Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2007-03-30

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Нина Чилова и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, няколко съобщения преди да продължим с работата, която ни предстои.
Ще имаме гости днес – 30 март 2007 г. На балкона на пленарната зала ще бъдат студенти от няколко висши учебни заведения: от 9,00 до 11,00 ч. студенти от Нов български университет по покана на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Екатерина Михайлова, от 11,00 до 14,00 ч. студенти от различни факултети на Софийски университет, изучаващи дисциплината “Реторика”.
Освен това народните представители Николай Свинаров и Мариана Костадинова са поканили от 10,30 ч. в Клуба на народния представител деца от с. Първомайци, Великотърновско, които са изработили празнично великденско яйце – подарък за Народното събрание. Моля ви да уважим нашите гости през почивката.
В папката за съобщения има включени още материали.
На 28 март т.г. е постъпил и на 29 март е раздаден общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Тези законопроекти са приети на първо четене на 15 март т.г. Проектът е изготвен от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Съобщението се прави с оглед на писмените предложения за второ четене.
Уважаеми колеги, както си спомняте, вчера пленарното заседание завърши с приключване на обсъжданията по Законопроекта за убежището и бежанците на първо четене.
Днес пленарният ден ще започне с няколко гласувания. Бих предложил да започнем именно с първото четене на Законопроекта за убежището и бежанците. След като приключим с това гласуване, искам да ви успокоя, че има не повече от десет гласувания по второто четене на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Ще ги направим бързо.
Предполагам, че ще остане време, за да се премине и към следващата точка седма – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. По него се предлага в пленарната зала да бъде допусната госпожа Весела Лечева, председател на Държавната агенция за младежта и спорта. Ще гласуваме и това процедурно предложение.
Моля сега да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците с вносител Министерския съвет.
Гласували 156 народни представители: за 113, против 38, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, имаше спорове по този законопроект и предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три седмици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение за общо триседмичен срок за предложения между първо и второ четене.
Няма обратно процедурно предложение.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 153 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Вярвам, че разполагате с доклада, обсъждан и представен вчера в пленарната зала, затова не вярвам да имате затруднения да следите текстовете, които ще се гласуват.
Моля, гласувайте заглавието “Допълнителни разпоредби” и текстовете на параграфи от 1 до 9, подкрепени от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 146, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 4 по вносител.
Гласували 129 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 3.
Предложението за отпадане е прието.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи от 10 до 17 по окончателната номерация на комисията.
Гласували 130 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 6.
Тези параграфи са приети.
Има предложение на комисията за отпадане на § 11 по вносител.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 130 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 3.
Предложението за отпадане е прието.
Моля, гласувайте параграфи 18 и 19 в окончателната си номерация по предложение на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
Има ново предложение на комисията за отпадане на § 14 по вносител.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 133 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отпадане е прието.
Моля, гласувайте параграфи 20 и 21 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 129 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 4.
Двата текста са приети.
Сега, уважаеми колеги, има предложение на народния представител Атанас Щерев по § 15, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 136 народни представители: за 22, против 43, въздържали се 71.
Предложението не се приема.



Предложение на комисията за окончателен текст на § 22.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 116, против 13, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Уважаеми колеги, гласуваме ан блок параграфи от 23 до 36, предложени от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 138 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 3.
Комисията предлага § 26 по вносител да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 26 по номерацията на вносителя.
Гласували 134 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 3.
Параграф 26 отпада.
И последните два текста, предложени от комисията - § 37 и § 38.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Приети са и последните текстове, с което е приет и този нелек закон. Поздравявам преди всичко колегите от Комисията по здравеопазването, д-р Кумчев, който изнесе последния етап на борбата, цялата комисия работи изключително интензивно. (Ръкопляскания от КБ.)
Сега предлагам да гласуваме процедура за допускане на госпожа Весела Лечева в пленарната зала, тъй като се очертава преминаване към следващите законопроекти за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Моля, поканете госпожа Лечева в залата.

Преминаваме към точка седма от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Тук ли е председателят на комисията господин Светослав Спасов да представи доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта? Няма го.
Кой ще представи доклада?
Госпожо Живкова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Евгения Живкова:

„ДОКЛАД
на Комисията по въпросите децата, младежта и спорта относно законопроектите за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 702-01-5, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2007 г., и № 754-01-25, внесен от Светослав Иванов Спасов и група народни представители на 8 февруари 2007 г. – първо четене

На заседание, проведено на 1 март 2007 г., Комисията по въпросите децата, младежта и спорта обсъди на първо четене законопроектите за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 702-01-5, внесен от Министерския съвет, и № 754-01-25, внесен от Светослав Спасов и група народни представители.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за младежта и спорта и Агенцията за хората с увреждания.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 702-01-5, внесен от Министерския съвет, бе представен от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта госпожа Весела Лечева.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 754-01-25, внесен от Светослав Спасов и група народни представители, беше представен от председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта господин Светослав Спасов.
Предложените за обсъждане два законопроекта целят подобряване на законовата регламентация за осъществяване на държавната политика в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм. Общите моменти в двата проекта са свързани с предложенията за ограничаване възможността за промяна на предназначението на спортните имоти държавна или общинска собственост, разширяване и детайлизиране на нормативната уредба за лицензиране на спортните организации, изменение в организацията на работата и субектите, развиващи дейност в областта на социалния туризъм, изменение на чл. 59б, с което се разширява кръгът от лицата, получаващи ежемесечни премии за спечелени спортни титли, въвеждане на специфичен режим за ползване на спортните имоти с оглед техния специфичен характер и предоставяне на преференции за ползването им от спортни организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза.
В представените за обсъждане законопроекти се съдържат различия относно предложения специфичен режим за ползване на спортни имоти с оглед техния специфичен характер и предоставяне на преференции за ползването им от спортни организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от Министерския съвет, в съответствие със Закона за концесиите се предоставя право на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта да внася предложение за предоставяне на концесия за спортен обект държавна собственост, което е в рамките на регламентираните в чл. 8, ал. 1 от действащия Закон за физическото възпитание и спорта правомощия на ръководителя на държавната агенция. С проекта в съответствие с Европейската спортна харта се въвежда определение на понятието „спорт”.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от Светослав Спасов и група народни представители, се създават условия за държавно финансиране на физическото възпитание и спорта, като се определя минимален размер на средствата, които ежегодно се предоставят за спорт от държавния бюджет на Република България. С предложения нов чл. 9а се създава Национален спортен съвет като консултативен орган към председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, който включва в състава си представителите на лицензираните национални спортни организации и спортните федерации по олимпийски спортове, ректора на Националната спортна академия и представител на Националното сдружение на общините в Република България. В правомощията на съвета е изготвянето на становища по проекти за нормативни актове в областта на физическото възпитание и спорта и годишния проектобюджет за физическото възпитание и спорта.
Със законопроекта за първи път законово се определят функциите на обединените спортни клубове и се урежда понятието „публично-частно партньорство”, допълват се отговорностите на държавата и общините при създаване на условия за развитие на младежки дейности.
С предложените изменения на чл. 7, т. 2 се въвежда задължение за Министерския съвет да отчита изпълнението на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта пред Народното събрание.
След излагане на мотивите по всеки един от законопроектите, председателят на Комисията по въпросите децата, младежта и спорта даде възможност представители на Министерството на финансите и Министерството на образованието и науката да изложат становището на представляваните от тях ведомства по законопроектите. Госпожа Евгения Костадинова – директор на Дирекция „Политика в общото образование” информира народните представители, че и двата проекта се ползват с подкрепата на Министерството на образованието и науката.
Господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, представи становището на Министерството на финансите, като застъпи тезата, че определянето на процента от консолидирания държавен бюджет за определена бюджетна сфера би довел до подценяване на обществения дебат върху политиката на правителството. Господин Ананиев изказа мнение, че би следвало по-задълбочено да бъде обсъден и определен размерът на месечните премии и кръгът от лица, на които те да бъдат представени, на основание чл. 59б от Закона за физическото възпитание и спорта.
В хода на обсъждане на двата проекта господин Минчо Коралски – председател на Агенцията за хора с увреждания, изказа становище, че в законопроектите трябва да залегнат текстове, които да създават условия за практикуване на физическо възпитание и спор и от хора с увреждания.
По време на дебата народните представители – членове на комисията, изложиха становищата си по двата законопроекта. В разискванията взеха участие народните представители Евгения Живкова, Ваньо Шарков, Маргарита Панева, Лъчезар Иванов, Георги Димитров и Антонела Понева. Като цяло народните представители подкрепиха внесените законопроекти по принцип, като се направиха предложения за по-детайлно разработване и прецизиране на текстовете на членове 48-50 от закона. Депутатите Маргарита Панева, Георги Димитров и Антонела Понева изразиха мнение, че следва да бъдат прецизирани правомощията на Националния спортен съвет, кръгът от лицата по чл. 59б и определянето на процент от консолидирания държавен бюджет за физическо възпитание и спорт.
След проведените разисквания и гласуване Комисията по въпросите децата, младежта и спорта реши:
- с 13 гласа „за” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 702-01-5, внесен от Министерския съвет;
- с 13 гласа „за” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 754-01-25, внесен от Светослав Спасов и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Други доклади няма.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Кой желае думата?
Господин Спасов, заповядайте.
Светослав Спасов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да представя мотивите на внесения от нас - от мен, господин Лъчезар Иванов, Ваньо Шарков, Снежана Гроздилова, Мария Ангелиева и Маргарита Кънева - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта има за цел усъвършенстване на законовата регламентация за осъществяване на държавната политика в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм. Предлаганите изменения и допълнения в закона са в следните насоки:
Въвежда се изискване към юридическите лица с нестопанска цел, подпомагани от държавата, за осъществяване на спортна и младежка дейност, да са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза.
В Глава първа се създава задължение за държавата и общините да осигури условие за развитие на публично-частното партньорство. Допълват се отговорностите на държавата и общините по проблемите на младежта при участието на младежите в доброволческите дейности. Създава се задължение на Министерския съвет да отчита изпълнението на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта пред Народното събрание. Създават се условия за държавно финансиране на физическото възпитание, като се определя минималният размер на средствата, които се предоставят ежегодно за целта от държавния бюджет на Република България.
В Глава втора се създава Национален спортен съвет като консултативен орган към председателя на Държавната агенция за младежта и спорта. В състава на Националния спортен съвет влизат представители на всички лицензирани спортни федерации и национални спортни организации по олимпийски видове спорт, ректорът на Националната спортна академия, както и представител на Националното сдружение на общините в Република България. Пълномощията на съвета са изготвяне на становища по проекти на нормативни актове в областта на физическото възпитание и спорта, годишният проектобюджет на физическото възпитание и спорта, подпомагане на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта при изработването, реализирането, отчитането и изпълнението на Националната програма за развитието на физическото възпитание и спорта и други.
В Глава трета на закона се определят функциите на обединените спортни клубове. С промените се определя структурата на спортните организации. Разширява се и се детайлизира нормативната уредба относно лицензирането на спортните федерации и националните спортни организации. Прецизира се правната уредба на практикуването на физическото възпитание и спорта в училищата, Въоръжените сили, Министерството на вътрешните работи.
В Глава 5а се правят изменения в организацията на работата и субектите, развиващи дейност в областта на социалния туризъм.
Предлаганите промени в Глава шеста целят презициране на статута на лицата, картотекирани като спортисти-аматьори или като професионални спортисти.
В Глава девета се прецизира уредбата за осъществяване на медицински контрол.
В Глава десета с оглед на специфичното предназначение на спортните обекти и съоръжения се правят следните изменения – определят се спортните обекти и съоръжения с национално значение, като същите изчерпателно се изброяват в списък-приложение към закона. Статут на спортни обекти и съоръжения с национално значение се предоставя и на тези, предоставени за стопанисване и управление на Националната спортна академия „Васил Левски”. Създава се възможност спортните обекти и съоръжения публична държавна и публична общинска собственост да се предоставят на възмездно ползване при условията и по реда на Закона за концесиите, като се създава възможност с предимство при получаването им да се ползват лицензираните спортни организации или техните членове. Създава се забранителен текст за разпореждане със спортни обекти и съоръжения частна държавна и частна общинска собственост.
В Глава единадесета „Финансиране” се правят следните изменения – предвижда се възможност за финансиране със средства от държавния бюджет на провеждането на европейски и световни първенства, чийто домакин е Република България. Създава се възможност за ежегодно осигуряване на средства за развитие на ученическия спорт. С изменението в чл. 59а се предлага разширяване на кръга на лицата, получаващи ежемесечни премии за спечелени титли на първенства, като се уреждат такива за спортисти, спечелили призови места на олимпийски, световни и европейски първенства и техните треньори.
С измененията в Глава дванадесета се въвеждат по-строги и ясни правила при осъществяване на контрол върху дейността на спортни организации при използване на предоставените им субсидии. С цел създаване на яснота при тълкуването на законодателните разпоредби се въвеждат определения на понятието „специалист за работа с младежи”, „доброволческа дейност”, „публичен регистър на спортните обекти” и „обекти за социален туризъм”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Госпожо Лечева, дали желаете да представите мотивите на законопроекта? Можете да вземете отношение и ако има въпроси.
Преминаваме към обсъждане на двата законопроекта, уважаеми колеги. Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Панева.
Маргарита Панева (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При обсъждането на двата законопроекта в Комисията по въпросите децата, младежта и спорта се състоя широк обществен дебат, в който взеха участие както видни спортисти, ръководители на спортни организации, федерации и други структури, така и общественици и експерти. Това даде възможност дебатът да придобие много важен характер за това какво ще се случи оттук нататък при промените в Закона за физическото възпитание и спорта.
Освен това комисията в процеса на дебата парира някои възможности и опити да се разпродаде, разграби и разпилее спортната и туристическата база. Дори ние гласувахме решение за мораториум за разпореждане със спортната база, който касаеше не само обекти от национално значение в София, но и обекти от регионално значение, свързани със спорт и туризъм, които са изграждани десетилетия от държава, от клубове, общини и спортистите на България.

Запознахме се и с опита на страни от Европейския съюз, които използват възможностите на финансирането чрез децентрализация и публично-частно партньорство. В тези срещи и разговори стана възможно да разберем, че по-лесният начин за харчене на европейските пари за спорт е чрез общините и чрез публично-частното партньорство. И по-трудно това се постига чрез частни лица, за което част от участвалите в дебата непрекъснато настояваха – безвъзмездно прехвърляне на спортната база на спортни клубове, което щеше да лиши от възможност пълноценното и полифункционално ползване от всички клубове.
Зад какво заставаме ние и какво подкрепяме? Подкрепяме предоставянето за ползване или концесиониране на спортни имоти за по-дълъг период с цел по-сериозни инвестиции и по-добро стопанисване. Това е и волята на нашите избиратели, на спортните клубове. Подкрепяме регламентирането на предимствата на спортните организации при ползване на базата. Желанието на футболните клубове изцяло да им се предоставят стадионите за футбол не е правомерно според нас, защото там непрекъснато се провеждат масови спортни прояви. Терените се ползват и от други видове спорт – лека атлетика и други спортове, които се развиват в България, така че не е възможно да подкрепим този вариант.
Подкрепяме ограничаването на възможността за промяна на предназначението на спортните обекти, каквито случаи за съжаление вече има не само в столицата, но и в други региони на страната. Наред с това заставаме зад децентрализацията, което ще даде нови шансове на местните общности да реализират по-високи претенции и по-високи постижения в спорта.
Освен това подкрепяме изграждането на Национален спортен съвет към председателя на ДАМС като консултативен орган, което би съдействало за постигане на по-голям синхрон в работата на органите за физическо възпитание и спорт.
Ние ще застанем и зад двата законопроекта, като между двете четения ще се съобразим с дадените препоръки от спортните организации, от Съвета по законодателство, както и ще внесем редица поправки, които ще допринесат за по-доброто качество на внесения законопроект.
От името на Коалиция за България призовавам всички да подкрепим и двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Реплики не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! След като госпожа Панева изложи становището на Коалиция за България, аз нямам какво ново да добавя. Но искам да обърна внимание на два въпроса, които тя постави и за които призовавам Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта да намери конкретно решение, защото освен принципните позиции и добрите пожелания този законопроект в крайна сметка трябва да гарантира такова ползване на спортните бази, което да е в интерес на повече граждани, което да предоставя освен възможности на спортните клубове, да гарантира и изпълнението на техните задължения.
Подкрепям това, че при отдаването на стадионите трябва да се запази техният многофункционален характер, тоест те да могат да се използват, както и досега, за прилагане на различни видове спорт, а не да се ограничава предназначението им само до един или два от спортовете.
