Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2007-06-22

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Иван Илчев и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Откривам заседанието – имаме повече от необходимия кворум, можем да пристъпим към нашата работа.
Преди да пристъпим към работата за деня, която е няколко гласувания и законодателната програма, ще направя едно съобщение.
Господин Лютви Местан съобщава с писмо от 21 юни 2007 г., на основание чл. 75, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, че оттегля направеното от него предложение за проекторешение относно попълване състава на Комисията по политика при бедствия и аварии. От няколкото предложения, постъпили от Парламентарната група на ДПС, едно от тях - това на посочената комисия, се оттегля.
Уважаеми колеги, сега предстои да продължим с гласувания по законопроекти, разглеждани вчера на второ четене. Имаме два законопроекта - Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. След това ще продължим с гласуванията по Гражданския процесуален кодекс – по текстовете, разглеждани вчера. Струва ми се, че това ще отнеме около половин час от нашето време.
Вие си спомняте, че в сряда при приемането на програмата за седмицата имаше уговорка, при положение че има доклад от Комисията по правни въпроси, да продължим със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър. Това е т. 8 в нашата програма, което означава, че вместо да продължим по т. 7 с четенето на Гражданския процесуален кодекс, ще преминем по т. 8. Това беше решението на пленарната зала в сряда. Преценете има ли основание да се променя този ред, който тогава съгласувахме, докато вървят гласуванията. Разбирам, че има предоставен доклад на Комисията по правни въпроси по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър.
Преминаваме към гласувания по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Предлагам с едно гласуване да приемем текстовете, включени в доклада за второ четене, както следва: наименованието на закона по вносител, както е подкрепено и от комисията, нов § 1 в редакция на комисията, § 1 по вносител, който става § 2 в редакция на комисията, нов § 3 в редакция, предложена от комисията, § 2 и 3 по вносител, които стават § 4 и 5 в редакция на комисията.
Госпожо Манолова, заповядайте за процедурен въпрос.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, ще Ви помоля гласуването по този законопроект да става параграф по параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разбира се, аз изхождах от това, че няма спорни текстове в доклада, който е пред мен. Навярно все пак има желание за преценка на отделните текстове по отношение на самото гласуване, което е напълно правомерно.
Моля, гласувайте заглавието на Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България по вносител, подкрепено от комисията.
Гласували 169 народни представители: за 169, против и въздържали се няма.
Текстът на заглавието е приет.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 1 като комисията е подкрепила предложението на народния представител Надка Балева.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 67.
Предложението се приема.
Има ли предложение за прегласуване?
Госпожо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Доколкото въпросът с това определение е доста спорен и предизвиква много дебати, които няма как да възпроизвеждам сега, предлагам просто да се направи прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение за прегласуване на новия § 1.
Моля, гласувайте отново предложението за § 1.
Гласували 158 народни представители: за 73, против 2, въздържали се 83. (Възгласи “Е-е-е!” от КА.)
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител, който комисията подкрепя по принцип, и предлага своя окончателна редакция на § 1 по вносител, който става § 2.
Гласували 142 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 13.
Параграф 2 в окончателната редакция е приет.
Комисията е предложила да се създаде нов § 3 и редакция на този § 3.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 3.
Гласували 134 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 8.
Предложението на комисията е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага своя редакция на § 2, който става § 4.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 4 в окончателната номерация.
Гласували 133 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 5.
Предложението за новия § 4 е прието.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението “Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста за § 3 по вносител, който става § 5, и предлага да се обособи “Допълнителна разпоредба” с редакция, която комисията е предложила.
Първо трябва да гласуваме предложението на комисията за отпадане на текста на вносителя “Заключителна разпоредба”, тъй като комисията е предложила друг текст. Това предложение е по-скоро правно-технически въпрос.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на заглавието “Заключителна разпоредба”.
Гласували 138 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 6.
Приема се отпадането на “Заключителна разпоредба”.
Последното гласуване е по предложението на комисията по § 3, който става § 5, и заглавието, което вече е “Допълнителна разпоредба”.
Моля, гласувайте предложението на комисията за окончателната “Допълнителна разпоредба” и текста по новата номерация на § 5.
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
Приема се, а с това законът е приет.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Тук можем да обособим три гласувания, уважаеми колеги, освен ако няма възражения за гласуване по параграфи.
Първото гласуване обхваща наименованието на законопроекта, § 1 в редакцията на комисията, параграфи 2 до 44 – по вносител, параграфи от 45 до 48 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 49 по вносител.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, има още едно гласуване на § 51 по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 51 да бъде отразен на систематичното му място в Допълнителната разпоредба.
Трябва да гласуваме отпадането на § 51 в редакцията, както я предлага вносителят.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на § 51 по вносител.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте § 50 по вносител, подкрепен от комисията, и § 52 по вносител, също подкрепен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага създаване на Допълнителна разпоредба, която в окончателна номерация става § 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Преходни и заключителни разпоредби, за § 53 по вносител и § 54 по вносител.
Моля да гласуваме ан блок тези предложения на комисията за окончателните текстове на законопроекта.
Гласували 125 народни представители: за 124, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет на второ четене и Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Преминаваме към гласуване на второ четене на Гражданския процесуален кодекс.
Моля господин Стоилов и неговите сътрудници да помагат в подновяването на гласуването по ГПК.
Имайки предвид темпа на работа вчера, вярвам, че за около 30 минути ще успеем да гласуваме текстовете, които ни предстоят.
Преминаваме към гласуване на Глава двадесет и пета и текстовете, които представляват изменения, или по които няма съгласие от страна на комисията.
Първият такъв текст е § 280 в окончателната номерация на комисията – § 289 по вносител. Предложението е на госпожа Надя Антонова и се състои в следното. В ал. 1 на чл. 280 да отпадне думата “съществен”, а в т. 3 да отпадне изразът “както и за развитието на правото”.
Господин Стоилов, моля да поясните.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, предлагам двете предложения да бъдат гласувани поотделно, тъй като засягат два отделни въпроса и по тях решението може да бъде различно.
Специално за първото, мисля, че думата “съществен” трябва да остане в текста, тъй като това изискване по-нататък е свързано и с други разпоредби.
Второто предложение на госпожа Антонова не се отразява върху последващи текстове, така че по него решението може да бъде по-свободно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Ще гласуваме тези предложения отделно.
Госпожо Антонова, поддържате ли предложението си за отпадането на думата “съществен”?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Поддържам го, но моля да ги гласуваме поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Да, ще ги гласуваме поотделно.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Антонова за отпадането на думата “съществен” в ал. 1 на чл. 289.
Гласували 126 народни представители: за 33, против 23, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто предложение за отпадане на т. 3 на същия член на израза “както и за развитието на правото”.
Гласували 120 народни представители: за 29, против 18, въздържали се 73.
И това предложение не се приема.
Госпожа Антонова, заповядайте за предложение за прегласуване.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурното предложение текстът да бъде прегласуван, като силно се надявам, че колегите ще се концентрират при гласуването и ще разберат последиците от това, което правим.
Моето предложение засяга достъпността на касационното обжалване. Уважаеми колеги, ако то не бъде прието, ще имаме сериозен проблем с достъпността до правосъдие.
Второ, когато възможността на лицата и субектите у нас да търсят правосъдие е трудна, прекратена и недостъпна, всички знаят, че това отприщва един голям процес пред Европейския съд по правата на човека. И аз питам тези, които гласуват с “въздържал се” по моето предложение, те ще носят ли моралната и политическа отговорност за това, което ще се случи в европейските съдилища по жалбата на нашите правни субекти, лишени от достъп до правосъдие? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте отново направеното предложение за отпадане.
Гласували 117 народни представители: за 51, против 12, въздържали се 54.
Предложението отново не е прието.
Следващото предложение също е на госпожа Антонова – по чл. 292 по вносител, който става чл. 284. В редакцията, предложена от комисията, госпожа Антонова предлага да отпадне ал. 2.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на ал. 2 в чл. 284 в окончателна номерация.
Гласували 114 народни представители: за 43, против 21, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Има предложение за прегласуване.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, току-що се подложи на гласуване предложението на Комисията по правни въпроси касационната жалба да бъде приподписвана от адвокат като условие за нейната редовност. Това е ново условие, ново изискване за редовност и допустимост на касационната жалба, което нашето право не познава. Нито познава, нито адмирира. Това е познато единствено във Франция, жалбите до френския касационен съд се подписват от адвокати. Колегите много добре знаят, че касационният съд във Франция е от 15 човека и се занимава с много ограничени тежки дела.
В новия ГПК ние продължаваме една тенденция, която намирам за неблагоприятна – тенденцията за препятстване достъпа до правосъдие. Представете си всяка касационна жалба да бъде подписвана от адвокат като условие за допустимост с всичките разноски, които са свързани! Кому е нужно това, извинете?
Затова правя формалното предложение да подложите на прегласуване моето редакционно предложение. Много моля колегите, когато вземат решение как да гласуват, да си дадат сметка, ако обичат, че тук става въпрос за защита правата и законните интереси на българските граждани и субекти и тяхната възможност да я реализират чрез достъп до правосъдие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, госпожо Антонова.
Моля, гласувайте отново предложението за отпадане на ал. 2.
Гласували 139 народни представители: за 64, против 12, въздържали се 63.
Предложението отново не се приема.
Господин Стоилов има думата.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, само обръщам внимание, без това да влияе с нещо на преминалото гласуване. Сигурно в залата имаше доста хора, които трябваше да декларират интерес и да не участват в гласуването по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Очевидно това е въпрос на отговорно поведение на колегите народни представители.
По чл. 296 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов за отпадане на алинеи 2, 3 и 4 от този текст.
Поддържате ли предложението си, госпожо Иванова? Да. Комисията не е подкрепила това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов за отпадане на алинеи 2, 3 и 4 в чл. 296, което комисията не е подкрепила.
Гласували 107 народни представители: за 3, против 25, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Госпожа Иванова желае прегласуване. Заповядайте.
Иглика Иванова (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви да прегласуваме току-що отхвърления текст. Приехме вече, че един от принципите на гражданския процес е този за равнопоставеност на страните. Интересно ми е как съвместявате представата си за равнопоставеност, след като на едната страна се дават точно два пъти повече права, отколкото на другата. Това направихме в момента. Едната страна ще има 14-дневен срок, за да обжалва, а другата ще има два пъти тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Желаете ли да уточните въпроса, господин Стоилов?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Този въпрос с насрещните жалби се обсъждаше, той наистина е дискусионен, но по него е прието вече определено принципно решение. Това решение е пренесено в различните фази на процеса. Така че той е приет на по-ниските инстанции и това е част от дискусия, по която вече има определени решения. Това е реакция от тези решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Подлагам отново на гласуване предложението на госпожа Иванова и господин Анастасов за отпадане на посочените текстове в чл. 296.
Гласували 114 народни представители: за 18, против 21, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение на двамата колеги народни представители, което следва да гласуваме. То е по чл. 289 по вносител – колегите предлагат редакционни промени, по същество, в текста, които комисията не е подкрепила.
Подлагам на гласуване предложението на двамата народни представители за промени в текста на чл. 289 по вносител.
Гласували 103 народни представители: за 6, против 10, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Иванова.
Иглика Иванова (КБ): Уважаеми колеги! Резултатът от току-що проведеното гласуване предопределя гласуването по следващия текст. Аз искам да обърна вашето внимание, че, приемайки алтернативното предложение, ще направим сериозен пробив по отношение принципа на разделение на властите. Възприемайки формулировката, която се предлага от комисията, а не тази, която ние предлагаме, даваме възможност на един състав на Върховния съд, от трима съдии, с две-три свои решения да промени волята на законодателя. Създавайки една практика, достатъчни са няколко решения, съдът може да промени идеята, духа, смисъла на закона, който е приет в тази зала.
Считам, че това е много опасна тенденция, че това не бива да се допуска и, както вече казах, противоречи на основни принципи на правото. Не мисля, че целта, идеята на този закон е да бъдат облекчени съдиите от Върховния касационен съд в своята работа, при всичките ми уважения към тях. Целта трябва да бъде да направим правосъдието по гражданските дела достъпно до гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Отново подлагам на гласуване предложението на двамата народни представители за промени в чл. 289.
Гласували 105 народни представители: за 10, против 10, въздържали се 85.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което следва да гласуваме, е предложението на комисията за отпадане на чл. 295 по вносител.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане е прието.
Още едно предложение за отпадане на чл. 299 – предложението е на комисията поради това, че систематичното му съдържание е включено в чл. 292.
Моля, гласувайте отпадането на чл. 299 по вносител.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Имаме последно предложение, преди да гласуваме ан блок текста. То отново е на колегите Иванова и Анастасов - за промени в ал. 1 на чл. 301.
Госпожа Иванова поддържа предложението си.
Моля, гласувайте предложението за промени в чл. 301 на колегите Иванова и Анастасов.
Гласували 110 народни представители: за 9, против 8, въздържали се 93.
Предложението не се приема.
Няма предложение за прегласуване.
Сега ще гласуваме текстовете на Глава двадесет и пета, в окончателна номерация – двадесет и втора, както следва: наименованието на главата по вносител в окончателна номерация на комисията, чл. 289 по комисия, чл. 281 в окончателна редакция, нов член, предложен от комисията, чл. 290 по вносител в редакция на комисията, членове 291, 292, 293 и 294 по комисия, чл. 295 отпадна, чл. 296 по комисия, чл. 288 – нов, предложен от комисията, чл. 289 – нов в окончателна номерация, предложен от комисията, чл. 297 по вносител в окончателна редакция на комисията, нов чл. 291 в окончателна номерация в редакция на комисията, нов чл. 292, предложен от комисията – в редакция на комисията, отново чл. 298 по вносител в окончателна редакция на комисията, чл. 299 отпадна, членове 300 и 301 в окончателна редакция на комисията. Това са текстовете на Глава двадесет и втора по окончателна номерация.
Гласувайте ги в посочената редакция.
Гласували 113 народни представители: за 111, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има още две глави от Част първа. Предлагам да гласуваме и тях, след което да преминем към разглеждането на Законопроекта за Търговския регистър.
Не виждам предварителни гласувания по Глава двадесет и шеста, Глава двадесет и трета в окончателна номерация.
Комисията е предложила чл. 307 по вносител да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане е прието.
Сега гласуваме ан блок следните текстове: наименованието на Глава двадесет и шеста, която става Глава двадесет и трета – текста на наименованието по вносител, чл. 302 в окончателна редакция на комисията, членове 303 и 304 по комисия, нов чл. 299 в редакция на комисията по предложение на комисията, чл. 305 по вносител и текста на члена по вносител, чл. 306 по вносител, чл. 307 отпадна, нов чл. 302 в окончателната номерация в редакция на комисията. Тези са текстовете на Глава двадесет и трета в окончателна номерация.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
И последната глава от Част първа – двадесет и седма по вносител. По нея няма текстове, които предполагат гласуване преди да преминем към гласуване ан блок на текстовете на главата, затова ги подлагам на гласуване, както следва: наименованието на главата по вносител, текста на чл. 308 в редакция на комисията, чл. 309 по комисия, чл. 310 по комисия, чл. 311 по комисия, чл. 312 по комисия, чл. 313 по вносител, подкрепен от комисията, и чл. 314 по комисия.
Гласувайте тези текстове в посочената редакция.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете на последната глава от Част първа са приети.
Остават ни гласувания по Част втора, уважаеми колеги. Очевидно това ще се случи следващата седмица.

Сега преминаваме, съгласно гласуваното решение на пленарната зала, към разглеждането на точка осма от нашата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Господин Стоилов, имате думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, господа народни представители!

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, внесен от Камелия Касабова и Милен Велчев

На редовно заседание, проведено на 21 юни 2007 г., Комисията по правни въпроси обсъди цитирания законопроект.
На заседанието присъстваха: министърът на правосъдието господин Георги Петканов, заместник-министърът на правосъдието госпожа Ана Караиванова, господин Емил Станков – председател на Агенцията по вписванията, и госпожа Даниела Митева – заместник-председател на Агенцията по вписванията.
От името на вносителите госпожа Камелия Касабова изложи основните цели и мотиви на законопроекта. Тя посочи, че в процеса на подготовка за прилагане на Закона за Търговския регистър са идентифицирани проблеми в законовата регламентация, повечето от които представляват пропуски с терминологичен и технологичен характер.
Същевременно се очертават някои сериозни проблеми, които изискват навременна законова регламентация. Това е причината, която налага предложеното изменение на чл. 21, с което се предвижда експлицитно задължение на длъжностните лица по регистрацията да извършват проверка за законосъобразност при извършване на вписванията. Това обстоятелство, освен че отговаря на правната традиция до момента, е в интерес на правната сигурност и съответства на изискванията на Директива 68/151/ЕИО за контрол за законосъобразност при учредяване на търговските дружества, при изменение на техните устройствени актове, както и с оглед изискванията на Директива 78/855/ЕИО и Директива 82/891/ЕИО за контрол за законосъобразност при преобразуване на търговските дружества.
Друг съществен проблем е относително големият дял на повтарящи се фирмени наименования на съществуващите търговци. „Преименуването” на търговците с цел да се постигне национална изключителност на фирмените наименования ще доведе до значителни затруднения. Поради това със законопроекта се предлага заварените търговци да се пререгистрират, като те запазят досегашните си фирмени наименования. Те ще се индивидуализират занапред, както и досега, с фирмата и със седалището си, а изискването за национална изключителност ще важи само занапред – за новорегистрираните търговци.
Значителна част от предлаганите със законопроекта промени са свързани с преходния период и целят да осигурят максимално достоверно предоставяне на данни на Търговския регистър за целите на пререгистрацията, от една страна, и от друга – да гарантират търговската публичност през този период. Предвижда се задължение на окръжните съдилища да осигуряват достъп до водените от тях регистри, включително до документите, въз основа на които са извършвани вписванията, и да издават преписи от тях за непререгистрираните търговци в преходния период, а при поискване на справки относно вече пререгистрирани търговци да указват техния единен идентификационен код, за да могат третите лица да проследят новото вписване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията. Така ще се гарантира публичността на търговците в преходния период и ще се ограничи опасността от изпадане във вакуум поради неосигурен достъп до информация заради липса на пререгистрация.
