Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2008-07-24


Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Метин Сюлейманов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, предстои ни да извършим няколко гласувания по актове, обсъждани от Народното събрание. Преди това следва да ви направя няколко съобщения. Следва също да организираме работата си във връзка и с направеното вчера предложение от парламентарните групи от опозицията.
Първо, съобщенията:
С писмо до председателя на Народното събрание господин Йордан Бакалов – председател на Парламентарната група на Обединените демократични сили, уведомява, че на 23 юли 2008 г. на проведено заседание на Парламентарната група на Обединените демократични сили е взето решение за възстановяване членството на народния представител Марио Иванов Тагарински. Тази промяна ще бъде вписана в специалния регистър на Народното събрание. Приложен е препис-извлечение от протокола. (Ръкопляскания от мнозинството.) Съобщението среща всеобща радост и одобрение. (Шум и реплики.) В регистъра ще бъдат направени съответните уточнения.
Още едно съобщение: на 23 юли 2008 г. от Българската народна банка са постъпили публикациите „Парична статистика – юни 2008 г.” и „Брутен външен дълг на България – май 2008 г.”. Материалите са в библиотеката.
Във връзка с постъпилото предложение на 23 юли 2008 г.
На основание чл. 89 от Конституцията на страната и чл. 91 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на посочената дата е внесено предложение за гласуване вот на недоверие на Министерския съвет за нанесените материални и морални щети на Република България и българските граждани от провала на правителството при спазването на правилата на държава-членка на Европейския съюз и усвояване на средствата от Европейския съюз.
Следва да уточним начина на процедиране във връзка с това предложение. То беше предмет на обсъждане в предварителен аспект и на вчерашното заседание на Председателския съвет, доколкото се предполагаше, че такова предложение ще бъде направено.
Онова, което предлагам на вашето внимание, е споделеното мнение на Председателския съвет, обсъждането на предложението за това гласуване да бъде следващия вторник – 29 юли 2008 г. от 9,00 ч. сутринта. Очаква се по-продължителен дебат, който очевидно ще отнеме и част от следобеда на 29 юли тази година. На 30 юли тази година да ориентираме така редовното пленарно заседание, че петте часа редовно време да изтекат в часа, когато се навършват 24 часа от приключването на дискусията на 29 юли. Примерно, ако дискусията на 29 юли приключи към 16 или 17 часа, това би означавало, че заседанието на 30 юли, би започнало в 11 или 12 ч. този ден. След изтичането на петте часа ще можем да пристъпим към гласуване на проекторешението. Това означава да гласуваме преди всичко провеждане на извънредно заседание на Народното събрание следващия вторник с точка единствена по дневния ред: разисквания по проекта за Решение за гласуване на вот на недоверие на Министерския съвет на Република България.
Правя такова процедурно предложение – за извънредно заседание на 29 юли, вторник, от 9,00 ч. сутринта с единствена точка – разисквания по проекта за Решение за гласуване на вот на недоверие.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 198 народни представители: за 197, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
При приключване на извънредното заседание на 29 юли тази година, председателят ще насрочи часа на заседанието на 30 юли, сряда, в зависимост от часа на приключване на дискусията на 29 юли.
Продължаваме с гласуванията, които ни предстоят за днешния ден в началото на нашата работа.
Първо, предстои гласуване на първо четене на:
Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол при преминаване на границата.
Гласували 192 народни представители: за 187, против 3, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли предложение за преминаване към гласуване на второ четене?
Господин Юруков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Георги Юруков: Благодаря, господин председател. Предлагам да подложите на гласуване предложението за преминаване към второ четене на този законопроект на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има направено процедурно предложение за преминаване към второ гласуване.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 158 народни представители: за 149, против 6, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Господин Юруков, моля да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Георги Юруков:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол при преминаване на границата
Член единствен: ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол при преминаване на границата, подписано на 29 април 2008 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: По текста на законопроекта няма бележки.
Моля, гласувайте предложения законопроект за ратификация на второ четене.
Гласували 183 народни представители: за 180, против 3, въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към: Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет на 30 юни т.г.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 163 народни представители: за 135, против 20, въздържали се 8.
Решението е прието.
Предстои да гласуваме на първо четене два законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Първият е с вносител Деница Гаджева и Митко Димитров; вторият е с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте Законопроект № 854-01-37 за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносители Деница Гаджева и Митко Димитров от 10 април 2008 г.
Гласували 173 народни представители: за 63, против 38, въздържали се 72.
Законопроектът не се приема.
Моля, гласувайте Законопроект № 802-01-55 за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносител Министерския съвет.
Гласували 170 народни представители: за 155, против 1, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Адемов, желаете ли да направите процедурно предложение?
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение този законопроект да бъде гласуван и на второ четене на това пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Адемов, може би с пояснение по отношение предложението на госпожа Понева.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Да, благодаря за уточнението, господин председател. Това предложение на госпожа Понева е съгласувано с Националния осигурителен институт – с вносителите, и с колегите от Комисията по труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: При преминаване към режим на второ четене ще имате грижата да го докладвате, за да го гласуваме.
Моля, гласувайте предложението за преминаване към второ четене на този законопроект.
Гласували 165 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Адемов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател. Предложението е в Параграф единствен, в § 7а думите „като определеният индивидуален коефициент на лицето към 1 октомври 2008 г.” се заменят с думите „като индивидуалният коефициент на лицето”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Тоест, изразът „като определеният индивидуален коефициент на лицето към 1 октомври 2008 г.” се замени с израза „като индивидуалният коефициент на лицето”.
Има предложение за редакционна промяна на текста на Параграф единствен, както беше докладван от господин Адемов.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 173 народни представители: за 171, против няма, въздържали се 2.
Предложението за замяна на текста е прието.
Господин Адемов, моля да докладвате на второ четене текста на законопроекта с вече променения текст.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
„ЗАКОН
за допълнение на Кодекса за социално осигуряване
Параграф единствен. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 7а:
„§ 7а. (1) Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2007 г., се преизчисляват от 1 октомври 2008 г., като индивидуалният коефициент на лицето към 1 октомври 2008 г. се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2007 г. – 398 лв. 17 ст., след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл. 70, 75 и 79.
(2) Преизчисляването на пенсиите по ал. 1 се извършва, ако това е по-благоприятно за лицето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли уточнения по така предоставения текст?
Колеги, тук са текстове, където и една запетайка може да промени състоянието не на един и двама души, а на 1 млн. 200 хил. Души.
Госпожа Понева, желаете ли да уточните? Заповядайте.
Антонела Понева (ДСБ): Благодаря, господин председател. Само искам да уточня, тъй като господин Адемов преди малко прочете „индивидуалният коефициент на лицето към 1 октомври 2008 г.”. Аз предложих да отпадне датата „към 1 октомври 2008 г.”, да остане само „индивидуалният коефициент на лицето”, което означава този, който е определен към датата на пенсионирането, а не към 1 октомври 2008 г., за да бъде еднозначен текстът. Така, както съм написала, наистина добива смисъла на това, което ще се извърши – преизчисляването, без да се променя индивидуалният коефициент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожо Понева, Вие предлагате ли да остане след „лицето” „към 1 октомври 2008 г.”? Вие предлагате това да отпадне. (Реплики на н.п. Антонела Понева.)
Аз ще прочета текста отново и ще помоля всички колеги да внимават достатъчно сериозно, за да не допуснем грешка. Изразът е следният:
„Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2007 г., се преизчисляват от 1 октомври 2008 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход” и по-нататък текстът продължава.
Моля, гласувайте текста на законопроекта на второ четене.
Гласували 181 народни представители: за 181, против и въздържали се няма.
Текстът е приет на второ четене, а с това и самият закон.
Уважаеми народни представители, предстои ни да продължим с обсъждането на точка шеста от нашата програма: Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България. Вносител е Министерският съвет на 30 юни 2008 г.
Вчера се изказаха няколко народни представители. Дискусията продължава. Кой желае думата? Има ли желаещи да вземат думата по разглеждания законопроект за ратификация?
Госпожа Капон желае думата. Заповядайте.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Не мога да приема, че на фона на критичния доклад на Европейската комисия представителите на управляващото мнозинство се опитаха да пробутат договора за „Южен поток” през пленарната зала – при липсата на кворум, по времето на четенето на доклада за България. Конспиративните методи за правене на политика, особено когато става въпрос за стратегически проект за България, още веднъж доказват, че вие искрено желаете да вземете решение зад гърба на гражданите. Това дотук е във връзка с вчера.
Още през м. януари заявих, че по тези тръби тече влияние, а не просто газ – това е част от системата ни за сигурност и енергийна независимост. Параметрите, които ни бяха представени, ни дават да разберем, че възвръщаемостта на инвестициите е планирана в рамките на 15 години и то при положение, че се използва целият капацитет на тръбата – 31 млрд. куб. м годишно – твърде дълъг срок и то при изключителните данъчни облекчения, условия, фиксирани в този договор. Съвместната компания ще използва данъчни облекчения, ако такива настъпят в бъдещ период, но няма да понесе данъчни тежести в обратния случай.
Страната ни дава по безпрецедентен начин възможност да се използва българският континентален шелф. Тук искам да повторя, уважаеми дами и господа. Уважаеми колеги, смятам, че това е един от големите проблеми на този договор, а именно безпрецедентният начин, по който се използва българският континентален шелф за реализацията на този проект в нашата изключителна икономическа зона, съгласно чл. 18, ал. 2 на българската Конституция. По силата на българските закони чужда страна не може да изгражда газопровод в българските териториални води и в българското икономическо пространство, което съвпада с континенталния ни шелф. Това е зона от 370 км, тоест 200 морски мили. Тази зона е преотстъпена на руската страна в този участък, тъй като изобщо не е засегната в рамките на договора, което според мен засяга суверенитета на моята страна България. Никоя чужда страна не може да строи в тази зона! България на практика няма граница в Черно море с Русия. Как утре страната ни ще задоволи претенциите на страни като Румъния, Украйна, Турция в междудържавни договорености?
Съотношение в дружеството 50:50 на практика блокира възможността за вземане на решения при възникване на конфликт в интересите на инвеститорите. Тогава наред ще дойдат другите аргументи, а те са от позицията на икономическата сила. На такава политика бяхме свидетели и в Украйна.
Защитата на българския национален интерес, след като е ясен доставчикът на суровината, минава през решение за изцяло българска инвестиция и на практика 100-процентна собственост на тръбопровода на българската територия. Най-изгодно за страната ни при наличие на договор за гарантирано транспортиране на природен газ е тръбата да е наша собственост.
Това ще ни даде пълните ползи от нашето географско и стратегическо положение и право на конкурентен достъп до газопровода на всяка друга транспортираща газофирма. Ако транзитните такси, които вземаме като страна, са близки до средноевропейските, възвращаемостта ще е около 400 млн. долара годишно, което приблизително означава, че за около 8-9 години инвестицията ще бъде изплатена и страната ни ще печели през следващите 20-22 години. Тоест страната ни ще реализира чиста печалба и то без да делим.
Аз съм за Групата за приятелство с Русия и искам днес в тази зала да е ясно, че не водим никакъв диалог и никакъв разговор за това кой е русофил и кой е русофоб. Защото аз съм българофил. Националната идентичност е един от основните стълбове и на Единна народна партия. Затова днес трябва да си дадем сметка чие влияние и чий интерес е декларирала страната ни, когато е влязла в системата за сигурност на НАТО и е станала част от цивилизацията и икономиката на Европейския съюз.
Този договор за нас е отказ от икономическия суверенитет и се превръща в част от енергийната инвазия на Кремъл в Югоизточна Европа. Кой в тази зала ще ни гарантира компанията, участник от българска страна, че тя няма да бъде предложена за приватизация, за да не се окаже един ден, че тръбите са 100% руска собственост. Кой в тази зала ще ни гарантира какво ще е настроението на Кремъл и дали този договор не ни поставя в зависимост от политическите амбиции на едно управление, диктувано от интересите на олигархията. Управление преследващо и забраняващо гласа на опозицията, водено по-скоро от спомените за имперско величие. Един спорен модел за демокрация, който не ни гарантира нормални пазарни взаимоотношения.
И накрая, уважаеми колеги, българската администрация е наясно, че настоящият договор противоречи на предложенията на Европейската комисия за трети либерализационен пакет, който, без да влизаме в детайли, предвижда транспортните мрежи и производителите-доставчици да са отделни и независими един от друг, което гарантира баланс между интересите на потребителите и доставчиците. Тъй като в момента е минало само първо четене и се правят разискванията, това дава доказателството защо толкова бързате. Защото с този договор, настоящият договор на България се доказва, че се превръща в договор, в който България е част от представител на интересите на Русия в Европа. Ще ме срам ако се окаже, че позицията на България по този договор се променя не защото отстояваме суверенитета и икономическите си интереси, а например защото държавният секретар на Съединените американски щати е решил отново да обсъди този въпрос с Георги Първанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към госпожа Капон?
Госпожа Манолова, заповядайте за реплика.
Мая Манолова (КБ): Вземам думата не за да споря с Вас, госпожо Капон, а за да внеса уточнение по един процедурен въпрос, върху който Вие изградихте цялото си изказване и върху огромното въображение, което напоследък проявява опозицията и огромната мнителност в една или друга ситуация, бих казала съвсем неоснователно. И темата за това, че се опитваме да противопоставим ратификацията на проекта „Южен поток” на представянето на европейския Доклад за България, е повече от абсурдна. За всеки един от народните представители, който участва активно в работата на парламента и следи законодателната програма е ясно и известно, че тази точка вече трета седмица се включва в дневния ред на парламента. Тя е поставена под т. 5 и вчера по естествен начин дебатите стигнаха до тази точка.
За тези, които бяха в залата и следяха дебата е ясно и известно, че след това, което се случи в залата имаше обявени и записани само две изказвания, с които тази точка трябваше да бъде финализирана. Така че по естествен начин дойде предложението тези две изказвания, които се очакваше да бъдат в рамките, предполагам, на 10 минути, да приключат към 14,10 ч. Трябва наистина да имаш голямо въображение, за да си помислиш, че всичко това е плод на някаква конспирация, която разиграваме от левицата и че сме се опитали да съвпаднем часовете на пресконференцията на представителите на Европейската комисия с дебата по „Южен поток”, доказателство за което е и фактът, че самата опозиция нямаше яснота за това кога ще започне пресконференцията, което наложи иначе доста дълго обмисления план и спорове кога точно да се внесе вотът за недоверие, да изпревари с един час началото на пресконференцията на еврокомисарите.
Така че нека бъдем реалисти, нека не се подозираме в неща, които са абсурдни и нека малко да си ограничим фантазията в рамките на това, което обективно се случва в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика към госпожа Капон?
Заповядайте за Вашата дуплика.
Мария Капон (независим): Госпожо Манолова, аз си мислех, че ще говорим по конкретни неща, защото това споразумение е изключително важно. А това дали вие харесвате или не харесвате опозицията и как вие смятате, че тя си конструира аргументи за вота на недоверие, мисля, че ще го видите следващата седмица. Видно е, че през всички тези месеци вие се опитвате да се оправдавате. Това е поредното оправдание. Смятам и очаквах от Вас като юрист да говорим за това как е бил подготвен този договор.
Само на пръв поглед Вие, като отворите двата договора, можете да видите, че само датата е написана на ръка. Тоест целият сценарий, на който ние бяхме свидетели – как по тъмни доби българското правителство защитава своите интереси, са доказателство от една дата дори. Така че съм готова да споря по същество, да ви предоставя всички документи по либерализационния пакет, който се готви от страна на Европейската комисия, становищата на българската администрация, които са направени в него. И това ще направя още в днешния ден, за да бъдете малко по-компетентна по същество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера по време на започване на дебата министър Петър Димитров апелира към опозицията да подкрепи споразумението за „Южен поток”, като каза, че то е в интерес на България. Искам само да припомня, че преди четири години един друг министър – на регионалното развитие и благоустройството господин Церовски, който убеждаваше опозицията тогава да подкрепи договора за концесията на магистрала “Тракия”. Друг коментар по този въпрос нямам, защото вие знаете историята оттам нататък.
Кои са основните аргументи, които имам против споразумението, защото както преди вчерашния дебат, така и в момента моята позиция остава категорична и тя е позиция на Демократи за силна България. Част от аргументите бяха казани по определен начин. Ще изброя десет.
Ще започна на първо място с това, че не е ясно как и доколко предлаганият проект се вписва в енергийната стратегия на България. Не се вписва, защото в момента нямаме действаща енергийна стратегия. Предишната беше създадена в 2002 г. и беше заявено, че тя е валидна до влизането на България в Европейския съюз.
Бившият министър господин Румен Овчаров обеща, че в есента на 2006 г. ще имаме следваща енергийна стратегия, хармонизирана с основните положения в европейската енергийна стратегия. Оттогава изминаха две години и обещанието на министър Петър Димитров е, че ще има стратегия в есента на 2008 г., ако това нещо се случи.
Липсата на стратегия като легитимен инструмент, чрез който да се защити това споразумение, можеше да бъде частично компенсирано, ако беше проведен сериозен дебат, бяха отчетени всички плюсове и минуси на предлаганото за ратификация споразумение. Това нещо обаче не беше направено, а параметрите на споразумението бяха държани действително в тайна, като то беше финализирано на една маса в един софийски ресторант между двама президенти – този на Русия и на България.
След тези две забележки аз минавам по същество по доклада.
На първо място, това, че България не е мажоритарен собственик на газопреносната мрежа през българска територия и че “Газпром” има блокираща квота, означава действително липса на национален суверенитет. Защото това, което “Газпром” показа в последните години, бъдете сигурни, ще го покаже спрямо България – обстоятелството, че той може всъщност да налага своето решение, ще доведе до две неща.
Първо, че няма да бъде позволено на конкурентни фирми да имат достъп до газопровода, което би намалило реално цената на природния газ. Ние ще си останем отново пленници на монополните цени на “Газпром”. На второ място, “Газпром” ще наложи ниски транзитни такси – нещо, което министър Петър Димитров го каза по определен начин в Комисията по енергетиката.
Второто ми сериозно възражение, това е фактът че ние сме подарили на руската страна българският дял от газопровода в българските териториални води на Черно море. Това наистина е национално предателство и не случайно по този въпрос министърът не каза дори и дума. Това са български териториални води, в които България има нула процента собственост върху газопровода. По този въпрос говориха и мои колеги.
На трето място, недопустимо е договореният срок за възвръщаемост на проекта да бъде 15 години, съгласно чл. 8 от споразумението. След като стойността на проекта е 1 млрд. и 400 млн. евро, след като председателят на комисията господин Аталай заяви, че за България и изобщо транзитните такси през българска територия при 1,5 евро на 1000 куб.м природен газ ще бъдат 270 млн. евро, сами разбирате, че срокът на възвръщаемост ще бъде по-малко от 6 години. Питам тогава защо се залагат 15 години? Има две обяснения. Едното е, че стойността на проекта реално ще се увеличи близо два пъти и половина и ще струва не по-малко от 3-3,5 млрд. евро. И второто, което също влияе директно, то е, че количеството пренесен газ ще бъде значително по-малко от порядъка на 12 до 14 млрд. куб.м годишно. Тогава вече срокът на възвръщаемост наистина ще бъде 15 години.
