Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2007-03-29

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Метин Сюлейманов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. Както е съобщено вчера, както ви е известно, дами и господа народни представители, преминаваме към гласуване.
Ще започнем с гласуване на второ четене на Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Това го съобщих вчера, господин Атанасов, но Вас Ви нямаше. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Има други закони. След като гласуваме този закон, ще гласуваме и следващите.
Моля, гласувайте чл. 17 и чл. 107 в редакцията на комисията по допълнителния доклад.
Гласували 136 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 8.
Тези текстове са приети.
Поставям на гласуване наименованието на Раздел VІ “Спиране на клиничното изпитване” по вносител и членове 132, 133, чл. 132 по вносител, чл. 133 в редакцията на комисията и чл. 134 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев Раздел VІІ и членове 135-141 да се преместят в Глава седма. Това негово предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 8, против 50, въздържали се 82.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел VІІ “Проследяване на безопасността” по вносител, членове 135 до 137 по вносител, чл. 138-140 в редакцията на комисията, чл. 141 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 147, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване наименованието на Раздел VІІІ, членове 148, 142, 143 и 144 по вносител, които са подкрепени от комисията, чл. 143 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване наименованието на раздел ІХ, който е по вносител, чл. 145 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване наименованието на Глава четвърта “Разрешение за производство и за внос на лекарствени продукти” и предложение на комисията Глава четвърта да стане Глава пета, наименование на Раздел І “Производство” по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на раздела и на главата се приемат.
По чл. 146 е направено предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков по т. 2 и т. 3, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 11, против 53, въздържали се 87.
Предложението на тези двама народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 146 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 123, против 7, въздържали се 8.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте членове 147 и 148 по вносител, членове 149 и 150 – в редакцията на комисията, и чл. 151 до 153 – по вносител.
Гласували 144 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По чл. 154 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 149 народни представители: за 14, против 54, въздържали се 81.
Предложението на тези двама народни представители не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 154 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 133, против 4, въздържали се 4.
Член 154 е приет.
Моля, гласувайте чл. 155 в редакцията на комисията и членове 156 и 157 – по вносител.
Гласували 142 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков по чл. 158, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 17, против 54, въздържали се 70.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Моля, гласувайте чл. 158 в редакцията на комисията.
Гласували 140 народни представители: за 131, против 7, въздържали се 2.
Член 158 е приет.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков по чл. 159, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 8, против 49, въздържали се 84.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Моля, гласувайте чл. 159 в редакцията на комисията от Допълнителния доклад.
Гласували 145 народни представители: за 133, против 6, въздържали се 6.
Член 159 е приет.
Уважаеми народни представители, по чл. 160 има предложение, направено от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 145 народни представители: за 9, против 65, въздържали се 71.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Моля, гласувайте чл. 160 по вносител.
Гласували 137 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 3.
Член 160 е приет.
По наименованието на Раздел ІІ има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 131 народни представители: за 9, против 72, въздържали се 50.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов не се приема.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ “Внос на лекарствени продукти и активни вещества”.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Раздел ІІ е прието.
По чл. 161 има направено предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 142 народни представители: за 13, против 81, въздържали се 48.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 161 в редакцията, която се предлага от Комисията по здравеопазване.
Гласували 141 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
По чл. 162 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Лъчезар Иванов (независим, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля да се отбележи за протокола, че народният представител Лъчезар Иванов се е убедил в несъстоятелността на своето предложение и го оттегля. (Шум, оживление.)
Скучна работа е това гласуване, няма динамика.
Моля, гласувайте чл.162 в редакцията на комисията.
Гласували 140 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 2.
Член 162 е приет.
Моля, гласувайте чл. 163 в редакцията на комисията и чл. 164 до 167 – по вносител, които се подкрепят от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието на Глава пет „Опаковки и листовки за лекарствени продукти” – по вносител, чл. 168 – в редакцията на комисията и членове 169 и 170 – в редакцията на вносителя.
Гласували 151 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието на Глава шеста „Класификация на лекарствените продукти”, членове 171 до 178 включително, както са по вносител.
Гласували 128 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
По чл. 179 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 139 народни представители: за 8, против 53, въздържали се 78.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Моля, гласувайте чл. 179 по вносител.
Гласували 129 народни представители: за 124, против 4, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте чл. 180 до 182 включително по вносител, които се подкрепят от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
По наименованието на Глава седма има предложение на народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 146 народни представители: за 8, против 64, въздържали се 74.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Моля, гласувайте наименованието на Глава седма „Проследяване на лекарствената безопасност” както е по вносител и предложението Глава седма да стане Глава осма.
Гласували 144 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на Глава седма, която става Глава осма, е прието.
Моля, гласувайте чл. 183 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 2.
Член 183 е приет.
По чл. 184, уважаеми народни представители, има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 136 народни представители: за 32, против 46, въздържали се 58.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 184 в редакцията, която се подкрепя от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 134, против 3, въздържали се няма.
Член 184 е приет.
Поставям на гласуване от чл. 185 до чл. 194 така, както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване наименованието на Глава осма “Търговия на едро и паралелен внос на лекарствени продукти” по вносител и предложението на комисията Глава осма да стане Глава девета, наименованието на Раздел І по вносител, чл. 195 в редакция на комисията и чл. 196 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По чл. 197, уважаеми народни представители, има предложение от народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 19, против 69, въздържали се 67.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Поставям на гласуване чл. 197 така, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 132, против 13, въздържали се 6.
Член 197 е приет.
По чл. 198 има предложение на народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 28, против 52, въздържали се 63.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Поставям на гласуване чл. 198, както е по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 133, против 6, въздържал се 1.
Член 198 е приет.
По чл. 199 има предложение на народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 23, против 55, въздържали се 73.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 13, против 61, въздържали се 67.
Предложението на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков не се приема.
Поставям на гласуване чл. 199, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 113, против 11, въздържали се 6.
Член 199 е приет.
Поставям на гласуване чл. 200, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
По чл. 201 има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 15, против 38, въздържали се 73.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 201 по вносител, членове 202 до 206 така, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
По чл. 207 има предложение на народни представители Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 21, против 49, въздържали се 7.
Предложението на народни представители Атанас Щерев не се приема.
Поставям на гласуване от чл. 207 до чл. 217 така, както се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 2.
Текстовете, включително наименованието на Раздел ІІ са приети.
Поставям на гласуване наименованието на Глава девета както е по вносител, която става Глава десета, чл. 218 и 219 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1.
Приемат се.
По чл. 220 има предложение от народния представител Васил Паница, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 32, против 74, въздържали се 32.
Предложението от народния представител Васил Паница не се приема.
Поставям на гласуване чл. 220 в редакцията на комисията и чл. 221 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 148, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
И сега, внимание, уважаеми народни представители – стигнахме до спорния чл. 222. Става дума за общинските аптеки. (Оживление.)
Има предложение на народния представител Донка Михайлова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 37, против 68, въздържали се 50.
Предложението на народния представител Донка Михайлова не се приема.
Имате думата за процедура, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Моля за прегласуване. Мисля, че не се разбра достатъчно добре точно кой текст гласуваме. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 46, против 82, въздържали се 40.
Предложението на народния представител Донка Михайлова не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов по чл. 222, което той направи вчера в пленарната зала. Той направи предложението думите в ал. 1 “едноличен търговец или еднолично дружество с ограничена отговорност” да отпаднат.
Постави се въпросът дали да се пише и “АД” и “ЕАД”. Такова предложение официално не е направено и затова не мога да го поставя на гласуване.
Поставям на гласуване предложението, което направи народният представител Борислав Великов за отпадане на изискването за едноличния собственик.
Моля, гласувайте.
Мая Манолова (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Каква процедура? (Шум и реплики в залата.)
В процес на гласуване сме. Ако имате да кажете нещо, елате и го кажете, за да разберем каква е процедурата. (Шум и реплики в залата.)
Отменете гласуването.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, моето становище е, че предложението некоректно е допуснато до гласуване, тъй като същото не е редакционно и подменя идеята на закона по отношение собствеността на аптеките. Освен това не е това, което вчера е предложено в залата. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, ще поставя на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов. Отворете стенографския протокол и ще видите, че народният представител Борислав Великов е направил предложение за отпадане на думите “едноличен търговец или еднолично дружество с ограничена отговорност”. Отпадането на текст или на думи е позволено да се прави в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за няма, против 140, въздържали се 42.
Предложението на народния представител Борислав Великов не се приема.
Поставям на гласуване чл. 222 така, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 144, против 15, въздържал се 1.
Член 122 е приет.
Моля, гласувайте членове 223 и 224, така както ни се предлагат от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Васил Паница по чл. 225, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 19, против 66, въздържали се 43.
Предложението на д-р Паница не се приема.
Поставям на гласуване членове 225, 226, 227 и 228, така както ни се предлагат от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 113, против 12, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев по чл. 229 в неподкрепената от комисията му част.
Гласували 123 народни представители: за 19, против 58, въздържали се 46.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема. (Народният представител Ваньо Шарков иска думата от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате право – предложение за прегласуване.
Ваньо Шарков (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако си направите труда да погледнете предложението на доц. Щерев, ще видите, че има резон в него и че срокът от три месеца за документацията – за издаване на разрешение за откриване на аптека, е прекалено дълъг. Това е бюрокрация – да чакаш три месеца. Предложението на доц. Щерев е за един месец.
Дайте да въведем малко по-експедитивни действия от страна на органите, за да може хората да работят пт навреме. Виждате, че има резон в предложението. Ако е необходима една минута – да се запознаят народните представители, които имат текста, и да го прегласуваме. Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е предложение за прегласуване. За да ориентирам народните представители, могат да отворят законопроекта на стр. 18 и 19, където е предложението на народния представител Атанас Щерев.
Поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Атанас Щерев в неподкрепената му част.
Гласували 144 народни представители: за 85, против 25, въздържали се 34.
Предложението на народния представител Атанас Щерев се приема. (Уточнения между председателя господин Любен Корнезов и народния представител Тодор Кумчев, реплики между народните представители Михаил Миков и Иван Колчаков.) Не сме направили нищо фатално.
Моля, гласувайте чл. 229 вече с гласуването на срока, който ни се предлага от Атанас Щерев.
Гласували 135 народни представители: за 114, против 14, въздържали се 7.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте от чл. 230 до чл. 235, така както ни се предлагат от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ваня Цветкова по чл. 236, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 21, против 50, въздържали се 63.
Предложението на народния представител Ваня Цветкова не се приема.
Поставям на гласуване чл. 236, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Член 236 е приет.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ваня Цветкова по чл. 237, което не се подкрепя от комисията.
Ваня Цветкова (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да се отбележи, че народният представител Ваня Цветкова оттегля предложението си.
Да посрещнем председателя на Сената на Чехия... (Шум и реплики. В залата влиза председателят на Народното събрание Георги Пирински.)
