Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2007-04-20

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов 
Секретари: Силвия Стойчева и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Има думата за процедура господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е внесен общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование на основата на първо гласуване на 19 април 2007 г., на Законопроект № 754-01-42 от 2 март 2007 г., внесен от Лютви Местан и Пламен Савов, и Законопроект № 754-01-51, внесен на 16 март 2007 г. от Татяна Калканова и група народни представители.
Процедурата ми, господин председател, е срокът за предложения за второ гласуване да бъде определен до 26 април 2007 г., четвъртък, 18,00 ч.
Моля да подложите процедурното ми предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение относно срока на обобщения законопроект за висшето образование.
Гласували 162 народни представители: за 156, против 4, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Има думата за процедурно предложение госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да направим промяна в приетата за седмицата програма, като прекъснем разглеждането на т. 4 – Законопроект за устройството на българското Черноморско крайбрежие, и пристъпим към разглеждането на т. 8 – Проект за решение за създаване на Временна комисия по искането на Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител, след което да пристъпим към разглеждането на т. 6 от днешния дневен ред – Второ четене на Законопроекта за електронните съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Чухте процедурното предложение.
Господин Шопов, имате възможност да обосновете обратно процедурно предложение. Заповядайте.
Павел Шопов (КА): Господин председателю, не чухме мотиви за това. Логично и нормално е законът, от който остават няколко текста, да мине днес, за да считаме, че сме си свършили работата по него.
Освен това нашето съображение да не сме съгласни с отлагането на закона е, че той трябва да влезе колкото се може по-скоро в сила, защото бавенето му има много тежки последици. Навлизаме в предизборна кампания. Може би тук ще се наложат много съображения. Не съм сигурен, че следващата седмица, след като толкова дълго от „Атака” и други опозиционни сили настоявахме той да влезе по-скоро, този закон ще влезе в дневния ред. Затова нека вървим по дневния ред, както започнахме вчера – почти с консенсус, без много противоречия и проблеми, и стигнахме дотук, нека да приемем тези няколко текста, за да приключим с разглеждането на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Шопов.
Чухте предложението на народния представител Мая Манолова и обратното становище на господин Шопов.
Поставям на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Мая Манолова, тоест сега да преминем към т. 8 от седмичната ни програма, а след това да продължим с т. 6.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 162 народни представители: за 110, против 46, въздържали се 6.
Процедурното предложение се приема.

Преминаваме към точка осма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ПО ИСКАНЕТО НА БОРИС ВЕЛЧЕВ – ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ ТОМА ЯНКОВ ТОМОВ – НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Госпожо Манолова, заповядайте да представите и да прочетете след това проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК Мая Манолова: Уважаеми колеги, както знаете, постъпило е искане от главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител в Четиридесетото Народно събрание, нашия колега, депутата Тома Янков Томов.
Във връзка със създадената и утвърдена практика в Народното събрание за създаване на временни комисии за преценка дали са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, твърдяно в искане на главния прокурор, предлагаме да бъде създадена временна комисия, която да представи пред Народното събрание становище относно това налице ли са данни за извършено престъпление от общ характер, твърдение в искането на главния прокурор. Това е утвърдена практика на Народното събрание в случаите, в които народен представител сам не се възползва от възможността, която му се предоставя от Конституцията, да се откаже от своя имунитет. Това се преценява първо от временна комисия, която докладва пред Народното събрание и то се произнася по искането на главния прокурор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля да представите проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК Мая Манолова:
„РЕШЕНИЕ
За създаване на Временна комисия по искането на Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Тома Янков Томов – народен представител в Четиридесетото Народно събрание
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 и 3, чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Създава временна комисия със задача да проучи дали са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по искането на главния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Тома Янков Томов.
Комисията се състои от 10 народни представители, от които: 3 от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 от Парламентарната група на НДСВ, по 1 народен представител от Парламентарната група на ДПС, Парламентарната група на ОДС, Парламентарната група на ДСБ, Парламентарната група на Коалиция „Атака” и Парламентарната група на Български народен съюз.
Избира състав на комисията.
Предложенията могат да постъпят направо в пленарната зала от парламентарните групи.
Временната комисия се избира със срок от един месец.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Откривам дискусията по този проект за решение. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение?
Заповядайте, господин Станилов.
Станислав Станилов (КА): Парламентарната група на „Атака” заявява, че няма да участва в тази комисия, тъй като ние смятаме, че такава комисия има в парламента. Това е Комисията по парламентарна етика. Във всички европейски парламенти тези проблеми и такива казуси се решават в комисиите по парламентарна етика, които имат големи права и изпълняват подобни функции. (Реплика на народния представител Борислав Ралчев.)
Един момент, не ме прекъсвайте!
Второ, от една година при председателството има искане от главния прокурор за снемане имунитета на народен представител от Парламентарната група на ДПС и това не се поставя на обсъждане до ден-днешен. Моля да обърнете внимание. Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Няма такова нещо.
Станислав Станилов (встрани от микрофоните): Има.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Какво казва – че имало и друго....
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ще направя още сега справка има ли друго постъпило искане на главния прокурор срещу друг народен представител към този момент. (Реплики в ДПС.) И аз го чух за първи път това.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Има ли друго искане на главния прокурор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ще направим справка и ще ви съобщя, уважаеми народни представители, а чрез вас и на обществеността – не може така да се хвърля ...
Ремзи Осман (ДПС, от място): От името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата господин Ремзи Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди малко беше казано нещо – не знам дали от главния прокурор има други искания за снемане на имунитет. Ако няма, ще помоля колегата от трибуната да се извини. (Реплика на народния представител Станислав Станилов.)
Струва ми се, че тази справка, господин председател, като се разпоредите, до 2 минути може да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да, разпоредено е. В момента се прави справката. Надявам се, че до няколко минути ще имаме точния отговор.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказвания по проекта за решение?
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Уважаеми колеги, аз имам едно редакционно предложение – това да бъде “Комисия “Другарски съд”. Това е един хубав спомен. Социалистите добре си спомнят техните комунистически времена, когато имаше другарски съд. (Реплики.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ти ги организираше в университета.
Нено Димов: Комунистите добре си спомнят само това, което искат да си спомнят. Спомнете си, че имаше другарски съд и вие бяхте организаторите на другарския съд. Бяхте над закона и въобще не се интересувахте от него. В момента правите същото.
Демократи за силна България винаги сме искали народните представители да нямат имунитет, точно за случай като днешния, когато е поставен на изпитание моралът на един народен представител – моралът на народен представител от мнозинството, който се крие зад другарския съд, който се крие зад имунитета си.
Ако бяхте приели нашето предложение народните представители да нямат имунитет, днес нямаше да водим този пореден срамен дебат. Ако бяхте приели предложението на Демократи за силна България, просто главният прокурор щеше да си върши работата и Народното събрание нямаше да се превръща в другарски съд.
Демократи за силна България няма да участва, разбира се, в този пореден фарс. Ние на практика показахме в момента, в който беше променена Конституцията, как трябва да действа един народен представител, който счита себе си за невинен и иска да докаже своята невинност пред съда. Генерал Атанасов постъпи точно така – веднага депозира молба до председателя на Народното събрание да бъде разрешено процедирането на прокуратурата и получи оправдателна присъда. Честният - този, който вярва в своята невинност, постъпва така.
Комунистът, както винаги, се крие зад комунистическия другарски съд. Минаха 17 години, но всичко сте запомнили много добре и продължавате да си правите своите другарски съдилища.
Аз призовавам този ваш колега да подаде една молба до председателя на Народното събрание, да се възползва от правото, дадено му от Конституцията, и по този начин да докаже, че има основание да се счита за невинен. В противен случай за мен остава тежкото съмнение, че се криете зад имунитета на мнозинството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това, което се разиграва в момента тук, още веднъж доказва колко сме били прави, когато със Стела Банкова внесохме и при последните поправки на Конституцията, и при предпредпоследните поправки, предложения за отпадане на този прословут депутатски имунитет. Виждате колко излишна енергия, излишно време на данъкоплатците хабим за това.
Затова призовавам парламента още веднъж да преосмисли своята позиция и да предприеме действия в посока на пълното отпадане на депутатския имунитет – говоря за наказателната отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нека да не превръщаме сега дебата за имунитета – трябва ли да има, не трябва ли да има. В Конституцията ясно и категорично е казано. Сега ние разглеждаме един проект за решение.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви съобщя, че няма постъпило искане от главния прокурор за снемане на имунитета на друг народен представител. (Реплика на народния представител Станислав Станилов.) Няма! (Реплики.) Няма, бе, хора! Качете се в канцеларията и вижте – няма постъпило искане до този момент!
Господин Каракачанов, заповядайте.
Красимир Каракачанов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че трябва да прекратим тоя дебат. Да коментираме какво щяло да се случи, ако била променена Конституцията, все едно да коментираме каква щеше да бъде историята на България, ако Левски беше с ботуши, а Ботев беше с каска. Това са несериозни работи! Да се връщаме всеки път на това кой какво искал да променя – добре. Но поне благодарение на предложението на БНС Конституцията така е променена, че един депутат, който има достатъчно морал и който не се съмнява в своята невинност, сам може да си свали имунитета. Съответният колега не желае да го направи. Това остава като впечатление и всеки може да си направи необходимата равносметка. Оттук нататък въпросът е да се направи една комисия, тази комисия да бъде максимално безпристрастна. Затова аз смятам, че тази квота, която се предлага, не е справедлива. Най-вече, след като се касае за депутат от мнозинството, председателят на тази комисия да бъде представител на опозицията. Мисля, че това е нормален принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Ще подложа на гласуване проекта за решение. Ако този проект за решение бъде приет, след това ще помоля съответните парламентарни групи да предложат членове за тази комисия.
Поставям на гласуване проекта за решение за създаване на Временна комисия по искането на Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Тома Янков Томов – народен представител от Четиридесетото Народно събрание.
Проектът за решение беше прочетен.
Гласували 154 народни представители: за 123, против 21, въздържали се 10.
Решението е прието, разбира се, без състава – т. 3.
Чухме изявления на две от парламентарните групи, които на този етап отказват да участват в комисията.
Има думата госпожа Мая Манолова от Коалиция за България.
Мая Манолова (КБ): От името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам, според гласуваните трима наши участници в комисията, това да бъдат колегите Пламен Ранчев, Александър Радославов и Александър Паунов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Постъпило е в писмена форма предложение от Парламентарната група на Българския народен съюз, подписано от господин Софиянски – за член на комисията се предлага господин Борислав Българинов.
Заповядайте, господин Каракачанов.
Красимир Каракачанов (БНС): Предлагам господин Българинов за председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на ДПС предлагаме господин Метин Сюлейманов за член на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Ралчев, заповядайте да направите предложение от името на Парламентарната група на НДСВ.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря.
От името на НДСВ предлагаме за членове на комисията Иван Иванов и Мима Василева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Янев.
Яне Янев (ОДС): От името на Парламентарната група на ОДС предлагаме господин Любен Дилов-син и ще подкрепим за председател на комисията господин Българинов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: От Демократи за силна България заявиха, че няма да участват.
Господин Димов, от името на Демократи за силна България казаха, че не желаят да участват. Така ли е?
Нено Димов (ДСБ, от място): Да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Шопов – от името на “Атака”, каза, че няма да участват. В момента ги няма.
Уважаеми народни представители, предлагам да гласуваме състава така, както е предложен, и след това да гласуваме отделно за председателя на комисията.
Заповядайте, господин Ранчев.
Пламен Ранчев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Независимо че гласувахме състава на комисията, предвид на това, че колегите от “Атака” и ДСБ отказаха да участват в комисията, правя предложение в състава на комисията да бъдат включени евентуално представители на независимите депутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Трябва да променим решението, което взехме преди малко, или нищо, че сме гласували комисията да е от 10 човека, съставът ще бъде от 8 човека. Ако желаят по-късно представителите на двете парламентарни групи, могат да се включат.
Алиосман Имамов (ДПС, от място): Двата случая трябва да се прегласуват, защото броят се редуцира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Той си остава с 10, само че ще бъдат 8, с две непопълнени места.
Пламен Ранчев (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Ранчев оттегля предложението си.
Поставям на гласуване състава на комисията на този етап да бъде от 8 човека.
Гласували 138 народни представители: за 125, против 12, въздържал се 1.
Съставът на комисията е приет.
Поставям на гласуване предложението за председател на комисията – народният представител от БНС Борислав Иванов Българинов.
Гласували 148 народни представители: за 140, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това приключихме разглеждането на тази точка от програмата.


Уважаеми народни представители, както гласувахме в началото на заседанието, преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ – продължение.
Предлагам да започнем със Законопроекта за електронните съобщения, както и вчера беше съобщено, до почивката, след това парламентарен контрол, който вероятно ще приключи към 12,30 ч., ще продължим с разглеждането на второ четене на Законопроекта за електронните съобщения, а гласуването на докладваните текстове по този законопроект ще бъде в четвъртък от 9,00 ч.
За процедура думата има господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Господин председател, не за първи път изразявам възмущение от това по какъв начин се нареждат и пренареждат точките от дневния ред. Типичен пример е това, което се случва в момента. Няма представител на Държавната комисия за информационни технологии и съобщения, която е водеща сред институциите в изпълнителната власт. Няма го председателя на комисията, няма го екипа на Комисията по транспорт и съобщения. Ние самите, които следим дневния ред, нямаме пред себе си материалите, по които да участваме в разискванията. Ние не можем да ходим с една количка материали, защото мнозинството в един момент решава вместо т. 4 да гледа т. 8, а от т. 8 да се върнем на т. 4 или на т. 6. Разберете, това влошава качеството на дейността на Народното събрание. Този дневен ред е гласуван само преди два дни и изведнъж тръгват такива размествания.
Да сте решили, господин председател, и мнозинството, което тук госпожа Мая Манолова защитава от трибуната, в какъв ред да бъдат подредени точките. Това наистина е едно безобразие. Това обезсмисля дебата в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Предстои Глава тринадесета “Цени”.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски: Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава тринадесета “Цени”.
“Чл. 215. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни и съобщителни мрежи и/или услуги, публикуват ясна и точна информация за цените на пазарите на дребно, която не трябва да подвежда крайните потребители по отношение на условията и цените, при които се предлагат съответните услуги.
(2) Информацията по ал. 1 задължително съдържа и подробности за начина на таксуване, за първоначалната или еднократната цена и за цената за потребление, включително нейното начално и крайно време на отчитане в зависимост от избрания начин на ценообразуване.
(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, на които не са наложени специфични задължения, представят цените си за сведение в комисията в срок най-малко 7 дни преди влизането им в сила.”
Има предложение от народния представител Радослав Илиевски ал. 2 на чл. 215 да се измени така:
“(2) Информацията по ал. 1 задължително съдържа стандартни цени за достъп, абонаментни и периодични цени, подробности за стандартни и специални отстъпки, цени за потребление и подробности за начина на таксуване.”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение от народните представители Ваня Цветкова и Иван М. Иванов чл. 215 да се измени така:
“Чл. 215. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, определят цени, съобразно търсенето и предлагането при осигуряване на равнопоставеност на потребителите, категориите крайни потребители, обема на трафика и други условия , свързани със свободата на договаряне.
      (2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, могат да предлагат ценови пакети за услуги, като се осигурява право на потребителя за ползване на услуги, необвързани в пакет по цени, извън ценовия пакет.
      (3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, могат да предлагат отстъпки за ползвани услуги при публично известни условия, когато се ползват от всеки, който отговаря на предварително оповестените условия за тяхното предоставяне.
        (4) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, представят цените на услугите си за сведение в комисията в срок от 14 дни преди влизането им в сила.
          (5) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, публикуват цените на страниците си в Интернет или на достъпно място за потребителите.”
Комисията подкрепя предложението по ал. 1, 2 и 3 по принцип, а по ал. 4 и 5 се подкрепя изцяло.

Комисията подкрепя текста на вносителя за Глава тринадесета по принцип и предлага тя да се измени в окончателната редакция, която комисията предлага, а тя е:

“Глава тринадесета
Цени

Чл. 214. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, определят цени, съобразно търсенето и предлагането при осигуряване на равнопоставеност на потребителите, категориите крайни потребители, обема на трафика и други условия, свързани със свободата на договаряне.
              (2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, могат да предлагат ценови пакети за услуги, като се осигурява право на потребителя за ползване на услуги, необвързани в пакет от цени, извън ценовия пакет.
              (3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, могат да предлагат отстъпки за ползвани услуги при публично известни условия, когато се ползват от всеки, който отговаря на предварително оповестените условия за тяхното предоставяне.
              (4) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, представят цените на дребно за сведение в комисията в срок от три дни преди влизането им в сила.
              (5) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, публикуват цените на страниците си в Интернет или на достъпно място за потребителите.
Чл. 215. Комисията може да регулира цени на електронни съобщителни услуги, когато:
1. с решение, прието по реда на този закон, е наложено задължение за предприятие със значително въздействие на съответен пазар за ценови ограничения и/или разходоориентираност; или
2. в този закон е определено, че цените, предоставени от предприятията, са разходоориентирани.
Чл. 216. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, на които е наложено специфично задължение за разходоориентираност и система за определяне на разходите, представят в комисията подробна информация за разходите по съответните услуги ежегодно, в срок до четири месеца след приключване на финансовата година.
Чл. 217. (1) Предприятията по чл. 215, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, представят цените на регулираните електронни съобщителни услуги в комисията един месец преди публикуването им заедно с документите за тяхното ценообразуване.
              (2) В случай, че цените не отговарят на наложените специфични задължения или на определените в закона изисквания, комисията ги връща на предприятията по ал. 1 за преработване в едномесечен срок.
              (3) Комисията може да поиска веднъж на шест месеца от предприятията по чл. 216 доказване на разходоориентираността на цените, като даде за това едномесечен срок на съответното предприятие.
              (4) В случай, че в едномесечния срок по ал. 3 предприятията по ал. 1 не преработят цените или съответно не докажат разходоориентираността им, комисията може да определи ценови ограничения, съобразно наложените специфични задължения или предвиденото в закона за срок до шест месеца.
              (5) Предприятията по чл. 215, т. 1 определят цени на услугите, които отговарят на следните условия:
1. да не съдържат елементи на ценообразуване, основаващи се единствено на значителното въздействие на предприятието върху съответния пазар;
2. да не съдържат отстъпки, които нарушават възможностите за конкуренция от страна на други предприятия, предоставящи съответната електронна съобщителна услуга;
3. да не създават предимства за отделни потребители на същата или сходна електронна съобщителна услуга;
4. да не бъдат под нивото на разходите за предоставянето им.
              (6) Предприятията по чл. 215, т. 1 на пазар на дребно, освен условията по ал. 5 се задължават да не създават ценова преса.
Чл. 218. (1) Комисията може да налага ценови ограничения и изисквания за разходоориентираност по отношение на цените за достъп и взаимно свързване на предприятия със значително въздействие на съответния пазар на едро.
              (2) При налагане на ценови ограничения по ал. 1, комисията може да използва някои от следните методи:
1. ограничаване нарастването на цените на услугите до предварително определен ценови праг;
2. сравнителен анализ между определените от предприятието цени и цените за същите услуги на сравними конкурентни пазари на други държави – членки на Европейския съюз;
3. определяне на план за постепенно намаляване на цените за определен период от време, след което нивото на цените следва да достигне до предварително определено ниво.
