Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2007-03-07

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Пенко Атанасов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, следва да приемем преди всичко нашата програма за работа през седмицата 7-9 март 2007 г. Позволете ми да ви представя проекта така, както беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет:

“ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание

1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора. Вносител е Министерският съвет.
2. Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България - автомагистрала “Тракия”).
3. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. и придружаващите я актове.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
9. Първо четене на Законопроекта за почвите.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
15. Второ четене на Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина, продължение.
16. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
17. Второ четене на Законопроекта за електронните съобщения, продължение.
18. Проект за декларация на Четиридесетото Народно събрание във връзка с отбелязването на Международния ден на жената – 8 март. Вносители са Анелия Атанасова и група народни представители.
19. Парламентарен контрол.
С това пояснение, уважаеми колеги, че т. 18 се предлага да бъде разгледана и гласувана малко преди почивката в утрешния пленарен ден – 8 март 2007 г., малко преди 11,00 ч., а от 11,00 ч. в почивката да се състои малко тържество в Клуба на народния представител все по повод датата 8 март и онова, което тя символизира. С това доуточнение предлагам този проект на вашето внимание.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 153, против 5, въздържали се 8.
Проектът е приет.
Има още няколко останали предложения.
Първото е на народните представители Иван Костов и Веселин Методиев – предложение за изслушване на председателя на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! За трети път внасяме предложение, с което искаме Народното събрание да изслуша специализираната институция за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. В нашата страна, както на всички ви е известно, се провежда разследване за щети върху държавния бюджет от порядъка на 15 млн. лв. Искам да ви кажа, че от днешното гласуване зависи как Народното събрание поема тази отговорност и дали изобщо ще я поеме – да е наясно как опазва интереса на държавата. Ако вие прецените и днес да не подкрепите това изслушване на господин Кушлев, оттук нататък парламентарната ни група няма да внася повече предложение, но мнозинството ще носи отговорността за нещо, което е опасен прецедент – чрез парите от европейските фондове да се облагодетелстват хора в България по престъпен начин, а държавният бюджет, тоест всички ние – данъкоплатците, да плащаме тази щета.
Надявам се, че си давате сметка, че този прецедент е опасен, когато България вече е член на Европейския съюз. Много ви моля, направете необходимото, за да опазим наистина интереса на държавата, интерес, за който ние сме избрани тук като народни представители. В противен случай с всяка изминала седмица и с всеки изминат месец ще ви напомняме, че вие носите тази отговорност, ако днес отново прецените, че няма нужда от това изслушване.
Пак искам да кажа: това е опасен прецедент с оглед на пълноправното членство на България в Европейския съюз и възможността да се използват парите от европейските фондове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли противно предложение? Няма.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 151 народни представители: за 57, против 34, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Костов.

Иван Костов (ДСБ): Уважаеми господин председател, предлагам да прегласуваме това предложение и се обръщам към народните представители от мнозинството още един път да напомня, че по силата на сключените договори с Eвропейския съюз по Програма “Сапарад” злоупотребите с тези 15 млн. лв. се покриват с българския държавен бюджет. Затова е редно, когато са установени тези нарушения, държавата да си обезпечи вземанията. Ако това не се направи, ще се понесе пряка щета и тя ще легне върху Вас.
Ние няма да забравим това, което правите в тази зала, ако не гласувате това предложение. Нищо не Ви струва да поканите тук господин Кушлев и да му зададем въпроси и той да обясни дали е защитил интересите на държавата. Създадена е една скъпа комисия, която ние трябва да се уверим, че върши работа. Затова ви призовавам да гласувате и да подкрепите това предложение. В противен случай, когато дойде моментът и българската държава плати тези пари, ние ще излезем на тази трибуна и ще Ви го вменим в отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 149 народни представители: за 52, против 37, въздържали се 60.
Предложението отново не се приема.
Следва предложение на народната представителка Антонела Понева за промени в Кодекса за социално осигуряване.
Имате думата, госпожо Понева.
Антонела Понева (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, убедена съм, че в тази зала няма човек, който да не е сигурен в това, че българските пенсионери живеят в нищета и че ние сме длъжни и отговорни да направим така, че да повишим качеството на живот на тези хора. И не само това, а да съхраним тяхното достойнство, върху което държавното управление доста безотговорно тъпче. Затова за пореден път ви предлагаме да включим в дневния ред за обсъждане нашия Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, а именно всички пенсии да бъдат преизчислени по средноосигурителния доход за страната за 2006 г. Пари за това има, както вече говорихме, от бюджетния излишък. Този бюджетен излишък представлява недоимък във всяко едно домакинство. Е, тогава защо част от него да не отиде при българските пенсионери?
Задава се въпросът, който за това управление не е нелогичен - какво ще правим догодина? Има какво да се направи догодина. Трябва да се води малко по-смела данъчна политика, да се намалят осигурителните тежести, да се свие сивата икономика максимално, защото по данни на Световната банка тя е 35%. Така ще се повиши броят на осигурените лица. Но не само това. Трябва да се повиши събираемостта на осигурителните вноски, защото Националната агенция по държавни вземания само за 2006 г. не е събрала над 2 млрд. лв. А колко от тях са постъпления към НОИ? Един пример – само от строителния бранш за миналата година не са внесени около 400 милиона от ДДС. А колко ли са осигурителните вноски?
Ние от Демократи за силна България ще внесем и предложение за развитие на осигурителния модел, чрез които ще се увеличат и постъпленията към НОИ. Ето затова аз апелирам за пореден път към вас – подкрепете нашето предложение, защото сме свидетели на много изречени захарни думи на съпричастие към неволите на българските пенсионери, но когато това остава само на думи, думите започват да горчат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 147 народни представители: за 43, против 26, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Понева.
Антонела Понева (ДСБ): Уважаеми колеги, непрекъснато расте броят на въздържалите се по този законопроект. Какво означава това, че се въздържате – не знаете, не разбирате, не можете ли? Убедена съм, че не е така.
За да подкрепите нашия законопроект, ако ви трябва нещо различно в мотивите и аргументите, които изложих преди малко, ако ви е необходима цветовата сигнализация, под която гласувате обикновено, ето, натиснете този цвят бутон (показва зелена химикалка)Умолявам ви, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Направено е предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 146 народни представители: за 46, против 27, въздържали се 73.
Предложението отново не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Минчо Христов за зелените площи в междублоковите пространства.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам в дневния ред да влезе проекторешение за налагане на мораториум върху строителството в парковете, междублоковите пространства и зелените площи на големите български градове. Всички сме свидетели на действията на алчни предприемачи, които застрояват зелените пространства в жилищните квартали. Само в София безвъзвратно вече са загубени една трета от зелените площи. Връщат се ниви в междублокови пространства. Дори наскоро имаше един случай, когато беше върната земя, беше върната нива, която в момента се намира под блок. Българската преса писа за това безумие. На това безумие, уважаеми колеги, би трябвало да се сложи край. Един мораториум ще позволи да се изработят разумни градоустройствени планове и да се запази и малкото зеленина в българските градове.
Искам да ви обърна внимание, че в Лондон проблемът е решен с един 100-годишен мораториум. Нашето предложение е налагането само на 10-годишен мораториум. Тоест, както виждате, доста по-скромно от решението в Лондон.
Надявам се, колеги, че с това гласуване, което предстои в момента, ще защитим интересите на българските граждани, а не на строителната мафия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли обратно предложение?
Заповядайте, господин Божинов за обратно предложение.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дълбоко уважаеми колега Христов, слушам Ви, уважавам Ви и оставам дълбоко озадачен. Знаете, че на първо четене в комисията при много широк състав от специалисти обсъждахме Вашите предложения. Знаете становището на експертите, на юристите, че вариантът, който предлагате, не работи и Народното събрание не може да взема акт по Вашето предложение. Знаете, че създадохме група, която работи няколко месеца. Знаете, че днес следобед от 15,00 ч. ще се разглеждат трите законопроекта, които трайно решават въпроса в посоката, в която желаете. И аз се чудя, като знаете всичко това, идвате от трибуната, казвате за мафията – да, казвате за проблема и искате да вкараме в дневния ред нещо, което знаете, че не работи.
Добре е на човек да му се чува гласът от парламентарната трибуна, добре е да търси решение по посока на доброто, но още по-добре е да ги постига. Оставам озадачен от това Ваше изказване от трибуната. Нека да го отложим, нека следобед да приемем закона и да бъде закон, който да решава трайно тези въпроси, а не предложение за мораториум, който просто е невъзможен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 125 народни представители: за 14, против 75, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз се чудя на това, което каза преди малко господин Божинов. Защо в Англия, в Лондон да е възможен мораториум, а тук да не е възможен? След това господин Божинов много удобно забрави да каже кога бяха разглеждани тези предложения. И забрави да каже също, че комисията по принцип се съгласи с предложението за мораториум.
Господин Божинов, не е хубаво от тази трибуна да се лъже по този безобразен начин.
Георги Божинов (КБ, от място): Кой лъже? Днес следобед ще имаме заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не бива да се правят такива квалификации.
МИНЧО ХРИСТОВ: Обръщам Ви внимание, колеги, че този мораториум не влиза в никакво противоречие с всички законови промени, които предстоят. Защото явно е, че законът е направен така, че строителната мафия да продължава да застроява жилищните площи на големите градове. Аз съм почти убеден, че промените, които се предлагат, също имат необходимите вратички за тази мафия. Затова предложението ми е да се гласува един мораториум, за да се даде време да се спаси малкото, което е останало от българските градове. Така че пак ви казвам – защо в един Лондон може да има мораториум и той да е работещ, а в София да не може и той да не е работещ? Ето това е въпросът, над който трябва да се замислите.
Колеги, надявам се да преосмислите своето решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 135 народни представители: за 28, против 62, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Последното предложение е на народния представител Ваньо Шарков.
Заповядайте, господин Шарков.
Ваньо Шарков (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички вече много добре знаете, че преди почти една година в началото на м. април м.г. трима депутати от Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на ОДС внесохме законопроект, с който трябваше да бъдат забранени нощните преходи при организиране на ученически екскурзии. Мисля, че за пети или шести път правя предложение това да стане точка от дневния ред на Народното събрание и в програмата за тази седмица. Всъщност досега предложението ми винаги беше отхвърляно, като една от причините да бъде отхвърлено е, че вие не желаете да чуете мнението на родителите на онези деца, които загинаха. Смятам, че всяко едно оправдание, че не сте запознати с този законопроект, каквото мнение изрази господин Пирински при първото предлагане на тази точка от дневния ред, вече не важи.
Искам обаче да ви кажа какво се случва в момента. Това е декларацията, която родителите са принуждавани да подписват, когато техни деца заминават на екскурзия. И знаете ли какво пише в тази декларация? “Декларираме, че сме запознати и сме съгласни с всички условия и организация на екскурзията, включително и с нощните преходи”. Включително! Разбирате ли за какво става дума? Това ли подкрепяте вие или искате да гарантираме сигурността на българските деца? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 125 народни представители: за 46, против 12, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, въпреки че залата отново отхвърля това предложение, аз все пак искам да се обърна към всички вас и специално към Комисията по икономическата политика, която е водеща по този въпрос. Не виждам господин Цонев, виждам обаче господин Кънев. Този законопроект е внесен на 6 април 2006 г. Горе-долу вече една година. И нито една от комисиите – нито Комисията по икономическата политика, нито Комисията по образованието и науката, нито Комисията по транспорта е представила доклад. Това не е приемливо и аз наистина ще се обърна към ръководството на комисията на следващо или по-следващо заседание да разгледате достатъчно сериозно този законопроект. Благодаря Ви, господин Кънев, че потвърждавате това намерение. Наистина да разгледаме достатъчно обективно и сериозно въпроса, който се предлага в този законопроект.
Не зная, господин Шарков, при това положение дали има смисъл да се прегласува?
Ваньо Шарков (ОДС, от място): Няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Но аз се ангажирам да проследя това да бъде включено в дневния ред на комисията и да бъде представено в пленарната зала. Благодаря Ви за разбирането.
Постъпилите законопроекти и проекторешения в периода от 28 февруари до 6 март 2007 г.:
Проект за Решение за избиране на заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика. Вносител – Станчо Тодоров.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Вносители – Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов. Водеща е Комисията по гражданското общество и медии. Разпределен и на комисиите по въпросите на държавната администрация, по европейските въпроси и по транспорт и съобщения.
Проект на Декларация на Четиридесетото Народно събрание във връзка с 8 март – Международния ден на жената. Вносители – Анелия Атанасова и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносители – Лютви Местан и Пламен Славов. Водеща е Комисията по образованието и науката. Разпределен е и на комисиите по здравеопазването и по европейските въпроси.
Проект за Решение за даване на съгласие за сключване на споразумение за изменение на Заемното споразумение (Проект “Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители – Надежда Михайлова, Ваньо Шарков и Димитър Йорданов. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за местните избори. Вносители – Надежда Михайлова, Ваньо Шарков и Димитър Йорданов. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република относно имотите на посолствата на двете държави. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната. Разпределен е и на комисиите по вътрешна сигурност и обществен ред, по труда и социалната политика и по правни въпроси.
Господин Берон ми подава листче с дата 6 март 2007 г., заведено в 17,31 ч. – предложение на госпожа Банкова за включване на проект за Решение за изменение в Кодекса за социално осигуряване.
Заповядайте, госпожо Банкова. Съжалявам, в набора от предложения, с който разполагам, не беше включено това писмо.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Предложението, което правим, касае проекторешение, което визира следното: отмяна на точковата система при пенсиониране на българските граждани, да бъдат преизчислени всички пенсии въз основа на средномесечния осигурителен доход за 2006 г. и необходимостта да се въведе текущо ежегодно осъвременяване на пенсиите в началото на всяка година спрямо инфлацията от предходната година.
Уважаеми колеги, това, че българските пенсионери живеят под границата на нормалното човешко съществуване, обстоятелството, че българските пенсионери са подложени на една безмилостна пенсионна система, и благословеният факт, че българските пенсионери започват постоянно и упорито да протестират и ни учат как да защитаваме своите граждански права, трябва най-после да стреснат колегите в Народното събрание.
Увеличението на пенсиите от 1 юли ще стигне за три кофички кисело мляко. Само повишението на цените на тока и парното най-малко с 10%, което ще стане на 1 юли 2007 г., ще изяде предложеното увеличение на пенсиите. Очаква се с над 43,5% да поскъпне и водата. Тоест очаква се почти нулев ефект от така нареченото повишение на пенсиите.
За кой ли път искам да поставя пред вас моралния избор: дали ще продължавате да изпращате стотиците милиони в Ирак, в Афганистан, десетките милиони за превъоръжаване, дали ще си затворите очите пред това, че само за м. януари имаме 103 млн. лв. бюджетен излишък, а в същото време ще подложите, в буквалния смисъл на думата, на изтребване нашите майки и бащи, възрастните български граждани, българските пенсионери?
Много моля, уважаеми колеги, да допуснете нашето предложение за обсъждане в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 121 народни представители: за 21, против 31, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Едно съобщение: с писмо от 2 март тази година, адресирано до председателя на Народното събрание и до председателя на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, е изпратено заявление от народния представител от Парламентарната група на НДСВ Лъчезар Богомилов Иванов:
“Уважаеми господин председател, на основание чл. 15, ал. 3 от правилника заявявам, че напускам Парламентарната група на НДСВ. Моля заявлението ми да бъде съобщено в пленарната зала.”
Други съобщения няма, предварителни въпроси – също.
Преминаваме към точка първа от приетата от нас седмична програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
Давам думата на господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Предлагам по тази точка от дневния ред в залата да бъдат допуснати госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, и Надежда Тодорова – главен експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”.
Има още няколко законопроекта, по които те са заявили желание за участие. Предлагам да гласуваме общо и тяхното участие по Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, както и участието на госпожа Сапунджиева по Закона за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до зала на заместник-министър Сапунджиева и представителите на Министерството на правосъдието, за да участват по тези точки от дневния ред днес.
Моля, гласувайте по това процедурно предложение.
Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Моля да чуем сега доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов:

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, внесен на 12.02.2007 г. от Министерския съвет
На заседание, проведено на 21 февруари 2007 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието Маргарит Ганев - заместник-министър, и Надежда Тодорова.
Законопроектът беше представен от господин Ганев.
Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора е подписана от Република България на 22 ноември 2006 г. и е в изпълнение на ангажиментите на страната в областта на европейската интеграция.
Тя има за цел предотвратяването и борбата с трафика на хора, закрилата на човешките права на жертвите на трафик и подпомагането на свидетелите, както и задълбочаването на сътрудничеството в тази област.
Конвенцията се прилага по отношение на всички форми на трафик на хора без значение дали той се осъществява на територията само на една държава или на няколко държави, както и без значение от пола или възрастта на жертвите и формите на експлоатация – сексуална, принудителен труд и др.
Наред с предвидените в Конвенцията мерки, които са насочени към предотвратяване на трафика на хора, закрила и съдействие за спазване на правата на жертвите на трафик и подпомагане на свидетелите на тези престъпления, в нея се съдържа и задължение на държавите – страни по нея, да инкриминират престъпленията, свързани с трафик на хора, както и да гарантират спазването на поставените изисквания към националното производство по тях.
Мерките, които Конвенцията предписва в областта на борбата с трафика на хора, са въведени в българското законодателство с измененията на Наказателния кодекс през 2002 г. чрез формулирането на самостоятелни състави на престъплението трафик на хора (чл. 159а-159в), както и с приемането на Закона за борба с трафика на хора през 2003 г.
В хода на обсъждането на закона за ратификация народният представител Янаки Стоилов обърна внимание, че Конвенцията допуска държавите – страни по нея, да направят резерва само във връзка с подсъдността за престъпления, свързани с трафика на хора, които са извършени от или срещу техни граждани, в случая български граждани. Предвид на това той постави на вносителя въпроса налага ли се Република България да направи резерва по този текст на Конвенцията. От името на вносителя госпожа Надежда Тодорова отговори, че българското наказателно законодателство има необходимите механизми за реакция, поради което не се налага при депозиране на документа за ратификация на Конвенцията Република България да прави резерва по чл. 31, ал. 2 от нея.
На поставения от народния представител Янаки Стоилов въпрос дали ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора налага промени в действащото законодателство във връзка с трафика на хора, заместник-министър Маргарит Ганев отговори, че изискванията на Конвенцията са въведени в тяхната цялост и не се налага последващо ратификацията съобразяване на българското законодателство с нея.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Господин Митев, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Трифон Митев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
“На свое извънредно заседание, проведено на 26 февруари 2007 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора. Законопроектът бе представен от заместник-председателя на комисията – народния представител Трифон Митев.
Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора е подписана от Република България на 22 ноември 2006 г.
Конвенцията се базира на редица препоръки на Съвета на Европа, приети в последните 10 години и актове на Съвета на Европейския съюз, целящи предотвратяването и борбата срещу трафика на хора и защитата им от насилие от всякакъв характер, сексуална експлоатация, насилствена проституция, принудителен труд или услуги, заробването или отнеманото на телесни органи.