В заключение бе посочено, че предложените изменения и допълнения на Закона за търговския регистър, с оглед на краткото време до влизане на закона в сила, са сведени само до необходимия минимум, за да се направи възможно започването на функционирането на Търговския регистър в законовия срок и да се ограничи евентуалният хаос, особено в началото на преходния период.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Татяна Дончева, Елеонора Николова, Надя Антонова, Анелия Мингова, Елиана Масева, Огнян Герджиков, Михаил Миков, Четин Казак, Христо Бисеров, Янаки Стоилов, министърът на правосъдието господин Георги Петканов, заместник-министърът на правосъдието госпожа Ана Караиванова, както и господин Емил Станков, председател на Агенцията по вписванията, и госпожа Даниела Митева – заместник-председател на Агенцията по вписванията.
Констатирано бе, че така представеният законопроект предизвиква дискусия в два аспекта. Първият аспект се отнася до качествата на самия законопроект и нормативните разрешения, които той дава на възникналите сериозни проблеми, свързани с прилагането на Закона за търговския регистър след 1 юли 2007 г. Мнозинството народни представители се обединиха около становището, че предлаганите със законопроекта разрешения са навременни и необходими с оглед стартиране на процеса на функциониране на единен търговски регистър в страната.
Същевременно изрично бе подчертано, че някои от тези сериозни проблеми, като например изискването за практическо прилагане на националната изключителност на фирмите на търговците не е ново и в този смисъл възникват питания защо този въпрос се поставя едва в навечерието на влизането в сила на Закона за търговския регистър.
Вторият аспект на дискусията засегна не толкова качеството на предлагания законопроект, колкото практическите действия, извършени от отговорните държавни институции, насочени към подготовката и прилагането на Закона за търговския регистър от 1 юли 2007 г.
Народните представители Елеонора Николова, Христо Бисеров, Михаил Миков, Янаки Стоилов и Татяна Дончева остро поставиха въпроса за това, че въпреки неколкократните отлагания на влизането в сила на Закона за търговския регистър, отговорните държавни институции и преди всичко ръководството на Агенцията по вписванията не е направила необходимото, за да се осигури безпрепятственото влизане в сила и действие на закона. Комисията изразява много сериозни опасения, че под формата на технически и материални проблеми и спънки се цели компрометиране на цялостната реформа на регистърното производство у нас, като евентуалният отрицателен резултат ще рефлектира пряко върху народното представителство. Следва да се ангажира отговорността на компетентните длъжностни лица от Агенцията по вписванията, които не са извършили необходимите действия, обезпечаващи безпрепятственото влизане на закона в сила и неговото по-нататъшно приложение.
В този дух се изказа и министърът на правосъдието господин Петканов и заместник-министърът на правосъдието госпожа Караиванова, които изтъкнаха, че Министерството на правосъдието е осигурило достатъчно оперативна самостоятелност на Агенцията по вписванията и нейното ръководство, но постигнатите резултати могат да бъдат квалифицирани като незадоволителни, с оглед мащаба и важността на тази проблематика.
Мнозинството от членовете на комисията се обединиха около становището, че ръководството на Агенцията по вписванията не е предприело необходимите действия, които да осигурят успешното стартиране на търговската регистрация по предвидения в закона ред.
Този въпрос беше поставен и след гласуване в комисията.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси реши с 13 гласа „за”, 1 „против” и 3 „въздържали се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, внесен от народните представители Камелия Касабова и Милен Велчев.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Доклади от Комисията по труда и социалната политика и от Комисията по европейските въпроси не са постъпили.
Давам думата на госпожа Касабова да представи становището на вносителите.
Камелия Касабова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми в качеството на вносител на този законопроект съвсем накратко да ви запозная с него.
Преди това искам да напомня на пленарната зала, както вчера направих в Комисията по правни въпроси, че аз бях един от малкото народни представители, които гласуваха против Законопроекта за Търговския регистър, който беше приет – мотивирана не от това, че не искам бизнесът да бъде облекчен, а от това, че дълбоко съзнавах какви изключителни правни проблеми ще възникнат след приемането на този закон. За съжаление се оказах права.
Единственият ми мотив да бъда вносител на този законопроект в момента е хаосът, който предстои да възникне, да бъде вкаран в нормална контролируема рамка.
Ще представя проблемите по степента на тяхната важност, а не по начина, по който са поднесени в законопроекта.
На първо място – проблемът с националната изключителност на фирменото наименование. Тя се въвежда в период, след като 16 години в България функционира пазарна икономика и Търговски регистър. В момента в България има регистрирани над 1 400 000 търговци. Оказва се, че повече от 400 от тях имат повтарящи се наименования. Изискванията за национална изключителност на наименованието при пререгистрацията на тези търговци ще създаде изключително затруднение на регистъра и буквално ще го блокира, тъй като процедурите, критериите, които се предвиждат в законопроекта, са изключително нерационални. Както посочи в доклада господин Стоилов, предлагаме търговците да запазят сегашните фирмени наименования, а принципът за изключителност да важи само занапред, при пререгистрация.
Считам, че изключително важно е да се уреди функционирането на регистъра в този преходен 3-годишен период, който се предвижда в закона, защото от 1 юли се предвижда регистрите в окръжните съдилища да се десезират. Какво означава това? Това означава, че те могат да дават препис от актуално състояние на търговеца само на търговеца, на лицето, което желае да се пререгистрира. На практика трето лице не може да се запознае с данните, въз основа на които е направено вписването в Търговския регистър, с актуалното състояние. Да приемем, че на 2 юли “Райфайзенбанк” иска да даде голяма кредитна експозиция на някой свой клиент, а в същото време банката по никакъв начин няма достъп до фирменото досие на своя клиент, ако той не се е пререгистрирал. В такъв случай е много ясно, че на 2 юли няма да може да направи това.
Онзи ден в Министерския съвет беше приет Закон за изменение на Търговския регистър, който въвежда регламентация на нови правни образувания, каквито са европейските дружества, европейските кооперативни дружества, европейските обединения по икономически интереси, които само след седмица ще станат част от нашата правна реалност, а никъде не се предвижда къде те ще подлежат на вписване. Това също се урежда в законопроекта, който предлагам. Има и редица други текстове, които усъвършенстват съществуващата уредба и най-вече това, което е пропуск на този законопроект, нещо, което говорим от една година ние, юристите, които се занимаваме с тази материя. По силата на сега действащия закон, все още невлязъл в сила, не се осъществява никаква проверка за законосъобразност на вписваните обстоятелства, което на практика противоречи на Директива първа, трета и шеста, които са задължителни за нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Кой желае думата?
Заповядайте, господин Герджиков.
Огнян Герджиков (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз подкрепям представения законопроект. Искам да призова народните представители също да го подкрепят.
Преди малко повече от половин година ние приехме Закона за търговския регистър, който внесе кардинална промяна в регистрацията на търговците – промяна, която според мен криеше твърде много рискове, защото сменяме една система, макар и да не е работила перфектно, все пак даваше висока степен на сигурност в оборота. Преминахме на съвършено друг режим на административната регистрация. Тогава аз и много мои колеги юристи алармирахме, че това може да доведе до сериозно напрежение и несигурност в оборота.
Така или иначе законът е факт. Наложи се един път да продължим действието “вакацио легис” на закона, тоест времето, за което трябва да влезе в сила приетият закон. Междувременно се оказа, че приетият от нас закон страда от неточности, непълноти и несъвършенства. Това е едната страна на въпроса.
Другата страна на въпроса е, че, съобразявайки се с европейските директиви, настъпиха изменения в последните месеци, за които спомена и доц. Касабова – за европейското дружество, за европейското кооперативно дружество, за които не се предвижда в сега действащия закон, че те трябва да се вписват в регистъра, а те няма как да не е вписват, защото ще станат част от нашата правна действителност в най-близка перспектива.
Доцент Касабова спомена и огромния проблем, който ще възникне във връзка с изключителността на фирмените наименования. Тя допусна един лапсус – каза, че става дума за 400, а то е за 400 000 фирми, на които фирменото наименование се повтаря и само седалището разграничава един търговец от друг. Ако всичко това започнем да правим от 1 юли, то ще доведе до изключителен конфликт, до сблъсък на интереси между различни фирми. Например няма никаква гаранция, че няма някой с търговска фирма “Била” да се подреди първи в регистъра, и след това веригата “Била”, която е със световна известност, да се окаже, че не може да използва това име, което ще доведе до правен абсурд.
Срещу всички тези опасности е насочен този Закон за изменение на Закона за Търговския регистър. Смятам за абсолютно наложително да го приемем, за да може от 1 юли да започне да функционира с относително по-малко проблеми, отколкото би имало ако не приемем тези промени.
Затова апелирам още веднъж да подкрепим на първо четене законопроекта. Аз, а и не само аз, считаме, че има някои промени в законопроекта, които могат да отпаднат. Те не са така наложителни. Това между първо и второ четене може да бъде изчистено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли реплики към господин Герджиков? Няма.
Има думата за изказване господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, този закон беше приет точно преди една година и няколко месеца – четвърти месец миналата година. Оттогава това е четвъртата промяна: приемането, две промени и сега го пипаме за четвърти път. Последния път, когато правихме промените, казах, че проблемът не е в срока, а другаде. Сега виждаме, че наистина проблемът не е в срока. Проблемът до влизането на този закон в сила беше, че има юридическо лоби, което заради частния си интерес иска да хвърли икономиката на България в хаос. Не може да бъде проблем това, че имало повтарящи се имена. Уважаваният от мен професор даде примера с “Била”. Но “Била” е запазена марка. Това може да се регулира съвсем по друг начин. Има друг закон, който се грижи за това. Има Патентно ведомство, което между другото е в пълен провал до момента, а вие не взехте никакви мерки, за да го оправите.
Не можем да кажем, че е проблем издаването на актуално състояние, защото това показва дълбоко непознаване. И в момента банките не взимат актуалното състояние, а го изискват от фирмите, когато кандидатстват за кредит. Не е това проблемът. Само че ако този закон беше влязъл от 1 юли и беше действащ, банките наистина щяха да могат да виждат актуално състояние във всеки един момент по една много по-удачна европейска – не, не европейска, просто нормална система, няма защо да казваме, че е европейска. При всички положения тази съпротива продължава и се прави всичко възможно регистърът да бъде отложен колкото се може по-надалеч във времето само и единствено заради частен интерес. Ако не беше така, господин Герджиков, защо тези неща, които правите като предложение днес, госпожо Касабова, не бяха направени по време на третата промяна? Нима тогава не знаехте тези неща? Защо ги правите осем дни преди срока, само и само за да се отложи? Защото е очевидно, че не може да стартира след осем дни. Защо не се взеха мерки? Аз чувам от доклада на комисията, че ръководството на агенцията не си е свършило работата. Защо тези хора не са уволнени вече? Осем дни преди това те не са си свършили работата, но не са уволнени! Утре ще кажат, че Народното събрание не работи добре. И ще са прави. Защото в края на краищата ние станахме изпълнителен орган на някаква администрация – администрацията идва и ни казва “искаме тези промени” и ние послушно правим тези промени. Къде е санкцията? Къде е санкцията? Ние ставаме за посмешище! За една година правите закон, който се променя четири пъти, не влиза в сила и не може да влезе в сила. Това не е ли импотентно Народно събрание? Срамно е да бъде човек в такова Народно събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Реплики?
Господин Герджиков, заповядайте.
Огнян Герджиков (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Малко ми е странен този гняв на господин Нено Димов. Той отправя едно твърде странно обвинение, че се прави всичко само и само да се отложи действието. Никой не говори за отлагане действието и влизането в сила на този закон. Законът трябва да започне да действа от 1 юли 2007 г., но да започне да действа с по-малко сътресения, трябва да направим тези промени.
Що се отнася до “Била”, тук има вече малко неразбиране, но аз все пак съм склонен да не съм толкова краен в оценките, тъй като това е строго юридическа материя. За съжаление няма синхрон между защитата на търговската марка и търговското наименование, което е търговска фирма. Няма тази сходимост, която би могла да бъде. В повечето законодателства я има, нашето законодателство за съжаление търпи малко критика. Така че примерът с “Била”, който ви дадох преди малко, е съвършено точен и удачен.
Аз смятам, че ако искаме този закон действително да заработи, независимо от моите резерви към този начин на регистрация на фирмите, заради това че рискът за търговците е твърде голям заради занижения предварителен контрол за законосъобразност, аз смятам, че много по-добрият вариант е той да започне да функционира от 1 юли с тези промени.
Така че тези промени всъщност ще намалят вредния ефект, който иначе ще бъде много сериозен. Който смята, че трябва да има хаос в нашата икономика, нека да гласува против този законопроект и тогава вече наистина може да стане много неприятно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втора реплика – госпожа Касабова.
Камелия Касабова (НДСВ): Господин Димов, законопроектът се внася единствено с идеята реформата да стане факт на 1 юли, а не тя да бъде отложена. Това е единственият мотив, казах ви, извън моите лични съображения, които имам към Законопроекта за Търговския регистър.
По отношение на актуалното състояние. Какво се предвижда в приетия, но все още невлязъл в сила Закон за Търговския регистър в този преходен тригодишен период? Предвижда се, че само търговецът, който желае да се пререгистрира, има право да получи удостоверение от регистъра в съда за своето състояние, за да извърши пререгистрацията. Нито едно трето лице вече няма достъп до този регистър. Не винаги за един търговец е важно това, което е вписано в актуалното му състояние, защото във фирменото му дело съществуват много други документи, протоколи, ако щете, и целият устав или дружествен договор, не всички обстоятелства от които се вписват. Тоест ние целим в този период от време всяко заинтересовано лице да може да има достъп до това фирмено дело преди търговецът да се пререгистрира, за да не се наруши публичността на регистъра, което е основен негов принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма трета реплика.
Имате думата за дуплика, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Уважаеми колеги, които направихте репликите, вие не отговорихте на двата основни въпроса. Първо, защо правите промените осем дни преди влизането на закона в сила? Защо не ги направихте преди шест месеца, когато гледахме предишната промяна? Каква промяна настъпи в този период от тези шест месеца? Така и не ми стана ясно.
Казвате, че в този вид ще внесе хаос. Ами не е ли било ясно преди шест месеца, че този вид ще внесе хаос? Не беше ли ясно преди една година, когато гледахме основната част на закона, че този закон ще внесе хаос? Говоря за вас специално, които правите сега предложенията. Защо не ги направихте тогава. Нещо повече, вие сте от управляващата коалиция и имахте механизмите да внесете тези ясноти.
Осем дни преди това, когато имаме една агенция с осем души, очевидно не може да се справи по никакъв начин. На всичкото отгоре с ръководство, което според комисията не си гледа работата, което може би саботира работата.
Казвате, че ако не се гласуват тези промени, ще бъде хаос. Аз виждам хаос само в начина, по който това Народно събрание работи. Само това е хаос. Само че от този хаос ще страдат всички фирми. Защото досегашната система, проф. Герджиков, е допуснала да има дублиране, триблиране и пр. имена. Сегашната, сигурна според вас система, ги е регистрирала. Това не би могло да бъде, ако системата работеше достатъчно отдавна, примерно ако го бяхте направили по време на вашето управление. Това ще продължи да бъде така, ако законът не влезе в сила. Само че влизането в сила по този начин, с липсата на административен капацитет е невъзможно.
Затова аз се обръщам още веднъж към цялото мнозинство: какво ще направите, за да спасите авторитета на Народното събрание, ако въобще е останал някакъв такъв авторитет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Желаещи да вземат думата?
Господин Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Няма да навлизам в дискусия по съдържанието на законопроекта, защото тези специализирани въпроси или поне по-голямата част от тях бяха многократно обсъждани. Една част от тях днес отново са на дневен ред и имат отношение към въвеждането и действието на търговската регистрация. Но заедно с това мисля, че основните проблеми, пред които сме изправени, са от практическо естество, а не от нормативно. И като че ли днес въпреки различните становища, които могат да се застъпят по някои от елементите на приетия закон, отново се създава впечатлението, че ако има трудности, ако има непреодолими проблеми, те са законодателни, а не в прилагането на законодателството. Аз вземам думата само заради това, защото смятам, че такъв подход е не само неточен, но той е политически вреден и в крайна сметка става една от причините за недоверието към държавните институции и към политическите формации.
Искам да припомня, че ангажиментът за преминаване на търговската регистрация от съдебната система към избрания модел е приет още от предишното правителство. Затова за мен е най-малкото странно, че точно хора, свързани с предишното управление, през целия период най-упорито се съпротивляваха или критикуваха извършването на тази реформа.
Трябва да припомня, че законът беше приет през м. април 2006 г., и то в резултат на настояването на министъра на финансите и на министъра на правосъдието като част от изпълнението на ангажименти, които България е поела и пред чуждестранни партньори.
Още тогава беше поставен въпросът и самият аз го поставих – дали вносителите на законопроекта ще бъдат в състояние да започнат прилагането на закона към първоначално предложената дата 1 октомври 2006 г., защото още тогава в Комисията по правни въпроси имаше значителни опасения, че тези срокове са твърде кратки, поради трудностите от нормативен, технологичен и материален характер. Тогава ние получихме уверение, че след като законът бъде приет, той ще бъде своевременно въведен в действие. Въпреки това се появи предложението за промяна, за отлагане на въвеждането на търговската регистрация от 1 октомври на 1 юли. Преди това искам да припомня, че според мнението на независими един от друг експерти в областта на информационните технологии времето за изграждането на такава система, за нейното тестване и въвеждане в действие, трябва да се увеличи, за да не бъдат допуснати грешки и блокиране около една година.
Тогава ние в комисията решихме да дадем по-дълъг срок от искания и в резултат на допълнителното удължаване, което сметнахме, че е необходимо, се стигна до срока 1 юли 2007 г.
