Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2008-06-05

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Митхат Метин и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имаме необходимия кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Има процедурно предложение, нека да го чуем.
Маргарита Кънева (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да удължим срока за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за кредитиране на студенти и докторанти от една на две седмици, предвид на големия интерес към законопроекта и продължаващите срещи със студентските съвети и с банките. Моля колегите да подкрепят това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение за удължаване с една седмица на срока между първо и второ четене на Законопроекта за кредитиране на студенти и докторанти.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 165 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Няколко съобщения:
Първо, с Решение № 341 от 30 май 2008 г. Министерският съвет оттегля Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, внесен за разглеждане в Народното събрание.
Второ съобщение. Народният представител Борислав Китов с писмо от 30 май т.г. оттегля внесения от него на 8 май т.г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Трето, на 29 май 2008 г. в Народното събрание е внесено становище „Предизвикателствата при усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз, финансова перспектива 2007-2013 г.”. Становището е разработено и прието от Икономическия и социален съвет по собствена инициатива. То е изпратено на комисиите по европейските въпроси и по бюджет и финанси. На разположение е на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Още едно съобщение, на което моля да обърнете внимание. На 30 май т.г. в Народното събрание е внесен от Висшия съдебен съвет Доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2007 г. Материалът включва доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи - доклад в резюме и в пълен обем, становище на Комисията по правни въпроси и девет приложения. Поради големия обем материалът е на разположение на народните представители в библиотеката и на електронен адрес, на който можете да проверите.
На 2 юни от Висшия съдебен съвет е внесен Доклад за финансовото управление и контрол и вътрешния одит във Висшия съдебен съвет за 2007 г. Изпратен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по правни въпроси. Докладът е на разположение в библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, съгласно споделеното решение в края на вчерашния пленарен ден, продължаваме с дискусията от вчера по:
ГОДИШНИЯ ДОКЛАД НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г. – продължение.
Първото изказване, както бе съгласувано вчера, е на независимия народен представител Минчо Христов.
Давам думата на господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера тук беше посочено от господин Пирински, че препоръките, които са залегнали в доклада на омбудсмана, би трябвало по закон да бъдат обсъдени от парламента. Именно в този дух ще бъде и моето изказване. Ще се опитам по един кратък начин да засегна някои от моментите, които вчера чухме в тази зала от омбудсмана на републиката.
Уважаеми колеги, знаете проблема за принудителното събиране на сметки, който стои в Наказателния кодекс, без те да бъдат доказвани в съда. Вчера се говори на тази тема. Член 154 от Закона за енергетиката позволява именно това безобразие. Вие знаете колко пъти от тази трибуна съм предлагал конкретни промени в закона, които съм внасял. Колегите от Комисията по енергетика знаят добре за тези дискусии. Обръщам внимание, че България е единствената страна в Европейския съюз, която позволява законодателно подобно безобразие и подобен грабеж от страна на големите монополисти.
Искам тук да благодаря на господин Ганев, че той сезира Конституционния съд именно за това безобразие и за съжаление Конституционният съд само с един глас не можа да премахне този момент в нашия закон.
Обръщам се към вас, колеги, защото това е наша работа в тази зала – да поправим тази огромна грешка и възможността, която даваме на шепа монополисти да рекетират и да крадат от българските граждани. Повтарям: без сметките да бъдат доказвани в съда тези предприятия могат да събират своите така наречени вземания принудително, като описват имуществото на гражданите. Това трябва незабавно да бъде премахнато. Внесъл съм такъв законопроект и искрено се надявам той да бъде обсъден в най-бърз план.
Вторият момент – повишаването на цените. Всички знаем за безобразното повишаване на цените на тока, парното, горивата. Преди буквално два дни комисията на господин Шушулов обяви своите намерения да увеличи отново цените на парното и тока. Колеги, аз съм в Комисията по енергетика и ви казвам, че това наистина е престъпление. Тази Комисия по енергийно и водно регулиране трябва да бъде разследвана. Не може държавната НЕК да има норма на печалба около 1%, а частните енергоразпределителни дружества да имат норма на печалба 14-15%. Ние сме събрани тук да защитаваме интересите на потребителите, на онези, които са ни изпратили в този парламент, а не интересите на шепа монополисти.
Правото на здравни грижи – трети проблем, който засегна тук господин Гиньо Ганев. Всички знаете, че в Конституцията ясно пише, че на българските граждани държавата трябва да осигури достъпно здравеопазване и безплатни медицински грижи. Това е записано в Конституцията. Знаете, че Конституцията има пряко действие и това е върховният закон на нашата страна. Въпреки всичко продължава това унизително, недостойно и незаконно заплащане на такса за посещение при лекар, продължава. Знам, че имаше решение на тройната коалиция в тази връзка, въпросът е защо още то не е въведено.
И второ – кога, колеги, ще премахнем това унизително доплащане в болниците? След като Конституцията ясно казва, че трябва да има достъпно здравеопазване и безплатни медицински грижи, докога нашата държава ще позволява това доплащане в болниците? Внесъл съм законопроект, с който да се премахне и такса за посещение при лекар, и това унизително доплащане. Обръщам се към омбудсмана, който присъства тук – нека да обърне внимание, може би да се обърне към Конституционния съд и да го сезира във връзка с това драстично нарушение на Конституцията на Република България.
И третият проблем, уважаеми колеги, това е престъпното застрояване в междублоковите пространства и зелените площи на големите български градове. Докога ще позволяваме това престъпление, което се извършва пред очите ни през последните години? Знаете, вчера внесохме със Стела Банкова предложение, което многократно внасяме, може би повече от две години, за налагане на незабавен мораториум на строителството в тези междублокови пространства. Вижда се, че законът не се спазва. Вашият министър Асен Гагаузов го призна от тази трибуна преди няколко дни в отговор на мой въпрос. Въпросът е защо близо една трета от народните представители, от вас колеги, се въздържат и не гласуват и по този начин провалят приемането на това разумно предложение?
Обръщам се към господин Ганев. Знам, че той организира серия от дискусии, на които аз съм присъствал преди около година и половина във връзка с градоустройствените планове на районите. Там се чуха ужасяващи неща, а и всички вие ги виждате – вие, които живеете в София сега. Продължава това безобразно застрояване. Тази строителна мафия трябва да бъде спряна. И единствените, които можем да го направим, това сме всички ние тук, в тази зала. Въпросът е защо не го правим. Аз знам, че има колеги, свързани с тази мафия, които са свързани със строителни фирми. Няма да им назовавам имената. Тяхното гласуване е ясно. Въпросът е останалите, които се въздържат, защо е такова тяхното поведение в тази зала?
Искрено се надявам, колеги, проблемите, които чухме от омбудсмана вчера и проблемите, които засягам тук, да бъдат обсъдени в най-скоро време и да бъдат приети конкретните предложения, които с госпожа Банкова ви предлагаме вече толкова време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, за независимите народни представители остават шест минути и половина. Господин Христов говори осем минути и половина.
Има няколко народни представители, които вчера са заявили желание да се изкажат и не са успели да го направят във вчерашния пленарен ден.
Имате думата, господин Близнашки.
Георги Близнашки (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За трета поредна година сме изправени пред отчета за дейността на новата за българските условия институция – омбудсмана на Републиката. И можем вече категорично да заявим, че тази институция, която беше създадена след толкова много колебания, толкова много съмнения, си отвоюва полагаемото място в институционната рамка на нашата държава. Една институция, която, благодарение на умелото ръководство на фигурата, която я олицетворява, господин Гиньо Ганев, така или иначе се превърна в един убедителен посредник между обикновените хора и институциите на властта. Една институция, която трябваше да докаже своето право на съществуване поради натрупаното доверие в обществото, поради чувството за социална несправедливост, за това, че няма кой да чуе гласа на обикновените хора. В крайна сметка една институция, която беше призвана да преодолее всички тези нагласи, една институция, която отвоюва своето място.
И можем да кажем, че за тези три години беше отхвърлена една огромна работа, един сизифов труд – не в смисъл на безсмисленост, а на огромното усилие камъкът на общественото доверие да бъде претърколен, да стигне до нови висини това обществено взаимодействие между институции и граждани. Защото няма никакво съмнение, че тежкият преход, който измина нашата страна, имаше нужда от подобна интервенция, от подобна институция, която да изиграе ролята на своеобразен социален отдушник. И тук мога да кажа, че тази институция свърши нещо повече, защото тя не просто даде възможност на хората да огласяват своите болки и тревоги, но тази институция превърна проблемите на отделни личности, на отделни групи хора ги превърна в проблеми на цялото общество. Тоест, придаде им един изключително ясен и завършен публичен характер. Проблеми, които така или иначе и днес са в центъра на нашето внимание.
Не може да не се признае, че омбудсманът на Републиката съумява изпреварващо да напипа големите актуални теми на нашето всекидневие. И не случайно неговият отчетен доклад е озаглавен: „Доброто управление, институциите и хората”. Защото в крайна сметка една нова тенденция, налагана от европейските институции, получила признание в Хартата за основните права на европейските граждани, респективно санкционирана и от Лисабонския договор, доведе дотам, че правото на добро управление стана основно право на всички европейски граждани. Нещо повече – именно омбудсманът на Републиката превърна тази тема в тема за широка обществена дискусия, за изясняване съдържанието на това понятие. Нещо повече – в своята практическа дейност бяха установени и съответните критерии за оценка на работата на администрацията. Затова вече и в България може да се говори за добри и за лоши практики, за добро и за лошо управление. В този смисъл омбудсманът на Републиката заслужава нашата похвала.
Една друга тема се превърна в девиз на работата на омбудсмана и това е темата за децентрализацията. Това е много важна, много актуална задача, пред която е изправена българската държава, българската общественост. Но заедно с това трябва да си даваме сметка, че много от условията, които дотук вече бяха създадени за дейността на местните органи на властта, не се оползотворяват достатъчно пълноценно. И в крайна сметка трябва да видим какво се случва с така наречената общинска собственост. Защото увлеченията по места да се приватизира и то без каквито и да било ограничения, без оглед на обществена полза и пр., и пр., доведоха до крайности и увлечения, които трябва най-после да бъдат възпрени. В този смисъл аз подкрепям инициативата на омбудсмана. Смятам, че Народното събрание трябва да предприеме нови инициативи в тази посока. Но заедно с това трябва да въведем ред и дисциплина в дейността на нашите общини, така че да се стабилизира материалната основа на местното самоуправление в България.
Друга една тема прави силно впечатление, че е изведена като централна тема в дейността на нашия омбудсман и това е проблемът за правата на гражданите и пациентите в сферата на здравеопазването – една ключова тема. Ние сме склонни да се занимаваме най-вече с общите предпоставки за гарантиране на добро здравеопазване, но в крайна сметка много е важно да се навлезе и в конкретните взаимоотношения между пациентите и лекарите и аз се радвам, че нашият омбудсман е навлязъл в тази материя. Смятам, че това е една изключително болезнена тема в нашето общество и обществените очаквания в тази посока са изключително високи.
Много се радвам също така, че и темата за проблемите, свързани с израстването на младите поколения, за правата на детето е на вниманието на нашия омбудсман. Категорично подкрепям тази линия. Не можем да имаме роене на безкрайно много омбудсмани. Достатъчен е един – силен, авторитетен, влиятелен. И това е правилната линия. Радвам се, че е създаден този Обществен съвет по правата на детето, защото не многото институции, а в случая силните институции могат да бъдат от полза за обществото като цяло. Затова смятам, че това е вярното решение и не трябва да се поддаваме на едни или други модни влияния, които напоследък така или иначе се проявяват в нашето общество.
Намирам за особено положително, че всеки от тематичните раздели в доклада, който ни е представен, завършва с критични оценки и препоръки на омбудсмана към държавните и общинските органи. И това е нещо, което е изключително полезно. Смятам, че тези препоръки трябва да бъдат обект и на допълнителен контрол, включително от страна на постоянните комисии на Народното събрание. Нека да не забравяме, че омбудсманът всъщност е парламентарна институция. Това е продължението на парламента в една много деликатна сфера, каквато са правата на гражданите.
И най-сетне ще си позволя да кажа, че преди две години, когато се дебатираше въпросът за предоставяне на право на сезиране на Конституционния съд от страна на омбудсмана, съществуваха известни притеснения дали това няма да доведе до увлечения, до политизиране на дейността на институцията. Мога да кажа обаче, че от онези случаи, в които е сезиран Конституционният съд, това е направено умерено, от позициите на обществения интерес. И в това отношение смятам, че е сложено началото на една добра практика в дейността на самия Конституционен съд.
В заключение ще си позволя да кажа като общ извод, че омбудсманът не просто се утвърди като институция, а създава нови критерии за добра администрация, посочва случаите на лоша практика. Въобще прави се всичко онова, което е толкова потребно на обществото, за да постигнем желаната цел – да има най-сетне България една отговорна и отзивчива администрация. Или, както още по-красиво е казано в доклада на нашия омбудсман – компетентна и човечна администрация.
Смятам, че ние не просто трябва да приемем този доклад, който ни е представен за сведение, той е доклад за поука и най-добрият начин да го приемем е чрез акламации. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Господин Близнашки внесе елемент на емоция в тази материя.
Господин Сотиров, имате думата.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ганев, уважаеми колеги! Аз ще започна оттам, където свърши преждеговорившият – би било много безполезно, ако от този доклад останат само препоръките и акламациите към него. Много важно е този доклад да бъде една база за нашата законодателна дейност оттук нататък, тъй като в този доклад действително се поставят много остро въпроси, които вълнуват цялото българско общество. Някой беше казал в дебата вчера, че няма приоритети. Аз мисля, че това не е най-важното, защото са поставени всички важни теми. И са поставени с тяхната острота. Много е трудно да бъде казано кое е по-приоритетно.
Кои са основните проблеми, които се поставят в този доклад? Проблеми, които и ние от опозицията многократно сме поставяли в пленарната зала, но, за съжаление, без резултат. Проблеми, които и нашите партньори от Европа са поставяли многократно, но безрезултатно. Проблеми, които гражданските организации, неправителственият сектор също поставят от години и също няма чуваемост. Затова е много важно проблемите, които са поставени в този доклад, аз няма да повтарям и няма да се ангажирам с изброяване, но искам да акцентирам върху някои неща.
Първо, в цялата ни законодателна дейност – и практиката е такава – е отхвърлен общественият дебат, публичното обсъждане на законопроектите преди те да бъдат приети. Практиката законите да се приемат набързо, на акорд, без обществен дебат, без дори всички законопроекти да влизат на страницата на парламента. Вие като колеги знаете, че много от законопроектите, въпреки реда, който сме приели, не можем да ги намерим на страницата на Народното събрание.
Да не говорим, че изключително важни закони, които засягат много хора, които променят много решително обществени отношения, се вкарват и се приемат за броени дни в парламента без необходимия дебат не само в залата, а без да бъдат подложени на сериозно обществено обсъждане. Последният пример е със закона за концесиите – един опит да се промени с Преходни и заключителни разпоредби целият Закон за Черноморското крайбрежие, закон, който месеци наред се гледаше в парламента, който е от изключителен обществен интерес. А и самият Закон за концесиите в този вид, в който е вкаран, и опитът набързо да бъде приет миналата седмица с откровени корупционни намерения закон. Слава Богу, че законът засега се изтегли и се надявам той да бъде подложен действително на сериозен обществен дебат.
Другият изключително сериозен проблем е демонстративното неспазване на законите и на съдебни решения от публичните институции – от общините, от държавните органи, включително и от президента на Република България, който би трябвало да дава пример. Знаете, че той демонстративно заяви, че едва ли не не възнамерява да изпълнява закона и да свиква Консултативния съвет - едно конституционно и законово задължение. Така че пример се дава от най-високо ниво и естествено този пример се следва и от държавните институции, и от местните власти. И аз лично съм удовлетворен, че този проблем е поставен по един достатъчно ясен и точен начин в този доклад.
Един проблем, на който трябва да се реагира, включително и с конкретни законодателни промени, защото трябва да има много строги административни санкции, включително и други, когато един кмет или шеф на държавна институция отказва той или неговите подчинени да предоставят информация на гражданите, да изпълняват неща, които законът изисква, но няма санкции, когато това не се спазва. Има десетки примери за това. Включително и в пленарната зала сме поставяли въпроса. Аз винаги съм давал един много драстичен пример. От пет години Държавната агенция за младежта и спорта, преди това министерство, не изпълнява закона да бъде изготвен и качен на сайта на агенцията регистърът на спортните имоти. Този въпрос е поставен лично от мен и писмено, и устно в залата. От две години поставям този въпрос и демонстративно от ДАМС не изпълняват това законово изискване. Това е само един от многото примери.
Въпросът с децентрализацията. Спомняте си, че имаше предложения, включително при последната промяна в Конституцията, да бъде засегнат и този въпрос. Защото, за да има децентрализация, първо, трябва да се тръгне с промяна на Конституцията, със създаването на второ ниво на самоуправление. Защото това не е предвидено в нашата Конституция и няма как да бъде изпълнена стратегията за децентрализация, в която се предвижда да има второ ниво на самоуправление преди да бъде създадена такава възможност в Конституцията, за да може след това в дебат с конкретни закони да бъде реализирано и развито такова второ ниво на местно самоуправление. Реално децентрализацията в България остава като един лозунг, но в годините се върви точно в обратна посока – на местните власти се прехвърлят най-неприятните дейности, без да бъдат със съответните финансови обезпечения. И ако се погледне какво е съотношението на местните бюджети към консолидирания държавен бюджет, ще се види, че това отношение не се увеличава в полза на общините. Напротив, има тенденция това съотношение да намалява.
Цялата разходна част на общините е по-малка от държавния излишък. Да не говорим, че е в пъти по-малка от парите, които се въртят в сивата икономика по чисто корупционни схеми. Когато се говори за децентрализация, не е реализирана нито финансова, нито управленска децентрализация - остава само като лозунг. Това ще бъде голям проблем – липсата на второ ниво на самоуправление, липсата на пълноценно самоуправление. На местно, на общинско ниво ще води и до неефективно и непрозрачно усвояване на европейските средства. Един от основните критерии при отпускането на европейските пари е да има развито самоуправление, да има легитимни органи, които да усвояват тези средства, а не да се запази тази централизирана непрозрачна и корупционна схема, която съществува в държавата и която според мен умишлено се поддържа.
Нещо, което е изключително важно в този доклад – то илюстрира остротата, за която аз лично искам да поздравя омбудсмана на Република България, защото е доста храбра оценка, за която преди време, когато имаше вот на недоверие, за близка до тази оценка министър-председателят размахваше пръст в тази зала. Само ще я прочета. Виждам, че няма голям интерес и че много от колегите си разговарят като в кафене, но мисля, че е хубаво да чуете какво пише в доклада на омбудсмана:
„Позитивната тенденция, която се очертава през последните години, за намаляване на дребната административна корупция на по-ниските етажи на властта не може да замъгли факта, че голямата политическа корупция у нас като че ли е норма, а не изключение. Когато една политическа система е ерозирана от корупционни процеси, тя от вносител на европейски правила, норми и практики става износител на институционална нестабилност и даже престъпност.”
Това е изключително справедлива и точна оценка, върху която всички ние трябва да се замислим. Изключително ценно е, че това се казва не от политическа партия, не от опозиционна партия, а се казва от надпартийна институция с авторитет сред всички нас. Това е повод вече да се замислим много сериозно, защото когато такива оценки се правят от хора като мен, естествено ще кажете: ето, опозицията е черногледа, тя критикува България, излага България, топи България. Това е една оценка в доклада на омбудсмана на Република България, в чийто авторитет мисля, че никой тук не се съмнява – поне това пролича от всички изказвания. Когато се говори за този доклад, трябва да се започне първо с прочитането на тази оценка, защото това е големият проблем на България.