В Конвенцията се съдържат норми от материалноправен и от процесуалноправен характер, както и такива, регламентиращи международното сътрудничество в борбата срещу трафика на хора. Предвиден е и специален механизъм за наблюдение чрез създаването на експертна група за борба с трафика на хора. Регламентиран е редът за избор на членове на тази група и процедурата на нейната работа.
Заместник-председателят на комисията господин Ахмед Юсеин препоръча да се предложи на Министерството на външните работи при издигането на кандидатури за членове на ГРЕТА (по чл. 36 от Конвенцията) да се посочат членове от България, Италия и Гърция като държави, които с оглед географското си разположение, са най-застрашени. Комисията по правата на човека възприе направеното предложение.
Наред с това бе взето решение да се проконтролира изпълнението на задълженията на Република България по Конвенцията за борба с трафика на хора.
Доколкото борбата с трафика на хора цели закрилата на човешките права на жертвите на трафик и е неразделна част от борбата с организираната престъпност, Конвенцията представлява още един инструмент за успешното й провеждане.
Присъединяването на Република България към Конвенцията е в съответствие с усилията на страната ни за създаване на ефективни механизми за защита на жертвите на трафик, на свидетелите и за задълбочаване на международното сътрудничество в тази област.
При проведеното гласуване членовете на комисията подкрепиха единодушно ратифицирането на Конвенцията.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията с единодушие от 6 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора № 702-02-7, внесен от Министерския съвет на 12.02.2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Митев.
Господин Паси, моля да представите доклада на Комисията по външна политика по тази точка от дневния ред.
ДОКЛАДЧИК Соломон Паси: Благодаря Ви, госпожо председател.
“На 15 февруари 2007 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора.
Конвенцията има за цел предотвратяването и борбата с трафика на хора, закрилата на човешките права на жертвите на трафик и подпомагането на свидетелите. Прилага се по отношение на всички форми на трафик и съдържа разпоредби относно защитата на правата на жертвите, превенцията, сътрудничеството и други мерки, които страните следва да предприемат за предотвратяване трафика на хора.
Въз основа на проведеното обсъждане комисията прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, подписана на 22 ноември 2006 г. в Страсбург.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Паси.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този законопроект за ратифициране на конвенцията.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
В такъв случай подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение – господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Предлагам да подложим законопроекта на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде приет и на второ четене в днешното пленарно заседание.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов:
„ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията на
Съвета на Европа за борба с трафика на хора
Член единствен. Ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, подписана на 22 ноември 2006 г. в Страсбург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по съдържанието на законопроекта.
Има ли желаещи? Няма.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на конвенцията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ – АВТОМАГИСТРАЛА „ТРАКИЯ”).
Господин Иванов, имате думата за процедурно предложение по тази точка от дневния ред.
Иван Иванов (ДСБ):  Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за отлагане гледането на точка втора, а именно приемане на решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка.
Смятам, госпожо председател, че Председателството на Народното събрание не е изпълнило своите отговорности, като е разпределило проекта за решение единствено на Комисията по бюджет и финанси. По същество и по компетентност това решение трябва да бъде разгледано и от Комисията по транспорт и съобщения. Има много въпроси от същностен характер по отношение на това решение, на които трябва да получим отговор от съответните министри и от техния екип.
По този повод още преди десет дни отправих официално писмо до председателя на Комисията по транспорт и съобщения, в което настоявам да се направят постъпки пред председателя на Народното събрание за преразпределяне на проекта за решение и към Комисията по транспорт и съобщения. Не виждам аргументи, поради които това не е направено.
И за да бъда последователен в своето становище, ще ви цитирам, че когато този финансов договор е бил ратифициран от Тридесет и осмото Народно събрание, тогавашният председател на Народното събрание е разпределил проекта на три комисии, сред които - освен Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, е и Комисията по икономическата политика.
За сведение на колегите, които не са били членове на Тридесет и осмото Народно събрание, тогава нямаше комисия по транспорт и въпросите по транспорта бяха обсъждани и решавани от Комисията по икономическата политика.
Смятам, госпожо председател, че аргументите, които изложих, са достатъчни, за да апелирам към колегите в пленарната зала да подкрепят моето предложение за преразпределение на проекта за решение и към Комисията по транспорт и съобщения, след което проектът да влезе в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Иванов направи процедурно предложение за отлагане на тази точка от дневния ред.
За обратно процедурно предложение – господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, действително предишната ратификация на този заем от Европейската инвестиционна банка беше разглеждана и в Комисията по бюджет и финанси, и в Комисията по транспорт и съобщения.
С това, което днес се предлага, не се променя сумата, а въпросът се отнася само до това, че е изтекла първата фаза в процедурата за водене на преговори за удължаване на меморандума, без да се нарушават другите условия по договора с Европейската инвестиционна банка и ратификацията, която е извършена от парламента.
Не виждам смисъл това отново да се връща. Действително господин Иванов предложи. Аз се консултирах с вносителите и с Комисията по бюджет и финанси (с господин Петър Димитров). Мисля, че не е необходимо и затова правя обратното процедурно предложение. Да не забавяме хода на това нещо.
Някой ще попита защо се удължава меморандумът. Защото в предишния парламент късно променихме Закона за устройството на територията - така наречените линейни проекти, за проблемите, които възникваха с отчуждаването за автомагистралите, железопътните линии, включително и пистата на летище София, както и някои други неща. Това е съвсем начална фаза. Мисля, че тя съвсем няма да повлияе. Ние не променяме параметрите на договора. Просто меморандумът трябва да се удължи, за да могат да се усвоят средствата. Благодаря.
Иван Иванов (ДСБ, от място): Това не е вярно!
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Като не е вярно, ела и го кажи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедурно предложение от народния представител Иван Иванов за отлагане на тази точка от дневния ред със съображения да бъде разпределен допълнително към Комисията по транспорт и съобщения, евентуално и към Комисията по икономическата политика.
Моля да гласуваме предложението за отлагане на тази тока от дневния ред.
Гласували 130 народни представители: за 36, против 67, въздържали се 27.
Това процедурно предложение не се приема.
Давам думата за процедурно предложение на господин Костов.
Иван Костов (ДСБ): Госпожо председател, колеги народни представители! Процедурното ми предложение е да бъдат поканени в залата министър Пламен Орешарски, министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Гагаузов или техни заместници, които отговарят по съответния ресор. Начинът, по който ще протече това разискване, изисква тук да се дадат отговори на редица въпроси, които ние искаме да бъдат изяснени, преди Народното събрание да даде това съгласие.
Ето например някои от въпросите: Защо е оскъпено строителството с толкова много проценти при положение, че няма никаква обективна причина това нещо да се случи? Защо на фирма, която от трета позиция печели търг, тоест дала е не най-доброто предложение, й се позволява да увеличи близо с 80% цената и ние сега тук трябва да се съгласим това нещо да стане и да се плати?
Такива, а и още много други въпроси ние ще поставим при изказванията си. Настояваме тук да дойдат отговорни хора, които да поемат отговорност и да дадат съответните отговори.
Нашето предложение е да поканите министър Пламен Орешарски и министър Асен Гагаузов или техни заместници, отговарящи по съответния ресор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Костов, но да ги поканя чрез техните парламентарни секретари сега, за да присъстват в залата, или държите като решение залата да гласува и да задължи министрите да присъстват?
Иван Костов: Като решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Костов – в пленарната зала да се явят министър Орешарски, министър Гагаузов и техни представители, които отговарят за съответния ресор в министерствата.
РЕПЛИКА ОТ КБ: А Сергей Станишев и Румен Петков да дойдат ли?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласували 132 народни представители: за 51, против 33, въздържали се 48.
Това предложение не се приема.
Има думата господин Иванов за процедурно предложение.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване. Обръщам внимание на залата, че се касае за даване на съгласие за теглене на допълнителни средства, които независимо дали са от републиканския бюджет, защото финансирането е 50:50%, или от Инвестиционната банка, ще бъдат плащани от българските данъкоплатци. Считам, че е дълг на Народното събрание да подходи отговорно в този случай, да изслуша министрите, да вземе предвид техните мотиви и в същото време да чуем тук по време на дебата как се е стигнало до това реално цените, които ще трябва да бъдат заплатени, да са близо два пъти по-високи от тези, при които са сключени след търг договори за строителството на ЛОТ 1 и ЛОТ 5 на магистрала “Тракия”, защо не са спазени сроковете и какви са причините, за да се иска това именно сега, в последния момент (не е вярно това, което казва господин Мирчев), защото ако сте чели проекта за решение, касае се до 31 март да се направят съответни искания за плащания, а не че това е началото на процедура.
Моля да се проведе съдържателен дебат с участието на министрите или с представители на техните екипи тук, в пленарната зала. Подкрепете предложението, което направи преди мен господин Костов – за поканване на тези двама ресорни министри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля още веднъж да гласуваме процедурното предложение, направено от господин Костов – в пленарната зала по време на дискусията да присъстват министър Орешарски и министър Гагаузов.
Гласували 134 народни представители: за 54, против 31, въздържали се 49.
Предложението не се приема. (Иван Костов иска думата за процедурно предложение.)
Какво процедурно предложение искате да направите, господин Костов? Ако е за обяснение на отрицателен вот, то Вие сте гласували “за”. Заповядайте.
Иван Костов (ДСБ): Не, госпожо председател. Вие подсказахте процедурното ми предложение. Моля Ви, по начина на водене, да ги поканите, макар че залата не реши да покани министрите, да го направите Вие като председателстващ този дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, ще го направя, разбира се. Моля чрез парламентарните секретари да поканите двамата министри.
Има думата за процедурно предложение господин Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение да преминем към разглеждането на т. 3 до идването на представители на Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедурно предложение временно да се отложи разглеждането на тази точка от дневния ред, докато представители на двете министерства не дойдат в пленарната зала.
Ще преминем към следващата точка, ако това предложение се приеме.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 144 народни представители: за 83, против 26, въздържали се 35.
Това предложение се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО КЪМ ДОГОВОРНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ОТКРИТА ЗА ПОДПИСВАНЕ В РИМ НА 19 ЮНИ 1980 Г., И ПРИДРУЖАВАЩИТЕ Я АКТОВЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Стоилов, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “На заседанието, проведено на 15 февруари 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., и придружаващите я актове, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2007 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието Димитър Бонгалов, заместник-министър, и Екатерина Стоянова, експерт в Дирекция “Международна дейност”.
От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министър Димитър Бонгалов.
В Приложение І към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промени в учредителните договори на Европейския съюз, се съдържа списък на конвенциите и протоколите, по които България и Румъния стават страни при присъединяването. Сред тях е Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, както и придружаващите я актове.
Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. от 9-те държави – членки на Европейската икономическа общност, е в сила от 1 април 1991 г.
Всички новоприети държави – членки на Европейския съюз, са се присъединили към Конвенцията, като за тази цел са сключени четири конвенции за присъединяване. Едновременно с подписването й от Австрия, Финландия и Швеция е съставена консолидирана версия, публикувана в Официален вестник през 1998 г. След присъединяването към нея на 10-те страни от Източна Европа, е публикувана в Официален вестник нова консолидирана версия през 2005 г.
Конвенцията урежда принципа на избор на приложимото право към договорните отношения с международен елемент при стълкновения на закони (чл. 1, ал. 1). Извън приложното й поле остават: въпросите, свързани с гражданското състояние и дееспособността на физическите лица; договорните задължения, отнасящи се до завещанията и наследствата; правото на собственост, възникващо при брачните отношения; правата и задълженията, произтичащи от семейни, родствени и брачни отношения; задълженията по менителници, чекове, записи на заповед и други ценни книги; споразуменията за арбитраж; въпроси относно правото на търговските дружества и други юридически лица; застрахователните договори, които покриват рискове на територията на държавите членки и др. Презастрахователните договори попадат в приложното поле на Конвенцията (чл. 1, ал. 2-4).
Член 3 закрепва принципа на автономия на волята при избор на приложимото право, съгласно който страните по договора могат с общо споразумение да изберат приложимото право по отношение на целия или на част от договора, както и компетентния съд в случай на спор. Ако страните не са посочили изрично приложимото право, договорът се урежда от правото на държавата, с която той има най-тясна връзка (чл. 4).
Относно правата на потребителите при доставка на стоки и услуги на дадено лице, Конвенцията въвежда защита на по-слабата страна по договорното правоотношение. Тези договори се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, освен ако страните не са избрали друго приложимо право (чл. 5).
По отношение на индивидуалните трудови договори, както и при потребителските договори, разпоредбата на чл. 6 предвижда специална стълкновителна защита на по-слабата страна по договорното отношение. Когато няма избор на приложимо право, трудовият договор се урежда от правото на държавата, в която работникът обичайно полага своя труд.
Римската конвенция съдържа стълкновителни разпоредби, отнасящи се до действителността на договора, прехвърляне на вземане, суброгация, доказателствата, действие във времето (чл. 9 – чл. 17).
Член 22 от Конвенцията предвижда възможност за държавите – членки на Европейския съюз, да формулират резерви при подписването, ратифицирането, приемането или одобрението й. Резерви е възможно да бъдат направени само във връзка с чл. 7, ал. 1 и чл. 10, ал. 1е. Никоя от държавите – страни по Конвенцията, не е формулирала резерви по тези разпоредби.
Присъединяването на държавите към нея се осъществява посредством ратификация (чл. 28, ал. 2).
Конвенцията има действие за период от 10 години, което се удължава чрез мълчаливо съгласие на страните за нов петгодишен период (чл. 30).
През 1988 г. са подписани два протокола относно тълкуването на Конвенцията от Европейския съд – Първи протокол от 19 декември 1988 г. за тълкуването от Съда на Европейските общности на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., и Втори протокол от 19 декември 1988 г., предоставящ на Съда на Европейските общности определени правомощия за тълкуване на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 2а от Първия протокол, всяка новоприсъединяваща се към протокола държава следва да посочи компетентни национални съдилища, които могат да поискат от Съда на Европейските общности да се произнесе предварително по повдигнат по висящо дело пред съответния национален съд въпрос относно тълкуването на разпоредбите на Римската конвенция, на Първия и Втория протокол, както и на конвенциите за присъединяване към тях. В тази връзка е предложено Република България да направи декларация, с която определя Върховния касационен съд и Върховния административен съд за компетентни съдилища по чл. 2а от Първия протокол. Съгласно чл. 2б от Първия протокол всеки съд, който се произнася като въззивна инстанция по даден спор, също може да поиска от Съда на Европейските общности да се произнесе с преюдициално заключение по тълкуването на разпоредбите на Римската конвенция и придружаващите я актове.
По силата на Втория протокол Съдът на Европейските общности е компетентен да тълкува разпоредбите на Римската конвенция и преди влизането й в сила по отношение на всички държави – членки на ЕИО.
Всяка нова държава – членка на Общността, подписала Конвенцията, следва да се присъедини и към Протоколите за тълкуване на Конвенцията от Съда на Европейските общности.
В тази връзка се предлага Република България да направи декларация за сътрудничество със Съда на Европейските общности за обмен на информация относно съдебни решения. Същата декларация е направена през 2005 г. и от десетте новоприсъединили се към Европейския съюз държави.
В заключение следва да се отбележи, че в Глава десета от Кодекса на международното частно право са регламентирани договорните отношения с международен елемент. Разпоредбите на тази глава са изцяло хармонизирани с Римската конвенция от 1980 г. Следователно присъединяването на Република България към Конвенцията няма да доведе до необходимост от промени във вътрешното ни законодателство.
Народният представител Огнян Герджиков обърна внимание, че при превода на такива актове като Конвенцията трябва да се използва терминологията, която българското право е възприело, а не да превежда буквално. Според народния представител Янаки Стоилов такива несъответствия могат да предизвикат затруднения в прилагането на нормативните актове, тъй като се налага чрез тълкуване да се установява на кой институт на българското право съответства използваният в превода термин.
Янаки Стоилов постави въпроса защо като компетентен орган освен Върховния касационен съд е посочен и Върховният административен съд, след като става дума за гражданско-правна материя. Освен това постави и въпроса ясно ли е съдържанието на използвания критерий “при значимост” и кой ще преценява неговото наличие, за да се отнесе въпросът към съответните европейски органи. От името на вносителя Екатерина Стоянова отговори, че компетентността на Върховния административен съд се предлага поради това, че в други държави – членки на Европейския съюз, например Чехия, Литва, Полша, също се предвижда такава компетентност на административните си съдилища. А преценката за значимостта на въпроса може да направи съдът, който разглежда делото, когато прецени, че се налага да отправи запитване по него до Съда на Европейските общности.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., и придружаващите я актове, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Преди да дам думата на господин Соломон Паси за да представи становището на Комисията по външна политика, ви информирам, че министър Гагаузов и министър Орешарски в момента са на заседание на Министерския съвет – заседанието тече в момента, така че ще бъдат поканени да присъстват техни ресорни заместници.
Господин Паси, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Соломон Паси: Благодаря Ви, госпожо председател.
Становището на Комисията по външна политика е следното:
“Комисията по външна политика приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., и придружаващите я актове, и да приеме направените декларации по Първия протокол.
Становището бе прието единодушно на заседание на комисията на 7 февруари 2007 г.”
Това е становището, но тъй като смятам, че това е една много важна тема ще ви помоля да ми дадете възможност да спомена и два от мотивите към него.
Единият мотив е, че през 1988 г. са подписани два протокола относно тълкуването на Конвенцията от Съда на Европейските общности и всяка нова държава – членка на Европейските общности, които впоследствие стават Европейския съюз, подписала Конвенцията, следва да се присъедини към тях. Второто е, че присъединяването на Република България към Конвенцията няма да доведе до необходимост от промени във вътрешното законодателство. Смятам, че това бяха важни съображения, които народните представители следва да имат предвид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Паси.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по Законопроекта за ратификация на Конвенцията. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Стоилов, заповядайте за процедурно предложение.


ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господа народни представители, нека да преминем към процедурата за второ четене на законопроекта в днешното пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов:
„ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., и придружаващите я актове

Чл. 1. Ратифицира Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г.
Чл. 2. Ратифицира Конвенцията от 10 април 1984 г. за присъединяване на Република Гърция към Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г.
Чл. 3. Ратифицира Първия протокол от 19 декември 1988 г. за тълкуването от Съда на Европейските общности на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., със следните декларации:
Декларация по чл. 2:
„Република България в желанието си да осигури възможно най-ефективното и еднакво прилагане на Конвенцията декларира, че е готова да организира в сътрудничество със Съда на Европейските общности обмен на информация относно съдебни решения, които имат сила на присъдено нещо (res judicata), издадени съгласно Конвенцията за приложимото право към договорните задължения от съдилищата по чл. 2 от Първия протокол. Обменът на информация ще включва:
- препращане от компетентните национални органи до Съда на Европейските общности на решенията на съдилищата, визирани в чл. 2 (а), и значимите решения на съдилищата по чл. 2 (b);
- класификацията и използването на тези съдебни решения от Съда на Европейските общности, включително, доколкото е необходимо, съставянето на резюмета и преводи, както и публикуването на съдебни решения от изключителна важност;
- предаването на материали от Съда на Европейските общности на компетентните национални органи на държавите – страни по протокола, както и на Комисията и на Съвета на Европейските общности.”