Искам да цитирам две изречения, които съм казал при обсъждането тогава на 20 септември в тази зала – този удължен срок не означава намаляване на темпото на работа, ако въобще то е било високо. Другото ще го припомня след малко. Вместо да бъдат предприети енергични действия от ръководството на Агенцията по вписванията, изглежда главното внимание е съсредоточено върху новото обявяване на конкурси за информационната система, за технологичното оборудване, следователно можем да кажем и тук смятам, че не става дума само за интересите на определено юридическо лоби, а на определено финансово лоби. Към него можем да добавим и интересите на големи корпоративни адвокати. Междупрочем, интересното е, че част от хората, които участваха на различните фази в дискусията, в подготовката на проекта и в неговото приемане, след това се оказваха и хора, които се опитваха да препятстват въвеждането на закона в действие и излагаха критики срещу неговото съдържание. Някои от тях бяха въвлечени и в подготовката по неговото практическо въвеждане в действие.
Ето това за мен са проблеми, които не трябва да бъдат премълчавани. Понякога част от тези хора се оказва, че имат достатъчно ресурси, за да формират по неофициални канали мненията на основните държавни институции. Вчера в комисията беше заявено от ръководството на Министерството на правосъдието, че тези действия са били извършвани без тяхното участие и дори въпреки тяхното съдействие, за да бъдат поставени на нашето внимание.
Затова смятам, че ако ние държим на авторитета на институциите, трябва да се съобразяваме с всички тези факти и тук отклонявам, че комисията или Народното събрание е причината за проблемите, пред които сме поставени, за да обсъждаме за трети път същата материя.
Ние ще се постараем в най-кратко време да обсъдим представените предложения за промени в закона, така че да не бъдат търсени повече никакви мотиви в самото съдържание на закона, въпреки, че запазвам много сериозни опасения, че дори с тези промени системата на 1 юли ще стартира без сътресения. Не искам да правя обзор на това какви помещения са осигурени за дейността на търговския регистър, колко длъжностни лица – не говоря технически служители, а колко длъжностни лица, които трябва да се занимават със самата регистрация, са назначени и колко ред други проблеми съществуват, включително до това, че системата все още не е инсталирана и не е проверена нейната пригодност, за да започне работа, а тази пригодност не зависи от продължаващата дискусия по едни или други редакции на съществуващите текстове.
Тогава на 20 септември, имайки предвид много от тези проблеми, казах, че поне в следваща промяна на Закона за търговския регистър, преди неговото влизане в сила, аз самият няма да участвам и тези думи потвърждавам и сега. Като член на мнозинството и ръководител на Правната комисия няма да възпрепятствам, а ще помогна да бъдат решени допълнително поставените проблеми.
В гласуването на този законопроект, поради именно тези причини, които смятам за по-главните и по-обезпокоителните, няма да се ангажирам с изразяване на отношение към този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Стоилов? Няма.
Госпожа Михайлова има думата. След това госпожа Николова.
Екатерина Михайлова (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В Комисията по правни въпроси аз не подкрепих внесения законопроект, няма да го подкрепя и в пленарната зала. Не го подкрепих и няма да го подкрепя със следните аргументи: Законът за Търговския регистър, който беше приет преди повече от една година, беше законопроект и е законопроект, който се подкрепя както от целия бизнес, така и от Световната банка, така и от много организации и много търговци, които знаят за какво става дума. Този законопроект, още когато се приемаше, беше казано с много ясен глас, че това е закон, който е антикорупционен и именно затова ще срещне своята съпротива. Той срещна такава съпротива още когато го приемахме преди повече от една година.
Ние от ДСБ подкрепихме този законопроект именно затова, защото той е един модерен начин, по който трябва да се води Търговският регистър и затова, защото е антикорупционен закон. Това, което видяхме от приемането на закона към днешен ден, е, че съпротивата срещу този закон продължава. Имаше я, когато се приемаше, имаше я, когато трябваше да се приложи, има я и днес.
Това, което вчера се чу в Комисията по правни въпроси, беше възмутително и постави много въпроси: за това как действа държавната администрация, как се използва през държавната администрация и отделни депутати да не се стига до прилагането на закони. Това са думи, казани не от опозиционни депутати. Това бяха думи, казани от министъра на правосъдието, от заместник-министъра на правосъдието и от депутати от управляващата тройна коалиция. Говореше се за това как се раздават пари, за да се спира прилагането на един закон чрез внасянето на законопроекта.
Уважаеми колеги, това, което чух вчера от ръководителите на Агенцията по вписванията, е, че законът може да се приложи още от 1 юли, че те са автори на този законопроект, но те не са си свършили работата, както не си е свършило работата и правителството за този период, в който законът трябваше да задейства. Защото нито са назначени всички длъжностни лица, нито са осигурени нормалните условия, в които да функционира администрацията.
Нещо повече, няколко дни преди да задейства законът, тоест на 1 юли, чухме, че компютрите, с които трябва да се върши този Търговски регистър, се намират още във фирмите-доставчици, което означава, че дори още не са монтирани системите, по които ще работят, което наистина говори за несвършена работа. Мисля, че в днешния ден може би трябваше първо да чуем, че са подадени оставките или че са уволнени тези хора, които се намират начело на Агенцията по търговския регистър, защото наистина работата не е свършена.
Тук не е въпросът за тези предложения, които са внесени от колегите народни представители, написани, както сами признаха, от ръководителите на тази агенция, а големият проблем е, че няма свършена работа, за да заработи законът. Всъщност ни се предлага едно изменение, за да се накара някой от парламента да внесе друго предложение, да смени датите за влизане в сила и наново да не заработи този закон.
Именно за това аз не подкрепих този законопроект. Няма и да го подкрепя в пленарната зала, защото зад него се крият други мотиви. Защото от внасянето му стана ясно, че има огромна несвършена работа, несвършена работа, която в крайна сметка може да доведе буквално следващите дни до блокиране на цял един голям раздел от търговската дейност на държавата.
Това, което искам да кажа, е, че тези хора, които са отговорни, казвам го не с този мек тон, с който е казано в становището на Комисията по правни въпроси, ще го кажа така, както го чух от колегите си вчера в комисията – трябваше вече да са си отишли тези, които са отговорни за това, което се случва в тази област, а не днес да говорим за съвсем други неща под формата на един законопроект, който, ако беше просто един законопроект, нещо, което трябва да оправим нормативно, не виждам защо трябваше да прережда дневния ред, защо трябва да се бърза, защо трябва да се насрочва извънредно. Истината е друга и тя трябва да се казва с яснота за хората, които ще гласуват днес или след някой друг ден този законопроект. Не е свършена работата, трябва да се търси отговорност от тези, които не са си свършили работата, а те си имат имена, те се намират в изпълнителната власт, те се намират в правителството, те се намират в агенцията и имат сериозно лоби и в парламента.
Именно затова няма да подкрепя този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към госпожа Михайлова? Няма.
Госпожо Николова, имате думата. Заповядайте.
Елеонора Николова (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изцяло се присъединявам към съображенията, които изказаха колегите Янаки Стоилов и Екатерина Михайлова. Аз имам същата тревога, поради което от три седмици в парламента стои мое питане към министъра на правосъдието във връзка с това какво се случва в Агенцията по вписванията.
Уважаеми колеги, този законопроект е внесен с ясното съзнание, че ще послужи като основание за поредното отлагане на стартирането на тази толкова необходима за бизнеса реформа.
Уважаеми колеги, нека да не се заблуждаваме, че има изградени хранителни вериги, както се казва в животинския свят. Тези хранителни вериги са търговските адвокатски кантори, фирмените отделения, от което страдат хората, които потребяват тази продукция – това е бизнесът. Едва ли има толкова категорично становище на бизнес асоциациите в България в подкрепа на Търговския регистър. Още повече, че това е наш ангажимент, ангажимент и към Европейската комисия, че ние на 1 януари 2007 г. трябваше да имаме Единен електронен регистър.
Това, което се потребява, да продължи да се потребява още няколко години. Защото има един текст, който казва, че съдилищата трябва да работят успоредно с Търговския регистър в рамките на три години. Ами една година, две години, три години, нека да продължи тази практика, която досега е изградена.
Категорично смятам, че като парламент трябва да застанем на много ясна позиция – дали защитаваме нашата работа като законотворци, или позволяваме тя да бъде саботирана, а след това, обратно, като бумеранг целият хаос, който е съвършено съзнателно създаден, да се връща към Народното събрание с мотива, че ние правим лоши закони. Това много пъти се е разигравало в нашата държава, но мисля, че този път нашето юридическо лоби, нека така да се изразим, нашето юридическо лоби в парламента трябва да отстоява позицията, че това е един добър закон, един закон, който е необходим на бизнеса, един закон, който ще направи евтино, прозрачно и бързо регистрационното производство, което е в основата му, защото вече имаме примера на другите държави.
Миналия петък се проведе една конференция за върховенството на закона в Европейския съюз. Ние видяхме нагледно на едно табло дните, които са необходими в Румъния да направиш бизнес, и тези, които са необходими за България. Трябва да ви кажа, че ме досрамя. Румънците са на светлинни години от нас по отношение на преодоляване на административните пречки и даване възможност целият пакет от услуга за регистрация на една търговска фирма да се развие в един много кратък, много ясен период от време, прозрачен, по правила.
За разлика от госпожа Михайлова аз гласувах за този законопроект. Защо? Гласувах със съвършено ясни мотиви – той да мине на първо и второ четене преди 1 юли. Защото има един-два текста, които са разумни, които ще позволят да няма фалстарт при започване на работата на Търговския регистър, но в никакъв случай, по никакъв начин не бих подкрепила поредното отлагане на стартирането на Търговския регистър. Още повече, че представителите на Агенцията по вписванията вчера пред нас казаха, че на 1 юли те имат готовност да започнат работа. Това каза и техният министър. При това положение ние нямаме никакво основание сами да решим, че има мотив ние да не започнем, отново да отложим работата на Търговския регистър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Реплика няма.
Госпожа Масева желае думата, но преди това да видим как да процедираме, тъй като е 10,30 ч.
Уважаеми колеги, аз виждам нещата по следния начин. Не може да има друго разбиране освен това, че законът трябва да влезе в сила от 1 юли. Евентуални усилия за приемане на сегашния законопроект, който се предлага, могат да имат само едно оправдание – ако с него се изчистват някои от практическите проблеми, които биха възниквали при действието на закона от 1 юли. Затова, ако искаме да преследваме такава цел, би трябвало той да се гласува на първо четене днес, да бъдат съкратени сроковете за предложения за второ четене, да бъде приет в началото на следващата седмица и да излезе в „Държавен вестник” следващия петък. Имаме време до 11,00 ч., в което да изслушаме още едно-две изказвания, след това да направим регистрация, да видим разполагаме ли с необходимия кворум от 120 народни представители за гласуване и да извършим първото гласуване, ако това е волята на Народното събрание.
Едновременно с това, уважаеми колеги, по повдигнатите въпроси. Ясно е, че след 1 юли има достатъчно основание да се счита, че ще възникнат сериозни проблеми. Отправените тук остри критични думи и становище на господин Димов имат своето основание. Бих ви предложил да постъпим по следния начин.
Има най-малко две специализирани комисии на Народното събрание, които имат отношение към възможните проблеми. Едната е Комисията по държавната администрация. Виждам нейния председател господин Методиев. Бихте могли, господин Методиев, още на следващото заседание да се самосезирате, да повикате за изслушване и министъра на правосъдието, и ръководството на агенцията, и след това да информирате Народното събрание подробно за състоянието, което в момента е налице, и за необходимите извънредни мерки, които да бъдат предприети от изпълнителната власт, ако трябва и с нарочни решения на Народното събрание.
Другата комисия е Комисията за борба с корупцията с председател Бойко Великов, който също е тук. Тук прозвучаха доста сериозни обвинения в пряк текст за силни корупционни практики, които засягат не друг, а парламента и негови членове. Предлагам Ви също да се сезирате в началото на следващата седмица и да изслушате онези, които прецените за уместно, във връзка с така отправени обвинения.
По принцип, уважаеми колеги, във връзка с общия рейтинг на парламента и наличието и липсата на авторитет, той се гради с общи усилия. Ако искаме Народното събрание да има такъв авторитет, трябва да спазваме Конституцията и правилника, най-малко.
Ние гласувахме поправки, които дават възможност парламентът да заседава без непременно всички народни представители да са в залата. Тази норма се превърна в удобна форма за отсъствие от парламента, включително и тогава, когато провеждаме гласуванията. Трябва да преценим дали искаме да се държим като отговорни и сериозни хора или като средношколци в най-добрия случай от началните класове.
Давам думата на господин Методиев по процедурен въпрос.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Първата ми процедура е молба. Това, което казахте пред нас, които сме в залата, да се разпоредите да бъде разпратено до депутатите, които отсъстват в момента от залата, защото то беше предназначено за тях, а не за тези, които сме тук.
Второ, разбира се, съгласен съм и с най-голямо желание ще се заема с това, което казахте – Комисията по въпросите на държавната администрация да разгледа конкретния случай, взимайки стенограмата от заседанието на Комисията по правни въпроси и стенограмата от днешното обсъждане дотук. Мисля, че това може да стане, за да бъдем съвсем коректни, най-рано възможно във вторник следобед.
От тази гледна точка не мога да си представя какво бихме гласували днес, ако искате посочените от Вас две комисии да бъдат в подкрепа на добро законодателно решение. Тоест най-ранната възможност за гласуване при всички случаи се оказва дата, която е много близка до 1 юли – някъде след 24-25 юни.
Моля да имате това предвид като процедура, защото за да бъдем ефективни, не можем да пришпорваме нещата докрай и да ги извършваме в някакво време, което не съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разбирам.
Уважаеми колеги, по първото предложение, аз наистина ще взема текста от стенограмата, защото в момента, както виждате, импровизирам. Ще редактирам едно кратко придружително писмо до всеки народен представител и всеки народен представител ще го получи в първите дни на следващата седмица като текст.
Що се отнася до втория въпрос, аз виждам нещата да се движат в паралел, господин Методиев. Пак повтарям, приемането на този законопроект е оправдано единствено и само от гледна точка премахването на едни или други технически, технологически и процедурни въпроси, които биха възникнали. Тоест намаляване малко на очакваната степен на хаос, която ще възникне. А смисълът на вашето заседание би бил да си представим по-ясно какъв ще е тоя хаос, какви са причините за него, кои са отговорни за него и по какъв начин той може да бъде преодолян възможно най-кратко, защото навярно и Вие не желаете да изпаднете в позицията с Вашето процедурно предложение всъщност да се отлага влизането на закона в сила с възможно най-малки проблеми.
Съгласен съм, Вие можете да проведете заседание във вторник, но това не означава ние сега да не проверим дали има воля в залата за гласуване на първо четене на законопроекта.
Ако искаме да стигнем до гласуване, имаме време най-много за още две изказвания.
Аз ще подам сигнал за предстоящо гласуване. Моля и квесторите да повикат народните представители. Разбира се, преди гласуването ще проведем регистрация.
Заповядайте, госпожо Масева.
Елиана Масева (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, това действително беше закон с особена важност. Ние го подчертахме и го подкрепихме като признак на едно сериозно желание да се правят реформи в съдебната система, да се облекчава бизнес средата и да се облекчават българските граждани.
Това, на което искам да се спра извън изказванията на опозицията от тази трибуна, е това, че все пак ефектът от този закон настъпи. Този законопроект ни предупреждава, че трябва сериозно да се замислим и върху последиците от нехайството и наглостта при липсата на воля да се прилага този антикорупционен закон. Защото и разсъжденията на Вас, уважаеми господин председателю, сочат, че Народното събрание трябва да направи извод и трябва наистина да разбере дали този Търговски регистър може да влезе от 1 юли. Това не касае само управляващото мнозинство. Това касае стабилността на българската държава. И ако това, което разбрахме вчера, е вярно, въпросът, който се задава, и провокацията чрез този законопроект е: може ли да влезе той в сила от 1 юли?
Това, което ни се каза и разбрахме:
1. няма бюра;
2. няма компютри;
3. компютрите, които са закупени, се намират във фирмите;
4. още се правят проучвания на системата за защита на софтуера;
5. в момента се правят търгове, и то по Наредбата за малките обществени поръчки в рамките на стотици хиляди лева за създаването на портал на тази система. До въвеждането обаче остават шест дни.
Освен материалната база липсват и хората, които да приложат закона. От 97 човека са назначени 8. И аз Ви се чудя тук на оптимизма и на формулата да намалим малко хаоса. Хаосът е много огромен и няма да помогне това обсъждане във вторник, защото във вторник в двете комисии - Комисията за борба с корупцията и Комисията по въпросите на държавната администрация... Вторник е 26-и. Каквото и да обсъдят те, каквото и да разпитват там, каквито и изводи да направят са четири дни. Този закон трябва да влезе в сила.
Моят повик към народното представителство е съвсем сериозно да се замислим дали на първо гласуване толкова прибързано да приемем текстове, които може и да са необходими, но според мен абсолютно нефатални за функционирането, а комисиите, които имат водеща роля при приемането на този законопроект, още днес, още утре, още в понеделник да направят един анализ и то с експерти специалисти, за да разберем дали от 1 юли въвеждаме хаос или въвеждаме една информационна система, която ще спечели доверието, а не фалита на държавата и на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за реплики към госпожа Масева? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
В такъв случай, уважаеми колеги, обявявам режим на регистрация. Регистрирайте се!
Регистрирали са се 114 от 240 народни представители.
Няма необходимия кворум за провеждане на гласуването.
Уважаеми колеги, както стана ясно в залата, необходими са заседания на съответните комисии. Те могат да се сезират и преди вторник. Работата по законопроекта продължава.
Обявявам обсъжданията по него за приключени. Предстои гласуване на първо четене на следващо пленарно заседание.
Обявявам почивка от 15 минути.
В 11,00 ч. работата на Народното събрание продължава с парламентарен контрол.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Уважаеми дами и господа, продължаваме заседанието с
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания за периода 15-21 юни 2007 г. са:
- от народния представител Мартин Димитров към министъра на финансите Пламен Орешарски относно бюджетния излишък през 2007 г.;
- от народния представител Иван Николаев Иванов към Даниел Вълчев – заместник министър-председател, относно проблемите с участието на държавата в смесени дружества.
Има писмени отговори за връчване:
- на министъра на образованието господин Даниел Вълчев на въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов;
- на министър Даниел Вълчев на втори въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов;
- на министър Вълчев на въпрос на народния представител Станислав Станилов;
- на министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос на народния представител Венелин Узунов.
