Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2007-07-05

Председателствали: председателят Георги Пиринси и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
РЕПЛИКИ: Пултовете не работят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Ще има възможност да направим проверка на работата на пултовете преди да пристъпим към гласуване. Къде е забелязано да има проблем? (Реплика от народния представител Петър Берон.)
Когато пристъпим към гласуване ще проследим специално дали пултът работи или проблемът е в картата.
Ще направя съобщения, за да пристъпим след това към две гласувания.
Първото съобщение е, че на основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник е постъпил Указ № 202 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 22 юни 2007 г. Закон за допълнение на Закона за чужденците в Република България се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
На 4 юли на основание ал. 3 на чл. 46 от Закона за Сметната палата в Народното събрание е постъпила информация за приетите одитни доклади от Сметната палата през второто тримесечие на 2007 г. Информацията се намира в библиотеката на парламента.
Това са двете съобщения.
А сега да пристъпим към гласуванията.
Предлагам да гласуваме предложение за решение и първото четене на законопроект. Що се отнася до отложеното гласуване по § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Проекта за Граждански процесуален кодекс, който вчера е отложен, Комисията по правни въпроси има необходимост от още малко време, за да прецени окончателното си предложение. Така че ще гласуваме два акта.
Първо, подлагам на гласуване проект за Решение за създаване на Временна комисия за изясняване на условията, обстоятелствата и начина на приватизацията на Българската телекомуникационна компания.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 54, против 34, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Има думата господин Шопов – за прегласуване.
Павел Шопов (КА): Колеги, това беше особено показателно гласуване. Прегласуването ще бъде още по-показателно след това, което ще ви кажа. Държа да имате предвид, че много пъти оттук нататък в българското Народно събрание ще се връщаме към това наше предложение и към това гласуване. Касае се до гласуване, което ще виси със страшна съвест върху всеки български народен представител. Това гласуване и прегласуването сега ще бъдат тест и от тях ще зависи кой български народен представител ще поеме отговорността за изтичането на един милиард лева от тази сделка и кой народен представител ще има честта и съвестта да каже: “Стоп на тези приватизационни сделки, чрез които изтече националното богатство!”.
В тази връзка аз ви призовавам при това прегласуване – господин председателю, моля за прегласуване, това е процедурата – всички вие да застанете сами пред себе си, пред съвестта си, както в тъмната стаичка, когато гласуваме на избори, да прецените и да кажете: “Аз гласувам за бандитската приватизация, аз гласувам за грабежа, аз гласувам за това исландецът да отнесе от нашите майки и бащи – от лекарствата за тях, от заплатите на лекари и учители, от потта на поколения българи, които са събирали тези стотици сгради на БТК, които са строили това предприятие, да стане богат един човек, исландец, чието име знаем само, че завършва на “сон”, а може би и няколко души продажни български политици, защото това са 250 млн. евро, изтекли в техните джобове. Един от тях е бившият цар – заявявам го! Това ще тежи на съвестта най-вече на представителите на БСП, които бяха против тази сделка.
Аз моля всички вас да преосмислите в тези няколко секунди своята воля и да гласувате за създаване на тази Временна анкетна комисия, за да се види кой, как, защо, колко и къде!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 153 народни представители: за 55, против 42, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за дипломатическата служба № 70-201-20, внесен от Министерския съвет на 18 май 2007 г.
Моля, гласувайте предложения законопроект.
Гласували 157 народни представители: за 122, против 33, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това приключваме с гласуванията за днешния ден. Преминаваме към приетата от нас програма за работа за текущата седмица.
Уважаеми колеги, постъпил е докладът по законопроектите за местните избори. Както и вчера при приемането на програмата обсъдихме, предлагам да пристъпим към обсъждане на първо четене на законопроектите след почивката днес, за да приемем ратификациите, които са пред нас сега – точки 6, 7 и 8. След почивката, в 11,30 ч., ще преминем към обсъждане на законопроектите за местните избори. Не виждам други мнения.

Преминаваме към точка шеста:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ПО ДОГОВОРА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ВЗАИМОПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, господа народни представители! Представям ви Доклада на Комисията по правни въпроси по проекта на Закон за ратифициране на Конвенцията, приета от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз, и на Протокола, съставен от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2007 г.
На редовно заседание, проведено на 27 юни 2007 г., комисията обсъди цитирания законопроект.
На заседанието присъства госпожа Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието. Проектът бе представен от нея. Тя изтъкна, че конвенцията има за цел да усъвършенства правилата за взаимопомощ по наказателноправни дела между държавите – членки на Европейския съюз, чрез осигуряване на бързо и ефикасно сътрудничество. Конвенцията допълва Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959 г. и Допълнителния протокол към нея от 1979 г., както и Шенгенското споразумение. Предвидено е процедурата по изпълнението да се извършва съгласно законодателството на молещата държава. Въведено е прякото изпращане и получаване на процесуални документи. Установени са следните специфични форми на взаимопомощ: връщане на имуществото на законните му собственици; временно прехвърляне на задържани лица за целите на разследването; разпит чрез видеоконферентна и телефонна връзка; контролирани доставки; съвместни екипи за разследване и разследване под прикритие.
Протоколът от 16 октомври 2001 г., съставен от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз, предвижда искания за информация относно банкови сметки и банкови операции, взаимопомощ при разследване на данъчни нарушения и ограничава дефиницията на политическите престъпления.
Госпожа Караиванова посочи, че Наказателнопроцесуалният кодекс регламентира всички форми на международна правна помощ, предвидени в Конвенцията. С оглед на изложеното може да се направи извод, че българското наказателно процесуално законодателство е приведено в съответствие със стандартите на Конвенцията на Европейския съюз.
Янаки Стоилов постави въпроса налагат ли се допълнителни декларации във връзка с компетентните органи по чл. 24, § 1, букви “а”, “в” и “г” от Конвенцията или те се подразбират.
Според госпожа Караиванова ратификацията може да се направи в предложения вид.
След обсъждането Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на Народното събрание да приеме проект на Закон за ратифициране на Конвенцията, приета от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз, и на Протокола, съставен от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2007 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Имате думата по предложения законопроект. Няма желаещи да се изкажат.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ратификация.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, предлагам да преминем към гласуване на второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Процедурно предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Господин Стоилов, заповядайте да предложите текста на закона.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов:

“ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията, приета от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз, и на Протокола, съставен от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз
Чл. 1. Ратифицира Конвенцията, приета от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз, на 29 май 2000 г. в Брюксел със следните декларации:
1. Декларация по чл. 9, § 6:
“Република България декларира, че ще изисква съгласието на трансферираното лице по чл. 9, § 3, преди да е постигнато споразумението по § 1 между заинтересуваните държави членки.”
2. Декларация по чл. 24, § 1:
“Република България декларира, че компетентните органи по прилагането на настоящата конвенция и за прилагането на разпоредбите относно взаимопомощта по наказателни дела, съдържащи се в актове по чл. 1, § 1, са:
1. за молбите за правна помощ за досъдебното производство – Върховната касационна прокуратура на Република България;
2. за молбите за правна помощ за съдебното производство:
а) окръжните съдилища по местонахождение на задържаното лице – за прилагането на чл. 9;
б) равен по степен съд по местоживеене на лицето – за прилагането на чл. 11;
в) апелативният съд по местоживеене на лицето – за прилагането на чл. 10;
г) районните или окръжните съдилища – за всички останали случаи съобразно компетентността им по вътрешното законодателство.”
3. Декларация по чл. 24, § 1, буква “б”:
“Република България декларира, че централни органи за целите на прилагането на чл. 6 са:
1. Върховната касационна прокуратура – за молбите за правна помощ за досъдебното производство;
2. Министерството на правосъдието – за молбите за правна помощ за съдебното производство.
Компетентният орган по чл. 6, ал. 8, е Върховната касационна прокуратура. Временният трансфер на задържани лица за целите на разследването по чл. 6, ал. 8, се допуска от съответния окръжен съд.”
4. Декларация по чл. 24, § 1, буква “д”:
“Република България декларира, че компетентният орган за прилагането на чл. 18, 19 и 20 е Върховната касационна прокуратура.”
Чл. 2. Ратифицира Протокола, съставен от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз, на 16 октомври 2001 г. в Люксембург.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила на датата, определена от Съвета съгласно чл. 3, § 3 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за изказвания по текста на законопроекта, на декларациите, които са направени по него, по-скоро по самата конвенция? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене Законопроекта за ратификация на Конвенцията на Европейския съюз.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет и на второ четене.
Преминаваме към точка втора от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВАТА НА СТРАНИТЕ-УЧАСТНИЧКИ В ЧЕРНОМОРСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО (ЧИС), ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ И ДЕЙСТВИЯ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ ВСЛЕДСТВИЕ НА ПРИРОДНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ БЕДСТВИЯ.
Господин Кънев, заповядайте да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между правителствата на страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия, № 702-02-28, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2007 г.
На заседание, проведено на 27 юни 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между правителствата на страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия.
Законопроектът беше представен от Антоанета Бойчева – директор на дирекция „Международни отношения” в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
Споразумението между правителствата на страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество, за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия, подписано на 15 април 1998 г. в Сочи, е ратифицирано от Народното събрание със закон.
С цел осигуряване на координация на сътрудничеството между органите на страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество е разработен и подписан Допълнителният протокол към споразумението.
С Допълнителния протокол страните се споразумяват да създадат мрежа за връзка на ЧИС за оказване на помощ при извънредни ситуации, състояща се от служители за връзка, определени от страните като техни представители.
Целите на мрежата са: повишаване сътрудничеството в областта на оказването на помощ при извънредни ситуации и осигуряване координация на взаимодействието между компетентните органи на страните, създаване на мрежа за обмен на информация между съответните органи на страните за ефективно сътрудничество при оказване на помощ при извънредни ситуации и действия при бедствия.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между правителствата на страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество, за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Становище на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
Кой ще представи становището на комисията?
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Митко Димитров:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия № 702-02-28, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2007 г.
Комисията по политиката при бедствия и аварии проведе редовно заседание на 21 юни 2007 г., на което разгледа Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество, за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия.
Правителствата на Република България и държавите-участнички в ЧИС, оценяват настоящата роля и значение на ефективните превантивни стратегии при извънредни ситуации, значението на политиката за по-ефективно реагиране при бедствия и практическото сътрудничество за намаляване на големите рискове. Страните заявяват своята решимост за засилване съвместните действия при извънредни ситуации.
Допълнителният протокол към Споразумението има за цел да уреди необходимото равнище на координация на сътрудничеството между органите на страните-участнички в организацията на ЧИС при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия. Съгласно Допълнителния протокол към Споразумението Република България, както и държавите-членки на Организацията на Черноморското икономическо сътрудничество се задължават да създадат мрежа за служители за връзка на ЧИС за оказване на помощ при извънредни ситуации. Урежда се нейният статут, организация и функциониране. Целите на мрежата са: повишено сътрудничество при оказването на помощ при извънредни ситуации, координацията на взаимодействието на компетентните органи на страните и обмен на информация при оказване на помощ при извънредни ситуации и действия при бедствия в съответствие със Споразумението за ЧИС.