Декларация по чл. 2 (а):
„В съответствие с чл. 2(а) от Първия протокол Република България посочва, че Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България са компетентни да сезират Съда на Европейските общности да се произнесе предварително по повдигнат по висящо дело въпрос относно тълкуването на разпоредбите на Римската конвенция, на Първия и Втория протокол, както и на конвенциите за присъединяване към тях.”
Чл. 4. Ратифицира Втория протокол от 19 декември 1988 г., предоставящ на Съда на Европейските общности определени правомощия за тълкуване на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г.
Чл. 5. Ратифицира Конвенцията от 18 май 1992 г. за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република към Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г.
Чл. 6. Ратифицира Конвенцията от 29 ноември 1996 г. за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., и към Първия и Втория протокол относно нейното тълкуване от Съда на Европейските общности.
Чл. 7. Ратифицира Конвенцията от 14 април 2005 г. за присъединяване на Република Чехия, Република Естония, Република Кипър, Република Литва, Република Латвия, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Република Словакия към Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 януари 1980 г., и към Първия и Втория протокол относно нейното тълкуване от Съда на Европейските общности.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., и придружаващите я актове влизат в сила за Република България на датата, определена от Съвета, съгласно чл. 3, ал. 3 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имате думата по съдържанието на законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за приложимото право.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ.
Господин Стоилов, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2006 г.
На заседание, проведено на 7 февруари 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители.
На заседанието присъстваха: госпожа Сабрие Сапунджиева - заместник-министър на правосъдието, госпожа Елена Петкова – частен съдебен изпълнител, като представител на Камарата на частните изпълнители, и госпожа Корнелея Цекова – началник на отдел в Агенцията за държавна финансова инспекция. 
Заместник-министърът на правосъдието госпожа Сапунджиева представи законопроекта от името на вносителя.
Законопроектът отстранява някои празноти и недостатъци, които са констатирани в практиката на частните съдебни изпълнители. Предлага се облекчаване на изискванията, на които трябва да отговарят помощник-изпълнителите, защото досега тези изисквания, включително да са издържали конкурс, се отнасят и за тях, както за самите частни съдебни изпълнители. 
С изменението се допълва компетентността на Съвета на Камарата на частните изпълнители да дават мнение до министъра на правосъдието за изпълнение на изискванията за кантора и за надеждно съхраняване на архива. 
Във връзка със засиления контрол върху частните съдебни изпълнители се предвижда, освен чрез съдебни инспектори, контролът да се осъществява и от финансови инспектори към Министерството на правосъдието. С оглед на засилване на контрола върху дейността на частните съдебни изпълнители те следва да представят освен годишните и шестмесечни отчети в Министерството на правосъдието.
Съществено допълнение е създаването на информационна система за съдебното изпълнение в Министерството на правосъдието, което би допринесло за ускоряване и повишаване на ефикасността на наблюдението на дейността на съдебните изпълнители. Тази информационна система дава възможност да се подобри контролът върху частното съдебно изпълнение и да се съпостави ефективността на паралелно действащите системи на съдебното изпълнение – държавно и частно. 
С изменението на чл. 83 се премахва изискването за минимален и максимален размер на пропорционалните такси, тъй като за тях това е приложимо само отчасти поради определянето им като процент върху материалния интерес. Това поставя при равни условия всички длъжници без оглед на размера на техните дългове.
От името на частните съдебни изпълнители госпожа Елена Петкова представи предложението на Камарата на частните съдебни изпълнители. Те предлагат издаваните от частните изпълнители удостоверения, справки, преписи и извлечения от документи да се освободят от събиране на държавни и общински такси. Като мотив се изтъква неравностойното положение на длъжниците по частното и държавното изпълнение, тъй като държавните изпълнители са освободени от заплащането на държавни и общински такси.
В обсъждането взеха участие народните представители Иглика Иванова, Яни Янев, Надя Антонова и Янаки Стоилов по няколко дискусионни въпроси. 
Господин Стоилов постави въпроса дали е целесъобразно в рамките на Министерството на правосъдието да се създава нова структура за финансов контрол и дали тя няма да дублира дейността на съществуващи органи към Министерството на финансите. Госпожа Иглика Иванова обърна внимание, че с предложените разпоредби само се констатират от страна на финансовите инспектори определени действия при оспорване, но няма превенцията, основанието определени средства да бъдат върнати по сметките на съдия-изпълнителя или длъжника. Господин Янев постави въпроса относно липсата на процедура за финансовия контрол, подобно на финансовите ревизии, извършвани от Националната агенция по приходите, и необходимостта от съвместяването им с данъчните проверки. Господин Янаки Стоилов препоръча контролиращите органи да бъдат едни и същи за държавните и частните съдебни изпълнители и да се извършват от лицата, които и в момента инспектират държавните изпълнители. 
Госпожа Корнелия Цекова от Министерството на финансите изказа резерви по отношение на необходимостта от отделни финансови инспектори, които да проверяват сметките на частните изпълнители, и препоръча да се обмисли възможността тази функция да се изпълнява от звеното за вътрешен одит в Министерството на правосъдието.
По въпросите от този тематичен кръг заместник-министър Сапунджиева отговори, че вътрешните одитори не могат да проверяват частните съдебни изпълнители, защото те упражняват свободна професия. Относно липсващата процедура за финансов контрол тя посочи, че това ще става със заповед на министъра на правосъдието, която определя предмета на проверката.
Госпожа Надя Антонова и господин Янаки Стоилов поставиха на дискусия промяната на принципа за определяне на таксите от пропорционални с определен минимум и максимум към чиста пропорционална система. Те изтъкнаха, че таксата първо се заплаща от кредитора и след това се поема от длъжника. Госпожа Антонова даде за пример, че определянето на таксите при нотариусите също е с минимум и максимум, като се определя от материалния интерес. При условие че тези две дейности са сходни, необяснимо е защо подходът е различен. 
Госпожа Антонова постави под съмнение занижените изискания към помощник-изпълнителите с отпадане на изискването да се явяват на изпит и да имат тригодишен юридически стаж, като за сравнение посочи помощник-нотариусите, които също се явяват на изпит. 
В края на дискусията Комисията по правните въпроси с единодушие подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители.
Гласували 125 народни представители: за 124, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Стоилов, имате думата да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов:
“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен на 6 декември 2006 г. от Министерския съвет
На заседание, проведено на 31 януари 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи - господин Цонко Киров, заместник-министър, госпожа Росица Грудева от Дирекция “Миграция” и госпожа Бранимира Игнатова от Дирекция “Международно сътрудничество”, от Министерството на външните работи господин Дико Диков, началник отдел в Дирекция “Консулски отношения” и госпожа Румяна Йорданова, главен експерт в Дирекция “Консулски отношения”.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Цонко Киров и господин Дико Диков.
Предложените изменения и допълнения на Закона за чужденците в Република България са в изпълнение на задължението на страната ни да преведе националното законодателство в съответствие с европейските правила за визовата политика на държавите – членки на Европейския съюз.
Законопроектът е съобразен с основните положения в договорите на Европейския съюз, Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и разработените въз основа на нея Общи консулски инструкции за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства и Шенгенския граничен кодекс, който влезе в сила на 13 октомври 2006 г.
Законопроектът въвежда разпоредбите на Регламенти 1683/1995 г., 539/2001 г. и 333/2002 г., Препоръка 761/2005 г., Директива 2003/110/ЕО на Съвета за помощ в случаите на транзит за целите на извеждане извън територията на страната по въздух, Директива 2003/109/ЕО на Съвета относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Директива 2003/86/ЕО на Съвета за правото на събиране на семейството, Директива 2001/40/ЕО на Съвета за допълнение на разпоредбите на чл. 26 от Конвенцията за прилагане на Шангенското споразумение и Директива 2001/40/ЕО на Съвета за взаимно признаване на решения за експулсиране на граждани на трети страни.
Част от измененията и допълненията в Закона за чужденците в Република България са във връзка с въвеждането на унифициран формат за издаване на визи в държавите – членки на Европейския съюз. Предлага се българска виза на чужденец, който притежава документа за задгранично пътуване, да се издава чрез полагането й върху унифицирана визова бланка на Европейския съюз, която е неразделна част от документа за задгранично пътуване, а на чужденците, на които е отказано издаване на виза, да се връчва унифициран формуляр за отказ на Европейския съюз. Предвижда се визовият стикер да се попълва по автоматизиран начин и в него да се въвеждат и биометрични данни на лицето (снимка и 10 пръстови отпечатъци). Предвид на това се дава уредба и на реда за събирането на тези данни за целите на издаването на визи, както и изричната забрана за използването им за други цели. Проектът урежда разрешения от визата срок за пребиваване, разрешения брой влизания и валидността на визата. Предвиден е облекчен ред за издаване на виза “D” за дългосрочно пребиваване в страната на чужденци, които ще упражняват научноизследователска дейност, студенти, специализанти и други категории лица, за които според европейските правила за издаване на визи се изисква облекчен режим.
Другата част от предлаганите промени са свързани със статута на чужденците в Република България, които са получили разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава – членка на Европейския съюз. За тази категория лица се предвижда възможност за предоставяне на право на пребиваване повече от три месеца на територията на страната, както и правото на членовете на семействата им да ги придружат или да се присъединят към тях. За условията и реда за упражняване на това право се препраща към Правилника за прилагане на закона.
Трета част от предложените изменения и допълнения на закона са свързани с експулсирането на чужденци от Република България. Урежда се признаването на решение за експулсиране на граждани на трети страни, което е издадено от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз. Предоставя се възможност за обжалване по съдебен ред на заповедите за експулсиране, както и законови гаранции за ефективното упражняване на правото на защита на чужденци пред независима институция в съответствие с изискването на чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
В хода на дискусията по представения законопроект народният представител Янаки Стоилов изрази мнение, че анализът на предлаганите изменения и допълнения навежда на извода за съществена либерализация на режима за влизане и пребиваване на чужденци в Република България в сравнение със съществуващият в момента и постави въпроса за основанието, от което произтича необходимостта от предлаганото разрешение. От името на вносителите Дико Диков увери народните представители, че при изготвянето на законопроекта са отчетени изискванията към държавите – членки на Европейския съюз, които се съдържат в Общите консулски инструкции, регламентиращи общите правила за визовата политика.
В края на дискусията Комисията по правните въпроси единодушно подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Моля, господин Стоилов, до почивката да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов:

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
По множество Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесени от Волен Сидеров и група народни представители, от Владимир Кузов, от Светослав Спасов и Мария Ангелиева – Колева, от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон, от Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов, от Минчо Христов и Стела Банкова, от Яни Янев, Мая Манолова и Четин Казак и от Йордан Цонев.
На заседание, проведено на 31 януари 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа изброените законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието – Димитър Бонгалов, заместник-министър, Юлия Меранзова, от Главна прокуратура – Валери Първанов, заместник главен прокурор, от Военно-апелативния съд – Веселин Пенгезов, председател, от Националната следствена служба – Румен Георгиев, заместник-директор, от Министерството на вътрешните работи – Цонко Киров, заместник-министър и Георги Соколов, старши юрисконсулт.
От името на вносителя Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Волен Сидеров и група народни представители, беше представен от народния представител Павел Шопов. Той обоснова предлаганите увеличения на наказанията за опетняването на националните символи – герба, знамето и химна, със зачестилите прояви на използването им по недопустим начин у нас и в чужбина. Завишаването на размерите на наказанията за това поведение би засилило превантивното и възпиращото въздействие за извършването му.
Народният представител Владимир Кузов представи внесения от него законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който предвижда заличаване на наказанията за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила. Необходимостта от това произтича от нарастващия брой пътнотранспортни произшествия от водачи, които управляват превозни средства след употреба на алкохол, и високата степен на обществена опасност на това поведение и последиците за живота или здравето на други лица, които то предизвиква.
Народният представител Светослав Спасов представи внесения от него и народния представител Мария Ангелиева-Колева Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Предлаганите от тях изменения и допълнения са в няколко посоки.
Усъвършенстване на уредбата на компютърните престъпления. В тази връзка се предлага прецизиране на легалните определения за „компютърна система” и „компютърни данни” и се въвеждат такива за понятията „компютърна програма”, „компютърна мрежа”, „компютърни данни” и „компютърен вирус”. Наред с това се предлага и разширяване на приложното поле на състава по чл. 319г, за да се криминализира създаването на компютърни програми с цел смущаване на дейността или осъществяване на неразрешено въздействие върху компютърна система или компютърна мрежа, или с цел неразрешено узнаване, заличаване, изтриване, изменение или копиране на компютърни данни – деяния, които имат достатъчно висока степен на обществена опасност. Предлага се и декриминализация на неизпълнението на задълженията на посредниците при електронните изявления по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, предвид ниската степен на обществена опасност на деянието, която не обосновава съществуването му като престъпление. С оглед на все по-широкото използване на електронния подпис в обществения живот се предлага създаване на по-засилена защита на използването чрез формулирането на квалифициран състав на чл. 319а.
Поради непрекъснато нарастващия брой на посегателства срещу половата неприкосновеност на малолетни и непълнолетни лица, законопроектът предлага увеличаването на санкциите за блудство, както и създаването и разпространението в Интернет на произведения с порнографско съдържание, когато са използвани такива лица.
За постигане на по-ефективна закрила на интелектуалната собственост се предлага промяна в съставите на престъпленията, свързани с нея.
Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесени от народните представители Елеонора Николова, Димитър Абаджиев, Мария Капон, Елиана Масева, Екатерина Михайлова, Атанас Атанасов, Минчо Христов, Стела Банкова, Яни Янев, Мая Манолова и Четин Казак предлагат варианти на нови разрешения във връзка с последната промяна на чл. 155, ал. 5 от Наказателния кодекс. Според вносителите те са необходими, за да се установи точният баланс на размерите на наказанията за този вид престъпление, както и да се направи нова оценка на възможностите доколко и кои квалифициращи обстоятелства са възможни като проявление във връзка с всички варианти на осъществяване на престъплението сводничество.
В хода на дискусията по представените законопроекти се изказаха народните представители Яни Янев, Елеонора Николова, Стела Банкова, Надя Антонова и Янаки Стоилов. Като изказаха принципната си подкрепа, те поставиха следните дискусионни въпроси:
Надя Антонова обърна внимание, че предлаганото увеличаване на размера на наказанието за опетняването на държавните символи не отчита промяната в размерите на предвидените наказания, които са основание за освобождаване от наказателна отговорност на пълнолетни лица с налагането на административно наказание. При безспорната необходимост от такава промяна при обсъждането на текстовете за второ гласуване тази особеност следва да се има предвид и да се завиши специалният минимум на наказанието глоба.
Във връзка с предлаганите различни варианти на нови редакции и увеличаване на размера на наказанията за сводничество Яни Янев, Елеонора Николова, Елиана Масева и Янаки Стоилов аргументираха тезата, че предвидените в чл. 155, ал. 5 квалифициращи обстоятелства по естеството си са възможни при всички видове сводничество, така както са предвидени в ал. 1 и 2 на същия текст. Предвид на това по-тежко наказуемият състав може да се формулира така, че да няма възможност за избягване реализацията на наказателната отговорност, когато сводничеството е осъществено по отношение на две или повече лица или по отношение на малолетни и непълнолетни, или по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Според Яни Янев различната степен на обществена опасност на различните форми на сводничеството налага наказанията по квалифицирания състав да се диференцират в зависимост от това към кой от основните състави се отнасят.
Елеонора Николова обърна внимание, че завишаването на размерите им е необходимо за съобразяване на наказателната политика с обществените нагласи по този въпрос.
Янаки Стоилов, като подкрепи по принцип предлаганите изменения на чл. 155, аргументира тезата, че тенденцията за завишаване на наказанията следва да отчита разликата в степента на обществена опасност на различните видове престъпления, за да не се стигне до парадокса на изравняването на наказанията за голям брой престъпления с тези за убийствата като най-тежки престъпления против личността. Според него всяка промяна във вида и размера на наказанието следва да отчита и неприключилите към съответния момент наказателни производства, за да не се създават норми, които в съответствие с основния принцип на наказателното право за приложението на по-благоприятния за дееца закон, биха дали основание за тяхното прекратяване или намаляване на отговорността на лицата, по отношение на които се водят дела. Тези, които предлагат да се легализира проституцията, трябва да отговорят на въпроса какво е тяхното отношение към сводничеството, тъй като тези дейности са тясно свързани.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси:
1. С 10 гласа „за”, 0 против и 2 „въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 654-01-92, внесен на 5 юли 2006 г. от Волен Сидеров и група народни представители, и предлага на народните представители да го приемат.
2. Със 7 гласа „за”, 0 „против” и 7 „въздържали се” не подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 654-01-98, внесен на 17 юли 2006 г. от Владимир Кузов и предлага на народните представители да го отхвърлят.
3. С 12 гласа „за”, 0 „против” и 1 „въздържал се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 654-01-117, внесен на 9 август 2006 г. от Светослав Спасов и Мария Ангелиева-Колев, и предлага на народните представители да го приемат.
4. С 13 гласа „за”, 0 „против” и 0 „въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 654-01-137, внесен на 31 октомври 2006 г. от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон и предлага на народните представители да го приемат.
5. С 13 гласа „за”, 0 „против” и 0 „въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 654-01-138, внесен на 1 ноември 2006 г. от Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов, и предлага на народните представители да го приемат.
6. С 13 гласа „за”, 0 „против” и 0 „въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 654-01-141, внесен на 2 ноември 2006 г. от Минчо Христов и Стела Банкова и предлага на народните представители да го приемат.
7. С 14 гласа „за”, 0 „против” и 0 „въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 654-01-150, внесен на 11 ноември 2006 г. от Яни Янев, Мая Манолова и Четин Казак и предлага на народните представители да го приемат.
8. С 14 гласа „за”, 0 „против” и 0 „въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 754-01-11, внесен на 24 януари 2006 г. от Йордан Цонев и предлага на народните представители да го приемат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Имаме кворум, продължаваме заседанието.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
Лъчезар Иванов (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да почетем с едноминутно мълчание днешния ден – Националния ден на Холокоста, 64 години от спасяването на българските евреи по времето на Втората световна война и 100 години от рождението на царица Йоанна.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кое от двете?
Лъчезар Иванов: Повтарям – на днешния ден е Националният ден на Холокоста. Навършват се 64 години от геноцида на евреите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Аз мисля, че това е на 10 март, господин Иванов.
