Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2008-06-25


Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Петър Берон

Секретари: Нина Чилова и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Колеги, разполагате с проекта за програма. Позволете да ви го представя.

„ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за 25-27 юни 2008 г.

1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (вносители: Владимир Кузов – 24.01.2007 г., 6.02.2007 г., 7.02.2007 г. и 23.04.2008 г.; Минчо Христов и Стела Банкова – 8.05.2008 г.; Ангел Найденов и група народни представители – 6.06.2008 г.).
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол – продължение, приет на първо четене на 15.02.2008 г.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (вносители: Владимир Кузов – 5.12.2006 г.; Ремзи Осман – 25.09.2007 г.; Владимир Кузов и Ваню Хърков – 14.11.2007 г.; Митко Димитров – 21.11.2007 г.; Светослав Спасов – 13.05.2008 г.; Йордан Мирчев, Олимпи Кътев и Съби Събев – 14.05.2008 г.; Министерски съвет – 2.06.2008 г.).
4. Проект за Декларация относно резултатите от проведената седмица на социалната политика (вносители: Донка Михайлова и група народни представители – 5.06.2008 г.).
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване (вносители: Министерски съвет – 23.05.2008 г.; Йордан Мирчев и група народни представители – 13.06.2008 г.).
6. Проекти за решения за попълване състава на парламентарни комисии (вносители: Пламен Моллов – 19.06.2008 г.; Яне Янев, Нено Димов и Антонела Понева – 20.03.2008 г.; Павел Шопов – 29.05.2008 г.).
7. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г. (вносител: комисията – 26.03.2008 г.).
8. Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2007 г. и приложенията към него – поверителни, за служебно ползване и некласифицирани (вносител: Министерски съвет – 27.05.2008 г.).
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, приет на първо четене на 22.05.2008 г.
10. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията (вносител: Министерски съвет – 26.05.2008 г.).
11. Парламентарен контрол.”
Моля, гласувайте този проект за работата на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 169 народни представители: за 158, против 7, въздържали се 4.
Програмата е приета.
Следват предложения по ал. 3.
Предложение на народния представител Владимир Кузов за изменение в Закона за енергетиката.
Господин Кузов, заповядайте.
Владимир Кузов (независим): Уважаеми колеги, както стана традиция, няколко пъти подред в сряда предлагам нещо, което виждам, че се възприема и от някои от държавните органи. Щеше ми се господин Аталай да е тук, ако може по някакъв начин да бъде уведомен и е в сградата, да дойде, ако обича.
Прочитам за яснота: „Държавите членки гарантират, че сметките се изготвят от енергоразпределителните предприятия, операторите на разпределителната мрежа и дружества за търговия с енергия на дребно въз основа на реално енергийното потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин. Със сметките се осигурява необходимата информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание на текущите енергийни разходи. Сметките въз основа на действителното потребление следва да бъдат изготвяни толкова често, че да позволяват на потребителите да контролират консумираната си енергия”.
Уважаеми колеги, преди година съм предложил изменение в Закона за енергетиката, с което да се постави точно този проблем, който в официалния вестник на Европейския съюз и директивата се изисква от държавите членки. Ако ние не сме държава член, тогава тази директива не би следвало да бъде приложена. Затова гласуването на точката за включването в дневния ред по-скоро е да разберем дали ние сме държава – член на Европейския съюз, или не сме такава.
На питането ми, което беше гласувано единодушно в Комисията по енергетиката, тук има много членове на тази комисия и те знаят, че преди година попитах госпожа Меглена Кунева, която е еврокомисар по защита на потребителите, едва вчера тя отговори, че това, което искам аз, е основателно – че не могат да бъдат изготвяни сметки по прогнозни резултати.
Затова, уважаеми колеги, моля тази точка да бъде приета в дневния ред, във връзка с всичко, което се каза досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 143 народни представители: за 31, против 32, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Господин Кузов, заповядайте за процедура за прегласуване.
Владимир Кузов (независим): Интересно е гласуването, въпреки че предизвика в мен някакви смесени чувства, тъй като госпожа Кунева...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Да не забравите процедурното си предложение, господин Кузов.
Владимир Кузов: Господин председател, моля Ви не бъдете ментор, аз мога да говоря все още сам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Да, но да не забравите да направите предложението си.
Владимир Кузов: Придържам се към процедурата, което е видно от това, което казвам като твърдение.
Така че тук се учудвам на Национално движение Симеон Втори, които застават срещу своя еврокомисар госпожа Кунева.
Господин Яни Янев, вразумете вашите колеги. Госпожа Кунева каза, че трябва да намерим начин да прекратим тримесечния отчет – нещо, което категорично противоречи на българския Закон за защита на потребителя, а и на евродирективата. Няма да ви я чета, защото на всички ви е ясно, тя се отнася естествено за държави, които са членки на Европейския съюз. Ако България не е член на Европейския съюз, безспорно не би трябвало да се съобразим с тази директива.
Затова, колеги, помислете. Повтарям, гласуването е за тези, които смятат, че България е член на Европейския съюз и трябва да бъдат защитени потребителите на електрическа енергия.
Нека отново прегласуваме с подходящото мнозинство тази точка да бъде включена в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 141 народни представители: за 31, против 30, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Евгения Живкова и група народни представители за включване в дневния ред на проект за Декларация на Народното събрание за децата на България.
Този проект за декларация е разпределен на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Нека да изчакаме комисията да подготви своето предложение и да включим декларацията в програмата на Народното събрание в зависимост от постъпването на становището на комисията.
Следващото предложение е от народния представител Минчо Христов за включване на решение за АЕЦ “Козлодуй”.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, за пореден път предлагам като точка в дневния ред да влезе проект за решение за спасяване на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Вчера при президента имаше Консултативен съвет, където бяха разисквани основните проблеми в енергетиката, свързани с България. Там беше заявено от самия президент и от министъра на икономиката и енергетиката, че режим на тока не се очаква.
Аз ви казвам, колеги, като член на Комисията по енергетиката, че в началото на годината имаше доклад на Националната електрическа компания, в който ясно се заявяваше, че режим на тока може да има именно поради закриването на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Ще направя специално питане да видя кой лъже – Националната електрическа компания или нашите политици.
Искам да ви кажа и друго: предстои повишаването на цената на електроенергията с близо 13%. Казах, че до голяма степен това повишаване се дължи именно на предсрочното закриване на въпросните блокове.
Обръщам се към вас, колеги, да постъпите разумно и отговорно, като български политици и да подкрепите това разумно предложение. Нека не правим така, както правите обикновено – огромната част да гласува въздържали се! Срамно е Европейският парламент, колеги, преди близо година да не му достигнат само четири гласа за спасяването на „Козлодуй”, а в българския парламент да не достигат около двеста гласа! Помислете и се надявам да гласувате разумно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 144 народни представители: за 37, против 26, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, преди малко от 240 народни представители 37 души подкрепиха спасяването на ІІІ и ІV блок. Това е срамно, колеги!
Преди около три месеца присъствах на форум, посветен на спасяването на „Козлодуй”, където присъстваше вашият премиер. Там той заяви, че българското правителство прави всичко възможно за спасяването на тези реактори. Само преди няколко седмици вашият министър господин Димитров заяви, че българското правителство прави всичко възможно да договори допълнителни субсидии за закриването на ІІІ и ІV блок. Както сами разбирате, или спасяваме блоковете, или ги закриваме. Двете твърдения – на вашия премиер и на вашия министър на енергетиката взаимно се изключват. Разберете се, колеги!
И ви призовавам като парламент: в случая помагаме на вашето правителство. Подкрепете идеята, подкрепете вашето правителство, защото с новите цени на електроенергията, които са главно заради закриването на ІІІ и ІV блок, не знам дали това правителство ще изкара своя мандат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново.
Гласували 137 народни представители: за 36, против 18, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Стела Банкова за включване на Законопроект по потребителския кредит.
Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, за пореден път ви предлагам в дневния ред да влезе един изключително важен законопроект, който внесохме с Минчо Христов още през 2007 г. Предлагам получателите на потребителски кредит да могат предсрочно да изплащат този кредит, без да плащат наказателни глоби.
Напомням ви, че вашият еврокомисар преди няколко месеца, с огромно закъснение, подкрепи нашето предложение и каза, че е необходимо да се отмени тази лихва.
Колеги, преди броени дни влезе в сила и новата евродиректива, която предвижда да отпадне тази наказателна такса. Повтарям, за да ви призова да подкрепите това предложение – влезе в сила новата евродиректива, която повелява да се отмени тази такса. Целта ми е да защитим интересите на вложителите, които искат предсрочно да върнат своите кредити заради драстично увеличените напоследък лихви.
Уважаеми колеги, това засяга стотици хиляди български семейства! Нека да помогнем на тези хора!
Бих искала да подчертая, че по този начин банката трябва да стимулира този, който предсрочно върне своя дълг, а не да го наказва! Това е смисълът на предложението, което поставям на вашето внимание.
Спомняте си добре, че това го предложихме преди две години, вече казах, когато се разглеждаше Законът за потребителския кредит. Още тогава ви предупредихме за безобразията, които могат да последват при приемането на този закон. Само за миналата година банките са спечелили близо 1 млрд. лв. чиста печалба.
Призовавам ви: да въведем конкуренцията между банките и нека по този начин да защитим интересите на гражданите, а не на банковото съсловие.
Призовавам колегите да се съобразят с Европейската директива и да допуснат това предложение за дебат в залата. Ако тогава вие не го приемете, моля от трибуната на парламента да мотивирате своя отказ! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 144 народни представители: за 33, против 37, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Веселин Методиев за включване на проект на решение по правилника на парламента.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението е в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се появи нова постоянна комисия. Тази постоянна комисия следва да се занимава с въпросите по работата на изпълнителната власт и европейските фондове. Това предложение е свързано както с отчетността и контрола по тема, която е деликатна днес за България, най-меко казано, така също и поради структурната промяна в правителството, която направихте преди кратко време. Наличието на специален вицепремиер, който се занимава с европейските фондове, означава в парламента да има своя огледален образ, така както има Комисия по образование и Министерство на образованието, така както има Министерство на здравеопазването и съответно комисия, и пр. Редно е след като в структурата на правителството има специален заместник министър-председател за работа с европейските фондове, да има постоянна комисия в Народното събрание, която да контролира и по този начин да подпомага неговата дейност. Това не е само институционален недостатък, това е политически въпрос, тъй като България в момента е упреквана най-много за неумението си да харчи европейските пари.
Така че, уважаеми колеги от мнозинството, призовавам ви да подкрепите това предложение, тъй като то е полезно в момента за страната изключително много и отговаря на структурата на двете власти – изпълнителна и законодателна.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 138 народни представители: за 57, против 23, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Нено Димов за включване в дневния ред на Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението.
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Ще ви помоля за малко внимание, защото тук става въпрос за един закон, който всички политически партии в някакви моменти са внасяли и предложенията винаги идват от управляващите и никога като че ли не достигат до пленарната зала.
От известно време всички в държавата говорят, че има тежка криза на политическата система, а причина за тази криза е липсата на доверие – липсата на доверие между тези, които управляват, и тези, които са управлявани. За да започнем лечението на този проблем, а той безспорно е много важен, трябва да изпълним поне три условия и те трябва да започнат именно от тази зала. Първото е ние да демонстрираме доверие към гласоподавателите. Второто е да споделяме с тях отговорности. И третото е да отстъпим доброволно определени права. Законопроектът, който предлагам да влезе като точка от дневния ред, е именно в тази посока. Ние не можем да казваме, че гражданите са достатъчно интелигентни, когато гласуват за нас, и да казваме, че нямат достатъчно ум, когато трябва сами да решават какво е добро за тях или не е.
Именно поради тази причина ви предлагам днес да влезе като точка в дневния ред, а след това ще предложа, ако се приеме, коя точка да бъде Законопроектът за прякото участие на гражданите във властта.
Искам да ви кажа, че той е минал в три комисии: Комисията по местно самоуправление и регионална политика, Комисията по правни въпроси и Комисията по гражданското общество и медии практически без възражения. Във всички тези комисии е имало само един, който е бил „против”.
Това означава, че очевидно има широк консенсус по приемането на този законопроект и дори няма да отнеме толкова много време на Народното събрание, а ще е много ключова крачка към възстановяването на доверие между управляващи и управлявани, между политическата класа и гражданите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Става дума за Законопроект № 854-01-12 от 7 февруари 2008 г., внесен от народния представител Нено Димов.
Този законопроект се подлага на гласуване като предложение за включване в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 57, против 14, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Господин Димов, заповядайте за предложение за прегласуване.
Нено Димов (ДСБ): Много странно! Това всъщност може би показва лицемерието на всички в тази зала, които гласуват „против” и „въздържали се”. Този законопроект е внесен от народния представител Янаки Стоилов и мисля, че е подкрепен от 30 народни представители от Коалиция за България, които вероятно сега гласуват „против” или се въздържат. В предишното Народно събрание подобен законопроект беше внесен от НДСВ и ДПС, които в момента гласуват по същия начин.
Уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, всъщност вие искате ли да започне да се решава този проблем, за който така активно говорите, а всъщност въобще не се интересувате от него? С гласуването тук може да си проличи лицемерно ли е вашето отношение към проблема или е искрено и най-вече за онези народни представители, които с подписа си са вкарали този законопроект сега, и онези народни представители от НДСВ и ДПС, които са го вкарали в миналото Народно събрание.
Моля, господин председателю, да подложите на прегласуване това предложение и тези, които са се подписали, поне да имат волята да защитят подписите си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Аз се извинявам на колегите народни представители. Това, което съобщих, не е съвсем точно - законопроектът, който цитирах, е законопроектът, внесен от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Предложението за включване в дневния ред за заседанието е на господин Нено Димов.
Моля, гласувайте отново това предложение.
Гласували 134 народни представители: за 69, против 13, въздържали се 52.
Предложението се приема. (Ръкопляскания в ДСБ.)
Има ли предложение за място в дневния ред?
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Да, господин председателю, предлагам Ви да бъде точка първа от програмата на утрешното заседание, веднага след гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предложението е този законопроект да бъде т. 1 на утрешното пленарно заседание. Така че, ако се приеме това предложение, то ще бъде включено като точка към края на програмата, но с разбирането, че ще започнем с този законопроект утре сутрин.
Има обаче обратно процедурно предложение от господин Четин Казак.
Имате думата, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя различно, обратно на направеното предложение от господин Нено Димов. Ние преди малко гласувахме седмичната програма. Както виждате, в нея има много важни точки, като започнем със законопроекти за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, минем към законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата и стигнем до един законопроект, който е много важен и за съжаление се отлага вече не знам за коя поред седмица, а именно Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно преследване.
Затова предлагам предложената точка, която беше приета в дневния ред, да бъде т. 11. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Следователно предложението, което ще се гласува, колеги, е посоченият законопроект да бъде т. 1 на утрешното заседание. Имайте предвид и обратното предложение на господин Казак тя да остане последна точка от програмата.
Моля, гласувайте предложението на господин Димов за първа точка на утрешното пленарно заседание.
Гласували 146 народни представители: за 61, против 22, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Господин Димов, заповядайте за предложение за прегласуване.
Нено Димов (ДСБ): Аз предлагам прегласуване със следните мотиви. Неслучайно господин Стоилов и група народни представители са предложили този законопроект и аз го внасям сега като точка. Защото, за да възстановяваме доверието, господин Казак, и ако искате гражданите да могат да приемат с по-голямо доверие промените в Закона за МВР и Закона за движение по пътищата, които ще направим, нека да извървим първата крачка към тях и да им покажем, че ние искаме наистина да управляваме заедно държавата, а след като покажем тази добра воля, те далече по-добре ще приемат законопроектите, които ще приемем след това. Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте предложението на господин Нено Димов.
Гласували 162 народни представители: за 62, против 23, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Колеги, да уточним, че точката за Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението остава в програмата като точка последна преди парламентарния контрол.
Има предложение от народния представител Атанас Атанасов за временна анкетна комисия.
Моля, гласувайте това предложение за включване в програмата на работа на Народното събрание.
Гласували 115 народни представители: за 41, против 54, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Атанасов.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, моля да прегласуваме направеното предложение. Става въпрос в дневния ред да се включи точка от програмата за тази седмица на Народното събрание – създаване на анкетна комисия от парламента, която да провери за чия сметка преди Коледа миналата година пътуваха до Монако трима министри, един заместник-министър и един председател на държавна агенция. Същата тази точка я предлагам от няколко месеца наред. Става въпрос за една далавера с един държавен военен имот, който безвъзмездно през общината в Долна Митрополия се е превърнал в мотописта и хората, участвали в цялата тази схема по прехвърлянето на този държавен имот за сметка на парите от излишъка миналата година, от които 4 милиона отидоха във Федерацията по мотокрос, отидоха на разходка до Монако.
Това е недопустимо – висши държавни служители, министри, да пътуват за частен интерес, където и да било. Защото това най-малкото е конфликт на интереси, да не говорим, че става въпрос за корупция. Недопустимо е народното представителство да не се интересува от този проблем.
Така че, моля ви, подкрепете това да стане точка от дневния ред, за да може в хода на разискванията при създаването на анкетната комисия да се изяснят и други детайли, имащи отношение към този случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 152 народни представители: за 56, против 79, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Павел Шопов за Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове.
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Колеги, сега е последният момент, за да решим един дългогодишен въпроса – въпроса с жилищноспестовните влогове, който има 20-годишна давност.
Сега е последният момент, защото бюджетът е в крайна фаза на формиране в Министерството на финансите, съответно в Министерския съвет. По Закона за изготвяне на държавния бюджет, нормално и естествено е бюджетът вече да бъде почти готов. На Председателския съвет преди малко стана въпрос за това, че бюджетът е в последна фаза.
Ако сега не вкараме този законопроект, който е компилираният законопроект от внесени на първо четене законопроекти от различни политически сили, в това Народно събрание няма да бъде решен въпросът на 300-400 хиляди български граждани, които, както ви е известно, на приемни и по всякакъв начин поставят пред вас този свой много важен въпрос.
Във въпроса няма нищо политическо. Той е абсолютно годен и представлява един хубав законопроект, който няма да предизвика кой знае какви противоречия и дебати. Той ще мине много бързо на първо четене, но трябва да мине. Така е всичко технологически, за да може, когато гласуваме държавния бюджет, да се предвидят и гласуват необходимите суми.
Затова ви моля да внесем законопроекта на второ четене още тази седмица и той да се превърне в акт, което ще реши въпроса, пак повтарям, на стотици хиляди български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 102 народни представители: за 16, против 37, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Господин Шопов, заповядайте за предложение за прегласуване.
Павел Шопов (КА): Този резултат буди истинско недоумение, защото, както казах, тук няма нищо политическо. Явно мнозинството действа съвсем първосигнално и при предложения, направени от „Атака”, гласува „против”, без да мисли. Явно! Това е абсолютно рефлексът на кучето на Павлов.
Понеже законопроектът е много необходим, БСП също са вносители, дори мисля, че е по-добре оттук нататък от БСП да правят предложението за внасяне на второ четене. По това ще проличи имат ли политическа воля да се реши проблемът на стотици хиляди български граждани или са внесли своя законопроект, който е един от двата законопроекта, на базата на които е изработено предложението за второ четене, чисто пропагандно, без да искат и да имат намерение техният законопроект да се превърне в закон, решаващ въпроса на българските граждани.
Затова ви приканвам към гласуване втори път. Ако законопроектът и тази седмица не влезе, Четиридесетото Народно събрание, не му остава време, няма да реши този проблем. А мнозинството може би точно това цели – да отхвърли необходимостта да се заделят пари от държавния бюджет на следващото Народно събрание. Така все повече и повече се отлага проблемът, той се задълбочава от събрание в събрание с явната перспектива никой от мнозинствата да не го реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 97 народни представители: за 17, против 18, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Последното предложение е на господин Павел Шопов – проект за решение за промяна в състава на Комисията по външна политика, ще бъде разгледано по точката от нашата програма, която предвижда и други промени. Господин Шопов оттегля предложението си по реда на ал. 3.
Преди да преминем към т. 1 от нашата програма, има думата за изявление от името на парламентарна група господин Николай Свинаров.
Заповядайте, господин Свинаров.
Николай Свинаров (БНД): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Българска нова демокрация

В рамките на вчерашния ден се състоя заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност на тема: „Последиците за сигурността на страната от участието в големи енергийни проекти”. Всички български граждани станахме свидетели на поредната демонстрация на активност от страна на президента Георги Първанов и управляващите по въпроси от общонационално значение. Отново обаче тя имаше характер по-скоро на пиар-инициатива, отколкото на сериозно намерение за формулиране на управленски приоритети, конкретни политически предложения и насоки за развитие в разглежданата сфера.