Искам да приключа с това и с апела, че този доклад трябва да влезе в дневния ред на парламента. В смисъл не просто да го дискутираме в комисиите, а той действително да породи законодателни инициативи и сериозен дебат.
Искам да изкажа удовлетворение, че Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, в чиято работа участвам, направи промени в Закона за общинската собственост, които кореспондират с препоръките на този доклад в посока прозрачност, в посока пресичане на корупционни практики. В самия дебат в комисията този доклад беше коментиран. Ето един пример, когато се гледа сериозно на такива доклади, на такива оценки и когато има воля, как могат да се постигат и добри резултати.
Моята препоръка е по всички други закони и оценки в доклада да се погледне с необходимата сериозност – не само да го акламираме, не само емоционално да се впечатляваме, а действително докладът да породи определени действия. Кел файда, че следващата година ще има още по-остър доклад, ако останат същите проблеми. Докладът трябва да е по-остър, омбудсманът трябва да бъде критичен и остър, както е в този доклад, дори още повече. Дай Боже, тази острота да няма за предмет проблемите, които са в този доклад, защото тогава няма да сме си свършили работата нито ние, нито никоя от партиите и институциите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Спасов, заповядайте.
Минчо Спасов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Ганев, колеги! Изправени сме пред наистина уникален документ – доклада на нашия омбудсман, документ, който заслужава истинско внимание. Аз се надявам, че полупразната зала не отразява отношението на Народното събрание към дейността на нашия омбудсман. Напротив, моят призив е констатациите и изводите в този доклад да бъдат обект на внимание на председателите на всички комисии в Народното събрание. Както каза и господин Сотиров преди малко, докладът е честен, прям и остър. Докладът съдържа и критики, докладът съдържа и препоръки от институционална гледна точка. Това е много мощно и полезно средство ние, като законодателен орган, да получим обратна връзка, обратна информация как действат или не действат законите, как се прилагат или не се прилагат законите. Този факт трябва да бъде разгледан в постоянните комисии – всяка съгласно ресора си, за да бъдат предприети необходими мерки. В това е една от полезните функции на ролята на омбудсмана – да ни захрани с тази обратна информация, която и по силата на Закона за нормативните актове ние сме длъжни да анализираме и разглеждаме.
Ако навлезем в конкретиката от дейността на омбудсмана, искам да се спра на един конкретен въпрос, по който дейността на омбудсмана допринесе за придвижване напред в правната материя. Надявам се, че всички сте забелязали конференцията, организирана от господин омбудсмана, посветена на така наречената Наредба № 40 и чл. 251 от Закона за електронните съобщения. Това е материя, свързана с правото на специалните служби за достъп до интернет съобщенията и така нареченото правило за дейтър етеншън. На тази конференция чухме някои неща, които не са много лицеприятни за българския парламент, в който участвам и аз самият, и поемам своята отговорност.
Във въпросния чл. 251 омбудсманът констатира, че ние сме допуснали да се ограничават конституционни права на граждани, делегирайки регламентацията на министъра на вътрешните работи. Съгласно членове 32-34 от Конституцията подобно ограничение може да става само в закон, не и в друг орган. Неслучайна бе и реакцията на обществото срещу тази разпоредба. В ответ на тази конференция и нейните констатации аз лично и мои колеги работим по промени в Закона за електронните съобщения в това направление.
Нещо повече, там беше анализирана и самата Наредба № 40 на Министерството на вътрешните работи, в която правомощията на службите да извършват задържане на данни беше изнесено далеч извън рамките на Закона за специалните разузнавателни средства, тоест не се изисква наличие на тежко престъпление, не се изисква съдебно разрешение, за да бъдат извършвани тези операции. Тази наредба очевидно също трябва да бъде преработена и съобразена с разпоредбите на Закона за специалните разузнавателни средства.
Аз искам да благодаря на господин Ганев, че заостри вниманието на българската общественост върху този факт. Той фигурира и в доклада.
Колеги, в заключение аз искам да ви кажа, че благодаря на господин Ганев и за критичните бележки, залегнали в доклада. Поемам ангажимент във Вътрешната комисия да направим специално заседание, в което да разгледаме проблема и набележим конкретни мерки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Господин Пламен Славов има думата.
Пламен Славов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин омбудсман, уважаеми колеги народни представители! Истина е, че така, както задълбочено и много обстойно върви дискусията в пленарната зала, по подобен начин тя прочете и в постоянната Комисия по правата на човека и вероизповеданията.
За себе си не мога да не направя сравнение с начина, по който ние за първи път обсъждахме и приехме първия годишен доклад на омбудсмана на Република България; начинът, по който това стана при втория доклад и сега – при третия годишен доклад на омбудсмана. Смятам, че това е действително показателно за изключително сериозното място, роля и значение, които играе вече омбудсманът в обществения живот, в живота на нашата страна. Естествено това се дължи и на безспорния личен принос на господин Гиньо Ганев в утвърждаването на институцията. Дължи се и на изключително ефективната, целенасочена и последователна дейност на администрацията на омбудсмана.
Спомням си, когато коментирахме първия и втория доклад и опасенията дали характерът на дискусията ще се съхрани или напротив, ще продължи да се развива. Смятам, че вчерашното и днешното обсъждания показват, че тези опасения са били излишни и, че напротив, такъв характер на дискусията прави чест на комисиите на Народното събрание, прави чест и на българския парламент.
Аз съм напълно съгласен с тези изводи и оценки, които бяха направени от по-голямата част от моите колеги, свързани с важната роля на изводите, на оценките, на препоръките, които националният омбудсман прави към българските институции.
И в комисията, и тук ще си позволя да коментирам нещо, което за мен е от много важно значение – за работата на омбудсмана и за задълбочаване на диалога, който той провежда и осъществява с българското общество и защитава интереси на българските граждани. Това е целенасочената работа през тази година, през 2007 г., с местните власти, с българските общини, с неправителствените организации и със структурите на гражданското общество. Затова и аз ще се спра на тези акценти и концептуални бележки, които омбудсманът прави в своя годишен доклад, които са свързани с децентрализацията, но от гледна точка на правата на гражданите и интересите на местните общности.
Този процес в доклада се разглежда като пряко свързани с цялостния процес на демократизация на обществото и това е напълно естествено. Нещо много важно, което изрично се подчертава от омбудсмана е, че децентрализацията се извежда като средство за осъществяване на важни обществени цели, именно по-добри услуги за гражданите, по-ефективно използване на ресурсите, по-високо качество на живота.
Специално внимание и подкрепа заслужава мнението на омбудсмана, че не може да има истинска децентрализация само в политически, финансови и административен аспект. Необходимо е активното участие на гражданското общество като основен двигател в процеса. Информацията, която се съдържа в доклада, показва, че омбудсманът се превърна в институция, която стимулираше, катализираше този процес на постоянен диалог с гражданското общество.
Процесът на децентрализация е свързан с утвърждаването на ефективно местно самоуправление в нашата страна и поредицата от срещи, семинари, обсъждания, които бяха организирани от омбудсмана и неговата администрация в страната, са едно категорично, ярко доказателство за необходимостта от утвърждаването на ефективното местно самоуправление. Всичко това ще доведе до повишаване на доверието на гражданите към местните власти и тяхното желание да участват във формирането и реализацията на местни политики. Защото в този сложен, динамичен, демократичен процес ролята и мястото на гражданите трябва да се засилва. Гражданите трябва да се превърнат в действително равностоен партньор на местните органи на самоуправление.
Много е важна позицията на омбудсмана, че отделният гражданин трябва да бъде постоянен участник в диалога за разрешаване на проблемите и генератор на идеи и предложения като партньор в тяхната реализация. Това означава местните власти да отворят своето управление към гражданите и гражданските организации, да стимулират тяхното участие в процеса на анализ на състоянието, формулиране на проблемите, подреждането им по приоритети, както и в процеса на вземане на решения и тяхното реализиране.
Напълно подкрепям извода в годишния доклад на омбудсмана, че колкото по-отворени са местните власти към такова взаимодействие с гражданските формирования, толкова по-успешна е тяхната политика. Това го показа политиката на редица общини в нашата страна, включително и след провеждането на последните избори за местни органи на властта. В този смисъл местните власти, неправителствените организации и гражданите са успешни партньори в процеса на местното развитие, на общинското развитие, само когато се отнасят взаимно с уважение и с респект, и с убеждението, че работейки заедно, ще са по-ефективни. Тази обща работа е основана на прозрачността и участието на гражданите в местното управление и във вземането на решения, затова и специално внимание заслужават препоръките на омбудсмана за постигане на добро управление на местно ниво, а не само на централно ниво, което зачита правата на гражданите, а именно към общинските съвети и организациите и провеждането на техните заседания, при избирането на местния обществен посредник, по отношение дейността на кметовете и на общинските администрации, по отношение на финансовото управление на общините и ефикасното управление на общинската собственост в интерес на местните общности към модерното административно обслужване на гражданите и на бизнеса.
Всичко това ми дава основание, така както направих и на заседанието на постоянната Комисия по правата на човека и вероизповеданията, и тук, в пленарна зала, с удовлетворение да гласувам в подкрепа и за приемането на годишния доклад на омбудсмана и да изразя своята надежда, че тази дискусия в Народното събрание, в постоянните комисии, в пленарната зала ще бъде достатъчен стимул и за нейното трансформиране в обществената дискусия за значението, ролята и мястото на омбудсмана в живота на нашето общество и на нашата държава – нещо, в което вече съм убеден, българските граждани също вярват, благодарение на всичко това, което беше направено през изтеклите години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Думата има господин Йордан Бакалов, заповядайте.
Ако не греша, господин Бакалов, вашата парламентарна група има шест минути.
След Вас думата ще има господин Ахмед Юсеин.
Йордан Бакалов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ганев! Това е вторият доклад на институцията на омбудсмана и като всяко нещо, което прохожда, бих казал, естествено е, че хубавото в този доклад е, че прохождането на институцията вече не е само прохождане, а добро, твърдо стоене на земята и движение по нея.
От доклада на омбудсмана се вижда, че институцията осъществява вече много по-активно своята дейност. Аз като председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще кажа, че това, което го е имало по-миналата година, когато се създаде институцията, когато българският народ не познаваше дейността на институцията „Омбудсман”, лека-полека той започна да я познава и знае, че в лицето на омбудсмана може да получи защита и посредник за решаване на собствените си проблеми.
В доклада на омбудсмана прави впечатление, че той не се задоволява само с констатации. Докладът освен правейки констатации, прави и определени препоръки. От тази гледна точка той може да бъде полезен за всяка комисия, за всеки народен представител в бъдещата законодателна дейност, а и в дейността по контрола за работата на институциите.
Прави впечатление констатацията, че в България администрацията, независимо, че омбудсманът много стриктно е следял за нейната работа, независимо от препоръките, все още не изпълнява тези препоръки и не е в услуга на българските граждани, а напротив, явно продължава старата максима за работа на нашата администрация, а именно не за услуга и подкрепа на българските граждани, а бих казал – за пречка на българските граждани. Това е констатация от работата и на моята комисията, а виждам, че е и констатация от работата на омбудсмана. Няма как българската администрация да работи в този дух. Тя трябва да счита, че всеки, който е отишъл пред нейното гише, е неин работодател. Това е промяна на мисленето, което не може да стане от днес за утре. Според мен с работата на омбудсмана, с препоръките и със съблюдаването на тези препоръки, както и с работата на изпълнителната власт в тази посока, може да се свърши доста работа.
Другото, което прави впечатление от доклада, е, че омбудсманът е направил редица проверки по обществено значими неща, които са засягали цяла България, а именно проверките във връзка с ВиК дружествата, с „Топлофикация” - това, което е идвало при нас като констатации и жалби.
Тук бих се обърнал и към господин Ганев, защото омбудсманът има големи възможности и може да се „задълбае” в проблемите. За тези дружества „кучето е заровено” още в начина на тяхната приватизация. Ако продължаваме така, през шест или през три месеца тези дружества ще искат постоянно повишаване на цените на топлоенергията, на електроенергията и водата. Защото никой в България, пък и ние като народни представители, под мотото за търговска тайна, не знаем ценообразуването на тези дружества. Това не е пазарен принцип, не е пазарна икономика!
В тази връзка бих казал, че докладът може да бъде много полезен на Народното събрание с оглед на това, че могат да се направят промени в посока на подобряване на работата при контрола.
В доклада правят впечатление критичните оценки на омбудсмана. Те са свързани с отношенията между гражданите и институциите (респективно техните служители), които не зачитат принципите на доброто поведение и отношение между тях.
Второто е, че не се полагат достатъчно усилия от администрацията за преодоляване и решаване на проблемите на хората. Аз като председател на комисията констатирам, че има елементарни неща, заради които не би трябвало да се разкарват българските граждани от институция в институция, а само с една малка констатация могат да се решат проблемите.
Третото, което прави впечатление като критика, е, че има органи, които не разбират същността на институцията „омбудсман”. Ние като Народно събрание трябва да помагаме с всички сили в това отношение. Прави впечатление, че след като втори ден се дискутира докладът на омбудсмана, явно е, че колегите започват да осъзнават, че институцията „омбудсман” заема все по-важно място във взаимоотношенията между гражданите и институциите. В тази посока трябва да се поработи много повече, та жалбите да пристигат в омбудсмана и в нашата комисия. Понякога работим съвместно с тях.
Прави впечатление, а и аз споделям оценката на омбудсмана, че има сериозни трудности при децентрализацията на властта, които се коренят предимно в недостатъчната култура и манталитет на администрацията и на българските граждани.
Завършвайки, искам да обърна внимание на обоснованата критика на омбудсмана, че управленски решения по въпроси, които са от жизнено важно значение за хората, често се вземат от администрацията зад гърба на обществеността при липса на прозрачност. Тук действително омбудсманът може да помогне много от гледна точка на докладите на Европейската комисия, на взаимообмена между граждани и общество, а не българските граждани отново да остават с впечатление, че решенията се вземат, но няма кой да ги изпълнява, защото те не се свеждат до тяхното знание. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има думата господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин омбудсман! Като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията искам да изтъкна, че тази година докладът ми харесва, защото е хаплив и засяга много от дейността на общините, на министерствата, агенциите и така нататък. Така трябва да бъде. Нараснал е делът на хората – с 33,8%, които са се отнесли към омбудсмана.
Ние като Народно събрание обаче трябва да си направим няколко извода – че всички негативи, които ги има в българското общество и които са предадени чрез писма, чрез срещи и мероприятия, проведени от омбудсмана, се съдържат в доклада. За да бъдат отстранени тези негативи, то когато обсъждаме отделните законопроекти в комисиите, трябва да ги имаме предвид. Затова се надявам този доклад да бъде помощно средство на комисиите, когато обсъждат дадени законопроекти.
Освен това би било хубаво отделните министерства също да получат екземпляр от доклада, защото вътре в него има много фрапиращи неща относно дейността на някои служители в тях.
Би било добре омбудсманът да проведе среща с Националното сдружение на общините, защото има много жалби, отправени към омбудсмана от гражданите и администрациите в отделните общини.
Хубаво е, че два дена коментираме доклада. Вижда се, че пиедесталът на омбудсмана в нашата страна започва да се издига, издига се неговата ценностна система и отношението на обществото към омбудсмана като структура. Положително е и отношението на Народното събрание към него.
Искам да изтъкна, че винаги съм бил сторонник и желая нашият омбудсман да бъде с такава тежест, каквато тежест имат омбудсманите, създадени преди векове – както в Швеция, Финландия, Норвегия, Холандия и Австрия.
Ако всички тези констатации в доклада не влязат в пленарната зала, в отделните комисии, в отделни министерства, в отделни кметства, то жалбите към нашия омбудсман следващата или по-следващата година ще бъдат много малко, ще има осезаем спад. Защото проблемите, болките на хората и констатациите, които са дадени в този доклад, някои министерства, някои общини, някои комисии, някои държавни структури не приемат със сериозност. И тогава има опасност нашият омбудсман да бъде като омбудсманите на страните, които са избрали и са изградили тази структура само и само за да се подчинят на европейските ценности и само и само за да я има като структура.
Искам да обърна другата страна на въпроса, защото големите хвалби не всякога са полезни. Какво ми прави впечатление, уважаеми колеги? Аз бих искал, когато обсъждаме бюджета за 2009 г., от ръководството на омбудсмана да има една добра разработка какви средства за какво ще бъдат използвани, да бъде оптимизиран този бюджет. Защото тази година гласувахме бюджет за омбудсмана, може би ще прозвучи учудващо за вас, около 3 млн. лв. Преди малко преброих общините и установих, че от 265 общини 80 имат по-малък бюджет от 3 милиона. Така че трябва да видим как са направени бюджетите на омбудсманите в европейските страни, които са добри като омбудсмани, обществото ги е приело и неговите изводи като орган се приемат от цялото общество. Защото в доклада се говори за разхищения, а ние разполагаме с много средства. Не съм много съгласен и повтарям това вече няколко пъти. И когато обсъждаме бюджета за 2009 г., моето становище по този въпрос ще бъде същото – защо е толкова голям бюджетът?
В тази връзка предлагам, уважаеми господин председател, нека към решението за приемането на доклада да има и едно отделно решение Министерският съвет да осигури една сграда на нашия омбудсман, защото годишният наем, който плаща омбудсманът, е много голям – 750 хил. лв. Той е в центъра, на ул. „Раковска”, но омбудсманът трябва да бъде нещо като парламента на България, като го погледнеш отвън.
Георги Божинов (КБ, от място): Приватизираха се за толкова стари сгради, които можеха да се използват.
Ахмед Юсеин: Ние като парламент направихме всичко възможно, за да работи нормално омбудсманът на нашата страна. Променихме Конституцията, променихме заплащането на омбудсмана, на неговия заместник, и на състава. Като член на Комисията по правата на човека искам обаче да кажа някои неща, които самият омбудсман трябваше да каже. От една година нямаме заместник-омбудсман. Аз все още не мога да разбера каква е причината да няма предложение за заместник-омбудсман. В Закона за омбудсмана, в чл. 17, е казано кога омбудсманът подава оставка и кой го замества след това. Не знам дали тежките омбудсмани от европейски мащаб биха нарушили така собствения си закон – една година да няма заместник-омбудсман. По закон заместник-омбудсманът се предлага от омбудсмана на Републиката. И в тази връзка като заместник-председател на Комисията по правата на човека се надявам както ние като народни представители оказваме пълно съдействие на омбудсмана и се радваме на неговите успехи като орган и като структура, така и те да зачитат законите на страната ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Думата има господин Николай Камов.
Николай Камов (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин омбудсман! Аз се присъединявам към много неща, казани вчера и днес в дискусията, и не е необходимо да ги повтарям. Мисля, че много съдържателният годишен доклад на омбудсмана ни дава поводи не само за добро отношение и за подкрепа, но и за практически действия. Аз ще предложа едно конкретно решение, но преди това ще се спра съвсем накратко на три въпроса, които намирам за особено важни.
Първият беше засегнат от много от ораторите и е свързан със самото възприемане на една млада институция в България, която вече е на път да се утвърди като коректив – главната роля на омбудсмана в едно общество. Струва ми се, че напоследък се създава усещането, че ние можем да си караме както знаем, Брюксел ще ни коригира, ако нещо не върви както трябва. Мисля, че е много погрешна тази представа за начина, по който трябва да функционират държавните институции у нас и обществото, и тъкмо омбудсманът дава добър пример за коректив в работата не само на изпълнителната власт. Оттук ще предложа и конкретното решение.