Господин председател, извинявайте! Това е председателят на българския парламент. Погрешна информация ми беше дадена. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, още нямам амбицията да съм председател на два парламента едновременно, така че ми позволете първо да ви благодаря за разбирането, че прекъсваме редовния ход на пленарното заседание, за да дадем възможност на председателя на Сената на Чешката република да бъде с нас и да се изкаже. Преди всичко бих искал да го поканя в пленарната зала. (Всички стават. Ръкопляскания.) Благодаря ви, колеги.
Уважаеми колеги народни представители, на официално посещение в нашата страна е председателят на Сената на Чешката република и делегация на Сената на Чешката република. Нашите колеги от Чехия са на балкона. След минутка ще имаме възможност да чуем господин Пршемисъл Соботка, който ще се обърне към нас с кратко слово.
Няколко биографични данни: господин Соботка е роден на 18 май 1944 г. в гр. Млада Болеслав. По образование е завършил Факултет по обща медицина в Карловия университет в Прага. Професионалната му кариера като медик обхваща периода 1968-1996 г. в гр. Либерец, където е лекар хирург, рентгенолог и главен лекар. Сигурен съм, че колегите от медицинската гилдия или професия ще го чувстват особено близък.
Същевременно от 1996 г. той е сенатор в избирателен район гр. Либерец. От 1996 до 2000 г. е заместник-председател на Сената. От 2000 до 2004 г. е първи заместник-председател – два мандата, и от 15 декември 2004 г. е председател на Сената на Чешката република.
Уважаеми колеги, Чешката република оказа една от най-активните, категорични изяви на подкрепа на членството на България в Европейския съюз. На 6 декември 2005 г. Сенатът на Чешката република ратифицира Договора за присъединяване – първия двукамарен парламент от страните - членки на Европейския съюз, който ратифицира този договор. Сами разбираме, че актът на ратификация на този ранен етап от такъв авторитетен парламент като чешкия беше един много сериозен принос в един процес, който, както се убедихме, не беше лек, не беше и кратък.
Също искам да ви съобщя, че на 19 януари т.г. в Прага, в столицата на Чешката република, се състоя официална церемония за приветстване на България и на Румъния като членки на Европейския съюз. Патрон на този празник беше господин Соботка.
И още една дума: още на 20 декември 2006 г. – ден след 19 декември, повторението на смъртните присъди срещу нашите медички и палестинския лекар, Сенатът на Чешката република прие специална резолюция, единодушно приета, в която категорично се настоява за спазване на всички права на нашите съгражданки и палестинския лекар и осигуряване на справедлив процес и освобождаването им. Тази много категорична подкрепа заслужава нашата особена благодарност. (Продължителни ръкопляскания.)
Позволете ми без повече уводни думи да поканя господин Пшемисъл Соботка да вземе думата и да се изкаже пред нас.
Заповядайте, господин председател.
ПРШЕМИСЪЛ СОБОТКА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представителки и уважаеми народни представители на българския парламент! За мен е голяма чест да произнеса реч пред вас в тази зала, пред вас като народни представители на България, която тази година разшири редиците на Европейския съюз.
Чешката република искрено ви подкрепяше в този процес с приятелски възпоменания от традиционно добрите отношения между нашите народи. Както вече чухте, това беше именно чешкият Сенат, който първи ратифицира приемането на България в Съюза и даже даде възможност на наше пленарно заседание да се изкаже вашият посланик.
Като председател на чешкия Сенат бих искал да представя част от работата на нашия парламент и да направя връзка с опита от чешкото членство в Европейския съюз.
Чешкият Сенат бе възобновен през 1996 г. Първоначалната дейност на Сената от Републиката на Масарик бе приключена поради фашистката окупация през 1939 г. Ние сме „млада институция” от съвременната демократична Чешка република, но нашата роля особено в областта на външната политика и при разглеждането на средни и дългосрочни проблематики на развитие на нашата държава в процеса на европейската интеграция получава все по-голямо значение.
Сенатът неведнъж се е изказвал успешно и се намеси в създаването на законите, в решението на правителствени кризи – през 1998 г. или миналата година, в приемането на стратегически решения по въпросите, касаещи нашата външна политика. По същия начин Сенатът даваше възможност за обществени изслушвания при решаването на важни проблеми, които са усещани от цялото общество като евентуално проблемни решения на изпълнителната власт.
Често се говори за това дали горните камари на парламентите имат компетенции. Техните противници водят дискусия за самия смисъл, дори за самото съществуване на Сената. Затова мога да кажа, че чешкият Сенат няма нито големи, нито малки компетенции. Той има просто такива компетенции, които са постановени от Конституцията. Сенатът не може да бъде копие на Долната камара. В нашата конституционна система неговата роля е дефинирана като балансираща, информираща, инициираща, а също основно като предохранителна конституционна.
Нашият Сенат като предпазител функционира в две форми. Първата форма е стриктно дефинирана именно от Конституцията – без съгласието на Сената не може да се променя тази Конституция.
Втората – това е отношението към Конституционния съд, където ние всъщност избираме съдиите. За миналия изборен период дадохме 13 иска, които искахме Конституционният съд да реши. И тези решения станаха всъщност съставна част от тълкуването на Конституцията. Нашите сенатори са много активни при решаването на проблемите на европейската интеграция. Европейският съюз сега е на много сложен кръстопът при създаването на новата обща земеделска, енергийна политика, политиката по безопасността.
Позволете сега да припомня, че нашият досегашен добър и по-малко добър опит от членството в Съюза е даден на разположение на нашите български приятели. Знам, че болшинството от нещата вие като новаци в Унията ще трябва сами да опитате на собствен гръб. Съществуват обаче проблеми, които можете въз основа на опита на някои централноевропейски страни – членки на Съюза, успешно да решите и да избегнете грешки. Затова ще дам само няколко кратки бележки. Не се концентрирайте само върху проектите по структурните фондове. Създавайте също и добра среда за бизнес предприемачите от чужбина, които по моето мнение са бъдещето на всяка една държава.
На второ място – внимателно трябва да следите нормативите, регламентите от Европейския съюз. Обсъждайте ги спрямо Брюксел, отправяйте там тези обсъждания и възражения. Именно това е основната задача на националния парламент – да дискутираме за бъдещето на Европейския съюз открито. Ние сме съставна част на това демократично формирование. Там всички са равнопоставени. Също така и трябва да се държат по този начин. Нека да спазим принципа на субсидиарност.
Накрая бих искал да кажа една забележка – в дискусията със своите колеги нека да създаваме такива блокове на държави, да налагаме нашите становища, но нека това да не е лобиране против някого.
Благодаря за вашето внимание!
Благодаря, че ме изслушахте!
Благодаря, че имах възможност да се изкажа пред вас! (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Да изпратим господин председателя. (Всички стават и с ръкопляскания изпращат госта.) Благодаря ви. Благодаря и на нашите гости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И така, уважаеми народни представители, да продължим да гласуваме. На територията на чл. 237 сме.
Госпожа Ваня Цветкова оттегли предложението си.
Има предложение на народния представител Ясен Янев, което не се подкрепя от комисията.
Ясен Янев (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Следователно няма да го поставям на гласуване.
Моля, гласувайте чл. 237, както е по вносител.
Гласували 123 народни представители: за 121, против 1, въздържал се 1.
Член 237 е приет.
По чл. 238 има направено предложение от народния представител Руденко Йорданов. Предложението по чл. 238, ал. 3 е за редакционно уточнение, направено в пленарната зала: “Ръководителят на дрогерия трябва да е медицински специалист и да работи в нея”.
Иван Колчаков (ОДС, от място): Този дебат го водихме. (Шум и реплики в залата.) Вчера и Вие го казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не може да има дебати. Дебатите са приключили.
Уважаеми народни представители, това, което ни се предлага от комисията в чл. 238, ал. 3, е: “Ръководителят на дрогерия трябва да е медицински специалист”, като господин Йорданов предлага“ и да работи в нея”. Това е добавката.
Всъщност сега в наредбата е точно така.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руденко Йорданов – нека залата да реши.
Моля, гласувайте.
Иван Колчаков (ОДС, от място): Целият текст беше оттеглен от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Даже господин Йорданов, докато гласуваме, взе думата и от трибуната направи изказване по този текст.
Иван Колчаков (ОДС, от място): И каза, че го е оттеглил под условие…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Д-р Колчаков, и двамата сте доктори, разберете се. (Смях.)
Гласували 122 народни представители: за 81, против 34, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Руденко Йорданов се приема.
Господин Колчаков, заповядайте за процедура.
Иван Колчаков (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Йорданов! Въпросът е дребен. Става въпрос дали трябва да имаме особено високи изисквания към тези, които работят и ръководят дрогерии. Дрогерията навсякъде в Европа е един хранителен магазин или супермаркет, в който в единия му край се продават и неща, които са козметични, има и някои лекарства, за които няма нужда да има стриктен контрол.
Този дебат ние го проведохме. Вие се убедихте на един етап, че ние сме прави, оттеглихте цялото предложение и вчера в дебата излязохте и казахте: “А, не, не. Аз искам да върна част от това, което съм оттеглил, защото казах, че ще го оттегля под условие”.
Няма такава практика, аз съм два мандата в този парламент. Нека да не профанизираме дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
В доклада, който ви е раздаден, действително пише, че господин Руденко Йорданов си оттегля предложението. Но той направи изказване от трибуната и допълни този текст. Ще поставя на гласуване предложението, а залата ще реши.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руденко Йорданов с добавката “и да работи в нея”.
Гласували 141 народни представители: за 70, против 50, въздържали се 21.
Предложението на народния представител Руденко Йорданов не се приема.
Поставям на гласуване текстовете от чл. 238 до чл. 243, както се предлагат от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване наименованието на Глава десета „Реклама на лекарствените продукти”, която става Глава единадесета, и текстовете от чл. 244 до чл. 257, както се предлагат от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Глава единадесета „Цени на лекарствените продукти”.
Има предложение на народния представител Ива Станкова и група народни представители и от народния представител Лъчезар Иванов, които не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 16, против 43, въздържали се 71.
Предложението на тези народни представители не се подкрепя.
Поставям на гласуване наименованието на Глава единадесета „Цени на лекарствените продукти”, както е по вносител със предложението на комисията Глава единадесета да стане Глава дванадесета.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Глава дванадесета е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев по чл. 258, в частта, която не се подкрепя от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 30, против 48, въздържали се 45.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков в частта, която не се подкрепя от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 5, против 53, въздържали се 70.
Предложението на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов. Ако си спомняте, вчера господин Великов направи предложение в пленарната зала - в чл. 258, ал. 1 думата „цените” да се замени с „пределните цени”, по което даже стана дискусия.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Великов.
Гласували 127 народни представители: за 52, против 42, въздържали се 33.
Предложението на народния представител Борислав Великов не се приема.
Процедура – господин Великов, заповядайте.
Борислав Великов (НДСВ): Уважаеми господин председател, вчера мнението на Министерството на здравеопазването, изразено от заместник-министъра, беше в подкрепа на това да се върнем само в тази част към текста на вносителя за пределните цени, така че предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов по чл. 258, ал. 1.
