Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2014-03-19

Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов

Секретари: Деница Караджова и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на Вашето внимание е Програма за работата на Народното събрание за периода 19-21 март 2014 г.:
1. Прекратяване на пълномощията на народен представител (подадена е оставка от господин Доброслав Димитров).
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT).
3. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август
2013 г. в Норфолк, Съединени американски щати.
4. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
7. Избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия.
Това ще стане с решение. Идеята е т. 7 да бъде първа точка за утре, четвъртък, тоест разискванията и гласуванията по т. 7 ще бъдат утре сутринта.
8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
9. Второ гласуване на Законопроекта за защита на растенията.
10. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници.
11. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
12. Първо гласуване на Законопроект за представителите по индустриална собственост.
13. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
14. Доклад на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички случаи на грубо партизирано кадруване в държавната администрация и в други държавни структури и предприятия, извършено в периода август 2009 – март 2013 г. и проект за решение по доклада.
15. Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България за 2012 г.
16. Парламентарен контрол по чл. 89-101 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, постъпили са предложения за включване в дневния ред на основание чл. 49, ал. 3.
Предложение от господин Валентин Радев за Проект на решение за създаване на Временна комисия за осъществяване на контрол по разходване на бюджетни средства и изпълнението на проект за възпрепятстващо съоръжение с дължина от 30 км по линията на държавната граница в зоната за отговорност на ГПУ Елхово – ГПУ Болярово при РДГП Елхово, внесен от народния представител Бойко Борисов и група народни представители.
Господин Радев, заповядайте да мотивирате предложението.
Валентин Радев (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, за трети път заставам пред Вас с предложението ни за Временна комисия по случая с изграждането на защитно съоръжение по 30-километровата граница с Турция.
Защо е тази наша упоритост и днес, включително? Тя продължава, защото има две комисии, които имаха време и дадоха резултатите си миналата седмица. Едната е на Министерството на отбраната, която провери какво се случва с проекта, и другата – на Инспектората на Министерския съвет, която даде и нейните резултати.
Едната комисия каза, че всички са невинни по проекта, а другата комисия каза точно обратното – виновни са. Едната комисия казва – няма нарушения, другата комисия казва, че има нарушение, има надписвания с милиони. Тоест неяснотата, за която последния път Ви говорих, продължава.
Ето Ви няколко аргумента в тази посока, най-важните неща, които са нелицеприятни, но ги има в доклада.
На първо място, стана ясно, че е имало време за, забележете, открита процедура, дори неограничена. Съгласно Доклада на комисията на Инспектората – септември месец е записано: „Започват преговорите в МВР с фирмите”, с частните фирми. Още тогава, в края на месец септември, се е знаело дори каква ще бъде цената – те са дали цена. Месец септември, октомври, ноември, декември, януари, февруари. От 17 февруари е заповедта от Сухопътни войски за започване на работа по проекта – пет месеца, четиридесет дни една открита поръчка, 52 дни да бъде, обжалвания да има, три месеца да им трябват, те са имали време. Тоест някой е скрил и е направил така, че да се стигне до процедурата чрез договаряне.
На второ място, цената е определена от МВР по проекта им – 2 млн. 660 хил. лв. Фирмите, с които е преговаряно, са дали своята цена, тя е обсъждана неколкократно и тази цена е за 24 км. За 30 км, както е станало след това, ако направим смятане по простото тройно правило, излиза, че цената е 3 млн. 323 хил. лв. Да добавим 15% непредвидени разходи, както е направено, и други пари – става 5 милиона. Къде е разликата до 9 млн.?!
Извинявайте, но оплитането на властта в този проект продължава. Оплетоха се двама силови министри и премиерът, сега, надяваме се, а и не се надяваме, очевидно ще бъдат оплетени и генерали.
Така че за пореден, трети път пледирам към Вас да се съгласите да има временна комисия, която да даде яснота по проекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви и аз, господин Радев.
Първо ще гласуваме програмата, която е предложена за седмицата, а след това ще поставя на гласуване предложението на господин Радев за включване в програмата.
Поставям на гласуване Проекта за седмична програма, който да стане Решение за програма.
Гласували 171 народни представители: за 106, против 12, въздържали се 53.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Седмичната програма е приета.
Поставям на гласуване предложението на господин Радев за включване в седмичната програма.
Режим на гласуване!
Гласували 186 народни представители: за 72, против 90, въздържали се 24.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Радев.
Валентин Радев (ГЕРБ): Взимам думата за прегласуване, уважаеми господин председател, като искам да кажа още един аргумент за краткото време, което имам.
Нещо много важно, всъщност това е разковничето, уважаеми колеги, Временната комисия може да установи най-важното нещо – кой направи така, че вместо МВР да бъде изпълнителят на този проект всичко беше прехвърлено на Министерството на отбраната и то на „Сухопътни войски”? Това е най-важното нещо и трябва да бъде изяснено.
Защото, уважаеми колеги, както стана ясно, може би преди малко чухте моите думи, проектът е струвал два милиона и шестстотин – три милиона и нещо, три милиона двеста двадесет и пет. Пет милиона и сто да е струвал. Само министърът на отбраната вероятно не е разбрал, че „Сухопътни войски” не могат да го направят това, че отдавна няма „Строителни войски” и че Министерството на отбраната, когато върши нещо, го върши доста скъпо – 4 милиона взима отгоре.
Съвсем накратко ще Ви кажа още няколко дребни аргумента от доклада: 120 хил. лв., смятайте числата, аз само ще ги издиктувам, надписани са 120 хил. лв. само за материалите за бодливата тел. Сто двадесет и седем хиляди са надписани само за предоговарянето! Това установява комисията от Инспектората на Министерския съвет. Правени са преговори за маркетингово проучване по несъществуващ проект от „Сухопътни войски”. От „Сухопътни войски” казват, че ще го направят, разбира се, разпоредено им е чрез решение на Министерския съвет, но нямат дори техниката. Те купуват и наемат за 127 хил. лв. техника от „Киров и сие” се казва фирмата. Накрая виждаме, написано е в доклада, че два пъти е начислявана печалба – 10%, а след това 8% и ред други грешки. Сутринта слушам по телевизията – надписали някакви за 1 милион и нещо.
Ами, този кмет от Тетевен, който разследвате? Тук става въпрос за вода, с която се бърка бетон и която е три пъти по-скъпа от питейната вода в населените места. Те със светена вода ли бъркат бетона? Ето, тези неща трябва да освети комисията, уважаеми колеги. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Моля Ви да убедя последните от Вас, за които не стигат гласовете, да гласувате за Временна анкетна комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Радев.
Прегласуване!
Гласували 189 народни представители: за 83, против 93, въздържали се 13.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Не е прието предложението.
Има предложение за включване в седмичната програма от госпожа Гинче Караминова на Законопроекта за доброволчеството.
Заповядайте, уважаема госпожо Караминова, за да мотивирате предложението си.
Гинче Караминова (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, излизам с предложението по чл. 49, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде включен като точка втора в дневния ред Законопроект за доброволчеството № 354-01-071, внесен на 30 октомври 2013 г.
Трябва да Ви кажа, че имах надеждата, че законопроектът ще мине във всички четири комисии, на които беше разпределен. За съжаление, мина с пълно мнозинство в две комисии, в останалите две комисии просто не беше разпределен.
Аз се чувствам неудобно да застана тук и да говоря едно и също и затова днес няма да говоря за значимостта на Законопроекта за доброволчеството, няма да Ви говоря колко е важен за гражданското общество, за доблестните постъпки, които извършват наши български граждани, за неговата цел, която е насърчаване мобилността и гражданското самосъзнание на българите, а ще спра вниманието Ви на един друг факт – че Законопроектът за доброволчеството е внесен преди пет месеца и от пет месеца насам той беше разгледан само в две комисии. В останалите две комисии никой не пожела да го включи в дневния ред.
Същевременно обаче в Министерството на културата е сформирана тайна работна група, която работи върху нашия законопроект, внесен от Парламентарната група на ГЕРБ, прави козметични промени и бих искала да кажа: „преписва от нашия законопроект”. Затова нашият законопроект остана натикан в ъгъла.
Трябва да Ви кажа, че това стана една порочна практика, защото това не е първият законопроект, който преписвате от нас. Това бяха Законопроектът за Кодекса на труда, Законопроектът за професионалното образование, Законопроектът за семейните помощи на децата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Затова настоявам Законопроектът за доброволчеството да бъде включен като точка втора в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря.
Освен да бъде включен в седмичната програма предложението е и да бъде точка втора.
Режим на гласуване!
Гласували 183 народни представители: за 87, против 60, въздържали се 36.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Това предложение не се приема.
Заповядайте за прегласуване, госпожо Ангелова. Вие също сте един от вносителите на това предложение за включване в дневния ред.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, обръщам се към всички Вас, които преди малко гласувахте „въздържал се” и „против”, в рамките на тези две минути да преосмислите Вашето решение, да оставите настрани политическите пристрастия, да загърбите политическата дисциплина и да се абстрахирате от факта, че този законопроект е внесен от Парламентарната група на ГЕРБ.
Подкрепете нашето предложение законопроектът да бъде включен в Програмата на Народното събрание тази седмица. Не се страхувайте! В този законопроект няма нищо „за” или „против” някакви политически идеи. Той не е в услуга на нито една политическа партия. Той е в подкрепа единствено на гражданското общество. Какво лошо има да се даде правна регулация на доброволческата дейност в нашата страна? Такъв законопроект има в почти всички европейски държави. Ежедневно сме свидетели на доброволческата дейност
в нашия живот.
Днес, в тези размирни времена, когато очите и ушите на българските граждани са насочени именно към нашата законодателна дейност, нека покажем на българското общество, че Четиридесет и второто Народно събрание разглежда и приема не само лобистки законопроекти, не само законопроекти, които ни разединяват и скандализират, а законопроекти, които ни обединяват, които са в полза на българските граждани. Законопроект, който е в подкрепа на една благородна и хуманна кауза, каквато е доброволческата дейност.
Тези от Вас, които са отговорни и съпричастни към доброволческата дейност, нека подкрепят нашето предложение и гласуват „за”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви.
Моля, прегласуване.
Гласували 175 народни представители: за 87, против 61, въздържали се 27.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Предложението не е прието.