Подобна показна активност е най-малкото закъсняла на фона на сключените с Русия още през м. януари т.г. споразумения и договори по мащабни енергийни проекти. Нека припомним, че тогава Парламентарната група на Българска нова демокрация направи искане, което бе отхвърлено от мнозинството, за изслушване на министър-председателя Сергей Станишев относно мандата на българското правителство за преговорите при посещението на президента на Руската Федерация Владимир Путин. Мотивите за нашето искане бяха, че когато се подписват дългосрочни договори, които обвързват страната ни и които ще оказват влияние върху българските данъкоплатци за години напред, е нормално народните представители и цялото общество да бъдат запознати със съдържанието на преговорите, позитивите и негативите за България, както и поетите от нея ангажименти.
Вчерашното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност потвърди, че продължава досегашната политика на вземане на решения на тъмно и поставяне на гражданите в условия на пълна неяснота по параметрите на участието на страната ни в големите енергийни проекти. Като цяло тази неяснота се пренася и по отношение на официалната управленска позиция за бъдещето на енергетиката у нас.
Ние, представителите на Българска нова демокрация, смятаме, че енергийната политика на една държава е неразделна част от нейната обща политика по гарантиране на националната й сигурност. Във връзка с това нееднократно сме заявявали, че е необходимо създаването на макрорамка за развитието на българската енергетика в средносрочен и дългосрочен план под формата на енергийна стратегия на страната ни, в която да залегнат националните приоритети, всички поети ангажименти и възможностите за спазването им и стратегическите цели на енергийния сектор у нас.
В момента управляващите използват като оправдание за забавянето в тази насока факта, че се очаква Европейският съюз да изготви общоевропейска енергийна стратегия и впоследствие България да съобрази своята с нея. Липсата на наша собствена национална енергийна стратегия обаче явно не пречи да се прилага лошата практика на сегашното правителство за сключване на договори от стратегическо значение. От тази гледна точка българският парламент ще бъде поставен в абсурдната позиция да ратифицира стратегически споразумения при липсата на национална енергийна стратегия. Подобна ситуация не бива да се допуска нито от народните представители, нито от обществото ни като цяло.
Тук е мястото да се спомене, че поради изключителната сложност на материята и необходимостта от съобразяване с разнообразните интереси на 27-те държави членки, подготвянето на енергийна стратегия на Европейския съюз най-вероятно ще се забави доста във времето.
В допълнение трябва да се каже, че е възможно в близко бъдеще да няма подобна общоевропейска енергийна доктрина, защото Съюзът вече е разписал и публикувал основни програми и стратегически насоки в тази сфера. Това обаче не отменя необходимостта България да разработи собствена енергийна стратегия и да я защитава пред партньорите от Европейския съюз. Само при наличието на такава ние можем да участваме равностойно, активно и ефективно в дебата по създаването на стратегията на обединена Европа.
Във връзка с всичко изброено дотук ние, депутатите от Българска нова демокрация, настояваме до края на лятната сесия на парламента да бъде изготвен и внесен проект за национална стратегия за енергетиката на България.
Ние настояваме управляващите да ни дадат навременен отговор на следните въпроси: какви са параметрите, ангажиментите и ползите за България по сключените до момента енергийни споразумения с Русия? Как се гарантира опазването на околната среда в България и евентуалното осъществяване на тези свръх амбициозни енергийни проекти? С какви енергийни ресурси разполага страната ни и как най-ефективно могат да бъдат използвани те? Как ще бъде решен проблемът с изключително високата енергоемкост и енергийна неефективност на българската икономика? По какъв начин ще бъде гарантирана диверсификацията на източниците на енергия и развиване на алтернативните форми на добив на енергия с цел защита от изпадане във външна енергийна зависимост и отстояване на българските национални интереси? Какви са плановете за разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници с оглед на достигане на европейските екологични критерии и подобряване на качеството на живот на българите?
Ако настоящото правителство откаже да даде отговор на тези въпроси, както и да разработи цялостна енергийна стратегия, ще потвърди подозренията, че действията му се ръководят не от приоритетите на България, а от чужди държавни или корпоративни интереси. При това положение управляващите трябва да поемат политическа отговорност пред българските граждани и да кажат чии точно са тези интереси.”
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от БНД.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма желаещи от други парламентарни групи да вземат думата.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 18 до 24 юни т.г.:
Проект за Решение относно разсекретяването и осигуряване на достъп до доклад, свързан с одит на КейПиЕмДжи за Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Вносители - Елиана Масева и Атанас Атанасов. Разпределен е на Комисията за борба с корупцията.
Проекти за решение за попълване състава на парламентарни комисии. Вносител - Пламен Моллов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносители - Юнал Тасим и група народни представители. Водеща е на Комисията по земеделието и горите.
Проект на Декларация на Народното събрание на Република България за децата на България. Вносители - Евгения Живкова и група народни представители. Водеща е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. Вносител - Министерският съвет. Водеща е на Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за ратифициране на Протокол за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Още едно съобщение:
На 24 юни т.г. в Българската народна банка са постъпили публикациите „Парична статистика – май 2008 г.” и „Брутен външен дълг на България – април 2008 г.”. Материалите са в библиотеката на парламента.
Преминаваме към първа точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Да, господин Пирински, типичен, истински процедурен въпрос.
Пред мен е докладът за първо гласуване във връзка с шест законопроекта, внесени от различни народни представители от различни групи. Докладът е доклад, има мотиви, накрая има подпис – председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Подписаният е Минчо Спасов със запетайка, тоест явно подписалият този доклад не е той. Като подписът е такъв, че графично изглежда, че не е подпис, подписан на български. Сега въпросът е кой е подписал доклада? Има някакви букви, които са може би на латиница, но явно не е български подписът. За мен трябва да се изясни все пак кой е подписал този доклад, защото председателят на комисията е Минчо Спасов. Касае се не до коя да е комисия, а по вътрешна сигурност и обществен ред.
Така че преди да се чете докладът и да се даде ход за неговото четене, аз Ви моля да изясните този въпрос – кой е подписал доклада. Защото за мен по този начин, както е представен докладът за първо гласуване, няма годен доклад на комисията, докато не си изясним кое е това лице, което всъщност е подписало председателя на комисията Минчо Спасов със запетайка. И защо Минчо Спасов, който води комисията, бях на това заседание, колегите, които са тук знаят, че той води заседанието, не е подписвал доклада, подписвал го е някой друг. Това са важни неща. Може да има някакво формално значение. Но ние сме Народно събрание и трябва да сме длъжни да си го изясним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Шопов отново бърка – въпросът, който поставяте, не е процедурен, тъй като докладите на комисиите се представят на вниманието на народните представители в пленарна зала така, както са оформени от съответната комисия. Те не се одобряват от председателя на парламента за внасяне за разглеждане, а се представят пряко в пленарната зала.
Павел Шопов (КА, от място): Това си е точно процедурен въпрос – няма доклад на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Докладът се внася – може би на всички е ясно, освен на направилия предложението – от комисиите, които са водещи.
Павел Шопов (КА, от място): Този доклад не е подписан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Очевидно е, че когато се представя докладът, представящият доклада от съответната комисия навярно ще изясни и въпроси, възникнали при преминаването към разглеждането на дадената точка. Нека да сме наясно, че докладът е представен така, както е оформен от съответната водеща комисия. В началото на разглеждането на точката е поставен въпрос, който не е процедурен, а е свързан с доклада. При представянето на доклада очевидно ще бъде засегнат и този въпрос.
Заповядайте за процедура, господин Атанасов.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моята процедура е следната. Аз предлагам, независимо от това, че Народното събрание днес гласува програмата и че първа точка в тази програма е законопроекти за изменение на Закона за Министерство на вътрешните работи, да отложим разглеждането, да се върне законопроектът в Правната комисия. Защото аз днес бях изненадан от това, което виждам. Аз не съм член на Правната комисия, член съм на Вътрешната комисия. Тези законопроекти бяха гледани във Вътрешната комисия, бяха обсъждани много подробно, имаше много бурни дебати по някои от текстовете. Така или иначе някои от тях бяха приети, а други не. Но тези законопроекти не са гледани в Правната комисия. Не може толкова важна материя, която засяга разследването на наказателните дела в досъдебното производство, начина, по който се осъществява то, предлага се тук кардинална промяна в органите, които да осъществяват разследването и този въпрос, да не е гледан в Правната комисия. Това е недопустимо.
Независимо от това, че като водеща е определена Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, задължително този законопроект трябваше да бъде гледан в Правната комисия, за да може да се чуе по-широк кръг от експертни мнения. В Правната комисия са колеги икономисти с експертен опит. И би следвало тези парливи въпроси за досъдебното производство и механизмите, по които да се извършва то, да се разгледат от Правната комисия. Така че смятам, че това е един изключително съществен проблем и моля да подложите на гласуване това мое предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Процедурно предложение за отлагане на разглеждането на т. 1 от програмата.
Има обратно предложение.
Заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Разбира се, очаква се от страна на опозицията в днешния ден, в който ще се разглежда предложението за промени в Закона за МВР, да има доста обструкции и опити за некоректно вкарване на този дебат в една измислена посока.
Просто искам да напомня на господин Атанасов, а заедно с него и на всички народни представители, че и в момента преходният режим дава възможност за разследване да се извършва от лица с неюридическо образование, назначени със заповед на министъра на вътрешните работи. Така че тази постановка не е нова, не е нещо различно от това, което се случва в момента в практиката. Така че не налага да се отлага разглеждането на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Преминаваме към гласуване на процедурното предложение на господин Атанасов.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 49, против 62, въздържали се 11.
Предложението на господин Атанасов не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Атанасов.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, проблемът е изключително съществен. Не става въпрос за никакви обструкции. Разбира се, че тези законопроекти са на дневен ред и трябва да бъдат разгледани от Народното събрание. Аз съм сигурен, че ще има много солидна дискусия в пленарната зала. Но обръщам внимание и искам да кажа, че няма нещо некоректно, което каза Мая Манолова. Аз не поставям въпроса за това дали хората, лица с юридическо или без юридическо образование трябва да разследват. Променя се изцяло философията на досъдебното производство. Действащият досега режим беше, че в Министерство на вътрешните работи разследването да може да се извършва само от дознатели. Сега се предвижда всички служители на Министерство на вътрешните работи да имат такива правомощия, определени със заповед на министъра на вътрешните работи. Нали разбирате, че обръщаме изцяло концепцията. И това би следвало да бъде обсъдено задълбочено в комисиите. Не може, извинявайте за израза, тънко да мине този законопроект през Вътрешната комисия и с това да решим, че дискусията се е изчерпала.
Да не говорим за това, че обещахте и не си изпълнихте обещанието да подложите на широка обществена дискусия проблемите на Министерството на вътрешните работи. Това, както и да е, не е законово задължение, не го изпълнихте. Но поне през Правната комисия трябваше да мине този законопроект и тези законопроекти. Разбира се, основният законопроект е големият, който е внесен от управляващите. Има много съществени въпроси извън разследването – начинът, по който ще се осъществява оперативно-техническия контрол, предлага се нова структура на Министерството на вътрешните работи, нов механизъм за управление. И това без да се чуе думата на експертите в Правната комисия.
Така че, моля Ви, господин председател, поставете на прегласуване моето предложение. И много моля колегите да подходим сериозно към въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 121 народни представители: за 46, против 62, въздържали се 13.
Отново не се приема предложението.
Уважаеми колеги, в Народното събрание са ученици от частно бизнес училище „Евростандарт” - София и от училище „Генерал Фатих” – гр. Баиндир, Република Турция. Учениците участват в съвместен международен проект по Програма „Сократ” на тема „Аз и ти – просто ние”. Програмата на визитата в Народното събрание включва наблюдение на пленарното заседание от балкона и кратка среща с председателя на Комисията по образованието и науката господин Местан.
Добре дошли! (Ръкопляскания.)
И така, уважаеми колеги, преминаваме към представяне на доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Давам думата на господин Българинов.
ДОКЛАДЧИК Борислав Българинов: Искам да направя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на вътрешните работи, и госпожа Николета Кузманова – съветник на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма възражения срещу направеното процедурно предложение.
Моля да поканите госпожа Янкулова и госпожа Кузманова в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК Борислав Българинов: Ще започна с уточнението, че докладът е подписан от един от заместник-председателите – Касим Дал.

„ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
за първо гласуване относно:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи № 854-01-66, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 06.06.2008 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи № 754-01-10, внесен от народния представител Владимир Кузов на 24.01.2007 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи № 754-01-20, внесен от народния представител Владимир Кузов на 06.02.2007 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи № 754-01-22, внесен от народния представител Владимир Кузов на 07.02.2007 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи № 854-01-40, внесен от народния представител Владимир Кузов на 23.04.2008 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи № 854-01-43, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова на 08.05.2008 г.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на редовно заседание, проведено на 18.06.2008 г., обсъди посочените по-горе законопроекти.
На заседанието присъстваха: господин Михаил Миков – министър на вътрешните работи, госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на вътрешните работи, и госпожа Николета Кузманова – съветник в Министерството на вътрешните работи.
Първият законопроект бе представен от народния представител господин Ангел Найденов, който от името на вносителите определи промените като сериозни, насочени към възстановяване на доверието на гражданите към търсените от всички резултати в дейността на МВР за противодействие на корупцията и престъпността и като стъпка към възстановяване на мотивацията на служителите в МВР. С проекта се намаляват управленските нива, постига се по-висока ефективност в ръководството на МВР и се разграничават ясно функциите на дирекциите в министерството, а дирекциите „ДОТИ” и „ДОИ” се обединяват в самостоятелна агенция в рамките на МВР със самостоятелен бюджет, който ще е част от бюджета на вътрешното министерство. По този начин ще се контролират прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, което налага приемането на съответни изменения и в Закона за специалните разузнавателни средства.
Законопроектът внася промени, които ще позволят намаляване на натоварването на действащите дознатели и същевременно въвеждането на допълнителни възможности чрез фигурата на разследващия полицай, с което ще се подобрят резултатите от досъдебното производство.
Народният представител Владимир Кузов представи внесените от него четири законопроекта, като посочи, че с промяната, засягаща разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 2, ще се избегне субективизмът при прилагането на тази норма и достигналите пенсионна възраст служители няма да се освобождават веднага след придобиване право на пенсия от органа по назначаване.
С предлаганата нова ал. 3 на чл. 186 от закона се цели да се облекчи и ускори процедурата по назначаването на държавните служители от категория „Д” и „Е” и на лицата, работещи по трудово правоотношение.
С предлаганите промени на чл. 191 се предвижда ускоряване на процедурата по назначаването на държавен служител без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната категория при служебна необходимост с негово съгласие, както и при преназначаване на по-ниска длъжност по желание на служителя.
Уреждане на статуса на служителите в МВР, изпращани на мироопазващи мисии в чужбина, се цели с отмяната на т. 7 от разпоредбата на чл. 212, ал. 1, която предвижда ползване на неплатен отпуск за времето на участие в международни мисии или в международни организации.
Народният представител Минчо Христов представи внесения от него и народния представител госпожа Стела Банкова законопроект, който предвижда всички служебни автомобили на МВР задължително да се оборудват с технически средства за аудио- и видеонаблюдение, осигуряващи добра видимост пред автомобила, което ще допринесе за намаляване на корупционните практики.
По законопроектите изразиха становище министърът на вътрешните работи господин Михаил Миков и заместник-министърът госпожа Соня Янкулова, които изцяло подкрепиха внесения законопроект от господин Ангел Найденов и група народни представители. Беше подчертано, че с промените се цели оптимизиране на структурата на МВР и подобряване на капацитета за разследване. Те не подкрепиха останалите законопроекти, като поясниха, че в законопроекта, внесен от господин Ангел Найденов и група народни представители, идеята за промени в чл. 191 е регламентирана много по-подробно, а относно промяната в чл. 212 възразиха, че ако бъде приета, уволнението на служител при достигане на възраст и право на пенсия ще стане невъзможно. Изтъкнаха, че разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 7 визира различни хипотези и че само с нейната отмяна не би могло да се уреди статусът на служителите, участващи в мисии.
По отношение оборудването с технически средства за аудио- и видеонаблюдение на всички служебни автомобили в системата на МВР представителите на МВР подчертаха, че нововъведението би било мислимо, ако в бюджета на министерството се предвидят необходимите средства и техническо обезпечаване.
В проведената по законопроектите дискусия взе участие народният представител господин Атанас Атанасов, който изрази мнение, че промените, които внася законопроектът, са многобройни и съществени и съгласно Закона за нормативните актове би трябвало да се внесе проект за нов Закон за МВР. По отношение на структурата той посочи, че се прави опит да се премахнат дублиращи звена, като същевременно се създава възможност с правилника за прилагане на закона да се създават нови администрации. Според него със създаването на новата Агенция за оперативни технически операции напълно се централизира системата на техническото обезпечаване.
Народният представител господин Николай Свинаров направи възражение по предложението за въвеждане на фигурата „разследващ полицай” в Дирекция „Досъдебно разследване”, която изцяло променя схемата на предварителното производство по новия Наказателнопроцесуален кодекс. Изрази също съмнение, че това няма как да подобри системата, а ще я влоши, което ще доведе до повече върнати дела за доразследване и повече несвършена работа в системата. Той подчерта, че много от въпросите трябва да намерят уредба в закона, а не, както е предвидено, в правилника за прилагането му.
В този смисъл се изказа и народният представител Борислав Българинов, като подчерта, че е много опасно да се възлага разследване, което следва да приключва в много кратък срок, със заповед на министъра на вътрешните работи и по този начин ще се наруши един от основните принципи, залегнал в новия Наказателнопроцесуален кодекс, а със законопроекта не се внасят изменения нито в НПК, нито в Закона за специалните разузнавателни средства.
Темата за „разследващия полицай” бе засегната и от народния представител Борислав Ралчев, който решително възрази срещу възможността оперативният работник да се легитимира в един следващ момент и като дознател. Той изтъкна, че не може да има оперативно-издирвателна дейност, която да съвпада с дейността на разследващия орган, с което се нарушава основен принцип в Конституцията и НПК, свързан с нашето наказателно законодателство и досъдебната фаза.
По законопроекта с вносители господин Ангел Найденов и група народни представители изразиха становище и народните представители господин Младен Червеняков и господин Яни Янев, които очертаха забелязаното от тях несъответствие във функциите и дейностите на някои от новосъздаваните структури, недостатъчната регламентация на правомощията на Дирекция „Вътрешна сигурност”, предвид ключовото й значение, които недостатъци биха били отстраними след първото четене на законопроекта. Според тях предложените промени в законопроекта ще допринесат за облекчаване работата на най-натоварените с дела дознатели, тъй като ще се осигури ясен ред и начин за възлагане на преките им задължения по извършване на действия по разследване, а това ще осигури бързина при провеждането на разследване.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание:
1. Да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи № 854-01-66, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 06.06.2008 г., с 12 гласа „за”, 4 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се”.
2. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи № 754-01-10, внесен от народния представител Владимир Кузов на 24.01.2007 г., с 6 гласа „за”, 0 гласа „против” и 8 гласа „въздържал се”.
3. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи № 754-01-20, внесен от народния представител Владимир Кузов на 06.02.2007 г., със 7 гласа „за”, 0 гласа „против” и 10 гласа „въздържал се”.
4. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи № 754-01-22, внесен от народния представител Владимир Кузов на 07.02.2007 г., с 3 гласа „за”, 0 гласа „против” и 10 гласа „въздържал се”.
5. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи № 754-01-40, внесен от народния представител Владимир Кузов на 23.04.2008 г., с 5 гласа „за”, 0 гласа „против” и 11 гласа „въздържал се”.
6. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи № 854-01-43, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова на 08.05.2008 г., със 7 гласа „за”, 1 глас „против” и 9 гласа „въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Българинов, беше поставен един въпрос за подписа на доклада. Бихте ли го изяснили?
ДОКЛАДЧИК Борислав Българинов: Аз заявих в началото, уточних, че докладът е подписан от заместник-председателя на комисията Касим Дал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Преминаваме към представяне на законопроектите.
Господин Ангел Найденов има думата.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, разпределен с разпореждане на председателя от 10 юни 2008 г.
Веднага ще кажа, че представям от името на вносителите един очакван и необходим законопроект за изменение и допълнение – законопроект, в който основните предложения за промени бяха представени и бяха предмет на обсъждане многократно и то в различни формати, достатъчно публично, достатъчно прозрачно, смея да кажа и достатъчно професионално.