На заседанието присъстваха деветима членове на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
След проведеното обсъждане с 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” комисията прие единодушно следното становище.
Приема мотивите на Министерския съвет и предлага Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Споразумението между страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество, при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия, подписан на 25  октомври 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Димитров.
Следва становището на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Благодаря, уважаеми господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект № 702-02-28 за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между правителствата на страните – участнички в Черноморското икономическо сътрудничество, за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2007 г.
На заседание, проведено на 14 юни 2007 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между правителствата на страните – участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Споразумението между правителствата на страните – участнички в Черноморското икономическо сътрудничество, за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия, подписан на 20 октомври 2005 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по предлагания законопроект? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол по Черноморското икономическо сътрудничество.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Кънев, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: Правя предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене на законопроекта.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Господин Кънев, заповядайте да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев:
“ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между правителствата на страните – участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия (ратифицирано със закон – ДВ, бр. 77 от 2002 г.; обн., ДВ, бр. 104 от 2003 г.)
Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол към Споразумението между правителствата на страните – участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия, подписан на 20 октомври 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Кънев.
Има ли желаещи да вземат думата по текста на закона? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене предложения закон.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Уважаеми колеги, искам да ви информирам, че Комисията по правни въпроси е готова да предложи текста на последното гласуване по ГПК, § 2 от Преходните и заключителни разпоредби. Предложението е да се гласува този текст веднага след почивката, преди да преминем към обсъждане на законопроектите за местните избори. Така че след почивката ще има регистрация, за да сме сигурни, че разполагаме с необходимия кворум. Ще гласуваме и последния текст от ГПК, за да може да се оформи за публикуване и влезе в сила новият ГПК.
Така че моля да имате предвид това, което ще извършим веднага след подновяване на заседанието в 11,30 ч.
Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ЙЕМЕН.
Господин Кънев, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика по Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Йемен, № 702-02-27, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2007 г.
На заседание, проведено на 27 юни 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Йемен.
Законопроектът беше представен от Илко Славчев – държавен експерт в Дирекция “Близък Изток и Африка” в Министерството на външните работи.
Споразумението ще способства за по-нататъшно развитие на отношенията и сътрудничество с Република Йемен в областта на икономиката, търговията, инвестициите, културата, образованието, туризма и други области от взаимен интерес.
Споразумението се сключва за неограничен срок, като всяка от страните може да го денонсира чрез официално съобщение по дипломатически път.
Споразумението е подписано на 20 септември 2006 г. в Ню Йорк.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” 15 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Йемен, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има и становище на Комисията по европейските въпроси. Кой ще представи становището на комисията?
Заповядайте, госпожо Стойчева.
ДОКЛАДЧИК Силвия Стойчева: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям на вашето внимание становище на Комисията по европейските въпроси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Йемен, № 702-02-27, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2007 г.
“На заседание, проведено на 14 юни 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Йемен, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от господин Петко Дойков – директор на Дирекция “Близък Изток и Африка”, и господин Илко Славчев – държавен експерт в същата дирекция на Министерството на външните работи.
След обединението на Йемен през 1990 г. във вътрешен план Република Йемен се придържа към принципите на пазарната икономика и демокрацията, а в международен план подкрепя усилията, насочени срещу проявите на тероризъм.
На базата на настъпилите позитивни промени през последните 10-15 г. се активизираха и отношенията между Европейския съюз и Йемен. През 1997 г. между тях бе подписано Рамково споразумение за сътрудничество, което засяга търговията, икономиката и политиката на развитие. През 2003 г. между Европейския съюз и Йемен започна да се осъществява и политически диалог.
Предлаганата ратификация цели да поднови договорно-правната база на сътрудничеството на нашата страна с Йемен в съответствие с политическите реалности след 1990 г. и съгласно поетите от нашата страна задължения в процеса на присъединяването ни към Европейския съюз. Развитието на българо-йеменското сътрудничество ще е от полза и за разширяването на търговското и икономическото ни присъствие в района на Близкия изток.
На базата на гореизложеното Комисията по европейските въпроси с 13 гласа “за” предлага на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване Законопроектът за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Йемен № 702-02-27, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо Стойчева.
Господин Паси има думата да представи становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК Соломон Паси: Благодаря Ви, господин председател.
„На редовно заседание от 13 юни 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителствата на Република България и Република Йемен и прие следното становище:
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Йемен, подписано на 20 септември 2006 г. в Ню Йорк.
Становището беше прието единодушно.”
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви и аз.
Желаещи да вземат думата по законопроекта? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Йемен.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: Господин председател, предлагам да гласуваме и на второ четене законопроекта в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Подлагам на гласуване процедурното предложение за преминаваме към второ четене на законопроекта.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Кънев, да представите закона.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Репулика Йемен
Член единствен. Ратифицира Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Йемен, подписано на 20 септември 2006 г. в Ню Йорк.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Няма желаещи да вземат отношение по текста на законопроекта.
Подлагам на второ четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Йемен.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми колеги, продължаваме с точка четвърта от програмата за работата на Народното събрание за тази седмица:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА САН МАРИНО ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Господин Кънев, имате думата.

ДОКЛАДЧИК Петър Кънев:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сан Марино за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, № 702-02-26, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2007 г.
На заседание, проведено на 27 юни 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сан Марино за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Нина Радева.
Договорът между правителството на Република България и правителството на Република Сан Марино за насърчаване и взаимна защита на инвестициите е подписан на 23 февруари 2007 г. в София.
Съгласно договора всяка договаряща се страна насърчава и създава благоприятни условия на своята територия за инвестициите от инвеститори на другата договаряща се страна, като предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита. Определени са изключенията от режима на национално третиране и режима на най-облагодетелствана нация, съответстващи на международната практика. В договора са уредени въпросите за обезщетение за загуби, отчуждаване, превода на суми, свързани с инвестициите, разрешаване на споровете между договарящите се страни и др. Споровете между договарящите се страни относно тълкуването и прилагането на договора ще се разрешава чрез преговори между страните. Ако спор не може да бъде разрешен по такъв начин в рамките на шест месеца от започването на преговорите, по молба на някоя от страните, той ще се отнася пред арбитражния съд.
Договорът се сключва за период от десет години.
Договорът подлежи на ратифициране от Народното събрание предвид клаузите на чл. 9 и 10 от него, които предвиждат разрешаване на спорове пред арбитражен съд.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сан Марино за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Кънев.
Давам думата на народния представител Пенко Атанасов да представи становището на Комисията по европейските въпроси.
ДОКЛАДЧИК Пенко Атанасов:
„СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сан Марино за насърчаване и взаимна защита на инвестициите № 702-02-26, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2007 г.
На заседанието, проведено на 14 юни 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сан Марино за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
І. Република Сан Марино представлява суверенна държава, член на ООН и на Съвета на Европа, която провежда самостоятелна политика, в това число и по отношение на инвестициите. Поради своята специфика на микродържава-анклав, тя е икономически силно интегрирана в италианската икономика и съответно във вътрешния пазар на Общността, без обаче да е възприела европейските правни норми. Наличието на собствено законодателство и в същото време на изключително тесни всестранни връзки с Европейския съюз са предпоставките за сключването и съответно за ратифицирането на договора между българското правителство и правителството на Сан Марино за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
ІІ. При изготвянето на договора са взети двата основополагащи принципа на подобен род договорености – режимът на национално третиране, който предвижда, че чуждестранните инвеститори ще имат същите права, каквито имат и местните (националните) инвеститори и режимът на най-облагодетелстваната нация, който предвижда, че инвеститорите от страната, с която се сключва споразумението, ще имат най-малкото същите права, с които се ползват останалите чужди инвеститори. Същевременно в споразумението са предвидени съответните изключения от посочените принципи, свързани с преференциални международни договорености, каквато например нашата страна има с държави -членки на Европейския съюз или Република Сан Марино има по силата на договора и за сътрудничество и обща митническа зона между Република Сан Марино и Европейската общност и Валутната конвенция между Република Италия от името на Европейската общност и Република Сан Марино.
ІІІ. Предлаганият за ратификация договор отговаря на изискванията на Европейската комисия във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз и ще допълни договорно-правната база за привличане на инвестиции в нашата страна.
На базата на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 13 гласа „за” на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сан Марино за насърчаване и взаимна защита на инвестициите № 702-02-26, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Давам думата на господин Соломон Паси да представи доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК Соломон Паси: Благодаря.
Становището на Комисията по външна политика е по-лаконично:
“Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сан Марино за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 23 февруари 2007 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Паси.
Откривам дискусията по Законопроекта за ратификация на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сан Марино за насърчване и взаимна защита на инвестициите.
Уважаеми колеги, имате думата – намираме се на първо четене на законопроекта.
Желае ли някой да се изкаже? Няма желаещи.
Закривам дискусията.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сан Марино за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Кънев, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: Правя процедурно предложение да преминем към обсъждане на законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте това процедурно предложение – законопроектът да бъде гласуван на второ четене в днешното пленарно заседание.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Кънев, моля да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев:
“ЗАКОН
за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сан Марино за насърчаване и взаимна защита на инвестициите
Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сан Марино за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 23 февруари 2007 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители – вече сме на второ четене на законопроекта. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сан Марино за насърчаване и взаимна защита на инвестициите е приет на второ четене.
Уважаеми народни представители, продължаваме нашата законодателна дейност с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.
Има две становища на комисии. Едното е на Комисията по икономическата политика, а другото – на Комисията по европейските въпроси.
Господин Кънев, заповядайте да представите доклада на Комисията по икономическата политика.


ДОКЛАДЧИК Петър Кънев:
“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите № 702-01-23, внесен от
Министерския съвет на 1 юни 2007 г.

На заседание, проведено на 27 юни 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Нина Радева.
С предложените изменения и допълнения на Закона за защита на потребителите се цели да се приведе българското законодателство в съответствие с изискванията на европейското право за защита на потребителите, в т.ч. по отношение на нелоялните търговски практики на търговци спрямо потребители, както и да се уредят законодателно отношенията между търговци и потребители във връзка с използването на нелоялни търговски практики от страна на търговците.
Законопроектът създава напълно нова регламентация на нелоялните търговски практики и въвежда в българското законодателство изискванията на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за нелоялните търговски практики на търговци спрямо потребители.
Основните моменти в законопроекта са:
- създаден е нов Раздел ІV на Глава четвърта на Закона за защита на потребителите, в който са включени разпоредби, касаещи нелоялни търговски практики, използвани от търговци спрямо потребителите;
- въвежда се обща забрана за използването на нелоялни търговски практики. Тя ще се прилага за всички търговски практики, независимо дали са се проявили преди, по време на или след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги;
- дадена е легална дефиниция на някои нови понятия като: “нелоялна търговска практика”, “търговска практика”, “съществено изменение на икономическото поведение на потребителите”, “кодекс за добра практика”, “лице, което отговаря за прилагането на кодекс за добра практика”, “необосновано влияние” и други;
- въвеждат се критерии, по които ще се преценява дали търговската практика е заблуждаваща или агресивна;
- създават се разпоредби, предоставящи възможност за завеждане на колективни искове от страна на сдруженията на потребителите и на Комисията за защита на потребителите;
- установяват се административно-правни и гражданско-правни механизми за защита правата на потребителите и др.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 15 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Кънев.