              (3) Разходоориентираните цени се определят от предприятията в съответствие със система за определяне на разходите, когато това е предвидено по реда на този закон и е наложено с решение на комисията.
Чл. 219. (1) Комисията може да регулира цени на пазар на дребно на електронни съобщителни услуги, предлагани от предприятия със значително въздействие върху съответен пазар на дребно, при условията и по реда, предвидени в този закон, когато прецени, че налагането на специфични задължения по Глава десета и по чл. 133 няма да доведе до постигане на целите по чл. 4.
              (2) Комисията може да наложи на предприятия със значително въздействие върху съответния пазар на дребно специфичните задължения по чл. 164, ал. 2, точки 1, 2 и 5.
              (3) Комисията с оглед защита на крайните потребители и стимулиране на ефективна конкуренция, може в рамките на задълженията по ал. 2 да наложи на предприятията по ал. 1 едно или някои от следните задължения:
1. ограничаване нарастването на цените на пазари на дребно до предварително определен ценови праг;
2. контрол на цените за крайни потребители;
3. определяне на цени на пазари на дребно, ориентирани към разходите;
4. определяне на цени, ориентирани към цени за едни и същи или сходни услуги на сравними съответни пазари на държавите – членки на Европейския съюз.
              (4) Задълженията по ал. 3 могат да бъдат налагани, когато предприятията по ал. 1:
1. налагат необосновано високи цени; или
2. налагат цени, които препятстват конкуренцията или навлизането на други предприятия на съответния пазар; или
3. въвеждат предпочитания към определени крайни потребители; или
4. прилагат необосновано обвързване на услуги.
              (5) Комисията предоставя при поискване на Европейската комисия информация относно наложения ценови контрол на пазарите на дребно, както и относно приложимата система за определяне на разходите, когато е наложено съответното задължение.
              (6) Предприятията, на които са наложени задълженията по ал. 3, прилагат система за определяне на разходите съобразно чл. 220.
Чл. 220. (1) Комисията може да изисква от предприятията по чл. 215, т. 1 да разработят и приложат система за определяне на разходите, когато това е предвидено в този закон, необходимо за постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите по чл. 5.
              (2) Предприятията по ал. 1 в 6-месечен срок от налагане на задължението по ал. 1 представят на комисията проект на система за определяне на разходите. Комисията след консултации с предприятията може да изисква принципите и основните категории, по които са групирани разходите, и основните правила за тяхното разпределение.
              (3) След консултации с предприятията по ал. 1 комисията може да изиска изменения и допълнения в системата за определяне на разходите, които не застрашават финансовата жизнеспособност на предприятието по ал. 1.
              (4) Комисията може да проведе обществени консултации по принципни положения от представената система за определяне на разходите по реда на чл. 35.
              (5) Комисията може в срок от един месец от получаването на системата по ал. 1 да назначи проверка, която се извършва от независим одитор.
              (6) Комисията може да даде задължителни указания на предприятията по ал. 1 да я изменят съобразно резултатите от одита по ал. 5.
              (7) Предприятията по ал. 1 осигуряват актуалност и публична достъпност на принципите и основните категории, по които са групирани разходите, и основните правила за тяхното разпределение и предоставят информацията безвъзмездно при поискване.
              (8) Предприятията по ал. 1 публикуват годишен доклад с анализ за изпълнение на задължението за разходоориентираност на обществените електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
              (9) Предприятията по ал. 1 и/или комисията могат мотивирано да инициират промяна в системата за определяне на разходите по реда на този член.
Чл. 221. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, публикуват ясна и точна информация за цените на пазарите на дребно, която не трябва да подвежда крайните потребители по отношение на условията и цените, при които се предлагат съответните услуги.
              (2) Информацията по ал. 1 задължително съдържа и подробности за начина на таксуване, за първоначалната или еднократната цена и за цената за потребление, включително нейното начално и крайно време на отчитане, в зависимост от избрания начин на ценообразуване.
Чл. 222. Цените на електронните съобщителни услуги по Глава единадесета се определят от предприятията, задължени да предоставят универсална услуга, в съответствие с методиката по чл. 193, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Следва Част втора от доклада с Глава четиринадесета.
Има още няколко минути, ако желаете, можете да направите предложение по текстовете.
Имате думата.
Стойко Танков (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, в чл. 220, ал. 1, който току-що беше прочетен, предлагам да направим една добавка в текста: след “това е предвидено в този закон,” да добавим “и/или когато това е необходимо за постигане на целите”, тъй като се дава възможност да могат да работят и да се проверяват системите за определяне на разходите не само в един случай. Тоест, разширява се обхватът на случаите, при които може да бъде проведена проверка.
Освен това в ал. 5 текстът предвижда следното:
              “(5) Комисията може в срок един месец от получаването на системата по ал. 1 да назначи проверка, която се извършва от независим одитор.”
Ще се обърна към хората, запознати със системата на независимия одит. Те много добре знаят, че такъв одит и такъв одитор може да се назначи, само когато една система е работила. Тоест, в случай, когато се говори за някаква система, която ще работи, няма върху какво да се извърши одит, тоест записът е некоректен. Затова предлагам да отпадне ал. 5, тъй като тя звучи абсурдно.
Освен това, за да изчистим ал. 6 именно от това недоразумение, предлагам текстът да остане:
              “(6) Комисията може да даде задължителни указания на предприятията по ал. 1 за промяна в системата.”
Да отпадне изразът “съобразно резултатите от одита по ал. 5”, тъй като такъв е невъзможен. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И аз Ви благодаря.
Госпожо Капон, заповядайте за реплика.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Гъндев, това не е никаква поправка, която да не е по същество. За какво става въпрос? В момента, когато махнете одита, отново налагате на държавата и на регулатора да прави, каквото иска. Тук става въпрос за възможност да има все пак независим одит.
Димитър Гъндев (КБ, от място): Знаете ли какво е одит?
Мария Капон: Тъй като редица от текстовете са променени преди това и се дава предимство на самата комисия – за това става въпрос. Аз разбирам Вашето желание, от страна на Българската социалистическа партия, да има реално повече държава, но не е така! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика.
Димитър Гъндев (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо Капон, Вие ме разочаровахте. Мисля, да сте доказали, че поне разбирате от бизнес и икономика. Проверете съдържанието на думата “независим одит”, как се провежда в България, кой я провежда като цяло и какво се проверява.
След това, вникнете в текста на закона! Очевидно Вие не сте вникнали в текста на закона, в това, което правим и за което говорим днес. Моля Ви се! Тук се говори за система, която ще действа след време, за проект за система. Какво одитирате – проекта ли? Звучи несериозно, моля Ви!
Аз го казвам от тази гледна точка. Аз съм за одит, за проверки и бях предложил един вариант, но съжалявам, че няма представител на нито една от комисиите, нито от министерството, тъй като те самите са наясно с невъзможността да се проведе този одит. Може да се разработи по друг начин система и съм съгласен с Вас за това. Но този текст никога няма да работи и никога няма да има одит, тъй като по този начин е невъзможен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Гъндев, ще помоля предложенията, които направихте сега, да ми ги дадете в писмена форма, за да можем да ги гласуваме. Вероятно това ще стане в четвъртък сутринта. Трябва да гласуваме текста на Вашите предложения, за което ще Ви помоля след почивката да ни ги предоставите.
Уважаеми народни представители, както знаете в 10,00 ч. в пленарната зала ще влязат председателят на Народното събрание и нашите гости. Дебатът ще продължи по този текст и с докладване на следващите текстове след приключване на парламентарния контрол, който се очаква да приключи днес около 12,30 ч. След това ще продължим разглеждането на Законопроекта за електронните съобщения. Предстои да разгледаме Глава четиринадесета за защита на интересите на крайните потребители.
Иван Иванов (ДСБ, от място): Нали ще продължи и дебатът по докладваните текстове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да, разбира се. След като изчерпим дебата по докладваните текстове, ще преминем към следващата глава. Знам, че Вие сте се подготвили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Предстои ни да посрещнем в залата председателя на Европейския парламент господин Ханс-Герт Пьотеринг. Благодаря на гостите за техния интерес, благодаря на вас колеги.
Заповядайте, господин Пьотеринг. (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Уважаеми господин президент на Републиката, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, Ваши Превъзходителства, уважаеми господин президент на Европейския парламент! За мен е особена чест да Ви приветствам тук – в Народното събрание на Република България. Вие сте първият председател на Европейския парламент, който застава пред българския парламент много скоро след нашето присъединяване към Европейския съюз и непосредствено преди първите в историята на България избори за Европейски парламент.
Макар и отдавнашен и изтъкнат европейски парламентарист, Вие отскоро сте председател на Европейския парламент и Вашето встъпване в длъжност преди няколко седмици съвпадна с началото на дейността на първите български представители в него. Ние ценим това, че Вие още в началото на Вашия мандат посещавате нашата страна и че сте сред нас преди първите европейски избори. Възприемаме Вашето посещение като знак, че не само ние, българите, отдаваме значение на Европа и на нейния парламент, но и Европа и Европейският парламент във Ваше лице проявяват съпричастност и интерес към членството и приноса на България към Европейския съюз.
Вашето посещение идва няколко дни след като Европа отбелязва 50-годишнината на Римските договори. Сега – след 50 години, когато европейският проект е изправен пред нови предизвикателства, наша отговорност е да дадем израз на желанията и очакванията на нашите граждани за сигурност, благоденствие, свободно и демократично развитие и да превърнем обединяващата политическа воля в общо европейско действие.
Уважаеми колеги народни представители, позволете ми няколко думи за господин Пьотеринг, преди да го поканя на трибуната. Господин Ханс-Герт Пьотеринг е председател на Европейския парламент с вече забележителна политическа кариера. Той е европейски парламентарист от първите преки избори за европейски парламент през 1979 г. От 1999 г. е председател на групата на Европейската народна партия и европейските демократи в Европейския парламент. Заместник-председател е на Европейската народна партия. Член е на Председателството и на Федералното ръководство на Християндемократическия съюз в Германия, като преди това е заемал ред ръководни постове в ХДС и неговата младежка организация.
Няма да изброявам длъжностите, които е заемал господин Пьотеринг в Европейския парламент – бил е председател на подкомисии, председател на работни групи в различни отговорни формати, междуправителствени конференции и т.н. Самият той е автор на редица монографии, изследвания и разработки, свързани с европейската интеграция.
В Европейския парламент като председател господин Пьотеринг в началото на своя мандат заяви, че за защита на ценностите на Европа, за Европа на гражданите, за реформи за демокрация и парламентаризъм, за насърчаване на диалога между културите, за партньорство и толерантност - ще бъдат приоритетите на неговото председателство. Той заявява, че най-големият успех е преодоляването на разделението на Европа. За него членството в Европейския съюз на 12-те нови държави е, по неговите думи, чудото на нашето поколение, на което днес се радваме от сърце.
Уважаеми госпожи и господа, има думата председателят на Европейския парламент господин Пьотеринг. (Ръкопляскания.)
ХАНС-ГЕРТ ПЬОТЕРИНГ: Уважаеми господин президент, уважаеми господин Пирински, уважаеми лидери на политически групи, уважаеми членове на парламента и скъпи колеги, дами и господа! (Говори на български език. Ръкопляскания.)
Господин президент, скъпи колежки и колеги, сега вече за ваша радост и мое облекчение ще продължа да говоря на родния си език.
За мен е чест и радост днес, за първи път в качеството си на председател на Европейския парламент, да застана пред Народното събрание на една нова държава – членка на Европейския съюз, и изобщо за първи път, като новоизбран председател на Европейския парламент, да застана пред национален парламент от нашето европейско семейство и да мога да говоря пред вас. През изминалите седмици посетих няколко парламента, разговарях с представители на парламентарни комисии, но българският парламент е първият парламент, пред който имам възможност да говоря, и аз ще запомня това за цял живот. И както каза господин председателят, това е част от чудесата на нашето време – фактът, че мога да го направя.
Когато през 1979 г. бях избран като най-млад член на нашата фракция, дори не бих мечтал, че на 20 април 2007 г. ще говоря тук – в свободна, демократична България. Това е чудо на нашето време. Нека бъдем радостни и благодарни за това. (Ръкопляскания.)
Искам да благодаря за тази възможност, тъй като от европейска перспектива това се случва в много важен ден – денят, в който се открива предизборната кампания за първите избори за Европейски парламент в България, които ще бъдат на 20 май т.г.
От името на гражданите на Европейския съюз, чийто представител е Европейският парламент, днес още веднъж искам да дам израз на радостта си от присъединяването ви към Европейския съюз. Шестдесет години бяха необходими, за да стане България отново част от свободна Европа, за да се обедини нашият континент.
България е страна с древна култура, разположена на кръстопът между Изтока и Запада. България е страната на Орфей и Евридика, родината на траките и Дионис. Твърди се, че през 681 г. тук хан Аспарух е основал една от най-старите европейски държави. Вашата страна, скъпи колежки и колеги, влиза с богато историческо и духовно наследство, като Рилския манастир, който не е единственият такъв паметник със забележителните си фрески, които също демонстрират това богатство. България ще засили политическата, икономическата и културната интеграция на Европейския съюз и ще допринесе за взаимното обогатяване на Европейския съюз и България.
На вашата страна, скъпи колежки и колеги, и преди всичко на българския народ трябва да изкажем особена благодарност за смелостта и реформите през последните години. Тези усилия се изплатиха. Членството в Европейския съюз е шанс за България да продължи положителното развитие. Но това е шанс и за Европейския съюз, за да можем заедно да посрещнем предизвикателствата на бъдещето. Заедно ние трябва да се възползваме от тази възможност. Особено гражданите на България трябва да се възползват от възможността да участват в изграждането на това бъдеще чрез своите представители.
След един месец, на 20 май в България ще се проведат първите избори за Европейски парламент. За мен като председател на този парламент бе особено важно да посетя вашата страна в навечерието на тези толкова важни избори. Тези избори са много важни. Те дават на гражданите на вашата страна възможността чрез участието си в изборите активно да дадат гласа на България в Европа. Аз настоятелно пледирам в дебата за Европа за конкретните предимства и преимущества за хората – например сега въпросът за роуминга в мобилните телефони, а също и за ролята на България в нашия Европейски съюз. Отделете на тези въпроси подобаващо място. Нужен ни е този европейски дебат.
Европейският парламент е горд и радостен, че в скоро време ще приеме 18 свои членове, пряко избрани в България. Още от септември 2005 г. ние работим чудесно с българските наблюдатели. От 1 януари 2007 г. досегашните наблюдатели от България са пълноправни членове на Европейския парламент. И ние се учим много един от друг, което е много важно в Европа. Взаимно да се изслушваме, да се учим едни от други. Никой не е мъдър сам за себе си. Ние трябва да се учим едни от други и да търсим общи решения. В този смисъл заедно с избраните през май български колежки и колеги ние ще работим за нашия европейски дом.
Призовавам всички български граждани – възползвайте се от вашия право на глас. Днес живеете в едно демократично общество, каквото дълго не сте имали. Живеете в свободна и демократична България, която днес е част от ценностната общност на народите от Европейския съюз. С вашия глас на 20 май вие ще повишите значението на вашата страна – България, на вашата родина, ще почетете значението на вашата страна за Европейския съюз. Вашето бъдеще е нашето общо бъдеще, а нашето общо бъдеще е Европа!
Европейският парламент винаги се е застъпвал за членството на България. Аз самият в друга своя политическа роля също съм се застъпвал за членството на България. Ние подкрепихме България по пътя към нейното членство. Ние се застъпвахме за това България да се присъедини на 1 януари 2007 г. А сега вие, българите, трябва да поемете своята отговорност, която носи европейското членство със себе си. Отговорност и солидарност – това е ядрото, това е сърцевината на Европейския съюз.
Всички ние – 27-те народи, държави и нации от Европейския съюз заедно с европейските институции ясно и устойчиво изразихме своята солидарност с 5-те осъдени на смърт медицински сестри в Либия. Те са българки, но заедно с това те са и гражданки на Европейския съюз. Ние дадохме израз на нашата загриженост. Европейският парламент осъди решително с Резолюция от 18 януари смъртните присъди на медицинските сестри и се застъпи за отмяна на тези смъртни присъди. Едва преди два дни успях да се срещна с близките и роднините, със синовете и дъщерите на тези медицински сестри в Брюксел. Аз нося в сърцето си тяхната мъка. В знак на солидарност с медицинските сестри в Либия аз нося този знак (посочва знака “You are not alone” на ревера си. Ръкопляскания).
Повтарям днес пред вас в свободна демократична България, повтарям още веднъж призив към Либия – да отмени смъртните присъди и да освободи арестуваните медицински сестри, за да могат те да се върнат при своите семейства в България. (Ръкопляскания.)
Първите европейски избори в България ще бъдат най-върховата точка в демократичното развитие на вашата страна. На тези избори гражданите на България след толкова много години копнеж по Европа ще станат пълноправни членове на Европейския съюз, пълноправни гласоподаватели.
През последните години наистина беше свършена огромна работа. Хората в България поеха на раменете си голяма тежест, за да отговорят на критериите за присъединяване. Напредъкът, който постигна вашата страна, е огромен. Различните правителства на България и българският парламент проведоха редица реформи, огромни реформи в рамките на кратко време. Процесът на модернизация, през който премина България, беше от огромно предимство за страната. Икономическият растеж, намалената безработица, увеличеното ниво на чуждестранните инвестиции са забележителни. Бих искал да изкажа своето уважение и своя респект към този успех, към този напредък.
Процесът на промени и на модернизация обаче все още не е завършил. Изобщо ние, хората, никога не завършваме своя път, не достигаме до своето съвършенство. Искам да окуража България – да не спира процеса на реформите, за да може демокрацията и правовата държава, социалният ред и пазарната икономика да се укрепят и в бъдеще, за да може България да продължи да играе ролята на фактор на стабилност на Балканския полуостров и да служи за пример на другите държави, които се стремят към Европейския съюз. България може да стане извор на надежда за съседните страни на Балканския съюз, които също носят този копнеж за членство в Европейския съюз.
Вие, уважаеми колеги, сте ангажирани с провеждането на съдебната реформа. Европейският парламент приветства многобройните мерки, които вие взехте, най-вече за промяна в Конституцията, за приемане на нови административни и наказателно-правни разпоредби, за да може по този начин да спазите поетите задължения. Уважаваме това, че ваш приоритет е възможно най-голяма прозрачност на процесите като резултат от тази реформа.
През последните месеци вие постигнахте много за подобряване на граничния контрол, който е много важен за нашите граждани. По този въпрос ние трябва да продължим да полагаме съвместни усилия, за да може още по-ефективно да се борим срещу организираната престъпност. Докладът за напредъка на България, който беше представен в края на месец март, показа, че тенденциите са положителни и реформите продължават.
През месец юни 2007 г. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за напредъка и се надяваме там да пише, че всички цели, към които се стремим, са постигнати. Вие вече сте постигнали много! Вашият ангажимент е забележителен. В момента целта е да не отпускате хватката и да продължите напред, за да може България, както и досега, да продължи да провежда реформите, които й предстоят, със същата решителност, както и досега. В интерес на вашата страна и във ваш личен и парламентарен интерес е всичко това да се случи, но също така е от интерес за целия Европейския съюз.