Има желание за изказване от името на парламентарни групи.
Заповядайте, господин Жеков, от името на Парламентарната група на БНС.
Евгений Жеков (БНС):
“ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група
на Българския народен съюз
Уважаеми колеги, в Закона за държавния бюджет за 2007 г., § 70 от Преходните и заключителните разпоредби, записахме следния текст: “След 15 юни 2007 г. Министерският съвет при наличие на фискална възможност да предложи на Народното събрание съответните законови промени с оглед намаляване на вноската за фонд “Пенсии” на Държавното обществено осигуряване с 3-процентни пункта, считано от 1 юли 2007 г.”
Според нас тази възможност вече е налице, защото при планиран бюджетен излишък за цялата 2007 г. в размер на 400 млн. лв., само за първите четири месеца от тази година излишъкът е 1 млрд. 300 млн. лв., или казано с други думи само до м. май т.г. бюджетът е преизпълнен с близо 900 млн. лв.
Ние, народните представители от Българския народен съюз, сме обезпокоени от факта, че въпреки рекордното преизпълнение на бюджета, Министерският съвет до момента не е внесъл съответните предложения за намаляване на осигурителните вноски в Народното събрание.
Притеснени сме от това, че отделни представители на управляващата коалиция отрито заявяват, че намаляването на вноските може да се отложи за 1 януари 2008 г. Затова настояваме:
Първо, Министерският съвет да предостави незабавно становище в Народното събрание относно наличието на фискална възможност за намаляване на осигурителните вноски и предложения за съответните законови промени.
И второ, да се изпълни Законът за държавния бюджет за 2007 г. и вноската за фонд “Пенсии” на Държавното обществено осигуряване да се намали с 3 пункта, считано от 1 юли 2007 г.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Жеков.
От името на Парламентарната група на “Атака” – господин Сидеров, заповядайте.
Волен Сидеров (КА): Дами и господа народни представители, правя това изказване от името на Парламентарната група на “Атака” във връзка с поредното полицейско насилие, извършено над активист на “Атака”. Това се е случило вчера при протестите на пенсионерите, които всеки четвъртък са тук на площада пред “Св. Александър Невски”.
На тези протести полицейското насилие вече става ежедневие – полицейско насилие, което се изразява в бой, в побой над възрастни хора. Явно по този начин днес управляващата власт отвръща на нуждите, на проблемите на тези възрастни хора, които нямат друг начин освен гражданския протест, за да изразят своето недоволство от управлението на тройната коалиция.
Вместо да се вслушат в техните проблеми, полицията и министърът на вътрешните работи, известен със своето бяло бельо и чорапки, изпраща от цялата страна вече хиляди и хиляди полицаи, които пребиват с палки с удари възрастните хора.
Това, което се е случило вчера, вече надминава границите на поведението на полицая в цивилизованите държави. Офицер от “Охранителна полиция” се е заканил на наш активист Камен Каменов, който е общински председател на организацията на “Атака” в Подуяне, София, със следните думи: “Аз те познавам, ще те очистя!” – казва офицер, забележете, офицер от “Охранителна полиция” (реплика на народния представител Хасан Адемов), който ще бъде издирен, разбира се, срещу него ще да бъдат предприети всички съдебни действия. Ако някой от вас се радва на тези действия, нека да си помисли за това, че те могат да му се случат и на него при едно друго управление, ако така продължават нещата.
Но аз не се учудвам на действията на този офицер, който се е заканил със заплаха за убийство срещу нашия активист Каменов. Защо го е направил? Защото Каменов се обявил в защита на възрастен човек - блъскан и удрян в гърба от друг полицай. В резултат нашият активист Каменов е бил арестуван, държан час и половина в Пето районно управление, с него са се отнасяли грубо и арогантно и е бил удрян. Това се случва, уважаеми дами и господа народни представители, в цивилизования свят в ХХІ век в България, която е член на Европейския съюз! (Реплики от КБ.)
Аз заявявам, че от името на Парламентарната група на “Атака” ще направим всичко възможно тези варварски действия, тези незаконни действия на полицията, диктувани от министъра, защото този офицер е взел пример от своя министър естествено, който се държи като гангстер, тези гангстерски действия, тези бандитски действия на “Охранителната полиция” в София да станат известни на структурите на Европейския съюз. (Реплики в КБ.)
Защото по този начин ако действа полицията, тя ще предизвика не друго, а граждански размирици в България. И без това проблемите на населението у нас са много остри. С това бандитско поведение на отделни полицейски служители нещата, ще се изострят и след това не знам кой ще бъде виновен за това, което може да се случи по улиците и площадите на България.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това заплаха ли е?
Волен Сидеров: Настояваме за оставката на вътрешния министър, настояваме за оставката на този охранителен полицай – офицер, който е заплашил с убийство активист на една политическа сила, представена в парламента!
Ако представителите на властта, на управляващата коалиция, си направят оглушки за този случай, аз ви казвам, че той ще се върне като бумеранг върху тях и само след много кратко време те ще съжаляват горчиво за това дивашко поведение на представители на полицията срещу представители на политическа сила, представена и в българския парламент, и в Европарламента. Това е, което исках да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания от името на парламентарни групи? Няма.
Преминаваме към парламентарен контрол.
Първи днес ще отговаря министърът на здравеопазването господин Радослав Гайдарски на въпрос, отправен от народния представител Антонела Понева относно насрочване на дати за прегледи в ТЕЛК и НЕЛК.
Заповядайте, госпожо Понева.
Антонела Понева (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги, господин Гайдарски! В системата на здравеопазването за всички е очевидно и осезаемо за съжаление, че цари хаос. Нуждата от медицинска помощ се превръща в трагедия не само заради физическото страдание. Сблъсъкът със здравната система наистина се превръща в един ужас за хората, които имат нужда от това.
Много тежък е проблемът с една особено уязвима група хора, а именно хората с трайни увреждания и тези, които са загубили временно работоспособност. Такива хора обикалят стаи и гишета, болни и отчаяни, за да преминат през ТЕЛК, чакат по две години. Драстичен е случаят с НЕЛК – Националната експертна лекарска комисия, която записва за след 4 години! Около 15 хиляди души очакват техните жалби да бъдат разгледани от НЕЛК. През това време те не получават нито пенсии, нито социални помощи, нито интеграционни добавки, нито здравни осигуровки. Това звучи абсурдно, но е така! Ако тези хора, които действително са болни, имат нужда от допълнителна лекарска помощ, парадоксалното е, че те не могат да я ползват, тъй като нямат здравни осигуровки, в този дълъг период, в който очакват решението на НЕЛК. За съжаление при това положение е възможно много хора да не дочакат и заветната пенсия.
В пресата прочетох, че на Ваша среща с министър Масларова търсите решение и даже имате идея за разделяне на пенсионерите и децата – да бъдат освидетелствани в различни комисии.
В тази връзка Ви питам: това ли е решението, което виждате и какви мерки и действия ще предприемете, и то спешни, за да се реши този проблем, който наистина не търпи никакво отлагане! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Господин министър, имате думата, за да отговорите на отправения към Вас въпрос.
МИНИСТЪР Радослав Гайдарски: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Понева! Проблемите, свързани с медицинската експертиза на работоспособността в България, са обсъждани многократно и в много работни групи, с различно участие, с чуждестранно участие, включително от Холандия. Те са обсъждани и в тази пленарна зала през 2006 г. За изтеклия период – 2004-2006 г., се наблюдава трайна тенденция за увеличаване дейността на ТЕЛК и НЕЛК, извършване на пълни експертизи на лица за освидетелстване и преосвидетелстване. През 2004 г. общият брой на освидетелстваните лица е 241 хил. човека, забележете, през 2005 г. – 228 хиляди, през 2006 г. – 262 хиляди!
Увеличеният обем на работа в ТЕЛК и НЕЛК и трайната тенденция към нарастване бройката на освидетелстваните лица се отразиха неблагоприятно върху качеството на медицинската експертиза. В това Вие сте абсолютно права. Въпреки положените усилия от Министерството на здравеопазването за оптимизиране на дейността на органите на медицинската експертиза, постигнатите резултати изобщо не ни задоволяват. Многократно сме заявявали, че обсъждането на системата на експертиза и най-вече оценката на нейното качество, ефективност и срокове, не могат да се правят откъснато от факторите, произтичащи от нормативната база извън системата на здравеопазването, каквито са системата за пенсиониране и системата за социални плащания и облекчения.
Основните фактори извън здравеопазването, довели до удължени срокове за постановяване на експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК се коренят в:
Първо, онзи прословут Кодекс за социално осигуряване, чл. 101 от него.
Второ, в облекчения и помощи за лицата с трайно намалена работоспособност, регламентирани в редица закони и подзаконови актове. Възможността органите на медицинската експертиза да се произнасят по трудоспособността на лицата от нула – тоест от раждането, до 100 г. и нагоре са аномалии, които не съществуват в нито една страна в света, но тези закони са създадени тук, в тази зала. Не министерството ги е създало.
За решаване на проблемите, свързани с медицинската експертиза, и с оглед оптимизация на дейността й, както и за съвместяване с практиката на страните – членки на Европейския съюз, са необходими сериозни законодателни – обърнете внимание – и нормативни промени. За постигането на тази цел в съответствие с чл. 102 от Закона на здравето с Постановление на Министерския съвет от 29 май 2007 г. се прие Правилник за устройството и дейността на Националния съвет по медицинска експертиза, който е консултативен орган на Министерския съвет по всички проблеми на медицинската експертиза.
На 8 юни т.г. се проведе кръгла маса – Вие казахте вече, с участието на Министерството на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт, на която бяха взети решения по изготвянето в най-кратки срокове на проекти, касаещи промяна в основните нормативни документи на споменатите институции, а именно:
Първо, определяне на обекта на медицинската експертиза – на работоспособността на лицата между 16 и 65 г., с които ще работят ТЕЛК и НЕЛК, което е правилно.
Второ, разработване на принципи и методика за експертиза на лицата във възрастта между нула и 16 г.
Трето, разработване на проекти, насочени към освидетелстване и съответно социално осигуряване на хората в третата възраст, тоест пенсионерите.
Убеден съм, че ако бъдат извършени тези промени, те ще доведат до оптимизиране на дейността на всички нива на медицинската експертиза на работоспособността на хората, защото сега всичко е в един кюп. Това е положението. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Госпожо Понева, заповядайте за реплика.
Антонела Понева (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, с наредби, срещи и с “ако”, както Вие казахте, нещата няма да станат. Говорим за изключително тежък проблем – за болни хора, които четири години чакат да получат минималните средства, които получават, но това е друга тема – за размера на средствата. Трябват изключително бързи и спешни мерки, за да се реши този проблем.
Ако това, което Вие казвате, наистина стане, то ще бъдат ли насрочени други дати? Ще има ли някаква надежда за тези хора, че наистина максимално бързо ще бъдат обслужени? Защото в момента положението е изключително тежко.
През 2004 г., когато беше приет Законът за здравето, в него има текст, който изисква създаването на Национален съвет за медицинска експертиза с участието на министър-председателя и на министъра на здравеопазването. Това е наистина необходим орган, който три години след приемането на този текст все още не съществува. Той би се заел с проблема на координацията и стратегията в решаването на проблемите в областта на медицинската експертиза.
Не чух от Вас за мерките, които ще решат проблема бързо, много бързо, трябва да кажем дори – веднага.
А това, че се увеличава многократно броят на хората, които се нуждаят от освидетелстване, трябва да Ви кажа, че при такова управление нацията боледува. Не се учудвам, че това става.
Друг проблем е този за корупцията в телковете и в НЕЛК. Това е въпрос, който също съм задавала към Вас. Тогава бяхте много откровен и отговорихте, че проблемът е сериозен, че съществува. Това беше преди година. Той все още е сериозен и все още съществува. И там нещата не са решени, напротив, появиха се термини като “инвалиди-ментета”, които висят в пространството като думи, а проблемът не се решава. Това обижда хората, които наистина имат нужда от помощта и от експертната работа на лекарските комисии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Заповядайте за дуплика, министър Гайдарски.
МИНИСТЪР Радослав Гайдарски: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Понева! Вие сте права, че хората чакат с години. И ако не се променят нещата, ще продължат да чакат – това е истината. Защото искам да обърна внимание, че до излизането на това прословуто постановление имаше 60 ТЕЛК. След него те станаха 98. Вие разбирате за какво претоварване става въпрос. Хората работят с много голямо напрежение. Вие си спомняте, предполагам, че съвсем скоро, може би преди около един месец имаше протестни действия на телковете, защото те са претоварени с работа. Няма да можем да решим проблемите в телковете и особено в НЕЛК - една-единствена институция, която трябва да отговаря на многобройни запитвания и да решава редица проблеми. Не може, това просто физически не може да стане.
Затова искаме промените, които посочих в предишния доклад.
Какво е положението? Трябваше да се направи устройствен правилник на Националната експертна комисия – той вече е приет. Знаете много добре, че той мина през Министерския съвет и вече имаме и уговорката, предполагам през следващите дни и седмици ще бъде създадена и самата комисия. Без устройствен правилник обаче тя не може да функционира. Има устройствен правилник, в който е казано кои ще участват – вицепремиер, участва също министърът на здравеопазването, министърът на труда и социалната политика и т.н.
Надявам се, че след като бъде конструирана и тази национална комисия, ще внесем допълнителните материали в Народното събрание за промени в законодателството. Без тези промени няма да можем да осъществим действително бърза промяна в работата на ТЕЛК и НЕЛК. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря ви, министър Гайдарски.
Питане към министъра на здравеопазването е отправила народният представител Стела Банкова относно новата стратегия на Министерството на здравеопазването по отношение на медицинското обслужване на един милион граждани без здравни осигуровки.
Заповядайте, госпожо Банкова, разполагате с три минути за питането.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги, господин министър! Години наред проблемът със здравнонеосигурените граждани е нерешен. Към днешна дата над един милион българи нямат здравни осигуровки. Става дума за най-бедната и беззащитна част от нашето общество. Практически те нямат достъп до здравеопазване.
В същото време чл. 52 от Конституцията гласи:
“Чл. 52. Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване.”
Държавата наистина поема здравните вноски на хората, които получават социални помощи. На безработните обаче се внасят осигуровки само за периода, в който получават обезщетения. Това трае само няколко месеца. След като престанат да получават тези помощи, държавата задължава социално слабите и трайно безработните сами да си плащат осигуровките.
Как да плащат, след като не получават никакви доходи, господин министър? Вие може би ще отговорите, че вашето правителство е осигурило фонд от 5 млн. лв. за лечение на здравно неосигурените граждани. Ако пресметнем, се получават по 5 лв. годишно на човек. Колко здраве може да си купи човек с 5 лв. днес в България?
Господин министър, знам, че отговорността не е само на правителството. В най-голяма степен отговорен е българският парламент.
Преди две години в първия работен ден на този парламент с колегата Минчо Христов внесохме предложение от бюджетния излишък да се покрият здравните осигуровки на социално слабите и трайно безработните български граждани. За съжаление, колегите многократно отхвърлят това разумно предложение.
Вашето правителство твърди, че липсват пари. Всъщност истината е съвсем различна: пари има и аз ще предложа няколко варианта откъде могат да се вземат.
Очертава се около 2 млрд. лв. бюджетен излишък. Ето един източник. Предложихме мораториум на сделките по превъоръжаване, докато се решат най-острите социални проблеми. С колегата Христов сме вносители на предложение за незабавно изтегляне на българския военен контингент от Ирак – там потънаха над 1 млрд. лв. Ирак ни дължи повече от 2 млрд. долара. Внесли сме предложение за незабавно връщане на този дълг. Пленарната зала го отхвърли. Това са част от конкретните ни предложения за осигуряване на пари за покриване на здравните осигуровки.
Господин министър, ще Ви попитам: каква е политиката на Министерството на здравеопазването за осигуряване на лечение на здравно неосигурените социално слаби и трайно безработни български граждани, които към този момент са над 1 милион? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Заповядайте за отговор на питането, министър Гайдарски.
МИНИСТЪР Радослав Гайдарски: Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати, уважаема госпожо Банкова! Съгласно членове 33 и 34 от Закона за здравното осигуряване задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани на друга държава. Задължението за осигуряване възниква от влизането на закона в сила, а за новородените – от датата на раждането им. В Закона за здравното осигуряване не са предвидени периоди, за които здравноосигурителните вноски да не се дължат.
Съгласно действащото към момента законодателство на всеки български гражданин, независимо от здравноосигурителния статус, се предоставят: медицинска помощ при спешни състояния, психиатрична помощ, осигуряване на кръв и кръвни продукти, трансплантация на органи, клетки, заплащане от републиканския бюджет лечението на онкоболните, болни с хронична бъбречна недостатъчност, туберкулоза, СПИН, вродени заболявания, ваксина за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания при извънредни обстоятелства, пълен обем от противоепидемични дейности, достъп до здравни дейности, включени в националните, регионални и общински здравни програми.
Относно обслужването на българските граждани извън обхвата на задължителното здравно осигуряване министерството е предприело следните мерки.
Първо, чрез финансиране. През м. януари 2006 г. е прието Постановление № 13 на Министерския съвет за определяне на условията и реда за разходване на целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на български граждани, които нямат доход или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес. С този акт са предоставени допълнителни средства – онези 5 милиона, за които Вие говорихте. Понеже говорите все за милиарди и милиони, става въпрос за тези 5 милиона. За миналата 2006 г. са използвани само 890 хил. лв., а до 15 юни т.г. са използвани 360 хил. лв. Тоест пари има, трябва да се поискат от тези, които имат нужда от тях.
Второ, с разкритите през настоящата година спешни портали се обслужват всички български граждани, независимо от техния здравноосигурителен статус, за което лечебните заведения получават финансиране от Министерството на здравеопазването.
Трето, Проект по Програма ФАР “Образователна и медицинска интеграция на уязвими етнически малцинства” – отделили сме 4 млн. 800 евро. Получени са пет мобилни кабинета, два флуорографа на обща стойност 710 хил. евро. С тях стартираме пилотна програма за профилактика и диагностика на населението със специален фокус към бедните, към ромите, към етническите малцинства. До края на м. май са извършени 8500 прегледа.