Лъчезар Иванов: На днешния ден. Има процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Само че какво е това процедурно предложение, поне аз не можах да разбера. Ако някой го разбере…
Лъчезар Иванов (независим, от място): Да почетем загиналите от Холокоста с едноминутно мълчание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Аз мисля, че това е на 10 март. Даже го обсъждахме на Председателски съвет. В петък, на 9-и, ще има декларация от парламента в тази насока. Мисля, че тези, които бяха днес на Председателския съвет, ще ме подкрепят. Нали е така? Даже ще има делегация от Израел, която ще посети парламента, ще бъде приета от председателя на Народното събрание. Председателят на Народното събрание покани представители на парламентарните групи в неговия кабинет на тази среща с бившия посланик на Израел в България. Нека да го направим по общо съгласие.
Моля министър Орешарски и министър Гагаузов да заповядат в пленарната зала. Процедура ли искате, господин Кузов?
Владимир Кузов (независим, от място): Изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Беше ми докладвано и това беше съобщено в пленарната зала, че по точка втора от седмичната ни програма трябва двамата министри да бъдат в залата. И ако те са в пленарната зала, да се върнем на точка втора. Така ли е, господин Иванов?
Иван Иванов (ДСБ, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Мисля, че това беше одобрено и гласувано.
Ще продължим с Наказателния кодекс, след като разгледаме точка втора така, както е гласувано. Беше направено процедурно предложение от господин Иван Иванов.
Двамата министри са тук.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ “БЪЛГАРИЯ – АВТОМАГИСТРАЛА “ТРАКИЯ”).
Вносител е Министерският съвет.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров да докладва становището на водената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Господа министри, на редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 15 февруари 2007 г., беше разгледан проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – автомагистрала “Тракия”). От името на вносителя на заседанието присъстваха господин Веселин Георгиев – изпълнителен директор на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, госпожа Боряна Долапчиева – началник на отдел “Кредит и бюджет” към Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, и госпожа Галина Папушева – държавен експерт в Дирекция “Външни финанси” на Министерство на финансите”.
Законопроектът беше представен от господин Георгиев.
Финансовият договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – автомагистрала “Тракия”) е ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 10 април 2001 г. Договорът е за заем в размер на 100 млн. евро и осигурява инвестиции за реализиране на проект на стойност 240 млн. евро. Проектът цели изграждане на два автомагистрални участъка от автомагистрала “Тракия” с обща дължина 74 км. Поради обективни причини изпълнението на проекта за периода 2002 – 2005 г. се забави, което доведе до отклонение от графика и плащанията по Договора за заем с Европейската инвестиционна банка. Реалното строителство започна през лятото на 2003 г. Завършените и въведени в експлоатация автомагистрални участъци към момента са 52,3 км, като до края на 2007 г. предстои да бъдат завършени последните 21,7 км. Съгласно договора крайният срок за изплащане на траншовете е 31 декември 2005 г.
С писмо от 30 август 2006 г. Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” отправи искане за изменение на финансовия договор по отношение на периода за отпускане и разпределение на траншовете, което Европейската инвестиционна банка прие и даде съгласието си за удължаване на срока за усвояване на средствата до 30 март 2007 г. Условията на договора за финансиране остават същите, с изключение на условията, касаещи удължаване на крайните срокове за отпускане и превеждане на траншове, както и актуализиране на погасителния план.
След приключване на представянето се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 11 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме проекта за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – автомагистрала „Тракия”), внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2007 г.”
„Проект
РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – автомагистрала „Тракия”)
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – автомагистрала „Тракия”), подписан на 26 юли 2000 г., чрез размяна на писма.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Димитров.
Тук имаме двама министри. Ако някой от тях желае, може да представи проекта за решение – ако не, ще преминем към дискусия.
Откривам дискусията.
Господин Чачев, Вие искахте думата.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Както съобщи Националното радио, в момента тече правителствено заседание, на което между другото ще бъде обсъждан и приет Договорът за концесията на автомагистрала „Тракия” с португалските фирми. В същия момент ние обсъждаме ратификация на споразумение към Договора с Европейската инвестиционна банка, подписано през 2000 г. По начина, по който то беше поднесено, говори за наличието на редица пропуски от страна на правителството, включително в самия текст на мотивите и на самото решение.
Аз ще се възползвам от това, че двамата министри са тук, в залата, да задам няколко въпроса.
Уважаеми господа министри, публичен факт е, че двете отсечки от автомагистрала „Тракия”, които се финансират от Европейската инвестиционна банка: Оризово – Стара Загора и Карнобат – Бургас, бяха оскъпени почти два пъти. Стойността на Карнобат – Бургас от 45 милиона набъбна на над 82 милиона. Същото се отнася и за отсечката от Оризово до Стара Загора.
Първият ми въпрос към вас е: кой е подписал анексите към договорите и за едната, и за другата отсечка? Каква е аргументацията за повишаване стойността на отсечката Карнобат – Бургас от 45 на 82 млн. евро, господа министри? Не се ли фаворизира по този начин турската фирма „Догуш - Еко”, която, плюс всичко друго, е класирана, господа министри, на трето място, а тя е спечелила търга през 2002 г.? Не противоречи ли днешната ратификация с решението, което правителството ще вземе за концесията на автомагистрала „Тракия”?
Аз ще ви цитирам господин Иван Филип от интервюто му във в. „Банкер” от онзи ден, който казва, че „Европейската инвестиционна банка не финансира проекти, изпълнителят на които не е избран в съответствие с действащите в Европейския съюз правила за обществените поръчки. Ето защо, след като предишното българско правителство реши да сключи концесионен договор с българско-португалския консорциум чрез пряко договаряне, а сегашният кабинет потвърди това намерение, просто няма да участваме по-нататък в сделката.”
Това е, господа министри, изявлението на господин Иван Филип. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи?
Господин Кирчев, заповядайте.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми министри, уважаеми колеги! Нямам намерение да правя пространно и дълго изказване. На пръв поглед се набива обаче много странен факт и моля да ми бъде отговорено от господин Гагаузов.
По съобщение на господин Чачев днес на заседанието на Министерския съвет ще се приеме тази концесия с португалците за автомагистрала „Тракия”. Същевременно в този момент тук ние трябва да гласуваме проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка. Няма ли някакво съвместяване на същите средства – да бъдат като облекчение за португалските концесионери, тъй като в момента явно тези средства ще отидат да се строи автомагистралата? Същевременно текат преговори за даване на съгласие за тази концесия и гласуване. Няма ли противоречие, че тези пари ще отидат като облекчение за концесионерите – пак българските граждани ще изплащат тази концесия? За мен това е някакво недоразумение и моля да бъде обяснено, ако аз нещо бъркам.
Повтарям, от една страна, се сключва договор за концесия, от друга страна, се иска разрешение да се вземат нови средства за същата автомагистрала от друго място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам реплики.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение? (Реплики.)
Знаете процедурата. Желателно е министрите да вземат отношение по зададените въпроси, но не могат да бъдат принудени.
Господа министри, нека да чуете народните представители, може би ще има и други, за да бъдат обобщени отговорите.
Минчо Христов – заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Отново пред нас е въпросът за магистрала „Тракия”. Кой знае защо в същия този момент, когато ние разискваме този проблем, правителството взема решение за концесията.
Неведнъж съм ви казвал някои от основните параметри на тази сделка. Неведнъж съм я определял с истинското й име, че това е една корупционна сделка. Вие, уважаеми господин Гагаузов, който днес сте министър, в битността си на народен представител от миналия парламент неведнъж и не дваж сте говорили за криминалните аспекти на тази сделка. (Реплики.) Откакто станахте министър, Вие заговорихте съвсем различно. Това е факт. Това е неоспорим факт.
Искам да ви кажа няколко неща: първо, според данните за събирането на ДДС, което е около 6 милиона, се оказа, че парите, които ще бъдат присвоени от българските граждани в продължение на 35 години, са горе-долу 30 млрд. лв. Оказва се, колеги, че тази магистрала в по-голямата си част – повече от две трети, вече е факт. Тя е построена от българската държава. Остават няколко отсечки, които в момента се дострояват и въпреки всичко ние даваме цялата магистрала на няколко съмнителни фирми, от което те ще извлекат огромна изгода за сметка на българските граждани.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Моля Ви, каква е точката от дневния ред? Тя не е за автомагистрала „Тракия”.
МИНЧО ХРИСТОВ: Точката от дневния ред, уважаеми господин министър, е „Магистрала „Тракия”. (Шум и реплики в залата.)
Този заем е пряко свързан с отдаването на концесия. Аз разбирам, че Вие сте доста нервен в случая, но все пак не си изпускайте нервите и не ме прекъсвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Христов, все пак това е проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на изменения ...
МИНЧО ХРИСТОВ: Говоря точно по същество. (Реплики от КБ.)
Няма да ви казвам за одитния доклад на „Прайс уотър хаус Купърс”, който наистина е унищожителен за тази сделка. Вие го криете все още от обществеността.
Няма да говоря за това, че тол-системата вече е отречена от Европа. Вие искате да похарчите пак на гърба на българските данъкоплатци десетки и стотици милиони за построяването на ТОЛ-пунктове, които в момента се премахват от европейските пътища.
Няма да говорим, че ще натоварите всеки български гражданин заради удоволствието да отиде до българското Черноморие и да плаща минимум 50 лв. (Реплики.) А тази сума ще се повишава ежегодно.
Уважаеми колеги, всички вие знаете, че сделката е една криминална сделка. Предлагам ви да излезете – особено от левицата, виждам, че оттам имаше разни подвиквания – с аргументи и да кажете, да оборите това, което ви казвам аз тук.
Вие говорите, че няма държавни гаранции. При условие, че утре фалира концесионерът, вярно ли е или не, че българската държава ще поеме всички негови дългове? И всички ние като данъкоплатци ще плащаме за един концесионер, който е предизвикал умишлено фалита – вярно ли е това или не е вярно? Искам да чуя тук от министъра.
Така че, колеги, много ви моля – призовавам ви категорично да изразите някакво отношение, а не да мълчите спрямо фактите, които споменах преди малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Все пак да напомня: т. 2 е решение за даване на съгласие за един подписан вече договор на 26 юли 2000 г.! (Шум и реплики в залата.)
Господин министър, ако Вие желаете думата, заповядайте. Винаги, когато министър иска думата, той има предимство.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри! Искам да разделя нещата по същество, съобразно точката, която е предложена. Ако искате да дискутираме по концесионирането на автомагистрала „Тракия”, най-вероятно ще трябва да искате отделно заседание, за да говорим по този въпрос.
Първо, днес няма да се разглежда и няма да се приема от Министерския съвет никакво решение по концесионирането на магистрала „Тракия”. Не знам откъде е изтекла такава информация. Има дневен ред. (Реплики.)
Господин Чачев, не ми се слушат неща, които си ги съчинявате. (Шум и реплики в залата.)
Вижте, има дневен ред на Министерския съвет! Можете да го поискате и след 2 минути ще ви бъде предоставен. Такава точка в заседанието на Министерския съвет няма.
Що се отнася до въпросите, които бяха зададени тук – аз разбира се, съм длъжен да отговоря и ще го направя. Искам да отделя нещата, свързани с днешната точка, и нещата, които бяха предмет на изказването на господин Минчо Христов. Тъй като той поиска да го оборим, ще кажа, че цифрата, която споменахте е 30 милиарда лева от ДДС. Всички икономисти знаят, че трябва да я умножите по 5, за да се получи всъщност размерът на приходите, който ще се получи от експлоатацията на тази магистрала. Това означава, че около 3 млрд. лв. ще се получават годишно от магистрала „Тракия”. Извинявайте, ама аз мисля, че трябва да си коригирате изказванията, защото говорите неща, които нямат нищо общо с действителността. Преценете кой Ви е сложил в устата тази цифра. Вземете и я преизчислете.
Въпросите, които господин Чачев зададе, бяха по същество на точката от днешния дневен ред. В какво се състои днешното предложение? Съгласно сключения договор през 2000 г. предвидената сума, която България е можела да ползва за двете отсечки на автомагистрала „Тракия”, е 100 млн. евро плюс 140 – финансирани от държавния бюджет. Средствата, които съобразно проведената тръжна процедура са били разпределени за ползване и които вече са усвоени, са 60 млн. евро. Остатъкът от 40 млн. евро е предмет на днешната дискусия и най-вече на това да бъде удължен срокът на това споразумение, поради причина от забавяне изграждането на магистралата. Веднъж вече този срок е удължаван и той беше до м. март 2007 г. Тъй като до края на м. март 2007 г. лотът от Чирпан до Стара Загора няма да може да бъде завършен, ние искаме удължаването, без да променяме каквото и да било в споразумението по договора.
Изключение от това, което казвам, прави следният факт: от остатъка от 40 млн. евро, които са по досега договорения договор, ние искаме 10 млн. да насочим към „Транзитни пътища 4”, за да дофинансираме тези проекти. Останалите 30 млн. евро да покрият увеличението на стойността на двата лота. (Реплики.)
Точно така, господин Чачев – да покрият това увеличение, което, от една страна, се дължи на непредвиждането в тези варианти на изграждането на 9 км от пътя - отклонението от първокласния път до автомагистралата в района на Карнобат и, второ, казвам го едно към едно, от драстичното увеличение на цените над условията, предвидени в договорите, както и от забавянето на строителството вследствие на различни причини, свързани с археологични разкопки и т.н. Само си спомнете каква беше разликата между цените, когато е договаряно, и колко струва сега един тон асфалт.
Казвам ви го, защото това няма нищо общо с условията за договаряне или недоговаряне на автомагистрала „Тракия”.
Ако автомагистрала „Тракия” тръгне на концесия, тези два лота не се включват, защото се счита, че те са ангажимент на държавата и се приема, че те вече са изпълнени. Говорим за останалите участъци извън тези два лота.
Господин Кирчев, те нямат никакво отношение, както и на тази сума към договарянето с португалците. Заемът, който България е сключила през 2000 г., ще бъде обслужван от държавата с изграждането на тези два лота. Противното означава да се включи като допълнително задължение на португалците и да се натовари по друг начин концесията. Ние това на този етап не предвиждаме да направим.
Що се отнася до турските фирми – въпросът, който беше зададен. Извинявайте, но Вие цитирахте датата – 2002 г. Най-малко въпросът може да бъде зададен към сегашното правителство: защо е спечелила тази или онази фирма през 2002 г. Това е даденост, която ние наследихме и в интерес на истината това, което направихме, е да ускорим максимално изграждането на тези обекти. Формално фирмата си изпълни перфектно задълженията. Няма значение дали е турска или каква е. За разлика от други западноевропейски фирми тя се справи блестящо със задачата си. Това мога да го гарантирам. А Вие сте пътували по този път и също можете да го кажете.
Пак казвам, че не съм я избирал аз тази фирма да е изпълнител. Не е моя работа, но хората се справиха перфектно със задачата си.
Иван Костов (ДСБ, от място): А кой подписа анексите? Кажете за анексите!
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Това са основните неща, свързани с днешното предложение, а който е подписал договорите, той е подписал и анексите – фонд „Републиканска пътна инфраструктура” ръководи тези два проекта. Съобразно предложенията, които са направени от супервайзерите, от техническите лица, които са натоварени, за всяко нещо си има съответно направена сметка, така че няма никакъв проблем с ратифицирането на удължаването на срока на това споразумение. Ако искате, пак казвам, да говорим за „Тракия”, това е друга тема. Можем да говорим по нея, когато намерите за добре. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Паскалев, имате думата.
Костадин Паскалев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Разглежда се едно конкретно решение, което обаче има тежък политически ракурс, който трябва да бъде отчетен. Той е свързан със следното: в България се реализира модерна инфраструктура, не е ясно в каква последователност и с какви източници на финансиране. Затова имам няколко въпроса, които са конкретно свързани с въпросната тема.
Първо, ще повторя въпросите на господин Чачев: каква е стойността на подписаните договори за изграждане на отсечките Чирпан – Стара Загора и Карнобат – Бургас? Колко пъти и по какви причини са анексирани договорите по срок на изпълнение и по обем на финансиране и кога е станало това?
Второ, защо не са проведени тръжни процедури по лотовете за магистрала “Тракия” Стара Загора – Карнобат, при условие че е имало свободен финансов ресурс, а сега се твърди, че единственият фактор да се концесионира магистрала “Тракия” е факторът време?
Пет години малко време ли бяха, за да се проведе една, две или три процедури за оставащите лотове за изграждане на магистрала “Тракия”?!
Трето, как са се развили отношенията с Европейската инвестиционна банка за периода 2000-2005 г. и какви са те в момента?
Защото, уважаеми колеги, искам да споделя с вас следното. Аз като министър заварих този договор, подписан от предишния кабинет. Естествено бяха проведени разговори с Европейската комисия, която категорично пое ангажимент за нова формула за финансиране на пътната инфраструктура на Република България: 40% кредитно споразумение с Европейската инвестиционна банка; 40% средства от фонд ИСПА и 20% от държавния бюджет на Република България. Това е истината. И тази истина трябва да се повтаря, за да може ясно да подчертаем пред българския народ, че става дума за това - че източници на финансиране, значително по-евтини от концесионирането на магистрала “Тракия”, има и те трябва да бъдат използвани в интерес на българските граждани и българската държава. Ако има отказ за това, той трябва да бъде ясно дефиниран тук, в тази зала.
Четвърто, имаме ли държавна политика в реализацията на модерната пътна инфраструктура в България? Какви са приоритетите и какви са източниците за финансиране на тази модерна пътна инфраструктура?
Има програма. Тази програма аз съм я виждал, ползвал съм я и съм работил по нея. Но тук въпросът е свързан със следното: имаме ли воля ефективно да усвояваме ресурсите на държавата – ресурсите от структурните фондове, да постигаме максимална социална полза за българските граждани или се опитваме да постигаме нещо друго?!
Именно поради това тази ратификация или даването на разрешение за водене на преговори е повод да се поговори за политиката в реализацията на инфраструктурата в България. И не бива, господа министри, да се крием зад някакви други мотиви, че не бил това формалният повод. Формалният повод на всички е ясен – става въпрос за сериозно, последователно накърняване на интересите на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплики?
Но, господин Чачев и господин Христов, само реплики, иначе ще ви отнема думата. Извинявайте! Репликата е несъгласие с изказването и тезите на говорещия.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Паскалев, спомнете си края на 2002 г. Тогава беше забавено изпълнението на автомагистрала “Тракия”, именно за да се подготви и сключи договорът за концесията на автомагистрала “Тракия” с португалските фирми. И тогава, доколкото си спомням, това беше един от мотивите за Вашата оставка, тъй като правителството отказа да приеме договора за „Транзитни пътища 4”, с който щяха да се изградят няколко хиляди километра от националната пътна мрежа. И това донесе сериозни щети на българското пътно строителство. Впоследствие Милен Велчев иззе от Вас парите за европейските фондове и покри изпълнението на автомагистрала “Тракия”. Затова към момента за двата лота ще бъдат платени 180 млн. евро на изпълнителите – “Догуш-Еко” и “Рануей холдинг”, и те са за сметка на българските данъкоплатци. С тези пари досега магистрала “Тракия” можеше да бъде завършена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли друга реплика?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Паскалев, не чух от Вас коментар за казаното преди малко от министъра относно онова, което ще платят българските данъкоплатци на концесионерите и на фирмите, които правят този консорциум.