Уважаеми колеги, нека заедно да погледнем в бъдещето. Сещам се за девиза на България: “Съединението прави силата”. Този израз е от една стара легенда, според която Хан Аспарух показал на своите синове как един сноп от пръчки се чупи много по-трудно, отколкото една отделна. Моля, поправете ме, ако греша, с това той демонстрира на своите синове, че съединението, единството прави силата. Тази легенда е в смисъла и на европейските ценности, защото ние заедно и солидарно искаме да работим за подобряване на бъдещето на нашите граждани. Нашето бъдеще в Европейския съюз е общо бъдеще. Бъдещето ни е да бъдем единни, защото само по този начин можем да постигнем успех, тъй като предизвикателствата са твърде големи, за да може с тях да се справи една отделна държава.
Моята най-важна задача е да създам обща европейска енергийна политика, за да можем да се справим с глобалното затопляне на климата, защото температурите се повишават с невероятно темпо. Проучванията показват, че температурите продължават да се покачват. За тези 100 години се очаква повишение с 5 градуса, така че ние сме принудени да действаме. Важно е Европейският съюз да вземе правилните решения по този въпрос. На 8 и 9 март 2007 г. в Брюксел Европейският съюз взе правилно решение като прие амбициозен план за действие – първи такъв план. Като Европейски съюз, ние искаме да поемем лидерството в една глобална борба с глобалното затопляне на климата.
Уважаеми колеги, бих искал да ви попитам: може ли да има по-хубава лидерска роля в световен мащаб, по-хубава инициатива от тази за запазване на нашата околна среда, за опазване на нашата планета? Икономиката в България е голям потребител на енергия. Правилно вашата държава е загрижена за това дали ще има достатъчни и навременни доставки на енергия. Тук отново стои въпросът за солидарни действия. В сферата на енергетиката също трябва да се действа солидарно, със съвместни действия и да се подкрепят онези държави, които в голяма степен зависят от един енергиен доставчик, като едновременно с това трябва да се отчитат и рисковете на енергийното производство. За да можем да осигурим едно надеждно доставяне на енергия трябва да заложим и на възобновяеми енергийни източници.
Друго важно предизвикателство е осигуряването и гарантирането на мира на Балканите, в Европа и в света. Аз съм дълбоко убеден, че България може да даде решаващ принос за това, особено що се отнася до сигурността в Южна и Източна Европа. Точно на Балканите България е допринесла много за сигурността и мира на Балканите и сега, като член на Европейския съюз и НАТО, България със сигурност ще поеме още повече и по-големи отговорности. България е добър пример и надежда за други страни в региона. Бих искал да ви подканя да подкрепяте вашите съседни страни на Балканите в техните усилия за присъединяване към Европейския съюз. По този начин България ще поеме и голяма отговорност за целия Европейския съюз и за целия Европейски континент. България ще продължи да дава важен принос за конструктивния диалог, който да отстранява регионалните, културни и религиозни неразбирателства и по този начин да допринася за разбирателството и мира в целия регион. Това важи и с оглед на политиката по съседството на Европейския съюз. България и Румъния имат опит, могат да дадат своя принос и да допринесат за сигурността и мира в Черноморския регион, така както е било и досега. Бих искал да ви благодаря за този принос.
Уважаеми колеги, в един все по-комплексен и по-глобализиран свят предизвикателствата на днешния и утрешния ден не се спират пред националните граници. Тези предизвикателства са твърде големи, за да могат да бъдат поети от една-единствена държава. Европейският съюз е отговорът ни на тези предизвикателства. Европейският съюз, обаче, ще може да работи ефективно само тогава, когато има необходимите инструменти за това. Двадесет и седем страни и близо 500 милиона души се нуждаят от единни инструменти за действие. Вие знаете, например, че в Европейския съюз живеят много повече хора, отколкото в Съединените щати и Русия взети заедно и за да можем да запазим своята дееспособност, трябва да имаме действени и ефикасни инструменти.
В интерес на всички страни членки е да работят за създаване на устойчива и приемлива за всички страни членки Конституция. България вече ратифицира Конституцията и с това даде ясен израз на своята проевропейска ориентация. По този начин вие доказахте, че свободата има висока стойност за вас. За вас Европейският съюз е гарант за тази новопридобита свобода и демокрация. В центъра на нашата европейска идентичност стои отделния човек, затова принципът за субсидиарността също е централен в нашите стойности. Бих искал да ви уверя, че ние имаме Европа, която е близка до гражданите, а не централизирана. Аз мечтая за Европа, която е базирана на субсидиарността и на отделния човек, която не забравя правата и ценностите на отделния гражданин и винаги ги поставя в центъра.
Европа не трябва да забравя своите корени. Европа започва там, където е нашата Родина, където са нашите домове, където е нашето Отечество. Родината Европа, домовете ни - това е нашата обща идентичност. Това е нашата Европа.
Нас ни обединяват общите ни ценности – свобода, демокрация, права на човека, социална пазарна икономика. Свободите на отделния човек и отговорността за цялото са ядрото, са центърът на нашето политическо съществуване. Това е нашата европейска душа.
И затова в заключение бих искал да приема като свой девиза на Хан Аспарух “Съединението прави силата”. Този девиз отразява много добре същността на Европа, защото Европа означава да се работи, да се живее солидарно, така че всички да имат предимства от това за мира, толерантността и сигурността.
Успешното мирно бъдеще на нашия континент се основава на съвместните ни усилия. По този начин ние ще се справим с предизвикателствата на бъдещето.
Желая на България и на всички нас успех за нашето общо европейско бъдеще! (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми господин президент, това събрание Ви посрещна топло, като председател на Европейския парламент. Това Народно събрание Ви изпраща и с убеждението, че Вие сте един истински приятел и на България.
Вие отправихте три много важни послания и разбирания, които не звучат всеки ден.
Първото е, че България, в хода на реформите извървя един много тежък, труден път, но път, който отговаря на интересите на българските граждани – интереси, които това Народно събрание ежедневно се старае да защити по най-добрия начин, съчетавайки реформите със социалния напредък.
Второто, че е необходим диалог, диалог именно и в Европейския парламент, за да изкристализира това общо разбиране за извървения път и за общото бъдеще.
Третото, че солидарността и отговорността са формулата на успеха.
Бих искал да Ви уверя, че и за българския парламент ще остане в историята този ден, като денят, в който сме имали възможността да изслушаме председателя на Европейския парламент. Мога да Ви уверя, че и избраниците на българския народ в Европейския парламент ще се постараят българският глас да звучи авторитетно и отговорно.
Благодаря Ви, още веднъж. (Ръкопляскания.)
Уважаеми господин президент, уважаеми министри, уважаеми колеги, уважаеми гости, да изпратим председателя на Европейския парламент – господин Ханс-Герт Пьотеринг. (Всички стават и с бурни и продължителни ръкопляскания изпращат председателя на Европейския парламент.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Почивка до 11,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 30 март – 19 април 2007 г.:
- от народния представител Мартин Димитров към Румен Овачров – министър на икономиката и енергетиката, относно намаляване на бюрократичната тежест върху фирмите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20  април 2007 г.;
- от народния представител Минчо Христов към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно дейността на ДКЕВР за изпълнение на задълженията по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 април 2007 г.;
- от народния представител Мария Капон към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно конфискуван автомобил на български гражданин на турско-сирийската граница. Следва да се отговори писмено до 27 април 2007 г.;
- от народните представители Йордан Костадинов и Татяна Калканова към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно изграждането на сероочистващи инсталации за блоковете в ГГИ и сроковете, поети пред Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 април 2007 г.;
- от народните представители Йордан Костадинов и Татяна Калканова към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно ангажиментите на българската страна по Глава „Околна среда” с присъединяването ни към Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 април 2007 г.;
- от народния представител Захари Георгиев към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно бъдещото функциониране на хемодиализните структури в болничните заведения и конкретно отделението към УМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 април 2007 г.;
- от народния представител Борислав Великов към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изграждане на язовири за питейно-битови нужди. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 април 2007 г.;
- от народния представител Нено Димов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството в стопанисването и управлението на подземните природни богатства. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 април 2007 г.;
- от народния представител Нено Димов към Пламен Орешараски – министър на финансите, относно политиката на правителството за контрол на изразходването на публични средства. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 април 2007 г.;
- от народния представител Антонела Понева към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно политиката на Министерството на труда и социалната политика при възлагане на обществени поръчки. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 май 2007 г.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем на въпрос, зададен от народния представител Филип Димитров;
- от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Мария Капон;
- от заместник министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос, зададен от народния представител Мария Капон;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Антонела Понева;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Николай Михайлов;
- от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Николай Михайлов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Нено Димов;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народните представители Красимир Каракачанов и Николай Кънчев.
Уважаеми народни представители, ще започнем с въпрос, зададен от народния представител Станчо Тодоров, към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов и след това ще преминем към въпросите и питанията към господин Ивайло Калфин и госпожа Емел Етем.
За процедура думата има народният представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Искам да взема процедура относно воденето на парламентарния контрол. Отхвърлено е мое питане към премиера относно действията на правителството за активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване към Европейския съюз. Този член позволява, ако възникнат затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област, България да предприеме защитни мерки.
Министър Румен Овчаров постоянно говори пред медиите за спасяването на ІІІ и ІV блок чрез активирането на чл. 36. От тази трибуна премиерът господин Станишев обеща, че ще гарантира енергийната сигурност на страната. Президентът също заяви, че реакторите на „Козлодуй” са затворени преждевременно.
Ето защо считам, че премиерът трябва да отговори от тази трибуна защо правителството още не е поставило въпроса за ІІІ и ІV блок официално пред Европейската комисия.
Знаете, че на 1 януари 2008 г. голяма част от мощностите на ТЕЦ „Марица-изток” ще спрат поради неизпълнени екологични ангажименти. Това означава, колеги, че ще има режим на тока. Обясних ви това в сряда, уважаеми колеги, когато аз предложих, който съм от опозицията, да помогна на вашето правителство и да гласуваме едно проекторешение, с което да възложим на правителството да активира този чл. 36.
Господин председател, тогава за това само 18 човека ме подкрепиха, за съжаление. Получава се парадоксалната ситуация, че Европейският парламент подкрепя нашата централа, а нашият парламент – не.
Господин председател, считам, че това е изключително важен въпрос и моля моят въпрос да бъде допуснат, за да може господин премиерът да отговори каква е позицията на българското правителство по този изключително важен въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Станчо Тодоров.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, в управляваното от Вас министерство отговорни длъжностни лица извършват редица незаконни действия, за които прокуратурата е образувала поредица от наказателни производства, но все още тези длъжностни лица са на работното си място и продължават безпрепятствено да се държат като престъпници. За тези техни действия съм Ви информирал лично, но без резултат.
Господин министър, предоставил съм Ви постановление по преписка № 22870 по описа на Висшата касационна прокуратура и постановление по преписка № 87-96 по описа на Софийска градска прокуратура. От тези постановления е видно, че срещу виновни длъжностни лица от Столична община, Дирекция „Архитектура и градоустройство”, район „Лозенец”, ДНСК, Столична РДНСК са повдигнати обвинения за престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс. Комисията по корупция с председател г-н Бойко Великов потвърди, че в действията на тези институции има данни за корупция, за което нееднократно е информирал.
Господин министър, моят въпрос към Вас е: защо досега не сте предприели никакви мерки срещу престъпни елементи в повереното Ви ведомство и докога смятате да ги прикривате и каква е причината за това? Очаквам обективен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! Точно тук е проблемът, че един на въпрос, който е с давност от три години, не е възможно да отговорим в рамките на 3 минути.
Господин Тодоров, ако вляза във Вашия тон, означава, че можех да Ви отговоря с едно изречение: че Вие не сте съд и не можете да кажете кой е престъпник и кой не. Когато оглавите един от съответните състави и произнесете съответно решение, тогава можете да говорите така.
Ще се постарая разбира се, да го направя в рамките на времето, но се съмнявам, че ще ми стигне.
Цитираният въпрос се основава на две прокурорски постановления: постановление по преписка от 2006 г. по описа на Върховна касационна прокуратура и постановление по преписка по описа на Софийска градска прокуратура.
С постановление по преписка № 22-870 на Върховната касационна прокуратура е отменено постановление на Софийската градска прокуратура от 6.11.2006 г. за прекратяване на наказателно производство за извършени нарушения от длъжностни лица от район „Лозенец”, Софийска община и Дирекция „Архитектура и градоустройство” – Софийска община, относно строителство в кв. 84А и кв. 96 и делото е изпратено на Софийска градска прокуратура за продължаване на разследването. От Върховната касационна прокуратура са дадени указания за проверка на действията на служителите от Столичната РДНСК и ДНСК. Да виждате квалификация за престъпление някъде тук? Указанията са част от задачите на разследването и са включени в правомощията на органите, провеждащи това разследване.
Относно строителството в УП-5 в кв. 84А, забележете: от главния архитект на София на 2 декември 2004 г. е издадена скица-виза за проектиране в УП-5 в кв. 84А съгласно действащия и влязъл в сила Подробен устройствен план от 1999 г. и изменения от 2003 г. при спазване на установените в Подробен устройствен план показатели за застрояване. С визата по чл. 134, ал. 6 от Закона за устройство на територията е увеличена етажността, без да се променя характерът на сградата и начинът на застрояване и установените показатели за застрояване на имота в съответствие с посочената разпоредба в Закона за устройство на територията. Визата не подлежи на административен контрол от страна на ДНСК.
В съответствие с издадената виза е одобрен инвестиционен проект и е издадено разрешение за строеж № 462 от 29 юни 2005 г. от главния архитект на София. Същото не е проверено служебно от ДНСК, обжалвано е пред началника на Столична РДНСК. Със заповед ДК 04-02 от 16 януари 2006 г. началникът на Столична РДНСК жалбата е отхвърлена като недопустима, тъй като е подадена от незаинтересовани лица. Заповедта е обжалвана по съдебен ред и е образувано административно дело в Софийски градски съд. Това дело не е приключило с влязло в сила решение. С определение от 24 август 2006 г. на Софийски градски съд е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на извършеното строителство в УП-5 в кв. 84А.
Второ, относно строителството в УП-1, 3 и 4 в кв. 96. Със заповед от 2005 г. на главния архитект на София е одобрен план за регулация и застрояване на имотите. Заповедта е обявена на заинтересованите лица. Същата е обжалвана в Софийски градски съд от Николай Илиев. Съдебното производство е прекратено с определения от 7 декември 2005 г. Софийски градски съд поради нередовно подадена жалба, с която заповедта на главния архитект е влязла в сила. Следва да се има предвид, че всеки месец в Столичната РДНСК постъпват около 300 уведомления за издадени разрешения за строеж и не е възможно извършването на служебна проверка на всяко едно от тях, което не е задължително и по изискването на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 156 от ЗУТ влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. С писмо от 29 септември 2005 г. от началника на ДНСК е отхвърлено предложение на Софийска градска прокуратура за спиране на строителството в кв. 84А и кв. 96 поради изложените по-горе обстоятелства. Софийска градска прокуратура е протестирала отказа на началника на ДНСК за спиране на строителството пред Софийски градски съд и е образувано административно дело, което с определение е оставено без движение поради нередовности на протеста и впоследствие прекратено поради неотстраняването им в срок. Определението е влязло в сила.
Трето, относно постановление по преписка № 879606 на Софийска градска прокуратура не съдържа достатъчно мотиви за извършени нарушения от страна на служители на ДНСК, които да обосновават търсенето на наказателна отговорност.
От възложеното на ІV РПУ Софийска дирекция на полицията дознание и дадените указания е видно, че се касае за действия по премахване на незаконна ограда, изпълнена в уличното пространство на улицата между кв. 72А и 84А, засягаща уличната регулационна линия на УП-5 кв. 84А по плана на местността Витоша – Симеоново – гр. София. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Преписката на ДНСК в частта за оградата е инициирана по повод жалба от 2005 г., подадена от три юридически лица – собствениците на имоти 84А и кв. 96. От служители на ДНСК е съставен констативен акт от 6.10.2006 г. за установен незаконен строеж, изпълнен без разрешение за строеж от неизвестен извършител. Неизвестен извършител дотолкова, доколкото няма разрешение за строеж на този обект. От началника на ДНСК е издадена заповед за премахване на цитирания строеж. Заповедта е обжалвана по съдебен ред от „Макси 1” АД. На 6 ноември 2006 г. е изпратена в Софийски градски съд. С определение Софийски градски съд от 20.03.2007 г. жалбата на „Макси 1” АД е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. От мотивите на съда е видно, че със заповедта на премахване не се засягат законни права и интереси на „Макси 1” АД поради липса на доказателства, че това дружество е собственик на имота. Със същото определение съдебното производство е прекратено. Определението не е влязло в сила. Същевременно от страна на ДНСК не са предприети действия по ефективно изпълнение на цитираната заповед, от които да настъпват евентуални вреди за „Макси 1” АД.
Предвид образуваните и неприключили съдебни производства, засягащи строителството в горецитираните имоти, от ДНСК ще бъдат предприети законосъобразни действия в съответствие с влезли в сила решения на съда, които се очакват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Станчо Тодоров за реплика.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз Ви прочетох само една точка от постановлението от 11 листа на Върховната касационна прокуратура за престъпните действия на Вашите подчинени органи.
Господин министър, от проверките, които сте направили, Вие сте получили погрешна информация именно от длъжностните лица, на които им предстои да бъдат подведени под наказателна отговорност по чл. 282 от Наказателния кодекс. Откакто сте министър, Вие непрекъснато говорите, че водите война срещу корупцията. В същото време от тези два документа е видно, че корупцията е в самото министерство, управлявано от Вас. Министерството за две години не е предприело никакви мерки за ограничаване на престъпните действия на подчинените му ресорни органи, изразяващи се както в престъпни действия – издаване на незаконни строителни книжа за извършване на незаконно строителство, така и в бездействия, изразяващи се в бездействието на оторизираните органи – ДНСК и РДНСК, да преустановят незаконното строителство. Вместо това, вследствие на откритата война, която се води срещу тези органи, изразяваща се в образуване на купища дела, същите правят опити за посегателства срещу граждани и грубо погазване на законите чрез издаване на незаконни заповеди. (Реплики на министър Гагаузов.)
Как може Вие да се доверявате на длъжностни лица – потенциални обвиняеми, да извършват проверка на собствените си престъпления? Това е парадокс.
Накрая, господин министър, ще бъда точен. Началникът на ДНСК господин Симидчиев се крие като престъпник, излизайки в отпуск по болест незнайно докога. Настоявам за освобождаването му от заеманата длъжност. Има достатъчно доказателства. В противен случай Ви обещавам, че ще предприема действия за провеждане на разследване дали Вие също имате някакво съучастничество в тези престъпления. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов – право на дуплика.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Тодоров! Мисля, че в по-голяма степен буди интерес Вашият нездрав интерес към един случай, който вече е отнесен в съда и е от негова компетентност. Обвинявате някого в престъпление, защото бил евентуално подлежащ на съдебно производство? Разбирате ли, всички ние потенциално сме подлежащи на такова производство, включително и Вие. Така че, когато има такова производство, съдът е единственият, който може да каже има ли или не престъпление. Вие не можахте да разберете – два пъти Ви отговарям на този въпрос: нито ДНСК, нито РДНСК издават строителни книжа, издават ги органите на Софийска община. И когато Ви обяснявах вчера повече от час и половина, Вие пак не можахте да разберете за какво става дума.
