Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2008-04-16


Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Нина Чилова и Светослав Спасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Ще ви представя проекта за Програма за работата на Народното събрание за периода 16-18 април 2008 г.:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър. Вносители: Елеонора Николова и Мария Капон на 28.02.2008 г.; Мартин Димитров и група народни представители на 12.03.2008 г.; и Министерският съвет на 31.03.2008 г.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите (приети на първо четене на 14.03.2008 г.).
3. Проект за Решение за вземане на акт от Конвенция № 188 за работата в риболовния сектор, 2007 г., и от Препоръка № 199 за работата в риболовния сектор, 2007 г., приети на 96-ата сесия на Международната конференция на труда. Вносител: Министерският съвет, 28.03.2008 г.
4. Проект за Решение за отпускане на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител: Министерският съвет, 2.04.2008 г.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (приет на първо четене на 8.02.2008 г.).
6. Второ четене на Законопроекта за Българската банка за развитие (приет на първо четене на 13.03.2008 г.).
7. Второ четене на Законопроекта за регионалното развитие (приет на първо четене на 6.03.2008 г.).
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта (приети на първо четене на 4.04.2007 г.).
9. Парламентарен контрол.
Уважаеми колеги, на Председателския съвет беше съгласувано след като приемем програмата, преди да преминем към т. 1, да извършим поредица от гласувания, тъй като както сте видели във вашите материали от тази сутрин, имаме силно изоставане с гласуванията поради това, че през миналата седмица нямахме възможност да гласуваме по обсъждани законодателни актове.
Ще гласуваме по поредността на останалите за гласуване законопроекти.
Ще започнем със Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест – първо четене, за да могат да текат сроковете.
Подлагам на гласуване предложения проект за програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 178, против няма, въздържали се 6.
Програмата е приета.
Предложения и съобщения.
Предложения за включване в дневния ред по чл. 40, ал. 3 от правилника.
Има предложение от народния представител Йордан Бакалов за изслушване на министър-председателя господин Сергей Станишев.
Господин Бакалов, имате думата да обосновете предложението си.
Йордан Бакалов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което предлага Парламентарната група на Обединените демократични сили, е свързано със заявените вече реформи в сектора за сигурност. Според нас в продължение на толкова години този сектор е един от пренебрегваните и реформите за толкова години се осъществяват хаотично и непоследователно. Вследствие на изключителната централизация и кампанийния характер всички вие знаете резултатите, защото миналата седмица приключиха дебатите във връзка с този сектор.
Ето защо този сектор остана нереформиран. Нещо положително в тази посока е, че всички разбраха, че по този начин при провеждане на реформите в сектора за сигурност не може повече да се продължава. И Народното събрание, и Министерският съвет трябва да дадат нова визия за реформите в сектора за сигурност. Тази нова визия трябва да гарантира сигурността на всеки български гражданин. Сигурността е доказана и като връзка между сигурността, демокрацията, пазарната икономика и благоденствието на хората. Не е нужно тук да се обясняваме надълго и нашироко каква е връзката. Всички български граждани разбраха, че в резултат на липсата на такава сигурност се получават скандалите, които се разгоряха в последно време в България.
Последното, което исках да подчертая, е, че сигурността е една от най-скъпите части в сектора на българската икономика, но в същото време тя остава една от най-неконтролируемите в българското стопанство. Имам предвид, че и парламентът, и изпълнителната власт не упражняват ефективен контрол, който трябва да се упражнява в резултат на милиардите левове, които се харчат в този сектор за сигурност.
Ето защо ние предлагаме да се направи изслушване на министър-председателя за вижданията и визията му за бъдещи реформи в сектора за сигурност, като нашето желание е това предложение да бъде включено като точка от дневния ред за тази седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 189 народни представители: за 72, против 69, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Господин Бакалов, заповядайте за предложение за прегласуване.
Йордан Бакалов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колеги от управляващата коалиция, не може цяла седмица всички вие да твърдите, че сте готови на такава дискусия, на такъв дебат, свързан с реформите в сектора за сигурност, и когато дойде време да гласувате и да подкрепите такова предложение, вие да гласувате “против” и “въздържали се”. Това за пореден път показва вашия двойнствен характер, а именно разминаването между това, което декларирате от тази висока трибуна, и това, което реално вършите. Не разбирам оттук нататък как ще се оправдавате. Явно нямате готовност за такъв дебат. Управлявате вече три години, но след тях все още не ви е ясно какви реформи трябва да направите.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Но не и на юруш!
Йордан Бакалов: Тук от тази трибуна ваши колеги, а и министър-председателят заяви, че тази дискусия ще се проведе тук. След като тя трябва да се проведе, защо трябва да гласувате “против” или “въздържали се”?!
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 187 народни представители: за 70, против 80, въздържали се 37.
Предложението отново не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Атанас Атанасов за включване проект за Решение за проучване финансиране на пътуване.
Заповядайте, господин Атанасов.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, старата история – за пътуването на министрите до Монако. (Оживление в залата.)
Моля да подкрепите тази точка да влезе в дневния ред, защото с предложение на 48 народни представители от опозицията тя е подкрепена. Добре е да бъде включена в дневния ред, за да обсъдим в залата необходимостта от създаване на парламентарна анкетна комисия, която да провери за чия сметка пътуваха до Монако трима министри, един заместник-министър и един председател на държавна агенция в края на м. ноември м.г.
Както вече публично е известно, това пътуване не е било за държавна сметка. След като не е за държавна сметка, Народното събрание, което е работодател на тези хора, трябва да провери и установи за чия сметка пътуваха и ако е за частна сметка, няма ли конфликт на интереси с тези, които са платили това пътуване. Това е сериозен въпрос, към който многократно вие, управляващите, се отнасяте с невнимание. Но имайте предвид, че този въпрос стои на вниманието на обществото. И ако вие го неглижирате, това, разбира се, ще се отрази върху вашата подкрепа от обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласувайте предложеното включване в дневния ред.
Гласували 177 народни представители: за 61, против 89, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Господин Атанасов, имате думата за предложение за прегласуване.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Моля да подложите на прегласуване направеното предложение по следните съображения.
Уважаеми дами и господа, ние като върховен орган на власт в държавата би следвало на първо място да се опитваме с поведението си да даваме пример в обществото. Има хора, които се занимават, и то професионално, с политика и не спазват елементарни правила. Не може човек, който е заел висш пост в държавата като министерски, да не е наясно, че неговият личен живот се свежда отвъд вратата на собствения му дом, всичко останало трябва да е публично. Не може да ходи на разходки в чужбина за сметка на частни интереси и да смята, че това не интересува обществото. Това е недопустимо.
Не е въпросът как ние ще постъпим днес, въпросът е в това, че даваме лош пример. Същата история е и това, което се случва тук, в страната. Аз не искам да ви припомням особено за мнозинството болезнени факти, но не може министър да ходи да се среща с хора, които са уличени или се определят като част от подземния свят, и да казва: не е ваша работа да ви обяснявам с кого съм се срещал и какво съм си говорил там!
Тези, които са гласували за нас, имат право да знаят къде ходим и на чии разноски. Така че, отказвайки да подкрепите това предложение да направим една проверка, вие на практика казвате на тези хора, които са ви изпратили тук, да си гледат работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 177 народни представители: за 63, против 89, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
И последното, трето предложение е от народния представител Минчо Христов за включване на проект за решение за активиране на чл. 36.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, за пореден път тук, от тази трибуна, ви предлагам активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване към Европейския съюз, който позволява незабавно да бъдат пуснати спрените блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Причината да ви предложа за пореден път това проекторешение, е фактът, че цените на електроенергията се повишиха драстично, както ви предупредих преди повече от година и половина. За пореден път енергоразпределителните дружества искат ново повишение на цените на тока. Инфлацията достигна 14,5% - до голяма степен това е следствие именно на повишението на тока заради закриването на блоковете на „Козлодуй”. Директните загуби от закриването на блоковете са над 15 млрд. лв. Директните загуби, тук не отчитам косвените загуби.
Колеги, нека вземем пример от Литва. Тя постави въпроса пред Европейската комисия за удължаване на срока на своята централа в Игналина и се пребори, поне такива са заявленията на висши ръководни кадри на Европейската комисия. Нека вземем пример от Унгария, която удължи действието на централата си в Печ. Нека помислим и за интересите на българските граждани, за онези, които са принудени да плащат изключително висока цена на тока, а не за интересите на чужди финансови олигарси, които са свързани с техните контрагенти в България, които закриха централата.
Настоявам, колеги, да подходите отговорно и това проекторешение, което ви предлагам, да влезе в дневния ред и да пуснем незабавно своята централа така както направиха тези две страни, които ви посочих. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласувайте направеното предложение.
Гласували 132 народни представители: за 28, против 43, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Христов, за предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми дами и господа народни представители! Казвал съм ви го тук, от тази трибуна, ще ви го кажа пак: срамота е на Европейския парламент да не достигнат 4 гласи да спаси „Козлодуй”, а в българския парламент 28 човека от 240 да гласуват за спасяването на централата! Срамота е, колеги!
Искам да ви кажа и още нещо. До мен достигна информация, аз ще поставя официален въпрос към министър-председателя, че се водят преговори в момента за получаване на допълнителни средства заради закриването на централата. Това е най-голямата грешка, която България ще направи, защото в новата Енергийна стратегия на Европейския съюз, по-специално според документа, приет на 10 март 2007 г., ясно се казва, че всяка държава сама решава за своите ядрени мощности. Унгария и Литва се позоваха именно на тази стратегия и ще продължат живота на своите централи.
Нека постъпим отговорно. Оставете политическите пристрастия, оставете ангажиментите на предишното правителство, имам предвид конкретно на гражданина Симеон Кобургготски, неговите интереси, свързани с новата ядрена централа в Румъния, и нека постъпим като български политици и да защитим българския национален интерес.
Призовавам ви да прегласувате моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 135 народни представители: за 28, против 47, въздържали се 60.
Предложението не се приема и при прегласуването.
Колеги, няколко съобщения:
На 15 април от БНБ е постъпил материал относно платежния баланс на България към м. февруари 2008 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 9 до 15 април 2008 г.:
Проект за Решение за увеличаване на числения състав на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Вносител е народният представител Павел Шопов.
Проект за Решение за промяна в състава на Комисията по енергетика. Вносител е народният представител Павел Шопов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносител е народният представител Митко Димитров. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносители са народният представител Волен Сидеров и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносители са народният представител Волен Сидеров и група народни представители. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Законопроектът е разпределен и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносители са народният представител Волен Сидеров и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Проект за Решение за предсрочно прекратяване правомощията на председател и членове на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносители са народният представител Тодор Батилов и група народни представители. Проектът за решение е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители са народните представители Деница Гаджева и Митко Димитров. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за допълнение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. Вносител е народният представител Тодор Кумчев. Водеща е Комисията по здравеопазване.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Вносител е народният представител Георги Божинов. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Законопроектът е разпределен на Комисията по икономическата политика и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистиката. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по европейските въпроси.

Преминаваме към гласуванията, които бе решено от парламента да се извършат днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на първо гласуване Законопроекта на изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Станчо Тодоров по § 5, относно създаване на нова алинея към чл. 218 от законопроекта, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 14, против 44, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Има думата господин Станчо Тодоров за предложение за прегласуване.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, струва ми се, че в пленарната зала не можа да се разбере точно за какво се гласува. Лично аз не можах. Мина се набързо по въпроса за отбраната, който за трети път, така, набързо влиза и излиза и хората не могат да разберат за какво става въпрос. Дори и самите военни не знаят за какво става въпрос, какво се гласува в момента в залата. Нито питат военните, нито пък парламента знае за какво става въпрос.
Член 218, който аз съм предложил, уважаеми колеги, е за тези, които учат във висши учебни заведения. Тези, които са постъпили за курсанти във висшите учебни заведения и по една или друга причина прекъсват обучението си, поради това че не им стигат възможностите, за да приключат училището.
Предлагам тези хора, в зависимост от възможностите си, като не могат да продължат образованието си за офицери, а са получили определени звания по време на службата си, да могат да останат на по-низови звания в армията, тъй като те са придобили тези звания по време на обучението си във висшите учебни заведения.
Това е моето предложение и мисля, че е съвсем нормално ние да не губим хора, които така или иначе много трудно се набират. Във военните училища няма хора, които да кандидатстват, няма желаещи, които да постъпват в армията. Поне тези, които са желали и имат възможности и до определена степен са постигнали знания, да останат на служба във Въоръжените сили.
Това е моето предложение и нека бъде прието съвсем отговорно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Поставям още веднъж на гласуване предложението на господин Тодоров за създаване на нова алинея към чл. 218 от законопроекта, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 11, против 49, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 6 и § 7 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Моля народните представители да влязат в залата. В началото на пленарното заседание приехме, че до почивката ще гласуваме, така че ни е необходимо присъствие.
Подлагам на гласуване предложението на господин Станчо Тодоров по чл. 243 от законопроекта, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 6, против 45, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Тодоров.
Считате ли, че има шанс да убедите залата, при положение че само 6 човека са подкрепили Вашето предложение? Имате формално право, но все пак преценявайте дали не губим пленарно време.
Станчо Тодоров (независим): Не знам, уважаема госпожо председател и уважаеми колеги, дали имам шанс или нямам, но знам едно – че в момента в залата не се знае какво се гласува. Това е пределно ясно лично за мен, а смятам и за останалите колеги. Ако някой излезе сега и каже точно какъв е текстът, който се гласува, малко ме съмнява дали повече от 6 човека че кажат точно какъв е текстът.
Уважаеми колеги, аз по-точно ще кажа за какво става въпрос, а вие сами решете дали трябва да гласувате или не.
Госпожо председател, текстът, който предлагам да отпадне, е текст, който реално беше необходим преди промяната в закона, че от Нова година във Въоръжените сили вече няма наборни военнослужещи и няма хора, които да отиват на мисии извън граница по желание. Точно за това аз предлагам да отпадне този текст, който в момента се гласува, че тези, които отиват на мисии зад граница, имат право, като се върнат, да отидат на почивка със семейството си във военно-почивните домове.
Аз предлагам това да отпадне, тъй като вече няма желаещи, а с промяната в закона всички кадрови военнослужещи могат да бъдат изпращани на такива мисии без те да желаят или не.
Затова моето предложение е да отпадне този текст и всички кадрови военнослужещи, които отиват на мисии, да могат да ползват реално тези облаги на Министерството на отбраната. Това е в интерес на българските военнослужещи, а вие го отхвърляте. Защо? Аз не знам.
Предлагам да се прегласува в интерес на Българската войска. Гласувайте, както намерите за добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на прегласуване предложението на господин Тодоров за отпадане на алинея от чл. 243, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 6, против 45, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Тодоров по § 8 от законопроекта, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 5, против 49, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Тодоров.
Станчо Тодоров (независим): Уважаема госпожо председател, не знам дали имаме кворум за гласуване, но Вие ще решите този въпрос. Струва ми се, че при гласувалите седемдесет и няколко човека няма кворум. Би трябвало да се поглеждат тези данни, които излизат на таблата. Залата не я интересува Законът за въоръжените сили. Това е факт, тъй като трети път провеждаме гласуване по този закон на парчета. Явно управляващите искат така да се гласува – на парчета. Вижте таблото!
Уважаеми колеги, моето предложение, разбира се, е разумно, но вие решавате неразумно да се постъпва с някои точки от закона, тъй като самият закон реално не е разглеждан и не е предлаган на ръководството на Българската армия. Това е закон без, подчертавам, да са участвали военните, които основно са ангажирани в този закон. Може би затова се получава и това състояние, което е в момента.
Предлагам в тази точка да отпадне изразът „може да”, защото министърът трябва да бъде задължен да дава на военно-патриотичните съюзи, които са три на брой, помещения реално за развиване на тяхната патриотична дейност, а не всеки министър да решава дали ще дава или няма да дава. И тези помещения и сгради, които се дават за тяхната военно-патриотична дейност, те да ги използват по предназначение, защото е необходимо. В момента тези военно-патриотични съюзи имат съвсем малко такива помещения и не могат да осъществяват тяхната дейност. Това е моето предложение – да се задължи министърът да дава такива помещения, където има възможност.
Моля да подложите на прегласуване предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на прегласуване предложението на господин Тодоров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 7, против 59, въздържали се 30.
Предложението не се приема.

Подлагам на гласуване § 8 в редакция на комисията и § 9 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
По § 10 на вносителя има предложение на господин Тодоров, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 95 народни представители: за 6, против 65, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Господин Тодоров, заповядайте да ни обясните Вашето предложение.
Станчо Тодоров (независим): Налага се, госпожо председател.
Разочарован съм, че при гласуването на този Закон за Въоръжените сили липсва каквото и да е представителство от Министерството на отбраната, от Генералния щаб, председателя на Комисията по отбраната и всички членове. Приема се закон на тъмно. На тъмно се приема закон и това трябва да знае цялата преса и ще научи утре. Този Закон за отбраната ще бъде факт и утре пред Народното събрание за пореден път ще има изненади.
Ще ви кажа за какво става въпрос, уважаеми колеги. Не може един служител в министерството първа категория труд и един служител трета категория труд да получават равностойно заплащане. Те са неравнопоставени по две причини.
Първо, служителите, гражданските лица в Министерството на отбраната, са трета категория труд и служат до 63 години, а офицерите са първа категория труд и служат докато навършат 25 години трудов стаж, след което преминават в пенсия. Не може един високопоставен служител в Министерството на отбраната с чин например генерал или полковник да получава същата заплата, която получава гражданско лице в Министерството на отбраната на същата длъжност, тъй като те са по различни щатове. Военните и гражданските лица не може да ги приравняваме, не може да получават еднакво заплащане. Това е парадокс, ако вие приемете този член в закона. Това е ненормално явление, уважаеми дами и господа. Както искате, така го мислете.