Вторият въпрос е свързан с доброто управление. Прави чест на омбудсмана, че не само повдига въпроса, но го поставя в центъра на своя годишен доклад. Тъкмо тези, които би трябвало да са най-съпричастни към този изключително важен въпрос – доброто управление – са най-отдалечени от него. Имаше опити в една предизборна платформа да се запишат ангажиментите, свързани с доброто управление, но те се провалиха. У нас политическата борба си остава в традициите на ХХ век, когато е важно кой ще вземе властта, и ако тя се възприема като нещо, което дава, отнема и наказва, това като че ли е достатъчно. Виждаме какво се очертава да стане в Сандански на изборите в събота. Властта има смисъл за добро управление. И в този смисъл аз мисля, че изключително важно внимание трябва да се обърне на въпросите, повдигнати в този годишен доклад, и те да не остават само в пожелателната форма в тази книга.
Третият въпрос беше повдигнат от господин Минчо Спасов. Мисля, че се налагат няколко думи, за да се допълни картината по въпроса за Наредба № 40 на МВР. И други колеги в парламента, но и аз поставих въпрос към министъра във връзка с тази наредба. Става дума за една наредба от 7 януари т.г., която претендира да пренесе в българското законодателство Директива 24/2006 на Европейския съюз, но по същество абсолютно неправомерно разширява нейния обхват и нещата се свеждат до това, че всеки доставчик на интернет услуги е длъжен да докладва в МВР за всички, които са ползвали интернет през целия 24-часов цикъл на денонощието – с кого са влезли в контакт, с кого са разговаряли, колко време, колко време са били в скайп, без формално да се представя съдържанието на тази информация, но самата тя е в електронен вид и това е лесно да се направи. Много полезна, изключително полезна беше дискусията, която господин Ганев модерира по инициатива на две неправителствени организации – Социалдемократичния форум и Фондация „Електронна граница”. Мисля, че това, което беше уточнено там, и препоръките, които той вече е представил, няма да останат без последствие. Още повече, че е сезиран и Върховният административен съд и аз се надявам, че тази наредба ще бъде отменена, тъй като тя противоречи на Конституцията.
Накрая стигам до моето предложение.
Уважаеми господин председател, раздадени са ни две становища – на Комисията по правни въпроси и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Традиционно в тези две становища се описва дискусията и изразеното отношение към годишния доклад. Мисля, че ние не трябва да се ограничим с това и предлагам, без да е необходимо да го аргументирам, и други говориха за това – моето предложение е в решението, с което ние ще приемем Годишния доклад, да задължим парламентарните комисии да разгледат повдигнатите въпроси в Доклада на омбудсмана и да приемат съвсем конкретни становища по тях. Може би ще се наложи да бъдат изслушани и някои министри или шефове на агенции. Това е вече въпрос на преценка на комисиите. Но така практически, според мен, парламентът не само ще заяви доброто си отношение, но и ще продължи усилията, които са извършени и в досегашната работа на омбудсмана, и които повдига той в своя годишен доклад. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Камов.
Господин Янев, моля да изчакате.
От името на парламентарна група думата има господин Методиев. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, позволявам си от името на Парламентарната група на Демократи за силна България да прекъсна обсъжданията, за да взема думата по един съвсем конкретен повод от работата ни като народни представители, който предизвиква, господин председателю Пирински, дълбоко учудване и възмущение.
За какво става дума? В нашето общество от няколко дни се говори за безобразия в управлението на държавна собственост в Министерството на отбраната. Говори се за сделки, говори се за заменки, говори се за неща, които, ако твърденията са верни, са ощетили държавния и обществен интерес в огромни суми.
Българското Народно събрание в свои комисии започва да се занимава с тази тема и, господин председателю Пирински, се получава доклад за резултата от извършен одит на изпълнение на дейността по управление и разпореждане с недвижими имоти – частна държавна собственост на Министерството на отбраната за периода януари 1998 – декември 2005 г. от Сметната палата на Република България. Този доклад, господин председателю, е в обем от 35 страници и носи подпис и печат на госпожа Горица Грънчарова Кожарева – член на Сметната палата и ръководител на Отделение ІІ. Това е раздадено на членовете на Комисията по отбраната.
Същевременно в Комисията по корупцията по същата тема председателят на комисията господин Великов е раздал заключение от Доклад на Сметната палата, който Доклад на Сметната палата, според това, което са получили колегите, се състои от 74 страници. Кое е вярно – че докладът е от 34 страници или от 74, защото тук пише: „Одитен доклад № еди кой си за одит на изпълнение на дейността по управление разпореждане с недвижими имоти – частна държавна собственост на Министерството на отбраната за периода януари 1998 – декември 2005 г.”? Същото заглавие, същата тема, същият доклад. Онова обаче, което е направил господин Великов, е че е спестил малко хартия и е разпечатал отделни страници от тези 76, за да улесни колегите само по темата, която е вълнувала Комисията по корупцията. Това как да е, някак си може да се разбере. Така е решил председателят на комисията, членовете на комисията не са реагирали – толкоз.
Пак питам, господин председател: кой ни лъже – Сметната палата ли? Кой в Сметната палата си позволява да изпраща на Народното събрание на Република България два документа по една и съща тема с различно съдържание? Тук, дори да не си мнителен, става дума за укриване на информация. В името на какво, в името на кого?
Господин председателят на Сметната палата беше депутат от НДСВ. Това ли е причината? Поне в мен има някакво съмнение. Защо и кой си е позволил да направи тази огромна обида върху Народното събрание? Колко е докладът? Сметната палата в колко страници е описала своя одит за изпълнение на дейности по управление на разпореждане с недвижими имоти – частна държавна собственост на Министерството на отбраната – 34, 76 или повече?
Господин председателю Пирински, моля Ви да се разпоредите народните представители от двете комисии – Комисията по отбраната и Комисията по корупцията, да получат точна информация от Сметната палата. Да не бъдат заблуждавани, да не се използва Законът за класифицирана информация за укриване на информация от самите народни представители и да стане ясно на колегите, които работят в тези комисии, защото в нашата група колегите са дълбоко смутени и не могат да си свършат работата. Трябва да призная, че за моите десетина-дванадесет години на член на българското Народно събрание не помня някоя институция да си е позволявала да извършва това безобразие – да разполагаме с два документа по една и съща тема с различен брой страници, като единият доклад дори не носи ничий подпис. Кой носи отговорност за тези документи, които са гледани в Комисията по корупцията? Хайде в Комисията по отбраната прочетох името на човека, който носи отговорност. А тук – председателят на Сметната палата ли или някой друг?
Много ви благодаря, колеги.
Господин председателю, благодаря за думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Методиев, въпросите, които повдигате, безспорно подлежат на проверка и аз ще разпоредя тя да се направи днес и да се получи отговор и яснота какъв доклад е внесла Сметната палата, кои комисии го разглеждат и в какъв обем.
Вие самият задавате повече въпроси отколкото окончателни констатации, които не можете да направите. За това, според мен, беше по-редно да поставите въпроса пред мен още вчера и днес вече щеше да има отговор.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Тази сутрин го уточнихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Вие знаете, че в практиката си на председател не съм отклонил нито един въпрос за осигуряване на информация на Народното събрание. Тогава, когато тя е била класифицирана – по съответния ред. Тъй че можете да бъдете спокоен, че ще изясня въпроса и ще дам необходимата информация на Народното събрание. (Народният представител Иван Костов иска думата.)
Господин Костов, в случая злоупотребявате с правилника, но формално имате право. Заповядайте.
Иван Костов (ДСБ): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители, наистина по начина на водене. Вие казахте, че давате ход на всички наши искания. Това обаче не се отнася за две Ваши обещания дотук и аз искам да Ви ги напомня, защото те са част от водене на Народното събрание.
Преди много време Вие обещахте, че министър-председателя ще изнесе доклад и ще стане разискване в Народното събрание по отношение на нашето европейско членство, предвиден в Правилника на Народното събрание на 6 месеца, задължение на министър-председателя да информира народните представители. Това все още не е станало, изминаха още 6 месеца.
Второ, обещахте да задължите министърът на финансите да даде пълната искана от нас информация за това къде отиде излишъкът, кой изразходва излишъкът, за кои фирми отиде, за какви дейности, на каква стойност и т.н. И досега ние нямаме отговор за това кой наистина употреби тези пари от огромния излишък на страната в последните седмици на миналата година. Не водите добре Народното събрание. Ако постъпите така и с този факт, защото това е факт, това не е твърдение на Демократи за силна България, ще Ви стане за трети път пълна безпомощност Ваша, като председател, да изпълните неща, за които Вие самият сте убеден, че трябва да свършите заради добрата работа на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Както казах, Вие злоупотребявате с правилника, защото процедурното правило за възражение по начина на водене е по начина на водене на пленарното заседание. Вие отправяте към мен две претенции, свързани действително с ангажименти, които съм поел пред Народното събрание.
Мога да Ви кажа, че по първия въпрос съм отправил писмено предложение до председателя на Министерския съвет да изпълни това свое задължение. Очаквам да го направи без повече отлагане.
Що се отнася до втория въпрос, Вие също добре знаете, че и лично съм разговарял с министъра на финансите. Вие ме обвинявате, че нямам достатъчно авторитет да наложа едни или други изисквания на коректното водене и ефективното функциониране на Народното събрание. Това е въпрос, който можете да поставите по съответен ред. Знаете, че в правилника има такива възможности за поставяне на въпроса за председателя и председателството на Народното събрание.
Искам да Ви кажа и на Вас, и на всички колеги, че авторитета на една институция зависи колкото от нейния ръководител, толкова и от поведението на всеки от нейните членове. Тъй че и когато се регистрираме сутрин, и когато гласуваме, и когато участваме или не участваме, когато се обсъжда доклад като този на омбудсмана, всичко това гради или руши авторитета на една институция и оттам нейната възможност ефективно да изпълнява конституционните си задължения.
Давам думата на господин Янев. Заповядайте.
Яни Янев (НДСВ): Господин председател, колеги! уважаеми Господин Ганев, действително много подробно и аналитично беше разисквано всичко онова, което Вие представихте във Вашия забележителен доклад пред Народното събрание. Като че ли в края на тази дискусия, поне поради това, че няма други заявили желание да говорят по темата, ще се опитам да не повтарям нещата. Веднага искам да обърна вниманието на колегите върху това, което Вие казахте в самото Ваше представяне на доклада тук пред нас. Вие повдигнахте една много важна тема, на която, като че ли не й обърнахме достатъчно внимание към настоящия момент. Това е в общото мото на доклада за добро управление и във връзка с това мото на доклада Вие поставихте въпроса за буквата и духа на закона. Точно в тази насока ми се иска да споделя няколко мисли, защото мисля, че това, което Вие казахте, е много важно и значимо, именно във връзка с въпроса за доброто управление.
Уважаеми дами и господа, колеги, опасявам се, че през изминалите години, но не само годините на граденето на демокрацията в нашата страна, а като че ли един подход, който беше заложен и в предишното време, прилагането на закона все повече и повече отиваше към неговото строго формализиране и към търсенето на прилагането на буквата на закона и все по-малко търсенето на духа на закона. Това в голяма степен ми се струва, че е една от основните причини на недобрата работа на значителна част от администрацията, но не само на администрацията, но и една друга голяма част от проблемите, които има нашето общество, това е във връзка с работата на съдебната система. Като че ли строгото формализиране и губенето на идеята за духа на закона в много случаи затлачва процесите, в много случаи води до бавене на процесите, именно формалното изпълнение на изискването на буквата на закона.
Естествено, че никой не може да иска да се нарушава законът, но в крайна сметка трябва да е ясно, че един законодателен орган, колкото и съвършен да е той, едва ли би могъл текстуално да изпише толкова съвършени правила, че те да бъдат приложими към хилядите случаи от живота ни. Той да изпише толкова съвършени правила, че да не допуска каквото и да било двусмислие, така че в крайна сметка ние да очакваме само на базата на чисто писаното правило да получаваме и доброто правосъдие, и доброто администриране.
С това, господин Ганев, Вие поставихте много важен акцент. Аз не съм готов изцяло да развия тази теза, но това е важно да се знае и това е един нов подход на базата, на който се надявам, че ние можем да очакваме и по-добри резултати в посоката на търсеното и така необходимото на всички ни добро управление.
На следващо място, въпросът за доброто управление просто не е вече право, което ние имаме чрез Хартата за правата и преподписването на Лисабонския договор. Уважаеми колеги, това право трябва да намери своя израз в конкретни политики. То не може да остане само като написано право. Всички тези конкретни политики аз вярвам, че ще бъдат едно от съществените неща, които предстоят на бъдещите избори всички ние да говорим. Ако погледнем през този мандат на парламента, като че ли ние постигнахме онези въжделения за постигане на данъчно законодателство, с изключително ниски данъци, сериозни промени в осигурителната сфера, ангажиментите на държавата, здравеопазването, по отношение на вноските и тежестите, които тежат върху всеки един от нас, върху работодателите. Не виждам кой знае колко големи идеи, които биха могли да се развият в тази насока.
Онова, което ще доведе до качествен скок в развитието на нашето общество, е именно сферата на доброто управление, защото то концентрира в себе си всичко онова, което ние правим, защото там, където е досегът на гражданина с дейността на държавната администрация, там е мястото, където трябва да се търси доброто управление. С доброто самочувствие не българският гражданин за това, че той е член на това общество, че чрез тези правила, които е получил чрез законите, тяхната реализация трябва да се получи с функционирането на администрацията. Убеден съм, че именно тезата за доброто управление ще бъде една от политическите парадигми, които ние най-много ще разискваме в предстоящите ни парламентарни избори.
Следващото, което бих казал, че е много важно, е именно в словесното поставяне на доклада, господин Ганев, и ми се ще да доразвия до известен смисъл тезата за това, че правилата на доброто управление не винаги са точно писаните правила. На мен ми прави впечатление, колеги, и вероятно, ако има сред вас такива, които са се запознали с някои от докладите на Сметната палата, правим на държавни институции в момента, че нерядко Сметната палата не констатира закононарушенията, но тя констатира, че в управлението на съответната институция и на процесите в нея е могло да се прилагат други идеи, които не е задължително непременно да бъдат писани. Следователно тук ние към управляващите надграждаме още нещо, тоест че правилата на доброто управление не са просто само писаните правила, това е нагласата на човека, който ръководи една институция чрез подзаконови нормативни актове, чрез правила, които се въвеждат вътре в рамките на институцията да се провежда линията, логиката, духът на закона, водещи като резултат на добро управление. Това именно е свързано с идеите, които господин Ганев посочи пред нас, не само в дейността на държавните институции, в областта на общините за прозрачността. Правила за прозрачност ние ще мислим, ще седнем, ще напишем, но това не ограничава възможността на всеки един управленец и да мисли как действително по-добре да експонира работата на своята институция.
Колеги, с това, което обемно се занимаваме тези дни. Попитаха ме хора: вие от куртоазия към господин Ганев ли толкова усилено обсъждате този доклад, или това наистина е един доклад, който заслужава това внимание? Аз отговорих много простичко: безспорен е авторитетът на господин Гиньо Ганев, и това е едната страна на въпроса. Втората страна на въпроса е още по-важна, бих казал, това, че замисълът на институцията на омбудсмана в аспекта на това, което той прави в нашето общество, залагайки правилата, че той няма реална власт, властта на омбудсмана я създаваме именно ние. Защото ако ние като Народно събрание, като законодатели не подчертаем изключителното значение на това, което е предложено пред нас за обсъждане, ние не му предвидим механизмите за продължаване на работата, защото тук се каза, че ще очакваме с още по-голям интерес доклада за следващата година. Не, колеги. Докато дойде докладът за следващата година, трябва още няколко пъти да прочетем този доклад и тогава да дойде докладът за следващата година. Тоест, подчертаването пред всичките държавни институции, пред цялото общество, вниманието на законодателния орган към работата на омбудсмана всъщност гради властта, мястото, значението на омбудсмана в нашето общество.
Именно на тази база аз съм изключително изненадан, че има институции, които са отказали или пасивно са съдействали в работата на омбудсмана. Това е мерило за политическа зрелост. Защото призоваването в нашето общество и създаването на един такъв орган е категоричната необходимост на обратната връзка за това каква е степента за развитието на демокрацията в сферата на държавното управление и предоставянето на административните услуги, която ние към настоящия момент като парламент нямаме. Колкото всеки от нас в работата си с хората да играе частичката на омбудсмана, някаква малка частица на омбудсмана, ние не обхващаме цялото, ние не можем да направим тези изводи, с които се сблъскваме в концентриран вид в рамките на този доклад.
В заключение ще кажа следното. Ще се върна на темата за доброто управление, господин Ганев, и си мисля, че нашето общество има ресурс, който като че ли не сме свикнали да използваме и все още той не е разработен. Бих бил удовлетворен, ако наистина от следващата година се види на какво ниво в сферата на доброто управление влиза като практика публично-частното партньорство. Това е огромен ресурс, който ние все още не експлоатираме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Думата пожела народният представител Павел Шопов. Има думата.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Много големи приказки се изприказваха. Понеже господин Янев изприказва най-големите приказки, много се колебаех дали да участвам в този дебат, защото за мен това е един от най-яловите дебати в 40-ото Народно събрание. Вчера и днес – един пълен пленарен ден в българското Народно събрание си говорим небивалици, общо взето неща, на които малко хора вярват.
Господин Ганев тук е заложил една голяма каца и очаква да я напълни с мед с думите си. Почти всички, които взеха отношение, идваха и сипваха с делвички в тази каца и кацата се напълни догоре, много мед се изля вътре, а аз с моето изказване може би да хвърля една лъжичка катран. Не това е целта, разбира се. Целта е малко да се осъзнаем и да не продължаваме в този смисъл, а именно всички взаимно един друг да се лъжем за огромната роля на омбудсмана, колко много е свършил, колко много е допринесъл за правовия ред и за правата на гражданите, защото такова нещо не се е случвало. Или пък какви са перспективите, толкова големи перспективи пред тази институция?!
Един привнесен институт, има го в много европейски страни, лепнат някакси много странно в системата на българските институции. Още когато се заговори за него и се правеше поправката в Конституцията, беше ясно, преди още да бъде уреден институтът, кой ще бъде омбудсманът. Господин Гиньо Ганев беше ясен като кандидат на БСП, подкрепян от мнозинството, и по тази причина мнозинството да налива вода в тази мелница и да словослави. Учудвам се, че опозицията също влезе в този ритъм и в този тон и не се казаха реално нещата.
Всъщност нямаше кой-знае колко да загуби българският народ от този ялов дебат, който се води от вчера, освен скъпото парламентарно време, разбира се. Но, така или иначе, не е толкова страшно съществуването на този институт, той не принася много полза, но не принася и кой-знае колко вреда.
Колеги, тази институция на така наречения омбудсман ни струва много скъпо. Струва скъпо тази институция, колеги. Още една институция, която струва по тазгодишния бюджет, който тече в момента и се изпълнява, за 2008 г. са три милиона и половина, а миналата година е бил три милиона и сто и няколко хиляди лева. Тук може би само господинът от ДПС, не мога в момента да се сетя името му, беше реален, като заяви, че 80 общини в България имат по-малко бюджет и получават по-малко държавна субсидия, отколкото омбудсманът на България. Осемдесет общини!
Целият този доклад е в ОФ стил. Господин Ганев, Вие сте специалист в това отношение. Знаете как се пишат ОФ доклади. Разликата е в много скъпоструващия доклад, раздаден ни отдавна, и който надали някой е чел, то и аз не съм го чел, разбира се, какво да го четеш, той е над 251-252 страници.
Виждаме вътре, ако разтворите, че отвсякъде ни гледа господин Ганев в половин ръст, в цял ръст. Тук, ако го разтворим, виждам болна жена, сцена, зелен стрък цвете и две ръце го обгрижват. Масовка, бутафория! Абсолютна бутафория! А колко струва този свитък, който беше раздаден? Той можеше да представлява скромна диплянка, която да ни се даде да прочетем, да видим. На една страница нищо съществено не е казано, но на половината страница е големият подпис на господин Ганев. Ето, показвам го да го видите. Колко струва това?
