драги господин Илиевски, въобще няма нужда аз да тикам Румен Петков – вътрешния министър, към каквото и да било. Той самият се е натикал до ушите, та и нагоре. Казвате, че той досега не бил направил нито един гаф. Ако опишем гафовете на господин министъра, ще станат по-дълъг от този доклад. Само да си спомним, че преди два дни прекратиха злополучно делото „Белнейски”, без да установят кой е извършителят, кои са извършителите евентуално, при положение че това дело беше от огромен обществен интерес. Да не говорим за неразкритите убийства. Кажете ми едно разкрито убийство на известна фигура в България по времето на Румен Петков. Нито едно! Да не говорим за неговия приятел Жоро Стоицев, който отговаряше за Пазарджик и под чието началничество пияни полицаи застреляха невинен човек в гората, стреляйки сватбарски, за награда Стоицев го преместиха и сега стана шеф на службата, която ни подслушва и следи. Защото тази служба се занимава със следене и подслушване на политически опоненти, а не на престъпници.
Гафовете на Румен Петков са много, тук сме говорили за тях. Въпросът обаче е в това, че парламентът е политически орган. Той не е нито разследващ, нито съдебен. И ние трябва да вървим към политически решения.
Госпожа Балева каза, че тук на стр. 16 са дадени преписи. Да, дадени са, обаче защо спестявате това име? Защо спестявате името на Калин Михов, което беше казано? И след като са дадени данни на прокуратурата, значи предполагате, че има нещо нередно. А в същото време на стр. 15 казвате „Не се установиха данни за покровителство спрямо наркотрафика”. Хем не се установиха данни, хем имате данни, които давате на прокуратурата. Виждате, че противоречието е във вас.
Въпросът е, че не трябва да занимаваме повече аудиторията. Аз не се притеснявам въобще от това, че са включени радиото и телевизията, те трябва да бъдат включени и непрекъснато да предават какво се говори тук, защото много неща биват цензурирани. Но става въпрос, че ние трябва да дадем ясен отговор на обществеността как се справяме с тази криза. Имаме огромна правителствена криза, която прераства в парламентарна. Как излизаме от нея? Не с доклад на комисия, който на практика нищо не предлага, а с решителни политически мерки. Аз смятам, че въпреки годината да не е 1990, има място за кръгла маса. Тя може да е квадратна, правоъгълна, осмоъгълна. Въпросът е да се седне и да се реши цивилизовано един преход към предсрочни избори. Да се назначи служебен кабинет и да отидем още тази година на предсрочни избори. Нямаме право да държим хората в тази агония още година и три месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата за процедура, господин Шопов.
Процедурите, както ви е известно, уважаеми народни представители, влизат във времето на парламентарната група.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Не знам за кой път се споменава тук все името на вътрешния министър – на господин Румен Петков. Къде е той? Явно той е главният виновник за това „тържество”, на което между другото толкова малко колеги присъстват в залата. За съжаление. Дали той е пред телевизора и гледа това, което става? Но неговото място беше да застане тук, пред Народното събрание, пред всички вас и да изкаже мнение. Защото в крайна сметка той е центърът на това, което става в МВР.
Ето защо от името на Парламентарната група на „Атака” правя предложение да бъде поканен да дойде в залата. Той може да направи това веднага, където и да се намира. Не може да има каквато и да е причина, каквато и да е важна работа да не се отзове на тази покана. Това трябваше, разбира се, да бъде направено още от самото начало на заседанието. Но той няма право повече да се крие. Защото, ако не дойде тук, а той трябваше сам да дойде тук, той явно се крие.
Ето защо пак най-настоятелно правя предложение той да бъде поканен тук. За да има времето да дойде тук, Вие имате правото да прекъснете заседанието, да дадете почивка и той да заповяда.
Михаил Миков (КБ, от място): Поканете го. И без почивка ще дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля да бъде поканен министърът на вътрешните работи. Както ви е известно, уважаеми народни представители, по начина, по който беше направено това процедурно предложение, министърът на вътрешните работи, а и всеки член на правителството винаги, когато желае, може да присъства на пленарното заседание, да взима даже думата с предимство, да се изказва. Това са неща, регламентирани в българската Конституция, включително и в нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Но ще бъде предадено това, което Вие направихте като предложение. Зависи от волята на министъра на вътрешните работи. Процедурата да бъде задължен министърът да дойде тук е друга, господин Шопов, ама Вие не я знаете. (Оживление.)
Давам думата на народния представител Георги Георгиев.
Георги Георгиев (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера бяхме свидетели на един политически парадокс – обсъждахме закона за армията и имаше 15 човека. Приеха се абсурдни решения за устройството на армията. Днес отново сме свидетели на следващия политически парадокс – 40-50 човека присъстват в залата, когато обсъждаме един важен проблем. Но аз, за разлика от всички вас, няма да назовавам имена, защото за мен този проблем не е личностен, не е фокусиран лично в лицето Петков, в лицето Иванов, в лицето Танов и т.н. Целият този проблем – Комисията „Куйович” и т.н. – е един политически продукт. Продукт на цялата ни политическа система. И тук преждеговорившите и отляво, и отдясно просто излизат и говорят приказки, говорят глупости, правят популизъм. За мен това също е престъпно. Ако трябва да обсъждаме, ние трябва да обсъждаме тук цялата политическа система. Защото дори и да отстраним министъра на вътрешните работи, какво ще стане? Ами да погледнем след министъра. След министъра има висши комисари, висши офицери, които идват от структури на мутри, на финансово силни фирми и предприятия. Имаме хора, които по една или друга причина са уволнявани и отново са възстановявани. По същия начин трябваше да обърнем внимание, защото не е далеч моментът, когато се говореше за Министерството на икономиката, за нашия колега Румен Овчаров и т.н. Е, отстранихме го. Какво стана? Говорихме за Вальо топлото, че уж в затвора отива... Погледнете тези хора, които останаха след тях - грабят, наново вършат незаконни завишавания на цени, незаконни завишавания или задължения на хората да плащат сметки, които реално не съществуват.
И тук вече господин Сидеров е прав – не да говорим за този и за онзи, трябва да се съберем и да решим наистина ще се върви ли към предсрочни избори, какъв ще бъде планът, как да се осъществи. А ако трябва да се гледа в частност решаването проблема на МВР, проблемът на МВР ще се реши, когато започне наистина чистка отдолу нагоре, и се назначат професионалисти, назначават се хора, които наистина обичат България, наистина обичат своя народ и искат тази държава да живее и да бъде в Европейския съюз.
Също така се противопоставям решително, когато се казва: „Ние, парламентът, не сме разследващи, ние, парламентът, не сме еди-какви си!” А какви сме, бе? Плашила ли сме? Нали сме парламентарна република, нали парламентът определя правилата и законите. Какви сме? Ако трябва ще имаме и правораздаващи, и разследващи, и съдебни функции. Какви сме? (Оживление.)
Недейте, господин Янев, да вдигате така ръцете, защото всичките така вдигаме ръцете и затова сме на този хал. И не ме карайте да използвам вчерашния израз отново, че точно такива като нас, дето казват „Това мен не ме интересува”, „Това мен не ме засяга”, „Това въобще не го знам”, точно такива като нас ... (нецензурен израз) на държавата. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Георгиев, моля Ви! Моля Ви!
Господин Шопов, имате право на процедура.
Павел Шопов (КА): Уважаеми господин председателю, от името на Парламентарната група на „Атака” настоятелно моля нашето предложение да бъде поканен министърът на вътрешните работи Румен Петков да бъде гласувано от Народното събрание. Надяваме се, че така ще има по-голям ефект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Всъщност господин Шопов направи предложение по смисъла на чл. 83, ал. 2 от българската Конституция, която позволява на Народното събрание да задължи министрите да се явят на негово заседание. Разбира се, ще подложа на гласуване това процедурно предложение, но преди това моля квесторите да поканят всички народни представители. Пускам и съответния сигнал да заповядат в пленарната зала, тъй като се налага това процедурно предложение да бъде гласувано.
Парламентарната група на „Атака” разполага вече с 4 минути. Всички парламентарни групи са взели отношение със свои изказвания по разглеждания въпрос. Тук виждам, че единствено Демократи за силна България все още не са използвали своето време.
Докато народните представители влизат в залата, след господин Георгиев ще дам думата на народния представител Ахмед Юсеин. До този момент няма записани други народни представители. (Уточнения между народния представител Михаил Миков и председателя господин Любен Корнезов.)
Сега ми съобщават, че министърът на вътрешните работи пътува към парламента. Процедурното предложение е направено, но и без да гласуваме - пак казвам, докладваха ми, той доброволно идва към парламента, без да бъде задължен. (Весело оживление.)
Господин Шопов, при това положение държите ли процедурното предложение да бъде гласувано?
Павел Шопов (КА, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Щом държите, разбира се, ще го поставя на гласуване.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване процедурното предложение на господин Шопов по смисъла на чл. 83, ал. 2 от българската Конституция министърът на вътрешните работи господин Румен Петков да бъде задължен да се яви в пленарната зала на Народното събрание.
За да бъде валидно гласувано това процедурно предложение, е необходимо над 99 народни представители да са участвали в гласуването. Това е съобразно кворума, който сме регистрирали в началото на днешното пленарно заседание. Предполагам, че докато приключим с гласуването, министърът ще бъде в парламента. (Министърът на вътрешните работи Румен Петков влиза в пленарната зала.)
Уважаеми народни представители, не мога да обявя резултата поради причините, които обясних преди това. Това гласуване не е необходимо, тъй като министърът на вътрешните работи господин Румен Петков е тук, в залата, и ще участва в разискванията по доклада и проекта за решение. (Реплика.) Той може да участва със своето присъствие, а когато желае, може да вземе и думата. Както знаете, това е по силата на Конституцията.
Анулирайте гласуването.
Давам думата на народния представител Ахмед Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Когато обсъждахме дали нашето заседание да се предава директно, бях малко резервиран, защото на българите им омръзна от глупостите, които правим тук. Като излезем оттук, кой манипулира, кой лъже българската общественост трябва да разбере.
Като член на тази комисия искам да кажа, че всички, които напуснаха, имаха право на това. Тази документация ни е представена (показва).
Тук се леят крокодилски сълзи – това не ми е представено, този не беше повикан, онзи не беше повикан. Обществеността, тези, които гледат, ще кажат.
Освен една молба от колегите народни представители Българинов, Атанасов и Елеонора Николова да бъдат представени протоколите от заседанията, в комисията няма никаква друга молба, никакво друго искане. На тази молба е отговорено, че заседанията са секретни и всички протоколи след три дни са в Секретното деловодство. От справката, която направих, видях, че нито един не се е подписал под тези протоколи. Значи никой не ги е видял - не е искал да ги види. Вие си мислете и си отговорете за хода, който е направен.