Аз мисля, че трябва да бъде преразгледано точно и ясно – на една и съща длъжност един генерал в Генералния щаб и в Министерството на отбраната едно гражданско лице не могат да получават равностойно заплащане. Плюс това гражданските лица в Министерството на отбраната не могат да получават допълнително храна или левовата й равностойност, което е на стойност около 230 лв. На ден един уклад е 7,20 лв. Това, което го имат кадровите военнослужещи, не могат да го получават и гражданските лица, защото всички граждански министерства ще искат равностойно заплащане.
Благодаря ви. Ако сте ме разбрали, гласувайте по съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Още веднъж гласуваме предложението на господин Тодоров, което го разбраха всички вече, надявам се.
Гласували 93 народни представители: за 5, против 48, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 10 на вносителя, подкрепен от комисията, § 11 и § 12, Преходни и заключителни разпоредби, § 13 и § 14 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България на второ четене.
Следващият законопроект, който ни предстои да гласуваме на второ четене, е Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Подлагам на гласуване наименованието на закона, § 1 на вносителя, § 2 в редакция на комисията, наименованието „Заключителна разпоредба” и § 3 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове от законопроекта на второ четене.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване на второ четене.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
По този законопроект няма направени предложения между първо и второ четене, така че предлагам с едно гласуване да гласуваме наименованието на законопроекта, което е на вносителя, § 1, новия § 2 в редакция на комисията, параграфи 2, 3, 4 и 5, които респективно стават 3, 4, 5 и 6 в редакция на комисията.
Това са текстовете на второ четене от този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

Предстои ни да гласуваме на второ гласуване текстове от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми.
По законопроекта няма постъпили предложения между първо и второ четене. Всички предложения са подкрепени.
Предлагам да гласуваме ан блок наименованието на законопроекта по вносител, § 1 и 2 в редакция на комисията, предложението на народния представител Борислав Великов за създаване на нов § 2а, който става § 3 и е подкрепен от комисията, § 3, който става § 4 на вносителя и предложението на народния представител Георги Божинов, което е подкрепено от комисията, § 4, който става § 5.
Моля, гласувайте ан блок тези текстове на законопроекта.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете на второ гласуване са приети.

Законопроект за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети. Законопроектът е доста обемен.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала, за да можем да гласуваме текстовете от него.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта, наименованието на Глава първа, наименованието на Раздел І, подкрепени от комисията, чл. 1, 2 и 3 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 4 има предложение на народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 111 народни представители: за 32, против 40, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Госпожо Манева, заповядайте за предложение за прегласуване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, въпреки че нямам надежда, че ще ме подкрепите, искам все пак да обърна внимание какво предлагам. Предлагам да отпадне минималният размер на разходите за отстраняването на оздравителните и превантивните мерки, тъй като това е стойност, която нито министерството може да определи, нито има някаква управленски функция този минимален размер, нито изобщо е необходим.
Единственото необходимо нещо е да има примерен списък на възможните оздравителни мерки. Съгласно закона тези оздравителни мерки се определят за всеки конкретен случай на базата на привлечени експерти, конкурси и т.н. Минималният размер на тези оздравителни мерки е нещо, което е абсолютно ненужно. Това даже е вредно.
В защитата при обсъждането на законопроекта беше казано, че това е желание на бизнеса. Направих си труда да се свържа с бизнес организациите. Такова искане никога не е имало. При обсъждането в най-началния период на законопроекта, когато се изискваше да се правят застраховки в определен обем, тогава е възникнала идеята. За да се определи размера на застраховката, може би е необходимо да се определя и размерът на стойността на оздравителните мерки. В момента застраховката е минимална – 50 хил. лв., не се изискват големи застраховки и такава необходимост няма.
Само създаваме ненужни документи с ненужни числа – абсурдно като управленски механизъм, затова моето предложение е текста за минималния размер на разходите за тяхното изпълнение на отпадне. Ако разходът е под минималният и ефективно се справям с проблема, какво ще се случи? За какво е този минимален размер? И възникват хиляди други въпроси. Ако вникнете в текста, ще видите наистина, че този текст абсолютно не е необходим. Затова моля да ме подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Гласуваме още веднъж предложението на госпожа Манева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 22, против 49, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 4 в редакция на комисията, § 5 в редакция на комисията и наименованието на Раздел ІІ, подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 6 има предложение на народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 19, против 58, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Манева, за предложение за прегласуване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, отново предложение, което сте отхвърлили и за което ви призовавам да се замислите какво гласувате.
В чл. 6 за компетентни органи при възникване на авария са обявени всички структури на Министерството на околната среда и водите. Моето предложение е компетентни органи да бъдат министърът и районните инспекции по околната среда и водите.
Не може, когато на територията на един район възникне авария, която засяга и водите, и защитена територия, и земите и т.н., всичките структури, всичките директори – и Басейнова дирекция, и директорът на Национален парк, да имат право да издават заповеди за мерки за преодоляване на щетите. Това е пълен абсурд! Това означава неясни правомощия, неясни отговорности. Понеже това е така и министерството съзнава това, са записали един чл. 14, който казва, че споровете по компетентност се решават от министъра на околната среда и водите. Но става дума за спорове по компетентност вътре в Министерството на околната среда и водите, което е абсурдно. Това се решава с един ясен запис. Има районни инспекции - 16 районни инспекции, които покриват цялата територия. Те вътре могат да привличат специалисти от каквито структури искат на министерството, но отговорността е на директора на районната инспекция.
Това, което е направено в закона в момента, ще създаде изключителни проблеми при прилагането му и изключително сериозни въпроси, свързани както с правомощията, така и с отговорностите. Само след една година ще се убедите както в ненужността на текста за стойността на мерките, така и за този безумен текст за отговорностите, тоест за безотговорността - ще създадат огромни проблеми, за които отговорност в крайна сметка ще носим ние. Не гласувайте като машини, мислете преди да натиснете бутона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване още веднъж предложението на госпожа Евдокия Манева по чл. 6, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 21, против 57, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 6 и чл. 7 в редакция на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
По чл. 8 има три предложения на госпожа Евдокия Манева, които не са подкрепени от комисията.
Госпожо Манева, към Вас въпрос: те в логическа връзка ли са?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Да, абсолютно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Можем да ги гласуваме ан блок.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Гласуваме предложенията на госпожа Манева по чл. 8, които не са подкрепени от комисията. Те са свързани помежду си логически, така че ги гласуваме заедно.
Гласували 106 народни представители: за 20, против 67, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 8 в редакция на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 93, против 4, въздържал се 1.
Текстът е приет.
По следващия § 9 има предложение на народния представител Евдокия Манева за неговото отпадане, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 16, против 67, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 9 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 93, против 4, въздържали се 5.
Текстът е приет.
По § 10 има предложение на народния представител Евдокия Манева за неговото отпадане, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 104 народни представители: за 20, против 62, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 10, чл. 11, чл. 12 и чл. 13, подкрепени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
По чл. 14 има предложение на народния представител Евдокия Манева за неговото отпадане, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 17, против 63, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 14 на вносителя, подкрепен от комисията; наименованието на Раздел трети; чл. 15 в редакция на комисията; чл. 16, чл. 17, чл. 18 и чл. 19 на вносителя, подкрепени от комисията; наименованието на Глава втора и Раздел първи, подкрепени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 20 има предложение на народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 95 народни представители: за 17, против 64, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 20 в редакция на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 21 също има предложение на госпожа Манева, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 18, против 54, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 21 и чл. 22 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 23 има предложение на госпожа Манева, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 102 народни представители: за 13, против 52, въздържали се 37.
Предложението не се подкрепя.
Госпожа Манева иска процедура по прегласуване.
Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Искам да ви обърна внимание какво отхвърлихте в чл. 23. Там е казано, че когато се получи предложение за превантивни мерки, министърът издава заповед, в която описва мотивите за прилагане на мерките, превантивните мерки, срока за мерки – тоест какво ще се направи, за да не се случи еди-какво си, и отговорните органи. Тази заповед се публикува на Интернет-страницата на Министерството на околната среда и водите. Моето предложение е в този текст да се добави „и на съответната община” – в Интернет-страницата на съответната община, в която има риск, в която са се създали условия за възникване на авария.
Вие в момента казахте: „Не, на страницата на общината не трябва да има информация какви превантивни мерки ще се вземат, кой ще ги изпълнява и какви са сроковете”. Хората от общината могат да получат информация, само ако влязат в Интернет-страницата на министерството. Това е пълен абсурд.
Ако ние наистина искаме да знаем за какво става дума, да има обществен контрол и обществено участие, би трябвало общината непосредствено да участва в този процес.
Единственото възражение по този текст може да бъде, че министерството просто не желае да изпрати тази заповед в общината, защото това ще му коства някакво усилие. И вие подкрепихте упорството на министъра на околната среда. Всички мои предложения досега бяха отхвърлени напълно, некомпетентно, просто на инат, защото са предложени от опозицията. Това също е абсурдно. Говорите за децентрализация, за участие на обществеността, а отхвърляте едно абсолютно логично предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Още веднъж гласуваме предложението на госпожа Манева по чл. 23.
Гласували 106 народни представители: за 19, против 67, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 23 на вносителя, подкрепен от комисията; чл. 24, подкрепен от комисията; чл. 25, подкрепен от комисията; наименованието на Раздел ІІ, чл. 26, членове 27, 28 и 29 в редакция на комисията; чл. 30 на вносителя, подкрепен от комисията; чл. 31 и чл. 32 на вносителя, подкрепени от комисията; чл. 33 на вносителя, подкрепен от комисията; чл. 34 в редакция на комисията; чл. 35 на вносителя, подкрепен от комисията; и чл. 36 на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте Глава трета; текстовете от Глава трета и по-конкретно – наименованието на главата и членове от 37 до 46 включително на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава четвърта, чл. 47 и чл. 48 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава пета, наименованието на Раздел І и Раздел ІІ, текстовете на чл. 49 до 55 включително на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 56 има предложение на госпожа Манева, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 20, против 61, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Имате думата за процедура, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, отново ви призовавам да подкрепите текстовете, които предлагам, които са свързани с ясно дефинирани компетенции и отговорности на органите на Министерството на околната среда, което ще позволи един иначе хубав закон, защото той изцяло е съобразен с Директивата на Европейският съюз, развален от няколко недомислици от юристите на Министерството на околната среда, разбира се, под диктовката на министъра.
Искам да ви обърна внимание, че тези текстове ще пречат на доброто приложение на закона.
И още един проблем – съвсем скоро ще разберете, че една от системите, в които цари хаос и пълна некомпетентност, това е Министерството на околната среда. Едно упорство, което изразява некомпетентност и упоритост, която няма съзнание какви последици може да има от хаоса, който цари в тази система. Съвсем скоро, само след една година ще бъдем изненадани, че по нито един въпрос няма да се справим по ангажиментите, които сме поели пред Европейския съюз и ще плащаме огромни санкции. Само че тогава господин Чакъров няма да бъде министър. И всички ние ще плащаме за безхаберието. А вие гласувате като машини тези безумни текстове. Много съжалявам, наистина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Подлагам още веднъж на гласуване предложението на госпожа Манева по чл. 56, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 14, против 58, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава шеста, чл. 56 и чл. 57 на вносителя, подкрепени от комисията, наименованието на Глава седма и чл. 58 до 71 включително на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 5.
Текстовете се приемат.
По § 1 на Допълнителните разпоредби има предложение от госпожа Манева, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението по § 1 от Допълнителните разпоредби.
Гласували 103 народни представители: за 18, против 62, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието „Допълнителни разпоредби”, § 1 на вносителя и § 2 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, предложението на комисията за отпадане на § 7, параграфи от 3 до 6 включително на вносителя, подкрепени от комисията, новия § 6, който се предлага в редакция на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване Приложение № 1 към законопроекта в редакция на комисията и приложения 2, 3 и 4, които са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Приложенията са приети, а с това и целият Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети на второ четене.

Предстои гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Между първо и второ четене няма направени предложения от народни представители.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта, § 1 в редакция на комисията и параграфи от 2 до 8 включително на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и законът на второ четене.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки – второ четене.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и § 1 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 94, против 4, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има предложение на господин Яне Янев по чл. 1, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 97 народни представители: за 4, против 52, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на § 1а, който става § 2, новия § 3 по предложение на комисията, редакцията на комисията за § 2 по вносител, който става § 4.
Моля да гласуваме тези текстове.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има предложение на господин Яне Янев за създаване на нов чл. 2б, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение на господин Яне Янев.
Гласували 97 народни представители: за 4, против 66, въздържали се 27.
Предложението не се приема.

Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, който става § 5, в редакция на комисията; § 4 на вносителя, подкрепен от комисията; § 5 – редакция на комисията; § 6 – редакция на комисията; § 7 на вносителя, подкрепен от комисията; § 8 на вносителя, подкрепен от комисията; и § 9 в редакция на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля да гласуваме текстовете на § 12 до § 16 включително, които са създадени по предложение на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване текста на комисията за редакция на § 10; наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”; отпадането на § 11 по предложение на комисията; параграфи 12, 13 и 14; § 15 на вносителя, подкрепен от комисията; параграфи 16, 17 и 18 на вносителя, подкрепени от комисията; отпадането на § 19; параграфи 20 и 21.
Гласували 109 народни представители: за 104, против 5, въздържали се няма.
Текстовете са приети. Отпадат два текста.
С това Законът за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки е приет на второ четене.

Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и предложението на комисията за създаване на нов § 1.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на господин Митко Димитров по § 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 7, против 75, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 1 в редакция на комисията.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, встрани от микрофоните): Който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова:
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
По § 2 има предложение на господин Митко Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 99 народни представители: за 2, против 69, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, подкрепен от комисията, и редакцията на комисията за нов § 4.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По § 3 в номерация на вносителя има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което не е подкрепено от комисията.
Оттегляте ли го, господин Анастасов? – Оттегляте го. Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иван Иванов, направено в залата, по § 3, който става § 5 – думите „за най-краткия срок” да отпаднат.
Гласували 97 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 3.
Предложението се приема.

Моля да гласуваме редакцията на комисията за § 3, който става § 5, с редакционната корекция на господин Иван Иванов.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Господин Чачев е направил редакционно предложение за корекция на § 4.
Моля да гласуваме предложението на господин Чачев след думите „ТОЛ такса” да се постави точка и текстът „или да получава други плащания, включително от страната на концедента” да отпадне.
Гласували 98 народни представители: за 4, против 75, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
По § 4 има предложение на господин Митко Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 94 народни представители: за 5, против 72, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4, който става § 6; отпадането на § 5 по предложение на комисията; текста на вносителя за § 6, който става § 7; отпадането на § 7 на вносителя по предложение на комисията и на § 8 по предложение на комисията; параграфи 9, 10, 11, 12 и 13 на вносителя, подкрепени от комисията; § 14 в редакция на комисията; редакцията на комисията за § 15; и редакцията на комисията за § 16, който става § 15.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По Допълнителните разпоредби има предложение на господин Митко Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме предложението на господин Митко Димитров, неподкрепено от комисията, за отпадане на § 20, т. 1.
Гласували 96 народни представители: за няма, против 76, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието „Допълнителна разпоредба”; текста на вносителя за § 17; отпадането на § 18 на вносителя по предложение на комисията; § 18 – комисията предлага § 18 в нова редакция, който става § 17; текста на вносителя за § 19, който става § 18; § 20 в редакция на комисията; § 21 на вносителя, подкрепен от комисията; параграфи 22 и 23 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
С приемането на тези текстове Законът за изменение и допълнение на Закона за пътищата е приет на второ четене.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Пленарното заседание продължава своята работа след почивката.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, продължаваме с работата си по седмичната програма, която днес сутринта гласувахме.

Точка първа от седмичната ни програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
Вносители на тези законопроекти са: Елеонора Николова и Мария Капон; Мартин Димитров и група народни представители и третият законопроект е внесен от Министерския съвет.
Започваме работа по тази точка първа.
Заповядайте за процедура, господин Янев.
ДОКЛАДЧИК Яни Янев: Господин председател, колеги! Във връзка с т. 1 от дневния ред, а именно първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, моля да бъде допусната в залата заместник-министъра на правосъдието госпожа Илонка Райчинова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли някой против това процедурно предложение? Няма.
Моля да поканите заместник-министъра на правосъдието в залата.
И трите законопроекта са разпределени на Комисията по правни въпроси, както виждам.
Господин Янев, заповядайте, за да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Яни Янев: Господин председател, колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
„Относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 854-01-19, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон на 28 февруари 2008 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 854-01-21, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 12 март 2008 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 31 март 2008 г.
На заседания, проведени на 4 и 9 април 2008 г., Комисията по правни въпроси обсъди трите законопроекта.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието – министър Миглена Тачева, Илонка Райчинова – заместник-министър, от Агенцията по вписванията – Даниела Митева, заместник-изпълнителен директор, експерти от министерството и агенцията.
От името на вносителите законопроектите бяха представени от Елеонора Николова, Мартин Димитров, Миглена Тачева и Илонка Райчинова.
Законопроектът, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон, предвижда промени, с които се предоставя възможност на адвокати, упълномощени съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, и на други лица, упълномощени с нотариално заверено пълномощно, да заявяват вписване и заличаване на обстоятелства в търговския регистър от името на търговеца. Урежда се и въпросът с връщането на документи, когато има постановен отказ в регистърното производство, както и начинът, по който отказите следва да се съобщават на заинтересованите лица.
Законопроектът, внесен от Мартин Димитров и група народни представители, предлага изменения, с които се създава Консултативен съвет по търговската регистрация към министъра на правосъдието, намалява се размерът на таксата при подаване на заявления по електронен път. Заявление за вписване и заличаване може да се подава и от лице, упълномощено с нотариално заверено пълномощно. Предвижда се също така да се приемат заявления и на други езици, различни от официалните езици на държавите – членки на Европейския съюз. Със законопроекта се предлагат и някои други решения по установени проблеми в практиката по прилагането на действащия закон.