Явно с този дебат се прави опит от управляващите да се придаде важност на институцията. Да не говорим за 61 щатни бройки, които струват скъпо, господин Ганев, на обрулената и окрадена българска държава. За луксозните коли също. Каза се, че нямало сграда в София, която да бъде дадена на институцията. Тук упрекът не е към Вас, разбира се, а упрекът е към тези, които продаваха, приватизираха, така че в София няма сгради за институции на държавата.
В края на комунизма излезе книгата “Закона на Паркинсон”, така беше озаглавена, в която се обясняваше как администрацията се самопроизвежда.
Тук преди малко се заговори за заместник-омбудсман. Ще има един заместник-омбудсман по-нататък, ще видите ще има още един заместник-омбудсман, ще се искат пари за тази институция, която ще издава тези книги, които ще пълнят джобовете на някой, който ги издава. Къде е издадена тази скъпа книга, към която имам още безброй критики? Луксозна хартия, скъпи фотоси и друго и институцията ще се възпроизвежда. Тя е тръгнала вече. В момента по общините се води бой за омбудсмани – кой да бъде омбудсман на еди-коя си община.
В тази книга, така наречена доклад, никъде не видях реално едно име - на Стоян Драганов Иванов или на Пенка Петрова, български граждани, които са се отнесли заедно с хилядите молби до институцията омбудсман, да им са решени конкретните човешки проблеми и дела. Тук има огромни диаграми, цифри в различни цветове, разбира се, по области, по райони. Тук стоят конкретни граждани, за които явно не става дума. Аз до този момент не съм чул да е решен проблемът на който и да е български конкретен гражданин, който е стигнал до тази институция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За реплика думата има господин Славов. Заповядайте.
Пламен Славов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Шопов! Не Ви прави чест, че, отсъствайки от залата и вчера, и днес, влизате и започвате да говорите неща, които са несъстоятелни. Това е едно неуважение и към Народното събрание, и към институцията омбудсман. Ако бяхте прочели внимателно доклада, щяхте да си отговорите на много от въпросите, които задавате. Това, което Вие правите, не е колегиално към нас, не е морално и от политическа гледна точка, даже и от човешка гледна точка! Вие си позволявате отново да излезете на трибуната, да хвърляте обвинения и да правите квалификации без да сте направили най-елементарното – да прочетете доклада на омбудсмана и да отговорите на тези въпроси, които сам си поставяте.
Обидно е за институцията Народно събрание, обидно е за институцията национален омбудсман това, което Вие преди малко изрекохте! Когато плачете за така нареченото според Вас „изгубено парламентарно време”, задавате ли си въпроса през тези осем минути, през които Вие говорихте, какви небивалици изрекохте и какви несъстоятелни неща казахте тук, пред Народното събрание, пред микрофоните, които стават част от стенограмите на Четиридесетото Народно събрание? И че това, което Вие направихте, е достойно за съжаление, но то поражда и срам у всички нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма желаещи за втора реплика.
Желаете ли дуплика? Заповядайте.
Павел Шопов (КА): Май че колегата от БСП, чието име не знам (шум и реплики от КБ), стана омбудсман на омбудсмана. Не мога да разбера какво толкова го обиди. Тук се говори откровено, ясно. Това е трибуната на Народното събрание, от която всеки заявява своята воля. Ако някои тук са в ролята на блюдолизци и на хвалители, има и други, които бият тревога и които казват истини, които считат, че са истините, които те като народни представители…
Това е демокрацията, колега! Така че, успокойте се, нещо не Ви разбирам.
Вчера бях в залата, да, но Вие не бяхте в залата, когато бяха останали двама, трима или четирима души и се искаха почивки, защото беше срамно, че в залата няма толкова народни представители, колкото поне за благоприличие трябва да има, за да мине легално докладът. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Смятам, че е редно да дадем възможност на господин Ганев след толкова изказвания и обсъждания да направи своето заключение, като, разбира се, господин Ганев, очевидно то ще е максимално сбито.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа, на висок глас: жива и благодатна парламентарна дискусия, включително и с думите на последния оратор! Тя се изкачи по стръмнините на острите констатации на омбудсмана, посочи с пръст проявите на лоша администрация и нейните носители и имаше укор, а не снизхождение. Това е тонът, който трябваше да се наложи тук. Аз съм вътрешно много удовлетворен от моралния капацитет на Четиридесетото българско Народно събрание.
Този дебат поражда много идеи за нас, взискателността към самата институция на омбудсмана расте. Тази взискателност ще стане още по-голяма и към носителите на негативни прояви с оглед на очакваното добро административно управление.
Мисля, че към тези думи на благодарност трябва да се прибави и още една и тя не е ласкателство – за ръководството на Четиридесетото Народно събрание, господин Шопов, хубаво е и Вие да чуете това, едно обществено мнение. Всички идеи, които при многобройните срещи с хората придобиват някакво съдържание, желание за законодателна промяна или усъвършенстване, идват тук по най-естествения и прост начин. В едно парламентарно управление трябва да господства общественото мнение и омбудсманът прави тъкмо този опит. Ако не е това ръководство на Народното събрание, което да слуша тази идея, нито Законът за градоустройствения план на София щеше да бъде такъв, какъвто е, нито пък още няколко други закона! Това трябва да бъде много ясно! Чест прави на парламентарните комисии, че разискват изключително старателно, почтено и обективно гласа на хората, който се изповядва тук.
Ще бъда много кратък. Даже в идеите, които госпожа Първанова изброи по някакъв начин – закон за прозрачността, евентуално закон за пациента, господин Дилов с идеите най-после законодателството за референдумите да придобие един малко по-релефен и насочен характер – всичкото това не е искане към омбудсмана, това ще бъде разисквано от всички вас, от всички нас. Ние изразяваме само тази готовност непременно това, което надделее в обществените обсъждания, дискусиите, да бъде представено тук с гаранцията, която и досега дава Народното събрание, че този глас ще бъде чут и справедливо взет предвид.
Диамандурос – европейският омбудсман, вчера каза, че се чувства огромна претенция и в Европейския съюз към липсата на достатъчна прозрачност в работата на европейските комисии и на Европейската комисия. Ако това е важно там, то е сто пъти по-важно и тук. Не защото там било чуто, а защото е важно за самите нас. Смятам, че този дух непременно ще продължи.
Не бих искал да се спирам на думите на господин Хюсеин, няма и да го правя, но ще кажа само пътьом едно изречение. Унижение е за омбудсманската институция – държавата беше длъжна да осигури сграда. Това не го прави в течение на години, три правителства подред! Ние стояхме в сградата на парламента тук, на „Дондуков”, съвършено противопоказно, откъснати от възможността хората да идват и да поставят своите въпроси. Нека наистина държавата да се погрижи в това отношение за своите институции. Но държавната собственост беше в търговските дружества, те се приватизираха и сега държавната грижа иска може би да строи някакви по-големи комплекси. Когато това стане, ще бъдем там.
Но никога няма да се съгласим гражданинът с трепереща ръка да се навежда над едно гише и да подава своята молба. Той тук се посреща с достойнство, защото омбудсманът е създаден да защитава неговите права!
Бюджетът на омбудсмана се приема, както всички други бюджети.
Но, господин Хюсеин, къде сте, за да Ви кажа: омбудсманът не е малка община на България и не сравнявайте парите за омбудсманската институция с този на общините! Аз мога да направя други сравнения, които имат високо морално естество.
Към по-голямото, господин председателю, само с по една дума.
Правото на добра администрация и на добро управление никога не трябва да се схваща и в този смисъл благодаря много на това обсъждане тук, като подобряване на административното обслужване. Един кмет не трябва да се гордее с това, че е създал условия да има административно обслужване на едно или две гишета. Казано честно, всяко справедливо искане, всеки справедлив сигнал, оценен като такъв от омбудсмана, е спор на гражданите с управлението. Точка!
Основателните жалби, самостоятелният анализ, който омбудсманът прави по пътя на самосезирането си, е един разговор на хората с властта.
И големият проблем е този, за който стана дума и тук – големият проблем за доверието между граждани и управление. И тук е сърцето на самата идея за доброто управление.
Дойдох до най-важното, с което искам да приключа. Европейският съюз не е съюз на държави и на нации толкова и само, той вече публично се обявява като един съюз на територии и на общини и съюз на граждани.
Затова си мисля, че е много добре, че той изведе на върха на своята ценностна система правата на човека. Големият бисер в тази корона от ценности на Европейския съюз е правото на всеки отделен индивид, но този бисер няма да го търсим в мидите по българското Черноморие, където се отглежда някакъв полуседеф, а истинското право на човека, така както се брани и трябва да се брани от цялата йерархия на институциите и от една истинска народна власт. Не трябва да се оглеждат правата на човека, а трябва да се отглеждат и това е дълг на институциите, както и да се наричат те.
Мисля си, че нещо много важно трябва да се каже - правото на добро управление е право на правата, защото то се отнася до всички други права, които чрез правото на добро управление се гарантират. Задължението на задълженията, това е дългът на администрацията, другото име на управлението, не само да спазва и да отстоява тези права, а да ги развива.
Аз мисля, че една вина има омбудсманът пред българската общественост и ние, господин председателю, ще се опитаме да я поправим. Не е въпросът в това да внасяме тук един годишен доклад, защото така пишело в Закона за омбудсмана. Във всеки случай, когато един остър проблем придобива характер на явление, на една обществена тревога, омбудсманът трябва да се чувства длъжен да го постави пред Народното събрание, още повече като има предвид неговата отзивчивост. Така ще бъде и занапред.
Що се отнася, господин Юсеин, до заместник-омбудсмана, вземете и най-после прочетете този закон – заместник-омбудсманът не е заместник на омбудсмана, той върши само това, което му се предоставя от пълномощията на омбудсманската институция. И нищо повече! Ако се случи нещастие с българския омбудсман, както и да се нарича той, в закона е предвиден механизъм, по който се избира нов омбудсман на Република България. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Ганев.
Уважаеми колеги, приключваме работата си по тази точка от нашата седмична програма.
Позволете ми да ви припомня текста на решението, което ще гласуваме утре. То гласи:
„1. Народното събрание приема за сведение Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България за 2007 г., като взема акт от констатациите и препоръките, посочени в доклада.
2. Постоянните комисии на Народното събрание, съобразно своята компетентност, да обсъдят констатациите и препоръките, посочени в доклада по т. 1.”
В изказването на господин Камов имаше препоръка да се запише освен „да обсъдят” и „да приемат решения” – това е въпрос на всяка от комисиите да прецени.
Имаше препоръка от господин Ахмед Юсеин да се запише точка за съдействие за осигуряване на сграда. Вярвам, че не в този текст на решение е мястото за такава препоръка, но очевидно тя трябва да прозвучи по отношение на правителството и това ще бъде направено.
Преди да приключим, бих искал да благодаря на всички вас, които взехте участие в тази дискусия, всички, които дискутирахте именно доклада на омбудсмана, неговото съдържание и препоръки. Бяха изказани хипотези дали тази продължителна дискусия не е израз на куртоазия към омбудсмана или пък на някакво желание просто да се приказва. Аз вярвам, че всеки обективен наблюдател на дейността на Четиридесетото Народно събрание е убеден, че такъв израз на куртоазия просто е невъзможен и че няма чак толкова голяма склонност да се приказва от трибуната, освен ако народните представители действително считат за важни въпросите в документа, който се дискутира, и искат да изразят от трибуната своето отношение по тези въпроси. Самият факт, че втори ден обсъждаме доклада на омбудсмана за мен е ясно и недвусмислено доказателство, че това е един документ, който поставя цяла поредица от особено остри, наболели актуални въпроси именно на ежедневието на нашето общество и ние сме длъжни като Народното събрание именно така да възприемем доклада и така да реагираме с функциите си на законодателна власт и на парламентарен контрол по въпросите, които бяха предмет на обсъждане вчера и днес.
Още веднъж благодаря на омбудсмана на Република България, на целия състав, на екипа на омбудсмана. Пожелавам ви все така да бъдете остро актуални и да привличате вниманието на обществото и институциите към проблемите, които гражданите поставят пред вас, и да си пожелаем успешно партньорство и в бъдеще! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
Тридесет минути почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, да продължим нашата работа.
Точка втора, както ни се предлага, е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА В КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.
Вносител е Георги Юруков като заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България.
Ще представи ли някой това проекторешение?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„РЕШЕНИЕ
за промяна в Комисията по правата на човека
и вероизповеданията
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Иван Георгиев Иванов като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Божинов.
Имате думата, уважаеми народни представители, да вземете отношение към този проект за решение. Няма желаещи.
Гласуването ще бъде утре сутринта от 9,00 ч.
Следващата точка от седмичната ни програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА. Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с разглеждането на законопроекта предлагам в пленарната зала да бъдат поканени господин Тодор Димитров – директор на дирекция „Подземни недра и подземни богатства” в Министерството на околната среда и водите, госпожа Юлия Македончева – началник отдел „Земни недра и баланс на запаси” в същото министерство, и госпожа Нина Симеонова – експерт в отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли някои народни представители, които да са против това процедурно предложение? Няма.
Както е традиционната ни практика, моля да поканите представителите на министерството да заповядат в пленарната зала.
Господин Божинов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов:
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на Република България на 19 май 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 май 2008 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на Република България на 19 май 2008 г.
В дневния ред на заседанието беше включен и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 854-01-129, внесен от народния представител Георги Божинов на 14 май 2008 г., който беше оттеглен от вносителя поради това, че материята, която урежда, е залегнала в законопроекта, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: госпожа Цвета Каменова – директор на дирекция „Икономическа и социална политика” в Министерския съвет, госпожа Юлия Македончева – началник отдел „Земни недра и баланс на баланси” в Министерството на околната среда и водите, господин Христо Казанджиев – директор на дирекция „Природни ресурси и концесия” в Министерството на икономиката и енергетиката, господин Петър Петров – изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара.
От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от госпожа Цвета Каменова.
Причините, които налагат предлаганите изменения, които налагат предлаганите изменения и допълнения на Закона за подземните богатства са свързани с:
1. задължението на страните – членки на ЕС за въвеждане на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на отпадъците от миннодобивната индустрия и за изменение на Директива 2004/35/ЕО в националните законодателства;
2. подобряване на процедурите за администриране на процеса за търсене, проучване и добив на подземни богатства;
3. регламентиране на нов подход за проучване и добив на подземни богатства, проучени с държавни средства, както и за остатъчните запаси и ресурси след техническата ликвидация на миннодобивните обекти;
4. подобряване на нормите, които регламентират условията и реда за ползване на подземните богатства, добити по време на проучването на техноложки, полупромишлени и промишлени проби (технологичен добив) и на технологичните отпадъци и
5. подобряване на системата за контрол на дейността по експлоатацията на подземните богатства.
Транспонираната с този законопроект Директива за минните отпадъци цели предотвратяване или намаляване на неблагоприятните въздействия върху околната среда, както и на произтичащите рискове за здравето на човека, породени от управлението на отпадъците от миннодобивната промишленост. За да бъде постигната тази цел на практика, директивата изисква да се определи конкретният за всеки случай отговорник за съхранението на тези отпадъци, като му се поставят съответните изисквания, които той следва да спазва. Съхранението на отпадъците в обхвата на директивата се обуславя от степента на риска за околната среда и човешкото здраве и зависи от „поведението” на самия отпадък и от „поведението” на съоръжението, в което той се съхранява. Колкото по-висок е потенциалният риск, толкова по-високи са изискванията към определеното отговорно лице.
Като отпадък по смисъла на Директивата се определят остатъците от подземни богатства, които се формират при дейностите, разрешени по закон с разрешения за търсене и/или проучване и концесии за добив и преработка на подземни богатства.
Три са основните тези в Директивата, които се пренасят в предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства:
Първата е, че дейността на отговорното лице по съхраняване на минните отпадъци (оператора) следва да се извършва по утвърден от компетентния орган План за управление. Това изискване се отнася до всички видове минни отпадъци, които са обособени в три категории:
а) незамърсени почви, инертни отпадъци, неопасни отпадъци от проучването и отпадъци от добива и преработката на торф;
б) неопасни неинертни отпадъци;
в) опасни отпадъци.
Втората теза е, че минните отпадъци се съхраняват в съоръжения, разделени в Директивата на две категории – „А” и „Б”. Съоръжение от категория „А” е това, което:
а) или конструкцията му няма да издържи при форсмажорни обстоятелства или при неправилна експлоатация то ще се срути, с което ще се предизвикат тежки последици за околната среда и човешкото здраве и живот (голяма авария);
б) съдържа опасни отпадъци над определен праг, според Директива 91/689/ЕЕО;
в) съдържа вещества или препарати над определен праг, според Директива 67/548/ЕЕО и 1999/45/ЕО.
Всички останали съоръжения са от категория „Б”.
Третата теза е, че дейностите с минни отпадъци в съоръженията по категория „А” следва да се извършват след издаване на разрешително, което задължително включва план за управление на минните отпадъци.
Императивната на пръв поглед разпоредба на § 1 от чл. 7 на Директивата, че всяко съоръжение може да функционира само по разрешително, всъщност има изключения и те са посочени в § 3 на чл. 2 от Директивата. Изключението не по-малко императивно посочва, че за минни отпадъци, класифицирани като незамърсени почви , инертни отпадъци, неопасни отпадъци от проучването и отпадъци от добива и преработката на торф и неопасни инертни отпадъци не се изисква: заявление и разрешително, предварително уведомяване и обсъждане с обществеността, доказателства за компетентност, задължение за мониторинг след затваряне на съоръжението, финансова гаранция, уведомяване за вероятни трансгранични въздействия.
Освен въвеждането на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на отпадъците от миннодобивната индустрия и за изменение на Директива 2004/35/ЕО в националното ни законодателство, законопроектът цели още:
- въвеждане принципите за публичност и прозрачност, за свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на стопанските субекти при търсенето, проучването и добива на подземни богатства;
- подобряване на механизмите за финансово осигуряване на дейностите по опазване и възстановяване на околната среда на всеки етап от осъществяване на дейността: рекултивация, третиране на минните отпадъци, закриване и ликвидация на находища на подземни богатства;
- въвеждане на единен подход при процедурите и договарянето на условията по концесионните договори между страните;
- по-добро регламентиране на земеползването, необходимо за осъществяване на дейностите по концесионирането;
- подобряване на терминологията с оглед еднозначно тълкуване на различни понятия.
С оглед постигането на тези цели, законопроектът предвижда:
1. Оптимизиране на процедурите за издаване на разрешения за търсене и/или проучване и предоставяне на концесии за добив на подземни богатства чрез регламентиране на конкретни срокове и конкретизиране на изискванията към кандидатите за титуляри на разрешение и за концесионерите, както и определяне на нови максимални размери на предоставяните площи и максимални срокове за търсене и/или проучване на конкретни групи подземни богатства.
2. Въвеждане на диференциран подход при провеждане на процедурите за предоставяне на права за проучване и добив на подземни богатства, отчитайки спецификата на така наречените общо разпределени природни богатства – строителни и скално-облицовъчни материали останалите групи подземни богатства.
3. По-добро администриране на процеса по уреждане на условията и реда за ползване на технологичните отпадъци от проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства.
4. Въвеждане на единен подход при разпореждане с подземни богатства, с което се постига съответствия с разпоредба на Конституцията за характера на собствеността на подземните богатства.
5. Определяне и ясно разграничаване компетенциите на държавните органи относно предоставянето на права за търсене, проучване и добив на подземни богатства и осъществяването на контрол по опазване на земните недра и по изпълнението на концесионните договори.
6. Създаване на нов раздел „Управление на минните отпадъци”, който въвежда задължение за операторите на съоръжения за минни отпадъци да извършват дейността си по утвърден план за управление, а за определени случаи – и по разрешително; изискване за финансови обезпечения, гарантиращи изпълнението на задълженията на оператора на съоръжение за минни отпадъци и определя компетентния държавен орган за осъществяване на контрол върху управлението на минните отпадъци.