Господин министърът много добре знае, че приходите от българските граждани …
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Христов, ще Ви отнема думата. Репликата е към господин Паскалев, а не към министъра.
МИНЧО ХРИСТОВ: Точно към него се обръщам. Не ме прекъсвайте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ще Ви отнема думата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, не ме цензурирайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ще продължите ли с репликата си към господин Паскалев?
МИНЧО ХРИСТОВ: Ще приключите ли Вашите разсъждения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отнемам Ви думата! Това не е реплика. Предупредих Ви. Моля, напуснете трибуната! (Шум и реплики в залата.) Това е положението, има правилник.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Паскалев, ако желаете, имате право на дуплика – три минути.
Костадин Паскалев (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Чачев, бих започнал със следното.
Разговорите, които бяха водени с Европейската комисия, се проведоха в края на 2001 г. и тогава беше препотвърдено договореното от предишното българско правителство с Европейската комисия. През 2002 г. обаче започна да се случва нещо странно. Ето три конкретни факта:
Първо, не беше подписан и подкрепен от правителството договорът между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за “Транзитни пътища ІV”. Нямаше никакви мотиви в решението на Министерския съвет.
Второ, беше преструктурирано управлението на предприсъединителните и структурните фондове на Република България. Беше създадена безумна система от изпълнителни агенции, които нямат нищо общо с опита ефективно да се усвояват евросредствата.
Трето, очевидно в този период от време е била формулирана ясно идеята да се използват непрозрачни принципни норми при реализацията на инфраструктурата в България, като се използват съвсем други подходи за това. Мисля, че тук не снизходителното отношение към народните представители, поставящи въпросите, трябва да бъде водещо в политиката и действията на министрите, а отговорното говорене пред българските граждани. И това е значително по-важно!
Уважаеми господа министри, ако имате аргументи, отговаряйте. Ако нямате аргументи, в такъв случай би следвало да намерите витиевати фрази, с които да заблудите общественото съзнание.
Господин Христов, никога не съм виждал в цялост този Договор за консециониране на магистрала “Тракия”. Както е казал министър Гагаузов пред Агенция “Фокус”, следващата седмица в дневния ред на Министерския съвет ще бъде тази точка. По всяка вероятност всичко е добре подредено и правилно премерено. Всяко правителство има право на това, но има най-голямото право да защитава интересите на българските граждани!
РЕПЛИКА ОТ БНС: Задължение, задължение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата за процедура господин Кузов.
Владимир Кузов (независим): Благодаря, господин председател.
Процедурата ми е относно воденето на заседанието, тъй като Вие, господин председател, нееднократно, системно водите заседанието в неправилна посока, отнемате думата, цензурирате народните представители, ако имате някакви опасения, закрийте заседанието, за да не разбере обществото за какво става дума. Ако нямате опасения, моля Ви, господин председател, като дългогодишен народен представител и председател в Народното събрание да спазвате стриктно правилника, който не ограничава народните представители относно изказванията им. Господин Христов направи категорична реплика на господин Паскалев.
Затова, господин председател, отново Ви умолявам да спазвате стриктно правилника, водейки се от него, и по никакъв начин да не се опитвате да цензурирате когото и да било.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не приемам забележката Ви. Кажете ми кой член от правилника съм нарушил?! Това, което направи господин Христов, го е правил многократно – под формата на реплика да довърши изказването си.
Господин Шопов, имате думата.
Павел Шопов (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Моето изказване ще бъде повече като декларация, произтичаща от Партия “Атака”, и ще бъде в друг смисъл, в друг ракурс. Ясно е за всички нас и за целия български народ, че това е нечувана далавера. Каквито и защити да се правят по отношение на параметри, каквито и спекулации да се хвърлят и днес тук за изгодността на тази сделка, на всички е ясно, че най-добре за българския национален интерес е тази сделка с португалската фирма да не става.
Затова искам много добре да ни чуете какво ще ви кажем – и вие, и всички българи, и тъй наречените концесионери от португалските фирми. В тази насока ние от “Атака” призоваваме всички отговорни политически сили ясно да заявят, че се касае до крайно неизгодна сделка, която оттук нататък ще бъде атакувана по всички възможни начини от нас. Ние няма да я оставим в правния мир, та макар да я сключите. Нещата с мнозинствата и управляващите се менят. И нека въпросната португалска фирма да е наясно, че тази сделка, макар и да бъде сключена, няма да бъде окончателна и да просъществува дълго време, защото всички политически сили в България трябва да проявят ясната политическа воля в даден момент да работят за нейното отменяне. Има много правни форми за това, без да се нарушава Конституцията, без да се нарушават законите, ако щете – по правилата на чл. 226 и следващите от ЗЗД, ако щете с акт на Народното събрание, което може да бъде постановено от едно отговорно бъдещо парламентарно мнозинство.
Затова излизам на парламентарната трибуна от името на Партия “Атака” и ви заявявам, а с това искаме да бъдем чути от съконтрагентите от португалската страна, че няма да има сила, няма да има аргументи, които да ни попречат в един момент концесията да бъде развалена или обявена за нищожна сделката, която ще се сключи, или пък това да стане с акт на Народното събрание. Това зависи от момента, зависи от възможността противниците на тази сделка да се консолидират, да намерят общо съгласие. Тук има две политически сили, които са абсолютно радикално настроени и абсолютно против тази сделка. Едните сме ние, от “Атака”, другите са от ДСБ. Ние отправяме призив към ДСБ и към всички други отговорни политически сили в България за консолидация и даване на голям бой против тази сделка, която е абсолютно ограбване и е против българския национален интерес. Затова никой от управляващите не бива да си въобразява и да си мисли, че ако сега тази сделка “по терлички”, по някаква причина бъде гласувана от Министерския съвет, ако това мнозинство я одобри и санкционира по някакъв начин, че тази сделка ще бъде перфектна, че тя ще произведе за дълго време ефект в правния мир. Това просто няма да стане! Заявяваме ви го най-отговорно! Ще бъде потърсена абсолютно най-строга отговорност на тези, които са водили преговорите, които са участвали в сключването на тази сделка, с всички произтичащи от това последици.
Това е нашата позиция, това е нашата дума от “Атака”. Ние неотменно ще я следваме, така че нека имате предвид това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Все пак да се съсредоточим върху т. 2 и проекта за решение.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за процедура, проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин председател, с много, много малки изключения никой не говори по същество по т. 2. Това означава, че имаме пълно основание да прекратим дебатите по тази точка, защото тя се използва за съвсем други неща. (Силен шум в блока на опозицията.)
Защото магистрала “Тракия” е известна не само с концесията, а и с много други неща, господин Шопов.
Тъй като няма дискусия по същество, говорят се вестникарски работи, моето процедурно предложение е да прекратим дискусията и да минем към гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За обратно процедурно предложение има думата господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Естествено, категорично се противопоставям на предложението на господин Мирчев. Нека не забравяме, че за последен път такава процедура беше гласувана в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което предизвика четири парламентарни групи да напуснат пленарната зала и на следващия ден председателят на Народното събрание господин Пирински заяви, че действително не е постъпено съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ние сме в процедура на дебат по вземане на решение от страна на Народното събрание и с никаква процедура не може да бъде отнето времето, дадено на всяка една от парламентарните групи, за да изразят своето отношение и да участват в дебата.
Моля да не се подлага на гласуване такова предложение като противоречащо на правилника, който ние гласувахме като вътрешен закон на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Няма да подложа на гласуване направеното процедурно предложение за прекратяване на разискванията по чл. 42, ал. 2, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – това е допустимо прекратяване на разискванията при второ четене на законопроект. В момента ние разглеждаме не законопроект, а решение, което се приема само с едно четене, следователно всяка парламентарна група има съответно определеното й в чл. 45 от нашия правилник време и докато не го изчерпи, не могат да се прекратяват разискванията.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, че колегите от “Атака” или от опозицията като цяло, искат да смесят нещата, свързани с този кредит, с концесионирането на автомагистрала “Тракия”, е ясно.
В България опозицията, не само сегашната, е свикнала да пречи на управляващите и ако, и когато й дойде време да управлява, поне една година след това съжалява, че така е правила, а не е била конструктивна. Вижте, вашата задача като мнозинство е съвсем друга.
Магистралата се строи и това вади очите на някои хора. Магистралата се строи и ще се построи! Но виждате, че от 2000 до 2007 г. с колко се е увеличила стойността на магистралата. Ако говорим още две години това, което иска опозицията, за да се надява, че след две години тя ще решава въпроса с автомагистрала “Тракия”, ще се случи същото, но вече с големия участък на магистрала “Тракия”. Тя ще струва два пъти по-скъпо, отколкото сега.
Обръщам се към мнозинството, не им уйдисвайте на ума! Те си правят политика, която няма нищо общо с днешната точка от дневния ред. Затова аз моля мнозинството да подкрепи това предложение.
Ще отговоря, разбира се конкретно, на някои от въпросите, които бяха поставени, включително от господин Паскалев. Колко струва “Оризово – Стара Загора” и колко струва “Бургас – Карнобат”? Ами, струва толкова, колкото трябва да струва! (Смях и оживление в ДСБ и народни представители от КА.) Ако днес не го приемете, ще струва много повече, отколкото ако го приемете. За това става дума.
Тук две години – почти две години откакто съм министър, изправям неща, които още от времето на господин Чачев така сте ги направили, че да се чудиш как да ги оправяш! Съжалявам много, вие сте започнали този кредит при други условия и други министри и да ми правите тук политически внушения, че едва ли не това правителство е направило така, че да влоши ситуацията с пътното строителство, съжалявам много, но не можете да ми го докажете по никакъв начин. Напротив, това, което това правителство направи, не е правено от двете правителства преди това взети заедно.
Аз ще ви кажа какво направихме ние за една година по отношение на пътната инфраструктура. Освен че завършваме обектите, които бяха затлачени за дълги години, в средата на тази година ще ви бъде предложен и поредният заем с Европейската инвестиционна банка – това, за което всички призовавате за „Транзитни пътища 5” за около 1500 км пътища, които трябва да бъдат реновирани. Господин Чачев съм го държал в течение и знае за тези неща. И това, че ние направихме втори заем със Световната банка за общинска инфраструктура и изграждане на няколко питейни язовира, които трябва да бъдат направени. И това, че ние в края на м. март ще стартираме ефективното усвояване на средствата от структурните и от Кохезионния фонд по отношение на пътната инфраструктура. И това, че ще направим всичко възможно тази година в най-сериозна степен да тръгнем към търгуване на обектите по пътната инфраструктура. Така че не приемам внушенията, че това правителство едва ли не е направило нещо, с което да вреди на пътната инфраструктура.
Що се отнася до отношенията ни с Европейската инвестиционна банка, аз подчертавам, че отношенията ни са перфектни – работим с банката, ще й възложим по-нататъшни въпроси, свързани с концесионирането на останалите магистрали, така че да имаме решения, които са съобразени с добрата европейска практика. Но това, което е наследено, не винаги и не в пълна степен може да бъде изправено.
Така че, съжалявам много, и още веднъж се обръщам към уважаемите депутати от мнозинството, трябва да се работи. Задачата на опозицията е друга, но нашата е да си гледаме програмата и да я изпълняваме, а избирателят ще каже кой е прав и кой е крив. Защото нямаме време да водим спорове за неща, за които вече е решено как ще бъдат направени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Иван Костов.
Иван Костов (ДСБ): Господин председателю, ако можехте да дисциплинирате и министрите, така както дисциплинирате народните представители, щеше да е добре! Защото господин Паскалев зададе съвършено конкретни въпроси и ние тук се редуваме един след друг да излизаме и да повтаряме тези въпроси. Очевидно тези хора, които дойдоха тук, не могат да се фокусират, да се съберат, да си ги запишат и да отговорят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И все пак, картата, господин Костов!
Иван Костов: Това не е моето изказване. Това е по начина на водене. Защото попитаха господин министъра Гагаузов: колко анекса, кога са подписани, защо са подписани, къде мотивът е отлагане, къде мотивът е поскъпване, какви са аргументите? А той излиза тук и говори като на събрание на червени бабички! Как може такова нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля Ви, господин Костов, сложете си картата.
Иван Костов: Можете ли да ги дисциплинирате? Все пак, този парламент ги е избрал!
И сега започва моето изказване. Лош дебат - шикалкавите по същия начин, както се шикалкавеше за здравеопазването. Двете теми са свързани. Свързани са – концесионирането с изграждането. Ето простия въпрос, който ги свързва, господа министри! Защо изграждате магистрала, която ще давате на концесия? Защо да плаща българският данъкоплатец? Защо искате пари от нас, след като ще я давате на концесия? Как така да не е свързано? Свързано е, разбира се.
И по отношение на парите, как може да се отговаря така? Ами, подписано е 2002 г., някаква турска фирма измамила българското правителство, спечелила от трета позиция по атрактивност предложения с 45 млн. и нещо, в момента иска 82 млн. и ние тук трябва да се съгласим това нещо да стане!? Как така станаха 82 милиона?
Вие имахте неблагоразумието да кажете, че сме видели автомагистралата. Аз съм я видял тази автомагистрала. Ако изобщо разбирате нещо от строителство на автомагистрали, трябва да ми кажете колко надлеза и колко разминавания под магистралата има. Можете ли да ми кажете сега? Защото аз веднага ще ви кажа. И знаете ли колко струва това? Ако попитате който и да е строител на магистрали в България, ще ви каже - 1 млн. и 200 хил. евро на километър. Толкова ще ви каже. Няма никога да ви каже 2 млн. и половина, на което вие сега се съгласявате. Има 7 надлеза – най-обикновени. Няма нито една детелина на тази магистрала. Половината пътувате по нея и сте я видели. Как така това нещо се оскъпи? Какви глупости се говорят тук за поскъпване на строителството? През 1999 г. строителството по-евтино ли беше или по-скъпо? Как тогава нито един анекс нямаше при строителството на магистрали? Нито един анекс! Знаете ли колко струва изграждането на този участък между Правец и Ябланица, където е тунел-виадукт, виадукт-тунел? Знаете ли колко струва? Струва 2,5 млн. долара на километър. Как така тази равна магистрала стана 82 млн.? И се гърчите тук и не искате да кажете на народните представители какви са мотивите ви!
Освен това, този заем ние сме го взимали – взимали сме го за изграждането на целия участък от Оризово до Бургас. Погледнете какво е записано там в него за лот 1 до лот 5! Това е записано. Вие изхарчвате парите и искате увеличение, искате продължение само за лот 1 и за лот 5. Как така не може да построите пет лота, а строите от тях два и призовавате тук народните представители да ви вярват? За какво да ви вярват? Вие тук трябва да давате обяснения. Как така харчите тези пари? Откъде става тази работа?
За мен е абсолютно неуместно, абсолютно неразумно, недоказуемо. Всеки, който разбира от строителство на магистрали, ще ви каже: това не може да бъде осчетоводено по този начин и да бъде наложено на българското правителство да се плаща.
Същото е и с другия участък – между Оризово и Стара Загора. И там е същата история. И там оскъпяване с 50%. От къде на къде? Какво толкова стана? Вие да не продавате краставици или да не се съгласявате да сключвате договор за доставка на храна в стола на Министерството на регионалното развитие и благоустройството? Това е магистрала. Когато една сериозна фирма кандидатства за изграждането на магистрала, тя се съобразява с годините, съобразява се с всички условия. Прави си сериозен план и кандидатства с него. Как така? Това да не е: вдигнаха цената на месото, хайде! Става въпрос за автомагистрала, не става въпрос за някакви дребни неща, които могат да поскъпнат ей-така, защото газта се е увеличила. Никой не може да мотивира такива увеличения.
Знаете ли какво правите в момента? Вие създавате тежки пороци на цялата система за изграждане на пътната инфраструктура в България, защото пробивате начина, по който се сключват договорите, начина, по който се провеждат конкурсите, и давате възможност да се мами българската държава от страна на тези, които участват в конкурсите. Вие като министър можете ли да застанете тук и да кажете: автомагистрала “Люлин” ще струва толкова и толкова? Можете ли да го кажете?
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Мога.
Иван Костов: Не можете да го кажете, защото след две години ще дойдете и ще кажете: няма да е 130 милиона, а ще е 230, по логиката, по която ни говорите сега.
Не може българската държава да позволява на който и да било да се отклонява от сключените договори с нея, защото по този начин наистина опорочавате всеки следващ бъдещ търг, опорочавате цялата българска управляваща класа и администрацията под нея, защото всички се научават да минават през този път и да крадат по начина, по който се краде сега, по начина, по който се корумпира системата. Не може по този начин изобщо да се управлява една страна и вие да се държите като отговорни министри. Как е възможно?! Това са пари. Не ви ли е жал за тия хора, дето нямат какво да ядат, вие да изсипвате с кошове пари за нищо? Няма ли съвест у вас? Някакъв морал няма ли? Как може в едни години всичко да се изпълняваше по срок, да струваше толкова пари, колкото кажат, а сега вие да не можете да свършите тази работа? И не само че не можете, ами създавате пороци в цялата система.
Още една връзка има с концесионирането. Европейската банка ви казва: няма да участваме, ако вие ще давате на концесиониране. Вие не можете да обясните тук ще се включи ли Европейската инвестиционна банка или вие ще я мамите. Ще спрете сега, ще одобрите това, пък другото решение – за концесионирането, ще го вземете след 30 март само и само да излъжете Европейската инвестиционна банка, да й вземете парите, а след това да концесионирате магистралата. Това ли сте намислили? Това е срамно за българската държава, ако това ще правите.
Кажете на Европейската инвестиционна банка: ние ще концесионираме този участък. Тя ще ви каже: няма да ви даваме пари.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Не е вярно.
Иван Костов: Как не е вярно, като, ето, цитираха Ви изказвания на заместник-председател на Европейската инвестиционна банка. Ако нещо се заблуждавам, аз мога да се заблуждавам, защото съм опозиция, чета вестници, събирам информация от открити източници, но Вие сте министър и не можете да се съсредоточите тук и да отговорите на четири конкретни въпроса, които Ви поставя Ваш колега. Така че внимавайте какво говорите от тази трибуна. Всичко това, което правите сега, ще Ви се напише в досието. Като хора в бъдеще към това ще се връщаме много пъти и това ще стане нарицателно за корупционна практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи за реплика към изказването на народния представител Иван Костов?
Още веднъж повтарям, репликата е несъгласие с тезите и становищата на изказалия се.
Имате думата, господин Шопов, но моля да бъде реплика.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви.
Господин Костов, тази реплика Ви правя не защото не съм съгласен с абсолютно всичко, което казахте дума по дума,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ами тогава каква е репликата?
Павел Шопов: … не с аргументите, които Вие излагате. Към тях със същия успех могат да се добавят още десетки аргументи.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Това е съгласие.