Внесеният от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър цели усъвършенстване на някои законови разпоредби и въвеждането на норми, с които се улеснява процедурата по търговската регистрация. Законопроектът е насочен към решаването на няколко групи проблеми, установени от практиката по прилагането на закона. Такива са улесняването на процедурата по вписване и заличаване на обстоятелства в регистъра; допълването на хипотезите, свързани с обхвата на проверката, която длъжностното лице по регистрация следва да извърши при произнасянето си; засилването на значението на единния идентификационен код, който се въвежда със закона; увеличаването на срока на действие на записването на фирма.
Друга важна промяна, която се предлага със законопроекта, е свързана със статута на служителите в Агенцията по вписванията. По досегашния ред длъжностните лица по регистрацията са държавни служители, като се предлага те да се назначават с конкурс при условията и реда на Кодекса на труда, както и приравняването на основното им трудово възнаграждение към възнаграждението на съдебен администратор в окръжен съд. Предвижда се и допълнение на разпоредбата на закона относно целевото разпределяне на средствата, постъпващи като собствени приходи в бюджета на агенцията. В съответствие със законопроекта част от тези средства са предназначени за дофинансиране на заплатите, както на длъжностните лица по регистрацията, работещи в агенцията, така и на служителите от централната администрация на Министерството на правосъдието. Разпределянето на средствата се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието.
Предложенията за промени в Преходните и заключителните разпоредби на закона са свързани с допълване и поясняване на правилата за пререгистрация на търговците през тригодишния преходен период. Въвежда се възможността за произнасяне по заявлението за вписване и заличаване в двуседмичен срок в периода на тригодишния срок за пререгистрация. Съществени изменения се внасят в Закона за счетоводството с § 28 от законопроекта.
Със създаването на § 9а в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството се уреждат различни хипотези, свързани със задължението на търговците по чл. 40 от Закона за счетоводството да обявяват в търговския регистър финансовите си отчети. Подробно са разписани Преходните правила, по които търговците в тригодишния период на пререгистрация могат да изпълняват по различен ред задълженията си по чл. 40 от Закона за счетоводството.
Досегашната уредба влиза в противоречие с нормата на ал. 1 на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, която въвежда тригодишен период на пререгистрация, като принуждава търговците да извършат пререгистрацията си в срок до 30 юни на настоящата година, за да изпълнят задълженията си по чл. 40 от Закона за счетоводството. Допуска се възможност за непререгистрираните търговци да публикуват финансовите си отчети чрез икономическо издание или Интернет до изтичането на срока за пререгистрация. По този начин се отстранява това несъответствие, постига се значително облекчаване в работата на агенцията и се намалява напрежението, създадено в бизнес средите, поради невъзможността да използват изцяло законовите срокове.
В хода на обсъждането на законопроекта участие взеха народните представители Елиана Масева, Четин Казак, Надя Антонова, Елеонора Николова и Янаки Стоилов, които поставиха дискусионни въпроси, свързани с обявяването на отказите в регистъра, спирането на производството по регистрацията, с промяна в статута на служителите и в системата за допълнително материално стимулиране, както и за обработка на личните данни от длъжностните лица във връзка с направеното предложение в законопроекта, с което се въвежда презумпция, че в случаите, в които към заявлението и приложените към него документи, са посочени лични данни, които не се изискват по закон, предоставилите ги лица да се счита, че са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.
Вносителите на законопроекта на Министерския съвет дадоха разяснение по всички повдигнати въпроси, като обърнаха внимание, че предложението във връзка с обработването на лични данни, които не се изискват по закон, произтича от необходимостта да се обърне внимание на лицата, подаващи заявления да не вписват такива лични данни в тях, поради липсата на техническа възможност в тези случаи да се предотврати публичният достъп до тях.
Заместник-министър Райчинова изрично посочи, че това предложение е съгласувано и с Комисията за защита на личните данни. Относно въпроса за статута на служителите, тя отговори, че необходимостта от промяна в статута произхожда от невъзможността по друг начин да се увеличи възнаграждението на служителите в агенцията и да се засили интересът за работа в Агенцията по вписванията. Янаки Стоилов обърна внимание, че ако тази промяна се приеме, е необходимо да се въведат изисквания за несъвместимост по подобие на тези, предвидени в Закона за държавния служител.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси:
1. Единодушно подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 854 01-19, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон на 28.02.2008 г., и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
2. Със 7 гласа „за”, 1 „против” и 2 „въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 854-01-21, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 12.03.2008 г., и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
3. Единодушно подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 802 01-36, внесен от Министерския съвет на 31.03.2008 г., и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Янев.
Давам думата на народния представител Елеонора Николова, за да представи законопроекта, внесен от нея и от народния представител Мария Капон.
Елеонора Николова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да поздравя Вас и всички юристи в залата с професионалния празник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Днес е Ден на Конституцията и на юриста. (Ръкопляскания.) Благодаря Ви, госпожо Николова.
Елеонора Николова: Първо, няколко думи за законопроекта, който сме внесли заедно с госпожа Капон. Той беше продиктуван от нуждите на практиката, от нуждите на колегите, които първи се сблъскаха като корпоративни адвокати с потребностите да извършат услуга на своите клиенти. Записът, който досега съществуваше – че само представляващите по закон лица могат да извършват съответните регистрации в Търговския регистър, препятстваше адвокатите, които с обикновено адвокатско пълномощно досега са извършвали тези услуги. Препятстваше, разбира се, и хората, които могат да бъдат упълномощени: близки, сродници и др., или пък хора, работещи във фирми, при положение че фирмата е с международно участие, че голяма част от лицата, които представляват фирмите, живеят в чужбина като постоянен адрес. Ето защо направихме предложение освен представляващите по закон, да могат да се извършват и да се подават документи и от адвокати с адвокатско пълномощно, разбира се, и от други лица с нотариално заверено пълномощно.
Другият много съществен момент според мен беше свързан с неуредения въпрос: какво се случва при отказ да се впише определено обстоятелство и да се извършат определени промени във фирменото дело? Тогава се поставяше въпросът за оригиналните документи, за документите, които са представени и са сканирани в Търговския регистър и които след това евентуално трябва да се съставят наново чрез нови общи събрания. Затова предложихме тези документи да бъдат връщани на упълномощеното от търговеца лице. Веднага казвам, че разрешението, което Министерството на правосъдието предлага, е много по-елегантно, тъй като това са официални документи, които са сканирани, които вече са влезли в архива на Търговския регистър, те да могат да бъдат ползвани и при последващата регистрация, когато страната е изправила нередовностите, които е допуснала при първия опит да впише определено обстоятелство.
Ние сме се опитали да направим регулация за случаите по чл. 40 от Закона за счетоводството. Когато всъщност беше създаден § 22, от една страна, за да публикуваш своя отчет, който е свързан с определена дата от годината, трябва да си извършил и пререгистрация, от друга страна, самият Търговски регистър дава възможност това да се случи в рамките на три години. Ето защо веднага казвам, че също много добър вариант предлагат от Министерството на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вие представете Вашия законопроект.
Елеонора Николова: Да, аз го представям успоредно.
Искам да кажа, че макар и малко по-късно, Министерството на правосъдието е мислило по всичките тези текстове, които сме предложили за промяна, а именно да може регистрацията да бъде отделена от задължението да си обявиш годишния отчет.
И на последно място, едно предложение, което изцяло се подкрепя от останалите вносители: думата „съда” да се замени с думите „от длъжностно лице по регистрацията към Агенцията по вписванията”. Това е по нашия законопроект, който е прагматичен и насочен към решаване на ясни и конкретни казуси от практиката.
Искам да подчертая - нещо, което казах и в Комисията по правни въпроси, че сме приятно впечатлени от добрата работа, която този път Министерството на правосъдието е направило чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, където са дадени добри разрешения на всички въпроси, които дотук възникнаха и които според мен обаче трябваше да бъдат факт преди стартирането на Търговския регистър, тоест преди 3 януари 2008 г. Обстоятелството, че изправихме на зъби и нокти бизнеса, най-вече в големите градове, че принудихме колеги адвокати от София да пътуват до Перник, до Благоевград и до други населени места, за да извършват регистрацията си, това, че много неща, които още при пилотното стартиране на проекта бяха видени, а не станаха факт като изменение на Закона за Търговския регистър, фактически до голяма степен хвърли петно върху този Търговски регистър – нещо, което не трябваше да се случва. Това е първата крачка, която нашата страна прави по пътя на електронното управление, и трябваше безпроблемно, безпрепятствено да се решат всички въпроси.
Минавам към законопроекта, който е внесен от Министерството на правосъдието. Малко повече ще се спра на него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо Николова, сега сме във фаза представяне на законопроекти, а не изказване.
Елеонора Николова: Пестим процесуално време, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Правилникът си е правилник.
Елеонора Николова: Добре, ще си запазя правото да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ще имате възможност, разбира се, да се изкажете. Сега вносителите представят своите законопроекти и след това започва дискусията по тях.
Елеонора Николова: Съгласявам се, господин председател.
Приключвам с призива между първо и второ четене вече обобщените в един законопроект предложения да получат подкрепа. Аз лично ще подкрепя и трите законопроекта на първо четене, защото са разумни и решават въпроси, които възникнаха. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Давам думата на народния представител Мартин Димитров, за да представи внесения от него и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, госпожо заместник-министър, дами и господа! Съжалявам, че малко колеги присъстват на иначе изключително важен проблем - обсъждане на три важни законопроекта, които ще бъдат представени на вашето внимание днес.
В момента един от най-тежките проблеми на градове като София и Пловдив е фирмената регистрация. Идеята за реформа беше добра. Тя още е добра, но изпълнението засега не е на необходимото ниво - забавят се сделки, пречи се на нормалната работа на хората и на бизнеса в градове като София и Пловдив, а и други, стотици хиляди фирми имат проблеми. Това е ситуация, до която не трябваше да се стига. Това налага бърза и адекватна реакция, бих казал, и много отговорна реакция от страна на българския парламент. Добрата новина в момента е, че на вашето внимание са представени три законопроекта, които са написани изключително с оглед на това да бъдат решавани тези проблеми.
Законопроектът, който съм представил аз заедно с група народни представители от различни групи, но с добра лична репутация и ангажираност по този проблем, касае решаването на някои проблеми, които не са засегнати въпреки добрите текстове в закона, внесен от Министерството на правосъдието и Министерския съвет.
На първо място, крайно време е като пазарно ориентирани и демократични хора да въведем практиката, която е записана в законите, но не се изпълнява в България, за разходоориентираност на таксите. Таксата трябва да представлява разход за извършването на дадена услуга и нищо повече. Тя не трябва да бъде данък. Тогава възниква въпросът защо при подаване на заявление по електронен път таксата е същата, както при подаване на заявление на гише, при положение, че когато подавате заявление по електронен път, всички ваши документи са качени в електронен вид, не чакате на опашка, не отнемате от времето на служителя на гишето. Тоест вие спестявате разход на администрацията. При това положение таксата трябва да бъде по-ниска, със сигурност! В момента такова е и българското законодателство. Защо обаче не се спазва?
Идва логичният въпрос – не трябва ли българският парламент да направи правилната крачка и да запишем в закона, както ние сме предложили – таксата да бъде до 50% от обичайната такса, от таксата при подаване на гише? Министерството на правосъдието смята, че 50% намаление е много. Смятат, че намалението трябва да бъде до 70%. Дори този вариант е добър, но тази практика трябва да започне и от този закон трябва да се прехвърли в други закони. Таксите трябва да бъдат разходоориентирани, а не да се превръщат в данъци. Много важно е тази стъпка да бъде направена законово. В Министерството на правосъдието казват, че могат да решат този въпрос с наредба. Не! Трябва да бъде записано в закона, че при подаване на заявление по електронен път таксата да бъде примерно до 70%. Трябва да има ясно ограничение. С наредбата може да се фиксира конкретната сума. Тази воля на Народното събрание оттук нататък трябва да бъде пренасяне в други закони.
Друг основен момент, който го няма в иначе добрите без всякакво съмнение предложения на Министерството на правосъдието и на Министерския съвет – това е създаването на Консултативен съвет към министъра на правосъдието. По време на обсъждането представителите на Министерския съвет казаха, че и в момента имало такъв Консултативен съвет, но истината е, а ние трябва да си казваме истината, че той се събира от дъжд на вятър. Няма регулярно събиране на този Консултативен съвет, което ние целим. Подобен Консултативен съвет трябва да има към министъра на правосъдието по следните причини:
Първо, трябва да има обратна връзка. Хората, които чакат на опашките, трябва да могат да си кажат проблемите. Никой в този съвет няма да получава заплата или каквито и да било други облаги. Това е и добрата европейска практика – нещо, което в развитите европейски страни го има навсякъде. Това е обратната връзка на потребителите. Добре е тази обратна връзка да не отива към Агенцията по вписванията, а директно към Министерството на правосъдието, за да не се загуби информацията по пътя и да не бъде интерпретирана по неправилен начин. Аргументът, че това би отнело твърде много на министъра на правосъдието, не е сериозен, тъй като винаги може заместник-министърът или шеф на дирекция да ходи на тези срещи.
Разбира се, Министерството на правосъдието може да се съобрази или не с тези препоръки, но е важното да ги чуе и да ги знае, да знае какви проблеми идват от потребителите, от хората, които чакат на опашките. Разбира се, ще вземе решение, но добрите решения са информираните решения. Колкото повече информация има Министерството на правосъдието, толкова по-добри решения ще бъдат взети.
Уважаеми колеги, този текст е разумен. Има място да бъде подкрепен. В кризисната ситуация в момента – тя е такава и не трябва да си крием главата в пясъка – особено в София и Пловдив, един такъв текст ще помогне. Веднага ще може да се тества дали мерките, които предприема българският парламент, вършат работа.
В момента не е предвидена възможност да бъдат приемани документи на езици, различни от тези в Европейския съюз. От Министерството на правосъдието казаха, че мислят по този текст, мислят за решение. Според нас наистина има проблем. Може би вариантът, който ние сме предложили, трябва да бъде подкрепен от българския парламент.
Представете си ситуация, когато сръбска фирма прави клон в България. Тогава някои от документите, макар и легализирани на български, ще бъдат в основния си вариант на сръбски. Според сегашния закон начинът, по който го тълкуваме с групата юристи, с която аз работя, има проблем.
Обръщам се отново към вас, колеги, и към Министерството на правосъдието – за проява на добра воля и за приемане на текст, който ние сме предложили. Смятаме, че той е по-добър от сегашното състояние и заслужава да бъде приет.
Следващия текст, по който всички ние, колеги, и Комисията по правни въпроси трябва да проявим внимание, има два варианта, даже бих казал три. Ние сме предложили възможността за упълномощаване с нотариално пълномощно. Министерският съвет предлага освен това и адвокатско пълномощно, но при всички положения опасността е да не изпаднем в хипотеза, при която адвокат може да подава заявление, но юрисконсулт към дадена фирма да не може. Затова трябва да има нотариално упълномощаване, за да може кръгът от лицата да бъде по-широк, а и защитата, която предоставя нотариалното упълномощаване, според мен и вносителите е достатъчно добра.
Още един проблем, който намира друго решение от страна на Министерството на правосъдието, но заслужава да бъде обсъден в Комисията по правни въпроси – а това ще се случи без всякакво съмнение, са случаите, при които дружествата съгласно Закона за публичното представяне на ценни книжа трябва да свикат общи събрания. Къде ще публикуват обявленията, ако не са пререгистрирани? Ние предлагаме съкратена процедура в “Държавен вестник”. Има друго решение, предложено от Министерския съвет, което също е добро. Трябва да се помисли между първо и второ четене кой от двата варианта да бъде приет, кой е по-добър, кой ще бъде по-работещ. Тук също има проблем, който заслужава да бъде обект на вашето внимание.
Благодаря за вниманието. Ще завърша със следното послание към вас: в момента обсъждаме много сериозен проблем. Въпреки че много от вас не са в залата, надявам се, че слушате тези аргументи и наблюдавате дебата. Много важно е да бъдем адекватни на проблематиката. Стотици и хиляди хора не могат да се пререгистрират. При положение, че има три качествени законопроекта (защото Комисията по правни въпроси ги прие и трите със сериозно мнозинство), трябва да действаме бързо, те да бъдат обединени, но от това да не пострада качеството на дебата в Комисията по правни въпроси за второ четене, за да изпипаме материята.
Не се лъжете. В момента решаваме един от основните проблеми в България. Нека да го направим с пълната отговорност на проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Димитров.
Госпожо заместник-министър, ако желаете, можете да представите законопроекта на Министерския съвет. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Благодаря, господин председател.
Позволете и аз да поднеса поздравите си за Деня на Конституцията и за колегите юристи с техния професионален празник.
Няма да се впускам в подробности, тъй като докладът от господин Янев беше достатъчно подробен. За да стане ясно, че поддържаме изцяло това, което сме разработили, ще си позволя пред вас с по едно изречение да упомена всяка промяна.
В проекта на Министерския съвет се разширява кръгът от лица, имащи право да подписват и подават заявления, в това число по електронен път. Предлагат се промени в правилата за оповестяване на годишните финансови отчети, които са регламентирани в Закона за счетоводството, с което се решава небезизвестният проблем за колизия между сроковете. Въвежда се възможността фирмите да не подават втори път документ, който вече веднъж е бил подаден, дори и да не е бил постановен за вписване. Въвежда се възможността извлечения или копия на електронен образ на документите след заверка от длъжностно лице на Агенцията по вписванията да бъдат приравнени на документ – официален препис.
Изрично се предвижда увеличаване срока за запазване на наименование за регистрация на нова фирма от сега предвидените два месеца на шест месеца.
Проектът обръща специално внимание на регламента на поредността при вписвания, когато имаме конкуренция между подадени такива заявления.
Разширява се кръгът на случаите на служебно вписване, което е от особена важност с оглед гарантиране интересите в това число на държавата.
Въвежда се изричен срок за издаване на удостоверение за пререгистрация от окръжните съдилища, където досега бяха фирмените отделения и които ги издават.