7. Регламентиране на задълженията по финансовото обезпечаване на дейностите по опазване на земните недра и околната среда.
8. Регламентиране на ефективното ползване на земите от титулярите на разрешения и концесионери.
9. Въвеждане на изисквания за намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда и човешкото здраве при всички етапи от дейностите по проучване, добив и първична преработка на подземните богатства.
10. Подобряване на механизмите за контрол и санкциониране на нарушенията, включително и за незаконен добив на подземни богатства.
Като цяло с приемането на предлагания законопроект се очаква следният регулативен ефект:
- финансово обезпечаване на дейностите по закриването, ликвидацията, рекултивацията, управлението на минните отпадъци по време и след прекратяване на дейността по търсене, проучване и добив;
- предотвратяване на нерегламентирано натрупване на минни отпадъци;
- индивидуализиране на отговорността за управление на минните отпадъци;
- създаване на по-добра бизнес среда в сектора;
- справедливо разпределение на ползите от концесията за добив между държавата и общините, от една страна, и концесионерите, от друга;
- прекратяване на незаконния добив на подземни богатства.
В хода на проведената дискусия бяха отправени бележки и препоръки относно съвместяването на ОВОС с издаването на разрешително и утвърждаването на план за управление на минните отпадъци.
Отново беше поставен вече обсъжданият в комисията въпрос за по-справедливо разпределение на ползите между общините, когато концесионната дейност се извършва на територията на повече от една община. Намерилата подкрепа идея в комисията ще бъде предложена по време на второ гласуване. Много прецизно трябва да бъде обсъден § 2 на внесения от Министерския съвет законопроект за отмяната на чл. 3, ал. 2, с което се отнема досегашното право на общините да предоставят до 10 000 куб. метра инертни материали за полза на жителите от общината.
Този проблем се третира и в становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, като там акцентът е поставен върху § 63 от внесения законопроект, но те разглеждат само последствията от отмяната на вече съществуващите договорни отношения между общината и лицата, които ползват тези природни богатства, а ние поставяме по-широко въпроса въобще за правомерността на отмяната на чл. 3, ал. 2.
Представителите на Българската минно-геоложка камара подкрепиха законопроекта, като препоръчаха на комисията да предвиди в законопроекта текстове, с които да се регламентира по законов път принципът за определяне на концесионното възнаграждение.
След приключване на разглеждането на въпроса в комисията камарата изпрати до повече от петдесет народни представители, включително до всички членове на Комисията по околната среда и водите, разгърнат текст на своето становище и конкретни предложения, в които, освен формулираната по време на дискусията позиция, се поставят редица принципи и фундаментални въпроси и се правят конкретни предложения за текстове по законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Комисията по околната среда и водите счита, че с приемането на този законопроект ще се направи стъпка” – това е точната дума, а не „радикално решение” – „за подобряване и усъвършенстване на закона, включително по отношение намаляване и ограничаване на отрицателното въздействие на минните отпадъци върху околната среда и човешкото здраве, като намира за необходимо в периода до второ четене да се прегледат детайлно някои от предложенията и получените допълнителни становища за прецизиране на законопроекта.
След проведеното гласуване с 13 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на Република България на 19 май 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Божинов.
Уважаеми народни представители, чухте един подробен и обоснован доклад на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов (встрани от микрофоните): Каквито ги правим обикновено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Както казва господин Божинов - както обикновено. Малко необикновено беше, че 21 минути са своеобразен рекорд за доклад на комисията. Разбира се, няма ограничение в тази насока.
Следва становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Не виждам председателя на комисията.
Господин Тюркеджиев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Ангел Тюркеджиев: Благодаря Ви, господин председател.
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 28 май 2008 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
В заседанието на комисията взеха участие господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, и експерти от министерството.
Законопроектът бе представен от господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите.
С предложените промени в закона се цели:
- да се въведат принципите за публичност и прозрачност, за свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на стопанските субекти при търсенето, проучването и добива на подземните богатства;
- подобряване на механизмите за финансово обезпечаване на дейностите, свързани с опазването и възстановяването на околната среда на всеки етап от осъществяване на дейността – рекултивацията, третирането на минните отпадъци, закриването и ликвидацията на находища на подземни богатства;
- въвеждане на единен подход при провеждане на процедурите и договаряне на условията по концесионния договор между страните;
- по-добро регламентиране на процесите, свързани със земеползването, необходимо за осъществяване на дейностите по концесионирането.
В хода на дискусията членовете на комисията концентрираха вниманието си върху онази част от разпоредбите на законопроекта, които касаят общините. В законопроекта се предлага да се въведе единен подход при разпореждане с подземните богатства, с което според мотивите на вносителя законът се привеждал в съответствие с конституционната разпоредба за характера на собствеността на подземните богатства. На това основание се предлага да отпадне понятието „строителни материали – общинска собственост”, тоест всички подземни богатства да станат изключителна собственост на държавата, като според вносителите е предвиден икономически компенсационен механизъм за общините, на чиито територии се осъществява дейността по добива на тези подземни богатства. В тази връзка са направени предложения за изменения в Закона за местните данъци и такси и в Закона за общинската собственост.
Комисията не споделя предложените промени в тази част на законопроекта. Отмяната от действащия закон на текста на чл. 3, ал. 2, определящ собствеността на общините върху определена категория подземни богатства – строителни материали, и преминаването им в собственост на държавата, по същество представлява отчуждаване на общинска собственост за държавни нужди, но в противоречие с условията и реда, регламентирани в чл. 17, ал. 5 от Конституцията, който изисква това да става след предварително и равностойно обезщетение. Спорно е да се приеме, че в случая е налице държавна нужда, като се има предвид, че в самия законопроект, в чл. 76, изрично е посочено, че не е налице държавна нужда и принудително отчуждаване не се допуска в случаите, когато концесията е за добив на общо разпространени подземни богатства, каквито според законопроекта са строителните материали. В случая не може да се приеме и че е налице каквото и да било предварително и равностойно обезщетение, тъй като предвиденият според вносителите компенсационен механизъм не е нов, а съществува и в сега действащия закон и предвижда до 30 на сто от постъпленията от концесиите за добив, предоставени от държавата, да постъпват в бюджета на съответната община, на чиято територия се осъществява добивът. Това преразпределение на концесионните плащания е характерно за всички концесии, предоставяни от държавата, за да компенсира общините при използването от страна на концесионерите на съответната инфраструктура от различен характер на територията на общината. Нещо повече, законопроектът предвижда държавата да освобождава концесионера от концесионно плащане или да го намалява до 50 на сто за период до пет години, без да е предвиден механизъм за компенсиране на постъпленията към общинските бюджети. С отмяната на разпоредбите от Закона за местните данъци и такси по същество общините се лишават от законово регламентирани приходи от местни такси, които постъпват в пълен размер в общинските бюджети – това са такси за добив на кариерни материали, които се заплащат от лицата, които ги добиват, в случаите, когато добивът им не е предоставен на концесия.
Следва да се има предвид, че Конституционният съд е имал възможността да се произнесе по недопустимостта за отнемането на общинска собственост в полза на държавата по силата на закон, без това да е станало след предварително и равностойно обезщетение – в този смисъл е Решение № 11 на Конституционния съд от 2001 г.
В § 63 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е предвидено, че правата на органите на местно самоуправление върху сключени вече концесионни договори за добив на подземни богатства – общинска собственост, се прехвърлят към Министерския съвет, респективно към министъра на регионалното развитие и благоустройството, което означава, че приходите от тези договори няма да постъпват в общинските бюджети, а компенсацията на тези приходи в размер на 30 на сто едва ли е предварителна и равностойна.
По същество това представлява принудително отчуждаване на приходи на общините в полза на държавата, което според Решение № 22 на Конституционния съд от 1996 г. и Решение № 17 на Конституционния съд от 1999 г. може да стане само при условията и по реда на чл. 17, ал. 5 от Конституцията.
Във връзка с изложеното комисията счита, че визираните по-горе разпоредби от законопроекта и свързаните с тях изменения и допълнения следва да бъдат преосмислени и преработени между двете гласувания.
В резултат на проведеното гласуване, със 7 гласа – „за”, 3 гласа - „против”, и без „въздържали се”, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство предлага на Народното събрание Законопроект № 802-01-43, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
Становището е подписано от председателя на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство господин Ремзи Осман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Тюркеджиев.
Да чуем становището на Комисията по икономическата политика.

ДОКЛАДЧИК Сияна Фудулова:
„СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, внесен от Министерския съвет на 19 май 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 май 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от госпожа Юлия Македончева, началник отдел „Земни недра и баланс на запасите” към Дирекция „Земни недра и подземни богатства” в Министерството на околната среда и водите.
Основните причини за изменение на Закона за подземните богатства са:
1. подобряване на процедурите за администриране на процеса за търсене, проучване и добив на подземни богатства;
2. регламентиране на нов подход за проучване и добив на подземни богатства, които са проучени с държавни средства, както и за остатъчните запаси и ресурси след техническата ликвидация на миннодобивните;
3. въвеждане на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО;
4. подобряване на нормите, които регламентират условията и реда за ползване на подземното богатство, добито по време на проучването за техноложки и полупромишлени и промишлени проби (технологичен добив) и на технологичните отпадъци;
5. подобряване на системата за контрол на дейността по експлоатацията на подземните богатства.
С предвидените промени се цели:
1. да се въведат принципите за публичност и прозрачност, за свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на стопанските субекти при търсенето, проучването и добива на подземните богатства;
2. подобряване на механизмите за финансово обезпечаване на дейностите, свързани с опазването и възстановяването на околната среда на всеки етап от осъществяване на дейността – рекултивацията, третирането на минните отпадъци, закриването и ликвидацията на находища на подземни богатства;
3. въвеждане на единен подход при провеждане на процедурите и договаряне на условията по концесионния договор между страните;
4. по-добро регламентиране на процесите, свързани със земеползването, необходимо за осъществяване на дейностите по концесионирането;
5. подобряване на терминологията с оглед еднозначност в тълкуването на различните понятия.
След обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 9 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Фудулова.
Моля да се представи становището на Комисията по европейските въпроси.
ДОКЛАДЧИК Фатме Илияз: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, представям на вашето внимание становището по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, внесен от Министерския съвет на 19 май 2008 г.
„На заседанието, проведено на 29 май 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от господин Атанас Костадинов - заместник-министър на околната среда и водите. В заседанието взеха участие госпожа Юлия Македончева – началник отдел „Земни недра и баланс на запасите” и госпожа Силвия Рангелова – старши експерт в Министерството на околната среда и водите.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства е насочен към хармонизиране на нашето законодателство с правото на Общността и по-специално с Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО.
Законопроектът транспонира правилата на Директива 2006/21/ЕО, като регламентира условията за управление на минните отпадъци. За тази цел в него се създава нов раздел „Управление на минните отпадъци” (Част първа, на Глава осма), с който се уреждат дейностите по управление на минните отпадъци. Минните отпадъци се категоризират според риска за околната среда и човешкото здраве.
Законопроектът въвежда също общностните изисквания за депониране на минните отпадъци и изискванията към съоръженията за минните отпадъци, в това число категоризирането им според степента за тяхната опасност и риск за околната среда и човешкото здраве. С него в съответствие с Директива 2006/21/ЕО се уреждат изискванията, правата и задълженията на концесионерите и операторите на съоръженията за минни отпадъци. Регламентират се и условията и редът за издаване на разрешителни за управление на минните отпадъци.
С оглед усъвършенстване на законопроекта може да се препоръча включване в него на правила, отнасящи се до целите на плана за управление на отпадъците, уредени в чл. 5, т. 2 от Директива 2006/21/ЕО и целите на плановете за извънредни ситуации, уредени в чл. 6, т. 4 от Директива 2006/21/ЕО.
Може също да се препоръча по-подробно да се уреди участието на обществеността – например, относно компетентните органи – чл. 8, т. 1.(в), изискването резултатите от консултациите с обществеността да се вземат предвид при взимане на решението.
Законопроектът съдържа и правила, които поначало нямат пряко отношение към общностното право – оптимизират се процедурите за издаване на разрешения за търсене и/или проучване и предоставяне на концесии за добив на подземни богатства; въвежда се диференциран подход при провеждане на процедурите за предоставяне на права за проучване и добив на подземните богатства, отчитайки спецификата на тъй наречените общо разпространени природни богатства (строителни и скалнооблицовъчни материали) и останалите групи подземни богатства; усъвършенства се администрирането на процеса, свързан с уреждане на условията и реда за ползване на технологичните отпадъци от проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства; уреждат се тъй наречените „подземни богатства с установени находища”, които са заведени в Националния баланс на запасите и ресурсите; въвежда се единен подход при разпореждане с подземните богатства; конкретизират се и се разграничават компетенциите на държавните органи относно предоставянето на права за търсене, проучване и добив на подземни богатства и осъществяването на контрол по опазване на земните недра и по изпълнението на концесионните договори.
Законопроектът урежда задълженията към титулярите на разрешения и концесионерите за финансово обезпечаване на дейностите, свързани с опазване на земните недра и околната среда; правата на титулярите на разрешения за търсене и/или проучване за продажба на определени количества добити подземни богатства в етапа на технологични изпитания.
Регламентира се ефективното ползване на земята от титуляри на разрешения и концесионери при извършване на геологопроучвателни и добивни дейности с оглед степента на икономическото значение на конкретната група подземно богатство и произтичащия от това интерес на държавата.
Въвеждат се изисквания за намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда и човешкото здраве от дейности по проучване, добив и първична преработка на подземни богатства. Тези правила не противоречат на правото на общността.
В заключение може да се каже, че с предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства в нашето право се транспонира Директива 2006/21 на Европейската общност. С оглед усъвършенстване на законопроекта може да се препоръча разширяване на уредбата в съответствие с някои правила на Директива 2006/21 на Европейската общност. Правилата, които нямат отношение към общностното право, не му противоречат.
Въз основа на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 13 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 802 01-43, внесен от Министерския съвет на 19 май 2008 г., като направените предложения бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, госпожо Илияз.
Има допълнително разпореждане на председателя на Народното събрание, с което разпределя законопроекта и на Комисията за борба с корупцията. Тя не е представила доклад.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Тя ще представи своя доклад за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не може така.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Винаги сте казвал, че е достатъчно да има само доклад на водещата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Точно това исках да кажа, но Вие ме прекъснахте. Водеща е Комисията по опазване на околната среда и водите с председател Георги Божинов. От гледна точка на правилника и на практиката на Народното събрание (а и не само на това Народно събрание) можем да преминем към разглеждане на законопроекта, макар и да няма становище на Комисията за борба с корупцията.
Откривам дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Вносител – Министерският съвет.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Това е важен закон, който регламентира чувствителни интереси в полупразната зала.
Заповядайте, господин Агов.
Асен Агов (ДСБ): Благодаря, господин председател.
С тези думи Вие ми спестихте встъплението, защото наистина законът е много чувствителен. Той засяга интереси на концесионери, оператори, на съоръжения за добив на подземни богатства, както и въпроси на околната среда и чисто търговски въпроси. Както се видя от становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, има много сериозни възражения от страна на общините. Ще започна оттам, защото става въпрос за обществен интерес. Очевидно тук има много обществени интереси, засегнати с този законопроект.
Общините общо-взето са изложили пред Комисията за местно самоуправление, регионална политика и благоустройство своите съображения и ние от Демократи за силна България ги приемаме до едно от тях. Ще добавим само, че делът, който се плаща на общините от концесионните такси, е определен в закона „до 30%”. Нашето настояване е да не бъде „до 30%”, а де си фиксира „30%”. Това е важно, за да могат общините да се мотивират и да няма трети арбитър, защото в крайна сметка хората от общините живеят точно в районите, където се добиват подземните богатства. Редно е тези хора да бъдат гарантирани с един постоянен доход от това, че отдават земята, въздуха си и т.н., за да имат изгода и мотивация да приемат концесията или разрешителното за добив на подземни богатства.
Ние от Демократи за силна България ще настояваме за това и ще поискаме при второ четене таксите от 30% да бъдат фиксирани за общините.
Второ, когато говорим за общините, а това е предвидено и в този законопроект, трябва да се компенсират общините, в които се намират концесиите, или където са дадени разрешенията. Много често въздействието върху околната среда е не само върху тази община. Има и други засегнати общини. Според оценките доколко са накърнени интересите на хората, които живеят в тези общини, така трябва да се разпределя и концесионното възнаграждение. Възнаграждението трябва да се получава не само от една община, а пропорционално трябва да се получава и от онези общини, които предявят своите претенции спрямо концесията или разрешителното за използването на тези богатства.
С тези искания и тези предложения, които ще направим на второ четене, ние смятаме да помогнем да се създаде по-благоприятна обществена среда при добива на подземни богатства в съответните общини, а от друга страна да има и гарантиран приход за хората, които са засегнати или по някакъв начин имат възражение във връзка с тези дейности.
Лично не мога да си обясня при тези сериозни възражения, които се съдържат изложени в становището на Комисията за местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, защо в крайна сметка комисията поръчва законът да бъде гласуван на първо четене. Бих се въздържал от гледна точка на интересите на общините, за да могат те да бъдат много по-добре защитени при второто четене на законопроекта, тоест да бъде оказан натиск върху автора на закона и законодателя – тези въпроси да се решат така, че този закон да дава политическите средства и лостове, с които да се осъществят тези неща.
Има нещо положително, което трябва да се каже за този законопроект. То беше отразено в становището на Комисията по околната среда и водите – за Глава осма на закона – „Управление на отпадъците”. Това е инкорпориране на европейската директива. Инкорпорирането на тази директива беше отразено и в становището на Комисията по европейските въпроси. Добре е България да се съобразява със стандартите на Европейския съюз. Очевидно това е необходимо, пък и няма как да не го направим, след като сме членове на Европейския съюз.
В Глава осма освен оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) влиза Планът за управление на отпадъците и разрешителното за работа с отпадъци. Тук имаме възражение. Не искам да чета, защото тук, в залата са останали хората, които са компетентни и са се занимавали подробно със закона, няма да чета процедурите, които се предвиждат в закона, но във всички случаи те са разделени: първо – ОВОС; второ – План за управление на отпадъците; трето – разрешение за работа с отпадъци.
Има срокове между издаването на тези разрешителни, обаче, обърнете внимание, уважаеми народни представители, това са на практика три разрешителни. Ще се съгласите с мен, че онова, което е изказано като претенция в някое от становищата и в мотивите на вносителя, че с това се облекчава бизнес средата, не е така. Не се облекчава бизнес средата с такъв вид три разделени едно от друго разрешителни, напротив, процедурата според мен продължава да бъде тежка и създава възможност на държавния орган, в случая на Министерството на околната среда и водите, да упражнява натиск и то не винаги оправдан натиск върху заявителите за разрешителни за добив на природни богатства и на концесионерите. Това се наблюдава и сега. Вижте заглавието на един столичен вестник днес, там отново фигурира случаят с „Дънди Прешъс метълс”. Аз не мога да съдя кой е крив и кой е прав, но във всеки случай този спор продължава. С обявяването на определени защитени територии може да се въздейства и да се влияе върху избора на онзи, който ще оперира подземните богатства. Тоест, казано накратко, има възможност за корупция, когато имаш три разрешителни. Ние от Демократи за силна България ще направим предложение в този смисъл за второто четене на законопроекта – ще направим предложение да се съвместят трите разрешителни, да не се разделят със срокове. Да се съвместят и да се направи цялостна оценка на плана за управление на отпадъците, оценката за въздействие върху околната среда и разрешителното за работа с отпадъци така, че това да улесни работата на бъдещия оператор или концесионер, а не да оставяме лостове за натиск. Онези, които искрено вярват, че корупцията трябва да бъде изкоренена в посоката на разрешителните – има достатъчно тържествени заявления от страна на правителството в тази посока – би трябвало да се съобразят с едно такова становище, с една такава позиция и да съвместят издаването на трите разрешителни, без да ги разделят едно от друго.