Четвъртата ми остра забележка е, че в чл. 14 е записан най-благоприятен данъчен режим за компанията. И аз запитах, господин министър, който днес го няма, кое налага специална данъчна преференция именно за тази компания и как ще обясним пред Европейската комисия произтичащата от този член държавна помощ на България за тази компания? Уж „Набуко” е приоритетният проект за България, а в същото време се дават приоритети и данъчни облекчения именно за „Южен поток”. Следващите ми аргументи са свързани с обстоятелството, че България от година и половина е страна – членка на Европейския съюз, което означава споделяне на правила и на политики.
На пето място, споразумението е в категорично противоречие с принципите на европейската енергийна политика за диверсификация на доставките. Защото диверсификация на доставките означава различни доставчици, а не различни трасета. Няма никакво значение, че трасетата са различни, ако един и същи доставчик може да спре доставките на природен газ.
На следващо, шесто място, измамно е усещането, че България печели в кавички от двустранния договор, който подписа. Защото истинската цена ще разберем тогава, когато ще бъдат определени цените на природния газ – монополни, защото “Газпром” ще бъде собственикът на природния газ и когато ще бъдат определени ниските транзитни такси. Опитът с другите страни през последните години трябва да ви покаже това.
Седмо, българското правителство пренебрегна отговорността, която има с подписани от нея важни европейски документи. Това е Енергийната харта и Допълнителният транзитен протокол. Подписът под тези документи изисква България да настоява за спазването дори в двустранни споразумения на тези документи. Вместо това тя се съгласи с условията на Русия. Какво означава ние да бъдем равнопоставени в този договор? В България, след като министрите договориха 1 млрд. куб.м природен газ от Азербайджан, можем ли ние този закупен от нас газ да го прокараме през руска територия така, както Русия ще транзитира през българска територия руски газове? Не, не можем. Този газ трябва да мине обезателно от юг през Турция, през газопровода „Набуко”, който наистина осигурява равноправен достъп на всички доставчици.
Осмо, измамно е, че „Южен поток” и „Набуко” са два допълващи се проекта. Това просто не е вярно. Те са два конкурентни проекта, защото те използват едни и същи източници, използвах сходни паралелни трасета и накрая претендират за едни и същи потребители. Колкото повече се подкрепя единият проект, толкова повече се отслабват позициите на другия проект. И тук ние трябва да отчетем, че по отношение на „Набуко” „Южен поток” е по-рисков за околната среда и по-скъп. Защото има да премине близо 2000 км под Черно море, което е изключително скъпо като технология и рисково за околната среда, за което говори моята колежка Евдокия Манева.
Най-накрая, девето, „Южен поток” може да започне да се реализира само ако Украйна и Русия дадат разрешението той да премине през техните териториални води. Това е, което в момента не е налице и вероятно трудно ще стане в обозримо бъдеще.
Демократи за силна България няма да подкрепят предложението за ратификация на споразумението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплика към господин Иванов? Няма.
Има думата за изказване господин Румен Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С изключително голям интерес слушах този дебат. Ако не беше последното изказване на господин Иванов, щях да остана с впечатлението, че си говорим неща, които просто си говорим, за да правим движение на въздуха в залата. Политиканстване, смешки, измислени сценарии – неща, които нямат нищо общо с реалната тема. Няма да коментирам твърдения като това на господин Кирчев от вчера, че руски войски ще идват да пазят газопроводите в България. Няма да коментирам и откритията, че споразуменията били направени на маса между двама президенти или че Овчаров се бил разходил донякъде си и като се върнал, донесъл споразумението в джоба си.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз не съм го казал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля Ви, господин Иванов.
Румен Овчаров: Тези легенди нека се разказват, но те са много далече от сериозния, истинския дебат, който би трябвало да проведем в тази зала.
Ще започна с някои очевадни неистини и твърдения. Вижте, уважаеми дами и господа народни представители, малко трудно приемам, когато в Народното събрание на Република България излиза един народен представител, започва да говори за това, че ние трябва да защитаваме интересите на не знам си кои държави и започва с държави като Украйна и Румъния, които били приятелски. Да оставим настрана, че Румъния няма нищо общо с дадената ситуация.
Природният газ, който би трябвало да се доставя в страните от Централна и Западна Европа, преминава през други две държави. Интересно, че господин Костов, може би поради пропуски в географските си знания, пропуска едната от тези държави. Оказва се, че приятелските държави, за които се грижи господин Костов, са Беларус и Украйна. Той смята, че в българския парламент трябва да защитаваме интересите на Беларус и на Украйна, а не да защитаваме интересите на България.
Искам да го успокоя – неговите приятелски държави Беларус и Украйна няма да бъдат ощетени от „Южен поток”. Те ще продължат да получават транзитните си такси, защото количествата, които ще минават през „Южен поток”, са допълнителни количества.
Странното обаче е, че господин Костов пропуска една трета държава, която евентуално ще бъде ощетена, и то директно, от „Южен поток”. Тази държава се казва Турция. Така че приятелските държави, за които се бори господин Костов и цялата опозиция, всъщност са тези три държави.
Защо споменавам Турция? Споменавам я неслучайно. С усилията на господин Костов през 1998 г. беше наложено изграждането на „Син поток” през Черно море. Тогава господин Костов тук твърдеше, че такъв проект няма, че това е фантасмагория, че това не може да се случи. Е, случи се. Вместо България сега да транзитира 28 млрд. куб. м газ, тя транзитира за Турция 14. Ако искате, можем да сметнем колко са директните загуби от това. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Ангел Найденов (КБ, от място): Записвайте си, недейте да говорите.
Румен Овчаров: Ако сега от транзита България печели около 100 млн. долара, при един двойно по-голям транзит тя би печелила 200 млн. Тоест за тези осем години, ако ги сметнем от 2000 г., ние сме загубили поради подвизите на господин Костов и компания около 800 млн. долара. Не знам за какво се бори той и какво защитава.
Втората теза – няма газ. Русия няма природен газ, с който да се запълни тръбата. Вижте, това откритие преди десет години го направи бившият директор на “Булгаргаз” Васил Филипов и тръгна да търси природен газ за доставки в България някъде из Туркменистан. Може би щеше да го носи в джобовете си.
Тогава бившият вицепремиер Евгени Бакърджиев каза: „Васко Филипов сигурно е слънчасал”. Не искам да кажа, че господин Костов е слънчасал, но очевидно има някакви проблеми с познанията си по тематиката.
Третото твърдение – руски газопровод на българска територия. Не знам как точно сметна, че е руски газопроводът и защо смята, че е по-добре този газопровод да бъде на нечия друга територия. Защото ако не беше на българската територия, той щеше да бъде на турска територия. Това по-добрият вариант ли е според господин Костов и според народните представители от опозицията тук? Това ли е по-добрият вариант? И да заобиколи България?
Четвъртото твърдение – било в несъответствие с Европейската енергийна стратегия. Извинявайте, много добре знаете, че Третият енергиен пакет, за който и днес се говори, още нито е приет, нито пък ще бъде приет. И то не заради България, а заради интересите на много други европейски държави.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Мина на първо четене в Европейския парламент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля Ви, господин Иванов.
Румен Овчаров: Затова не спекулирайте с неща, които не са направени.
Ако искате да кажете нещо за Енергийната харта и за свободния достъп до трети страни, това е друга работа. (Реплика от народния представител Иван Иванов, шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля ви, колеги, ще имате възможност за реплика. Не репликирайте в хода на изказването. Моля ви се!
Румен Овчаров: Не знам какво е на първо и второ четене и за какво точно говорите, но този енергиен пакет съвсем не предвижда пълно отделяне на собственост. И съвсем не предвижда тези неща, за които тук говорите.
Искам да кажа, че Проектът „Южен поток” е с подкрепата на Европейската комисия. Има изрично изявление на комисаря по енергетиката Пибълс, който казва, че Европейската комисия подкрепя и двата проекта, като приоритетен за Европейската комисия, както и за България, е Проектът „Набуко”.
Това е много елементарно и много ясно. Проектът „Набуко” диверсифицира източниците на доставка. Проектът „Южен поток” диверсифицира само пътищата на доставка. Европейският съюз подкрепя този проект по една много проста причина – това е първият проект, в който природният газ от територията на Русия стъпва директно на територията на страна от Европейския съюз. Нито един друг проект на доставка, освен „Северен поток”, който тепърва ще се изгражда, не осигурява подобен директен достъп. Затова Европейският съюз е заинтересован от изграждането на този проект. Престанете да спекулирате с тази тема.
Шелф, Черно море, без условия се предоставят – аз не знам каква е причината, поради която разделяме територията на България от шелфа и от всичко останало. Ако има тема, която можем да обсъждаме, тя е сериозна тема – защо България не участва в подводната част на газопровода? Възможност, която беше реална и която беше факт. Според мен още може да бъде реализирана. Но това не е политическа спекулация, това са икономически преговори, които тепърва могат да бъдат водени и трябва да бъдат водени.
Няма ОВОС. Съжалявам, че я няма госпожа Манева, но с тази спекулация ми се ще да приключим веднъж завинаги.
Вижте какво пише в чл. 81, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда: „Екологична оценка и оценка за въздействието върху околната среда се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда”. По-нататък се изброяват кои са тези дейности.
Не виждам къде точно можем да вкараме споразумението в това изброяване – може би в сферата инвестиционни предложения. Но преди да стане инвестиционно предложение, трябва да има проект, трябва да има предпроектно проучване и трябва да има субект, който да го изгражда. Едва тогава да се прави съответната оценка. Всичко останало са спекулации, които просто ни губят времето.
Имаше и още едно твърдение – на колегата Мартин Димитров, че, видите ли, това било някакво секретно споразумение, някаква много тайна информация. Нищо секретно няма, то е раздадено на всички народни представители. Специално обръщам внимание на това, защото непрекъснато се спекулира, че има някаква тайна около тези споразумения.
Уважаеми колеги, дами и господа народни представители, още в качеството си на министър преди около година и половина съм казал, че всички споразумения с Русия са достъпни за всеки народен представител в Министерството на икономиката и енергетиката или в “Булгаргаз”. Където избере народният представител.
Христо Кирчев (ОДС, от място): Защо там да го гледаме, като можем тук да го гледаме?
Румен Овчаров: Знаете ли колко народни представители са ползвали тази възможност и са се запознали с тези договори? Запознали са се само двама народни представители. Единият е колегата Минчо Христов, другият е колегата Иван Иванов. Който е искал да ги види е отишъл и ги е видял. Този, който го мързи да чете и прави спекулации на тази тема, това си е негов проблем.
Искам да завърша с това, с което започнах. Вижте, уважаеми дами и господа народни представители, господин Иван Костов завърши емоционалното си изказване с твърдението и с обвиненията за някакво национално предателство. Честно си признавам, започват вече да ми идват много подобни твърдения.
Хората, които подписаха смъртната присъда на по-голямата част от българската ядрена енергетика, сега са загрижени за нейното бъдеще и за нейното развитие. Хората, които подариха най-големия нефтохимически комбинат на Балканския полуостров на руска компания, сега изведнъж са загрижени за нашата независимост от Русия. Хората, които сега и тук защитават интересите на чужди държави, си позволяват да твърдят, че някой друг е национален предател.
Иван Сотиров (ОДС, от място): Тогава защо мълчахте?
Атанас Мерджанов (КБ, от място): Никой не е мълчал.
Румен Овчаров: Ако ние, в тази зала, продължаваме да се замеряме с подобни квалификации, без да обръщаме елементарно внимание върху истината и върху съвсем близкото минало, то очевидно ние сме влезли в сферата на елементарното политиканстване. И за да не си мислите, че говоря тук едностранно, защитавайки договора, искам да кажа две неща, които оттук нататък правителството при провеждане на преговорите трябва да направи.
Не е прав министър Димитров, като казва, че няма възможност да бъде договорено използването на газово находище в Русия, което да бъде съвместно използвано от България, Русия или трета държава. Може да бъде направено това. Това вече е правено и от Италия, и от Германия. И българското правителство, особено в сегашната конюнктура, е длъжно да положи усилия в тази посока, точно така, както е възможно и разширяване на участието на българската страна в подводната част на газопровода.
Така че, казвайки тези бележки, искам да кажа, че този проект трябва да бъде подкрепен, защото той е проект, който защитава националните интереси на България, защото това е проект, който поправя грешките, поправя последствията от една късогледа политика, водена от едно друго правителство през 1998 г. Това е проект, който прави България друга държава на енергийната карта на Европа и ако някой не разбира това, той очевидно не е за тази зала или поне не е за този парламент. Може би в някой друг – украински или белоруски парламент, там може да изпълнява ролята на народен представител, но не в българския. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Кирчев, заповядайте за реплика. Има парламентарно време групата на Обединените демократични сили, можете да направите своята реплика.
Христо Кирчев (ОДС): Господин Овчаров, аз мисля, че народните представители тук са се определили кой накъде е и това няма да го дискутираме.
Обаче Вие сигурен ли сте, че Турция и Румъния щяха да пуснат „Южен поток”? Знаете отлично, че няма да го пуснат. Много добре знаете, че няма да го пуснат и много добре знаете, че България е единствена. Русия гледа на нея като на някаква Задунайска губерния.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Стига с тези клишета.
Христо Кирчев: Много добре го знаете. Много добре го знаете и недейте да ни убеждавате, че, видите ли, това било най-доброто трасе. Под въпрос е дали ще стане този „Южен поток”, защото Вие отлично знаете – поне знам, че сте компетентен в енергетиката, това не мога да го отрека, политически - други виждания имате, Ваше е правото – че технологически това нещо нито Русия има възможност да го направи, нито България. И, не дай си Боже, да тръгне тази работа, ще ни излезе толкова суперсолено, защото – аз вчера го казах, ще го строят пак американци, германци и японци. Много добре знаете, че други не могат да го направят. Но то няма да стане. В момента ние спорим за екология, но даже трасето не е определено. Така че, дайте да не се лъжем кой печели, кой не печели. Всички отдясно сме убедени, че България страшно много ще загуби от това, защото защо не искат хората да се вържат с Русия? Тя никога не си спазва договорите, никога! Ето, видяхте какво направи с Чехия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика?
Господин Иван Сотиров има желание да направи втора реплика. Имате думата.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин Овчаров, на няколко пъти се опитахте да кажете колко е прозрачна цялата процедура и как сте предоставили цялата информация. Аз си спомням тук, от тази трибуна, многократно от името на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на Обединените демократични сили изисквахме министър-председателят господин Станишев, след като беше в Москва, да дойде, защото ние сме парламентарна република и по всички предварителни договори, спогодби и разговорите, които беше провел в Москва, да даде тук информация. Вие и вашето мнозинство го крихте и след това след много разправии дадохте тази възможност да се видят тези договори, които били много изгодни за българската държава.
Непрекъснато тук говорите за национален интерес, но поведението и на министър-председателя, и на президента е притичване от Москва до Вашингтон и срещу потупване по рамото се подписва, каквото им се каже. Вие изобщо не водите политика на защита на националния интерес, умишлено бягате от приемане на национална енергийна стратегия, умишлено бягате от това да има предварителен дебат по всички ключови спогодби в България.
Ще направя една вметка - непрекъснато говорите за „Нефтохим”. Аз тогава не бях в този парламент, но не чух тук, от вашата политическа партия, да има такава остра реакция каквато вие развивате доста години след това по отношение на договора и приватизацията на „Нефтохим”. Тогава не бяхте толкова шумни, колкото сте сега, просто защото ставаше въпрос за вашите приятели от Москва. Сега след толкова години вече започвате да вадите аргументи за „Нефтохим”. Но нямаше този обществен дебат и тази реакция от ваша страна тогава, когато трябваше вие като опозиция да реагирате по този въпрос. (Шум и реплики в КБ.) Така че вие нямате основания сега да спекулирате с тази тема.
Но тук става въпрос – не че има антируски отношения, или че има антиотношения към някоя друга държава, че вие продължавате като партия да не защитавате, а да продавате българските национални интереси и бягате от прозрачност, и от национална енергийна стратегия, и от национална политика за реализиране на големите инфраструктурни проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Трета реплика от госпожа Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма да споря със специалист, като Румен Овчаров по въпроса за енергетиката. Радвам се, че относно шелфа той е напълно съгласен с цялата теза, която изложих пред вас, и националния интерес, който е загърбен.
Ние, в десницата, сме наясно какво се е случило преди десет години, дайте да видим какво ще се случва оттук нататък, защото такива като мен и такива от новата генерация на десницата плащаме цената и на миналото си.
Но нека да се върнем в дебата за страната ни. Аз искам да чуя лично от Вас какво мислите за блокиращата квота от 50 на 50% и има ли възможност тази блокираща квота реално да направи така, че утре самата Русия, с представителя си в тази компания, да блокира една нормална цена за транспорта на газ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте, господин Овчаров, за Вашата дуплика.
Румен Овчаров (КБ): Аз ще започна отзад напред, тъй като последните два въпроса бяха най-съдържателни от всичко останало.
Уважаема госпожо Капон, не става дума за шелф, а става дума за участие в инвестиционен проект и тогава, когато една държава е преценила, че участието й в този инвестиционен проект е икономически изгодно, то тя не би трябвало сама да се отказва от възможностите, които й се предоставят, за разширяване на тази инвестиция. Това е, което исках да кажа аз.
Що се отнася до блокиращата квота. Вижте, уважаеми дами и господа народни представители, струва ми се, че трябва вече да започнем да разсъждаваме с малко по-съвременни категории от гледна точка на подобни геостратегически проекти. Според мен няма никакво решително или решаващо значение колко е точният процент – дали е 100, дали е 70, дали е 20 или е 50, особено пък в такъв проект. Важни са икономическите условия, при които ще се осъществява такъв проект, важен е срокът за възвръщаемост на инвестицията, важни са гаранциите, които се дават за доставките.
Няма да опонирам на господин Кирчев. Той сигурно, само ако се напъне, ще си спомни, че Русия или бившият Съветски съюз даже в най-тежките години на студената война доставяше природен газ на Западна Европа и никой не е имал никакви проблеми и притеснения с това.
Христо Кирчев (ОДС, от място): Ние ще имаме проблеми, не Западна Европа.
Румен Овчаров: Защо точно господин Кирчев има проблеми с Русия, аз не знам и не е моя работа. Но защо се опитва да представи интересите на една държава като Турция и нейния стратегически партньор – Съединените американски щати, като интереси на България или на НАТО, това си е вече негов проблем. Няма как в българския парламент да защитаваме интересите на други държави. Нека да започнем, както каза госпожа Капон, да мислим за бъдещето на България и за интересите на България преди всичко, и тогава вече може би ще намерим и малко по-обща платформа за това, за което говорим.