2. Проект по Програма ФАР “Подобряване състоянието и интеграцията на малцинствени групи и хора в неравностойно положение” със специална насоченост пак към бедните, насочен към промоция и здраве, превантивни услуги за майки и деца. Осъществява се в пет области – Добрич, Монтана, Сливен, Ямбол и Пазарджик.
Четвърто, преструктуриране на пилотни многопрофилни болници и развитие на спешната медицинска помощ с цел подобряване на достъпа до здравеопазване пак на уязвими групи от населението. Отделени са 5 млн. 400 евро. Непосредствената цел е разработване на модел на пилотни звена за спешна медицинска дейност в два областни центъра – Смолян и Враца.
Министерството на здравеопазването реализира и три програми за профилактични гинекологични прегледи на жени от ромски произход и жени, които нямат средства, в три области – Бургас, Видин и Монтана. Само за тази година са прегледани 1011 жени.
Нови моменти в тази стратегия, която все още не е приета, извън обхвата на задължителното осигуряване: стартира проект на Национална здравна стратегия, предвиждащ разширяване на целевата социална здравна помощ за лицата, които не участват в осигурителната система; увеличаване на броя мобилни медицински единици за обслужване на населението в отдалечени райони; подобряване достъпа до здравни грижи на хората с увреждания и труден достъп до медицинските заведения; разширяване взаимодействието с общините при осъществяване на здравните дейности в районите.
Наредба № 26 от 14 юни предвижда предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. В момента е в “Държавен вестник” за обнародване.
Моля Ви се, ако Вие казвате, че това правителство няма грижа към тези неосигурени, покажете ми по какъв друг начин да ги осигурим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Гайдарски.
Имате право на два уточняващи въпроса, госпожо Банкова. Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин министър! Доста добри мерки съобщихте, само се чудя защо тези пари не могат да стигнат до българските граждани – парите от тези фондове, за които съобщихте. Затова ще Ви дам няколко конкретни примера.
Шестдесет и две годишната Йорданка Маринова от Лесичери е осъдена да плати 1073 лв. за тридневно лечение в хирургията на болницата в Павликени поради това, че няма здравни осигуровки. Тя е социално слаба и безработна.
Друг пример. Четири хиляди души в Сатовча нямат здравни осигуровки. Кметът Арбен Мименов съобщи, че има случаи, в които тежкоболни хора са връщани от болниците обратно в родните им места, тъй като не са здравно осигурени.
Още един пример. Инженер Александър Иванов от Твърдица съобщава изключително важен факт: хората от селата не могат да се регистрират в бюрата по труда, защото нямат пари да пътуват до града. Става дума за стотици хиляди българи, живеещи в селата, които и до този момент нямат здравни осигуровки и не могат да бъдат лекувани.
Бих искала да споделя, че при моите обиколки в страната, особено в Плевенска област, се сблъсквам с десетки и стотици такива примери.
Господин министър, как ще решите проблема с хората, които нямат пари да пътуват до града и да се регистрират в бюрата по труда, за да им се заплащат здравните осигуровки от държавата?
Тук е моментът да Ви кажа, че в предишното Народно събрание Вашите съпартийци Емилия Масларова и Михаил Миков настояваха тези здравни осигуровки да се платят от бюджетния излишък. Нашето предложение с господин Христов е абсолютно идентично. Нямам обяснение защо сега, когато Вие имате властовите ресурси, не подкрепите това разумно предложение и не решите проблема? Тези няколко десетки милиона лева, които са необходими, са малка част от парите за превъоръжаване, за така наречените мисии в чужбина.
Уважаеми господин министър, очаквам Вашия отговор, особено в частта му за възможността хората от селата да могат да бъдат здравно осигурени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Банкова.
Министър Гайдарски, заповядайте за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР Радослав Гайдарски: Госпожо Банкова, Вие сте абсолютно права. Вярвам, че действително към Вас са отправени такива искания и жалби от хора от селата и градовете на страната. Знам, че Вие сте прецизна в това отношение и няма да ме подведете. Но трябва да разберем най-накрая един основен въпрос, който трябва да бъде решен. Аз изброих по колко пункта биват осигурявани от държавата хората, които не са здравно осигурени. Обаче съгласете се, че в този милион, за който Вие казвате – аз не знам дали са точно един милион, защото Вие знаете, че голяма част от тях не живеят в България и са в чужбина - има хора, които имат достатъчно пари, но не желаят да бъдат осигурени. Това е другият въпрос.
Не може да бъде мотив фактът, че хората били толкова бедни, че не могат да я платят. Защото няма село, което примерно да отстои на толкова голямо разстояние от областния или от районния град, където могат да бъдат регистрирани, за да бъдат осигурени. Моля Ви се, това вече е чиста пропаганда – да не може един човек да отиде за 1,00 лв., най-много за 2,00 лв., да се осигури! Не може да намери 2,00 лв. да отиде в даден областен или районен център да се осигури – това са несериозни неща! И Вие непрекъснато поставяте този въпрос.
Ние искаме да осигурим нашите граждани да получават по-добра медицинска помощ, да имат по-добро и качествено обслужване. Вие винаги ни навеждате на мисълта да помогнем на онези, които не искат да се осигурят, които не желаят да участват в тази солидарна здравна система. Това е солидарна система, която в целия свят е възприета. Няма друга система в света. Защо да не плащат и не са плащали никога?! И защитавате все тях. Моля Ви, аз мисля, че това е неправилно.
Ние помагаме на тези хора: осигуряваме и спешната помощ, и психиатричната помощ, и трансплантация, ако е необходимо. Но и да бъдат лекувани безплатно, след като не са се осигурявали изобщо, мисля, че това трябва да бъде може би обект на един референдум или едно допитване до хората дали са съгласни тези, които никога не са плащали, да получават едни и същи грижи в нашите здравни заведения, както онези, които цял живот са отделяли пари за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Госпожо Банкова, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министър Гайдарски. Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин министър, Вие не ми отговорихте дали подкрепяте предложението на госпожа Масларова и господин Михаил Миков: здравните осигуровки да бъдат платени от бюджетния излишък? Аз неслучайно напомних и цитирах Конституцията, в която е записано това, което преди малко съобщих. Не ми отговорихте и на въпроса как ще бъдат осигурени трайно безработните български граждани, които нямат доходи и се изисква със задна дата да плащат осигуровки? Аз подчертах, че в случая става дума за социално слаби и трайно безработни български граждани. А българското правителство е длъжно да изработи механизъм и да отсее тези две категории.
Неотдавна председателят на Европейската федерация на докторите на държавна практика с тревога констатира, че все още в България има над един милион граждани без здравни осигуровки. Знаете, че в една Испания например всички, включително и нелегално пребиваващите чужденци, са здравно осигурени по закон.
Господин министър, тъй като говорим за социална чувствителност, разчитам да подкрепите предложението ни с колегата Христов лекарствата да бъдат освободени от 20 процента ДДС. Престъпление е хазартът да е освободен от данък, а лекарствата и пособията за инвалиди да имат 20 процента данък. Това драстично оскъпява лекарствата и засяга огромна част от българските граждани, а не само здравно неосигурените.
Подчертавам, че пари има и за здравни осигуровки, и за пенсии, и за заплати. Можете да обложите хазарта с данък добавена стойност и да насочите парите към здравеопазването. Можете да увеличите данък печалба на големите фирми. Защо у нас той е 10 процента – най-нисък в Европа, а в Германия например той е 39 процента?
Господин министър, в моето питане засягам изключително важен въпрос, касаещ живота и здравето на над един милион български граждани. Направих няколко конкретни и според мен разумни предложения как да бъде решен проблемът със здравно неосигурените български граждани. Както Ви казах, средства има, необходима е само политическа воля. Това зависи от вашето правителство и от мнозинството в българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Благодаря и на Вас, министър Гайдарски, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Народният представител Павел Шопов е отправил въпрос към министъра на отбраната господин Близнаков относно изявление на министъра за неизтегляне на българския военен контингент от Ирак.
Господин Шопов, имате думата.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, по повод Деня на Българската армия – 6 май, Вие направихте изявление, широко тиражирано от медиите, че българският военен контингент няма да бъде изтеглен от Ирак и ще остане там, докато това е необходимо с оглед обстановката в тази страна.
Отлично Ви е известно, че пребиваването на тази военна част в Ирак е с точно определен срок и този срок може да бъде съкратен или удължен от никой друг освен от българското Народно събрание. Вие си позволихте изявление, с което едва ли не еднолично решавате толкова важен за страната въпрос.
Моят въпрос към Вас, господин Близнаков, е: не считате ли, че изявлението Ви е самонадеяно, в противоречие със законите и Конституцията на Република България? Ще поправите ли грешката си и няма ли да направите друго изявление, с което да обясните на българската общественост законовото и конституционно положение, че единствено Народното събрание на Република България е компетентно да взема такива решения?
Понеже въпросът беше зададен много отдавна – на 8 май 2007 г., оттогава изтекоха два месеца. Въпросът беше отлаган неколкократно, но не е късно и сега да се отговори на този въпрос, защото той е актуален винаги. Той е принципен въпрос, така че тук няма давност за това изявление.
Надявам се да получа удовлетворителен отговор в това отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Шопов.
Имате думата за отговор, министър Близнаков.
МИНИСТЪР Веселин Близнаков: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! На 5 май т.г. в Информационния център на Министерството на отбраната аз дадох пресконференция, на която информирах журналистите за резултатите от посещението на ръководената от мен делегация в Ирак и отговорих на редица зададени въпроси.
Аз съм сигурен, господин Шопов, че Вие не присъствахте на тази среща и затова боравите с преразказани изявления. Интерпретацията на моите думи при зададения от Вас въпрос не отговаря на фактите. Затова безпокойството Ви за изземване в кавички на чужди правомощия не е основателно и като доказателство мога да Ви предоставя копие от записа на срещата, ако желаете.
В своите изявления неведнъж съм подчертавал, че участието на български военнослужещи в мисии, както впрочем и цялостната отбранителна политика на Република България, се основава на стриктното спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които България е страна. Както Ви е добре известно, Република България подпомага укрепването и стабилизирането на Ирак от 2003 г. На 21 февруари 2007 г. Четиридесетото Народно събрание реши да изпрати в Ирак български военен контингент в състав до 155 военнослужещи за продължаване участието на България в охраната на Центъра за временно задържане и закрила в лагера „Ашраф”. Българският контингент участва в многонационалните коалиционни сили в Ирак, в съответствие с резолюции на Съвета за сигурност на ООН и с мандат от Народното събрание до 31 март 2008 г.
По време на въпросната среща с журналистите на 5 май 2007 г. уточних, че за да продължим участието си след тази дата, е нужна нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Резолюцията на Съвета за сигурност е необходимо предварително условие, без което въпросът не може да бъде предмет на обсъждане дори и в парламента. С нейното приемане по никакъв начин не се отменя необходимостта от прилагане на българския конституционен ред, по който, както и досега, би следвало да бъде взето решението за продължаване или за прекъсване на участието на български военнослужещи в операцията в Ирак.
Никога не съм поставял под съмнение ролята на Народното събрание в този процес. Като министър на отбраната винаги съм отстоявал принципа, че при вземането на решения, свързани с осъществяването на външната политика на Република България, е необходима консолидирана политическа воля на всички държавни институции – Народно събрание, правителство, президент. Именно разбирането за значимата роля на тези институции по отношение на външната политика, сигурността и отбраната е водило всички мои действия при изпращането на български военни контингенти на различни мисии извън страната.
Ето защо искам отново да подчертая, че Министерството на отбраната стриктно спазва българското законодателство и не е допуснало нарушение на неговите изисквания и разпоредби.
Затова смятам, господин Шопов, че впечатленията, с които сте останали, са погрешни, а опасенията Ви не са основателни. Разбира се, на мен и на българската общественост е известна позицията на вашата политическа сила по отношение на участието на България в мисии, свързани с колективната сигурност и международната стабилност. Възможността на всички парламентарно представени политически сили, респективно на всички народни представители да участват в тези дебати и във вземането на решенията по толкова съществени теми е част от демократичната система, от парламентарния и гражданския контрол върху дейността на органите и институциите на изпълнителната власт. В този смисъл приемам Вашия въпрос като част от политическия дебат по тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Близнаков.
Господин Шопов, имате право на реплика. Заповядайте.
Павел Шопов (КА): Господин Близнаков, аз вярвам на собствените си очи и уши. Това, което чух на тази пресконференция, а това е същата пресконферения, на която Вие изрекохте тези думи, Вие говорихте за необходимостта българският контингент да остане в Ирак доколкото това било необходимо. Вие направихте изявление точно в същия смисъл. По никакъв начин няма да се доверя на някакви записи, протокол или извадка, където може би една запетайка или една пропусната дума ще променят това впечатление. Вие направихте едно, меко казано – самонадеяно изявление, с което вместо да се държите като изпълнител на волята на българското Народно събрание, влязохте едва ли не в ролята на ментор, човек, определящ докога и доколко българският контингент ще остане в Ирак. За това ми е думата.
Въпросът относно политическите функции на един министър е конституционен. Той е много широк и голям въпрос. Това, че Вие направихте изявление, че сте готов да спазвате Конституцията и направихте тези обяснения по този начин, който всички видяхме, ме удовлетворява, но фактът си е факт. В това изявление Вие прехвърлихте своите правомощия. Това не е прецедент във вашето министерство.
Миналия въпрос, който съм задавал към Вас, беше във връзка с недопустими политически изявления на офицер, на висш служител на Министерството на отбраната – господин Иванов, който си беше позволил също недопустими политически квалификации. Аз не продължих проверката дали му е обърнато внимание, дали му е направена забележка. Дано това да е така. Дано този въпрос, който ви задавам, да има превантивно действие, да се спазва Конституцията оттук нататък, а по отношение на изявленията, които се правят от служители на министерството, включително и от Вас като негов първи предводител и представител в качеството на министър, тъй като сте политическо лице, да не се стига до там в едно министерство, което е особено чувствително в това отношение и към което гражданското общество трябва да осъществява контрол, този случай да не се повтаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Близнаков.
МИНИСТЪР Веселин Близнаков: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Шопов, аз действително като министър на отбраната се стремя да уважавам законодателната власт и да се съобразявам с нейните решения, както и с разискванията, които се водят тук, в пленарната зала. В потвърждение на това искам да кажа, че когато трябваше да се вземе решение за изпращане на наш контингент в Афганистан по линия на операцията АЙСАФ по линия на НАТО, Министерският съвет, респективно Министерството на отбраната нямаше задължение да информира или да иска съгласие от народното представителство. Въпреки това ние предоставихме цялата информация на народните представители, макар че съгласно чл. 11 от Закона за изпращане на българските Въоръжени сили извън територията на България това е от компетентността само на Министерския съвет. Стремим се във воденето на политиката в областта на отбраната и сигурността да сме в диалог с народните представители. Тази политика ще продължи и занапред.
По отношение на офицер Иванов, както споменахте, аз съм му направил устна забележка, както Ви бях обещал. Мисля случая за изчерпан. И не само това – мисля, че подобни случаи не се повтарят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря за участието Ви в парламентарния контрол, господин Близнаков.
Продължаваме към питането, което народният представител Яне Янев е отправил към министъра на правосъдието Георги Петканов.
Имате думата, господин Янев.
Яне Янев (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! На 27 юли 2006 г. бе публикувано разследване под заглавие „По следите на един подкуп”. От него става ясно, че през 2004 г. бизнесменът Красимир Петров Гергов е оферирал пред тогавашния генерален директор на Българската национална телевизия Кирил Гоцев подкуп в размер на 425 хил. лв. Подкупът е бил предложен чрез два записа на заповед. На 2 август 2006 г. Кирил Гоцев в интервю потвърждава, че Гергов му е предложил подкупа чрез записи на заповед и потвърждава по същество размера на предлаганата сума, като цитира половин милион лева. Посочва дори и времето – януари 2004 г. Обяснява причината, цитирам: „За да не се сключи договор за реклама с руската фирма „Видео интернешънъл” ООД.”
Генералният директор на БНТ пояснява също, че успоредно с предлагането на подкупа върху него е бил упражняван натиск с различни средства.
На 11 април 2007 г. в предаване по Нова телевизия Красимир Гергов признава, че собственоръчно е написал и издал запис на заповеди за 425 хил. лв. на името и в полза на Кирил Гоцев. Това обаче по думите на Гергов касаело лични частни отношения. Това обяснение, господин министър, и Вие си давате сметка, е абсурдно, защото няма никакви частни отношения, когато става въпрос за договор, и то с генералния директор на Българската национална телевизия. Очевидно става дума за един от най-мащабните случаи на рушвет през последните години и той е документално доказан.
Във връзка с това компетентни фактори от Европейската комисия насочиха вниманието ми върху този конкретен казус по повод предстоящата партньорска проверка за напредъка на България в изпълнението на изискванията в областта на вътрешния ред и правосъдието. При цялата си скандалност сам по себе си случаят не бива да се разглежда като частен, а като изключително опасен симптом, особено сега, в навечерието на тази проверка.
Във връзка с изложеното, уважаеми господин министър, питам: какво е конкретното движение на преписката от образуването й до днес? Има ли произнасяне на прокурор? Спазени ли са процесуалните срокове? Има ли изобщо разследване по случая? Извършва ли се то при спазване на закона и докъде точно е стигнало до момента? Не смятате ли, че има данни за осуетяване на наказателно преследване и можете ли категорично тук, от тази трибуна да заявите, че в правоохранителните органи няма служители, които целенасочено работят за прикриване на случая с подкупа? Има ли данни за оказан натиск върху прокуратурата и други органи за прикриване на случая? На каква се дължи забавянето на разследването за подкупа и кога ще има окончателен резултат от него? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Янев.
Заповядайте за отговор, министър Петканов.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Изнесените от Вас данни касаят един изключително болезнен за цялото общество въпрос, какъвто несъмнено е борбата с корупцията. Споделям очакванията на българските граждани подобни случаи да намират своето бързо и справедливо решение.
Воден от разбирането, че производствата следва да се развиват в рамките на сроковете, посочени в процесуалните закони, винаги съм се отнасял изключително отговорно към всеки сигнал за нарушение на движението на делата. Въпросът Ви е абсолютно основателен и аз благодаря за това.