Ще дам само едно число като пример. В момента 400 компании, 400 юридически лица чакат за разрешително. Тези хора замразяват средства, техните бизнес намерения или делови намерения, предприемачески намерения са блокирани, именно защото се бавят техните разрешителни. Аз апелирам особено към мнозинството, което очевидно е подкрепило във всички комисии, които докладваха днес тук, да се осмисли много сериозно този въпрос и да се отпуши един път завинаги процесът, без, разбира се, да се накърняват общественият интерес и интересите за защита на околната среда.
Преди малко споменах, господин председателю, и сега ще го потвърдя, ние ще гласуваме „против”. Не защото сме против и това ще проличи при гласуването текст по текст при второто четене, а защото смятаме, че трябва да има наистина силен политически натиск, за да се подобри законът, законът да стане абсолютно пригоден, да стане един съвременен закон, който да действа с години напред, а не да се налагат след 6 или 8 месеца допълнения и изменения, защото отново ще се окаже, че част от практиките блокират процеса вместо да го освободят. Ето по тази причина Парламентарната група на Демократи за силна България ще гласува против законопроекта на първо четене и ще внесе своите предложения за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Агов.
Няма реплики.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това е важен законопроект, а залата е празна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И за мен това е недопустимо, но какво мога да направя? Даже цели парламентарни групи ги няма.
Още веднъж се обръщам към народните представители, колкото и малко да са те в пленарната зала, има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключена.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Водеща комисия е Комисията по транспорт и съобщения.
Заповядайте, господин Кобаков, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Костадин Кобаков:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 802-01-39, внесен от Министерския съвет на 24 април 2008 г.
На две заседания, проведени на 22 и на 29 май 2008 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 802-01-39, внесен от Министерския съвет на 24 април 2008 г.
На заседанията присъстваха госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна”, и експерти от Главна дирекция „Главна въздухоплавателна администрация”.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване предвижда приемането на мерки на национално ниво, необходими за изпълнението и прилагането на актове на Европейския съюз. Въвеждат се разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2320/2002 на Европейския парламент и на Съвета за общи правила, свързани със сигурността на гражданското въздухоплаване, които следва да бъдат създадени и изпълнявани с цел предотвратяване на неправомерни актове на посегателство срещу гражданското въздухоплаване.
Разпоредбите на Регламент № 1107/2006 относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (ОВL 204 от 26.07.2006 г.) влизат в сила за държавите – членки на Европейския съюз, от 26 юли 2008 г. Във връзка с това със законопроекта се предлагат и промени в Закона за туризма.
Регламент № 1107/2006 определя мерките, които следва да предприемат, и помощта, която трябва да окажат управителните органи на летището, въздушните превозвачи, техните агенти, туроператорите и туристическите агенти. За неизпълнение на тези задължения са предвидени административнонаказателни разпоредби, които са съобразени с изискването да включват разпореждане за изплащане на компенсации. Отбелязано е и изискването държавите членки да посочат орган или органи, отговарящи за изпълнението на регламента. В тази връзка в законопроекта се посочва, че Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” контролира изпълнението на задълженията на летищните оператори и на въздушните превозвачи по Регламент 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. Наред с това се предвижда исковете за обезщетение срещу летищния оператор или въздушния превозвач да се предявяват пред съответния съд.
За национален орган, отговарящ за изпълнението на регламента, е определена и Комисията за защита на потребителите, на която е възложен контролът на изпълнението на задълженията на туроператорите и туристическите агенти.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване предвижда и въвеждането на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 8/2008 на Европейската комисия от 11 декември 2007 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета по отношение на общите технически изисквания и административните процедури, приложими за търговските въздушни превози. Той определя случаите на задължително писмено одобряване на договорите за лизинг от компетентния орган на държавата членка. Прецизират се текстовете в закона относно сроковете за издаване на лицензии, разрешения, свидетелства, удостоверения или одобрения от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, като се посочва, че определените в закона срокове са приложими, освен ако в регламент на Европейския съюз е посочен друг срок.
Предлаганите промени в чл. 34 предвиждат гражданите на държава – членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, да се допускат до работа в гражданското въздухоплаване безсрочно и без за това да е необходимо разрешение на министъра на транспорта.
С измененията в чл. 64 се създава разграничение между свидетелства, които се издават на авиационните оператори, извършващи съответно търговски въздушен превоз и специализирани авиационни работи. Измененията се налагат от действащите Европейски авиационни стандарти за експлоатация на въздухоплавателни средства, където свидетелството за авиационен оператор удостоверява техническата годност на авиационния оператор да извършва посочените в свидетелството авиационни работи, докато техническата годност на останалите категории авиационни оператори се удостоверява със свидетелство за осъществяване на специализирани авиационни работи.
С измененията в чл. 64б се допуска възможността Авиоотряд 28 да не възлага обществена поръчка в случаите, когато сроковете за провеждането й правят невъзможно изпълнението на конкретния полет със специално предназначение. Прецизира се разпоредбата на чл. 122в, ал. 3, т. 4 от закона, като се посочва, че служителите от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” имат право на допълнително възнаграждение в размер 35 на сто от годишните средства за работна заплата за специфични условия и изисквания към труда, свързани с осъществяване на регулаторните и контролните функции за осигуряване на безопасността и сигурността на въздухоплаването – при условия и по ред, определени от министъра на транспорта.
След проведените дебати, изказаните мнения и направените предложения, с цел усъвършенстване на законопроекта, Комисията по транспорт и съобщения с 9 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване № 802-01-39, внесен от Министерския съвет на 24 април 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Кобаков.
ДОКЛАДЧИК Костадин Кобаков: Уважаеми господин председател, предлагам да бъде допусната в пленарната зала госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли някой народен представител, който е против това предложение? Няма.
Поканете заместник-министър Мартинова да заповяда в залата.
Госпожо Илияз, разчитаме отново на Вас.
ДОКЛАДЧИК Фатме Илияз: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, представям на вниманието ви Становището по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване № 802 01 39, внесен от Министерския съвет на 24 април 2008 г. на Комисията по европейските въпроси.
„На заседанието, проведено на 22 май 2008 г., взеха участие госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване е насочен към приемане на мерки на национално ниво, необходими за прилагането на следните общностни актове: Регламент № 1217/2003 от 4 юли 2003 г. за определяне на общи спецификации за национални програми за контрол на качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване (Регламент 1217/2003); Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (Регламент 1107/2006); Регламент (ЕО) № 8/2008 на Европейската комисия от 11 декември 2007 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета по отношение на общите технически изисквания и административните процедури, приложими за търговските въздушни превози (Регламент 8/2008); Директива на Съвета от 16 декември 1991 г. относно взаимното приемане на лицензите на персонала за упражняване на функции в гражданската авиация (Директива 91/670/ЕИО); Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (Директива 2005/36/ЕО).
Законопроектът определя кой е компетентният орган по сигурността в гражданското въздухоплаване и определя неговите функции, както изисква чл. 3 във връзка с чл. 2, т. 1 от Регламент 1217/2003. В новия чл. 16г от законопроекта изрично се посочва, че Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” е отговорният орган по сигурността на гражданското въздухоплаване, който координира дейността между физическите и юридическите лица за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване. Основните функции на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” са уредени в чл. 16г, ал. 2 от законопроекта в съответствие с Регламент 2320/03 и Регламент 1217/03. По същите причини в законопроекта се създава нова Глава първа „а” – „Гарантиране на сигурността в гражданското въздухоплаване”, в която се регламентират мерките за сигурност в гражданското въздухоплаване (чл. 16з), определят се субектите, осигуряващи постигането на сигурността в гражданското въздухоплаване (чл. 16и), уреждат се основните задължения на летищната администрация и авиационните оператори (чл. 16к и 16л), предвижда се на всяко летище да се определят зони за сигурност, до които достъпът е ограничен (чл. 16м), урежда се възможност за проверка на пътниците за наличие на забранени предмети (чл. 16н), въвежда се фигурата на служител по сигурността по време на полет, чиято основна функция е гарантирането на сигурността на борда на въздухоплавателното средство (чл. 16о). Урежда се административнонаказателна отговорност по прилагането на мерките за сигурността във въздухоплаването – чл. 143, ал. 3 и 4.
Законопроектът определя и мерките, които следва да предприемат, и помощта, която трябва да се окаже на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, както изисква Регламент 1107/2006. Такива мерки са предвидени в чл. 48к от законопроекта спрямо летищните оператори. В § 13 (чл. 81а) от законопроекта въздушните превозвачи се задължават да осигуряват предприемането на необходимите мерки и да оказват помощ на лица с увреждания или с ограничена подвижност с цел пътуване с въздушен транспорт. Аналогични задължения спрямо туроператорите и туристическите агенции са уредени в § 21 от законопроекта (чл. 43а от Закона за туризма). За неизпълнение на задълженията по регламент са предвидени административнонаказателни разпоредби – чл. 143, ал. 5 от Закона за гражданското въздухоплаване и чл. 86г от Закона за туризма. В чл. 16б, ал. 1, т. 4а, § 21, т. 2 (чл. 64б, ал. 5 от Закона за туризма) от законопроекта като компетентни органи, отговарящи за изпълнение на Регламент 1107/2006, са определени Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” и Комисията за защита на потребителите.
В съответствие с изискванията на Регламент 8/2008 законопроектът определя случаите на задължително писмено одобряване на договорите за лизинг от компетентния орган на държавата членка (чл. 10, ал. 2).
В чл. 33 се създават нови т. 5 и 6, съгласно които министърът на транспорта следва да определи условията и реда за признаване на свидетелствата за правоспособност на членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, издадени от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и условията и реда за признаване на свидетелствата за правоспособност на членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, издадени от други държави.
В съответствие с изискванията на Директива 91/670/ЕИО и Директива 2005/36/ЕО се променя чл. 34 (ал. 2, изречение второ), като се предвижда гражданите на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, да се допуска до работа в Гражданското въздухоплаване безсрочно и без за това да е необходимо разрешение на министъра на транспорта.
Урежда се възможност служителите от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” да имат право на допълнително възнаграждение в размер на 35 на сто от годишните средства за работна заплата в Главна дирекция, която цели привличане на допълнителни кадри за разширяване на административния капацитет на въздухоплавателната администрация (липсата на достатъчен административен капацитет е една от причините за налагането на предпазна клауза на нашата страна, съгласно която българските въздушни превозвачи се третират като превозвачи от трета страна на Европейския съюз).
В законопроекта се предлага изменение на разпоредбата на досегашния чл. 16г (в законопроекта чл. 16д), като се предвижда, че определените в закона срокове са приложими, освен ако в регламент на Европейския съюз е посочен друг срок. Тази промяна е излишна, защото съгласно чл. 249 от Договора за създаване на Европейската общност регламентът е акт с общо приложение, задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. От друга страна, съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.
Законопроектът съдържа и правила, които поначало нямат пряко отношение към общностното право – разграничават се свидетелствата, които се издават на авиационните оператори, извършващи съответни търговски въздушен превоз и специализирани авиационни работи (чл. 64), което се налага от европейски авиационни стандарти за експлоатация на въздухоплавателни средства – JAR-OPS (12 редакция); урежда се възможност Авиоотряд 28 да не възлага обществена поръчка в случаите, когато сроковете за провеждането й правят невъзможно изпълнението на конкретния полет със специално предназначение (чл. 64б, ал. 4); прецизират се някои законови разпоредби – например чл. 148, ал. 1.
В заключение може да се каже, че с предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Гражданското въздухоплаване съдържа мерките, необходими за прилагането на Регламент 1217/2003, Регламент 107/2006, Регламент 8/2008, Директива 91/670/ЕИО и Директива 2005/36/ЕО, но разпоредбата на чл. 16д следва да отпадне, защото възпроизвежда общата норма на чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Правилата, които нямат отношение към общностното право, не му противоречат.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага (с 11 гласа “за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Гражданското въздухоплаване № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 24 април 2008 г., като направената препоръка бъде взета предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Илиаз.
Откривам дискусията по Закона за изменение и допълнение на Закона за Гражданското въздухоплаване.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Ако желае, може да вземе думата заместник-министърът на транспорта.
Миналата година три пъти променяхме този закон. Тази година го променихме, сега пак го променяме и уж за последно. Да не говоря преди това колко пъти сме го променяли. Кое го налага?
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да дам малко информация относно мотивите за формирането на този законопроект и, разбира се, не бих искала да твърдя, че това ще е последното изменение. Европейското законодателство се развива, нашето също, самите ние се развиваме в начина, по който възприемаме нещата, и вероятно в това динамично време ще бъде трудно да кажем, че няма да правим още изменения. В случая аз искам да подчертая причината, заради която се наложи това изменение.
Имахме проверка, свързана със сигурността в Гражданското въздухоплаване от страна на Европейската комисия. При тази проверка беше направена констатация, че е необходим инструментариум, който да бъде в ръцете на въздухоплавателната администрация в случайна неизпълнение на задължения, конкретно на ангажимент, конкретно свързан със сигурността, да може да бъде налагана съответната административна санкция.
В досега съществуващите в действащия закон за въздухоплаването административно-наказателни мерки не се съдържат текстове, свързани конкретно със сигурността. Налагането и изработването на такъв инструментариум не е само и единствено добавяне в Раздел „Административно-наказателни разпоредби” на няколко текста. При всички случаи това означава, че е необходимо в материално-правната част на закона да има съответен законов запис, който да съдържа правилото и изискването, което да се съблюдава по отношение на сигурността, за да може впоследствие в съответния текст да има предвидено административно наказание.
Тези материално-правни разпоредби, свързани със сигурността, които днес сме предложили в законопроекта до момента съществуват в Наредба 2320, която е приета от министъра на транспорта във връзка със сигурността на въздухоплаването и в три програми за качество, за обучение и за сигурност. И трите програми са с едни много големи материали - над 400 страници, всяка програма. Те са част от законодателството на Европейския съюз, което ние сме въвели, само по отношение на сигурността. Една част от текстовете, които са вече в съществуващи правни актове, в тази Наредба 2320 за сигурността, всъщност ние я качихме на по-високо йерархично нормативно ниво в закона, за да може да я обвържем после със съответните административно-наказателни санкции.
Всъщност това е основната причина. Покрай тази причина има още една важна причина, а именно въвеждането на регламента, който изисква определени действия от страна на всички участници в сферата на въздухоплаването. Имам предвид авиационни оператори, летищни оператори по отношение правата на пътници с увреждания.
Този регламент влиза в сила от м. юли 2008 г. и вие вероятно ще ми кажете, че регламентите действат автоматично и с приоритет на всяка една разпоредба. Аз ще се съглася с това. Абсолютно точно така е. Все пак при правоприлагането не трябва да пренебрегваме обстоятелството, че определени важни фундаментални обществени взаимоотношения или изисквания към лицата, които осъществяват дадена дейност, трябва да бъдат формулирани на едно място, за да може по-лесно да се прилагат. Така че това наложи допълване на други разпоредби, свързани с правата на пътниците, които имат увреждания. За да формулираме ангажимента на туроператорите, на авиооператорите и на летищните оператори по отношение на лицата с увреждания в процеса на пътуванията, както и да посочим какви са правата на пътниците с увреждания.
Най-общо в генерален план това са измененията и, разбира се, както винаги правим още един преглед и прецизиране и често пъти се вижда и се откриват нови неща, които бихме искали да направим по-ясно като формулировки. Това е основният фокус върху измененията и изцяло върху сигурността и правата на пътниците с увреждания по време на въздушни превози. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Господин председател, като гледам залата, в която няма 20 души, да не кажа, че са по-малко от 15, като наблюдавам и вялостта, с която минават разискванията, все повече стигам до констатацията, че парламентът започва да изчерпва своите възможности. По предния закон, както и Вие самият отбелязахте, Закона за подземните богатства – един важен закон за страната, с далечно действие, нямаше и един човек от мнозинството, който да стане и да го защити, и то аргументирано да го защити. Сега, когато гледаме този законопроект, картината практически се повтаря, но аз минавам директно към него.
Господин председател, доколкото виждам, разпределението, което е направил председателят на Народното събрание господин Пирински, след водещата комисия, която е по транспорт и съобщения, съвсем нормално, са посочени две комисии. Едната е Комисията по европейските въпроси и госпожа Фатме Илияз прочете становището, достатъчно подробно становище. Но питам: защо нямаше становища от страна на Комисията по икономическата политика? Не е задължително да има становище, но поставям този въпрос, тъй като една от моите забележки, на която явно и тук не мога да намеря отговор по този повод, беше относно вмъкнатите в закона, в Преходните и заключителни разпоредби, в основното тяло на закона, текстове от Закона за туризма.
Миналата седмица ние имахме остър сблъсък отново с вносителя – Министерския съвет, по повод на това, че в Закона за концесиите на 3 страници приблизително 30% от предложенията за промени бяха по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Сега в Закона за гражданското въздухоплаване са вмъкнати текстове от Закона за туризма.
Зная това, което може би госпожа Мартинова би обяснила на малкото депутати в залата, а то е, че текстовете, които са записани в тази част, касаеща Закона за туризма, касаят използването на въздушния транспорт от хора с увреждания. Това е така, но въпреки това считам, че компетентната комисия е Комисията по икономическата политика. Защото има текстове, които са свързани с имуществени санкции, те са в определени размери, тук чета: от 2000 до 10 000 лв. за различни туроператори. За да можем да се произнесем по този текст, би трябвало да знаем какви са административнонаказателните разпоредби от Закона за туризма, да ги съпоставим, защото иначе това е формално приемане на направените предложения. Очаквах именно Комисията по икономическата политика да се произнесе по този въпрос. Те не са се събрали, не са разгледали, не са представили становище.
По отношение на самия законопроект. Има текстове, които са безспорни и ще бъдат приети. Между другото, госпожа Мартинова говори специално за тези текстове, каза за липсващите в нашето законодателство административнонаказателни разпоредби, за които сега законодателството наистина добива по-пълно тяло. Казва се, че в закона влизат разпоредбите в съответствие с два регламента на Европейския съюз – единият Регламент е 2320, а вторият Регламент беше 1217. Двата регламента са от 2002 г. и 2003 г. И това, което беше споменато от Вас, господин председател, ми дава възможност да коментирам, че Законът за гражданското въздухоплаване в последните две години и половина е променян десет пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Единадесет пъти.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Да, правилно, единадесет пъти. Аз питам: след като тези регламенти, и питам вносителя, са от 2003 г., след като се счита, че не само те трябва директно да бъдат прилагани, но едновременно с това да намерят отражение в нашето законодателство, защо досега това не е било сторено? Необходимо ли е, което го каза и госпожа Мартинова, между другото, имало е проверка, били сме посъветвани, трябва ли винаги като с остен да ни насочват какво трябва да направим, което не сме сторили? Вместо да се върви по тази логика, двата регламента, гласувани в Европейския парламент и влезли в сила преди 5-6 години, можеше да бъдат отразени с една промяна в Закона за гражданското въздухоплаване, а не, както и Вие отбелязвате, единадесет пъти нещо да променяме, нещо да допълваме и винаги имаме аргумент за съгласуване със законодателството на Европейския съюз.
Извън това, което аз приемам, правя тази забележка и се надявам да бъда чут, че не може на парче, непрекъснато, по малко да се съгласуват нашите закони, включително и Законът за гражданското въздухоплаване. Имам няколко конкретни забележки, някои от които казах и в комисията при обсъждането им.