Вижте, господин Сотиров, Вие сигурно няма да си спомните и за реакцията, която имахме по продажбата на „Булбанк”? Може би няма да си спомните за реакцията, която имахме по продажбата на „Кремиковци”? Може би няма да си спомните за реакцията за продажбата на „Химко”, за „Балкан” и за много други грабежи, които бяха извършени от вашето правителство?
Паметта на хората особено за такива неща е много къса. (Реплика на народния представител Иван Сотиров.)
Вие сте общо-взето млад човек и не би трябвало да забравяте толкова бързо, но очевидно когато Ви е изгодно, забравяте доста бързичко.
Иван Сотиров (ОДС, от място): Мерси, не съм толкова млад.
Румен Овчаров: Не виждам какво друго трябва да коментирам.
Господин Кирчев, тази тръба няма да я строят нито американците, нито – не знам кого още споменахте. Ще я строят италианците - тези, които построиха „Син поток”.
Христо Кирчев (ОДС, от място): Поживём, увидим. Освен обувки те не правят нищо друго!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да вземат думата по обсъждания законопроект от онези парламентарни групи, които все още разполагат с парламентарно време? Няма желаещи.
В такъв случай обявявам обсъждането на законопроекта за приключено. Той ще бъде подложен на гласуване утре в началото на пленарния ден.
Продължаваме с точка седма от нашата седмична програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА.
Има думата председателят на Комисията по околната среда и водите господин Божинов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Уважаеми господин председател, предлагам във връзка с разглеждания законопроект в залата да бъдат допуснати госпожа Цветана Каменова – директор на Дирекция „Икономическа и социална политика” към Министерския съвет, господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда, и госпожа Юлия Македончева – началник отдел „Земни недра и баланси на запасите” в Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли против допускането в залата на представителите на посочените институции? Няма. Моля, поканете ги.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов:
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 19 май 2008 г., приет на първо гласуване на 6 юни 2008 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 има предложение на народния представител Георги Божинов, който в хода на обсъждането оттегли своето предложение.
Има предложение на народния представител Симеон Василев, което не е подкрепено.
Има предложение на народния представител Иван Сотиров, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение на народния представител Борислав Великов, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага на основание чл. 50 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове всички членове да се обособят в отделни параграфи, в случая става дума за § 1 и § 2, а по-нататък този принцип да следват новономерираните параграфи.
Комисията предлага следното съдържание на § 1:
„§ 1. Член 1 се изменя така:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за:
1. търсене, проучване и добив на подземните богатства на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море;
2. опазване на земните недра и рационално използване на подземните богатства при проучването, добива и първичната им преработка;
3. управление на минните отпадъци от проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства.
(2) Законът не се прилага за дейности, свързани с:
1. научни изследвания, учебна и преподавателска работа;
2. добив на злато от руслата на реките чрез ръчно промиване;
3. добив на соли и елементи от морската вода.
§ 2. Член 2 се изменя така:
„Чл. 2. (1) Подземни богатства по смисъла на закона са полезните изкопаеми и минните отпадъци от добива и първичната им преработка, групирани като:
1. метални полезни изкопаеми;
2. неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали;
3. нефт и природен газ;
4. твърди горива;
5. строителни материали;
6. скално-облицовъчни материали;
7. минни отпадъци.
(2) Подземните богатства по ал. 1, т. 5 са общоразпространени полезни изкопаеми.
(3) Подземните богатства на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море със заведени в Националния баланс запаси и/или ресурси за ползването на които няма признати и/или предоставени права и няма открита процедура по признаване и/или предоставяне на права по този закон и по Закона за концесиите, както и остатъчните запаси и ресурси след техническата ликвидация на миннодобивните обекти, са подземни богатства с установени находища.
(4) Актуализиран списък с информация за местоположението, групата на полезните изкопаеми и състоянието на запасите и/или ресурсите на подземните богатства с установени находища по ал. 3 се изготвя ежегодно от министъра на околната среда и водите и се предоставя за публикуване на интернет страницата на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на § 1 по вносител, който в окончателния си вид е разделен на § 1 и § 2.
Има ли желаещи да вземат думата? Има неприети предложения на народни представител и оттеглено предложение. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: По § 2 има предложение на народния представител Иван Сотиров, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение на народния представител Борислав Владимиров, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: По този параграф има ли желаещи да вземат думата? Няма.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: По § 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става § 4 със следната редакция:
„§ 4. В чл. 4 ал. 1 се изменя така:
„(1) Търсенето и проучването на подземните богатства се извършва въз основа на разрешение за:
1. търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1-4;
2. проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 и 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
По § 5 – по вносител, има направено предложение от народния представител Румен Такоров, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представител Евдокия Манева и Асен Агов, което не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Борислав Великов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, който става § 6, и предлага следната редакция:
„§ 6. Създава се чл. 5а:
„Чл. 5а. Права за управление на минни отпадъци се предоставят от министъра на околната среда и водите по реда на Глава осма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има желаещи за изказване.
Имате думата, госпожо Манева. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Нашето предложение означава и гласи, че права за управление на отпадъците се предоставят едновременно с концесията за добив.
След като минните отпадъци са подземно богатство и подземните богатства в България се отдават на концесия от правителството, няма абсолютно никаква логика правата за ползване на част от подземните богатства – минните отпадъци, да се дават от министъра на околната среда отделно, след като е дадена концесията. Правата за управление на минните отпадъци трябва да се предоставят едновременно с концесията за добив. Не може да има абсолютно никаква друга логика в тази последователност. Това означава, че залепването на минните отпадъци към подземните богатства, като подземни богатства е съвсем изкуствено и всички процедури след това се запазват такива, каквито са решили от Министерството на околната среда и водите. Не само това, с предоставянето на права отделно, извън концесията, се създават паралелни няколко разрешителни режима. За да получите концесия, вие трябва да имате решение по ОВОС. Решението по ОВОС коментира и въпросите за отпадъците. Но в този закон се предвижда извън това след това да получите права за управление на отпадъците и да ви бъде утвърден Плана за управление на отпадъците – три различни разрешителни във времето. Това е един абсурд и в пълно противоречие със заявлението, че ще намаляваме разрешителните режими, някак си ще ги съвместяваме, ако това е възможно.
Още един аргумент. В директивата задължително и категорично е казано, че всички разрешителни режими се провеждат едновременно, когато става дума за предоставяне на концесия. Така че каквито и аргументи да представите, защитавайки недомисления текст в сегашния закон, те са безсмислени, защото има достатъчно ясни аргументи и текстове и в директивата, и в логиката на формулирането на подземно богатство. Затова не мога да разбера защо този текст се отхвърля. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има думата за изказване господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Уважаеми господин председател, това може би е петнадесетият или двадесетият закон, който докладвам от тази трибуна. Искам да информирам колегите, че това беше най-дълго обсъжданият, с десетки, за да не кажа стотици експерти и заинтересовани страни. Специално включването на минните отпадъци като т. 7 в списъка на подземните богатства беше тема, дискутирана стотици човекочасове. Имаше огромни и различни, непримирими, взаимно изключващи се интереси. Нямам нито възможността, нито желанието да възпроизвеждам този спор.
Това, което се прие, е един компромис по посока на зачитане интересите на концесионерите, отстояване на националните интереси и съблюдаване с принципите и изискванията на директивата, която транспонираме.
Що се отнася за конкретното предложение – да бъдат съвместени в един акт издаването на решене за концесия и за управление на минните отпадъци, то е формално несъстоятелно, защото това са две отделни процедури.
Погледнете вече предложения за гласуване текст. Ако той бъде приет и включим минните отпадъци като вид, равностоен на подземно богатство, то процедурата за концесия за злато и за полезните компоненти на определен етап на развитие на технологиите и концесионната дейност, когато те станат икономически изгодни, тази процедура е еднаква. Повтарям, за златото и за неизвестните и икономически неизгодни компоненти на предишен етап. Така че всяко действие на концесионера за разширяване на неговата дейност ще върви по ред, предвиден в закона и той ще плати на държавата онова, което иска да добива от отпадъците.
Що се отнася до решението, за което тук дискутираме – кой дава права за управление на минните отпадъци, как да се съхраняват, депонират и съблюдават изисквания на директивата, това е съвършено друга работа и затова комисията дописва текста на вносителя и конкретизира, че става дума за нещата, регламентирани в Глава осма. Дискутирахме го много дълго.
Съжалявам, че тук ги няма представителите на трите заинтересовани министерства, на Министерския съвет, а сигурно ни слушат представителите на Минната камара, на Стопанската и т.н., които ще признаят, че сравнително, макар и кратко, точно предавам характера на този голям и понякога остър дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за реплики към господин Божинов?
Заповядайте, за реплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Не зная, господин Божинов, дали някой разбра какво искахте да кажете. Това, което казахте, означава, че наистина в случая няма никаква логика едно подземно богатство, каквото са и минните отпадъци, да не бъде регламентирано с концесията, която давате за добив. Щом минният отпадък е подземно богатство, той е част от подземното богатство, за което вие давате концесия, няма абсолютно никаква логика.
Да, приехте компромисно, вътрешно противоречиво решение под натиска на Министерството на околната среда, което се съобразява с някакъв конкретен пример, който не може да реши, и ние приехме един противоречив закон с паралелни процедури, неизвестно защо едните, вменени на правителството, други – на министъра на околната среда, просто защото съвсем изкуствено зашихте минните отпадъци към подземно богатство. И след като сте направили това, следвайте тази логика в целия закон, а не давайте едни правомощия на правителството за една част от подземното богатство и други правомощия, по друг ред, в друго време, когато става дума за едно и също, на министъра на околната среда.
Сега предоставянето на концесия става един още по-мъчителен етап, въпреки че ние се опитахме да сложим ограничаващи срокове, каквито в момента няма, и по тази причина над 400 искания за концесия вече три години стоят в Министерството на околната среда. Дано имаме някакво придвижване след закона, но сега вие създавате три паралелни процедури. Това означава, че някой, който е получил концесия, може да не получи право за управление на отпадъци, защото така ще реши министъра на околната среда, независимо че това е подземно богатство. Просто наистина законът ще създаде изключителни проблеми с тази кръпка, която направихме и след това запазихме една абсолютно нелогична процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: След като човекът, който най-много изключвам – докладващия, знае по този въпрос в залата, говори по този начин, разбирам, че политическото говорене понякога убива и смачква професионалното. Ще го кажа просто, за да се разбере: в подземното богатство включваме, че е и минният отпадък. Ако някой иска не да го управлява в съответствие с Глава осма, за да не е опасно за живота и здравето, а да добива полезни компоненти от него, ще върви по реда на концесията, която е отделна, разписана и регламентирана. И това е съвършено различно от управлението на минния отпадък по реда на Глава осма, чрез която транспонираме директива на Европейския съюз, за да бъде този отпадък неопасен за живота, здравето и околната среда. Който не иска да го разбере, не може да му помогне никой. Две различни процедури, които няма как да съвместим. Това е моето мнение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Давам думата на госпожа Македончева – началник отдел „Земни недра и баланс на запаси” в Министерството на околната среда и водите.
ЮЛИЯ МАКЕДОНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Съжалявам, че няма други представители на изпълнителната власт тук, но аз считам, че ще ви бъда много полезна и най-вече на моя бивш министър госпожа Манева.
Къде бъркаме? И в сега действащия закон минните отпадъци или технологичните отпадъци от добива и първична преработка са изключителна държавна собственост и са група подземни богатства. По сега действащия закон това е т. 8 на чл. 2. Те подлежат на същия режим за ползване, както подлежат и полезните изкопаеми, които са метални, неметални, въглища, нефт и газ, строителни. Тоест разрешение за търсене и проучване и концесия за добив.
С влизането на директивата за минните отпадъци обаче се наложи, независимо чия е собствеността, кой ги съхранява, той трябва да спазва, грубо казано, две изисквания – тези минни отпадъци да не влияят върху околната среда отрицателно и да не засягат човешкото здраве. (Реплика от народния представител Евдокия Манева.)
Госпожо Манева, разрешителното за управление е именно от тази гледна точка. Ползва ли ги, не ги ли ползва този, който ги държи, това е друг въпрос. Той се регулира чрез разрешение за търсене и проучване и концесия за добив.
Тези отпадъци могат да бъдат и в ръцете на неконцесионер. Това го изисква директива, тоест да има такава възможност. Затова сме я заложили. В началото, може би в първите пет-десет години, в България това няма да се случи на практика, аз предполагам, но то е възможно и е заложено и ние трябва да го пренесем.
По съхранението на тези минни отпадъци, тоест да бъдат в обезопасени шламохранилища, хвостохранилища, площадки, табани, на такива места да бъдат разположени, така да се извършва мониторинг, щото да няма възникване на опасности. Но минните отпадъци, тоест технологичните от добива и първична преработка, когато са в резултат на дейности на концесионер, на концесионна дейност по добив на което и да било от полезните други изкопаеми по чл. 2, той има право и преди, и в действащия закон, и сега да ги ползва по ред и условия, определени в договора. Няма разлика. Аз не виждам разлика. Единствената разлика е, че действащият закон казва: всички права, предоставени, са за срока на концесията, включително и ползването на тези полезни компоненти в отпадъците.
В чл. 33 се казва, че получава право на ползване върху добитите полезни изкопаеми и върху технологичните отпадъци, и пак пренася: „съгласно ред и условия, определени в договора”. Но тук, за да бъдем сигурни, че ще се спазва тази логика, затова изрично го записахме по-ясно, за да няма двойно тълкуване.
Що се отнася до две или три процедури, две и три разрешителни по един и същи въпрос. Да, концесията се учредява от Министерския съвет, но разрешителното, което се изисква по директивата, именно за начина на съхраняване – хайде, така да го кажем – на тези отпадъци, трябва да бъде от компетентния орган и това е министърът на околната среда и водите. То ще бъде: да се спазват тези и тези условия спрямо околната среда, а не спрямо ползването им.
Не виждам защо ще има объркване. Аз, като държавен служител, честно да ви кажа, досега съм нямала проблеми с действащия закон. Въпрос на добросъвестно подхождане. (Реплика от народния представител Евдокия Манева.) Тази директива просто трябва да бъде въведена и изискванията са ясни и конкретни. Защо? Защото може да има и друг оператор. Може би един оператор, който да събира отпадъка от различни концесионери – трима, четирима, и той трябва да го съхранява и да го пази. Това са условията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо Македончева. Наистина предположението Ви се оказа вярно. Вие бяхте определено полезна на народните представители.
За изказване има думата народният представител Олег Попов.
Олег Попов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, както каза председателят на комисията, на няколкото заседания както в комисията, така и на работната група този проблем беше изключително сериозно, задълбочено, с аргументите на всяка една от страните обсъждан. Смятам, че комисията разбра добре казуса и в крайна сметка съвсем убедително гласува в подкрепа на предложения текст от комисията.
Считам, че всички, които участвахме в дискусията в комисията, осъзнахме сериозността и трудността на взетото решение, но то е възможно правилното за законодателното решаване на проблема и отговаря на европейската директива.
Считам, че дискусията може да продължи и всеки да продължи да защитава тезите си със своите аргументи, но гласуването в комисията еднозначно подсказва, че това е решението, което и Народното събрание трябва да вземе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики към господин Попов?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Попов, не чух нито един аргумент. Вие направихте декларация – ние сме гласували, чули сме аргументите, убедени сме... В какво сте убедени не стана ясно. Затова този текст трябва да се приеме. Както представителят на Министерството на околната среда и водите каза: „Този закон, сега действащия закон, всичко си е както сега, само че го променяме”. Защо го променяте? Не знаете защо го променяте.
Аз питам: какво пречи и защо, след като минните отпадъци са подземно богатство, това разрешение за правата за управление на минни отпадъци, да се дава едновременно с концесията? Какво пречи да бъде едновременно, и защо не е едновременно? Логиката е, че трябва да бъде едновременно.
Грижата за хората – нима, правителството не се грижи за хората. Пречи ли му на правителството в концесионния договор да запише и изискванията за управление на отпадъците? Пречи ли към концесионния договор да е приложен документът, който дава права за управление на отпадъци? Защо трябва да имате друга процедура след издаване на концесията? По каква логика? Кой ще каже? Убедили са ви!? Кажете защо трябва да бъде това, след като концесията, ако е концесия на подземно богатство, която се дава например от Министерството на енергетиката, няма никаква пречка в този период да се подготви и решението за управлението на минните отпадъци. Отпадъкът е такъв, какъвто технологията в момента позволява. Ако след време може да се извлича допълнителен метал няма никаква пречка да има допълнителна процедура. Ако има отпадъци, които са притежание на някой, който не е концесионер в момента, може да се запише изричен текст за тях, че лицата, които притежават минни отпадъци, получават разрешение или права за управление на отпадъци, които не подлежат, не са включени в процедура за концесия, получават от министъра на околната среда. Никаква пречка. Това, което в момента е направено, е една абсурдна процедура и тя положително ще бъде атакувана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Божинов. Сигурно репликата към господин Попов?
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Да – за по-ясно.
За похвалния интерес в залата на толкова много народни представители. Ето ви колеги пример...
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Правете реплика на господин Попов.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Правя реплика на господин Попов за по-ясното изясняване на казуса, а не за декларативното.
Приватизирано е едно предприятие, което се е занимавало с минна дейност. В него има хвостохранилище, в него се съхранява минен отпадък. Собственик на предприятието е субект, който няма нищо общо с предишната дейност, с предишния концесионер и с неговото разрешение да добива нещо и да управлява отпадъка. Този субект е собственик на хвостохранилището и на терена.
По новия закон държавата е собственик на съдържанието. Някой трябва да управлява този отпадък в съответствие с изискванията на Европейския съюз, за да не вреди на живота и здравето на хората. Ще направи заявка и министърът ще му разреши.
Съвсем друга може да бъде процедурата, когато искаш концесия и включваш в условията как ще управляваш твоя отпадък. За да изчерпи всичко това Министерският съвет, а не Министерството на околната среда и водите, внася това предложение. Комисията добавя да е ясно, че това ще бъде по реда на Глава осма. Пределно ясно и няма какво да спорим, ако не искаме самоцелно да говорим.
Това беше моята реплика по-конкретно и ударно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Трета реплика няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Попов.
Олег Попов (КБ): Аз мисля, че отговорът на моята реплика се съдържа в заключителната част от репликата на госпожа Манева. Фактът, тя каза, че когато концесията е отдадена за някой метал или някакво природно полезно изкопаемо, след като в резултат на дейността тези отпадъци се акумулират някъде, може да има и други полезни изкопаеми, други неща, които впоследствие могат да бъдат извлечени от този минен отпадък. Така че тогава тази процедура е правилната, която сега е залегнала в закона, според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли други изказвания по § 5 по вносител? Няма.
Господин Божинов, моля да продължим нататък.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Параграф 6 е по вносител. С него се правят изменения и допълнения в чл. 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Тук няма предложения.
Има предложение от вносителя за § 7, с който се изменя чл. 7.
По този параграф има предложение на народния представител Георги Божинов, което се подкрепя от комисията.