Гласували 154 народни представители: за 70, против 56, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на чл. 258 в редакцията на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 98, против 10, въздържали се 14.
Член 258 е приет.
Подлагам на гласуване текста на чл. 259, както се предлага от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Член 259 е приет.
По чл. 260 има направено предложение от народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 43, против 36, въздържали се 42.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 260, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 115, против 7, въздържал се 1.
Член 260 е приет.
По чл. 261 има направено предложение от народния представител Ваня Цветкова и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 131 народни представители: за 50, против 17, въздържали се 64.
Предложението на народния представител Ваня Цветкова и група народни представители не се подкрепя.
Поставям на гласуване чл. 261, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 112, против 10, въздържали се 2.
Член 261 е приет.
По чл. 262 има направено предложение от народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 125 народни представители: за 9, против 72, въздържали се 44.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Поставям на гласуване чл. 262, така както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Текстът на чл. 262 е приет.
По чл. 263 има направено предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което не се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 126 народни представители: за 8, против 43, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 263, предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
Член 263 е приет.
По чл. 264 има направено предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 15, против 18, въздържали се 90.
Предложението на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ваня Цветкова и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 46, против 23, въздържали се 53.
Това предложение не се приема.
Поставям на гласуване текста на чл. 264, така както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 6.
Член 264 е приет.
По чл. 265 има предложение от народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 124 народни представители: за 7, против 60, въздържали се 57.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Ако си спомняте, вчера тук беше направено редакционно уточнение изразът “съсловната организация на фармацевтите” да се замени с “Българският фармацевтичен съюз”.
Подлагам на гласуване текста на чл. 265 с това редакционно уточнение.
Гласували 124 народни представители: за 120, против 3, въздържал се 1.
Член 265 е приет.
По чл. 266 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Лъчезар Иванов (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Народният представител Лъчезар Иванов оттегля предложението си.
Припомням, това да се отрази в протокола, че по чл. 266 имаше изказване от заместник-министъра, който предлагаше актът на тази комисия да е окончателен или някаква друга редакция, и т.н.
Няма да поставя на гласуване това предложение, тъй като от процедурна гледна точка министър или заместник-министър не могат да правят предложения в пленарната зала за закони. Само народни представители могат да правят предложения. Освен това текстът на чл. 266 е ясен и обсъждан.
Поставям на гласуване чл. 266 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Член 266 е приет.
Поставям на гласуване наименованието на Глава дванадесета, която става Глава тринадесета “Държавен контрол върху лекарствените продукти”, и текстовете от чл. 267 до чл. 280 така, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 123, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване наименованието на Глава тринадесета, която става Глава четиринадесета “Административнонаказателни разпоредби”, и текстовете от чл. 281 до чл. 297 така, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, гласувахме докладваните текстове по Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина. Законопроектът не е приключил, има и Допълнителни разпоредби.
Предлагам след почивката да продължим с гласуването на Закона за сделките с компенсаторните инструменти и още пет закона, които вече са докладвани и са раздадени.
Господин Димов, заповядайте за процедура.
Нено Димов (ДСБ): Господин председател, доколкото днешното гласуване се превърна в един фарс, към който Вие имахте твърде малък принос, очевидно този начин на гласуване на законопроекти на второ четене не е удачен. На мен ми е ясно, че това е прието, но може чисто технически да се сложи един екран, на който да вървят текстовете на закона, защото в момента, гледайки това, което ни е раздадено, не виждаме всъщност какво гласуваме. Това, че всички народни представители са получили на хартия закона, не означава, че го имат в себе си. Вече сме направили този прецедент при гледането на Конституцията и може технически това да се осъществи, поне да виждаме какво гласуваме. Защото като се каже, че комисията подкрепя чл. 199, например, да виждаме какво гласи, тъй като дебатът е бил вчера.
Затова Ви предлагам, не подлежи на гласуване, разбира се, от следващия път, когато има подобни гласувания, ако продължите тази практика, разбира се, да виждаме на екран какво точно гласуваме, за да можем да си припомним дебатите от предния ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Тук ще стане кинозала. (Шум и реплики в залата.)
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за сделките с компенсаторни инструменти.
За процедура има думата народният представител Бойко Ватев.
Бойко Ватев (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура за отлагане гласуването на второ четене на Законопроекта за сделките с компенсаторни инструменти, защото, както казах и миналата седмица, този закон има шизофреничен привкус. Той бърка в един друг закон, който приехме тук само преди един месец – Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с който закон ние разрешихме на нашите бежанци от Беломорска Тракия и Беломорска Македония да вземат една година компенсаторни записи. Само един месец след това с този закон ние променяме онзи закон и решаваме това да не се случи. Това е противоконституционно. Ако това се гласува, ние ще сезираме и Конституционния съд.
Призовавам ви да отложим гласуването на този закон, докато се изяснят нещата там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, направено е процедурно предложение по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 5 от нашия правилник – отлагане на гласуването.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение за отлагане гласуването по Закона за сделките с компенсаторни инструменти.
Гласували 132 народни представители: за 109, против 8, въздържали се 15.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители.
Поставям на гласуване наименованието на закона, както е по вносител; § 1-3 – по вносител; новият § 4, който се предлага от комисията, и § 4 – по вносител, който става § 5.
Гласували 126 народни представители: за 124, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По § 5 има направено предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което не се подкрепя от комисията.
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 125 народни представители: за 13, против 38, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 5, който става § 6, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Параграф 6 е приет.
Поставям на гласуване § 6, който става § 7, и § 7, който става § 8, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По § 8, който става § 9, има направено предложение от народния представител Мая Манолова за отпадане, което не се подкрепя от комисията.
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 13, против 54, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 8, който става § 9, както ни се предлага от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Мая Манолова оттегли предложението си по § 9, което не е подкрепено от комисията.
Поставям на гласуване § 9, който става § 10 по вносител.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Параграф 10 е приет.
Госпожо Манолова, оттегляте си, предполагам, предложението по § 10.
Моля, гласувайте § 10, който става § 11, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 2.
Параграф 11 е приет.
Поставям на гласуване параграфите от § 11 до 14, които стават съответно 12 и 15 по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 15 има направено предложение от народния представител Надя Антонова за отпадане на § 15, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 32, против 30, въздържали се 61.
Предложението на народния представител Надя Антонова не се приема.
Поставям на гласуване § 15, който става § 16, така както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 116, против 3, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Народният представител Мая Манолова оттегля предложението си.
Има предложение на комисията за отпадане на § 16 и наименованието “Заключителна разпоредба”.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграф 16 отпада.
Уважаеми народни представители, Законът за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуването на:
Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 187 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г., от Препоръка № 197 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г., и от Препоръка № 198 относно трудовото правоотношение, 2006 г., № 702-03-15, внесен от Министерския съвет.
Моля, председателят или член на комисията да прочете решението, за да го поставим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК Кръстанка Шаклиян:
„РЕШЕНИЕ
за вземане на акт от Конвенция № 187 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г., от Препоръка № 197 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г. и от Препоръка № 198 относно трудовото правоотношение, 2006 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 5, буква „б” и ал. 6, буква „б” от Устава на Международната организация на труда реши:
Взема акт от Конвенция № 187 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г., от Препоръка № 197 относно изграждането на Насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г. и от Препоръка № 198 относно трудовото правоотношение, 2006 г., приети на Деветдесет и петата сесия на Международната конференция на труда на 15 юни 2006 г. в Женева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: В пленарната зала беше направено предложение на Комисията по труда и социалната политика в края на решението да се добави, цитирам: „приети на Деветдесет и петата сесия на Международната конференция на труда на 15 юни 2006 г. в Женева”.
Моля, гласувайте това решение с добавката.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Преминаваме към следващото гласуване на:
Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР.
Моля да гласуваме този законопроект на първо четене.
Гласували 135 народни представители: за 116, против 17, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Ралчев.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Предвид на това, че всъщност се касае за един текст, съдържателната част на който е по-малка от едно пълно изречение, ви моля да преминем към второ гласуване на същия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За обратно процедурно предложение – господин Атанасов.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Правя обратно процедурно предложение. Вярно е, че става дума за един текст. Но има достатъчно време, може да се гласува следващата седмица на второ четене.
Според мен е добре този текст да се обсъди още веднъж, независимо от начина, по който се гласува монолитно тук от трите управляващи партии.
Господин Ралчев, не се усмихвайте! Това е скандално! Вие – човек с толкова дългогодишен опит, да пледирате в пленарната зала хора без юридическо образование да водят досъдебно разследване и то за тежки престъпления. Давате ли си сметка какво правим тук – да прикриваме провала на Министерството на вътрешните работи за това, че една година не им стигна да се организират и да провеждат разследването?
Моля ви се, нека да говорим сериозно и професионално по въпроса, а не да се опитваме да идеологизираме проблема. Става дума за провала на Министерството на вътрешните работи. Пак повтарям, миналата година, когато се гласуваше законопроектът, първоначално се предлагаше шестмесечен срок, след това някой реши срокът да е едногодишен – да се даде възможност за тези дознатели. Сега гласуваме удължаване с още една година.
И вчера тук се каза, че между тези дознатели има хора с образование от Консерваторията и други такива, които може би са много добри хора, но нищо не разбират от право.
Моля ви, нека да отхвърлим това предложение, за да има време да се обсъди този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има направено процедурно предложение и съм длъжен да го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте предложението за преминаване към второ четене на предложения законопроект.
Гласували 131 народни представители: за 105, против 23, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля, председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, заместник-председател или член на комисията да докладва законопроекта.
Заповядайте, госпожо Балева.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА:
“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи
Параграф единствен. В § 7, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби думите “една година” се заменят с “две години”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Атанасов.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, от начина, по който беше гласуван законопроектът на първо четене, и от начина, по който гласувахте процедурното предложение за второ четене, ми е ясно каква е волята на мнозинството. И едва ли вие ще се трогнете от това, което аз ще ви кажа тук. Но задължително трябва да се посочат определени обстоятелства, които касаят работата на Министерство на вътрешните работи.
С гласуването на този текст по никакъв начин няма да подпомогнете работата на МВР. Знаете това. Става въпрос на 200 или 300 дознатели, които нямат юридическо образование, да им се даде възможност да продължат работата си като такива една година. Това не решава големия проблем с буксуването на МВР по отношение на разследването. Разберете това. Министерството е в тупик. Ако ние имахме грижата за разследването на делата в тази държава, трябваше тази тема да присъства в Народното събрание обаче по друг начин, а не с палиативни решения.