Вторият проблем е свързан с концесионирането. Според мен досегашната практика в България, в много случаи злополучна, при извършването на приватизации и концесии показва, че след тяхното провеждане, независимо от лозунгите, които имат голяма устойчивост, резултатите в много случаи са неблагоприятни от гледна точка на обществените интереси и балансирането между правата и задълженията на концесионера. Затова аз ще съдя за качеството на крайния закон от детайлизирането на уредбата и на задълженията, като трябва да бъде записано в закона – да не се разчита само на последваща уредба, че тези, които кандидатстват за концесиониране на спортните бази, досегашни техни наематели, трябва преди това да са изпълнили изцяло задълженията си по наемните договори. Защото концесията предоставя по-големи възможности за по-дълъг период от време и нямаме никакви причини да се надяваме, че ако някой клуб не е изпълнил своите задължения, произтичащи от наемните отношения, той ще бъде достатъчно добросъвестен да ги изпълни като концесионер. Още повече, че при концесионирането трябва да се вложат многократно повече средства в спортната база, отколкото за нейното текущо поддържане при наемането.
Това са моите препоръки и мисля, че такива въпроси трябва да бъдат още веднъж внимателно обмислени и детайлизирани, за да не се окаже, че спортните бази просто се подаряват, а че те се предоставят с даване на реални възможности за инвестиции, за развитието им, за поддържането им като при това държавата и обществото ще получат и своята част от полагащите се средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Няма реплики.
Думата има госпожа Понева. Заповядайте.
Антонела Понева (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, от Демократи за силна България ще гласуваме “за” и двата законопроекта на първо четене, тъй като смятаме, че те са необходими и след определените корекции между първо и второ четене резултатът наистина ще бъде изцяло положителен.
Разбира се, имаме забележки и по двата законопроекта. И в двата законопроекта няма текстове, които да задоволяват интереса и нуждите на хората с увреждания към спорта. Затова е необходимо в обобщения проект, който най-вероятно ще се получи, да се отдели достатъчно място именно на условията за спорт на хората с увреждания.
По законопроекта на Министерския съвет прави впечатление, че с приемането на предложените промени, ще се наложи приемане и на много нови наредби – 6-7, а може би и повече, подзаконови нормативни акта. Знаем, че в много от случаите такива актове променят духа на закона, понякога дори противоречат. В този случай има пренаситено изобилие на последващи актове след приемането на законопроекта.
По отношение на социалния туризъм. Ограничението лицензия да получава само едно дружество, което има статут на национална спортна туристическа организация, е свързано с предоставяне на монопол на определената туристическа организация. Също така, вместо държавните изисквания, какъвто е основният текст на действащия закон, държавните се заменят с минималните задължителни изисквания за практикуване на социален туризъм от учащи. Това означава, че ще се определят наистина някакви елементарни задължителни изисквания, което съвсем не е достатъчно за учениците.
В законопроекта на Министерския съвет са притеснителни новите ал. 6 и ал. 9 към чл. 50, отнасящи се до прякото договаряне при предоставянето на спортни обекти или обособени части от тях. За обособени части от спортни обекти няма уточнение, че физическите или юридическите лица, на които се предоставят, трябва да са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Следователно тези части могат да бъдат предоставени свободно.
Най-притеснителна е обаче ал. 9 към същия чл. 50, отнасяща се до промяната на предназначението на спортните обекти. С предложените промени се дава пълна свобода на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта да разрешава такива промени. Понастоящем по Закона за държавната собственост и Закона за физическото възпитание и спорта не е юридически възможно да се променя предназначението на спортен обект или съоръжение държавна и общинска собственост. С новия чл. 50, ал. 9 от предложения законопроект възможността за такава промяна се легализира, а не се ограничава, каквато невярна претенция има в мотивите към закона.
Не мога да се съглася и с това да не могат да се възстановяват права на собственост върху съществуващи спортни обекти и съоръжения на основание на действащи реституционни закони. Трябва да се помисли в посочените случаи и за компенсация на собствениците, при това по пазарни механизми, когато се окажат такива.
В закона все още се използва понятието „наборна военна служба” след като тя отпадна. Това са чисто технически грешки, но трябва да се избягват.
Категорично възразявам на промяната в текста на чл. 59б, визиращ месечните премии на олимпийски шампиони, прекратили активна дейност, думата „шампиони” да се замени с „медалисти”. Излишна е също така децентрализацията, която се предвижда като се дава възможност да се разпореждат по този закон и първостепенни разпоредители на бюджетни кредити.
Другият закон, внесен от народния представител Светослав Спасов и група народни представители, прави впечатление, че, сравнен със законопроекта на Министерския съвет, е с много по-ясни цели, с конкретизирани подредени предложения. Няма нищо хаотично и объркващо. Напротив, съдържат се доста добри предложения за публично частно партньорство, за задълженията на държавата и общините, за задълженията на Министерския съвет. Добро е уточнението, че лицензия се издава за срок от четири години, а също така и атестацията за подновяване на самата лицензия. Добри са и предложенията за въвеждане на понятието „специалист за работа с младежи”, за доброволческата дейност, за публичния регистър на спортните обекти за социален туризъм.
Към него забележките ни са следните. Изискването чрез закона да се определят средства в размер на 0,5% от брутния вътрешен продукт за спорт е неудачно - няма дейност или ресор, по който това се осъществя. Така се обезсмисля изготвянето на държавния бюджет, тъй като и други министерства съвсем основателно биха поискали същото, ако за спорта се приложи такава практика.
Предвижда се Национален спортен съвет като консултативен орган към Държавната агенция за младежта и спорта. Създава се мултипликация на едни и същи институции, работещи в областта на спорта. Добре би било съставът на този съвет да се разшири като по-широко е представителството на общините, на Министерството на образованието и науката, а и на Министерството на здравеопазването.
И в този законопроект категорично се противопоставям на предложението за отпускане на пожизнени премии. Първо, да обърна внимание на понятието „пожизнени премии”. Премирането обикновено е еднократен акт. Какво означава „пожизнени премии” ? Но тук, в този законопроект, се разширява и обхватът на лицата, които биха получавали такива пожизнени премии, а това са медалисти от олимпийски, световни и европейски първенства. Предвидените суми са големи и са неоправдан харч от държавния бюджет. Не е за пренебрегване и фактът, че един такъв законопроект противопоставя спортистите – с цялото ми уважение към тях и постигнатите постиженията, към много други българи, които също са прославяли България в своята област. Нека съответните федерации да решат как да награждават своите медалисти, и то не със субсидиите от държавата и общината.
В Допълнителните разпоредби се заличават думите „общинска собственост за обекти от национално значение”. По този начин ще останат само тези, които са държавна собственост. Въпросът ми е: дали няма обекти общинска собственост, които да са достойни за статут на национален обект и дали към изброените вече национални спортни обекти няма други, които биха могли да се включат? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Заповядайте, господин Хатиб.
Юксел Хатиб (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, парламентарната група на ДПС ще подкрепи и двата внесени законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта - на Министерския съвет и на колегите народни представители.
Основните насоки, върху които трябва да мислим, се основават на осигуряване на финансирането на физическото възпитание и спорта и разрешаването на проблема със спортните бази у нас. И двата законопроекта, предложени за разглеждане, съдържат текстове в тази насока, но за съжаление не дават адекватно разрешение на проблема. Осигуряването на фиксиран процент от консолидирания Държавен бюджет на Република България няма да разреши проблема с финансирането. Считам, че и двата законопроекта, предложени за разглеждане, не решават от години неразрешения проблем за правото на собственост на спортните обекти.
Уважаеми колеги, внимателно трябва да обмислим до колко създаването на такъв орган като Националния спортен съвет ще улесни и подобри работата на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта и дали всъщност няма да създадем пречка за нормалното функциониране и работа на държавния орган, който осъществява реализацията на нациалната ни политика в областта на физическото възпитание и спорта.
Ние ще подкрепим и двата законопроекта, предложени на вниманието на пленарната зала, с надеждата, че при предстоящо детайлно разглеждане на текстовете всички недостатъци ще бъдат отстранени и ще успеем да изготвим един добър закон за българския спорт. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има думата госпожа Живкова. Заповядайте.
Евгения Живкова (КБ): Благодаря Ви господин председател.
Бих искала да изложа становището на Коалиция за България по отношение на двата законопроекта.
По отношение на законопроекта, внесен от Министерския съвет, искам да кажа, че с него се предвижда регламентиране на основната дейност в спорта за осъществяване на програмата на Министерския съвет, а именно въвеждат се: Наредба за правоспособността и квалификацията на спортните кадри, Наредба относно реда за лицензиране на спортните организации, Наредба за удостояване на спортистите със звания, Наредба за уреждане на публично-частното партньорство при предоставяне на терени за държавна и общинска собственост, за изграждане на спортни обекти при облекчени условия, Наредба за въвеждане на критерии относно определяне на статута на националните спортни обекти.
Законопроектът предвижда подобряване на координационните функции на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта и постигане на по-голяма ефективност при провеждането на единната държавна политика в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм. Въвежда се специален режим по отношение на ползването на спортните обекти. Увеличен е срокът за предоставяне на ползване на тези обекти до 10 год. и са предвидени преференции за ползването им от спортни организации, регистрирани по Закона за юридическите лица за осъществяване на общественополезна дейност.
Наистина спецификата на тези имоти - държавна и общинска собственост, оправдава прилагането на специален режим за тяхното ползване, различен от общия, но все пак би трябвало нормативно да бъдат определени видът и правото на ползване на фактическия състав, а също така процедурите, по които тези отдавания ще бъдат осъществявани. Увеличеният 10-годишен срок за ползване на спортните имоти – публична държавна и общинска собственост, би трябвало да бъде обвързан с основания за предсрочното му прекратяване.
В Закона за държавната собственост и в Закона за физическото възпитание и спорта понастоящем не е допустима промяната на собствеността. Затова би трябвало в чл. 50, ал. 9 от законопроекта тази промяна да бъде по-ясно регламентирана. Законът за физическото възпитание и спорт дава възможност на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта да дава предложения за предоставяне на концесия на спортни обекти държавна собственост.
Законопроектът премахва възможността за отчуждаване на държавни или общински терени, предназначени за строителство на спортни обекти и съоръжения. Допълнена е също така възможността на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта освен да издава лицензии на спортните федерации, но и да ги отменя.
Предлаганите промени в закона не решават напълно съществуващите проблеми и противоречия в спорта и туризма. Въпросът е свързан с по-ясното регламентиране на видовете спортни обекти и определянето на статута им с цел запазването на тези обекти, които са от национално значение. Тези проблеми обаче не намаляват значението на внесения законопроект и затова смятам, че между първо и второ четене голяма част от възникналите въпроси биха могли да бъдат решени.
По отношение на законопроекта, внесен от Светослав Спасов и група народни представители, бих искала да се спра на някои въпроси, които правят впечатление.
Неясни са условията за развитие на публично-частното партньорство.
Относно ученическия спорт и педагогическите кадри, предложените изменения не са съобразени със Закона за народната просвета. В случая водещо трябва да бъде Министерството на образованието и науката и нормативната база, която касае образованието.
Предложението за създаване на Национален спортен съвет дублира създадените към председателя на ДАМС Консултативен и Експертен съвети, които го подпомагат и в момента при формирането на конкретните решения.
За тъй наречения социален туризъм се употребяват понятия, които препращат към Закона за туризма и не са съобразени с него.
Списъкът на спортните обекти и съоръжения, които са посочени в Приложение № 1 към закона, не е пълен.
По отношение на финансирането се говори за целеви субсидии, а това не е допустимо и не би било нормативно обвързано със Закона за бюджета. Финансирането на спортните дейности в училищата и в университетите не би следвало да се урежда с този законопроект. Не е възможно изцяло да се финансират от държавата подготовката и провеждането на световни първенства.
Законопроектът не решава въпроса със спортните имоти и тяхното ползване и не се решава структурата на спортните организации и футболните клубове.
В законопроекта има и предложения, които биха подобрили нормативната уредба. Такива са: изпълнението на Националната програма в областта на спорта да се отчита пред Народното събрание; разграничаването на хипотезите при отдаването и отнемането на спортните лицензии; условията и редът за картотекиране на спортистите аматьори и професионалисти, както и упражняването на трансферни права, се прехвърля от председателя към Закона за физическото възпитание и спорта.
Предвижда се Министерският съвет да приеме Наредба за статута на спортно-педагогическите и мениджърските кадри в системата на физическото възпитание и спорта, също така медицинското осигуряване на спортни състезания да се извършва от техни организатори.
С всички тези забележки смятам, че Коалиция за България би могла да подкрепи и двата законопроекта и между първо и второ четене да бъдат доработени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Давам думата на господин Иванов.
Лъчезар Иванов (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз считам, че нашата спортна общественост и целият наш народ много дълго време очакваше да влезе този законопроект. Той се чака близо 10 години и аз се радвам, че най-сетне днес е обект на обсъждане. Тук ние чухме всякакви критики, добри думи за законопроектите, но аз бих искал да кажа, че от тоя труд, който беше положен от нашите предшественици в Тридесет и деветото и сега, от Четиридесетото Народно събрание, имаме най-сетне събрано и синтезирано всичко онова, което всъщност касае както обществото, така и спортните среди.
Тук чух някои критики относно законопроекта, но Законът за физическото възпитание и спорта вече е факт.
Бих искал да се спра на някои моменти, а именно на това, че законът е изключително необходим както на обществото, така и на всички, които се занимават в сферата на спорта. Необходим е, защото с този законопроект, който беше внесен от Министерския съвет, и допълнението се вижда ясно, че държавата вече поема своите отговорности и се вижда, че държавата не абдикира, както обикновено се изказват повечето от хората, заети в спорта, че няма държавност в спорта, няма политика в спорта.
Всичко това мога да кажа обобщено, че е заявено и в двете предложения на законопроекта в защита на интересите на всички, които се занимават в спорта – от децата и преминем през спортистите и хората, които се трудят за високо спортно майсторство, определено присъстват в законопроектите.
Тук също е заявена и грижата на държавата. Тук чух критики за това, че в нашето допълнение на законопроекта ние фиксираме точния ангажимент на държавата за финансиране в спорта. Считам, че макар и доста смело да бъдат направени задължителни промени и съответно отчислени от бюджета от 0,5%, което сме вкарали, това ще покаже финансовия ангажимент на държавата.
Друг изключително важен момент, върху който искам да се спра, това са приоритетите, които се поставят пред спорта. Важен въпрос, това е финансирането и формите на стопанисване на спортните обекти. Мисля, че с допълненията, които сме направили, много ясно се показва това, че държавата ще запази своите национални обекти за високо спортно майсторство и няма да бъде позволено да бъдат разпродадени, както досега виждаме, че голяма част от спортните обекти, които имаха национално значение, бяха продадени за смешни пари.
Отдаването на различните обекти на концесия също е един изключително важен проблем, който според мен е намерил отражение в законопроекта.
В заключение бих искал да кажа, че може би ще се намерят много критики, но е крайно време да се обединим всички, които милеем за развитието на физическата култура и спорта, милеем за нашето подрастващо поколение, за нашите деца да дадем един ясен пример и една заявка за това какво искаме да се случва в спорта, как искаме да възпитаваме нашите деца в спорт, а също така да отделим и нужното внимание на всички онези, които са основоположници на високото спортно майсторство, и онези, които всъщност ще възпитават и тренират всички, които имат желание да постигат високо спортно майсторство.
Предлагам на всички да се обединим между първо и второ четене и да допринесем за усъвършенстването на законопроекта, за да можем действително да дадем един краен продукт, който да задоволи обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има думата господин Димитров.
Георги Димитров (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа народни представители, българският спорт наистина имаше нужда от един такъв законопроект. Ние, от “Атака”, сме се запознали в детайли и с двата законопроекта, които се предлагат – от НДСВ и от БСП. И в двата законопроекта има много хубави работи. Има и някои детайли, с които не сме съгласни.
Идеята ни беше следната, както и нашето предложение – между първо и второ четене тези два законопроекта да се обединят в един.
Мога да конкретизирам единствено няколко детайла, с които не сме съгласни. Не сме съгласни с разпродажбата на всички обекти, които в момента са държавна собственост – говоря за спортни обекти, за туристически обекти. Не сме съгласни и с концесионирането им, понеже в един момент вече ще загубим изцяло контрола върху тях.
Резерва изказваме и относно тези давания на пожизнени премии на спортисти – говоря за всички тези, които по някакъв начин са допринесли за спорта, говоря за всички тези, които имат олимпийски медали, и т.н.