Има предложение на народния представител Румен Такоров, което не се подкрепя от комисията.
Той го оттегля, това е редакционно предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, който става § 8, със следната редакция:
„§ 8. Член 7 се изменя така:
„Чл. 7. (1) Министърът на околната среда и водите:
1. съвместно с министъра на икономиката и енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството и други заинтересувани министерства и ведомства, разработва и предлага на Министерския съвет държавната политика и стратегия в областите на:
а) търсенето и проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства и опазването на земните недра на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море;
б) управлението на минните отпадъци на територията на Република България;
2. съвместно с министъра на икономиката и енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството и други заинтересувани министерства и ведомства, разработва и провежда държавната политика и стратегия за насърчаване на инвестициите в търсенето, проучването и добива на подземните богатства, с оглед на устойчивото развитие на страната, националната сигурност и привличането на инвеститори;
3. в изпълнение на държавната политика в областта на геоложките изследвания и опазването на земните недра координира и възлага изпълнението на инвестиционни и други проекти за геоложко и геоеколожко изучаване на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море, и провежда конкурси и търгове за изпълнители на проектите;
4. управлява Националния геоложки фонд;
5. организира набирането, поддържането в актуално състояние и съхраняването на данните по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър, както и създаването и поддържането на специализирани карти, регистри и информационна система, въз основа на тези данни и въз основа на данни от кадастъра за:
а) разрешенията за търсене и/или проучване;
б) откритията и находищата на подземни богатства;
в) разрешителните за управление на съоръжения за минни отпадъци;
6. издава удостоверения за регистрирани открития на находища;
7. организира създаването и поддържането на Национален баланс за всички видове подземни богатства по чл. 2;
8. извършва предвидените в този закон действия, включително като провежда конкурси и търгове, води преговори и дава разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2, 4-7 след одобрение от Министерския съвет и сключва договори в случаите, определени в този закон;
9. създава необходимата организация и прави предложения пред Министерския съвет за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 и сключва договори в случаите, определени в този закон;
10. контролира изпълнението на задълженията на титулярите на разрешения за търсене и/или проучване по сключените от него договори по този закон;
11. създава необходимата организация и осъществява контрол по изпълнението на задълженията на операторите на съоръжения за минни отпадъци;
12. прави мотивирани предложения по чл. 69, ал. 2.
(2) Министърът на икономиката и енергетиката:
1. координира и възлага изпълнението на инвестиционни и други проекти за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 и 7 в изпълнение на държавната политика в тази област;
2. провежда конкурси и търгове, води преговори и дава разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 след одобрение от Министерския съвет и сключва договори в случаите, определени в този закон;
3. създава необходимата организация и прави предложения за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 и 7 в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море и сключва договори в случаите, определени в този закон;
4. създава необходимата организация и прави предложения пред Министерския съвет за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 и 7;
5. провежда конкурси и търгове, води преговори и сключва концесионни договори в случаите, определени в този закон;
6. контролира изпълнението на задълженията на концесионерите по сключените от него договори по този закон;
7. предоставя в Националния геоложки фонд събраната геоложка информация и документация по чл. 13 от титулярите на разрешения и от концесионерите.
(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:
1. координира и възлага изпълнението на инвестиционни и други проекти за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5-7, използвани за суровини в строителната индустрия, в изпълнение на държавната политика в тази област;
2. провежда конкурси и търгове, води преговори и дава разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5-7 след одобрение от Министерския съвет и сключва договори в случаите, определени в този закон;
3. създава необходимата организация и прави предложения пред Министерския съвет за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5-7;
4. провежда конкурси и търгове, води преговори и сключва концесионни договори в случаите, определени в този закон;
5. контролира изпълнението на задълженията на концесионерите по сключените от него договори по този закон;
6. предоставя в Националния геоложки фонд събраната геоложка информация и документация по чл. 13 от титулярите на разрешения и от концесионерите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това е текстът на комисията за § 7 в последната номерация.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Има предложения за § 9, който се подкрепя от комисията е става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
С § 11 вносителят предлага да се измени чл. 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, който става § 13, със следната окончателна редакция:
„§ 13. В чл. 14 ал. 3 се изменя така:
„(3) Цялата информация по чл. 13 се предава от титуляра на разрешението или концесионера в Националния геоложки фонд в 45-дневен срок от прекратяването на разрешението или концесията и става собственост на българската държава.”
Параграф 13 по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13, който става § 14 със следната редакция:
„§ 14. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „Министерството” се заменя с „Министърът”, а думите „Национален геофонд” се заменят с „Национален геоложки фонд” и накрая се добавя „по чл. 13”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В Националния геоложки фонд се създават и поддържат специализирани информационни системи за данните от геоложките изследвания, търсенето, проучването и добива на подземни богатства.”
Параграф 14 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
Параграф 15 по вносител е подкрепен от комисията и става § 16.
С § 16 вносителят предлага да бъдат изменени чл. 20 и 21.
Тук има предложение на народните представители Евдокия Манева и Асен Агов.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2.
Параграфът предвижда изменение на двата члена, така че ще го докладвам целия.
По чл. 21 има предложение на народния представител Симеон Василев, което не се подкрепя.
Има предложение на народния представител Иван Сотиров, което не се подкрепя.
Отново има предложение на народния представител Евдокия Манева и Асен Агов. Предложението им по т. 1 е оттеглено, тъй като неговата идея е отразена в новосъздадената дефиниция на понятието „потенциал на откритието”.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2 и подкрепя по принцип предложението по т. 3.
Има предложение на народния представител Бойко Великов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение на народния представител Борислав Великов, което се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Аз бих предложил следното – сега да прекъснем, господин Божинов, а след почивката Вие да изчетете текста на комисията и тогава да се състои дискусията по текстовете.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, 30 минути почивка до 11,30 ч., когато ще продължим с § 17, като ще се обсъдят предложенията по него и текста, предложен от комисията.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Продължаваме пленарното заседание с § 17.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 и предлага всеки член да се обособи в отделен § 17 и § 18 със следната редакция:
„§ 17. Член 20 се изменя така:
„Чл. 20. (1) Министърът на околната среда и водите съставя и води:
1. Национален баланс на запасите и ресурсите на подземните богатства по чл. 2, ал. 1;
2. специализирани карта и регистър на находищата на подземните богатства по чл. 2, ал. 1;
3. регистър на откритията.
(2) Националният баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства, наричан по-нататък „Националният баланс” се изготвя ежегодно по данни за състоянието и изменението на запасите и ресурсите, предоставени от изпълнителите на обществени поръчки за геоложки изследвания, от титулярите на разрешения за търсене и/или проучване, от концесионерите и едноличните търговски дружества, на чийто капитал едноличен собственик е държавата, осъществяващи добив на подземни богатства.
(3) Запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства, включени в Националния баланс, се отчитат в съответствие с утвърдени от Министерския съвет класификации на запасите и ресурсите на подземни богатства.
(4) В специализираните карта и регистър на находищата на подземни богатства се отразяват всички регистрирани открития на находища на подземни богатства.
(5) В регистъра се регистрират открития, направени:
1. при изпълнение на задачи по геоложки изследвания по обществена поръчка;
2. от титуляри на разрешения за търсене и/или проучване.
(6) Не се вписва в регистъра откритие, заявено от лице, което не е титуляр или няма разрешение за търсене и/или проучване или разрешението не е вписано в Единния регистър на разрешенията за търсене и/или проучване.
(7) Откритията по ал. 5 се регистрират след разглеждане и приемане на внесените геоложки доклади с изчислени запаси и/или ресурси от междуведомствена специализирана експертна комисия, назначена от министъра на околната среда и водите. В състава на комисията задължително се включва представител на органите по чл. 7 съгласно тяхната компетентност.
(8) Министърът на околната среда и водите одобрява правила за състава и работата на Междуведомствената специализирана експертна комисия.
(9) Откритието на подземно богатство, направено в резултат на геоложки изследвания по смисъла на чл. 8, не поражда права по чл. 29 за откривателя.
(10) Дейността по изготвянето и воденето на Националния баланс се урежда с акт на Министерския съвет.
(11) Съдържанието на специализираните карта и регистър на находищата, както и условията и редът за създаването и поддържането им се определят от министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба, съгласно чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
§ 18. Член 21 се изменя така:
„Чл. 21. (1) Откритията се регистрират като:
1. геоложко откритие;
2. търговско откритие.
(2) Геоложкото откритие е резултат от дейности по разрешение за търсене и/или проучване на подземни богатства, поражда права за титуляра по чл. 31, ал. 4 и заявлението за неговото регистриране съдържа:
1. описание по местоположението на откритието;
2. координати на крайните и характерните точки на площта, включваща откритието;
3. конкретните подземни богатства, които са установени с откритието, и групата по чл. 2, ал. 1, към която принадлежат;
4. качествени характеристики на подземните богатства;
5. предварителна оценка на потенциала на откритието.
(3) Търговското откритие е резултат от дейности по разрешение за търсене и/или проучване на подземни богатства, поражда права за концесия и заявлението за неговото регистриране съдържа:
1. описание на местоположението на откритието;
2. координати на крайните и характерните точки на площта, включваща откритието;
3. конкретните подземни богатства, които са установени с откритието, и групата по чл. 2, ал. 1, към която принадлежат;
4. качествени характеристики на подземните богатства;
5. технико-икономическа оценка на запасите;
6. предлагани технологии за добив и преработка на подземните богатства и техните предварителни технически характеристики;
7. писмено становище от компетентния орган по околната среда за приложима процедура по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда за инвестиционното предложение за добив и първична преработка на подземни богатства от находището.
(4) Обявяването на откритието за геоложко или за търговско откритие се извършва със заявлението по ал. 2 или 3 от титуляра на разрешение за търсене и/или проучване до министъра на околната среда и водите. Когато заявлението не отговаря на изискванията, министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице в срок до 15 дни от подаване на заявлението уведомява писмено заявителя за допуснатите нередовности и дава указания и срок за тяхното отстраняване.
(5) Заявленията по ал. 2 и 3 се внасят от титулярите на разрешения заедно с геоложки доклад за резултатите от извършените проучвания и изчислените запаси и/или ресурси съгласно Наредба за геоложко-техническата документация на проучвателните и миннодобивните обекти.
(6) Комисията по чл. 20, ал. 7, разглежда геоложките доклади по ал. 5 в тримесечен срок от тяхното внасяне и изготвя протокол.
(7) В 15-дневен срок от датата на изготвяне на протокола по ал. 6:
1. министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице утвърждава протокола по ал. 6, извършва регистрацията и издава на титуляра удостоверение за направено геоложко откритие;
2. след представяне от титуляра на влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда, с което се одобрява осъществяването или на решение да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение за добив и първична преработка на подземните богатства, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице утвърждава протокола по ал. 6, извършва регистрацията и издава на титуляра удостоверение за направено търговско откритие.
(8) Министърът на околната среда и водите мотивирано отказва регистрацията на откритието, когато:
1. заявлението не отговаря на изискванията на ал. 2 и 3 и нередовностите не са отстранени по реда на ал. 4;
2. внесеният от титуляра геоложки доклад е разгледан и не е приет от комисията по чл. 20, ал. 7;
3. има влязло в сила решение по ОВОС, с което не се одобрява осъществяването на инвестиционното предложение за добив и първична преработка на подземни богатства.
(9) В случаите на отказ по ал. 8 внесените заявления по ал. 2 и 3 се връщат на титулярите, а геоложките доклади по ал. 5 се завеждат в Националния геоложки фонд за съхранение и ползване.
(10) Отказът да се извърши регистрация на откритието по чл. 21, ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, на балкона са студенти от Пловдив, които са на образователна визита в Народното събрание по покана на народния представител господин Захари Георгиев. Да ги приветстваме! (Ръкопляскания.)
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моите предложения са по чл. 20, ал. 7. Тя гласи, че откритията по ал. 5...
Параграф 15 обсъжда два члена – 20 и 21. Моите предложения са по чл. 20, ал. 7.
В ал. 7 е казано, че откритията по ал. 5 се регистрират и са разглеждани и приемани от внесените геоложки доклади с изчислени запаси и т.н. от Междуведомствена комисия. Предложението ми е в тази Междуведомствена комисия да участват представители на браншовите организации. Отказвам се от предложението за представителите на общините, но настоявам за представители на браншовите организации.
Това предложение беше отхвърлено с два аргумента. И двата не ги приемам.
Първият аргумент е, че представители на браншовите организации не са професионалисти, че, видите ли, а, видите ли, това е комисия от експерти. Това абсолютно не е вярно.
Второ, че има конфликт на интереси. Ако приемем, че във всички браншови организации има конфликт на интереси, тогава ние не бихме допуснали в нито един закон, в нито една комисия да има представители на браншовите организации. Ще ви напомня, че в тази зала гласувахме всичките закони, свързани с приемането на нормативите на Европейската комисия в областта на земеделието, да се разпределят с участието на браншови организации. Например квотите за мляко се разпределят с участие на браншовата организация. В нея участват млекопроизводители, тоест, категорично заинтересовани лица. Бихме могли в този случай да приложим лозунга за конфликт на интереси.
Категорично смятам, че тук няма конфликт на интереси и в тази комисия трябва да има участие на браншовата организация. Това е една от предпоставките да създадем максимално прозрачна процедура.
Още веднъж искам да използвам този момент и да призова колегите: все пак ние сме законодателна власт, хората, които създаваме правилата, по които трябва да работи администрацията. Не може това, което правим в момента – на всяка прищявка на администрацията, защото така й е по-лесно, да отговаряме с подкрепа. Мисля, че в този случай нямаме никакво основание да отхвърляме това предложение. Още повече, има заявления и от шефовете на управляващите партии – всички, които са били в управлението, че ще работим с неправителствените организации. Това е едно доказателство, че имаме воля в тази в тази сфера да има присъствие на браншовите организации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по докладваните текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19:
§ 19. В чл. 22 думата „Министерството” се заменя с „министъра”, след думите „предоставените площи” се добавя „и находища”, а думите „геоложка и техническа документация” се заменят с „информация и документация по чл. 13.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 18 се създава Глава 8, която транспонира въпросната европейска директива.
В Глава 8 и с § 18 се създава чл. 22а, по който има предложение на народния представител Румен Такоров, което комисията подкрепя.
По чл. 22б, който се създава със същия параграф, има предложение на народния представител Румен Такоров, което комисията подкрепя.
По чл. 22в, който се създава с този параграф, има предложение на народния представител Румен Такоров, което комисията не подкрепя по т. 1 и подкрепя по т. 2. Подкрепя по принцип неговото предложение по т. 3.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Асен Агов, което комисията подкрепя по принцип по т. 1 и подкрепя изцяло по т. 2.
По чл. 22г няма предложения.
По чл. 22д има предложение от народния представител Румен Такоров.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение от народния представител Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
По чл. 22е има предложение от народния представител Румен Такоров.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 3.
Предложението по т. 2 беше оттеглено по време на обсъждането в комисията.
Румен Такоров (КБ, от място): Оттеглям предложението по т. 3.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Има предложение на народния представител Евдокия Манева и Асен Агов.
Комисията не подкрепя предложението, което гласи:
В § 18, чл. 22е да се направят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата „операторите” се добавя „едновременно с документацията по ОВОС,”.
2. В ал. 5 се правят следните изменения:
„(5) Едновременно с издаването на положително решение по ОВОС...”
По чл. 22ж по вносител има предложение от народния представител Румен Такоров.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а предложението по т. 2 е оттеглено.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Асен Агов, което не е подкрепено от комисията и гласи:
В § 18, чл. 22ж, ал. 2 думите „на всеки пет години или” се заличават.
По чл. 22з няма предложения.
По чл. 22и има предложение от народните представители Евдокия Манева и Асен Агов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 22д, нова ал. 3.
По чл. 22к няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 20. В Част първа се създава Глава осма с членове 22а-22к със следната редакция, която предлагам моят заместник Росен Владимиров да прочете пред вас.
ДОКЛАДЧИК Росен Владимиров:
㤠20.
Глава осма
УПРАВЛЕНИЕ НА МИННИТЕ ОТПАДЪЦИ
Чл. 22а. (1) Управлението на минните отпадъци от проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства се осъществява с цел предотвратяване, намаляване или ограничаване на вредното им въздействие върху компонентите на околната среда, безопасността и здравето на населението.
(2) Управлението на минните отпадъци се съобразява с най-добрите налични техники и включва приоритетни мерки по:
1. намаляване количеството на минните отпадъци;
2. предотвратяване или ограничаване на вредното им въздействие;
3. използването им и/или доизвличането на съдържащите се в тях полезни компоненти;
4. безопасното им съхраняване;
5. осигуряване на стабилността и безопасността на съоръжението за минни отпадъци;
6. провеждане на мониторинг на съоръжението за минни отпадъци, включително след неговото закриване.
(3) Разпоредбите на този закон не се отнасят за:
1. отпадъците, които не са пряк резултат от дейности по проучване, добив и първична преработка на подземни богатства;
2. отпадъците, образувани при дейности по проучване на подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море;
3. инжектирането на води в земните недра, включително и повторното инжектиране на изпомпани подземни води.
Чл. 22б. (1) Минните отпадъци се класифицират според степента на риска за околната среда и човешкото здраве на база качествената им характеристика и състав, както следва:
1. незамърсени почви, инертни отпадъци, неопасни отпадъци от проучването и отпадъци от добива и преработката на торф;
2. неопасни неинертни отпадъци;
3. опасни отпадъци.
(2) Минните отпадъци се депонират и съхраняват на определени за целта площадки или депа, наричани съоръжения за минни отпадъци, чието местоположение, конструкция и управление предотвратяват или максимално намаляват отрицателното им въздействие върху компонентите на околната среда и човешкото здраве, без да причиняват безпокойство чрез шум или миризми и без да влияят отрицателно на места от особен интерес.
(3) Не се допуска насипването или депонирането на минни отпадъци на места извън посочените в ал. 2 съоръжения, както и изоставянето на съоръженията без надзор и контрол.
(4) Съоръженията за минни отпадъци се категоризират според степента на тяхната опасност и риска за околната среда и човешкото здраве, като:
1. съоръжения „категория А” – съоръжения за минни отпадъци, които в резултат на непредвидени обстоятелства или лошо управление могат да станат причина за голяма авария и/или съдържат опасни отпадъци по ал. 1, т. 3 и опасни вещества или препарати над определен праг;
2. съоръжения „категория Б” – всички останали съоръжения за минни отпадъци.
(5) Категорията на съоръжението се определя на база качествената характеристика и състав на минния отпадък, включително на промените му в резултат на възможни вторични въздействия, както и на степента на стабилност на съоръжението според неговите технически характеристики съгласно методика, утвърдена от министъра на околната среда и водите.
(6) Отработените пространства, образувани в резултат на подземен или открит добив на подземни богатства, в които минните отпадъци се връщат като запълващ материал, не са съоръжения за минни отпадъци.