Всъщност потребността от подобни промени се появи и беше обоснована далеч преди внасянето на конкретните текстове в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред или в случая в Народното събрание и това беше потребност, най-общо казано, предизвикана от желанието да бъде възстановено доверието на българските граждани към системата на Министерството на вътрешните работи, потребност от възвръщане на мотивацията на служителите на Министерството на вътрешните работи и същевременно потребност от конкретни резултати – очаквани и от българските граждани, и от нашите партньори. Всъщност всички ние като данъкоплатци, от които се отделят близо 1 млрд. лв. като бюджет на Министерството на вътрешните работи, имаме правото да очакваме конкретни резултати от всички служители на всички нива в системата на МВР.
И още нещо искам да добавя – това са промени, които бяха очертани от един достатъчно съдържателен анализ на състоянието на МВР за последните 18 години, който последва една серия от скандали в системата на МВР. В този анализ можем да открием необходимостта и от законови, и от подзаконови промени, от промени в структурно и организационно отношение и, разбира се, в системата на кадровата работа – прием, подготовка и развитие на служителите в системата на МВР.
Всъщност, ако се задълбочим в анализа, можем да открием и опити за използване на системата на МВР като инструмент за политически дейности и натиск; можем да открием масови уволнения в този период от време; можем да открием случаи на зависимост и корупция на служители и то на сравнително високи нива в системата на МВР; можем да открием липсата на лоялност и на слаба подготовка; можем да открием всъщност, господин министър, и достатъчно тромавата и силно бюрократизирана административна структура на Министерство на вътрешните работи.
Позволете ми да добавя и още нещо – отговорът на въпроса дали са оправдани тези предложения за промени в Закона за МВР, можем да открием в данните за отношението на гражданите към полицията. Повече от половината от анкетираните в проучването, което е направено в системата на МВР, до две трети от анкетираните – 67%, отговарят, че по-скоро нямат доверие в полицията. В този смисъл предложенията, които са направени за изменение и допълнение в Закона за МВР, нито са самоцелни, нито са проява на желание за оригиналност, нито са резултат на амбиция за нововъведения или за експериментиране с МВР.
Всъщност, законопроектът за изменение и допълнение, дами и господа народни представители, съдържа предложения за съществени промени. Дали в резултат на тяхното приемане и прилагане ще се промени системата на министерството? Моят отговор без колебание е: „Да, ще се промени!”. В каква посока ще бъде промяната? Вярвам, че ще бъде в посоката, която съответства на очакванията за ефективност при опазване сигурността на гражданите и обществото, и съответно в посоката за намаляване на престъпността.
Споменах съществени промени и искам да поясня, че определението е не толкова заради количествените характеристики на законопроекта за изменение и допълнение – 120 параграфа, в резултат на които ще настъпят промени в 7 кодекса и закони. Предложенията засягат около 20% от текстовете на сега действащия Закон за Министерството на вътрешните работи, което междувпрочем е аргумент и отговор на въпроса: защо не се предлага изцяло нов закон? Няма нужда от нов закон в този случай.
Без да навлизам в подробности на професионалната дискусия, която сигурно ще последва представянето на законопроектите, ще посоча, че предложенията засягат ясно очертаване на политическата и професионалната отговорност, компетенциите и съответно увеличаването на възможностите за непосредствено наблюдение и контрол върху дейността на служителите в МВР, намаляване на броя на управленските нива и съответно подобряване на управлението на самата система, създаване на нови структури, каквито са дирекция „Вътрешна сигурност”, пряко подчинена на министъра на вътрешните работи, и особено агенцията „Оперативни технически операции”, които концентрират толкова сериозно вниманието и съвсем оправдано, и на българските граждани, и на народните представители. Всъщност става дума за обособяването в тази агенция на досегашните звена ДОТИ и ДОИ. Това са стъпки, които са насочени към повишаване капацитета на министерството, предотвратяване на злоупотребите, смея да го кажа, и създаване на гаранции за използване на ресурсите на министерството само в интерес на държавата и на обществото.

Със сигурност, дами и господа, има, разбира се, и дискусионни текстове. Например промените, засягащи досъдебното производство, въвеждането на фигурата на разследващия полицай - те всъщност бяха и предмет на предварителните разисквания, въпросите, свързани с обособяването на Агенцията за оперативни технически операции, къде да бъде тази агенция, как да се назначава или съответно избира ръководството на агенцията, да има ли мандат и какъв да бъде мандатът на ръководството на тази агенция. Разбира се, искам да посоча веднага – и това е очевидно за всички, че конкретните текстове, съдържащи се в законопроекта за изменение и допълнение, са резултат от работата на една достатъчно голяма група експерти на Министерството на вътрешните работи и ние като вносители нямаме амбицията и претенциите да бъдем автори на конкретните текстове. Със сигурност към тях могат да бъдат предявени претенции по отношение на качество. Те могат да бъдат допълвани, разбира се, те могат да бъдат и променяни и аз се надявам искрено, че дискусията ще обогати тези толкова необходими за всички ни предложения за изменение и допълнение в Закона за Министерството на вътрешните работи.
Дами и господа народни представители, ще завърша с това, че основните посоки на промени са плод на съгласие в управляващата коалиция и оттук можем да изведем и подкрепата на правителството, ако за някой съществува въпросът какво е отношението на правителството към предложението за промени. Всъщност избраната процедура за внасяне чрез група народни представители е единствено с оглед на сроковете и желанието по-бързо да бъдат придвижени измененията и допълненията, а фактът, че законопроектът е подписан от ръководствата на трите парламентарни групи, сам по себе си достатъчно красноречиво говори за политическата отговорност и волята на мнозинството. Всъщност това, дами и господа народни представители, е поредната крачка в реформата на сектора за сигурност, която следва промените, настъпили със създаването на Държавната агенция за национална сигурност. През изминалите години бяха представяни много намерения, бяха заявявани много желания и претенции за промени, бяха изговорени много думи, но смея да кажа, че реалните промени, очертаващи реформирането на сектора, се предприемат от това правителство и от това мнозинство.
Дами и господа, призовавам ви да подкрепите предложението за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има четири законопроекта, внесени от народния представител господин Кузов. Досега има две постъпили заявки за изказвания: от господин Атанасов и господин Кирчев.
Моля да ми дадете знак, ако други колеги желаят.
Господин Кузов, заповядайте. Имате думата.
Владимир Кузов (независим): Прочетох доклада, уважаеми колеги, и открих много несъответствия между волята на вносителя господин Найденов, волята на комисията, чийто член съм, и написаното тук в този доклад. В този доклад се казва, че законопроектите, които аз съм внесъл, са инкорпорирани или пък са представени и регламентирани много по-подробно. Такова нещо не съществува и с риск да се спра малко по-подробно върху нещата ще ви кажа, че това, което аз съм предложил, първо има несъответствие в самия законопроект на господин Найденов. Има вътре доста колизии, защото в един от членовете се казва, че назначаването на категориите „Г”, „Д” и „Е” се извършва от органа по чл. 186, или това е областният директор на полицията, а след това освобождаването става от министъра на вътрешните работи - нещо, което е абсолютно безсмислено. Ако органът по назначаването е областният директор, органът по уволнението би трябвало да бъде отново областният директор въз основа на дисциплинарни нарушения. Но това е най-малката грешка, която съществува, и най-малката неточност в този законопроект.
Другото ми предложение е свързано с нещо, което е изключително важно, а това е: Република България, когато е страна в договор за международни мисии, изпраща свои служители като държавни служители и като представители на Република България на такива мисии. Тя принуждава тези служители да подават молби за неплатен отпуск. И тук възниква един странен въпрос: те като представители на Република България на какво основание са? Само на основание гражданство или на някакво друго основание? Не може да бъде командирован или изпратен някой на мисия като представител на дадена страна, без той да бъде на някакво трудово правоотношение. Затова тези хора са на всичкото отгоре и държавни служители. Знаем, че Законът за държавния служител забранява изпращането на такива при прекъснато такова с неплатен отпуск, с което се прекъсват и редица други права, които притежава държавният служител.
Тук заместник-министър Янкулова изтъкна един странен довод - че ограничаваме възможността на тези, които доброволно желаят да участват в такива мисии. При такава мисия, в която Република България е страна, се създава съответната структура, създава се със съответната наредба начин, по който се избират и изпращат такива служители. След като те са представители на Република България, доброволността е в много стеснени рамки и граници и не може да бъде искане. В такъв случай всеки би могъл да участва в такива мироопазващи мисии, а не само хора, които са служители на Министерството на вътрешните работи, така че този довод е абсолютно несъстоятелен и той би следвало да бъде отречен, както логиката и Законът за държавния служител го отричат.
Много важен момент е казаното в доклада, че се регламентира начинът на пенсиониране на тези, които са достигнали годините, тоест 25 години трудов стаж в системата на МВР със съответната категория. Това не е вярно, отново остава тази опция. Чрез тази опция естествено се цели едно-единствено нещо – да се поставят в зависимост служителите на МВР, да могат да бъдат рекетирани, да бъдат по някакъв начин шантажирани да бъдат верни на своите преки ръководители или може би на по-високото ръководство на МВР, тъй като по никакъв начин не произтича възможност този служител да работи до достигане на пенсионната възраст, определена в Република България, и едва тогава да бъде пенсиониран по надлежния ред. А преди това той трябва, ако желае и се чувства уморен след 25-годишна работа в органите на МВР, по собствена инициатива да се пенсионира, но тук остава опцията, малко завоалирана, по инициатива на органа на назначаването, което отново възпроизвежда досегашния текст на Закона за МВР. Не виждам по какъв начин той е преодолян, въпреки че в доклада на комисията е написано, че той е преодолян.
Един съществен момент има и в това, че един от моите законопроекти, който предвижда възможността даден служител да бъде преместван на служба в друга областна дирекция на полицията да става с негово съгласие, защото никой не може да бъде принуден да отиде да работи на друго място, с изключение на служителите, които са по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, защото при военните е съвсем друга историята. Тук какво се получава? В един миг ние девоенизирахме Министерството на вътрешните работи, като независимо че запазихме йерархичната структура, поставяме служителите в крайно неудобна ситуация. Премествайки го, трябва да се подсигури жилище за този служител. Ако той е със семейството си, трябва да се подсигури съответно на съпругата му или на съпруга работа, на децата къде да учат. Всичко това е нещо, което виси във въздуха. Не може да става преназначаване или преместване без съгласие и желание на служителя, защото има и една българска поговорка: „Насила хубост не става.”.
Има и един законопроект, с който се изисква възможността тези, които не могат да извършват дейността, да бъдат уволнявани – не преназначавани на по-ниска длъжност, според мен също е много резонна. Тя също беше отхвърлена, тъй като явно има недостиг на служители в МВР – нещо, което и министърът, и министерското ръководство посочи - че има неокомплектоване на състава. Служители, които явно не могат да си вършат работата, установено с многократни действия, отново остават привилегировани, отново остават в системата може би до дупка, както се казва, за да може да изпълняват вероятно други задачи, несвойствени със задачите на служител на МВР.
Този законопроект, който са внесли господин Ангел Найденов и група народни представители, без да се вземе становището на Комисията по правни въпроси, според мен създава повече хаос, отколкото регламентира отношенията в това ведомство, което знаем, че е консервативна структура и трудно би могло да се промени, но с подходящи действия би могло.
Повече от половината от законопроекта представлява промяна, което променя философията на целия закон. По-удачният вариант е този законопроект да бъде изтеглен и да бъде внесен изцяло нов закон, който ще бъде хармонично обвързан, а не да има колизии, които на второ четене ще изпъкнат на много места – нещо, което е в резон с възможността да бъде представен нов законопроект за Министерството на вътрешните работи, защото този е лош ремонт, а всички знаем, че е по-добре да се направи не лош ремонт, а да се извърши изцяло основен ремонт, тоест да има изцяло нов закон. Новата сграда е по-добра, отколкото добре ремонтирана стара сграда.
В този ред на мисли считам, че моите законопроекти, макар и да е писано в доклада, че са инкорпорирани в новите пооткраднати малко, са неудачно вложени вътре, а това по никакъв начин не кореспондира с идеята, която съм имал.
Новият законопроект би трябвало да бъде оттеглен и да бъде направен изцяло нов законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Преди да дам думата на вносителите на последния законопроект, ще кажа по отношение на изказванията – днес на заседанието на Председателския съвет аз предложих на ръководствата на парламентарните групи да преценят по какъв начин да бъдат направени заявките за изказвания, тоест дали всяка от тях да предложи свои списъци от изказващи се или списъкът на изказващите се да бъде формиран по реда на заявките. Нямаше предварителни заявки. Списъкът за изказвания изглежда така: Атанас Атанасов, Христо Кирчев, Камен Костадинов, Борислав Българинов, Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Елеонора Николова, Мая Манолова, Яни Янев.
Времето с удължението от една трета е следното: Коалиция за България – 40 минути, НДСВ – 26 минути, ДПС – 26 минути, БНД – 21 минути, ОДС - 21 минути, ДСБ – 21 минути, БНС – 21 минути, „Атака” – 20 минути, независими – 15 минути.
Заповядайте, господин Христов, да представите законопроекта, внесен от Вас и госпожа Банкова.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, смисълът на нашето предложение е следният. Всички патрулно-постови автомобили, които изпълняват своите служебни задължения, да бъдат оборудвани със специални видеокамери на предната част от автомобила, която да дава зрителен диапазон пред автомобила. При изпълнение на служебните задължения на личния състав, тези камери да записват пряко и да излъчват към съответния център в МВР запис в реално време.
Причините да предложим това са две. В доклада за съжаление чух само първата – че това ще бъде силен антикорупционен механизъм, след като този запис се излъчва пряко към центъра в МВР. Това е практика в редица развити държави, като се започне от Съединените американски щати и се стигне до редица европейски страни. Изключително силен антикорупционен механизъм!
Това, което беше спестено в доклада, е вторият мотив – че ще бъде изключително повишена сигурността на личния състав на МВР. При нападение центърът ще бъде информиран незабавно и ще могат да бъдат предприети действия за спасяване на личния състав. Не знам защо този втори мотив беше спестен в доклада. Господин Миков би трябвало да се съгласи, че сигурността на личния състав на МВР трябва да бъде поставена на първо място. Механизмът, който предлагаме със Стела Банкова, е насочен именно в тази плоскост. Повтарям, това е практика в редица развити държави.
Не приемам аргументацията на заместник-министъра на вътрешните работи госпожа Соня Янкулова, която кой знае защо е категорично против това разумно предложение, с абсурдните, нелепи и глупави мотиви като този, че примерно МВР няма пари за софтуер. Не знам къде отиват тези близо 1 млрд. лв. Господин Миков, обръщам се към Вас. Да се твърди от Ваш заместник-министър, че няма пари за софтуер, и то при условие, че са необходими вероятно неколкостотин хиляди лева, за да се повиши сигурността на Вашия личен състав, това е недопустимо.
Обръщам се към Вашия заместник-министър – госпожа Соня Янкулова, която е тук. Може би Вие също трябва да се обърнете по съответния начин към нея, но това е недопустимо, това е скандално.
Господин Миков, ако може, отговорете ми конкретно. Считам, че предложението е разумно. Още повече, че то беше подкрепено от 7 членове на комисията и само 1 беше „против”. Учудвам се, че останалите се „въздържат”, когато става въпрос за сигурността на личния състав на МВР. За кой ли път го повтарям!
Уважаеми колеги, които сте в залата, обръщам се към вас: моля да подкрепите това разумно предложение, което ще увеличи сигурността на личния състав, от една страна, но ще намали корупционните практики сред изключенията на Вашия личен състав, които се занимават с такива практики, господин министър.
Накратко - това е предложението. Надявам се да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: С това приключват представянията на законопроектите.
Заповядайте, господин Юсеин, за процедурно предложение по воденето на заседанието.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря, господин председател.
Прави ми впечатление, че народните представители говорят помежду си обидни думи, а никога председателството не наказва съответния народен представител.
Никой няма право да говори обидни думи. Преждеговорившият направи същото преди малко с една заместник-министърка. Никой няма право да обижда човек, когото сме поканили тук.
Господин председател, в тази връзка много моля когато колегите, които са от други парламентарни групи, обиждат депутати, парламентарни групи, възползвайте се от правото си и ги накажете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Юсеин по принцип има основание, че когато се правят изказвания от трибуната в пленарната зала, трябва да се спазват определени параметри на езика, който се употребява. Вие не сте точен, аз даже съм прекъсвал изказвания, които са били обидни, включително и за вашата парламентарна група. Същевременно се радвам на Вашата забележка, защото тя ми дава допълнително основание още по-последователно да следя за тази страна от дейността в пленарната зала.
Преминаваме към изказвания.
Господин Атанас Атанасов има думата. Заповядайте.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Аз ще се спра основно върху правителствения законопроект. Казвам правителствения, защото е внесен от депутати от мнозинството, но на практика става въпрос за законопроект на правителството.
На първо място, искам да посоча, че този законопроект е най-прякото доказателство за провала на наказателната политика на правителството. Аз не разполагам с достатъчно време, но ако вие, уважаеми дами и господа, прочетете какво сте говорили в тази зала през 2005 г., когато се приемаше сега действащият Закон за МВР, ще видите на какъв хал сте докарали нещата. През 2005 г., спомнете си, парламентът не излезе във ваканция, за да се приеме Законът за Министерството на вътрешните работи, който беше посочен като панацея да се реши проблемът с организираната престъпност и корупцията в страната. Тогава от тази трибуна се обясняваше, че приемайки този закон, ние ще въоръжим машината МВР, която да се справи с едно от най-големите предизвикателства на днешната българска демокрация, а именно организираната престъпност и корупцията.
Днес какво се прави? Днес внасяте законопроект със 120 параграфа и казвате: дайте ни отново доверие за реформи. Какви реформи? Ако искахте да признаете провала си, трябваше да арестувате бившия вътрешен министър и това щеше да бъде достатъчен знак, че имате нова политическа воля.
В този законопроект има много детайли, които са важни, няма време да се спираме на всички тях и няма защо да ги обсъждаме на първо четене, но не може да не бъдат посочени основните проблеми.
На първо място, по отношение на структурата. Предлага се кардинално нова структура на Министерството на вътрешните работи. В това предложение има нещо полезно, защото когато се правеше законът през 2005 г., от опозицията ви предупредихме, че дублирането на функциите между главния секретар и директора на полицията ще доведе до сътресения. Доведе ли? Не искате и това да си признаете. Сега се отива към полезното решение да има един главен комисар. Но оттам нататък какво се случва? Един от големите дефекти на този законопроект са препратките към правилника или изобщо към правилници. Ще ви посоча един конкретен, много фрапиращ пример, който показва защо този законопроект трябваше да отиде в Правната комисия. В чл. 1 се казва: „Този закон урежда принципите, задачите – забележете – дейностите, устройството, управлението и статуса на служителите на МВР.” И след това четем текстовете нататък. Там, където се разписва структурата на различните дирекции, навсякъде е посочено: устройството и дейностите на дирекциите се определят в правилника. Но нали законът ще определя дейностите, защо препращате всичко в правилника? Това е недупостимо. Не може основни дейности на структурните звена на Министерството на вътрешните работи да се уреждат с подзаконови актове. Недопустимо е.
За главния комисар. Добре, хубаво е, че ще има една професионална длъжност, която ще координира дейността на всички структурни звена. Но вижте какво предлагате: при осъществяване на своите правомощия главният комисар се подпомага от заместници. Даже не е посочено и колко ще бъдат. След това, по-надолу: с правилника – забележете, с правилника! – за прилагане на закона към главния комисар могат да се създават структури, които да го подпомагат при осъществяване на правомощията му.
Ето тези два текста пробиват добрата идея. Тази структура ще обрасне. Сега, като назначат една камара заместници, които ще дублират директорите на основните структурни звена, отново няма да е ясно кой командва съответните структури. Ще се даде също така възможност с правилника да се създадат допълнителни структурни звена към главния комисар и този главен комисар в един момент ще се превърне във втори център в това министерство. Това може би е нормално, защото на практика с премахването на един текст - много интересно - се променя балансът между политическото и професионалното ръководство на министерството. В чл. 21, където са правомощията на министъра, предлагате да отпадне текстът, че министърът осъществява общо и непосредствено ръководство на министерството. Когато му отнемете правомощието да осъществява общо и непосредствено ръководството на министерството, някой друг ще го осъществява. А кой тогава отговаря за политиката, която трябва да се води срещу организираната престъпност и корупцията?
Така че структурата отива по дяволите с това, че с правилника ще се регламентират основни дейности на министерството и това, че на практика около главния комисар давате възможност да се създаде един център, който не носи политическа отговорност.