Считаме за важно предложението, което правим, уникалността на фирмените наименования да действа само за новорегистрираните фирми след 1 януари 2008 г., а вече съществуващите да запазят наименованието си както досега, за да не се нанасят допълнителни вреди за имащите такива наименования.
Въвежда се изискването за едновременно пререгистриране на търговците и клоновете, което е от особено важност за участниците на пазара.
Променя се статутът на длъжностните лица по регистрация, респективно се предлагат промени или по-скоро се въвежда механизъм за дофинансиране на техните възнаграждения, без това да бъде за сметка на средствата от бюджета, поне на първо време.
Това са основните и най-съществени предложения в нашия законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Райчинова.
Откривам дебатите по трите законопроекта. Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще се спра на два момента от законопроекта на Министерството на правосъдието. Единият момент е доброто решение, с което се излиза от чл. 40 от Закона за счетоводството – възможността и сега фирмите да направят своите публикации по досегашния начин чрез медия или по електронен път, като след това при пререгистрацията си вече да си представят на електронен носител отчетите, които са направили междувременно през годините. Това е много добро решение.
Другият важен момент е със засилване на човешкият капацитет на Агенцията по вписванията. Тук се предлага едно добро решение що се касае до заплащането на служителите. Ние не можем да не го одобрим, защото големият проблем беше, че служителите, които бяха обучени и добри служители на фирмените отделения към съдилищата, не преминаха в Агенцията по вписванията и всъщност този вакуум, който се създаде, това напрежение до голяма степен се дължи на това, че хората, които бяха на гишетата, са неподготвени и създадоха допълнителен смут сред гражданите, които търсеха тази услуга.
Разбира се, възможността по този начин, макар и по-късно, да бъдат привлечени качествени служители е добра, но е много спорно обстоятелството, че се губи статутът на държавен служител и се преминава към правоотношения по Кодекса на труда. Това вероятно ще продължи да бъде дискусия между първо и второ четене. Аз мисля, че компромисът, който се прави за трудовия стаж, трите изискуеми години на длъжностните лица по вписванията е наложителен, за да може да се попълни службата с хора. Много важно е да има достатъчно длъжностни лица, защото това решава и добрата реформа. Но от друга страна, ще продължи да бъде дискутиран въпросът за длъжностното положение на лицата, които извършват тези услуги, защото изкуственото търсене на начин ние да им вменим задължения такива каквито имат държавните служители, също не е издържан докрай. Така че може би Николай Василев би трябвало да отстъпи малко що се касае до възможността да се придвижат напред в йерархията служителите в Агенцията по вписванията като категории и като качество на заплащане.
Мисля, че между първо и второ четене ще продължи и спорът досежно личните данни, които се появяват и се огласяват. Това е един голям проблем, независимо че Министерството на правосъдието ни увери, че има добър диалог с Комисията за защита на личните данни. Аз все пак си мисля, че още един път трябва да огледаме текста, за да сме сигурни, че това, което се върши по отношение на личните данни, е перфектно и че няма да попаднем под ударите на закона, така както се случи в първия момент с появяването на личните карти. Разбира се, те бяха снимани не от Агенцията по вписванията, а от фирмите отделения на съдилищата, но независимо от това се стигна до този момент, който злепостави още веднъж и хвърли една сянка върху новата дейност, която се извършва.
Накрая бих искала да кажа, че ще подкрепя този законопроект, който дава отговор най-вече и слага акцент върху публичността на Търговския регистър. Текстовете, които са създадени, още веднъж подчертават възможността всеки да има достъп до документацията по електронен път, безплатно и свободно – нещо, което е изключително важно като философия на измененията, които Търговският регистър въведе в практиката ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Реплики? Не виждам.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването ще бъде утре от 9,00 ч.

Преминаваме към точка втора от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Има думата председателят на Комисията по земеделието и горите господин Васил Калинов.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Господин председател, правя процедурно предложение господин Юруков и госпожа Милена Трифонова от Държавната агенция по горите да бъдат допуснати в залата, за да се вземат участие при разглеждането на законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народен представител, който не е съгласен с това процедурно предложение? Няма.
Моля, поканете представителите на Агенцията по горите да заповядат в пленарната зала.
Господин Калинов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви доклада за изменение и допълнение на Закона за горите, второ четене.
Има направени предложения от народния представител Борислав Ноев, които комисията счете, че не отговарят на чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и не бяха подложени на обсъждане и гласуване, поради което не считам за необходимо да ги докладвам в залата. Само ви информирам за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вие сте ги включили в доклада си, но те са извън обхвата на принципите на закона, приети на първо четене, затова не е необходимо нито да се докладват, нито да се гласуват.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Следващото предложение е на господин Яне Янев за промени в чл. 14 от действащия закон – в чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В алинея 1, т. 3 се изменя както следва:
„3. създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), както и създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън тях, включително ски писти, в случай че същите са предвидени за урбанизиране съгласно действащия общ устройствен план.”
2. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Изключването на гори и земи от горския фонд се допуска само в случай, че същите не са необходими за възпроизводство, устойчиво развитие и многоцелевото им използване в интерес на обществото и собствениците.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народните представител Евдокия Манева и Васил Паница за създаване на нов § 1 със следния текст:
„§ 1. В чл. 14, ал. 1 т. 3, 4 и 5 се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница по чл. 14а:
В ал. 1 текстът „с площ по-голяма от 100 дка” и „а на площ до...” до края се заличават.
В ал. 2 текстът „с площ по-голяма от 100 дка” и „а до 100 дка... по горите” се заличават. Последното изречение на ал. 2 придобива следната редакция: „Предложения за изключване на гори и земи от горския фонд – собственост на общини, се прави, само ако се основават на решение на общинския съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница – създава се нов § 2 със следния текст:
„§ 2. Текстът на § 14б се заличава”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да напомня, че на първо четене ние подкрепихме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите с надежда, че ще бъдат направени необходимите крачки за кардинална промяна в управлението на горите и, бих казала, за мерки за спасяване на горите.
Трябва да призная, че много от проблемите очакваме да бъдат решени с измененията на допълненията, които се правят, но извън обхвата на това изменение, за съжаление, остана един изключително важен въпрос, а това е въпросът за замените на гори от държавния горски фонд с частни гори. На практика най-често това са издънкови, нископродуктивни и труднодостъпни гори, гори край Черно море или в курортни зони и последващото им изключване от горския фонд е една практика, която през последните години нанесе големи поражения на българската гора. Ще ви напомня, че с решение на министър Кабил през последните две години по този начин са заменени повече от 18 хил. дка гори.
Ще напомня също, че това е практика от миналото правителство. Дотогава нито едно правителство не си позволяваше да извършва замени на гори и по този начин след това, с изключването им от горския фонд, практически да унищожава големи територии от горите. По тази тема съм чувала многократно да се изказва и нашият председател - господин Калинов. Знам, че по принцип той е срещу тази практика. Моите предложения за изменение и допълнение на закона са именно в това отношение. Те касаят няколко момента.
Първият, абсолютно да се забрани замяна на земи и гори от горския фонд, когато това се отнася за частни проекти, когато се отнася за разширяване на урбанизирани зони. Такава замяна да е допустима, само когато става дума за обществено значими проекти. Това би решило част от проблемите, би създало сериозни ограничения и би прекратило практиката за унищожаване на големи територии от гори за проекти, които всъщност не са и много перспективни. Нека да си спомним част от хотелите около Черноморието, които стоят празни, на мястото на чудесни гори, които бяха изсечени.
Господин председател, аз ще коментирам всички предложения едновременно.
Второто ми предложение е да се ограничи, да се усложни процедурата по изключването на гори и земи, даже когато става дума за обществени проекти. Тази процедура да може да стартира само с решение на Министерския съвет. Това е второто ми предложение.
Третото предложение всъщност отново е свързано с това да се ограничат изключително много случаите на замени и последващо изключване от държавния горски фонд на гори и земи, които са предназначени за застрояване.
Смятам, че предложенията са изключително стриктни, обхващат само частни случаи, не поголовно и безпринципно спиране на тази практика, независимо че тя сама по себе си е изключително порочна, а оставяме една възможност за прилагане на тази практика, когато става дума за обществено значими проекти, и всички случаи, когато има апетити към горите, абсолютно диктувани от интереси, които нямат нищо общо със стремежа за запазване на българската гора и обществените интереси, да бъдат ограничени до максимум.
Затова ви призовавам да прочетете внимателно текстовете и когато стигнем до гласуване, да подкрепите тези предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по текстовете, които бяха докладвани тук от председателя на комисията?
Давам думата на Васил Калинов – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Уважаеми колеги, аз споделям голяма част от изказването на госпожа Манева, но искам да поясня, че Комисията по земеделието и горите счита, че с направените предложения не може цялостно да бъде преурегулиран и създаден достатъчно ефективен ред, който да гарантира, от една страна, опазването и съхраняването на горите, от друга страна, да не блокира инициативата и развитието на общините и на частната предприемчивост.
Комисията се обедини в едно – че е необходимо да бъде преуредена цялата тази материя. В тази връзка комисията взе решение до края на м. юни Държавната агенция по горите да представи становище за цялостно преуреждане на въпросите, свързани с разпорежданията с гори и земи от Държавния горски фонд или третирането на чл. 14, 15 и пр., като една-единна, цялостна законодателна промяна.
С тези съображения ние приехме да отклоним сега разглеждането на въпросите, предложени от госпожа Манева и господин Паница, като, пак казвам, запазваме правото си в най-скоро време да предложим на парламента решения, които цялостно да уреждат тази материя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте за реплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря.
Господин Калинов, аз също гласувах в подкрепа на това решение. Единственото, което ме смущава е, че решението беше за становище на държавната агенция. Мисля, че не трябва да отлагаме въпроса, защото, ако е само становище то означава, че с издаването на становище някога ние ще предложим проект за изменение на закона. Аз мисля, че м. юни е крайният срок да има проект за изменение и допълнение на закона, ясни законови текстове, които да регламентират нова, изключително строга процедура. Ако това стане до м. юни, разбира се, е една стъпка, която всички очакваме да бъде направена и бих подкрепил такова решение, за да се реши наистина този изключително важен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Право на дуплика.
Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Решихме да постъпим така, защото на базата на това становище да инициираме Закон за изменение и допълнение, който да промени закона, за да може да облекчим и рационализираме законодателната инициатива и да направим по-прагматичен и работещ подхода. Това е нашата позиция и ние се стараем преди м. юни, м. юли да има такъв Закон за изменение и допълнение, който да се обсъжда и да решаваме въпроси. Очевидно, че е необходимо да бъдат променени и обществените очаквания са такива, и голяма част от нашите разбирания вече са такива, че не може да продължи този ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданите текстове?
Заповядайте, господин Сотиров.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С група народни представители от ОДС бяхме направили предложение, което се разгледа в комисията. Комисията не го подкрепи, но така или иначе имахме уговорката да бъде допуснато до дебатиране в залата. Не знам защо не е включено в доклада, но мисля, че е резонно да се обсъди и да се подкрепи това предложение. Става въпрос за следното: в ал. 2 на чл. 14 предлагаме: „Изключването на гори от горския фонд да се допуска само, когато промяната на предназначението им е предвидена в общия устройствен план на общината.”.
Това изменение ограничава възможността с частични изменения да бъдат променяни гори от горския фонд, да им бъде променяно предназначението. Вярно е, че с промените в общите устройствени планове също има възможност да се изключват гори и да бъдат извършвани злоупотреби, но във всички случаи един общ устройствен план се приема чрез обществено обсъждане, разглежда се в целия общински съвет. Все пак трябва да е подчинена една концепция за развиване на територията на цялата община и при приемане на такова ограничение се възпира възможността с частични изменения, които стават крайно непрозрачно да бъдат съсипвани български гори, които по втория начин и чрез корупционни практики преминават в територии с друго предназначение.
Мисля, че ако действително има воля в парламента и сред мнозинството да водим борба за ограничаване на корупционните практики и за защита на българската гора, е съвсем резонно да бъде подкрепено едно такова предложение.
Няма смисъл, когато има такава необходимост, след като този закон се обсъжда от толкова време, сега да отлагаме нещата и да чакаме след няколко месеца да бъде внесен в парламента нов Закон за изменение и допълнение. Мисля, че може да се опитаме и днес с едни такива решения, които са съвсем резонни и практиката ги налага, да пресечем практики, които са изключително вредни. Затова предлагам да бъде подкрепено това предложение.
Тъй като съм взел думата, бих коментирал и въпроса за замените. От нашата парламентарна група и в Закона за общинската собственост, и в Закона за държавната собственост сме направили предложения, които кореспондират и с този закон по отношение на общия принцип на замяната.
Замяна, независимо дали е на гора или на друг общински или държавен имот има основание да бъде извършвана само, така е предвидена между другото и в Закона за общинската собственост, който е приет от комисията, и ще бъде разглеждан и днес в комисии, принципът при замяна да бъде следният: „Замяна е допустимо да се извършва само при ликвидиране на съсобственост или за реализиране на публично мероприятие, когато се отчуждава имот от държавата или общината.”.
Във всички други случаи замяната няма аргументация и знаем, че има и много сериозен обществен натиск за това да бъде ограничена замяната като инструмент, който създава много корупционни предпоставки, и повечето от представените в парламента партии, техни лидери, представители са се изразявали доста резервирано срещу замените. Така че в този смисъл действително подкрепям предложението, което е направено от колеги – замяната да бъде редуцирана само в случаите, когато се извършва замяна, за да придобие държавата или общината терен за реализиране на публично мероприятие, или когато се ликвидира съсобственост. Благодаря ви за вниманието. Това бяха моите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Сотиров, Вие казахте, че сте направили предложение по чл. 14, което обаче не е в доклада. Кога сте го направили, в срок ли сте направили това предложение?
Иван Сотиров (ОДС, встрани от микрофоните): В комисията се разгледа и се реши да бъде разгледано в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вижте сега, нали знаете, че между първо и второ четене трябва да се направи предложение и ако това предложение е направено, ще влезе в доклада и ще го поставя на гласуване утре. След като го няма в доклада, нека председателят да обясни как да го поставим на гласуване?
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Именно от тези съображения, господин председател, ние, което изразих преди малко за подготовката на този законопроект, за който става дума, който да третира цялата материя, от тези съображения накрая на заседанието се разбрахме цялата тази материя да бъде оставена за следващо разглеждане. Може би тук се е получило определено недоразумение. Аз пак казвам, че предложенията, които са подкрепени и са налице, всичко, което допълнително се докладва и прочие, независимо от нашето споделяне на едни или други аргументи, ще бъдат аргумент на допълнително и по-друго обсъждане. Ето защо аз предлагам да се придържаме към доклада, който е представен от комисията пред залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Калинов, пак не разбрах. Господин Сотиров направи ли предложение в срока между първо и второ четене?
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов (встрани от микрофоните): Не го е направил, не спази срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ако не е направено, правилно, това предложение не може да бъде поставено на гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Моля да бъде допуснат в залата господин Атанас Добрев, за да участва в дискусията. Той е от Държавната агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли някой народен представител против допускането на господин Добрев в залата? Няма.
Той влезе в залата, преди да е поканен. Това да не се допуска.
Заповядайте, господин Сотиров.
Иван Сотиров (ОДС): Аз няма какво да измислям процедура, все пак си има стенограми от комисията и действително имаше джентълменската уговорка. Действително предложенията бяха внесени с един ден по-късно, но знаете, че комисията може да включва... В нея беше заявено, че независимо, че няма подкрепа в комисията за това предложение, там имаше решение то да бъде включено в доклада и да бъде предложено в залата за гласуване. Ако постфактум в други заседания на комисията е възникнала някаква идея това да бъде променено, е друг въпрос, но мисля, че е коректно като се поеме един такъв ангажимент да се изпълни все пак. Мисля, че е по-добре в парламента да се дебатират такива текстове. Нито е вън от обхвата, нито е нещо революционно и радикално. В този смисъл моето предложение беше да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ако в срок един народен представител направи предложение между първо и второ четене и това предложение е в обхвата и принципите за гласуване на първо четене, то влиза в доклада. Не може нито председателят, нито комисията да го... Може да не се приеме от комисията, но то фигурира в доклада, поставя се на гласуване в пленарната зала и пленарната зала решава.
Господин Сотиров, сега разбрах, че Вие не сте направили предложението в срок. Имало е дебати в комисията, но трябва да обявим, че няма да го поставя на гласуване поради тези юридически пречки. Това е.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема?
Господин Янев, заповядайте.
Яне Янев (ОДС): Господин председател, не че ще бъда адвокат на колегата Сотиров, но държа да отбележа, че ние направихме по съответния ред предложение до комисията. Истината е, че бяхме подведени по отношение на срока. Доколкото си спомням, срокът беше до вторник до 18,00 ч., а ние ги внесохме в сряда преди обяд. По време на комисията стана дебат дали всеки текст да го предлагаме по време на заседанието на самата комисия, или да бъдат включени всички наши предложения в общия доклад. Нещо повече, част от ръководството на комисията възприе тезата, че предложенията трябва да бъдат само и единствено по отношение на определени текстове на вносителя по ЗИД и затова се получи това разминаване.
Аз считам, че колегата Сотиров има основание да пледира за неговите текстове, но ние се надяваме, че съвсем скоро Министерският съвет ще има нов Законопроект за горите и тогава няма да се случи това разминаване.
Тъй като казусът, който се дискутира сега, е изключително сложен, изключително голямо обществено значение има, не искам по принцип и по същество да отхвърля всички текстове на вносителя, защото има много рационални елементи в тях. Но искам да се вземат предвид и моите предложения, които единствени са включени в доклада, доколкото виждам, и предложенията на колегите Манева и Паница, въпреки че част от тях се третират и в други текстове от закона.