Вчера ви казах, че има около 500 висококвалифицирани и високоплатени следователи, които бездействат и си получават заплатата, а няма какво да работят. Вместо те да имат възможност да разследват тежките дела в България, миналата година, след като неколкократно най-различни наши представители обещаваха в Брюксел как МВР ще поеме разследването и всичко ще е готово, въпросът беше да се измамят в Европейската комисия в Брюксел, да ги въведете в заблуждение, да се случи това, за да се затвори Глава 24. И сега, след като това се случи, какво става? Не може да се запълни щатът за дознатели. Нямало кандидати. Ами, 13 или 14 факултета в България произвеждат кадри с юридическо образование. Къде отиват тези хора? Министерството на вътрешните работи няма кадрова политика.
Разбирам от колеги от различните избирателни райони, че има избирателност при назначаването на тези кадри в зависимост май че от обещанията. Но това е една друга тема. Не решаваме проблема с разследването. Разберете това. И ще гласувате и ще удължите този срок. Какво правим оттук нататък с дефицита в МВР? Някой ще поеме ли отговорност в Министерството на вътрешните работи за този провал? Защото всичко друго в това министерство към този етап не би следвало да интересува обществото толкова, колкото способно ли е Министерство на вътрешните работи обективно, всестранно и пълно да извършва разследване, за да може да се търси наказателна отговорност от виновните лица.
Хората не вярват, че има справедливост, защото, както се казва, май че законът се прилага само по отношение на някои.
Както искате, така гласувайте, но проблемът остава да виси, уважаеми колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Бакалов.
Йордан Бакалов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Отново сме изправени пред едно единствено текстче, което трябва да поправим. И тази поправка, естествено, се прави пак по желанието и волята на един човек от изпълнителната власт. По някаква причина, явно пак партийна, той е и министър на вътрешните работи. И бидейки като такъв, и имайки възможност, имайки, бих казал, лостовете за манипулация, той прави точно това.
Явно тук се появява един сериозен проблем в самата тройна коалиция, защото аз много добре знам, че всички колеги, особено юристите от управляващото мнозинство, не са на това мнение. И те знаят защо. Както и ние от опозицията също знаем защо. Но министърът на вътрешните работи, държейки тези лостове, явно има други скрити механизми, с които успява да манипулира всички вас. Аз още сега мога да прогнозирам, защото преди една година бяхме на абсолютно същото дередже, ако мога да кажа така. Отново дознателите бяха 1516, доколкото си спомням, отново от тези 1516 човека 320 не отговаряха на условията да бъдат юристи. Както и преди една година същият този министър ни твърдеше, че може да реши проблема с дознателския апарат. Както и преди една година на предложението на опозицията да се създаде самостоятелна Дирекция “Дознание”, той каза, че няма да има нужда от това. Както и за тази една година те не съумяха да направят тази организация. И бих казал, уважаеми колеги, не толкова, че не съумяха, те не желаят да направят тази организация. И това беше заявено в прав текст в нашата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Те не желаят да направят дознателски апарат в Република България.
И моята прогноза е, че след една година дереджето ще бъде абсолютно същото, непроменено. Да, действително промяната може би ще бъде в посока на това, че за тази една година тези, които не отговарят на условията, ще имат възможността да позавършат някой и друг курс с юридическо образование. И нищо повече. Но това определено няма да подобри работата на МВР. Изобщо няма да я подобри.
И точно заради това ние от опозицията не можем да подкрепим едно такова предложение, защото в края на краищата всички вие знаете, че едно такова решение има дисциплиниращ ефект. Дисциплиниращият ефект трябва да бъде за министъра на вътрешните работи, който в последно време прекалено много взе да си позволява да върши неща, които на него му харесват, и да не върши неща, които, естествено, не му харесват.
Но в България има законодателство, между другото съвсем скоро ще получите и доклада от Европейската комисия, в който по всяка вероятност отново ще търпим сериозни критики, колкото и да се опитват някои манипулативно да го представят пред българското общество – колко сме добре, независимо от карането на ски в продължение на четири дни, но това няма да реши проблема на България. Особено няма да реши проблема на българските граждани, които чакат тази защита. Така че заради този текст ние няма как да подкрепим такъв текст, който отново няма да дисциплинира Министерството на вътрешните работи. Решението си е ваше. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте.
Йордан Величков (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, очевидно че в реформирането на съдебната система на съдебната власт беше нанесен такъв тежък удар, който все още обществото чувства и може би още години ще чувства. Най-тежки бяха ударите на следователската система на разследване. Бих посочил само една цифра. Следователите, в която система и аз съм работил - като следовател по МВР в Милицията, и тези в прокуратурата бяха между 8 и 20 следователи в област или в България преди около 20 години имаше около 500 следователи.
Сега ние имаме 1500 дознатели и 600 специализирани следователи. Аз не казвам, че са много или малко, но казвам, че страшно е нараснала тази престъпност, която, за съжаление, не се разследва достатъчно и затова имаме десетки хиляди, даже стотици хиляди провалени дела и нерешени преписки.
Това е тревожен факт, но бих попитал: каква е разликата между дознанието и следствието? Защото аз съм водил и дознание, и следствие. Дознанието е следствие по по-елементарен казус, което се провежда в по-кратки срокове – никаква разлика по същество. И дознателят, и следователят трябва да имат необходимата подготовка.
Защо се натъкваме на този парадокс? Казва се, че има 10 12 факултета – бяха 14, които готвеха кадри. Един-два факултета бяха съкратени, защото няма стимул, колеги. Извинявайте, не може един следовател да получава два пъти и половина – три пъти повече от един дознател, след като дейността по същество е една и съща. Това е големият парадокс. Иначе има достатъчно подготвени кадри, които биха влезли в най-тежката система на съдебната власт – това е разследването.
Вижте, много по-лесно е да бъдеш обвинителят, още по-лесно е да бъдеш съдия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не съм съгласен с това. Съдията е между земята и небето.
Йордан Величков: Господин председател, следователят често пъти започва от един лист и няма нищо, докато на съдията всичко е поднесено и ще решава…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: А-ха, поднесено, поднесено.
Йордан Величков: Ние ще го решим, ще се удължи срокът, това не е решение. Категорично ви казвам: не е решение и трябва да се помисли. Очевидно се касае за сериозна сума от милиони може би, но трябва да стимулираме тези хора, за да имаме наистина една действаща част от тази съдебна власт, а именно разследващата част на нашата правосъдна система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата.
Атанас Атанасов (ДСБ, от място): Искам думата за реплика - на Вас, господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: На кого реплика - на мен? (Весело оживление.) Както знаете, аз съм бил съдия и мечтата ми е да се върна пак в съдебната зала.
Няма желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и Параграф единствен.
Гласували 135 народни представители: за 105, против 29, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 119, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането е приет на първо четене.
С това гласуванията днес приключиха.
Уважаеми народни представители, трябва да преминем към доклада по:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА – продължение.
Както е известно, уважаеми народни представители, ние гласувахме текстовете и останаха текстовете от Допълнителните разпоредби – стр. 70 от третата част на доклада.
Господин Кумчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нека да продължим, надявам се за последно вече, със Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина.
“Допълнителна разпоредба.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование:
“Допълнителни разпоредби.”
Този текст започва от стр. 70 на доклада на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По § 1 има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на § 1. Така ли е?
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: Точно така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, тази “Допълнителна разпоредба” или “Допълнителни разпоредби” са на повече от 10 страници – до стр. 87 от доклада на комисията. Текстовете са пред вас.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: Колеги, аз ви предлагам да не четем тези текстове, защото всеки един от вас ги има. Те са безспорни и, ако мога така да се изразя, това са регулярни текстове. Предлагам ви да спестим това време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Тези текстове в по-голямата си част се покриват с тези, които са по вносител, но все пак народните представители трябва да си кажат думата.
Обръщам се към народните представители – чухте предложението на д-р Кумчев. Говорим само за “Допълнителна разпоредба” и § 1. Този параграф има 85 точки. Текстът се покрива практически с този, който е по вносител. Има предложение този текст да не се чете. Има ли обратно предложение? (Реплики.)
Аз чувам, че няма, но ако има и един, който е на друго мнение, ще трябва да прочетем текстовете. Няма.
Ако някой е против, нека да вдигне ръка. Няма.
Следователно, имате думата за изказване по § 1, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Преминаваме към текста на § 2.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, комисията предлага в “Допълнителни разпоредби” да се създадат нови параграфи от 2 до 5:
“§ 2. Наименованието на Изпълнителната агенция по лекарствата се изписва на латиница, както следва: “Bulgarian Drug Agency”.
§ 3. Министерският съвет определя условията и реда за набавяне, съхраняване и обновяване на лекарствените продукти, съхранявани от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
§ 4. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за утвърждаване на Кодекс на Общността за лекарствени продукти за хуманна употреба, последно изменена от Директива 2004/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
§ 5. Сроковете за защита на данните за референтни лекарствени продукти се прилагат съгласно разпоредбите на чл. 89 от Регламент 726/2004 и чл. 2 от Директива 2004/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата по тези параграфи. (Реплики.)
Не, няма да гласуваме! Ще гласуваме утре сутринта докладваните параграфи. Сега имаме само обсъждане. Гласуването ще бъде утре сутринта.
Няма желаещи за изказване.
Преминаваме към “Преходни и заключителни разпоредби”.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: “Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 6:
“§ 6. Законът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина се отменя с изключение на разпоредбата на чл. 10, ал. 2, която се прилага за срок до една година от датата на влизането в сила на този закон.”
По § 2 имаме предложение от народния представител Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението по ал. 4.
Комисията подкрепя предложението по ал. 5, което систематично ще бъде отразено в § 8.
Има предложение на народния представител Атанас Щерев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2, който става § 7:
“§ 7. (1) Разрешенията за употреба на лекарствени продукти, издадени до влизането в сила на този закон по национална процедура, които са разрешени и в държавите членки по централизирана процедура се прекратяват, считано от 1 януари 2007 г.
(2) Разрешенията за употреба на лекарствени продукти, издадени до влизането в сила на този закон по национална процедура, се привеждат в съответствие с изискванията му към датата на подновяването им.
(3) Разрешенията за употреба на лекарствени продукти, които попадат в обхвата на Регламент 726/2004 и са разрешени за употреба по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина като съществено подобни продукти, но не са разрешени за употреба в Европейския съюз по централизирана процедура, се прекратяват.
(4) Лекарствените продукти, разрешени за употреба в Европейския съюз по централизирана процедура, чието национално разрешение за употреба е прекратено по реда на ал. 1, могат да бъдат продавани на територията на страната в опаковки и с листовки в съответствие с прекратеното национално разрешение за употреба за срок, не по-дълъг от една година от датата на прекратяването му.”
Комисията предлага да се създаде § 2а, който става § 8:
“§ 8. (1) Утвърдените пределни цени и регистрираните цени по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина на лекарствени продукти, разрешени за употреба в Европейския съюз по централизирана процедура, чието национално разрешение за употреба е прекратено по реда на § 7, ал. 1, остават в сила в срок до една година от датата на прекратяването му.
(2) Утвърдените пределни цени и регистрираните цени по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина на лекарствени продукти, извън тези по ал. 1, остават в сила в срок до 31 декември 2007 г.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 9:
“§ 9. (1) Заявленията за разрешение за употреба, подновяване, промяна на издадено разрешение, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат и приключват при условията и по реда, предвидени в него.