Павел Шопов: Въпросът, господин Костов, е, че въпреки тези железни основания и всички тези реплики и всички тези изказвания и доводи, те са тръгнали да си сключват сделката. Тогава какво правим ние? Това е моят въпрос. Аз съм несъгласен с това ние да се обясняваме, да излагаме аргументи. Обаче въпросът е в това какво прави опозицията и дори управляващите, които не са съгласни с концесионирането с португалската фирма.
Искам да чуя, господин Костов, какви действия бихме могли да предприемем, какво е становището на ДСБ за в бъдеще, защото те ще сключат сделката. Това е големият въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Тук не е мястото да се зададе въпросът.
Павел Шопов: Тук е въпросът, сега да се каже и да бъдат предупредени управляващите, че тепърва битката за магистрала “Тракия” ще започне оттук нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи за реплика? Няма.
Виждам, че господин Костов се отказва от правото си на дуплика.
Искам да съобщя, че Демократи за силна България са изразходвали 14 минути и им остават още 7 минути.
Давам думата на народния представител Михаил Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! Свидетели сме на доста срамна дискусия, даже на размяна на оферти за политическо сътрудничество. Моля ви, този разговор не от парламентарната трибуна! Седнете в кулоарите, проведете официална среща ДСБ и “Атака” и си организирайте политическото партниране и отношения.
Аз искам да се върна към това, което е внесено на вниманието на Народното събрание, защото се страхувам, че много хора въобще не са си направили труда да прочетат друго, освен сакралната политическа дума “магистрала “Тракия” в заглавието на проекта за решение – само дотам, и оттам да изградят едни доста апокалиптични картини, анализ на миналото и анализ на бъдещето. Ако си бяха направили труда да прочетат втора, трета или четвърта страница от внесения материал, който не е много обемист, но изисква определено усилие, нямам съмнение, че има необходима квалификация за четене от народни представители, ще видят, че става въпрос за нещо, което опровергава само по себе си като материал това, което се говори от тази трибуна.
Европейската банка щяла да се произнесе еди-как си за концесията на магистрала “Тракия”. Хайде подкрепете този акт, който иска мандат за водене на преговори, и ако наистина си вярвате, че Европейската банка няма да подкрепи, явно е, че тия преговори ще завършат неуспешно.
Правителството щяло да излъже Европейската банка. Европейската банка не е нещо, което се лъже ей така. И всичко това, насипано в една поредица от политически квалификации, от безпочвени обвинения, от крясък и липса на чуваемост. Крясък в същинския смисъл на тая дума, който излъчва само едно – липса на аргументи по темата, която се обсъжда, а тя е проста: правителството иска мандат за анекс към договор, сключен преди доста години, за получаване на средства за заплащане на извършена работа по магистрала “Тракия”. Да, по магистрала “Тракия”. Такива анекси, между другото, дами и господа, имаше и за магистрала “Струма”. Колегата Паскалев е тук и си спомням, че през 2001‑2002 г. за магистрала “Струма” също се удължаваха срокове и тогава също имаше дискусия тук. Има и някакви аргументи защо се е наложило това забавяне, което не е в мандата на това правителство.
Иначе другият, големият въпрос за начина, по който ще се изгради магистрала “Тракия”, за концесионирането – вие, уважаеми дами и господа от опозицията, по тоя въпрос сте получавали достатъчно отговори, включително и от министър-председателя, подробно анализирани и пр. Това не е за онова, за което вие мислите, само че сега се опитвате да спекулирате с това, че може би една голяма част от народните представители не са погледнали този материал от четири страници. А тук много ясно е казано – става въпрос за договаряне на усвояване на средства, които е трябвало да бъдат усвоени до 2005 г. Работата е свършена, парите не са усвоени, защото е трябвало да се усвоят до 2005 г. – преди това правителство, преди тия министри.
Имаме два варианта. Днес - тези, които се изказвате така стръвно и вземате политическа платформа от това срещу мнозинството и правителството, значи да не дадем мандат на правителството да проведе тези разговори. Работата е свършена. Откъде се плащат тези пари, дами и господа? Или няма да плащаме? Коя е тази държава в света, която не плаща за извършена работа? Ако прочетете мотивите, ще разберете, че става въпрос за анекс по договор, с който трябва едни средства, които е трябвало да се усвоят до 2005 г., да се усвоят до 2007 г., за да се заплати извършена работа.
Никой не е против вие да обсъждате въпроса за цените. Никой не е против да обсъждате въпроса за някакви злоупотреби, които вие коментирате. Никой не е против да говорите и за сделката за концесия. Тя всъщност не е излизала от публичното пространство, само че не тази е темата.
Правителството е поискало от Народното събрание мандат да удължи един срок по сключен някога договор с Европейската инвестиционна банка. И тези, които твърдите, че Европейската инвестиционна банка е против реализацията на магистрала “Тракия”, против пътя, който е избрало правителството, чрез този акт, като дадете мандат на правителството, ще видите дали ще сключи или няма да сключи този анекс – удължаване на сроковете.
Междупрочем, такива случаи имаше многократно и по САПАРД – неусвоени средства. Ние и миналата година, и тази удължавахме срокове за средства от преди една, две или три години. Пак питам: какво предлага отговорната, иначе наричаща себе си опозиция? Да не дадем мандат на правителството, тези средства да не бъдат получени от Европейската инвестиционна банка и да натоварим бюджета.
Така ли ще стане, министър Орешарски?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Точно така.
Михаил Миков: Защото на стр. 3 пише, ама за тези, които четат, че работите са изпълнени – изпълнени по ФИДИК. Работата е свършена и трябва отнякъде да се плати.
Какво предлагате вие, отговорни дами и господа от ДСБ? Откъде да се плати? Да не се плаща! Ако вие предлагате да не се плаща работата, това също е интересна концепция. Тя поставя въпроса за отговорното поведение на десницата да не се плаща свършена работа по един договор, който не е в отговорността на този кабинет.
Затова искам да кажа, че е добре Народното събрание, когато се движи по дневния си ред, внимателно да чете и точките в дневния ред, и предлаганите материали в дневния ред, а не въобще да води политическа дискусия.
Миналата седмица имаше вот на недоверие по здравеопазването – политическа дискусия. Няма пречка да има вот на недоверие или каквото искате, или дискусия, или изслушване и по тези въпроси. Разбира се, мнозинството не може да остави на опозицията да размахва книжни тигри и да заблуждава и гражданите.
Тази работа, която е тук пред нас, трябва да мине. Защото, пак ви казвам, работата е свършена, Европейската инвестиционна банка е осигурила средствата, а вие искате да попречите тези средства да бъдат получени от Републиката. Е, трябва да сме много наивни, за да се вържем на тези политически внушения, които евтино днес се опитвате да изкарате даже извън пленарната зала.
Пак ви казвам, магистрала “Тракия” е дискутирана и пак ще се дискутира. Но правителството днес ще получи мандат от мнозинството за анекса за усвояване на тези средства от България. Аз съм сигурен, че утре вие ще бъдете противници на усвояване и на други средства, защото опозицията, в лицето специално на ДСБ, има една проста логика: колкото по-зле, толкова по-добре; колкото по-малко средства се усвоят, толкова по-добре. Но хората виждат какво се строи в България, виждат километрите магистрали, които се случват сега, и онова, с което преди малко вашият лидер се похвали, че е станало по негово време.
Никой не е против да се обсъждат цените, никой не е против да се обсъждат процедурите, никой не е против да се обсъждат всички въпроси, свързани с тези големи инфраструктурни обекти, само че не с тази процедура, дами и господа. Объркали сте времето, мястото и пространството и затова сте се преместили от първия ред тук в ъгъла там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За реплика думата има господин Станилов.
Станислав Станилов (КА): Господин Миков, нищо не е объркано. Нищо не е объркано, тъй като това, за което говорим и което е поставено на дневен ред, е свързано с този дебат и то неминуемо щеше да влезе в дневния ред. Въпросът е такъв. Аз не искам да хвърлям тук министрите на пожарение зверей, както казват руснаците, а има една проста истина – ако нямаше далавера в цялата работа, магистралата отдавна щеше да бъде построена и то не на тази цена. Поради непрекъснатите интереси, дребни сметки, далавери, прехвърляния и прочие досега никой не е обяснил защо изведнъж по такива начини на няколко пъти се увеличават цените на километър построена магистрала. Досега никой не е дал ясна сметка.
Освен това ние можем спокойно да вземем това решение, защото сме изправени до стената, както се казва: парите са похарчени, гласувайте, защото ако не гласувате, ще ги дадем от бюджета, а в бюджета парите са предназначени за други неща и трябва да режем други пера. По-голямо издевателство от това според мен не може да има.
Тук не става дума кога ще бъде построена магистралата, а става дума за съвсем друго нещо. Никой не отговори на въпросите на Костадин Паскалев и то на най-главния му въпрос: защо няма национална стратегия за пътното строителство? До ден днешен за 17 години нито едно правителство не е представило такава стратегия.
По същия начин можеше да се постави въпросът, когато обсъждахме здравното осигуряване. Ами няма стратегия за здравното осигуряване. Унгарците имат, испанците имат, французите имат, германците имат и то приети с консенсус такива решения и документи. Само ние нямаме, караме всичко на парче и накрая ето го резултата – тук се разправяме кой какво направил, какъв е дебатът и така нататък.
Правителството трябва да влезе в час и да започне да работи стратегически, ако твърди, че другите правителства преди него не са работили. Аз си мисля, че е така, но и то не работи. Аз съм ви казвал и друг път – вие управлявате страната от 17 години по един и същи начин, затова сме на това дередже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За втора реплика думата има господин Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Миков, ако си бяхте направили труда Вие да прочетете това, което ни се предлага, щяхте да видите, че не се касае за даване мандат на правителството, тъй като Европейската инвестиционна банка иска от правителството: “За да потвърдите съгласието си с горното, най-учтиво ви молим да поставите дата и подпишете всяко едно от двете копия”. Прочетете го и ще видите, че сме чели много внимателно това, което ни се предлага.
Това, което предлага правителството, за мен е израз на немощ, тъй като вътре има много процедурни грешки. В документа на правителството се казва, че на 30 август Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” се е обърнал към банката, а в писмото на банката пише: “съгласно вашия меморандум от м. ноември”.
Откъде идва това различие, господин Миков? Какви преговори са водени между м. август и м. ноември?
И тъй като Вие говорите за алтернативата – ние не сме против тези пари да влязат в България, но сме против да отидат в джобовете на тези две фирми и сме против това министърът да казва „колкото струва – толкова”. Струва толкова, на колкото са сключени договорите плюс осем процента непредвидени и не повече от 90 млн. евро. Останалите пари от този заем, тъй като отношението е 50 на 50, да отидат действително за изграждане на националната пътна инфраструктура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Не знам защо, господин Миков, си завираме главата в пясъка като щраус.
Добре, това решение е пред нас, то е съвсем кратичко, съвсем ясно се казва, че трябва да се удължи срокът и заради това трябва да гласуваме. Но тук бяха поставени въпроси. Купуваш си костюм, разбрал си се с шивача да бъде 200 лв., отиваш и той ти казва 450 лв. Много прости неща се казват, господин Миков. Не че опозицията пречи и е деструктивна. Защо стават почти двойни цените? Защо се създава този прецедент, че се сключват договори за едни цени... Това е прецедент, Вие знаете, нормално е фирмите да дадат такива показатели, че да спечелят търга, масово стана, а след това да се иска два пъти повече пари. Сам го разбирате това.
Докога ще създаваме този прецедент в България? Вместо 45 става 82 млн. евро.
Второто, което тук много вълнуваше народните представители – построява се тази отсечка Оризово – Карнобат, и същевременно се говори за концесия на магистрала „Тракия”. Това ги вълнува хората. Не става въпрос да си играем само на опозиция и на управляващи, да правим политически изказвания и трибуна. Това са много важни неща – къде отиват парите на българите? Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Миков, имате право на дуплика в рамките на три минути.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми господин Кирчев! Разбирам и високо ценя вълнението на народното представителство по редица актуални за обществото въпроси, не само на опозицията, но и на мнозинството. И тези народни представители от мнозинството също се вълнуват.
Но за задоволяване на това вълнение има парламентарен контрол. А да се измества темата на дискусията, за да се правят некоректни политически внушения, говори единствено за крайна безпътица и липса на сериозни аргументи в опозицията. Никой не е попречил на опозицията, няма министър-председател, който толкова пъти да е отговарял, никой не отказва да коментира тези въпроси за цените и за фирмите, и за всички тези неща. Вие, от опозицията, сте се ползвали многократно.
Спомням си, че преди една-две седмици господин Чачев пак задоволи това свое вълнение по определен начин и то с министър-председателя даже.
Но днес, пак ви казвам, обсъждате нещо съвсем различно. И вие си говорите за магистрала „Тракия”, за концесията на магистрала „Тракия” и прочие неща. Некоректно е това отношение, господин Чачев. Банката пише: „подпишете и изпратете”. Но как да подпише кабинетът, да се ангажира без мандат на основание на Конституцията? Това иска от нас кабинетът, точно това, което четете, където пише „подпишете и изпратете” да има мандат за това. Това е процедура, която е минавала десетки пъти през този парламент по различни международни договори, по които българската страна има определени задължения. Пише го в Конституцията – правителството коректно идва и иска мандат, за да ангажира републиката. Вие превръщате това в обсъждане на други въпроси. Разбирам вашето голямо вълнение, а то е вълнение заради политическото ви бъдеще, заради политическата ви несъстоятелност, заради липсата на алтернатива на днешното управление. Вие имате всичките основания да се вълнувате по тези въпроси. Но в случая поводът, по който изразявате своето вълнение, е доста смешен. И пак казвам, не чух никой от опозицията да каже: а откъде да се вземат тези пари за тази извършена работа?
Атанас Атанасов (ДСБ, от място): От тези, които са ги откраднали!
Михаил Миков: Бога ми, никой не е отказал да задавате другите си въпроси, които ви вълнуват, и сигурно такива, които ще ви вълнуват и в бъдеще и винаги сте имали отговорен кабинет, отговорни министри, отговорен министър-председател, които да задоволяват вашия интерес. Но днес става въпрос за нещо съвсем различно.
Така че се върнете във времето, мястото и пространството, което е предложено от дневния ред на Народното събрание днес.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на финансите господин Орешарски, който поиска думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, само два пункта за повече информация по случая.
Всички предварителни действия по договаряне с Инвестиционната банка са извършени. В противен случай не бихме си правили труда да отнемаме времето на парламента за дебат върху мандата, който тепърва да се чудим дали ще се реализира.
И още един аспект за ваше сведение: от 1 януари 2007 г. България е акционер в Европейската инвестиционна банка като член на Европейския съюз и има право на облекчени условия, колкото останалите страни акционери в банката. Лихвата е либор плюс около десет базисни точки, което представлява 0,1%, тоест, автоматично това се превръща в най-евтиния кредитен ресурс, до който има достъп страната.
От тази гледна точка ви призовавам да подкрепите предложението за удължаване на срока и за използване точно на този източник, а не на някой друг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по проекта за решение.
Заповядайте, господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди всичко се обръщам към господин Миков, който междувременно напусна залата. Когато той казва: ”кой да плати тези пари, преди да се отговори на въпроса кой да плати, трябва да се отговори на въпроса защо трябва да се платят тези пари! Защо трябва да се платят? Защото и за ЛОТ 1 и за ЛОТ 5 има сключени договори на 45 и 48 млн. евро съответно. Сега единият ЛОТ вече струва 68 милиона, а ЛОТ 5 струва 82 милиона. Питаме: защо трябва да се плащат тези пари? Има ли оправдателни документи? Защо те не бъдат показани тук? Кой е подписал анексите? Допустимо ли е в рамките на четири години с 80% да поскъпне цената на ЛОТ 5? Че България ще претендира за Книгата на Гинес, независимо какви аргументи се излагат тук. Няма такъв период във всичките 17 години, когато строителството да постъпва с 80%.
Затова господин Миков иска подписани договори по друго време изведнъж да бъдат плащани от нас.
Всъщност какво означава „от всички от нас”? Строителството се извършва до 50% със заемите от Европейската инвестиционна банка, останалите с републиканския бюджет. И тъй като и от банката това е заем, това означава, че българските данъкоплатци трябва да платят това увеличение. Доказали са, че трябва да се плати едно увеличение с 80%. Какво се иска всъщност в момента от нас?
Работата е ясна: иска се от министрите да прехвърлят отговорността за надутите сметки за реализиране на ЛОТ 1 и ЛОТ 5 върху Народното събрание. Иска се ние да бъдем част от една нечувана далавера, която ще има своя финал следващата седмица, когато ще се подпише концесионният договор.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не си прав!
Иван Иванов: Защо се иска именно сега? Защото, ако сте прочели – нещо, което господин Миков сигурно не е направил – искането за решението, ще видите това, което пише банката, че след 30 март т.г. не могат да се правят никакви искания за плащане. Очевидно е необходимо – това е написано в решението, което министър Гагаузов е внесъл в Министерския съвет, и то носи подписите на представителите на банката, очевидно се бърза това решение да се вземе сега, преди следващата седмица правителството да вземе решение за концесионния договор, защото след това ще стане по-трудно, да не кажа, че банката може да възрази че при взето решение за концесионирането на магистралата тя не е в състояние да продължи с тези плащания. И за да се разбере, че всъщност отпуснатите 100 милиона от банката можеха да бъдат използвани при едно разумно и навременно строителство за реализиране на цялата магистрала, аз се радвам, че министър Орешарски взе думата, за да му напомня за едно писмо на банката от 28 април 2000 г., в което преговарящите с България отбелязват: “На срещата със заместник-министър Орешарски – тогава заместник-министър на финансите, се заявява, че ако се реализира строителството на ЛОТ 1 и на ЛОТ 5 в предвидения срок от 2001 до 2004 г., банката е в състояние да даде още 20 млн. евро, за да се достигне 50% финансиране от предвидените 240 млн. евро”. Заявява се също: “В добавка ще се обсъди заемът, за да може да бъде използван за строителството на лотове 2, 3 и 4.
Нещо повече, в Тридесет и осмото Народно събрание, когато това финансово споразумение – меморандум, беше гласувано от Народното събрание, е записано, че “по отношение финансирането от Европейската инвестиционна банка в размер на 100 млн. евро за осъществяването на проект “България – автомагистрала “Тракия” цялостното изграждане на автомагистралата е разделено на две части в рамките на финансирането”. Във фаза 1 се изброява ЛОТ 1 – Оризово-Стара Загора, ЛОТ 5 – Карнобат-Бургас; фаза 2, запомнете: ЛОТ 2 – Стара Загора-Нова Загора, ЛОТ 3 – Нова Загора-Сливен, ЛОТ 4 – Сливен-Карнобат.
Това е гласувало Народното събрание.