Първата забележка беше отразена и в становището на Комисията по европейските въпроси. Това е по отношение промените в досегашния чл. 16г, който стана чл. 16д. Текстове от рода „След думите “срок до 30 дни” се поставя запетая и се добавя “освен ако в регламент на Европейския съюз е определен друг срок”, са излишни. Срокът, който е определен в регламента на Европейския съюз, е единствено валиден, той е императивен и за националното ни законодателство.
След това се спирам на промяната, формулирана в § 9, който касае чл. 34. Ако приемам промяната на ал. 2 в чл. 34, , която беше приета и от Комисията по европейските въпроси, то аз поставям въпрос: свързана ли е с хармонизиране с европейските изисквания промяната, която настъпва в ал. 3? Ще ви кажа каква е тя. Досега се изискваше висше образование като компетентност за специалистите, които тук са изрично изброени, а в момента се поставя запетая в ал. 3 и се добавя “с изключение на авиационните оператори, извършващи специализирани авиационни работи”.
Отгърнах в Допълнителните разпоредби, за да разбера кои са тези специализирани авиационни работи, но няма дефиниция в Допълнителните разпоредби, което означава, уважаеми господин председател, че с термина “специализирани авиационни работи” голяма част от авиационните оператори ще пренебрегнат изискванията за висше образование.
Аз не поставям императив за образованието, но при самия факт, че това беше досега изискване в закона – закон, който беше създаден в съответствие с общи принципи, очевидно трябва да се има предвид, че образованието в редица такива дейности е определящо. Да не стане така, че след това при някаква злополука, при някаква нередност да се констатира, че се дължи на хора, които нямат необходимото образование, но ние днес сме гласували, че по специфични авиационни работи отваряме подобна врата.
Следващата ми забележка е свързана с § 12. Той третира дейността на “Авиоотряд 28” – любимият авиоотряд на всички високи постове в държавата. Използва се и един-единствен случай, който...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Самолетите на авиоотряда вече остаряха.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Тук обаче се въвежда нещо друго. Поради това, че при един полет за Мексико самолет на “Авиоотряд 28” беше принуден да престои известно време на Азорските острови, това е повод изведнъж в закона да се приземи една вратичка, а тя е, че за “Авиоотряд 28” при осъществяване на дейността може и да не се прилага Законът за обществените поръчки, ако сроковете за провеждане на обществената поръчка правят невъзможно изпълнението на конкретен полет. Добре.
А освен за “Авиоотряд 28” това не важи ли за полетите на редовите граждани на България, когато изпълнението на обществената поръчка също ще направи невъзможно изпълнението на конкретен полет? Това е едно.
Второ, тук е записано “когато е налице непреодолима сила”. За да формулираме ясно тогава това изключение, трябва да знаем какво означава непреодолимата сила, господин Божинов, защото аз знам как буквално в българското законодателство се въвеждат термини, преди малко дадох още един пример, които след това се използват за разширяване на изключението.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Непреодолима сила е класически термин.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това специално няма да мога да го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ама Вие целия законопроект ли сте прочел, господин Иванов?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Разбира се, аз считам, че това е мой дълг.
В § 14 има нещо, което наистина силно го оспорвам, което стана буквално практика в българското законодателство. Под претекст, че определени дирекции изпълняват специфични функции, в случая Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, изведнъж със закон се заявява, че те могат да имат допълнително възнаграждение в рамките на 35% от годишни средства за работна заплата. Преведено на по-прост език: това дава възможност да се увеличат техните заплати с 35%.
Господин председателю, когато в едно министерство има пет дирекции и изведнъж с 35% се повишат заплатите на работещите в една от тези дирекции, това означава, че таблицата за формиране на работните заплати изцяло ще бъде изкривена и деформирана. Не считам, че ние, законодателите, трябва тази практика... Защото тя се появи в още няколко други законопроекти и, уви, бяха приети, затова тази практика се разширява, фактически започнахме да навлизаме в трудовоправните отношения в министерствата.
Казва се: защото не е достатъчен административният капацитет. Съжалявам, ще кажа че е недостатъчен, ако се обявяват свободни места и те не се заемат. Когато има заети работни места – необходимите, зададени на дирекция, то тогава считам, че заплатата там, без да считам че е висока, защото не казвам, че са толкова високи заплатите в българската администрация, не можем така да предпоставим, че едни служители трябва да бъдат с 35% по-високи заплати, отколкото на други служители, изпълняващи също отговорни, макар и неконтролни функции в същото министерство.
Господин председателю, завършвам с това, като отново искам да заявя: при прочитане на становището на комисията имаше отчетен един глас “въздържал се”. Той е моят. Аз не гласувах против закона, защото изрично казах, че има текстове, които са необходими и трябва да бъдат въведени в закона. Но отбелязах кои са моите забележки, които не ми дават възможност да го подкрепя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването ще бъде утре в 9,00 ч.
Преминаваме към следващата точка от програмата ни:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА ПРЕЗ 2007 Г.
Имаме доклад на Комисията по правни въпроси.
Има думата господин Янаки Стоилов – председател на комисията.
Моля квесторите да поканят народните представители, поне юристите, да влязат в залата.
Председателят на Върховния административен съд, който е тук, ако желае, може да остане горе да ни гледа от по-високо. А ако желаете, елате да се гледаме направо в очите. Както желаете.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, господа народни представители! Ще ви представя подробно резюме от доклада на Комисията по правни въпроси по Доклада за прилагането на закона и дейността на административните съдилища през 2007 г., внесен от Висшия съдебен съвет на 8 април 2008 г.
“На заседания, проведени на 15 и 29 май 2008 г., Комисията по правни въпроси разгледа цитирания доклад.
На заседанието присъстваха: от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател, от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър, и от Висшия съдебен съвет – Анелия Мингова, представляваща съвета, и Божидар Сукнаров.
Докладът беше представен от госпожа Мингова.
Информацията в доклада е структурирана и анализирана в два основни раздела, които представят в цялост дейността на Върховния административен съд и на административните съдилища. Като приложение към доклада са представени подробни статистически данни за дейността на Върховния административен съд по колегии, отделения и съдии, както и за дейността на административните съдилища.
Върховен административен съд.
Основните показатели за дейността на съда, въз основа на които е изготвен докладът, са броят на постъпилите дела, свършените дела и останалите висящи дела през отчетния период.
Постъпили и свършени дела.
През 2007 г. във Върховния административен съд са постъпили общо 13 659 дела, завършени са 13 777, висящи дела са 3184. За сравнение постъпилите дела през 2006 г. са малко по-малко от 13 000, свършените са над 13 600, а през 2005 г. съответно 12 366 постъпили около 12 500 свършени дела.
Анализът на данните в доклада сочи две изразени тенденции: увеличаване на броя на постъпилите дела, но също така и увеличаване на броя на свършените дела.
Натовареност на съдиите и кадрова осигуреност.
Средната натовареност на съдия през последните три години е между 180 до 200 дела на съдия годишно, като например в ІІІ отделение тя достига до 200-240 дела.
Срочност на разглежданите дела.
От приложената таблица към доклада става ясно, че в срок по-голям от 3 месеца, тоест, по-голям от законоустановения, са приключили само 4% от делата. Като причина за този добър резултат се сочи създадената добра организация в работата на съда – бързото разпределяне по материя в специализираните отделения, образуването и насрочването на делата, както и срочното изготвяне на съдебните актове.
Тълкувателна дейност.
В доклада се отчита засилване на тълкувателната дейност през 2007 г., като са образувани 21 дела по искания за произнасяне с тълкувателни решения, по-голямата част от които са направени от граждани и организации по реда на отменения чл. 261, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.
Дела по жалби срещу подзаконови нормативни актове.
През отчетния период съдът се е произнесъл по 33 жалби, като съгласно разпоредбите на АПК делата вече се разглеждат на две инстанции с участието на прокурор.
Изборни дела. (Тук ще отразя цялата информация, тъй като тя е актуална и предполагам, че предизвиква интерес.)
През 2007 г. във Върховния административен съд са образувани 96 дела, свързани с проведените местни избори, като основната част от тях са по жалби срещу определения на административните съдилища по искания за спиране на изпълнението на решенията на общински избирателни комисии. Констатациите във връзка с инстанционната проверка на тези определения сочат, че част от административните съдии спират изпълнението на решенията на общински избирателни комисии с аргумента, че при касиране на изборите могат да бъдат оспорени актове на новоизбрани кметове и общински съвети. В актовете на Върховния административен съд по такива дела се застъпва становището, че спиране на решенията на общински избирателни комисии следва да бъдат изключение, и то само, когато конкретни важни причини налагат това, както и че последващо евентуално касиране на избор на кмет или на общински съвет не се отразява върху валидността на актовете им, постановени в периода от встъпването им в длъжност до влизане в сила на съответното съдебно решение. Посочва се, че подробен анализ за движението и резултатите по тези дела, както и за обобщаване на съдебната практика по тях ще може да се направи в следващия отчетен доклад, тъй като редица от делата продължават и през 2008 г.
Международна дейност и съдебна администрация.
В доклада е отчетена международната дейност на съда и работата на администрацията през 2007 г. Отбелязва се приемането на нов Правилник за администрацията на Върховния административен съд и изготвянето на нова структура, която следва да отговаря на новите изисквания, свързани с членството на България в Европейския съюз.
Необходимост от законодателни промени.
В доклада се посочва необходимостта от приемане на такива законови промени, които да позволя Върховният административен съд да бъде изграден като касационна инстанция, осъществяваща върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. С оглед на това се предлага обсъждане на промяна в чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България и в други закони, определящи Върховния административен съд като първа съдебна инстанция.
Предлагат се също така и промени в АПК и в изборните закони, които да подобрят работата на съда чрез детайлна уредба на процеса, например при изборните дела и изчерпателно изброяване на правомощията на съда по тях, за да има ясно разграничаване от правомощията на изборната администрация. В тази връзка подробно са изброени някои спорни въпроси от практиката на съда по изборни дела. Констатира се, че тези въпроси могат да намерят своя отговор в създаването на цялостна концепция за рамките и съдържанието на съдебния контрол в изборния процес, която да залегне в избирателните закони, вместо решаването на тези въпроси да бъде предмет на съдебната практика.
За административните съдилища.
През отчетния период стартира дейността на специализираните административни съдилища, създадени чрез новия Административнопроцесуален кодекс. Съдиите в тези съдилища са назначени от Висшия съдебен съвет след проведен всеобщ конкурс през месец ноември 2006 г.
Постъпили и свършени дела.
За периода от 1 март до края на 2007 г. са постъпили общо 27 340 дела. Най-голям е броят на делата, постъпили в Административен съд – София-град, следван от Административен съд – Варна, Административен съд – Пловдив. Най-малък брой постъпили дела са в Административен съд – Кърджали. От постъпилите дела са свършени над 20 000 или около 74%. От приложената таблица е видно, че най-голям брой дела са постъпили по Закона за устройство на територията, Закона за кадастъра и имотния регистър, по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за митниците. В доклада се предлага обсъждане на законови промени във връзка с данъчните дела, а именно те да могат да се разглеждат от всички административни съдилища, тъй като в момента такива дела се разглеждат само от съдилищата в седалищата на апелативните съдилища в София, Бургас, Варна, Пловдив и Русе.
Натовареност на съдиите и кадрова осигуреност.
След проведения конкурс са попълнени всички определени от Висшия съдебен съвет щатни бройки за съдии в административните съдилища. Като цяло с малки изключения административните съдилища са добре осигурени кадрово със съдийски бройки.
Срочност на решаване на делата.
В срок до 3 месеца са приключили 70% от свършените дела, като в съдилищата в Монтана, Перник и Пловдив в този срок на практика са приключили всички дела. Има и тревожни резултати по този показател, като например Административния съд – Враца – 57%, Административния съд – София-град – 35% и други.
Качество на съдебните актове.
През 2007 г. от общо обжалвани и протестирани 3327 съдебни актове, втората инстанция се е произнесла по над 55% от оспорените актове.
В обсъждането на доклада взеха участие народните представители Надя Антонова, Диана Хитова, Надка Балева, Яни Янев, Павел Шопов, Иглика Иванова, Мая Манолова, Елеонора Николова, Четин Казак и Янаки Стоилов. Те обърнаха внимание, че следва да бъде предоставена по-подробна информация и анализ в какъв срок са изготвени актовете, с които са се произнасяли съдилищата, какви са причините за високия процент отменени актове на някои първоинстанционни съдилища, както и за констатирана противоречива практика на отделните състави на ВАС и на отделните административни съдилища, а също така и анализ на свършените дела по изборното законодателство с оглед предстоящото изготвяне на промените в изборните закони.
В отговор на поставените въпроси председателят Върховния административен съд изготви и предостави допълнителна информация, от която е видно, че в едномесечния срок са изготвени 99% от всички съдебни актове. За качеството на актовете в допълнителната информация се посочва, че периодът на работа на административните съдилища и броят на разгледаните актове от втората инстанция е недостатъчен, за да се направят трайни изводи за качеството на тези актове. Обръща се внимание, че следва да се обсъдят и изработят по-подробни отчетни форми за този показател, чрез които да се посочи съотношението между броя на обжалваните и отменените актове, както и съотношението между отменените към всички постановени актове, включително и необжалваните.
През 2007 г. съотношението между отменени решения и определения и общо постановени актове е само около 3%. В тази допълнителна информация се предоставя и подробна справка за направената тематична проверка на Административен съд – гр. Русе, която е придружена от анализ на отменените съдебни актове, постановени от този съд. Също така се установява, че е допусната грешка при отчитане срочността на приключване на делата в Ловешкия административен съд, като след провеждане на тематична проверка се е установило, че приключените в тримесечен срок производства са 87 от общия брой дела, а не 25% както първоначално се сочи. Предоставени са подробни справки за образуваните и свършени тълкувателни дела на Общото събрание на съдиите във Върховния административен съд през 2007 г., както и за образуваните производства за неизпълнение на съдебни решения на административните съдилища.
Константин Пенчев внесе разяснение по изготвянето на допълнителната информация, изискана от Комисията по правни въпроси. Министър Меглена Тачева обърна внимание, че докладът за дейността на административните съдилища е обсъждан от Висшия съдебен съвет като са дискутирани важни въпроси за необходимостта от законодателни промени, за организационното и техническо подобряване на административното правораздаване и други, както и предложи при обсъждането на доклада от Народното събрание да бъде дискутиран и доклада на групата по мониторинг на АПК, която анализира приложението на кодекса.
Яни Янев повдигна отново въпроса за общото време, в което стартира и приключва един административен процес, било в рамките на административните съдилища, било при процеса на обжалване пред Върховния административен съд.
Мая Манолова предложи да бъде извършен по-сериозен анализ на неизпълнението на съдебните актове от длъжностни лица, включително и ако е необходимо, внасяне на корекции в законодателството с оглед налагането на по-строги санкции при подобно неизпълнение.
Четин Казак направи предложение в заключителната част на становището на комисията да се включи отделна препоръка Върховният административен съд в следващия му доклад да предостави обзор за всички проблеми, които са констатирани при прилагането на законите.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации във връзка с направените препоръки в становището на комисията по доклада от предходната година:
Докладът като цяло е съобразен с изискванията на чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 122, ал. 2 от Закона за съдебната власт, като са представени данни и анализ за прилагането на закона.
Направените са и съответните констатации за установените проблеми в работата на колегиите и отделенията на Върховния административен съд, както в работата на административните съдилища.
Посочени са предприетите мерки за преодоляване и са набелязани мерки, които трябва да се реализират в следващия отчетен период, а също така са направени предложения за евентуални законови промени, чрез които да се подобри работата на административните съдилища.
Въпреки краткия срок, в който се прилага новият Административнопроцесуален кодекс, в доклада би следвало да се предостави по-подробна информация във връзка с изпълнението от страна на административните органи на влезлите в сила съдебни актове.
Комисията по правни въпроси отправя следните препоръки във връзка с изготвянето на Доклада за прилагането на закона и дейността на административните съдилища през 2008 г.:
1. Да се предостави информация за средното времетраене на процеса по административни дела и за по-високия процент отменени актове от определени съдилища и да се предприемат необходимите действия за тяхното отстраняване.
2. Да се обобщи дейността на административните съдилища по налагане на санкции на длъжностни лица за неизпълнение на задължения, произтичащи от влезли в сила съдебни актове.
3. Да се анализира съдебната практика за оспорване на изборните резултати с оглед необходимостта от промени в изборното законодателство.
4. Да бъдат посочени областите на противоречива съдебна практика и случаите, в които правни разпоредби създават проблеми за точното прилагане на закона.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 14 гласа “за”, 1 “против” и без “въздържали се” прие Доклада за прилагането на закона и дейността на административните съдилища през 2007 г., внесен от Висшия съдебен съвет, и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му.
Предлага се следният проект:
„РЕШЕНИЕ
1. Приема Доклада за прилагането на закона и дейността на административните съдилища през 2007 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Да съобщя това, което е видно – в залата е председателят на Върховния административен съд господин Пенчев, проф. Анелия Мингова – член, представляващ Висшия съдебен съвет. Тук са и членове на Висшия съдебен съвет. Тук е и председателят на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев.
Откривам дискусията.
Разбира се, както председателят на Върховния административен съд, така и проф. Мингова могат да представят доклада, ако желаят.
Заповядайте от името на Висшия съдебен съвет.
Анелия Мингова: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми висши магистрати! Ще се възползвам от правото си да представя доклада, с уговорката, че ще спестя от вашето време, за да има време за дискусия, тъй като докладът на Комисията по правни въпроси по доклада беше обширен и задълбочен. Това ме облекчава до голяма степен.
Бих искала да кажа само няколко думи. На 31 март т.г. докладът на Върховния административен съд, напълно в законовия срок, постъпи във Висшия съдебен съвет и беше обсъден съгласно Правилника на Съвета от неговата Комисия по правни въпроси. След това докладът беше предложен на пленарното заседание на Висшия съдебен съвет. Той го обсъди и прие положително становище, след което докладът беше внесен в законовия срок, съобразно чл. 130, ал. 7 от Конституцията и чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за съдебната власт в Народното събрание.
Ние участвахме и в дискусията на Комисията по правни въпроси и искам да изразя положителната оценка за мненията и препоръките, които отправиха колегите както към Висшия съдебен съвет, така и към изготвилия доклада председател на Върховния административен съд.
Този доклад отговаря на указанията, които Висшият съдебен съвет даде на административните съдилища и на председателя на Върховния административен съд относно структурата и неговия обхват. В този смисъл Висшият съдебен съвет приема, че докладът отговаря на посочените изисквания, като в същото време възприемаме допълнителните препоръки и мнения, изказани от колегите от Правната комисия на Народното събрание, за да могат по-добре да бъдат зададени по-добре показателите за статистическите таблици с оглед изготвянето на следващия годишен доклад.
В същото време искам да подчертая и това, че указанията, които даде Висшият съдебен съвет за изготвянето на този доклад за 2007 г., бяха основани и на препоръките, включително и на Народното събрание, когато преди няколко месеца в тази зала обсъдихме Годишния доклад за 2006 г.
В същото време този продуктивен диалог би дал възможност за следващи корекции и уточнения и на Висшия съдебен съвет, които ние ще съобразим, когато дадем указанията си за следващия отчетен доклад.
Още веднъж искам да подчертая, че Висшият съдебен съвет възприема отчетния доклад, който е внесен в Народното събрание, с особено задоволство по отношение прилагането на закона, което е направено от председателя на Върховния административен съд, и препоръките за законодателни изменения, които колегите от Висшия съдебен съвет напълно споделят.
Очаквам и в залата ползотворна дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата, уважаеми народни представители. Трябва да се участва в дискусията! Цяла Конституция променихме, нали затова я променихме – чрез дискусия да се подобрява работата на съдилищата.
Господин Янев, заповядайте.