Ние ще предоставим всичко останало в писмен вид на тези, които представиха законопроектите – с това, с което не сме съгласни; с това, което искаме да се допълни.
Като цяло “Атака” ще подкрепи и двата законопроекта. Пак казвам, очакването ни е между първо и второ четене да бъдат обединени в един. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Сотиров.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да заявя, че от Парламентарната група на ОДС също ще подкрепим тези два законопроекта, разбира се, без да изпитваме такъв голям оптимизъм и възторг, който беше изразен от някои от преждеговорившите. Разбира се, и в двата законопроекта има много положителни елементи, но това, което се предлага в правителствения законопроект, създава сериозни опасения, че ще продължи да се случва това, което се случваше и досега, а именно по отношение на разпореждането със спортните имоти.

Няма да влизам в детайли, но има доста сериозни пропуски в регламентацията, които да защитят държавната и общинската собственост върху спортните обекти.
Първо, не е ясна концепцията, която е заложена в закона, или е ясна, но по-скоро е едно намерение да продължи този процес, който протичаше и досега. Няма логика държавните и общинските спортни обекти да бъдат частна собственост. Смисълът един спортен обект да бъде държавен или общински е той да бъде за трайно задоволяване на обществените потребности в съответната област. В този смисъл, когато един спортен обект е държавен или общински, той трябва да бъде съответно публична държавна или публична общинска собственост с цялостната регламентация, която ограничава всякакъв тип разпоредителни сделки с такъв тип имоти.
Във внесения от Министерския съвет законопроект се вижда възможност част от държавните или общински имоти да бъдат частна собственост, което ги прави обект на разпоредителни сделки. Няма ясна стратегия за стопанисването и управлението на спортната база нито от страна на държавата, нито от страна на общините. Многократно е поставян въпросът за слагане на масата на една такава стратегия, която да бъде обсъдена и със спортната общественост. Тези дебати, които са водени досега, в никакъв случай не бяха съдържателни и нямаше яснота точно какво се дебатира.
Първо, искам да попитам: какъв е смисълът ние да приемаме закони, след като досега действащият закон не се изпълнява вече от второ правителство? Съгласно чл. 48а от действащия Закон за физическото възпитание и спорта, преди това министерството, а сега Държавната агенция за младежта и спорта би трябвало да поддържа публичен регистър за спортните имоти. Такъв регистър засега няма.
Аз се възползвам от това, че госпожа Лечева е тук, за да кажа, че от една година съм направил писмено запитване до нея, а именно да даде справка за този публичен регистър, до който би следвало всеки български гражданин да има достъп. Не само че нямам отговор досега, но нямам и данни такъв публичен регистър да е качен на сайта на Държавната агенция за младежта и спорта.
Без да имаме информация за това каква е спортната база - ние, като парламент, и спортната общественост, как може да се прави стратегия за управлението на спортните имоти? Как ние, като парламент, можем да приемаме пълноценно закон? Как може да се прави приложение за изброяване на спортни обекти, без да имаме тази информация?
В правителствения законопроект се предлага критериите за определянето на статут на спортните обекти с национално значение да се приемат с наредба на Министерския съвет. Не смятам, че е допустимо. Критериите трябва да бъдат заложени в самия закон. Най-добре е, ако имаме пълната информация, да се прецени и със списък към закона да бъдат действително определени тези обекти, които са от национално значение и трябва да имат специален статут. Няма критерии, няма сериозен анализ, а такъв трябва да има и той трябва да бъде заложен дори в устройствените планове на съответните общини – каква минимална спортна база трябва да има на територията на всяка община, защото основно спортната дейност се развива в общините. Абстрахирам се от националните спортни обекти. Трябва да бъде ясно каква точно е минимално необходимата спортна база, която трябва да поддържа общината, и тя да бъде за публични нужди, да бъде общодостъпна. Който иска да развива на частни начала спортна дейност, свободна инициатива, тогава той да си инвестира и да развива такава дейност. Ако някъде общините или държавата прецени, че спортните съоръжения, с които разполага, не са необходими, защото няма такива нужди, тогава нека те да бъдат приватизирани. Всичко това обаче трябва да бъде предхождано от една ясна концепция, да бъде обсъдено със спортната общественост и по ясни критерии да се прецени кое остава публична държавна, кое остава публична общинска и кое ще бъде дадено за приватизация.
Знаете, че от миналата година многократно нашата парламентарна група поставяше въпроса да има мораториум върху всякакви разпоредителни сделки със спортни обекти, защото липсва информация, липсва концепция, липсва ясна законодателна база. Мнозинството не прие такъв мораториум.
Искам да попитам госпожа Лечева: има ли тя като шеф на Държавната агенция за младежта и спорта информация дали от страна на агенцията има открити процедури по разпоредителни сделки, по сключване на концесионни договори за спортни обекти? Защото всичко това засега се извършва под масата.
Проблемът е много сериозен, защото в държавата не се изграждат нови спортни съоръжения и малкото останала държавна и общинска спортна база се разграбва. Ясно е, че сега основно ще бъде съсредоточен интересът на определени икономически структури точно към спортните обекти, защото това е едно от малките неща, което остана. Има много атрактивни спортни обекти и интересите ще бъдат основно в големите градове – София, Пловдив, Варна, защото има все още държавна и общинска собственост, спортна по характер, която е на много атрактивни места в централните части или скъпите квартали на големите градове. Отсъствието на такава концепция и на информация за тези имоти не е случайно, според мен. Това се прави, за да продължава да се случва точно това, което се случи с много спортни обекти в страната, което беше обект на вашето внимание и на медиите и няма смисъл да давам конкретни примери.
Искам да се възползвам от това, че госпожа Лечева е тук и да даде отговор: защо няма още публичен регистър, каква концепция и какъв закон се приема, без да има този публичен регистър и какъв ще е ефектът, ако ние приемем един закон, който пак няма да се спазва, както и предишният закон? Вече второ правителство не е изготвило публичен регистър.
В публичното пространство се носи информация, тъй като не беше приет мораториумът, който предложихме, искам да попитам дали има вече разговори, дали има открита процедура за концесиониране или разпоредителни сделки на спортни имоти, които са държавна собственост?
Ще подкрепим тези законопроекти, но между първо и второ четене ще внесем предложения, защото нещата далеч не са толкова розови, колкото ни се предложиха от преждеговорившите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Други желаещи да вземат думата има ли? Няма.
Думата има госпожа Весела Лечева – председател на Държавната агенция за младежта и спорта.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди всичко искам да изразя своето задоволство от изказаните коментари и да благодаря за подкрепата, която оказаха народните представители към нашия законопроект.
Към отправените забележки съм длъжна да дам и някои обяснения.
Нашият законопроект има една основна цел – да даде възможност за развитието на спортната база в България. Това е много сериозен въпрос, сериозен проблем пред българската спортна общественост, който в последните седемнадесет години може би умишлено беше изоставян да бъде решен. Аз мисля, че с нашия законопроект за първи път се опитваме да дадем решение на този изключително сериозен въпрос. За да бъде решен обаче, трябва да спомена, че спортните обекти и съоръжения в България са изключително много за наше най-голямо удоволствие, а и много многообразни, разбира се.
В нашия законопроект сме искали да дадем един по-специален ред с оглед на функциите и спецификата на спортната база, с оглед на нейните ползватели и услугите, които тя предоставя. Този специален ред, разбира се, е много трудно да бъде приложен към всеки един обект, тъй като, както казах преди малко, спортната база в България е изключително многообразна. В цялата страна може да забележите отделни спортни съоръжения, които включват и стадиони, и отделни зали, многоспортови спортни съоръжения, на някои места може да става въпрос само за отделен терен, само за футболен стадион или пък само за отделна зала. Много е трудно да се намери точният механизъм, който да се приложи към всеки един спортен обект.
Ето защо в нашия законопроект ние сме се опитали да дадем възможности, механизми и лостове на собствениците, на ползвателите на спортните обекти – имам предвид държавата и общините, за да могат те да подберат онзи механизъм, който да приложат с оглед развитието на спортната база, с оглед достъпа до спортната база и услугите, които тя да предостави на своите граждани по места.
В нашия законопроект сме се опитали да спазим два принципа и мисля, че те много ясно са изразени: първо, да бъде запазено предназначението на спортните обекти и съоръжения и, второ, да дадем преференции на ползвателите – обществените спортни организации.
Те в една състезателна процедура, разпоредителна сделка – имам предвид наемни отношения, концесии, конкурси и т.н., много трудно биха могли да се състезават с другите търговски субекти. Затова сме се опитали да дадем тези преференции, като ползватели да бъдат спортните организации и федерации.
На Вашия въпрос дали има публичен регистър, искам да Ви кажа, че той непрекъснато се актуализира. Има публичен регистър. В последната година и половина от информацията, която е набрана, се изготвя електронен носител и всеки момент ще бъде изнесена в Интернет страницата на Държавната агенция за младежта и спорта.
Общата бройка спортни съоръжения в България е 1768. Само 134 обекта са държавни, останалите са общински.
По другия Ваш въпрос – има ли започнати разпоредителни сделки по отношение на спортни обекти на Държавната агенция за младежта и спорта – до момента няма такъв отворен конкурс. Има заявени инвеститорски намерения от спортни организации, които, разбира се, при съответната процедура, при съответния законов ред, който съществува в държавата по отношение на спортните терени, по отношение на Закона за държавната собственост заявяват своите инвеститорски намерения.
През последните дни бяхме свидетели всички, че професионалният футболен клуб ЦСКА заяви своите намерения да участва в една концесионна процедура по отношение на базите и терените, които ползва в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, с това приключват обсъжданията на първо четене на двата законопроекта на Министерския съвет и на група народни представители. Гласуването на първо четене ще направим в сряда другата седмица, веднага след приемането на програмата ни за следващата седмица, когато насрочвам и гласуване на първо четене на тези два законопроекта.
Сега разполагаме с малко по-малко от 15 минути, но предлагам да преминем към следващата точка осма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ – продължение.
Този законопроект наистина е един от приоритетните. С него би следвало да продължим веднага следващата седмица, но да влезем с вече заработени определени текстове.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Всеки момент ще влязат и колегите, за които сме гласували да бъдат поканени в пленарната зала.
Стигнахме до Глава дванадесета – “Линии под наем”.
Комисията по транспорт и съобщения реално написа тази глава изцяло, нова глава е.
Текстовете на Министерския съвет са подкрепени по принцип всичките, но по цялата глава има предложения, направени от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков – те дават една изцяло нова формулировка на Глава дванадесета. Другото предложение на господин Румен Ангелов е подкрепено по принцип.
Предложението на Камен Костадинов и колеги също е подкрепено по принцип.
Ще прочета новата редакция на Глава дванадесета. Няма неприети предложения, затова не ги чета.

“ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Линии под наем

Чл. 207. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят линии под наем на търговска основа.
Чл. 208. (1) Предприятията, които въз основа на анализ на пазара на дребно са определени от комисията за такива със значително въздействие върху пазара на предоставяне на част или на всички линии под наем от минималния пакет, предоставят съответните линии при спазване принципите на равнопоставеност, разходоориентираност и прозрачност.
(2) Комисията може да налага на предприятията по ал. 1 задължение да предоставят съответните линии под наем от минималния пакет на територията на цялата страна или на части от нея.
(3) Линиите под наем, които се включват в минималния пакет, се определят от Европейската комисия и се публикуват в официален вестник на Европейската общност.
Чл. 209. За спазване на принципа за равнопоставеност предприятията по чл. 208, ал. 1 предлагат еднакви условия на други предприятия, предоставящи еквивалентен вид услуги, и предоставят съответните линии под наем от минималния пакет на другите предприятия, при същите условия и със същото качество, каквото предоставят за собствени нужди или на свързани с тях лица.
Чл. 210. (1) За спазване на принципа за разходоориентираност предприятията по чл. 208, ал. 1 определят цените на съответните линии под наем от минималния пакет чрез система за определяне на разходите по чл. 168.
(2) При поискване от комисията предприятията по ал. 1 предоставят доказателства, свързани с разходоориентираността на цените.
Чл. 211. (1) За спазване на принципа за прозрачност предприятията по чл. 208, ал. 1 публикуват общи условия за предоставяне на съответните линии под наем от минималния пакет, които трябва да включват:
1. технически характеристики, включително физическите и електрическите характеристики, както и подробни технически и експлоатационни спецификации, приложими за крайната точка на електронната съобщителна мрежа;
2. цени, включително цени за първоначално свързване и за поддръжка;
3. условия за предоставяне на линията, като:
а) процедура по заявяване;
б) срок за доставка, който представлява времето от датата на заявка за предоставяне на линии под наем до момента, в който 95% от заявените линии от съответния тип са предоставени на потребителя. Срокът се изчислява на база на действителни срокове за доставка на линии под наем за последните шест месеца, като в изчисленията не се включват случаите, когато сроковете са удължавани по искане на потребители;
в) срок на договора за ползване на линията;
г) срок за отстраняване на повреди, който представлява времето от датата на уведомяване за възникване на повредата до момента, в който 80% от всички линии от съответен тип са възстановени и е уведомен потребителят. При предлагане на различни нива на качество за отстраняване на повреди на един и същ тип линии под наем се посочват съответно различни срокове;
д) отговорност за неизпълнение на договора.
(2) Общите условия се одобряват от комисията след обществено обсъждане по чл. 34.
(3) Комисията може да изиска от предприятието да промени всички или някои от условията по ал. 1, т. 3, когато предоставянето на съответните линии под наем от минималния пакет не отговаря на нуждите на потребителите.
(4) Предприятието по чл. 208, ал. 1 може да предостави съответните линии под наем от минималния пакет при условия, различни от посочените по ал. 1 при конкретно искане от потребител, след одобрение от комисията.
Чл. 212. Комисията може да отменя задълженията, наложени на предприятията със значително въздействие върху пазара на дребно на линии под наем от минималния пакет, когато на пазара съществува ефективна конкуренция.
Чл. 213. Комисията може да налага на предприятия със значително въздействие на съответните пазари на едро на линии под наем задълженията по чл. 164, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да вземат думата по този текст на Глава дванадесета, изцяло преработена, предложена от комисията? На този етап сякаш няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По Глава тринадесета текстът на вносителя е приет по принцип. Ще прочета само неприетите предложения на колегите народни представители.
Има предложение по чл. 217 на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 217, ал. 4 думите “в срок 14 дни преди влизането им в сила” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение има от народния представител Димитър Йорданов.
Не се подкрепя и предложението на народния представител Мария Капон – в чл. 217 думите “мрежи и/или” се заличават.
Има неподкрепени предложения по чл. 219.
Такова е предложението на народния представител Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Същото предложение има на народния представител Димитър Йорданов.
Комисията не подкрепя предложението им по т. 1, а подкрепя предложението по т. 2. Текстът на предложението по т. 1 гласи:
1. В т. 4 след думите “разходите” се добавя “и обичайната печалба”.
Има предложение по чл. 221 на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено:
В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите “6 месеца” се заменят с “12 месеца”.
2. В ал. 4 след думите “граници на цените” се добавя “над разходите по чл. 216”.
Това предложение не се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Румен Ангелов за създаване на нов чл. 221а със следното съдържание:
“Чл. 221а. (1) Комисията може да поиска веднъж годишно доказване на разходоориентираността на съгласуваните цени.
(2) В случай, че след анализ на представените доказателства комисията констатира, че съгласуваните цени не са разходоориентирани, може да поиска преработването им в едномесечен срок.
(3) В случай, че в едномесечен срок предприятията по ал. 1 не преработят цените, комисията след съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията определя граници на цените над разходите по чл. 216 за срок до 6 месеца.”
Комисията не подкрепя това предложение.
По чл. 222 има предложение на народния представител Румен Ангелов – в чл. 222 след думите “Комисията регулира” се добавя “по реда на чл. 221”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков с изцяло нова редакция на Глава тринадесета.
Предложението е прието по принцип.
Комисията по транспорт и съобщения, като подкрепя текста на вносителя за Глава тринадесета по принцип и другите приети предложения, предлага редакция на Глава тринадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Мирчев, очевидно има нужда от дискусия по тази глава, тъй като има много неприети предложения. Има изцяло нова редакция на самата глава и това не е каква да е глава, а главата “Цени”.
Предлагам да прекъснем дотук. Предложенията са представени. В сряда след първото гласуване на предходния законопроект ще продължим, господин Мирчев ще представи текста на комисията, ще го изчете, ще дадем възможност за дискусия, ще се представят неприетите предложения. Ще видим как по-нататък да процедираме с гласуването, може би да го направим в четвъртък. Но сега е 10,30 ч. и не е възможно да продължим с работата по този законопроект. Направихме възможното уплътнение.