Господин Мутафчиев, заповядайте по начина на водене, ако още имате желание.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин председателю, искам да Ви обърна внимание да спазвате Правилника на Народното събрание! Когато става дума за процедура за прегласуване, трябва да са ясни мотивите защо трябва да се прегласува, а не отново да се мотивира едно предложение защо трябва да бъде гласувано примерно в пленарната зала и защо трябва да влезе в дневния ред! В Правилника ясно и категорично е казано.
И още нещо Ви моля, господин председател, това пак към процедурата. Нека да влязат предложенията, които ние направихме за промяна на Правилника и които бяха приети от Правната комисия в дневния ред на Народното събрание, за да Ви помогнем по-лесно да изпълнявате своите ангажименти! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Мутафчиев.
Приемам, че това е насочено към народните представители – да спазват Правилника, а аз, когато видя, че не се спазва, да не проявявам либерализъм, в какъвто основателно ме обвинява господин Мутафчиев, и не само в този случай.
Заповядайте, господин Чуколов, за процедура.
Десислав Чуколов (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
На колегите от ГЕРБ само да им напомня, че в миналия Парламент бяхме вкарали Закон за доброволчеството, който така и не решихте тогава да разгледате. Всички казахте, че е много хубав, обаче просто не беше внесен от Вас, така че не мина.
Сега по процедурата.
Господин председател, във вчерашния ден информационните емисии, медиите, вестници, интернет сайтове, днес сутрешните блокове също обявяват как българското Народно събрание ще разгледа темата за Украйна. В програмата, която представихме на залата и тя гласува, точката за Украйна я няма. Моето настояване и настояването от името на парламентарната група на „Атака” е тази точка да влезе в седмичната ни програма. Вие имате тези правомощия по чл. 49, ал. 5 като председател да вкарате тази точка и процедурата ми е точно за това.
Господин председател, вкарайте тази точка в програмата на Народното събрание, то да разгледа темата, да излезе с позиция и България да има позиция относно това какво се случва в Украйна, а да не оставяме тази важна тема на външния министър господин Вигенин. Това е предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Чуколов.
Имам такова правомощие, ще помисля дали да го упражня, но само да Ви кажа, че програмата на Народното събрание се приема не в сутрешните блокове и в медиите, а в пленарната зала. Тя се приема от Асамблеята, а не от по-информираните журналисти в България.
Уважаеми народни представители, няколко съобщения.
Първото е свързано с нашата работа. Обръщам Ви внимание... (Реплики от ГЕРБ.) Ще изчакате за процедурата. Аз не Ви прекъсвам! Започнах да правя съобщение, а Вие вдигате ръка, изчакайте.
Член 130, ал. 3 от Правилника предвижда, че народен представител, на когото се налага да отсъства по уважителни причини от заседание на Народното събрание или от заседанията на комисия, предварително – обръщам внимание, предварително уведомява председателя на Народното събрание, съответно председателя на комисията. В Деловодството на Народното събрание се записва и часът. Напоследък наблюдавам, че много често народните представители не обръщат внимание на „предварително” и затова искам да Ви кажа, че Правилникът ще се прилага така, както трябва.
Димитър Лазаров (ГЕРБ, от място): Като имаме извънредно заседание, няма как.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Може по пощата, по факс, има начини за установяване на достоверна дата, също имейл, но трябва да е предварително.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 12 до 18 март 2014 г.:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от господин Георги Кадиев.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, внесен от Министерския съвет.
3. Проект на решение против налагането на санкции от страна на Европейския съюз по отношение на Руската федерация, както и неучастието на Република България в прилагането им, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
4. Проект на решение за признаване на проведения на 16 март 2014 г. референдум в Крим и резултатите от него, внесен от господин Волен Сидеров и група народни представители.
Още едно съобщение. В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили министърът на отбраната ни уведомява, че със своя заповед е разрешил преминаването през териториалното море и пребиваването във вътрешните морски води на страната на кораб от военноморските сили на Френската република във връзка с Плана за двустранно военно сътрудничество между Република България и Френската република за 2014 г. Визитата на кораба е с мирни цели и не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други въоръжени сили.
Комисията по отбрана също е получила уведомлението.
Заповядайте за процедура, госпожо Василева, а след това ще преминем към прекратяване на пълномощията на народен представител.
Ивелина Василева (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители! Процедурата, която предлагам на Вашето внимание, касае точка 11 от седмичната програма на Народното събрание. Това е първо разглеждане на Законопроекта за промяна в Закона за водите. Безспорен факт е, че въпросите, които касаят консумацията на минерални води, използването на минералните ресурси в страната ни, имат съществена значимост и е цел на всички ни. Това безспорно е приоритет в политиката на ГЕРБ – максималното използване на ресурса.
Въпреки всичко тази промяна в закона беше предложена за разглеждане единствено и само в Комисията по околна среда и водите, а де факто въпросите, които касаят конкретната промяна, са свързани по-скоро със законодателство, отнасящо се към защита на потребителите, към безопасност на храните, като каквато е категоризирана бутилираната минерална вода, също така и опазването здравето на населението.
В този смисъл моето предложение е тази точка да отпадне от дневния ред, като законопроектът бъде процедиран в трите комисии – по икономическа политика, по земеделие и по здравеопазване, и едва тогава, след като бъдат направени анализи и обсъждания, влезе за разглеждане в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: И аз Ви благодаря.
Има ли противно предложение?
Заповядайте, госпожо Янкова.
Дора Янкова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, Законът за водите, неговото изменение и допълнение, който преди всичко е право на народното представителство за справедливото разпределение на публичния ресурс, за недопускане на привилегировано отношение и за създаване на конкурентна среда, беше разгледан в Комисията по околната среда и водите. След това, господин председател, председателят на комисията покани за широко обществено обсъждане стопански камари, гръцки камари, американски камари, в това число Министерството на здравеопазването, което има отношение към въпроса, който зададе госпожа Василева, и много граждански организации и местни власти.
Мисля, че на един дебат от повече от 60 човека в Комисията по околната среда и водите народното представителство чухме това, което ни е необходимо, да имаме поведението в зала. Мисля, че бихме могли с този заряд и с тази информация на първо четене да разгледаме Закона за водите през тази седмица.
Правя противно предложение законопроектът да не отпада от дневния ред, а да бъдем народни представители според свободата и волята на българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря, госпожо Янкова.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на т. 11 от дневния ред поради неразглеждане в три комисии.
Гласували 160 народни представители: за 85, против 53, въздържали се 22.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Отпада тази точка. (Шум и реплики. Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ако обичате, по групи.
Прегласуване, господин Курумбашев.
Петър Курумбашев (КБ): Уважаеми колеги, бих искал да помоля за процедура за прегласуване (реплики от ГЕРБ, шум и реплики), тъй като няма смисъл да се повтарят аргументите на госпожа Дора Янкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Господин Курумбашев, съобразете се с призива на господин Мутафчиев.
Петър Курумбашев: Да, ще се съобразя.
Обаче може би те не са били чути достатъчно ясно от народните представители и затова Ви моля за процедура за прегласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Курумбашев.
Ако обичате, прегласуване.
Гласували 176 народни представители: за 86, против 78, въздържали се 12.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
По групи, ако обичате.
Точката остава в дневния ред на седмичната програма. (Реплики от ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Велчев, за процедура. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Господин Михов, по-тихо. Напомням Ви да спазвате правилника. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Заповядайте.
Красимир Велчев (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, правя процедура по начина на водене. Няколко пъти поставям тук един въпрос, но няма чуваемост. Мисля, че залата би трябвало да ме подкрепи.
Това, което се наблюдава в залата, особено сутрин и особено при някои гласувания, може да се наблюдава в някои азиатски пазари, но не и в Парламент. Няма Парламент, в който след всяко гласуване някой да се провиква в залата все едно, пак повтарям, че е на пазара.
Какво пречи тази информация, която е на Вашия монитор, и тази на монитора, която е отправена тук към господин Местан, него в момента го няма, да я има информацията и за колегите отляво, и за колегите отдясно. Аз не мога да разбера каква е тази цензура?! Защо я налагате и защо трябва да изпадаме в такова положение, пак Ви казвам, все едно, че сме на пазара в Истанбул?
Моля Ви се, дайте информация и възможност на хората в залата да са информирани какво става. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Велчев.
Моля Ви, все пак да не обиждате пазарите в отделни континенти (шум и реплики, единични ръкопляскания от ДПС), защото всички пазари имат своята специфика. Тя понякога зависи от темперамента и от други въпроси. (Оживление. Смях.)
Що се отнася до техническия въпрос – той не е преуреждан от предишното Народно събрание, по същия начин е. С Информационния отдел ще се опитам да видим какви възможности има, за да бъдете информирани още по-добре за начина и протичането на гласуването. (Реплики от ГЕРБ.)
Господин Сидеров, заповядайте, от името на парламентарна група.
Волен Сидеров (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, Моето изказване е провокирано от промяната в дневния ред на Парламента. Вчера беше заложено, че ще се разгледат като точка втора декларациите на парламентарните групи относно Украйна. Внезапно видяхме, че днес в този дневен ред, който беше предложен, тази точка отсъстваше.
Аз съм силно загрижен и Декларацията от името на Парламентарната група на „Атака” е по повод „политиката на щрауса”, която виждам в лицето на българското Народното събрание, политическите сили. Такъв важен въпрос като събитията, които стават в Украйна, и всички свързани с тях геополитически последици, не може да бъде отминаван и ние не можем да си крием главата в пясъка. (Шум и реплики.)
Досега не сме чули мненията на лидерите на основните политически сили в Парламента. Смятам, че е задължително и редно те да изкажат от трибуната на Народното събрание позицията на своята партия, каквато и да е тя, относно това, което става в Украйна, относно санкциите спрямо Русия, които следва да бъдат приложени сега и относно признаване или непризнаване на референдума в Крим и всички други въпроси, засягащи интереса на България, защото този интерес ще бъде накърнен. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви, госпожо Стоянова и господин Мутафчиев, моля Ви, тишина! (Шум и реплики.)
Изчакайте, господин Сидеров. (Реплики между народните представители Красимир Велчев и Петър Мутафчиев.)
Господин Мутафчиев, господин Велчев!
Заповядайте.
Волен Сидеров: Информацията по тази тема поначало започва да прилича на някаква криеница. Ние не можем да разберем кога точно е насрочена срещата на върха в Брюксел, в която ръководителите на държавите членки трябва да решат какви точно санкции ще бъдат приложени към Русия. Не е ясно кога е тази среща. Само се пише и се появяват информации, че тя щяла да стане до края на седмицата.