Преминаваме към представяне на становището на Комисията по европейските въпроси.
Господин Атанасов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Пенко Атанасов:

“СТАНОВИЩЕ
на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 702-01-23, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2007 г.
На заседанието, проведено на 14 юни 2007 г. Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката и господин Емил Алексиев – директор на Дирекция “Защита на потребителите” в Министерството на икономиката и енергетиката.
Първо, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите въвежда в българското законодателство изискванията на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за нелоялните търговски практики на търговци спрямо потребители (Директива 2005/29/ЕО). С него се уреждат и други въпроси – установява се обща рамка на нелоялните търговски практики, повишава се защитата на потребителите и се дава възможност на Комисията за защита на потребителите да използва процедурата за бързо производство при предявяване на искове.
Второ, законопроектът създава нова уредба на нелоялните търговски практики в съответствие с изискванията на Директива 2005/29/ЕО. С него се уреждат общи правила за отношенията между потребители и търговци, като се забранява използването на нелоялни търговски практики, независимо дали са се проявили преди, по време на или след отправяне на предложение на търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги. Въвеждат се критерии за разграничаване на заблуждаващата и агресивната реклама и се изброяват търговските практики, които се считат за заблуждаващи или агресивни. Урежда се възможност за предявяване на колективни искове от страна на сдруженията на потребителите и на Комисията за защита на потребителите. Усъвършенствана е административноправната и гражданскоправната защита.
Трето, въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите съответства на Директива 2005/29/ЕО. В останалата си част законопроектът не противоречи на правото на Европейските общности.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 13 гласа “за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите № 702-01-23, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, искам да привлека вашето внимание, че преминаваме към първо четене на един изключително важен закон както за нашата страна, така и за страните – членки на Европейския съюз – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Това е закон с голяма обществена значимост.
Откривам дискусията на първо четене на законопроекта.
Моля народните представители, които желаят да вземат участие в дискусията, да го направят с вдигане на ръка или да представят списък с желаещите за изказване.
Имате думата.
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Съюзът на демократичните сили няма да подкрепи измененията в този законопроект, ако не отпадне формулировката на чл. 53, който казва следното нещо:
“Чл. 53. Доставчикът няма право да изисква или да приема авансово плащане преди изтичане на сроковете по чл. 55.”
В новата редакция остава само изречението “Доставчикът няма право да изисква или да приема авансово плащане.”
Уважаеми представители на управляващите БСП, НДСВ и ДПС, това означава, че предварителни плащания с кредитни или с дебитни карти съгласно този закон не са възможни.
Къде е модерното общество? Къде са иновативните идеи? Забранявате, затваряте цял един сегмент от пазара по този начин. Защо забранявате авансовите плащания?
Аргументите, които досега съм чувал по този въпрос, са, че можело да има измами. Да, но това не спира целия нормален свят да има авансови плащания и този пазар да процъфтява. Всеки от вас, примерно, когато пътува до някакъв европейски град, с кредитна карта си запазва стая в хотел. Съгласно този текст това не може да стане.
Асоциацията за електронна търговия изпрати становище до СДС по този въпрос. Те казват следното нещо: Ако този текст не отпадне, целият този сегмент, целият този пазар изчезва и няма да се развива оттук нататък”.
Те предлагат два редакционни текста, като според мен и двата са приемливи. Ваше и наше решение ще бъде кой от тях да бъде подкрепен.
Първият вариант е: “Ако не е уговорено друго, доставчикът няма право да изисква авансово плащане преди изтичане на сроковете по чл. 55”, тоест двете страни да могат да се договарят.
Държавата не може да спаси хората от техните лични решения, от техните лични грешки. Заради това, че някой може да бъде евентуално измамен, не можете да спрете развитието на цял един пазар, да кажете, че няма да има авансови плащания, защото евентуално някой може да бъде измамен в някаква ситуация.
Вторият вариант на решение е следният: “Доставчикът задължително предоставя възможност на потребителите да платят цената на стоката в момента на получаването й”. Такава възможност може да има, но пак ви казвам: очевидно това не е работещ текст.
Уважаеми колеги, поставих този въпрос и пред Европейския парламент. Там беше и уважаемата госпожа Кунева, която не може да обясни пред Европейския парламент защо има толкова ограничителна разпоредба в България. Сега имаме удачния повод, разглеждайки тези текстове, да решим този проблем, който е много сериозен, между другото.
Вижте огромния парадокс. Говори се за развитие на електронно правителство в България и в следващия момент някой става и казва: авансовите плащания по електронен път в България са забранени, или когато става въпрос за електронна търговия. Къде е това електронно правителство, къде го видяхте? Как стават тези работи едновременно? Не може хората, които защитават електронно правителство и иновативни системи, да станат и да кажат: “Ние тук не приемаме всички авансови плащания”.
Освен това са предвидени и редица текстове, които защитават потребителите – възможност стоката да бъде върната, задължение за предварително предоставяне на информация, тоест защитата е налице. Подобни опасения не трябва да има.
И знаете ли какво се получава в крайна сметка? Тези разпоредби пречат на малките и средните предприятия. Големите търговци нямат нужда от авансови плащания, те могат да чакат. Но това пречи на малкия и следния бизнес да се развива в България.
Тук има два големи парадокса, първия вече го казах. Уж сте за електронно правителство, пък забранявате авансовите плащания.
Вторият много тежък парадокс е, че уж сте за развитие на малките и средните предприятия, но дайте да им се пречи да могат да работят по този начин. Фирмите, които разчитат на продажби по Интернет, нямат магазини на скъпи места, със скъпи наеми. Това означава, че те реализират и по-добри цени на своите стоки. Примерно, покупката на книга по Интернет е доста по-евтина, отколкото да си я купите по друг начин - от магазин, дори на компютър или лаптоп.
Този сегмент от пазара целенасочено, без да се мисли, целите да го затворите. Между другото, в предишния закон, който действаше от 1999 г., нямаше подобен режим.
И тук отново за пореден път не е спазен чл. 17, алинеи 1 и 2 от Закона за нормативните актове, който казва следното нещо: преди да бъде променена нормативната уредба, трябва да се каже какъв е проблемът, колко случаи на злоупотреби има, какво толкова се е случило, че да се приемат такива ограничителни разпоредби. Това отново не е направено.
Общо взето, ситуацията е следната. Един министър се е събудил една сутрин и казва: “Трябва да забраним авансовите плащания”. Но това е, без да има обосновка, без да е казано защо. Събужда се той, получава подкрепата на тройната коалиция и това се случва. Ако така продължавате, заплатите в България няма да нарастват, няма да има развитие, защото без разумна причина се приемат множество ограничителни текстове.
Съюзът на демократичните сили няма да подкрепи промените в този закон, ако не се коригира този текст. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Няма ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Уважаеми народни представители, за трети път се опитвам да ви подканя да вземете участие в дискусията на първо четене на този много важен законопроект. Няма желаещи.
Закривам дискусията на първо четене на законопроекта.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите с вносител Министерския съвет.
Гласували 101 народни представители: за 96, против 4, въздържал се 1.
Законът е приет на първо четене.

Преминаваме към седма точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕПАРАТИ.
Заповядайте, господин Божинов, да представите становището на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Уважаеми господин председател, моля да подложите на гласуване предложението ми във връзка с разглеждането на този законопроект в залата да бъдат допуснати Атанас Костадинов – заместник-министър на околната среда и водите, и Светла Крапчева – директор на Дирекция “Координация на регионалните дирекции по околна среда и води”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля да гласувате направеното процедурно предложение за допускане в зала.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Моля представителите на Министерство на околната среда и водите да заемат своите места в пленарната зала.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
“ДОКЛАД
първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати № 702-01-24, внесен от Министерския съвет на 13.06.2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 юни 2007 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати № 702-01-24, внесен от Министерски съвет на 13.06.2007 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и енергетиката и на неправителствени и браншови организации. Мотивите за внесения законопроект бяха представени от заместник-министъра на околната среда и водите господин Чавдар Георгиев.
Основната цел на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химични вещества и препарати е осигуряване на мерки за прилагане на регламентите на Европейския съюз в областта на управлението на химичните вещества и препарати, а именно: Регламент № 850/2004 относно устойчивите органични замърсители; Регламент № 648/2004 относно детергентите; Регламент № 2032/2002 относно втората фаза на 10-годишната работна програма, посочена в чл. 16, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО относно пускането на пазара на биоцидни продукти и за изменение на Регламент № 1896/2000, Регламент № 304/2003 относно износа и вноса на опасни химикали, както и на най-новия европейски регламент в тази област – Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрирането, оценяването, разрешаването и ограничаването на химичните вещества (REACH) и създаването на Европейска агенция по химикали. Регламентът REACH въвежда изискването фирмите, които произвеждат или внасят химични вещества в количества над един тон годишно, да регистрират тези вещества в новата Агенция по химикалите със седалище в Хелзинки (Финландия).
С новия регламент се постига високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда, посредством засилване ролята и отговорността на индустрията за предоставяне на надеждна информация за веществата и осигуряване на безопасната им употреба в условията на свободно движение на химикалите на вътрешния европейски пазар и в същото време насърчаване на иновацията и засилване на конкурентоспособността на европейската химическа индустрия. Тази политика цели да се балансират ползите за здравето и околната среда с нуждата от устойчива и конкурентоспособна европейска индустрия и пълноценно функциониращ вътрешен пазар. REACH ще прехвърли върху индустрията отговорността за управлението на риска от опасни химични вещества и за осигуряване на информация за безопасните употреби на веществата по веригата на доставката и ще даде възможност за въвеждане на цялостна или частична забрана на определени вещества, водещи до неприемливи рискове за човешкото здраве или за околната среда. Едновременно с това се предвиждат мерки, които да сведат провеждането на тестове с животни до неизбежния минимум и да насърчат използването на алтернативни тестови методи.
В законопроекта са предвидени и разпоредби, въвеждащи регламентите в областта на управлението на биоцидите, относно съществуващи активни вещества, които се забраняват за пускане на пазара, и се определят съществуващи нотифицирани вещества, които подлежат на оценка за включване или невключване в списъците на Директива 98/8/ЕС в рамките на 10-годишната програма за преглед. Определят се и срокове за последващо пускане на пазара на биоциди, съдържащи съществуващи нотифицирани активни вещества, за които има решение за невключване в списъците на директивата.
За осигуряване ефективно прилагане на изброените регламенти в законопроекта са определени компетентните органи и техните правомощия и разпоредбите, подлежащи на контрол.