В този смисъл, бих искал да Ви уверя, че с оглед на поставените от Вас въпроси беше извършена една обстойна, задълбочена проверка от страна на Инспектората към министъра на правосъдието, която установи накратко следното.
Посочената от Вас прокурорска преписка е образувана в Софийската градска прокуратура на 5 декември 2005 г. въз основа на материали, публикувани в пресата. На основание чл. 119, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт съответният прокурор е извършил необходимата проверка. След нейното приключване с постановление от 28 февруари 2006 г., забележете, е отказал да образува наказателно производство. Пет месеца по-късно, на 27 юни 2006 г., в Софийската градска прокуратура е постъпил допълнителен сигнал по случая, който е бил изпратен от Върховната касационна прокуратура. В резултат на получената нова информация на 7 август 2006 г. е отменено постановлението за отказ за образуване на наказателно производство и е възложено извършването на проверка от органите на Министерството на вътрешните работи.
С оглед на събираната в хода на проверката информация прокуратурата неколкократно е възлагала извършването на допълнителни проверки за изясняване на определени обстоятелства. Разпореждания в тази насока са правени на 2 февруари 2007 г., на 21 април 2007 г. и последната – на 11 юни 2007 г. Вярвам, че ще се съгласите, уважаеми господин Янев, че тези действия на прокуратурата са показателни за нейните усилия да бъдат изяснени всички обстоятелства, а не случаят да бъде прикриван. Както е видно, последните указания, дадени по преписката, са само отпреди няколко дни, от 11 юни. Надявам се, че те ще бъдат точно и своевременно изпълнени, което ще позволи на прокуратурата да прецени, забележете, дали към настоящия момент са налице основания за образуване на предварително наказателно производство.
Това, което искам да подчертая, е че до момента по случая се извършва само предварителна проверка, за приключването на която няма законоустановени срокове. Поради липсата на образувано досъдебно производство не може да се говори и за неспазване на процесуални срокове от страна на магистратите.
Що се отнася до поставения от вас въпрос дали разследването се извършва при спазване на закона, следва да имате предвид, че Инспекторатът към министъра на правосъдието може да извършва проверка само по движението на делата, инспекторатът не проверява по същество извършените действия по разследването. За тази цел се осъществява надзор от прокуратурата.
Тук бих искал да посоча, че на 21 декември 2006 г. по искане на Върховната касационна прокуратура материалите по преписката са й били изпратени. Въз основа на дадените от нея указания е разпоредена една от допълнителните проверки по случая. Считам, убеден съм, че ангажираността и на Върховната касационна прокуратура е допълнителна гаранция за извършването на една законосъобразна, пълна и обективна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, проф. Петканов.
Заповядайте за два уточняващи въпроса, господин Янев.
Яне Янев (ОДС): Благодаря Ви, господин министър. Считам, че Вие коректно и професионално сте си свършили работата и наистина със загриженост сте възложили на компетентните лица да направят необходимата проверка по случая, но от това, което казвате, би било редно да направим извода, че когато се реформира съдебната система, трябва да се имат предвид и такива казуси, които затрудняват във времето изясняването на толкова важни факти и обстоятелства.
Затова и предвид проверката, която вече споменах, бих искал да Ви попитам: ако така изложеният казус се отнесе до компетентните структури в Европейския съюз, които вече са проявили интерес, какви ще бъдат последствията за България?
И второ, Вие освен министър на правосъдието сте и професор, изключително вещ по тази материя, а тук става въпрос за наличие на документи, които никой не може да оспорва, според Вас възможно ли е да е оказан натиск първия път, когато е прекратено предварителното производство? Считате ли, че един такъв проблем, който е от особена важност за обществото, защото не може да има истинска демокрация, ако в медиите има криминализиране на определени процеси, този въпрос може да се протака във времето – две, три, четири или повече години? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Янев.
Заповядайте за отговор на уточняващите въпроси, министър Петканов.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Разбрах допълнителните Ви въпроси и Ви отговарям накратко следното.
Моля Ви да имате предвид, че това дело е образувано на 5 декември 2005 г., тоест към настоящия момент са минали точно една година и шест месеца. На въпроса Ви как биха реагирали европейските структури, ако това дело беше отнесено там, отговарям приблизително по следния начин. В рамките на година и шест месеца считам, че е нормално провеждането на едно такова дело. Би могло да се съкрати, но считам, че е нормално за година и шест месеца то да приключи успешно.
Дали е оказван натиск? Такива данни не са събрани, такива данни в предварителната проверка няма. Така че на мен нищо друго не ми остава, освен да кажа, че такъв натиск по време на извършената предварителна проверка не е оказван. Не изключвам възможността, но казвам, че не разполагаме с такива данни. Въпреки това като заключение бих казал, че въпросът, който поставяте, е изключително основателен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Янев, ще изразите ли отношение към отговора на министър Петканов?
Заповядайте.
Яне Янев (ОДС): Уважаеми господин министър! С цялото ми уважение към Вас бих искал да Ви насоча вниманието точно към факта, че все пак процедурата е стартирала 2005 г. и не е образувано дело. В момента няма образувано дело и не се знае този период още колко време ще продължи. Няма никакви индикации, както Вие казахте, Инспекторатът не е в състояние да направи подобна проверка, но така или иначе случаят остава с цялата си сила и тежест да стои в обществото, а този случай не е обикновен. Затова първо искам да Ви връча и като професор, достатъчно компетентен в тази материя, и като министър – два документа, които са автентични, ясни и в тях няма никакво съмнение. Много бързо и много скоростно би могло да се установи дали са автентични. Затова Ви моля да упражните влиянието си като министър в тази посока.
Що се касае до цялата проблематика, още на 29 юли 2006 г. - само два дни преди първата публикация, ръководителят на Службата за борба с корупцията в прокуратурата заявява, че тя се е самосезирала за случая. По-късно главният прокурор публично е направил изявление, че случаят няма да бъде прикрит и ще иска за разследването да му бъде незабавно докладвано.
От този момент нататък от прокуратурата няма никаква реакция и никакъв сигнал, а случаят е особено актуален сега, когато се провежда конкурс за нов генерален директор на Българската национална телевизия. Неслучайно излизат статии: “Грабят БНТ”. Ако по същите схеми се управляват медиите в България, тогава демокрацията е поставена под въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Питане към министър Петканов е отправила народният представител Мария Капон относно процедурата по номиниране на кандидати за съдии към Европейския съд по правата на човека.
Госпожо Капон, имате думата.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! През м. ноември т.г. изтича мандатът на сегашния представител на Република България в Европейския съд по правата на човека госпожа Снежана Ботушарова. Както знаем, този съд разглежда спорове за уважението и свободното упражняване на основните свободи, повдигнати от отделни граждани срещу техните власти. Като ответник по делата пред този съд България се представлява от Министерството на правосъдието. Съгласно процедурите на Съвета на Европа държавата ни има задължението да номинира трима кандидати, отговарящи на изискванията на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, които изхождат от тях.
От Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Страсбург ще се избере най-подходящият за този пост кандидат. Едва на 4 април 2007 г. Вашето министерство публикува обява за набиране на кандидати, но без да оповести каква процедура ще се следва за подбор на кандидатите. Вместо това един месец по-късно -на 4 май, министерството публикува списък, потвърден от Вас, в който фигурират девет имена на кандидати, които отговарят на необявените критерии. Сред тях дори виждаме името на Вашия заместник – господин Ганев.
В днешно време част от нещата са вече променени. Ясно е, че имаме трима номинирани след определената процедура.
Моля Ви да ни кажете каква е била процедурата? Приета ли е такава за подбор на кандидатите за Европейския съд по правата на човека от името на правителството на Република България? На какво основание вашето министерство, което е ответник по делата в Страсбург, е набирало тези кандидатури за поста и на основание на какви критерии? Кой орган на министерството и по какъв начин е избрал тези девет човека и съответно как са утвърдени тримата в този период? Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Заповядайте за отговор, министър Петканов.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Задълженията на българската страна да направи предложение с три кандидатури за български съдия в Европейския съд по правата на човека произтича от чл. 22 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и се налага поради изтичане на мандата на госпожа Снежана Ботушарова.
На 2 март 2007 г. в Министерството на правосъдието постъпи писмо от заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин относно предстоящия избор на съдии в Европейския съд по правата на човека. В това писмо се предлага Министерството на правосъдието, в срок до 20 март 2007 г., да предприеме по компетенции необходимите действия за избор на трима кандидати за съдия. В този период има 11 работни дни, от 2-ри до 20-и, и това, което се предлага в писмото, е практически неизпълнимо.
Бих искал да подчертая, че при предишните две процедури за избиране на кандидатури, проведени през 1998 и 2001 г., отново Министерството на правосъдието е било натоварено с тази отговорна задача. В този смисъл възложените ангажименти на министерството в процеса на определяне на кандидатите за български съдия в Европейския съд по правата на човека, бих казал, са в съответствие със съществуващата към момента практика. Друг е въпросът, че 1998 г. и 2001 г. са били предложени само по трима кандидати и толкова са подали документи.
При набирането на кандидатурите Министерството на правосъдието се е ръководило изцяло от разпоредбите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), въвеждащи определени критерии по отношение на националните процедури.
Съгласно чл. 21 от конвенцията съдиите трябва да притежават високи морални качества и да отговарят на условията, изисквани за заемане на висши съдебни длъжности, или да са юристи с призната компетентност. Препоръки 1429 и 1649 на ПАСЕ въвеждат следните критерии, те са визирани в тия препоръки за номиниране на кандидатите в изборите за съдия: да се публикува обява в специализираната преса, да се осигурят кандидатури на специалисти с опит в сферата права на човека, да се изберат кандидати и от двата пола, да се осигурят кандидатури на юристи, които владеят на високо ниво един от двата официални езика на съда и да могат да работят с другия и последното от изискванията е имената на кандидатите да са подредени в азбучен ред.
Министерството на правосъдието, вземайки предвид посочените изисквания и отчитайки необходимостта в Европейския съд по правата на човека да бъде избран достоен и компетентен юрист, предприе действия за осигуряване на провеждането на прозрачна, открита и справедлива процедура. Чрез публикуване на обява в националните ежедневници “Дневен труд” и “24 часа” – това са двата вестника с най-голям тираж, на 4 и 6 април 2007 г. в най-популярния правноинформационен портал в България Lex.bg от 2 до 16 април 2007 г. и на електронната страница на Министерството на правосъдието от 3 до 16 април 2007 г. бе обявена процедурата за набиране на кандидати. В обявата бяха посочени изискванията към кандидатите, документите, които следва да подадат, крайният срок за кандидатстване.

След изтичането на срока за подаване на документите беше създадена работна група, съставена от експерти в Министерството на правосъдието, която извърши проверка доколко кандидатурите отговарят на обявените условия, критерии и срокове за участие в процедурата. Извършената проверка установи, че от подадените 19 заявления едно е изпратено по пощата след крайния срок, а 10 от кандидатите не отговарят на едно или повече от изискванията. Те бяха отстранени. Останаха 9 кандидати.
Уважаема госпожо Капон, тук бих Ви казал, че повече от това е трудно да се направи. Самият факт, че са предложени 19 кандидатури при представени по три през 1998 г. и 2001 г., трябва да разберете, че всичко, което е било необходимо, е било направено. Иначе трудно биха се събрали 19 кандидатури.
Оттук нататък, с оглед провеждането на националната процедура за избор на кандидати за съдии по начин, който максимално да отговаря на изискванията на конвенцията и на препоръките, беше създадена втора работна комисия с участието на изтъкнати представители на правната доктрина – това са проф. Емил Константинов, доц. Марияна Карагьозова, доц. Веселин Цанков, Диана Ковачева и двама представители на Министерството на правосъдието.
На свое заседание, проведено на 10 май 2007 г., Министерският съвет одобри кандидатурите, които бяха предложени от Министерството на правосъдието, и предложи на Комисията по правни въпроси и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията също да изразят своето становище.
По моя преценка ние сме направили всичко възможно, което е било необходимо.
На въпроса каква процедура е била предложена и каква е практиката в Европа, искам да ви кажа следното нещо. Има 46 страни в Европа, които работят по тези процедури, и само една от тях – Великобритания, публикува това във в. “Таймс”. Чехия и Полша частично. Значи една страна публикува процедурата и две страни – частично. България е втората страна след Великобритания, която публикува такива процедури. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Петканов.
Госпожо Капон, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, благодаря Ви за дадените разяснения. Смятам, че времето, което Ви е оставено от министъра на външните работи господин Калфин, е наистина много малко –11 работни дни.
Казахте преди малко, че в работната комисия са участвали двама от Министерството на правосъдието. Моят въпрос е: кои бяха представителите, каква е ролята на заместник-министър Маргарит Ганев в самата процедура, участвал ли е той самият в комисията? Да не забравяме, че е препоръчително кандидатите да не са обвързани с изпълнителната власт или политическите партии. Смятате ли, че утвърждаването на кандидатурата на заместник-министър Ганев, който пряко отговаря за представителството на България по делата пред Европейския съд по правата на човека, съответства на изискванията за морален интегритет и независимост на бъдещия съдия, както изисква Европейската конвенция за правата на човека?
Защото, когато говорим за прозрачност, това е една от прозрачните процедури – когато има участник от министерството, той ясно да бъде заявен и отстранен от комисии и от самата част на процедурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Господин министър, имате думата за отговор на допълнителния въпрос на госпожа Капон.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Двама представители на Министерството на правосъдието са участвали в подбора по същество на тези трима кандидати от деветте, които са останали. Кои са те ми е трудно да кажа, но мога да Ви ги изпратя в писмен вид. Това са експерти, които се занимават с такива въпроси.
Що се касае до колегата Ганев, искам да кажа, че в препоръките и в конвенцията не съществува забрана за участие на заместник-министър в този конкурс. Не съществува такава забрана. Може би нещата опират до морал, както Вие споменахте, но юридическа пречка за това няма. В този смисъл не съм оказвал влияние на колегата Ганев дали да участва или не. Това е негов избор, той е решил да участва. Аз мисля, че той трябва да бъде допуснат. Няма юридическа пречка той да участва.
Това – първо.
Второ, колегата Ганев не е участвал по абсолютно никакъв начин в подбора на тези кандидати. Когато конкурсът беше обявен, колегата Ганев дойде и ми каза, че има намерение да участва. Аз му казах, че това е негов въпрос, не е мой, ако желае – да участва.
Така че не виждам каква пречка има той да бъде един от кандидатите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Петканов.
Госпожо Капон, имате думата за отношение към отговора.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, господин министър, за това, че ще ми кажете кои са двамата експерти, които са участвали. Надявам се те да не са на пряко подчинение на заместник-министър Ганев.
Едно обаче е видно – от тримата кандидати, които са излъчени, в крайна сметка те са излъчени чрез една комисия, ръководена от проф. Емил Константинов, както казахте, който работи по един от проектите на ФАР, чийто бенефициент е Министерството на правосъдието, от една страна, за 2 млн. евро, а, от друга страна, е експерт и съветник към заместник-министър Ганев, е странно как в една такава процедура, в една комисия има хора, които са само от научните среди, при положение, че трябва да бъдат излъчени съдии?
Когато става въпрос за съдия, казвам го вече като гражданин, господин министър, един съдия трябва да е независим. На един съдия не му отива да се възползва от положението си в политическа или изпълнителна власт, за да заема определен пост. Това наистина, както казвате, освен че е препоръчително, да, не е задължително, е въпрос на морал. Знам, че и Вие ще бъдете съдия, знам, че Вие сте един добър юрист, може би, така че е необходимо един съдия да бъде честен, да не се възползва от своята власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Капон.
Следва питане към министъра на правосъдието Георги Петканов от народния представител Елеонора Николова относно готовността за прилагане на Закона за Търговския регистър.
Госпожо Николова, имате думата.
Елеонора Николова (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е във връзка с изпълнение на критериите, които България трябва да покрива и които продължават да бъдат следени от нашите партньори от Европейската комисия, и които продължават да имат най-големите претенции по Глава “Правосъдие и вътрешен ред”.
Съвършено ясно е, че при един фалстарт на новия Търговски регистър ще имаме още един неизпълнен ангажимент в негативния списък, който се води за България. Въпросът, който задавам към Вас, всъщност е въпрос, който го задава бизнесът и цялото общество, а именно: извършена ли е качествена, сериозно подготвителна работа, за да заработи от 1 юли новият Единен електронен регистър? Специализираната Агенция по вписванията може ли да предоставя услуги на търговците в законоопределения срок от два работни дни?
В тази връзка аз имам няколко подвъпроса: налице ли е материалното обезпечаване на всички служби в окръжните градове, които да могат да работят към 1 юли 2007 г.? Информационната система вече тествана ли е и може ли да определите каква е нейната стойност? Имаме ли кадрово обезпечаване, което да позволи към 1 юли Търговският регистър да започне да работи, да функционира безпроблемно?
Преди 10 месеца един от мотивите за отлагане на закона за влизане в сила и за прилагането му беше и това, че за търговската регистрация са необходими 5 млн. 900 хил. лв. и че те все още към 2006 г. не бяха предоставени на Министерството на правосъдието.
Моят въпрос е: предоставени ли Ви бяха тези пари? Имаше ли необходимост от други средства? Ако е така, Вие ли сте единствено човекът, който трябва да понесе цялата политическа отговорност за евентуалния фалстарт, или че от липсата на осигурен финансов ресурс цялото правителство трябва да понесе този негатив?
Като резюме моят въпрос е: има ли реална опасност подготвяната две години реформа в търговската регистрация отново да не заработи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Заповядайте за отговор, министър Петканов.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Николова, въпросите, които поставяте, според мен, несъмнено са изключително важни и актуални към настоящия момент. Проведените вчера в Комисията по правни въпроси дебати по внесения от народните представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър до голяма степен внасят известна яснота по засегнатите от Вас въпроси.
С приемането през 2006 г. на Закона за Търговския регистър се направи важна стъпка към изграждането на модерна и централизирана електронна регистърна система. Както сте отбелязали и Вие в питането, тази реформа изисква сериозна по своята същност и обхват подготвителна работа, която е съсредоточена най-общо в следните направления:
1. приемане на подзаконовите нормативни актове;
2. материално обезпечаване на Търговския регистър;
3. разработване на информационна система;
4. кадрово осигуряване.