(7) Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите създава и поддържа регистър и специализирана карта на всички съоръжения за минни отпадъци на територията на страната.
Чл. 22в. (1) Титулярите на разрешения и концесионерите, от чиято дейност се формират минни отпадъци, както и всяко физическо или юридическо лице, в чието държане те се намират, отговарят за управлението на минните отпадъци в съответствие с изискванията на този закон.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да предприемат за своя сметка всички необходими мерки по чл. 22а, ал. 2 в съответствие с изготвен от тях и утвърден от министъра на околната среда и водите план за управление на минните отпадъци.
(3) Лицата по ал. 1 могат да възложат задълженията по управлението на минните отпадъци на трето лице чрез договор, при условие че то притежава необходимата квалификация, познания и технически възможности за осъществяване на дейностите по управление на минни отпадъци.
(4) Лицата по ал. 1 и 3 са оператори на съоръжения за минни отпадъци и са длъжни да отчитат ежегодно до 31 март пред министъра на околната среда и водите изпълнението на плана за управление на минните отпадъци, включително за количествата и състава на депонираните минни отпадъци, както и за резултатите и изводите от провеждания собствен мониторинг.
(5) Операторите са длъжни да уведомяват министъра на околната среда и водите незабавно, както и писмено, но не по-късно от 48 часа, за настъпили събития, застрашаващи стабилността на съоръжението за минни отпадъци и/или човешкото здраве и околната среда.
(6) След приключване дейностите по концесионния договор, в това число и рекултивацията на съоръженията за минни отпадъци, същите се предават на собственика на минните отпадъци – държавата, за управление и мониторинг в съответствие с наредбата по чл. 22к, с изключение на тези съоръжения, които обслужват и други концесии.
Чл. 22г. (1) За дейности по управление на отпадъци по чл. 22б, ал. 1, т. 1 и 2, съхранявани в съоръжения от категория „Б” се изисква утвърден от министъра на околната среда и водите план за управление.
(2) За дейности по управление на всички минни отпадъци, съхранявани в съоръжения от категория „А”, се изисква разрешително, включващо утвърден план за управление, издадено от министъра на околната среда и водите.
(3) Когато дейността, пораждаща минни отпадъци, подлежи на оценка на въздействието върху околната среда съгласно разпоредбите на Закона за опазване на околната среда, планът за управление по чл. 22в, ал. 2, е неразделна част от инвестиционното намерение, подлежащо на оценка за въздействие върху околната среда.
(4) Когато дейността, пораждаща минни отпадъци, не подлежи на оценка за въздействие върху околната среда, планът за управление се представя на министъра на околната среда и водите за утвърждаване.
Чл. 22д. (1) Всяка дейност, пораждаща минни отпадъци, не може да се осъществява без утвърден от министъра на околната среда и водите план за управление на минните отпадъци.
(2) Планът за управление на минните отпадъци се изготвя от операторите и съдържа:
1. вид и предложения за категория по чл. 22б, ал. 4 на съоръжението с обосновка;
2. характеристика на минните отпадъци и прогнозното им количество;
3. описание на дейността, пораждаща минните отпадъци;
4. възможните рискове за околната среда и мерки за предотвратяването им, включително превантивни мерки за предотвратяване замърсяването на води, въздух и почви;
5. предложени процедури за контрол и мониторинг;
6. предложен план за закриване на съоръжението;
7. мерки за предотвратяване на големи аварии и авариен план, когато съоръжението е от категория „А”.
(3) В плана за управление на минните отпадъци за съоръжение, включващо наличие на цианид, операторът предлага мерки за намаление концентрацията на слабокиселинния разложим цианид до възможно най-ниското равнище, използвайки най-добрите налични техники и в съответствие със сроковете, предвидени в § 88.
(4) Заедно с плана операторите предоставят на министъра на околната среда и водите документи, потвърждаващи информацията по ал. 2, както и за:
1. квалификацията, познанията и техническите си възможности за извършване на дейностите по управлението, както и за наличие на права за търсене и/или проучване или за добив на подземни богатства по този закон, или че е упълномощено лице по чл. 22в, ал. 3;
2. местоположението на съоръжението и други алтернативни варианти за местоположение, отразени на план с нанесени подземни и надземни комуникации, водни обекти, санитарно-охранителни зони, сгради и др.;
3. инженерно-геоложки, хидрогеоложки, хидроложки, хидрохимични, сеизмични и морфоложки данни за района, в който ще бъде разположено съоръжението;
4. доказателства, че притежават необходимите за дейността квалификация, познания и технически възможности.
(5) В случаите по чл. 22г, ал. 1 документите по ал. 2 и 3 се разглеждат от министъра на околната среда и водите в 30-дневен срок и ако има пропуски или информацията е недостатъчна, на кандидата се дава срок за отстраняването им или се връщат за отстраняване на нередовностите със задължителни указания.
(6) В срок до два месеца след отстраняване на пропуските по ал. 5 или от повторното внасяне на документите по ал. 2 и 3, министърът на околната среда и водите утвърждава или мотивирано отказва да утвърди плана за управление.
(7) Редът за разработване, утвърждаване и преразглеждане на плана за управление на минните отпадъци се регламентира с наредбата по чл. 22к.
Чл. 22е. (1) В случаите по чл. 22г, ал. 2 операторите подават заявление до министъра на околната среда и водите за издаване на разрешително, в което се посочват трите имена и адреса на физическото лице или наименованието, седалището и търговската регистрация на юридическото лице. Към заявлението се прилагат:
1. документи, удостоверяващи самоличността на кандидата;
2. документ, удостоверяващ, че кандидатът има права за търсене и/или проучване, или за добив на подземни богатства по този закон или има сключен договор с лица, притежаващи такива права;
3. предложение за местоположение на съоръжението и други алтернативни варианти за местоположение, отразени на план с нанесени подземни и надземни комуникации, водни обекти, санитарно-охранителни зони, сгради и др.;
4. инженерно-геоложки, хидрогеоложки, хидроложки, хидрохимични, сеизмични и морфоложки данни за района, в който ще бъде разположено съоръжението;
5. план за управление на минните отпадъци;
6. мерки за предотвратяване на големи аварии и авариен план;
7. предложение за финансово обезпечение по чл. 22з.
8. доказателства, че кандидатът притежава необходимите за дейността квалификация, познания и технически възможности;
9. декларация относно данните, които според оператора представляват търговска тайна и не следва да бъдат част от публичния реги8стър по чл.22ж, ал. 8.
(2) Заявлението и документите по ал. 1 се разглеждат в 30-дневен срок и ако има пропуски или информацията е недостатъчна, на кандидата се дава срок за отстраняването им или се връщат за отстраняване на нередовностите със задължителни указания.
(3) След отстраняване на пропуските по ал. 2 при установяване на вероятност от трансгранично неблагоприятно въздействие министърът на околната среда и водите изпраща информацията по заявлението до компетентния орган на съответната държава за становище.
(4) Процедурите по издаване на разрешителното и ОВОС се съвместяват и се извършват всички действия по Глава шеста от Закона за опазване на околната среда, като се взима предвид становището на съответната държава по ал. 3.
(5) В 14-дневен срок след влизането в сила на положително решение по ОВОС министърът на околната среда и водите утвърждава плана за управление на минните отпадъци по чл. 22е, ал. 1, т. 5 и издава разрешително.
Чл. 22ж. (1) Разрешителното по чл. 22е, ал. 5 е безсрочно.
(2) Разрешителното се преразглежда на всеки 5 години или когато:
1. са настъпили значителни промени в експлоатацията на съоръжението за минни отпадъци, в качествения състав или в количеството на минните отпадъци;
2. са настъпили промени в плана за управление;
3. резултатите от проверките на органа по чл. 5а налагат това;
4. резултатите от мониторинга налагат това;
5. при наличие на възможност за прилагане на по-добри техники.
(3) При преразглеждането на разрешителното компетентният орган преценява необходимостта от изменение на условията в разрешителното или от актуализирането им.
(4) Министърът на околната среда и водите е длъжен да уведоми на ранен етап засегнатата общественост за предстоящите промени в условията на издаденото разрешително по чл. 22е, ал. 5 и да им осигури в продължение на 30 дни достъп до наличната документация.
(5) Засегнатата общественост в срока по ал. 4 може да изрази становище, което следва да бъде взето предвид при изменение на разрешителното.
(6) Разрешителното по чл. 22е, ал. 5, както и неговите изменения се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване в 14-дневен срок от датата на издаването му, а в случаите на трансгранични въздействия се изпраща и на държавите, засегнати от дейността на съоръжението. В същия срок писмено се уведомява и заявителя.
(7) Заинтересуваните лица могат да обжалват разрешението по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването му по ал. 6.
(8) Министърът на околната среда и водите поддържа публичен регистър на операторите и на издадените разрешителни по чл. 22е, ал. 5.
Чл. 22з. (1) Преди започване на дейностите по разрешителното операторът е длъжен да представи на министъра на околната среда и водите финансово обезпечение.
(2) Финансовото обезпечение по ал. 1 трябва да покрива пълния размер на средствата, необходими за изпълнение на задълженията на оператора по разрешителното, както и да осигурява необходимите средства, предвидени в плана за управление на минните отпадъци.
(3) Размерът на обезпечението се определя според вероятното въздействие върху околната среда на съоръжението, неговата категория, характеристиката на минните отпадъци и бъдещото ползване на рекултивираната земя и следва да е достатъчно, за да покрие разходите по необходимите възстановителни работи, в случай че се наложи те да бъдат възложени от министъра на околната среда и водите на трето лице.
(4) Финансовото обезпечение може да бъде осигурявано посредством:
1. представяне на безусловна неотменяема банкова гаранция, издадена в полза на министъра на околната среда и водите;
2. откриване на доверителна сметка в банка, посочена от оператора и приемлива за министъра на околната среда и водите;
3. представяне на застрахователна полица, в която министърът на околната среда и водите е посочен като бенефициент;
4. учредяване на документарен акредитив, средствата от който могат да бъдат усвоявани единствено за изпълнение на дейностите по ал. 2;
5. предоставяне на друго законово обезпечение, съгласувано с министъра на околната среда и водите;
6. едновременно прилагане на способите по т. 1-5 в съотношение, предложено от оператора.
(5) Размерът на финансовото обезпечение се актуализира периодично в съответствие с изпълнените от оператора мерки, заложени в плана за управление.
(6) Министърът на околната среда и водите освобождава финансовото обезпечение при закриване на съоръжението, като задържа част от него, достатъчна да гарантира задълженията на оператора след закриване на съоръжението за неговата поддръжка, мониторинг и контрол, а при необходимост – и за възстановителни мерки, съобразно плана за управление.
(7) В случай на откриване на производство по несъстоятелност спрямо оператора средствата по предоставените финансови обезпечения не могат да служат за попълване на масата на несъстоятелността и срещу тях не може да се насочва принудително изпълнение.
Чл. 22и. (1) Операторите на съоръжения за минни отпадъци изготвят цялостен работен проект за изграждане, експлоатация и закриване на съоръжението за минни отпадъци.
(2) Проектът по ал. 1 трябва да е съобразен с плана за управление на съоръжението, със съответните технически изисквания и най-добри налични техники и да е съгласуван от министъра на околната среда и водите или от упълномощените от него лица и от органа, предоставил правата за търсене и/или проучване и за добив на подземни богатства.
(3) Операторът изготвя годишни работни проекти за експлоатация на съоръжението за минни отпадъци, които се съгласуват от министъра на околната среда и водите заедно с годишните проекти за търсене и/или проучване или за добив и първична преработка на подземни богатства.
Чл. 22к. Специфичните изисквания за управление на минните отпадъци, строителството, експлоатацията и закриването на съоръженията за минни отпадъци, техният технически надзор и мониторинг се регламентират с наредба на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Дано колегите си спомнят началото на текста, защото моите предложения са по началните текстове.
Първото ми предложение е по чл. 22е. Аз частично засегнах въпроса в предишните си бележки. Това е предложение по издаването на разрешително за управление на отпадъците, като аз твърдя, и не само аз – възползвам се от текста на директивата, че разрешителното за управление на отпадъците трябва да се издава едновременно с решението по ОВОС. Всеки от вас, който прочете какво е съдържанието и обхватът на ОВОС, ще види, че неизменно се разглеждат и проблемите на отпадъците.
Тук обаче какво имаме? Имаме необходимост, това вече го предвидихме в предишни членове, от специално издаване на самостоятелно разрешително за управление на отпадъците. Няма никаква пречка това разрешително да се разглежда едновременно с документите по ОВОС и да се издава едновременно с решението по ОВОС. Това е и текстът на директивата.
Какво обаче предвиждаме? Ние предвиждаме това разрешение за отпадъци да бъде издавано 14 дни след разрешението по ОВОС, като за целта в същото ведомство същите тези хора, които са получили разрешение по ОВОС, сега подават нови документи. Нови документи, удостоверяващи самоличността на кандидата; документ, удостоверяващ, че кандидатът има право на търсене и проучване; предложение за местоположението на съоръжението. Тоест всичко това, което вече е в министерството и което се намира в едната дирекция, която се занимава с ОВОС. Този, който е получил концесия, готви нов пакет документи и го дава в другата дирекция, която ще подготвя разрешението по управление на отпадъците. Това е пълен абсурд, колеги! Аз наистина се надявам на здравомислието.
Господин Божинов, не ни превръщайте в лакеи на безумната администрация, защото Вие позволихте тези текстове да останат.
Как е възможно, след като в директивата има ясен текст, че те се издават едновременно?! Направете самостоятелен документ за отпадъците, но поискайте цялата информация за тази цел едновременно с документацията по ОВОС. Как може два пакета - документи, идентични на 90%, да ги раздаваме в две съседни дирекции, защото така се изживява нашата администрация?
Вторият проблем, също толкова фрапиращ, е по чл. 22ж. Какво казваме? Разрешителното е безсрочно.
На стр. 36, в ал. 2 на същия този текст, в който в ал. 1 сме казали, че разрешението е безсрочно, казваме, че разрешителното се преразглежда на всеки пет години. Защо? Защото в директивата е казано, че планът за управление се преразглежда на всеки пет години, а планът за управление е само компонент за издаване на разрешителното и той е формулиран в т. 2.
Питам - какво пречи да кажем, че разрешителното се преразглежда: когато са настъпили значителни промени, когато са настъпили промени в плана за управление, който се преразглежда на всеки пет години? Отразяваме изискването на директивата, преразглеждаме на всеки пет години плана за управление и, ако има необходимост, преразглеждаме разрешителното. А не преразглеждаме разрешителното на всеки пет години!
Мисля, че това е толкова логично и толкова ясно. Това е измислено не от нас, това е постановено в директивите. Ние обаче правим абсурди – хем е безсрочно, а в следващата алинея казваме, че практически е срочно и на всеки пет години се преразглежда.
Колеги, аз се надявам, че утре при гласуването ще запомните това, към което ви призовавам, и уточненията, които правя, и ще направим гласуване, което да предвижда разумни текстове, а не някакви абсурди, които записваме в този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текста?
Има думата заместник-министър Чавдар Георгиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Считаме, че няма никакви абсурди и текстовете, така както са предложени от работната група, дават добър механизъм за една правилна административна практика.
Първо ще се спра на въпроса възможно ли е да се издава едновременно решение по ОВОС и разрешително във връзка с дейности по управление на отпадъците за съоръженията, които са от категория „А”. Според мен това не е възможно, тъй като предметът на двете административни процедури е различен и предвид на това ...
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Това не е вярно!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: ... ние сме заложили един съвсем кратък 14-дневен срок. След като излезе решението по ОВОС, там условията са определени, тези условия вече ще влязат и в плана за управление, който ще е част от разрешението за дейностите за депата, които съдържат опасни отпадъци. Така че няма как да ги съвместим.
И на нещо друго искам да обърна внимание. Процедурата по ОВОС се извършва на най-ранен етап и тя предхожда дори разрешението за строеж. Ние към даден момент ще имаме само едно решение по ОВОС, то ще определя някакви условия, ще имаме в 14 дневен срок и разрешение за дейностите на това съоръжение с план за управление на дейностите. Тепърва ще му се даде разрешение за строеж, ще се изгради и ще започнат практически да се осъществяват дейностите, така че ние не затрудняваме никого, разделяйки тези две процедури, които имат различен предмет.
По отношение на вторите съображения на уважаемата госпожа Манева, ние не считаме, че разрешението за дейностите по управление на депата, които съдържат опасни отпадъци, има някакво противоречие с това, че на пет години трябва да се преразглеждат. Това са съоръжения с потенциален опасен риск. Планът за управление е част от разрешението и ние няма как да разглеждаме в този случай само плана за управление, без да разглеждаме целия административен акт, който за депата, които съдържат опасни отпадъци, е разрешение с план за управление. За депата от категория „Б” е само план за управление. Естествено, че при тези депа ще се разглежда само планът за управление. Това е, което мога да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Господин Такоров, заповядайте.
Румен Такоров (КБ): Уважаеми господин председател, искам да облекча гласуването утре. Вие казахте, че оттеглям предложението си по § 18, чл. 22е, но не отбелязахте във Вашия доклад, че също оттеглям и направеното мое предложение по т. 1 от § 18, чл. 22в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И всички останали Ваши предложения, които не са приети?
Румен Такоров: Да, нямам повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре.
Уважаеми народни представители, колкото сме останали в залата, да се ориентираме така – с бърз темп, разбира се, без да ограничаваме дебатите, задачата е до 14,00 ч. да приемем на второ четене доклада по този закон.
Господин Владимиров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Росен Владимиров: Параграф 19 е по вносител.
Народните представители Евдокия Манева и Асен Агов правят следното предложение: в § 19, чл. 23, ал. 1, накрая се изменя както следва” ... на чл. 46, ал. 2, точки 5-8”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Бойко Великов и група народни представители – в § 19 в чл. 23 да се добави нова ал. 5 със следния текст:
„(5) Министерски съвет, министрите по чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, компетентните министри по опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитени със закон територии, обекти и паметници на културата, публикуват и поддържат информационна система в своите интернет сайтове, всички ограничителни условия за минна дейност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Борислав Великов:
„В § 19, чл. 23, ал. 3 след думите „чл. 21, ал. 3” се поставя точка, а текстът след тях се заличава.”
Комисията също не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Комисията подкрепя § 20, който става § 22, и § 21, който става § 23.
ДОКЛАДЧИК Росен Владимиров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22, който става § 24 със следната редакция:
„§ 24. Член 26 се изменя така:
„Чл. 26. (1) Производство за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване и на концесия за добив се открива след съгласуване със специализираните карти и регистри по този закон, с компетентните министри за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитени със закон територии, обекти и паметници на културата.
(2) Компетентният орган по чл. 7, при когото е постъпило заявление по чл. 51, изисква становище от органите по ал. 1 в срок до 14 дни от постъпване на заявлението.