С предлаганите изменения и допълнения на Закона за защита на вредното въздействие на химичните вещества и препарати Република България ще изпълни задълженията си като страна – членка на Европейския съюз, по въвеждане на мерки за прилагане на регламентите и ще се създадат условия за мониторинг и докладване по тях.
След проведените дебати комисията прие следното становище:
Комисията по околната среда и водите приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, № 702-01-24, внесен от Министерския съвет на 13.06.2007 г.”
Това становище е прието единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Преминаваме към становището на Комисията по здравеопазването.
Доктор Кумчев, имате думата да представите становището на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми да ви запозная с
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати № 702-01-24, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 юни 2007 г., Комисията по здравеопазването разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати № 702-01-24, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2007 г.
На заседанието присъстваха д-р Атанас Додов – заместник-министър на здравеопазването, господин Атанас Костадинов – заместник-министър на околната среда и водите, експерти от Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите и Националната здравноосигурителна каса.
Законопроектът беше представен от господин Костадинов, който подчерта, че с предлаганите изменения и допълнения Република България ще изпълни задълженията си като страна – членка на Европейския съюз, по въвеждане на мерки за прилагане на регламентите в областта на управлението на химичните вещества и препарати и ще се създадат условия за мониторинг и докладване по тях.
За осигуряване ефективно прилагане на горепосочените регламенти в законопроекта са определени компетентните органи и техните правомощия, както и следните разпоредби, подлежащи на контрол:
- производството, вноса и пускането на пазара на химични вещества и препарати;
- изпитванията с гръбначни животни, както и други изпитвания;
- разработването и актуализирането на доклади и други документи;
- събирането, съхраняването и актуализирането на информация;
- рискът, произтичащ от употребата на химични вещества и препарати.
Ведомствата, отговорни за осъществяване на контрола по прилагането на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, са Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около следните становища:
- приемат за основателни мотивите на вносителя за предлаганите промени;
- предлагат между първо и второ гласуване на законопроекта да бъдат прецизирани обхватът и характерът на информацията, предоставяна на лечебните заведения съгласно § 8 от законопроекта, редът, по който ще се избират тези лечебни заведения, както и начинът на съхраняването и опазването на горепосочената информация от лечебните заведения.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване “за” Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати № 702-01-24, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Предстои представяне на становището на Комисията по европейските въпроси. Кой ще представи становището на комисията? Има ли народен представител, който е член на Комисията по европейските въпроси?
Господин Казак, моля Ви да представите становището. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Четин Казак: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати № 702-01-24, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2007 г.
На заседанието, проведено на 28 юни 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати урежда мерките по прилагане на регламентите на Европейския съюз в областта на управлението на химичните вещества и препарати: Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно устойчивите органични заместители; Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно детергентите; Регламент (ЕО) № 2032/2003 относно втората фаза на 10-годишната работна програма, посочена в чл. 16, § 2 от Директива № 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на биоциди и за изменение на Регламент (ЕО) № 1896/2000; Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химични вещества и препарати (т.нар. Регламент REACH) за създаването на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива № 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на комисията, както и Директива 76/769.ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на комисията, Регламент (ЕО) № 304/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно износа и вноса на опасни химикали.
Законопроектът предвижда, че на контрол подлежат химичните вещества и препарати по отношение на изискванията на Регламент (ЕО) № 850/2004, като за нарушаването им се носи административнонаказателна отговорност.
Уредени са и мерките по прилагане на Регламент (ЕО) № 648/2004.
Основно място в законопроекта заемат мерките по въвеждане на Регламент (ЕО) № 1907/2006, чиято основна цел е постигане високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда чрез разкриване на достатъчно информация за веществата и осигуряване на безопасната им употреба. С този регламент отговорността за управление на риска от опасни химически вещества се прехвърля върху индустрията, като същевременно се насърчава конкурентоспособността на европейската химическа индустрия. Предвиждат се и мерки, които да намалят до минимум провеждането на тестове с животни и да насърчат използването на алтернативни тестови методи.
Със законопроекта се въвеждат и регламентите в областта на управлението на биоцидите. Забранява се пускането на пазара на съществуващи активни вещества и се определят съществуващи нотифицирани вещества, които подлежат на оценка за включване или невключване в списъците на Директива № 98/8/ЕЕС в рамките на 10-годишна програма за преглед. Определят се и срокове за последващо пускане на пазара на биоциди, съдържащи съществуващи нотифицирани активни вещества, за които има решение за невключване в списъците на директивата.
Уредени са и мерките по прилагането на Регламент (ЕО) № 304/2003 за износа и вноса на опасни материали.
С оглед ефективно прилагане на гореописаните регламенти законопроектът определя компетентните органи, техните правомощия и областите, подлежащи на контрол.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че с предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати нашата страна изпълнява задълженията си по въвеждане на мерки по прилагане на Регламент (ЕО) № 850/2004; Регламент (ЕО) № 648/2004, Регламент (ЕО) № 2032/2003, Регламент (ЕО) № 1907/2006 и Регламент (ЕО) № 304/2003 и създава условия за мониторинг и докладване по тях.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси с 8 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати № 702-01-24, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2007 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: С това приключи представянето на становищата на водещата и съпътстващите комисии, на които беше разпределен законопроектът от председателя на Народното събрание.
Заместник-министърът го няма в пленарната зала.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати на първо четене, вносител – Министерският съвет. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, това е едно изменение и допълнение на закон, който е по-специален. Не всички от колегите, разбира се, трябва да са съвсем наясно с всички формули, които се крият зад опасните химични вещества и препарати, за да преценят, че е важно да има управление на риска в това отношение, да има проследимост от производителя до потребителя на съответните опасни химични вещества. В този смисъл този закон за изменение и допълнение е едно необходимо допълнение към съществуващата нормативна уредба, за да сме сигурни, че не само това, което се изисква от европейския Регламент № 1907 от 2006 г., но и това, което българското законодателство и досега е предвиждало – гарантират именно това опазване на околната среда и на човешкото здраве.
Тук е важно това, че се определят органите, които ще контролират. В крайна сметка това е много важно – да се контролират, примерно лицата, които произвеждат, пускат на пазара, употребяват, съхраняват химични вещества и препарати. Те следва да правят това съобразно съществуващите европейски нормативни документи, включително и тези изисквания, които съществуват в така наречените информационни листове за безопасност. Тази терминология я има и в Регламента “Рийч”.
Това, което аз искам да спомена тук е, че в нашето Министерство на околната среда и водите, което е водещо през последните години, се извърши доста добра работа в това отношение. Надявам се това да продължи и в сътрудничество с Комисията по околната среда и водите към парламента, както и с цялото Народно събрание – в Тридесет и деветото, а сега и в Четиридесетото. Би трябвало да изразим известна похвала към колегите от министерството, които работят, тъй като те са издали вече необходимите информационни брошури във връзка с този регламент.
Дори, ако аз си спомням правилно, доста от постановките на Европейския регламент трябва да влязат в сила от 1 юни 2007 г., а ние, като тук почти нямаме никакво закъснение в това отношение, даже известно предварение имаме по отношение на някои от разпоредбите, които са, да кажем, в параграфи 34, 35 и 36 на настоящия законопроект.
В този смисъл също така това е един допълнителен аргумент в полза на това, че законопроекта трябва да бъде подкрепен. Аз смятам, че освен Парламентарната група на НДСВ и всички колеги ще го подкрепим, когато гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата за изказвания.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Не виждам желаещи.
Закривам дискусията.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати. Вносител е Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала – днес и утре имаме важни гласувания. Всички знаят това!
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Съгласно нашата програма преминаваме към т. 8: Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.
Имате думата за процедурно предложение, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моето процедурно предложение е да преминем към разглеждането на т. 9, а именно – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, предвид на решението ни да пристъпим към разглеждане на законопроектите за местните избори след почивката. Очевидно е, че нямаме достатъчно време да разгледаме Доклада за състоянието на отбраната и на въоръжените сили.
Второ, разглеждането на този доклад е съпроводено с разглеждане и на приложенията към доклада, които съдържат класифицирана информация, а това от своя страна предполага друг режим на провеждане на заседанието, а именно закрито заседание на Народното събрание. С оглед на това предлагам още веднъж, господин председател, да преминем към разглеждането на т. 9, а към доклада да се върнем във време, което предполага и повече време и присъствие на повече народни представители в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Колеги, мисля, че аргументите, които изложи господин Ангел Найденов са добри. На нас ще ни бъде необходимо най-малко два часа време, за да изслушаме Доклада за състоянието на въоръжените сили. Разглеждането на този доклад ще трябва да мине под режим на закрито заседание.
Има ли някой против процедурното предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема – отлага се т. 8 за по-назад в програмата на Народното събрание.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Доктор Китов, заповядайте, за да докладвате второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов:
“ДОКЛАД
за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 602-01-104, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2006 г.
Уважаеми господин председател, на свое редовно заседание, проведено на 28 юни 2007 г., Комисията по здравеопазването разгледа посочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените предложения по време на заседанието.
Комисията по здравеопазването на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния “Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения”.”
Няма направени предложения за промяна на името.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Има постъпило предложение от народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев, което бе оттеглено в хода на дискусията.
По § 1 има предложение от народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев, което също бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
“§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя “както и като дружества по законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, при спазване изискванията на този закон”.
2. Алинея 5 се изменя така:
“(5) За лечебните заведения по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за кооперациите, съответно за чуждестранните дружества – националното законодателство на държавата по регистрация, доколкото в този закон не е предвидено друго.”
Отново има предложение от народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев, което също бе оттеглено в хода на дискусията.
По § 2 има предложение на народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев, което бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 без никакви промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, уважаеми народни представители, гласувайте наименованието на закона, което се подкрепя от комисията, новата редакция на § 1 и текста на вносителя по § 2, който се подкрепя от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона и § 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Има предложение на народния представител Даут Осман:
“1. Създава се § 2а със следната редакция:
“§ 2а. В чл. 18 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата “лекар” се добавя “или лице с образователно-квалификационна степен “магистър” по медицинска биология или химия”.
2. В ал. 3 след думата “лабораторията” се добавя “или лице с образователно-квалификационна степен “магистър” по медицинска биология или химия”.
2. Досегашните § 3-10 стават съответно § 4-11.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Осман, желаете ли да направите аргументация на Вашето предложение?
Заповядайте, имате думата.
Даут Осман (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Дължа да уточня, че студентите от магистърска специалност по медицинска химия получават отлична специализирана подготовка върху методите, използвани в клиничните лаборатории, и изучаването на механизми на лекарственото действие и метаболизма на лекарствените средства. Тези знания и умения се постигат чрез редица курсове, преподавани от висококвалифицирани преподаватели от Химическия, Биологическия и Медицинския факултет на Софийския университет. Редица от дипломните работи на студентите от специалността се изготвят в специализирани лаборатории по клинична химия в общоболнични клинични лаборатории на Медицинския факултет.
В Софийския медицински университет и в други специализирани звена в квалификационните характеристики за специалността се посочва, че студентите, завършили тези специалности, могат да заемат ръководни и изпълнителски длъжности в клиничните лаборатории и други звена с подобен профил в болниците. Освен това те получават и солидна подготовка по органичен и химичен анализ.