Във връзка с това аз смятам, че е наложително министър-председателят Орешарски да дойде в Парламента на изслушване и да предприемем всички възможни мерки, които са по норматив.
Да дойде на изслушване господин Орешарски и да каже каква ще бъде позицията и поведението на българската делегация в Брюксел.
Моята позиция, позицията на моите колеги, на Партия „Атака”, е, че България трябва да наложи вето на санкциите, които биха били предложени и гласувани в Брюксел, тъй като тези санкции нанасят голяма вреда на България. Щетите се изчисляват на стотици милиони, а някои ги изчисляват на милиарди, но така или иначе щетите, които България ще понесе, са големи. Щети ще понесат и други държави в Европа. Нашата позиция е, че тези санкции не са добри, не са изгодни за самите европейски държави, но те просто са натиск от страна на Вашингтон и е крайно време Европейският съюз да се еманципира от този натиск.
Във връзка с това министър-председателят и външният министър би трябвало на изслушване тук да съобщят точно и ясно какво ще говорят и каква позиция ще заемат в Брюксел. Помислете и Вие какво трябва да се направи, как точно да бъдат поканени на изслушване. Това е вече въпрос и на процедура, но задължително е преди участието им в срещата на върха те тук да кажат каква позиция ще има България, защото сега тази позиция не е ясна.
Чувам и чета за това каква позиция има България, а всъщност страната ни няма позиция. Изявлението на външния министър, казано пред медия или медии, не е позицията на България. Българският парламент не е излязъл с ясна позиция. Доколкото разбирам в 10,00 ч. сега сутринта се оформят работни групи, които да работят по декларация. Това, добре, но правителството е длъжно да заяви тук пред най-високата трибуна, пред най-високата институция – българският парламент, каква политика ще води в Брюксел.
Нека всички политически групи и политически партии да кажат своето мнение, не сме чули досега някои от тях изобщо да говорят по тази тема, какво трябва да бъде отношението на България към санкциите, какво трябва да бъде отношението на България към референдума в Крим – „да” или „не” санкции. Да или не!
Ние сме равноправен член на Европейския съюз, Европейският съюз не е плац, казарма, където да маршируваме и да козируваме. Ние трябва да имаме мнение, ние може и трябва да наложим вето и да кажем ясно, че тази линия на санкции спрямо Русия е пагубна за икономиката на България и други държави от Евросъюза!
Смятам, че това е дълг на правителството, дълг на Народното събрание. Затова се обръщам с подкана към лидерите на всички парламентарни групи да изразят позицията на тяхната партия аргументирано, ясно, сигурно и убедително, за да се разбере българското Народно събрание в крайна сметка за санкции ли е срещу Русия, които ще накърнят интересите на България, тоест против интереса на България ли е, или е за вето срещу тези санкции.
Този въпрос няма как да бъде отминат. Ако сега се правим, че не съществува, изчакваме и се снишаваме, както казваше един държавен партиен ръководител, то той ще ни удари като бумеранг след седмица, буквално след дни, защото решенията, които се вземат в Брюксел, ще трябва да бъдат изпълнявани от България като член на Европейския съюз. Ако обаче ние сложим вето, тогава можем с чиста съвест и много ясно да кажем на българското общество, че българската политическа класа прецени, че въпреки големия натиск, въпреки голямото въздействие на велики западни сили да се наложат санкции, то България запази една суверенна позиция. Това ще предизвика само одобрението на обществото и на българите, защото санкции сега срещу руската държава означават вреди, щети, а може би и липса на енергия за България и други икономически щети, които още даже не можем да изчислим.
Нека да бъдем отговорни, дами и господа народни представители, нека да сме в час и в крак със събитията, които стават, а не да ги догонваме след това, както много често става! Тогава ще бъдем на ниво, тогава ще бъдем на висота. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
Уважаеми народни представители преминаваме към първа точка от седмичната ни програма:
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Постъпило е заявление от Доброслав Дилянов Димитров, народен представител от 25. многомандатен избирателен район – София:
„На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, подавам оставка като народен представител, обявен за избран в мандата на Четиридесет и второто Народно събрание.
Желая пълномощията ми като народен представител да бъдат прекратени предсрочно с решение на Народното събрание.”
Служебен Проект за решение:
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Доброслав Дилянов Димитров като народен представител от 25. многомандатен изборен район – София.”
Откривам разискванията по тази точка.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Уважаеми народни представители, режим на гласуване за Проекта на решение.
Гласували 154 народни представители: за 145, против 2, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Проектът за решение е приет.

Преминаваме към втора точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА МЕТЕОРОЛОГИЧНИ СПЪТНИЦИ (EUMETSAT) ОТНОСНО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА УЧРЕДЯВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА МЕТЕОРОЛОГИЧНИ СПЪТНИЦИ (EUMETSAT) И СВЪРЗАНИТЕ РЕД И УСЛОВИЯ, НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА МЕТЕОРОЛОГИЧНИ СПЪТНИЦИ (EUMETSAT) И НА ПРОТОКОЛА ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА МЕТЕОРОЛОГИЧНИ СПЪТНИЦИ (EUMETSAT).
Моля, господин Милко Багдасаров да представи доклада на комисията.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Милко Багдасаров: Уважаеми колеги народни представители! Първо, искам на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на образованието господин Иван Кръстев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Процедурно предложение на господин Багдасаров за допускане в зала.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 93 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 12.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Багдасаров, да представите доклада на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК Милко Багдасаров: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници,
№ 402-02-3, внесен от Министерски съвет на 28 февруари
2014 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 март 2014 г., Комисията по образованието и науката, обсъди посочения по-горе законопроект. На заседанието присъства Иван Кръстев – заместник-министър на образованието и науката, който представи законопроекта и мотивите към него, и доц. д-р Георги Корчев – директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.
Европейската организация за разработване на метеорологични спътници е учредена с конвенцията, която се предлага за ратификация с настоящия законопроект. Основната цел на организацията е непрекъснато осигуряване на спътникови снимки и текущи метеорологични данни за времето и климата. Република България се присъединява към EUMETSAT като асоцииран член през 2005 година. Българското сътрудничество се осъществява чрез Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Асоциираното членство е удължавано през 2010-а и 2012 г. за срок от по две години поради нежеланието на тогавашното българско правителство да плати изискуемата встъпителна вноска за пълноправно членство, въпреки настояването на БАН.
Със споразумение, което се предлага за ратификация, се предвижда Република България да стане пълноправен член на EUMETSAT, като пълноправното членство позволява на сраната да бъде допусната до участие в европейските фондове в рамките на научната и оперативната програма на EUMETSAT и в изграждането на геостационарната спътникова система трето поколение и полярната спътникова система второ поколение. По този начин, Република България ще получи пълен достъп до глобалната метеорологична информация, която ще позволи изготвяне на високонадеждни прогнози за опасни метеорологични явления – резки застудявания, горещи вълни, проливни валежи, бурни ветрове и други. Ранното предупреждение на държавните институции и на гражданите ще позволява своевременно да се вземат мерки за намаляване на ефектите от въздействието на тези природни стихии. Договорено е разсрочено плащане на встъпителната вноска до 2017 г., което значително ще намали натоварването на държавния бюджет.
Във връзка с пълноправното членство на Република България в EUMETSAT е необходимо да бъде ратифициран и Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници.
В дискусията се включиха народните представители Ваня Добрева и Кирчо Атанасов. Те посочиха, че толкова важно за страната споразумение е следвало, да бъде подписано още през 2010 г., както е било договорено при първоначално установяване на сътрудничество между Република България и EUMETSAT през 2005 г.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с единодушен резултат от 18 гласа „за”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 402-02-3, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, господин Багдасаров.
Следва доклад на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ДОКЛАДЧИК Валери Жаблянов:
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници
На редовно заседание, проведено на 12 март 2014 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
За да влезе в сила подписаното на 26 ноември 2013 г. в Дармщат, Федерална република Германия, Споразумение между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници, е необходимо неговото ратифициране със закон, а така също и на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и свързаните ред и условия и на Протокола за привилегиите и имунитетите на съответната организация. За ратификацията следва да бъде уведомен депозитарят на конвенцията съгласно чл. 5 от сключеното споразумение.
С приемането на Закона за ратифициране на Споразумението между Правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на тази организация и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и на Протокола за привилегиите и имунитетите на EUMETSAT Република България става пълноправен член на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници. По този начин Република България ще получи достъп до глобалната метеорологична информация, която ще позволи изготвяне на високонадеждни прогнози за опасни метеорологични явления – резки застудявания, горещи вълни, проливни валежи, бурни ветрове и други. Ранното предупреждение на държавните институции и на гражданите ще позволява своевременно да се вземат мерки за намаляване на ефектите от въздействието на тези природни стихии. С този акт ще се даде възможност за интегриране на Националния институт по хидрология и метеорология при Българската академия на науките към общоевропейските инициативи в тази област с цел подобряване на хидрометеорологичното обслужване на страната и осигуряване на устойчиво развитие.
Приемането на Закона за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на тази организация и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и на Протокола за привилегиите и имунитетите на EUMETSAT няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, тъй като средствата за покриване на разходите за пълноправното членство на Република България в Европейската организация за разработване на метеорологични спътници за 2014 г. са разчетени по субсидията за БАН за 2014 г. За годините след 2014 г. средствата за членството ще се осигуряват от държавния бюджет по бюджета на БАН.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане, в резултат на което Комисията по външна политика с единодушие прие следното становище: предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на EUMETSAT и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на EUMETSAT и на Протокола за привилегиите и имунитетите на същата организация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, господин Жаблянов.
Следва доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 402-02-3, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2014 г.
На заседание, проведено на 13 март 2014 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници.
На заседанието присъства Мария Живакова – старши експерт в дирекция „Наука” в Министерство на образованието и науката, която представи законопроекта.
С ратифицирането и влизането в сила на това споразумение Република България ще стане пълноправен член на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници. По този начин Република България ще получи достъп до глобалната метеорологична информация, която ще позволи изготвяне на високонадеждни прогнози за опасни метеорологични явления – резки застудявания, горещи вълни, проливни валежи, бурни ветрове и други. С този акт ще се даде възможност за интегриране на Националния институт по хидрология и метеорология при Българска академия на науките към общоевропейските инициативи в тази област.