(3) Срокът за съгласувателните процедури не може да бъде по-дълъг от 30 дни. Непредставянето в този срок на становище от органите по ал. 1 се счита за съгласуване без бележки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Параграфи 23, 24 и 25 са по вносител и се подкрепят от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК Росен Владимиров: По § 26 има предложение на народния представител Борислав Великов:
„В § 26, чл. 31, ал. 1, т. 1 да се диференцират сроковете за проучване за нефт и газ в зависимост от вида на терена на проучване – суша – 5 години, море – 8 години.”
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 32 има предложение на господин Георги Божинов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Борислав Великов:
„В § 26, чл. 32, ал. 12, т. 1 думите: „20 хил. кв. км” да се заменят с „10 хил. кв. км”.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26 и предлага всеки член да се обособи отделен § 28 и § 29 със следната редакция:
„§ 28. Член 31 се изменя така:
„Чл. 31. (1) За подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се предоставя разрешение за търсене и проучване или за проучване за срок до:
1. пет години – за нефт и природен газ;
2. три години – за метални полезни изкопаеми, за неметални полезни изкопаеми и за твърди горива.
(2) За подземните богатства по чл. 2, ал. 1, точки 5-7 се предоставя разрешение за проучване за срок до:
1. две години – за скалнооблицовъчни материали и за минни отпадъци;
2. една година – за строителни материали.
(3) Сроковете по ал. 1 могат да бъдат удължени с две продължения до две години всяко при условия и по ред, определени в сключения договор. Условие за всяко удължаване на първоначално определения срок е изпълнението на работната програма.
(4) Ако преди края на последното удължаване на сроковете по ал. 3 титулярът на разрешение за търсене и/или проучване направи геоложко откритие на подземни богатства, срокът на разрешението може да бъде удължен до една година, за да може титулярът да оцени това откритие.
§ 29. Член 32 се изменя така:
„Чл. 32. (1) Предоставената площ на разрешението за търсене и/или проучване не може да надвишава:
1. за нефт и природен газ на сушата – 5000 кв. км, а в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море – 20 000 кв. км;
2. за метални полезни изкопаеми и твърди горива – до 200 кв. км;
3. за неметални полезни изкопаеми – до 50 кв. км;
4. за строителни материали – до 1 кв. км;
5. за скално-облицовъчни материали – до 3 кв. км;
6. за минни отпадъци – до 3 кв. км.
(2) При регистриране на геоложко откритие на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, точки 1-4, което е на границата на предоставената площ за търсене и/или проучване, титулярът на разрешението има право на разширение на площта с цел цялостна оценка на откритието при условие, че разширението не засяга правата на други титуляри или концесионери.
(3) Части от площта по ал. 1, т. 1-4 се освобождават от титуляра на разрешението за търсене и/или проучване преди всяко удължаване на сроковете по чл. 31, ал. 3 и 4 при условия и по ред, определени в сключения договор.
(4) Титулярът на разрешението има право по своя преценка допълнително да освобождава площи в края на всяка година съгласно условията на сключения договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Следващият параграф 27, който става § 30, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Уважаеми народни представители, имате думата по тези текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Росен Владимиров: В § 28 по вносител има предложение на Симеон Василев:
„В § 28, в чл. 34 да се направят следните изменения:
1. В т. 2 думата „ползване” да се замени със „собственост”.
2. Точка 4 да отпадне.”
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Струва ми се, че предложението на Иван Сотиров е абсолютно същото. Няма да го четем.
ДОКЛАДЧИК Росен Владимиров: Да, комисията не подкрепя и него.
Има предложение на Евдокия Манева и Асен Агов:
„В § 28, чл. 34 се правят следните изменения:
1. Точка 2 да се измени, както следва:
„2. да придобие безвъзмездно право на собственост за периода на концесионния договор върху минните отпадъци от добива и първичната преработка в съответствие с условията на сключения договор.”
2. Точка 4 да отпадне.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение и на Борислав Великов – в § 28, чл. 34, точки 2 и 4 да отпаднат.
Предложението не се подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Параграф 29 по вносител се подкрепя от комисията и става § 32.
Параграф 30 на вносителя се подкрепя от комисията и става § 33.
Параграф 31 по вносител се подкрепя от комисията и става § 34.
Параграф 32 по вносител се подкрепя от комисията и става § 35.
Параграф 33 на вносител се подкрепя от комисията и става § 36.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Росен Владимиров: По § 34 има предложение на Евдокия Манева и Асен Агов, което е оттеглено.
Има предложение на Борислав Великов, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 34 и предлага да се обособи в отделен § 37 и § 38 със следната редакция:
„§ 37. Наименованието на Раздел ІІ се изменя така:
„Раздел ІІ – Предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване и на концесии за добив чрез конкурс или търг.”
§ 38. Член 42 се изменя така:
„Чл. 42. (1) Разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства се предоставят задължително чрез конкурс:
1. за нефт и природен газ;
2. за подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона;
3. за непредоставени площи с установени открития и находища;
4. в случаите, когато има постъпило заявление от друг кандидат в срока по чл. 39, ал. 1, т. 3 за същата площ и за същата група подземно богатство съгласно обявата.
(2) Концесии за добив се предоставят задължително чрез конкурс за находища на подземни богатства със заведени в Националния баланс запаси и ресурси, за които няма предявени права по чл. 29.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
С това Част първа от доклада приключи.
Преминаваме към Част втора.
ДОКЛАДЧИК Росен Владимиров: По § 35 има предложение на народните представители Евдокия Манева и Асен Агов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 1 и 2, но не го подкрепя по точки 3 и 4. Ще ги прочета:
„3. Създава се нова т. 6, а досегашната т. 6 става т. 7:
„6. органът по ал. 1 назначава комисия, която да организира и проведе конкурса или търга. Комисията се състои от нечетен брой членове и включва представители на всички органи по чл. 7, на национално представената браншова организация на работодателите съгласно тяхната компетентност и на общините по местонахождение на площта, на министъра на финансите и на Министерския съвет. Мнозинството от състава на комисията не може да бъде формирано от представители на един орган.”
4. Алинея 5 да отпадне.”
Предложението на Бойко Великов и група народни представители и предложението но Борислав Великов се подкрепят по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 35, който става § 39 със следната редакция:
„§ 39. Член 43 се изменя така:
„Чл. 43. (1) Конкурс или търг за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване се провежда по служебна инициатива или по заявления на заинтересовани лица до един от органите съобразно компетентността им по чл. 7.
(2) Производство за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване по искане на заинтересовани лица се открива в тримесечен срок от подаване на заявлението с изключение на случаите, когато компетентният орган отказва мотивирано по реда на чл. 56. Отказът по чл. 56, ал. 1, т. 1 и ал. 2 не подлежи на обжалване по съдебен ред.
(3) Със заповедта за провеждане на конкурс или търг за издаване на разрешение в случаите по чл. 5, т. 1 се определят:
1. обектът на разрешението;
2. срокът за провеждане на конкурса или търга, който не може да бъде по-кратък от 45 дни и по-дълъг от 90 дни от датата на обнародване на заповедта;
3. срокът за закупуване на конкурсните или тръжните книжа;
4. срокът, в който се приемат документите за участие в конкурса или търга;
5. размерът на депозита и срокът, в който трябва да бъде внесен;
6. други условия на конкурса или търга.
(4) Заповедта по ал. 3 се обнародва в „Държавен вестник” и на интернет-страницата на органа по ал. 1.
(5) Органът по ал. 1 назначава комисия, която да организира и проведе конкурса или търга. Комисията се състои от нечетен брой членове и включва представители на органите по чл. 7 съобразно тяхната компетентност, на министъра на финансите и на Министерския съвет. Мнозинството от състава на комисията не може да бъде формирано от представители на един орган.
(6) Комисията по ал. 5 организира изготвянето на конкурсните или тръжните книжа, в които задължително се включват критериите за формиране на крайната комплексна оценка на предложенията, подредени по реда на техния приоритет или наддавателната стъпка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Росен Владимиров: По § 36 има предложение на Евдокия Манева и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията. То е следното:
„В § 36, чл. 44, ал. 7 (нова) да се измени изречение първо, както следва: „Комисията се състои от нечетен брой членове и включва представители на всички органи по ал. 7, на министъра на финансите и на Министерския съвет, на национално представената браншова организация на работодателите съгласно тяхната компетентност и на общините по местонахождението на площта.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 41.
Има ли желаещи да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК Росен Владимиров: По § 38 има предложение на Евдокия Манева и Асен Агов, което е оттеглено.
Има второ предложение от същите народни представители, което е оттеглено.
Има предложение на Бойко Великов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията. То е следното:
„В § 38, в чл. 47 ал. 1 да се добави нов текст в началото: „В 15-дневен срок след изтичане на срока по ал. 3 на чл. 46...”
Има предложение на Бойко Великов и група народни представители, което също не се подкрепя от комисията:
„В § 38, в чл. 48 да се направят следните изменения:
1. В ал. 1 след „допуснатите до конкурс участници” да се добави „в 15-дневен срок”.
2. Да се добави нова ал. 4 със следния текст:
„(4) Общият срок за придобиване на разрешения за търсене и/или проучване или на концесия за добив по чл. 46 не може да превиши 6 месеца от датата на подаване на заявлението.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 38 и предлага да се обособи в отделни параграфи 42-44 със следната редакция:
„§ 42. Член 46 се изменя така:
„Чл. 46. (1) Кандидат за участие в конкурс или търг за придобиване на разрешение за търсене и/или проучване или на концесия за добив подава писмено заявление на български език съобразно обявените изисквания.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. удостоверение за регистрация на участника като търговец;
2. извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години;
3. доказателства за закупени конкурсни или тръжни документи, внесен депозит и платена такса за участие;
4. декларация за опазване тайната на сведенията, които се съдържат в конкурсната или тръжната документация;
5. препоръки от банкови и други финансови институции, както и от бизнеспартньори;
6. декларация, че кандидатът няма просрочени парични задължения към българската държава или към общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;
7. декларация от управителя или от членовете на управителния орган на кандидата, че не са осъждани за престъпления против собствеността, стопанството, финансовата, данъчната или осигурителната система, за престъпления по служба или за подкуп, както и за престъпления, свързани с участие в престъпна група.
(3) Документите по ал. 2 се разглеждат от комисията за провеждане на конкурса или търга в 7-дневен срок от подаването им и ако не отговарят на изискванията, на кандидата се дава възможност за отстраняване на допуснатите нередовности в срок, определен в конкурсната или тръжната документация.”
„§ 43. Член 47 се изменя така:
„Чл. 47. (1) Комисията приема решение за допускане до участие в конкурса или търга, за което известява писмено кандидатите.
(2) Комисията отказва да допусне кандидат до участие в конкурса или търга, който не отстрани нередовностите по чл. 46, ал. 3 или представената от него информация е невярна.
(3) Отказът за допускане до участие в конкурса или търга подлежи на обжалване по съдебен ред съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Конкурс или търг се провежда и когато има само един кандидат.
(5) Конкурсът може да бъде присъствен или неприсъствен, а търгът - с явно или с тайно наддаване.”
„§ 44. Член 48 се изменя така:
„Чл. 48. (1) Допуснатите до конкурса участници представят предложение в запечатан плик в изпълнение на конкурсните условия.
(2) При провеждане на таен търг допуснатите участници представят предложения в запечатан плик относно концесионното плащане. При провеждане на явен търг комисията предварително обявява наддавателната стъпка.
(3) Редът за провеждане на конкурс или търг се определя с наредба на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
По следващия параграф – 40, има предложение от народните представители Евдокия Манева и Асен Агов, което е подкрепено по принцип. Има още едно предложение от двамата народни представители, което е подкрепено по принцип.
Моля да прочетете предложението на народния представител Бойко Великов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК Росен Владимиров: В § 40, чл. 53 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има направени две предложения от народните представители Евдокия Манева и Асен Агов, които са оттеглени.
На стр. 15 има предложение от народните представители Евдокия Манева и Асен Агов, което комисията е подкрепила по т. 1, а предложението по т. 2 е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК Росен Владимиров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 40 и предлага да се обособи в отделни параграфи от 46 до 53 със следната редакция:
„§ 46. Наименованието на Раздел ІІІ се изменя така:
„Раздел ІІІ
Предоставяне на право на разрешения за търсене и/или проучване и на концесии за нов добив
§ 47. Член 51 се изменя така:
„Чл. 51. (1) За предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване по право се подава писмено заявление до съответния орган по чл. 7.
(2) Заявлението трябва да бъде написано на български език и да съдържа:
1. трите имена, адреса и националността на физическото лице или наименованието, седалището, фирмената регистрация и националността на юридическото лице, удостоверени със съответните документи;
2. подземните богатства по чл. 2, ал. 1, за които се иска разрешението;
3. наименованието, местоположението, размера и координатите на характерните гранични точки на площта, илюстрирана с карта в подходящ мащаб с обозначена номерация на характерните гранични точки;
4. декларация, че кандидатът няма просрочени публични задължения;
5. препоръки от банкови и други финансови институции, които удостоверяват, че кандидатът е в състояние да финансира изпълнението на работната програма.
(3) Към заявлението в запечатан плик се прилага работна програма с кратко описание на целите, сроковете за започването й, вида, обема, методите, продължителността и стойността на предвидените дейности, както и мерките за опазване на земните недра и околната среда, човешкото здраве и паметниците на културата.
(4) Документите по ал. 2 се проверяват в 14-дневен срок и ако не отговарят на изискванията, на кандидата се дава срок за отстраняване на допуснатите нередовности.”
§ 48. Член 52 се изменя така:
„Чл. 52. Заявлението и работната програма по чл. 51, ал. 3 се разглеждат в 30-дневен срок от изтичането на срока по чл. 39, ал. 1, т. 3 и заявителят се уведомява писмено за решението в 14-дневен срок.”
§ 49. Член 53 се изменя така:
„Чл. 53. (1) В случаите по чл. 51 органът, до когото е подадено заявлението, преценява целесъобразността и законосъобразността на предложението за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване съобразно условията на чл. 56.
(2) Отказът да се открие производство за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване не подлежи на обжалване по съдебен ред в случаите по чл. 56, ал. 1, т. 1 и ал. 2.
(3) Органът по ал. 1 изготвя проект за разрешение и го внася за одобряване от Министерския съвет в 30-дневен срок от уведомлението по чл. 52.
(4) В 15-дневен срок от одобрението на Министерския съвет органът по ал. 1 издава разрешение за търсене и проучване или за проучване, публикува го на Интернет-страницата си и го обнародва в „Държавен вестник”.
(5) В 30-дневен срок от обнародването на разрешението в „Държавен вестник” органът по ал. 1 сключва договор с получилия разрешение кандидат.”
§ 50. Член 54 се изменя така:
„Чл. 54. (1) За предоставяне на концесия за добив по право при условията на чл. 29 се подава писмено заявление до органа по чл. 7 съобразно компетенциите му, което съдържа:
1. трите имена, адреса и националността на физическото лице или наименованието, седалището, фирмената регистрация и националността на юридическото лице, удостоверени със съответните документи;
2. подземните богатства по чл. 2, за които се иска концесията;
3. наименованието, местоположението и координатите на характерните гранични точки на находището;
4. удостоверение за търговско откритие;
5. план за разработка на находището с кратко описание на целите, сроковете за започването му, вида, обема, методите, продължителността и стойността на предвидените дейности, както и мерките за опазване на земните недра и околната среда, безопасността и здравето и паметниците на културата;
6. план за управление на минните отпадъци;
7. препоръки от банкови и други финансови институции, както и от бизнес партньори;
8. декларация, че кандидатът няма просрочени задължения към държавата;
9. правна, финансово-икономическа и екологична обосновка.
(2) Органът по ал. 1 преценява целесъобразността и законосъобразността на предложението за предоставяне на концесия за добив съобразно условията на чл. 56.
(3) Отказът да се открие производство за предоставяне на концесия за добив подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Органът по ал. 1 в срок до 6 месеца от подаване на заявлението по ал. 1 внася в Министерския съвет мотивирано предложение за предоставяне на концесия, проект на решение на Министерския съвет и проект на договор за концесия.
(5) Министерският съвет в срок до един месец приема решение по внесеното предложение по ал. 4.
(6) С решението за предоставяне на концесия за добив се определят: предметът и срокът на концесията, лицето, което получава концесията, министърът или ръководителят на ведомство, който да води преговори и да сключи договор, условията на концесията, основните права и задължения на страните, задължителните подобрения, видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по договора за концесия, изискванията, свързани с националната сигурност, отбраната на страната, опазването на земните недра и околната среда, защитените със закон територии и обекти, паметници на културата, както и други изисквания съобразно характера на концесията.
(7) Решението на Министерския съвет може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 7-дневен срок след обнародването му в „Държавен вестник”.
Чл. 55. В тримесечен срок от влизането в сила на решението по
чл. 54 се провеждат преговори и се сключва договор за концесия.
Чл. 56. (1) Предоставянето на разрешение за търсене и/или проучване или на концесия за добив се отказва, когато:
1. съществува опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за земните недра и околната среда, за безопасността и здравето на работещите и за защитените със закон територии, обекти, паметници на културата;
2. кандидатът е представил невярна информация;
3. кандидатът предложи работна програма, съответно план за разработка, които не отговарят на установените технически и технологични стандарти и на изискванията за опазване на земните недра и на околната среда;
4. кандидатът предяви искане за площ, в границите на която са предоставени права за търсене и/или проучване или за добив и не са налице условията по чл. 23;
5. кандидатът предяви искане за подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2, 5 и 6 за площ, в която попада урбанизирана територия с граници, определени с влязъл в сила подробен устройствен план.
(2) С оглед ограничаване натовареността на територията на страната с миннодобивна дейност Министерският съвет може да приеме решение за ограничаване издаването на разрешения за проучване на общоразпространените подземни богатства за определен срок. Решението на Министерския съвет е основание за отказ от предоставяне на разрешения.”
§53. Чл. 57 се изменя така:
„Чл. 57. Предоставянето на концесия за добив при условията на чл. 29 може да бъде отказано, ако след регистрацията на находище възникнат обстоятелства, които създават опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за земните недра и околната среда и за защитени със закон територии, обекти и паметници на културата. В случаите по чл. 56, т. 1 заявителят, направил откритието, се обезщетява за действително претърпените вреди по реда на действащото законодателство от органа, издал разрешението за търсене и/или проучване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
По следващия § 41 Георги Божинов има неподкрепено предложение.
Оттегляте ли го, господин Божинов, в неподкрепената му част?
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Разбира се, че го оттеглям, щом не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Симеон Василев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Иван Сотиров, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на Евдокия Манева и Асен Агов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на Борислав Владимиров:
В § 41, в чл. 61 се създава ал. 7:
„(7) В случаите по ал. 5, частта от концесионното плащане за общините е за сметка на държавния бюджет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 41 и предлага членовете 58, 60 и 61 да се обособят в отделни параграфи 54-56 със следната редакция:
§ 54. Чл. 58 се изменя така:
„Чл. 58. Предоставянето на права за търсене и проучване или за добив на подземни богатства чрез разрешение за търсене и/или проучване или чрез концесия за добив се извършва срещу заплащане.”