Неподкрепата би било дискриминация спрямо тези специалисти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Доктор Китов, имате думата за изказване.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В никакъв случай не мога да подценявам подготовката на колегите химици по медицинска химия, както и по биология. В разговорите с уважавания от мен господин Даут Осман това сме го говорили, но нека да не забравяме, че медицинската професия е наблюдавана професия в Европейския съюз. Има класификатор за специалностите, които се изискват за ръководител на всяко едно звено. В тази връзка за медицинските лаборатории се изисква единствено специалността не само лекар, уважаеми колеги, но и специалист по медицинска лаборатория.
От гледна точка на собствеността на тази лаборатория. Всеки може да бъде собственик и по европейското, и по българското законодателство. Там може да бъде собственик и химик, и всеки един български гражданин. Но за ръководител на лабораторията се изисква това да бъде единствено лекар и то, пак повтарям, не само лекар, а човек със специалността “клинична лаборатория”. Ето защо ми се струва, че разширяването на хората, които е възможно да бъдат управители на тези лаборатории, няма да допринесе за утвърждаването на България в Европейския съюз. Освен това бих искал да споделя съвсем откровено, че колегите може би много по-добре познават химичния анализ, как се прави, но тълкуванието на нещата, свързването с диагнозата и използването на клиничните резултати за диагнозата наистина е само и единствено във възможностите на лекаря.
Считам, че това предложение не е редно да се подкрепи и мисля, че комисията почти единодушно е взела това правилно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даут Осман за създаване на § 2а, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 49, против 16, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Има направено предложение от народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев, което бе оттеглено в хода на дебатите.
По § 3 има направено предложение от народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев, което също бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
“§ 3. В чл. 36, ал. 1, изречение първо след думата “кооперации” се добавя “както и като дружества по законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.”
По § 4 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
„§ 4. В чл. 36а, ал. 1 след думите „акционерно дружество” се добавя „както и като дружества по законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, когато то допуска такова дружество да бъде тъканна банка”.”
По § 5 също няма направени предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5:
„§ 5. В чл. 37, ал. 1 след думата „кооперации” се добавя „както и като дружества по законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство”.”
По § 6 има направено предложение от колегите Първанова и Щерев, но то бе оттеглено в хода на дебатите.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6:
„§ 6. В чл. 40, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 накрая се добавя „а за дружествата, регистрирани в държава-членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство – документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава”.
2. Създава се т. 6а:
„6а. удостоверението за вписване в регистъра на районната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи – за акушерките, които ще работят в звената по чл. 17а;”.
3. В т. 8 думите „издадено по реда на чл. 164 от Закона за териториално и селищно устройство, а когато не се изисква такова разрешение – заключение от регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве” се заличават.”
Има предложение на народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев, което е оттеглено.
По §7 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този параграф:
„§ 7. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 накрая се добавя „а за дружествата, регистрирани в държава-членка на Европейския съюз, или в държава, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство – документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава”.
2. В т. 8 думите „издадено по реда на чл. 164 от Закона за териториално и селищно устройство, а когато не се изисква такова разрешение – заключение от регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве” се заличават.”
По § 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този параграф:
„§ 8. В чл. 51а, ал. 2, т. 1 накрая се добавя „а за дружествата, регистрирани в държава-членка на Европейския съюз, или в държава, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство – документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава”.”
По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя.
Има направено предложение от колегите Антония Първанова и доц. Щерев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат § 9а, § 9б и § 9в, които стават съответно § 10, § 11 и § 12:
„§ 10. В чл. 68 ал. 6 се изменя така:
„(6) Старша медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) може да бъде лице с образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” по специалността „Управление на здравните грижи”.
§ 11. В чл. 70 ал. 1 се изменя така:
„(1) Главна медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) може да бъде лице с образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” по специалността „Управление на здравните грижи”.
§ 12. В чл. 75, ал. 1 след думите „Българския зъболекарски съюз” се добавя „Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по текстовете на вносителя и новите редакции на комисията – от § 3 до § 12 включително. Последните три параграфа са нови.
Имате думата.
Заповядайте, господин Берон.
Петър Берон (независим): Благодаря.
Обикновено, когато се споменава Европейското икономическо пространство, се добавя и Швейцария, тъй като тя не спада към това пространство, но винаги във всички закони, които сме трактували досега, се казва „страните-членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария”. Ако се добави „и Швейцария”, смятам, че ще бъде подходящо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Не е задължително, господин Берон.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: При цялото ми уважение към д-р Берон, ще кажа, че това е редакцията, която ни е подадена от Дирекция „Правна” и Дирекция „Европейски съюз”. Нямам съмнение в записа. Те са го взели така, както е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на текстовете от § 3 по вносител и новите редакции на комисиите от § 3 до § 12 включително, като параграфи 10, 11 и 12 са съвсем нови редакции по предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: „Преходна и заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието да се смени така: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Има направено предложение от колегите Първанова и Щерев, което бе оттеглено, за което им благодарим.
Комисията предлага да се създадат § 9г и § 9 д, които стават съответно § 13 и § 14:
„§ 13. Заварените до влизането в сила на този закон лица на длъжността главна медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) и на длъжността старша медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор), заели длъжността по реда на § 7 от Преходните и заключителни разпоредби, запазват правата си за срока, определен в него.
§ 14. В Закона за здравето (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 2б:
„§ 2б. (1) Лицата, които имат права по § 32, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.), се ползват с правата на лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за висшето образование за упражняване на професията при условие, че са я упражнявали не по-малко от три последователни години през последните пет години за медицинска сестра или не по –малко от две последователни години през последните пет години за акушерка.
(2) Лицата, които не отговарят на изискванията за продължителност на стажа по ал. 1, се ползват с правата на лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за висшето образование за упражняване на професията след придобиване на изискуемия стаж.”
2. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 85 от 2005 г.) в § 17, ал. 3 се отменя.”
По § 10 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който става § 15:
„§ 15. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 14, който влиза в сила от 26 май 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Колеги, имате думата за изказвания по Глава „Преходни и заключителни разпоредби”. Такова е предложението за изменение на заглавието на тази глава.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване с тази промяна на наименованието на главата и текстовете по параграфи 13, 14 и 15.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Законът за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения с вносител Министерският съвет е приет на второ четене.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)







(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Стоилов, моля да докладвате уточнената редакция на § 2 от проекта на Гражданския процесуален кодекс.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Госпожо председател, господа народни представители! Остава да ви представя единствения негласуван параграф от проекта за Граждански процесуален кодекс в частта Преходни и заключителни разпоредби. Става дума за § 2, ал. 4. Ще прочета редакцията на целия текст, защото доуточняване има само в края на първото изречение и промяна във второто изречение. След това, ако позволите, с няколко изречения ще поясня, защото това е и начинът на решаване на проблема с образуваните трудови дела в касационна инстанция.
“(4) Касационните жалби срещу въззивните решения на окръжните съдилища по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от Кодекса на труда и искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над размера по чл. 218а, ал. 1, буква “а”, подадени до влизането в сила на този кодекс, се разглежда от съответния апелативен съд по досегашния ред на касационното производство.”
Второто изречение придобива следната редакция: “Образуваните дела във Върховния касационен съд, които не са насрочени, както и насрочените след 30 юни 2008 г., се изпращат на съответния апелативен съд, който ги разглежда по досегашния ред на касационното производство.”
До това предложение стигнахме след дълги дискусии, мога да кажа и консултации с представители на съдебната власт, на синдикалните организации. Смятам, че членовете на Комисията по правни въпроси са намерили сполучливо решение, водени главно от изискването тези над 5500 дела по трудови спорове, достигнали до последната инстанция, да бъдат решени във възможно кратки срокове. Защото по обективни и субективни причини такива дела има насрочени вече за 2009 г., а се очертава да има и за 2010 г. Ние се стремим в по-кратки срокове, ангажирайки капацитета на цялата съдебна власт и разпределяйки тези дела между Върховния касационен съд и шестте апелативни съдилища, да бъдат разрешени.
Избрали сме посочения срок, защото според разпределението на делата, които са насрочени в Гражданската и Търговската колегия, за периода от 1 юли 2007 г. до края на тази година това са 1071 дела; от 1 януари 2008 г. до декември 2008 г. са 3160 дела; и от 1 януари 2009 г. до края на 2009 г. – 404 дела, като има и над 700 ненасрочени дела.
Освен това предстои да постъпват такива дела и в периода от приемането до влизането на кодекса в сила и ние предвиждаме новопостъпилите дела и част от образуваните от периода, за който споменах, да бъдат пренасочени към апелативните съдилища. Като имаме предвид броя на съдиите в Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд и същите по своя предмет на ориентация съдии в апелативните съдилища, можем да използваме този брой съдии за едно по-ускорено разрешаване на трудовите дела. Защото особено при трудовите дела закъснелите решения в много случаи са безсмислени решения. В същото време трябва да е известно, че за 2006 г. всеки съдия от Гражданската и Търговската колегия във Върховния касационен съд е приключил средно по 230 броя граждански дела.
Този нетипичен начин на разрешаване на проблема на касационни спорове в Касационния и апелативните съдилища се налага именно от необходимостта за ускоряване на разрешаването на тези спорове.
Позволих си да изложа тези мотиви и от името на Правната комисия, за да се знае, че сме били водени от загрижеността за максимално бързото насрочване и приключване на тези спорове, като сме се опитали да ангажираме съдиите и от касационно, и от апелативно ниво, без да се водим от други ведомствени съображения за удобство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли съображения по така представения § 2? Желае ли някой да вземе думата? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 2 на Преходните и заключителни разпоредби на проекта за Граждански процесуален кодекс.
Моля да гласуваме.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет, а с това вече и целият Граждански процесуален кодекс.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Госпожо председател, нека накрая след тази продължителна и трудна работа да напомня само на Дирекция “Законодателна дейност” да бъдат проверени отново всички препращания с точно посочване на членовете и алинеите, както и техническото изписване на регламентите.
Освен това се надявам, че служителите в същата дирекция, които следят законопроектите в постоянните комисии, внимателно ще преценяват и предлагат промени в съответните закони, свързани с Гражданския процесуален кодекс до влизането му в сила, тъй като синхронизацията вече ще е необходима и за бъдещите закони.
И накрая искам да благодаря от името на членовете на Правната комисия на хората, които участваха активно в работната група - различни специалисти, магистрати, от академичните среди, експерти. Специално искам да отбележа участието на Мария Кьосева, която през цялото време беше ангажирана с тази работа, и на служителите в Дирекция “Законодателна дейност”, благодарение на които нашата работа тук в пленарната зала беше облекчена и успяхме да се съсредоточим върху дискусионните въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
От името на парламентарна група има думата господин Михайлов.
Николай Михайлов (ДСБ): Благодаря Ви за предоставената дума, госпожо председател.