Ратифицирането няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, тъй като средствата за покриване на разходите за пълноправното членство са разчетени по субсидията на БАН за 2014 г.
При проведеното гласуване на законопроекта се получиха следните резултати: „за” – 15 народни представители, „против” и „въздържали се” – няма.
Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 402-02-3, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, господин Кънев.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Казак.
ДОКЛАДЧИК Четин Казак: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, ще Ви запозная с:
„Д О К Л А Д
за първо гласуване относно Законoпроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 402-02-3, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2014 г.
На свое заседание, проведено на 12 март 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 402 02 3, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2014 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на образованието и науката: Мариела Деливерска – директор на дирекция „Наука”, и Мария Живакова – експерт в дирекция „Наука”.
Мотивите на законопроекта бяха представени от госпожа Деливерска.
Споразумението предвижда, че с присъединяването към Конвенцията Република България се присъединява и към Протокола за привилегии и имунитети на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници. Във връзка с това следва да се предприемат всички съответни мерки с цел привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с правата и задълженията, произтичащи от присъединяването към тези актове.
Предвидено е, че България получава пълни права на глас в Съвета на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници с влизане в сила на Конвенцията. Това става в деня на депозиране на документите за ратификацията, а Протоколът за привилегии и имунитети влиза в сила 30 дни след датата на депозиране на инструментите за ратификацията. Денонсирането на Конвенцията е възможно чрез уведомяване на депозитаря, след като тя е била в сила в продължение на шест години, като така съответната държава се оттегля от Общия бюджет, задължителните и изборните програми. Предвидено е, че Протоколът има действие до изтичане срока на Конвенцията. Урежда се, че споровете относно тълкуване или приложение на Конвенцията се отнасят до Арбитражен трибунал, чието устройство е описано в чл. 15 от нея.
След изслушване на мотивите Комисията по правни въпроси с единодушие предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 402-02-3, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря Ви, господин Казак.
Това бяха докладите на комисиите.
Желае ли някой да вземе думата от името на вносителя? Няма желаещи.
Откривам дебатите по законопроекта.
Изказвания? Няма желаещи за изказвания.
Гласуваме на първо четене Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT).
Моля, режим на гласуване.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Господин Багдасаров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Милко Багдасаров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът да се гласува на второ четене в това заседание, защото по време на обсъждането не са направени предложения за изменение и допълнение. Законопроектът е за ратифициране на международен договор, който съгласно чл. 83 от правилника не може да бъде изменян.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, господин Багдасаров.
Има предложение за обсъждане и гласуване на законопроекта на второ четене.
Има ли някой противно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Милко Багдасаров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT)
Член единствен. Ратифицира:
1. Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, подписано на 26 ноември 2013 г. в Дармщат.
2. Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) от 24 май 1983 г.
3. Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) от 1 декември 1986 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря Ви, господин Багдасаров.
Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказвания на второ четене на този законопроект? Няма желаещи.
Гласуваме на второ четене обсъждания законопроект.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Благодаря, господин Багдасаров.
Процедура.
Заповядайте.
Ердинч Хайрула (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде удължен със 7 дни срокът за предложения между първо и второ гласуване по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 302 01-48, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, господин Хайрула.
Има ли противно предложение? Няма.
Гласуваме направеното процедурно предложение за удължаване на срок.
Гласували 88 народни представители: за 77, против 5, въздържали се 6.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашата седмична програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМУРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МУЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ И МИНИСТЪРА НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА ПОЛША ОТНОСНО ИЗГРАЖДАНЕТО, АДМИНИСТРИРАНЕТО И ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА СПОСОБНОСТИ НА НАТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗИ И РЕАГИРАНЕ ПРИ БЕДСТВИЯ, ПОДПИСАН НА 28 АВГУСТ
2013 г. В НОРФОЛК, СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ.
Доклад на Комисията по отбрана.
Господин Цветков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Борис Цветков: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям Ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август 2013 г. в Норфолк, Съединени американски щати, № 402-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 март 2014 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 март 2014 г., Комисията по отбрана разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия.
На заседанието присъстваха: Иван Иванов – заместник-министър на отбраната, Антон Ластарджиев – директор на дирекция „Управление на човешките ресурси”, и Милена Маринова – началник на отдел „Международно право”.
Законопроектът бе представен от господин Иван Иванов – заместник-министър на отбраната. В подкрепа на трансформацията на НАТО и с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изграждането на способности страните членки създават мрежа от центрове за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности. Тясното сътрудничество в областта на управлението на кризи и реагирането при бедствия изисква изграждането на подходящи военни и граждански способности, както и споделянето на най-добри практики и експертиза.
В подкрепа на тази политика Република България предлага на НАТО създаването на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, с цел да предоставя специализирана експертиза за подпомагане на изграждането на способности; повишаване на оперативната съвместимост и усъвършенстване на обучението и подготовката на лидери и формирования от страните членки и партньорите на НАТО.
Съгласно този меморандум Република България, в качеството си на страна домакин, осигурява първоначалното финансиране, логистичното осигуряване и инфраструктура за изграждането на центъра. След влизане в сила на меморандума и след акредитиране на центъра от Алианса разходите за неговото функциониране ще се разпределят на пропорционален принцип между спонсориращите страни.
След изслушването на мотивите се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август 2013 г. в Норфолк, Съединени американски щати, № 402-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 март 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, господин Цветков.
Следва доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Кънев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август
2013 г. в Норфолк, Съединени американски щати, № 402-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 март 2014 г.
На заседание, проведено на 13 март 2014 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август 2013 г. в Норфолк, Съединени американски щати.
На заседанието присъства полк. Радостин Илиев – директор на дирекция „Отбранителна политика” в Министерството на отбраната, който представи законопроекта.
Подписаният меморандум има за цел постигането на тясно сътрудничество в областта на управлението на кризи и реагиране при бедствия чрез създаването на мрежа от центрове за изследване, изграждане и усъвършенстване на подходящи военни и граждански способности, както и споделянето на добри практики и експертиза. Във връзка с това Република България предложи създаването на такъв център и го декларира на срещата на върха на НАТО в Чикаго като част от проектите по инициативата „Интелигентна отбрана”.
Съгласно меморандума Република България, в качеството си на страна домакин, осигурява първоначално финансиране, логистично осигуряване и инфраструктура за изграждането на центъра. След влизане в сила на меморандума и след акредитиране на центъра от Алианса разходите по неговото функциониране ще се разпределят на пропорционален принцип между спонсориращите страни.
При проведеното гласуване на законопроекта се получиха следните резултати: „за” – 15 народни представители, „против” и „въздържали се” няма.
Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август
2013 г. в Норфолк, Съединени американски щати, № 402-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 март 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, господин Кънев.
Уважаеми колеги, има ли изказвания по обсъждания законопроект?
Заповядайте, господин Радев.
Валентин Радев (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този меморандум е оперативният меморандум, има и такъв функционален, който не се ратифицира.
Искам да знаете нещо, което не беше споменато в докладите.
Ние от Парламентарната група на ГЕРБ многократно подавахме сигнали и предупреждавахме министъра на отбраната с въпроси и с искания да не се извършва това, което стана – да се закрие центърът, който се намираше извън територията на Военна академия и имаше самостоятелност, и да се даде под командването на началника на Военната академия в състава на Военна академия „Г. С. Раковски”. Това според мен и според нас е грешка и е нарушено така нареченото „джентълменско споразумение” след подписването на 28 август 2013 г. на споразумение в Норфолк – в меморандума.
Не сме сигурни в момента дали с ратификацията няма да направим грешка и да дадем ход на нещо, което не съществува. Какво ще направят другите две страни не е ясно, когато разберат, че центърът вече няма да е със самостоятелност, която е приоритетна по джентълменското споразумение, а се намира в някаква структура – без самостоятелни финанси, без юридическа самостоятелност.
Това са нашите съображения и аз съм длъжен да ги изложа сега – още на първо четене, да знаете, че ние сме направили тази уговорка. С това е запозната и Комисията по отбрана – всичките й членове, както и Министерството на отбраната.
Този център е особено важен въобще за държавата, за първи път в България се създава военен център на НАТО! Досега ние само присъстваме като участници в такива. Този ще бъде наш и средствата, както стана ясно от доклада, ще бъдат разпределени пропорционално между участниците!
Договорката е около 30 хил. евро – едната държава, другата – 20 хил. евро, и останалите се поемат от България в момента; между тези три страни – Гърция, Полша и България.
Това е добра инициатива, но нашето съмнение продължава да стои. Въпреки това с колегите от парламентарната група ще подкрепим ратификацията, защото това е добре за държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, господин Радев.
Реплики? Няма желаещи за реплики.
Други изказвания по обсъждания законопроект? Няма желаещи за изказвания.
Гласуваме Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август
2013 г. в Норфолк, Съединени американски щати.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 1, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Очаквам процедурно предложение от водещата комисия.
Господин Цветков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Борис Цветков: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доколкото нямаше конкретни предложения, предлагам на основание на текстовете на правилника, да подложите на гласуване и на второ четене Законопроекта за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, господин Цветков.
Има процедурно предложение за обсъждане и гласуване на второ четене на законопроекта, който е обект на обсъждане в момента.
Има ли противно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 89 народни представители: за 87, против 1, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Господин Цветков, заповядайте, за да ни представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Борис Цветков: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Представям Ви текста на законопроекта за второ четене:
„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август 2013 г. в град Норфолк, Съединени американски щати
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август 2013 г. в град Норфолк, Съединени американски щати”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, господин Цветков.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания на второ четене. Няма желаещи.
Гласуваме на второ четене обсъждания законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 100, против 1, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Предложението е прието.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ.
По тази точка ще обсъждаме два законопроекта.
Доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Казак.
ДОКЛАДЧИК Четин Казак: Благодаря, господин председател.
Преди да Ви представя Доклада на Комисията по правни въпроси искам да направя процедурно предложение на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в пленарната зала на госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, господин Казак.
Гласуваме предложението за допускане в залата.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Казак, за да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК Четин Казак: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 354-01-92, внесен от Мая Манолова и Кирил Добрев и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 402-01-10, внесен от Министерския съвет
На свое заседание, проведено на 5 март 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Мая Манолова и Кирил Добрев, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет.
Мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет, бяха представени от госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието.
Мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от народните представители Мая Манолова и Кирил Добрев, бяха представени от името на вносителите от народния представител Смиляна Нитова-Кръстева.
Като се обединиха около необходимостта от изменения и допълнения в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, изказалите се народни представители акцентираха върху следните дискусионни въпроси във внесения от народните представители законопроект, които следва да се имат предвид при разглеждането на законопроектите за второ гласуване:
- Относно стесняването на приложното поле на закона по отношение на някои лица (например членовете на Сметната палата и на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса);
- Относно включването в обхвата на лицата, заемащи публични длъжности на някои категории лица (например по т. 23 на чл. 3), което би могло да доведе до отклоняване вниманието на комисията от ръководните служители;
- Относно възможността Народното събрание да осъществява гражданско наблюдение върху дейността на Комисията, предвид обстоятелството, че е държавен орган;
- Относно възможността за разкриване на банкова тайна;
- Относно възможността по чл. 23а, ал. 2 член на комисията еднолично да извършва предварителна проверка и възможността за проверка по анонимни сигнали и медийни публикации;
- Относно неяснотата при уреждане на реда за обжалване на административното наказание (§ 26 в частта за чл. 27,
ал. 6);
- Относно различните предложения за продължителността на сроковете за произнасяне на комисията (чл. 27, ал. 1);
- Относно възможността за присъждане на равностойността на облагата, когато тя липсва;
- Следва да се направят редакционни поправки на някои допуснати несъответствия и неточности.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси:
- с 10 гласа „за”, 6 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 354 01-92, внесен от Мая Манолова и Кирил Добрев на 9 декември 2013 г.
- със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 402-01-10, внесен от Министерския съвет на 4 февруари
2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, господин Казак.
Следва доклад на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Госпожо Манолова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Мая Манолова: Уважаеми колеги, Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения на две свои различни заседания своевременно разгледа двата законопроекта.
Ще Ви представя със съкращения, както предлага ръководството на Парламента, двете становища на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси,
внесен от Мая Манолова и Кирил Добрев на 9 декември 2013 г.
На свое заседание, проведено на 23 януари 2014 г., Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Мая Манолова и Кирил Добрев.
В заседанието на комисията участваха: Николай Николов, Катя Станева и Паскал Бояджийски – членове на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Атанас Славов – началник-отдел „Нормотворчество” в Министерството на правосъдието, членове на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, както и представители на неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от вносителя Мая Манолова.
Предложеният законопроект е изготвен и внесен след провеждане на широко обществено обсъждане с цел подобряване на нормативната уредба за осигуряване на отговорно, почтено и честно държавно управление от лицата, заемащи публична длъжност, само в интерес на гражданите и обществото. Съгласно представените към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси мотиви се предлагат редица промени по отношение на: структурирането на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси чрез въвеждане на ясни и публични процедури; повишаване на изискванията към членовете й; засилване на колективното начало в работата на комисията; опростяване на административните и съдебни процедури по установяване на конфликт на интереси; въвеждане на случайния принцип при разпределянето на административните преписки; оптимизиране на сроковете за произнасяне по съответната проверка; вида и размера на санкциите.
Разширява се обхватът на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с включване на нови категории лица, които изпълняват държавни функции или участват в разпределянето на публични средства, както и промени, свързани с усъвършенстването на производството по установяване на несъвместимост на лицата, заемащи публични длъжности.
По разглеждания законопроект в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения са постъпили следните писмени становища.
Само ще ги маркирам, без да заявявам какви са позициите на съответните организации:
1. Министерството на правосъдието изразява принципно положително мнение по предложените изменения и допълнения в законопроекта.
2. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси също е представила становище, в което подкрепя предложенията, направени в този закон.
3. Асоциацията „Прозрачност без граници” изразява положително становище по отношение на част от нововъведенията, които се предлагат, и отправя забележки по отношение на удължаване на срока на производството и други.
4. Центърът за изследване на демокрацията изразява положително принципно становище по внесения законопроект. Фигурират и забележки по отношение на: начина на формиране състава на комисията; основанието за предсрочно прекратяване; намаляване размера на глобите за предвидени и установени нарушения.
5. Институтът за модерна политика приветства предвидените изменения по отношение разширяването на кръга от лица, които попадат в обхвата на закона, по отношение начина на конституиране на Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси, завишаване на изискванията по отношение на членовете. Считат, че така в по-голяма степен ще се гарантира общественият интерес.
6. В становище по внесения законопроект на Фондация Програма Достъп до информация (ПДИ) се акцентира върху системното неприлагане на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от действащия закон. Правят предложения за законодателни промени в този текст.
7. Общественият съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения изразява принципно положително становище по разглеждания законопроект, като предлага: да се разшири обхватът на закона с включване на нови категории лица – членовете на Европейския парламент от Република България, европейския комисар от Република България, членовете на Управителните и Надзорните съвети на Националната здравноосигурителна каса, нотариусите, частните съдебни изпълнители. Дават предложения комисията да има възможност да привлича външни експерти в дейността си в зависимост от случая, който разглежда.
8. Получено е становище и от други граждански организации. Цитирано е това от Граждански комитет „Равни пред Закона”, според което несъвместимостта следва да бъде по-стриктно разграничавана от останалите хипотези на конфликт на интереси.
След проведеното обсъждане и гласуване Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, със 7 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Мая Манолова и Кирил Добрев.”
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси,
внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2014 г.
На свое заседание, проведено на 6 март 2014 г., Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията участваха: Катя Станчева и Николай Николов – членове на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Атанас Славов – държавен експерт в дирекция „Нормотворчество” в Министерството на правосъдието, членове на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, както и представители на неправителствени организации.
От името на вносителя законопроектът беше представен от Атанас Славов.
В мотивите към внесения законопроект се посочва, че основните причини за предложените изменения и допълнения са: липса на систематизирана регламентация на правомощията на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; отсъствие на уредба за начина, по който образуваните производства се разпределят за решаване; бавно производство; разделяне на установяването на конфликт на интереси и свързаните с него санкции в две отделни производства; непълнота на уредбата относно правата на лицата, срещу които е образувано производството; законодателни пропуски относно някои групи лица, които заемат публични длъжности.
Определят се и целите на внесения законопроект. Няма да ги представям, можете да ги видите в становището.
Подчертава се, че прилагането на измененията и допълненията на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси не изисква допълнителни финансови средства от държавния бюджет.
По разглеждания законопроект в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения са постъпили следните писмени становища:
1. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси предлага в проекта да се включат разпоредби, които да въвеждат задължително застраховане със застраховка „Живот” и „Злополука” на членовете и служителите на администрацията на комисията.
2. Асоциацията „Прозрачност без граници” оценява положително предложеното разширяване на обхвата на длъжностните лица, които имат задължения по закона, както и конкретизирането на изискванията за избор на членове на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и процедурите по тяхното избиране и освобождаване. Отправят се и критики към някои от текстовете на проекта за закон.
3. Институтът за модерна политика изразява становище, че както и внесеният от народните представители Мая Манолова и Кирил Добрев Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, така и в разглеждания законопроект се предлагат сходни решения в определени направления, взаимно се допълват и допринасят за една здрава и подходяща нормативна основа за работата на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Подкрепя предложените в законопроекта промени, касаещи разширяване обхвата на закона, като препоръчва в него да се включат и други категории лица.
Принципно се подкрепят предвидените промени по отношение на реда и сроковете за провеждане на производство пред комисията, като се подчертава, че въвеждането на принципа на случаен подбор при разпределяне на преписките и срок за съобщаване на решението са гаранции срещу злоупотреби, оказване на натиск и бавене на преписки.
4. Общественият съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения изразява становище, че внесеният законопроект в значителна степен е сходен със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от народни представители, като изразява единодушна подкрепа и за двата законопроекта.
След проведеното обсъждане и гласуване Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, госпожо Манолова.
Това бяха докладите на двете комисии.
Желае ли някой да вземе думата от името на вносителите?
Госпожо Манолова, заповядайте от името на вносителя.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, една от темите, които вълнуват и буквално взривяват българските граждани, е темата как се упражнява властта и в чий интерес работят хората, избрани на различни публични позиции – дали те отстояват добросъвестно обществения интерес, или са подвластни на неправомерни влияния и работят в частен интерес, от една страна, от друга страна, има ли надеждни спирачки, които да предотвратяват влиянията върху хора, които упражняват публични функции.
В рамките още на Четиридесетото Народно събрание, по време на управлението на Сергей Станишев, беше приет Закон за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, като по-късно в мандата на Четиридесет и първото Народно събрание, по време на управлението на премиера Бойко Борисов, бяха направени промени в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Беше избрана Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси като независим орган, който да предостави именно бариера срещу неправомерни влияния върху хората, които заемат публични позиции и боравят с публични пари.
Затова и, както всички много добре си спомняме, скандалът с прословутото тефтерче на Филип Златанов предизвика буря от негодувание на българските граждани. В един момент се оказа, че органът, който трябва да предпазва хората, упражняващи публични функции, от неправомерни влияния, всъщност сам е бил подвластен точно на такива влияния и е работил в партиен и в частен интерес.
За да бъдат установени размерите на пораженията от работата на Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси, беше създадена нарочна Временна парламентарна комисия под ръководството на народния представител Кирил Добрев, известна с наименованието „Комисия за тефтерчето на Филип Златанов”, която детайлно анализира всички съмнителни случаи, влияния, натиск върху членове на въпросната комисия. Парламентарната комисия на Кирил Добрев излезе и с конкретни предложения за законодателни промени, част от които са обективирани във внесения от нас с колегата Добрев законопроект.
В рамките на Комисията за връзки с гражданското общество беше проведено широко обществено обсъждане, в което бяха включени всички институции, които имат отношение по темата за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси. Много правозащитни и неправителствени организации, граждански движения, отделни граждани, експерти, заявиха своята позиция по отношение на необходимите промени в действащия Закон за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси. В резултата на това публично обсъждане с колегата Кирил Добрев написахме този законопроект, който сме внесли още в началото на месец декември, днес е внесен в пленарната зала и предстои да бъде обсъден от народните представители.
Кои са най-важните промени, които предлагаме във внесения законопроект?