Да ме обвинявате в неща, много съжалявам, но за тези квалификации, ако не сте народен представител, сигурно ще имате много сериозни проблеми. Справете се с нормативната уредба! И когато разберете кой издава, кой не издава, кой контролира и как контролира, тогава си формулирайте въпроса по друг начин. (Шум и реплики на народния представител Станчо Тодоров.)
Когато излезе решение на съда, че наши служители…
Станчо Тодоров (независим, от място): Не ме заплашвайте, господин министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Чакайте!
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: … че наши служители са виновни за едно или друго действие, аз ще предприема по административен ред и съответните действия. Но съдът е единствен, който ще каже има ли престъпление и кой е престъпникът. Вашите квалификации си ги дръжте за себе си! Благодаря ви. (Реплики на народния представител Станчо Тодоров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: От името на парламентарна група има думата господин Стоянов.
Димитър Стоянов (КА): Благодаря, господин председателю.
Вчера в Народното събрание е бил разпространен документ, озаглавен “Опорни точки по разширяването на Европейския съюз: Турция”. Този документ практически е анонимен. В неговия край е посочено, че е изготвен от дирекция “Евроинтеграция”, без да се споменава към кое ведомство е тази дирекция “Евроинтеграция”, защото в момента в България много от институциите имат такива отдели към себе си, без да се посочва лицето, изготвило този документ и практически носещо отговорност за неговото съдържание.
В този документ се посочва, че България подкрепя процесите на разширяване на Европейския съюз със съседните страни, включително с Турция. Това е шокиращо, ново обстоятелство за Парламентарната група на Коалиция “Атака”, защото по този въпрос досега нито в Народното събрание, нито където и да е другаде, включително дори на европейско ниво не е имало официален дебат за постигане на обща единна позиция относно бъдещо разширяване, включително спрямо Турция.
Ние от “Атака” многократно сме настоявали да се проведе такъв дебат, за да е ясно къде стои България в това отношение.
По-притесняващ е фактът, че много често подобни документи се разпространяват за най-различни делегации и страни, които гостуват в България, където някой чиновник иска да накара народните представители, да ги заблуди или подведе в заблуждение, че има позиция, която трябва да се следва. По този начин фактически Народното събрание и неговият състав, неговите членове се превръщат във функция на изпълнителната власт. На тях им се дава, дори между другото, виждал съм колеги народни представители, които, заблудени от това, което са получили, говорят и повтарят при официалните срещи на делегациите неща, които се съдържат в тези документи, но които не отговарят съвсем на истината.
Затова Парламентарната група на Коалиция “Атака” изготви един списък с въпроси относно този документ. Радвам се, че господин министър Калфин е тук, защото някои от въпросите касаят и него и може би ще пожелае да вземе отношение към тях. (Шум и реплики от ДПС.)
Нашите въпроси са следните: кой е възложил изготвянето на този документ? Кой е наредил изпращането му в Народното събрание? Кой е ръководител на тази дирекция “Евроинтеграция” и всъщност от кое ведомство е тази дирекция? Известно ли е на министър Калфин за внасянето на този документ в Народното събрание? На базата на какви документи и факти е изготвено това становище? Какъв е смисълът, значението и целта на този документ? Имал ли е този документ значението на основа, която да се превърне в официална позиция на България? Има ли той значение на действително вече такава официална позиция? Имало ли е дискусия по този въпрос, а именно, разширяването на Европейския съюз към неевропейски държави? И ако е имало такава дискусия, в какъв кръг се е състояла тя? Имало ли е други становища, или това е опит да се заобиколят конституционни и законови разпоредби относно реда на внасяне и представяне на документи? Искано ли е становището на политическите сили, ако да – на кои от тях и каква е позицията им? Давал ли е министър Калфин становище и контролирал ли е процеса на изготвянето на този документ и дали, господин Калфин, се ангажирате с препоръките и позициите, изразени в документа?
Въпросът за бъдещото разширяване на Европейския съюз, особено спрямо неевропейски държави, държави, в които определено не са застъпени основни демократични принципи, държави, които окупират територия на други държави – членки на Европейския съюз, а именно Кипър, е един много сериозен въпрос. И не може един чиновник анонимно да представя в Народното събрание документ, в който се казва, че България вече има официална позиция, при положение че дебат по този въпрос не е имало.
Моля, господин министърът, ако пожелае, разбира се, да вземе отношение по този документ. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По времето на парламентарния контрол министрите отговарят само на зададените преди това питания и въпроси. Господин Калфин и да иска, аз няма да му разреша да отговаря на десетината въпроса, които Вие можете по друг начин по реда на парламентарния контрол да изискате от министър Калфин или от друг министър да Ви отговори.
Давам думата на народния представител Елеонора Николова – питане към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Елеонора Николова (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател и министър на външните работи, уважаеми колеги! Моето питане датира преди малко повече от месец и е породено от ситуацията, която се създаде след повторната осъдителна присъда, реакцията на либийската общественост, потъпкването на българското знаме и цялата истерия, която съпътства отношението към българското общество и към нашите медици.
Господин министър, Вие сте външен министър в трето поред правителство, което не е успяло да се справи с проблема, даже напротив – остава впечатление за безсилие и абдикация от отговорност.
В същото време все повече хора се питат дали има някаква нова стратегия и линия на поведение на българската държава като страна към Либия, в която се провеждат политически процеси и се застрашават правата на българските граждани, които са граждани и на Европейския съюз.
Ето защо аз се обръщам към Вас със следните въпроси.
Как вашето министерство гарантира правата и сигурността на нашите съграждани и граждани на Европейския съюз в Либия и считате ли, че са необходими специални мерки за тяхната защита? Разработен ли е нов план за действие при новосъздадената обстановка, който да предвижда и отчита евентуално по-нататъшно задълбочаване на кризата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Мисля, че това е въпрос по изключително важна тема, с която не само институциите и не само Министерството на външните работи, но и обществото в България е много ангажирано. Министерството на външните работи осъществява защитата на правата и интересите на българските граждани в чужбина основно посредством българските дипломатически и консулски представителства – това са нашите възможности. В съответствие с чл. 5 от Виенската конвенция за консулските отношения страната ни защитава правата и интересите на българските граждани в рамките, определени от международното право и по начин, който не противоречи на действащата правнонормативна уредба на съответната страна.
Следва да се отбележи, че в съответствие със специфичната ситуация в Либия българското правителство, респективно Министерството на външните работи, подхождат с необходимата отговорност по отношение защитата на правата и сигурността на своите граждани в Джамахирията. В българското дипломатическо и консулско представителство в страната работят професионално подготвени служители, които при необходимост са в състояние да реагират адекватно на създалата се ситуация и да окажат необходимото съдействие на български граждани.
Посолството на Република България в Либия и консулската служба в гр. Бенгази поддържат редовни контакти с представителите на посолствата от страните – членки на Европейския съюз. По време на срещите се обменят мнения, становища и информации по въпросите, свързани със защитата на гражданите на европейските страни в Либия като цяло и по конкретни случаи в частност. Консулските служители на България в Триполи и в Бенгази и отделни дипломатически служители на посолството редовно се срещат с представителите на българската колония.
Следващият въпрос от госпожа Капон е свързан именно с българите, които работят в Либия, и с представителите на ръководствата на двете основни български фирми, които работят в Либия в момента – това са “Техноимпекс” и “Техноекспортстрой”. На тези срещи се обсъждат възникнали пред отделните български граждани проблеми с либийската администрация и при необходимост се реагира незабавно за тяхното разрешаване. Посолството на Република България в Либия оказва необходимото съдействие за напускане на територията на Джамахирията на български граждани и членове на техните семейства при възникнали екстрени ситуации. Знаете, че режимът за напускане на Либия не е свободен. Изисква се разрешение за напускане на държавата.
Министерството на външните работи има разработени планове за действия в условия на кризисни ситуации. Тези планове са разработени, утвърдени, те са предадени на всяко едно посолство и българските мисии в чужбина знаят как да реагират във всяка ситуация. При осъвременяване на плановете за действие, специално за посолството в Триполи, се отчита спецификата на страната, включително така наречената от Вас новосъздадена обстановка. За съжаление, обстановката на напрежение се поддържа от доста години насам. Вярно е, че след потвърждаването на смъртните присъди имаше изключително силна обществена и медийна реакция в Либия. Всички тези факти са взети предвид при отчитане и при изработване на наредбите, които дават указания как посолството да действа в подобни ситуации.
Уверявам Ви, госпожо Николова, че българското правителство и Министерството на външните работи действително отчитат всички особености на ситуацията в Либия. Отново ще кажа, в рамките на международното право и на националното законодателство на страната се стремят да оказват максимална подкрепа на всички български граждани, които имат нужда от това.
Искам да завърша с нещо, което е свързано и с българската колония в Либия, българските граждани, които живеят в Либия. Както във всяка страна, те нямат ангажимент и в много случаи, за съжаление, нямат и желание да си дадат поне адреса или някаква връзка за контакт в българското посолство. Ние няма как да задължим българските граждани в една страна да поддържат такава информация, въпреки че при природни бедствия и при възникнали екстрени ситуации действително бихме били много по-ефективни, ако имаме начин за връзка с българските граждани, за да окажем необходимото съдействие.
В момента разработваме нова страница в Интернет на Министерството на външните работи. Там ще има опция – даже няма да е открита за друг, освен за служителите на посолството – този, който иска, да даде информация за координати за връзка в случай на възникнала тежка ситуация. Обикновено при нас, когато има тежък консулски случай, идват български граждани с вече задълбочен проблем, който обикновено трябва да се реши много спешно. Мисля, че в рамките на възможностите си сме решили доста от тези случаи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова.
Госпожо Николова, както Ви е известно, можете да зададете до два уточняващи въпроса.
Елеонора Николова (независим): Уважаеми господин министър Калфин! Аз разбирам, че нашите дипломатически представители са на ниво и вършат своята работа. Разбирам също така обаче, че тревогата, която българската държава има, като че ли по някакъв начин не е внушена докрай на българската колония, не е внушено на всеки наш гражданин навън, че той трябва да е в тесен контакт с посолството и с Консулския отдел, защото държавата може да бъде изненадана от допълнителни, не дай си, Боже, лоши последствия, на които да може да реагира.
Ето защо съм удовлетворена от обстоятелствата, които изложихте, че чрез Интернет страницата давате възможност на всеки гражданин анонимно да влезе и да посочи своя проблем. Мисля, че в тази Интернет страница нашите граждани трябва да получат много повече информация за заплахата, която реално ги грози и за това, че в лицето на нашето посолство и на нашите консулски отдели те трябва да видят един необходим съюзник.
Ние ще продължим да Ви задаваме тези въпроси, защото за Вас е ясно, че не само правителството, а и българският парламент има тревогата за нашите граждани в Либия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това е питане, не въпрос, но аз не чух нови въпроси. Все пак, господин министър, ако желаете.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: Следващият въпрос е подобен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да.
Давам думата на народния представител Мария Капон – въпрос към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Калфин.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос е продължение на въпроса на моята колежка госпожа Николова и той е относно статута на българските граждани, работещи в Либия.
Българското общество е свидетел на променяща се ситуация в отношенията с Либия и все повече хора си задават въпроса: как страната ни гарантира правата и сигурността на гражданите ни там? За съжаление, инициативата за това като че ли нарочно се прехвърля върху гражданското общество, докато в същото време държавата няма ясна позиция, няма ясна политика и предпочита да бездейства или да разчита на натиск от страна на партньорите ни в Европейския съюз, които да си свършат работата.
Неколкократно беше признато от най-високо политическо ниво, че този процес е политически процес, че всичко трябва да започне отначало с нови методи на действие.
Ето защо все повече хора се питат дали има някаква нова стратегия и линия на поведение на българската държава към страна като Либия, в която се провеждат политически процеси и се застрашават правата на българските граждани, които са и граждани на Европейския съюз.
По тази причина искам да Ви питам следното: колко български граждани работят с договор или живеят постоянно на територията на Социалистическа народна Либийска арабска джамахирия? Има ли български държавни фирми или фирми с държавно участие, които изпращат работещи в Либия и какъв е техният брой годишно? Къде се съхраняват документите за самоличност на българските граждани, работещи в Либия и имат ли те възможност свободно да се придвижват из страната, както и безпрепятствено да я напуснат? Каква е нормативната рамка, която регламентира правата и задълженията на работещите в Либия български граждани, тоест на основата на какво междудържавно споразумение те упражняват трудовата си дейност или няма такова?
Благодаря Ви, господин вицепремиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, много въпроси Ви зададоха в рамките на един въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: И в трите минути как да отговоря на тях, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Така пише в правилника: “3 минути”!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: Правилникът ще ме затрудни. Разбира се, ще се съобразя с него. Ще ме затрудни, защото действително въпросите на госпожа Капон бяха много.
Само с едно изречение искам да кажа, че първоначалните констатации нямат нищо общо с въпроса Ви. Изцяло не съм съгласен, че България няма ясна политика по отношение на делото в Либия, по отношение на отношенията с Либия. Изцяло още един път искам да Ви заявя, че резултатът именно от тази ясна позиция е съпричастността на наши партньори и на международната общност. Те не вършат нещо, което България не върши, вместо нас, те действително са солидарни с каузата на България. Това го чухме преди малко и от председателя на Европейския парламент. Именно тази солидарност е това, което предизвиква тази международна реакция.
По отношение на българските граждани в Либия в момента – както вече споменах в отговора на госпожа Николова, нямат задължения българските граждани, които пребивават в която и да е било страна, включително в Либия, да информират българските институции за причините и за своя престой в Либия. По наши данни, по данни на посолството ни в Триполи, в Либия работят около 750 човека. По тази причина ние не можем да кажем с точност колко души работят. От тях около 350 са в района на столицата и околните градове, 150 са в района на Бенгази и около 250 – в останалите части на страната.
Всички български технически кадри в Либия работят на частни договори. Единствената държавна фирма, поддържаща реална дейност в Либия към момента е “Техноекспортстрой”, в която работят около 80 специалисти. Фирмата разполага със съответната регистрация, но на практика е изпълнила и е прекратила дейността си по изпълнение на нови проекти. Тези 80 души извършват довършителни работи в тази държавна фирма.
В областта на научно-техническото сътрудничество – с партньори в Либия работят още две български фирми – държавната “Експомед” и частната “Техноимпекс”.
“Експомед” навремето е изпращала медицински работници. От 2004 г. по линия на “Експомед” в Либия не са изпращани български специалисти.
Другата, частната, “Техноимпекс” има дейност, която се ограничава главно до осигуряването на кадри за техническа поддръжка на химическия комплекс “Абу Камаш”, който е на 160 км западно от Триполи. В момента там работят 46 българи.
Българското правителство и Министерството на външните работи подхождат с необходимата отговорност към българските граждани, пребиваващи в Либия, отчитайки спецификата на страната. Дипломатическото и консулското представителства поддържат контакти и с българската общност там, където ни е известно, че работят българи, и с ръководителите на тези фирми – държавната и частната, които в момента са назначили на договори български граждани.
След 2000 г. трябва да отбележа, че се наблюдава много трайна и устойчива тенденция към намаляване на постоянно пребиваващите българи в Либия.
По отношение на документите за самоличност – по принцип работещите в Либия български граждани би следвало сами да съхраняват своите документи за самоличност. В посолството същевременно има постъпили сигнали, че на разрешенията за работа, на изходните визи, различни други документи, които оформя либийската администрация, те задържат, по някой път за дълъг период от време, документите за самоличност на българските граждани и им издават временни карти за този период. Това е практика, която отдавна се прилага от либийските власти. Между другото има и други страни, включително членки на Европейския съюз, в които при дълги административни процедури се задържа по-дълго документът за самоличност на българските граждани.
На практика това е свързано с много бавните процедури по изготвяне на разрешителни за работа, пребиваване, изходни визи и т.н.
Според получената от консула ни в Триполи информация, не са постъпвали жалби за задържането на документи за самоличност на българските граждани, работещи в Джамахирията, което означава, че български граждани не са се оплаквали до момента от това положение в нашето консулство.
При възникване на необходимост от бързо отпътуване на български граждани от територията на Либия, консулството винаги е съдействало и засега успешно е осигурявало тези документи.
Работещите в Либия могат свободно да се придвижват из страната без да имат ограничения, но за излизане от страната отново либийското законодателство предполага полагане на изходна виза.
С две думи за наредбата и разпоредбата за нормативните документи, на основата на които се осъществява работата на българските граждани. Още един път ще повторя, че огромната част от българските граждани в Либия са на основата на частни договори, които те сключват единствено по свое желание и при добро желание информират държавата за това.
Има един протокол от 1971 г., който урежда по-подробно статута на българските граждани, които работят в Либия. Той е двустранен. През 1994 г., а влязла в сила от 1996 г., е подписана допълнителна спогодба, която се отнася главно до сътрудничеството в областта на здравеопазването. Става въпрос за медицинските кадри. Тази спогодба е в сила от 1996 г. и препраща към местното либийско законодателство за уреждане на трудовите отношения.
През 1999 г. България е предложила нов проект за спогодба, по който засега няма отговор от либийската страна. Това е един от въпросите, който ние поставяме и искаме да уредим отношенията си по тази нова спогодба.
Както виждате, предложили сме я преди осем години, без да има положително движение от либийска страна, трудно можем да я приемем за действаща, тъй като е подписана само от една страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Всъщност правилникът дава правото на народния представител Мария Капон за реплика от две минути.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин вицепремиер, за този отговор, от който аз отново получих потвържденията, че е добре, че България стана членка на Европейския съюз, имаше своите наблюдатели, имаше своите представители в Европейския парламент, за да е ясно, че този процес е политически. Да, точно думите на Ханс-Герт Пьотеринг, на сегашния председател на Европейския парламент, на нашата парламентарна група – на Европейската народна партия, за първи път прозвуча в международен мащаб, че този процес е политически, а не от страна на българското правителство.
Ясно е, че дори и да има частни договори, важно е да имаме категорична позиция и информация какво грози българските граждани - това, че те имат изходни визи; това, че им се взимат паспортите, и това, че в един момент могат да не получат разрешение за напускане на Либия. Тази информация също трябва да я има и трябва да има начин тя да бъде комуникирана от страна на министерството.
Разбрах отново, че България няма ясна политика и позиция и е взела позата на подтичващ след събитията играч. Чакаме нещо да се случи, така че тази спогодба да влезе в сила, иначе ще чакаме на старите спогодби.
Не е учудващо при положение и това, че ръководеното от Вас министерство и българско правителство, се правят на щастливо незаинтересовани от събитията през последните дни. Това е, което се вижда от разправиите с демонстрантите в Русия - явното подтъпкване на демократичните ценности по отношение на журналисти и на гражданско общество.
Аз съм в групата за приятелство с Русия, но Вие явно сте в групата за приятелство с правителството на Русия, защото, много се надявам да схващате разликата каква е.
Надявам се българската демократична общественост да е наясно защо мнозинството се страхува от официална реакция на случилото се. Когато нямаш самочувствие да защитиш своите сънародници, ти не само просто от родолюбие, когато очакваш солидарност, не можеш да защитиш и други хора, това е рязката разлика между позицията на това правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Очевидно госпожа Капон вижда себе си днес в началото на предизборната кампания. Грозно и недостойно е да използвате съдбата на българските медици за предизборната си кампания, госпожо Капон! Точно това правите в момента. (Ръкопляскания от ПГ на КБ.)