§ 55. Чл. 60 се изменя така:
„Чл. 60. (1) Титулярят на разрешението за търсене и/или проучване заплаща годишна такса за площ.
(2) Размерът на таксата по ал. 1 се определя в зависимост от срока на разрешението, размера на предоставената площ и групата подземни богатства, за които се предоставя разрешението.
(3) Редът, размерът и сроковете за заплащане на таксата по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет.”
§ 56. Член 61 се изменя така:
„Чл. 61. (1) Концесионерът дължи концесионно плащане, размерът, на което се определя в зависимост от вида, групата и ценността на подземните богатства, както и от специфичните условия за осъществяване на добива и първичната преработка.
(2) Принципите и методиката за определяне на концесионното плащане, както и границите на минималния и максималния му размер за различните видове и групи подземни богатства по чл. 2, ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет.
(3) Размерът, условията и редът за концесионното плащане се определят в концесионния договор. Част от концесионното плащане в размер на 30 на сто, се внася в бюджетите на общините по местонахождение на концесионната площ.”
Господин председател, ето едно ново добро решение.
„(4) Когато концесионната площ е разположена на територията на повече от една община разпределението на отчисленията от концесионното възнаграждение за общините се прави съобразно пропорционалното разпределение на концесионната площ върху територията на съответната община.
(5) Концесионното плащане се дължи, независимо от крайния финансов резултат, от дейността на концесионера.
(6) За находища на подземни богатства с доказани неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики или за възстановяване на добива от находища с преустановен добив в района на общини с трайна безработица, Министерският съвет може да приеме решение за:
1. освобождаване на концесионера от концесионно плащане за период до 5 години, или
2. намаляване размера на концесионното плащане до 50 на сто от вече определения за период до 5 години.
(7) Решението на Министерския съвет по ал. 5 се отразява в концесионния договор или в допълнително споразумение към него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Следващият параграф е § 42, който е по вносител и става § 57. Той е подкрепен от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата по тези два текста? Няма.
По следващия § 43 има предложение на Евдокия Манева и Асен Агов. Това предложение е оттеглено.
Следващото предложение е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 43, който става § 58 със следната редакция:
§ 58. Създават се чл. 63а-63г:
„Чл. 63а. (1) Дейностите по техническа ликвидация, консервация и рекултивация на геологопроучвателните и миннодобивните обекти се извършват за сметка на титулярите на разрешения и на концесионерите.
(2) Титулярят на разрешение или концесионерът предоставя финансово обезпечение за изпълнение на дейностите по ал. 1 посредством:
1. представяне на безусловна неотменяема банкова гаранция, издадена в полза на органа, сключил договора;
2. откриване на доверителна сметка в банка, посочена от титуляра на разрешение или от концесионера и приемлива за органа, сключил договора;
3. предоставяне на застрахователна полица, в която органът, сключил договора, е посочен като трето лице – бенефициент;
4. друго законово обезпечение, съгласувано с органа, сключил договора;
5. едновременното прилагане на няколко от способите по т. 1-4.
(3) Начинът на финансовото обезпечение и предвиденият размер на средствата се договарят между страните и са съществен елемент от съответния договор.
Чл. 63б. (1) Финансовото обезпечение по чл. 63а, ал. 2 се предоставя за всяка година от срока на съответния договор. Конкретният размер на обезпечението се определя на базата на предвидените в цялостния работен проект за търсене и/или проучване или за добив дейности по чл. 63а, ал. 1, съобразно утвърдения график за тяхното изпълнение.
(2) Промяна в размера и/или частично освобождаване на финансовото обезпечение се извършва след приемане на извършените дейности по ал. 1 при условия и по ред, определени в договора.
(3) В случай на откриване на производство по несъстоятелност спрямо титуляра на разрешение или на концесионера, финансовото обезпечение не може да служи за попълване на масата на несъстоятелността и не може да бъде предмет на принудително изпълнение.
Чл. 63в. При предсрочно прекратяване на договора за търсене и/или проучване или за концесия по вина на титуляра на разрешение или на концесионера финансовото обезпечение се прехвърля изцяло на министерството, ръководено от органа, сключил договора, и се използва за изпълнение на дейностите по чл. 63а, ал. 1.
Чл. 63г. (1) Когато към датата на прекратяване на договора размерът на финансовото обезпечение не покрива изцяло фактическата стойност на необходимите за изпълнение дейности по чл. 63а, ал. 1, разликата до пълния размер на необходимата сума е за сметка на титуляра на разрешението или на концесионера.
(2) Когато към датата на прекратяване на договора размерът на финансовото обезпечение превишава фактическата стойност на необходимите за изпълнение дейности по чл. 63а, ал. 1 след тяхното приключване, разликата в повече се освобождава в полза на титуляра на разрешението или на концесионера.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: За § 44 трябва да поясня малко, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Трябва да отпадне.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Не е точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За да остане сега действащият чл. 68, точно така е!
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: И да остане това, което предлага вносителят като заместващо на чл. 64, затова ще ми позволите да прочета точно доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ама така няма да можем да приемем закона!
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Ще стане по-дълго така, господин председател, както дебатирате с мен!
Параграф 64 по вносител предвижда чл. 64 да се измени.
Има предложение на народния представител Георги Божинов, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Симеон Василев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място във вече прочетения от мен § 58, като чл. 63г.
Има предложение на Иван Сотиров – отношението на комисията е същото.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Асен Агов. Отношението на комисията е същото.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 44, който е отразен на систематичното му място в § 58, като чл. 63г.
Комисията предлага § 44 на вносителя да отпадне и така действащият чл. 64 не се отменя. Това няма да го гласувате, но да е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не може да не го гласуваме, ще го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Не, вие ще гласувате, че отпада § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Няма желаещи народни представители да вземат отношение.
Следващият параграф е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 46, който става § 60, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 47 става § 61, по вносител е и се подкрепя от комисията.
Параграф 48 става § 62, по вносител е и се подкрепя от комисията.
Има подкрепено предложение на народния представител Георги Божинов.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 49, който става § 63 със следната редакция:
„§ 49. Член 69 се изменя така:
„Чл. 69 (1). Разрешението или концесията могат да бъдат прекратени само от органа, който ги е предоставил. Административният акт за прекратяването се издава, когато:
1. действието на разрешението или концесията е било спряно и титулярът на разрешение или концесионерът не е отстранил причините в срока по чл. 68, ал. 2;
2. възникне опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за безопасността и здравето на населението, както и от разрушаване или увреждане на паметници на културата.
3. титулярът на разрешението или концесионерът не спазва изискванията за опазване на земните недра и рационално използване на подземните богатства, за опазване на околната среда и рекултивация на нарушените терени или за управление на минните отпадъци.
(2) За наличието на обстоятелствата по точки 2 и 3 компетентните органи уведомяват Министерския съвет и съответния министър, предоставил правата за търсене и/или проучване или за концесия за добив, заедно с мотивирано предложение за необходимостта от предприемане на действия за прекратяване на административния акт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Параграф 50 става § 64, по вносител е и се подкрепя от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 51 вносителят предлага изменение на чл. 74-76.
Има предложение на госпожа Евдокия Манева и Асен Агов, което не е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поддържате ли го, госпожо Манева, при положение, че комисията предлага параграфът изцяло да отпадне? Не го поддържате.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: По чл. 75 и 76 има предложения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: На Борислав Владимиров.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Да, то не се подкрепя и гласи:
„Чл. 76. Когато концесионният договор е за добив на общоразпространени подземни богатства, отчуждаването се извършва по реда на Закона за общинската собственост.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 51 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ако се приеме и отпада, е ясно. Ако не се приеме, ще трябва да прочетем параграфа, това ще стане утре.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Трудно ще стане тази работа
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Аз го казвам като хипотеза. Най-вероятно ще бъде подкрепено предложението на комисията за отпадане.
Параграф 52 става § 65 и е по вносител, подкрепя се от комисията.
Има ли желаещи да вземат отношения? Няма.
По § 53 има предложение на Евдокия Манева и Асен Агов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 50 и предлага да се обособи в отделни параграфи 66-73 със следната редакция:
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов:
„§ 66. Член 79 се изменя така:
„Чл. 79. Добивът на подземни богатства се извършва само от находища, регистрирани като търговски открития по чл. 21, и/или от находища с утвърдени и заведени запаси и ресурси в Националния баланс.”
§ 67. Чл. 80 се изменя така:
„Чл. 80. (1) Границите на всяка мина или кариера се определят спрямо установените контури на запасите и ресурсите на подземните богатства - обект на експлоатация.
(2) Границите по ал. 1 се нанасят в специализираните карти по чл. 17 и 18.”
§ 68. Чл. 81 се изменя така:
„Чл. 81. (1) За всяка мина и кариера се изготвят:
1. карта на мината или кариерата в подходящ мащаб;
2. карта и друга графична информация за подземните части на мината;
3. карти за общия вид на отделните части на мината или кариерата с указани граници на запасите и ресурсите и на минните работи;
4. геоложки план с необходимите профили и данни за находището;
5. маркшайдерски, технически и други данни за извършван мониторинг на минните дейности;
6. необходимите регистри, планове и статистически данни, свързани с изискванията за експлоатацията и с безопасността и здравето на работещите в мините и кариерите.
(2) Картите по ал. 1, т. 1-3 се изработват въз основа на данни от кадастъра, от едромащабната топографска карта на страната, както и от други специализирани карти. Съдържанието на картите по ал. 1, както и условията и редът за създаването и поддържането им се определят от министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба съгласно чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър.”
§ 69. Член 82 се изменя така:
„Чл. 82. (1) Търсенето, проучването, добивът и първичната преработка на подземни богатства, техническата ликвидация и/или консервация на геологопроучвателни и миннодобивни обекти се осъществяват въз основа на цялостни и/или годишни работни проекти, утвърдени от титулярите на разрешения за търсене и/или проучване и от концесионерите след съгласуване от компетентните органи по чл. 7.
(2) Цялостните и годишните проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства задължително се съгласуват с министъра на околната среда и водите и по отношение на изискванията за опазване на земните недра, рационалното използване на подземните богатства и мерките за опазване и възстановяване на околната среда.”
§ 70. Член 83 се изменя така:
„Чл. 83. (1) Работните проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства трябва да съдържат данни за обема, техническите и технологичните решения и сроковете за изпълнение на геологопроучвателните и миннодобивните дейности, за размера на необходимите инвестиции, мерките за опазване на земните недра, околната среда, паметниците на културата, безопасността и здравето на работещите.
(2) Цялостните и годишните работни проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства следва да осигуряват:
1. прилагане на методи, технологии и системи, ограничаващи отрицателното влияние върху земните недра и околната среда;
2. оптимално извличане на запасите и ресурсите при добива им от земните недра и на съдържащите се в тях полезни компоненти при първичната им преработка;
3. спазване на изискванията за депониране и съхраняване на почвените материали и минните отпадъци;
4. опазване и възстановяване на околната среда;
5. безопасността и здравето на работещите;
6. опазване на паметниците на културата.”
§ 71. Член 84 се изменя така:
„Чл. 84. (1) Титулярите на разрешения за търсене и/или проучване и концесионерите са длъжни да изготвят и цялостни, и годишни работни проекти за ликвидация или консервация на геологопроучвателните или миннодобивните обекти и за рекултивация на засегнатите земи.
(2) Проектите по ал. 1 следва да съдържат данни за обема, техническото изпълнение и сроковете за ликвидация или консервация и рекултивация, за размера на необходимите инвестиции, мерките за опазване на земните недра, околната среда, здравето и безопасността на населението и паметниците на културата.”
§ 72. Член 85 се изменя така:
„Чл. 85. Изискванията към обхвата и съдържанието на проектите по чл. 83, ал. 1 и по чл. 84, ал. 1 и на техните изменения и допълнения, както и условията и редът за съгласуването им с компетентните органи се определят с наредба на Министерския съвет.”
§ 73. Член 86 се изменя така:
„Чл. 86. Титулярите на разрешения за търсене и/или проучване или концесионерите отчитат изпълнението на проектите по чл. 83 и 84 ежегодно с писмен доклад до министъра, с когото е сключен договорът и до министъра на околната среда и водите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 54, който става § 74, със следната редакция:
„§ 74. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. спазване на утвърдените с работните проекти методики, технологии и ред за търсене и проучване на подземни богатства;”.
2. В т. 3 думата „извличане” се заменя с „изземване”.
3. Точки 6 и 7 се изменят така:
„6. спазване на одобрения план и на съгласуваните цялостен и годишни работни проекти за управление на минните отпадъци;
7. спазване на утвърдените и съгласувани проекти за техническа ликвидация и/или консервация на геологопроучвателни и миннодобивни обекти и за рекултивация на нарушените терени”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 75.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 76.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Росен Владимиров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 57 и предлага да се обособи в отделни параграфи 77 - 81 със следната редакция:
„§ 77. Член 90 се изменя така:
„Чл. 90. (1) Държавният контрол по опазване на земните недра и рационалното използване на подземните богатства, включващ и контрола по спазване на цялостните и годишните работни проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземните богатства и за управление на минните отпадъци на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море, както и контролът върху изпълнението на проектите за консервация, ликвидация и рекултивация се осъществява от министъра на околната среда и водите, а в случаите, когато се засягат паметници на културата – и от министъра на културата.
(2) Министърът на околната среда и водите и министърът на културата могат да оправомощават длъжностни лица за осъществяване на контролната дейност по чл. 90, ал. 1.
(3) Цялостният контрол по изпълнението на договорите за търсене и/или проучване и за добив на подземни богатства се осъществява от министъра, сключил съответния договор.”
§ 78. Член 91 се изменя така:
„Чл. 91. (1) Органите по чл. 90, ал. 1 имат право:
1. на свободен достъп до всички обекти, сгради и съоръжения на титуляра на разрешението за търсене и/или проучване или на концесионера в границите на предоставената му площ и до съоръженията за минни отпадъци;
2. да организират извършването на маркшайдерски измервания и да вземат проби и мостри за контролни лабораторни изследвания;
3. да дават писмени предписания за отстраняване на констатирани пропуски и нарушения, свързани с опазването на земните недра и с рационалното използване на подземните богатства и изпълнението на работните проекти, както и с опазването на паметниците на културата;
4. да спират временно след писмено предупреждение дейностите по търсене, проучване, добив, преработка и ползване на подземни богатства и по управление на минни отпадъци, когато не изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3;
5. да налагат глоби и/или имуществени санкции за констатирани нарушения по опазването на земните недра, по рационалното използване на подземните богатства и опазването на паметниците на културата.”
§ 79. Член 92 се изменя така:
„Чл. 92. Контролните органи по чл. 90 са длъжни:
1. да установяват обективно фактите и да отразяват резултатите от проверките в констативни протоколи;
2. да опазват служебната, производствената и търговската тайна, както и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване.”
§ 80. Член 93 се изменя така:
„Чл. 93. (1) Който извършва търсене и/или проучване на подземни богатства без надлежно издадено разрешение, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.
(2) Който извършва добив и първична преработка на подземни богатства без надлежно предоставена концесия, се наказва, ако не подлежи на по-тежко наказание, с глоба или с имуществена санкция:
1. от 50 000 до 100 000 лв. – при първо нарушение;
2. от 200 000 до 300 000 лв. – при повторно нарушение;
3. от 400 000 до 500 000 лв. – за всяко следващо нарушение.
(3) Който не предаде цялата придобита геоложка и техническа информация за подземните богатства, както и създадения интелектуален продукт в Националния геоложки фонд или не предостави придобития веществен материал в 45-дневен срок след приключване на геоложките изследвания в Министерството на околната среда и водите, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – в размер от 5000 до 10 000 лв.
(4) Титуляр на разрешение за търсене и/или проучване или концесионер, който възпрепятства достъпа до обекта на контролните органи по чл. 90 или нарушава права при извършване на дейности по предоставени разрешения за търсене и/или проучване или концесии за добив, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(5) В случаите по ал. 2 наред с глобата или имуществената санкция наказващият орган постановява и отнема в полза на държавата на добитите количества подземни богатства, както и на техническите средства, с които са извършени добивът и транспортирането им. Когато нарушителят се е разпоредил с добитите количества подземни богатства, наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на тяхната парична равностойност.”
§ 81. Член 94 се изменя така:
„Чл. 94. (1) Който не спазва задълженията по опазване на земните недра и рационалното използване на подземните богатства или извършва депониране на минни отпадъци без разрешително по чл. 22г, ал. 2 и/или план за управление по чл. 22д, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 50 000 до 500 000 лв.
(2) Който не спазва условията на издадено разрешително по чл. 22е и/или утвърден план за управление по чл. 22д, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 глобата или имуществената санкция е в троен размер, ако не се предвижда по-тежко наказание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 82.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Отиваме на стр. 53 – има предложение на народния представител Георги Божинов, което в една част е подкрепено, а в друга част е оттеглено.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Асен Агов, което се подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Борислав Великов.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, подкрепя предложението по т. 2 и подкрепя по принцип предложението по т. 3 и т. 4.
ДОКЛАДЧИК Росен Владимиров:
„1. В буква „в” освен предвидените изменения на т. 11-19, да се включи и изменение на т. 10, която да придобие следната редакция:
„10. „метални полезни изкопаеми” са природни минерални суровини, съдържащи метали или метални съединения, в това число благородни метали, редки и редкоземни елементи, в количества и вид, пригоден за тяхното технологично извличане и промишлено използване;”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 59, който става § 83 със следната редакция:
„§ 83. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
„1. Наименованието на подразделението се изменя така: „Допълнителни разпоредби”.