На първо място, предлагаме промени в структурирането на самата комисия, която установява и предотвратява конфликта на интереси, като предлагаме да бъде въведена ясна, публична процедура по изслушване, номиниране и избиране на членовете на тази комисия. Предлагаме тази публична процедура да се отнася не само за членовете, които се избират от Народното събрание, но и за тези, които се посочват от останалите квоти, включително от квотата на Президента. Изключително важно е българските граждани да знаят какъв е механизмът за номинации, как се обсъждат и стават факт предложенията за членове на този изключително важен орган, както и кои са хората, които ще се кандидатират за участие в този независим регулатор.
Освен това сме предложили повишаване на изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите за членове на тази комисия, включително да имат безупречна репутация и безупречна професионална квалификация и имидж, като по този начин – чрез промени в членския състав, очакваме да бъде повишен и авторитетът на този важен орган.
Бяха обсъждани също така и възможности за увеличаване на членския състав на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, защото предметният обхват на този закон, тоест субектите, които трябва да проверява комисията, наистина са огромен брой – над 100 хиляди български граждани попадат в обхвата на Закона за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси. Имаше спорове дали 5 души членски състав в тази комисия са достатъчни, за да осъществяват тази дейност. В крайна сметка ние не предложихме увеличаване на членския състав, просто маркирам предложението на гражданските организации и обръщам внимание на народното представителство.
Направили сме обаче друго, изключително важно предложение, а именно да бъде засилено колективното начало в работата на тази важна комисия. Досега се оказа, че най-важните решения, които се отнасят до работата на тази комисия, са вземани еднолично от нейния председател. Така например той е определял еднолично лицата от администрацията, които ще разглеждат една или друга преписка в предварителната й фаза, назначавал е еднолично експертите към тази администрация. По този начин се е достигнало до съмнение изобщо в обективността при разглеждане на различните преписки. Затова предлагаме да бъде въведена фигурата на заместник-председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, а също така решенията за назначаване на експертите към комисията и други важни актове да се вземат не в резултат на едноличната воля на председателя, а по решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Правим и друго, много важно предложение, което се отнася до случайния принцип за разпределяне на преписките чрез жребии, а не както досега – еднолично да се възлага преписка на даден експерт от комисията. След това не стана ясно как този експерт борави и събира информация за наличие или липса на конфликт на интереси, в резултат на което, както стана ясно и от работата на комисията под ръководството на Кирил Добрев, се е стигало до това, че членовете на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси в много случаи са могли да бъдат манипулирани от експертите и от назначените лица в администрацията на комисията.
Също така правим предложение и за промени в сроковете, в които трябва да се произнася комисията, в зависимост от сложността на дадената преписка.
Има и доста промени, които се отнасят до самото административно производство, което се развива в тази комисия, също и до административнонаказателното производство. За народните представители, които са юристи, ще кажа – те може би са разбрали каква е същността на проблема, реално пред комисията се развиват две отделни производства. Едното е административно – за установяване на конфликт на интереси, другото е административнонаказателно – за налагане на съответна санкция. И двете производства подлежат и на съдебен контрол, и много често се е стигало до парадокси – в случаи, в които след съдебно потвърждаване на акт на Комисията за наличие на конфликт на интереси, административнонаказателната санкция отпада в резултата на акт на съда. Сега предлагаме двете процедури да бъдат обединени, за да е ясно: първо, че ще се работи в по-стегнати срокове при процесуална икономия, и второ – да няма противоречия между актовете на тази много важна комисия.
По отношение на разширяването на предметния обхват сме предложили разширяване на лицата, които попадат под обхвата на тази комисия, включително с добавяне и на други лица, които изпълняват публични функции и такива, които боравят с публични пари, включително и със средства от европейските фондове.
Искам ясно да кажа, че в резултат на некоректно окончателно прецизиране предложенията на гражданските организации, в текста на внесения от нас законопроект фигурира предложение за отпадане на членовете на Надзорния съвет на Здравноосигурителната каса и на Сметната палата от обхвата на закона. Моля за извинение народните представители за включването на тези текстове. Става въпрос за техническа грешка поради неотстраняване на всички нанесени предложения на граждански организации. Ще предложим в общия законопроект, в случай че бъдат приети двата законопроекта, този текст да отпадне, да не бъде изобщо предмет на обхват.
Лично аз – за тези, които са били народни представители в предния Парламент – поставих на сериозна критика в първия вот на недоверие по здравеопазване наличието на конфликт на интереси на членовете на Надзора на Касата и съм последният човек, който ще предложи лицата, които боравят със сериозни публични пари, да бъдат изключени от обхвата на този закон. Моля за извинение за допускането на тази досадна техническа грешка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, госпожо Манолова.
Желаещи да вземат думата от името на вносителя на втория законопроект? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, откривам дебатите по двата обсъждани законопроекта.
Желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Десислава Атанасова (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, в Комисията по правни въпроси бяха обсъдени и двата законопроекта – и на Министерския съвет, и на вносителите Манолова и Добрев. Там изразихме своето становище основно по отношение на законопроекта, внесен от Министерския съвет, в положителните му части и за това, че наистина се очакваше от Временната комисия, която беше сформирана от Народното събрание, не само да проведе своеобразно разследване на всичко, което се е случвало в така наречената „Комисия Златанов”, но и да даде предложения за законодателни инициативи.
Безспорно е, че голяма част от предложенията на законопроекта, предложен от Министерския съвет, отговаря и на общественото очакване, отговаря и на задачата, която беше поставена на Анкетната комисия.
Обръщам внимание на законопроекта, внесен от госпожа Манолова и господин Добрев. Ще започна с това, че е добре, че току-що госпожа Манолова си посипа главата с пепел и заяви, че това е техническа грешка. За мен, на първо място, е странно допусната техническа грешка, и то на законопроект, внесен от един човек, който има самочувствието на много добър юрист, на заместник-председател на Народното събрание, техническа грешка, която не беше отстранена при представянето на законопроекта в Комисията по правни въпроси. Всъщност там очаквахме колегите Манолова и Добрев да заявят, че е допусната техническа грешка, защото и аз не предполагах, че някой може да предложи всички членове на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса да не подават декларация за конфликт на интереси. Сами разбирате, че се касае за хора, които участват в разпределението на над 2 млрд. 500 млн. лв., но все пак е добре, че госпожа Манолова се извини за допуснатата техническа грешка. Разбира се, тук можем да поставим и друг въпрос: кой пише законопроектите на народните представители и дали това е тяхната воля, след като под законопроекта стоят техните подписи?
Всъщност в този законопроект, внесен от колегите Манолова и Добрев, е предвидено комисията да функционира като независим държавен орган. Аз не разбирам логиката на това да запишем, че комисията ще бъде държавен орган. Достатъчно е тя да бъде независим орган и наистина нейната независимост не само да бъде декларирана и в двата законопроекта, но и да осъществява функциите си като независим такъв орган. Това, че членовете на комисията ще се избират и съответно ще се назначават след проведена публична процедура, не мога да кажа доколко е положително, защото станахме свидетели, че провеждането на подобни публични процедури, на първо място, като че ли гарантира на кандидатите да чуят за себе си какво ли не – и добро, и много лошо. Затова и не знам, първо, какви кандидати ще се съгласят да участват в подобна публична процедура и да бъдат обстрелвани своеобразно пред очите на всички. Ако все пак някой се съгласи, дали всички изисквания, които трябва да покрие и да престане да изпълнява всички останали функции, ще бъдат задоволителни като професионално развитие? Разбира се, това е друга тема – за професионалното развитие на всеки, който е решил да се кандидатира за член на тази комисия.
Разбира се, аз подкрепям изискването да се избират за членове на тази комисия колеги с юридическо образование и със стаж от пет години и такива, които не са осъждани за умишлени престъпления.
Имам някои коментари по отношение на новия вид проверка, която ще извършва въпросната комисия. За първи път Комисията за установяване на конфликт на интереси се натоварва със задачата да извършва предварителна проверка. Аз винаги съм считала, че инструментът на предварителната проверка е форма на правомощие на едни други органи. Но след като така са счели колегите, че следва да има предварителна проверка, която да установява наличие или липса на конфликт на интереси, може би по-късно те ще обяснят тезата си.
Аз лично имам претенции по отношение именно на § 19 и редакцията на чл. 23.
В този смисъл следва и допълнително да бъде аргументирано предложението въпросната предварителна проверка да се осъществява и след медийни публикации. Тоест Комисията за установяване на конфликт на интереси за в бъдеще не само ще се самосезира или ще се сезира чрез сигнали до нея, но и ще се самосезира чрез медийни публикации. Това на практика означава, според мен, изключително сериозен проблем, пред който ще бъде изправена тази комисия. От една страна, обикновено преди предстоящи избори във всички медии, срещу всички кандидати се появяват какви ли не материали, много често неподписани от никого.
В тази връзка аз считам, че не следва да даваме възможност именно чрез такива материали на Комисията по конфликт на интереси, на първо място, да губи ресурс на време, ресурс на средства и ресурс на експертиза, за да проверява едно или друго медийно заглавие или свързана публикация. От друга страна, имаме органи, които правят точно това, и аз мисля, че следва да имаме повече доверие в тяхната експертиза и техните проверки. Това са Сметната палата, ще ми се да кажа и Комисията за конфликт на интереси, която функционира тук, в Парламента, но тя не е провеждала заседание вече повече от пет месеца, така че нея няма да коментирам. Има и Национална агенция по приходите, и всички, които са натоварени именно с това да пазят публичния интерес и да гарантират, че няма да се използва публичен финансов ресурс при възлагане на определени поръчки или при свързани лица.
Това са моите бележки. Разбира се, аз предполагам, че мнозинството ще подкрепи и двата законопроекта. Призовавам колегите Добрев и Манолова да се откажат от тези спорни текстове, на които обърнах внимание, защото считам, че така много по-лесно ще се стигне до консенсус и много по-бързо ще бъде приет този необходим Закон за конфликт на интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, госпожо Атанасова.
Реплики? Няма желаещи за реплики.
Уважаеми колеги, преди почивката искам да Ви направя следното съобщение:
В Клуба на народния представител днес гостува изложбата „Сърцето на София” на Софийската градска художествена галерия. Тя представя многоликия образ на София във времето с творби на големи български художници от 20-те до 90-те години на XX век.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Почивка до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Моля, заемете местата си в пленарната зала, заседанието продължава.
Продължава дебатът по двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова, за изказване.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бяха зададени три конкретни въпроса във връзка с внесения от мен и колегата Кирил Добрев законопроект, и един по общ, който следва от тези три конкретни въпроса, с отговора на който искам да започна, а именно как беше изработен нашият законопроект.