Аз смятам, че след като ние от опозицията ще подкрепим немалко текстове на вносителите, би било редно и те да се съобразят с експертното становище на опозицията при гласуването най-вече. Няма смисъл да чета моя текст, но той касае чл. 14, ал. 1, т. 3: “създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образования), както и създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън тях, включително ски писти, в случай че същите са предвидени за урбанизиране съгласно действащия общ устройствен план.” Защото това дава възможност да няма подобни своеволия, каквито бяха наблюдавани през последните години в планинските курорти.
Искам да подчертая пак, че има текстовете на вносителите в лицето на господин Калинов и група народни представители, които заслужават да бъдат подкрепени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Янев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези предложения, които бяха докладвани от председателя на комисията? Също така е спорно дали не са извън обхвата на приетия на първо четене законопроект, но поставям въпросителни само. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Има предложение от народния представител Олег Попов § 1 да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 14в, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 6 се изменя така:
“6. решение или становище, когато такова се изисква по Глава шеста от Закона за опазване на околната среда, или решение за оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитена зона, когато такова се изисква по Закона за биологичното разнообразие;”.
2. В т. 7 след думите “Държавната агенция по горите” се добавя “и Държавното горско стопанство”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Има предложение от народния представител Васил Калинов да се създаде § 1а, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 2:
“§ 2. В чл. 14г, ал. 2 думите “По предложение на председателя” се заменят с “Председателят”, а думите “областният управител” се заличават.”
Има предложение от народния представител Олег Попов да се създаде нов § 1а:
“§ 1а. В чл. 15а след думата “купува” се добавя “като първи купувач”, а след думите “по цени” се добавя “не по-ниски от”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница чл. 15б да се измени така:
“Чл. 15б. Забранява се промяна на предназначението на горите (изключване от горския фонд), които са били разменени до влизането в сила на този закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Искам кратко да поясня съдържанието на моето предложение.
Колеги, докато чакаме изменение на реда за замените на гори от държавния горски фонд и процедурите за ограничаване на възможностите за изключването на гори и земи, предлагам да забраним всички сделки, които са направени досега с размени на частни гори с гори от държавния горски фонд, да останат такива, каквито са, като не се допусне в бъдеще тези гори да бъдат изключвани от държавния горски фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нещо като мораториум.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това е предложението ми – да се сложи ограничителна мярка, за да запазим горите като гори. Нека те са разменени, но остават гори без да се застрояват в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Разбирам идеята Ви, госпожо Манева - Вашата и на господин Паница.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Има предложение от народния представител Васил Калинов за изменение на § 2, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Олег Попов по § 2, което е оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
“§ 3. В чл. 15в след думите “териториални звена” се добавя “държавното горско стопанство и държавното ловно стопанство”.”
По § 3 има предложение от народния представител Васил Калинов, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Олег Попов, което е оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
“§ 4. В чл. 15д, ал. 5 думите “и нейните структури и териториални звена” се заменят с “и нейните структури, специализирани териториални звена, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства”.”
Комисията предлага да се създаде § 3а, който става § 5:
“§ 5. В чл. 16, ал. 5 се създават т. 4 и 5:
“4. разполагане на телекомуникационни площадкови съоръжения със система за затежняване и наземно фундиране;
5. извършване на дейности, свързани с изграждане на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, съгласно Закона за възобновяемите и алтернативните източници и биогоривата.”
По § 4 има предложение от народния представител Олег Попов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6.
По § 5 има предложение от народния представител Васил Калинов, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 5, който става § 7:
“§ 7. Създава се чл. 16в:
“Чл. 16в. (1) Председателят на Държавната агенция по горите сключва договор за:
1. учредяване право на ползване върху гори и земи от държавния горски фонд след заплащане на дължимите суми;
2. учредяване или възникване на сервитут – след заплащане на дължимите суми по акта за учредяване на сервитут, както и стойността на компенсационното залесяване.
(2) Предоставянето на площите – държавна собственост, за които е влязъл в сила акт за изключване при промяна на предназначението, се извършва с протокол след заплащане на дължимите суми и стойността на компенсационното залесяване.”
По § 6 има направено предложение на народния представител Васил Калинов, което се подкрепя.
Има направено предложение от народния представител Евдокия Манева и народния представител Васил Паница по § 6 – в чл. 17, ал. 2 след думите „не по-малка” се добавя „от двукратния размер”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 6, който става § 8:
„§ 8. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2-6:
„(2) При изключване на гори от горския фонд, както и при учредяване или възникване на сервитути върху гори от горския фонд, се извършва компенсационно залесяване върху незалесена площ, не по-малка от засегнатата.
(3) Компенсационното залесяване се организира и извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) Средствата за извършване на компенсационното залесяване постъпват в Национален фонд „Българска гора”, за което на лицето се издава документ, удостоверяващ извършеното плащане.
(5) Средствата, постъпили по реда на ал. 4, се разходват само за залесяване.
(6) Ежегодно председателят на Държавната агенция по горите определя цени на декар за заплащане на компенсационното залесяване по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата.
Госпожо Манева, заповядайте – имате предложение, което не е прието.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Длъжна съм да разясня за какво става дума. От тези две думи едва ли човек, който не е вникнал в закона, разбира за какво става дума. Става дума за това, че в случаите, когато се изключват гори от горския фонд, се предвижда компенсационно залесяване. Това е една хубава мярка в закона.
Моето предложение е компенсационното залесяване да бъде не по-малко от двукратния размер на територията, която е била изключена от горския фонд. Само по този начин можем да решим два проблема. Единият е за залесяване на огромните терени, които през последните години бяха опожарени, изсечени и гората просто беше поразена, а вторият - все пак да има някаква наистина компенсационна мярка. Когато, примерно, терен, на който има 50 годишна гора се изсече, за да се построи нещо на нея, ако вие залесите същия терен с нови дръвчета, тази гора ще бъде полезна след 50 години. Поне размерът на територията, която ще бъде залесена, тоест крачката, която ще бъде направена в подкрепа на българската гора, да има по-осезаемо въздействие и този размер на залесената територия да бъде поне двукратно по-голям от унищожената гора. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Има ли други желаещи народни представители, които да вземат отношение по разискваната тема, по текстовете, които председателят на комисията докладва? Няма.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Има предложение на народния представител Васил Калинов за създаване на § 6а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 6а, който става § 9:
„§ 9. В чл. 19, ал. 3, изречение второ думите „по общинските бюджети” се заменят с „в Национален фонд „Българска гора”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 10.
По § 8 има направено предложение на господин Кътев, което е подкрепено.
Има предложение на народния представител Марко Мечев, което е подкрепено.
Има предложение на народния представител Олег Попов по § 8 – в чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Прекият оперативен контрол по ал. 1 се извършва от служителите в отдел „Инспекторат по горско-стопанските дейности” към регионалните дирекции по горите.”
2. В ал. 4 думата „началник” се заменя с „главен директор”.
3. Съответно следващите алинеи 3, 4 и 5 стават ал. 4, 5 и 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 8, който става § 11:
„§ 11. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Регионалните дирекции по горите осъществяват управлението на държавния горски фонд, контрола по изпълнение на дейностите на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, както и контрол по изпълнение на дейностите в горския фонд – собственост на физически, юридически лица и общини”.
2. В ал. 2 в текста преди т. 1 думата „управления” се заменя с „дирекции”, а думата „организацията” и запетаята след нея се заличават.
3. В ал. 3 думите „управления на” се заменят с „дирекции по”.
4. В ал. 4 думите „управления на” се заменят с „дирекции по”, а думата „началник” се заменя с „директор”.
5. Създава се ал. 5:
„(5) Устройството и дейността на регионалните дирекции по горите се определят с правилник, утвърден от председателя на Държавната агенция по горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има предложение на народния представител Марко Мечев, което е подкрепено.
Има предложение на народния представител Олимпи Кътев, което е прието.
Моля, прочетете само т. 1 от предложението на народния представител Олег Попов.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По т. 1 предложението не е подкрепено:
1. Алинея 1 става „главният директор на регионалната дирекция по горите:”.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 12:
„§ 12. Създава се чл. 23а:
„Чл. 23а. (1) Директорът на регионалната дирекция по горите:
1. ръководи дейността на регионалната дирекция, упражнява контрол по изпълнение на дейностите на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, както и контрол по изпълнение на дейностите в горския фонд, собственост на физически, юридически лица и общини, в съответствие с правилника по чл. 23, ал. 5;
2. сключва договори за дейностите, извършвани от регионалната дирекция по горите при условия и по ред, определени с правилника по чл. 23, ал. 5;
3. сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите на регионалната дирекция по горите;
4. прави предложение до председателя на Държавната агенция по горите за бракуване на дълготрайни материални активи;
5. изготвя и представя на председателя на Държавната агенция по горите годишен доклад за дейността на дирекцията;
6. взема решение за отдаване под наем на движими вещи;
7. изпълнява и други функции, свързани с дейността на регионалната дирекция по горите.
(2) Директорът на регионалната дирекция по горите може да делегира част от правомощията си по ал. 1, т. 7 на служители от регионалната дирекция по горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има предложение на народния представител Васил Калинов, което е прието.
Има предложение на народния представител Венелин Узунов, което също се подкрепя.
Предложението на народния представител Олег Попов е оттеглено.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което е подкрепено.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 13:
„§ 13. Член 24 се изменя така:
„Чл. 24. (1) За осъществяване стопанисването на държавния горски фонд и охрана на горите и земите от горския фонд се създават държавни горски стопанства. Държавните горски стопанства са самостоятелни юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
(2) Устройството и дейността на държавните горски стопанства се определят с правилник, утвърден от председателя на Държавната агенция по горите.
(3) Председателят на Държавната агенция по горите със заповед определя териториалния обхват на дейност на държавните горски стопанства.
(4) Създава се Стопански съвет към председателя на Държавната агенция по горите като консултативен орган за обсъждане на основни въпроси, свързани с дейността на държавните предприятия, в които председателят на Държавната агенция по горите представлява държавата.
(5) Председателя на Държавната агенция по горите със заповед определя състава на Стопанския съвет.
(6) Организацията на работата на Стопанския съвет се определя с устройствения правилник за Държавната агенция по горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 11 има направено предложение от народния представител Васил Калинов за чл. 24в, което беше оттеглено, а в останалата част се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на госпожа Манева и предложението на народния представител Венелин Узунов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Предложението на господин Олимпи Кътев не е подкрепено.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Той заяви, че ще го оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Кътев, оттегляте ли предложението си?
Олимпи Кътев (НДСВ, от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: То е идентично с предложението на госпожа Мария Капон – в § 11, чл. 24а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 да отпаднат думите „консултантски услуги”;
2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Държавните горски стопанства осъществяват дейностите по ал. 1 и ал. 2 чрез възлагане на юридически лица, регистрирани в Публичния регистър, или самостоятелно, без да се нарушават принципите на свободната конкуренция.”
Има направено предложение на господин Юнал Тасим и народния представител Юксел Хатиб – в § 11, чл. 24д, ал. 3 след думите „държавно горско стопанство” да се добавят „могат да бъдат лица с висше лесовъдско и/или икономическа образователна степен „магистър”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да, това е спорният въпрос.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Следващото предложение е на народния представител Борис Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Той оттегли ли го или не?
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Той заяви, че го е оттеглил, но аз съм длъжен да го прочета – в чл. 24д, ал. 3 се заличава думата „лесовъдско”.
Към чл. 24д, ал. 3 се създават т. 1 и т. 2:
1. В държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства се създава длъжност „Главен лесничей” с ранг на първи заместник-директор, отговарящ за прилагането на добра лесовъдна практика в държавните горски и държавните ловни стопанства с функции, определени в правилника.
2. „Главен лесничей” може да бъде лице със завършено висше лесовъдско образование със степен „магистър” и стаж по специалността не по-малък от пет години.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има предложение на народния представител Олег Попов, трябва да го прочетем.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Следва предложението на народния представител Олег Попов:
1. В чл. 24а, ал. 1 се създава нова т. 1 със следното съдържание:
„1. осъществяване на стопанска дейност на територията на Държавния горски фонд в териториалния им обхват”.
Съответно т. 1-6 стават т. 2-7.
2. В чл. 24г, ал. 8 се правят следните изменения и допълнения:
„(8) Държавните горски стопанска и държавните ловни стопанства не могат да участват в други търговски дружества и сдружения, освен със създадените по чл. 24, ал. 1 от този закон.”
3. Създава се нова ал. 9:
„(9) Сдруженията по ал. 8 се създават с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на Държавната агенция по горите.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Кътев, оттегляте ли предложението си?
Олимпи Кътев (НДСВ, от място): Не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Щом не го оттегляте, ще го четем.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Предложението е следното:
Създава се нов чл. 24ж със следното съдържание:
„Чл. 24ж. (1) Общините осъществяват управлението и организацията на дейностите по възпроизводство на горите, ползването на горите и земите от горския фонд, защитата и опазването на горите, проектирането и строителството в общинския горски фонд.
(2) Управлението на общинския горски фонд се осъществява от:
1. общинска горска структура, създадена за изпълнение на лесоустройствените проекти в изпълнение на изискванията по този закон;
2. поделенията на Държавната агенция по горите въз основа на договор;
3. юридически лица, регистрирани в публичния регистър по чл. 57а.
(3) Горският фонд на общини с площ над 500 дка се обособява като самостоятелна горскостопанска единица.
(4) За ръководител на общинска горска структура се назначава лице, което отговаря на изискванията на чл. 24д, ал. 3.
(5) Общинският съвет определя с наредба реда за управление на горите и земите от общинския горски фонд.”
Създава се нов чл. 24з със следното съдържание:
„Чл. 24з. (1) За осъществяване управлението, ползването и възобновяването на собствените им гори, собствениците на гори и земи от горския фонд, с площ по-голяма от 500 дка, са длъжни да сключат трудов или граждански договор с лица, регистрирани по реда на чл. 39, ал. 2.
(2) Задължения по ал. 1 имат и собствениците на гори и земи от горския фонд, обединили се за общото им управление, когато общата площ на имотите им е по-голяма от 500 дка.
(3) Когато собствениците на гори и земи от горския фонд – физически и юридически лица, както и техни обединения са предоставили имотите си за управление на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, или на лица, регистрирани по чл. 39, ал. 2, или по чл. 57а, разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат.
(4) Собствениците на гори, сключили трудов или граждански договор с лица, регистрирани по реда на чл. 39, ал. 2 за осъществяване на управлението, ползването и възобновяването на горите, са длъжни в 14-дневен срок от сключването на договора да уведомят писмено съответната регионална дирекция на горите за датата на сключване на договора, както и да посочат имената на регистрирания лесовъд на частна практика и номера на удостоверението му за регистрация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Следва предложение на народния представител Мария Капон, което е идентично с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Абсолютно същото ли е?
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Абсолютно същото е. И аз дори знам кой ги е писал, но няма значение.
Има предложение на народния представител Марко Мечев, което също е идентично с предишните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Те са преписвали един от друг, така ли да разбирам?! (Смях, оживление.)
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Не е наша работа, това си е тяхно суверенно право.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 14:
„§ 14. Създават се членове 24а-24е:
„Чл. 24а. (1) Основният предмет на дейност на държавните горски стопанства е:
1. изпълнение на лесоустройствените проекти в Държавния горски фонд и на лесоустройствените проекти в дивечовъдните участъци чрез:
а) възпроизводство на горите и земите от Държавния горски фонд и извършване на свързаните с това дейности;
б) ефективно ползване на дървесина и на недървесни и други горски продукти от горите и земите от Държавния горски фонд, както и търговия с тях;
в) организиране и провеждане на противопожарни мероприятия в горите и земите от горския фонд;
г) стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци в случаите и по реда, определени в Закона за лова и опазване на дивеча;
д) поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях;
2. управление на горите от Държавния горски фонд;
3. организиране и провеждане на лесозащитни и противоерозионни мероприятия в горите и земите от горския фонд;
4. проектиране и строителство в горите и земите в Държавния горски фонд;
5. създаване на гори върху земеделски територии;
6. охрана на горите и земите от горския фонд и опазване на дивеча и рибното богатство;
7. придобиване на гори и земи от горския фонд по чл. 15а.
(2) Държавните горски стопанства могат да осъществяват и други дейности, в това число туристическа, рекламна и външнотърговска дейност.
Чл. 24б. Органи на управление на държавните горски стопанства са:
1. председателят на Държавната агенция по горите;
2. директорът на Държавното горско стопанство.
Чл. 24в. (1) Председателят на Държавната агенция по горите:
1. утвърждава Правилник за устройството и дейността на държавните горски стопанства;
2. упражнява правата на собственост на държавата в държавните горски стопанства;
3. взема решения за разпореждане с дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти, стопанисвани от държавните горски стопанства;
4. взема решения за участие на държавните горски стопанства в граждански дружества, както и в юридически лица с нестопанска цел;
5. осъществява дадените му със закон правомощия, свързани с дейността на държавните горски стопанства;
6. упражнява контрол по опазване имуществото на държавните горски стопанства;
7. утвърждава годишния финансов план на държавните горски стопанства;
8. сключва договори за управление с директорите на държавните горски стопанства;
9. утвърждава структурата и длъжностното разписание в държавните горски стопанства;
10. назначава дипломиран експерт-счетоводител или одиторско предприятие за заверка на годишния счетоводен отчет на държавните горски стопанства;
11. предприема действия по реда на чл. 6 от Закона за държавната собственост;
12. одобрява искания на държавните горски стопанства за ползване на кредити;
13. назначава проверки на дейността на държавните горски стопанства;
14. упражнява контрол по спазването на нормативните актове и финансовата дисциплина в държавните горски стопанства;
15. изпълнява и други функции, свързани с управлението на държавните горски стопанства.
(2) Председателят на Държавната агенция по горите може да делегира правомощията си по ал. 1, т. 15 на определени от него длъжностни лица.
Чл. 24г. (1) Имуществото на държавните горски стопанства се състои от имущество, предоставено им по вид, обем и стойност от председателя на Държавната агенция по горите, и от имущество, придобито от тях в резултат на дейността им.
(2) Имуществото, придобито в резултат на стопанската дейност на държавните горски стопанства, е частна държавна собственост и се ползва от тях за осъществяване на дейността им.