Българското правителство прави всичко възможно да защити техните права и техните интереси. Това, че Вие няколко пъти отидохте в Европейския парламент – уважение за това, което сте направили там, но не значи, че Вие изведнъж сте променили или сте създали позиция там.
Пак казвам, докато всички български институции, включително такива като Вас хора, които ходят в Европейския парламент, не започнат действително да работят заедно, към което ние много отдавна приканваме такива като Вас, дотогава няма да имаме обединено национално обществено мнение. И дотогава трудно ще потърсим и подкрепата на нашите партньори от чужбина, така че действително Ви предлагам да не бъркате личните си партийни пристрастия или текущия избирателен момент с тежката съдба на българските медици в Либия, каквото направиха някои други хора, които седят близко до Вас.
Понеже объркахте две теми и включихте и темата с Русия, която няма нищо общо, може би искахте някаква декларация или нещо да кажете по този повод, искам да Ви обърна внимание, че България е страна – член на Европейския съюз и председателството на Европейския съюз изрази много ясна позиция, която е от името на всички страни.
Членството в Европейския съюз означава, включително, за Ваша информация, работа за общи позиции по отношение на въпроси от външната политика. И България изцяло споделя това, което каза председателството на Европейския съюз. Ако отворите вестник или Интернет, ще го видите. Включително, там се отразява изцяло и българската позиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към заместник министър- председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Има въпрос зададен от народния представител Ваньо Шарков.
Заповядайте, господин Шарков, за да развиете Вашия въпрос.
Ваньо Шарков (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! В община Свищов се намира едно красиво българско село, каквито, вярвам, са всички такива села в България. То е с население около 4 хил. жители. Връзката на това село с пътищата от републиканската пътна мрежа е чрез пътя гара Ореш – село Ореш. Този път е изграден на десния бряг на Орешката река. Водосборната област е широка и ветрилообразно разположена. В нея се намират уедрени земеделски масиви с доста голям наклон. Релефът е специфичен – широка и стръмна долина. По време на валежен период от северозапад нахлува влажен фронт, облаците се изваляват интензивно и земята е много водонапита. Тогава за минути речния отток се увеличава стотици пъти. Водата тръгва и наистина руши всичко по своя път като активизира много свлачища.
През 2005 г. за съжаление на няколко пъти имаше подобни бедствени ситуации, които доведоха до сериозни поражения на пътя от гара Ореш до с. Ореш или това е ул. “Филип Станиславов”.
Падналите поройни валежи през пролетта и началото на лятото – юни-юли 2005 г., доведоха до активизиране на свлачището в с. Ореш на тази улица и през август-септември 2005 г. се развиха тежки свлачищни процеси непосредствено до укрепен, вече преди десетина години, участък от пътя.
С докладна записка на кмета на община Свищов е отправено искане до Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет за възстановителна помощ, тъй като в резултат на това свлачище пътят почти изчезва и селото губи своята връзка с останалата част от страната. Тази докладна записка е от 5 януари 2006 г.
С последващо писмо от 25 октомври 2006 г. община Свищов се обръща към Вас в качеството Ви, както на вицепремиер, така и на министър на държавната политика при бедствия и аварии с молба отново за осигуряване на тези средства.
Извършени са много проверки на място от представители на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет, но без конкретен резултат. Едва ли обаче тези проверки не са оценили включително критичната ситуация, в която се намира населението, отново повтарям, около 4 хил. души. Хората в един момент ще останат без път, без връзка с останалата част от страната и нито децата могат да отидат на училище, нито може съответно да бъде снабдявано селото за ежедневните си нужди.
Затова, госпожо вицепремиер, въпросът ми към Вас е: ще се ангажира ли ресорното Ви министерство с целево финансиране, необходимо за извършване на укрепителни и възстановителни работи за изграждане на устойчива пътна мрежа и укрепване на свлачищната зона на десния бряг на р. Орешка – нещо, което жителите на това хубаво българско село искат да разберат от Вас? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Ако позволите ще започна отговора си с едно уточнение.
Ако трябва да съм коректна и да Ви отговоря еднозначно на така поставения въпрос – ресорното ми министерство няма право целево да финансира подобни обекти, но поради важността на въпроса аз съм си направила труда да проуча нещата как седят със с. Ореш и ще Ви кажа, че като председател на Постоянната комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет въпросът сме го обсъждали нееднократно в комисията.
За укрепване на пътя гара Ореш вследствие на активизирали се свлачища са необходими над 800 хил. лв. – първо.
През 2006 г. община Свищов кандидатства пред Постоянната комисия с работен проект за укрепване на участък от пътя в кв. “22” на с. Ореш и на десния бряг на Орешка река. Този проект е на стойност 310 515 лв., както и с извършени предпроектни проучвания на пътен участък в кв. “24”, ул. “Филип Станиславов”, за чието укрепване е необходима сума в размер на 577 452 лв.
След проверка на място е предложено да не се предоставят целеви средства, поради високата стойност на инвестиционните разходи и възможности за осигуряване на средства от други източници. Това предложение е прието от Постоянната комисия и за обектите не са отпуснати финансови средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи на Републиканския бюджет.
Тази позиция на комисията се дължи на факта, че тя отпуска средства само за неотложни аварийно-спасителни и възстановителни дейности, при това се касае само за събития през текущата година. В разглеждания случай става въпрос по-скоро за инвестиционна дейност на община Свищов по отношение на пътната инфраструктура.
Трябва да се отбележи и факта, че свлачището съществува отдавна, както и вие посочихте във Вашето изложение.
Не на последно място ще отбележа, че бюджетът, който Народното събрание и Вие включително, гласувахте на Постоянната комисия е крайно недостатъчен, за да могат да се изпълнят очакванията за финансиране на различни по рода си дейности. Както знаете тези дейности, свързани със свлачищните процеси са задължение и са вменени на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и би трябвало да се отправят към тях.
Общините разполагат с различен инструментариум за реализиране на подобни инвестиционни проекти. През 2006 г. им беше предоставена възможност да кандидатстват с проекти за възстановяване на районите, засегнати от наводненията и проливните дъждове през 2005 г. по линия на Програма ФАР, както знаете.
В началото на тази година съществуваше и друга възможност за осигуряване на целево финансиране в съответствие с разпоредбите на чл. 75 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата. Съгласно този регламент, Министерството на регионалното развитие и благоустройството с Министерство на финансите разработват проект на Национална годишна програма за финансиране на изграждането, реконструкцията, ремонта и зимното поддържане на общинските пътища с целеви трансфери от централния бюджет, предвидени в Закона за държавния бюджет за съответната година.
Като се вземат предвид мотивираните предложения на кметовете на общините, програмата се одобрява от министъра на регионалното развитие и благоустройството до края на м. март на текущата година. Както виждате, имаше още една възможност, от която не се възползваха, но въпреки това комисията на своето първо заседание през тази година прие решение, с което на община Свищов са предоставени средства в размер на 310 515 лв. за изпълнение на работния проект за укрепване на участъка от пътя кв. “22” на с. Ореш и на десния бряг на р. Орешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков. Той има право на реплика.
Ваньо Шарков (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, първо, искам да Ви благодаря за усилията, които сте положили да проучите въпроса, но в крайна сметка едва ли хората в Ореш са доволни от това, което получиха като отговор, тоест, че няма как да им бъдат отпуснати тези средства. Вие казахте обаче, че бюджетът е недостатъчен. Всъщност бюджетът, както знаете, беше гласуван от мнозинството, не от опозицията и беше гласуван във вида, който беше предложен от Министерския съвет. Тоест, без никакви промени. Така че ние дори да имахме желание да бъдат предоставени повече средства на Комисията за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, нямаше как да стане, тъй като мнозинството имаше политическо решение бюджетът така да бъде гласуван. Въпреки това искам да ви кажа само две неща.
Първо, вие казахте, че средствата са изключително много и по-скоро изглеждат като инвестиция. Да, те наистина са над 800, между 800 и 900 хил. Но ако нищо не бъде направено, аз очаквам, че през следващата година необходимите средства вече ще бъдат милион или половина или два милиона. А в същото време искам да Ви кажа, че имахте малка неточност в това, което казахте – общината, напротив, направила всичко възможно, тъй като тя е кандидатствала със същия проект и по Програма ФАР – схема за рехабилитация и възстановяване след наводнения. Така че, вярвайте ми, общината полага изключителни усилия, но естествено е, че всяка една българска община в такава ситуация и след такива събития, Вие самата знаете като вицепремиер, че общината винаги разчита за съдействие от страна на изпълнителната власт. Тоест, когато вашият ресор като вицепремиер е тази част от българската политика, съвсем естествено е един кмет и неговият екип да разчитат и на вас.
Аз благодаря и за това, което казахте, за тези 310 хил. лв. и от името на кмета се надявам такова едно съдействие да продължи в следващата година. Защото от това съдействие имат нужда и от него се ползват жителите на това село. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо Етем, ако желаете, имате право на дуплика. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Господин Шарков, ще се опитам да разбера Вашия въпрос като загриженост. В същото време в никакъв случай не искам да се съглася, че срещу вас стоят едни безотговорни хора, които не си дават сметка, че всички проблеми, които седят на масата, касаят всички български граждани без значение в кое село и в коя община живеят. Аз, първо, спазвам законите на Република България и не мога да си позволя да ги наруша. И на второ място, не знам дали си давате сметка свлачищните процеси в страната в каква степен се намират и каква сума е необходима за тяхното преодоляване. Не бих могла да поема вината и отговорността за всички проблеми, които стоят за страната – решени и нерешени. Пак казвам, че спазвам законите и правилника, по който работи комисията. Смятам, че усилията, които сме положили от 2005 г. досега за прозрачност, за промяна на критериите и правилата за определяне на приоритетите на обектите, които ние финансиране, са достойни за уважение. Затова моля все пак и вие като народни представители да се отправяте с молба за съдействие и към други структури и ведомства, които имат такива задължения. Постоянната комисия, за съжаление, не може да финансира всички искания на общини, министерства и структури по няколко причини. Първо, по правилата, по които работи. И второ, по средствата, които има отпуснати.
Само за ваше сведение в началото на тази година до м. март, до провеждане на заседанието на Постоянната комисия, имаше постъпили искания за над 95 млн. лв. при положение, че бюджетът за тази година на комисията е 70 млн. лв., а сме още сме в началото на година, можете да си представите какво ще се случи. И моля да знаете още едно уточнение, че тези пари се отпускат за събития, които са възникнали в рамките на текущата година. А тези случаи, за които Вие говорите в момента, са процеси, които се наблюдават от много години преди това.
Затова моля да предадете и на община Свищов, и на кмета да намери необходимите средства и сили да се обърне към институциите, които могат да продължат доизграждането на всички тези съоръжения, от които имат нужда, за да разреши проблема на с. Ореш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Въпрос, зададен отново от народния представител Ваньо Шарков към заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Заповядайте, господин Шарков.
Ваньо Шарков (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, спираме с темата за бедствията и авариите, макар че състоянието на спортната база в училищата също е бедствено, нека малко да обърнем внимание и на този въпрос.
Уважаема госпожо вицепремиер, на свое заседание от 6 юли 2006 г. парламентарната Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта взе решение и препоръча провеждането на три извънредни тиража на Българския спортен тотализатор, средствата от които да се използват за ремонт на съществуващата спортна база в училищата. Трябваше да бъде създадена една междуведомствена работна комисия от представители на Държавната агенция за младежта и спорта и Министерството на образованието и науката, за да бъдат определени училищата, които да ползват тези средства.
Средствата от тиражите, които бяха проведени през септември 2006 г., възлизаха на 448 хил. лв. Министерството на образованието и науката свърши своята работа. Бяха определени пет критерия, по които да бъдат разпределени постъпващите средства: на първо място, статусът на училището; вторият показател – перспективи за развитие; третият показател – планиране на средства; четвъртият показател – икономичност; пети показател – приоритет на проекта.
На 30 октомври 2006 г. работната група приключва своята работа и на практика възниква един интересен въпрос – списъкът с 41 училища е съставен, съответно датиран на 10 ноември 2006 г. и изпратен в Държавната агенция за младежта и спорта. В продължение на 4 месеца обаче този списък престояваше незнайно къде, средствата – също, и на практика не се отпускаха от Държавната агенция за младежта и спорта. След като на 22 март по предложение на колегата Хатиб – заместник-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, комисията реши да разгледа този проблем, след 4 дни със заповед на председателя на Държавната агенция тези средства започват да се разпределят по училищата.
Благодарение на работата на комисията въпросът беше задвижен, но въпросът ми към Вас е каква е причината за това забавяне от страна на Държавната агенция за младежта и спорта? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Господин Шарков, в този ред на мисли и аз да продължа, както казахте. И понеже състоянието на спортните бази е бедствие, ако мислите, че всяко нещо, което е бедствие, е мое задължение, може би е редно и дясното да направи един проект, защото и дясното е в бедствие в момента. Да направите един проект и да кандидатствате, може би ще ви помогнем.
Що се касае до въпроса, който поставяте относно предоставяне на средства от извънредните тиражи на Българския спортен тотализатор, ще Ви обърна внимание, че подобна процедура по предоставяне на средствата от бюджетни разпоредители, се реализират за първи път. Държавната агенция за младежта и спорта е реагирала своевременно и е изпълнила своите задължения. Забавянето в известна степен се дължи на действията на Министерството на образованието и науката и ще Ви посоча накратко хронологията по проблема, въпреки че съм сигурна, че и я знаете.
След проведените срещи между представители на Министерството на образованието и науката и Държавната агенция за младежта и спорта министърът на образованието и науката Даниел Вълчев на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от Закона за хазарта предлага финансовите средства от постъпленията на трите целеви тиража от Българския спортен тотализатор за 2006 г. да се разпределят между 41 училища от цялата страна. Както сам казахте, решението е на 10 ноември. Съгласно списък, приложен към писмото, но без същият да е официално заверен. Предвид това на 20 ноември 2006 г. Държавната агенция за младежта и спорта отправя молба към Министерството на образованието и науката списъкът с предложеното разпределение да бъде официално заверен. Както споменах, процедурата се реализира за първи път, което налага да се изработи механизъм за предоставяне на средства. След уточняването на начина на предоставяне на средствата на 29 януари т.г., са поискани одобрените от Министерството на образованието и науката проекти за поддръжка, ремонт и създаване на нова спортна база в училищата.
Официално завереният списък и одобрените проекти са получени в Държавната агенция за младежта и спорта на 13 февруари 2007 г. Въз основа на представените документи и осигурената от областните експерти на агенцията информация за банковите сметки, адресите на училищата или общините и данни за представляващите ги лица, е издадена заповед на 27 март 2007 г. от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта за предоставяне на целеви финансови средства. Подготвени са проекти на договори, които са предоставени чрез областните експерти за подписване от директорите на училищата, респективно от кметовете на общините. Заложените клаузи в тези проекти предвиждат средствата за поддръжка, ремонт и създаване на нова спортна база в училищата да бъдат преведени по банков път в оптимално кратък срок в рамките на три работни дни от подписването на съответния договор.
Както става ясно, ДАМС е направила всичко възможно за предоставянето на тези средства и от ръководството на училищата зависи колко бързо те ще бъдат усвоени. Към вчерашна дата са сключени договори с 29 училища, а останалите са върнати за изправяне на нередности по документите.
Уважаеми господин Шарков. Цялата тази информация не е нова за Вас и аз много се учудвам, че четири дни, след като в постоянната Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта към Народното събрание, на която Вие сте заместник-председател, Вие внасяте въпрос към мен. Не знам какво сте очаквали да чуете от него, тъй като информацията, която тогава получихте, по същия начин и аз я получавам чрез ДАМС. Но, ако все още смятате, че я нямате, аз съм Ви приготвила една папка и мога да Ви я предоставя. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков – право на реплика.
Ваньо Шарков (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, аз Ви зададох два въпроса, в които не вложих никаква политика. Зададох Ви два въпроса, единият от които касае населението на едно конкретно българско село, и вторият, който касае спортната база в българските училища. Вие започнахте да упреквате десницата, че трябвало да изготви някакви проекти. За какво говорим изобщо?!
Ако смятате, че няма смисъл от парламентарния контрол, и ако смятате, че нямам право да Ви задавам такива въпрос като ресорен вицепремиер, който наблюдава и Държавната агенция за младежта и спорта, кажете го и няма да Ви питам никога повече до края на мандата на това правителство. Но начинът, по който говорите, е абсолютно обиден. Аз не вложих никаква политика. Зададох Ви въпроса, защото Вие сте ресорният вицепремиер, който се занимава с тази проблематика. За какви проекти на десницата говорите? Проекти на десницата няма да Ви подаваме, защото Вие не ги одобрявате. Вие одобрявате, знаем кои проекти, ако искате да говорим политически.
Парламентарната трибуна по време на парламентарен контрол не е да се караме, госпожо вицепремиер. Парламентарната трибуна е да можем да решим по-лесно и във взаимодействие – макар и ние като опозиция, някой конкретен проблем. Начинът, по който Вие подхождате към решаването и на двата проблема, извинявайте, не говори, че има желание от Ваша страна за решаване на тези проблеми.
Ще Ви кажа защо Ви зададох този въпрос. Защото парламентарната Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта имаше всъщност на същата дата взето решение през тази година да има проведени още пет извънредни тиража, средствата от които да отидат за възстановяване на спортната база в училищата. Председателят на спортния тотализатор господин Иванов каза, че няма да ги проведе, защото спортният тотализатор бил в такова тежко състояние. Затова Ви задавам тези въпроси, за да Ви предупредя какво ще се случи.
По Закона за хазарта той трябва да ги направи и средствата от спортния тотализатор трябва да отидат за възстановяване и поддръжка на спортната база и за изграждане на нова в българските училища. Затова Ви зададох този въпрос. Не съм го задал, защото съм очаквал някакъв друг отговор. Искам да Ви предупредя като ресорен вицепремиер за нещата, които се случват.
Опозицията макар и да Ви критикува, тя не Ви критикува безцелно. Ние имаме желание нещо да се свърши в тази държава, макар и като опозиция, затова говоря по този начин. Извинявайте, но Вашето отношение е обидно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, госпожо Етем – право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин Шарков!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Шарков излезе.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Той излезе, защото получи позитивни отговори на въпросите, които зададе и с които мислеше да направи скандал. Аз мисля, че това показва безсилието на опозицията, с която ние, разбира се, се съобразяваме. На всички критики, които отправя, както виждате, ние също даваме отговор.
Що се касае до проблемите по двата въпроса, които постави господин Шарков, както виждате и комисията, и Държавната агенция, за която аз като вицепремиер съм наблюдаващ, са си свършили работата. Не е мястото тук, от тази трибуна, да политизираме. Това показва едно безсилие, господин председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Питане от народния представител Яне Янев. Народният представител Яне Янев го няма в пленарната зала.
Следва питане, зададено от народния представител Евдокия Манева.
Госпожо Манева, заповядайте да развиете Вашето питане към министър Чакъров.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моето питане е свързано със съдбата на парк „Витоша”. Този въпрос някак си произтича от това, че и Министерството на околната среда и водите в последно време прави сериозно отстъпление от изпълнението на своите задължения, свързани с опазване на природата. Най-ярката илюстрация за това твърдение е провалът на тази толкова важна европейска програма за защита на природата „Натура 2000”.