Аз питам: има ли наистина морал ние да станем част от една нечувана далавера, защото когато сега се гласува силното повишаване с 80%, това ще даде аргумент на министър Гагаузов и на правителството следващата седмица да кажат: “Ето на, ние за ЛОТ 1 и за ЛОТ 5 сме платили по 5,7 млн. евро на километър, толкова ще платим и на концесионера”. Не допускайте това, гласувайте “против”! (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: За изказване има думата господин Ясен Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! От ОДС ще гласуваме “против” това решение на парламента и аргументите ни са съвсем прости. Тук се говори от страна на опозицията, че в крайна сметка този участък струва два пъти по-скъпо. Министърът не опроверга това. Не можем ние като данъкоплатци да допуснем това, защото независимо какъв ресурс се използва – дали по-евтин – от Европейската банка, или са бюджетни средства, в крайна сметка всичко това плаща данъкоплатецът. За мен не е нормално да си народен представител и да одобриш нещо, което струва два пъти по-скъпо и да го платиш от бюджета!
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Аз не определям цените.
Ясен Попвасилев: Понеже господин Миков спомена за магистрала “Струма”, искам да ви върна малко назад и да кажа, че и там принципът е същият: строи се за два пъти повече време и за два пъти повече пари. Тоест, ако разглеждаме Националната стратегия за изграждане на пътната мрежа на предишното и на сегашното правителство, трябва да кажем че тя е: “Строи се два пъти по-скъпо за два пъти по-дълго време”. Затова ние ще гласуваме “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Има ли други желаещи народни представители? (Реплики от КБ.) Няма.
Уважаеми народни представители, вие разполагате и чухте проекта на решението, което беше представено от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 110, против 54, въздържали се 3.
Решението е прието.
Уважаеми колеги, преминаваме към шеста точка от Програмата за работата на Народното събрание:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители са Волен Сидеров и група народни представители, Владимир Кузов, Светослав Спасов и Мария Ангелиева-Колева, Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон, Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов, Минчо Христов и Стела Банкова, Яни Янев, Мая Манолова и Четин Казак и последният законопроект е с вносител Йордан Цонев.
Докладвано е становището на водещата Комисия по правни въпроси.
Откривам дискусията на първо четене по тези законопроекти. Имате думата.
Господин Кузов, Вие сте вносител на законопроект. Заповядайте да го представите.
Владимир Кузов (независим): Благодаря Ви, господин председател. Трудно е да говориш пред празна зала, но се надявам, че когато дойде време за гласуване, всички ще бъдем в нея съгласно правилника.
Колеги, предложението, което правя, касае нещо, което 17 години е създавало проблеми на българското общество, тъй като според справка от КАТ “Пътна полиция” над 50% от пътно-транспортните произшествия в страната се извършват от водачи, употребили алкохол. Уважаеми колеги, на година България се прощава с 1000 граждани. Считам, че такъв голям процент на смъртност граничи с бойна обстановка.
Промяната в размера на наказанията и размера на паричните санкции в този член, който предлагам да бъде изменен, е абсолютно наложителна, тъй като не се нарушават конституционните права на гражданите и се спазва съотносимостта на наказуемостта. Имам предвид един друг член на Наказателния кодекс – чл. 345а, където за заличаване или подправяне на идентификационни номера на МПС се предвижда лишаване от свобода от 3 до 10 години и глоба от 5 до 10 хил. лв.
Юристите вероятно ще кажат на своите колеги, че за заличаване на идентификационен номер на МПС такова огромно наказание е несъизмеримо с това някой, който е употребил алкохол, да убие едно или повече лица.
Смятам, че това, което аз предлагам – апропо, гласуването в комисията беше 7 на 7, което значи, че има и здравомислещи хора в българския парламент, ще бъде подкрепено и тук, в пленарната зала. Имайки предвид особената обществена опасност на тези водачи, всички тези промени са в духа на Наказателния кодекс.
Уважаеми колеги, всички знаем, че наказателните норми в Европейския съюз също са много тежки за водачи, които употребяват алкохол.
Тук съм включил естествено и ал. 3 на този чл. 343 – за тези, които управляват МПС след употребата на наркотични вещества и техни аналози. Знаем, че днес употребата на наркотици е доста по-завишена, отколкото преди години, така че необходимостта от ограничаване и на тези водачи, тоест увеличаване на санкциите към тях, е голяма. Многократно се е говорило в публичното пространство, че трябва да има някакво наказание, което, забележете, да съответства на обществената опасност.
Имаше идеи да се конфискуват автомобилите, които са управлявали водачите, но това е невъзможно, тъй като знаем, че, първо, автомобилът не е обект на престъпление и не може да бъде конфискуван. Второ, има несъизмеримост, ако някой кара автомобил за 200 хил. лв. и друг – за 2000. Не може да бъде отнет за това, че водачът е управлявал МПС-то след употреба на алкохол или наркотични вещества.
От тази гледна точка аз съм предложил нещо, което е много по-възможно – да се увеличат глобите, тъй като такива досега в Наказателния кодекс не съществуват. Има само наказателна санкция лишаване от свобода.
Всички знаем, че имаме един чл. 78а, в чието приложно поле попадат и трите алинеи на чл. 343.
От тази гледна точка, колеги, считам, че би трябвало Народното събрание да подкрепи този законопроект и да покаже решителност в борбата си срещу тези водачи, които си позволяват лукса, осъзнавайки обществената опасност, да управляват моторни превозни средства след употреба на алкохол или наркотични вещества и техни аналози. Отново ви напомням, че над 1000 души на година стават жертва на такива водачи. Считам, че това е необходимо обезателно, категорично и ясно – Народното събрание да се противопостави на такъв тип водачи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Кузов.
Колеги, има осем законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Господин Янев, Вие също имате законопроект – имате думата.
Яни Янев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, ще представя законопроекта, който сме внесли заедно с колегите Мая Манолова и Четин Казак. Това е законопроект, който предвижда изменението на текста на чл. 155 от Наказателния кодекс. За тези, които не се занимават с наказателно право, той стана популярен в нашето общество по повод делото “Ванко 1”.
Малко ретроспекция. Предходната промяна, която предизвика толкова много дебати и в общественото пространство, беше предизвикана от предходните промени, които направихме в Наказателния кодекс през миналата година, където беше конкретизирано приложното поле на тежко наказуемите състави по чл. 155, ал. 5.
Казаха се много думи, че едва ли не Народното събрание не знае какво прави или промените се приемат така, че да водят до освобождаване на престъпници. Аз твърдя, че такава теза не може да бъде застъпена, защото, на първо място, тези тежко наказуеми състави през изминалия период от тяхното приемане – от 2002 г., те са ал. 4 и 5 на чл. 155, не са имали приложение. Не само тези състави не са имали приложение, а в продължение на близо 30 години Върховният касационен съд, Върховният съд на Република България преди това, има произнасяне в рамките на две дела по текстове по чл. 155 от Наказателния кодекс.
Тук искам да подчертая, че в конкретния случай дебатът, който се проведе и в обществото, с твърдението, че едва ли не народните представители освобождават престъпници, има една друга гледна точка: че не е толкова проблемно дали е високо и тежко наказуемо едно престъпление, или по-леко наказуемо, а големият проблем е в това да има достатъчно хора в затвора, които са осъдени именно за такива престъпления.
Именно по тази причина моето твърдение е, че в конкретния случай общественият дебат като че ли се плъзна в друга посока, без да се търсят конкретните логични основания именно за предходното изменение на този текст, който имаше основната цел да конкретизира тежко наказуемите състави, когато става дума за много тежко наказуеми престъпления, които предвиждат 10 до 20 години лишаване от свобода и които нямаше как да бъдат обвързани като квалифицирани състави на по-леко наказуеми състави, които предвиждат наказание лишаване от свобода до 1 година или лишаване от свобода до 3 години. Изведнъж в квалифицирания състав да отидем от 10 до 20 – това просто е абсурдно, няма такава наказателна логика, няма и такава наказателна практика.
По своето естество в това се състои съдържанието на направеното предложение, а именно тези тежко наказуеми състави, които са предвидени в чл. 155, ал. 5 – така наречените квалифицирани състави, да имат своето приложение и по отношение на предходните алинеи в този текст, но, разбира се, да се предвиди естествена градация на наказанието. Едно наказание не може да изиграе своята роля, ако е несъразмерно тежко по отношение на това, което се предвижда за извършеното.
Ето защо и логиката на това, което ние предлагаме, е да се конкретизира приложението на всеки един от квалифицираните състави – когато се случи с някоя от предходните алинеи или когато е в съчетание с някоя от предходните алинеи, то да има естествена градация на предложените наказания.
За да не вземам втори път думата, по отношение на останалите законопроекти на колегите във връзка с изменението на същия текст: от колегите Елеонора Николова и Димитър Абаджиев – то е във връзка с повишаване само на глобите. Бих казал, че няма пречка да се помисли в тази насока, тоест че не е проблемно възприемането на тези текстове.
Колегата Елиана Масева и колегата Екатерина Михайлова до голяма степен възприемат в мотивите си това, че действието именно на тежко наказуемите състави трябва да се разпростре и по отношение на по-леко наказуемите състави, което аз също възприемам и, разбира се, доразвиваме тази идея в предложения от нас законопроект.
Има логика, бих казал, не е лишено от основание и предложението на госпожа Банкова и на колегата Христов по отношение на предлаганото от тях отпадане на ал. 4 във варианта, който е в момента. Бих казал, че това водеше до двусмислието в приложението на текстовете. Действително в този му вариант, в който е сега, трябва да отпадне и да се доразвие текстът в логиката на предложените от колегите законопроекти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Янев.
Госпожа Масева, имате думата.
Елиана Масева (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Всяко изменение и допълнение на Наказателния кодекс е изключително отговорна законодателна дейност. Това, което ме смущава и с което искам да започна своето изказване, е, че проектът за нов Наказателен кодекс е нещо, което е очаквано и от народното представителство, и от българските граждани. В Наказателния кодекс има още много архаични разпоредби, няма текстове, които да регламентират нови престъпни състави, ако щете и последното, с което се сблъскахме като обществено явление - насилието от малолетни и непълнолетни срещу малолетни и непълнолетни, насилието в семейството и много други неща, които се случват в живота на обикновените граждани. Също така и престъпленията в здравеопазването. Това диктуваше България да има нов Наказателен кодекс. Предприе се действие от страна на правителството и през 2006 г. беше внесен проект за нов Наказателен кодекс, който ние отхвърлихме единодушно тук.

Това, което последва, беше спорадично взети текстове, произволно от неодобрения от нас Наказателен кодекс, който беше без концепция, без систематика, без класиране на тежестта на престъпленията. Бяха предложени на вниманието ни текстове, които бяха и впоследствие приети.
Ние търпяхме критика благодарение на проекта на правителството по отношение текста на чл. 155. Това е така нареченото сводничество.
Законопроектът, който сме внесли ние, всъщност е само една реплика към обществените упреци за това, че не сме били прецизни за сетен път, когато сме изграждали наказателна политика в тази зала. И нашият законопроект в действителност е отговор на това. Ние възстановяваме едно положение, което беше отменено през 2002 г. с поправки в Наказателния кодекс и едно предложение на правителството на Република България, което поставяше в несъразмерност, в несъответствие степента на извършеното с размера на наказанието.
Едва ли е възможно този, който склонява, и този, който предоставя помещение за сводничество, да бъдат отделени от този, който чрез наркотик склонява и само за този – склоняващия под въздействие на наркотични вещества, да се прилага квалифицираният състав. Той предвижда много високо наказание – да, обаче в няколко хипотези: когато това е извършено по поръчение на организирана група, когато е повторно, когато е извършено спрямо малолетни и непълнолетни. Няма никаква правна логика това високо наказание да не бъде приложено към ал. 1 и към ал. 2, за която споменах. Затова в краткост нашият законопроект се състои именно в изправянето на тази грешка – квалификацията и тежкото наказание да бъде отнесено и към тези хипотези.
Това, което искам да кажа обаче, е, че Наказателен кодекс не се променя така и толкова лесно. Тук може да има изказвания и съображения за това кой какво е съобразил и за размера на наказанията, и за размера на глобите. Затова на нас ни трябва една концепция. Може да се започне отначало, а може и да се доразвие първоначалната, за да може да съобразим практиката, да изходим от нея, да разгледаме новите обществени отношения и оттам да преценим каква наказателна политика е нужна на Република България.
Тези поправки могат да имат полезен ефект, но ако те не са систематика, този ефект ще бъде много краткосрочен. Затова ви призовавам: подкрепете този законопроект - междупрочем, ние даваме гласа си и за останалите поправки - но не забравяйте, както и ние си дадохме сметка, че Наказателният кодекс трябва да бъде плод на една нова държавна политика, която да бъде регламентирана с нов кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Същината на предложението, което правим с господин Минчо Христов, е да се върне старото положение в Наказателния кодекс по отношение на сводниците и сводничеството, тъй като се оказа, че този текст действа много ефективно, след като благодарение на него бяха осъдени и вкарани в затвора сводници и престъпници в тази насока.
За съжаление, в българския парламент се случи нещо, което вдигна на крака цялата българска общественост. Ние, народните представители, парламентът или по-точно известната вносителка на тази поправка и над стоте народни представители, които подкрепиха нейната позорна поправка, станахме обект на гражданското недоволство, затова защото едно към едно стана ясно, че българският парламент в този конкретен казус, в този случай твори закони, които сводниците и организираната мафия му поръчват. Защото вследствие на тази поправка един осъден сводник беше освободен.
Към острата реакция на българското гражданство се добавя – и тук искам особено с внимание да чуете, защото то стана известно, но може би трябва да се повтори на колегите от управляващата коалиция, които подкрепиха тази позорна поправка – че белгийски федерален прокурор преди известно време изключително критично оцени тази поправка, която българският парламент е гласувал, така наречената “Поправка Ванко 1”. Той каза, че в Европа, в европейските страни върви точно обратен процес на този, който върви в българския парламент. В европейските страни законодателството спрямо сводниците и сводничеството става все по-строго и по-строго, докато за удивление в България, която кандидатства за членство и беше приета за равноправен член на Европейския съюз, точно този вид законодателство необяснимо се либерализира.
Аз бих искала да добавя и един проблем, който като че ли убягна от вниманието на тези над сто народни представители, които подкрепиха “Поправката Ванко 1”. Замислихте ли се, уважаеми колеги, след като пускате престъпници на свобода какво ще стане с жертвите на тези сводници? Какво ще стане с момичетата, които бяха насилствено склонявани към проституция и които все пак намериха кураж да дадат показания и да свидетелстват срещу тези сводници? Фактически те остават без защита. Това е още едно последствие от изключителната безотговорност, която българският парламент прояви преди няколко месеца.
И още нещо, което буди тревога и не ни дава никакъв повод да се гордеем, че сме народни представители защитници на интереса на българските граждани, е обстоятелството, че немотивирано дълго тази поправка не можа да влезе в пленарната зала. Ще ми позволите да разсъждавам така, както българските граждани разсъждават - че първо тази “Поправка Ванко 1” не се появи случайно и, второ, също така не е случайно, че тя толкова дълго време стои, без да бъде премахната.
Аз отново призовавам уважаемите колеги да допуснат и да подкрепят предложението, което сме направили с колегата Христов – да се върне старото положение, защото то наистина доказа, че е ефективно в този случай. За да не даваме повече повод на българската преса, която съвсем основателно в тези месеци заговори за законодателно сводничество и за това, че парламентът със своите закони закриля сводниците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
За реплика има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо Банкова, моля от тази трибуна да назовете името на вносителката на скандалната “Поправка Ванко 1”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други реплики към госпожа Банкова? Няма.
Госпожо Банкова, имате думата за дуплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тук говорим и за вносителите на тази поправка, говорим за колегите, които подкрепиха тази поправка, и за това, че не намерихме сили в себе си няколко месеца да допуснем този проблем да влезе в пленарната зала и да го изчистим. Ето това е много по-важно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: За изказване има думата народният представител Татяна Дончева.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Свидетели сме наистина на един скандален опит да се притиска парламентът в продължение на няколко месеца и съжалявам, че колегата Банкова поради желание да флиртува с медиите, така както тя си представя, става проводник на желание на други хора за постигане на други цели.
Би трябвало да имате малко доблест, госпожо Банкова, като знаете каква кампания се разрази срещу мен и какво ми приписаха. Твърдите, че някой е вносител на поправката, кажете и името му, а не да се извинявате, че говорите безадресно за парламента, след като много добре знаете, че месеци наред ми беше приписвано авторството на нещо, на което не съм автор, нито от името на Министерския съвет, нито от името на група депутати. Би трябвало да имате малко доблест за това.
Но сега искам да минем по същество и с оглед на наказателното право. Текстът на чл. 155 се намира в Глава „Разврат”, а не в Глава „Трафик”. Главата „Трафик на хора”, която медиите подмятаха месеци наред, е следващата глава.
Текстът на чл. 155 е създаден около 50-те години от известния български юрист проф. Иван Ненов. Той битува вероятно отпреди 9 септември и гласи в своята първа алинея в текста от 1968 г., когато е приета тази редакция на Наказателния кодекс, следното: „Който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба”.
Този текст има три форми на изпълнителното деяние. Освен склоняване към проституция, това са склоняване към блудствени действия и склоняване към съвкупление. Текстът е създаден в години, когато представите за обществен морал са били други. Време, когато вероятно дори Вие не сте била родена и не сте могла да отидете в хотела с някой, който не е Ваш съпруг, без да Ви поискат паспорт на регистрацията на хотела и без да Ви допуснат в една обща стая. Говоря в най-прав текст. Виждали ли сте сексуален контакт без склоняване? Защото аз знам за такъв, само ако е извършен насила. Затова има текстове за изнасилване, но те не са в чл. 155.
Извинете ме много, ако говоря в още по-прав текст, макар че съм жена! Може ли един Наказателен кодекс в 2007 г. да предвижда, че ако имате две любовници, ще отговаряте до три години, но ако имате три – от 10 до 20 години? Защото това следва от Наказателния кодекс, който ни предлагате да продължи да съществува.
Да, Наказателният кодекс в цялата тази глава се нуждае от промяна и никой не ще да я направи. А не ще да я направи, защото това са мъртви текстове и като мъртви текстове са дискутирани на заседанието на Комисията по правни въпроси. Ако отгърнете стенограмата, ще видите, че председателят Янаки Стоилов е питал някой от прокурорите от Върховната касационна прокуратура: „Колко осъдени лица имате за последните десет години по този текст, като искате увеличаване на наказанията?” Той е отговорил: „Нито едно”.
Сводничеството и проституцията са неща, които трябва да преследваме, защото те вече са европейска и световна опасност. Те са свързани с трафик на хора, с получаване на много пари от една организирана дейност за експлоатация на човешка плът. Но за това се иска работа на правозащитните органи, които да докажат получаването на пари, раздаването на пари, схема и куп други неща. И никой не е пречил на българското правосъдие да събира доказателства за това.