Освен това, бяха ни представени, няма да кажа поименно, три секретни материала, и те бяха може би толкова (показва). Така че да се говори от тази трибуна: „не ни дадоха”, „не стана”, „крият” - не е вярно.
Ако някой иска да ме обори, да излезе и да каже: ето, този документ, тази молба, която представих на председателя на комисията, не беше изпълнена.
Уважаеми колеги, пребиваването на Куйович в България според мен има три етапа.
Първият етап – от 1992 до 2002 г.
През 1998 г. той получава удостоверение за самоличност. От 1992 г. е пребивавал в нашата страна, макар че от 1992 до 1998 г. службата „БОП” е имала интереси към него, започнала е да го наблюдава. Обаче въпреки това през 1999 г. престоят му пак е удължен.
По силата на чл. 54 от Закона за МВР надзор спрямо чужденците упражнява НСС. И оттук възникват два въпроса: как така НСС е разрешила престоя му? На какво основание? Ние тогава бяхме опозиция и аз добре си спомням, че имаше много екстрадирани чужденци женени за български граждани, даже някои имаха деца, а на него – узаконяват му престоя.
Какъв е бил синхронът в работата между службата БОП и НСС в този период? Не е ли започнала от този момент симбиозата НСС – БОП – МВР – Куйович?
Като комисия допуснахме голяма грешка. Може би трябваше да проверим списъците на „дарителите” в тогавашните известни фондации, да нe би „дарител” със скромна сума да е бил и господин Куйович?
Факт номер две – след решението на съда в Генерал Тошево, че на 2 май 1999 г. с подправени документи незаконно искал да премине българската граница, за който е осъден със символичната сума от 530 лв., за награда му е наложена забрана да напусне страната, след което – още една награда. Забраната е снета на 16.02.2001 г. Впоследствие още една награда – на 19.06.2001 г. въпреки решението на съда, въпреки извършеното престъпление, получава лична карта на постоянно пребиваващ.
Като здравомислещ човек си задавам следните въпроси: кой ни е управлявал тогава, кои са били шефовете на тези служби? (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не подсказвайте! (Оживление.)
Ахмед Юсеин: Комисията установи, че сегашното ръководство на МВР е наказало с дисциплинарни наказания за случая „Куйович” 13 служители, а тогава някой наказан ли е? Няма отговор. Колко етажа тогава е бил този чадър, за който се говори? Също никой не отговаря.
Вторият етап – започва пролетта на 2002 г. Тогава той вече започва да бъде притиснат натясно. Хваната е лабораторията, обаче се е измъквал. Хитър е бил. Адвокатите му са били хитри. Отива и става само свидетел. Започва неговата игра: нови документи - „Загубих ги!”, експулсиран е, има решение на Кюстендилския съд, спиране на забрана, нов паспорт с ново сръбско име – Владимир Вуйович... (Реплики от КБ: „Кой е бил тогава главен секретар? Кой е бил главен секретар?”.)
До 6 декември 2006 г. този човек се е подигравал с нашето правосъдие, с нашите органи. Разбира се, някой му е помагал. Някой му е помагал, но те са наказани. Преди малко казах, че са 13 човека. Сега Прокуратурата е на ход, а тези – старите, които са помагали, тях ги няма. Това е разликата между нас.
Уважаеми дами и господа, след това започва третият етап. Не е тайна, че по време на заседанията имахме спорове вътре в комисията кои лица да бъдат изслушани, кои – не. Ние, народните представители от ДПС, винаги сме искали и сме се старали да получим пълна информация, възможно най-пълната информация, затова положихме всички усилия да бъдат изслушани ген. Илиев, господин Димов и ген. Танов.
Аз лично имах големи надежди от срещата ни с господин Танов, но не можах да получа отговор на много въпроси, например – на 6 декември 2006 г. господинът влиза с чуждо име и в службите има сигнал, че той влиза и излиза в България, че влиза в България през Гърция. Хващат го на българо-гръцката граница с документ за самоличност с невярно съдържание. Какво би трябвало да се направи? Всеки юрист, който наблюдава това заседание и всеки юрист от вас, ще каже: ами, трябва да бъде предаден на Прокуратурата и да започнат следствени действия, защото е нарушил българо-гръцката граница и е ползвал документ с невярно съдържание. Не, вземат го с кола и го докарват в София. Кой го прави това? Господин Танов каза, че той го е докарал. Проведен е някакъв разговор в кабинета на господин Танов, но няма никакъв протокол, няма никакъв рапорт за какво са говорили там. Какво прави човек, който е нарушил българо-гръцката граница и вместо да бъде в Прокуратурата в Свиленград, какво прави той в София, в БОП? Аз отговори на тези въпроси не можах да получа.
По време на разходките в това учреждение, когато са го разкарвали по асансьорите, той е видял едно лице – мисля, че се казваше Велинов, и казал: „Ето, на този му дадохме пари”. Няма рапорт след този сигнал. Осем месеца след този сигнал този човек продължава да работи. След оставката на Танов този човек е предаден на Прокуратурата, но е работил в службата, където шеф е бил Танов. Отговор на това не можах да получа, много се извинявам!
Уважаеми колеги, ние мислим, че с тези неща травмираме нашата общественост. Би трябвало помежду ни да има по-толерантен диалог, защото престъпността не избира хора – от опозиция, от управляващи. Тя е една за всички. Но да бъдем обвинявани от тази трибуна, че ние всичко покриваме, закриваме и т.н., с това не мога да се съглася. Справката, която всеки от вас може да получи от Деловодството на Народното събрание ще покаже, че в Тридесет и осмото Народно събрание е имало само три временни комисии. От тях едната била за правилника. Тогава всичко е било тужур. Командирът е удрял и всичко е било ясно.
Не можах да получа отговор за случая Велчев защо не е имало временна комисия, за случая Бонев, Кирил Радев – защо не е имало временна комисия? Защо за думите на президента „Кажи си, Иване” е нямало временна комисия?
През Тридесет и деветото Народно събрание временните комисии са 17.
Досега в това Народно събрание комисиите са 17. Каква по-голяма прозрачност от тази, за да можем да контролираме изпълнителната власт?
Аз може би говоря малко емоционално, но всеки, който е работил в службите не знам дали ще ми даде право на това, но ако разградската разработка беше за някакъв голям терористичен акт, дано никога в нашата страна и извън нея да няма такива актове, щеше да има тук хвалби, предложения за награди.
Не е ли крайно време със закон, с регламент да дадем право на тези служби при такива особени случаи да имат право да правят такива разработки?! Не знам. Съгласете се, че когато наливаме кофа вода върху пирамида, тя ще засегне и първия, и всички, които са долу. Обидихме толкова народ, който работи честно и почтено.
Имам претенция към Министерството на вътрешните работи и неговото ръководство. Уважаеми господин министър, когато се залавя 60 кг хероин, наркотик, никой не направи PR от тази операция. При такъв успех в края на операцията трябва да се поканят даже и кабеларките на съседните нам страни, да застанем отпред, да покажем как добре работим, та цялата общественост да разбере, че ние сме много добри. Трябва да имаме приемственост в нашата работа. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплики към народния представител Ахмед Юсеин? Няма.
Парламентарните групи разполагат с още време. Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата тема?
Заповядайте, господин Янев.
Яни Янев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, колеги! Ще се опитам да взема повод от това, което каза колегата Юсеин преди мен. Ще се опитам да развия допълнително пред вас темата, която той захвана. През последните два месеца нашият парламент влезе в друга функция, много специфична функция, която като че ли до настоящия момент не сме използвали, а навярно това не се е налагало в такава степен. В рамките на тези два месеца ние продължително се занимаваме с работата на Комисията „Куйович”, която касае проблеми, възникнали в работата на МВР по повод присъствието на човек с престъпна дейност в България, и второ – непредизвикано от залата, но по инициатива на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред имахме работа по темата „производство и трафик на синтетична дрога в България”. Двете теми в някаква степен са много близки. Казвам това, защото ми се струва, че именно с тази своя дейност нашият парламент заявява позицията си за категорична защита на демократичните ценности в нашата страна, заявява позицията си за ефективна работа и контрол върху дейността на изпълнителната власт. И не само това – категорично застава зад тезата, че в България забранени пространства и чадъри над когото и да било не може да има.
Искам да припомня, че в конкретния случай работата по Комисията „Куйович” беше поискана на първо място от опозицията. Нямаше противопоставяне на управляващото мнозинство, защото всички сме наясно, че когато има проблем, той е проблем за всички. Трудно той би могъл да бъде оцветен политически, да останат само в рамките на една политическа сила негативите от такъв проблем. Поради тази причина е ясно, че подходът към разрешаването на проблема може да бъде по посока на утвърждаване на държавността и взаимодействието на всички политически сили, но в никакъв случай с неговото партизиране и ограничаването на вината в рамките на втора или трета политическа сила.
Така че тук българският парламент, подчертавам – остава на позицията гарант на демокрацията в нашата държава. Това е позиция на утвърждаване на държавността.
На второ място бих желал да подчертая, че позицията на НДСВ по този случай още от самото начало е да отстояваме извършването на всички необходими действия за разкриването на причините и условията на възникналия проблем, но при всички случаи – при строго спазване на изискванията на законността. Не можем да имаме друга позиция. Мисля, че всички сме обединени около тезата, че стриктното спазване на изискванията на законите, на подзаконовите нормативни актове могат да ни доведат до прелома на възникналия проблем.
Колеги, няма да навляза в детайлите на обстановката, която беше неколкократно обрисувана. Тя беше прочетена от председателя на комисията. Докладът е на страницата на Народното събрание и ще бъде банално да коментирам отново подробностите по него.
Видими са три периода в работата по събитията, възникнали по повод присъствието на този сръбски гражданин в България. Ако в началото на този период имаме пасивно или неактивно участие от страна на органите на МВР срещу този човек, то във втория период могат да се отчетат две противоречащи си тези. От една страна, имаме активни противодействия на неговата престъпна дейност, но и необяснимо реагиране. Все пак той се утвърждава с легитимни документи за самоличност на територията на страната ни.
В третия период, този опитен престъпник предприема много лични действия за противодействие. Използва законни способи вътре в страната ни, за да противодейства на мерките, които предприемат органите на МВР. От друга страна, тези негови действия и желанието за противодействие водят – ние не можем да скрием това – до сериозни грешки на служителите от ГДБОП, основно от ГДБОП. През този трети период и ген. Илиев допуска най-голямата грешка, когато разрешава издаването категорично извън законовите разпоредби на този паспорт, с който да бъде улеснено залавянето на Куйович по повод на известната разработка за тези 4 т дрога.