Яни Янев (НДСВ): Благодаря, господин председател, буквално казано, с Вашата последна реплика взехте първите думи от това, което имах намерение да кажа.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Пенчев, проф. Мингова! С удоволствие заставам пред Народното събрание. Естествено, че част от нещата, които ще спомена тук пред всички, са обсъжданите вече в Комисията по правни въпроси.
Факт е, че анализът на доклада и обсъждането в Комисията по правни въпроси беше изключително задълбочено. Дори бих казал, че направихме нещо, което като че ли в предходни случаи не сме правили: в рамките на дискусията изискахме допълнителна информация от председателя на Върховния административен съд по повдигнатите в рамките на дискусията проблеми. Това, което получихме като резултат, за мен лично доказа още веднъж констатациите в доклада, а именно – изключително добрата създадена организация в работата на административните съдилища и тяхната комуникация с Върховния административен съд. Само в рамките на една седмица между двете заседания на комисията въпросите, повдигнати на заседанието на Правната комисия, получиха отговор на следващото й заседание.
Пак подчертавам, това именно е потвърждение за добрата организация, защото нещата, които следваше да бъдат изследвани и да се получат конкретни данни, за да се направят нашите изводи, бяха направени в съвсем-съвсем кратък срок, за което си позволявам да поздравя господин Пенчев за извършената от него работа.
Няма да повтарям това, което каза председателят на Комисията по правни въпроси. То съдържа действително нашия анализ и констатации.
Уважаеми колеги, важното е, че чрез тези доклади ние потвърждаваме правилността за изменението на нашата Конституция в развитието на взаимоотношенията между отделните власти, конкретно – законодателната и съдебната власт. Тези доклади изпълняват своите функции и тяхната съдържателна страна и развитието, което наблюдаваме от миналата и тази година показва, че предприетото има своя смисъл не само в рамките на развитието на законодателството, в рамките на развитието на практиката на съдилищата, в рамките на развитието на взаимодействието между тези институции, но най-вече чрез оповестяването на тези публични данни за българското общество с оглед подобряването като цяло на функционирането на съдебната система.
Това, което бих желал да допълня от нещата, които не са коментирани. Разглеждайки справките за натовареността на отделните съдилища в страната, прави впечатление, че има значителен дисонанс в тяхната натовареност. Броят на административните дела, които са гледани от Софийския административен съд, тези в Пловдив и във Варна, и това, което е гледано в останалите части на страната, показва огромна разлика в натовареността на съдилищата по отношение броя на гледаните дела. Това лично за мен дава известно обяснение - че и преди в тези три големи града и в други градове на страната, където се разглеждаха основно административни дела, имаше насоченост и по-голямо внимание на хората към разглеждането на тези дела. Сега като че ли тази практика чрез откриването на значителен брой административни съдилища на територията на страната все още не е усвоена. През следващите години вероятно и в тези съдилища, които не са достатъчно натоварени с дела към настоящия момент, ще има по-значителна натовареност.
Безспорно позитивна – трябва да се отчете като конкретен факт, е срочността на решаването на делата – нещо, което не може да бъде скрито и което е изключително важно. Затова си позволявам да поздравя колегите, които са положили тези усилия, защото е видимо, че в големите съдилища и в рамките на Върховния административен съд натоварването не е малко по броя на делата, които трябва да реши един отделен съдия. С оглед развитието на качеството на административното правораздаване аз повдигнах въпроса за необходимостта да имаме една допълнителна данна, която се надявам, че в следващите доклади ще успеем да имаме – за общия срок, от началото на едно административно производство до неговия окончателен край, с окончателното влязло в сила решение било на административен съд в окръжните ни градове или на Върховния административен съд, ако обжалването е стигнало дотам. В крайна сметка за реализацията правата на българските граждани е от особено значение общият срок, в който те биват реализирани и приключвани споровете по отношение на техните взаимоотношения с българската администрация.
Още веднъж ще кажа, не бих желал да повтарям многото неща. Искам да поздравя господин Пенчев за този доклад. Да поздравим всички колеги, които са работили и са положили усилия през изминалата година в работата си в административните съдилища. Наистина можем да заключим, че това, което създаде настоящият парламент – административните съдилища в страната, показва своето значение и чрез резултатите от работата, които са пред нас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Господин Янев, Вие говорихте за по-голямата натовареност на Софийския административен съд, на Варненския и т.н., на по-големите. Тук гледам, че примерно в Софийския административен съд са свършвали по 11-12 дела - на съдия. Така че според мен няма голяма натовареност.
Яни Янев (НДСВ, от място): Общият брой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Няма общ брой. Колко дела си свършил на месец – това е важно.
Яни Янев (НДСВ, от място): За сметка на това върховните съдии слагат рекорд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Някои приключват по 3-4 дела месечно.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Шопов, заповядайте.
Павел Шопов (КА): Благодаря, господин председателю.
Аз ще започна оттам, където Вие направихте една забележка за броя на делата. Рапортуват се едва ли не много решени дела. Точно 180-200 дела са толкова, както казахте и Вие – не 11-12, малко повече, колко се падат. Това са свършени дела, това не са решени дела, тоест прекратени с определение на закрито заседание. Така че да говорим за голяма натовареност е несъстоятелно. Някъде казаха имало 200-250 дела на година. Навремето бяха по 40-45-50 дела, свършени дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Така е, правилно.
Павел Шопов: По толкова за нормална натовареност и вземахме отпуски, за да си пишем тези дела по къщите.
За друго ми е думата, вчера и днес са дни на доклади. И вчера тече един доклад, днес – друг. Като че ли към този доклад няма много интерес, докато по отношение на важната институция, съдбоносна за страната, омбудсман имаше толкова много изказвания, че ни заеха на практика един цял ден.
За административното правораздаване нямах намерение да излизам толкова скоро. Мислех, че има поне десетина колеги и мислех по-назад да взема думата. Като няма друг изказващ се, се принуждавам сега да изляза на парламентарната трибуна.
Толкова са съдилищата, административното правораздаване и другото общо правораздаване. Сега като направим положителен доклад и след това като направим още един положителен доклад, втория доклад, както е тръгнало сега и както се очертава за другия доклад за Върховния касационен съд и всичките други съдилища, ще излезе, че в България проблеми в правосъдието и в правораздаването няма. От този доклад излиза, че няма проблеми в административното правораздаване. Аз поне не видях сериозен проблем, който да е визиран в доклада.
Докладът е цифри, брой на дела, общо взето проценти, свършени, решени дела от единия вид, от другия вид, но не е това целта на доклада. Целта на такъв доклад е по-дълбока – вътре да бъдат отразени негативни явления, да има отразени разсъждения и виждания относно корупцията в съдебната система, в случая в административното правораздаване и това да бъде много сериозен момент. Това са проблемите в българското правораздаване, а не толкова дори проблемът в какъв срок са свършени, че 4% от делата са свършени в непредвиден в закона, а той е инструктивен срок, както знаем. Това е най-големият проблем.
Ние, от „Атака”, сме казвали и когато от тази трибуна говорим за административното правораздаване, пак ще заявим, че има един проблем, който е проблем над проблемите. Той е най-големият в правосъдната система и докато този проблем не бъде решен, включително в административното правораздаване и в административните съдилища, проблемите изобщо в съдебната система ще продължават да стоят и нашите партньори от Запад ще ни критикуват. Ще отчитаме, че правосъдната система е в апокалиптично състояние. Това е проблемът относно политизацията на съдилищата, на магистратите, в случая на най-висшите магистрати – тези, които стоят начело на съдилищата, на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Един политизиран шеф на шапката на съдилищата, каквато се явява Върховният административен съд, на най-висшия административен съд не може да бъде безпристрастен, не може да бъде обективен, не може да бъде реален. Той не може да не се подчинява на партийните интереси на партията майка, от която произтича и която го е поставила на този пост. Не може да не изпълнява политически поръчки, а започне ли да изпълнява политически поръчки, той ще изпълнява и изпълнява поръчки, свързани със сенчестия бизнес, с престъпните групировки, с тези, които наричаме криминален контингент. Така че въпросът за деполитизацията на съдебната система е стоял в българската система още от комунистическо време. И тогава този въпрос е стоял, стои и сега, в годините на прехода. Както говорим, че сега сме в края на прехода – той стои и в края на прехода.
Докато съдиите и техните шефове не бъдат партийна номенклатура, не бъдат определяни и назначавани по формули, които в това управление са 3:5:8, в следващото управление може би ще бъдат кой знае в каква зависимост от изборните резултати и съотношението в парламента, не можем да разчитаме на безпристрастно, сериозно и независимо правосъдие. Затова от съдилищата се пускат явни престъпници, затова се определят мерки за неотклонение, които са смехотворни. Затова във Върховния административен съд се постановиха и такива смехотворни решения, каквито бяха постановени и с които станахме за резил не само пред България, ами и пред нашите партньори от Запад.
Разбира се, можем да ги цитираме – решения в административните съдилища във връзка с царските имоти, след това последваха решения с на практика заличаване на парк „Странджа”, поради което тук, в тази зала, се чудехме какво да правим. Спомняте си какви салтоморталета осъществихме, за да не става страната докрай за резил.
Във връзка с автомагистрала „Тракия” – е, все пак по обективни обстоятелства спряха тази престъпна концесия, но навремето през административните съдилища, точно през Върховния административен съд, минаваше едно такова дело, което сметна нищожната сделка за нормална, законна – да, там имало други основания, се обясняваше, делото било по еди-кой си текст и съставът не можел да се произнася. Да, обаче всеки състав, всички тук юристи знаят – трябва да се произнесе, когато се касае до нищожност, а то явна нищожност сделката, и да я обяви. Това са основни правила по чл. 26 и следващите от Закона за задълженията и договорите, а пък и по административните закони, които бяха приети в това Народното събрание и които движат тази материя.
Бихме продължили този списък до безкрайност, но тук вече е абсолютна система на висшите магистратски постове да бъдат съдии, да бъдат председатели на съдилища, да бъде главен прокурор хора, които са определено близки с определени партии, с определени политически сили, като че ли и Конституционния съд, и станаха съдилищата резервна скамейка за хората от политическите партии с висше юридическо образование, които в даден момент се отправят към тях, когато са на края на кариерата си и предвид на проблеми или неблагополучия в самата политическа сила, предвид наближаващия край, един залез или безнадеждност на една определена политическа кауза, се трансформират в шефове на висши съдилища, във висши магистрати, в хора от системата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Шопов, нека да разгледаме дейността на Върховния административен съд!
Павел Шопов: Това се отнася до шефа на Върховния административен съд господин Константин Пенчев. Аз съм го заявявал, че в това няма нищо лично, но върха на това, за което говоря, беше неговата авторска статия във в. „24 часа”, която не беше нито юридическа, не беше нито в качеството му на председател на Върховния административен съд, тя беше чисто политическо творение с определена насоченост. Дали е бил прав или крив в политическо отношение е друг въпрос. Много може да се спори, но тук ставаше въпрос за чисто политически виждания, пристрастия, мнения и становища. Така че този доклад от тази гледна точка, съставен под негово ръководство със справки, които той е поръчал, той е обобщил, той е представил и съответно представил във Висшия административен съвет, за мен не може да бъде автентичен. Той не може да бъде обективен. Той не може да бъде реален, защото той от политическа гледна точка – този доклад, оправдава, завоалира и скрива истинските проблеми в административните съдилища.
Не се показват проблемите, не се показват истинските неблагополучия в административните съдилища и това е нормално да е така, защото, пак повтарям, шефът на Върховния административен съд е силно политизирано лице и той изпълнява политиката и задачите от политическата сила, която го е назначила, от която е произлязъл като член на нейното висше ръководство - легнал си е като член на това висше ръководство и на другия ден се е събудил и е станал член на Върховния административен съд.
Затова ние, от „Атака”, сме поискали тази оставка. Оттук нататък „Атака” ще осъществява последователно тази своя позиция за деполитизация на съдебната система.
Обръщаме внимание и не само в този случай по отношение на председателя на Върховния административен съд, а и на всички други висши магистрати, председатели на съдилища и главни прокурори, при всеки случай на проявено от тях пристрастие, а другото е въпрос на тенденция. Тя трябва да бъде трайна – за деполитизация на цялата съдебна система с всичките й нездрави и продължаващи грешни назначения и проявления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Шопов, мога ли да Ви задам един въпрос, макар че е извън правилника?
Вие сте съдия, и аз бях съдия, сега, ако влезете в съдебната зала и гледате едно дело, Вие като безпристрастен съдия ли ще го гледате?
Павел Шопов: Мога ли да отговоря?
Прощавайте, на този въпрос и на Вашата провокация ще кажа, че много пъти съм казвал, че от съдебната система в политиката пътят е прав, той е еднопосочен, обаче обратен път няма. След като човек е бил в тази зала и е бил политик, не може да се върне в съдебната система. Това е въпрос на морал. И когато съм правил някога своя избор, съм решил: излизам от съдебната система, преставам да бъда съдия и ставам политик. Никога повече не мога да се върна там, защото няма да бъда безпристрастен, защото ще бъда обременен и това са основни начала на правно-юридическия морал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
За първа реплика има думата господин Янев.
Яни Янев (НДСВ): Уважаеми господин Шопов, искам да Ви успокоя.
На първо място искам да Ви кажа, че този доклад независимо от Вашите внушения за политическата пристрастност на председателя на Върховния административен съд не е бил на съгласовка на „Врабча”. Вие нямате абсолютно никакъв аргумент по отношение обективността на данните.
Следващото е, че ако си мислите, че с общи обвинения, поради предполагаема политическа пристрастност на председателя на Върховния административен съд можете с общи думи да кажете кои са неблагополучията, защото Вие много говорихте за неблагополучия в административното правораздаване, ами, дайте да ги чуем. Кажете поне едно, аз не чух нито едно от Вас! Затова Ви правя реплика – кажете едно неблагополучие.
Следващото е за това, че един човек в период от живота си е изповядвал едни политически идеи, а след това преминава на длъжност, която изисква деполитизация – ами, да се върнем към целия наш преход. Нима трябва да оспорим сега качествата на всички онези хора, които бяха членове, примерно на политическа партия като БКП и поради смяната на обществото ни, промените в него, трябваше да бъдат деполитизирани, да оспорим, че те не са деполитизирани? Помислете върху тази позиция, иначе в противен случай ние можем да оспорим изобщо резултатите от нашия преход и това, което сме постигнали днес тук, дори възможността Вие лично да споделяте пред нас всички тези съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата за втора реплика на Мая Манолова.
Мая Манолова (КБ): Колега Шопов, това беше едно срамно изказване не на представител на политическа сила, а на юрист, на човек, който е бил част от съдебната система, на човек, към който ние колегиално се обръщаме с думата „колега” и не само в смисъл, че сме народни представители, но и че сме колеги-юристи, свързани със съдебната система.
Подобно изказване, което беше пълно с хули срещу председателя на съда, а и с омаловажаване работата на съдиите от Върховния административен съд, би могъл да си позволи човек, който стои достатъчно далече от съдебната система и не си дава ясна сметка какво се случва там.
Аз слушах Вашето изказване в Правната комисия, което беше още по-емоционално и още по-обидно. Тогава в някаква степен имах някакво обяснение, защото емоциите след митинга, който бяхте устроили пред Съдебната палата, не бяха отминали, а председателят на Върховния административен съд си беше позволил да изрази своята гражданска позиция – позиция, която всеки български гражданин, независимо от това с какво се занимава, би следвало да има. Под въздействието на тези емоции тогава Вие си позволихте да се задържите заплашително с него и, бих казала, доста непристойно. Тогава това го отдадох на емоциите, които проявявате, в резултат от тези събития, но сега след толкова време аз лично се надявах, че в пленарната зала Вие ще преосмислите своята позиция, защото всеки има право да критикува едно или друго нещо в дейността на един магистрат, на един председател на съд, на един цял съд, но да критикува въз основа на данни, на факти и на някаква конкретика.
Да се хвърлят такива голи обвинения, част от които са определено обидни, срещу човек, който поне от данните на доклада, който е представил, безспорно личи, че е професионалист като организатор на този съд, и да се говори по такъв начин за съдиите във Върховния административен съд, 95% от които са честни, уважавани, квалифицирани и достойни юристи, мисля, че е обидно за всеки, който по някакъв начин е свързан с професията юрист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Юристката Мая Манолова направи чисто политическо изказване. Тя беше гръмоотвержец в женски образ когато заяви, че всички българи споделяли схващането и това, което казал председателят Пенчев по отношение на митинга на „Атака” пред Съдебната палата. Това беше много юридическо. Тя ми препоръча в комисията да осъществя едно определено действие, а и тук беше подхвърлено пак – за хапчетата. Само че в нашата държава не се знае кой е луд и кой е нормален. Както е казал поетът Христо Ботев – „На свестните у нас викат луди”, госпожо Манолова. Но да не се връщаме 130 години назад.
Явно Вие, госпожо Манолова, тук сте забравила да бъдете юристката и сте верен член на Вашата партия. Това може би Ви прави партийна чест. Думата ми беше да се направи разлика между политиката и правото. Аз не се правя като Вас на велик юрист, сигурно отдавна не съм, защото когато човек излезе от практиката, губи връзка с нормите и хората, но Вие се изживявате като такава и Ви е много удобно да бъдете между едното и другото и да сугестирате много често колегите си в някои насоки, което не Ви прави чест. Усмихвате се, но Вие разбирате за какво говоря.
Конкретно за това, което искате аз да Ви кажа и от което страда докладът – аз казах, някои неща, казах и казуси. Административното правораздаване както и другото правораздаване има проблем с деполитизацията, от което следват проблеми в конкретни случаи и казуси. Изброих някои казуси, които са печално известни. Това е ужасно! Това е проблемът! Въпросът не е колко дела били свършени и в какъв срок.
Но ако продължим този печален списък, за който Ви казах, ще видите, а и хората знаят, че това е прогнила система, като другата система – на другите съдилища, не административните.
Забравих да спомена казуса за раздадените земи в Камчийските пясъци. Имало е много административни производства във връзка с държавна собственост. „Разровиш ли го, ще мирише”. Това е много страшно и хората го виждат. Този фризиран доклад с цифри отгоре-отгоре не може да прикрие всичките благополучия и да изкара административното правораздаване нормално, ефективно, едва ли не успешно правораздаване, каквато е целта на управляващите, разбираемо по какви причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, остават около 30 секунди до 14,00 ч. Явно ще продължим дискусията по Годишния доклад за дейността на административните съдилища утре.
Ще направя няколко съобщения. Утре ще започнем в 9,00 ч. с гласувания.
Първо, ще гласуваме проект за решение по Годишния доклад на омбудсмана на Република България за 2007 г.
Второ – гласуване на проект за решение за промяна в Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Трето – гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
Четвърто – гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Както повелява правилникът, парламентарният контрол ще започне от 11,00 ч.
Ще съобщя кои министри ще отговарят.
Първо, ще отговаря министър-председателят на Република България Сергей Станишев – на два въпроса и едно питане.
Второ, ще отговаря заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин – на три въпроса.
Трето, министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговаря на два въпроса.
Четвърто, министърът на земеделието и храните Валери Цветанов ще отговаря на един въпрос и две питания.
Пето, министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговаря на един въпрос и две питания.
Струва ми се, че утре времето ни до 14,00 ч. ще бъде запълнено с отговорите на тези министри, но ако имат готовност и ако има време, ще отговарят и министърът на културата Стефан Данаилов, министърът на отбраната Николай Цонев, министърът на вътрешните работи Михаил Миков, министърът на транспорта Петър Мутафчиев, министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев, министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Знаете комисиите, които ще заседават.
Утре започваме с гласуванията в пленарната зала.
Закривам днешното пленарно заседание.


Закрито в 14,01 ч.


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Митхат Метин
Ясен Попвасилев