2. В § 1:
а) точки 1-5 се изменят така:
„1. „геоложко откритие” е наличие на находище на подземно богатство, установено в резултат на дейности по разрешение за търсене и/или проучване, което се характеризира с оценка на ресурсите му;
2. „дейности по предоставени разрешения за търсене и/или проучване или по концесии за добив” са всички дейности, свързани с търсенето, проучването, разкриването, подготовката за добив, добива и първичната преработка на полезните изкопаеми, за които е издадено разрешението или концесията и които се извършват в съответствие с условията и реда на разрешението, концесията и съответния договор;
3. „дейности, несвързани с търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства” са съхраняване на отпадъци в земните недра, използване на участъци от земните недра за резервоари на въглеводороди, инженерна дейност от национално значение – строителство на тунели, магистрални пътища, тръбопроводи за пренос на въглеводороди и други;
4. „добив” е цялостният технологичен процес на извличане на твърди, течни и газообразни полезни изкопаеми от земните недра, включително и чрез преобразуване на естественото им състояние;
5. „запаси” са определени количества или обеми полезни изкопаеми в находището на подземни богатства, които технически е възможно, екологосъобразно и икономически изгодно да бъдат предмет на добив;”
б) точки 7 и 8 се изменят така:
„7. „кариера” е съвкупност от минни изработки за открит добив и съоръжения за преработка на подземни богатства;
8. „кондиции” е съвкупност от изисквания към качеството и количеството на подземните богатства в находището, съобразени с минно-техническите, екологичните и икономическите условия за експлоатацията им;”
в) точки 11-19 се изменят така:
„11. „мина” е производствена единица (предприятие), включваща една или няколко обекти за добив по открит, подземен или комбиниран способ и съоръжения за първична преработка на подземни богатства;
13. „находище на подземни богатства” е природно или техногенно струпване на минерални и органични вещества (полезни изкопаеми), което при определени технически, екологични и финансово-икономически условия може да бъде предмет на добив;
14. „неметални полезни изкопаеми” са природни минерални суровини, които в тяхното естествено състояние след добив или във вид на отделни минерали или химични съединения, извлечени от тях, могат да се използват в материалното производство;
15. „нефт и природен газ” са всички природни течни и газообразни въглеводороди в земните недра;
16. „опазване на земните недра” е опазване на регламентираните със законодателната уредба изисквания и ред за ползването на земните недра, както и на изискванията за разумното и рационалното използване на подземните богатства при проучването, добива и първичната им преработка;
17. „оптимално извличане” е възможно най-пълното извличане на запасите и ресурсите на подземни богатства от находищата при добива им, както и на съдържащите се в тях полезни компоненти и елементи при първичната им преработка чрез прилагане на подходящи и екологосъобразни технологии;
18. „отделни части (участъци) от находище” са обособени части от находище на подземни богатства с установени запаси и/или ресурси, които могат да бъдат предоставяни самостоятелно за добив чрез концесия, при спазване на изискванията за опазване на земните недра, околната среда и безопасността на труда;
19. „търговско откритие” е находище на подземни богатства, открито и регистирано в резултат на дейности по разрешение за търсене и/или проучване, на място и в момент, когато неговата разработка, добивът и преработката на полезни изкопаеми от него са икономически изгодни, екологосъобразни и имат търговска стойност по актуални пазарни критерии;”
г) точка 21 се изменя така:
„21. „подземни богатства” са природни твърди, течни и газообразни минерални и органични образувания в земните недра и минните отпадъци от проучването, добива и първичната им преработка, които е възможно да бъдат използвани в материалното производство;”
д) точки 23-26 се изменят така:
„23. „първична преработка” или „преработка” означава механични, физични, биологични, термични или химически процеси или комбинация от процеси, извършвани върху добити подземни богатства с цел извличане или създаване на полезни компоненти и елементи, включително промени в размера, класифициране, сепариране, филтриране и излужване, с изключение на топене, термични производствени процеси (без производство на негасена вар) и всички металургични процеси;
24. „минни отпадъци” са технологичните отпадъци от проучването, добива и преработката на подземни богатства, натрупани в резултат на дейности по разрешение за търсене и/или проучване или по концесии за добив; минни отпадъци са и всички шлаки от металургията, сгурия и пепели от топлоелектрически и термични централи, фосфогипс, пиритни угарки, унос, шламове и др., натрупани до влизането в сила на този закон, които не са собственост на физически или на юридически лица;
25. „проучвателни операции” са дейностите, провеждани в изпълнение на придобито разрешение за търсене и/или проучване и на сключен договор, с оглед откриване на находище и неговата оценка, както и характеристиката и вероятното му поведение по време на добив, включващи: геоложки, геофизични, геохимични и други необходими специализирани наблюдения, анализи и изследвания, сондиране или минни изработки, тяхното удълбочаване, напускане или завършване, технологични изпитвания, както и свързани с това непредвидени операции;
26. „разходи за търсене и/или проучване” са разходите, разноските и задълженията, направени при изпълнението на проучвателните операции;”
е) точки 28-30 се изменят така:
„28. „ресурси” са вероятните количества или обеми от полезни изкопаеми в находището, които не са оконтурени или доказани достатъчно убедително с извършените геологопроучвателни работи или за които липсва достатъчна техническа, технологична, екологична и икономическа оценка, необходима за проектиране и извършване на добив;
29. „строителни материали” са разнообразни естествени магмени, метаморфни и седиментни скали и скални разновидности, които се използват за строителни цели в естествен вид или след преработка;
30. „твърди горива” са всички твърди органогенни енергийни и технологични образувания като торф, въглища, битумолити и др.;”
ж) точки 32-34 се изменят така:
„32. „търсене и проучване и проучване” е съвкупност от дейности, насочени към търсене, откриване, проучване и оценка на находища на подземни богатства с цел определяне на тяхното пространствено положение, количество или обем, качество и други геолого-икономически, минно-технически, технологични и екологични параметри, необходими за проектиране и извършване на добив;
33. „скалнооблицовъчни материали” са естествени седиментни, магмени или метаморфни скали и скални разновидности с изразен рисунък и декоративни качества;
34. “инфраструктура” на находище на подземни богатства са подходните пътища към находището, разкриващите изработки (шахти и щолни) и други, свързани с дейностите по концесията;”
з) създават се т. 35-53:
35. “повторно нарушение” е нарушението, извършено след влизането в сила на наказателно постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение;
36. „технико-икономическа оценка” (ТИО) е цялостен анализ на наличната инженерно-геоложка, техническа, технологична, екологична, икономическа и правна информация и включва определянето на целесъобразността от бъдещи инвестиционни работи, свързани с проектирането, строителството и производствената дейност на минно-добивното предприятие; тя се основава на детайлно проучени запаси и ресурси, изчислени въз основа на технико-икономически обосновани и екологично съобразени кондиции;
37. „геолого-икономическа оценка” (ГИО) е предварителен анализ на наличната инженерно-геоложка, техническа, технологична, екологична, икономическа и правна информация и включва обосноваване на необходимостта от инвестиране в геологопроучвателни дейности за перспективни участъци от находището; тя се основава на количествената оценка на установените ресурси на находището и представлява форма на технико-икономически съображения за възможното промишлено значение на ресурсите по аналогия с други находища;
38. „цялостен работен проект” включва общата концепция за осъществяване на дейностите за срока на разрешението или за срока на концесията и съдържа данни за техния общ обем, техническите и технологичните решения, сроковете за изпълнение на предвижданите геологопроучвателни, миннодобивни и преработвателни дейности, дейностите по консервация, техническа ликвидация и рекултивация, размера на необходимите инвестиции, мерките за опазване на земните недра, околната среда, безопасността и здравето на населението;
39. „годишен работен проект” включва подробни данни и разчети за техническите и технологичните решения, обема на геологопроучвателните, миннодобивните и преработвателните дейности, дейностите по консервация, техническа ликвидация и рекултивация, размера на необходимите инвестиции, мерките за опазване на земните недра, околната среда, безопасността и здравето на населението;
40. „съоръжение за минни отпадъци” е всяко пространство, предназначено за събиране или депониране на минни отпадъци в твърда или течна фаза, в разтвор или суспензия за следния период от време:
а) неограничен – за съоръжения от категория „А” и за съоръжения за отпадъци, охарактеризирани като опасни в плана за управление на отпадъците;
б) над 6 месеца – за съоръжения за опасни отпадъци, генерирани непредвидено;
в) над една година – за съоръжения за неопасни, неинертни отпадъци;
г) над 3 години – за съоръжения за незамърсени почви, за неопасни отпадъци от проучването, за отпадъци при добива и преработката на торф и за инертни отпадъци;
41. “оператор на съоръжение за минни отпадъци” е всяко юридическо или физическо лице, което осъществява проучване, добив и първична преработка на подземни богатства, или упълномощено от него лице, което е отговорно за управлението на минните отпадъци, включително по отношение на временното им съхраняване и за определено време след затварянето на съоръжението за минни отпадъци;
42. „управление на минните отпадъци” са дейностите по транспортиране, депониране и съхраняване на минни отпадъци, както и изграждането, експлоатацията и закриването на съоръженията за минни отпадъци и осъществяването на последващ мониторинг, поддръжка и технически надзор на закритото съоръжение;
43. „инертни отпадъци” са тези минни отпадъци, които във времето не търпят значителни физични, химични или биологични промени, не се разтварят, не се излужват, не горят и не реагират по друг физичен или химичен начин, не биодеградират или при контакт с друго вещество не оказват върху него отрицателно въздействие, в резултат на което съществува вероятност то да предизвика замърсяване на околната среда или да навреди на човешкото здраве;
44. „незамърсена почва” е отделената почва от земната повърхност при проучване и добив, която не съдържа вредни вещества от естествен и/или антропогенен източник, концентрацията на които причинява нарушаване на почвените функции по смисъла на Закона за почвите;
45. „опасни отпадъци” са тези минни отпадъци, чийто състав и качествени характеристики пораждат риск за човешкото здраве и околната среда, притежават едно или повече свойства, които ги определят като опасни, и/или съдържат компоненти, които ги превръщат в опасни;
46. „отпадъци от първичната преработка” са твърдите отпадъци или шламове, които остават след преработката на подземните богатства чрез сепарационни процеси (трошене, смилане, сортиране, флотация и други физико-химични техники), с цел отделяне на полезните компоненти и минерали от общата скална маса;
47. „голяма авария” е събитие на миннодобивния обект по време на дейността му, включваща и управлението на минните отпадъци, водещо до сериозна опасност за човешкото здраве и околната среда, независимо дали незабавно или с течение на времето, както на миннодобивния обект, така и извън него;
48. „значителна промяна” е изменение в структурата или дейността на съоръжението за минни отпадъци, която по мнението на органа по чл. 5а може да има значителни негативни въздействия върху човешкото здраве и околната среда;
49. „заинтересувана общественост” са неправителствени организации, вписани в регистъра по чл. 134 от Закона за опазване на околната среда, както и физически и/или юридически лица, които са засегнати или има вероятност да бъдат засегнати, или имат интерес от приемането на съответното решение.
50. „хидрохимични данни” са данни за основните физико-химични характеристики на състава на водите и зависимостта им от химични, физични и биологични процеси.
51. „слабокиселинен разложим цианид” е цианид и цианидни съединения, които могат да се разложат под действието на слаба киселина или на разредена силна киселина, при определено РН.
52. „държател на минни отпадъци” е юридическо или физическо лице, от чиято дейност се образуват минни отпадъци или в чието държане те се намират.
53. „потенциал на откритието” е предварителна и/или детайлна оценка на параметрите на находището и на количеството и качеството на установените в него подземни богатства, на база изчислени ресурси и/или запаси.
3. Създава се § 1а:
„§ 1а. С този закон се въвеждат изискванията на Директива 2006/21/ЕО от 15 март 2006 г. на Европейския парламент и Съвета относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Реших да помогна на господин Владимиров, да не получи преплитане на езика от бързане.
Предлагам една редакционна поправка по т. 16. Тя е на стр. 57. Текстът гласи: „Опазване на земните недра е спазване на регламентираните със законодателната уредба.”
Вместо „законодателната уредба”, мисля, че това понятие не е много прецизно, нека да бъде „със законовите и подзаконовите актове, изисквания и ред за ползване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По-добре да бъде „с нормативните актове”.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Добре, „нормативни актове”, но „законодателна уредба” мисля, че не е точен термин.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Всичко сме приели на госпожа Манева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи? Няма.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: „Допълнителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 84 със следната редакция:
„§ 84. Навсякъде в закона:
1. Думите „Национален геофонд” и „Националния геофонд” се заменят съответно с „Национален геоложки фонд” и „Националния геоложки фонд”.
2. Думите „геоложката и техническата информация” и „геоложка и техническа информация” се заменят съответно с „информация и документация” и „информацията и документацията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи да се изкажат по Допълнителните разпоредби? Няма.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има предложение на Евдокия Манева и Асен Агов за създаване на нов § 61, който да стане § 85, което е подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Има предложение на госпожа Евдокия Манева и Асен Агов, което по принцип е подкрепено от комисията. То е за създаване на нов § 62, който става § 86.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Пропуснахме § 85.
Предложението беше на госпожа Манева и Асен Агов.
„§ 61. Подзаконовите нормативни актове се създават в шестмесечен срок от влизане в сила на този закон.” Нали така?
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: „§ 86. Процедури, започнали до влизането в сила на този закон се приключват по досегашния ред, в срок една година от влизането му в сила.”
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Имам редакционно предложение по § 86.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Имам предложение, което е в услуга на администрацията.
Имаме 400 преписки плюс издаване на подзаконови актове. Шест месеца подзаконовите и в една година да приключат четиристотин преписки. Аз предлагам срокът „една година” да се замени със срок от „две години”. Просто е абсурдно в срок от една година четиристотин преписки да бъдат приключени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вместо „една година от влизането в сила”, да пишем „две години”?
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Да, но да се знае, че е регламентирано времето, в което натрупалите се за години преписки ще бъдат завършени.
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на нов § 63, който става § 87 със следната редакция.
Към него аз ще направя малко редакционно предложение.
„§ 87. Концесионерите по сключени към датата на влизане в сила на този закон концесионни договори, запазват правата и добавям „задълженията си” до изтичане на срока на концесията.”
Може да го приемете като редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: За да няма недоразумение „...запазват правата и задълженията си, при условията на сключените договори до изтичане на срока на концесията.”
За да няма никакви недоразумения, за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Няма, няма да има. Съгласен съм.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Редакционно вече се прие.
Да се знае, че всичко това са искания на бизнеса, които са отчетени от Народното събрание.
По § 61 има предложение на народния представител Симеон Василев:
„В § 61 от Преходните и заключителните разпоредби в ал. 3 изразът „на чл. 22з” се заменя с израза „на чл. 22з и чл. 63б”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Иван Сотиров, което е същото, то също не се подкрепя.
Има предложение на Евдокия Манева и Асен Агов, което се подкрепя, което е отразено, и систематичното му място е в § 89.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 88.
Има предложение на Борислав Великов, което е подкрепено. Комисията предлага да се създаде нов § 61а, който да стане § 89.
Предложението гласи:
Да се създаде нов § 61а:
„§ 61а. Разпоредбата на чл. 22д, ал. 3 се прилага, както следва:
1. За съоръжения за минни отпадъци, въвеждани в експлоатация след 1 май 2008 г. концентрацията на слабокиселинния разложим цианид не трябва да надвишава 10 мг на килограм.
2. За действащи съоръжения за минни отпадъци концентрацията на слабокиселинния разложим цианид се намалява поетапно, като не надвишава следните стойности:
а) от 1 май 2008 г. до 1 май 2013 г. – 50 мг/кг;
б) от 1 май 2013 г. до 1 май 2018 г. – 25 мг/кг;
в) след 1 май 2018 г. – 10 мг/кг;
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Параграф 62 по вносител става § 90 и се подкрепя от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Има предложение от народния представител Бойко Великов.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Той предлага § 63 да се допълни с нова ал. 4 със следния текст:
„(4) В срок до една година от влизане в сила на този закон съответните държавни органи, министерства и ведомства са длъжни да се произнесат по всички висящи преписки, образувани, но не разрешени към момента на влизане в сила на настоящия закон.”
Можем да кажем, че предложението е подкрепено по принцип, но вече с редакцията, която направи ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Зависи утре като гласуваме дали ще е една или две години.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Мисля, че ще се обединим около двете години.
Народният представител Борислав Владимиров предлага § 63 да се измени така:
§ 63. (1) Концесионните договори, сключени от държавата за обектите по чл. 3 ал. 2, запазват своето действие, като общините встъпват в правата на концедента и подписват допълнително споразумение с концесионерите.
(2) В тримесечен срок от влизането на закона в сила министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед за отписване от актовите книги и регистрите за държавна собственост на подземните богатства по чл. 3 ал. 2 и предава документите за тях и за сключените концесионни договори на кметовете на съответните общини.
(3) Договорите по ал. 1 могат да бъдат изменяни, допълвани или прекратявани при условията и по реда на този закон и на Закона за концесиите.”
Кратък коментар: тази идея беше отхвърлена още в началото на закона от комисията, за да има ограничен режим за незаконния добив. Общините бяха лишени от тази възможност, която им даваше досегашният закон, но за сметка на това от всяка концесия на тяхна територия получават по 30%.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 91.
По § 64 има предложение от народния представител Борислав Великов:
В § 64 точки 1, 2 и 3 да отпаднат.
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията предлага следната редакция:
§ 64. В Закона за водите се правят следните изменения:
1. В чл. 46, ал. 1, т. 4 се отменя.
2. В чл. 60, ал. 4, т. 2 се отменя.
3. В чл. 100, ал. 1, т. 23 се отменя.
4. В чл. 201, ал. 7 се изменя така:
„(7) Актовете за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 16 и т. 34-37, както и по чл. 200, ал. 1 т. 18-20 в случаите на упражняване на контрол по чл. 155а, ал. 3, т. 5 се съставят от длъжностни лица, определени в Закона за здравето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Параграф 65 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Борислав Владимиров § 66 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 94.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Прочетеният от мен текст за ал. 7 остава като единствена алинея в този § 92, тъй като освен предложението на Борислав Великов, което сме подкрепили, искането на вносителя в т. 4 отдавна е уредено с друго изменение на закона, така че текстът на § 92 остава така, както го прочетох, без точки 1, 2 и 3.
Комисията подкрепя предложението по § 65, който става § 93.
По § 66 има предложение от народния представител Борислав Владимиров той да отпадне, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 94.
По § 67 има предложение от народния представител Борислав Владимиров той да отпадне.
Комисията не подкрепя неговото предложение.
Параграф 67 по вносител става § 95.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 96.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 97.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи да вземат отношение.
С това докладът по този законопроект приключи. Гласуването още бъде утре от 9,00 ч. (Ръкопляскания от КБ.)
Да благодарим на комисията и на нейния председател за изключителния труд, и, разбира се, на всички членове на комисията, и на вас, госпожи и господа народни представители, които стоически стояхте в залата.
Няколко съобщения:
Първо, на балкона в пленарната зала са участниците в Младежката конференция „Предизвикателства на европейското гражданство”. Младежите от България и Румъния са в Народното събрание по покана на Комисията по гражданско общество и медии. (Ръкопляскания.) Тези млади участници в тази младежка конференция влязоха само преди минути. Видяхте финала на приемането на един изключително важен закон.
Какво предстои утре?
- гласувания на Ратификацията между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаването на газопровода за транзит на природен газ през територията на Република България;
- второ четене на Законопроекта за подземните богатства;
- парламентарен контрол.
Парламентарният контрол ще започне с разисквания по питането на народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно общата политика за противодействие на скока на цените за компенсиране обезценяването на доходите, за косвеното регулиране на ценовите равнища. След разискванията, които вероятно ще продължат около час и половина – два, на въпроси и питания от народни представители ще отговарят: Ивайло Калфин, Даниел Вълчев, Емел Етем, Николай Василев, Петър Димитров, Петър Мутафчиев, Асен Гагаузов, Валери Цветанов, Евгени Желев, Емилия Масларова, Стефан Данаилов, Пламен Орешарски и Михаил Миков.
Комисията по икономическа политика ще заседава на 24-и от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще има извънредно заседание днес, четвъртък, в 14,30 ч.
Имате съобщенията с дневния ред на комисиите.
И така, следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч. И така, точно в 14,00 ч. закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Метин Сюлейманов
Ясен Попвасилев