(2) Подадените заявления и документация за разрешаване за употреба на лекарствени продукти, които попадат в обхвата на процедурата по чл. 74, съответно по чл. 75, се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в срок до три месеца от влизането му в сила.
(3) Когато в срока по ал. 2 заявлението и документацията по ал. 2 не са приведени в съответствие с изискванията на този закон, процедурата на разглеждането им се прекратява.”
По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който систематично е отразен в § 3 на “Допълнителни разпоредби”.
Комисията предлага § 4 да отпадне.
По § 5 има предложение на господата Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 10:
„§ 10. (1) Клиничните изпитвания, разрешени до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.
(2) Заявленията за провеждане на клинично изпитване на територията на Република България се подават, разглеждат и приключват при условията и по реда на този закон, след влизането в сила на наредбата по чл. 82, ал. 3.
(3) Заявленията за промени в разрешени клинични изпитвания, подадени до влизане в сила на този закон, се разглеждат и приключват при условията и по реда, предвидени в него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези текстове.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6, който става § 11:
„§ 11. Заявления за издаване на разрешения за производство и за търговия на едро с лекарствени продукти, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат и приключват при условията и по реда, предвидени в него.”
По § 7 има предложение на народния представител Атанас Щерев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 13:
„§ 13. (1) Лицата, получили разрешение за търговия на едро с лекарства по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон в срок до 12 месеца от влизането му в сила.
(2) До издаването на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти по реда на този закон, но не по-късно от изтичане на срока по ал. 1, лицата по ал. 1 осъществяват дейността си въз основа на издаденото по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина разрешение за търговия на едро с лекарства.
(3) С издаването на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти по реда на този закон, съответно с изтичане на срока по ал. 1, издаденото по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина разрешение за търговия на едро с лекарства се прекратява.”
Комисията предлага да се създадат § 8а и § 8б, които стават съответно § 14 и § 15:
„§ 14. (1) Лицата, получили разрешение за търговия на едро с лекарства по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, могат да осъществяват внос на лекарствени продукти на територията на Република България от трети държави въз основа на това разрешение до получаване на разрешение за внос по реда на този закон, но не по-късно от 12 месеца от влизането му в сила.
(2) В срок до 1 месец от влизане в сила на този закон лицата по ал. 1 подават в Изпълнителната агенция по лекарствата уведомление за лицето, което ще изпълнява функциите на квалифицирано лице по смисъла на чл. 161, ал. 2, т. 1.
§ 15. Срокът на действие на разрешенията за търговия на едро с медицински изделия, издадени по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, се удължава служебно до 31 декември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
По § 9 има предложение на Ваня Цветкова и група народни представители, което по ал. 3 не се подкрепя.
Татяна Калканова (НДСВ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Оттегляте го в неприетата му част. Моля това да се отрази в протокола.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 16:
“§ 16. (1) Магистър-фармацевти, които са получили разрешение за откриване на аптека като еднолични търговци, както и лечебните заведения и общините, които отговарят на условията по чл. 222, ал. 5, получили разрешение за откриване на аптека по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, осъществяват дейността си въз основа на издадените им разрешения.
(2) Извън случаите по ал. 1 заварените към влизането в сила на този закон аптеки привеждат дейността си в съответствие с изискванията му в срок до 1 година от влизането в сила на закона.
(3) Лицата, осъществяващи търговия на дребно с лекарствени продукти, получили разрешение за откриване на аптека по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, подават в срока по ал. 2 в Министерството на здравеопазването заявление по образец, утвърден от министъра на здравеопазването, за пререгистрация в съответствие с изискванията на този закон, към което прилагат:
1. заверено копие от съдебно решение за регистрация;
2. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър;
3. копие от издаденото по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина разрешение за откриване на аптека;
4. документ за еднократно платена такса в размер на 100 лв.
(4) В срока по ал. 2, магистър-фармацевтите, получили лицензия за търговия на дребно и съхраняване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества по реда на чл. 33 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите подават едновременно с документите по ал. 3 заявление за промяна в издадената лицензия. В заявлението се посочва номерът на лицензията за търговия на дребно и съхраняване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който става § 17:
“§ 17. (1) Заварените до влизането в сила на този закон дрогерии осъществяват дейността си въз основа на издадените им удостоверения по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
(2) Заявления за издаване на удостоверения за регистрация на дрогерии, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат и приключват при условията и по реда, предвидени в него.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който систематично е отразен в § 14.
Комисията предлага § 11 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12, който става § 18:
“§ 18. (1) Позитивният лекарствен списък за 2008 г. се изработва по реда на този закон и влиза в сила една година след влизането в сила на този закон.
(2) До влизането в сила на Позитивния лекарствен списък по ал. 1 договаряне на лекарствени продукти по реда на чл. 45, ал. 4 и ал. 5 от Закона за здравното осигуряване се извършва най-малко веднъж годишно, въз основа на действащия към момента на откриване на процедурата на договарянето Позитивен лекарствен списък.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13, който става § 19:
“§ 19. (1) В срок до 3 месеца от влизането в сила на този закон:
1. Министерският съвет изменя и допълва Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по лекарствата в съответствие с този закон;
2. министърът на здравеопазването издава наредбата по чл. 82, ал. 3.
(2) В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема и министърът на здравеопазването издава другите нормативни актове по прилагането на закона.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който систематично е отразен в § 6.
Комисията предлага § 14 да отпадне.
Комисията предлага да се създадат § 14а и § 14б, които стават съответно § 20 и § 21:
“§ 20. След изтичане на първите две години от мандата на членовете на комисиите по чл. 104, 107, 259 и 261 по жребий се определят половината от членовете, чийто мандат се прекратява.
§ 21. В срок до една година от влизане в сила на този закон Изпълнителната агенция по лекарствата предприема необходимите действия за акредитиране на лабораторията си за контрол на лекарствени продукти и активни вещества от Европейския директорат по качеството на лекарствата и здравеопазване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: По § 15 има предложение от народния представител Атанас Щерев, което не е подкрепено от комисията - § 15 се променя така:
“§ 15. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, …) в чл. 45 се правят следните изменения:
1. в ал. 4 изразът “по чл. 85б от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина” се заменя с израза “по чл. 265, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.”;
2. в ал. 5 изразът “по чл. 17 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина цените на конкретни лекарства, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 10, ал. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина” се заменя с “по чл. 26 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина цените на конкретни лекарства, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 263 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”;
3. в ал. 6 изразът “по чл. 17 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина” се заменя с “по чл. 26 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”.”
Тук има предложение от група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 22:
“§ 22. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения:
1. в чл. 45:
а) алинеи 4, 5, 6 и 7 се отменят;
б) алинея 8 се изменя така:
“(8) Условията и редът за заплащане на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването.”
2. В чл. 55, ал. 2 т. 7 се изменя така:
“7. списъците с медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и цените, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща; условията за предписването и получаването на лекарствата, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 23:
“§ 23. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения:
1. в чл. 17 се създава ал. 4:
“(4) В диагностично-консултативния център могат да се провеждат клинични изпитания на лекарствени продукти по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.”;
2. в чл. 26 се създава ал. 4:
“(4) В диспансера могат да се провеждат клинични изпитвания на лекарствени продукти по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина."
Комисията предлага да се създадат § 16а, § 16б, § 16в и § 16г, които стават съответно § 24, § 25, § 26 и § 27:
“§ 24. В Закона за изменение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (обн., ДВ, …) § 14 се изменя така:
1. досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
“(1) Индивидуалните и груповите практики за стоматологична помощ, стоматологичните и медико-стоматологичните центрове, които са регистрирани като търговци по Търговския закон или като кооперации по Закона за кооперациите, привеждат наименованията си в съответствие с § 2 от този закон и вписват промяната в търговския регистър, регистър БУЛСТАТ и в съответния регионален център по здравеопазване в срок до 31 декември 2007 г.;
2. създават се ал. 2, 3 и 4:
“(2) Индивидуалните практики за стоматологична помощ, които не са регистрирани като търговци по Търговския закон, приведат наименованията си в съответствие с § 2 от този закон и вписват промяната в регистър БУЛСТАТ и в съответния регионален център по здравепазване в срока по ал. 1.
(3) Вписването на промяната на наименованието за практиките и центровете по ал. 1 в търговския регистър и регистър БУЛСТАТ се извършва, както следва:
а) до 1 юли 2007 г. – по реда на Търговския закон, Закона за кооперациите и Закона за регистър БУЛСТАТ;
б) от 1 юли 2007 г. – по реда на Закона за Търговския регистър.
(4) Държавни такси за вписване на промените по ал. 1 и 2 не се дължат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев:
“§ 25. В чл. 20 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (Загл. изм. – ДВ, …) т. 7 се отменя.
§ 26. В Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите (обн., ДВ, …) в чл. 5, т. 9 се изменя така:
“9. дава становище за откриване на аптеки съгласно чл. 228, ал. 1, т. 9 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”.
§ 27. В т. 7 на § 1 от Допълнителна разпоредба на Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, …) изречение второ се изменя така: “Медицинските изделия не са помощни средства, приспособления и съоръжения”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21, който става § 32:
“§ 32. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. в чл. 32, ал. 3 думите “Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина” се заменят със “Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”;
2. в чл. 33, ал. 1, т. 1 думите “Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина” се заменят със “Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”;
3. в чл. 34 думите “на магистър-фармацевт” се заличават;
4. в чл. 39, ал. 2 думите “чл. 55, т. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина” се заменят с “чл. 197, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”;
5. в чл. 44а ал. 3 се отменя;
6. в чл. 44б думите “магистър-фармацевт” се заличават;
7. в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба думите “Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина” се заменят със “Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 33.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 34:
“§ 34. В чл. 140 от Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, …) думите “фармацевтични продукти и медицински изделия по смисъла на § 1, т. 40 от Допълнителните разпоредби на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина” се заменят с “лекарствени продукти, по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и медицински изделия”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който систематично е отразен в § 20.
Комисията предлага § 26 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде § 26а, който става § 37:
„§ 37. До влизането в сила на актовете по § 19, издадените нормативни актове по прилагане на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина се прилагат, доколкото не противоречат на този закон.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 27, който става § 38:
„§ 38. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 22, който влиза в сила една година от деня на влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове.
Уважаеми народни представители, докладвани бяха и последните текстове по този обемист законопроект. Обявявам, че утре от 9,00 ч. ще бъдат гласувани докладваните днес текстове. Следователно парламентарните групи трябва да направят съответна организация, за да присъстват народните представители утре при гласуването на тези текстове.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Професор Герджиков, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Огнян Герджиков: Благодаря, господин председател.
Искам в началото да направя процедурно предложение, а именно в пленарната зала да бъдат допуснати господин Светослав Мичев – председател на Държавната агенция за бежанците, и още двама представители от съответната агенция по чужденците. Съжалявам, но в момента не мога да си спомня точните им имена. Те чакат отвън.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли някой против това те да присъстват при разискванията?