Във връзка с тези изключително сериозни проблеми, които през последните две години наблюдаваме, свързани с опазване на природата в България, е и въпросът ми за състоянието и перспективите за развитие на парк „Витоша”. Не е необходимо да изброявам специално проблемите в парк „Витоша”. Всеки софиянец, който се е качвал в планината, знае, че за съжаление грижите за нея през последните години практически отсъстват. И това до голяма степен се дължи на лошата координация между трите ведомства, които отговарят за парк „Витоша”. Това са Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите и Столична община.
Многобройни са нарушенията в парка. Категорично може да се твърди, че не се поддържа статутът на природен парк „Витоша” като защитена територия. И не само това, в последно време се засилват апетитите към намаляване границите на парка, към възстановяване на практиката да се строи в парк „Витоша” със съгласието, за съжаление, на държавните органи, които отговарят за това.
Стана известно, че в момента в Министерството на околната среда и водите тече процедура за изваждане на 800 дка от парк „Витоша” с намерение за последваща промяна на предназначението на тези територии и застрояването им. Вече се е произнесла комисия  – така се изисква по закон, която е дала съгласие тази територия да бъде извадена от пределите на парк „Витоша”. Няма информация за никакви намерения по някакъв начин това да бъде компенсирано с други територии или да се вземат някакви по-сериозни мерки за опазване на парка.
Съобщавайки този факт, искам да ми отговорите по-цялостно на въпроса: каква е политиката на Министерството на околната среда и водите за опазване на природен парк „Витоша” и управление, което гарантира запазването на неговите граници и биоразнообразие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! По така поставения от Вас въпрос, Ви уведомявам за следното. Основните функции на Министерството на околната среда и водите са регламентирани със Закона за защитените територии. В изпълнение на тези функции и конкретно за парк „Витоша”, министерството през последните години е осъществило поредица дейности, включително и актуализация на границите на парка.
Още през 2003 г. комисия, назначена от министъра на околната среда и водите, с представители на Столична община, дирекцията на парк „Витоша”, Агенцията по кадастър и др. е предложила промени в границата на парка. Комисията е установила, че сегашната граница на парка пресича имоти, други имоти са влезли в регулацията на столицата, трети са застроени или нямат консервационна значимост. Тези имоти са предложени за изключване от границата на парка, а други са предложени за включване в парка. Освен това в министерството са постъпили предложения от неправителствена организация за изключване на няколко имота с аргументация от Института по ботаника за липсата на консервационно значими видове и местообитания.
Съгласно процедурите по Закона за защитените територии през 2006 г. и в началото на 2007 г., както междувпрочем Вие правилно посочихте, че комисията е спазила абсолютно всички законови процедури и регламенти, са проведени обществени обсъждания. Има наистина разглеждане от страна на комисията.
Не е правилна информацията, с която разполагате, че на настоящия етап има предложение за евентуално, подчертавам – евентуално изключване на 570 дка, което би представлявало 0,2% при площ на парка от 266 060 дка. В тази връзка предстои евентуално издаване на заповед за промяна на границите съгласно предложението на комисия.
Бих искал да подчертая и да уверя вас, всички народни представители, цялата общественост на София и цялата общественост в нашата страна, че всичко това ще бъде прецизирано.
Правилен е подходът, който Вие посочвате (впрочем той се споделя и от нас) за случаите, в които например има парцели, които наполовина са в парка, а другата половина – в регулираната част на съответните общини. Единствено в тези случаи, но след абсолютно коректно, обективно прецизиране, ние ще вземем съответните решения, за което и вие, уважаеми народни представители, както и цялата общественост ще бъдете коректно уведомени.
По отношение на бележките, които отправихте за грижите, усилията, действията и мерките, които полага Министерството на околната среда и водите заедно с Министерството на земеделието и горите и Столичната община, бих казал, че не съм съгласен с Вашето становище и констатации, че не се полагат такива грижи. Грижи се полагат и се отпускат целево необходимите средства. Мога да посоча, че са отпуснати над 150 хил. лв. целево за парк “Витоша”.
За съжаление нарушения има. Тези нарушения се констатират, но за това са необходими усилията както от страна на екипите на служители на Министерството на околната среда и водите, така и на екипите от Министерството на земеделието и горите, на Столичната община, а бих казал и в по-широк аспект – на всички граждани, които виждат тези нарушения. Те трябва своевременно да ги сигнализират, за да могат да се вземат превантивни мерки и да се пресичат.
Бих искал да уверя всички граждани, че до драстични промени на границите на парк “Витоша” в никакъв случай няма да се подходи, а само след обстойно прецизиране и спазване на всички законови процедури и регламенти може да се подходи в случаите, които преди малко визирах, за да се направят съответни минимални корекции. Във всички случаи те ще бъдат компенсирани, така че границите на парка като площ ще бъдат спазени.
Посочихте дейността на Министерството на околната среда и водите по отношение на изграждането, установяването и поддържането на екологичната мрежа “Натура 2000”. Всичко, което е било необходимо да се направи от страна на Министерството на околната среда и водите, е било извършено. Искам още веднъж да напомня, че екипът на Министерството на околната среда и водите беше готов още през м. декември 2006 г. да представи списъка с подходящи места по двете директиви.
За пореден път виждам, че само от парламентарната трибуна, може би с оглед на предстоящите избори, защото сме в предизборна ситуация, се посочва всичко това. Когато екипът на министерството се изправяше пред инвеститорите, пред общините, пред собствениците и ползвателите, малко гласове се чуваха в подкрепа на “Натура 2000”. Сега вече наистина има подкрепа, за което аз благодаря. Благодаря за обективния и принципен подход, който има от страна на неправителствените организации. Вече има множество предложения допълнителни територии от нашата страна да бъдат включени в защитените зони. Уверявам ви, че целият този процес следва и че страната ни ще изпълни поетите ангажименти в преговорния процес, че ще имаме ефективно защитени зони в екомрежата “Натура 2000”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
Госпожо Манева, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин министър, за отговора.
Няма да се спирам на коментара за “Натура 2000”. Това е огромна тема, която заслужава специално обсъждане.
Ще се върна на Витоша и ще се надявам, че територията, която очевидно ще я извадите, защото отговорът означава точно това – че процедурата е напреднала, ще бъде компенсирана с равностойна територия и че ще се подобри координацията в работата между ведомствата, които отговарят за Витоша, за да бъде един хубав парк за милионния град.
Ще Ви задам допълнителни въпроси, свързани с нови опити за навлизане в парк “Витоша” във връзка с приватизациите на влековете, извършени съвсем неотдавна. Стана известно, че господин Петко Минев, който има големи заслуги за превръщането на Банско в това, което е в момента, вече е облитал територията на Витоша. Даже е казал емблематичната фраза, че и Витоша ще стане като Банско, което изправя косите на всеки софиянец, който държи Витоша да остане парк за софиянци.
Има информация, че вече са правени сондажи в Министерството на околната среда и водите за изменение на Плана за управление и за разрешаване на строителство в парк “Витоша”. Затова искам да Ви попитам: ще позволите ли да се измени планът за управление на природния парк “Витоша” и ще позволите ли Витоша да бъде превърната в Банско? Като министър на околната среда и водите мисля, че знаете какво означава това. Надявам се, че отговорът Ви ще бъде отрицателен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР Джевдет Чакъров: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Съвсем отговорно от трибуната на Народното събрание заявявам, че в Министерството на околната среда и водите не са постъпили такива предложения. В момента нямаме никакво основание да променим плана за управление на парк “Витоша”. Така че в момента това въобще не е на дневен ред и то няма да се случи.
Министерството на околната среда и водите ще работи за подобряване на координацията между Министерството на земеделието и горите и Столичната община – парк “Витоша” да бъде прекрасен парк за отдих и туризъм на всички столичани, а и не само за столичани. Ние ще продължим да полагаме необходимите усилия паркът да отговаря на всички критерии. Даже бих казал, че с възможностите, които има по отношение на “Натура 2000”, ние ще насочим допълнително средства в парка, така че той да стане един прекрасен кът от нашата страна, та в един двумилионен град като София, като столица да има всички възможности децата и хората, които имат желание, да посетят природата, да се радват на богато биоразнообразие и прекрасна природа.
Уверявам ви, че от наша страна ще бъдат положени необходимите усилия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
Госпожо Манева, можете да изразите Вашето становище относно отговорите на министъра.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, аз разчетох Вашия отговор като категорично “не” – тоест Витоша няма да се превърне в Банско. Пожелавам Ви сили да се справите с тази задача, защото апетитите са огромни. Знае се за какво става дума. Огласяват се пред обществеността подробните планове за пистите, за връзките между влековете, между всички съоръжения, които дават достъп до планината. Наистина има голям риск тя да се превърне в това, в което се превърна Банско. Трябват много сили, защото знаем, че когато определени среди от бизнеса имат апетити към такива красиви кътове на България, те не се спират пред нищо. Ще запомним този Ваш отговор. Знам, че всички софиянци, а както казахте – и не само софиянци, ценят тази изключително красива територия. Ще направим всичко възможно, за да я опазим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, госпожо Манева.
Има питане от народния представител Яне Янев. След като господин Янев без уважителни причини не е в залата, следователно на основание чл. 78, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание този въпрос отпада.
Въпрос от народния представител Евдокия Манева – отново към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Да, господин председател, и отново с огромна надежда, че отговорът ще бъде положителен.
Този път моята загриженост е за Ботаническа градина – Балчик. Колегите си спомнят, че през 2005 г. под натиска на обществеността в гр. Балчик, на неправителствени организации и на депутати от нашата парламентарна група Ботаническата градина в Балчик беше обявена за защитена територия и беше създадена възможност да се проявяват по-сериозни грижи към този уникален обект на природното наследство на България.
Хората, които имаха апетити към този обект, направиха всичко възможно да обжалват заповедта към Върховния административен съд и при 3-членен и при 5-членен състав не беше отхвърлена заповедта на министър Арсенова, за радост на природозащитниците, и паркът остана защитена територия.
Имаме информация, че в Министерството на околната среда и водите е постъпило искане за заличаване на Ботаническата градина като защитена територия, което е един изключително неблагоприятен сигнал. Аз се надявам, че природозащитниците и служителите на Министерството на околната среда и водите са на мястото си, както и Вие, господин министър, затова искам да Ви попитам: ще отмените ли заповедта, ще заличите ли Ботаническа градина – Балчик, като защитена територия? Много е важно и би било много неблагоприятен сигнал, ако направите това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР Джевдет Чакъров: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! На поставения от Вас въпрос Ви уведомявам за следното. На 14 март 2007 г. в Министерството на околната среда и водите е постъпило предложение от директора на Държавния културен институт -Културен център „Двореца”, за заличаване на защитената местност Ботаническа градина – Балчик, по процедурата на Закона за защитените територии. Основните мотиви за предложението са свързани с възражения относно проведената процедура по обявяването на защитената местност, наличието на урбанизирани части от територията, както и необходимостта от провеждането на мероприятия по поддръжката на обекта като паметник на културата.
С писмо от 3 април 2007 г., на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за защитените територии, министерството се произнесе, че намира предложението за нецелесъобразно, с което фактически процедурата по предложението по реда на закона е прекратена още на този етап.
Основните мотиви за това становище на Министерството на околната среда и водите са следните:
Първо, заповедта за обявяване за защитена местност на Ботаническа градина – Балчик, е влязла в сила административен акт, чиято законосъобразност е потвърдена от 3-членен и 5-членен състав на Върховния административен съд, съответно с решение от 25 юли 2006 г. и от 1 февруари 2007 г.
Второ, в хода на съдебния контрол Върховният административен съд е установил, че регламентираната в Закона за защитените територии процедура по обявяване на защитената местност е изцяло спазена и описаната в заповедта територия отговаря на установените в чл. 33, ал. 1 специфични критерии, изисквани за тази категория защитена територия. Наред с горното съдът е приел, че обявяването на разглежданата местност за защитена е в съответствие с материално-правните разпоредби и целите на закона.
Трето, съгласно чл. 42, ал. 4 от Закона за защитените територии основанието за заличаването на защитена територия като крайна мярка е допустимо само, ако са налице комулативно следните обстоятелства: защитената територия да е напълно и необратимо унищожена или увредена, да не изпълнява предназначението си и да не може да бъде прекатегоризирана. Мотивите, посочени в предложението, не сочат на наличието на такива обстоятелства.
Четвърто, природнозащитният статут на защитената местност Ботаническа градина – Балчик, по никакъв начин не влиза в противоречие и не възпрепятства стопанисването и опазването й като паметник на културата.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Както и друг път съм заявявал от тази трибуна, Министерството на околната среда и водите следва стриктно, спазва и съблюдава прилагането на природозащитните закони, каквито в този случай са позицията и произнасянето на Министерството на околната среда и водите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Евдокия Манева – право на реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин министър.
Това е един добър пример как Министерството на околната среда и водите трябва да реагира при опити за посегателства върху защитените територии.
Понеже Вие казахте, че Министерството на околната среда и водите винаги адекватно реагира и спазва законите, аз искам по повод на Ботаническата градина да Ви призова да разширите тази своя позиция и върху други защитени територии. Всички, които следят съдбата на “Натура 2000” знаят, че правителството прие решения, с които бяха орязани териториите, включени в “Натура 2000”, и остана някак си в далечна перспектива те да бъдат защитени, независимо че някои от тях представляват обекти на международните мрежи от защитени територии.
Искам да Ви припомня едни задължения по Закона за биологичното разнообразие и да Ви призова да ги изпълните. За всички територии, които са отложени и досега не са включени в “Натура 2000”, да издадете заповед по реда на чл. 19 от Закона за биологичното разнообразие и да забраните всякакви дейности, създаващи рискове за увреждане на тези територии, в периода, докато окончателно не се произнесете и не върнете техния статут на защита – такъв, какъвто те заслужават.
Второто ми предложение и призив към Вас е да предприемете всички необходими действия да бъде отменено решението на Министерския съвет, с което се дава право на кметовете в този период да включат в устройствените планове на съответните територии потенциалните защитени територии, с което завинаги да им отнемат този статут, да правят невъзможно тяхното включване в “Натура 2000” и фактически да създадат един риск за тяхното необратимо увреждане. Това право Ви дава законът и мисля, че Вие сте длъжен да го направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Право на дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Това, което мога да кажа по отношение на работата ни, която продължава по отношение на отложените за разглеждане територии, като защитени зони, които ще бъдат включени в Екологична мрежа “Натура 2000” и като цяло работата, искам да ви уверя, че екипите продължават да работят и аз ръководя този процес, така както бе взето решение от страна на Министерския съвет, тези зони да бъдат прецизирани.
Едва ли има народен представител, включително Вие, и по-голямата част от обществеността и гражданите знаят, че това се наложи с оглед изключителното напрежение, породено в някои населени места, главно по Черноморието и там, където има основно инвестиционни интереси. Бихме искали всичко това наистина да бъде прецизирано. Аз вече имах двукратно срещи с ръководството на Българската академия на науките и с директорите на съответните институти. В момента подготвяме възлагане те, като водещи учени в нашата страна, да извършат това прецизиране, след което тези защитени зони, както е предвидено в решението на Министерския съвет, да бъдат разгледани отново и включени в списъка на защитените зони по двете директиви – за дивите птици и за местообитанията.
По отношение на възможността, която предоставя Законът за биологичното разнообразие, аз вече съм се възползвал двукратно да издам такива заповеди, както знаете, за Кресненското дефиле и за Иракли. Във всички случаи, когато има необходимост и целесъобразност, аз ще бъда в готовност да издавам такива заповеди. Това е по втория пункт, който повдигнахте.
По следващия пункт. Аз съм се разпоредил всички регионални структури на министерството да следят всички промени в общоустройствените планове. Във всички случаи те трябва да бъдат съгласувани с нашите регионални структури. Тук действително трябва да бъде прецизиран и Законът за устройство на територията, където да няма никакви разминавания. Ето защо ние сме предложили да се подхожда наистина комплексно и координирано, за да няма никакви пропуски в процедурите. Знаете, че на много места в защитените територии ние се изправихме пред казуси, когато се издават разрешения – не коментирам законосъобразно ли е, или не, но ние сме последната инстанция и като пожарна команда тръгваме, за да спираме всички тези процеси.
Всичко това е на вниманието ни. Аз и екипът ми ще продължим да следим тези процеси, да съблюдаваме стриктното спазване и изпълнение на законовите разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Министър Джевдет Чакъров държи да отговори на питането на господин Янев относно правителствената политика по отношение на големите промишлени екозамърсители и специално към комбинат „Кремиковци” и аз не мога да му откажа.
МИНИСТЪР Джевдет Чакъров: Имам готовност, няма проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Янев.

Яне Янев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Промишлените източници на вредните емисии са основните замърсители на околната среда. Може би най-фрапиращ и тежък пример е Металургичният комбинат „Кремиковци”, като от вредните въздействия на неговата дейност потърпевш е най-големият град на България – столицата.
От година и половина мажоритарен собственик на „Кремиковци” е индийският стоманен бос – Митал, със 71% от акциите, като 25,3% остават за българската държава.
През пролетта на 2006 г. Митал получава облигационен кредит на стойност 325 хил. евро. Основното условие на кредитирането е съществена част от средствата да се вложат за технологични и екологични иновации. Нищо такова не е направено. В резултат комбинатът остава много сериозен и опасен замърсител на околната среда и практически в чертите на София той непрекъснато бълва вредни емисии. Оборудването на комбината е почти изцяло от времето на социализма и, по мнението на експерти, е трябвало да бъде свалено от употреба още през 1996 г.
Същевременно става дума за сложно взаимообразно и мащабно производство, при това в непрекъснат цикъл. При такова качество на техниката равновесието е изключително крехко. Малко е нужно балансът да се разпадне и да настъпи производствена авария.
Уважаеми господин министър, повечето от тези обстоятелства би трябвало и съм убеден, че са Ви известни, тъй като има данни, че „Кремиковци” АД всеки месец плаща средно по 80 хил. лв. глоби за замърсяване. Очевидно обаче тези санкции нямат почти никакъв ефект. Изглежда господин Митал е изчислил, че му излиза по-евтино да плаща глобите, отколкото да приведе комбината в съвременно и безопасно състояние. В тази негова сметка здравето на 2 милиона жители на столичния град най-вероятно не е калкулирано. Остава само да дочакаме от „Кремиковци” някоя атака, пред която старозагорските обгазявания ще изглеждат скромно упражнение. Дотам ли трябва да се стигне, за да се погледне най-после на екологичната заплаха, наречена „Кремиковци”?
Действията на Министерството на околната среда и водите към „Кремиковци”, като крупен източник на замърсяване на околната среда, биха били най-красноречивата илюстрация за цялостната политика на министерството към промишлените екозамърсители като цяло в страната.
Затова питам:
1. Кои са най-големите промишлени екозамърсители в района на София и какви мерки взема Министерството на околната среда и водите към тях?
2. Колко е общата сума на глобите за замърсяване, наложени на „Кремиковци” АД, и как се съотнасят те към вредите, нанесени на околната среда от комбината?
Трети и последен въпрос: какво прави към момента и какво възнамерява да направи занапред вашето ведомство, за да принуди собственика на „Кремиковци” АД да преустанови отравянето на столицата?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, във връзка със зададените от Вас въпроси бих искал да Ви информирам за следното.