Това е единият от основните проблеми в този закон. На второ място, искам да спра вашето внимание върху основния проблем на закона. Защото в този симулиран дебат в публичното пространство около законопроекта, той наистина беше симулиран, нямаше широк публичен дебат, постоянно се изтъкваше, че основният проблем в работата на Министерството на вътрешните работи било използването на специални разузнавателни средства. Извинявайте, специалните разузнавателни средства са помощно средство на службите. Оперативно-техническите служби, които прилагат специалните разузнавателни средства, са помощни служби на това министерство. Основните служби са оперативните дирекции, които провеждат оперативната работа и съответно събират данните за извършено престъпление. Какво предлагате сега с този законопроект? Институционализирането на един орган, чийто ръководител, председател на агенция, ще стане по-голям началник от министър-председателя в държавата. Защото ще се назначава от министър-председателя с мандат за пет години, в неговата дирекция ще се съсредоточи цялата информация, събирана със специални разузнавателни средства, проследяване и т.н., но тази агенция не провежда оперативните разработки и не носи отговорност за резултата от тях. А председателят на тази агенция ще разполага с цялата информация, с петгодишен мандат. Един чиновник! Представяте ли си каква власт давате в ръцете на този бъдещ човек? Може би на „Позитано” или в Президентството вече знаят кой е той.
Това създава подозрението, че преди изборите управляващите и специално БСП имат други интереси.
Искам само за миг да се сетите, всеки от нас е гледал много американски и западни криминални филми. Когато се провежда каквато и да е операция, има екип, който провежда операцията, и част от екипа задължително е офицер, който се занимава с техническото осигуряване на операцията. Тоест в модерния свят има пълна децентрализация на тези служби, а вие отивате точно в обратната посока по типично съветски модел. Както Путин в Русия събра всичко в сегашната Федерална служба за сигурност, по същия начин действате и тук.
Искам да ви кажа, че създаването на тази агенция ще бъде един голям проблем за българската демокрация и дано в следващия парламент да не участвате в управлението, за да може да се реши този проблем.
И на последно, но не на последно място – разследването. Уважаеми дами и господа, голямата катастрофа на това правителство в областта на наказателната политика е катастрофата на разследването. Защото 2005 г. казахте и отсякохте: дознателите ще бъдат само тези. Какво предлагате сега? Сега предлагате един неопределен кръг от служители да извършат разследване, чиито качества ще преценява само министърът на вътрешните работи. Отивате в абсолютно другата посока и не си признавате за катастрофата, защото може би беше удобно по време на целия ви мандат да няма разследване на тежките престъпления и организираната престъпност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин Атанасов, след дебатите на тема: „Организирана престъпност и необходимостта от това да се борим срещу нея”, след декларациите от страна на опозицията, че престъпността няма цвят и че всеки трябва да се определи от коя страна на линията стои – дали от страната на тези, които искат да противодействат срещу организираната престъпност и корупцията или от другата страна, аз лично очаквах, че в този дебат ще има повече професионализъм и по-малко популизъм и празни политически тези. Освен това, че Вие се опитвате изцяло да политизирате този дебат, аз съм изненадана също така от или непознаването на материята и това какво предлагат промените в Закона за МВР, или от желанието да спекулирате с това, че не всички в тази зала са прочели внимателно какво се предлага в този законопроект.
Например абсолютно очевидно и ясно е от промените, които се предлагат в чл. 20 по отношение на правомощията на министъра на вътрешните работи, че не се прави никаква редукция в неговите правомощия, а те са изчерпателно изброени в чл. 21 като включват: провеждане на държавната политика по защита на националната сигурност; включват противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; организират взаимодействието с други държавни органи; осъществяват международно сътрудничество; утвърждават щата, структурата и т.н. Тоест няма никаква промяна в правомощията, отговорностите на министъра на вътрешните работи.
Опитът да представите промените в закона като опит да се бяга от отговорност и още повече от политическа отговорност, са абсолютно неоснователни и са изключително спекулативни. Самият факт, че се разделят функциите между главния комисар и между министъра на вътрешните работи като се определят като политически и като експертни и професионални, показва волята на министерството, изобщо на законопроекта, министърът да носи цялата политическа отговорност за това какво се случва в министерството и как то осъществява своята най-главна функция – противодействие срещу организираната престъпност. А освен това отдавна няма офицери. Вие просто сте забравили, че девоенизирахме МВР и сега там има комисари, а генералите и офицерите са бивши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте за втора реплика, господин Янев.
Яни Янев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колега Атанасов, има неща, които като тези бих подкрепил, но едно нещо, с което не съм съгласен от Вашето изказване – въпросът за децентрализацията на използването на специалните разузнавателни средства. Аз мисля, че ние нямаме пример, независимо от начина, по който конкретно се прилагат, тяхното организационно структуриране да бъде на много места. Обратното е. Мисля, че световната практика в тази насока е да са обособени в една самостоятелна агенция. Още повече, това е и нашата теза, която сме поддържали, че е добре тази агенция да не бъде в шапката на МВР, но те в никакъв случай не са децентрализирани. Няма нито една държава, където да са много структурите, които да могат да ползват специални разузнавателни средства. Мисля, че в тая насока Вашата теза търпи корекция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма желаещи да трета реплика.
Заповядайте, господин Атанасов.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Ще започна отзад напред. Господин Янев, ако се предлагаше агенция извън Министерството на вътрешните работи, която да осъществява тая дейност, въпросът беше друг. Тази агенция остава част от Министерството на вътрешните работи. Разликата е в това, че началникът ще се назначава от министър-председателя.
Искам да Ви кажа следното – проблемът при специалните разузнавателни средства не е в реда на разрешаването и експлоатацията, не е в качеството на работата на структурите, които го прилагат, а в злоупотребата от политическото ръководство. Това е големият проблем. Не се спазват правилата. Те са разписани, но сега, при тази централизация, досега информацията, събрана на едно място, я четеше само Румен Петков, сега ще я носят на Станишев. За това става дума. Създава се по-голяма опасност от злоупотреба.
Госпожо Манолова, да не би да сме чели различни законопроекти? Искам да Ви кажа: Вие говорите за линията на престъпността. Не знам кой от коя страна обаче е застанал и не искам тук да изпадам в детайли. Вие, от Българската социалистическа партия, катастрофирахте в това отношение публично. Катастрофирахте, защото вашият министър се среща с лица от подземния свят. Това беше докладвано в тази зала – цялата му политика за тези три години беше да прикрива корупционните практики на спонсорите на вашата партия. Ето това е вашата катастрофа. И сега да излизате и да искате на третата година отново мандат за реформи е малко нахално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, предстои 30-минутна почивка. Има още 11 души, които са записани за изказване – след господин Янев е господин Ахмед Юсеин, Йордан Бакалов, Иван Костов.
Почивка до 11,30 часа.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон (звъни): Заседанието продължава.
Думата има господин Христо Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В момента в тази зала се чувствам като самотния съдия на самотната планета, като малкия принц на Екзюпери. Няма никой. Говоря сам на себе си.
Съжалявам, че господин министъра го няма. Към този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет, може би отново трябва да се сложи едно допълнение, че ще има и допълнение.
Какво прави впечатление, когато един човек, който не е специалист и не работи в сферата на вътрешните работи, четейки този закон? Предлагат се естествено реформи, виждам, че се създават нови служби, но нещо, което буди огромно съмнение, е, че всички тези служби, тяхната дейност се определя с правилник за прилагане на закона. Няма по-сигурна форма за подменяне на един закон, когато всичко се извършва чрез правилници. Това буди огромно съмнение за добронамереността на тези реформи. Не искам да изпадам в тълкувания – на кого ще служи информацията, как ще служи информацията, но когато един закон бъде изопачен чрез вътрешни разпоредби, писани от експерти, не бързам директно да обвиня действащия министър в преднамерени действия, но неговите експерти, работещи дълги години там, ще си направят закона така, че той да е удобен не на обществото, а на тях.
Създава се Агенция за оперативни технически операции. Явно тя ще има много големи правомощия, описани са нейните действия. Но кои са гаранциите, господин министър, че няма да има нарушаване на правата на гражданите, които Конституцията трябва да им осигури? Кой ще гарантира, когато се пишат правилата в този правилник, дали някой ще ги спазва точно така, защото и досега в тези технически служби имаше правила, но излезе така, че се злоупотребяваше с тези служби, излязоха наяве тези данни, дали няма и за в бъдеще това да стане? Кой ще гарантира този реален контрол на тези служби? Както виждам тази Оперативно-техническа служба, която създаваме за тези операции, тя наподобява донякъде американската Национална агенция за сигурност – NSA. Но там видяхте, че когато имаше незаконни подслушвания, обществото остро реагира чрез Сенат, чрез Конгрес, чрез други институции. А при нас как ще стане? Създава се един правилник, едно затворено общество и толкова.
Другото, което прави впечатление, е, че се създава дирекция „Вътрешна сигурност”. Похвално, нека да има дирекция „Вътрешна сигурност”, но за съжаление цялото й действие се определя пак чрез правилник.
Забележете, господин министър, че тази служба е към министъра. Министърът е политическо лице. Веднага човек си задава въпроса: създава ли се нова политическа полиция вътре в МВР да следи дейността на МВР? Нормално е човек да си зададе такъв въпрос. Защото явно министърът ще контролира тази дейност, тя няма да е към главния секретар. Може да се наложат политически мерки за контрол върху полицаите и те накрая уплашени за своята кариера, за своето състояние, защото „Вътрешни работи” към всяка полиция се занимават с нарушенията на действията на полицаите. Това го знаем много добре. Пак казвам, по начина, по който се направи - с вътрешен правилник, ще бъде към министъра, не цитирам Вас директно, цитирам министъра, тя може да се превърне в политическа полиция, която да обслужва демагогски министъра и неговия кръг, който и да е той, а не да служи реално за контрола на действията на полицаите.
Това, което ми прави впечатление в целия този закон, е, че всички главни дирекции, които се създават, особено важните „Криминална полиция”, „Охранителна полиция”, „Досъдебно производство”, в общи линии са създадени предпоставки за описание уж на някаква тяхна дейност и навсякъде, забележете, отново ще бъдат създадени правила за действие чрез вътрешен правилник. Народното представителство няма да има никакво касателство реално върху създаване на реалния закон, който ще действа с тези правилници. Отлично знаем, че в Европейския съюз се избягва създаване на правилници към законите. Ние говорим постоянно за Европейския съюз, а при нас отново порочната практика – да се създават правилници към законите, тоест те да бъдат променяни.
Нещо, което прави впечатление също така, когато четох закона, е, че никъде не е споменато къде ще бъде икономическата полиция. Най-вероятно ще бъде към „Криминална полиция”. Но поне да бъде упоменато в закона къде ще бъде и ще има ли, защото икономическата полиция е в основата на много нарушения.
Това са в общи линии моите забележки по постройката на закона.
Преди малко колегата Атанасов говори за назначаването на председателя на Агенцията за оперативно-технически операции. Тук се получава много странен хибрид – министърът предлага, министър-председателят назначава, но пак е на подчинение на министъра. Комедийна ситуация.
Съгласете се, господин Миков, Вие сте юрист, посетихте Щатите, видяхте доста неща как са направени, аз не казвам да копираме директно Щатите, съвсем други са мащабите, но понеже общо взето привкусът оттам идва, това ще бъде ли NSA, самостоятелна агенция, отделена, която да си е както ДАНС – върши си работата, докладва където трябва, или хибридно разкрачено състояние между министър-председателя и министъра? Не цитирам имена, не казвам от коя политическа сила, просто в момента буди много съмнения това разединяване, бих казал, на концентрацията на бъдещия председател.
След това пише: „Той може да бъде преизбиран на същата длъжност още един мандат.”
Мисля, че това е грешка, тъй като той се назначава.
Това са на прима виста моите забележки като човек, пак казвам, който не е в службите, както ген. Атанасов, както и моят колега Бакалов, който може би ще се произнесе по този закон.
Мисълта ми е, че един народен представител, който е заинтересован, от коя страна на барикадите ще бъде, както една наша колежка призова преди малко... Нека наистина да застанем от тази страна, да сме срещу бандитите, да не даваме повод на тези, които са двадесет години в МВР – дяволи, които, господин Миков, ще подведат и Вас, и нас, и всеки друг! Министрите се сменят – ние го знаем много добре. Вие знаете много добре, че за една година, докато научите вратите в министерството, така или иначе мандатът на правителството свършва. Дали по-нататък ще бъдете министър, Господ знае.
Но става дума, че това са много опитни лица, които при един правилник, който ще си създадат те, пак ще стигат данните до Пещера, пак ще стигат до Гелеви, а няма да отидат там, където трябва да отидат. Едва ли пък и на Вас ще Ви казват всичко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Кирчев.
Има ли желаещи да репликират господин Кирчев? Не виждам.
Следващият изказващ се е господин Камен Костадинов.
Камен Костадинов (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи на първо гласуване предлагания за обсъждане днес Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР, още повече, че ние сме съвносители на въпросния закон и по този начин поемаме своята част от политическата отговорност за реформите в Министерството на вътрешните работи – реформа, която продължава след създаването на Държавната агенция за национална сигурност.
Считаме, че предложеният на Вашето внимание законопроект в голяма степен отразява обществените потребности и съответно решава въпросите, които са нерешени със сега действащия Закон за Министерството на вътрешните работи. Най-малко след излизането на Национална служба „Сигурност” и промяна на част от функциите на Министерството на вътрешните работи се създава обективна необходимост от създаване на нова структура и нов начин на действие на Министерството на вътрешните работи.
Преждеговорившите оратори - основно от опозицията, поставиха въпроса за Агенцията за оперативно-технически операции.
Считаме, че с текстовете, които се предлагат в закона, с начина, по който се назначава ръководителят на тази агенция, с изчерпателното изброяване на хипотезите, при които е възможно да бъде освободен той, и с въвеждането на петгодишния мандат за въпросния ръководител се създава допълнителна гаранция за невъзможност върху него да бъде упражняван практически натиск. Именно това е била нашата цел, предлагайки невъзможността да бъде освобождаван преди изтичане на мандата и изчерпателното изброяване на хипотезите. Считаме, че по този начин ще се създаде стабилитет на въпросната агенция.
При проведения обществен дебат се разбра, че едно от сериозните притеснения в обществото е именно начинът, по който се използват специалните разузнавателни средства.
Ние не считаме, разбира се, че предложеният от нас законопроект е свещена крава и не могат да бъдат правени промени между първо и второ гласуване. Отворени сме да разгледаме всяко едно предложение, идващо и от опозицията, стига то да допринася за по-добрата работа на Министерството на вътрешните работи.
При проведената дискусия в комисията имаше изказвания от колеги от опозицията, които очертаха някои пропуски, които сме допуснали. Ние самите ще направим съответни предложения между двете четения на закона, като например на въпроса на господин Кирчев какво ще даде гаранция на българските граждани, че няма да бъде използвана незаконно придобитата информация от Агенцията за оперативно-технически операции, ще предложим въпросната агенция да подлежи на нарочен парламентарен контрол, което е най-висшата форма на граждански контрол в една демократична парламентарна държава. Считаме, че със законопроекта ще бъдат решени голяма част от обществените потребности, за да завърши реформата в областта на наказателната политика, на сектора за сигурност. Още веднъж подчертавам, готови сме да обсъждаме всякакви предложения, идващи и от опозицията, и от целия политически спектър, за да стане един наистина работещ и добър закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Костадинов.
Заповядайте за реплика, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми колега, не е страшен тъй нареченият парламентарен контрол, защото отлично знаем, че това, което се даде на парламента, то се обсъжда и се обследва при най-добронамерени народни представители. Лошото е, когато имаме прецедента за 11 септември и примерно, ясно или неясно, президентът е разпоредил подслушване. Когато няма ясни правила да се вдигне достатъчно голям шум в обществото, въпросният министър-председател или министър в момента, може да издаде разпореждане за подслушване на хора по свое лично усмотрение, а това, че след пет месеца се е разчуло и някой подхвърля някой диск някъде, или някой документ и след това се вдигне шум в обществото чрез парламентарни питания и парламентарни комисии, влакът си е заминал, както е казал Чудомир, министърът си е минал-заминал, а пък ние ще бием барабанчето на обществото тогава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Кирчев.
Има ли други желаещи за реплики? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Костадинов.
Камен Костадинов (ДПС): Господин Кирчев, именно в отговор на това, което Вие зададохте като въпрос, са били нашите разсъждения, предлагайки относителна независимост на ръководството на въпросната агенция – мандатът, начинът на назначаване на ръководството и съответно предложението, което ще направим за парламентарен контрол. Какви други гаранции може да има, освен граждански контрол в една парламентарна държава? Вие сам в своето изказване казвате, че в Съединените американски щати Сенатът има възможност да контролира въпросната агенция, за която говорихте.
Христо Кирчев (ОДС, от място): Има много строги правила, а тук се пише вътрешен правилник.
Камен Костадинов: Тук също няма пречка да бъдат предложени тези правила. Именно затова казах, че сме отворени да чуем всякакви предложения от страна на опозицията, стига те да водят до създаване на един по-добър закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Има думата господин Българинов.
Борислав Българинов (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, ще започна своето изказване с това, че промяната в Закона за Министерството на вътрешните работи беше наложителна, тъй като това, което се случи при приемане на предния закон, а именно сега действащия Закон за Министерството на вътрешните работи, се получи една порочна практика и то по искане на предното ръководство на Министерството на вътрешните работи – голяма част от структурите, задачите и дейностите на Министерството на вътрешните работи да се уредят чрез Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи, както и с други подзаконови нормативни актове.
Това, което ние предлагахме за отделяне на дознанието в самостоятелна дирекция, тогава беше подминато едва ли не ехидно. Радвам се, че сега идеята това да залегне в законопроекта я има. В този смисъл мога да заявя, че една голяма част от нещата, които са предложени, са необходими. Но това, което лично на мен ми направи огромно впечатление, са предложенията относно разследващите полицаи, кой има право да разследва и каква ще бъде структурата на тези разследващи органи.
На първо място, всички знаем, че разследването по делата е завършващата фаза от дейността на всички органи в системата на МВР, като се започне от оперативни служби, районни инспектори и т.н., докато се стигне до разследване на делата. А разследването по делата не е залегнало като основна задача в дейността в Министерството на вътрешните работи. Смятам, че това е огромна грешка. Мога да заявя и да ви припомня, че в законопроекта за сега действащия Закон за МВР дори бяхте пропуснали да предложите превантивната дейност в МВР.
Смятам, че ако има наистина това, което заявяват господин Ангел Найденов и колегата Камен Костадинов, че между първо и второ четене сте готови да извършите, след диалог с опозицията разбира се, съответните промени в предлагания законопроект, ще се радвам това да бъде факт, защото ако го оставим в този вид, предложен от вас, ще нарушим един от основните принципи, който беше залегнал при промяната в Конституцията, при приемането на Наказателнопроцесуалния кодекс, а и всички други процесуални закони, които приехме през последните три години. Знаете, че такава промяна в процесуалното законодателство не е имало през последните не мога да посоча колко години, но приехме много процесуални закони.
Направи ми огромно впечатление казаното преди малко от колегата Найденов, че трябва да има промяна в системата на МВР. Аз съм съгласен, че трябва да има промяна в тази система, но тя не трябва да бъде за сметка на промяна в основните принципи, залегнали в Наказателнопроцесуалния кодекс. Така че, промяна - да, но не всяка цена. Не може да променяме цялата съдебна практика, за да може да угодим на един определен кръг от хора в МВР – говоря за предишното и за сегашното ръководства. Защото идеята, която беше лансирана от предишното политическо ръководство на министерството, намери отражение и в сегашното.
Ако не знаете, голяма част от колегите знаят, защото Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред работи при така наречените закрити врати, мога да ви кажа, че това, което се случи с дознателите, беше една огромна грешка на управляващите към него момент. Защото с приемането на сега действащия Закон за МВР те бяха преназначени на по-ниски длъжности с по-ниско заплащане. Това предизвика голяма част от хората, които съвестно работиха като дознатели в МВР да напуснат системата и всеки да се спасява по някакъв начин, за да може да оцелее той и семейството му. Едва шест месеца след като беше приет законът, тези хора бяха преназначени на съответните длъжности.
Другото, което е, условията, на които трябва да отговаря за приемане един дознател, смятам, че бяха опорочени от идеята, която искахме да бъде залегнала в Закона за МВР. Това предизвика голяма част от кандидатите за дознатели да бъдат отхвърлени като такива, защото не отговарят на някои условия в Закона за МВР. Най-вече те бяха отхвърлени на психотестовете, които се провеждат. Голяма част от кандидатите за дознатели в Министерството на вътрешните работи кандидатстваха и станаха съдии, следователи и прокурори. Това за мен е един факт, който не бива да се пропуска. И сега с това, което искаме да създадем, по-точно с това, което искате да създадете, правите отново една огромна грешка. Много е лесен начинът, за да може да се стигне до подобряване работата на разследващите органи. Просто това, което е предложено като обособена отделна главна дирекция, да се приеме в този вид - дознателите да си останат юристи, няма значение по какъв начин ще бъдат наименовани, но в останалите дирекции да няма разследващи органи. Защото тези разследващи органи едва ли не ще бъдат, мога да ви заявя, дано не се случи, но това, което говоря в момента го говорих и преди две години и половина, тези разследващи органи в другите три главни дирекции – “Гранична полиция”, “Охранителна полиция” и “Криминална полиция”, ще бъдат може би поръчковите разследващи органи в Министерството на вътрешните работи.