Виждате, че не можем да отделим едно-единствено управление в рамките на понасянето на тежестите за конкретна вина относно проблеми, които са възникнали в структурите на МВР. Не казвам това, за да замазвам онова, което се случва в последния етап. Казвам го заради обстоятелството, че когато има наслагване в годините на негативи, на пропуски в работата на системата, в рамките на този парламент сме призвани, когато сме стигнали дотук, да достигнем до същината и ясно да формулираме тези проблеми.
По тази причина си мисля, че оценката за този доклад не може да бъде съсредоточена единствено и само върху това, което той съдържа. Трябва да проследим работата на нашия парламент в неговата цялост. Бих казал, че множеството предложения, които се правят от колеги народни представители, а и не само в рамките на парламента, за конкретни законодателни промени в различни нормативни актове, за мен са твърде прибързани.
На първо място, защото в рамките на този доклад ние не можем да намерим цялата симптоматика на проблема. На второ място, аз мисля, че ние ще получим и допълнителна информация за проблемните ситуации и от доклада, който би трябвало да се изготви от Комисията по вътрешен ред и сигурност. И на трето място, за мен лично ще бъде много важно да получим информацията и по отношение на това, което в момента се прави като проверки и Главната прокуратура, и Държавната агенция за национална сигурност.
Считам, че този конгломерат от информация ще бъде годната база, основата, върху която настоящият парламент ще работи по промени в законодателството.
Ето защо моята теза е да не прибързваме със случайни предложения, правени на коляно и на парче, защото е ясно, че изграждането на системата на МВР не става за един ден. В България ние ново МВР от корена до върха не можем да си създадем. И ако тръгваме да пипаме тази система, констатирайки конкретни недостатъци, то трябва да постъпим абсолютно отговорно, внимателно и държавнически, така че да има ефективен резултат от това, което правим. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Реплики има ли? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата тема? Както съобщи председателят на Народното събрание в началото на днешното заседание, след разискванията се предвижда гласуване на проекта за решение, разбира се, и предложенията на господин Димитров да допълване на проекта за решение.
Обръщам се още веднъж към народните представители в залата: има ли желаещи народни представители да вземат отношение по разискваната тема?
Господин Атанасов, заповядайте.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, господин министър! Аз ще кажа първо няколко думи във връзка с действащия Закон за Министерството на вътрешните работи. Когато се приемаше законът, имаше един спорен въпрос, по който управляващи и опозиция се разделиха, а именно за системата на професионалното управление на Министерството на вътрешните работи. Аз лично бях направил едно предложение, което управляващите не подкрепиха – да се премахне длъжността главен секретар в Министерството на вътрешните работи, защото се дублират функции на главния секретар и директора на полицията, което ще доведе до конкуренция между тях. Този случай е донякъде резултат от това, че не приехте това предложение.
По конкретния случай. Искам да припомня определени факти. На 28 ноември м.г. на пресконференция беше съобщено, че главният секретар на МВР подава оставка. Единственият мотив беше, че бил жестоко подведен. Никаква друга информация не беше дадена на обществеността.
На другия ден в един централен всекидневник излезе информация на цяла страница. За пръв път там се съобщи „Куйович”, „оперативна комбинация”, „паспорт” и всички други факти, които впоследствие станаха основа включително и на дебатите в Народното събрание. До ден-днешен никой не провери кой даде тази информация на този централен всекидневник. Класифицирана информация беше излята в медиите! С цел да се защити ръководството на Министерството на вътрешните работи, че постъпва правилно, като е поискало оставката на главния секретар.
Впоследствие се стигна дотам в Народното събрание да се обсъжда въпросът за създаване на анкетна комисия. Аз държа в ръцете си двата проекта за решение - единият, който стана впоследствие решение, внесен от управляващите, и другият, който беше внесен от опозицията. Мисля, че беше внасян два пъти тук и защитаван от трибуната от господин Йордан Бакалов. Каква е разликата? Оттам дойде целият проблем. Ние от опозицията искахме да се създаде парламентарна анкетна комисия, която да се занимае с проблема в цялост: производство, търговия, разпространение на синтетична дрога, включително и това дали има приета стратегия, дали има планирани операции, какви са постигнатите резултати, изводи, анализи, налице ли са данни за политическо покровителство на производството и търговията с наркотици.
Вие, уважаеми дами и господа управляващи, отхвърлихте това предложение. Стеснихте максимално предмета на комисията, като чрез това решение нещата бяха фокусирани и фиксирани само до това да се изяснят причините и условията, довели до това, след като е бил експулсиран от страната, този гражданин да продължи да пребивава.
Михаил Миков (КБ, от място): И преди това.
Атанас Атанасов: Впоследствие в хода на работата на комисията обаче включително и този предмет не беше изследван. Защото проблемът тук не е в това колко паспорта е ползвал, всичко това е явна информация, известна на обществото, проблемът беше да се изяснят причините и условията, довели до това.
Защо депутатите от опозицията напуснаха работата на комисията? Защото многократно, подчертавам, многократно – това е записано в протоколите на комисията – правихме искания да се изиска от МВР и комисията да се запознае с цялата оперативна информация, която е следвала този човек. Да можем да видим в кой момент какви решения са вземани, кой е вземал тези решения, какви са били мотивите, за да се изяснят причините и условията, довели до това състояние на нещата.
Разбира се, тези наши искания бяха отхвърлени. И не съм съгласен да се говори гръмогласно от тази трибуна „всичко, което искахте, беше дадено”. Това не е вярно. Ще ви обясня просто защо. В Министерството на вътрешните работи съществува една система, тя е много стара, но независимо от всичките си недъзи съществува и функционира – система на документооборот на секретната информация. Съществува система, така нареченият оперативен отчет и оперативен архив. Когато искаш да разбереш кои служби в това министерство в кой период от време са имали каквото и да е отношение към някое лице, което и да е то, просто правиш справки по отчета. Всяка една елементарна оперативна проверка в Министерството на вътрешните работи – забележете, ние сме парламентарна комисия, но аз ви говоря за една елементарна оперативна проверка в Министерството на вътрешните работи - задължително започва със справки по отчета. Питаш в отчета какво имаме за този човек, знаем ли да се е случило някога нещо с него. Когато започна работата на комисията, аз предложих първо да започнем със справките по отчета. Нека да видим кои служби кога и какво отношение са имали към този човек. Знаете ли какво ми беше казано? Аз ще цитирам, но няма да кажа кой е колегата: „Оперативна информация – забрави!”. Това беше отговорът.
При тази ситуация кажете как да се изяснят причините и условията, след като комисията трябваше да работи с тази информация, която министерството решаваше да предостави. В първите две седмици наистина си личеше, че работата на комисията се диктува отвън. Работата се забави, защото ние не получавахме никаква информация. След като не сме направили проверка коя служба в кой момент какво отношение е имала към това лице, разбира се, че оттам нататък вече лесно се манипулират нещата, включително и по отношение на явните документи, които бяха искани.
Искам да ви посоча един изключително важен факт. В комисията беше получена справка на коя дата Куйович е бил предаден от българските гранични власти на сръбските власти. Никой не отиде по-нататък. Защо не поискахме информация сърбите дали са получили това лице? Аз лично и не само аз имам голямото съмнение, че този човек не е напускал страната. И този факт не се изясни.
Уважаеми дами и господа, впоследствие работата на комисията се разводни. Стигна се до пълна политизация и на практика се направи опит проблемът да се прехвърли от болната на здравата глава. Аз няма да разисквам тук надълго и нашироко това постоянно отношение какво се е случило през 1997-2001 г., но съм длъжен, заради честта на хората, които работят в службата, която навремето ръководех, да кажа две неща. Всички членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, които присъстваха на това заседание, да си сложат ръка на сърцето и да си спомнят. През този период службата за сигурност е извършвала две оперативни проверки по отношение на това лице дали то е имало връзка с чужди специални служби, защото контраразузнаването се занимава с това. Има си други служби, които имат друго отношение. И двете проверки в този период от време преди 2001 г. са завършили със заключение – цитирам тук бившия директор на службата и сега заместник-председател на Държавната агенция „Национална сигурност”: „Става въпрос за криминален тип, който няма връзка с чужди специални служби”. Слагам точка на тази тема. Бях длъжен да спомена това нещо тук.
Тук, в доклада, има много неточности и не искам да ви обременявам и да ви отнемам време за всички тези подробности в крайна сметка, но е много важно да се кажат няколко думи за така наречената оперативна комбинация. Защото няколко офицери в провинцията, които са придобили определена информация чрез свой сътрудник, решили да се опитат да предложат малко по-нестандартен подход или по-висш пилотаж с цел да извлекат оперативна информация. Те не са го направили на собствена глава. Поискали са санкция на най-високо ниво в министерството и са получили тази санкция. По вътрешно нормативната уредба на министерството това е допустимо да се извърши. Впоследствие е използвана цялата тази интрига за разчистване на сметки по върховете на Министерството на вътрешните работи да се стигне до този скандал и вместо да се довърши оперативната работа, да се събере информацията за евентуалните канали, всичко потъва.
Искам да се върна към това, което казах в началото – големият проблем е в производството и търговията със синтетична дрога. Нека да обърнем внимание на числата, за това, че през миналата година е посочено, че има разбита само една нарколаборатория в България за синтетична дрога, а в същия момент, в Годишния доклад на Държавния департамент продължава да се сочи, че България е производител и разпространител на синтетична дрога. Забележете, на Балканския полуостров България е единствената страна, която има такава квалификация в Доклада на Държавния департамент.
Още нещо искам да ви кажа. Във Вътрешната комисия гледахме два доклада – единият на Министерството на вътрешните работи, а другият на новата агенция – ДАНС, с противоречиви изводи точно в тази насока. А Държавната агенция „Национална сигурност”, НСС до вчера беше съставна част от Министерството на вътрешните работи. По какъв начин да тълкуваме това?
Може би не на последно място, но е важно да се посочи какво се случи с оня скандал със семейство Стойчеви. За това, че един полицай от Пловдив, за който на пресконференция от ГДБОП заявиха, че е муле, продължава да бъде в ареста, а този, който беше задържан за 24 часа като организатор на производството и търговията, впоследствие изобщо не беше подаден на прокуратурата. Отговорът е прост: връзката пак отново е „Монтерей”.
Така че, дами и господа, този случай с Куйович е част от големия проблем. Затова, че определен престъпен бизнес в България има покровителството на висшето ръководство на МВР и вие знаете, че примката се стегна по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема?