Тридесет минути почивка. От 11,00 ч. – парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, да продължим нашата работа с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 23-29 март 2007 г.:
- постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно нарушения в упражняването на контрол от страна на Агенцията по геодезия, картография и кадастър по отношение на “Бети 58 ЕЛ” ООД в гр. Златоград за извършвани от нея дейности по Закона за кадастъра и имотния регистър без правно основание. Следва да се отговори писмено до 23 април 2007 г.;
- постъпило е питане от народния представител Деница Димитрова към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно проблеми с изработката на протези в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 април 2007 г.
Получени писмени отговори:
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Любен Корнезов;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, на въпрос зададен от народния представител Ваньо Шарков.
Започваме същинският парламентарен контрол с въпрос, зададен от народния представител Атанас Щерев. Ще отговори министърът на културата господин Стефан Данаилов.
Господин Щерев, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Данаилов! Стара Загора има различни проблеми, като се започне от транспорта, строителството, екологията най-вече, но аз бих желал да занимая вашето внимание с това, че в продължение на повече от десет години в Стара Загора – един град, едно селище от над 8000 години, основано 6000 години преди Христа, един град, който е бил главно средище на всички империи, които са били по нашите земи, на практика няма повече от 10 години Исторически музей!
Историческият музей на Стара Загора е преместен в Строителния техникум. Там изключително ценни експонати от времето на траките, на Византия и Рим се търкалят по коридорите, подритват се от всеки, който минава през тези коридори. Гражданите на Стара Загора недоумяват как може за толкова години да не се построи сградата на Историческия музей.
Там има и други проблеми във връзка с изгорялата опера, която пак около 10 години не може да се възстанови, но аз лично, ходейки в новата сграда на Историческия музей видях, че една част беше готова. Това бяха лабораториите на музея. Готова беше и една част от административната част. Те бяха готови за откриване и предаване за експлоатация още през есента на 2005 г. Недоумявам защо досега все още тази част от сградата не е открита. Бих желал да чуя Вашето отношение по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на културата господин Стефан Данаилов.
МИНИСТЪР Стефан Данаилов: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Щерев! По смисъла на чл. 9 от Закона за музеите и паметниците на културата, Историческият музей в Стара Загора е общински и е подчинен в административно-организационно отношение на кмета на общината. Министерство на културата осъществява само методическо ръководство на дейността му.
С Постановление № 153 от 28 юли 2000 г. на Министерския съвет той е преобразуван в Регионален исторически музей.
С решение от юни-юли 2006 г. новостроящата се сграда на музея и урегулиран поземлен имот с площ 1400 кв. м са актувани като общинска собственост.
По силата на тези обстоятелства само община Стара Загора може да бъде и е инвеститор на строителството на Регионалния исторически музей. От нея трябва и да получите съответната информация, която Ви интересува.
Независимо от това по повод на въпроса аз получих много обширно писмо от кмета на Стара Загора д-р Евгени Желев, който ме запозна с историята на строителството и ме увери, че пусковият срок на новата сграда – м. май 2007 г., ще бъде спазен и до края на лятото на тази година експозицията на Регионалния исторически музей ще бъде открита за посетители.
Министерството на културата ще окаже за това цялата очаквана от него помощ.
Уважаеми господин Щерев, ще си позволя тук, пред Вас да използвам повода и да Ви запозная с историята на строителството на тази нова сграда на Регионалния исторически музей в Стара Загора.
Строителството на новата музейна сграда в Стара Загора е било започнато през 1995 г. Първоначалните идеи на тогавашното ръководство на общината са били след завършването на грубия строеж на втория етап с предимство да се инвестира довършването на експозиционната част на сградата. Желанието е било да се изгради колкото се може по-бързо постоянната експозиция на музея, след като няколко десетилетия в града няма такава. Най-ценните експонати, както и Вие казахте, отлежават във фондове при много лоши условия.
След смяната на ръководството на общината през есента на 1995 г. и на директора на музея две години и половина по-късно, приоритетите обаче са били променени. На строителите е било възложено довършването на административната, а не на експозиционната част на музея. При това са били извършени множество необосновани промени в първоначалния архитектурен инженерен проект и строителството се е оскъпило значително.
След местните избори през 1999 г. новото ръководство на общината е осигурило за продължаване на строителството в период 2000-2005 г. – 1 млн. 642 хил. 330 лв., а областният управител – 60 хил. лв., но не са получени за съжаление договорите с Министерството на културата за 2001-2002 г. на нужните 1 млн. 200 хил. лв.
Със средства, осигурени от общината през 2006 г., почти е завършено строителството и оборудването на работните помещения и на фондохранилищата в административната част. В края на м. май 2006 г. общината е сключила договор за довършване на експозиционната сграда, а през тази година е осигурила 1 761 837 лв. за доставка на необходимото оборудване за консервация и реставрация на антична улица, която е част от новата експозиция.
Дълго време не е било правено нищо с разработването на новия експозиционен план на музея. След проведения през 2006 г. конкурс и назначаване на нов директор на музея е започнала усилена работа за създаването на този план, който след обсъждане с широк кръг специалисти предстои да бъде съгласуван и с Министерството на културата.
Уважаеми господин Щерев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Строителството на новия музеен комплекс е част от амбициозната програма на община Стара Загора в сферата на инфраструктурата на културните институти в града. Освен завършването на строителството на музейния комплекс през м. май т.г., предстои откриването на нова сграда на регионалната библиотека “Захари Княжевски”. Със средства на общината и с такива целево осигурени през тази година от Министерството на културата до края на годината ще приключат и основните ремонтно-възстановителни работи по сградата на Старозагорската опера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Атанас Щерев – право на реплика.
Атанас Щерев (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми проф. Данаилов, благодаря Ви за отговора.
Искам да направя един коментар по това, което казахте. Да, действително в Стара Загора се сменят кметове и директори на Историческия музей, но на практика старозагорци нямат Исторически музей и остава един привкус затова, че сега музеят може би ще бъде открит във връзка с предстоящите избори или нещо подобно. Защото и във Вашите мотиви имаше точно такива думи – че, виждате ли, се залагало на административната част погрешно, а експозицията е оставала на заден план.
Аз лично съм запознат с този въпрос и трябва да Ви кажа, че беше планирано да се открие една лекционна зала, няколко зали за експозиция, администрацията и лабораториите на Историческия музей, което беше много важно. Добивам чувството, че в общината и подопечния й Исторически музей има някакви боричкания, които в крайна сметка пречат на гражданите на Стара Загора да имат Исторически музей. Затова не се и съмнявам във Вашата воля и ще се надявам силно на Вашата намеса гражданите на Стара Загора да получат в скоро време удоволствието да имат този Исторически музей. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР Стефан Данаилов: Уважаеми господин Щерев, действително това, което Вие споделихте, е така. Има големи разминавания и тук възниква един въпрос, който е много важен - когато се даде една поръчка и се изгради един проект, как после започват да се намесват вътрешни фактори – директори на музеи, и да променят всичко. В цялостната информация, която имам от кмета, там става въпрос за кабинета на директора, който бил нещо невероятно, с което се оказва голямо оскъпяване на самия проект. Според мен – тук има и хора археолози - първо би трябвало да се направи именно тази част, в която да се показва експозицията, а администрацията да бъде любезна да изчака.
Действително аз наблюдавам това, което се случва, тъй като съм запознат с трите големи обекта, които бяха започнати. Интересувам се много какво се случва с операта и съм радостен и убеден, че тази година ще свърши този 20-годишен ремонт. Това за съжаление се случва много често. Може би знаете за историята на театралната зала в Русе колко години се строи, Младежкият театър колко години се строи.
Министерството на културата има ограничени възможности в това отношение, макар че и тази година целевите средства в бюджета за съхранение и опазване на паметниците на културата, които в края на краищата се ползват от музеите, са над 6 милиона. Миналата година и в последната година на кабинета на Сакскобургготски бяха толкова.
Това, което искам да ви информирам, е, че това, което сме предприели, години наред не е правено. Извършва се първата от десетилетия насам пълна инвентаризация на музейните фондове и на тази основа се предприемат целенасочени действия за тяхното добро опазване и използване. От години наред не е правено това.
В същото време работим много усилено за програми за усвояване на средствата от европейските фондове заедно с музеите, което е много важно. И нещо, което добихме и го съобщавам – те са известени, че от средата на годината ще бъдат увеличени с 40% заплатите на работещите в музеите и галериите в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на културата проф. Стефан Данаилов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народни представители към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Първият въпрос е от народния представител Десислав Чуколов.
Господин Чуколов, заповядайте да зададете Вашия въпрос.
Десислав Чуколов (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Петков, според много информации румънската престъпност в чужбина нараства неимоверно много в последните години. Това явно е и в резултат на добрата работа на румънското вътрешно ведомство, което по този начин изтласква местните престъпни групи навън. Факт са и нападенията на румънски пирати по р. Дунав над български плавателни съдове, факт е и навлизането на криминални елементи от северната ни съседка на наша територия.
В края на м. януари и началото на м. февруари т.г. в Северна България десетки наши шофьори са били ограбвани, като любимото трасе на тези криминални елементи е пътят Русе-София. Използвайки различни трикове, румънските бандити крадат безогледно и в българската преса се появяват заглавия като “Румънски бандити ни удариха като лавина Банско”. След Северна България румънските цигани в началото на м. февруари вече са стигнали до магистрала “Тракия” и Пазарджишка област.
Помните, че ръководеното от Вас министерство беше силно и оправдано атакувано от различни еврофактори поради неподготвеността си при влизането ни в Евросъюза. От своя страна, Министерството на вътрешните работи единственото, което прави, е да бори тази престъпност със съобщения до медиите от рода на “Хора бдете! Не се доверявайте на такива шофьори, пострадали по пътя!”, като сам се досещате, че това е доста несериозно.
Моят въпрос към Вас е: какво се прави, за да се ограничи тази трансгранична престъпност? Влезли ли сте в контакт с румънските Ви колеги, за да изкорените всички предпоставки за наличието на тези криминални елементи на наша територия? Благодаря Ви предварително за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР Румен Петков: Благодаря, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Чуколов! Първо, несериозно е твърдението, че Министерството на вътрешните работи бори престъпността, каквато и да е тя, с апели по медиите. Мисля, че с резултатите, които постигнаха хилядите служители на Министерството на вътрешните работи, това е съвършено ясно за непредубедените хора. Не говоря за последната година или година и половина, а за огромните усилия, които този състав хвърли за последните няколко години.
През 2006 г. на гранично-пропускателните пунктове на България са регистрирани общо 1 117 297 влизания на граждани от Република Румъния. От тях 417 464 са влезли през гранично-пропускателния пункт в района на Русе. В сравнение с предходни години посочените данни не свидетелстват за чувствителен ръст на преминаването на румънски граждани, изключая, разбира се, периода след 1 януари 2007 г. поради известни на всички причини.
Регистрираните престъпления, извършени от гражданите на Румъния, определено не дават основание да се твърди, че на територията на страната се извършват организирани масирани акции от румънски граждани. През 2006 г. са разкрити 30 престъпления с 38 извършители, като в съучастие са извършени шест престъпления. През 2005 г. са разкрити 73 престъпления и 47 извършители румънски граждани. Сред най-често извършваните престъпни деяния са джебчийските кражби и кражбите от магазини, следват измамите, транспортните престъпления, пътнотранспортни произшествия с пострадали участници в движението, случаите на контрабанда и документните престъпления.
За предходната година на територията, обслужвана от Областната дирекция на Русе, са регистрирани пет престъпления, извършени от румънски граждани, контрабанда в големи размери, кражба на имущество и престъпления при банкови операции с валутни ценности.
От 1 януари т.г. след отпадане на ограниченията и облекчения режим за преминаване на пункта се отчита увеличение на броя влезли румънски граждани в страната. Основната причина е закупуване на стоки от хипермаркетите, намиращи се в и около Русе. За около шест месеца са установени седем случая на кражби в Шумен, Сливен, Враца, Разград, Стара Загора, Хасково и Добрич. В хода на процесуално-следствените действия са събрани неоспорими доказателства за съпричастността на румънските граждани към извършените кражби от магазини и ателиета за бижута, водят се полицейски производства.
Зачестяват случаите на измама с неистински златни бижута. Особеното при този вид престъпления е, че потърпевшият придобива злато на спекулативна цена и след като установи измамата, рядко се обръща за съдействие към правоохранителните органи. Получавани са сигнали за регистрация на случаи на просия, измами с фалшиво евро. С цел превенция и предотвратяване и разкриване на престъпленията, извършвани от румънски граждани на територията на страната са предприети сериозни мерки. В инструктажите на автопатрулите, обслужващи трасетата по автомагистрали „Хемус„ и „Тракия” и главен път София – Пловдив се акцентира върху засилване на бдителността и реагиране при получен сигнал за престъпления по пътищата. Обслужващият персонал на крайпътни заведения, паркинги и бензиностанции е предупреден. Уведомени са фирмите за пътна помощ да поддържат контакт с полицейските автопатрули при съмнително поведение на пътуващи лица. На главен път, свързващ пропускателния пункт на Дунав с Велико Търново, Плевен и София, се осъществява 24-часова охрана от полицейските патрулни автомобили и служителите на звената „Престъпления по пътищата” при съответните областни дирекции. Предприети са и мерки за засилване на полицейското присъствие в населените места с концентрация на чужди граждани, за да не бъдат допуснати престъпни посегателства, извършвани от и срещу тях.
При засичане на лица, заподозрени в извършването на престъпните деяния, се осъществява оперативно взаимодействие и обмен на информация между областните полицейски дирекции. Далеч съм от мисълта, че са предотвратени или разкрити всички подобни престъпления и нарушения, както, разбира се, е и в цял свят, но не смятам, че опитът да се внуши, че има някаква интервенция на засилен престъпен контингент от Румъния в България е коректен към северната съседка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Право на реплика има народният представител Десислав Чуколов.
Десислав Чуколов (КА): Благодаря Ви.
Господин министър, сам казвате, че не може да се прави сравнение между 2006 г. и 2007 г., защото границата и пропускателният режим между България и Румъния са променени. Така че статистиката, която извадихте за 2006 г., по никакъв начин не може да ни успокоява в този случай.
Случаите, които имаме, са за румънска престъпност на нашата територия. Сам добре знаете, че румънските престъпници най-често са цигански кланове, това е организирана престъпност, която се осъществява на българска територия. Аз Ви зададох конкретен въпрос дали сте влезли във връзка с румънския Ви колега, защото сигурно и те имат информация за румънски банди, които действат на чужда територия. Така, по един много нормален и според мен лек начин, може да се упражни превенция и да се направи така, че тези посегателства на българска територия да не могат да се случват. Още повече, че тази седмица в Народното събрание се гледа на първо четене Законът за чужденците и тенденцията, която се оформя от управляващите, е България да бъде един буфер, където да идват бежанци и да бъдат задържани тук само и само да не отиват към богата Европа. Тогава тези чужди граждани, когато бъдат на наша територия, неминуемо ще донесат със себе си и престъпност.
Според мен има доста работа пред ръководеното от Вас ведомство, която ще бъде свършена точно за да не бъдат допускани такива престъпления на наша територия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР Румен Петков: Благодаря, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, господин Чуколов! Не мисля, че сериозно може да се твърди, че очакваме бежанци от Румъния. Такъв тип твърдения и внушение е не просто не в полза на добросъседските ни отношения, но е и съвършено некоректно и невярно. Политиката с бежанците е политика на Европейския съюз и България не може да излезе от тези рамки. Дотолкова, доколкото с румънските колеги работим съвършено конкретно, имаме изключително близки взаимоотношения и обмен на информация между граничните служби, между полицейски служби, между контраразузнавателните служби, независимо от разликата в структурирането на правоохранителните и правораздавателни органи в двете страни, имаме и достатъчно конкретни резултати, в това число и през последните месеци.
На 12 декември 2006 г. е разкрита група от петима румънски граждани при опит за кражба от златарски магазини в Търговище чрез отвличане вниманието на продавача.
На 22 януари т.г. в района на Бяла румънски гражданин спира лек автомобил с българска регистрация под предлог, че няма български левове за гориво. Предложено е на водача на моторното превозно средство срещу 100 лв. да получи два златни пръстена. При проба в златарско ателие се оказва, че пръстените са без стойност. Извършителят е задържан. В случая се действа по съответния ред.