РЕПЛИКИ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Единодушно се приема.
Моля да ги поканите в залата.
ДОКЛАДЧИК Огнян Герджиков: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 22 март 2007 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците. Заседанието бе открито от председателя на комисията – проф. Огнян Герджиков.
В работата на заседанието взеха участие председателят на Държавната агенция за бежанците господин Светослав Мичев, изпълняващият длъжността представител на Върховния комисариат на бежанците към ООН в България господин Давор Шопф, и юридическият експерт към Комисариата госпожа Караянева.
Законопроектът бе представен от господин Мичев, който изтъкна необходимостта от хармонизиране на материята в тази област със съответните регламенти и директиви на Европейския съюз, особено след присъединяването на Република България към Европейския съюз.
От името на представителството на Върховния комисариат за бежанците към ООН в България госпожа Караянева изтъкна, че принципно подкрепят този законопроект, но имат конкретни бележки и предложения, които са изложили в подготвеното становище.
Господин Давор Шопф подчерта, че тяхната институция по никакъв начин не желае да усложнява или препятства приемането на съответните изменения в закона, но подчерта, че нормите на Женевската конвенция са задължителни и би следвало да намерят подобаващото си място и във вътрешното законодателство. Той подчерта, че съчетаването на различните международни актове – тези на Европейския съюз, от една страна, с тези на ООН – от друга, и транспонирането им във вътрешното законодателство е много трудна задача.
В хода на проведените дебати, в които взеха участие всички членове на комисията, бяха застъпени становища против и за законопроекта. Бяха изказани сериозни съмнения от формата, в която се предлага да бъдат включени международните актове в българското законодателство – дали с изменение на сега действащия закон, или с изцяло нов.
Професор Огнян Герджиков, д-р Николай Михайлов и народният представител Кръстанка Шаклиян изтъкнаха, че с оглед сериозността на проблематиката и постъпилото доста критично становище на Консултативния съвет по законодателство, както и прекомерността на промените, обхващащи повече от 70% от Закона за убежището и бежанците, те ще се въздържат да гласуват внесения законопроект.
Законопроектът беше подкрепен от народните представители Пламен Славов и Ахмед Юсеин, които изложиха съображения относно необходимостта от приемане на законопроекта с оглед международните ангажименти на Република България, а колкото до конкретните бележки и недостатъци, те биха могли да се вземат предвид между двете четения.
След приключване на разискванията законопроектът беше подложен на гласуване.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията с 5 гласа „за” и 3 „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2007 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция. Не виждам господин Папаризов. Кой ще представи становището?
Заповядайте, госпожо Стойчева.
ДОКЛАДЧИК Силвия Стойчева: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям на вашето внимание становището на Комисията по европейска интеграция относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2007 г.
„На свое редовно заседание, проведено на 8 февруари 2007 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, внесен от Министерския съвет. От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Светослав Мичев – председател на Държавната агенция за бежанците.
І. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците цели да хармонизира нашето право с изискванията на правото на Европейския съюз, както и да диференцира отделните производства, провеждани по молбата за статут, и на правата на чужденците във връзка с тях.
Законопроектът е съобразен с приетите през периода 2003-2005 г. два регламента и четири директиви, които уреждат въпроси, свързани с бежанците и други чужденци, които се нуждаят от международна закрила.
ІІ. В съответствие с целите на Директива 2004/83/ЕО законопроектът урежда критерии за определяне субекта на преследване и защита, на същността и актовете на преследване, на възможността за вътрешно разселване, както на необходимостта от международна закрила, възникваща на място. С него са прецизирани основанията за отказ, прекратяване и отнемане на различните видове закрила и за прекратяване на производството за предоставяне на статут. Критикуваният от Европейската комисия и Върховния комисар на ООН за бежанците чл. 16 е отменен. Детайлизирани са процесуалните действия по спиране и прекратяване на производството за предоставяне на статут и за отнемане и прекратяване на предоставен статут. Диференцирани са правата на определени категории чужденци в производството по предоставянето на статут, както и правата им след предоставянето му. Уредено е събирането на семейството на чужденец със статут на бежанец или хуманитарен статут в съответствие с минималните изисквания на Директива 2003/86/ЕО.
Законопроектът създава цялостна уредба на правото на чужденците да получат легитимационен документ. Чужденците, получили убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут са диференцирани от останалите чужденци. Издаваният от Държавната агенция за бежанците е разграничен от документите по Закона за българските документи за самоличност. Изчерпателно са изброени документите на чужденците, съдържанието им, срокът им на валидност и редът за издаването им. Уредено е разрешение за прехвърляне на чужденец, ползващ се от временна закрила, по образец съгласно Директива 2001/55/ЕС.
ІІІ. С цел усъвършенстване на уредбата може да се препоръча изрично въвеждане на срок за уведомяване, аналогичен на този по чл. 5, ал. 1 от Директива 2003/9/ЕО.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция единодушно с 9 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Откривам дискусията по законопроекта.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Михайлов.
Николай Михайлов (ДСБ): Господин председател, уважаеми народни представители, ще ви запозная с позицията на Демократи за силна България по внесения законопроект.
Внасянето на законопроект за изменение и допълнение на правната уредба на режима на убежището и бежанците е само по себе си обосновано и навременно. Република България е една от страните по Конвенцията за статута на бежанците на ООН от 28 юли 1951 г. Националните законодателства на тези страни следва да бъдат хармонизирани с Конвенцията и да уреждат нейното приложение. Върховният комисариат на бежанците има пряк интерес от реализацията на това задължение и наблюдава този процес.
От друга страна, с влизането в сила на Присъединителния договор за България, регламентите на Съвета на Европа и на Европейската комисия стават, както е известно, част от националното законодателство. Необходимостта от изменение и допълнение на действащата правна уредба произтича по-конкретно от десет акта на правото на Европейския съюз, които трябва да бъдат инкорпорирани в националното законодателство. Желанието на правителството да измени и допълни закона в съответствие с правото на Европейския съюз, е следователно обосновано и трябва да бъде подкрепено само по себе си.
По мотивите на вносителя не можем да имаме противореч. В Комисията по правата на човека и вероизповеданията заедно със законопроекта постъпиха и становища на Консултативния съвет по законодателството и на Върховния комисариат за бежанците на ООН. Направен е обширен и задълбочен прочит на законодателното предложение. Общата оценка е неудовлетворителна, много критична. Преди всичко законопроектът е основателно заподозрян в липса на ръководна идея. Не намираме отговор на основния въпрос: ограничават ли се или се разширяват възможностите за приемане на бежанци в Република България? Няма ясен законодателен отговор на този най-съществен и в основата си политически въпрос. Тази основна слабост на представения законопроект води до липса на ясно очертани разлики в съдържанието на различни режими на закрила – убежище, бежанец, хуманитарен статус, временна закрила.
Липсва ръководна идея и по въпроса за стандартите за определяне на лицата, които отговарят на условията за предоставяне на статут на бежанец.
В рецензията на Консултативния съвет по законодателството се посочват несъответствия с Конституцията на Република България. Законопроектът в значителна степен надхвърля конституционните основания за предоставяне на статут на бежанец. Според чл. 27 на Конституцията това са убеждения или дейности в защита на международно признати права и свободи, а според вносителя – раса, религия, националност, принадлежност към социална група, политическо мнение или убеждение.
Конвенцията за статут на бежанците и правото на Европейския съюз надхвърлят тези рамки, но, от друга страна, законопроектът следва да се придържа към трайната практика на Конституционния съд, според който Конституцията има предимство пред международните актове. Налице са противоречия с Конституцията на Република България – от една страна, но и с директивите на Съвета на Европейския съюз – от друга страна.
Наред въвеждането на директивите не е осъществено последователно и в необходимата степен, което е намерило отражение в непълнотата й и вътрешната противоречивост на някои от предлаганите законодателни решения. Налице са и други несъответствия с актове на международното право с универсални регионални международни актове за правата на човека, които са в сила в Република България.
При наличната несъгласуваност на законодателните предложения и липсваща воля да се избере подход и решение на основните въпроси, вносителят напълно закономерно се поддал на изкушението да връчи маса хипотези на усмотрението на администрацията. Няма сигурни рамки за дискреционна преценка на административните органи, няма и възможност за контрол върху съответните действия. Но затова пък е създадена реална опасност от злоупотреби и корупция в много чувствителната сфера, която законопроектът по идея трябва да урежда.
Накрая, което беше споменато и от проф. Герджиков – Консултативният съвет по законодателството е преброил, че от общо 95 члена на закона се променят 59 члена, 12 алинеи в други членове, че се въвеждат 5 нови члена, два раздела и една глава. Тази масивна корекция води до структурно безредие и променя близо 70% от същината на законопроекта. А според чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове това налага отмяна на действащия закон и замяната му с нов закон.
Генералният извод накрая, ще повторя, е, че предлаганите изменения и допълнения са толкова съществени и многобройни, че не трябва да бъдат правени с изменение и допълнение на действащото законодателство, а с приемане на нов адекватен закон.
Ето защо парламентарната група на Демократи за силна България няма да подкрепи внесения на първо четене законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Заповядайте, господин Сотиров.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда по-кратък, тъй като преждеговорившите казаха много от съображенията, поради които от Обединените демократични сили също няма да подкрепим този законопроект на първо четене. Ще започна с това, с което приключи преждеговорившият.
Недопустимо е парламентът да не спазва законите, а Законът за нормативните актове е категоричен, че обемът на промени, които се предлагат от правителството с този законопроект, е толкова голям, че по закон би трябвало да приемем изцяло нов закон, а не да правим промени в действащ закон, които по обем надхвърлят обема на действащия закон.
Констатациите на Консултативния съвет по законодателството са изключително сериозни – те са близо 50 страници и са много критични не само по конкретни текстове, а по основни принципи, защото все пак на първо четене приемаме закона по принцип. Не може един закон от този вид да има противоконституционни разпоредби; не може да има толкова много противоречия в текстовете от закона; не може да се разширява обхватът на Женевската конвенция. Това становище и голяма част от констатациите в становището на Консултативния съвет по законодателството се преповтарят и в становището, което е по-меко, но все пак би трябвало да вземем него предвид, на Върховния комисариат за бежанците на ООН. В него също се преповтарят част от заключенията на Консултативния съвет по законодателството.
Само тези аргументи, без да влизам в детайли, са достатъчни, за да не подкрепим този законопроект на първо четене. Действително ако искаме да приемем един добър закон, правителството трябва да бъде така любезно да подготви компетентно нов Закон за бежанците и той да бъде внесен за разглеждане, защото това, което е внесено, не е годно за приемане и то ще създаде повече проблеми. Има и дискриминационни разпоредби, които противоречат на Конституцията и на международното право, които се предлагат в този законопроект. Не можем в един Закон за бежанците да си разрешим да приемем такива текстове. За съжаление, много от предложените неща са принципни и те не могат да бъдат променени между първо и второ четене, защото тук става въпрос за пороци от естество, което прави неприемлив закона на първо четене по принцип.