Когато избухна бомбата “Ванко 1”, трябва да си давате сметка защо това е така и защо 10 години съдят един човек и джиткат делото напред-назад като машина за оверлог - дали 10, дали 11 години да бъде наказано лицето?! Ако някой ще съди Ванко 1, ще го съди за трафик на хора, ще го съди за сводничество, за даване и получаване на пари, а няма да го съди по чл. 155, ал. 1, който ви прочетох. Защото тогава, ако става дума за свождане, за склоняване към блудствени или други сексуални действия, не може да наказвате човек от 10 до 20 години лишаване от свобода. И това не е сводничество и не е онова, което трябва да се преследва. В противен случай трябва да вкарате в затвора сигурно 70%, като имате предвид, че днес голямата част от хората живеят съвместно, без да сключват граждански брак.
Георги Божинов (КБ, от място): И деца имат.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, и деца имат, и общо имущество.
Така че когато флиртуваме с медиите или с един болезнен въпрос, който иска законодателно решаване и още повече специална програма на правозащитните органи, трябва да си давате сметка, че не може Ванко 1, за всичко което е написано, но за него да бъде обвиняван като извършител на първото предложение. И да му казвате: ако си склонил две проститутки, ще ти дадем до 3 години, но ако си склонил три, ще ти дадем от 10 до 20, понеже на прокуратурата така й е удобно да прилага текста.
И всеки, който смята, че това е нередно и ненормално и че не е това идеята на законодателя, да бъде наречен “платен защитник на сводници”, защото това чувам за себе си. И не ми казвайте как най-тиражните предавания, за които знам, че нищо не става без пари, го тиражират. Не им плащам аз, обаче знам кой им плаща. Този същият, който поръчваше на медиите да върви рубрика “Ванко 1”, рубрика “Промени на НПК” и рубрика “Досиета”. Така че ще говорим сериозно. Сводничеството се преследва сериозно. Всички видове сводници трябва да бъдат наказани за сводничество с користна цел и никой не е пречил това да стане нито за Ванко, нито за Кондьо, нито за когото си искате. Истината е, че има две дела. Просто няма осъдени лица в продължение на десетки години. Никакви дела и никакъв трафик не върви и няма никаква пречка да върви, защото текстовете са в Наказателния кодекс. Въпрос само на събиране на доказателства.
Няма нужда да обвинявате, че някой е кривил Наказателния кодекс специално за един или друг извършител. Има достатъчно време да бъде осъден Ванко 1, да му влезе присъдата и никой никога не е дискутирал това. Има работа на една работна група повече от година по време на предишното правителство. В нея влизат проф. Момяна Гунева, няколко съдии от Върховния касационен съд, Наказателна колегия, няколко прокурори от Върховната касационна прокуратура. Те дават един разумен текст, в който се градират наказанията. Да, ако става дума за най-безобидния случай на ал. 1, до 3 години. Ако става дума за помещение за разврат – 1 година повече. Ако става дума за користна цел – още малко повече. Ако става дума за употреба на наркотици, за да склоните жертвата да участва в това – още повече. Но не може Наказателният кодекс на една нормална държава да предвижда, че ако имате две любовници, ще отговаряте до 3 години, но ако имате 3 – от 10 до 20. При това, обръщам ви внимание, текстът е бисексуален. Отнася се и за жените.
Когато се говори нещо, чаках месеци наред някой да прочете Наказателния кодекс в неговата ал. 1. Намери се един журналист – Мирела Веселинова от в. “Труд”, която изстина, когато прочете ал. 1, и каза: “Боже мой, какви хора искаме да пращаме в затвора!”
Това, което беше заложено от работна група от изключително авторитетни юристи, което беше предложено от стария Министерски съвет преди това правителство и на практика вкарано в събранието от това правителство, не е неразумно. Да, то беше обществено обругано без никакво четене на ал. 1 и всичкото под рубриката “Ванко 1” и колко е права Пловдивската прокуратура, защото смятала така.
Много е интересно ако се приложи същият аршин към пловдивските прокурори, които ние имаме удоволствието или не да познаваме от преди – по какъв начин те биха изглеждали като обект на наказателно преследване? Защото мисля, че повечето от тях имат по три или повече любовници. (Смях в залата.)
Това е положението! Текстът трябва да бъде така, че да не бъде нито за Ванко, нито за Ванковица, а да изглежда прилично и да се градира наказанието – нещо, за което не така ефектно ви говори колегата Яни Янев. И не случайно всички юристи, които са пипнали текста, независимо дали са от управляващата коалиция или не, са пипали градивно, защото не може в ал. 5 да заличите всичките разлики, които законодателят е дал в първите четири алинеи, дал ги е по разумен начин и може да се обясни защо всяка нова алинея предвижда по-тежко наказание от предишната. И не може с петата алинея вие да свалите всички различия, които самият законодател ви е дал, защото нямате никакво логично обяснение за това. Тогава при вашата ал. 5 е абсолютно без значение фактът дали е с користна цел, със заплащане или просто е дошъл Ванко и ви е казал, че от любов към спорта и към тези девици-магистралки би желал да им даде възможност за изява, като ги включи в международен трафик.
Ще говорим за сериозните неща сериозно. Аз ще подкрепя всички законопроекти с изключение на вашия, защото вашият законопроект в тази част е в услуга на няколко прокурори, които не са си свършили работата да си съберат доказателствата за деянията и користната им цел, за което не е имало никаква пречка в продължение на години. След като историята се разказва по вестниците, би следвало да се намира и в делото. След като те направиха така, че Върховният съд се наложи да връща дела на процесуално основание, след като там има сбъркани основни институти като продължавано и непродължавано престъпление, няма какво да говорим! Няма нужда тези недоучени хора да се оправдават с парламента и да твърдят във вестниците, че поправката “Ванко 1” е причина за техните процесуални нарушения, допуснати в продължение на години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли реплики? Заповядайте за първа реплика, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Толкова гняв! Аз бих искала да кажа, че въз основа на старото положение бяха вкарани в затвора сводници, а въз основа на поправката “Ванко 1”, бяха освободени.
Бих искала да кажа още, че нашето предложение мина в Комисията по правни въпроси със съвсем разумни доводи. Чухме и получихме от колегите такива. Нашето предложение беше гласувано в Комисията по правни въпроси.
Повод да направим нашето предложение и да реагираме бяха думите на господин Георги Пирински – председател на българския парламент, който окачестви тази поправка като един от най-големите гафове на Четиридесетият български парламент. Той със загриженост заяви, че поправката на този казус ще се гледа приоритетно в настоящата парламентарна сесия.
Уважаеми колеги, аз нямам повод да се срамувам от начина, по който сме реагирали, предлагайки да се върне старото положение. Оттук нататък грижа на колегите, които са професионалисти в тази област, е да усъвършенстват законодателството.
Но за да бъдем честни, би трябвало да кажем, че гневът на българското общество и на медиите беше съвсем основателен. Тук не става въпрос за флирт с медиите, защото това, което те написаха, беше изречено от българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: За втора реплика има думата господин Чернев.
Павел Чернев (независим): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаема колежке Дончева, що се отнася до правната същност на дискусията, не мога да не изкажа становище на възхита на добрата мотивираност и желанието да се реновира един стар закон. Сигурно и в Комисията по правни въпроси дискусията е вървяла в тази насока.
Излизам на тази трибуна с личен мотив – да изразя лично съчувствие към Вас и да Ви пожелая “Добре дошла” в Клуба на несправедливо обвинените. Аз обаче ще имам това благородство да не нападам колега, който е имал своите мотиви да направи това или онова и после принуден да обяснява, че не е калинка.
Радвам се в чисто човешки аспект, че се запознахте с това колко е приятно в правотата си да бъдеш обявен за такъв, какъвто не си. Мисля, че ме разбирате прекрасно.
Що се отнася по самата дискусия, мисля, че е редно правните доводи да надделеят над популизма и над това какво ще си каже някой или друг. В крайна сметка не бива да правим закон заради казуса. Тук съм категоричен и подкрепям становището на професионалистите и колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата за трета реплика господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дончева, аз съм от друг клуб – Клуба на несправедливите обвинители. Използвам възможността като издател от тази трибуна лично да Ви се извиня за това, че и мои издания са наливали масло в лесното обяснение на поправката, за която всички говорим – “Ванко 1”. В този смисъл това не е реплика, а по-скоро подкрепа във Вашата история и Вашия казус.
Ще припомня на почитаемата аудитория две принципни позиции. Едната е съвсем битова, а другата мисля че е от римското право, не съм юрист, но все пак е по-добре трима виновни навън, отколкото един невинен в затвора. Това е правило на хуманно общество.
Второто, над което е редно да се замислим, не знам дали стана ясно в тази сграда, току-що обсъдихме почитаемия проф. Берон, вероятно много хора в тази зала са давали ключове на апартаменти на свои приятели, които не са разполагали с възможност в момента. Аз самият съм го правил неведнъж и по смисъла на този закон съм виновен и бих могъл да бъда осъден за предоставяне на терен за извършване на блудски действия. Както виждате, нещата не са никак еднозначни и би трябвало да внимаваме. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Госпожо Дончева, заповядайте за дуплика. Разполагате с три минути.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо Банкова, не според вестниците, а според фактите Ванко не е осъден въз основа на старото положение. Ако той е извършител на престъпление по чл. 155, той е там, защото е извършител по чл. 155. Дали по ал. 1 или по ал. 3, каквото твърдя, че трябва да има обвинение по всичко, изписано във вестниците, той трябва да бъде обвиняем и тази на практика поправка, която е автентично тълкуване със и без ал. 4 в ал. 5, няма отношение към осъждането на Ванко 1, а само към точната му квалификация.
Той не е освободен и въз основа на промяната на текста от парламента. Делото на Ванко 1 във Върховния съд беше неизвестно за парламента. И никога в никакъв формат на Комисията по правни въпроси не са обсъждани тези дела.
Беше обсъждано “Индиго” във връзка с чл. 78а, но не и дела за сводничество и начина на квалифициране от страна на две прокуратури. Когато делото се гледа във Върховния касационен съд се оказва, че има допусната една груба грешка в обвинителния акт и в делото до момента. Това са дела срещу личността, които не позволяват квалификация като продължавано престъпление, а точно това е било направено, поради което Върховният касационен съд отменя присъдата и на втората инстанция започва да качват присъдата от три години нагоре.
Възниква обаче въпросът защо Ванко 1, Кондьо или който искате там няма обвинение за сводничество с користна цел? И какво е коствало, какво е пречело, като са разпитвани проститутките, а между другото част от тях са по-големи от Ванко, те са проститутки от преди той да се роди – да се съберат доказателства и в тази насока? А не да се приписва на парламента с не знам колко време давност обвинението, че ние нарочно сме го направили, че ни плащат сводниците и така нататък?
Да оправдавате собствената си непрофесионалност с това, че сте се вслушали в зова на председателя Пирински, моля ви, не сте му прислужници, нито съветници, нито някакви, които желаете от негово име и за негова сметка да извършвате действия. Вие сте тук народен представител и сте внесли това, което сте внесли, от собствено име.
Аз ви казвам и сега, независимо какво ще напишат вестниците, че това е просто погрешно и житейски неиздържано и ако то се прилага, не е защото днес е Ванко, а утре Драганчо. То наистина може да доведе до смешната ситуация да осъдим даже Любен Дилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Стоилов, имате думата.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Само няколко изречения ще кажа, тъй като този случай мисля, че е по-важен, за да направим някои изводи, отколкото за да му отделяме внимание и да го коментираме отделно.
Аз искам да призова колегите, които внасят промени в Наказателния кодекс, да бъдат много по-внимателни. Защото всяка една промяна в Наказателния кодекс рефлектира върху заварени случаи и всяка промяна, ако тя е по-благоприятна, засяга положението на тези, които вече са осъдени, но чиито присъди не са влезли в сила или чиито процес е в някаква фаза на своето развитие. Затова призовавам, особено тези, които са склонни, ако не всяка седмица, то всеки месец да внасят отделни проекти за промяна в Наказателния кодекс, че ние ще бъдем много внимателни и не ви окуражавам към подобен род законодателство. Защото именно тази законодателна припряност после може да има обратен ефект.
Искам да кажа също по отношение на колегите в Комисията по правни въпроси, че те се занимават с много законопроекти и когато тук е водена дискусията по този въпрос, никой, включително от най-големите критици по темата, не е станал, за да привлече вниманието към някакъв проблем, който би възникнал.
Освен това вие би трябвало да анализирате освен законодателната практика, което е много правилно, както и да бъдем самокритични, да се обърнем към съдебната практика и да видим, че в развитието на един казус има много фази. Тук вече беше поставен въпросът защо, ако в материалите по едно дело се съдържат основания за по-тежки обвинения, те не са били отправени и не са били доказани, още по-малко този текст за сводничеството да бъде отъждествяван с проблема за трафика на хора, което е съвсем друго престъпление и сега е много по-тежко наказуемо и с много по-голяма обществена опасност? Защо определени дела в тяхното развитие многократно са били отлагани, преди да се стигне до тяхното решаване също на различни фази от процеса? Това са реални проблеми не само на законодателството, но и на цялата ни правозащитна съдебна система.
Най-накрая призовавам тези, които са най-чувствителни и най-мелодраматично говорят по темата, както и тези медии, които я експонираха, даже бих казал, преекспонираха, сега да насочат своето внимание към проблемите на проституцията, за които се казва, че ще бъдат законодателно уредени. Защото както няма дим без огън, така няма проституция без сводничество. Какво представлява един публичен дом, ако не ситематично предоставяне на помещения за извършване на всички тези действия, които сега са криминализирани? И това, че те ще бъдат осъществявани като определен бизнес ще ги направи ли по-морални, включително и за тези, които сега ни поставят едни въпроси, на които трябва да търсят отговор в по-широк обществен контекст? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Янев.
Яни Янев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз искам да поставя пред вас един принципен въпрос, който повдигна казусът, разискван в момента и който в известна степен стана причина за поредните законодателни промени.
В дебатите, които се проведоха след предходните промени на този текст от Наказателния кодекс, се повдигна въпросът за това: ние знаем ли какво се случва с висящите дела и по какъв начин всяка една от промените, които правим в Народното събрание, се отразява на висящите казуси в съдилищата? Разбира се, това е един много важен въпрос.
Изключително важен въпрос е, но аз веднага поставям от тази гледна точка въпроса именно към всички вас: следва ли Народното събрание да се съобразява, когато прави политика и се възприема и определя наказателна политика, с това какво в момента е висящо в отделните процеси в съдилищата? Или правенето на наказателна политика и определянето на степента на обществена опасност на едно деяние е един принципен въпрос? И дали Народното събрание ще приеме да увеличава наказанията за дадено престъпление, или Народното събрание ще приеме да намалява наказанията за дадени престъпления не следва да зависи от това кой в момента е подсъдимият? Аз мисля, че тук категорично не трябва да има никакво двусмислие по този въпрос. Защото това са две различни неща.
Казвам това, защото не трябва да се приема, че в момента, именно поради обществения и медиен натиск, ние тръгваме да правим тези промени, които в момента дебатираме с вас. Въпросът е много по-широк и много по-голям, защото той стои на принципна основа. Дори някой ден да бъде изградена изцяло единната информационна система в рамките на съдебната система, където във всеки един момент да може да се направи проверка и да се види по всеки от текстовете какви дела висят и т.н., аз не смятам, че това трябва да бъде изходната позиция съдбата на един, втори или трети конкретен в момента подсъдим да бъде причината за промените в Наказателния кодекс.
Тук се връщам на основната теза, която коментирах и преди малко при представянето на законопроекта, а именно, че в случая с предходните промени, които направи Народното събрание, пак казвам, ние не можем да считаме, че някъде нещо сме пропуснали или не сме направили. Защото рискът от правенето на промени на парче винаги може да докара и да ни доведе до състоянието да има някаква алогичност и несъответствие между отделните текстове.
В конкретния случай аз казвам: тази промяна, която ние направихме, не е грешна. Тя е правилна, защото много точно определя параметрите, в които трябва да се прилагат тежко наказуемите случаи, но именно този дебат, който се проведе и стана в обществото, визирането му и конкретизирането му само в един конкретен казус за Ванко 1, показа, че има съвършено друга гледна точка – има необходимост от развитие на тези текстове. Но това не означава, че това е причината еди-кой си конкретен осъден, конкретно лице да бъде освободено от затвора. Това не е причината категорично.
И още нещо. Аз ще се върна към дебата, когато се правеха предходните промени по чл. 155. Там действително в комисията присъстваха хора от Главна прокуратура и от Върховния касационен съд. Колеги, имаше предложение за промяна и увеличаване на наказанието по ал. 3, където е „до 6 години”. Искам да ви кажа, че точно по този повод се постави въпросът колко човека има осъдени по тия текстове? Стана ясно, че няма осъдени хора.
От тази гледна точка не може да бъде самоцел увеличаването на наказанията за дадено престъпление. Това може да бъде само на базата на вече установена достатъчно дълго време практика по прилагане на един текст. Ако ние имаме достатъчно осъдени хора и видим, че с този размер наказание, с който са влезли в затвора, не е постигнат необходимия ефект за обществото или това престъпление продължава да бъде тежко престъпление и много често срещащо се, тогава да стигнем до идеята, че се налага увеличение на наказанието. В такъв случай, конкретният казус го нямаше и към настоящия момент го няма.
В крайна сметка, за да приключим с „Ванко 1”, когато се намери правилната квалификация на деянието, когато имаше данни, защото тези данни бяха излезли в пресата, аз делото и до ден-днешен не съм чел, се видя, че става въпрос за користно престъпление и че в конкретният случай нямаше нищо общо с правилната квалификация по деянието, с която завърши казусът, и му бяха дадени четири години лишаване от свобода и в момента лежи още една година.
Колеги, искам да кажа, че по моя преценка, когато се приемат тези закони и се определя наказателната политика, тоест степента на обществена опасност за дадено деяние, това не трябва да бъде в причинно-следствена връзка с конкретни казуси в съдилищата, защото именно тогава ще бъдем обвинени, че обслужваме един, втори или трети. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Колеги, дискусията ще продължи утре и утре ще стане гласуването на осемте законопроекта.
Искам да ви направя няколко съобщения във връзка с провеждането на заседания на постоянни комисии:
Комисията по бюджет и финанси ще има заседание на 8 март 2007 г. от 11,00 ч. в зала „Изток”.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание на 7 март 2007 г.
Комисията по правни въпроси ще заседава на 7 март 2007 г. от 14,30 ч. в зала № 356 на пл. „Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по транспорт и съобщения ще заседава на 7 март 2007 г. от 14,30 ч. в зала „Запад”.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава на 7 март 2007 г. от 14,30 ч. на пл. „Княз Ал. Батенберг” № 1 в зала № 232.
Комисията по културата ще заседава на 7 март 2007 г. от 15,30 ч. на пл. „Княз Ал. Батенберг” № 1 в зала № 42.
Комисията по здравеопазване ще заседава на 7 и 8 март на пл. „Княз Ал. Батенберг” № 1 в зала № 130.
Следващото заседание е утре, четвъртък, 8 март 2007 г. – Денят на женската солидарност, Денят на жената, световен празник, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,04 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Пенко Атанасов
Мирослав Мурджов