(3) Държавните горски стопанства не могат да учредяват ипотеки и други тежести върху гори и земи от Държавния горски фонд.
(4) Имуществото на държавните горски стопанства не може да служи за обезпечаване вземанията на трети лица.
(5) Срещу държавните горски стопанства не може да се открива производство по несъстоятелност.
(6) Държавните горски стопанства не подлежат на приватизация.
(7) Дейността на държавните горски стопанства не може да бъде отдавана на концесия по реда на Закона за концесиите.
(8) Държавните горски стопанства не могат да участват в търговски дружества, както и в създаването на други търговци по смисъла на Търговския закон.
Чл. 24д. (1) Държавните горски стопанства се ръководят от директор.
(2) Председателят на Държавната агенция по горите след провеждане на конкурс сключва договори за управление с директорите на държавните горски стопанства за срок пет години.
(3) Директор на държавно горско стопанство може да бъде лице с висше лесовъдско образование с образователна степен „Магистър” и професионален опит по специалността не по-малък от пет години, който е придобит след завършване на висшето образование.
(4) Председателят на Държавната агенция по горите освобождава преди изтичането на срока по ал. 2 директора на държавно горско стопанство, който:
1. нарушава условията, предвидени в договора за управление;
2. при или по повод изпълнение на задълженията по договора за управление наруши закона, вследствие на което са настъпили значителни неблагоприятни последици за съответното държавно горско стопанство;
3. е подал писмено заявление за освобождаване;
4. е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца.
Чл. 24е. (1) Директорът на държавното горско стопанство:
1. представлява предприятието;
2. ръководи дейността на предприятието и отговаря за опазването на горите;
3. сключва договори за дейностите, извършвани от държавното горско стопанство при условията и по ред, определени с правилника по чл. 24, ал. 2;
4. сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите на държавното горско стопанство;
5. прави предложение до председателя на Държавната агенция по горите за бракуване на дълготрайни материални активи;
6. изготвя и представя за утвърждаване от председателя на Държавната агенция по горите годишен финансов план, както и годишен отчет за изпълнението му;
7. изготвя и представя на председателя на Държавната агенция по горите годишен счетоводен отчет, заверен от дипломиран експерт-счетоводител или от одиторско предприятие;
8. изготвя и представя на председателя на Държавната агенция по горите годишен доклад;
9. взема решения за отдаване под наем на движими вещи;
10. изпълнява и други функции, свързани с дейността на държавното горско стопанство.
(2) Директорът на държавното горско стопанство може да делегира правомощията си по ал. 1, т. 10 на служители от държавното горско стопанство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Тасим.
Юнал Тасим (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз и колегата Юксел Хатиб направихме едно предложение, което според нас не е лошо. Смятам, че колегата Борис Николов е направил още по-ясно, по-добро предложение. Не знам защо колегата не е в залата.
Искам да кажа, че нашите предложения бяха приети на второ четене от комисията. На следващия ден имаше второ заседание на комисията и в нарушение на правилника имаше прегласуване на нашето предложение. Надявам се тази грешка да се коригира утре сутринта, когато ще гласуваме и тези текстове от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Залата решава!
Юнал Тасим: По същество да кажа няколко думи, макар че сме спорили много в комисията, много пъти.
Първо, директорите на държавни стопанства и горски стопанства ще бъдат назначавани с конкурс и то конкурс, който ще се провежда от Държавната агенция по горите. Ще има защита на ясни проекти за управление. Това – първо.
Второ, тук говорим за държавни горски стопанства и ловни стопанства – за стопанства, които ще имат и стопанска дейност. От тези ръководители ще се изисква да имат и други умения, освен да знаят основните лесокултурни мероприятия, които по принцип трябва да се знаят от лесовъдите в България. Освен в това в сектора трябва да се решават ред проблеми, най-важният от които е може би този за фонд „Работна заплата” на персонала. Човек със само едно лесовъдско образование може би ще има доста сериозни проблеми, защото тези стопанства не са унифицирани, те са различни, имат различни нужди, различни възможности за правене на икономика, тоест различни възможности за по-добри възнаграждения, така че да се ограничава ръководният персонал, мениджмънтът само с едно лесовъдско образование би било неправилно, според нас.
В комисията съм давал и такива по-крайни примери, ще ги дам и сега. Примерно, все едно да кажем, че Министерството на вътрешните работи да се ръководи от генерал или министърът на отбраната да бъде армейски генерал. Може би най-яркият пример е да кажем, че АЕЦ „Козлодуй” никога не е бил ръководен от ядрен физик, винаги е бил ръководен от други специалисти, така че няма рискове за системата.
Още повече, че е много актуално да се говори, че в системата има много пропуски, много нарушения. Очевидно те стават по някой път и с мнението на лесовъдите, така че малко освежаване в тази система няма да е в нейна вреда. В България всяка гилдия е затворена система и не допуска външна намеса, което не е здравословно нито за гилдията, нито за гората.
Искам да подчертая и друг факт, че от гледна точка на лесовъдите гората може би е само гора, лесовъдски мероприятия, но в световен мащаб гората вече е най-важната система, най-важната екосистема и може би й трябват и други хора, които да имат поглед върху самата гора, примерно еколозите. Съгласно предложения текст от вносителите такива не могат да участват въобще. Аз разбирам, че ако на конкурса се появи една учителка по пеене с 15-годишен трудов стаж срещу лесовъд с 5-годишен стаж, очевидно е, че може би най-вероятно лесовъдът ще бъде назначен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не е много сигурно... (Оживление.)
Юнал Тасим: Колеги, аз настоявам да се гласува и вероятно ще гласуваме утре, но може би, като поспим тази вечер, утре ще бъдем по-разумни и ще върнем едно добро предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вие предлагате, господин Тасим, заедно с господин Хатиб, те да имат или лесовъдско, или икономическо образование. (Шум и реплики в залата.) Вие предлагате или лесовъдско, или икономическо, но не по пеене, както дадохте примера. (Оживление.)
Аз бих Ви подкрепил, ако се изискваше или лесовъдско, или юридическо образование, но сега така седят нещата.
За реплика имате думата, господин Ноев.
Борислав Ноев (КА): Благодаря, господин председател.
По отношение на това кой може най-добре да ръководи едно горско стопанство нашето мнение е, че това може да бъде изключително човек с висше лесовъдско образование. Представете си капитан на кораб, който е с някакво друго образование, или се качите на самолет, който го кара някакъв лесничей. Той е много добър, но е лесничей...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: А, никой няма да се качи на такъв самолет! (Оживление.)
Борислав Ноев: Стопанисването на гората е нещо много важно – нещо, което ще даде последствия за стотици години напред, ако има някаква грешка. Понасяме такива грешки. Според нас, най-добре е ръководителят да бъде с висше лесотехническо образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Ноев.
Друга реплика има ли? Няма.
Имате право на дуплика, господин Тасим, заповядайте, имате думата.
Юнал Тасим (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Ноев, аз споделям Вашите примери. Те са толкова конкретни. Очевидно е, че лесовъд няма да може да се справи и да кара самолет, но пък един пилот може би ще даде по-свежи идеи на лесовъдите как може да се направи едно горско стопанство по-печелившо и да стане това едно място, където по-успешно кадрите да се реализират. Още повече, че ние не отричаме, не изключваме, примерно, заместник-директорът да бъде лесничей, може би е задължително да бъде лесничей. Това не изключва въобще стопанството да няма лесничей – с висше ли, с юридическо образование ли, това е изключено. Тук говорим за мениджърски умения, които да бъдат от полза на лесовъдите, в полза на самото стопанство, в полза на обществото. Това не се постига и не може да се постигне, според нас, само с едно лесовъдско образование. То е достатъчно, необходимо, но не достатъчно, така че, съжалявам, примерите Ви са добри, но се отклоняват от моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Паница, имате думата. Нека да чуем какво ще каже сега и лекарят.
Васил Паница (ДСБ): Аз подкрепям по принцип предложението на господин Тасим.
Веднага лекарят дава сравнение със Закона за лечебните заведения. Искам да кажа, че преди седем-осем години, когато се гласува Законът за лечебните заведения, имаше същата емоция, много голяма емоция: сакън, само лекарите да бъдат изпълнителни директори на болниците. Прие се, че не само лекарите, а и икономисти, както и хора с други професии могат да бъдат директори на болниците, изпълнителни директори на болниците.
Принципал на по-голяма част от болниците е министърът на здравеопазването. Искам да ви кажа каква е статистиката в момента: към края на 2006 г. има 316 болници в страната. От тях само в три или четири изпълнителният директор не е лекар. Питам, като го пренасям към настоящия въпрос: от какво се страхуват лесовъдите? Страхуват се от това, че господин Юруков ще определя с комисия съответно кой ще бъде изпълнителен директор ли? Същата картина ще се повтори – ако има 100 лесничейства, в 97 или 98, изпълнителните директори ще бъдат лесовъди, ясно е положението.
Същевременно искам да ви кажа, че най-голямата болница, една от големите частни болници – „Токуда”, се ръководи от Румен Сербезов. Вероятно лявата страна на залата го познава. И се ръководи много добре – той е икономист и ръководи доста добре болницата. Същевременно тези 54 болници, които са частни, в момента се ръководят в по-голямата си част от икономисти. Забележете, че те нямат никакви задължения, докато за всички държавни болници, знаете какво става в края на всяка година – 110 млн. лв. допълнително, 120 млн. лв. допълнително... Така че, неоснователен е страхът и стремежът да се направи една затворена система в държавните лесничейства само от лесовъди.
Аз разговарях с няколко директори – тези, които имат самочувствие, които работят добре, въобще не ги касае този проблем. Тези, които са малко по-слабички и се страхуват, те треперят, че ще се приеме този текст. Ясно е, че в момента има нагласа да остане това положение, което е прието на второ четене от комисията, бих казал, но аз мисля, че рано или късно колегията ще узрее за тази промяна.
Ще ви дам пример, който го има в Германия и в Австрия. Аз неколкократно разговарях и обменях информация с хора, които работят в Германия. Първата информация, която получих, беше, че не е необходимо задължително лесовъдско образование. Последната информация е, че там имат три нива – най-ниско е лесничейското, да речем, второто ниво е нещо като нашия РУГ, а третото ниво е провинция. За първото ниво наистина се иска лесовъдско образование, но за второто и третото – в никакъв случай. Повечето от второ и трето ниво се ръководят от икономисти, юристи, както казва господин Корнезов, така че не е основателен страхът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Реплики има ли? Няма.
Господин Кътев, Вие искахте думата за изказване. Заповядайте.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По конкретните текстове аз ще се спра на моето предложение по чл. 24ж и чл. 24з и по предложението на колегите да отпадне ограничението за лесовъдско образование, тоест отзад напред. Дадоха се различни примери, донякъде сполучливи, донякъде не, но в края на краищата трябва да се има предвид следното първо важно нещо – че горският фонд в Република България съставлява една трета от територията на държавата.
Второто важно нещо е, че горската наука в България съществува над 100 години. Тя е тясно специализирана, доста консервативна и в тези над 100 години съществувание се е утвърдила с принципи и правила, които, независимо от идеологическите управления на държавата, винаги са били на един принцип: на уважение и на традиции в горското стопанство, в този отрасъл.
Опитите сега да се променят нещата според мен не са сполучливи и гилдията, и браншът няма да ги приемат положително. Примерите, които господин Паница даде, са донякъде верни, но са верни след уточнението, което той направи, че на първо ниво, тоест там, където се управляват пряко действията в гората, те задължително се осъществяват от лесовъди.
И второ, в Австрия, за разлика от България, 87% от горите са частни, докато при нас е точно обратното: около 85% са държавни, останалите са частни и така нататък – на общините и на ученически или някакви други настоятелства.Не виждам смисъл тази промяна да се извършва точно в този момент. Не виждам никакъв смисъл от отваряне на системата към други специалности. По тази логика всякакъв инженер – дали от Химическия институт, или от друго място, може да кандидатства, защото и там се говори за дървесина, примерно обработката с химикали. В ХТИ мисля, че има такава специалност. Това няма нищо общо с прякото управление на гората или на горския сектор, така че ние не бихме подкрепили такова предложение на този етап. Може би във времето по-нататък, когато му дойде времето, и това да се случи, но сега е рано и горската система не е подготвена и няма да го приеме. А пък и Лесотехническият университет създава достатъчно добри и като бройка, и като количество, и като качество кадри, които могат спокойно да осъществяват тези функции.
Що се отнася до моето конкретно предложение за чл. 24ж и чл. 24з. То е продиктувано от факта, че правим реформа в горите и е съвсем целесъобразно, когато говорим за държавната гора, да продължим и по-нататък, въпреки че останалата като процент е по-малка, както споменах преди малко, но организацията и управлението на частните и на общинските гори не бива да бъдат пренебрегвани. Нашето предложение и на колегите от другите парламентарни групи е точно в тази насока. Достигнахме до някакво споразумение, че в новия закон, който ще подготви Националната агенция по горите, ще бъде упоменато това и затова ние не го приемаме толкова драматично.
А що се отнася до това, господин председателю, кой от кого е преписвал. Може и да не сме преписвали, а това да е новата коалиционна култура в Народното събрание - отдясно, отляво и от центъра правим едни и същи предложения, с които обединяваме гилдията и бранша. Може би това е новост, с която Вие не сте се срещали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Вчера всъщност доста спорихме и в парламентарната ни група, без да издавам партийни тайни.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Комисията предлага да се създаде § 11а, който става § 15:
„§ 15. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ: „Устройството на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони се извършва от лица, регистрирани в публичния регистър по чл. 57а.”
2. В ал. 5 думите „началника на регионалното управление на” се заменят с „директора на регионалната дирекция по”, а думата „лесничейство” се заменя с „горско стопанство”.
3. Създават се нови ал. 7-10:
„(7) В двуседмичен срок след утвърждаването на лесоустройствените проекти за държавните горски и ловни стопанства в “Държавен вестник” се публикуват утвърденият протокол от експертния технико-икономически съвет за тяхното приемане и съобщение за утвърждаването на проектите от председателя на Държавната агенция по горите.
(8) Картите на горите на изработените лесоустройствени проекти са специализирани кадастрални карти за горския фонд.
(9) Специализираната кадастрална карта за горския фонд се съвместява с картата на възстановената собственост или с кадастралната карта на землищата на населените места.
(10) Установените при съвместяването несъответствия между специализирана кадастрална карта за горския фонд и картата на възстановената собственост или между специализирана кадастрална карта за горския фонд и кадастралната карта се отстраняват за сметка на неизправната страна.”
4. Създава се ал. 11:
„(11) За установяване на несъответствията по ал. 10 се използва изработената във връзка със системата за идентификация на земеделските парцели цифрова ортофотокарта.”
6. Досегашните ал. 7-10 стават съответно ал. 12-15.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По § 12 има предложения на народните представители Олимпи Кътев, Мария Капон и Марко Мечев, които са продукт, както казва господин Кътев, на новата коалиционна политика.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: В съответствие с новата коалиционна политика господин Кътев прави следното предложение:
„В § 12, чл. 30 се добавя нова т. 5 със следното съдържание:
„5. лицата, назначени по реда на чл. 24ж, ал. 4.”
Същите са предложенията на госпожа Капон и на господин Мечев и те не се подкрепят.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 13 има предложение на народния представител Мария Капон:
„В § 13, чл. 31, ал. 3 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 17.
По § 14 има предложение на Васил Калинов, което се подкрепя от комисията.
Има предложение и на господин Кътев, което се подкрепя по принцип от комисията и е отразено на систематичното му място в чл. 76.
Същото се отнася за предложенията на госпожа Капон и господин Марко Мечев. Те са в съответствие с коалиционната политика.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 18:
„§ 18. Член 32 се изменя така:
„Чл. 32. (1) Горските стражари са служители на регионалните дирекции по горите.
(2) Горските надзиратели са служители на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства.
(3) За горски стражари и горски надзиратели се назначават лица, които притежават образование и имат квалификация, определени с правилника за прилагане на закона.”
Параграф 15 е по вносител и става § 19.
Параграф 16 е по вносител и става § 20.
Комисията предлага да се създаде § 16а, който става § 21:
“§ 21. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “Структурите на Държавната агенция по горите” се заменят с “Работодателите”, а след думите “горските стражари” се добавя “и горските надзиратели”.
2. В ал. 2 след думите “горските стражари” се добавя “и горските надзиратели”.
3. В ал. 3 след думите “горски стражар” се добавя “и горски надзирател”.”
По § 17 има предложения на народните представители Олимпи Кътев и Мария Капон, които са едни и същи. Те не се подкрепят от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Кътев, поддържате ли предложението си?
Олимпи Кътев (НДСВ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: В такъв случай моля да ги прочетете.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Предложение на Олимпи Кътев:
“Към § 17 в чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Лицата, назначени по реда на чл. 24ж, ал. 4, чл. 24з, ал. 1 и ал. 2 и чл. 32, ал. 2 носят униформено облекло при изпълнение на служебните си задължения и имат правата и задълженията по чл. 34, т. 1, 2, 5, 7, 8, 9 и 10, по чл. 35, както и да проверяват документите за сеч, паша и други дейности, извършвани в горите и земите от горския фонд, в които осъществяват служебните си задължения. Разходите за изпълнение на изискванията на настоящия закон се осигуряват от съответния работодател.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тези текстове са логическо продължение на направените предложения по чл. 24ж и чл. 24з, така че не е възможно да ги оттеглим, защото ако се приемат от залата, логически трябва да се приемат и те, а ако не се приемат от залата, има възможност да ги оттеглим по време на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря за разяснението, господин Кътев.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Има предложение на народния представител Мария Капон:
“Създава се § 17а:
“§ 17а. В чл. 39а, ал. 1 след думата “образование” се поставя запетая и се добавят думите “предложение от браншовата организация на лицата, извършващи дейности в горите, представена на национално равнище, в която членуват”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Народният представител Марко Мечев е оттеглил предложението си.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 18 има направено предложение от народния представител Олег Попов:
“По § 18 относно чл. 39б:
1. В ал. 4 в края на изречението се добавя “- недържавна собственост”.