Ако искате, мога да съобщя времето, с което разполагат парламентарните групи: Коалиция за България – 17,5 мин.; Национално движение Симеон Втори – 16 мин.; ДПС – 12 мин.; БНД – 10 минути; ОДС – 8 минути; Демократи за силна България – 9 мин.; БНС – 11,5 мин.; „Атака” – 4 мин.; независимите – 3 минути.
Обръщам се още веднъж към вас, уважаеми народни представители: има ли желаещи да вземат отношение по разглежданата тема?
Народният представител Михаил Миков – председател на Парламентарната група на Коалиция за България, изяви желание.
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, отново сме изправени в края на един пленарен ден да забравим за какво сме се събрали. Има временна комисия на парламента с определена задача. Тя е представила в срок, след удължаване, своя доклад и е предложила проект за Решение на Народното събрание. Твърде малко хора от изказващите се дотук коментираха както доклада, изложен от председателя на комисията госпожа Балева, така и предложените решения. Почти с едно изключение – господин Филип Димитров, не чух някой да предложи алтернатива на решение. Дискусията се плъзгаше по политическата й страна – нещо, което сме очаквали. Само че ние пред избора дали да не вкарваме доклада, да не обсъждаме темата или да го сложим на масата и да бъдем докрай откровени и обективни за това, което се случва, избрахме това. Защото, първо, опозицията искаше Комисия „Куйович”. Когато ние казахме: да, ще направим Комисия „Куйович”, опозицията каза: не, не, ние искаме паритетност. Искаме паритетност, за да можем да скрепим нашите политически внушения с резултат от комисия.
Когато по-късно комисията тръгна и проведе осем заседания, опозицията на второто, третото или четвъртото заседание каза: не, не, тя прикрива. Ние си тръгваме. Оказа се, че не са чели дори и протоколите, поне да се информират от тези неща, които се коментират в пленарната зала.
Днес предлагаме заседание с директно предаване, каза ни се: абе защо го предлагате с директно предаване? Имаше такива забележки към нас. Сигурно, ако вие го бяхте предложили, а ние го бяхме отхвърлили, щяхте да нададете кански вой за прикритост, за скриване. Ясна е позицията на управляващото мнозинство – истината на масата. И тая истина по този случай, който е симптоматичен – затова беше необходима тая парламентарна анкета, за да се види, че през тия десетина-дванадесет години редица служби, редица структури, които трябва да имат грижата за превенция, за преследване на престъпността под една или друга форма на изпълнение на висши задачи. Как си представят някои служители на МВР висшите задача – чакайки да минат двата тона, няма да арестуваме оня, който пренася 60 кг? Аз лично и българските граждани не си представяме крайно тънките игри на службите, които могат да пропускат по 50, по 60, по 5, по 10, за да хванат двата тона.
Какъв е резултатът от развитието на този обект, който беше предмет на парламентарната анкета, с алтернативното сръбско име? Какъв е резултатът? В момента има внесен обвинителен акт, ако не ме лъже паметта, 17 години са поискани и делото е в доста напреднал стадий. Или може би трябваше да го чакаме още десет години да пътува напред-назад с различни документи за самоличност.
Установи ли комисията пропуски в работата на съответните органи и служби. Установи, разбира се. Те са част от истината. Установи, че е имало драстични закононарушения от различни служители на всички нива в системата на МВР по издаване на истински документи за самоличност. Установи се, че са допускани определени пропуски и нарушения по оперативната работа, макар че аз нямам изкушението на бивши служители на МВР, титулуващи се генерали и много добре знаещи, не само Вие, господин Атанасов. Публичното пространство е пълно с такива персони, които са израснали. Висоцки казва: „През нощта си се родил пророк ...”, и после: „до министра дорастёшь” – русизъм. Да, Вие не разбирате... (Реплики от опозицията.)
Хора, които от лейтенанти, от всякакви, изведнъж се озоваха генерали, сега се титулуват в обществото с тия си някога качени звездички. Нали направиха реформа в МВР, за да е ясно на всички? Няма военни чинове. Генералите са едни от тях. Ето, казвам ви го: да спрем поне ние да ги наричаме такива. Има комисари, инспектори, главни комисари и пр., пр., и това е част от девоенизацията. Та тия хора носят бившите си пагони, за да придават по-голяма автентичност и легитимност на това, което правят – малко истина, малко неистина, плюс внушение. Хвърлят се в публичното пространство. Около този случай също имаше доста такива изяви, включително комисията е констатирала слаба координация при провеждане на оперативни мероприятия, на ефективни оперативни действия, непълно информиране на ръководството на МВР по определени въпроси.
Имало чадър! Добре де, 16 наказани и преписките са изпратени към прокуратурата. Аз лично смятам, господин министър, че може и по-голяма строгост да се проявява при наказанията. Това е лично мое мнение. Фактът е този – наказание, фактите в прокуратурата, наказание, фактите в прокуратурата.
Аз разбирам, че някои представители на опозицията развиват тезата за нефункциониращата съдебна система. Да, ама, когато ние искахме инспекторат, защото един от изводите и предложенията да се изпращат фактите за функционирането на съдилищата в Кюстендил и на още едно място, вие, дами и господа, бяхте против инспектората. Как може за един ден да се случат на някой ищец неща, за които другите чакат по една година? Или съдии-изпълнители или други – защо не коментираме това? Да, това ще отиде в инспектората и следващата тема, която може би си струва, когато приемаме отчета на Инспектората, Годишния доклад на Инспектората към Висшия съдебен съвет, да попитаме: „Извинявайте, там имаше една анкетна комисия, която ни изпрати едни сигнали, какъв е резултатът по тия сигнали?”.
Най-лесно е така. Всичко се прикрива, всичко е под масата.
Уважаеми дами и господа, тръгнахме – защо се създаде комисията, кой е обектът повод на тази анкета, къде е обектът сега? Ако не ме лъже паметта делото е в Хасковския окръжен съд и в Хасковския следствен арест е обектът. Той 10 години е минавал напред-назад през границите, контактувал е с разни служби – едни са го канили в централата си и са го возили, за да го предадат на други, да си поговорят. Какъв е изводът? Регламентиране на нормативно равнище на оперативно-издирвателната дейност. Защото какво се оказва? Всеки от титулуващите се с военни звания служител, може да оправдае собствено заобикаляне на закона с някаква висша оперативна цел. Висшата оперативна цел, в която има голяма фантазия, казва господин Атанасов. Фантазията е фантазия, килограмите са килограми.
Уважаеми дами и господа, ето затова ние от Коалиция за България ще подкрепим предлаганите решения. Изводите и решенията са доказателства за едно, че когато има тема, която е обществено важна, независимо, пак подсещам колегите от опозицията, поставяна и от тях, ще я сложим на масата и ще ровим докрай. Нищо няма да ни спре – тук в тази зала, пред включените приемници на гражданите. Но да позволим всеки казус да се използва само за политическа игра, само за едни обвинения, внушения, често неистини, примесени винаги с малко истина, за да звучи автентично, това не е сериозно. Ние от мнозинството няма да позволим това, иначе медиите са отворени за всички. Всеки може да развива своите тези, всеки може да прави изводи, всеки може да прави и политика.
Случаят на тази комисия е един доста ясен показател как вие участвате в тази политика. Ще напуснем и после ще говорим, че нещо не се е случило. Ами прочетете, вижте! Иначе всичко това от нашите заседания, от заседанията на комисиите, отива в крайна сметка в съдебната система. Там ние трябва да довършим това, което започнахме и с Конституцията, и нищо няма да ни спре. Да видим защо едни съдии в рамките на ден решават казуси, които други решават с месеци. Това всъщност е предметът на онова, което се казва реформа в съдебната система. Не може да има ефикасна борба с престъпността само с методите на оперативните служби, оперативно-разузнавателните служби, защото последните седмици доказаха само едно, че на оперативните служби, понякога май, най-малката им грижа е борбата с престъпността. Грижата им е кой какъв документ ще извади, ще си го прибере в сакото, за да може утре, когато не е на служба, да направи от него или политическа кариера или да изкара някой лев, изнудвайки някого. Това е недопустимо за никоя държава, да не говорим за държава – членка на Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплики към народния представител Михаил Миков?
Господин Сидеров, заповядайте. (Реплики от КБ.)
Волен Сидеров (КА): Господин Миков, адвокатските пледоарии са увлекателно нещо, но Вие се отклонявате от фактологията. Казахте, че не сме направили конкретни обструкции на доклада. Аз много ясно казах защо този доклад е слаб, бих казал даже некадърен. Госпожа Балева не се е справила със задачата, която сте й поставили. Много ясно казах, че изводите на доклада се разминават с това, което трябва да се направи, защото предложенията са смешни – да се централизира още повече МВР. И в момента огромна власт е съсредоточена в ръцете на министъра на вътрешните работи, който си прави каквото си иска, който нарежда използване на СРС-та по начин, по който иска и непрекъснато нарушава нормативите.
Тъй като се оплаквате от липса на предложения, аз ще ви дам конкретно предложение, което да се включи в доклада на Комисията „Куйович”, и то е следното: Комисията „Куйович” предлага на министър-председателя да поиска оставката на министъра на вътрешните работи, а самият министър на вътрешните работи най-после да излезе, да не се свива тука като мома, да излезе и да каже пред обществеността кога ще си хвърли оставката, за да спре тази агония, на която е подложено цялото българско общество. Това се очаква от него, нищо друго. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Сидеров, това беше като реплика.
Волен Сидеров (КА, от място): Да, реплика беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Само че реплика към Михаил Миков. Ако смятате, че трябва да гласуваме нещо, то трябва да бъде към решението, което ни се предлага и е внесено. Дайте ми текст, аз ще го предложа.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Той не знае правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Сидеров! Може би не сте ме чули и не сте ме разбрали. Аз не съм казал, че не е имало обструкции към доклада. Опазил ме Господ. Например Вашето изказване беше изцяло обструкции без факти и без логика на тези факти. То беше и обструкция на функциониращата система на съдебната власт, на конституционния порядък, установен от Конституцията, а да не говорим, че е елементарна обструкция на правителството и предложение за маса. Бога ми, това аз не го отричам. Казах, че няма предложения. Вие всъщност доказахте, че не е имало, защото и сега не направихте предложение като решение по повод на доклада, а предложeние в доклада. Предложенията по доклада е трябвало да ги правите в комисията. Дори да не сте участвали в работата й, могло е писмено да внесете едно или друго предложение. Но явно Вие сте чакали тук, в залата да кажете каквото имате. И това е подход. (Реплики от КБ.) Пред телевизията – подсещат ме колегите.
Ако имате разумни предложения, убеден съм, че щяха да бъдат обсъдени в комисията. Не могат да Ви търсят за тези осем заседания. Вие не искате. Не искате, добре, такава позиция сте избрали. Вие искате само едно – оставка на правителството, оставка на министъра. Да, но само с викане, само с квалификации, без факти, без доказателства!