Всички предвидени в Търговския регистър подзаконови нормативни актове са приети – ако трябва да ги изброявам, и това е задължение на Министерството на правосъдието. Ние сме изпълнили тези си задачи.
Агенцията по вписвания ще осъществява оттук нататък дейност по търговска регистрация в 27 териториални поделения. Три от тях – София, Пловдив и Кюстендил, са настанени под наем, тъй като областните управители не са предоставили помещения за нуждите на регистъра. За останалите териториални поделения на агенцията са предоставени помещения в сградите на съответните съдилища или самостоятелни помещения извън тях. На 8 сгради и помещения е извършен ремонт. Общата стойност на ремонтните дейности е около 914 хил. лв. без ДДС.
Осигурените до момента технически средства за нуждите на Търговския регистър са на обща стойност около 1 млн. 400 хил. лв. без ДДС и те включват цяла поредица от такива технически пособия.
Изграждането на информационната система стартира с изготвянето на бизнес анализ на Единния търговски регистър. В рамките на този анализ бяха разписани в детайли всички процеси, обхващащи търговската регистрация. Към момента информационната система е изградена и е в процес на опитна експлоатация.
Във връзка с необходимостта от кадрово обезпечаване беше обявен конкурс на длъжностни лица по регистрацията. Документи за участие в конкурса подадоха 72 кандидати. От допуснатите до писмения изпит кандидати са се явили 44. От тях 18 са издържали писмения изпит. След проведено интервю конкурсната комисия е предложила за назначаване 9 кандидата. Двама от тях не са се явили да заемат длъжността, поради което към момента има назначени 7 длъжностни лица. Тук може надълго и нашироко да се говори за това кой проведе конкурса, какви бяха изискванията, защо бяха толкова засилени тези изисквания и т.н., и т.н.
Бих искал да Ви обърна внимание, уважаема госпожо Николова, че заявилите участие в конкурса кандидати са по-малко от определената щатна численост, която за длъжностните лица по регистрацията е 90 щатни бройки. Деветдесет лица са необходими да работят, а кандидатите са 72.
Както ви е известно, в закона е предвидено, че длъжностните лица по регистрацията трябва да имат висше юридическо образование, юридическа правоспособност и юридически стаж не по-малко от три години по специалността. Очевидно е, че за юристите, които отговарят на посочените изисквания, тази длъжност никак не е привлекателна и аз считам, че една от основните причини за това е ниското възнаграждение. Заплатата на тази категория служители възлиза на 400 лв., а вие знаете какви са заплатите на органите на съдебната власт. Никога няма да се намерят достатъчно кандидати. Гарантирам това.
С оглед наличието на свободни щатни бройки е обявен нов конкурс към момента за длъжностни лица, който е планирано да приключи на 20 юли 2007 г. Отсега мога да ви гарантирам, че резултатът ще бъде абсолютно същият.
Съгласно Устройственият правилник на Агенцията по вписвания, отпуснатите щатни бройки за деловодители са 25, което е недостатъчно за обезпечаване работата на службите по регистрация. Чрез вътрешно преструктуриране в агенцията за длъжността “деловодител” са осигурени 9 служители.
Реформата, която се извърши със Закона за Търговския регистър, изисква за нея да бъдат отделени сериозни финансови ресурси и кадрови потенциал. От поисканите за 2006 г. 5 млн. 900 хил. лв. бяха отпуснати 3 млн. 700 хил. лв. Толкова! За 2007 г. са предвидени 1 млн. 900 хил. лв. за капиталови разходи. В момента е в процес на съгласуване проект на постановление на Министерския съвет за предоставяне на допълнителни средства, които да обезпечат нормалното функциониране на Търговския регистър през настоящата година.
Ако трябва да обобщя с две думи, финансовите ресурси и административният капацитет са пречките регистърът да заработи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин министър.
Госпожо Николова, имате право да зададете два уточняващи въпроса. Заповядайте.
Елеонора Николова (независим): Благодаря Ви за отговора, господин министър. Прав сте, че вчера в Комисията по правни въпроси, преди да дочакаме днешния ден, се разгоря, бих казала, много бурен дебат и там всички имаха възможност да кажат какво отношение имат към провала на регистърното производство в България.
В тази връзка аз знам Вашата позиция. Вчера Вие я изразихте, но все пак искам да чуя днес, в рамките на парламентарния контрол, какво е Вашето отношение, каква е Вашата оценка за свършената работа от ръководителите на Агенцията по вписванията, защото това са Ваши подчинени. Ако смятате, че те не са се справили по подобаващ начин със своята работа, бихте ли ги предложили за дисциплинарни наказания?
Второ, след като имате информация, че се заменя всъщност висш магистратски труд в лицето на съдиите от окръжните съдилища, какво бихте могли да предприемете, за да се промени начина на заплащане на служителите, които ще заместят десетки магистрати в цялата страна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Николова, по въпроса за работата на ръководството на Агенцията по вписванията вчера ми беше зададен въпрос откога те са назначени. Половин година откакто са встъпили в длъжност.
Ръководителят на Агенцията по вписвания е разпоредител от втора степен и той е относително самостоятелен. Той сам сключва договорите, сам определя заплащанията и т.н., и т.н.
Трябва да Ви кажа, че от тази гледна точка аз съм му предоставил абсолютна самостоятелност така, както законът изисква.
На въпроса дали агенцията ще започне да работи на 1 юли – викал съм го 3-4 пъти при мен, заедно със заместничката да направят един доклад и да кажат какво е тяхното виждане. Досега непрекъснато са твърдели, че към 1 юли Търговският регистър ще заработи. Аз съм длъжен да им се доверявам.
А оттук нататък трябва да бъде направена една по-задълбочена проверка, ако нещата се усложнят, да видим дали могат да бъдат освободени от длъжност или не. Това е по първия въпрос.
Вторият въпрос е много по-сериозен – за заплащането. Около 400 лв. е заплащането на длъжностните лица – юристите, които ще работят в тази агенция. Вие добре разбирате, че е трудно, бих казал невъзможно, да се намерят юристи в тази държава, които срещу 400 лв. да вършат тази дейност. Невъзможно е. И тези седем човека, които са встъпили в длъжност, бих казал, че са много.
Наскоро във връзка със Закона за съдебната власт, когато беше внесен в Министерския съвет, поисках да бъде увеличена заплатата на специализираната администрация в министерството – това са 70 души и техните заплати да бъдат приравнени на съдии в окръжния съд до 1260 лв. Министерският съвет ми отказа.
И в самото министерство нещата стоят по същия начин. Има 10-15 опитни човека и всичко останало са младежи. Затова моето виждане е, че без да се подобри заплащането и на юристите, и на икономистите в Министерството на правосъдието, въпросът не може да бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Петканов.
Госпожо Николова, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министър Петканов.
Елеонора Николова (независим): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за Вашата откровеност и зная много добре, че Вие сте от хората, които работеха този Търговски регистър да стане факт. Независимо от това мисля, че макар и в оставка можете да продължите да упражнявате натиск върху Вашите колеги в Министерския съвет, защото е недопустимо за шофьорите в градския транспорт да се намерят пари, а за една толкова важна система, която е елемент от електронното управление и има всичкия шанс да започне да работи, да не могат да се намерят пари. Обещавам Ви, че като депутат ще се отнеса със съответната отговорност към Вашите предложения за промяна на статута на висшите служители както в министерството, така и в агенциите. Но нека да не забравяме, че един от записите в Закона за Търговския регистър е, че това е самоиздържаща се система и че средствата, които ще се набират от таксите, ще остават в тази система, за да се обновява тя технологично, за да има и достатъчно ресурс за фонд “Работна заплата”. Така че виждането ми е, че законът дава основание специалистите, които ще работят тази отговорна работа, да могат да получат адекватно възнаграждение.
И накрая ще кажа: да, знам, че съпротивата срещу Търговския регистър е сериозна. Да, знам, че има опит чрез него да се сложи край на хранителните вериги, които са изградени между адвокатските кантори и фирмените отделения и че има нежелание вписванията да стават бързо, прозрачно и еднакво в цялата страна, но Вашето усилие като министър трябва да бъде за преодоляване на тези пречки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол, министър Петканов.
Преминаваме към питането, което народният представител Иван Николаев Иванов е отправил към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров относно финансовото състояние на Националната електрическа компания.
Господин Иванов, имате думата да отправите питането си към министър Овчаров.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Конкретният повод за моето питане е срещата, която Вие проведохте на 5 юни тази година с ръководителите на държавните дружества в енергетиката. След срещата бе съобщено, че Националната електрическа компания е натрупала 45 млн. задължения към АЕЦ “Козлодуй” заради закупена от централата, но неплатена електроенергия. Няколко дни по-късно се появи информация, че НЕК е длъжник и на ТЕЦ “Марица-изток 2”. Към тях дългът се оказа 30 млн. лв.
Всъщност обобщение на тези информации направи не друг, а началникът на Управление “Икономика и финанси” в НЕК госпожа Лилия Иванова, която в прав текст заяви за българските медии, че дълговете на Националната електрическа компания към производителите на ток са над 100 млн. лв. Това контрастира, господин министър, особено след като ръководителите на НЕК декларираха на специално заседание на Комисията по енергетиката към Народното събрание, че за 2006 г. компанията е реализирала над 60 млн. лв. печалба, като от тях практически половината – 28 млн. лв., са от основната дейност на компанията, а това е производство, пренос и продажба на електроенергия. И изведнъж в контраст на тези данни се съобщава, че за първите четири месеца загубите на НЕК вече не само към производители на ток, а общо загубите на НЕК са за повече от 37 млн. лв.
На тази база и като имам предвид, че Вие, господин министър, сте принципал на Националната електрическа компания, отправям към Вас следното питане.
Кои са причините и кои са виновниците за влошеното финансово състояние на Националната електрическа компания? Какви мерки ще предприемете за финансовото оздравяване на компанията? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате думата за отговор, министър Овчаров.
МИНИСТЪР Румен Овчаров: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Тази седмица на свое заседание представителите от Комисията по енергетиката към Народното събрание имаха възможност да се запознаят подробно с финансово-икономическите резултати на Националната електрическа компания за 2006 г., както и с прогнозата за 2007 г. Вие присъствахте на това заседание, така че не очаквайте от мен да чуете нещо по-различно от това, което сте чули там.
Въпреки това ще се опитам накратко да отговоря на отправените от Вас въпроси.
Позволете ми първо да кажа няколко думи за дейността на НЕК през 2006 г. Компанията приключи през 2006 г. с печалба преди облагане от 59 млн. и 600 хил. лв. и нетна печалба за периода от 49 млн. и 800 хил. лв., като изпълни основните технико-икономически показатели съгласно бизнесплана си. Успешно се изпълни задачата за преструктуриране на компанията и подготовка на електроенергийната система във връзка със спирането от експлоатация на блокове ІІІ и ІV в АЕЦ “Козлодуй”. Производството на електроенергия в страната през 2006 г. е 45 млрд. 807 хил. киловатчаса, което не е постигано никога в историята на България, като най-голям е ръстът в производството от кондензационните централи и атомната електроцентрала в Козлодуй – съответно 6,3 и 4,5%.
Изпълнена бе значителна по обем инвестиционна програма по рехабилитация на преносната мрежа, системите за управление на електроенергийната система и водноелектрическите централи. През годината за изпълнение на инвестиционната програма бяха инвестирани 273 млн. и 700 хил. лв. Все пак искам да напомня, че става дума за компания с приходи от над 2 млрд. и 300 млн. лв. Търговският износ на електроенергия за 2006 г. достигна 7 млрд. 772 млн. киловатчаса – нещо, което също не е постигано никога в историята на България и отбеляза ръст от 3% в сравнение със същия период на 2005 г., а в сравнение с бизнесплана ръстът е повече от 14%.
Реализираната печалба от износ на електроенергия даде възможност през годината да се поддържат по-ниски цени за електроразпределителните предприятия, на които компанията продава на загуба. Тези цени са регулирани и се утвърждават от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
През 2006 г. НЕК поддържа висока финансова стабилност, което е гаранция за спазване на договорните условия за плащане на независимите производители, осигуряването на изпълнението на инвестиционната и ремонтната програма на дружеството. Редовно се погасяват задълженията към осигурителните фондове, бюджета и финансовите институции и кредитори. За съжаление от началото на 2007 г. значително се промениха условията, при които НЕК работи. От 1 януари отпадна изключителното право на НЕК да осъществява износ на електрическа енергия. Увеличава се делът на свободния пазар, като от 1 юли 2007 г. съгласно Закона за енергетиката се предвижда пълната му либерализация.
След извеждането от експлоатация на блокове ІІІ и ІV в АЕЦ “Козлодуй” електроенергийният баланс на страната се измени съществено. В резултат на тези промени приходите от продажба на електроенергия, осъществявани от НЕК, значително намаляват, като в същото време обективно се увеличават разходите за доставка на 1 квтч електроенергия. Посочените фактори оказват съществено влияние върху финансовия резултат на дружеството, тъй като не са отразени при утвърдените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране регулаторни ценови условия, действащи през първото полугодие на 2007 г. Преходният период до отварянето на пазара на електрическа енергия и отпадането на изключителното право на НЕК да осъществява експорта, печалбата от износа се използваше да компенсира утвърждаваните по-ниски цени за продажба на електроразпределителните дружества. Тоест, чрез износа се изпълняваше социална функция по отношение на вътрешните цени. Този принцип на ценообразуване се използва, за да се осигури нормата на възвръщаемост на електроразпределителните дружества, определяна в приватизационните договори, без да се увеличават цените за потребителите. И в този период делът на приходите от износа заема около 24% от общите продажби на дружеството. От началото на годината след спирането на двата блока в АЕЦ “Козлодуй” рязко намаляха възможностите за износ. Структурата на продажби на електроенергия от началото на годината е силно променена, като делът на износа съставлява едва 7% в сравнение с 24 досега, докато делът на продажбите за обществените снабдители и електроразпределителни дружества вътре в страната се увеличават от 67 на 80%, което означава, че загубите, които формира НЕК от продажба на тези дружества се увеличават и не могат да бъдат компенсирани от износа.
За цялата 2007 г. при запазване на съществуващите цени на независимите производители НЕК прогнозира средна цена на закупената електроенергия в размер на 0,5967 лв./квтч, което е увеличение с 8% в сравнение с отчетеното през 2006 г.
С отчитане на действащите цени за пренос и достъп, съответно от 5,6 ст./квтч и 5 ст./квтч разходите на 1 квтч доставена електроенергия стават 7 ст./квтч, което означава, че компанията ще продава електроенергия на своите консуматори със загуба от около 0,9 ст./квтч за електроразпределителните дружества и около 0,85 ст./квтч за консуматори високо напрежение и вече продава по тези цени с тези загуби.
Другият фактор, който влияе върху финансовото състояние на НЕК, е обективното нарастване на разходите за доставяне на електроенергия на присъединените към преносната мрежа по следните причини.
Структурата на закупената електроенергия, необходима за осигуряване на потреблението на клиентите на НЕК се променя в посока на увеличаване на дела на скъпата електроенергия за сметка на намаление на относително евтината електроенергия от АЕЦ. Участието на АЕЦ в електроенергийния баланс на НЕК е намалял с около 14 пункта.
Относително и абсолютно нарастване има участието на най-скъпата електроенергия – тази с преференциални цени, тоест, става дума за електроенергията от вятър, вода, слънце, възобновяеми енергийни източници. Съгласно Закона за енергетиката НЕК има задължение да изкупува цялото количество, предоставено от тези централи. Производството на електроенергия от ВЕЦ – собственост на НЕК, която е с по-ниски разходи, от началото на годината е по-малко с около 60% спрямо миналата година от същия период поради ограничените водни ресурси през първите четири месеца на годината.
Световните тенденции на увеличаване на цените на енергоресурсите оказва съществено влияние върху енергетиката на нашата страна. През последните две години цените на петрола и газта почти се удвоиха, цените на енергийните въглища се увеличиха с над 50%. Цените на електричеството в целия свят ги последваха, не и в България. Тези текущи тенденции неминуемо се отразяват и върху икономическите условия за развитие на дружествата в отрасъла. Разходите за горива в топлоеелектрическите централи, използващи въглища от началото на 2006 г. до момента са нараснали с около 30%. Изброените фактори се отразяват крайно неблагоприятно върху паричните потоци на компанията, като се формира дефицит на парични средства.
Утвърждаваната на дружествата норма на възвръщаемост – става дума за НЕК, между 1,3 и 1,5% е под критичното ниво и чрез нея не е възможно да се компенсират негативните промени в структурата на покупките и продажбите, което пречи на нормалното развитие на дружеството.
Съгласно Закона за енергетиката през второто полугодие на годината НЕК ще остане със задължението да изкупува електрическата енергия по дългосрочните договори, електроенергията, произвеждана по комбиниран способ и от възобновяемите енергийни източници по преференциални цени и да я продава по свободно договорени цени. Имайки предвид, че тази електрическа енергия е сравнително скъпа, ще възникнат така наречените невъзстановяеми разходи и разходи, произтичащи от задълженията към обществото, които трябва да се компенсират чрез прилагане на подходяща методика с цел намаляване на негативното им влияние върху финансовото състояние на компанията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Овчаров.
Господин Иванов, имате право на два уточняващи въпроса.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие всъщност не ми отговорихте на въпроса, който зададох към Вас – какви мерки ще предприемете за финансовото оздравяване на компанията. Но всъщност от всичко това, което казахте, както аз, така и българските граждани трябва да разберат, че единствената мярка, която считате за възможна според Вас като министър, е увеличаване на цената на електроенергията, подавана както към ЕРП-тата, така и директно предлагана на клиенти високо напрежение и само по този начин считате, че трябва да бъде оздравена компанията, защото не чух нищо повече от това.
Няма да дам мнението си изцяло по Вашия отговор, а само искам да спомена, че когато говорите за увеличените цени на въглищата на световния пазар, не трябва да се забравя, че в България 80% от въглищата, включително за тецовете, са от вътрешни източници. Това е лигнитният Източномаришки басейн, 15% от въглищата са внос. На следващо място – цената на газта – нещо, с което дори Вие се гордеехте, не се промени в рамките на 2007 г. тогава, когато рязко потъва финансовото състояние на дружеството.