2. В новосъздадената ал. 6 в края на изречението се добавя “в държавния горски фонд”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 23:
“§ 23. В чл. 39б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 след думите “териториални звена” се поставя запетая и се добавя “както и в държавните горски и ловни стопанства”, а думите “от горския фонд” се заменят с “в териториалния обхват на дейност на съответната структура или предприятие, в което изпълняват служебните си задължения”.
2. Създава се ал. 6:
“(6) Не е упражняване на частна лесовъдска практика, когато дейностите по чл. 39, ал. 1, се извършват от служители по горите в изпълнение на служебните им задължения.”
Има предложение на народния представител Борислав Ноев, подкрепено от комисията по принцип.
Комисията предлага да се създаде § 18а, който става § 24:
“§ 24. В чл. 40 се създава ал. 3:
“(3) Утвърдените от председателя на Държавната агенция по горите и от Управителния съвет на Национален фонд “Българска гора” средства за възпроизводство на горите, не могат да се разходват за други цели.”
Параграф 19 е по вносител и става § 25.
Има предложение на народния представител Васил Калинов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 19а, който става § 26:
“§ 26. Член 47, ал. 2 се изменя така:
“(2) Държавното горско стопанство и собствениците на гори провеждат санитарна сеч в срок до две години от установяване на повредите.”
По § 20 – за чл. 53, има предложение на народния представител Васил Калинов, което се подкрепя.
Има предложение на госпожа Манева, което е оттеглено.
Има предложение на господин Кътев, което е оттеглено.
Има предложение и на госпожа Капон, която не присъства в залата, за да каже, че го оттегля. Ще го прочета:
“В § 20, чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашната ал. 7 се заменя с нова ал. 7:
“(7) Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства възлагат дейностите по ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 5 на търговци, регистрирани в публичния регистър при условия и ред, определени в правилника за прилагане на закона.”
2. Създава се нова ал. 8 със следното съдържание:
“(8) В случаите, когато на две последователни процедури не са се явили кандидати – регистрирани търговци или в случаи на налагащи се спешни мерки за отстраняване последствия или превантивно за предотвратяване на масови повреди, дължащи се на биотични и/или абиотични фактори, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства могат сами да организират и осъществяват дейностите по ал. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя предложението и на господин Олег Попов, което ще прочета.
“По § 20 относно чл. 53:
В ал. 2 се правят следните промени:
1. буква “а” т. 3 се отменя;
2. буква “б” т. 4 се отменя;
3. точка 5 от закона се отменя;
4. точка 6 става т. 3 с изменението в буква “в”.
В чл. 53, ал. 3 в края на изречението думите “или чрез концесия” се заличават.
В чл. 53 новосъздадената ал. 7 се изменя така:
а) точка 1 и т. 2 отпадат;
б) точка 3 става т. 1 и се променя така: “Ползвателите на дървесина от горския фонд”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 27:
“§ 27. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 3 след думата “чрез” се добавя “публичен”, а след думата “търг” се добавя “с явно наддаване или”, а думите “или преговори” се заличават;
б) в т. 4 след думата “чрез” се добавя “публичен”, след думата “търг” се добавя “с явно наддаване или”, думите “или преговори” се заличават, а думата “лесничейства” се заменя с “държавни горски стопанства”;
в) в т. 6 думата “лесничейства” се заменя с “горски стопанства”.
2. В ал. 3 думите “на странични горски продукти” се заменят с “от горите – държавна собственост”.
3. Създава се ал. 7:
“(7) За ползването на инфраструктурата в горския фонд се заплаща такса в размер, определен с тарифата по ал. 3, от:
1. собствениците на гори;
2. ползвателите на дървесина от горите – държавна собственост в случаите по ал. 2, т. 3 и 4;
3. купувачите на дървесина от горите държавна собственост в случаите по ал. 2, т. 2 и 6.”
Има предложение на Мария Капон:
“Създава се нов § 20а със следното съдържание:
“§ 20а. В чл. 57а, ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя “както и предложение от браншовата организация, представена на национално равнище, на лицата, извършващи дейности в горите, в която членуват.”
Предложението не се подкрепя.
Има предложение на Олег Попов – Раздел ІІ “Концесии”, както и чл. 53, чл. 54 и чл. 55 отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 21, относно чл. 57 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, което естествено се подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 28:
“§ 28. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “извършва” се добавя “от търговци, регистрирани по чл. 57а”.
2. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Дървесината от горите – собственост на държавата, се ползва от държавните горски стопанства и от държавните ловни стопанства при условия и по ред, определени с правилника по чл. 24, ал. 2. В случаите по чл. 53, ал. 2, т. 2 и 6, същите заплащат процент от продажната цена в бюджета на Държавната агенция по горите и в приход на Национален фонд “Българска гора”. Процентите се определят с тарифата по чл. 53, ал. 3 и могат да бъдат диференцирани по сортименти и/или класове дървесина, според спецификата на дървостоя и по региони.”
3. Създава се ал. 13:
“(13) Изискването на разпоредбата на ал. 1 за регистрация по чл. 57а не се прилага, когато ползването се извършва:
1. от физическо лице в собствения му имот;
2. по такса на корен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Мечев, оттегляте ли предложението си? Предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Предложение на народния представител Олег Попов – в чл. 59, ал. 15, в края на изречението се добавя “в който задължително се записва издалият фактурата и нейният номер, с която е платена дървесината”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 21а, който става § 29.
“§ 29. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите “ал. 9” се заменят с “ал. 14”.
2. В ал. 2 след думата “добита” се добавя “от държавния горски фонд”, а думата “лесничейство” се заменя с “горско стопанство”.
3. Алинея 13 се изменя така:
“(13) Транспортирането от временния склад на дървесина, добита от общинския горски фонд по реда на чл. 53, ал. 2, т. 1, се извършва с позволително за извоз, издадено от лицето, с което е сключен договор на основание чл. 26, ал. 2 или от лицето, наето по реда на чл. 76, ал. 6. Когато няма назначени такива лица, позволителното за извоз се издава от служител на държавното горско стопанство срещу заплащане на такса за административна услуга.”
4. Алинея 14 се отменя.
5. Алинея 15 се изменя така:
“(15) Извън случаите по ал. 12 и 13 облата дървесина и дървата за горене се транспортират от временен склад, придружени с превозен билет, издаден от:
1. служител на съответното държавно горско стопанство – за дървесината, добита от държавния горски фонд, след нейното заплащане;
2. лицето, с което е сключен договор на основание ч. 26, ал. 2, или от лицето, наето по реда на чл. 76, ал. 5 – за дървесината, добита от общинския горски фонд, след нейното заплащане;
3. лицето, с което е сключен договор на основание чл. 26, ал. 2, или от лицето, наето по реда на чл. 76, ал. 5 – в случаите извън т. 1 и 2. Когато няма такива лица, позволителното за извоз се издава от служител на държавното горско стопанство срещу заплащане на такса за административна услуга.
6. В ал. 22 числото “14” се заличава.
§ 22. В Глава четвърта, Раздел ІV, членове 62а и 62б се отменят.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 32.
Комисията подкрепя теста на вносителя за § 25, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещ народен представител да се изкаже? Няма.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Има предложение на народния представител Васил Калинов за създаването на § 25а и § 25б.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създадат § 25а и § 25б, които стават § 34 и § 35:
“§ 34. В чл. 70 се създава ал. 3:
“(3) Организацията на дейността по охрана и контрол при опазване на горите, дивеча и рибните ресурси в обектите, ползвани за любителски риболов, се определят с наредба на председателя на Държавната агенция по горите”.
§ 35. В чл. 74, ал. 1, думите “на служителите по горите” се заличават.”
По § 26 има направено предложение на народния представител Васил Калинов, което се подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 36:
“§ 36. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя “служители на регионалните дирекции по горите и горски надзиратели – служители на държавните горски стопанства или държавните ловни стопанства”.
2. В ал. 2 думите “стражари в държавните лесничейства” се заменят с “надзиратели в държавните горски стопанства или държавните ловни стопанства”.
3. В ал. 4 думите “управления на” се заменят с “дирекции по”, а думата “лесничейства” се заменя с “горски стопанства и държавни ловни стопанства”.
4. В ал. 5 думата “лесничейство” се заменя с “горско стопанство или държавното ловно стопанство”.
По § 27 има предложение на народния представител Евдокия Манева, което се подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 37:
“§ 37. В чл. 77 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите “началниците на регионалните управления” се заменят с “директорите на регионалните дирекции”.
2. Алинея 4 се отменя.”
По § 28 има предложение на народния представител Олег Попов, подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 38:
“§ 38. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. създават се ал. 2-7:
“(2) Контролът върху дейностите по възпроизводство, ползване, както и по дейностите на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства се осъществява от Държавната агенция по горите и от регионалните дирекции по горите по ред, определен с правилника по чл. 23, ал. 5.
(3) При осъществяване на контролната дейност служителите на Държавната агенция по горите:
1. имат право на достъп до съответната документация и до обектите, подлежащи на контрол;
2. имат право да изискват и да получават информация, необходима за вземането на управленски решения и за изпълнението на контролните им функции;
3. издават предписания при констатиране на пропуски и недостатъци;
4. издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейности в горите и в земите от горския фонд при констатиране на нарушения на този закон, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за защитените територии, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за лечебните растения и Закона за биологичното разнообразиe и подзаконовите актове по тяхното прилагане;
5. съставят актове за установяване на административни нарушения.
(4) При осъществяване на контролната дейност служителите на регионалните дирекции по горите, на специализираните териториални звена, както и на държавните горски стопанства имат правата по ал. 3 в определения им териториален обхват на дейност.
(5) Служителите на Държавната агенция по горите са длъжни да не разпространяват информация, представляваща служебна или търговска тайна, станала им известна при или по повод осъществената контролна дейност.”
Комисията предлага да се създаде § 28а, който става § 39:
“§ 39. Създава се чл. 78а:
“Чл. 78а. (1) Държавната агенция по горите създава и поддържа информационна система за горите и земите от горския фонд по видове собственост.
(2) Държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, собствениците и ползвателите на горите и на земите от горския фонд са длъжни безвъзмездно да предоставят на Държавната агенция по горите, нейните структури и специализирани териториални звена информацията, необходима за поддържането на системата по ал. 1 при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 40.
Комисията подкрепя по принцип предложенията на всички колеги, които са направили такива, и предлага следната редакция на § 30, който става § 41:
“§ 41. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “служителите по горите” се заменят с “регионалните дирекции по горите, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства”.
2. Алинеи 3-5 се изменят така:
“(3) Право да използват контролна горска марка имат служителите по горите и лицата, упражняващи частна лесовъдска практика.
(4) Добитата дървесина преди транспортирането се маркира с експедиционна горска марка. Право да притежават експедиционна горска марка имат регионалните дирекции по горите, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, общините – собственици на гори, както и обединенията на собственици на гори, които са наели лица по чл. 76, ал. 5.
(5) Право да използват експедиционна горска марка имат:
1. служителите по горите;
2. лицата, наети по чл. 76, ал. 5;
3. лицата, регистрирани за упражняване на частна лесовъдска практика, наети от собствениците на гори.”
3. Алинеи 7-15 се изменят така:
“(7) Дървесината от внос се маркира от служител по горите с експедиционна горска марка на мястото на нейното първо разтоварване или претоварване срещу заплащане на такса за извършена административна услуга.
(8) Собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, водят дневник по образец за постъпилия, преработен и експедиран дървен материал.
(9) Всички собственици или ползватели на обекти, в които се преработва обла дървесина, фасонирана дървесина и дърва за горене, са длъжни да притежават производствена марка и да маркират с нея дървесината преди експедирането й.
(10) Фасонираните дървени материали и преработените дърва за горене се превозват, придружени с превозен билет за транспортиране на фасонирани дървени материали и преработени дърва за горене, издаден от собственика или ползвателя на обекта.
(11) Образците на марките, на дневника по ал. 8, на превозните билети по ал. 10 се определят със заповед на председателя на Държавната агенция по горите, а условията и редът за тяхното производство и предоставяне се уреждат в правилника за прилагане на закона.
(12) Държавната агенция по горите води единен регистър за горските марки, а държавното горско стопанство и държавното ловно стопанство водят регистър за производствените марки.
(13) Забранява се преотстъпването на горските и на производствените марки.
(14) Забраняват се покупко-продажбата и другите разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на:
1. обли дървени материали и дърва за горене, немаркирани с експедиционна горска марка;
2. фасонираните дървени материали, немаркирани с производствена марка.
(15) Забраняват се сечта на дървета и извозът на дървесина без издадено позволително за сеч и извоз, освен в случаите, определени в този закон.”
4. Създават се ал. 16 и 17:
“(16) Забраняват се покупко-продажбата и другите разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървени материали, непридружени с документи, доказващи законния им произход.
(17) При повреждане или загубване на горска марка лицето, на което същата е предоставена за ползване, е длъжно в срок от 24 часа да уведоми органа, който е предоставил марката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Комисията предлага да се създаде нов § 30а, който става § 42:
“§ 42. В чл. 81, ал. 6, накрая се добавя “с изключение на изграждането на съоръженията по чл. 16, ал. 5, т. 4.”
Комисията предлага да се създаде § 30б, който става § 43:
“§ 43. В чл. 86, ал. 1, 7 и 8 думите “жижни за въглища” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 46.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 47.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 48.
Комисията предлага да се създаде § 35а, който става § 49.
§ 49. Член 96 се отменя.
Има предложение на народния представител Мария Капон.
По § 36, чл. 96а се правят следните изменения:
1. Алинея 6 се изменя както следва:
„(6) Управителният съвет по предложение на председателя на Държавната агенция по горите избира за срок от три години изпълнителен директор на фонда извън своя състав, който става пълноправен член на управителния съвет.”
2. В ал. 7, т. 2 преди точката и запетаята се добавят и думите „на Държавната агенция по горите, на член на Министерски съвет, или на негов заместник.”
В § 36, чл. 96в се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1, т. 1 се изменя както следва:
„1. приема програмен бюджет на фонда;”
2. Към ал. 1, т. 3 се добавят думите „и ги представя за одобрение от Министерския съвет.”
3. Към ал. 1, т. 5 се добавят думите „чрез създаден Съвет за финансов контрол и наблюдение, чиито членове не могат да са едновременно и членове на управителния съвет.”
4. Към ал. 1, т. 7 се добавят думите „и го представя за одобрение от Министерския съвет”.
Създава се нова ал. 4:
„(4) Всички бенефициенти на фонда, съответните проекти на отпуснати средства се публикуват в Интернет страницата на фонда.”
В § 36, чл. 96г се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „изключване на площи” се заменят с „таксите за изключване на площи”.
2. Точка 2 отпада.
3.Точка 8 отпада.
В § 36, чл. 96д се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 накрая се добавят думите „по одобрени проекти”.
2. В ал. 1 т. 3 отпада.
3. В ал. 2 накрая де добавят думите „и съобразно добрите европейски практики”.
В § 36, чл. 96е, ал. 1 думите „90 на сто” се заменят с „50 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Всичко друго се подкрепя, отиваме на § 50.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Всичко друго се подкрепя.
„§ 50. Създават се чл. 96а-96е:
„Чл. 96а. (1) За финансовото подпомагане на дейностите, гарантиращи устойчивото стопанисване и управление на горите и земите от Горския фонд, дивеча и на промишленото рибно стопанство в Държавната агенция по горите се създава национален фонд „Българска гора”, като юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище гр. София, наричан по-нататък „Фонда”.
(2) Фондът осъществява дейността си в съответствие с този закон и Устройствения правилник за Държавната агенция по горите.
(3) Органи на Фонда са:
1. управителен съвет;
2. изпълнителен директор.
(4) Председателят на Държавната агенция по горите е по право председател на Управителния съвет. Управителният съвет на фонда се състои от 11 членове, включително председателят.
(5) Членовете на Управителния съвет на фонда са: 4 представители на Държавната агенция по горите, определени от нейния председател. Министърът на земеделието и продоволствието, министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на околната среда и водите и Националното сдружение на общините в България определят по един свой представител.
(6) Управителният съвет по предложение на председателя на Държавната агенция по горите избира извън своя състав изпълнителния директор на фонда, който става по право член на Управителния съвет.
(7) Не може да бъде член на Управителния съвет лице, което:
1. е осъждано за престъпления от общ характер, установено с влязла в сила присъда;
2. е съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до четвърта степен, включително с друг член на Управителния съвет на Фонда;
3. е било член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните три години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността.
Чл. 96б. (1) Управителният съвет на Фонда заседава най-малко веднъж на всеки три месеца.
(2) Заседанията на Управителния съвет са редовни, ако на тях присъстват не по-малко от шест от неговите членове.
(3) Решенията на Управителния съвет се приемат с явно гласуване и с гласовете на не по-малко от шест от общия брой на членовете му.
Чл. 96в. (1) Управителният съвет на Фонда:
1. приема проект на бюджет на Фонда;
2. утвърждава структурата и щата на Фонда;
3. определя условията и реда за управление на средствата на Фонда;
4. разпределя средствата от Фонда;
5. осъществява контрол за целево разходване на средствата на Фонда;
6. избира и освобождава изпълнителния директор;
7. изготвя отчет за дейността на Фонда;
8. при необходимост взема решения и по всички други въпроси, свързани с дейността на Фонда.
(2) Решенията на Управителния съвет се публикуват на интернет страницата на Държавната агенция по горите.
(3) Изпълнителният директор:
1. изпълнява решенията на Управителния съвет;
2. организира и ръководи дейността на Фонда;
3. представлява Фонда;
4. сключва трудови договори със служителите на Фонда;
5. решава всички въпроси, които не са от изключителната компетентност на Управителния съвет.