Защо не кажете нещо за тези 15-16 наказани само по този случай? Защо не влезете в тези детайли, които са проблем на функциониране на системата – законови, подзаконови, структурни, които ние имаме волята да променим? Това би бил подход, който ние уважаваме и ще подкрепим. Но само да искате паритетни комисии, за да правите тази политическа игра, която в залата имате възможност да правите, мерси. Иначе кой за каквото е учил, господин Сидеров. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема?
Давам думата на народния представител Иван Костов.
Иван Костов (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители, господин министър! Вземам думата от името на Парламентарната група на Демократи за силна България, за да кажа, че ние няма да подкрепим този доклад. Няма да го подкрепим, защото той действително не отговаря дори на въпросите, които му постави Народното събрание, когато формира комисията. Ето първият отговор, който го няма.
Вие като комисия приемате, това е комисия на мнозинството и всичко това, което се каза за политическите спекулации, се отнася за мнозинството, което спекулира през този доклад, ако приложим логиката на господин Миков. Защото никой от опозицията не е участвал при написването му. Така че, вместо да се чуе лишен от политически спекулации доклад, ние виждаме наситен с политическа спекулация доклад.
Аз задавам следния въпрос, който не намира отговор и който е причина да не гласуваме за този доклад: признава се, че са допуснати груби нарушения на разпоредбите на законовите и подзаконовите нормативни актове относно... и се изброява какво: кой ги е допуснал, кога ги е допуснал, защо ги е допуснал. Кой, кога и защо? Нямат отговор тук. Има информация, че са наложени своевременно дисциплинарни наказания на 13 служители. За какво са наложени на 13 служители? Тези, които са го задържали, са арестувани, че са го задържали ли? Не може да се разбере от съдържанието на доклада.
Претендирате, че сте изследвали причините и условията, поради които избухна този скандал. Будимир Куйович е продължил да пребивава в страната и не посочвате нито една съществена причина или обстоятелство с изключение на няколко формални обстоятелства, които виждаме тук изброени. Кои са причините?
Отказвате, още когато се формира комисията, да отговорите на въпроса да се направи парламентарно проучване на организаторите, производителите и пласьорите на синтетични наркотици и едновременно с това обаче събирате кураж да кажете, че няма чадър над наркотрафиканти. За първи път думата “наркотрафик” или “наркотрафикант” е употребена тук на задните страници на доклада, което показва, че това въобще не е било интерес в работата на комисията. Така че няма как да кажете на какво е чадър и изобщо имало ли е връзка, каквато и да било, с разследването на наркотрафика.
Коя е печалната истина за синтетичната дрога? От една страна, ни сочат като производители и разпространители на синтетична дрога, от друга страна, има заловен килограм и половина. Случайно попаднали, заблудени килограм и половина синтетична дрога! Това е, което има.
Така че не може комисията да претендира, че отговоря на едни въпроси, които тя не е изследвала въобще. Вие се занимавате само с едно нещо и ще ви го прочета още веднъж, тук ви беше прочетено: “Нарушени ли са разпоредбите и законовите и подзаконовите нормативни актове относно пребиваването на чужди граждани у нас?” Вие казвате: „Нарушени са.” Не казвате обаче кой ги е нарушил, не казвате защо ги е нарушил, не казвате кога са нарушени. Това е проблемът. Това е прикриване, а не разкриване от страна на една комисия.
Така че комисия, която приключва с такъв доклад, не си е свършила работата и не може да разчита на подкрепа от страна на Демократи за силна България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Реплики има ли към изказването на народния представител Иван Костов?
Госпожо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Господин Костов, изненадвам се, че точно на Вас не са Ви ясни причините и условията, поради които лицето Будимир Куйович е пребивавало на територията на нашата страна, след като в доклада подробно е написано, а и от изказванията стана ясно, че причините и условията датират от 1997 г., от разрешението за временно пребиваване, което му издава Националната служба “Сигурност”, която отговаря тогава за служба “Миграция”, и по този начин му казва: “Добре дошъл в България!” След това през 1999 г. това разрешение е удължено с още един двугодишен срок, макар че, както се твърди, по това време това лице вече е било обект на разработка от службите.
Още по-изненадващо е следващото действие в края на мандата на вашето правителство – през 2001 г., когато на това лице се дава разрешение за постоянно пребиваване, без да се вземе предвид, че то е било осъждано, с осъдителна присъда е именно за използване на документи с невярно съдържание.
По-нататък става ясно какво се е случило през 2002 г., през 2005 г., когато лицето е било експулсирано от страната. Тук стана дума за странните твърдения на бивши служители на МВР, в случая визирам ген. Танов, който даже се възмути от факта на експулсирането на това лице. Защото според генерала то трябвало да продължава да пребивава в страната и да развива престъпната си дейност. Абсолютно необезпокоявано и абсолютно на законово основание – на базата на тези разрешения за временно, продължително и постоянно пребиваване.
По-нататък самият ген. Танов също е участвал в невземането на действия за реализация на тази принудителна административна мярка експулсиране, след като е посрещнал чрез свои служители лицето на българо-турската граница и не е взел никакви мерки за изпълняване на тази мярка експулсиране.
Така че отговорът се съдържа в доклада. Може би трябва по-внимателно да го прочетете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте за втора реплика, госпожо Янкова.
Надка Янкова (КБ): Уважаеми господин Костов, ако Вие си бяхте направили труда да разговаряте с господин Атанасов, който участваше все още в заседанията на комисията, когато беше получена справката за резултата от проверката в Разград, щяхте да разберете, че в тази справка конкретно са посочени нарушенията, кога са извършени, от кои служебни лица и какви наказания са наложени.
Ако държите, макар че в доклада бяха споменати някои от имената, ще ги прочета отново, специално за Вас.
Наказани са: главен полицай Васил Атанасов Стоев, системен оператор в група „Български документи за самоличност” Йовка Енчева Петкова, главен инспектор, началник група „Пътен контрол” Митко Иванов Милчев, Виолета Кирилова Джагалова - системен оператор, Дора Начева Инджова - системен оператор, комисар Кръстьо Илиев Сотиров, инспектор ІІ степен Пеньо Станев Пенев, главен инспектор Емилиян Георгиев Иванов, инспектор ІІІ степен Станимир Станчев Станев, инспектор Продан Костадинов Георгиев, инспектор Иван Иванов, инспектор Калин Михов, комисар Станимир Флоров, комисар Антоний Странджев.
Тези лица са наказани дисциплинарно не затова, че са работили в защита на наркотрафикантите, срещу Куйович, а са наказани именно заради допуснатите груби нарушения на посочените в доклада нормативни законови и подзаконови актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи за трета реплика? Няма желаещи.
Заповядайте за дуплика, господин Костов.
За информация - Коалиция за България разполага с още 3 минути.
Иван Костов (ДСБ): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители! Аз не чух сред имената, които прочете госпожа Янкова, нито едно познато, нито чух кога са наказани, нито чух защо са наказани! Вие говорите за някакви нарушения (шум и реплики от КБ), но не сте в състояние или не искате да кажете защо са наказани.
Атанас Мерджанов (КБ, от място): Да бяхте участвали в комисията!
Иван Костов: Моля! Моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля за тишина!
Иван Костов: Ще ми дадете ли възможност?
Атанас Мерджанов (КБ, от място): Не!
Иван Костов: От това, което прочетох в доклада, за разлика от Мая Манолова съм го прочел внимателно, виждам, че въпросният човек периодично е пребивавал през 1992 г.; през 1997 г. се е установил пак периодично и е получил право да пребивава в България, защото е осиновил българско дете. Като човек, който има издръжка – така е написано в самия доклад, е получил право на разрешение, вероятно по законите, които уреждат местопребиваването на чужди граждани.
Цялата ви политическа спекула на тази основа не може да издържи на едно бодване с карфица! От това не следва никаква кой знае каква интрига, не следва никакво укриване, не следва, че има нарушени закони!
Освен това има дело срещу него през 1999 г., което е завършило с, така като гледам, най-голямата санкция срещу лицето. Това е, което вие казвате дотук.
Заради това аз считам, че този доклад послужи като една политическа интерпретация, опит да се замаже, да се прехвърли вина, ако не друго, поне да се разпростре във времето колкото се може по-далеч, по-назад, може би и напред, само и само да не отговорите на няколко ключови въпроса.
А ключовият въпрос е и продължава да стои: е ли този човек наркотрафикант? По какъв начин е свързан с наркотрафика, кой му е позволил да практикува наркотрафик в България? Как е станало това със закрилата на Министерството на вътрешните работи (шум и реплики от КБ)...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля за тишина!
Иван Костов: ... в момента, в който е хванат, че го прави? Защото и в момента изглежда, че това продължава да е неясно.
Моето усещане е, че съществува лицемерно съгласие в тази зала, че на всички тези въпроси е готово да ни се отговори. Но очевидно от мнозинството нямаха желание, нямаха никакво намерение да поставят тези въпроси, както пролича при приемането на решението за задачите на комисията, така и сега, когато този напудрен и скриващ истината доклад се предлага на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте за изказване, господин Анастасов.
Георги Анастасов (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, народни представители! Аз все очаквах, че този, който излезе от залата – бившият министър-председател, нямаше да вземе отношение по тази тема, защото, ако бях на неговото място, щях да се срамувам да говоря именно за наркотрафик и за корупция (ръкопляскания от КБ), за тези 10%, за които се говореше. (Шум и реплики от ОДС.)
В момента се раздига този случай само по една причина: защото се бръкна в гнездото на змиите, защото едно министерство имаше достойнството, силата, увереността да иска да се разправи с корупцията, с наркотрафика и с незаконното подслушване на българските граждани. Това са три основни момента, които разбуниха духовете. И именно в доклада на тази Комисия за разследване на случая „Куйович”, на този проблем с наркотрафика, виждаме огромното желание да се постави ред в държавата! Приемането ни в Европейския съюз е именно борба с наркотрафика и наркозависимостта! Наркозависимост, от която страдаме всички ние. Мисля, че в тази зала няма български гражданин, и в страната също, на който в рода му да няма човек, който да е пострадал от тази наркозависимост. Затова борбата с нея ще бъде безмилостна! Затова ние, българските социалдемократи, я подкрепяме още от времето на д-р Дертлиев, когато за първи път през 1994 г. той предупреди: Наркотрафикът поставя под съмнение икономиката, здравето и бъдещето на нацията!