Както вече споменах, при неговото представяне, след гръмването на скандала с прословутото тефтерче на Филип Златанов, на обществото станаха известни притеснителни, смущаващи, бих казала скандални факти за това как е оказван партиен и корпоративен натиск върху членовете на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Беше създадена временна парламентарна комисия, която да разследва, образно казано, случая и да излезе с конкретни законодателни предложения.
Междувременно бяха проведени две публични обсъждания – едното в Комисията за гражданско общество, чийто председател съм, което се състоя на 24 октомври в Парламента, и едно обсъждане в Министерството на правосъдието, организирано от работна група за създаване на този законопроект, който е внесъл Министерският съвет, което се състоя на 26 ноември. Включиха се много институции, експерти и граждански организации. Бяха направени и многобройни предложения. Всички те бяха облечени в законодателна форма от мен и от експертите на комисията и така беше изработен един първоначален вариант на този законопроект.
Освен това, тъй като работата на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е предмет на засилено внимание и контрол от страна на Европейската комисия, при изготвянето на този законопроект бяха съобразени и препоръките, които дава Европейската комисия. Взехме предвид и изводите в Доклада за работата на комисията през 2011 г., който доклад е внесен в Народното събрание. В крайна сметка всички предложения, които се чуха от различни институции, организации, бяха отразени в първоначалния вариант на нашия законопроект с Кирил Добрев.
По отношение на въпросното предложение, което казах, че не поддържам, и ще настоявам да не бъде включено в общия доклад от двата законопроекта, в случай че и двата бъдат подкрепени. Предложенията за него идват от публичното обсъждане, проведено в Министерството на правосъдието, и е в първоначалния вариант, който е изготвен от работната група от Министерството на правосъдието. Становища и подкрепа за него са дадени и от Правния отдел на Министерството на икономиката и енергетиката, от Националното сдружение на общините. В дебата в Парламента по това се изказаха и някои неправителствени организации.
Отново казвам, фактът да фигурира в нашия законопроект е, че това своевременно не отпадна от основната матрица, която беше изработена в резултат на абсолютно всички предложения за промени в този закон, за което се извинявам и което ще бъде отразено, надявам се, още при изработването на общия законопроект.
Лично моето мнение е, че е абсурдно членовете, особено на Надзора на Касата, да бъдат изключени от обхвата на този закон. Отново припомням, можете да проверите в стенограмите по време на първия вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов по тема „Здравеопазване”, че фактите, свързани с наличие на конфликт на интереси на членове на Надзора на Касата, бяха изнесени детайлно в моето изказване, в резултат даже на което един от членовете на Надзора, визирам господин Огнян Донев, излезе от състава на Надзорния съвет. Така че тук нямаме спор.
Абсурдно е аз или някой от хората, с които сме работили, да подкрепя идеята членовете на Надзорния съвет на Касата да не фигурират като лица, които следва да бъдат проверявани и по отношение на които да бъде установяван конфликт на интереси. Това ще бъде отстранено.
По отношение на другите два зададени въпроса. Публичното обсъждане на кандидатурите според мен е практика, чиято въвеждане започна в предния Парламент и беше разширено и в Правилника за работата на Четиридесет и второто Народно събрание – публичното обсъждане на кандидатурите за всеки орган, който се избира от Парламента, независимо дали става дума за независим държавен орган или за независим регулатор. Така или иначе хората трябва да бъдат информирани как стават номинациите, на какви стандарти отговарят кандидатите, какво е тяхното имуществено състояние, какъв е техният професионален имидж, какъв е техният нравствен облик, с какво име и с каква репутация се ползват в съответните професионални среди и в българското общество.
Вярно е, че и аз бях разколебана по отношение на прилагането на този принцип, особено в процедурата за номиниране на главен съдебен инспектор, но практиката пък, която показа публичното обсъждане на номинациите за членове на Централната избирателна комисия, ме обнадежди, че когато има добросъвестно, отговорно и добронамерено отношение, наистина могат да бъдат обсъждани кандидатури, без да се използват отвратителни прийоми по тяхното окалване, очерняне, включително и с разпространяването на лъжи и клевети по отношение на тяхната професионална и човешка репутация.
Така че според мен тази практика трябва да продължи, даже трябва да се разширява. Какъвто и орган да избира Парламентът и да назначава Президентът, да определя Министерският съвет, преди това по подходящ начин те трябва да преминават през съответна публична процедура, така че у гражданите да не остава ни най малкото съмнение, че става дума за някакви кулоарни договорки, за задкулисно разпределяне на длъжности, за партийни, политически, корпоративни, икономически и други влияния, особено за такива органи, каквато е Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Хората, които биват номинирани и избирани, трябва да отговарят на най-високите стандарти за почтеност и професионализъм. Според мен отстъпление от този принцип не следва да има.
По отношение на предложената възможност за извършване на предварителни проверки от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, включително и възможността тя да се самосезира в резултат на медийни публикации. Този текст също има своята история и тя е именно в публичните обсъждания, които бяха проведени и в Парламента, и в Министерството на правосъдието. Искам да информирам народното представителство, че гражданите чрез техните организации заявиха ясна позиция, че искат, включително настояват, тази комисия да се самосезира и да се сезира и в резултат на анонимни сигнали, тъй като те твърдят, че все още има притеснения и страх у гражданите да информират надлежните органи за едни или други съмнения, нарушения, конфликт на интереси, злоупотреби и прочие. Така че тяхната ясна воля, която заявиха, включително на публичното обсъждане в Парламента, беше анонимни сигнали, в резултат на които да се сезира Комисията за конфликт на интереси.
Още по-категорично това прозвуча на публичното обсъждане от работната група в Министерството на правосъдието. Тъй като аз като юрист съм категорично против това да има сезиране на който и да е орган в резултат на анонимен сигнал, такова предложение заявих, че няма как да внеса нашия законопроект с Кирил Добрев. Това е моето разбиране, което съм отстоявала последователно и в Четиридесетото, и в Четиридесет и първото, и сега в Четиридесет и второто Народно събрание, че всеки, който съобщава за някакви факти, обстоятелства, нарушения, трябва да има смелостта да си напише трите имена, да се подпише, след което да бъде извършена съответна проверка. Но самата Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която участва активно и в двете обсъждания...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Колеги, моля Ви, за тишина, особено лявата част на залата!
Мая Манолова: ... заяви, че и в момента практиката, която се прилага в работата на комисията, е в случаите, в които бъде преценено, че анонимен сигнал или медийна публикация, които съдържат данни и доказателства за наличие на конфликт на интереси, се разглеждат в комисията в резултат на нейното самосезиране.
Този текст отразява установена практика на работа на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Ние с колегата Добрев съзнателно внесохме това предложение, то да стане и предмет на обсъждане в пленарната зала.
Аз също нямам предварителна нагласа и убеденост, че този текст трябва да остане. Готова съм да чуя и други аргументи. Няма да настоявам пред моята парламентарна група при второ четене този текст да бъде подкрепен, но Ви информирам съвършено отговорно, че мнението на гражданите, на гражданските организации, на редица институции е комисията да може да се самосезира в резултат на медийни публикации, които са подкрепени с факти, документи и доказателства, без да предопределям изхода на този дебат в залата на Народното събрание. Нека да се чуят аргументи.
Отново казвам – склонна съм, ако има сериозни доводи „против”, аз и колегата Добрев да се откажем от нашето предложение, можем и да го оттеглим, но нека да има дебат по тези текстове, защото най-малкото тези публични обсъждания, които се правят и в Парламента, и в други институции, имат друга цел, а именно това, за което хората настояват – да бъде предмет на обсъждане. Не е казано, че трябва да бъде прието. Народните представители ще заявят своята политическа воля „за” или „против”, но поне да има дебат, да има обсъждане, да се чуят аргументи.
Аз призовавам също така, може би не сега, при второ четене в Комисията по правни въпроси, представителите на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да заявят своята позиция, да разкажат за практиката на комисията, в които тя се самосезира и в крайна сметка да бъде възприето най-доброто решение.
Предполагам, че с това отговорих и на трите поставени въпроса. Благодаря, че ми бяха зададени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря и аз, госпожо Манолова.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Десислава Атанасова (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, благодаря, че отговорихте на въпросите, които поставих.
По отношение на анонимните сигнали в Комисията по правни въпроси, госпожа Сабрие Сапунджиева, която понастоящем е заместник-министър на правосъдието, а в предходния мандат – член на Комисията за конфликт на интереси, обясни как функционира комисията при получаване на анонимни сигнали. Съжалявам, че нито Вие, нито господин Добрев бяхте там, за да чуете тези разяснения. Те бяха по отношение на образуваните производства и съответно тяхното прекратяване от самата комисия.
По отношение на внесените в момента предложения от Министерския съвет по чл. 26а и § 14 на предложението на Министерския съвет, комисията е работила така и вероятно и за в бъдеще ще продължи да прекратява образувани производства при анонимни сигнали, когато установи, че сигналът е анонимен.
Дори и при хипотезата, която не само Вие подчертахте, че някой дори не си е написал трите имена и не се е подписал, но и когато някой е написал три имена и се е подписал, но се установи, че такова лице няма, въпреки че сигналът е входиран чрез подател, производството се прекратява именно за да се спести цялата работа по този процес, по производствата и работата на администрацията, защото става ясно, че и тя ще е заета по докладването на производствата, да се спести финансов и експертен ресурс на тази комисия.
Аз не считам, че предложението за самосезиране по медийни публикации следва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря и аз, госпожо Атанасова.
Втора реплика? Няма желаещи.
За изказвания?
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По време на обсъждането на законопроектите в Комисията по гражданско общество членовете на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси заявиха обратното становище, но аз не искам да влизам в този спор.
Това, което ще предложа, е при обсъждането, ако бъдат приети двата законопроекта на общ законопроект, да бъдат поканени членовете на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, да чуем конкретно и тяхното мнение по съществуващата практика в подобни хипотези. В случай, че и те се обявят категорично срещу тези текстове, аз не възразявам да не бъдат включени в общия законопроект.
Това обаче, което те заявиха по време на публичните обсъждания, казвам го съвсем отговорно, беше обратното – те настояваха да има такъв текст, но за да не навлизаме в спор и разправия кой какво е казал, отново заявявам, че в случай, че те се изкажат „против” и се позоват на факти от практиката и опита, който има тази комисия, ние с колегата Добрев ще оттеглим този текст в общия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте за изказване, госпожо Маджарова.