Чл. 96г. (1) Средствата по Фонда се набират от:
1. суми за изключване на площи от Държавния горски фонд, учредяване на право на ползване и сервитути в Държавния горски фонд, както и от сделките по чл. 15а и чл. 15б;
2. процент от продажната цена на дървесината по чл. 57, ал. 5, дължим към Фонда, таксата за регистрация и оценка на ловни трофеи и таксата за паднали дивечови рога по чл. 62 и 63 от Закона за лова и опазване на дивеча;
3. таксите по чл. 53, ал. 7 и глобите за нарушения по чл. 97 и 97а;
4. ежегодно субсидиране от бюджета на Държавната агенция по горите;
5. средства за компенсационно залесяване;
6. средствата от продажба на вещи отнети в полза на държавата по Глава осма и по Закона за лова и опазване на дивеча;
7. кредитите за възпроизводство на горите от Държавния горски фонд;
8. дарения, завещания и спонсорство;
9. средствата от български или чуждестранни правителствени институции, на правителствени организации и лица, предоставени за подобряване на потребителската, защитната, средообразуващата и рекреационната функция на горите и за научноизследователска и приложна дейност в горите;
10. лихвите и сумите от финансовите операции;
11. други приходи, определени със закони с други нормативни актове.
(2) Неизразходваните средства до края на годината остават преходен остатък за следващата календарна година.
Чл. 96д. (1) Средствата на фонда се разходват за:
1. инвестиции в горското и ловното стопанство за инфраструктура, техника, технически съоръжения;
2. мероприятия в горското и ловното стопанство, свързани с ефективността на ползванията, залесяване, възпроизводство, стопанисване и охрана на горите и земите в Горския фонд, в това число сертификация на горите;
3. придобиване на гори и земи за окрупняване на Държавния горски фонд;
4. управление на фонда.
(2) Разходването на средствата на Фонда се осъществява по решение на Управителния съвет въз основа на предложение на изпълнителния директор, при условия и по ред, определени в Правилника по чл. 96а, ал. 2.
Чл. 96т. (1) Общинските съвети определят такси на ползванията от горите и земите от Общинския горски фонд, които не могат да са в размер по-малък от 90 на сто от таксите, определени за Държавния горски фонд.
(2) Таксите по ал. 1 и приходите от дейностите, свързани с ползването на горите и земите – общинска собственост, постъпват в приход на общинските бюджети.
(3) Средствата по ал. 2 се разходват за изпълнение на дейности по възпроизводство, охрана и защита на общинските гори, противопожарни мероприятия и за други дейности, предвидени в лесоустройствените проекти, планове и програми.
(4) Средствата по ал. 2 могат да се разходват по решение на Общинския съвет и за други дейности, само след осигурено финансиране на дейностите по ал. 3.”
Има предложение на госпожа Евдокия Манева.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде § 36а, който става § 51:
„§ 51. В чл. 57, ал. 2 думите „от 100 до 500 лв.” се заменят с „от 3 000 до 15 000 лв.”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създадат § 36б - § 36н, които стават съответно § 52 - § 64:
§ 52. В чл. 98б се правят следните изменения и допълнения:
Досегашният текст става ал. 1.
Създава се ал. 2:
„(2) На юридическо лице или едноличен търговец, който в нарушение на чл. 25, ал. 2 или чл. 41, ал. 3 извършва дейност, без да е регистриран в публичния регистър по чл. 57а, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.”
§ 53. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 44, ал. 1 и 2” се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Който не изпълни задълженията си по чл. 44, ал. 1 и ал. 2 се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лв.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
§ 54. В чл. 101, ал. 1 думите „ал. 13” се заменят с „ал. 14”.
§ 55. Чл. 101 б се отменя.
§ 56. В чл. 102, ал. 1 думите „ал. 14” се заменят с „ал. 16”.
§ 57. В чл. 102б думите „ал. 15” се заменят с „ал. 17”.
§ 58. В чл. 106, ал. 1 цифрата „4” се заличава.
§ 59. В чл. 106а, ал. 1 думите „ал. 12” се заменят с „ал. 13”.
§ 60. Създават се чл. 109а и 109б:
Чл. 109а. (1) Който, упражнявайки частна лесовъдска практика, използва експедиционно горска мярка в нарушение на разпоредбите на този закон и актовете за неговото прилагане, се наказва с лишаване от право да упражнява частна лесовъдска практика за срок от един месец до две години.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от лице, наето по реда на чл. 76, ал. 5, се налага глоба в размер от 100 до 5000 лв.
Чл. 109б. Регистрацията се заличава, когато нарушение по този закон е извършено от лице, вписано в публичните регистри по чл. 39, ал. 2 и чл. 57а, ал. 1.”
§ 61. В чл. 110 след думата „глобите” се добавя „и имуществените санкции”.
§ 62. В чл. 112 се правят следните изменения:
1. Алинеи 2, 3 и 4 се изменят така:
„(2) Вещите – предмет и средство на нарушението, отнети по реда на този закон в полза на държавата, се продават от председателя на Държавната агенция по горите или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на Закона за държавната собственост. За разпореждането с тези вещи не се прилагат разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на Закона за събиране на държавните вземания.
(3) Вещите, отнети в полза на държавата, могат да се предоставят безвъзмездно от председателя на Държавната агенция по горите, на нейните структури, специализирани териториални звена, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(4) При констатиране на нарушения по чл. 80, ал. 8, 9 и 10 в обекти, в които постъпва, преработва се, от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, същата се запечатва за срок до шест месеца със заповед на председателя на Държавната агенция по горите или на оправомощено от него длъжностно лице. Заповедта се изпълнява незабавно.”
§ 63. Създава се чл. 112а:
„Чл. 112а. (1) За други нарушения по този закон и подзаконовите актове по неговото прилагане се налага глоба в размер от 20 до 200 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 50 до 500 лв.”
§ 64. В чл. 113, ал. 1 след думите „служителите по горите” се добавя „и лицата, наети по реда на чл. 76, ал. 5”.”
§ 37. В § 2 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 16 се отменя.
2. Създава се т. 17:
„17. „Компенсационно залесяване” е залесяването върху площ, равна на засегнатата, при промяна на предназначение или за учредяване на право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд, за което инвеститорът осигурява средства.”
По § 37 има предложение от народния представител Олег Попов, което комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Комисията не подкрепя предложенията на господин Попов.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, стигнахме до Преходни и заключителни разпоредби. Ако има общо съгласие в залата, да продължим няколко минути, без даже да спираме часовника, да приключим със закона.
Господин Калинов, продължете.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Има предложение от народния представител Васил Калинов § 38 да се измени, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 66:
„§ 66. Навсякъде в закона думите:
1. „лесничейство” и „лесничейства” се заменят съответно с „горско стопанство” и „горски стопанства”;
2. „дивечовъдни станции” се заменят с „ловни стопанства”;
3. „регионалните управления на горите”, „началника на регионалното управление на горите”, „началника на съответното регионално управление на горите”, „началниците на регионалните управления на горите” и „заместник-началниците на регионалните управления на горите” се заменят съответно с „регионалните дирекции по горите”, „директора на регионалната дирекция по горите”, „директора на съответната дирекция по горите”, „директорите на регионалните дирекции по горите” и „заместник-директорите на регионалните дирекции по горите”.”
Има предложение от народния представител Олег Попов да се създаде нов § 39а:
„§ 39а. Навсякъде в останалите текстове на закона „директора на регионалната дирекция по горите” се заменя с текста „Главният директор на регионалната дирекция по горите”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 39 на вносителя да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 66.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 67.
Има предложение от народния представител Васил Калинов да се създадат параграфи от 40а до 40г, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага да се създадат параграфи 68-71:
„§ 68. Председателят на Държавната агенция по горите сключва договор за управление на държавните горски стопанства с директорите на държавните лесничейства до провеждането на конкурса по чл. 24д, ал. 2.
§ 69. Средствата за работна заплата в държавните горски стопанства се определят при условия и по ред, определени с инструкция на председателя на Държавната агенция по горите, съгласувано с министъра на труда и социалната политика.
§ 70. От датата на влизане в сила на този закон в държавния горски фонд се включват земите в границите на държавните горски разсадници.
§ 71. (1) Залесени или самозалесили се земи се включват в държавния горски фонд, когато не са собственост на физически и юридически лица или на общини. Включването на земите се извършва със заповед на председателя на Държавната агенция по горите след издаване на решение за промяна на предназначението от компетентния орган по Закона за опазване на земеделските земи.
(2) Председателят на Държавната агенция по горите прави предложения пред компетентния орган по Закона за опазване на земеделските земи, който в едномесечен срок издава решение за промяна на предназначението на земеделските земи. Копие от решението се изпраща на съответната общинска служба по земеделие, на службата по геодезия, картография и кадастър, когато картата на възстановената собственост е предадена за поддържане от кадастъра, както и на съответната регионална дирекция по горите.
(3) В едномесечен срок от издаване на решението по ал. 2, общинската служба по земеделие, съответно службите по геодезия, картография и кадастър, отразяват промяната в картата на възстановената собственост.”
Има предложение от народния представител Олег Попов, което не се приема.
Създават се нови параграфи 40а, 40б, 40в и 40г със съответното съдържание, които комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Комисията не ги подкрепя – това да се отрази в протокола.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 72.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 42 има предложение от народния представител Васил Калинов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 73.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 74:
„§ 74. В Закона за лова и опазване на дивеча (обн., ДВ., бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9 се създават ал. 9 и 10:
„(9) В определения им район на дейност държавните ловни стопанства извършват дейностите и изпълняват функциите, възложени на държавните горски стопанства със Закона за горите и подзаконовите актове по неговото прилагане.
(10) Устройството и дейността на държавните ловни стопанства се определят с правилник, утвърден от председателя на Държавната агенция по горите.”
2. В чл. 9б се създава т. 6:
„6. утвърждава правилника по чл. 9, ал. 10.”
3. Член 20 се изменя така:
„Чл. 20. Председателят на Държавната агенция по горите сключва договор за управление с директорите на държавните ловни стопанства, които трябва да отговарят на изискванията за директор на държавно горско стопанство.”
4. Навсякъде в закона думите:
а) „началникът на регионалното управление на горите”, „началника на регионалното управление на горите” и „регионално управление на горите” се заменят съответно с: „директорът на регионалната дирекция по горите”, „директора на регионалната дирекция по горите” и „регионална дирекция по горите”;
б) „лесничества” и „лесничейство” се заменят съответно с „горски стопанства” и „горско стопанство”;
в) „държавна дивечовъдна станция”, „държавната дивечовъдна станция”, „държавните дивечовъдни станции” и „дивечовъдната станция” се заменят съответно с „държавно ловно стопанство”, „държавното ловно стопанство”, „държавните ловни стопанства” и „ловните стопанства”.
5. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 6а:
„§ 6а. (1) Държавните дивечовъдни станции съгласно Приложение № 2 се преобразуват в държавни ловни стопанства и са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
(2) Държавните ловни стопанства са правоприемници на заварените съответни държавни дивечовъдни станции и поемат активите и пасивите им по счетоводния баланс към 1 юни 2008 г.”
Има направено предложение от народния представител Васил Калинов за създаване на параграфи 44а и 43б, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създадат § 75 и 76:
„§ 75. В Закона за защитените територии се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15 след думата „водите” се поставя запетая, думата „или” се заличава, а след думата „продоволствието” се добавя „или Държавната агенция по горите”.
2. В чл. 36, ал. 5 след думата „продоволствието” се поставя запетая и се добавя „Държавната агенция по горите”.
3. В чл. 38, ал. 2 след думата „благоустройството” се добавя „Държавната агенция по горите”.
4. В чл. 52:
а) в ал. 1 след думата „продоволствието” се добавя „Държавната агенция по горите”;
б) в ал. 2 думите „Националното управление по горите при Министерството на земеделието и продоволствието” се заменят с „Държавната агенция по горите”;
в) в ал. 3 думите „ръководителя на Националното управление по горите при Министерството на земеделието и продоволствието” се заменят с „председателя на Държавната агенция по горите”.
5. В чл. 61 след думата „благоустройството” се поставя запетая и се добавя „с Държавната агенция по горите”.
6. В чл. 85, ал. 1 след думата „продоволствието” се добавя „или от председателя на Държавната агенция по горите”.
7. Навсякъде в закона думата „лесничейства” се заменя с „горски стопанства”.
§ 76. В Закона за лечебните растения се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 42, ал. 1 т. 5 се изменя така:
„5. председателя на Държавната агенция по горите”.
2. В чл. 43:
а) в ал. 2, т. 5 след думата „продоволствието” се добавя „и председателя на Държавната агенция по горите”;
б) в ал. 4 след думата „здравеопазването” се добавя „Държавната агенция по горите”.
3. В чл. 44:
а) в ал. 1 думите „горския и” се заличават;
б) в ал. 2:
аа) т. 1 се заличава;
бб) в т. 5 думата „горите” се заличава.
4. В чл. 48:
а) в текста преди т. 1 думите „Ръководителят на Националното управление по горите към Министерството на земеделието и продоволствието” се заменят с „Председателят на Държавната агенция по горите”;
б) създава се т. 4:
„4. организира поддържането и възстановяването на лечебните растения в горите, земите, водите и водните обекти от горския фонд – държавна собственост.”
5. В чл. 50 т. 4 се изменя така:
„4. раздел „Лечебни растения” към лесоустройствените проекти и планове съгласно Закона за горите – по задание на председателя на Държавната агенция по горите.”
6. Навсякъде в закона думите „лесничейство” и „лесничейството” се заменят съответно с „горско стопанство” и „Държавното горско стопанство”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 77.
Има предложение за създаване на § 44а, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде § 44а, който става § 78:
„§ 78. В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (обн., ДВ., бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 3 се изменя така:
„Чл. 3. (1) Законът се прилага за:
1. земеделска техника;
2. горска техника;
3. машини за земни работи, наричани по-нататък „техниката”.
(2) Ежегодното планиране на средствата за реализация на дейностите по регистрация и контролна техниката по ал. 1 се осъществява при спазване на бюджетната процедура, като средствата се осигуряват ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.”
2. В Допълнителните разпоредби се създава т. 25:
„25. „Машини за земни работи” са самоходни или теглени колесни, верижни или крачещи машини, имащи екипировка или оборудване (работни средства), конструирани да извършват изкопни работи, товарене, транспортиране, пробиване/сондиране, разстилане, уплътняване или каналокопаене на земни, скални и други материали.”
Комисията предлага да се създадат § 79-90:
„§ 79. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се правят следните изменения:
1. В чл. 19, ал. 2 думите „лесничейства и/или държавните дивечовъдни станции” се заменят с „горски стопанства или държавните ловни стопанства”.
2. Навсякъде в закона думите „земеделие и гори” се заменят със „земеделие”.
§ 80. Навсякъде в Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд думите „лесничейство”, „лесничейства”, „лесничействата”, „управление на”, „държавна/та дивечовъдна станция” и „земеделие и гори” се заменят съответно с „горско стопанство”, „горски стопанства”, „горските стопанства”, „управление по”, „държавно/то ловно стопанство” и „земеделие”.
§ 81. В чл. 2, ал. 3, т. 5а от Закона за кооперациите думата „лесничейство” с заменя с „горско стопанство”.
§ 82. В Закона за рибарството и аквакултурите се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 22а, ал. 1 думата „лесничейства” се заменя с „горски стопанства”.
2. В чл. 90, ал. 6 след думите „Държавната агенция по горите” се добавя „нейните структури и специализирани териториални звена”, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства”.
3. В чл. 91:
а) в ал. 2 думите „горските и ловните стражари” се заменят със „служителите по горите”;
б) в ал. 4 след думата „продоволствието” се поставя запетая и се добавя „от председателя на Държавната агенция по горите”, а думите „от него” се заменят с „от тях”.
§ 83. Навсякъде в Закона за арендата в земеделието думите „по земеделие и гори” се заменят с „по земеделие”.
§ 84. Навсякъде в Закона за животновъдството думите „по земеделие и гори” се заменят с „по земеделие”.
§ 85. В чл. 21, ал. 3 от Закона за защита на растенията думите „земеделие и гори” се заменят със „земеделие”.
§ 86. В чл. 17, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи думите „по земеделие и гори” се заменят с „по земеделие”.
§ 87. Навсякъде в Закона за подпомагане на земеделските производители думите „по земеделие и гори” се заменят с „по земеделие”.
§ 88. В чл. 29, ал. 3, т. 2 от Закона за посевния и посадъчния материал думите „по земеделие и гори” се заменят с „по земеделие”.
§ 89. Навсякъде в Закона за пчеларството думите „по земеделие и гори” се заменят с „по земеделие”.
§ 90. В чл. 4, ал. 3 от Закона за свръхзапасите на земеделски и захарни продукти думите „земеделие и гори” се заменят със „земеделие”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 91.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 92:
„§ 92. Председателят на Държавната агенция по горите упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала в „Агролеспроект” ЕООД със седалище в гр. София.”
Комисията предлага § 47 да отпадне, тъй като е отразен в § 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, стигнахме до последния параграф.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Предлагам § 93 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Прочетете го тогава.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: „§ 93. Законът влиза в сила от 1 юни 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има предложение за отпадане, което ще се гласува. Тоест законът да влезе в сила 3 дни след обнародването му, както е по Конституция.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря и на всички народни представители.
Утре ще гласуваме Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, както и останалите закони, включително и днес докладвания на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър.
Няколко съобщения.
Комисията по земеделието и горите ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по културата ще заседава днес от 15,00 ч.
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще заседава днес от 15,30 ч.
Комисията по европейските въпроси ще заседава утре от 11,00 ч. в зала „Изток”.
Комисията по европейските въпроси ще заседава утре от 14,30 ч. в зала 134.
Комисията по правни въпроси ще заседава утре от 14,30 ч. при съответния дневен ред.
Комисията по транспорт и съобщения ще заседава утре от 14,30 ч.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще заседава утре от 15,00 ч.
Комисията по здравеопазването ще заседава утре от 15,00 ч.
Уважаеми народни представители, закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,08 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Нина Чилова
Светослав Спасов