Ще прочета Декларация на Парламентарната група на Демократи за силна България срещу рецидивите на полицейско насилие в страната.
Българската общественост видя от телевизионния екран днес и вчера, как грубо полицейско насилие пресреща законните протести на миньорите от “Марица-изток”. Видяхме как миньорът Кольо Колев бе съборен на земята и окървавен от полицаите върху българското знаме. Това видяхме всички. Властта нагло обясни, че миньорът сам се е удрял в асфалта, че е наранил главата си самостоятелно.
Последният инцидент в гр. Гълъбово ни дава повод да напомним хронологията на полицейските насилия в България.
Много преди това мандатът на сегашния вътрешен министър започна с убийство. Служители на МВР след побой причиниха смъртта на Ангел Димитров-Чората. Престъплението бе прикрито от главния секретар и министъра на вътрешните работи и представено като безупречна полицейска акция.
Полицаи биха фоторепортера Емил Иванов от вестник “Експрес”, заради опита му да заснеме шпалира на МВР при посрещането на Михалев-Маджо в българския съд. Тогава обяснението също беше, че репортерът се е бил сам.
В началото на седмицата в центъра на София полицаи биха мирно демонстриращи граждани в защита на парка “Странджа” и без основание бяха арестувани 35 демонстранти.
Следва да се напомни, че МВР е военизирана структура, в която всеки служител изпълнява заповедите на своя началник, затова без съмнение отговорността за рецидивите на полицейско насилие носи министърът на вътрешните работи – Румен Петков, който въведе практиката Министерството на реда да репресира гражданите и да охранява мутрите.
Последният прецедент на брутално насилие срещу миньорите от “Марица-изток” показва, че правителството на тройната коалиция има панически страх от законни граждански протести. Слабостта на управлението ражда склонност към системно насилие, което подкопава доверието в правоохранителните органи.
Парламентарната група на Демократи за силна България осъжда категорично действията на вътрешния министър Румен Петков, защото тези действия рушат авторитета на българските полицаи и на хилядите честни служители на Министерството на вътрешните работи. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Има ли други желаещи за изказвания от името на парламентарна група? От името на “Атака”, заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Темата е тази за бруталното насилие на МВР над български граждани. Поводите стават с всеки изминал ден все повече и повече.
Преди три седмици Парламентарната група на “Атака” направи изявление в тази насока. Нашият лидер Волен Сидеров предсказа, че това насилие ще ескалира. И това е факт. Оттогава досега има един дълъг списък от такива прояви.
Тогава тази декларация беше направена по повод на боя над пенсионери и задържането без никакво основание на активиста на “Атака” – Камен Каменов.
Следващата седмица Камен Каменов, който отново е бил на мястото на протестите отново беше задържан в полицейския участък и само след намесата на депутати от Партия “Атака” той беше освободен. Нека и това да бъде включено в списъка от полицейско насилие.
Към този списък трябва да се прибави и насилието над млади хора завчера, протестиращи против това, което става с парк “Странджа”. В центъра на София десетки младежи бяха бити, бяха прибрани в полицейския участък и след вълната от възмущение сред българската общественост, те бяха пуснати.
Почеркът навсякъде на органите на МВР е един и същ. Това което силите на реда правят е да се демонстрира сила не на силите на реда, а сила на властващите, сила на управляващите.
Видно е, че с разпадането на тройната коалиция, със задълбочаването на кризата, гражданските, професионалните и профсъюзните протести набират скорост. Министър Петков се превръща в основно оръдие в упор на управляващите, използвайки силите на реда, да всява страх и да спре разрастването на протестите, което, обаче ще бъде напразно.
Ние от “Атака” многократно сме се изказвали против действията на този министър, който е един от най-слабите пунктове на Кабинета. Искали сме неговата оставка и сега с настоящата декларация напомняме, и още веднъж заявяваме, че искаме неговата оставка – той да си отиде незабавно.
В нормална демократична държава за това, което се случи не само вчера, което се случи завчера, това става вече всеки ден и винаги той поема отговорността за действията на своите служители. Да, поема отговорността, наистина, защото просто той нарежда да превишават правата си, да отиват по-нататък, отколкото е необходимо, да се стига до смразяващи протестиращите действия. Той действително носи отговорността за онова, което става. И пак повтарям, министър Петков трябва да си отиде и трябва да си подаде оставката, така е във всяка една нормална държава, за това, което се случва само последните два-три дни. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за думата от името на парламентарна група? Няма.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ.
Господин Стоилов, заповядайте да представите доклада на Комисията по правни въпроси по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Представям на вашето внимание доклада на Комисията по правни въпроси с изобилието от законопроекти, които бяха обсъдени вчера на заседанието на комисията, внесени както следва: от Иван Костов и група народни представители; от Владимир Кузов; нов законопроект от Надежда Михайлова, Ваньо Шарков и Димитър Йорданов; от Иван Сотиров; от Красимир Каракачанов и група народни представители; от Мая Манолова и група народни представители; от Николай Камов; от Петя Гегова и група народни представители; от Лъчезар Иванов.
„От името на вносителите народният представител Екатерина Михайлова изложи основните цели и мотиви на законопроекта. Госпожа Михайлова посочи, че законопроектът предвижда промени в няколко насоки.
Първо, предлага се като законова предпоставка за упражняване на активно и пасивно избирателно право да бъде въведено изискване за упражняването му по постоянен адрес, съгласно изискванията на законодателството за гражданската регистрация и документите за самоличност.
Второ, предлага се последваща проверка на изборните протоколи за евентуално гласуване от един избирател повече от един път. Това се прави с оглед отпадане на съмнения за манипулиране на изборните резултати и поради отпадане на отметката за гласуване в старите паспорти.
Трето, законопроектът предвижда синхронизиране със Закона за избиране на народни представители по отношение проверката на кандидатите за общински съветници и кметове за принадлежност към бившите Държавна сигурност и други репресивни органи.
Четвърто, с предложеното допълнение по § 4 се създава симетричен текст по отношение действителността на протоколите на общинската избирателна комисия, така както е предвидено в нормата на секционните избирателни комисии по чл. 94, ал. 3, изречение последно. По този начин се уеднаквява практиката и се изяснява правната същност на отказа от подписване на протокола. Това улеснява правоприлагането и изяснява същността на избирателния вот и последиците при евентуално неподписване на протокола от членове на ОИК по лични, политически и други мотиви, което не прави протоколът недействителен.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Владимир Кузов, вносителят посочи, че с предлаганото изменение на Закона за местните избори се цели членовете на районните и секционните избирателни комисии да притежават минимална образователна степен - средно образование, което е предпоставка те да извършват дейността си професионално, с което се гарантира вярното и точно изпълнение на закона.
От името на вносителите по Законопроекта за местните избори, внесен от Надежда Михайлова, Ваньо Шарков и Димитър Йорданов, народният представител Надежда Михайлова изложи основните цели и мотиви на законопроекта.
Накратко те се свеждат до:
- въвеждане на пряк избор за районни кметове;
- гласуване за кметове и общински съветници чрез интегрална бюлетина;
- въвеждане на мажоритарен елемент в местните избори чрез използване на преференциална система, без наличието на минимални прагове за отделните кандидати;
- избирателният процес да се реализира по системата „Хеър-Ниймайер”;
- въвеждат се скъсени императивни процесуални срокове за обжалване на изборните процедури и изборните резултати;
- въвеждат се специални нормативни разпоредби, насочени към облекчаване на участието на лежащо болни избиратели в изборите за кметове и общински съветници.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Иван Сотиров, господин Сотиров посочи, че предлаганият проект за изменение и допълнение на действащия закон въвежда принципа на уседналост в съответствие с европейската практика. Основният принцип, който се прилага в държавите – членки на Европейския съюз, е избирателят да е живял постоянно в съответното населено място или община за определен срок преди изборния ден. Това е гаранция, че той познава проблемите на общината, в която гласува. Въвеждането на принципа за уседналост за територията на община или населено място ще сложи край на порочната предизборна практика, която се наложи през последните години, а именно в страната да се регистрират организирано хора от една община или населено място в други. Прехвърлянето по този начин на гласове от една община или населено място към други води до подмяна на вота на жителите на съответното населено място.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители, народният представител Мирослав Мурджов изложи основните цели и мотиви на законопроекта. Той очерта следните принципни положения, съдържащи се в законопроекта:
- въвеждане на принципа за уседналост в съответното населено място с продължителност не по-малко от три месеца към датата на провеждане на местни избори;
- въвеждане на изискване за задължително гласуване от лицата, имащи право за това;
- възможност да упражняват избирателните си права да имат само лица, които имат завършено задължително основно образование;
- отпадане на така наречения ден за размисъл, непосредствено преди изборния ден;
- отпадане на забраната за оповестяване на социологически междинни резултати в изборния ден;
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Мая Манолова и група народни представители, народният представител Мая Манолова изложи основните цели и мотиви на законопроекта.
Госпожа Манолова посочи, че с промените в Закона за местните избори се въвежда пряк избор на районните кметове. Целта е да се постигне повишаване на техния авторитет, а също и на активността на гражданите в избора на тези най-близки до хората представители на местната власт. Тази промяна ще бъде отразена съответно и в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
С цел прилагане на принципите на демократичност и изборност, и предоставяне възможност на жителите на малките населени места пряко да избират своя кмет, се предлага изборност на кметовете на населени места с над 100 жители. Промяната се отнася до повече от половината от малките населени места в България. Същевременно със законопроекта възможността за гласуване на местните избори се ограничава само до лицата, които живеят на територията на съответната община или кметство и са ангажирани с проблемите на местната общност. Това съответства на обществените очаквания гражданите да участват в избора на местни органи там, където е центърът на жизнените им интереси. С цел осуетяване на „вътрешния” изборен туризъм , който е в състояние да опорочи изборните резултати, се предлага избирателните списъци да се съставят по постоянен или настоящ адрес към дата 10 месеца преди изборния ден.
Предлага се въвеждане на преференциално гласуване и в местните избори. По този начин се цели въвеждане на мажоритарен елемент и в избора на общински съветници – възможност на гражданите да изберат един от предложените от съответната партийна централа кандидати за общински съветници и по този начин да преподредят листата. По отношение на прага, над който ще се задейства преференцията, се предлага тя да се взема предвид, ако броят на предпочетителните гласове, получени за кандидата, възлиза на не по-малко от общинската избирателна квота.
В проекта се въвежда праг при разпределението на мандатите на партиите и коалициите, равен на общинската избирателна квота. Така ще се осигури равнопоставеност на партийните и независимите кандидати за общински съветници. Предлага се да бъдат възпроизведени и редица удачни законодателни решения от другите изборни закони – относно конституирането и правомощията на избирателните комисии, гласуването на хората с увреждания, финансирането на политическите партии, отразяването на предизборната кампания в медиите, санкциите срещу нарушения на изборния процес, проверка на двойното гласуване и пр.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Петя Гегова и група народни представители, народният представител Минчо Спасов изложи основните цели и мотиви на законопроекта.