Това ще бъде разпад на тази система, защото тези хора не могат да вършат, както беше споделено от представящите законопроекта, че тези хора в един момент ще се занимават с оперативна работа и с разследваща работа. Тези две функции няма как да се покрият, защото са коренно различни. И Вие, господин министър го знаете, защото сте юрист. Не смятам, че бихте допуснали такава огромна грешка в българското разследване. Ако досъдебното производство бъде обособено като отделна дирекция, както е записано и в законопроекта, че е специализирана дирекция, то ще получи една определена независимост. Смятам, че това ще даде възможност за едно по-различно заплащане за изпълнение на техните по-специфични функции, защото там се иска определено образование, числя, че беше съгласно разпоредбата на чл. 52 от Наказателнопроцесуалния кодекс, така че тази специфична функция, която ще изпълняват, може да им носи по-добро заплащане, което в крайна сметка няма да бъде в противоречие с останалите служби в Министерството на вътрешните работи. Защото дейността им е много по-различна в това.
Ако продължим и се приеме от управляващите този начин и подход на структуриране на разследващите органи в законопроекта, ще се стигне до парадокса, че до края на годината ще бъдат изчистени една голяма част от делата. Това ще бъде факт. Но ви заявявам, че в началото на следващата година върнатите дела и оправдателните присъди ще бъдат бум. От това нещо ще се натоварят, но вече през втората половина на следващата година. С това предложение, което, както казах, беше предложение на предното ръководство на министерството, смятам, че искате по някакъв начин да оправдаете и да спасите управлението до края на мандата. Но ако искаме да вървим към едно модерно разследване в нашата страна, а това все пак мисля, че е идеята на всички ни, ние трябва да застъпим тази идея разследващите органи да получат своята независимост чрез отделянето им в една специална дирекция, а не да бъдат подчинени и по хоризонтала, и по вертикала, да могат да решават своите актове по вътрешно убеждение и единственият, който да може да разпорежда какво да извършват по разследването на делата, това да бъде прокурорът. Не забравяйте, че разследващите органи, които предлагате в другите дирекции, противоречат с Наказателнопроцесуалния кодекс. Защото e казано, че прокурорът е този, който оценява работата на разследващия орган, а такъв разследващ орган по НПК няма. Това е законът, по който се води, а не да променяме Закона за МВР и оттам да променяме Наказателнопроцесуалния кодекс.
В тази връзка смятам, че най-лесното решение е обособяване на една отделна дирекция “Досъдебно производство”, искане на един по-голям щат. Не знам откъде се появи цифрата, че 2000 дознатели – това беше заявено от предното ръководство на МВР, ще бъдат достатъчни за извършване на разследващите функции и дейности. Увеличаване на щата на 2300-2500 души, колкото смятате, че е необходимо и от другата година даване на един сериозен бюджет, за да могат тези хора да бъдат обезпечени технически и откъм битовите условия на работното си място.
Смятам, че по този начин проблемът в разследването ще бъде преодолян, и то в дългосрочен план. Няма да има нужда от промяна в НПК. А плюс това имате бонус - вече трета година хора, които са били назначени преди време като дознатели в Министерството на вътрешните работи със заповед на тогавашния министър, все още могат да разследват почти до средата на следващата година. Така че с една обща идея и с помощ при приемане на бюджета в тази насока смятам, че бихме решили проблемите на разследването в МВР. Смятам, че като юрист и колега доскоро, който гласувахте НПК и участвахте в работната група, ще се съобразите с това нещо и ще чуете за този добър съвет, който ви давам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин Българинов.
Има ли реплики към господин Борислав Българинов? Не виждам.
Следват изказвания на няколко видни юристи и само един биолог, това е господин Ахмед Юсеин.
Заповядайте, господин Свинаров.
Николай Свинаров (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Да се разгранича в началото от думите на председателя, защото някои от видните юристи вече се изказаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Останаха още по-видните.
Николай Свинаров: Благодаря Ви.
Ще ми се най-напред да заявя, че ние като депутати от Българска нова демокрация сме наясно, че обсъждаме един изключително важен законопроект. По никакъв начин не отричаме правото на новото ръководство на Министерството на вътрешните работи да търси промени, за да подобри своята дейност, в това число и промени в Закона за Министерството на вътрешните работи. И за ръководството на МВР, и, разбира се, за всички български граждани е добре промените да бъдат позитивни и да оптимизират системата.
Какви са нашите възражения по предложения законопроект? Според нас е необходимо, на първо място, по-пълно ниво на законова регламентация. Правилникът трябва да създава правила и процедури, но не и нова регламентация на материални права. Това е изключително важно. Искам да напомня на тези, които знаят, и да заявя за тези, които не знаят, че действащият Закон за Министерството на вътрешните работи беше в драстични противоречия с Правилника за неговото приложение. Това е един от примерите за това как се спъва системата с различия между законов акт и подзаконов нормативен акт, регламентиращи един и същ кръг правна материя. Нека да напомним, че в проекта, който обсъждаме днес, ясно са формулирани пет главни дирекции и те са изредени - част от тях ще спомена след малко - и веднага в ал. 2 на същия текст се казва, че други структури могат да се създават с правилник. Ами не ги създавайте тогава изобщо със закона. Оставете всичко на правилника или приемете един текст, с който да кажете, че работата в Министерството на вътрешните работи ще се урежда с правилник. Това ще бъде по-коректно към всички.
МИНИСТЪР Михаил Миков: Не пише така.
Николай Свинаров: Така пише.
МИНИСТЪР Михаил Миков: Прочети го.
Николай Свинаров: На следващо място, нашите възражения се отнасят до това как се изгражда структурата „Вътрешна сигурност”, която е една не нова, но възстановена структура в Министерството на вътрешните работи. Такава структура имаше и преди 1989 г. Тази структура трябва да има функции, различни от функциите, които в момента й се възлагат. И нейните функции трябва да бъдат ясно определени отново със закона, а не в подзаконов нормативен акт, както пише в проекта.
Следващото ни най-сериозно възражение се отнася до досъдебното разследване. Известно е, че има позитиви в това отношение. Аз лично приветствам това, което се случва сега с този проект, което не се беше случило в закона – да има Главна дирекция „Досъдебно разследване”. Опитвахме се, правейки действащия Закон за МВР, да направим това, но не успяхме да го направим. За нас досъдебното разследване наистина трябва да бъде отделено в друго структурно звено, както е в проекта, за който говорим. Има обаче един парадокс. На три от другите главни дирекции – „Криминална полиция”, „Охранителна полиция” и „Гранична полиция”, една от основните функции, която им се възлага, е разследване на престъпления. Никъде не се казва това разследване досъдебно ли е. Но понеже едва ли вносителите имат предвид да е съдебно, би трябвало да е досъдебно, което означава, че в изпълнителната власт в четири от петте главни дирекции по Закона за МВР има разследване на престъпления като функция. Е, питам аз тогава в Дирекция „Досъдебно разследване” обособено ли е? Функционално тя отговаря ли на целите, които се поставят пред нея?
Същностният въпрос, на който се противопоставяме – фигурата на разследваща полиция или разследващ полицай. Какъв е проблемът в този смисъл според нас? В действия Закон за МВР, въпреки липсата на структуриране на дознанието, ясно са определени функциите му, ясно са определени целите и задачите, ясно са определени механизмите и условията, при които се назначават дознателите и се изпълнява функцията по досъдебното разследване. Проблемът е, че ръководството на МВР не пожела да изпълни този закон. То не го изпълни по няколко причини.
На първо място, за това как да отговарят на изискванията на закона дознателите. Известно е на всички, че в закона приехме гратисен период служители, неотговарящи на условията, да изпълняват със заповед на министъра функциите на дознатели. Известно е, че и на два пъти в пленарната зала удължавахме този срок. Ръководството на Министерството на вътрешните работи отказа да изпълни закона, затова го променяме. В момента промяната е още по-голяма. Надявам се, че тя не се дължи на това, че и новото ръководство ще отказва да изпълнява закона.
Какво се случва в дознанието? Какво се случва в досъдебното разследване? Възможно ли е да легитимираме в закона функцията по разследване да се изпълнява от разследващ полицай, който не отговаря на изискванията на Закона за дознател? Възможно ли е това да се случи, без да правим съответна промяна или предварителна промяна в Наказателнопроцесуалния кодекс? За мен като юрист, работил в областта на наказателното право, това е и правно невъзможно, и нормативно невъзможно. Нещо повече, нормативно е невъзможно между първо и второ четене да се направят промените в Наказателнопроцесуалния кодекс. Това е една от същностните причини, поради които ние от Българска нова демокрация не можем да подкрепим този проект на първо четене в пленарната зала.
И още две кратки бележки. Много пъти се опитваме да се оправдаваме както в Министерството на отбраната, така и в Министерството на вътрешните работи с противоречие между висше професионално ръководство и висше политическо ръководство. Според мен трябва и нормативно, и политически да забравим тези термини. Термин „висше професионално ръководство” в тези структури няма. В тези структури има единоначалие, има министър и всички функции са възложени на него. Той, разбира се, не реализира професионални правомощия в това ръководство, надявам се.
МИНИСТЪР Михаил Миков: Ти ми ги възлагаш сега.
Николай Свинаров: Не, не възлагам. Да не говорим, че професионалното ръководство е висше, защото то по закон е длъжно да прави това, което каже министърът. В него няма нищо нисше, нищо висше. Висшето е волята на министъра, който реализира политиката в съответната област. В случая в МВР е ясно в коя област. Министърът обаче трябва да наложи правилата, от една страна, което се опитвате да правите с този законопроект. Но още по-важно е и да реализирате стриктното им изпълнение. Това е проблемът. И аз, понеже имам усещането, че въпреки становището на Българска нова демокрация законопроектът ще бъде подкрепен на първо четене, искам да призова отсега ръководството на МВР да направи възможното на второ четене да има по-добри текстове и да го призова отсега да изпълнява закона, което липсваше в предишното ръководство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Свинаров.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Ралчев, имате думата.
Борислав Ралчев (БНД, от място): Ако е възможно малко по-късно, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Добре, по-късно.
Имате думата, господин Костов.
Иван Костов (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Първото нещо, което смущава в предложението на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от народни представители, е, че е внесен от народни представители, а не от Министерския съвет, на когото по Конституция е възложено да опазва обществения ред и сигурността. Защо Министерският съвет се отказва от тази отговорност, не става ясно. Защо се прибягва до този заобиколен начин, по който правителството не отговаря за една политика? Защото това е политика! Прави се предложение за изменение и допълнение на един съществен закон. Това се прави винаги с цялата мощ на изпълнителната власт – в случая тя отсъства. Не че подценявам господин Ангел Найденов и неговите колеги, но вашата сила и авторитет очевидно не са равни на силата и авторитета на Министерския съвет. Това е съществена особеност.
Второ, внимателният прочит на закона, особено на неговите най-важни текстове - те са първите текстове, показва, че и тук, в областта на вътрешния ред и сигурността, няма стратегия, няма цели, няма приоритети в политиката на управляващото мнозинство!
За да не бъда голословен, аз ще посоча само един проблем, който всичките познаваме. Проблемът е свързан с разкриването на корупция вътре в държавни институции, включително които са предназначени да се борят с нея. Вижда се, че организираната престъпност започва да разяжда държавни институции, впива се в тях. Защитата на националната сигурност е извадена от задачите на Министерството на вътрешните работи. Защо вадите националната сигурност? Защо вадите сигурността на държавните институции, защитата на държавата от задачите на Министерството на вътрешните работи? Защото НСС е излязло. Не се подвеждайте от заглавието – НСС е контраразузнавателна служба. Рисковете, които предотвратява, идват от друго място.
Това ръководство признава ли организираната престъпност за враг номер едно на държавните институции? Признава ли я или не? Това е спор, в който господин Миков се включи още в първите дни на назначаването си, заявявайки че в България няма мафия. Отвсякъде му казваха, че има мафия, той каза – няма мафия. Значи няма такава опасност. Значи няма нужда да се защитава държавата от разяждащата роля на организираната престъпност. Така излиза в целия законопроект.
Махнали сте § 2 на чл. 1, в задачите сте махнали първата, която е националната сигурност.
Искам да задам простия въпрос: организираната престъпност враг ли е на държавните институции? Разбира се, че е враг. Тогава къде е националната сигурност? Как да попитам авторите на законопроекта: как замества защитата на националната сигурност осигуряването на сигурността на гражданите и обществото и гарантирането на установения правов ред, което вие предлагате? Вижте как прекроявате целия закон.
Първо, да не говорим, че гарантирането на установения правов ред е нонсенс - няма правов ред в България. Какво ще гарантирате този, дето е сега – установения правов ред?
Много по-съществено е другото: сигурността на гражданите и обществото не изчерпва задачите на Министерството на вътрешните работи, защото когато организираната престъпност нападне държавните институции и ги опорочи, и ги зарази, гражданите само плащат – те не знаят, че това нещо се случва. Това не е част от защитата на гражданите и обществото! Тази роля я няма никъде в този законопроект.
Аз съм наистина изумен как е възможно такова нещо да се направи. Вие или не си давате сметка за реалността, или правите старателни маневри, за да не стигнете някак си до идеята, че трябва да се противопоставите на корупцията и на организираната престъпност, които са проникнали в държавните институции. Това е най-същественият въпрос на днешния ден след разкритията, след това, което видяха всички! Да вземем национална пътна инфраструктура – да не влизам в обяснения, но това са точно нарушения, които са станали вътре! Кой ще възпира тези нарушения утре? Няма кой да ги възпира.
Това е абсолютен порок на този закон, това е силно оттегляне на Министерството на вътрешните работи от неговите задължения. Аз питам: ако това е оттегляне, кой поема тази функция? Няма отговор.
Второто нещо: един текст, който според мен е изключително показателен – в чл. 21. Махат се думите „осъществява общото и непосредствено ръководство на министерството” и остават изброени задачите. Министърът трябва да осъществява общото и непосредствено ръководство на министерството. Тези задачи, които са посочени отзад, където са финансиране, международно сътрудничество, политика и т.н., в никакъв случай не изчерпват общото и непосредствено ръководство.
Когато се запише този текст, министърът поема, облича се в цялата отговорност, това е силова организация, и се казва: този е човекът, който осъществява ръководството. Тук това го няма!
Ако прочетете текста за главния комисар, ще видите как там се появяват тези задължения – на него се прехвърля тази отговорност. Освен това му се отварят всички врати, за да може да назначи заместници, с устройствени правилници да си създаде поддържаща структура, което означава, че фактически се прави втори кабинет вътре в Министерството на вътрешните работи! Това ли искате? Кой ще управлява този кабинет?
Когато министър осъществява общото и непосредствено ръководство, чрез това ръководство осъществява и политиката! Иначе може да прави политика, но не чрез оперативното ръководство и надзора над всички, които са под него.
Господин министър, не знам дали това е направено заради Вас, дали Вашите колеги Ви мислят за по-слаб човек, защото предишният беше силният човек в БСП – да не говорим какво направи, какво не направи. Вие можете ли да влезете в пълния мащаб на неговите правомощия и съответно отговорности или не можете? Или се нуждаете от някакви патерици? Това е съществен въпрос.
Вижте, врагът е един. Врагът е мафиотизацията на държавните институции – това трябва да се признае, на това трябва да се противодейства с цялата политическа мощ и с целия ресурс на това министерство! Това го няма в закона. Нищо не сте направили с този проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Костов.
МИНИСТЪР Михаил Миков: По стара традиция мога ли сега да взема думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Да видим дали ще има реплики.
Има ли реплики към господин Костов?
Госпожо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин Костов, и Вие като господин Атанасов некоректно интерпретирате предложените текстове за промени в Закона за МВР или просто и откровено си ги спестявате. По повод Вашите нападки, че националната сигурност е отпаднала от ангажиментите на Министерството на вътрешните работи и на министъра на вътрешните работи, искам да Ви помоля коректно да прочетете предложенията за промени в чл. 21 от Закона за МВР, където е казано ясно, че в правомощията на министъра на вътрешните работи се включва ангажиментът да провежда държавната политика по осигуряване сигурността на гражданите и обществото и гарантиране на установения правов ред.
Искам да Ви задам въпроса: кое е по-общо – националната сигурност или сигурността на обществото и гражданите и дали националната сигурност се включва в сигурността на обществото?
Тук искам да Ви попитам: според Вас държавните институти дали са извън обществото? Кое е по-общото понятие от двете? Дали не е редно акцентът да бъде даден именно по този начин, като естествено защитата на сигурността на обществото и на гражданите включва защитата на отделния гражданин, на групите от граждани, а също така и националната сигурност? Борбата срещу организираната престъпност не е имагинерно понятие, което да бъде включвано просто така в предложенията за промени.
Нещата са конкретни и ако следваме логиката на понятията, и ако искаме да бъдем коректни към предложенията за промени, то тогава по-голямата част от Вашите забележки просто не трябва да бъдат направени, защото се съдържат в конкретните предложения.
И тук, за съжаление, ще трябва отново да кажа, че или има желание от опозицията да чете накриво предложените промени, или Вие просто се заяждате. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли други желаещи за реплики?
Господин Найденов, заповядайте.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Костов, ще кажа, че известна част от Вашите забележки заслужват внимание, особено свързаните с текстовете, засягащи противодействието на организираната престъпност в рамките на МВР и по принцип дейността на държавата за противодействие на организираната престъпност и съответно на корупцията по високите етажи на държавната власт.
Не от желание да реанимирам дискусията по отношение на Държавната агенция за национална сигурност ще посоча, че там бяха изчерпателно очертани, от една страна престъпленията, които са предмет на ангажимент от страна на Държавната агенция за национална сигурност и в този предмет на дейност попада и организираната престъпност, и същевременно корупцията.
От друга страна, бяха посочени и лицата, които са също субект на дейността на Държавната агенция за национална сигурност – тези над 6 хиляди висши служители в държавата, които биха могли да бъдат уличени в подобна дейност, навяваща на съответни съмнения или опасения за корупция. Така че те не са предмет нито на Закона за МВР, нито на промените, които се предлагат по отношение на МВР, което не означава, че изцяло се ликвидират ангажиментите и отговорността на МВР по отношение на организираната и на тежката престъпност.
Ако се вгледате в промените, които засягат Главна дирекция „Криминална полиция” ще видите, че едно от звената е за противодействие на организираната и на тежката престъпност. Разбира се, заслужава внимание по какъв начин те биха били реализирани като конкретни текстове тук, в законопроекта, или съответно в правилника за дейността, където могат много по-изчерпателно и по-подробно да бъдат описани, но няма да бъде вярно, ако продължавате да твърдите, че сме пренебрегнали тези основни отговорности, в случая на Министерството на вътрешните работи и на министъра на вътрешните работи Михаил Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Найденов.
Има ли желаещи да направят трета реплика? Не виждам.
Господин Костов, заповядайте за Вашата дуплика.
Иван Костов (ДСБ): Уважаеми колеги, самото обстоятелство, че трябва да тълкувате текста, означава, че това не е устройствен закон, че не сте решили проблемите. Самият факт, че започвате да носите вода от различни дерета, означава, че не сте изчистили проблема. Това не е ли ясно? (Шум и реплики в залата.)
Просто вие в момента, в който започвате да правите тези кърпежи при обясненията на основните текстове в закона, вие в този момент признавате на практика това, което аз казвам. Най-доброжелателно го казвам. Мога да бъда много остър. Мога да реагирам по съвсем друг начин. Не искам да го правя, защото става въпрос за много, за съществени, за стратегически въпроси на тази държава, за стратегически въпрос става дума – къде се ориентира силовата организация на държавата, мощта на държавата.
И не ми казвайте, господин Ангел Найденов, че противодействието на ДАНС срещу висшите етажи на корупцията е достатъчно да ни защити от организираната престъпност. Ами оная - другата организирана престъпност, която парализира и обхваща отделни институции? На нея кой противодейства?
Не можете да се позовавате на текстовете за тежки криминални престъпления, защото се назовава врагът, да Ви го кажа така, някак си съвсем образно, защото има враг Министерството на вътрешните работи, има врагове по-точно. То пази държавата, пази обществото, пази гражданите от определени заплахи. То възпира заплахите, то блокира рискове. Това прави това министерство. То е силова организация. Вие не можете на тази силова организация по подразбиране, да ми казвате, че се разбира ...
И не ми задавайте въпроси каква е разликата между държавата и обществото. Моля ви, обидно е! Мога, разбира се, да Ви ги разкажа тези неща, но тази зала не е мястото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Костов.