Не зная защо никой тук не се сети да спомене, че първият заловен голям наркобандит, и осъден, и вкаран зад решетките с осъдителна присъда – Митьо Очите, е направено именно от това правителство, именно от това министерство! Някой да си спомня преди това да е осъден някой за наркотици? Един го оправдаха за това, че имал 500 кг за лично ползване или го забравихме?
Ще припомня и още нещо - докладът на САЩ, с който се опитаха да спекулират днес в тази зала. Именно Департаментът на Съединените американски щати каза, че в България има намаляване и изнасяне на наркопроизводството. Това е причинено от последователната работа на Министерството на вътрешните работи.
И не на последно място по важност искам да попитам: защо пропускате думите на Ваньо Танов в една медия, не знам в коя, той по много се вихреше сутрин, в която той каза нещо много заплашително за българската демокрация? (Председателят дава знак за изтекло време.)
Той заяви...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Времето!
Георги Анастасов: Благодаря, господин председател, ще приключа с това изречение.
Той заяви, че министърът не трябва да има пълната информация, защото е политическо лице и не трябва да знае оперативните разработки, защото утре не може да бъде в министерството и щял да ги разнася. Сигурно съдеше от себе си. Това беше големият страх и аз очаквам от вас, от всички ни тук да застанем именно срещу такива изказвания, които нарушават демокрацията!
Затова ние, българските социалдемократи, ще подкрепим този доклад! (Ръкопляскания от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: И комунистите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте за реплика, господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Колега, в периода 1997-2001 г. с донесение на сержанти, полицаи и т.н. и с решение на съда от нашата страна са експулсирани 7819 чужденци. Въпросният господин, след като е бил осъден от съда в Генерал Тошево на 27.10.2000 г. с присъда, според Вас, защо не е бил изгонен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не знам доколко господин Анастасов може да Ви отговори.
Има ли втора реплика?
Заповядайте, госпожо Масева.
Елиана Масева (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Днес вероятно дискусията ще бъде отново отразена като неползотворна. Защото основната тема е за това как българската държава и едно министерство се бори с организираната престъпност. Тези изводи ги няма в доклада, господин Анастасов. Никой не може да бъде доволен от нас от изнесеното от доклада в законодателните инициативи и тези повърхностни изводи, които са направени. Защото наистина този случай е само една илюстрация на това какво става в България и какво се случва с организираната престъпност. Вместо да задаваме въпроса: защо Куйович е на свобода, защо една неправителствена организация изнесе карта на България с разпределение на наркопазарите и имената са им изписани? Какво става? Загиват деца!
И когато говорим тук, трябва да е с факти и с данни. През 1999 г. тон и половина хероин беше заловен. През 2000-2001 г. – два тона и половина срещу 300 кг. Какво правим? В момента се разпространяват таблетки хероин с амфетамин. Децата ги поглъщат, гинат, умират, а ние се занимаваме тук кой му казал „Добре дошъл!”, кога дошъл, кога влязъл, кога излязъл (шум и реплики.) Защо не е в затвора? Защо? Защо не са събрани доказателства? Защо този, онзи съд не го е осъдил? Къде са доказателствата срещу престъпниците в България? Защо се бездейства и кой носи политическа отговорност? Може ли тук, в този парламент, някой да излезе спокоен и да каже: „В България всичко е наред. Ние сме правова държава и ние се борим срещу престъпността”? Обратното! (Реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За информация Парламентарната група на Демократи за силна България с тази реплика разполага с три минути.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Анастасов.
Георги Анастасов (КБ): Интересни въпроси задава госпожа Масева. Те са наистина интересни, защото когато имаме налице разкриване на корупция, когато имаме налице задържане на наркотрафиканти, когато имаме налице арестувани и осъдени наркотрафиканти, имаме задържан Куйович, който каквото и да се говори през тези години, се е разхождал свободно из кафенетата и кръчмите на България и е тровил децата ни, и сега е в затвора, и сега има дело срещу него и той ще бъде осъден според всички данни, които са събрани, ние задаваме въпроса: „Защо?”, и се иска оставката на министъра! Защото той бръкна в гнездото, защото се бори с корупцията, защото това министерство е преборило наркомафиоти и ги е вкарало в затвора.
Вие знаете ли какво залагате в момента? Че всеки министър, който разкрива корупция, който се бори с корупцията, който вкарва в затвора, той трябва да си отиде. Тоест вие искате да покровителствате именно тези престъпници!
Но въпросът защо не е бил задържан през 1997-2001 г., ами няма го - този, който трябваше да отговори идеално, бившият министър-председател, той се скри. И не му изнася такъв дебат.
Що се отнася до проблемите – дали ги има в МВР или в системите на България, разбира се, че ще бъде пълна наглост да кажем, че ще няма. Навсякъде ги има, като започнем от повишаването на доходите на хората и особено в системата на МВР, където излагат ежедневно живота си на риск – тези хора трябва да бъдат защитавани, на тях доходите трябва да бъдат повишавани, на тях социалната сигурност и осигуреност трябва да бъде много по-голяма. Те трябва да ползват безплатните почивки, безплатната храна, да имат стимул и тогава ще бъде ефективна и тяхната дейност. Не може човек с ниска заплата да се бори нормално. Въпреки всичко те жертват живота си, жертват своя личен интерес.
Ето, в този смисъл считам, че всички направени реплики към мен бяха несъстоятелни. Мисля, че потвърждават тезата, че борбата с корупцията, която в момента се води, трябва да продължи не само сега, а и в следващите пет години. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема?
Господин Христов, разполагате с 3 минути, с които независимите народни представители изчерпват времето си.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, изслушах целия дебат от сутринта. Това, което мога да изведа като извод от този дебат, е, че ние наблюдаваме срастване на организираната престъпност с политическата власт. Това, колеги, не е проблем само на правителството. Това е проблем на всички нас тук, в тази зала.
Големият въпрос, който възниква и стои по време на този дебат, а и след него, е: защо наркотрафикантите не са в затвора? Защо имат политически протекции? Не казвам, че е само от това правителство, защото стана много ясно, че тези политически протекции идват от предишни правителства - правителството на господин Костов, правителството на господин Кобургготски. Не стана ясно каква е ролята на бившия главен секретар господин Бойко Борисов (викове в залата: „Е-е-е!”), който е бил през цялото това време главен секретар. Аз не чух и сричка затова къде е бил, какво е правил, с какво се е занимавал.
Колеги, всичко, което чух, ме кара да мисля, че тук, от този парламент имам предвид, е необходимо да започне незабавна операция „Чисти ръце”. Да се изметат всички тези политически престъпници, наркотрафиканти и всякакви други. Да преустановим това нашите деца да бъдат зарибявани в училищата – всички знаете за тези проблеми.
Няколко пъти ви предлагам отпадането на депутатския имунитет тук, в тази зала. Предлагам ви да се носи наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити и да разследваме кредитните милионери, които са пряко свързани с бизнеса на дрогата. Вие отхвърляте тези предложения.
За да завърша, искам да поставя въпрос, който никой не постави тук, в тази зала. Господин генерал Танов каза ужасяващи факти – аз бях на неговото изслушване. Големият въпрос е: защо той е мълчал през цялото това време, защо е крил тази информация? Защо не я е дал на Главна прокуратура? Ако не вярва на Главна прокуратура, защо не я е дал на медиите?
Аз мисля, че само чрез медиите можем да започнем тази операция „Чисти ръце”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Времето.
МИНЧО ХРИСТОВ: Просто вече не вярвам на този парламент, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Реплики има ли?
Господин Янев, заповядайте.
Яни Янев (НДСВ): Господин председател, колеги, колега Христов! Трябва да се четат документите.
Питахте: какво е направил Бойко Борисов? Няма да бъда негов ментор. Става въпрос за управлението на НДСВ и в изказването си казах, че има действия, има и грешки.
Обърнете внимание. През 2002 г. е разбита лабораторията на Куйович. През 2005 г. е издадена заповедта за неговата екстрадиция и той е екстрадиран от страната. Това е началото на 2005 г. Разбира се, през този период са допуснати грешки, които не спестих в моето изказване, във връзка с това, че са му издадени отново документи за самоличност, въпреки че е ясно, че този човек е престъпник.
Така че не може, както казваме ние, „на аба” да се говори. Много ви моля, фактите – тях ги има в доклада. Прочетете ги внимателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика, ако желаете.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Янев, много внимателно съм чел доклада. Присъствах на изслушването и на генерал Танов, и на вътрешния министър. Много внимателно слушах през цялото време.
Това, което разбрах, и това, на което не можах да си дам отговор, е следното. Защо генерал Танов, който е от новата Партия ГЕРБ на господин Бойко Борисов, е крил, повтарям, е крил информация, свързана с организираната престъпност?
Аз не чух отговор и настоявам в тази зала да бъде даден такъв.
Защо той продължава да крие информация? В медиите излязоха негови изявления, че той ще даде допълнителни данни и факти, уличаващи този или онзи.
Съгласен съм, нека да ги даде. Аз лично считам, че ние можем да разчитаме само на една публичност. Даже по моя лична преценка това изслушване в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред трябваше да бъде публично. Българското общество трябваше да се запознае с данните и да пита тези, които са ги крили в продължение на месеци: защо са ги крили, не са ли се превърнали те в съучастници на тези наркотрафиканти, на тези престъпници, за които говорим през цялото това време тук?
Защо не са дали тази информация на българските медии? – Ето ви конкретен и ясен въпрос. Аз съм за това да се даде цялата информация на медиите – обществото да разбере какво става и в министерството, какво е ставало и преди.
Само че никой не поставя тези въпроси. Защо? Ето, върху това трябва да се замислим, уважаеми колеги. Вие представяте ли си сега това, което направихме тук, в тази зала, през този ден как ще се отрази на хората, които работят в МВР? Там има хиляди честни хора, които работят, борят се всеки ден и рискуват живота си именно в борба с тези престъпници, които се закрилят в продължение на години от висши ръководни полицаи.
Вие сте чели разпечатките на Иван Иванов. Ами те са потресаващи! Този човек не трябва да излезе 50 години от затвора! Висш полицай! Тук трябва да се признае, че именно по времето на това правителство той излезе, първо, в медиите и, второ, в момента е в следствения арест.
Въпросът обаче към правителството е: защо е само той? Защо не се предприеме мащабна акция? Ето това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на господин Бакалов.
Обединените демократични сили разполагат с осем минути.
Йордан Бакалов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Действително днес се проведе дебат във връзка с доклада на комисията. Само че тук се изговориха и много неща, които не отговарят на реалната действителност, особено от страна на управляващото мнозинство. Предложението на опозицията беше по т. 1. Между другото това е най-големият проблем - че ще се създаде временна комисия, която да проучи дейността на Министерството на вътрешните работи във връзка с организираната престъпност, свързана с наркотици, в това число и със случая „Куйович”. Тоест ние, от опозицията, много добре знаем, че Куйович е в това число. За нас много по-важният проблем е дейността на министерството и борбата срещу организираната престъпност, която е свързана с наркотиците. Точно заради това беше и нашето предложение.