На 6 февруари при опит за измама в търговски обект в с. Горски извор, област Хасково е задържана група от осем румънски граждани, които са предложили да заплатят стоки с предмети от жълт метал, представен за злато. Образувано е съответното досъдебно полицейско производство.
На същата е обявен за издирване румънски лек автомобил заради опит за измама в Ябланица с фалшиви златни накити. При проведените заградителни мероприятия пътуващите в него три лица с румънска националност са задържани в района на гранично-пропускателния пункт на Дунав-мост. Така че се работи съвършено конкретно и се постигат бих казал сериозни резултати.
Още веднъж искам да подчертая, че това далеч не изчерпва всичко и концентрацията на вниманието на служителите на Министерството на вътрешните работи е върху обезпечаване сигурността и спокойствието на българските граждани, в това число, разбира се, и гостите на нашата страна. Аз мисля, че всички сме убедени в това, че България трябва да продължава да се утвърждава и развива като силна и солидна туристическа дестинация, което означава да обезпечим съответното чувство на сигурност и у нашите гости. Но такъв тип внушения, че от Румъния очакваме бежанска вълна, още веднъж казвам, с оглед статута на двете държави, са абсолютно несериозни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Въпрос е задал народният представител Волен Сидеров относно нерегламентирани срещи на министъра с лица от „подземния” свят към министър Румен Петков. Не виждам народния представител Волен Сидеров. Междупрочем и миналия петък въпросът беше включен в дневния ред, но господин Сидеров отсъстваше. При това положение чл. 78, ал. 4 казва, че ако народният представител, който е задал въпроса, отсъства от заседанието по уважителни причини, тогава отговорът се отлага. Вчера беше съобщено и на парламентарната група, и аз лично в залата, че днес ще има такъв въпрос към министъра на вътрешните работи. Досега господин Волен Сидеров не е дал сигнал защо отсъства от залата. Следователно този въпрос отпада.
Павел Шопов (КА, от място): Ще го внесем отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Този въпрос отпада, да не се включва в следващия парламентарен контрол.
Следва питане от народния представител Атанас Атанасов към министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Господин Атанасов, моля да развиете Вашето питане в рамките на 3 минути.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Първо, преди да си развия питането, искам да Ви помоля, ако искате залата и тези, които следят парламентарния контрол, да разбират смисъла на Вашия отговор, да не го четете като скоропоговорка.
Един от големите проблеми на нашето съвремие и особено за модерния свят, това е дрогата, нейното разпространение и употреба. През миналия месец в България беше публикуван Годишният доклад на Държавния департамент на Съединените американски щати за разпространението на наркотици по света. И в този доклад се описва качествено нова ситуация за България. За съжаление за пореден път лошите новини за България идват отново отвън. По тези проблеми в България не се говори, а може би наличната информация се потиска, тя не става обществено достояние. Затова се налага да ползваме чужди източници и да се опитаме да разберем каква е истината в България.
В какво се състои качествено новата ситуация? Цитирам: „България все повече се превръща от транзитна страна на наркотрафик, забележете, във важен център за производство и разпространение на синтетична дрога”. И още от този доклад: „България е рай за организираната престъпност, занимаваща се с производство и пренасяне на наркотици, трафик на хора и пране на пари!”. Това са цитати от годишния доклад на Държавния департамент на САЩ.
В информация, разпространена от Българския национален център по наркомании, се цитира Министерството на вътрешните работи и се посочва, че през последните години се е засилило производството на синтетични наркотици, но забележете какво сочи МВР – като голяма част от тях се изнасят за арабския свят по старите контрабандни канали на Държавна сигурност.
В тази връзка аз искам да попитам, господин министър: Каква е политиката на министерството, което ръководите, за борба с това ужасно явление в българското общество и да посочите конкретно с какви средства и методи вашите подчинени се справят с този проблем? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР Румен Петков: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Атанасов! Борбата срещу производството, трафика и разпространението на наркотици, в частност синтетични, е изведено като приоритетна задача на министерството и институциите, ангажирани в тази дейност. Реализирани са ефективни действия в областта на здравеопазването, на образованието, на младежта и спорта и социалната политика. В работата усилията на министерството се характеризират с проактивния си подход в борбата с производството, трафика и разпространението на наркотични вещества и се основават на принципите и целите, произтичащи от Националната стратегия за борба срещу наркотиците 2003-2008 г. В плана за действие за нейното изпълнение в Министерството на вътрешните работи е създадена единна база данни за регистрация, категоризация, наблюдение на криминалния контингент по линия на наркотиците. Приоритет в работа е установяване, пресичане и неутрализиране на престъпните групи и наркоканали. За целта стриктно се прилагат редица нормативни документи, сред които е съответната нормативна уредба: Наказателният кодекс, Наказателнопроцесуалният кодекс, Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, международните спогодби и пр.
Усилията и предприетите мерки по отношение на противодействие на организираната престъпност по линия на синтетичните наркотици, включват реализиране на всички законови оперативни възможности, способи и средства. Както се посочва и доклада на Държавния департамент на САЩ потреблението на метаамфетамини и екстази бележи ръст в световен мащаб. Основни производители на този вид синтетични наркотици са държавите от Западна Европа, Северна Америка, Източна и Югоизточна Азия. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че България не се посочва като страна–производител на двата основни вида в света синтетични наркотици, а именно метаамфетамини и екстази.
Според доклада на ООН за 2005 г. България произвежда едва 3% от световната продукция на амфетамини, което представлява спад спрямо данните от предишните години. В страната ни е регистрирано намаление на производството и трафика на амфетамини. Това е резултат от целенасочената дейност на министерството в борбата с организираната престъпност.
Анализът и оценката на българските и чуждите правоохранителни органи показва, че България вече не е предпочитана зона за производство на амфетамин. С оглед на намаляване рисковете и вложените средства, престъпните структури предпочитат да организират производството му извън пределите на страната в региони, близки до крайните потребители – държавите от Близкия Изток.
Основните приоритети на министерството при противодействието на производството и трафика на амфетамин са изграждане ефективна система за оценка на ефикасността на действията за борбата с наркотиците, отчитане на взаимната обвързаност между предлагането и търсенето на наркотични вещества, установяване на предпочитани райони в страната за осъществяване на производство на синтетични наркотични вещества, чиито основни етапи са синтез и таблиране, придобиване и разширяване на информация относно ползването от престъпните структури на възможности и начини на снабдяване с необходимите прекурсори и техническо оборудване, необходими за изграждането на незаконни лаборатории, определяне на начините на трафикиране на синтетичните наркотични вещества, включващи транспорт, логистика и участие на длъжностни лица в трафика, активизиране на взаимодействието и сътрудничеството между държавните институции, ангажирани в борбата с наркотиците, осъществяване на постоянен обмен на информация с полицейските служби от други държави. В рамките на съответната междуведомствена комисия с оглед установяване на реалното влагане в производството се работи и по парирането на нелегалния пазар.
В резултат на целенасочената и задълбочена работа по отношение на незаконното производство на амфетамин в периода 2000-2005 г. са задържани 2500 кг амфетамини и са разбити 32 лаборатории. Идентифицирани са основни лица, имащи отношение към производството и трафика на амфетамини, разкрита е и йерархията на престъпните структури и механизмите им на действие, използваните начини на трафикиране, което ги принуждава да търсят изнасянето на част от производството извън територията на България. През 2005 г. са задържани 570 кг амфетамин, разкрити са 5 нарколаборатории за производство на амфетамин.
Считам, че далеч не сме направили всичко. Действително това е световен проблем, но съм уверен, че през последните 4-5 години в Министерството на вътрешните работи, съвместно с прокуратурата, се работи изключително методично, заедно с партньорските служби, и България с основание може да счита, че е допринесла за разбиването на сериозни наркоканали както в синтетиката, така и в хероина и кокаина, които имат далеч по-големи измерения от тези на Република България и Балканския регион като цяло.Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов.
Господин Атанасов, имте възможностда задаете към министър Петков до два доуточняващи въпроси.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, господин министър! Като слушах Вашето изложение ми направи впечатление една много сериозна езикова грешка във Вашето изказване. Вие говорите за „екстаз”, а става въпрос „екстази”. Тази езикова грешка показва вопиеща некомпетентност. С какво ще се борите, като не знаете как се нарича?
Аз имам конкретни въпроси към Вас. От това, което изнесохте, стана ясно, че след 2005 г. количествата на задържаната синтетична дрога намаляват и разбитите лаборатории също намаляват, господин министър. За каква тенденция става въпрос? В същия момент в годишния доклад на Съединените щати се казва, че България се превръща в център за производство и разпространение. Значи констатира се ръст на производството, а в същия момент има намаляване на количеството на задържаните наркотици и разбитите лаборатории.
И един конкретен въпрос искам да Ви задам. Преди няколко години стана известно на българското общество един завършил много трагично случай за двама български шофьори, които бяха отвлечени в Ирак. Твърди се, че е извършена инспекторска проверка по Ваше разпореждане в Министерството на вътрешните работи за действията на органите на МВР по този случай. Аз искам да Ви питам: Има ли събрани данни по време на тази проверка за лица, свързани с разпространение на синтетична дрога, които да са замесени в този случай?
Моля да ми отговорите на този въпрос, за да не се окаже, че тази информация съществува в доклада на „Конгрешънъл куотърли”, а Вие да не искате да я кажете на българското общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР Румен Петков: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Атанасов! Винаги съм твърдял, че Вие имате проблеми с познаването на работата на Министерството на вътрешните работи и с резултатите от тази работа, но сега разбрах, че имате проблем и със слуха. Като знам що народ сте карали да слуша от Ваше име, и то без сериозни основания, това никак не ме учудва. Този проблем е Ваш и българската медицина.
През 2006 г. количеството на задържан амфетамин е 510 кг, а за 2005 г., както казах, е 570. Разбити са 5 лаборатории, 3 от които са на територията на Република Турция. Това е с участието на българските служби. Пресечени са общо 8 трансгранични канала за трафик на синтетични наркотици, от които 6 - за амфетамини, и 2 - за екстази. Тенденцията, че България постепенно престава да бъде предпочитано място за производство на амфетамин се съдържа в анализа и обмена на информация с правоприлагащите органи на нашата южна съседка, имащи отношение към борбата с производството на синтетични наркотици. На проведената през м. януари т.г. работна среща на представители на полицейските служби на двете държави, от турска страна е отчетен бум на разкритите незаконни лаборатории за амфетамини – 7 за 2006 г., с участие и на български граждани.
Ефективността на провежданата от министерството политика е високо оценена от чуждестранните ни партньори във връзка с успешни реализации в страната и в чужбина. В докладите на службата по наркотиците на ООН се посочва, че в световен мащаб България е сред първите 10 държави по заловени количества амфетамини. Тук веднага искам да подчертая, че България е и ще продължава да бъде страна на транзит и, който не си дава сметка за балканския път на наркотика, показва очевидното непознаване на този проблем.
В резултат на ефикасността на работата на службите на България, на съседните на нас страни, в резултат на доброто полицейско сътрудничество, особено през последните 3-4 години, е въпрос на всеобща оценка на специалните служби и в Европейския съюз и с нашите съседи, че бележи изместване пътя на наркотика, който мисля, че е добър знак за ефективността в работата на българските специални служби.
Стремежът постоянно да очерняте България с различни действия и бездействия за мен не е нов. Въпрос на гражданите е да преценят кой-какви мотиви има в поведението си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов, за да изрази отношението си спрямо отговорите на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, когато нямате аргументи, обикновено започвате да се заяждате с представителите на опозицията. Да, това правите.
Аз ви цитирах Официалния доклад на държавния департамент, Вие ми обяснявате, че имам проблеми със слуха. Няма нужда да слушам. Обаче искам да Ви кажа колко некомпетентно се работи в това министерство.
Господин министър, цитирам какво е казал Вашият директор на полицията, много уважаван от Вас, в Отчета на полицията, Годишния доклад за 2006 г. Той е казал така: “Трафикът на наркотици през България през 2006 г. е намалял”, забележете, “с 30% спрямо предходните години”. Как ще намалее трафикът?! Може да намалее количеството задържани наркотици, ама какъв е трафикът кой знае? Това е директорът на Националната полиция, господин министър. Той не знае с понятията, с които работи, за какво става въпрос, ще чакаме от него да се бори с тая сложна престъпност.
Искам да завърша с нещо друго – много е важно. Доколкото разбирам, вчера правителството е изпратило поредния доклад до Брюксел като отчет по главата за правосъдие и вътрешни работи. Аз четох много внимателно тоя доклад. В него няма и ред за производството и разпространението на синтетична дрога, господин министър. Този сериозен проблем за България Вас изобщо не Ви вълнува, след като не докладвате за него в Брюксел. А може би няма какво да докладвате, господин министър. Това е големия проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващи въпроси – нещо специфично: въпросът, който е зададен от народния представител Митко Димитров, и въпросът, който е зададен от народния представител Минчо Христов към министъра на вътрешните работи Румен Петков, са за едно и също нещо – сайтът “Арена БГ”.
Следователно ще дам възможност на двамата народни представители да развият своите въпроси, а министърът да отговори, тъй като е по един и същи въпрос. Разбира се, ще дам възможност на народните представители за право на реплики и дуплики.
Давам думата на народния представител Митко Димитров.
Митко Димитров (КА): Господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и уважаеми гости, които в момента сте някъде към 35 човека на брой и по чл. 172 вие сте престъпници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Туй не можах да го разбера, но задайте въпроса си.
Митко Димитров: Да, благодаря.
Уважаеми господин министър, на 15 март т.г. служители на ГДБОП и Следствието арестуваха администратора на сайта “Арена БГ” Елиян Гешев за 72 часа с обвинение по чл. 172 от Наказателния кодекс по Закона за авторските права и чл. 159, ал. 3. Самото арестуване би трябвало, според законите на Република България, дори да бъде и разработвано със специални разузнавателни средства.
Имате ли и мотиви по какъв начин сметнахте за необходимо, че тези хора трябва да бъдат арестувани?
Също така към други сайтове, които продават Интернет, са били изпратени писма с цел да бъдат затворени сайтовете и да се ограничи достъпът до информация на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, господин министър! Според чл. 41 на Конституцията всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Член 172а от Наказателния кодекс обаче казва, че който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство обекти на авторско право без необходимото съгласие от правоносителя, се наказва с лишаване от свобода до пет години. За мен този член е грубо погазване на българската Конституция.
Казано простичко, ако аз си запиша на видеото от телевизията някой филм, без да питам съответната компания или неин представител, мога теоретично да лежа в затвора до пет години. Сам разбирате каква недомислица и какъв абсурд е това. Аз за това не обвинявам, разбира се, Министерството на вътрешните работи, обвинявам всички нас, които сме в тази зала.
Господин министър, знаете, че доходите в България са най-ниските в Европа – около 200 евро на месец е средната заплата. В същото време посещението на кино струва между 6 и 10 лв. Един лицензиран филм на DVD – до 30 лв. Няма да говоря за софтуера, чиито цени са наистина абсурдни – около 250 лв. за програмата Windows. Кой обаче определя, че цената на тази програма е такава? Колко реално струва на Бил Гейтс един такъв пакет? Аз не вярвам той да е повече от 2-3 долара. Не мога да разбера защо МВР трябва да се занимава с това как да направи най-богатия човек в света още по-богат, вместо да се занимава с продажбата на наркотици около училищата, с уличната и организираната престъпност, с престъпността в правителството и в парламента.
Господин министър, считате ли, че спирането на потребителски сайтове за обмяна на филми, музика и софтуер е целесъобразно и законосъобразно?
Считате ли, че МВР трябва да се занимава с така наречените торент-тракери, вместо да се занимава с истинските престъпници? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков, който да отговори на въпросите, зададени от народните представители Митко Димитров и Минчо Христов.
МИНИСТЪР Румен Петков: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Няма да коментирам българската Конституция и законодателната уредба, само ще подчертая, че многократно в тази зала е ставало дума, че законите трябва да бъдат изпълнявани такива, каквито са. Ако се очаква от Министерството на вътрешните работи да действа по целесъобразност, аз мисля, че този период е безвъзвратно отминал за Република България. Аз мисля, че правоохранителните и правораздавателните органи трябва да съблюдават спазването на нормативната уредба. Плюс това няма да се спирам на въпроса, който беше подхвърлен за това какво прави министерството с дилърите, разпространителите на наркотици и наркотични вещества, както и с другата престъпност. Ние достатъчно регулярно информираме обществото в резултат на публичната политика, която сме предприели, в резултат на контрола, който осъществяват неправителствените организации.