Министерството на околната среда и водите води целенасочена политика по отношение контрола върху състоянието на компонентите и факторите на околната среда. Министерството осъществява контрола на национално равнище, а на регионално ниво – регионалните инспекции по околната среда и водите. Наша задача и отговорност е предприятията да работят, спазвайки законодателството в областта на околната среда.
Регионалната ни структура в София извършва превантивен, текущ и последващ контрол на всички предприятия, намиращи се на територията на София – град, Софийска област, област Перник и Кюстендил. През 2006 г., при осъществяване на своите контролни функции, експертите на РИОКОС – София, са извършили над 2500 броя проверки на обекти. За констатирани нарушения на законодателството в областта на околната среда експертите са съставили 86 броя наказателни постановления на обща стойност 196 600 лв. и са събрани 1 млн. 862 хил. 655,18 лв. от наложените им на основание чл. 69 от Закона за опазването на околната среда санкции.
Към настоящия момент санкции за замърсяване на компоненти на околната среда са наложени на „Дружба” – стъкларски заводи, БКС – „Надежда”, „КСЕЛА – България”, както и на „Кремиковци” АД.
„Кремиковци” АД е включено в националната автоматизирана система за екологичен мониторинг и в тази връзка два пъти годишно се извършват задължителни контролни измервания на организираните емисии, изхвърляни в атмосферния въздух от производствените мощности на отделните производства. Емисионният контрол се извършва по следните показатели: прах, олово, серен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид, общи въглеводороди. През 2006 г. и до настоящия момент на „Кремиковци” АД са извършени 16 броя проверки и са дадени 10 броя предписания за констатирани замърсявания на компонентите на околната среда, като са наложени общо 11 броя текущи месечни санкции на обща сума 106 175 лв., от тях: 10 броя санкции за замърсяване на въздуха и 1 брой – за замърсяване на води.
През 2006 г. за наложени санкции на „Кремиковци” АД е изплатил сумата от 1 млн. 599 хил. 509,25 лв. Съгласно чл. 65, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда 80% от тази сума постъпва в общинските бюджети на територията, на която се намират санкционираните субекти. В тази връзка през 2006 г. на Столична община са преведени 1 млн. 490 хил. 124,14 лв., като 1 млн. 279 хил. 607 лв. са от наложени санкции на „Кремиковци” АД.
По отношение на последния Ви въпрос Ви информирам, че съгласно разпоредбите на Глава седма, Раздел ІІ на Закона за опазване на околната среда на „Кремиковци” АД е необходимо да бъде издадено комплексно разрешително. За действащи инсталации, каквито са тези на „Кремиковци” АД, разрешителното се издава единствено, ако операторите поемат ангажимент и представят мерки за привеждане на дейността в съответствие с изискванията на нормативната уредба по околна среда.
В тази връзка на 31 март 2005 г. „Кремиковци” АД е подало в Изпълнителната агенция по околната среда заявление за издаване на комплексно разрешително. Процедурата е проведена в съответствие с изискванията на наредбата за условията и реда за издаване на комплексно разрешително, като в хода й са получени три становища-жалби от неправителствени организации. Становищата са взети предвид при изготвяне проекта на разрешителното.
За изпълнение на условията за привеждане и в съответствие на нормативната уредба и опазване качеството на околната среда Изпълнителната агенция по околната среда изисква от дружеството да представи инвестиционна програма, съдържаща финансово осигурени мерки и срокове за изпълнението им.
Дружеството е представило такава програма, но със становище за неизпълнимост на част от мерките в нея. Допълнително на 29 декември 2006 г. дружеството е внесло в Министерството на околната среда и водите предложение за промяна – удължаване сроковете за изпълнение на мерките за привеждане в съответствие, заложени във вече представената инвестиционна програма. В действащото законодателство липсват основания за промени в съгласувания и с приключил обществен достъп проект на комплексно разрешително.
В тази връзка и предвид разпоредбите на чл. 123, алинеи 3 и 4 от Закона за опазване на околната среда на 6 април 2007 г. подписах Решение за неиздаване на комплексно разрешително на „Кремиковци” АД. Определеният от Закона за опазване на околната среда и Договора за присъединяване на България към Европейския съюз срок за издаване на комплексни разрешителни за всички действащи инсталации е 30 октомври 2007 г.
Поради това дружеството следва да отстрани причините за неиздаването и да подаде отново заявление за комплексно разрешително. В случай, че разрешителното не бъде издадено до горепосочената дата, компетентните структури на Министерството на околната среда и водите ще приложат по отношение дейността на дружеството предвидените в Закона за опазване на околната среда глави девета и десета финансови и административни мерки с цел преустановяване замърсяването на околната среда, произтичащо от липсата на комплексно разрешително.


Уважаеми господин Янев, повече от видно е, че Министерството на околната среда и водите наистина оказва всички контролни функции, произтичащи от компетенциите на министерството, заедно с регионалните ни структури.
Вярно е, че ние не сме удовлетворени от това, че в момента се налагат доста високи санкции. Това не ни успокоява, тъй като софиянци са подложени на тези емисии. Ето защо взех решение да не издам комплексно разрешително и “Кремиковци” действително да има съответната инвестиционна програма по отношение на опазването на компоненти на околната среда. Те имат такава готовност, но искам всичко това да бъде представено с конкретна инвестиционна програма, финансово обезпечение и с адекватни срокове за реализация. Само в този случай ние бихме имали позитивно становище. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Яне Янев за два уточняващи въпроса.
Яне Янев (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Ние с Вас се разбираме много лесно и много бързо.
Бих искал да благодаря на министъра на околната среда и водите. За разлика от него министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров не е предприел мерките, които предприема господин Чакъров, които са конкретни и ясни.
Но все пак, господин министър, много е важно този обществен натиск да продължи и в обществото този дебат да приключи в полза на двумилионна София. Вие знаете, че преобладаващите въздушни течения в района на “Кремиковци” са в посока изток-запад и на практика всички отрови идват насам. Сигурно, убеден съм, сте минавали особено събота и неделя покрай комбината и виждате какъв смок, какви облаци, каква отрова и каква миризма се носи оттам. Надявам се заедно с компетентните органи, ако се наложи и със съдействието на Министерството на вътрешните работи, да се предприемат необходимите действия.
Бих искал да насоча Вашето внимание и да Ви попитам: дали вашето ведомство, заедно с други институции, може би и с природозащитни организации, има данни за това, което на практика бълва “Кремиковци” като замърсители; как се съотнася към всички останали промишлени замърсители в столицата? Според наши данни “Кремиковци” е много по-голям замърсител на столицата от всички други взети заедно.
И последното, което бих искал да Ви попитам, е: смятате ли, че този собственик е в състояние да представи инвестиционната програма, която иска вашето ведомство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър Чакъров.
МИНИСТЪР Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Подробно вече представих кои са замърсителите на територията на Столична община, а до голяма степен и обхватът на територията, която се обследва и се контролира от регионалната ни структура в София. Ще продължаваме коректно да информираме цялата общественост и да вземаме законосъобразни решения и да спазваме законодателството и това, което е необходимо да бъде спазено. Но най-важното е, както д-р Колчаков каза, аз освен министър съм и лекар, така че за мен водещото е да няма вредно въздействие върху човешкото здраве и последствия върху компоненти на околната среда. Но водещото е да няма рискове и въздействие върху човешкото здраве.
По отношение на готовността дали биха представили съответна инвестиционна програма и финансова обезпеченост, считам, че е коректно съответният субект да представи такава програма. Нашето становище би било положително, само ако има адекватна инвестиционна програма, с финансово обезпечение и изпълнение на тези ангажименти в срокове.
Дали следим всички емитери в нашата страна, тоест субекти, които изхвърлят замърсявания в атмосферата и най-вече замърсяване на атмосферата, бих искал да уведомя всички народни представители и цялата общественост в нашата страна, че в момента в Министерството на околната среда и водите се подготвя проект, който ще има следните цели: за всички субекти в страната, които имат емисии, тоест замърсяване, да го кажем достъпно за всички наши граждани, ще се подава информация към нашите регионални структури, ще се обработва и цялата тази информация ще бъде качена на Интернет страницата на Министерството на околната среда и водите. В случаите, когато ще има завишаване на над допустимите норми, на тези емисии, във всеки един момент всеки един гражданин на нашата страна ще може да влезе в Интернет страницата на министерството и да види кой субект извършва емисии над допустимите норми.
Надявам се, че следващите два-три месеца този проект ще бъде финализиран и аз ще уведомя всички народни представители и членовете на постоянната Комисия по околната среда и водите. Виждам тук председателя на комисията, който потвърждава готовността си съвместно да реализираме тази инициатива, тази наша идея. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Янев, да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Чакъров.
Яне Янев (ОДС): Благодаря, господин председател.
Благодаря, господин министър. Това, което казахте, считам, че е крачка напред, даже в немалка степен спекулациите, които бяха подхвърлени в различни медии, че “Кремиковци” може би е част от хипотетичния обръч от фирми на ДПС, вече са оборени с Вашите думи и тези. (Ръкопляскания от ДПС и от КБ.)
Това ме амбицира още повече да следя внимателно всеки ход на вашето министерство, съответно и на комисията, а и паралелно да следя действията на министър Румен Овчаров, за да не се окаже част от друг обръч и от друга партия. (Шум и реплики в залата.)
Последното, което искам да Ви помоля, е: Вие знаете все пак, че има специални програми на Европейския съюз, които биха могли да се ползват и от страна на държавата в тази сфера, особено за столица като София, че бихте могли да насочите вниманието на експертите в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, позволете ми да благодаря на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следва въпрос от народния представител Евдокия Манева към министъра на земеделието и горите Нихат Кабил.
Госпожо Манева, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Току-що чухме, че министърът на околната среда има готовност, както той се изрази, да прилага дадените му от закона правомощия да защитава околната среда. Такова задължение имате и Вие, господин министър. И аз се надявам, че Вие най-сетне ще проявите такава готовност, защото от години се срещаме с Вас тук, в парламента, по една важна тема за паленето на стърнищата – тази вандалска процедура, която от цяла Европа за съжаление се наблюдава само в България. Ще напомня, че тя има огромни негативни последици за разрушаване на хумусния слой, за унищожаване на биоразнообразието, за замърсяване на атмосферата, по което имаме огромни задължения. Въпреки че тази тема е дебатирана многократно, за съжаление досега нямаме адекватна политика по въпроса. Където и да минете из страната, ставате свидетел на опожарени ниви, всички сервитути край пътищата са опожарени, унищожени са редки дървета. Бяхме свидетели на възобновяване на пожарите в горите по този повод.
Задавала съм този въпрос - какви санкции налага Министерството на земеделието, и Вие отговорихте, че за миналата година има само една санкция. Затова още един път искам да Ви запитам, защото тази вандалщина категорично не бива да продължава. И Вие имате задължения, вменени със закона, да прекратите тези актове.
По какви причини Министерството на земеделието и горите не изпълнява вменените му със закон задължения за контрол по забраната за паленето на стърнищата? И защо не наказва нарушителите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата министър Нихат Кабил.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Въпросът, който поставяте, във връзка със забраната за палеж на стърнищата, действително е сериозен и важен. В тази връзка, както казах, през миналата година, когато въпросът отново беше повдигнат от Вас в залата, е направена промяна в Закона за опазване на земеделските земи, промяна, в която и Вие участвахте. Със създадената нова алинея конкретно е посочено, че ползвателят на земеделската земя носи пряка отговорност за изгарянето на стърнища и други растителни отпадъци, като му се вменява задължението да участва при гасенето на евентуално възникнал палеж.
Глобата, с която ползвателят се наказва при нарушаване на забраната, е в размер от 500 до 6000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 12 000 лв. Определената глоба е със значително по-висок размер в сравнение с размера, който се налага за останалите нарушения, предвидени в закона, които водят до увреждане на земеделската земя.
Мярка за ненарушаване забраната за палежи върху земеделската земя е и намаляването, а дори и спирането на евросубсидиите за лицата-нарушители. В общинските служби по земеделие и гори на земеделските производители или ползватели на земеделски земи се използва всяка възможност за разясняване на задълженията им, свързани с опазването на земята, както и неблагоприятните последици, които ще понесат при евентуалното им неизпълнение. Екипите за теренни проверки на Разплащателната агенция имат едно от важните задължения да контролират паленето на стърнищата, като нарушителите освен че няма да ползват субсидии, но данни за тях ще се подават и до компетентните органи за санкционирането им. При подаване на заявление за подпомагане от еврофондовете производителите представят и декларация, която ги задължава, те поемат ангажимент, че ще прилагат и спазват добрите земеделски практики.
Министерството на земеделието и горите не е преставало да изпълнява задълженията си по осъществяването на контрола по палежите на стърнищата, както заявихте Вие преди малко, обратното. Налагането на административни наказания от страна на нашето министерство на практика се осъществява след представен акт за установено административно нарушение, съставен съгласно Закона за административните нарушения и наказания. В тази връзка, през тази година, до настоящия момент за нарушаване на тази забрана регионалните управления по горите и държавните лесничейства са съставили 35 акта. Въз основа на тях са изготвени 34 броя наказателни постановления на обща стойност над 7 хил. лв. По издадени наказателни постановления за обезщетение глобите са в размер на 2000 лв. Наложените имуществени санкции са на стойност 4600 лв. Актовете за нарушения и наказателни постановления са съставени и за палежи на 500 м от границите на горския фонд. Броят на съставените актове за нарушения и на издадените въз основа на тях наказателни постановления, както и размерът на наложените глоби, наистина не е голям, но основната причина за това са трудностите при установяването на действителния извършител на нарушението. Въпреки издадените от мен заповеди, с които съм определил директорите и определени експерти от областните дирекции по земеделие и гори, както и началниците и заместник-началниците на общинските служби по земеделие и гори да съставят актове на лицата, извършили нарушения, поради невъзможността да се установи по безспорен начин лицето, извършило това нарушение, остава трудността по откриването на нарушителя.
Както споменах, с възстановяването на собствеността собствениците и ползвателите на земите носят отговорност за извършването на нарушения върху тях. Тук е моментът да кажа, че по Закона за опазване на селскостопанското имущество кметовете на общини, на райони или кметства организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на територията на общината, района или кметството. Те имат правомощия да съставят актове при увреждане на имуществото. Наред с това по чл. 10 от този закон те имат и правото да назначават полска охрана, което ги прави пряко ангажирани с контрола и установяването на самоличността. На практика обаче не съществува звеното, от което зависи опазването, а именно полската охрана. Мотивът е, че не достигат бюджетни средства.
В тази връзка, аз Ви благодаря за този въпрос. На базата на този повторно поставен въпрос от Ваша страна и на базата на това, което става през последните дни и седмици, във връзка с наближаването на пролетта и почистването на остатъците от градините, особено във вилните зони, близки до горския фонд, палежите, които аз не вярвам да са толкова умишлени, може би някъде са по непредпазливост и се предизвикват във връзка с ветровете. В тази връзка, за да се постигне по-голяма ефективност за осъществяване целта на закона за опазване на земеделските гори от опожаряване, имаме намерение да инициираме с Министерството на финансите в бюджетната процедура през 2008 г., да обсъдим възможността част от приходите от местните данъци и такси да останат в общините със задължението именно за организиране на такава полска охрана. Не направим ли това, уважаема госпожо Манева, аз се съмнявам, че броят на актовете за нарушителите ще бъде драстично по-голям и ние в края на краищата няма да постигнем ефект.
А иначе, по отношение паленето на стърнищата, аз многократно публично, в пленарната зала и лично в разговори с Вас съм изказвал моето мнение – аз съм категорично „против”. Присъединявам се към всички аргументи, които и Вие изтъкнахте тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Евдокия Манева – право на реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, издадените 35 акта наистина са повече от нито един, но основните от тях са свързани, когато запазването на стърнищата е предизвикало запалване на гори. Почти няма актове за опожаряване на стърнища само на земеделски земи.
По новия закон изобщо не се изисква да търсите действителния нарушител. Изменението на закона Ви дава право да санкционирате собственика или ползвателя на земята. Никой няма да дойде на Вашата земя да пали стърнището – това е толкова логично, ние го обсъждахме и всички стигнахме до пълно единомислие по този въпрос. Отговорността е на собственика. Няма никакви пречки тези глоби да бъдат наложени на тези хора.
Ще дам пример: по пътя от София до Ловеч, особено в района на Ловеч няма неопожарено стърнище. Онзи ден гореше гората в един от участъците точно по тази причина. Но и там няма наложена глоба.
Няма никакви пречки още сега, защото нарушенията са очевадни, тези хора да си получат заслуженото, защото наистина това не бива да продължава.
Проблемът е, че установих, ваши служители не познават закона. Имаше интервюта по телевизията на началници на отдели, които отново лансираха тезата за контролирани палежи, като че ли ако палежът е контролиран, последиците ще са по-малки. Те дори не знаеха, че имат право да действат и да предприемат съответните мерки съгласно закона. Казвам това съвсем категорично, за да пречупим тази тенденция и това упорство да се действа по този вандалски начин.
Разбира се, мярката за създаване на полева охрана е изключително важна и много полезна, но е задължително Министерството на земеделието и горите да действа много по-категорично по този въпрос, да потърси подкрепата и на Министерството на околната среда и водите, защото те също имат правомощия в това отношение, и на полицията, и на пътните служби, които грубо нарушават закона. Надявам се, че най-накрая ще престанем да говорим по тази тема, а ще започнем реални действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Благодаря, господин председател.
Госпожо Манева, Вие безспорно сте права в това, което казвате за паленето на стърнищата. Но по-страшното ще стане, ако през това лято започнат умишлено да се горят стърнищата, защото сега изгарят основно тези, които не са обработвани няколко години, за да се влезе в режим на обработка. Това е нормално във връзка с анонсираната кампания за подпомагане с европейските средства.
Голяма част от пожарите, включително горските, станаха именно от това, че биомаса, която е почистена от дворовете във вилните зони са изхвърлени на открито и са запалени. Оттук тръгва.
Тук пак ви казвам, че проблемът за установяване на конкретния нарушител наистина никак не е лесен. Законът ясно и точно казва, че ще бъдат санкционирани и собствениците, и ползвателите. За сервитутите и крайпътните участъци, моля ви, не ни натоварвайте с тази отговорност. Там си има други органи, макар че едни такива палежи предизвикаха и катастрофи смъртен изход. Това също не е правилно. Но отсега, от средата на м. април ясно и категорично заявявам, че оттук нататък, включително и в летния период, когато ще бъде жътвата, за всички палежи, които ще бъдат направени на стърнищата, ще се прилага законът с цялата тежест. Отсега го заявявам най-отговорно.
Аз съм категорично за това и изключително силно съм съгласен с Вас, че ние трябва да пречупим тази ниска екологична култура, която имаме.
И другият ангажимент, който поемам пред вас – още днес най-вероятно ще издам една заповед никой от структурите на нашето министерство да не се произнася за контролирани палежи и за каквито и да е палежи. Ясно и категорично заявявам не като министър, а като специалист по земеделието, като агроном, че паленето на стърнищата, паленето на ливадите нанася поражения на околната среда, нанася поражения на почвения комплекс, нанася поражения на почвената микрофлора, нанася в края на краищата поражения на атмосферата, защото по този начин се емитират допълнителни емисии от въглеродни окиси и двуокиси в околната среда. Така че оттук нататък, след влизането в системата за подпомагане с европейски средства вече влиза техника, която позволява цялата биомаса при прибирането на реколтата да бъде докарана до такова състояние, че да няма нужда от палежи, да няма нужда по-нататък от допълнителни подобни неща в обработката.