Вие обаче, управляващите, тогава решихте, че ще направите комисия, която да разследва или обследва начините, причините, поради които са издадени документите за самоличност на въпросния Куйович. За вас може да е най-важното, за мен и за моите колеги обаче това не е най-важното. Най-важното е да се разбере има ли капацитет и възможности това министерство да се бори срещу организираната престъпност и в частност борбата срещу производството, търговията и разпространението на синтетичните наркотици. Това е свързано и с Доклада на Европейската комисия. Това е свързано и с Доклада на американския Департамент.
Точно България е единствена от балканските страни, която е посочена и като производител, което мен лично ме притеснява. Аз съм родител, всички вие сте родители и е нормално да ви притеснява. А не да ви притеснява как са издадени документите на въпросния Куйович, въпреки че никой днес не коментира специално условията и причините за издаване на тези документи.
В констатацията на самата комисия мога да кажа, че начинът на издаване на документите, подтекстът означава оневиняване на въпросния главен комисар Илия Илиев. Използването от лицето на различни документи за самоличност – български, сръбски и т.н., от тях е издаден по оперативни съображения. Колеги, действително така е издаден, но всички досега говорите, че начинът на издаване е незаконен. Нека да се разберем!
За мен обаче остава другият въпрос и той е свързан и с изказването на господин Миков, който много ме улесни, между другото. И аз ще го цитирам: “на оперативните служби най-малката им грижа е борбата срещу престъпността”. За какво да говорим, след като на оперативните служби, след като на самите управляващи им е ясно, че най-малката им грижа е точно работата срещу престъпността, ами какво да кажем ние от опозицията?!
И като заговорихме и за паритетния принцип. Господин Миков, какъв беше проблемът самата комисия да има паритетен принцип? И тук отново в залата вие, така или иначе, пак ще си приемете всичко това, което вие желаете. Това е ясно, но паритетният принцип политически щеше да гарантира правилността, истинността на този доклад. Това е истината. И тогава нямаше да има напускане от страна на опозицията, само че явно вие не сте го осъзнали това или може би това са останки от миналото и така сте свикнали – да налагате волята на силата.
Аз го зададох този въпрос на министъра и сега ще го задам пак в залата. Той ми отговори, а ако желае може и сега да го направи пред цялата зала. Големият проблем в случая е, че България се явява като производител, но тя, за да произвежда, има и какво, и с какво да произвежда, а това, с което трябва да произвежда, то не е българско производство. То е внесено от чужбина.
И тук обаче пропускате основната роля, защото този доклад няма изобщо такива функции – да разследва точно борбата срещу разпространението, трафика и производството на наркотици. Тук се пропуска ролята и мястото на една много важна агенция – “Митници”. Защото ако трябва да се бори МВР, трябва да се бори също и агенция “Митници”, трябва да се бори цялото българско общество. Няма друг начин да се преборим с това.
И колкото и да се опитвате тук да убедите хората, че няма такъв проблем – такъв проблем има! Има го, защото всеки един, който се разходи по улиците, около училищата, около дискотеките, пък и колеги журналисти го констатираха това, ще види, че такъв проблем в България има и няма защо да го отричаме. По-скоро това е начинът, мястото и моментът да се започне един дебат по това как ние законодателно можем да предприемем стъпки, за да решим този проблем, поне да го минимизираме, а не да стане бедствие за цялото българско общество и особено за семействата, които са потърпевши. Сега каквото и да говорите, семействата, които са потърпевши, не можете да ги убедите, че няма такъв проблем. Това е истината!
Иначе продължаваме нататък с констатациите – недобра координация между отделните звена в МВР на различно подчинение – регионално и централно. Ами, кой да го направи това, ако не ръководството? Ние, народните представители ли да го направим? Вие по този начин – управляващите, сте си дали пряка оценка за ръководството на Министерството на вътрешните работи. Това е така.
Опити за оперативна работа на лицето от две служби. Изрично в комисията един в момента заместник-шеф не можеше да проумее защо две служби са работили по едно лице. Това не е ли пак въпрос на координация, което най-много куца на Министерство на вътрешните работи? Пак е въпрос!
Три години минаха от вашето управление, дами и господа! (Реплики от КБ.)
Иначе, за предложенията, които искам също да коментирам, особено първото. Не знам кой ви е дал този съвет – да се напише като първа точка да се приеме един закон. Ето, тук е министърът на вътрешните работи и поне нека това ви кажа, че тази дирекция, така наречената ДОИ, е най-секретната служба на Министерството на вътрешните работи. И вие да я облечете тук със закон, да разкриете начините, методите, способите и средствата на тяхната работа – е, това, ако не е осветяване на службата, здраве му кажете!
Да не коментирам, че това всичкото го има в Закона за специалните разузнавателни средства – как се използват, разрешението от съда и оттам нататък нещата са уредени.
Друг е обаче въпросът за контрола. Това вече е другата тема.
И накрая – не се правете, че няма проблем. Казвам го съвсем искрено. Сега, ако е Куйович, след известно време ще бъде Райкович само дето не знам дали ще бъде това ръководство. Това мога да ви го гарантирам. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: С това Парламентарната група на ОДС е изчерпала времето, с което разполагаше, съобразно нашия правилник.
Има ли реплики? (Реплики.)
От Коалиция за България се обаждат, че няма, ама и да има, те нямат време! Изчерпано е. (Оживление.)
Няма реплики.
Доцент Китов, заповядайте – Вашата парламентарна група разполага с 11 минути още. (Шум и реплики в залата.)
Доктор Китов, извинете за момент. Сега е 13,56 ч. Остават 4 минути до края на работното ни време. Или ще се направи процедурно предложение за удължаване на работното време, или ще спрем часовника.
Борислав Китов (БНС): Господин председател, правя процедурно предложение работното време да се удължи до гласуването след края на дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Гласуваме удължаване на работното време до приключване на тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 155 народни представители: за 154, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Думата има доц. Китов.
Борислав Китов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моля да ме извините, че накрая вземам думата и може би малко удължавам работното време, но така развилият се дебат наистина ме кара да взема отношение.
Уважаеми колеги, те и децата знаят, че проблемът, който дебатираме не е от вчера. Той е от началото на прехода. Въпросът е обаче, че сега го разискваме в условията на нашето членство в Европейския съюз. Това е едно по-различно качество. Въпросът е, че сега го разискваме в условията на спиране на голяма част от еврофондовете именно заради корупция. Въпросът е, уважаеми колеги, че сега го разискваме наистина в условията на ескалиращи скандали в системата на МВР.
На мен ми се струва, че случаят “Куйович” може би е емблематичен, както някои казват, но той е само един. Може би е фрапантен, но е един и на мен ми се струва, че наистина комисията щеше да си свърши работата, ако беше потърсила до голяма степен генезиса на проблема. В противен случай, защитавайки едната или другата теза, търсейки вина във вчера, завчера и онзи ден, ние няма наистина да можем нищо да направим, с което да се гарантира утре всичко това, за което с патос говори господин Атанасов - за децата и нашето бъдеще.
Ролята на една парламентарна комисия, която наистина желае да свърши своята работа, би следвало наистина много задълбочено, много широко и това не можеше да стане нито за месец, нито за месец и половина, да потърси проблемите и да очертае пътя за това как те да бъдат преодолени.
Ние си прехвърляме вината или различни сили се опитват да си прехвърлят вината – на миналото правителство, на миналия главен секретар, по-миналия...
Уважаеми колеги, в същото време този проблем съществува. И аз пак ви казвам – за най-голямо съжаление, ние разглеждаме проблема на фона на една голяма част от европейските фондове, които са спрени именно заради тази корупция.
Казвам го това не за да търся някакъв никс, а го казвам, защото именно системата на МВР е тази, която трябва да е фронтмена в борбата с корупцията.
В същото време и с последващите скандали се вижда ясно срастване на престъпния свят със системата на МВР. Ясно е подчертано, включително и в доклада, че има недобра синхронизация. Аз няма да влизам в професионалната им сфера, защото не е моя, разберете, но ясно става, че няма добра координация, ясно става, че няма добро съобщаване, ясно става, че определени хора, които твърде бързо стават генерали, изведнъж започват след това да преследват политически цели. На всичко това ми се струва, че комисията е длъжник, защото някак си повърхностно, някак си с влизане само в случая „Куйович” е изпуснала да направи изводи и впоследствие заключения, които са ценни за всички нас. Това е моята дума, с която бих искал да се обърна към вас.
Аз пак ви казвам, едната задача на комисията може би е да види дали има виновни лица, защо са виновни, каква е причината по случая „Куйович”? Но другата, много по-важната, е да види как работи механизмът, организмът на МВР, онази институция, която е призвана да представлява държавността. Защото с всичките тези скандали, които се случват днес в системата на МВР, българското общество губи и от вярата си, че много други по-належащи, ако щете, неща в сферата и на здравеопазването, и на икономиката ще се случат. Считам, че може би и затова беше стеснен обхватът, задачата на комисията, но така или иначе това ще бъде поредната комисия, която някак си формално си свършва работата, което не е добре и не прави чест на 40-ия парламент на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители, разбира се, от парламентарни групи, които разполагат с време, да вземат отношение по разглежданата тема? Няма.
Обявявам разискванията за приключили.
Ще предстои гласуване и моля квесторите да поканят всички народни представители да заповядат в залата.
Министърът на вътрешните работи господин Румен Петков поиска думата.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР Румен Петков: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо бих искал да благодаря на господин Павел Шопов за поканата да участвам в този дебат. Ще бъда кратък и по някои конкретни въпроси, които бяха поставени.
В изказванията прозвучаха сериозни анализи, действително загриженост за държавата и държавността, прозвучаха някои особени твърдения, прозвучаха и откровени лъжи. Прозвуча стремеж за внушение на откровени лъжи, което впрочем съпътства целия дебат на темата „Куйович”.
В групата особени разсъждения бих поставил например: „Не е проблемът колко паспорта е ползвал Куйович!” – това заяви един от народните представители. За мен това е сериозен проблем и ако ние изхождаме от базата, че не е проблемът един гражданин, какъвто и да е той, колко и какви документи за самоличност има и как се е сдобил с тях, това означава, че поставяме под съмнение държавата и нейните устои.