Бих искал само да споделя, че на 20 март 2007 г. от Правната комисия при Европейският парламент е приета Директива за хармонизиране на европейското законодателство по закрила на авторските и сродни права, която въвежда наказателно преследване до 4 години лишаване от свобода за този вид престъпления. Пак казвам, не коментирам целесъобразността. Но ние имаме своя избор да бъдем членове на едно семейство, при което има ясни правила и те са валидни за всички, или да действаме по целесъобразност, което мисля, че е една от най-преките пътеки за изваждането от това семейство.
Със същността на проблема за закрила на интелектуалната и индустриалната собственост вече ангажирах вниманието на народните представители като отговорих на въпроса на господин Гороломов.
В настоящите въпроси акцентът е поставен върху защитата на интелектуалната собственост в Интернет. Цитираният от господин Димитров чл. 24 от Закона за авторското право и сродните му права не се отнася за нарушения на авторското право в Интернет и посредством компютър и компютърни мрежи. Това изрично е споменато в ал. 2.
Правната рамка, очертаваща типовите нарушения, касаещи закриляни обекти на авторското право и сродните му права, се съдържа в разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права (чл. 70 и 71) и чл. 172а от Наказателния кодекс. Текстът на чл. 172а от Наказателния кодекс предвижда, че всеки, който възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство, или използва по друг начин обект на авторско право или сродни права, включително компютърни програми (софтуер), звукозаписи, филми или други аудио-визуални произведения без необходимото по закон съгласие на правоносителя, извършва престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба от 1000 до 3000 лв.
Въпросът е ние дали искаме да бъде спазван този закон, или искаме с чисто популистки цели да се харесаме на една сериозна група от хора, изключително подготвени, интелигентни, образовани, които имат своя интерес и знаят как да търсят определен тип информация. Ако въпросът е популистки и ние искаме да се харесаме, да се надявам, че органите на Министерството на вътрешните работи ще се вслушат в моя апел и категорично настояване – да се работи стриктно по спазването на закона – такъв, какъвто е. Но да се прави внушение, че министерството предприема някакви акции, вероятно се посяга върху нечии интереси, вероятно се постига ефект, който вреди на министерството. Дълбоко съм убеден, че ефектът, който се постига, не вреди лично на мен. Но ако искаме да сме правова държава, ако искаме да сме държавата – желан член на европейското семейство, ние трябва да спазваме тази нормативна уредба. Другото е популизъм, с който ние ще заблуждаваме месец или два тези хора, за които става дума, но след това ще стане ясно, че има определен тип политика, определен тип законодателство, които са въпрос на съзнателен избор на Европейската общност и на Европейския съюз.
Дори и да приемем, че даден обект на интелектуална собственост е качен със съответното разрешение на носителите на права, то предоставянето на достъп до него на неограничен кръг лица посредством торент-системата вече е ново използване на защитено произведение, което надхвърля даденото предполагаемо съгласие за неговото възпроизвеждане.
От извършените проверки във връзка със жалби и сигнали от носителите на права върху закриляни обекти на интелектуалната собственост и техните представители за България (“Амотера Лимитид” ООД, “Съни Филмс” АД, “Диема Вижън” АД) е установено, че съществуващите в българското Интернет-пространство торент-тракери са преимуществено с пиратско съдържание, което денонощно се предлага на потребителите на Интернет. Тоест не става дума за Бил Гейтс, а става дума за съвършено различни структури, които нямат нищо общо с правната регистрация и с действията на нормативната уредба.
През август 2006 г. с постановление на прокурор от Върховната касационна прокуратура е разпоредено на всички Интернет-доставчици, включително и на Елиан Гешев като собственик на аrenabg, да премахнат торент-тракерите. Съставени са също протоколи за предупреждение на основание чл. 56 от Закона за Министерството на вътрешните работи, с които са запознати, че ако не приведат упражняваната от тях дейност в съответствие с разпоредбите на българското законодателство, осъществяват състава на престъпление по чл. 172а от Наказателния кодекс като преки извършители, подбудители или помагачи.
В началото на 2007 г. е получена отново жалба от “Диема Вижън”, касаеща нарушаване на авторските права на дружеството от торент-тракера аrenabg. След извършена проверка в Министерството на културата е установено, че “Диема Вижън” е носител на авторските права за посочените произведения.
Материалите от извършената проверка са докладвани на заместник главния прокурор Камен Ситнилски. Образувано е следствено дело, възложено за разследване на Столичната следствена служба поради това, че торент-тракерът се намира на сървър в САЩ.
На 15 март 2007 г. във връзка с постановление на следователи от Столичната следствена служба съвместно със следователи и експерти са проверени адресите, на които са установени администраторите и основните ъплоудери на торент-тракера аrenabg.com.
До Министерството на правосъдието на САЩ е изпратено постановление за запазване и предоставяне на данни, свързани с функционирането на торент-тракера аrenabg.com.
С постановление от следователя от Столичната следствена служба и ГДБОП е възложено на по-големите доставчици на Интернет-услуги от България временно филтриране на достъпа на потребителите им от и до домейна аrenabg.com с цел запазване на данните от администрирането на сайта. След отпадането на необходимостта постановлението е отменено. В тази връзка с постановление на наблюдаващия прокурор на Елиан Гешев беше взета мярка за неотклонение задържане под стража за 72 часа, за да не унищожи или манипулира компютърно-информационни данни, свързани с работата на тракера.
В процеса на проверките data.bg и torents. bol.bg са прекратили доброволно съществуването си, а торент-тракерът zamunda е спрян с постановление.
Като пример за предприеманите мерки в други страни – членки на Европейския съюз, относно нарастващата заплаха от торент-тракерите могат да бъдат посочени Франция и Испания. През 2006 г. във Франция е приет Закон за авторските права и сродните права в информационното общество, а в Испания са модифицирани съществуващите текстове от закона в тази насока. Предприемат се действия по забраната на определени технологии и начини на използване на Интернет като среда за обмен на незаконно съдържание, в това число и обмена на интелектуалната собственост.
Така че изборът е между две възможности – едната е да се спекулира с интереса на тези хора, в това число и тук присъстващите гости на Народното събрание, за достъп до информация, за достъп до музика, за достъп до филми, а другата е да искаме да спазваме закона. Аз и Министерството на вътрешните работи сме направили втория избор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Митко Димитров.
Митко Димитров (КА): Господин министър, спорът е много голям. Явно е, че предстои голяма и широка дискусия, тъй като тези неща се развиват, а има и директива на Европейския съюз, както разбрах. Да не говорим, че пет дни след като беше направена тази операция, на 22 март 2007 г. има резолюция от Съвета за сигурност на информационното общество в Европа, която отбелязва, че ще бъде относно борбата с нежеланите съобщения спам, софтуер за шпиониране и злонамерен софтуер. Явно е, че с развитието на технологиите тази дискусия трябва да се разшири и трябва да се вземат адекватни мерки за това какво трябва да се прави.
Член 172а от Наказателния кодекс е бил променен през 2002 г. През 2002 г. всички знаят, че торент-технологията все още не е била известна. Когато ние сега забраним торент-технологията, когато хората са обучени и създават неща, които да преодолеят всяка следваща технология, може би трябва по някакъв начин да се обърне внимание на тази обществена дискусия, която в момента върви в Интернет. Дори създадоха някаква своя структура, която организира и митинг, бяха се регистрирали 21 хил. човека в сайтовете на Интернет.
Вие казвате: правата. В момента всеки един диск, без да бъде пълен с информация, 0,8% от цената му отива за плащане на авторски права. Това, че нашата българска младеж слуша Мадона, а не слуша наши български изпълнители, за това не са виновни нито тракерите, нито търговските общества.
Нямам въпрос към Вас, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Христов, имате право на реплика. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, знаете, че винаги се водя единствено и само от интересите на потребителите, какъвто е и този случай.
Освен няколкото български сайта, чрез които се обменя информация, филми и музика, по света има десетки хиляди други, най-много са в Съединените американски щати. Технически е невъзможно да бъде прекъснат нетърговският обмен на информация между така наречените потребители на торенти. Разбираемо е желанието на американската филмова индустрия и на Бил Гейтс да печелят по всички възможни начини. Знаете за така наречените “списъци на нарушители”, които се правят от тези кръгове, като например така наречения “Списък 301”. Само че в този списък на челно място са страни като Швеция, Япония, Швейцария и никой не е забелязал подобно престараване и тормоз на потребителите в тези страни, както правим тук, в България, господин министър.
Категорично съм за това МВР да предприема жестоки мерки срещу детската порнография, срещу компютърните измами, които добиват все по-масов характер. В това отношение Вие имате и ще имате пълната моя подкрепа. В същото време обаче съм категорично против използването на службите на МВР за ограничаване на споделянето на информация между потребителите, която, подчертавам, няма търговски характер.
Не приемам категорично, че гледането на филми и слушането на музика по Интернет може да бъде престъпление и го казвам ясно и категорично на моите колеги. Считам, че МВР има далеч по-важни задачи от тази да брани интересите на най-богатия човек в света.
Господин министър, ще Ви дам един конкретен пример. Монополистът, който държи домейна, завършващ на .bg, взима три пъти по-висока такса, отколкото е прието по-света. Ще проверите ли този казус? (Председателят дава знак, че времето е изтекло.)
Завършвам.
Моят въпрос е: ще престане ли този излишен тормоз над потребителите? Повтарям: над българските потребители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за дуплика.
МИНИСТЪР Румен Петков: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, задали въпросите! Потретям: и аз много държа на интересите на потребителите, но пак казвам, че имаме избор. Когато Вие изповядвате определено виждане, в това число и за промяна на закона, Вие не предлагате промяна в закона, не предлагате! Поне досега не сте я предложили. Вие искате тези момчета и момичета да Ви чуят, че сте загрижен за потребителите, че сте загрижен за техния интерес. Ако сте загрижен, а Вие сте народен представител, предложете промяна в закона!
Митко Димитров (КА, от място): Предложени са.
МИНИСТЪР Румен Петков: Говоря за господин Христов.
Тук става дума за груба спекула. Има закон, има нормативна уредба и тя трябва да бъде спазвана. Категорично стоя зад действията на Главна дирекция за борба с организираната престъпност. Знам, че тези хора ще ме намразят, но аз не искам да изпадам в унизителната позиция, каквато очевидно определени народни представители са готови да приемат, да се правят на добрите пред тях, че ги защитават, а същевременно да не предприемат никакви мерки. Защото пак от тази зала отива въпрос в Главната дирекция за борба с организираната престъпност какво ще направим ние, за да изпаднем от “Списък 301” на Съединените щати. А този “Списък 301” на Съединените щати засяга този въпрос. Не можем да искаме – става дума за Република България, едновременно да изпаднем от “Списък 301” и да газим МВР, че не е предприело това, което трябва, и със същия успех да се опитаме да се докараме пред тези млади момчета и момичета, като им обясним: ние много браним вашите интереси, скъпи потребители! Това е популизъм, който в крайна сметка ще се върне върху този, който се опитва да го наложи. Посегателствата над интелектуалната собственост, извършени чрез компютри в мрежова среда, са сериозен проблем, който рефлектира не само върху носителите на права, но и върху националната икономика и международния авторитет на страната и търговските отношения на България със страните от Европейския съюз и Съединените щати.
В специалния “Доклад 301” за 2007 г. на Международния алианс за интелектуална собственост са определени приоритетите за противодействие на интелектуалната собственост за България. Основните области са пиратството в Интернет, в развлекателния и бизнес софтуера и с литературни произведения. Оценката за българските правоохранителни органи в тази област е повече от положителна, което беше подчертано и на проведена среща миналата седмица със съответните представители.
И още веднъж искам да кажа: всеки от нас трябва да знае къде е и какво е избрал. Да, тези момчета и момичета ще ни намразят днес заради това, че спазваме…
Аз знам какви бяха скандиранията срещу Главната дирекция за борба с организираната престъпност на митинга миналата седмица и затова го казвам от тази най-висока трибуна: абсолютно категорично подкрепям действията на Главната дирекция, които са в резултат на съвместната ни работа с прокуратурата. Изборът е един: законът или популизмът така облечен в благовидната форма “ние сме за интереса на потребителите”. Аз също искам да защитим интереса на потребителите, правим каквото е възможно, и, което, разбира се, е в прерогативите на Министерството на вътрешните работи. След като има такова виждане, предложете го. Аз съм уверен, че залата на българското Народно събрание ще го обсъди достатъчно сериозно и задълбочено, съобразено с интересите на същите тези потребители, но съобразено и с това, че България е член на европейското семейство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, позволете ми да благодаря и от ваше име на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Минчо Христов към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Гарантирани ли са влоговете на българските граждани? Застраховани ли са вложителите от нова обезценка на техните спестявания? Възможна ли е нова банкова криза, подобна на онази, която преживяхме през 1996-1997 г.? Вчера получих последните данни за брутния външен дълг на България. В края на декември 2006 г. той е 25 млрд. долара. Спрямо 2002 г., след управлението на вашите коалиционни партньори от НДСВ, този дълг се е увеличил двойно. Няма да припомням тук корупционните операции на бившия министър на финансите Милен Велчев, който присъства в тази зала, около замяната на дълга, от които по Ваши признания тук, от тази трибуна, сме загубили около 1 млрд. лв.
Един от първите законопроекти на НДСВ беше отпадането на наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити. Няколко пъти със Стела Банкова се опитваме да наложим отново тази наказателна отговорност и няколко пъти срещаме решителен отпор от мнозинството. Това щяло да ограничи правото на банките да се разпореждат с парите си. Проблемът в случая, господин министър, е, че кредитите, които с лека ръка се раздават днес, не са на банките, а са на българските вложители. Факт е, че ръстът на необслужваните кредити рязко нараства през последните месеци. По данни на БНБ общият размер на класифицираните кредити в края на 2006 г. е 7,6%, или около 1 млрд. 400 млн. лв. Наскоро в България беше господин Шигео Кацу – вицепрезидент на Световната банка. Той публично предупреди за опасност от прегряване на българската икономика и за възможност от финансови трусове при тази ситуация. Подобни предупреждения отправиха и анализаторите на “Икономист” при своята среща с нашия премиер в Гърция. Дори представител на Международния валутен фонд за България призна преди време, че растящият дефицит и външен дълг “ще породят безпокойство и чуждите инвеститори могат да започнат да разпродават активите си в България”. Бягството на чужди инвеститори вече започна, господин министър. Вчера го призна господин Божидар Данев в сградата на парламента, шефът на Стопанската камара. Той обяви, че конкурентоспособността на българската икономика за една година е паднала от 61-во на 72-ро място. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
За 2006 г. има отрицателно търговско салдо от 5 млрд. 390 млн. евро, а дефицитът по текущата сметка е почти 4 млрд. евро.
Вие сте икономист и прекрасно разбирате какво означават тези цифри.
Моят въпрос е: има ли опасност при тенденциите, които описах преди малко, валутният курс да бъде променен, левът да бъде обезценен и хората да загубят голяма част от своите спестявания? Предприемате ли някакви конкретни мерки за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! По повод на Вашия конкретен въпрос – Законът за гарантиране на влоговете в банките напълно съответства на изискванията на европейското право, в частност на Директива 94/19 на Европейската общност относно схемите за гарантиране на депозитите. Съгласно приетия от Народното събрание на 25 юли 2006 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, размерът на гарантираното покритие на влоговете беше увеличен от 25 000 лв. на 40 000 лв., което представлява 20 450 евро, считано от 31 декември 2006 г. Ще припомня, че европейската директива изисква минимален размер на покритие от 20 000 евро.
Към настоящия момент Фондът за гарантиране на влоговете в банките практически разполага с ресурси, които напълно покриват размера на влоговете, попадащи в обсега на гаранциите.
Що се касае до Вашите хипотези - Вие изложихте икономически изключващи се твърдения, поради което очевидно въпросът Ви не е мотивиран икономически, а има някакви други мотиви, поради което бих Ви отговорил съвсем накратко: не, не съществуват предпоставките, които Вие тук софистично изложихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса, но Ви моля да направите това в рамките на зададеното от Вас питане, а не извън неговия предмет.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Предметът на питането беше много ясен и господин Орешарски чу много добре моите въпроси.
Господин министър, моля да коментирате един факт. През 2002 г. дефицитът по текущата сметка е 402 млн. евро, докато през 2006 г. той е 3 млрд. 977 млн. евро, почти 4 млрд. евро. Този дефицит е нараснал около десет пъти или около 1000%.
Въпросът, който Ви зададох, е гарантирани ли са спестяванията на българските граждани. Вие казахте: „да”.