Господин Спасов посочи, че участието на избори е не само право, но и задължение, и отговорност на гражданите. Според вносителите предложението за въвеждане на административно задължение за гласуване не противоречи на Конституцията. В този смисъл задължението за упражняване на конституционни права или част от тях не е прецедент.
Законопроектът предвижда активно и пасивно избирателно право в местни избори да могат да упражняват само граждани на Република България и на Европейския съюз, които са живели повече от 6(10) месеца на територията на съответната община и имат настоящ адрес там.
Другите основни пунктове на законопроекта включват:
- пропорционална избирателна система с възможност за преференциално гласуване, дава възможност на гражданите да изразят предпочитанията си и да преподредят кандидатите за общински съветници;
- въвеждане на метода „Хеър-Ниймайер” при разпределяне на мандатите между кандидатите за съветници, което позволява по-справедливо отчитане на предпочитанията на избирателите;
- въвеждане на интегрална бюлетина;
- конкретизиране на правомощията на кметовете на кметства, целящи усъвършенстване процесите на децентрализацията, което съответства на изборния статут на тези кметове.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Лъчезар Иванов, вносителят изложи основните цели и мотиви на законопроекта. Господин Иванов изтъкна като съществена новост на законопроекта въвеждането на изискване за адресна регистрация 10 месеца преди датата на насрочване на изборния ден и отбелязване в избирателните списъци и на настоящ адрес на гласоподавателя. По този начин се цели ограничаване на така наречения изборен туризъм.
Законопроектът предвижда сваляне на преференциалния праг от последните избори за евродепутати от 15% на 5% от подадените гласове, което ще насърчи практиката на преференциалния вот по места.
Във връзка с разпоредбата на предлагания § 1а от Допълнителните разпоредби на законопроекта се предвижда възможността партии и коалиции, които имат представители в Европейския парламент, да имат свои представители в ЦИК, ОИК и СИК.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Павел Шопов, Павел Чернев, Ремзи Осман, Надежда Михайлова, Красимир Каракачанов, Минчо Спасов, Елеонора Николова, Надка Балева, Димитър Абаджиев, Четин Казак, Мая Манолова, Михаил Миков, Иглика Иванова и Димитър Йорданов.
Като основни дискусионни проблеми се очертаха следните:
- законодателното въвеждане на така наречения принцип на уседналост, неговата продължителност, вид, съдържание и съответствието на тази материя с Конституцията на Република България. В тази насока народните представители подчертаха, че трябва да се изясни дали този принцип включва физическа връзка на едно лице в определено населено място, където са неговите жизнени интереси, или друг формален признак – постоянен адресна регистрация или настоящ адрес на регистрация;
- въвеждането с някои от законопроектите на задължително гласуване и неговото съответствие с Глава втора на Конституцията – основни права на гражданите;
- въвеждането на изискване за образователен ценз и тълкуването му във връзка с разпоредбата на чл. 6 от Конституцията;
- възможността за избор на районни кметове, както и законовите предпоставки и условия за това;
- видът избор на бюлетина – интегрална или отделна;
- законовите условия за реализация на преференциално гласуване.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси реши:
С 13 гласа „за” и 4 гласа „въздържали се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Иван Костов и група народни представители.
С 1 глас „за”, 5 гласа „против” и 11 гласа „въздържали се” да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Владимир Кузов.
С 6 гласа „за”, 1 глас „против” и 10 гласа „въздържали се” да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за местните избори, внесен от Надежда Михайлова, Ваньо Шарков и Димитър Йорданов.
С 12 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Иван Сотиров.
С 5 гласа „за”, 3 гласа „против” и 10 гласа „въздържали се” да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители.
Със 17 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Мая Манолова и група народни представители.
С 1 глас „за” и 16 гласа „въздържали се” да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Николай Камов.
С 2 гласа „за”, 1 глас „против” и 14 гласа „въздържали се” да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Петя Гегова и група народни представители.
С 9 гласа „за”, 1 глас „против” и 8 гласа „въздържали се” да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Лъчезар Иванов.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми дами и господа, тъй като сме изправени пред 9 законопроекта и 9 вносители се обръщам към вносителите: желаете ли стриктно да спазим процедурата за представяне на законопроектите, тъй като господин Стоилов в становището на Комисията по правни въпроси изрази важните моменти от всеки законопроект или да преминем директно към дискусия? Обръщам се към вносителите, защото това ще възпроизведе още веднъж мотивите на законопроектите и изключително много ще се удължи времето за дискусия по тези 9 законопроекта. (Реплики.)
Искате.
Преди това господин Камов изяви желание да представи първи своя законопроект. Имате ли нещо против да бъде в тази последователност или представянето да стане по реда на внасянето? Обръщам се отново към вносителите.
Надежда Михайлова (ОДС, от място): По реда на внасянето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Камов, по реда на внасянето. Такава е поначало практиката, така че ще трябва да започнем така.
Госпожо Михайлова, Вие ли ще представите внесения от господин Костов и група народни представители законопроект?
Екатерина Михайлова (ДСБ, от място): Госпожа Масева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожо Масева, заповядайте.
Бих искала да призова за едно по-кратко представяне, за да можем да отделим повече време на дискусията.
Елиана Масева (ДСБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Нашият законопроект е внесен още на 15 септември 2005 г. Отчитал е две неща, които са били важни според нас – първо, празноти в законодателството, и второ – това, че Законът за местните избори трябва да бъде обсъден и приет от народното представителство достатъчно рано и достатъчно късно, за да могат да се осмислят неговите норми и за да бъде прилаган той от българските граждани, когато е бил разчетен, разбран, разяснен и осмислен и политически, и юридически от Народното събрание.
Нашата забележка по повод разглеждането през м. юли на закон, който предвижда избори само през няколко месеца, предизвиква критика за това, че народното представителство отново изостана в намерението си да създава законодателство, което да бъде прилагано.
По отношение на нашия закон искам да кажа, че той в действителност урежда няколко проблема, свързани с проверка на изборните протоколи и гласуването – един проблем, който беше пропуснат в няколко закона поради липса на средства. Но това е един много важен проблем, защото неговото съществуване е с оглед изясняване и отпадане на съмненията за изборни спекулации, за манипулиране на изборите и поради това, че в старите паспорти отпадна необходимостта да се отбелязва гласуването.
Освен това във връзка с промените в законите, които регламентираха постоянния и настоящия адрес, в Закона за местните избори трябва също да се извърши нужната синхронизация и от избирателните комисии да се проверява именно настоящият адрес.
Третата поправка е свързана с проверката на кандидатите за общински съветници и кметове за принадлежност към бившата Държавна сигурност и другите репресивни органи.
Последната поправка е свързана със секционните избирателни комисии и действителността на протоколите, които те издават. Нормата е симетрична на нормата за секционните избирателни комисии и по този начин се изчистват някои правни проблеми, създадени от съдилищата и от практиката, с въвеждането на правилото, че неподписването на протоколите не води до недействителност и нищожност и не ги прави недействителни.
Това е накратко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви за рационалното представяне, госпожо Масева.
Заповядайте, господин Кузов.
Владимир Кузов (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложението, което внесох още в края на миналата година, бе продиктувано от многократните материали, излъчени по електронните и печатните медии, че има цели секционни комисии, в които членовете са без никакво образование – втори, трети клас. Мнозина от тях не умеят нито да пишат, нито да четат, нито да смятат. Според мен, това е един основен недостатък. Взимайки база от думите на госпожа Масева – начин за въздействие и фалшификация на изборите може да стане дори на такова ниво.
Надявам се, че не страдаме от илюзията, че хора, които не умеят да четат и да пишат, биха могли да прочетат инструкциите на ЦИК, биха могли да окомплектоват правилно изборните книжа и, не на последно място, биха могли да кажат какъв е вотът на избирателите в тази комисия, да подпишат протокола или по някакъв начин да изготвят всички тези необходими професионални... Това поведение, което вероятно за тях е неприсъщо.
От тази гледна точка аз се учудвам, че на вчерашното заседание на Комисията по правни въпроси имах подкрепа само от един човек – всички бяха „въздържали се” или „против”. Може би много политически партии имат интерес от това, за да въздействат върху изборните резултати. Учудва ме, че нежеланието хора, които притежават някакъв образователен ценз, най-малкото за да вършат тази работа, тъй като членовете на избирателните комисии не са хора, които се избират от някой, а са хора, които се назначават. Не може да бъде член човек на избирателната комисия човек, който не умее да чете и пише, освен ако някой от вас не е на друго мнение. Естествено, то ще проличи в резултата при гласуването.
Тази тенденция, уважаеми дами и господа, според мен е много опасна и считам, че бихме могли да поработим върху проблема. Ако няма нагласа за средно образование, то поне ще внеса едно предложение между първо и второ четене – не знам, госпожо председател, ако можете да ми кажете дали имам право в момента да направя предложение поне за основно образование, защото според мен е много неприятен фактът, че хора, които не умеят да четат и пишат, са членове на секционните избирателни комисии.
В тази посока мисля, че трябва да се обединим около това становище, защото то е едно от възможните варианти, в които биха могли да бъдат манипулирани резултатите, естествено, ако някой не желае това, те биха могли да се случат. В тази посока, отново повтарям, колеги, че би трябвало да се мисли да има минимален образователен ценз в секционните избирателни комисии така, както има в централната – знаем, че там изискването е да има висше образование и то юридическо. Трябва да се постави някакъв образователен ценз – ако не средно, както съм предложил, ще предложа допълнително в пленарно заседание нещата да се променят в основно образование, но някакъв ценз и възможност човек да чете и пише, според мен, са абсолютно необходими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кузов.
Заповядайте за изказване като вносител на третия законопроект, госпожо Михайлова.
Надежда Михайлова (ОДС): Уважаема госпожо председателстваща, колеги! Искам да обоснова защо предложихме изцяло нов закон – може би водени, както се вижда, от наивното впечатление, че е нормално в една България, която вече е член на Европейския съюз, да нямаме повече закони с кръпки, а да бъде прието едно цялостно обновено законодателство.
Внесохме закона преди четири месеца – на 6 март т.г., достатъчно рано, за да има време той да бъде обсъден и приет. Очевидно четири месеца обаче бяха нужни на управляващите, за да решат да направят, забележете, двадесетата поред поправка?! Само за куриоз ще ви кажа, че сегашният закон, на който правим поредното изменение, е приет през 1995 г., преди практически 12 години. За този период законът е изменян деветнадесет пъти – средно по два пъти годишно, като последното изменение е направено през м. юни т.г.
Все пак има и нещо добро – че от последното обсъждане на Закона за евроизборите очевидно БСП е еволюирало до няколко тези, които ги виждаме в Закона за местните избори: въвеждането на принципа за уседналост, срещу който те се съпротивляваха по време на приемането на Закона за евроизборите, приемането на избор на районните кметове пряко от населението с цел разширяване на демократичните права на гражданите.