Заради това от Парламентарната група на ОДС, от Съюза на демократичните сили няма да подкрепим този законопроект на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Господин Юсеин, заповядайте.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, като народен представител, който трети мандат е в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, искам да ви осветля, че когато правим или приемаме нов закон относно бежанците като страна, която географски е разположена на хубаво, прекрасно място в света, винаги, целенасочено или не, е била под натиск от Върховния комисариат, за да можем като страна да приемем по-благоприятни условия, за да можем да приемем повече бежанци и т.н. Вследствие на този натиск в Комисията по правата на човека още през 1999-2000 г., когато приемахме закона, имахме сериозни разногласия с представителите на Върховния комисариат. В момента нямаме разногласия. Сега чух от колегата Михайлов, че не е подкрепен от Върховния комисариат.
Има становище на Върховния комисариат, което е пред мен, от 26 март, където се казва в заключение: “Върховният комисариат на ООН иска да подчертае, че Република България като другите страни – членки на Европейския съюз, може да въведе или да запази по-благоприятния стандарт при предоставяне на убежище от тези, съдържащи се в директивите на Съвета на Европа при условие, че тези стандарти са съвместими с директивите, приети от Европейския съюз.”
Така че не съм съгласен да се прави някакъв генерален извод, че Върховният комисариат не е съгласен с тези промени.
Не искам да чета цялата статистика пред мен, друг е въпросът, че от година на година намалява броят на бежанците в България; намалява броят на хората, които използват нашата страна като трамплин, за да отидат в европейските страни, защото ние също вече сме европейска страна като новоприет член на Европейския съюз.
По години мога да ви кажа: най-много сме имали около 5000 5500 човека от Афганистан, от Ирак, от Армения сме имали, от Сърбия сме имали, от Иран сме имали. В тази десятка попадат Иран, Нигерия, Алжир, Турция – 331, Бангладеш и т.н. В годините обаче този спад е осезаем, защото след приемането на закона Агенцията за бежанците използва всички текстове на закона и дава статут на бежанец на много малък кръг от хора, които идват и търсят това убежище в нашата страна.
Например през 2006 г. са поискали 639 човека, а са получили само 12 човека. Хуманитарен статут са получили 83. Откази са получили 215 човека. Направо е спряно производството и са екстрадирани 108 човека. Молби за 2005 г. са подадени от 822 бежанци, статут са получили само 8.
Каква е картината за тази година? Тези, които искат да съберат семействата си, не искам да повтарям цифрите - въобще няма такива, които искат да поканят съпруга или съпругата си, ако единият от членовете на семейството е в България. Миналата година са подали 7 човека, а са получили разрешение да поканят част от семейството си само 2, така че контингентът, за който се говори, не е чак толкова голям.
Аз се съгласявам с колегите, друг е въпросът за това, че от юридическа гледна точка промените са много, забележките от Консултативния съвет са осезаеми, много са, но ние трябва да се съобразим и с регламентите, които са приети от Европейския съюз. Щом сме страна – членка на Европейския съюз, вече трябва да ги изпълняваме и да вменим в нашето законодателство регламентите, с които сме съгласни.
Тези регламенти и директиви са общо 9. От 2003 г. те са се натрупали. Не знам защо бившето ръководство, което уважавах много, и Министерският съвет не са предприели ход, за да може да има промени в закона и за да не се получи такова голямо натрупване, за което става въпрос в момента.
В тази връзка искам да подчертая следното: отхвърляйки проекта, ние отхвърляме възможността, защото в Европейския съюз има един фонд, изграден за бежанците – ние няма да можем да поискаме средства от този фонд. Освен това тези бежанци, които идват и се мъчат да останат в страната ни, след като получат отказ, по закона имат право да се отнесат до съда. Досега техните дела бяха безплатни, а всички български граждани отиват в съда с парите си и плащат всички разноски по делото.
Сега се предлага и такъв текст: тези чужденци, които са дошли в нашата страна, щом искат да водят дела, за да останат в страната ни, да си платят.
В тази връзка мисля, че проектът не е безнадежден и след усилена работа между първо и второ четене няма да може да се получи това, което желаем, защото вече имаме ангажименти, поети от Европейския съюз.
В тази връзка парламентарната ни група ще подкрепи проекта с ясното съзнание, че между първо и второ четене ще има един дълъг период и ще има работна група, в която ще бъдат включени представители на Консултативния съвет, на Върховния комисариат, на Агенцията за бежанците и Комисията по правата на човека и вероизповеданията по такъв начин, че да помогнем на агенцията, която в момента е затруднена. Излиза така, че не работи с Дъблинския регламент и с регламентите, които сме приели като страна – членка на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата за реплика господин Пламен Славов.
Пламен Славов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Истина е, че на заседанието на Постоянната комисия по правата на човека и вероизповеданията дискусията по предлагания законопроект беше доста оживена, доста динамична, включително и тази с представители на Върховния комисариат на бежанците, и с различните мнения, които прозвучаха – някои от тях, противоположни. Те звучат и сега в пленарната зала, но когато обсъждаме законопроект като този, е много важно да анализираме и да разискваме по мотивите, защото те са неразделна част от предлагания законопроект. В това отношение внимание заслужават думите казани преди малко от господин Михайлов, че Парламентарната група на Демократи за силна България се съгласява и приема мотивите за основателни.
Мотивите наистина трябва да се приемат за основателни, защото главната цел на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците е именно въвеждане в националното законодателство на съответните европейски правни инструменти с оглед пълноправното членство на България в Европейския съюз – нещо, за което специално говори преди малко и господин Юсеин.
От тази гледна точка, разбира се, е важно и необходимо да имаме предвид бележките, които се дават от Консултативния съвет по законодателство, но тук аз ще си позволя да коригирам формулировката на д-р Михайлов, който говори за противоречия. Коректната формулировка е “за несъответствия”. Разбира се, това също е основание да има резерви и да има критики към законопроекта, но не можем да отминем с мълчание или тихомълком факта, че Върховния комисариат за бежанците на Организацията на обединените нации напълно подкрепя желанието на правителството да измени и допълни Закона за убежището и бежанците в съответствие с правото на Европейския съюз. Заедно с това трябва да сме наясно, че директивите на Европейския съюз осигуряват минимални стандарти, които също са гарантирани с предлагания законопроект.
Трябва да имаме предвид, че инициативата на правителството се приветства от Върховния комисариат за бежанците и той подкрепя необходимостта от промени в националното законодателство, съобразявайки се и с факта, че регламентите на Европейския съюз стават части от националното законодателство. Това изискване за създаване на обща система за убежище е и причина за динамичното развитие на правото на Европейския съюз, което изисква динамично да се развива и нашето законодателство.
Тези регламенти, за които стана дума, изискват от нас и националната правна уредба да отговори на тази динамика. Може да се каже, че предлаганите текстове са взели предвид именно тези промени и отговарят на минималните изисквания.
Факт е, че в нашата парламентарна практика не само на Четиридесетото Народно събрание, но и на предишни състави на българския парламент, е имало и други случаи, в които предлагани изменения и допълнения са толкова сериозни по обем и по обхват, че се задава с основание въпросът защо не се предлага изцяло нов закон. Аз смятам, че в този случай ние все пак трябва да се съобразим със становището и мнението на вносителя – на Министерския съвет, защото това е един вид преценка за тези промени, които сме в състояние да направим по възможно най-бързия и кратък начин. Това именно е чрез Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците.
Беше казано и още нещо важно по време на заседанието на Постоянната комисия по правата на човека и вероизповеданията, което смятам, че е редно да прозвучи и в пленарната зала. И вносителят, и ние като членове на комисията сме наясно, че между първо и второ четене ще има възможност за конкретни предложения, промени, за отчитане на всички тези забележки и предложения направени и от Върховния комисариат, и от Консултативния съвет по законодателството, а вероятно и от колегите народни представители, които ще се ангажират с конкретни предложения за промени. Доброто и положителното е, че съобразно нашата парламентарна практика ние ще бъдем в състояние с общи усилия между първо и второ четене да отстраним тези слабости и тези грешки, които се разбират от всички нас и на второ четене да имаме текстове, които в голяма степен ще гарантират съгласие, ще гарантират едно обединяване около тези необходими промени в сега действащата правна уредба.
В заключение искам да кажа, че аз и моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България на първо четене ще подкрепим внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците с правото си на второ четене да продължим сериозно работата си по него, за да добие той този вид, който несъмнено ще даде много по-голямо основание за удовлетвореност от общата работа, която ни предстои. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата господин Михайлов.
Николай Михайлов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще повторя по неизбежност това, което казах, за господин Славов и за господин Юсеин.
Проблемът на този законопроект не са мотивите на вносителя. Те са безспорни. Необходима е хармонизация на националното законодателство по въпроса за убежището и бежанците. Това трябва да се направи.
Въпросът е, че този законопроект по задълбочена и компетентна юридическа оценка е негоден правнотехнически способ за реализация на мотивите на вносителя, по които нямаме спор. Този законопроект не може да бъде приет по причина на това, че той е вътрешно несъгласуван, няма адекватна правна форма, че има конфликти в съдържанието му, че има противоречия с международни законодателни актове, че е в несъответствие или противоречие – семантична подробност, върху която няма да се спирам – с Конституцията на България, че орязва президентски правомощия по въпроса за предоставяне на статута “бежанец”. Това, последното казвам, защото се доверявам на проф. Средкова, която се е подписала под становището на Консултативния съвет.
На всеки, който би желал компетентно да гласува по законопроекта препоръчвам, нека си позволя да направя това, детайлно запознаване със становището на Консултативния съвет, което е не критично, а директно призоваващо към ново законодателство, към нов закон по въпроса. Това е проблемът на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Няма желаещи за втора реплика.
Господин Пламен Славов има право на дуплика. Заповядайте.
Пламен Славов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Михайлов! От Вашето изказване отново стана ясно, че преди всичко несъгласието е от гледна точка на формалните изисквания, които са водещи и в становището на Консултативния съвет по законодателство на Народното събрание.
Истината е, че всички тези стъпки и действия, които България осъществява през последните години, за да се въведат и актовете на правото на Европейския съюз, са сложен процес. И от това едновременно приложение винаги следват различия и различни позиции от участващите страни в него. Затова има различие и бележки и от страна на Върховния комисариат за бежанците, има бележки и от страна на професионалистите юристи. Но аз мисля, че именно в този сложен процес, който не приключва с първото четене, а продължава и с второто четене, ние имаме възможност да се съобразим с тези бележки, които, повтарям, имат по-скоро формално естество и по-малко съдържателно естество. А по отношение на съдържателния елемент отново повтарям, че всички тези текстове отговарят на минималните стандарти, които изискват директивите на Европейския съюз, и от тази гледна точка ние не влизаме в противоречие с практиката на Европейския съюз.