Господин министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, първо искам да започна с една благодарственост към вносителите, които предложиха в спешен порядък законови решения на вниманието на пленарната зала – решения, зад които ние от Министерството на вътрешните работи, лично аз, стоим. Ако има някакви редакционни въпроси, някои противоречия в текстовете, то аз съм достатъчно отворен, за да ги обсъждаме. Мисля, че и колегите няма да възразят да ги обсъдим между първо и второ четене. Но се страхувам, че заради демонстрация на опозиционност често се използват по-дребните въпроси, чието място не е на първо четене. Аз искам да кажа няколко думи за философията на промените – философия, насочена към това Министерството на вътрешните работи, в частност неговите специализирани системи, професионални системи, да стане по-силно, да стане по-прозрачно за обществото, да стане в много по-висока степен организирано. Разбира се, правителството има достатъчно воля да се погрижи за материалното осигуряване на този процес.
Времето, в което живеем, ни поставя пред няколко изпитания – веднъж външните изпитания, свързани с това, което Европа и светът искат да направят в борбата с тероризма, със заплахите, и вътрешният процес на реформиране на сектора „Сигурност” – процес, започнал в началото на мандата; процес, който доведе до девоенизация на системата, макар че някои все още употребяват генералски и офицерски звания, прекалено дълго са пребивавали там и не могат да разберат, че нашата система е девоенизирана.
Аз ще използвам тази висока трибуна в края да обявя и състава на Министерството на вътрешните работи, защото е абсурдно 20 години след Десети ноември, господин Костов, само България да не дава личния си състав, да мине през такива демократични кабинети като Вашия и в ЕВРОСТАТ само срещу Министерство на вътрешните работи на България да няма личен състав.
Нужна е промяна в мисленето, както вътре в министерството, така и сред вас, уважаеми дами и господа, да избягате от остарелите стереотипи на разбиране на министерството като силоващина, като място, от което тече много често оперативна информация и може да се види в печата, а в същото време си играем на тайни, които не са толкова необходими.
Искаме да създадем една добре функционираща структура според основните функции, както ги виждаме ние от кабинета и както колегите от управляващото мнозинство, внесли законопроекта, за да отговаря на това, което е реформа в сектора „Сигурност”, започнало в началото на мандата. Това е структура, която очертава следните функции: охранителна функция като там влиза и административната дейност. Документите за самоличност – един огромен въпрос, това не е нито охранителна, нито криминална, нито разследваща функция и те ще отидат там, в това звено, в тази структура, както искате, така го наричайте.
Следващият въпрос е за криминалната полиция. Там трябва да бъдат всички тези въпроси, които господин Кирчев зададе – къде ще отиде Икономическа полиция. Да, там ще се върши т. нар. оперативна работа, оперативно-разузнавателна работа и там трябва да бъде, включително и отделеното през годините и трансформирано, т. нар. Звено за борба с организираната престъпност. То ще бъде по-силно, ще функционира по-добре, когато е по-добре интегрирано, с информацията, с ресурса на цялата криминална полиция в страната, с ресурса на икономическата полиция. Защото не е тайна, че вече престъпността, освен в черния сектор, и аз съм си позволявал да го кажа и друг път, в сивия сектор, съвременната престъпност стъпва и в белия сектор и там са нужни интегрираните усилия. (Реплики от залата.)

Господин Атанасов, попитайте онези от онзи прословут коктейл, които ги снимаха, дали е мафия, или не е? Не ме провокирайте с този въпрос, с който искате постоянно да цапате. Предизборният ви коктейл, спомняте си, преди колко години, кои персони. Снимките и печатът могат да Ви ги припомнят. Аз не искам да употребявам такава терминология, чиято единствена цел е да цапа България. Да, България има проблем с организираната престъпност, но ще стигна и до този въпрос.
Въпросът за разследването. Всъщност един фундаментален въпрос и аз ще разчитам на всички мнения, на всички предложения. Ще ги оценим с колегите, когато те са конструктивни. Но прави ми впечатление, че опонентите на начина, по който искаме да решим въпроса с полицейското разследване, не си дават сметка поне за два въпроса – че с новия Наказателнопроцесуален кодекс основният орган по разследването е прокуратурата. Никой не го спомена. Полицията събира доказателствата (реплика на народния представител Елиана Масева), но тя събира доказателствата под прякото ръководство на прокурора. Той преценява кои доказателства, може да дава указания, нещо повече - той може сам пряко и директно да разследва. Нека да не разглеждаме разследването в рамките на Министерството на вътрешните работи или пък в следствието, което също е разследване (шум и реплики в ДСБ), като единствена и самостоятелна функция с оглед новия Наказателнопроцесуален кодекс. Именно поради тази причина беше и реформата в Наказателнопроцесуалния закон. Виждате, че с доклада на прокуратурата постоянно расте броят на преките разследвания, извършвани от прокурори. Нека, когато говорим за разследване, много ясно да очертаваме функциите на всеки: в МВР се събират доказателствата, тяхната преценка - кои са необходими, кои са съотносими, кои са нужни за обвинителния акт, за съда, се прави от прокурора. Не разследващият полицай е този, който преценява съотносимостта. Той изпълнява указанията, които му дава прокурорът, за да се подкрепи обвинителният акт, обвинителната теза на прокурора с доказателства. И който не е разбрал това от три години, трябва най-сетне да го разбере. (Реплика на народния представител Атанас Атанасов.)
Има още един въпрос, свързан с полицейското разследване, и това е въпросът, че и в момента поради преходния период положението е такова, каквото ние искаме да изчистим като философия и да го заковем занапред, така че не съществува никакъв проблем за колизия... (Реплика на народния представител Атанас Атанасов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Моля, не се провиквайте!
МИНИСТЪР Михаил Миков: ... между Закона за МВР и действащия Наказателнопроцесуален кодекс поне за период от една година, защото ние в тази зала преди няколко месеца приехме един отлагателен период и вече в тази дискусия тук ...
Елиана Масева (ДСБ, от място): Не е така.
МИНИСТЪР Михаил Миков: ... ще видим докъде ще стигнем с волята на Народното събрание за въвеждане на полицейско разследване.
Фактите са следните: в цяла Европа разследващите полицаи са тези, които събират фактите, без по отношение на тях да се изисква специална юридическа или друга квалификация. Ние обаче, и аз смятам, че не е лошо, сме заложили на другата линия – че е добре те, макар и отговорни за събирането на фактите на юристите прокурори, да имат добра юридическа квалификация. Но какъв ресурс може да отдели държавата за това? Това е основният стратегически въпрос и то не само за разследването, за сектора „Вътрешна сигурност”, защото толкова сигурност получава всяко едно общество, колкото грижа, включително и финансова, отделя за съответния сектор.
Йордан Бакалов (ОДС, от място): Седем милиарда май не са много!
МИНИСТЪР Михаил Миков: Далеч сте от тази цифра, господин Бакалов.
Искам да ви кажа още нещо за разследването. Не може полицейското разследване - тези от вас, които са работили в Министерството на вътрешните работи знаят, да функционира добре, без да има една много добра връзка с оперативната работа за фактите. Каква е ситуацията в момента, на която аз се натъкнах, когато влязох в министерството? Бюрата на оперативните работници са относително чисти, бюрата на разследващите полицаи, дознатели ... Само една скоба ще отворя, аз ги наричам разследващи полицаи, защото това са хора от щата на полицията, от щата на Министерството на вътрешните работи. Ако искате да ги наричаме дознатели, няма пречка. (Шум и реплики от ДСБ.) Но смятам определено, че ние трябва да ангажираме в много по-висока степен тези оперативни работници, които имат качества, които имат 5-10-годишен опит, които са минали курсове в Академията на Министерството на вътрешните работи. Да ангажираме тези, завършили академията, където хорариумът по „Наказателно право”, по „Наказателен процес”, по „Криминалистика”, по „Криминология” е по-голям отколкото в другите университети. Да ги ангажираме от началото на процеса до събирането на онези факти, които на масата на прокурора ще докажат обвинението, без да робуваме на това дали имат формалната диплома за юридическо образование.
Като вкарваме още един коректив, предлагаме като концепция, като идея, те да се занимават с по-лесните за доказване престъпления. Колегите юристи ще ме разберат: известен извършител, средна телесна повреда. Там няма нужда да хабим онзи ресурс с висше юридическо образование, който може да се занимава с документна измама, за да придвижим преписката от извършването на престъплението до обвинителния акт. (Реплика на народния представител Атанас Атанасов.)
Господин председател, моля Ви да направите забележка за крясъците от дъното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Вече направих забележка тихо и деликатно, ще я кажа пак: който желае да се изкаже, ако има минути, е добре дошъл.
МИНИСТЪР Михаил Миков: Уважаеми дами и господа, въпросът с броя. Не е дори въпросът за броя, защото този въпрос се постави: 1700, 2000, 2300. Въпросът е, че растежът в кариерата в тази система не може да осигури онова ниво на възнаграждение, което се получава в съдебната система, и е естествено един дознател или разследващ полицай, независимо как, да се стреми към другата система. Министерството на вътрешните работи се превръща в един перманентен източник на подготвени кадри - 2 3 4-5 години работили дознатели, който захранва съдебната система. Да, но разберете, че това не може да води до добро качество и резултати в организацията на работата на разследването. Колкото и да уеднаквим заплатите, винаги работата на магистрата, на съдията, на прокурора ще е по-привлекателна от работата на служителя, който в МВР се занимава с най-тежката, с най-черната - със събирането на доказателствата, с огледа на местопроизшествието, с огледа в моргата. Дори да изравним заплатите, пак ще има онзи естествен стремеж за движение, и то не растеж вътре в системата на МВР, за да имаме компетентни разследващи дознатели, полицаи, както искате ги наречете, а това да бъде едно място, от което се минава в една по-спокойна работа.
Всъщност аз наблюдавам такъв стремеж и сега при някои полицейски кадри, които, работейки дълго време на терена, неусещайки растежа в кариерата до края като полицай, търсят административното място. Губим най-ценното, най-доброто и по този начин, пак казвам, системата не може да бъде силна.
Другото, от което разследването се нуждае, аз го казах и в дискусията преди залата, в медиите течеше доста време – необходима е компютризация, електронизация на този процес, за да реализираме контрола.
За да разсея една заблуда, ще кажа, че разследването ще действа на териториален принцип – районно полицейско управление, ОДП, областна служба и централно звено с методически контролни функции. Само в изключителни случаи, когато прокурорът прецени, може да възлага на тези най-добри разследващи полицаи горе отделни конкретни случаи. Иначе те трябва да контролират двете териториални звена надолу и да се грижат за уеднаквяване на практиката – проблем, който сериозно стои в нашата система, макар че това е проблем и за цялата държава, и в работата на прокуратурата, и в работата на съда. Аз искам да го решим при нас. Затова с колегите предлагаме такъв тип организация.
И още един въпрос, свързан с полицейското разследване. Има редица останали по наследство структури, в които е необходимо да има разследване, както и оперативна дейност. Да вземем например Гранична полиция. Тя не покрива цялата територия на страната, но има редица нарушения, свързани с държавната граница, а тя днес не е граница на България, а на Европейския съюз. Проучили сме, че такова разделение, че такива специални структури на полицията има в много европейски страни, макар че не покриват цялата територия. Транспортната полиция не покрива цялата територия. В същото време извършва много важни функции и я има също в много други европейски страни.
Питам аз: дали не е редно когато е извършено престъпление, да има оперативен работник от Гранична полиция, от Транспортна полиция, и разследващ, който да докара нещата до прокурора, или за всеки случай при констатирано нарушение на закона ще трябва да сезират общата териториална структура?! Мисля, че това не е добрият подход.
По-нататък. Защо Гранична полиция? Защото ангажиментите ни по Шенген, нуждата от здрава граница на Европейския съюз, договореностите с нашите партньори изискват силно звено за охрана на границата на Европейския съюз. Затова предлагаме тя да бъде в отделна структура.
Като че ли не беше поставен въпрос относно Пожарната, така че ще отмина това като прието от всички консенсусно решение.
Уважаеми дами и господа, няма да избегна някои от направените бележки и ще кажа мнението си по тях. Ясни са функциите, за които говорихме, ясно е, че те с оглед на реформата на сектора за сигурност, с оглед създаването на ДАНС остават като наша отговорност. Ако сте прочели внимателно законопроекта, ще видите специалното основание за взаимодействието между МВР и ДАНС. Това е направено неслучайно. Много често ревността в една или друга служба по отношение на информацията, правомощията и кръга от субекти, с които тя работи, пречи на взаимодействието. Колкото и да оценяваме, че принципът „чек енд балансис” е добър, толкова трябва да намираме добрите начини за взаимодействие, защото е абсурдно малка България да изгражда собствени капацитети по всеки от въпросите. Всъщност така стои и въпросът с Агенцията за оперативно-технически операции (ще обърна специално внимание на този въпрос) във всяка една от тези структури.
Уважаеми дами и господа, тук бяха направени изявления за провал в наказателната политика на правителството. Напротив! Мисля, че наказателната политика на правителството тепърва ще бъде дискутирана...
Атанас Атанасов (ДСБ, от място): Кога?
МИНИСТЪР Михаил Миков: ...и то с оглед на перманентните предизвикателства в сферата на организираната престъпност и на корупцията.
И понеже питате кога, аз мисля, че ако Народното събрание намери време, то есента е добро време за прочит на Наказателния кодекс. Защото когато вие, уважаеми дами и господа, отправяте забележки към работата на Министерството на вътрешните работи, то аз искам организираната престъпна група да няма користна цел. Нека някой от вас да внесе това предложение, защото доказването на целта често проваля обвинителните актове по този текст за организирана престъпна група. Ето, това е доказателство кой наистина иска да помогне със законодателни средства.
Иначе въпросът за наказателната политика в никакъв случай не е въпрос само на Министерството на вътрешните работи или на правителството. Въпросът за наказателната политика е въпрос на държавата, въпрос на скоростта, с която се движи едно разследване в рамките на МВР, въпрос на скоростта, с която обвинителният акт попада в съда, въпрос за скоростта и тежестта на наказанието в съдебната фаза.
Не искам да ви давам примери, при които редица лица, докато бъде постановена присъда по едно или друго извършено от тях деяние, извършват по 5-10-20-30 престъпления. Ние, уважаеми дами и господа, с вас – изпълнителната власт и вие, съдът и прокуратурата, трябва да преосмислим още веднъж Наказателния кодекс, тежестта на наказанията, а напоследък и много актуалната възможност за замяна на наказанията „лишаване от свобода” с наказания без лишаване от свобода, или честотата на прилагане на съдебното споразумение. Имайте предвид, без това да е укор към съдебната власт, към нейната независима воля да решава, че аз се обръщам към вас като към законодатели: има редица случаи на замяна на лишаването от свобода, а институтите на съдебното споразумение са несъответни на тежестта на наказанието. Това обезверява и полицая, който е събирал фактите, това обезверява и прокурора, който е пледирал в съда, обезверява най-вече обществото, което не вижда справедливост в тежестта на наказанието. Но нека само да отворим тази дискусия. Аз съм готов да я водим, правителството – също.
Уважаеми дами и господа, когато говорим за катастрофа (тази дума се използва в наказателната политика), 20 години ние нямахме изчистена наказателна политика. Двадесет години и правителството на господин Костов, и предишното правителство, и днешното правителство, и много народни представители внасят предложения за изменения на Наказателния кодекс, за да постигнат атрактивен външен ефект, без да се направи справка в съдебната практика, за да се види, че наказанията, които се налагат в масовите случаи, са под средния размер. Какво постигаме? Постигаме, че може да се отиде към съдебно споразумение за престъпление, за което се предвиждат 5-6-7 години лишаване от свобода. И го правим, поддадени на ситуативни настроения или политически цели. Готов съм да водим този разговор, включително с опозицията. И ние имаме виждане по този въпрос!
По отношение на забележките, че има много делегации в правилника. Уважаеми дами и господа, Правилникът за прилагане на закона се изготвя от Министерския съвет. По всички правила той подлежи на административен контрол пред Върховния административен съд, когато не съответства на закона. По всички правила той се публикува и е действащо право. Но съгласете се, че да запишете 17 специализирани административни не полицейски, а административни структури, често пъти с дублиращи функции ( не виждам къде е господин Свинаров), в закон, за да може администрацията да е бетонирана в закон, това не сте направили с никое друго министерство, нито с Министерството на отбраната!
И още веднъж да кажа за тези, които не са много навътре в материята – нека ясно да разграничим полицейските дирекции по функции, за които аз също казвам, че трябва да са в закон с ясни функции и правомощия, и административните дирекции, които извършват помощна дейност. Господин Костов каза „Може и други”. Може и други, но за помощна дейност – специализирана администрация, парко-домакинска, но не може друга!
Йордан Бакалов (ОДС, от място): Никъде не е казано, че те трябва да са само помощни.
МИНИСТЪР Михаил Миков: Не може друга, извън главните дирекции, които изпълняват същинските функции. Те са изчерпателно изброени в чл. 10. Така че не заблуждавайте аудиторията.
А другите специализирани административни дирекции се правят така, че да може политическото ръководство добре да упражнява функцията на ръководство на администрацията, не на полицията.
Ние също като колегите споделяме разбирането, че администрацията трябва ясно да се разграничи като администрация, политическото ръководство да е ясно като структура и функции и професионалното ръководство да е ясно и като функции, и като отговорности. Аз знам, че досега главният секретар е трябвало да бъде някаква трансмисия между министър и долните ръководства на полицията. Защото желанието за пъхане в оперативните разработки, в конкретните дела винаги е съществувало. Ако ще бъдем правова държава, трябва да се отърсим от този подход да дотича някой в кабинета на министър-председателя с едно или друго нещо, събрано със специални разузнавателни средства. Примерно казвам, господин Атанасов. В тази структура залагаме това.
Накрая искам да благодаря на вносителите, искам да благодаря на ясно заявената воля от страна на трите фракции от управляващата коалиция за подкрепата на продължаващите промени, за довършване на реформата в сектора.
Позволете ми да кажа, че този закон не е само за онези около 47 хиляди полицаи, които работят в Министерството на вътрешните работи, за онези около 8 хиляди пожарникари, които работят в Министерството на вътрешните работи, какъвто е щатът на тези две структури, за онези около 5000 хиляди души администрация на министерството или общо около 63 хиляди по щат, той е най-вече за българските граждани, за българското общество. Това не е въпрос на днешния кабинет, това не е въпрос на днешното управляващо мнозинство, това е въпрос на способност на България да отговори на предизвикателствата на времето днес, днес в смисъла на онова, което Европа иска от нас и най-вече което българските граждани очакват от нас – от вас, народните представители, от нас, правителството и МВР, от съда и прокуратурата. Защото без тях също няма да решим тези въпроси. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин министър. Не се учудвайте на големия интерес към този закон, защото вашата армия е два пъти по-голяма от цялата българска армия. Така че вие сте голямата силова структура в нашата страна.
Господин министърът има пътуване в чужбина, поради което се налага да ни напусне. Благодарим му за изнесената информация.
Господин Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев (БНД): Благодаря, господин председател.
Очевидно тезата, която изложи пред вас господин министърът, е въплътена във вижданията на Министерството на вътрешните работи за това в каква насока в настоящия момент трябва да бъдат извършени промените. Аз разбирам колегите, които са вносители на този законопроект, но си позволявам да се обърна към тях с извинение и да приема, че това е един законопроект, както заяви господин министърът, внесен от министерството, респективно поддържан от Министерския съвет.
Помните ли, уважаеми колеги, че преди един месец вие утвърдихте изменение на закона в един текст. В този текст се казваше на дознателите, които нямат необходимата квалификация, но предвид необходимостите на случая изпълняват тази длъжност, им продължаваме срока още една година. Помните ли, че тогава ви обърнах внимание, че това е най-малкото, което може да се случи? Помните ли, че тогава ви казах, че ще последват действия, които имат фундаментално значение? И ето, те дойдоха.
Необходима ли е промяна в МВР? Да. Защо е необходима? По простата причина, че последната политическа криза беше в крайна сметка най-много свързана с проблемите на МВР. Няма да се връщаме на тях. Обществото иска промяна, обществото иска резултати. Няма да се спирам на тази подробност дали 120 текста в изменение на един закон от 280 текста представлява някаква елементарна промяна или е необходимо да се спазва Законът за нормативните актове и да се направи нов закон. Проявяваме разбиране и в това отношение.
По-важна е структурата на промените, които се предлагат. Те са две категории. Едната е структурната промяна в системата на МВР, в нейните дирекции, а другата е функционална. По понятни съображения аз няма да отделя от предоставеното ми време за структурната промяна, въпреки че имам становища и по някои от тези въпроси. Но искам да спра вашето внимание на функционалните промени, които се правят, защото те са свързани с една философия на това какво е разследване, кой и как трябва да го върши. И тук вече навлизаме в една материя, която се нарича разследване.