Предаден ли е Куйович на сръбските гранични власти? Това също е в групата на откровените лъжи, на стремежа да се внуши, че, видиш ли, той може би въобще не е излизал от България. Да, предаден е в „Градина”. И това е един от примерите за откровената лъжа, за наглостта, арогантността и политизирането на такъв наистина изключително важен за българската държава и общество въпрос.
Прехвърлянето на проблема от болната глава на здравата. Изцяло споделям, че такъв напън в началото имаше и, разбира се, усилията катастрофираха, и то доста трагично за авторите, с изнасянето на фактологията и пред народното представителство, и пред българското общество. Защото фактологията е достатъчно ясна: 1992 г. – тук; 1997 г. – временно пребиваващ; 1999 г. – временно пребиваващ; 2000 г. – осъден за престъпление, и въпреки това, 2001 г. – постоянно пребиваващ. Аз не мога да кажа дали това е чадър, въпреки че може да има и такива твърдения, но това е ярка демонстрация как едно правителство създава пълен комфорт на чужди граждани, които вече към днешна дата са доказани престъпници. И опитът за прехвърлянето на проблема от болната глава на здравата е, че тези, които го поканиха в България, които му издадоха документи, включително за постоянно пребиваващ в България, тези, които му създадоха пълен комфорт и недосегаемост, се опитаха да обвинят тези, които са го арестували, че му правят чадър. И това българското общество трябва да го разбере на базата на фактологията, която беше изложена и в доклада.
Оперативна комбинация и висш пилотаж. Няма да коментирам това твърдение, защото мисля, че то най-малкото не е сериозно. Големият проблем е в производството на наркотици. Големият проблем въобще е в наркотрафика, наркопроизводството и наркоразпространението. Тук някои от колегите го казаха. Не съм съгласен с доц. Китов, че днес, когато сме в Европейския съюз, проблемът с наркотрафика има по-други измерения. Дали нашите деца ще вземат наркотици като граждани на европейска България, или ще вземат наркотици като граждани на кандидат-член на Европейския съюз, ние убиваме – или сме свидетели, както е било в онзи период, по един и същи начин тяхното бъдеще при една такава кауза. Така че според мен адекватността, състоянието на правоохранителните органи в борбата им с наркотрафика и въобще с организираната престъпност не трябва да се възприемат като пряка функция на членството на България в Европейския съюз.
Говореше се на тема „Докладът на Държавния департамент на Съединените американски щати” и някои от народните представители изразиха тревога, че в него България е отразена като страна, производител на наркотици. Например да вземем най-простия пример. Ако днес Вие, господин Бакалов, изразявате тревога, че България в този доклад е квалифицирана като страна, производител на наркотици, Вие трябваше преди 5-6-7 години да изпадате в ужас, защото тогава България беше квалифицирана като страна все повече производител на наркотици.
Йордан Бакалов (ОДС, от място): Не е точно така.
МИНИСТЪР Румен Петков: Аз съм готов да извадим докладите. Господин Бакалов казва, че не е така. Аз ще извадя докладите. Господин Бакалов, ако не е така, както казвате Вие, какво правим? (Реплика на народния представител Йордан Бакалов.)
Не, не, аз казвам как е. Вие казвате: „Не е така!”. Това е този стремеж на лъжата и дребното внушение, защото България години наред е квалифицирана като страна все повече производител на наркотици. За първи път в докладите България е отразена като страна в по-малка степен производител на наркотици и страна, разбира се, намираща се на пътя на наркотрафика. (Реплика на народния представител Йордан Бакалов.)
Не, не, оставете тези въпроси, господин Бакалов, защото, когато лъжете, има два варианта. Единият веднага някой да Ви каже: „Ей, лъжльо!”, другият е да си замълчим и да достигнем до тази система. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да продължим напред, господин министър.
МИНИСТЪР Румен Петков: Благодаря Ви, господин председател, извинявам се.
Да премина към следващата лъжа. Тук се спомена случаят с ареста на полицай и друг обект, не си спомням името му. Полицаят е определен като муле, а обектът – неработено по него. Лъжа, казвам съвършено ясно: лъжа! В Министерството на вътрешните работи са извършени всички оперативно-следствени действия по човека, мисля, че се казваше Стойков, да не греша с фамилията, направени са експертизи на 50 обекта. По всеки един от тях или голямата част от тях са намерени наркотични вещества и всички материали са предадени в прокуратурата и следствието. Така че да се вини Министерството на вътрешните работи за това, че си е свършило работата, от една страна, е част от ежедневието на някои хора, но, от друга страна, пак казвам, е откровена лъжа.
Тук прозвуча един апел – вътрешният министър да не се свива като мома. Нямам момински навици. Аз съм естет и ценител на женската красота. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Всички сме така. (Смях и ръкопляскания в залата.)
МИНИСТЪР Румен Петков: Моите почитания, проф. Корнезов.
Веднага искам да кажа, че когато става дума за съд, господин Сидеров е подсъдим вероятно повече от година, но той намира начини да покаже нещо моминско, нещо девствено, за да не стигне до съдебната зала.
Волен Сидеров (КА, от място): Господин председател, направете му бележка! Подай си оставката! Постъпи достойно! Гледа те целият народ! Стига с тази гавра и тази агония!
МИНИСТЪР Румен Петков: Разбира се, ДСБ няма да подкрепи доклада, защото в него е казана истината за целия случай. (Реплика от Волен Сидеров.)
Господин Сидеров, когато Ви призове съдът, бъдете любезен да отидете. Не изклинчвайте с разни хватки!
Волен Сидеров (КА, от място): От теб се иска само едно нещо – оставка! Оставка! Оставка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Шопов, моля Ви, седнете на мястото си.
МИНИСТЪР Румен Петков: В доклада се казват истини за правителството на Иван Костов!
Волен Сидеров (КА, от място): Оставка! Оставка! (Тропа с ръце по банката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това е парламент, а не митинг!
МИНИСТЪР Румен Петков: Беше поставен въпросът за наложените наказания. Има някои неща, които не подлежат на наказание. При наложените наказания на служителите е изхождано от неизпълнение на нормативната уредба, включително и по случаи, в които са провеждани определени дейности, възпрепятствали крайната реализация, до която се стигна. Целта „политически скандал” не може да издържи на бодване с карфица – каза господин Костов. Целта „политическа спекулация” не е от страна на авторите на доклада. Докладът издържа не само на бодване с карфица. Докладът издържа на удар със самолет! (Смях и оживление в залата.)
Волен Сидеров (КА, от място): Оставка!
МИНИСТЪР Румен Петков: Друг е въпросът, че има случаи, в които самолетите ги даваме на някои. Как ги даваме – това е друг въпрос, а след това даваме още 10 млн. долара. (Смях и ръкопляскания в блока на мнозинството.)
Кой е позволил на Куйович да се занимава с наркотрафик? Случаят с Куйович показва от една страна разградена държава, в която той бива не само приветстван и легитимиран, в която му се създава пълен комфорт, но и държава, която има тежки проблеми, в това число с организираната престъпност, в това число с наркотрафика, сигурно с производството на наркотици, но и държава, която има ресурса да го арестува и да го вкара в затвора. Първото дело срещу него върви.
Преди малко беше зададен въпросът къде е Куйович, защо не е в затвора? Стремежът да се самоизлъжем стига дотам, че някои даже си вярват, че Куйович е на свобода. Той е арестуван в края на миналата година. По неговия случай е приключено всичко. Прокуратурата повдигна обвинение. Първото дело започна. Този въпрос показа, че понякога като лъжем, докъде можем да стигнем. Някои си вярват, че върху Куйович и до днес има чадър, че той е на свобода и прави каквото си иска, както го е правил години наред.
В крайна сметка бих искал да благодаря на служителите на Министерството на вътрешните работи за това, че въпреки огромното натоварване, въпреки не най-добрите условия, в които те работят, въпреки огромните очаквания – и с право – на българските граждани, в огромната си част те са достатъчно стриктни и методични в изпълнението на своя дълг към българското общество и българската държава.
Искам да заявя още веднъж, освен своята подкрепа, че към всички, които нарушават нормативната уредба в Министерството на вътрешните работи, които извършват тежки нарушения, ще бъда безкомпромисен. Така ще бъде, убеден съм, оттук-нататък с всяко правителство и всеки вътрешен министър. Другото означава да се върнем години назад. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Волен Сидеров (КА, от място): Оставка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване на проекта за решението, заедно с предложенията, които бяха направени от господин Филип Димитров и господин Волен Сидеров.
Проектът за решение е прочетен. Преди почивката председателят на Народното събрание помоли председателя на комисията Надка Балева ако има юридически неточности, те да бъдат уточнени. (Надка Балева дава утвърдителен отговор.)
Член 56, ал. 1 гласи: „Гласуването се извършва по следния ред: (1-5) 6. предложения за допълнения; 7. основното предложение.”
Следователно най-напред трябва да гласуваме предложенията, направени от народните представители Филип Димитров и Волен Сидеров, а последно по силата на чл. 56 се гласува проектът за решение на комисията.
Първо поставям на гласуване предложението на господин Филип Димитров, който го даде и в писмен вид. Ще го прочета.
„След решението се добавя още едно изречение: „Констатира неефективността и неспособността на настоящото политическо постоянно ръководство на МВР да реши констатираните в доклада проблеми на министерството”.
Моля, гласувайте предложението на господин Филип Димитров.
Гласували 211 народни представители: за 75, против 109, въздържали се 27.
Предложението на народния представител Филип Димитров не се приема.
Преминаваме към предложението, направено от народния представител Волен Сидеров. Господин Волен Сидеров представи предложението си и в писмен вид, затова позволете ми да ви го прочета:
“Указва на министър-председателя на Република България да поиска оставката и отстрани от длъжност министъра на вътрешните работи Румен Петков.”
Моля, гласувайте предложението на народния представител Волен Сидеров.
Гласували 192 народни представители: за 55, против 129, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Волен Сидеров не се приема.
Поставям на гласуване проекта за решение на Временната анкетна комисия за изясняване на случая “Куйович”. Решението е прочетено тук пред вас, раздадено е, не е необходимо да го чета отново.
Моля, гласувайте проекта за решение на комисията.
Гласували 200 народни представители: за 136, против 64, въздържали се няма.
Решението е прието.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви направя съобщение за парламентарния контрол утре. Ще изброя само министрите, които ще отговарят, в тяхната поредността: заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев; заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем; министърът на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова; министърът на транспорта господин Петър Мутафчиев; министърът на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
Ако има време, готовност да отговарят имат и: министърът на правосъдието госпожа Миглена Тачева, министърът на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил, министърът на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров, министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов и министърът на вътрешните работи господин Румен Петков.
Закривам заседанието.
Следващото пленарно заседание е утре, 4 април, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,23 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Нина Чилова
Ясен Попвасилев