Наличието на добра воля от страна на народните представители, не само от Постоянната комисия по правата на човека и вероизповеданията, която е водеща, но и от Комисията по европейските въпроси, от останалите колеги, съм убеден, че ще доведе до вариант за второ четене, който в много по-голяма степен ще ни обедини и тук, в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Павел Чернев.
Павел Чернев (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Считам за необходимо да обърна вашето внимание и върху един съвсем друг ракурс, съвсем друга гледна точка при дискутиране на този проблем.
На първо място, да изразя едно сериозно несъгласие с мотивацията на уважаемия колега Юсеин, когото не виждам тук, по отношение на изтъквания от него аргумент, че, видите ли, дискутираме материя, която стига до няколко изолирани случая.
Боя се, уважаеми колеги, че с оглед усложняващата се обстановка в света, особено в континента Африка, предстоящата пандемия от СПИН, която ще доведе до тежки политически сътресения, ние можем да бъдем изправени като страна – член на Европейския съюз, пред заплахата България да стане привлекателна дестинация, включително и на бежанска вълна. Този вариант изобщо не е изключен, той е напълно предвиден в доста авторитетни политически прогнози, с оглед на което, дискутирайки тази тема, ние трябва да вземем предвид всеки един аспект, включително и този, и да се запитаме е ли България страна, която да може, която да бъде добър гостоприемник за една по-сериозна емигрантска вълна? И моят отговор – отговорът на политическата сила, която се сформира, а именно Партия “Свобода” - надявам се, че и колегите от “Атака” ще се съгласят с този аргумент, както и доста други – България не е готова, България не е възможностна да приеме емигрантска вълна.
Естествено е, логично е, човешко е да се оказва правото на убежище, да се гарантира правото на убежище на тези, които търсят такова, но от този, който може. И тук в крайна сметка аз не одобрявам и факта ние да съобразяваме създаването на такъв закон с директиви, дадени ни отвън, дадени ни отново наизуст, и да се оправдаваме с това: “да, ама имаме такива или онакива изисквания”. Хайде да погледнем какво ние можем да направим, какво ние можем да поемем.
Категорично една емигрантска вълна ще донесе сериозен етнокултурен проблем в България. И този проблем ще има и своята социална цена, няма да спра да го повтарям. Надявам се и предполагам, че и колегите от “Атака” ще доразвият темата, но считам, че не е за подценяване и изобщо не говорим за нещо минимално. Не трябва да подценяваме проблема. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Чернев.
Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Павел Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Дойде ни и това на главата, защото оттук нататък този въпрос ще стане сериозен. Още един проблем пред нас, пред България. Досега той не съществуваше, но оттук нататък все по-често ще се дискутира, защото сме в Европейския съюз и ставаме привлекателна страна за хиляди хора, които ще се устремят към България не толкова да се установят в нея, колкото да я използват като трамплин към други страни, пък защо не и да останат в България.
Това е тема, която занимава европейските страни вече десетилетия. Ще ни занимава, както казвам, и нас и самият този закон, който днес се дискутира в една абсолютно празна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Е, не е абсолютно празна.
Павел Шопов: Двадесет-тридесет души са тук в залата.
Това ще бъде началото на този дебат, който в тази зала ще има многократни издания. Затова от тази гледна точка това е много важен дебат, това е първият такъв дебат. Нека да си кажем ясно какви са алтернативите. Вариантите са три.
Единият вариант за решение го имаме и в момента – много рестриктивна политика, при която се прави всичко възможно бежанците в България и правото на убежище да бъдат сведени до минимум. Има една агенция, която работи и действа, и явно се справя добре с работата си, щом бежанците са толкова малко. И това трябва да бъде критерият за нас: малко бежанци – няма проблем, повече бежанци – ще има проблем. Тоест на базата на този закон можем да отчетем много рядко и като много отделен случай изключително приятния факт, че България до настоящия момент няма проблеми в тази област. Проблеми може да има навсякъде другаде, но проблеми в тази област в България няма.
Вторият вариант е да се възприемат европейските директиви, такива каквито уж са спуснати, които идват от някакво странно място и ни е казано, че ги има. Тези европейски директиви са това, което този закон, който се внася от Министерския съвет, превъплъщава и уж ги осъвременява. Тоест един режим, който ще бъде по-удобен и по-изгоден за така наречените бежанци или емигранти, за тази вълна, която наистина ще връхлети, и то в скоро време, и е на базата на онзи европейски опит, който го има в нашите партньорки в Европейския съюз. Там тези проблеми непрекъснато се дискутират. Там това е една от темите на темите, за което трябва да си даваме сметка.
И третият вариант, който е много либерален и е логично да се поддържа от този орган на ООН, който иска, твърди и явно има такова отношение и в България, че иска максимална либерализация за бежанците – да им се дават много големи права, да бъдат допускани лесно. И това е логично.
Въпросът е кой от трите варианта да бъде възприет. Ние от “Атака” имаме категорична и твърда позиция. Считаме, че най-добър за България е сегашният вариант – този, който съществува в момента, който е основан като закон, като разпоредби на базата на конституционните текстове. Защото този вариант, който съществува в момента, е работещият вариант - този регламент и този режим, както мисля, че всички сме сигурни и уверени, не създава проблеми на страната.
Другият вариант – този вторият, за поправка на закона, предложен и внесен от Министерския съвет, предлага, вярно, да се възприемат някакви европейски критерии и директиви, но които всъщност не са възприети от всички страни, разбира се.
Павел Чернев (независим, от място): И които са критикувани.
Павел Шопов: Не само, че са критикувани, господин Чернев, а те непрекъснато са в процес на привеждане в един режим, който е по-близък до сега съществуващия в България, но там това ще става, а ние сме тръгнали да правим нещо, което явно нашите европейски партньори вече отричат и вървят към нашия по-стегнат и по-твърд режим по въпроса. Не говоря и изобщо не коментирам да се върви към режима на Върховния комисариат за бежанците към ООН. Защото там минем ли, считайте, че проблемите ще бъдат много скоро много тежки.
Така че ние от “Атака” ще гласуваме против този законопроект, внесен от Министерския съвет, от тази гледна точка, защото не искаме този работещ в момента режим да се променя и да отидем към едни неизвестни и да си създадем проблеми, които утре трудно ще решаваме. Може би ще се наложи да го привеждаме в съответствие с режима на други страни от Европейския съюз, защото те вървят към нашето, което в момента ние имаме като работещо законодателство в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Господин Берон, заповядайте.
Петър Берон (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми малцина останали тук колеги! Ние имаме традиции в приемането на бежанците. В Търновската конституция има едно велико изречение: “Който роб на българска земя стъпи, свободен става”. След Първата световна война в бурна и бедна България сме приели близо над 1 млн. бежанци, но българи от българските краища. И сега можем да приемем такива и да споделим залъка с тях, обаче какво да ви кажа – преди известно време бях в Париж и видях цели квартали, улици, части от града и все едно, че си в Западна Африка.
Павел Чернев (независим, от място): Целият град е такъв.
Петър Берон: Целият град е почти такъв, но има улици, които са от край до край такива. Улици – африкански села. Има улици – китайски градове, и т.н. Ако искаме да видим това нещо у нас, да вървим наистина по този път.
Рестриктивният режим е абсолютно необходим в случая. Като имаме предвид, че по-голямата част от страните на Африка са диктатури и абсолютно отговарят на тези индекси, които са показани там – преследвания и т.н., и т.н., като се има предвид, че голяма част от азиатските страни също са такива и като се има предвид огромният демографски дисбаланс и срив у нас, че освен бежанци ние се каним да наемаме огромни маси чужди работници - виетнамци, включително на ръководна работа у нас, и какви ли не други, плюс наетите работници, утре можем да видим и 1 млн. бангладешци тук. Можем да видим от така наречената Демократична република Конго още 1 милион. И ще сме принудени да ги гледаме, защото няма горна граница, няма ограничаване на техния брой.
Все пак ние трябва да имаме някаква мярка. И тези директиви, тези окуражавания и потупвания по рамото от страна на тази комисия и тези европейски институции са: “Да, въведете по-либерален режим у вас!”. У вас! Но не за другите страни, за да може ние, които сме вратата на Европа, да служим като филтър и задържаме тук всичко онова, което те не искат у тях. У тях те да си правят каквото искат, но ние трябва да си останем преди всичко земя на българите, каквато винаги сме били.
А що се отнася до този законопроект, аз не виждам, при положение че наистина противоречи на Закона за нормативните актове, защо да не го изтеглят, да го преработят и представят като нов закон. Какво пречи да вкарат тези изисквания на директивите във формата на един нов закон, в който да няма това противоречие? Аз това бих предложил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Само вносителят може да го изтегли.
Петър Берон: Аз предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да, до приемането на първо четене, вносителят, тоест Министерският съвет, може да го изтегли.
Павел Чернев (независим, от място): Реплика на господин Берон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: С какво не сте съгласен, господин Чернев? Заповядайте!
Павел Чернев (независим): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, ще изкажа едно съществено несъгласие с изказалия се преди мен господин Берон. Не квартали, господин Берон, цяла Франция вече е пламнала. Защо тук, от тази трибуна, не казахте, че не само Франция, а и Холандия има емигрантски проблем? В Холандия има убийства. Има убити инакомислещи, консервативно настроени, крайно дясно настроени политици, които изтъкват този проблем. Те биват убити от ислямски фундаменталисти. Такава беше съдбата на нашия колега Пин Фортайнс. Такава беше съдбата на абсолютно независимия политически Тео ван Гох. Най-вероятно такава ще бъде съдбата на нашия колега Гер Вилдерс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Е, сега!
Павел Чернев: И сега, и после.
Така че наистина, хайде най-после да кажем въпроса. Усмивките ви ще ги видя след няколко години, когато започне това да става и у нас. Така и така нова джамия вече се строи на “Враждебна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли друга реплика?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Искам дуплика, за да му кажа, че съм напълно съгласен с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Берон иска дуплика, за да каже, че е напълно съгласен с неговото несъгласие.
Вярно е, че в Търновската конституция пише: “Този, който роб попадне на българска земя, свободен става!”. Само че тогава не е имало робство, само в Бразилия е имало. (Реплика на народния представител Петър Берон.) Няма и в Турция.
Има ли още народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Обявявам разискванията за приключени. Този закон ще бъде гласуван утре сутринта на първо четене. Моля това да се има предвид от народните представители, които са тук, и които не са тук.
Заседанието утре започва в 9,00 ч. с гласуване по предишния закон и по този закон.
Комисията по корупцията ще заседава днес, 29 март 2007 г., от 14,30 ч.
Ще направя съобщение кои министри ще отговарят на въпроси и питания на народни представители утре по време на парламентарния контрол: министърът на културата Стефан Данаилов, министърът на вътрешните работи Румен Петков, министърът на финансите Пламен Орешарски, министърът на транспорта Петър Мутафчиев.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Метин Сюлейманов
Мирослав Мурджов