Затова ще Ви прочета част от два закона, които настоявам да коментирате.
Член 33 от Закона за БНБ гласи:
„Чл. 33. БНБ не може да предоставя кредити на банки.”
Няколко реда по-надолу пише, че, цитирам: „БНБ може да предоставя кредити в левове, ако те са обезпечени със залог на злато, чужда валута и други подобни бързоликвидни активи”.
Според Наредба № 6 на БНБ равностойни на златото и на чуждата валута са българските държавни ценни книжа.
Мислите ли, че тези книжа наистина са равностойни на златото? И няма ли да се повтори кризата от 1997 г., ако БНБ започва да рефинансира банките срещу тези ценни книжа? Сам разбирате, че държавните ценни книжа се обезценяват в условията на криза наравно с лева и не могат да бъдат никакво реално обезпечение. Фактът, че повече от година и половина със Стела Банкова чакаме да бъде разгледано предложение за поправка на този член, ме кара да мисля, че някой умишлено стопира тази поправка. Моля Ви за конкретен коментар относно чл. 33 от Закона за БНБ и Наредба № 6 на БНБ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Длъжен съм да отбележа това: господин Христов, Вашето питане се състои от три изречения. Прочетете за какво сте попитали министъра и вземете стенографския протокол за какво говорите в залата.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Христов, призовавам Ви да се успокоите: БНБ не възнамерява да оперира с държавни ценни книжа, няма и правна възможност, защото знаете, че работи в условията на паричен съвет.
Клаузата, която много Ви притеснява, третира ограничени случаи, при това с договорката, че тя би могла да рефинансира търговски банки, а не правителството само срещу залог на злато и високоликвидни обезпечения. Отново Ви повтарям: БНБ никога не е имала намерение и няма и практическата, и законовата възможност да оперира с държавни ценни книжа. Рискът, който Ви плаши от десетина години, не съществува. Виждате, че за тези десет години Вашата хипотеза не се реализира нито веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, според правилника можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Орешарски.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, точно това е смисълът на нашето предложение със Стела Банкова, което току-що казахте – да бъдат високоликвидни залозите, които се предлагат от търговските банки.
Ще Ви прочета и чл. 23 от Закона за гарантиране на влоговете: „При влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на БНБ в началния ден на изплащането на гаранцията по влоговете.”
Казано направо, всички валутни влогове ще бъдат изплащани в обезценени левове, ако междувременно бъде провален валутният борд, както стана в Аржентина.
В края на м. юли 2006 г. пленарната зала отхвърли предложението ми валутните депозити да бъдат изплащани от фонда за гарантиране на влоговете в съответната валута, за съжаление, колеги.
Отново сме внесли това разумно предложение, което гарантира валутните спестявания на българските граждани, които в момента са на стойност някъде около 15 млрд. лв. Искрено се надявам колегите да го подкрепят този път. Така ще осуетим намеренията на група кредитни милионери отново да присвоят спестяванията на нашите съграждани.
Ще Ви дам и още един повод за размисъл, господин министър. През 1997 г. парите в обръщение бяха 780 млн. лв. Днес по официални данни на БНБ те са 6 млрд. 800 млн. Предполагам, че си давате сметка, господин министър, какво означава за една икономика, когато паричната маса нарасне за десет години десетократно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Питане, зададено от народния представител Донка Михайлова, към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Заповядайте, госпожо Михайлова, да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
Донка Михайлова (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! През последните няколко месеца беше заявен висок обществен интерес към събираемостта на осигурителните вноски. Нерегламентираните плащания на трудови доходи се разглеждат като важна причина, поради която осъвременяването на пенсиите е в степен значително по-ниска от обществените очаквания. Наред с това плащането на трудови възнаграждения на черно е мощен импулс за сивата икономика и се явява важна причина за недофинансирането на бюджета на здравеопазването и за занижени приходи в държавния бюджет; фактор за формиране на неконкурентна среда за реалния бизнес, който поставя коректните данъкоплатци в неблагоприятна ситуация; стимул за реализиране на незаконни приходи, които обезпечават нерегламентираните разходи за трудови възнаграждения; предпоставка за ощетяване на работещите от полагаемите им се средства за обезщетения за майчинство и болнични; риск за промяна на модела на пенсионната система от социален в смесен с нарастващо държавно участие.
Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е: какви мерки ще предприеме Националната агенция по приходите за разкриването в по-висока и приемлива за обществото степен на реалните трудови доходи на работещите и нарастването на приходната част на бюджета на НОИ чрез повишаване на събираемостта на осигурителните плащания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Известно е, че Националната агенция за приходите администрира събирането на задължителните осигурителни вноски като задълженията за внасяне и кръга на задължените лица са законово регламентирани. Националната агенция за приходите използва в пълна степен всички допустими от закона и подзаконовите актове механизми за събиране на вноските, съгласно действащата нормативна уредба. Цялостният контрол по спазването на трудовото законодателство, включително и за сключване на трудовите договори, се осъществява от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. В този смисъл НАП няма правомощия за административнонаказателни санкции дори и да установи нарушения в тази област. В подобни случаи НАП подава сигнали и данни на Инспекцията по труда.
В изпълнение на своите ангажименти НАП предприема още от самото начало на своето формиране редица мерки за подобряване събираемостта на осигурителните вноски и за разкриване в максимално възможната степен на сивата икономика, ако ми позволите да използвам този израз.
На първо място – още в средата на миналата година е подписана Инструкция № 5 от 11.05.2006 г., за съвместна дейност между НАП и Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, в която е регламентиран редът за обмен на информация и за извършване на съвместни контролни действия по спазване разпоредбите на осигурителното законодателство.
През 2006 г. бяха организирани национални кампании за извършване на съвместни проверки от органи по приходите на НАП и служители на Главна инспекция по труда. В резултат на възложените проверки е осъществен контрол на над 1000 хотели, ресторанти и магазини. Установени са общо 228 нарушения, за които са съставени съответни актове за установяване на административни нарушения, включително по повод на констатирани нарушения на осигурителното законодателство.
От началото на м. март т.г. НАП и Инспекция по труда провеждат нова национална кампания по контрол за спазване разпоредбите на Кодекса на труда. Възложено е извършването и на съвместни контролни действия.
През 2006 г. органите на НАП извършиха и редица самостоятелни контролни действия. Такива контролни действия ще бъдат предприемани и през 2007 г. основно чрез извършване на ревизии за установяване на дължимите от лицата осигурителни вноски, както и чрез извършването на проверки за спазване на осигурителното законодателство.
В резултат и на посочените мерки – отварям скоба – не само на тях, и въпреки, че през 2006 г. бе намален с 6% размера на осигурителните вноски за ДОО, НАП събра 233 млн. лв. в повече осигурителни вноски от разчетите, което представлява близо 8 на сто преизпълнение.
През 2007 г. се запазва тази сравнително добра тенденция за ръст в събираемостта на осигурителните вноски. За първите два месеца приходите към всички осигурителни фондове, в т.ч. и към ДОО, събрани от нас са с 81 млн. лв. в повече в сравнение със същия период на миналата година. Това представлява ръст от около 15 на сто.
В заключение бих искал да обърна внимание, че за намаляване ръста на сивата икономика в контекста и на въпроса Ви за обезпечаване на по-висока събираемост на осигурителните вноски, ролята на НАП далеч не е единствена. Ние продължаваме да работим съвместно, търсим такова съдействие с всички други страни и институции със съответни отговорности като започнем от самото Народно събрание в частта “Законодателство и законодателна инициатива” и, разбира се, всички органи на изпълнителната власт – Министерски съвет, прокуратура, МВР, асоциациите на работодателите, синдикалните организации и т.н.
Уверявам Ви, че нашите усилия за повишаване събираемостта ще продължат и за в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Михайлова, имате думата да зададете два уточняващи въпроса.
Донка Михайлова (КБ): Благодаря Ви, господин министър, за детайлния отговор.
Убедена съм, че доброто взаимодействие между НАП и останалите институции, в това число и проблема за подобряване на взаимодействието между НАП и Главна инспекция по труда, за който Вие говорите детайлно, са важен фактор за повишаване на събираемостта. Важен фактор, разбира се, е повишаване на ефективността на ревизиите, които се извършват от НАП.
В тази връзка са моите два уточняващи въпроса към Вас: първият – как намерението на ръководството на НАП за централизиране на контрола би допринесло за повишаване събираемостта на осигурителните вноски?
Вторият въпрос е в контекста на Вашият отговор за взаимодействието между НАП, Министерство на финансите и Народното събрание и той е следният – считате ли, че следва нормативно да бъдат въведени по-строги санкции за плащането както от страна на работодателите, така и за получаването от страна на работещите на доходи от труд на черно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Всъщност, Вие използвахте термина “централизация на контрола”. Аз бих поправил: да, съществуват планове, които предстои тепърва да се обсъждат, за централизация в идентификацията на рисковите обекти от едно или няколко централни места и въвеждане на ротационен принцип, който и сега се практикува в по-ограничена степен при извършване на самите ревизии. Това практически означава, че звена на НАП, които имат по-голям административен капацитет като капацитет за извършване на ревизии и където няма достатъчно обекти, така че тяхното работно време да бъде уплътнено, да бъдат командировани в други, най-вече съседни населени места, където такъв капацитет не достига. Считаме, че по този начин по-оптимално ще използваме ресурсите и ще осъществим по-ефективна контролна дейност не само и единствено чрез покритие с ревизионен капацитет на обектите, а и чрез още по-ефективно прилагане на ротационния принцип и избягване на по-тясна обвръзка между контролни и подконтролни обекти.
Всичко това, разбира се, предстои да се обсъжда в рамките на НАП. Аз ви запознавам с предварителни намерения, които са докладвани като насоки на продължаване усъвършенстването на дейността на НАП.
Що се касае до по-строгите санкции вие знаете, че аз винаги съм пледирал и в други закони, които сме обсъждали в Народното събрание, за по-строги санкции по отношение на спазване на данъчното и осигурителното законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Госпожо Михайлова, имате думата, за да изразите своето отношение по получените отговори.
Донка Михайлова (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
Аз съм удовлетворена от Вашия отговор и особено от тази му част, в която заявихте, че става дума за едно намерение, което ще бъде обсъждано оттук нататък с всички аргументи “за” и “против”. Говоря за централизацията на дейности на НАП.
Заедно с това бих искала да изразя съгласие с това, че проблема и споделената в обществото тревога както от работодателски, така и от синдикални организации по отношение на повишаване на събираемостта е основателно поставен. За последните няколко месеца ние чухме много идеи за това как да бъдат генерирани ресурси, които ще позволят адекватно увеличение на пенсиите и тяхното нормално осъвременяване.
Като оставим настрана популизма в голяма част от тези идеи, мисля, че за всички е ясно, че пенсиите могат да бъдат осъвременени, когато в бюджета на Националния осигурителен институт се набират достатъчно средства – средства, които могат да предложат както адекватно осъвременяване, така и решаване на някои много тежки проблеми на пенсионната система, като например проблемът остаряване на пенсиите, който касае повече от милион души.
В този смисъл аз мисля, че нашето добро взаимодействие – на Народно събрание, на Министерство на финансите, и усилията ни трябва да нарастват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
С това приключиха въпросите и питанията към министъра на финансите. Благодарим на господин Орешарски за неговото участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към едно питане и един въпрос към министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
Първо е питането от народния представител Румен Ангелов относно създаване на Поделение “Управление на движението на влаковете и гаровата дейност” със седалище в гр. Бургас.
Заповядайте, господин Ангелов, да развиете Вашето питане.
Румен Ангелов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! С решение на Управителния съвет на Национална компания “Железопътна инфраструктура” във връзка с организационните промени от 1 януари 2007 г. бяха създадени три регионални управления на движението на влаковете и гаровата дейност със седалище София, Горна Оряховица и Пловдив.
Доколкото ми е известно, стъпките за развитието на реформата в Национална компания “Железопътна инфраструктура” са насочени към създаване на предприятия по видове дейности, както и пазарно ориентиране с активи, които могат да повишат ефективността от дейността им. Предприятието за управление на движение на влаковете и гарите, с активи - гари, гарови съоръжения, експлоатационен персонал по управление на влаковата и маневрената работа, ще може да осигурява достъпа до инфраструктурата, да реализира графика за движение на влаковете, както и да осигури развитието на всички гарови услуги равнопоставено за пътниците и другите клиенти. По този начин ще се регламентира неговата пряка отговорност за създаване на всички изисквания по отношение на превозния процес.
Със статута си на жп район, Бургас не само не може да изпълни всичко това, от една страна, а от друга, се спира развитието на кадрите в професионално отношение. Спира се като цяло развитието на този голям промишлен район с най-много работещи предприятия в България, с най-голямо пристанище, на което предстои разширение, с летище, с вагонен завод, с нефтохимически комбинат, с обслужването на товари от и за Кремиковци, с предстоящото обслужване на основните международни транзитни потоци по коридор № 8, както и голям поток от наши и чуждестранни пътници.
В социален аспект работещите около 450 души в така създадения жп район от 1 януари 2007 г. са лишени от възможността да бъдат обслужвани административно на място в Бургас и са принудени да ходят на 300 км до Пловдив за най-елементарна справка, касаеща трудовоправните им отношения, което води до загуба на много време и средства. Това е така, защото административният персонал от 7-8 човека няма делегирани административно-управленски права и задължения.
От всичко изнесено дотук предлагам да се преразгледа и обсъди възможността, която е реална, за създаване на Регионално управление на движението на влаковете и гаровата дейност със седалище в гр. Бургас с оглед осигуряване на нормален работен процес. При разработването на вариантите за създаване на предприятия е имало три варианта – с 3, 4 и 6 предприятия.
Моето питане е свързано с това решение: защо е избран вариант за създаване на три регионални поделения за Управление на движението на влаковете и гаровата дейност, базирани в София, Пловдив и Горна Оряховица, и считате ли, че това е най-правилният вариант? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте. Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР Петър Мутафчиев: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Ангелов! Действително от 1 януари т.г., като част от започнатата реформа от Министерството на транспорта в железниците, в Национална компания “Железопътна инфраструктура” се проведоха структурни промени, в резултат на които се създадоха и вече действащите обособени регионални поделения за управление на движението на влаковете и гаровата дейност.
Бяха обсъдени различни варианти, както Вие споменахте, но отчитайки интереса на цялата железница, както и мястото, ролята и значението на персонала, управляващ влаковото движение, Управителният съвет на Национална компания “Железопътна инфраструктура”, ползвайки натрупания български и европейски опит, възприе и реши, че в мрежови мащаб най-ефективно е да се създадат три такива поделения със седалища в градовете София, Пловдив и Горна Оряховица. И обърнете внимание, това са градовете, където по принцип бяха организирани преди дълго време, работили ефективно, така наречените жп управления.
Вие питате какви бяха мотивите именно за това решение? Накратко водещите аргументи, които са и определящи в този случай, ще ги спомена пред Вас.
На първо място, максимална централизация при управление на влаковете и капацитета на железопътната мрежа.
На второ място, поделенията да се изградят на териториален принцип и обхват на действие на базата на съществуващите оперативно-диспечерски центрове – регионални отдели “Движение”, разположени със своите комуникации, връзки и съобщения в градовете София, Пловдив и Горна Оряховица, като работещият в тях влаково-диспечерски персонал да премине съответно към новите поделения.
Тези центрове на управление на влаковете, независимо от реформите, които са правени и се правят в железопътния транспорт, показаха своята жизненост и напълно естествено е те да бъдат мястото на седалището на споменатите от Вас поделения.
На трето място, всяко друго четвърто, пето или шесто поделение, включително и предлаганото със седалище в гр. Бургас, със сигурност ще увеличи административно-управленческия персонал, което противоречи, включително и на моето разбиране да извършваме промени, реформи и да трупаме повече административен персонал. Напротив, аз съм възложил задачата, че това трябва да бъде с персонала, с който разполагаме. Предстои и бъдещо съкращение в административния персонал, така че задачата за изпълнение на реформата и преструктурирането, включително на администрацията, трябва да се включи в тази рамка.
Както знаете, като по-нататъшна стъпка се прие в новите поделения да се създадат железопътни райони по експлоатация и гарова дейност, които с малък брой персонал пряко да ръководят и контролират дейността в гарите. Такъв железопътен район, господин Ангелов, се създаде в гр. Бургас, който обслужва 26 гари, включително и тези в жп възела. Независимо от Вашето виждане искам да подчертая, че железопътният район е с основни функции, които включват:
Първо, административно обслужване на персонала на тези гари.