Искам да обърна вашето внимание, че в тази държава има една структура в управлението, която е приета, и тя е много характерна и за Министерството на вътрешните работи. В края на краищата имаме едно политическо ръководство и едно професионално ръководство. Кое е особеното в тази конструкция на МВР? Няма спор, че МВР е една репресивна машина. В цял свят е така. Няма спор, че професионалното полицейско присъствие е осъществявано от деполитизирани лица. Няма никакъв спор по въпроса, че политическото присъствие е това – на министъра и на неговия политически кабинет. И тогава се поставя въпросът какво отношение има към дейността на разследването политическият кабинет на министъра? И до каква степен тази функция е предоставена на един орган, който трябва да има своето самостоятелно значение? Проблемът се състои в това, че контрапунктът на репресивните органи, какъвто орган по закон е МВР, е запазване на правата на гражданите. Това е големият проблем. Ние не говорим кой политиканства, кой е за организираната и кой против организираната престъпност, а говорим във всички фази, във всички отношения, от дребните до едрите престъпления, в крайна сметка да бъдат запазени правата на гражданите. И това е функцията на законодателството.
Уважаеми колеги, Наказателнопроцесуалният кодекс е професионален закон. Подчертавам, той е така структуриран, че във всичките му фази да бъде упражняван от професионалисти. Няма нищо за подценяване в другите длъжности в МВР. Сигурно в отделните ресори на разузнаването трябват също толкова висококвалифицирани професионалисти, но там.
Какво се прави сега с тази промяна? Прави се това, което е абсолютно недопустимо. Прави се това, което беше на въоръжение на това Народно събрание и на предното в продължение на двегодишен период. Прави се това, че това, което в крайна сметка се постигна с работната група към НПК – 2005-2006 г., с отлагателните условия да се даде възможност на една изградена система и тя се постигна. И тази изградена система е в хармония на европейското законодателство, защото ние 2005-2006 г. не бяхме, но вече сме членове на Европейския съюз. Затова беше тази толкова важна част от българското законодателство предварително да бъде хармонизирана.
И сега какво става? Този основен принцип на НПК, на Закона за специалните разузнавателни средства да се омеша разузнавателна и разследваща функция.
Професор Гайдарски, дали ще ме допуснете да участвам във Ваша операция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Може като пациент.
Борислав Ралчев: Дай Боже, да не е така и никому не пожелавам. Все пак ще бъде добре, ако човек има такава необходимост, да попадне в такива ръце. Защо? Защото става въпрос за професионализъм.
Професор Гайдарски, ще допуснете ли Вашата специализирана хирургическа сестра, която обладава определен набор от знания, да извърши операция? Очевидно не. В момента това искат да се направи.
Георги Юруков (КБ, от място): Неуместен пример.
Борислав Ралчев: Абсолютно уместен пример. Сто процента уместен пример. (Реплики от КБ.)
Регулирани професии, чудесно, благодаря ви!
Наказателнопроцесуалният кодекс, разследването е регулирана професия. Много ми помогнахте и Ви благодаря. И тогава, когато всичко това е направено в един НПК, който влезе – обръщам вашето внимание, в сила на 29 април 2006 г., само преди две години и два месеца, какво правим ние сега?
Първият фундаментален въпрос: може ли със Закон за МВР да се променя НПК? Може ли със закон на МВР да се променя Законът за специалните разузнавателни средства?
Камен Костадинов (ДПС, от място): Теоретично – да.
Борислав Ралчев: Според Вас – да, но нито един теоретик засега не е застанал зад тая конструкция. И една от основните грешки на тези предложения, които сте подписали и вие – на мен ми е напълно понятна функцията, която играете. Не се сърдя, знам, парламентарната практика е точно това, че не сте си направили елементарната грижа, че не са направили елементарната грижа да могат в крайна сметка да решат въпроса: какво е разследваща полиция? Ама толкова сте далеч от това понятие, ама толкова сте далеч, като че ли не живеем в Европа. Ама не сте си направили труда тези необходими изследвания, които ги има и в Правната, и в другите комисии, които минаха на въоръжение отново, да ги прочетете.
Може ли някой да ми обясни какво означава разследващ полицай? Лицето е деполитизирано. И тук идваме до другия голям гвоздей на проблема – кой го назначава? По списъчен състав от министъра на вътрешните работи.
Е как ще стане тази работа? Основната функция на разследването е да бъде разграничена от разузнавателната дейност. Как може да има един абсолютно независим орган, ама абсолютно независим, какъвто е разследващата организация, каквато и да е тя – дознание или каквото и да е, да бъде функция от министъра на вътрешните работи? Какво прави той? Преторианска гвардия, лично назначена от него? Или може би България ще стане уникалният случай, в който министърът на вътрешните работи да има своята лична разследваща, нему подчинена полиция?! Това правите. Нищо друго не правите.
В крайна сметка структурата – казах, че няма да се занимавам с нея. Какви са тези дирекции „Дознание” и какви са тези разследващи функции в другите три? Каква е разликата? Според Вас разследването единна дейност ли е? Подчинява ли се на едни правила? Защо я измествате в криминална, в охранителна, та чак и до гранична? Или може би Вие си представяте, че разследването се извършва така: веднага ей там, като го хванат на граничната бразда и ще свърши цялото досъдебно производство. Извинявайте, но това е абсолютно незнание и абсолютно несъобразяване с основни функции.
Уважаеми колеги, тези, които разследват, си служат с НПК, за да прилагат НК. Министърът говори за НК. Това е друга тема, не е за днешния дебат. Но тези, които извършват разузнавателна дейност, се занимават само с НК – извършено ли е престъпление, фактическият състав и пр. Това са елементарни постулати на модерното правораздаване, а ние така или иначе сме в Европа.
Уважаеми колеги, това, което ви се говори за разследващия полицай, е един мит за полицейско разследване. Няма такава категория. Има две ясно очертани системи – полицейското разследване е на въоръжение в повече от страните на Западна Европа. Но направете си труда да прочетете – там има развити такива пълномощия и такива структури, които осъществяват категоричен контрол върху полицая, без одобрението на съдия-следовател, на такъв, такъв, такъв и такъв – предоставили сме ви в материала. Няма годно доказателствено средство. Разбирате ли това нещо? Разбирате ли какво правите?
В продължение на две години и половина се направиха поредни пет-шест или колко опита, господин Юруков, да промените НПК в две направления. Кои бяха те? Едното беше разследващият полицай, второто беше СРС. Колко такива промени искахте? По едно време казахте: нямаме нужда от поемни лица. Ами защото въобще не знаете какво е поемно лице и защото щяхте да отрежете клона, на който се крепи в крайна сметка доказателствената тежест.
Какво става със СРС-тата и тяхната промяна, която искахте? Какво стана с неотложните действия? И сега вече не само че не са оторизирани тия лично назначени от министъра, неговата Преторианска гвардия полицаи, но те имат пълна функция. Отворете НПК, вижте какво е оглед, вижте какво е претърсване, вижте какво е изземване. Елементарно е, на български е написано, ще го разберете. И изведнъж, не само че не се ограничавате в тази функция, ами давате пълни права. Докъде ще стигнем по този ред?
Другият основен въпрос. Промени в законодателството в този смисъл – да, необходими са. Хайде сега да видим какви са вашите основания за това. Казаното от господин Миков – министъра, за това, че на едното бюро имало това, на другото бюро имало това. Извинявайте, в правото и в тази зала на честна дума не се вярва. Кои са фактологичните ви данни, които да доказват няколко неща – досегашната система на дознанието не изпълни своите функции защото: първо, второ, трето, четвърто, пето, статистика, съдебна статистика, резултати, наука. Науката въобще сте я забравили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Ралчев, моля Ви само за момент.
Преди Вашето изказване вашата група имаше тринадесет минути. Вие говорите вече близо четиринадесет минути.
Борислав Ралчев: Ще ми дадете ли една минута?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Бих Ви помолил да направите заключението си.
Борислав Ралчев: Да, ще го направя.
Заключението е: резултатът на това законодателно предложение, категорично ви заявявам, е отказът на досегашното професионално ръководство на МВР да изпълни закона. Господин Юруков си спомня, че още на 15 април, преди да влезе в сила НПК, започнаха първите реакции. Господин Юруков си спомня това, което беше казано от госпожа Чернота – 3-5 май, от Мониторинговия доклад – 3-5 юли. Още преди да е свършило едно дознание при новата система започна върлата реакция. Затова в крайна сметка и сега се правят точно тези промени, които няма да доведат до никъде.
За двадесет и четири секунди искам да решим още един въпрос. В предложението на чл. 54 се казва: не могат да се възлагат други действия на органите по разследване – разбирай дознателя и разследващия полицай в смисъла, в който казах, освен разследването.
Какво стана? Във Вътрешна комисия чухме министъра като каза, че заплащането на оперативния работник и на дознателя е едно и също. Какво стана? Защо не си назначите хората с ценз? Да не отварям оная дебела папка от всички дознатели, които казваха как се провеждат изпитите и допускането им. Каква е логиката? Колко човека ще назначи господин министърът – двама, трима, пет или сто?
Решително възразявам и с това приключвам: не се пипа по този начин в едни закони, които са нито червени, нито пембени. Тук става въпрос за отношение между държавност, прилагане на правилата на държавата и гарантиране правата на гражданите. Това е нещото, което е абсолютно несъобразено във вашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за реплики към господин Ралчев?
Заповядайте за реплика, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин Ралчев, ще си позволя и аз да използвам проф. Гайдарски за онагледяване на примера с разследващите полицаи и полицейските органи, които със заповед на министъра ще извършват функции по разследване. Но аз бих сравнила вторите не със сестрата, която помага на професора в операционна, а с неговите лекари-асистенти.
Бих задала следния въпрос на проф. Гайдарски: дали той е в състояние да извърши всички операции и дали по-леките от тях не би възложил на своите лекари-асистенти? Налага ли се проф. Гайдарски да извършва елементарни операции, като например отстраняване на липом или нещо друго, или това може да бъде извършено и от друг лекар, негов асистент, завършил друго висше учебно заведение?
Абсолютно така стои въпросът и с полицаите, които могат да извършват функции по разследването в системата на Министерството на вътрешните работи. Бих казала, че тук вече става дума за инат от страна на нас, народните представители, след като едно и също искане се поставя на вниманието на Народното събрание от втори министър на вътрешните работи.
Разберете, колега Ралчев, в момента в Министерството на вътрешните работи има проблем и този проблем е липсата на необходимия брой подготвени дознатели. Има 250 лица, на които всяка година удължаваме тяхната възможност да работят като дознатели, които не отговарят формално на изискванията и които се налага да изпълняват тези функции поради простата причина, че няма как да бъде запълнен щатът на МВР с необходимото число от дознатели с висше юридическо образование.
От друга страна, това не е и нужно. Не сте коректен, защото никъде в Европа няма изискване органите по разследването на каквито и да е престъпления да имат юридическо образование. Това е наш български патент, който ние измислихме неизвестно защо. В случая предложението е разследванията на леките престъпления, престъпленията, които не представляват особена фактическа и правна сложност, да могат да се извършват от полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи. По този начин максимално ще се използва щатът, с който разполага Министерството на вътрешните работи, а, от друга страна, ще падне натовареността на дознателите, които в момента, вижте данните, имат по над 200 дознания годишно. Това е огромна натовареност.
Освен това нека да не забравяме, че основната фигура в разследването е прокурорът. Дали прокурорът наистина е станал наблюдаващ, това е друг въпрос, но това е лицето, което ръководи разследването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Ралчев.
Борислав Ралчев (БНД): Благодаря, господин председател.
Като че ли говорим на различни езици. Уважаема колежке, каква е разликата - при липса на разлика в заплащането щатът на дознателите да бъде попълнен от юристи, а не от оперативни работници? Каква е разликата?
Мая Манолова (КБ, от място): Няма желаещи.
Борислав Ралчев: Как ще има желаещи? На Вас лично преди второ четене ще предоставя една дебела папка за това как беше проведена политиката по набирането на дознатели. Очевидно е, че в това няма грам логика, а правна мисъл – нулева. Нямате аргументи. Абсолютно никакви. Не е ли това същността, за която говорих – назначаването от министъра на вътрешните работи?
Питам Ви: аз кандидатствам за дознател, отивам на приемен изпит и ако го издържа, ме назначават, а полицаят, независимо от какъвто и да е изпит, може да бъде назначен от министъра - на какво Ви прилича това? Знаете ли какво ще стане? Ние сме хора от практиката. Мислете държавнически, а не политически.
Прокурорът! С Вас ли трябва да говорим? Прочетете съдържанието на Наказателнопроцесуалния кодекс. Вижте какви са функциите на прокурора. Там има раздел, който казва: действия на прокурора след приключване на предварителното производство. Има ли го? Има го. Това, че точно в Наказателнопроцесуалния кодекс засилихме присъствието на прокурора в рамките на досъдебното производство и му възложихме функции и възможности, не значи, че прокурорът е този, както е в полицейската класическа система от други магистрати. Казах Ви го, ще го повторя, и този материал ще Ви дам, белким го прочетете, където се узаконява всяко процесуално действие. Къде функцията на прокурора в България е такава? Ръководна длъжност, отговорност – да, но ако няма самостоятелно значение досъдебното производство, това може да рефлектира по-късно, както и рефлектира, но в никакъв случай не заблуждавайте народното представителство. Те са елементарно различни неща.
Моля да разберете, недейте политиканства, мислете като държавници, мислете, че няма винаги вие да бъдете на власт, мислете, които и да сте вие – леви, десни, пембени, червени, не ме интересува, че няма вие винаги да назначавате. Колко, колежке: 100, 200, 300, 500, 1000, 10 000 – лична преторианска разследваща гвардия? Къде сме? Къде отиваме? Връщаме се 100 години назад. Вие по-малко, аз повече. Работил съм и при така наречената система на тоталитаризма, и там нямаше такива опрощения като тези, които искате сега да въвеждате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Думата има госпожа Елеонора Николова.
Елеонора Николова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
За да получим отговор дали новият Закон за МВР, защото практически това е нов Закон за МВР, е добър, отговорът можем да търсим само в това дали неговото проявление ще изключи структури на МВР като части от икономическата престъпност и от сивата икономика, и дали няма да има рецидив, при който един министър на вътрешните работи ще договаря параметри по еврочленството ни с оперативно интересни лица.
Аз искам да започна дебатът оттам, където го свърши моят колега Борислав Ралчев, и да кажа, че проблемите, които днес разискваме, се разискват поради това, че Българската социалистическа партия нямаше цялостна концепция, когато предложи Закон за Министерството на вътрешните работи, който по същество се бие с Наказателнопроцесуалния кодекс. Ние три години и половина не можем да разсечем този гордиев възел, защото ние направихме НПК такъв, какъвто сме имали винаги, каквато е била философията през всичките години на прилагане на наказателното производство. Ние все още нямаме цялостен дебат по това, че имаме най-формалния наказателен процес, по това, че престъпленията не се дължат на простъпки и на престъпления, което би могло да въведе като фигура вече и самия полицай, който в един неформалистичен процес, в един много бърз процес да предава тези дребни престъпления, които тровят българския гражданин и той чака 5-10-20 години да бъдат разследвани, които да отличи от престъпленията, които трябва да бъдат разглеждани в строго формалистичния и записан в НПК процес.
С оглед на липсата на цялостна концепция по наказателна политика имаме един Закон за МВР, който всъщност назначи дознателите на мястото на следователите, говореше за разследваща полиция, без нищо да разбира от разследваща полиция, в резултат на което имаме затрупани дознатели, едни хора, които замениха следователите, с никакви правомощия, натиснати от своите началници в Министерството на вътрешните работи, с ниски заплати, с по 200-300 натрупани наказателни дела и практически с разсипана наказателна политика.
Това е точно поради липсата на концепция. И сега, когато всичко е сбъркано тотално, ни е много трудно да го поправим именно през Закона за Министерството на вътрешните работи, защото това е един проблем, който може да бъде решаван заедно и успоредно с въпроса за цялостната ни наказателна политика и наказателен процес. Аз виждам, че в самото правителство няма ясна концепция по това. Взех Наказателнопроцесуалния кодекс, който е правен от госпожа Тачева. В Наказателнопроцесуалния кодекс, изготвен от Министерството на правосъдието, се говори, че на полицаи, на служителите с полицейски правомощия могат да бъдат възлагани само първоначално неотложни следствени действия, тоест, една частична функция, която и преди това е извършвана от полицията.
След това гледам предложенията, които са направени от господин Миков за промени на Наказателнопроцесуалния кодекс, където той всъщност вече говори за служители с полицейско правомощие, което да разследва цял един обем от наказателни дела, които са с по-малка, а не така висока правна и юридическа сложност, тоест той говори за тези простъпки, за които ние не смеем да признаем, че трябва да бъдат извадени по някакъв начин от общия състав на Наказателния кодекс, от приложното поле на НПК, за да могат да вървят по една бърза писта, да бъдат разследвани от полицаите и директно предавани в съдилищата.
Докато нямаме ясна концепция, която да разграничи простъпка от престъпление, от това що е полицейско разследване, какво трябва да се случи с Наказателнопроцесуалния кодекс и възможно ли е въобще проблемът с Наказателнопроцесуалния кодекс да бъде обсъждан през Закона за Министерството на вътрешните работи, ние ще се въртим тук в затворен кръг.
Аз лично смятам, че това, което се случи с въвеждането на дознателите, беше груба грешка и практически унищожи наказателното ни правосъдие през тези три години. И това трябва да се признае – този тотален провал, който беше въведен именно със Закона за Министерството на вътрешните работи, и, разбира се, с Наказателнопроцесуалния кодекс.
Съгласна съм да дебатираме какво правим оттук нататък, защото наказателно преследване в момента – качествено и годно, което да обслужи българските граждани, ние нямаме.
Само няколко думи по отношение на сливането на двете дирекции и изваждането им в агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Петте минути, госпожо Николова!
Елеонора Николова: Да, приключвам.
Мисля, че двете дирекции действително трябва да останат в Министерството на вътрешните работи, защото това е част от инструментариума и те са свързани с останалите функции на останалите дирекции. Но обособяването им в агенция практически обезсмисля много добрата система дотук, която е проведена в Закона за МВР и за хоризонтална структура. След като на всяко ниво е въведена хоризонталата като отлика от вертикалата, ние изведнъж виждаме една агенция, която е чужд организъм за МВР. За мен е добре двете дирекции да бъдат обединени. Няма нужда да се нарича агенция, добре е да бъде дирекция, като, разбира се, задължително и категорично се въведе и парламентарният контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли реплики към госпожа Николова? Няма.
Има думата господин Яни Янев.
Яни Янев (НДСВ): Господин председател, колеги! В последното изказване като че ли критиките към закона бяха значително повече, отколкото позитивите. Тъй като нагласата на нашата парламентарна група е по принцип да бъде подкрепен този законопроект, бих желал да се спра върху някои от нещата, които виждаме като позитив, за да бъде подкрепен на първо четене този законопроект. Разбира се, няма да избегна и няма да спестя и критиките, които ние сме коментирали с оглед на тези съображения, излагани вече в рамките на комисията и в неформалните дискусии.
На първо място, това, което считам, че трябва да бъде подчертано и прието като позитив в този законопроект, е фактът на укрепване на позицията на професионалното ръководство на МВР, създаването на структурата около главния комисар, както и разграничаването на функциите между професионалното и политическото ръководство в Министерството на вътрешните работи – тоест между функциите на главния комисар и заместник-министрите в рамките на министерството.
На второ място, нещо, което би трябвало да бъде подкрепено като позитив и доразвитие на необходимостта от усъвършенстване работата на Министерството на вътрешните работи, струва ми се, е формирането и структурирането на новите генерални дирекции и по-конкретно това, че вместо Национална служба “Борба с организираната престъпност”, която съществуваше до момента, се получава това преструктуриране в рамките на Главна дирекция „Криминална полиция” и вътрешната дирекция, която е за противодействие на организираната и тежката престъпност. По този начин ще се получи един допълнителен ефект, който, подчертавам, лично за мен е позитив, възможност висококвалифицираните служители на Национална служба “Борба с организираната престъпност” да имат отношение не само и единствено към тежката и организираната престъпност, а и възможността да участват в разкриването на престъпления, определени не само като тежка и организирана престъпност.
Не на последно място бих заявил, че е позитив и структурирането на Дирекция „Вътрешна сигурност” с оглед възможностите за упражняване на допълнителен контрол в рамките на системата на Министерството на вътрешните работи, но, разбира се, това, което коментирахме, че е необходимо във всички случаи да бъдат предоставени оперативни функции на тази дирекция и тя да бъде макар и с няколко текста структурирана основно в рамките на закона. Разбира се, подробностите да бъдат уредени в правилник по приложението на този закон.