И на трето място, макар че цената на ядреното гориво нараства и това е така, нека не забравяме, че относителният дял на ядреното гориво в произвежданата от АЕЦ “Козлодуй” енергия е твърде малък. Затова не би трябвало манипулативно всички тези неща да бъдат говорени.
Но аз имам към Вас два допълнителни въпроса.
Първо, какви са разходите на НЕК, господин министър, през първите шест месеца на 2007 г. за дейности, свързани със строителството на АЕЦ “Белене” и общо за АЕЦ “Белене” и какво е отражението на тези разходи върху влошеното финансово състояние на компанията? Нещо, което нито ръководителите на НЕК, нито Вие застъпихте тук, а това са разходи на компанията. Какъв е техният размер?
На второ място, господин министър, имате ли информация, че НЕК под претекст, че обслужва с предимство задълженията си към малките производители, за да не се влоши финансовото състояние – нещо, което е казано от ръководителите на НЕК, за сметка на АЕЦ и “Марица-изток – 2” всъщност заплаща на тези производители за непроизведена и непродадена на НЕК електроенергия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор на допълнителните въпроси, министър Овчаров.
МИНИСТЪР Румен Овчаров: Уважаеми господин Иванов, все пак Ви предлагам да не спекулираме прекалено много с повишенията на цените.
Иван Иванов (ДСБ, от място): Вие говорите за тях.
МИНИСТЪР Румен Овчаров: Оттук съм говорил поне няколко пъти за това. Тези спекулации създават в обществото грешното впечатление, че в България цените на електроенергията се повишават едва ли не всеки ден, а Вие много добре знаете, че тези цени, откакто това правителство е на власт, не са увеличени нито веднъж с нито една стотинка. Напротив – от м. октомври м.г. дневната тарифа за потребителите, за консуматорите беше намалена с едно значително число – от над 17 ст./квтч до 14,6 ст., ако не ме лъже паметта. Така че по-добре да не спекулираме с тази тема, тя е наистина много чувствителна.
Можем да не увеличаваме цената, господин Иванов. Другият вариант е да увеличим цената, на която НЕК продава на разпределителните дружества и на консуматорите на високо напрежение, така че да намалим тяхната норма на възвръщаемост и да нормализираме нормата на възвръщаемост на Националната електрическа компания. Това също е вариант и няма да засегне нито един от потребителите.
Има и трети вариант – да оставим големите държавни дружества, най-перспективните държавни дружества - с най-добра перспектива за развитие и в национален, и в регионален план, да затъват и след известно време да ги приватизираме за жълти стотинки, така както направихме с много други предприятия, несъобразявайки се с логиката на икономическото развитие и с принципите на пазарната икономика, в които тези дружества така или иначе, искат или не искат, играят. Аз не съм привърженик на тази логика и Вие много добре знаете, че тук многократно съм възразявал против практиката държавните дружества да се държат с примка на шията с възвръщаемост от 1-1,2-1,3% , докато за всички останали частни дружества осигуряваме възвръщаемост над 15-16%.
Цената на въглищата наистина расте на международния пазар, но тя расте и на вътрешния пазар. Цената на бобовдолските въглища е увеличена с над 50% в рамките на една година и три месеца. (Реплика на народния представител Иван Иванов.) Тази цена така или иначе влизаше в себестойността на електроенергията.
Между другото природен газ в България за производство директно на електроенергия не произвеждаме.
Иван Иванов (ДСБ, от място): Има някои тецове, които допълват…
МИНИСТЪР Румен Овчаров: Няма връзка между това, което казвате, с цената на електроенергията. Те са друга работа.
Отговорено Ви е също така и по време на заседание на комисията, че средствата за атомната електроцентрала в Белене не са калкулирани в тези загуби, за които говорите. Те се плащат и ще бъдат изплатени от кредита, който ще бъде взет за изграждането на атомната електроцентрала.
Иван Иванов (ДСБ, от място): Кой ще ги плати?
МИНИСТЪР Румен Овчаров: Но ми се ще да Ви кажа, че спекулациите по тази тема, и то в този момент, не са най-доброто, което можем да направим с оглед постигането на максимално добри финансови резултати, както от страна на стратегическите инвеститори, които ще участват, предполагам, че сте информиран, че десет от най-големите енергийни електротърговски компании участват в конкурса за стратегически инвеститор на АЕЦ “Белене”, така че в този момент раздухването на цялото това приказване е по-скоро вредно, отколкото полезно както за НЕК, така за изграждането на атомната електроцентрала в Белене.
Що се отнася до непроизведена електрическа енергия, която НЕК предварително заплаща на някакви дружества, аз не зная откъде имате такава информация, аз такова нещо просто не знам и не мисля, че би могло да се случи, при положение че имат задължения, които са наистина с размерите на десетки-милиони към АЕЦ “Козлодуй” или ТЕЦ “Марица изток – 2”, а и ТЕЦ “Марица изток – 3”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Иванов, заповядайте да изразите отношение към отговора на министър Овчаров.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие дори и във второто си изложение отново не казахте какви мерки ще предприемете за финансовото оздравяване на компанията, която официално декларира, че има натрупани 100 милиона задължения към производителите и общо за всички дейности има загуби от 37 млн. лв. само за първите четири месеца на 2007 г.
Второ, говорихте, че едва ли не аз спекулирам оттук с цената на електроенергията.
Господин министър, мога да Ви покажа и не само на Вас (показва ксерокопие от статия), но и на зрителите на Българската национална телевизия това, което ръководителите на НЕК говорят? – “НЕК очаква загуби от 65 млн. лв.”, “НЕК пред фалит!”, “Токът и парното поскъпва – плашат с режим от есента!”. Плашат с режим от есента ръководителите на НЕК, а не Иван Иванов! Напротив, аз искам да чуя от Вас какви мерки ще вземете, за да не се сбъднат тези апокалиптични прогнози на Вашите служители? Защото Вие сте техен принципал.
Относно въпроса, свързан с разходите за АЕЦ “Белене”, много леко, бих казал, по терлици Вие искате да избегнете, да не кажете какви действително са разходите, които се дават към момента, и които са най-вече за консултантска дейност, на “Парсънс”, на българската дъщерна фирма на “Парсънс” – знаете, “Риск-инженеринг” – разходи, които са безполезни и безплодни и натоварват бюджета на НЕК. Те не падат от небето. Това са средства, които не отделя за тази дейност, а и не само тези средства. Ако бяха толкова малки, щяхте да ги кажете, вместо да ги прикривате!
На следващо място, когато говорите, че не е полезно от моя страна, а нещо повече, че е спекулиране с темата за АЕЦ “Белене”, аз Ви питам: спекулиране ли е с темата докладът, който изготви екип от най-уважавани учени от БАН, озаглавен “Стратегия за ускорено икономическо развитие на страната” по поръчка на президента на републиката, който заявява, че строителството на АЕЦ “Белене” е неоправдано за страната, която може да осигури енергийния си баланс без нови енергийни мощности до 2017-2020 г.
Истинската причина, господин министър, за загубите в НЕК е лошият мениджмънт, неспособността на това предприятие, което наистина като мастодонт да се приспособи към либерализацията на пазара, към конкурентоспособността както за вътрешния пазар, така и за износ. Ако там не настъпят истински, съществени изменения, вътрешни преструктурирания и търсене на вътрешни ресурси, съдбата на НЕК съвсем не е добра и Вие го знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Иванов!
Иван Иванов: А на въпроса какви мерки трябва да се предприемат - мълчите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Овчаров, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Питане към министъра на транспорта господин Мутафчиев е отправил народният представител Силвия Алексиева относно политиката на министерството за използване на концесията като средство за оживяване на транспорта в страната.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
Силвия Алексиева (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Запозната съм в известна степен с извършващото се от Министерството на транспорта относно подготовката на процедури за предоставяне на концесия на обекти на територията на Русенска област в сферата на транспорта.
Оценявайки важността и полезността от оживление във всички направления на транспортната дейност, отправям следното питане към Вас, уважаеми господин министър:
Каква е политиката на Министерството на транспорта за използването на концесията като средство за оживяване на дейността в сферата на транспорта?
Какви и колко обекти са предоставени вече на концесия?
За какви и колко обекти са открити процедури за концесия?
За какви и колко обекти се подготвят процедури? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Алексиева.
Имате думата за отговор, министър Мутафчиев. Заповядайте.
МИНИСТЪР Петър Мутафчиев: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Алексиева! През изминалия 2-годишен период от мандата на сегашното правителство бяха постигнати първите сериозни резултати в областта на публично-частното партньорство и по-специално в концесионирането на инфраструктурни обекти. Това е един от правителствени приоритети, намерил пълното си приложение в политиката, провеждана именно от Министерството на транспорта. То не само е едно от водещите министерства в тази област, но Министерството на транспорта е първото, открило процедура за консециониране след влизане в сила на Закона за концесиите.
В потвърждение на това по-долу конкретно ще посоча предоставените на концесия обекти през 2006 г. Кои са те?
Договор за предоставяне на концесия върху пристанищен терминал Леспорт; Договор за предоставяне на концесия върху пристанищен терминал Балчик; Договор за предоставяне на концесия върху фериботен терминал Силистра. Тук бих искал да отбележа, че това е първата концесия в България, която се осъществява на принципа „Построй! – Оперирай! – Предай!”. Това е първата концесия, която успя да се реализира като проект за една година в сроковете, в които концесионерът беше обещал да изгради фериботния терминал в Силистра. Договор за концесия на гражданско летище за обществено ползване Бургас, на гражданското летище за обществено ползване Варна.
В началото на тази седмица беше открит новия временен терминал на летище Бургас, който е част от мерките за незабавно подобрение, предвидени в концесионния договор и чиято цел е да бъдат посрещнати потребностите на започналия туристически сезон. В края на този месец предстои пускането на разширението на терминала на летище Бургас. Надяваме се, че чрез тези действия на концесионера ние ще гарантираме наистина едно много по-добро обслужване на пътниците и гарантиране на един добър туристически сезон по нашето Черноморие.
Общият преглед за 2006 г. в изпълнение на задълженията по сключени и влезли в сила концесионни договори показва следното. Определените условия за осъществяване на концесиите и основните задължения на концесионерите, определени в договорите, се изпълняват до този момент.
През 2006 г. получените приходи от концесионни възнаграждения са в размер на 6 млн. 715 хил. 138 лв., като за извършена дейност са заплатени още 415 хил. 783 лв. Работниците и служителите на пристанищните терминали и на гражданските летища са преминали на работа към концесионера, взети са мерки за подобряване на условията на труда, за безопасност, сигурност и опазване на околната среда. Това се дължи именно на клаузите, заложени в договора – да се запазят работните места след идването на концесионера, а също така да продължи действието на колективните трудови договори, което гарантира не само запазването на работните места, но и добро заплащане на работниците в концесионираните инфраструктурни обекти. При всички тези концесионни сделки досега ние не сме имали никакво социално напрежение.
Що се отнася до това, което предстои до края на тази година в областта на концесионирането на пристанищните терминали, госпожо Алексиева, мога да споделя, че Министерството на транспорта си е поставило амбициозната задача да стартира и няколко нови и в същото време да приключи вече започнали процедури. Говоря по-специално за финализиране на процедурата по предоставяне на концесия на пристанищен терминал Оряхово. В момента се провеждат преговори със спечелилия конкурс кандидат – това е “Слънчев дар” АД, гр. Варна и приключване и сключване на договора.
Вече стартира и общата процедура за пристанищен терминал Видин-север и пристанищен терминал и ферибоотен комплекс Видин. Тя е на етап подаване на предложения за участие в Министерството на транспорта.
В момента текат и подготвителните действия за стартиране на процедури по концесиониране на интермодален пристанищен терминал в гр. Лом, пристанищен терминал в Сомовит и гражданското летище в Русе, като за последното очакваме, че вече до края на месеца ще бъде взето решение на Министерския съвет. Защо казвам това? Защото в момента документацията за решението на Министерския съвет се съгласува между министерствата. Срокът е 12 дни. Така че в скоро време и в Русе ще имате процедура, касаеща летището.
Предстои изготвяне на проект за бъдещо развитие на централните гари – жп гара София и жп гара Пловдив, които проекти ще бъдат предоставени на обществено обсъждане. Какво имам точно предвид? Досега винаги сме подхождали към предоставяне на концесия по следния начин: изготвя се генерален план, взема се визията на концесионера, одобрява се от нас и след това започват инвестициите. Така ще бъде на летищата във Варна и в Бургас.
Специално за гарите ние подхождаме по друг начин – обявяваме конкурс, в който съответно ще бъдат представени няколко проекта, ще ги поставим на обществено обсъждане, тъй като те се намират в централните части на градовете. След общественото обсъждане ще изберем единия от проектите и тогава с готов идеен проект ще преминем към концесионирането на гарите.
Уважаема госпожо Алексиева, всичко изброено по-горе е ясен знак за значението, което се отдава в Министерството на транспорта на публично-частното партньорство и в частност на концесията, като може би една от най-удачните форми в момента за привличане на частния капитал за инвестиции в държавната инфраструктура. С привличането на частните инвеститори и техните капитали се надяваме да постигнем това, което държавата трудно сама ще може да изпълни. Разбирате, че това е поради недостатъчната възможност бюджетът да осигури необходимите средства за инфраструктурата. Тя е на много ниско ниво и са необходими прекалено много средства. Чрез тези инвестиции ние трябва да превърнем тези обекти в конкурентоспособни и отговарящи на съвременните изисквания инфраструктурни обекти, които да спомагат за подобряването качеството на транспортната услуга. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Мутафчиев.
Госпожо Алексиева, имате ли допълнителни въпроси към министъра? Заповядайте.
Силвия Алексиева (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Възползвам се от правото си да Ви помоля да отговорите в две конкретни сфери, тъй като не чух в изложението Ви за тях, а именно: какво конкретно се прави за предоставяне на концесия на пътническите терминали в Русе и Видин? И второ, за летищата в Горна Оряховица и Пловдив. Ще Ви бъда благодарна, ако можете да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор на допълнителните въпроси, министър Мутафчиев.
МИНИСТЪР Петър Мутафчиев: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Алексиева! В момента работим по въпросите за концесионирането на пътническите терминали в гр. Русе и гр. Видин. Но там съществуват проблеми. Искам да споделя с Вас, че за да достигнем до тези конкретни успехи в концесията, от експертите в министерството бяха положени наистина много усилия и най-вече за това да бъде уточнена собствеността на земята и определяне на териториите. Именно намесата на друга собственост, освен държавната, на публично-държавната собственост на тези територии, които трябва да бъдат предоставени за концесии, в момента ни създава трудности. Така е както при концесионирането на двете пристанища за пътнически превози на Дунава, за които споменахте, така е и с летищата в Горна Оряховица и в Пловдив.
В момента сме на заключителен етап от преговорите със собствениците на земята, която е в Русе. Струва ми се, че тя беше около 320 квадрата, но се намира на такова място, че трудно бихме могли да помислим, че можем да развием цялостно територията, ако изключим тази част от концесията. Затова се надявам до края на месеца да имаме ясен резултат, виждане и решение, за да можем да подготвим правните анализи и концесионните документи, за да се вземе решение на Министерския съвет.
Във Видин нещата стоят малко по-сложно. Територията, която там може да се отдаде на концесия, е публична държавна собственост, но е много малка. Икономическият анализ показва, че отдаването й на концесия няма да бъде ефективно. На 27 този месец ми предстои среща, ще бъда във Видин, където ще разговарям с кмета. Необходимо е общината да прехвърли на Министерството на транспорта част от територията край реката, включително и пътническата гара, така че наистина да може да се реализира ефективна концесионна сделка. Смятам, че тези два терминала са необходими за развитието на пътническите превози по р. Дунав. Те бележат ръст през последните години. Също така това е една добра възможност да се урбанизират териториите в центровете на градовете.
В момента сме на приключване на преговорите с Министерството на отбраната. Оттам се получи забавянето за летище Горна Оряховица. Имам сериозни притеснения, тъй като забавянето на концесията на летището в Горна Оряховица води до доста сериозни загуби на самото летище. Това не ни дава възможност сега в момента да инвестираме, защото трудно ще представим пред хората защо инвестираме, когато смятаме да го отдадем на концесия.
На летище Пловдив също има един терен на “Терем”, който трябва да се запази. Вие знаете, това е един от бившите военни заводи. Необходим им е за развитието на дейността близо до летището. В момента подготвяме вариант, ако е възможно този терен да бъде изместен на друго място, а този да се ползва за летището, тъй като е в центъра на летището и трудно бихме могли да изградим модерен терминал без този терен да бъде прехвърлен на Министерството на транспорта.
Трудности винаги ще има. Вероятно те ще ни бавят до определена степен. Но категорично искам да заявя пред Вас, че ангажиментите, които сме поели, стратегията за развитие на инфраструктурата на Република България в частта й публично-частно партньорство ще ги изпълним, ще направим това както за Русе, както за Видин, така и за Пловдив и Горна Оряховица. Ние сме за това – да решаваме проблемите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Госпожо Алексиева, имате думата да изразите своето мнение към отговорите на министър Мутафчиев.
Силвия Алексиева (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Не мога да не изразя удовлетворението си от отговора, защото поставяйки комплексния въпрос, оценявам, че за този почти 2-годишен период наистина е извършено много.
Подкрепям Вашите усилия. Особено съм благодарна за декларацията, която направихте току-що, че ще положите всички усилия. Винаги съм считала, че за България, поставена на този кръстопът, транспортът е една определяща сфера в икономиката.
Като русенски народен представител съм удовлетворен още повече, защото двата обекта, особено летище Русе, не знам доколко моите колеги са запознати, но то повече от 10 години е в мъртва точка и процедурата за концесионирането му е много важна и полезна. Мога само да Ви благодаря и да Ви пожелая успешна работа в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Благодаря и на Вас, министър Мутафчиев, за участието в днешния парламентарен контрол.
С отговора Ви днес парламентарният контрол приключва.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда – 27 юни 2007 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,15 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Иван Илчев
Ясен Попвасилев