Второ, разработване на технологии за управление на основната и спомагателната дейност на гарите.
Трето, кадрово осигуряване с необходимия персонал.
Четвърто, материално-техническо обслужване и снабдяване.
Пето, стопанисване, поддържане и ремонт на сградната инфраструктура и инфраструктурата, свързана с движението на влаковете.
И не на последно място, връзка и взаимодействие на мястото с другите поделения на компанията и превозвачите, както и с кметовете на общините.
Не мога да се съглася с Вашето мнение, че липсата на поделение в гр. Бургас ще попречи на реализирането на превозите от ж.п. възела до Кремиковци, Пирдоп и други крупни товародатели на Български държавни железници, тъй като формирането на влаковете за превози на товари се извършва от съответните ръководители движение и няма нищо общо с железопътните райони.
Направеното от Вас твърдение, че работниците и служителите в ж.п. район Бургас не се обслужват административно и пътуват до поделението в гр. Пловдив за елементарни справки и искания не отговаря напълно на истината. От януари месец досега е имало няколкостотин случая, които обаче са инциденти и не са практика. В момента ж.п. районът е почти окомплектован с необходимите експлоатационни, икономически и строителни кадри и вече няма пречка за неговата нормална дейност.
Искам да ви уверя, че ръководството на Национална компания “Железопътна инфраструктура” прави всичко възможно за подобряване на административното обслужване, доказателство за което е и откритата в ж.п. района банкова сметка, по която се привеждат и необходимите парични средства на служителите, работещи там.
Уважаеми господин Ангелов, не се съмнявайте, че възел Бургас и прилежащата му стопанска инфраструктура си остават изключително важни за нас и нямаме никакво намерение да нарушаваме, както Вие твърдите, нормалния работен процес във възела, законовата и нормативната база или най-малко социалния мир в Бургас. Разбирам, че железницата като цяло е една доста консервативна по отношение на промените система, но това виждане трябва да бъде преодоляно, тъй като липсата на конструктивни промени през последните няколко години спомогна в крайна сметка и за много тежкото финансово състояние, в което се намира железопътния ни транспорт изцяло. От своя страна ние просто желаем да предлагаме и да наложим качествено нови услуги на пътниците и товародателите от този район на Република България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Ангелов, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса.
Заповядайте.
Румен Ангелов (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Както сам казахте, тези три регионални управления – Горна Оряховица, Пловдив и София, бяха в основата. Бяха! Господин министър, държавата ни се развива. Държавата ни вече е членка на по-голяма наша държава, която се казва Европейски съюз. С това особено темпово се развива и Бургас. Като пример ще Ви дам последния сключен договор, който още повече засилва изключително важното място на Бургас-Александруполис, предстои Бургас-Вльора, договори, които сключихте за разширение на пристанището. Този район се развива, с него се развива и ж.п. възелът. И това е първоначална гара на държавата. От Бургас тръгва всичко.
Не съм съгласен с Вашето мнение, че административно хората, персоналът там се обслужва добре и нормално. Това не е мое мнение, това мнение е изградено и от тези хора, които работят в Бургаски ж.п. район. Не съм съгласен и поради най-малкия факт, че там, при сега действащата структура, няма дори един печат. Как биха могли тези 7 или 8 човека административен персонал да подпечатат или да заверят елементарно нещо, свързано с административното обслужване. Да не говорим за договори за превози, за наемни дейности и т.н. – елементарни, дневни неща, чисто управленски.
От тази трибуна Ви моля, настоятелно Ви моля да преразгледате решението си. Моля Ви като принципал да наложите своята воля, след като декларирахте загриженост за Бургас, да наложите своята воля и ако не превръщайки в регионално управление Бургас, поне настойчиво Ви моля да дадете права, с които административният персонал, който в никакъв случай няма да бъде увеличен, ако го направите, както споменахте, би могъл спокойно да работи и да обслужва целият ж.п. район.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте, имате думата да отговорите на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР Петър Мутафчиев: Уважаеми господин Ангелов, аз напълно разбирам Вашите мотиви. Вие сте народен представител от Бургас. Но разберете и мен, аз съм министъра на цялата страна. Винаги съм се отнасял с разбиране към бургаските проблеми.
Не мога да се съглася в никакъв случай, че, виждате ли, защото има някакво развитие на страната ни от икономическа гледна точка ние трябва да увеличаваме управленческите звена в железопътния ни транспорт. Погледнете историята на Български държавни железници. Ако изходим от тази позиция, ще излезе, че 100 години България не се е развивала, защото това са били по принцип управленията. Напротив, това са структури, които са показали своята ефективност. Затова, а не поради каквито и да е други причини, на Управителния съвет на Национална компания “Железопътна инфраструктура” се е спрял на това, че когато направим поделенията към Национална компания “Железопътна структура” за управление на движението – става дума само за управление на движението, за да разберат и останалите народни представители – ще бъдат на тези три места.
Навремето, когато се построи фериботът във Варна, се направи ж.п. управление Варна, изхождайки точно от подобен мотив, с който Вие в момента аргументирате Вашето искане. Е, честно казано, попитайте железничарите дали това доведе до някаква сериозна ефективност. Да, там имаше натоварване и т.н., фериботът работеше с много по-големи темпове, отколкото сега и т.н. Но ние ще направим всичко възможно, така че персоналът да не бъде ощетен по отношение на административното си обслужване. Аз ще направя една проверка, лично ще проведа разговор с генералния директор на Национална компания “Железопътна инфраструктура”, за да не се чувстват хората съответно ощетени.
Но имайте предвид, казвам Ви го искрено, дори да създадем структурата, това няма да промени нещата. Напротив, ние трябва да променим начина си на организация в цялата железопътна мрежа, трябва всеки един от нас, говоря от министъра, генералния директор, всички, работещи в железниците, да поемем своите ангажименти. И вместо да спорим за това какви администрации и как да ги слагаме, да седнем и да се впрегнем всички, за да изведем Българските държавни железници на едно много по-добро настояще и да гарантираме още по-добро бъдеще.
Струва ми се, че прекалено много се разсейваме по такива въпроси. Сега имаме един социален проблем, аз съм убеден, че ще го решим, по отношение увеличението на заплатите. И оттам нататък да можем всички ние да концентрираме усилията си в тази реформа, за да може наистина БДЖ и НКЖИ да излязат от тежката ситуация, в която се намира изцяло железопътният ни транспорт.
Убеден съм, че наистина Вашият въпрос е добронамерено зададен като народен представител от Бургас и няма нищо общо, примерно, с някои амбиции на конкретни кадри в поделението в Бургас. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Ангелов, имате думата да изразите Вашето отношение към получените отговори.
Румен Ангелов (БНС): Благодаря, господин председател.
Надявам се, господин министър, не мислите, че безсмислено спорим. Аз мисля, че ако това спор, то той е градивен. И искрено се надявам, че от него ще излезе, както и Вие сам казахте, полза за цялата железница в държавата. Дано това нещо тръгне в Бургас. Тук искам да Ви кажа, че последното поделение, което носи загуби на железопътния транспорт в България, това е ж.п. - Бургас.
Все пак аз Ви благодаря, че се ангажирахте от най-високата трибуна да направите проверка, да направите едно задълбочено изследване. И искрено аз и тези хора, които живеем в моя избирателен район едва ли имат някакви лични амбиции, не знаят за кой казвате, освен амбицията да живеем по-добре, в по-добри условия. Освен тези амбиции, не виждам някой човек там да има други амбиции. Все пак Ви благодаря, че се ангажирахте да направите проверка. Дай Боже това да бъде за добро.
Що се отнася до мен, аз бих съдействал с всичко в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Преминаваме към последния въпрос към министъра на транспорта, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов относно тарифната политика на “Български пощи” ЕАД.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Пощенските администрации на страните – членки на Европейския съюз, като правило използват официална тарифа за осъществяване на пощенските услуги вътре в общността, в Европейския съюз. По размер на цените тази тарифа е втора по ниво, непосредствено след тарифите за вътрешните пощенски услуги в съответната страна. Без да има такъв задължителен характер, подчертавам това, тази политика и по принцип една добра практика в страните – членки на Европейския съюз.
По този повод аз отправям въпрос, свързан с тарифната политика на “Български пощи” ЕАД. При смесеното управление и отговорности по отношение на съобщенията, в крайна сметка вие сте принципал на ръководните органи на “Български пощи” ЕАД и по такъв начин, като принципал, носите и отговорността за провеждането на такава политика. Конкретният повод, за да отправя към Вас този въпрос е следният.
Преди една година в отговор министър Калфин ми съобщи в друг контекст, но в крайна сметка ние стигнахме до разбирателство в това отношение, че не е желателно цената, която “Български пощи” събира като стандарт на пощенска пратка в резервирания сектор – стандартните писма до 20 грама за страните-членки на Европейския съюз, да е 1,20 лв., което в евро е 0,75. Същата цена плащат френските граждани при техния стандарт на живот, когато изпращат писма до страната ни.
Какво настъпи след като България стана страна-членка на Европейския съюз? Цената в България дори нарасна за т.нар. нестандартни пратки – по-големите пликове, пак до 20 грама, и стана 1,80 лв, а Франция ни дава пример като намалява цената от 0,75 на 0,6 евро, тоест на 1,20 лв.
Няма логика, господин министър, такова поведение. Затова отправям към Вас следния въпрос: ще бъде ли въведена от “Български пощи” подобна тарифа за страните – членки на Европейския съюз, така както те въвеждат за България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, имате думата за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР Петър Мутафчиев: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Както знаете, на основание чл. 24 от Закона за пощенските услуги Търговско дружество “Български пощи” АД е основен пощенски оператор. По силата на закона и на индивидуалната лицензия № 1 от 14 юни 2001 г. то се задължава да извършва Универсалната пощенска услуга за пощенската си мрежа на територията на цялата страна, включително при икономически неизгодни условия. Цените на услугите от Универсалната пощенска услуга се образуват на основата на Закона за пощенските услуги и актовете на Всемирния пощенски съюз, които са ратифицирани като страна и от България.
Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 15 от Закона за пощенските услуги Комисията за регулиране на съобщенията съгласува цените на Универсалната пощенска услуга, извършвана от пощенските оператори. Законът за пощенските услуги е изцяло, господин Иванов, хармонизиран с европейското законодателство и с Директива 97/67 на Европейския съвет отнасяща се до общите правила за развитие на вътрешния пазар на пощенските услуги на общността и подобряване качеството на услугите. Цените на услугите, включени в Универсалната пощенска услуга, се определят съобразно Методика за определяне достъпността на цената за Универсалната пощенска услуга и при спазване изискванията на Наредбата за определяне на правилата за образуване и прилагане на цените на услугите, включени в Универсалната пощенска услуга. Правилата на наредбата от своя страна се образуват при спазването на няколко принципа, определени в директивата, разбира се, реципрочно на Закона за пощенските услуги. Кои са те? Това е равнопоставеност на потребителите, достъпност на цените, съобразяване с разходите по предоставяне на услугите, осигуряване с качеството на услугите, образуване на икономически обоснована печалба в съответствие с приетата инвестиционна политика, създаване на условие за стимулиране на потреблението, публичност на цените.
Съгласно чл. 12 на Всемирната пощенска конвенция писмовните пратки се класифицират от една до две системи. Това е на базата на бързината при обработване на пратките и на базата на съдържанието. Всяка пощенска администрация е свободна да избере, господин Иванов, системата, която да прилага за изходящия си трафик. От началото на 2006 г. цените на писмовните пратки за чужбина, определени на базата на бързината, като цени на пратки с предимство и пратки без предимство, с тези, които посочвате Вие, са образувани на базата на разходите по предоставяне на услугата, като страните са групирани в три групи. Това са съседни на България европейски и извън Европейския съюз страни и територии.
Както Вие отбелязвате, не съществува задължение за пощенската администрация да въвежда специална тарифа за услугите в Общността. Подобни тарифи могат да се прилагат между отделни страни – членки на Общността, на базата на двустранни договорки при наличието на еднакви икономически условия в двете държави по предоставянето на услугите. Тук говоря за примера, който Вие дадохте с Франция и в България. Сега в началото на своето членство в Европейския съюз ръководството на “Български пощи” ЕАД има за цел да съпостави равнището на цените на международните си услуги съобразно разходите по предоставянето им, съпоставени със същите на страните – членки на Европейския съюз, с близки икономически условия, като тези в нашата страна.
В случай, че се прецени за необходимо да се хармонизират цените, предлагани от “Български пощи” ЕАД, с тези на някои държави от Общността, това, уверявам ви, ще бъде направено и ще бъде един прекрасен пример за добра европейска практика и сътрудничество на България с всички страни от Общността. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате думата за реплика.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз дадох един конкретен пример, който действително сам по себе си напълно проявява това, което Вие ми съобщихте в отговора си – че подобни тарифи могат да се прилагат между отделни страни – членки на Общността, на базата на двустранни договори при наличието на еднакви икономически условия.
Първо, Франция автоматично от 1 януари 2007 г., с влизането на България и Румъния в Европейския съюз, намали тарифите за пощенска кореспонденция с тези страни.
На второ място, ако говорим за икономически условия, имайки предвид Франция и стандарта на живот там, би трябвало пощенските услуги от Франция към България да са значително по-високи по стойност, измерени тогава в съотношение спрямо средна заплата или минимална заплата, както пожелаете – така го направете, отколкото от България за Франция. Няма логика оттук към Франция да се плаща 1,80 лв., а от Франция към България, приведено в левова равностойност, да се плаща 1,20.
Искам още нещо да ви съобщя. Всъщност “Български пощи” прилага тази политика основно върху резервирания сектор на пощенските услуги, който все още е монопол на “Български пощи”. Не е добро политическо поведение ръководството на “Български пощи” да използва този механизъм. Защото това ще ги направи неконкурентоспособни съвсем скоро, когато се либерализира пазарът и на резервирания сектор. Пак ще съобщя, само за миналата година печалбата на “Български пощи” се е увеличила с 46%. Безспорно дружеството разнообразява дейността си. Това е една от причините, но другата причина е непрекъснатото увеличаване на цените. Нека все пак да се знае, че освен корпоративния интерес, трябва да се защити и интересът на българските граждани.
Най-добронамерено се обръщам към Вас, господин министър. Пред мен са официалните документи на френската и на българската пощенски администрации, където съвсем ясно е записано това, което Ви съобщих. Много Ви моля, направете необходимото, защото българският министър трябва да служи преди всичко на обществения интерес, а след това на ведомствата, на които той е принципал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.

МИНИСТЪР Петър Мутафчиев: Господин Иванов, Вие сте напълно прав, българският министър трябва да служи на интересите на потребителите в България. Но нека да погледнем по-реално на обстановката. Вие говорите за френските пощи. Говорим за едни съвсем различни обороти, каквито имат българските пощи, и за една услуга, която касае международните пратки. За това ли става дума? Себестойността и разходите, на база на оборотите, в едната и в другата страна вероятно са различни. Аз все пак ще се постарая да видя и мотивацията на „Български пощи” за увеличението, но съм убеден, че това не е само, за да се трупат печалби.
От друга страна е една нормална цена, която точно няма да ощети всички други български граждани, които ползват универсалната услуга вътре в страната, защото все пак това е един единен икономически механизъм. Ако намалиш цената, примерно на едните пратки, то съответно това трябва да бъде компенсирано отнякъде. Вие знаете, че държавата дава 1 млн. лв. субсидия на „Български пощи”. „Български пощи” е една от най-малко субсидираните пощенски администрации – знаете това.
Ако ние съответно намалим цената и паднем под себестойността, това означава точно да ощетим потребителите.
От друга гледна точка, не забравяйте едно – че е много ниско заплащането на пощенските ни работници. Това също е един много голям проблем. Ако увеличението примерно след цените за това, че се увеличи веднага реципрочно и печалбата, то е затова защото дълго време там не са увеличавани доходите. Все пак всички ние трябва да мислим съответно и за доходите, които се получават в България, защото ние сме на последно място, а трудът, който полагаме, убеден съм, е равен на европейския. Благодаря ви.
Ще направим всичко възможно да огледаме нещата и ако случайно цените са завишени прекалено много, надявам се, Управителният съвет ще вземе съответното решение. Все пак това е самостоятелна икономическа единица, независимо че аз съм принципал. На тях сме възложили да управляват добре предприятието и те го правят добре, защото печалбата расте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин министър.
Да благодарим на министъра на транспорта за участието му в парламентарния контрол.
Следващото пленарно заседание ще бъде на 4 април 2007 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,02 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Нина Чилова
Станчо Тодоров