Ще премина към онези неща, които са по-дебатираните, по които имаме несъгласие, но те в никакъв случай не стоят на фона на яркото разграничение между позитив и негатив. Във всяко едно от предложенията и по отношение на структурирането на агенцията, обединяваща ДОИ и ДОТИ, има позитивни неща, но има и достатъчно негативни.
Също така бих казал, че по отношение на Дирекция „Досъдебно разследване” също има позитиви, но има и определени негативи, на които ще се спра самостоятелно.
По темата за Дирекция „Досъдебно разследване”. Кое е позитивното? На първо място, че тя се обособява като самостоятелна дирекция и това до голяма степен ще разреши един от сериозните проблеми за невъзможността на дознанието до момента да функционира, а именно, че на дознателите бяха възлагани не само разследващи функции, а те участваха и в процесите на разкриване, тоест, не тях им се възлагаше оперативна работа и дежурства, което доведе до това дознанието да е нереципрочно натоварено и то да не може да се справя с главната си функция по разследването на делата.
Струва ми се, че в момента с обособяването на тази дирекция и възпроизвеждането на старото правило, което не се спазваше – че на служителите в тази дирекция не следва да се възлагат други функции, практически ще се реши един от генералните, сериозните, важни проблеми за ненатоварването на разследващите полицаи, които сега наричаме дознатели, с други функции, освен по разследването на делата. Това до голяма степен ще реши въпроса с привлекателността на точно тази професия. Ако има отлив, освен че имаше известни изкривявания по начина на подбора на дознателите, който се извършваше, другото, заради което хората бягаха, е именно заради това – че не знаят на кой господар да кланят глава, заради това, че освен делата, които ги гонят с конкретните процесуални срокове и прокурорът им стои на надзор, и началникът, и възлагат и други дейности, които са неспецифични за разследването, това водеше до претоварването на тези хора в рамките на дознателския апарат, до нереципрочност на тяхното възнаграждение с усилията, които трябваше да влагат. Естествено, че тази професия ставаше неприятна и хората бягаха, напускаха или не са достатъчно кандидатите, които да искат да работят като дознатели.
Така че аз казвам, че това отделяне в самостоятелна дирекция е един от главните, преломни, позитивни моменти, които ние трябва да възприемем и да подкрепим в този законопроект именно поради причините, които изложих.
На второ място, обособяването на тази дирекция дава възможност това, което е заложено в закона и пак е позитив – за конкретното методическо ръководство... Това до голяма степен ще реши проблема с все още неукрепналия чисто професионален капацитет на дознателите, особено на по-новите, на по-младите, които влизат в тази професия, от гледна точка на тяхната правна квалификация и опит при разследването на делата. Създаването на методическите структури в рамките на дирекцията се надявам, че ще бъде подкрепено и укрепено с професионалисти, хора, които имат достатъчно и по-дълъг житейски и политически опит в разследването на делата и ще дават възможност за оказването на помощ на дознателите в тяхната работа, особено тези, които в годините не са имали възможност да натрупат достатъчно такъв политически професионален опит.
Кое е нещото, с което изразяваме нашето несъгласие? Изразили сме го вече нееднократно – това е разширяването на възможността като разследващи полицаи, каквито са и дознателите в момента, да бъдат привличани и други полицаи, които работят в другите дирекции на Министерството на вътрешните работи. Освен дълго, широко и пространно коментираните аргументи, които изложиха колегите преди мен, бих казал още няколко допълнителни аргумента в тази посока.
На първо място, колеги, забележете, ние нямаме и няма как в този закон да бъдат определени критериите, по които ще бъдат подбирани тези полицаи. Не е въпрос на недоверие. Когато говорим за прилагането на процесуални норми, все пак на този етап има пряка причинно-следствена взаимозависимост между НПК и Закона за Министерството на вътрешните работи. Оттук насетне, когато ще бъдат допуснати възможностите на полицаи от други дирекции, които са неюристи по образование, да извършват разследване, тази взаимозависимост между двата закона се къса. Къса се, защото критерият кой точно ще бъде назначен няма да бъде определен от закона – остава възможността министърът да го реши сам.
Второто, колко хора да бъдат назначени в тази функция – остава пак възможността министърът да реши сам.
На трето място, на този етап, без да е ясен критерият какво означава леко престъпление, ако изходим от общото правило, че леки престъпления са тези с наказание лишаване от свобода под 5 години, за да бъдат възложени да бъдат разследвани, този критерий е необективен и няма как да бъде спазен.
Аз мога да дам пример за едно престъпление с максимално предвидена една година лишаване от свобода, което да бъде при толкова сложна фактическа обстановка, че да бъде затруднение и за хора с многогодишен опит.
Именно с тези детайли в практическото приложение и реализацията на това в живота на практика създаваме условия при влизането и приключването на такова разследване, отивайки в съда, да имаме два различни по качеството си акта на предварително разследване. Много важен е именно този въпрос, който сега се поставя, за това: когато говорим за полицейското разследване, фактът на това, което е установено, се превръща в доказателство, става със санкцията било на съдия-следователя, било на юриста, било ако щете и санкцията на конкретния прокурор. В момента именно поради функцията на особеното процесуално място на дознателя и извършените от него действия по разследването имат качества на доказателство.
Аз се питам: как тогава ще приравним действията, които ще извършат хора, които нямат съответното процесуално качество – те да събират и техните действия да бъдат превърнати в доказателства? Ако я няма по-висшата санкция за всяко отделно действие, струва ми се, че практически бламираме до голяма степен това, което ще бъде – предварителното разследване и досъдебното производство.
Не е въпросът да сме против полицейското дознание, а че това значително променя като логика цялостната конструкция на НПК. Ние можем да го доразвием и във времето да го донаправим, но не и под формата, под която сега искаме да го вмъкнем като факт, който да се появи в нашия живот.
Бих обърнал внимание върху следващия момент. Говори се за това, че не достигат хората в системата по отношение на дознанието. Това води до нериципрочното натоварване на дознателите. Споменах един от аргументите си, заради които, струва ми се, дознателите ще бъдат значително разтоварени - когато се спре възлагането на други функции, а се занимават само с разследване. Това е първият ефект, който ще доведе до възможността те да се занимават само с разследващата си работа и да преодолеят натрупването.
Второто, това ще доведе до възможността да се появят нови хора, за които тази професия да стане привлекателна. Третото - допускането на смесването на разкриващите с разследващите функции по отношение на евентуално допълнително назначените полицаи от страна на министъра се опасявам, че ще доведе до същия ефект, който в момента имаме във връзка с това смесване на функции при дознателите. Много скоро, понеже нямаме някакви обективни критерии, с които да определим колко да са хората, точно какви да са престъпленията, които ще разследват, ще се получи така, че разследващите полицаи, не дознатели – разграничавам ги, за да стане ясно за какво говоря, поради обстоятелството, че ще се затрупат с работа заради другите им оперативни функции и невъзможността да си свършат работата по дознанията, тази материя и тези дела, които те са започнали, рано или късно пак ще хвърлим на дознателите. Тогава ефектът от това разпиляване на енергията ще бъде отрицателен, защото отново ще пренатоварим дознателите. Да не говорим, че вероятно в работата, която е вършена преди прехвърлянето на тези дела на тях, ще има пропуски, несвършена работа, която ще бламира и възможността да бъдат доказани тези престъпления.
Тези са аргументите, които лично мен ме възпират, които съм излагал нееднократно, в това да подкрепя развитието на искането на министъра по отношение допускането на други лица с неюридическо образование, не дознатели, като процесуални фигури във фазата на разследването.
С тези промени, които се слагат, и с допълнителни промени, които можем да подкрепим в рамките между първо и второ четене, аз споменах някои от тях в рамките на обсъждането в комисията, да се даде възможност и на лица, завършили „Симеоново”, да участват и да бъдат назначавани като дознатели, разбира се, на ниските позиции – младши дознател, дознател, преди да стигнат старши или главен дознател, да са лица, които са с неюридическо образование. Чудесно е, че е предвидена възможност за тяхното израстване. Това, което спираше в момента интереса към тази професия, е, че дознателите нямаха предвидена възможност в рамките на работата си да растат на място. Сега в закона това е предвидено. Това също е едно от преимуществата, което ще вкара хора в дознанието. Нека да използваме тези позитиви, които са заложени в закона, които ще дадат възможност да бъде укрепено дознанието, но да не преместваме и да не разместваме акцентите на баланса, който съществува между Закона за МВР и Наказателнопроцесуалния кодекс.
С няколко думи по отношение на Агенцията за оперативно-технически операции. Не е тайна позицията на НДСВ - от самото начало ние поддържахме тезата тази агенция да се създаде и да бъде равно отдалечена от потребителите на резултатите от ползването на специалните разузнавателни средства. Не се отказваме от тази си идея и към настоящия момент.
Колеги, желанието ни това да бъде проведено последователно е по няколко простички причини.
Първото е, че тази идея се роди именно в това Народно събрание, именно в рамките на тройната коалиция. Опасявам се и пак го казвам, че ако ние не го направим сега, не виждам в скоро време кое друго управление ще реализира точно това – да създаде за българското общество значима гаранция с оглед ограничението за злоупотреба със специалните разузнавателни средства. Ограничението за злоупотреба със специалните разузнавателни средства можем да постигнем в пълен ефект, само когато ограничим възможността резултатите от прилагането на специалните разузнавателни средства да имат достъп до политическите ръководства в изпълнителната власт.
Това разграничение може да стане по пътя, по който ние предложихме и когато имаме държавна агенция, чийто ръководител бъде избиран от Народното събрание. Когато все пак тази агенция остане в рамките на Министерството на вътрешните работи, опасенията - дали ще бъде в това управление, дали ще бъде в някое друго - че е възможна злоупотреба с тези специални разузнавателни средства не само по отношение на тяхното прилагане, а и с оглед ползването на информация от тяхното прилагане, ще остават винаги открити за българското общество. Няма да можем да приключим този дебат, затова казвам, че сега имаме уникалния шанс – започнали сме да правим промяната – като сме казали „а”, да кажем и „я”. Опасявам се, че във времето това няма да се случи, след като приключи това управление или то ще се случи много години по-нататък, когато се види, че действително с тази промяна ние сме направили нещо много малко, частично, но сме отрязали опашката на гущера и тя отново се е родила след това.
Това е нашата теза и на този етап ние нямаме аргументи, за да приемем нещо по-различно. За да не бъда черноглед изцяло, ще кажа: отделянето, макар и в рамките на МВР, дава допълнителна възможност за контрол чрез бюджета – нещо, което е много важно, и ако тази агенция бъде самостоятелна изцяло.
Защо контрол чрез бюджета? Извеждам като специална теза този въпрос. Извеждам я като специална теза, защото досегашното прилагане на специалните разузнавателни средства показа, и с тяхната изключително ниска ефективност за обществото ни, ясно е: те са изключително и може би най-скъпият способ за разкриване на престъпленията, който ако не бъде подложен на един от начините чрез контрол от бюджета, ще продължи да се прилага безотговорно и безконтролно. Това е механизъм, който би могъл да бъде развит и само в рамките на агенцията.
Второто е, че като известен компромис, бих казал, от първоначалната теза е, ако ние разкъсаме и успеем да направим това вие да приемете тезата в рамките на първо и второ четене, нареждането или разпореждането за прилагането на специалните разузнавателни средства в никакъв случай след издаването на разрешението от съда да не минава през министъра. В значителна степен така ние ще ограничим, така или иначе, възможността за достигането на резултатите от тази дейност до политическите ръководства и евентуалната, предполагаемата възможност за злоупотреба с тях.
Подчертавам, че въпреки тези критични думи, ние като цяло подкрепяме Законопроекта за МВР, но ще продължаваме да отстояваме тезите си между първо и второ четене и се надявам да намерим разумните решения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Янев? Не виждам.
Нека да изчакаме да заемат местата си нашите млади гости.
Искам да ви информирам, че по покана на народния представител Маргарита Панева на образователна визита в Народното събрание са ученици от гимназия „Христо Ботев”, гр. Дупница. (Ръкопляскания.)
Те проведоха среща в зала „Изток” с, както е написано тук, писателя Валери Петров. Заедно с господин Валери Петров учениците ще наблюдават за кратко заседанието от балкона на пленарната зала.
Добре дошли на нашите гости! (Шум и реплики в залата.)
Господин Бакалов поставя въпроса за удължаване на работното време и с основание го поставя. Ако няма възражения от колеги, аз предлагам да спрем часовника в 14,00 ч., и да дадем възможност на записалите се да се изкажат, освен ако не се появят и нови желаещи за изказвания. Засега са се записали: Ахмед Юсеин, Йордан Бакалов и Христо Величков.
Има ли други желаещи? От Коалиция за България? Не виждам. От другите колеги има – госпожа Масева. Има още 20 минути, изказванията ще вървят, а в 14,00 ч. ще закрием заседанието и ако не са се изказали всички, ще продължим утре.
Думата има господин Ахмед Юсеин, а след него – господин Йордан Бакалов.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, като български граждани и народни представители, може би и вие се възхищавате на това как в други страни от Европейския съюз много бързо се разкриват престъпленията, неразкриваемостта им е много малка, тяхната прецизност, тяхната точност, условията за работа на тези, които работят в системата на полицията в тези страни, равнопоставеността между полицай, следовател, прокурор, съдия и т.н.
Днес този дебат исках да даде кураж и тези, които ни слушат, особено служителите на МВР, за да придобият този кураж след тези неща, които станаха в МВР, за работа в системата на МВР, но все таки, може би в гена ни има един недостатък, че само гледаме да оплюваме това, което е предложено.
Аз мисля, че по този проблем трябва да имаме един национален консенсус, както човешки, така и партиен, трябва да имаме сплотеност относно борбата срещу престъпността, затова защото много хора казаха, че престъпността няма цвят. Няма нужда и ние да повтаряме, че тя няма цвят.
Промените в Закона за МВР станаха нещо обичайно и, както Законът за връщането на земеделските земи, от 2006 г. не знам колко пъти е променян. Аз имах надеждата поне тези промени, които сега се предлагат, да бъдат приети не затова, че са най-точните и най-верните, а да бъдат приети от всички народни представители, като някои от тях са професионалисти, някои от тях са юристи и професионалисти в сферата на МВР, но се вижда, че противоречията продължават.
Не искам да говоря за мотивите, защото като член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред дълго време ги слушах по време на дебата там, днес цял ден говорим за тях, но аз искам да споделя една болка на дознатели от моя избирателен район, с които се познавам.
Каква беше ситуацията? Това всичко беше разяснено в една статия във вестник „Труд”: хиляда следователи, 10 хиляди полицаи и престъпниците не могат да мръднат! Променихме закона – следователите ги изведохме, на десетте хиляди човека не им разрешаваме да правят разследване, дадохме го на 2000 човека, понижихме ги в заплатите и искаме резултат! Това е голямата грешка.
Сега дебатираме как може тези 1700 човека, които трябва да бъдат 2000, но няма кандидати, да не разкриват тези престъпления, защо съдът връща някои дела? Те са претрупани с работа. Не може един следовател, един дознател в София да има 400 дела, а в провинцията да има 25 дела, заплащането да е много ниско – един служител в ДАНС първоначално, когато постъпва на работа, получава 1100 лв. Това е първата му заплата. Един дознател получава 650 лв. Кое ще предпочете човек – да работи в ДАНС, да работи в съда и прокуратурата, където също заплащането е много голямо или не? Сигурно ще предпочете да отиде там, където е по-спокойно.
В тази връзка ще кажа, че по време на дебата в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предложих – нека много добре да се помисли за заплащането, когато се оформя бюджетът за 2009 г. Защото един полицай, когато се назначава на работа, един служител, когато се назначава на работа в МВР, предварително се проучва от много места, шест месеца се проучва неговото житие-битие, историята му и т.н. След това този човек посяга и стига един момент, когато го залавят с 20 или 200 лв. и т.н., а той е бил чист, не е бил корумпиран. Защо се получава това? Защото той вижда, че негови колеги, които преди са работили заедно с него, отиват в охранителни фирми, отиват в някакъв друг частен сектор и те получават два пъти или три пъти по-големи заплати.
Аз желая сигурността на моите избиратели, аз желая сигурността, както всеки от вас, сигурността на своите роднини и т.н. Но когато вече ножът опре до някаква част от семейството ни, тогава започваме да мислим защо този човек не си е свършил работата. Трябва да сме наясно, че той е претрупан от работа.
Даже нещо друго – в ДАНС получават от 800 до 1300 лв. вещево заплащане, а един полицай за цяла година получава 240 лв. Затова не могат да бъдат въведени новите униформи.
В тази връзка може би да кажа – аз не знам дали съм прав, но трябва сериозно да се помисли. Знаем, че вътре в МВР, вътре в системата също има противоборства – старите кадри, които са в други сектори на МВР, не могат да получат по-малко, не можем да вдигнем само заплатите на дознателите, за да могат там да си задържат кадрите, не можем да направим така, че да понижим заплатите на другите отдели – на криминалния отдел, пожарната и т.н., за да дадем на дознателите. Ето това е тънката нишка.
Когато имаме вече добро заплащане на тези хора, те ще бъдат там, ще си останат там, а няма да дойдат за някакъв стаж от една до пет години, да си вземат този стаж и пак да отидат да търсят другаде работа. И тези дела, които са били регистрирани при тях, ще си останат и ще седят с години.
Освен това има и нещо друго – постарах се да взема една справка от „Човешки ресурси” от системата на МВР. Искам да споделя това с вас – аз желая здраве и дълголетие на всички във всички системи: в прокуратурата, в съда, полицията и т.н., но вижте какво се получава. През 1998 г. петима полицаи са загинали при изпълнение на служебния си дълг; през 1999 г. – 5; през 2000 г. – 1, общо са 24 от 1998 г. досега. Просто те са работили за нашата сигурност, а 673 служители пък са пострадали телесно.
Аз си задавам въпроса: нали казваме, че сме социално справедлива страна, и така трябва да бъде, дали има ранени съдии, дали има ранени прокурори, дали има някакъв ранен служител в ДАНС? Съжалявам много, нямам нищо против тези хора, но заплащането трябва да бъде уеднаквено, иначе тези проблеми ще ги имаме – текучество в дознанието ще има. И което правителство да дойде, пак ще го има, защото тези хора гледат как техни колеги получават високи заплати.
И накрая, тук стана въпрос за СРС-тата, за тяхното използване, за правата на човека и т.н.
Уважаеми колеги, тези, които критикувате, дайте тогава някакъв вариант къде да бъдат тези СРС-та? Сега поне се предлага вариант да има ръководство. Дадени са даже няколко варианта: президентът ли да го назначи, имат мандат, председателят на Народното събрание ли, министърът ли с предложение на министър-председателя да го назначи. Има няколко варианта. Този проблем трябва да бъде решен. Да, болезнен проблем е, трябва да бъде решен. Но не е хубаво това нещо да се политизира и когато си подслушвал главния прокурор на държавата, сега да критикуваш нещо, което се предлага, и е малко по-добро от това състояние, което е било преди. (Реплика на народния представител Елиана Масева.)
И колегата, когото много уважавам, много старателно говори за правата на тези, които са извършили престъплението, как така щял да го разследва разследващ полицай?! Аз мисля, че трябва да мислим в сегашния етап на страната ни повече за правата на тези граждани, които са пострадали. Да, тези, които са извършили престъплението, също имат някакви права, но тези, които са пострадали и с години чакат възмездие, се натрупват и стават все повече и повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Юсеин? Няма.
Колеги, остават 7-8 минути. Допускам, че господин Бакалов ще предпочете да се изкаже утре сутрин. Ако желаете, заповядайте.
Йордан Бакалов (ОДС, от място): По-добре утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Той предпочита да изчака.
Господин Величков, Вие желаете ли сега да се изкажете?
Христо Величков (независим, от място): Няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: В такъв случай за днес приключваме с обсъждането на тази точка. Ще продължим утре след гласуванията, които ни предстоят.
Има няколко съобщения, които ще направя:
Комисията по енергетиката ще заседава на 25 юни 2008 г., сряда, от 14,30 ч. в зала 456 на пл. “Княз Александър І”;
Комисията по околната среда и водите има заседание на 25 юни 2008 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 356;
Комисията по правни въпроси ще има заседание на 26 юни 2008 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356;
Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание на 26 юни 2008 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130;
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще има заседание на 26 юни 2008 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 142;
Комисията по земеделието и горите ще има заседание на 26 юни 2008 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре – 26 юни, четвъртък, от 9,00 ч. тук, в Народното събрание.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Петър Берон

Секретари:
Нина Чилова
Станчо Тодоров