Снежина Маджарова (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих желала да обърна внимание на още няколко притеснителни момента в законопроекта, предложен на нашето внимание от народните представители Мая Манолова и Кирил Добрев.
Освен тези проблеми, които госпожа Атанасова засегна в своето изказване и доколкото виждам госпожа Манолова възприема, бих желала да посоча още няколко проблема.
На първо място, разбира се, ще се изчистят проблемите, свързани с отпадане на определени фигури, но в законопроекта е предложено включване в обхвата на закона на служители на общински и държавни търговски дружества. Освен членовете на органите на управление и контрол на тези търговски дружества, нямам представа как в обхвата на закона са попаднали обикновените служители в търговските дружества – тези, които изпълняват технически длъжности. Ние много добре знаем, че в търговските дружества няма как да бъдат назначени държавни служители, обикновено това са лица по трудово правоотношение и е необяснимо поради каква причина те биха били обхванати от този закон. Нямам представа каква е статистиката, колко на брой биха могли да бъдат тези лица, но вероятно са хиляди и по този начин комисията ще бъде изключително затруднена в своята работа, тоест ще бъде засипана с работа по отношение на лица, които най-вероятно нямат и функции на разпореждане и управление с общинска или държавна собственост и средства.
Другият проблем, който виждам в този законопроект и се надявам, че ще бъде изчистен, е свързан с обжалване на решението на комисията тогава, когато се установи наличие на конфликт на интереси.
Госпожа Манолова в своето изказване посочи като предимство предложението, свързано с това в общ акт – решението на комисията, да се установява едновременно и конфликт на интереси, и съответно да се налагат санкциите, предвидени в закона по отношение на конфискация на получени възнаграждения и така нататък, тоест в административно-наказателната част на закона.
В законопроекта е предвидено това решение да бъде обжалвано по два различни реда.
В частта на установяване на конфликт на интереси – това, разбира се, е административно производство и е нормално да подлежи на обжалване пред съответния административен съд, тоест предвидено е, че се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В същото време обаче е предвидено, че в останалата си част решението ще се обжалва по процедурите, предвидени в Закона за административните нарушения и наказания.
Докато по Административнопроцесуалния кодекс са първоинстанционния и административния съд, то по Закона за административните нарушения и наказания е съответния районен съд. Тук възниква въпросът: пред колко съдилища едновременно би могло да се обжалва подобно решение? Няма друг случай в правните процедури. Аз мисля, че това е един сериозен проблем, който е заложен в законопроекта и по отношение на който също би следвало да се вземат мерки, да се изчисти като последици.
Няма да коментирам тук как ще бъдат затруднени лицата, по отношение на които е прието това решение, как ще се затрудни правото им на защита, но не виждам как това би могло да се случи и като процедура.
И още един проблем, който виждам в закона, е по отношение на заложената възможност комисията да поиска разкриване на банкова тайна. Вероятно отново проблемите, свързани с разкриване какво точно е получено като имуществена облага въз основа на конфликт на интереси, са наложили предложение в тази посока. Тук искам обаче да обърна внимание, че в законопроекта на Министерския съвет подобна идея липсва. Както и госпожа Атанасова обърна внимание, госпожа Сабрие Сапунджиева беше член на комисията и от тази гледна точка, ако съществува такъв проблем, би следвало и в законопроекта на Министерския съвет да видим изписан подобен текст.
Разкриването на банковата тайна е строго регламентирано в съответните закони. Много малко лица са оправомощени да поискат разкриване на банкова тайна, още повече това е конституционно закрепено право на българските граждани.
Може би тук следва да обърна внимание, че банкова тайна може да се разкрива единствено за данъчни цели, за целите на наказателно преследване, когато има данни за извършено престъпление. В конкретния случай сме изправени пред административно производство, така че не виждам тук мястото на този текст в настоящия законопроект.
Прекалено много са проблемите, свързани с този законопроект и лично аз няма да го подкрепя във вида, в който е внесен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, госпожо Маджарова.
Има ли реплики?
Заповядайте.
Борис Цветков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Маджарова, първо, не мога да се съглася с Вас за обхвата и не мога да се съглася с аргументите, които представихте – представителите на държавата, на общината в общинските фирми трябва да изпаднат от обхвата на закона, защото основният брой общински фирми са съсредоточени в големите градове и в столицата, същото важи и за големите фирми, но няма такъв голям проблем в малките общини.
Не мога да се съглася например Столичният „Метрополитен” и Столичният „Автотранспорт” да не бъдат включени в закона, защото сами сме свидетели на редица неприятни практики, договаряне на конкурси, имаше и записи, които се разследват, и така нататък.
Нещо повече, направих предложение, което не беше прието, но Ви уведомявам, че пак ще го направя между първо и второ четене – обхватът да се увеличи и с главните архитекти на общините. Не смятам за нормално един заместник-кмет от трима или петима заместник-кмета да е в обхвата, а главният архитект примерно в Столична община, в Пловдив, Варна или другите градове, от чиято дейност зависят сериозни интереси, лично от него зависят неща за много средства, да не бъде в закона. Да, сигурно ще се затрудни работата на администрацията, но интересите на хората изискват те да бъдат включени. Това са отговорни хора и институции, които трябва да бъдат включени. Затова не се съгласих с намаляване на обхвата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, господин Цветков.
Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика?
Госпожо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова ((КБ): Уважаема госпожо Маджарова, пак ще повтаря процедурата, по която беше изготвен този законопроект. Бяха направени многобройни писмени и устни предложения по време на публичните обсъждания от граждански организации какви са очакваните промени в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Част от тези предложения бяха по разширяване обхвата на лицата, които трябва да подлежат на контрол и проверка по реда на закона. По такъв начин бяха включени членовете на комитетите за наблюдение на оперативните програми, които са съфинансирани с европейски средства. Хората очакват всички, които боравят по някакъв начин с публични, с европейски пари, с общинско имущество, да попадат в обхвата на този закон. Затова бяха включени служителите в съответните общински дружества с изричната уговорка, че служителите с технически функции са изключени от обхвата на закона.
Същата е историята и с включването на предложението за възможностите за разкриване на банкова тайна. Мисля, че нищо не пречи това да бъде обсъдено от народните представители. Такова е и очакването на хората. В крайна сметка, затова се правят публични обсъждания: предложенията на хората по някакъв начин да стигнат до народните представители. Ако бъдат изложени достатъчно сериозни аргументи „против”, естествено, едни или други текстове могат да отпаднат. Имаме обаче ангажимент към гражданските организации поне това, което предлагат, да бъде обсъдено.
Да, има сложности за съчетаването на двете процедури – административна и административнонаказателна. Вие очевидно сте се занимавали и/или имате поглед върху такива дела. При досега съществуващата практика обжалването на административен акт на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси върви на две инстанции, точи се с месеци и години във времето, след това започва административнонаказателното обжалване и се стига дотам, че акт, приет с акт на съда за законосъобразен, след това административнонаказателната санкция се отменя. Съчетаването на двете производства наистина е сложно и можем между първо и второ четене да търсим оптималното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Уважаеми колеги, има ли трета реплика?
Госпожо Атанасова, заповядайте.
Десислава Атанасова (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Маджарова, провокирана съм от изказването на колегата Цветков. Моля Ви в отговора, в дупликата си да обясните що е то „орган на управление и контрол в търговско дружество”. Какво представлява Националният класификатор на длъжностите в Република България и кои попадат в него? Според предложенията и изказванията, направени от господин Цветков, може би не му е ясно, че извън техническите длъжности всички останали, участващи в тези търговски дружества, без значение от длъжностната си характеристика, следва да подават такива декларации за конфликт на интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря.
Следва дуплика.
Госпожа Маджарова.
Снежина Маджарова (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
По отношение на репликата на господин Цветков, действително, уважаеми колега, не съм предложила да отпаднат от обхвата на закона органите за управление и контрол. Напротив, коментарът ми беше единствено по предвидената възможност в този обхват да се включат допълнително и служителите в търговските дружества – това, което обясни и госпожа Атанасова.
Функции по управление и разпореждане с публични средства в общинските и държавните дружества обикновено имат единствено съответните органи на управление, които могат да бъдат управителят, съответно контролните органи и така нататък, не е необходимо да ги изреждам. Обикновените служители на търговско дружество няма как – те нямат каквито и да било публични функции. Не е необходимо тези хора да подават декларации и да попадат в обхвата на закона. Още веднъж повтарям: вероятно те са хиляди и комисията ще бъде затруднена в своята работа.
Уважаема госпожо Манолова, радвам се, че възприемате част от моето изказване. Това наистина ще създаде голям проблем с обжалването на решението. Няма как, не съществува такава правна процедура в българското законодателство – едновременно да се обжалва пред два различни съда. Следва да се помисли в тази посока.
Само да допълня по отношение на банковата тайна. Действително трябва да проведем такъв дебат, още повече в контекста на изказването, направено от госпожа Атанасова, е и възможността комисията да се самосезира по анонимни сигнали и по медийни публикации. Не е добре по този начин да се рови в банковите сметки на лицата. Комисията би могла по отношение на абсолютно всеки един да поиска разкриване на банковата тайна. Мисля, че това е сериозен и притеснителен момент във Вашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Благодаря, госпожо Маджарова.
Продължаваме дебатите по двата законопроекта.
Желаещи за изказвания?
Има ли желаещи, уважаеми колеги, за изказвания? Няма.
Прекратявам дебатите.
Предстои гласуване.
Моля всички народни представители в коридорите да заемат местата си.
По реда на внасянето на законопроектите:
Най-напред гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от народните представители Мая Божидарова Манолова и Кирил Николаев Добрев.
Гласували 120 народни представители: за 75, против 27, въздържали се 18.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Следва гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 115 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 32.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияНезависимиПП ГЕРБ
Предложението е прието.

Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно седмичната програма продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Следва доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Моля представител на комисията да ни запознае с доклада.
Кой ще представи доклада? (Реплики.)
Господин Ердинч, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Ердинч Хайрула: Процедура за допускане в залата на господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщения, и Цветан Дилов – генерален директор на Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Алиосман Имамов: Колеги, гласуваме процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 75 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 6.
Атака