В момента всички наши земеделски производители, които се идентифицират в системата за идентификация, които подават своите заявления по приета наредба се задължават да подават декларация за добри земеделски практики. Основната част от това е именно спазването на екологичните правила. Така че това ще бъде допълнителната санкция – лишаване от субсидии. Както и цялата сила на закона, както казахте и Вие преди малко. Щом на територията на даден собственик има ли позвател, няма неизвестен нарушител. Това, което е по закона, е да се търси отговорност от този, който е ползвател и този, който е собственик. В края на краищата по реда на надзора в съдебната система нека се установи кой е бил крив и кой бил прав. За да има някакъв респект и от закона и за да може по този начин ние да придобием малко по-висока култура и да осъзнаем, че това, което се прави, наистина е вредно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил за днешното му участие в парламентарния контрол. С това парламентарният контрол днес приключи.

Както съобщихме, уважаеми народни представители, преди почивката, и вчера, след парламентарния контрол ще продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Заповядайте за процедура, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски: Уважаеми господин председател, моля да бъдат допуснати в залата господин Станчев – заместник-председател на ДАИТС, господин Петър Рендов – член на КРС и госпожа Адриана Атанасова – шеф на Дирекция в ДАИТС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не е необходимо да гласуваме, уважаеми народни представители, тъй като при започване разглеждането на законопроекта уважаемите представители на изпълнителната власт са били допуснати в пленарната зала.
Бяха докладвани текстовете до чл. 222.
Има ли народни представители, които желаят думата?
Имате думата, господин Гъндев.
Димитър Гъндев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди почивката взех отношение, но ситуацията беше такава, че не успях да го завърша докрай.
Освен че предложените от мен промени в чл. 220, ал. 1 и предложението ал. 5 да отпадне, в ал. 6 съответно да се направи корекция, за да може цялата процедура да има смисъл и завършеност, предлагам да създадем две нови алинеи. Едната, която ще стане ал. 6 в подредбата, тъй като ал. 6 ще стане ал. 5, може да се изтегли, звучи по следния начин:
“(6) Комисията одобрява системата за определяне на разходите в двумесечен срок след представянето й по ал. 2”.
И тъй като възникна спор, че все пак е необходимо да се прави одит, одит може да се направи на резултати и затова предлагам последна ал. 10:
“(10) Комисията може да назначава проверки на прилагането на системата за определяне на разходите, които се извършват от независим одитор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да не се разбрахте с госпожа Капон?
Димитър Гъндев: Госпожа Капон спореше, че може да има проверка на намерение, а ние вече говорим за одит на прилагане на системата, а не на приемане на системата. Те са две различни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Всички разбрахме за какво става дума. Когато дойде времето за гласуване ще преценим.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение от чл. 214 до чл. 222?
Заповядайте, господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз все пак няма да спестя критиката, че този закон, който е много важен, поради това, че между първо и второ четене самите вносители внасяха цели нови глави, ние тук го гледаме не както е нормално за един устройствен закон – член по член, за да се разбере смисълът и да се развие дискусията, а го гледаме глава по глава. Дори Вие апелирате да стане по-бързичко, което всъщност не е в интерес на работата на Народното събрание.
По тази глава аз имам няколко забележки. Едната от тях е още в чл. 214, ал. 4. В нея е казано, че предприятията, предоставящи обществени електронно-съобщителни мрежи и/или услуги, представят цените на дребно за сведение в комисията в срок от три дни преди влизането им в сила. Вносителят на първо четене беше фиксирал срокът от седем дни. Не на всички обсъждания в комисията успях да присъствам, имаше извънредни заседания и затова не съм сигурен, но за мен няма ясно обяснение защо срокът от седем дни е намален на три дни. Направо да го направим, както прави “Лукойл” – един ден преди влизането в сила на новите цени на бензина те се обявяват. Смятам, че е нормално срокът да бъде седем дни.
Знам, че може да ми се възрази, че комисията не може да въздейства на тези цени, когато съответното предприятие не е в специалния режим на значително въздействие върху пазара. Независимо от това обявяването за сведение на комисията поне седем дни преди влизането в сила означава, че самите потребители са гарантирани, че седмица преди това те ще имат информация. И ако решат, ще се прехвърлят към друг оператор, просто ще имат време да реагират адекватно, съобразно техния личен интерес. Ние трябва да защитим интересите на българските граждани като потребители, а не единствено интересите на предприятията.
Пак повтарям, че седемте дни станаха три дни не по предложение на депутати, а неизвестно по чие предложение.
Второто, което искам да обсъдим, е именно чл. 220. Член 220 дава възможност на определена група предприятия, които тук дори не са оповестени – от чл. 220, ал. 1 човек трябва да се прехвърли на чл. 215, ал. 1, това са предприятията, на които е наложено специфичното задължение за разходоориентираност и система за определяне на разходите. За тях е предвидено да разработят и приложат система за определяне на разходите.
Защо е допълнено „когато това е предвидено в този закон”? Ако това не е предвидено в този закон, изобщо системата няма място в самия закон. Просто самото въвеждане, че комисията може да изиска от тези предприятия да разработят и приложат система за определяне на разходите, произтича от цялостния текст на закона. За мен думите “когато това е предвидено в този закон”, трябва да отпаднат и го правя официално като предложение.
На следващо място, както е разписан текстът излиза, че тази система може година време да се върти преди да влезе в сила. Първо, има срок, в който комисията се произнася, след това срок, в който комисията може да назначи независим одит. Между другото този срок не и указан. Погледнете, че в ал. 5 е записано “комисията може в срок от един месец от получаването на системата, да назначи проверка, която се извършва от независим одитор”. Тази проверка колко време ще продължи? Може би една година, може би повече. Не е уточнено.
Алинея 6 не третира този въпрос. Изведнъж се казва: “Комисията може да даде задължителни указания”. Ако указанията са задължителни, те са задължителни. Може да даде задължителни указания на предприятията по ал. 1 да изменят системата, съобразно резултатите от одита. Това нарушава пряко от Директива 22 на Европейския парламент от 2002 г. Искам съвсем ясно да прочета това изречение. В т. 4 е казано: “Спазването на изискванията на системата за отчитане на разходите се проверява от квалифициран независим орган.” Ако в тази зала хората наистина са мислещи, трябва да разберат, че когато се казва, че спазването на изискванията се проверява, това означава, че системата работи и се проверява дали се спазват изискванията на тази система или не се спазват те в хода на действие на системата.
Вместо това от Комисията по транспорт и съобщения към парламента идва предложението, че комисията, след като проучи системата, без системата да е работила, този проект го дава за проверка на независим одитор. Тази проверка трябва да бъде, след като системата започне да работи. По тази причина категорично предлагам ал. 5 да отпадне.
И последното предложение, господин председател, предложенията ми са точно по правилата на нашия правилник за предложение на второ четене в ал. 6: „Комисията може да даде задължителни указания на предприятията по ал. 1” не „да изменят съобразно резултата от одита”, защото този одит не може да предшества въвеждането й, а “да изменят системата за определяне на разходите”. Тоест, когато системата е дадена на Комисията за регулиране на съобщенията, тя може, поради несъответствие, да поиска тази промяна, но не да се спре изпълнението. Това са моите забележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Може ли още веднъж предложението по ал. 6?
Иван Иванов: Предлагам новият й вид да бъде такъв:
“(6) Комисията може да даде задължителни указания на предприятията по ал. 1 да изменят системата за определяне на разходите.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданите текстове? Няма желаещи.
Приключваме с дебатите по тази глава.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски: Глава четиринадесета – “Защита на интересите на крайните потребители”.
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава четиринадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 223, който става чл. 222.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 224, който става чл. 223 и предлага ал. 1 да се измени така:
“(1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, изготвят общи условия на договора с крайните потребители в случаите, когато практически е неприложимо сключването само на индивидуални договори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По чл. 225 предложението на народните представители Ваня Цветкова и Иван Иванов се подкрепя.
Комисията подкрепя и предложението на Николай Камов и група народни представители.
Предложението на народния представител Димитър Йорданов също се подкрепя.
Предложението на Камен Костадинов и група народни представители се подкрепя по т. 1, по т. 2 не се подкрепя. Трябва да прочетем предложението по т. 2:
“2. В ал. 2, т. 2 думите “един месец” се заменят със “седем дни”.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 225, който става чл. 224 по принцип и предлага и следната редакция:
“Чл. 224. (1) Общите условия на договора с крайните потребители задължително съдържат:
1. идентификационни данни на предприятието, което предоставя електронни и съобщителни услуги;
2. телефон (факс, електронен адрес), адрес за контакти;
3. видове, описание и качество на услугите;
4. условия и срокове за плащане на цени за предлаганите услуги;
5. поддръжка на предлаганите услуги;
6. специални мерки за хора с увреждания;
7. права и задължения на предприятието и крайните потребители;
8. получаване на информация за цени и ценови пакети, нови услуги и други по този договор;
9. процедури за разглеждане и произнасяне по жалби, молби и предложения на крайните потребители, както и начини за разрешаване на спорове във връзка с договора;
10. отговорности при неизпълнение на договора;
11. условия и ред за спиране предоставянето на услугата или услугите при неплащане на дължимите суми или при договорни нарушения от страна на крайните потребители или предприятието, свързани с ползване на услугата или услугите.

(2) Общите условия съдържат задължения на предприятието за:
1. предварително уведомяване за прекъсване или влошено качество на услугите при извършване на профилактични прегледи, ремонти или поради развитие на електронната съобщителна мрежа, както и за сроковете на прекъсването или влошаването на качеството на услугата;
2. уведомяване на крайните потребители за изменения на общите условия в срок не по-кратък от един месец преди влизането им в сила;
3. предварително писмено уведомяване на крайния потребител при искане за достъп до негови помещения;
4. публично оповестяване на адрес и/или телефон за контакт при повреди и за предоставяне на информация;
5. осигуряване на безплатен достъп до услугите за спешни повиквания при предоставяне на обществени телефонни услуги до прекратяване на договора по реда на общите условия;
6. предоставяне на информация за възможността за използване на функциите на електронната съобщителна мрежа при предоставяне на обществени телефонни услуги: “идентификация на линията на викащия” и “идентификация на свързаната линия”;
7. съхраняване за определен срок на данните, необходими за разплащанията.
(3) Предприятията разработват и публикуват Ценова листа на услугите, в която са посочени цени на предлаганите услуги, ценови пакети или тарифи и условия за тяхното ползване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Предложенията на народните представители по чл. 226 са подкрепени по принцип.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 226, който става чл. 225, по принцип и предлага следната редакция:
“Чл. 225. Индивидуалният договор при общи условия между предприятието, предоставящо обществени телефонни услуги, и крайния потребител съдържа най-малко:
1.идентификационни данни на крайния потребител;
2. телефон (факс, електронен адрес) и адрес на крайния потребител;
3. вид и описание на услугите;
4. срок на ползване на услугите;
5. приложими цени, ценови пакети или тарифи, условия и срокове на плащане;
6. условия за продължаване и прекратяване на индивидуалния договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители по чл. 227.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 227, който става чл. 226, по принцип и предлага следната редакция:
“Чл. 226. Когато предприятията предоставят електронни съобщителни услуги само въз основа на индивидуален договор с крайните потребители, договорът съдържа освен информацията по чл. 225 и:
1. параметри за качество на услугите и отговорност, включително обезщетения или неустойки, при неспазването им;
2. условия за поддръжка на предлаганите услуги;
3. начини за получаване на актуална информация за всички цени;
4. начини за разрешаване на спорове във връзка с договора.”
Комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители по чл. 228.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 228, който става чл. 227, по принцип и предлага следната редакция:
“Чл. 227. (1) Общите условия или измененията им се публикуват от предприятията на страницата им в Интернет и се представят на видно място в търговските им обекти или по друг подходящ начин в срок не по-кратък от 30 дни преди влизането им в сила.
(2) Всеки краен потребител при изменение на общите условия има право да прекрати индивидуалния договор, без санкции, в срок до 14 дни от влизането им в сила.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато:
1. промените в общите условия произтичат от приложимото законодателство или от акт на комисията или
2. в индивидуалния договор са включени отстъпки от предприятието по отношение на съответния краен потребител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 229, който става чл. 228.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски: Комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители по чл. 230.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 230, който става чл. 229, по принцип и предлага следната редакция:
“Чл. 229. (1) Предприятията, предоставящи универсална услуга, представят за съгласуване в комисията общи условия на договорите с крайните потребители за тази услуга в срок не по-кратък от 30 дни преди започване на предоставянето на услугата.
(2) В случай, че общите условия не съответстват на изискванията на чл. 224, в 14-дневен срок от представянето им комисията уведомява предприятията по ал. 1, като дава указания и срок за отстраняване на несъответствията.
(3) След отстраняване на несъответствията предприятията по ал. 1 внасят общите си условия в комисията.
(4) Комисията съгласува общите условия на предприятията, предоставящи универсална услуга, в 14-дневен срок от първоначалното им внасяне или от привеждането им в съответствие с указанията по ал. 2.
(5) Предприятията по ал. 1 публикуват на страницата си в Интернет и предоставят в търговските си обекти общите условия на договора с крайните потребители в 7-дневен срок след съгласуването им от комисията през целия период на дейността си.
(6) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, представят за сведение в комисията общите условия на договорите с крайните потребители.”
Предложението на народните представители по чл. 231 е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 231, който става чл. 230.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 232, който става чл. 231, като предлага в ал. 2 запетаята и думите “ал. 1” да се заличат.
По чл. 233 има предложения от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов и от народния представител Димитър Йорданов – чл. 233 да отпадне.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 233, който става чл. 232, като предлага запетаята и думите “ал. 1” да се заличат.
По чл. 234 има предложение от народния представител Мария Капон, което комисията не подкрепя – в чл. 234 се правят следните изменения и допълнения:
1.Досегашният текст става ал. 1.
2.Създава се ал. 2:
“(2) Комисията след провеждане на обсъждане по реда на чл. 37 може да определи мерки, при спазването на които предприятията, предоставящи обществени мобилни мрежи и/или услуги, премахват бариери, препятстващи ползването на услугата “роуминг” от крайни потребители, като залагат ниво на печалба при отчитане на най-добрата европейска практика.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 234, който става чл. 233, по принцип и предлага следната редакция:
“Чл. 233. Комисията определя параметрите за качеството на обществените телефонни услуги, както и съдържанието, формата и начина на публикуване на информацията с цел гарантиране достъпа на крайните потребители до сравнима, адекватна и актуална информация относно качеството на предоставяните услуги след консултации с Комисията за защита на потребителите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 235, който става чл. 234.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 236, който става чл. 235.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 237, който става чл. 236.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 238, който става чл. 237, по принцип и предлага следната редакция:
“Чл. 237. Комисията се произнася с решение по жалбата в двумесечен срок от постъпването й.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 239, който става чл. 238, по принцип и предлага следната редакция:
“Чл. 238. (1) В решението по чл. 237 комисията дава задължителни указания на предприятието за отстраняване на допуснато нарушение в определен от комисията срок.
      (2) Решението на комисията се изпраща на предприятието по чл. 235, ал. 1 и на жалбоподателя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 240, който става чл. 239.
С това приключихме и стигнахме до Глава петнадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Иванов, заповядайте.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Като наблюдавам празната зала си мисля дали няма да влезем в книгата на Гинес със системата, която сме измислили. Защото говорих – и то напълно убедено, по текстове в предишната глава “Цени”. Слушаха ме 10 или 15 човека. В същото време, в четвъртък от 9,00 ч. може би тези 10 души няма да са в залата, но ще има други 150, които нищо не знаят нито от материята, нито от пледоариите в залата и ще работят точно като една машинка за гласуване.
Мисля, че си спомняте – ние с Вас сме почти на една и съща възраст, когато нашите вестници писаха, че в Организацията на обединените нации, когато не се прие членството на Китай, се казваше: е, машинката за гласуване на американците пак задейства. Така ще бъде и в нашето Народно събрание. Казвам го с искрено съжаление, независимо от сравнението, което правя.
Все пак ще кажа две неща, като се огранича, господин председателю, в рамките на това, което може да се направи на второ четене. Първо, в предлагания окончателен текст на чл. 225, т. 5 пише: “приложими цени, ценови пакети или тарифи, условия и срокове на плащане;”.
Господин председателю, питам Ви: има ли неприложими цени? Защото, така както излиза, вносителите говорят за един вид цени, които са приложими. Алтернативното понятие трябва да бъде неприложими цени. Моля Ви, това наистина е абсурд. Точка пета трябва да гласи следното:
“5. цени, ценови пакети или тарифи, условия и срокове на плащане;”
Всичките цени, които операторът е определил в своята ценова листа или условия и т.н., са приложими и те няма как да бъдат публикувани. Тоест предлагам отпадане на думата “приложими”. Още повече, господин председателю, че по вносител чл. 226, който става чл. 225, в т. 5 наистина е цени, а няма приложими цени. Не знам защо се е стигнало до приложими или поне да ми кажете кои са неприложимите цени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Цената е паричен израз на стойността.
Иван Иванов: Господин председателю, второто ми предложение е свързано със защитата на потребителите. То е в чл. 224:
“(2) Общите условия съдържат задължения на предприятието за:
2. уведомяване на крайните потребители за изменения на общите условия в срок не по-кратък от един месец преди влизането им сила;”
След това отваряме на стр. 9. В ал. 2 на чл. 228, който става чл. 227, е заявено, че всеки краен потребител при изменение на общите условия има право да прекрати индивидуалния договор, без санкции, в срок до 14 дни от влизането им в сила. Така както има задължение за предприятията уведомлението да бъде един месец преди влизането в сила на изменение на общите условия, по същия начин, господин председателю, предлагам този срок да важи и за потребителите на услугата. Тоест всеки краен потребител при изменение на общите условия има право да прекрати индивидуалния договор, без санкции, в срок от един месец от влизането им в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вместо 14 дни предлагате срок до един месец.
Иван Иванов: Точно така, да бъде строго съгласуван със срока, който се дава по чл. 224, ал. 2, т. 2. Защото при голямата мобилност в момента на българските граждани – всички това го знаем – и движението във всичките 27 страни – членки на Европейския съюз, той просто в рамките на две седмици може изобщо да е извън страната и да не е в състояние да прекрати индивидуалния договор, който има. Нормално е да дадем права на българските потребители, каквито сме дали на предприятията.
Моите две процедурни предложения, господин председателю, са: първо, в т. 5 на чл. 225 по комисия да отпадне думата “приложими”; и второ, в чл. 227, ал. 2 думите “до 14 дни” да бъдат заменени с “до един месец”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли народни представители, колкото и да са останали в залата, които желаят да се изкажат по текстовете на Глава четиринадесета? Няма.
Обявявам дискусията за приключила. В сряда, другата седмица, ще продължим с Глава петнадесета. Както съобщих, текстовете по този закон ще се гласуват в четвъртък от  9,00 ч.
Приятна почивка, уважаеми колеги!
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,50 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Силвия Стойчева
Станчо Тодоров