Виждаме, че се приемат и преференциите. Но искам тук да отбележа и още един път да напомня, че практиката ни от евроизборите показва, че високият праг не дава възможност преференциите да се задействат и ние, ако наистина искаме да въведем система, която да бъде работеща и да дадем на гражданите възможност да упражнят мажоритарен вот, е нормално, както ние предлагаме в нашия законопроект, да няма праг. Такава е практиката примерно в Италия. Но това е нещо, което вероятно ще бъде обсъждано в пленарната зала.
Радвам се, че е приет и методът “Хеър-Ниймаер”, който е много по-прецизен от метода “Д`Ондт”.
Позволявам си обаче да обърна внимание върху две предложения, които ние правим в нашия закон, които отсъстват в законопроекта на управляващите, а именно предвиждането на гласуване с интегрална бюлетина. Аз настоявах за интегралната бюлетина и по време на евроизборите, настоявам и днес със следните аргументи, които считам, че е важно да бъдат припомнени.
Интегралната бюлетина дава възможност на избирателя да види всички кандидати и по този начин да направи информиран и мотивиран избор. Използването на интегрална бюлетина предотвратява възможностите за манипулации и фалшификации – нещо, с което се сблъскваме буквално на всички избори, които провеждаме, като например предварително раздаване на бюлетини и пари в пликове, индийски нишки с вкарване на попълнени бюлетини в пликове, кражба и подмяна на бюлетините на политическите опоненти. Интегралната бюлетина не затруднява в никаква степен българските избиратели. При използването на интегрална бюлетина на последните парламентарни и президентски избори у нас процентът на недействителните гласове достига 2,5%. За сравнение във Франция при последните избори за Европарламент този процент е 4,3, което е комплимент към населението на страната и същевременно огромен упрек към политиците, които продължават да подценяват хората.
Последното, на което искам да обърна внимание, е необходимостта, която ние сме заложили в нашия законопроект, от императивни и в скъсени срокове съдебна процедура за обжалване на резултатите от изборите. Целта е да се прекрати досегашната практика на влачене на съдебни процедури по обжалване с години, включително, забележете, до датата на следващите избори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Господин Кънев, заповядайте за процедурно предложение.
Петър Кънев (КБ): Уважаеми колеги, по молба на ръководството на нашата Комисия по икономическата политика ви моля да подкрепите предложението да съкратим срока за писмени предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, който приехме на първо четене. Той е един от хармонизационните закони по евроинтеграцията. Нашият анализ показа, че ако не съкратим сроковете, няма да можем да го приемем до края на тази сесия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: На колко дни?
Петър Кънев: На три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение срокът за писмени предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите да бъде три дни.
Гласували 108 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 6.
Това процедурно предложение е прието.
Следващият законопроект е с вносител народният представител Иван Сотиров и група народни представители. Не виждам господин Сотиров в залата.
Господин Мурджов, заповядайте да представите законопроекта, на който сте вносители.
Мирослав Мурджов (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще бъда максимално кратък, защото мисля, че в доклада на Комисията по правни въпроси законопроектът беше представен доста обективно.
Аз ще се спра отново на петте предложения, които ние, депутатите от ВМРО, и нашите колеги от БНС, сме внесли като изменение и допълнение на Закона за местните избори. Те са в следната последователност.
Първо, въвеждане на принципа за уседналост. За разлика от всички останали законопроекти, в които фигурира тази норма, ние предлагаме една вече утвърдена и работеща норма, която беше практика на предишните избори за Европейски парламент – присъствие на територията на страната до датата на изборите не по-малко от три месеца, комбинирана с гласуване по постоянен адрес в съответната община или съответното населено място, което мислим, че е достатъчна гаранция да бъде ограничен както външният туризъм от страна на българските граждани, живеещи в Република Турция, така и на вътрешния туризъм с регистрацията по черноморските общини преди всичко.
Второто предложение е свързано със задължително гласуване. Според нас тази мярка вече е крайно наложително да бъде въведена в България, тъй като неприятните тенденции от последните 5-6 години изключително много затормозяват процеса и не дават необходимата легитимация на съответните институции – било то Народно събрание, било то Президент, било то кметове, общински съветници или кметове на населени места. Смятаме, че една такава норма би спомогнала, първо, да се разреши въпросът с ниската избирателна активност, от една страна, а, от друга страна, да спомогне за решаване на един неприятен рецидив, който наблюдаваме в последно време. Това е така нареченото купуване на гласове.
Не по-малко и в същата комбинация, съответна норма, която предвиждаме, е уеднаквяването на условията за кандидати за кметове и общински съветници, както и за избирателите, тоест пасивните и активни избиратели, с въвеждането на така наречения образователен ценз. Според нас той трябва да бъде съобразен с изискванията на Конституцията, а именно минимална образователна степен “основно образование” – нещо, което смятаме, че е абсолютно нормално и задължително в съвременните условия, при положение че искаме България да бъде образована държава и хората в нея да имат необходимото образование, още повече че по Конституция основното образование в България е задължително. Същевременно то е абсолютно достъпно и безплатно. Смятаме, че това е добър критерий, който може да спомогне да решим и другия рецидив пак с купуването на гласове. Защото не е тайна, че основните хора, които си продават гласовете, са предимно неграмотните и които не завършват съответното образование. Ако искате да го възприемем чисто като популярна норма, въвеждането на един такъв образователен ценз би стимулирало всички онези, които не са завършили съответното образование, до следващите избори да го направят и по този начин да вдигнем образователното ниво.
Не на последно място са две изисквания, които предлагахме и по време на приемането на Закона за избор на европейски депутати – за отпадане на така наречения ден за размисъл, който според нас е отживелица на прехода, тъй като българският избирател като такъв, упражняващ вече 17 години свободно волята си, има изградената необходима политическа култура, за да взема съответните решения, без да има нужда от такъв ден, който е загубен според нас, защото политическите партии, инициативните комитети и всички възможни участници на изборите нарушават по един или друг начин самия ден за размисъл, обикаляйки и агитирайки точно в този ден.
Не на последно място – публикуване на резултатите от извършвания екзит пул в изборния ден – нещо, което така или иначе вече е практика. Различните електронни издания, въпреки забраната, се надпреварват по един доста оригинален и нестандартен начин, бих казал, да правят това. И ние като избиратели и като хора, които се интересуваме и се информираме постоянно, научаваме какви са тенденциите по време на гласуването. Смятаме, че чрез приемането на това предложение – тази забрана да отпадне, процесът ще стане по-прозрачен, а в комплекс с мерки за задължително гласуване не бих казал, че ще оказва чак такова влияние хората да тръгнат към урните и да решават дадена битка – дали да спечели или загуби някой.
Бих искал да добавя, макар че не е плод на този закон, а е в Закона за административно териториалното устройство, че ние с моите колеги от Българския народен съюз сме предложили мярка, която предвижда да има избор на кметове на населени места под 100 човека. Това са нашите предложения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мурджов.
Госпожо Манолова, заповядайте. Вие сте вносител с група народни представители на следващия законопроект.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги! През последните години бяха извършени доста промени в изборното законодателство, насочени към демократизиране на изборния процес, към уеднаквяване на правилата и към противодействие срещу нарушенията. Необходимо е тези удачни законови решения, които се доказаха в практиката на различните видове избори, да бъдат възпроизведени и в Закона за местните избори.
От друга страна, всички ние сме свидетели на тенденция, която набира скорост в българското общество и е доста тревожна. Изразява се в дезинтересираност на българските граждани към различните видове избори, понижаване на избирателната активност, която по време на последните избори – евроизборите, достигна критичната точка – под 30%.
Това е политически проблем, чието решение трябва да бъде търсено предимно чрез политически средства, доколкото касае доверието на българските граждани към политическите партии и към политиците. Но няма как, когато се обсъждат промени в изборното законодателство, този проблем да не бъде взет предвид и да не се търсят законодателни решения за неговото преодоляване.
Философиите тук са две, има два подхода, които могат да бъдат използвани. Единият, както видяхме от представените дотук законопроекти – на колегите от БНС и НДСВ, е търсенето на забрани, ограничения, санкции, въвеждането на цензове, въвеждането на задължителното гласуване, което неизбежно е скрепено със санкции за тези, които не упражняват правото си на глас. Другата тенденция е към демократизиране на изборния процес и към приближаване на властта и то най-вече на местната власт към хората, към търсенето на демократични процедури. Коалиция за България е привърженик на втория подход и на втората философия, при което ние търсим максимална демократичност на изборния процес и приближаване на местната власт до хората.
Какво конкретно предлагаме? На първо място, предлагаме въвеждането на пряк избор на районните кметове. Целта, от една страна, е да се повиши авторитетът на районните кметове, а от друга, да се повиши активността на гражданите при изборите на тези най-близки до тях представители на местната власт. Разбира се, това ще бъде непълна мярка, ако не бъде съпроводена със съответни промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Такива ще бъдат направени в посока разширяване правомощията на районните кметове и създаване на финансов ресурс за осъществяване на техните функции.
Ние сме също така за предоставяне на възможност на жителите на малките населени места да участват пряко в изборите на техен представител в местната власт. Досега това е кметският наместник, кметският пълномощник. Ние предлагаме изборност на кметовете на малките населени места с над 100 жители. Предлагаме това да бъде съпроводено със съответна промяна в Закона за административно териториалното устройство, със съответни промени в Закона за общинските бюджети и в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Една от важните промени в нашия законопроект е ограничаването на гласуването на местните избори до гражданите, които живеят на територията на съответната община и съответното населено място и са свързани с проблемите на местната общност. Всъщност, такива са очакванията на българските граждани – да дадем възможност за участие в тези избори, да упражнят активното си избирателно право тези, които са свързани със съответното населено място, там, където е центърът на техните жизнени интереси. Тук се опитваме да дадем разрешение на един друг проблем, който се появи през последните месеци и който според статистическите данни вече има обществена значимост – опитите за записване на избиратели по черноморските общини и в общините от вътрешността на страната, които са най-атрактивни и представляват интерес за инвестиции. Затова, решавайки въпроса с изготвянето на избирателните списъци, ние предлагаме да се върне часовникът назад и те да бъдат изготвени към дата 10 месеца преди изборния ден, така че тези, които са записали избиратели специално с цел участие в местните избори, да не могат да ги използват, което в малките общини, ако имат такава възможност, ще означава не просто изкривяване на съответния вот, а неговата пълна подмяна.
Предлагаме също така да бъде въведено преференциалното гласуване в местните избори, с което продължаваме традицията за увеличаване на мажоритарния елемент, с който започнахме със Закона за избор на европейски депутати. Да ви призная, имаше доста “за” и “против” в рамките на Коалиция за България. На първо място беше опасението от това битката да се съсредоточи в самата листа, а не между партийните листи, и най-вече от намеса на корпоративни интереси към избутването на един или друг кандидат за съветник. В крайна сметка, нашето решение е да продължим тази тенденция, да дадем възможност гражданите активно да участват в преподреждането на партийните листи и да имат решаващата дума за това кои кандидати действително да станат общински съветници. Предлагаме един справедлив критерий, а именно – за да сработи преференцията, прагът да бъде преференциални гласове, равни на броя на общинската избирателна квота. Това означава, че гласовете за избор на един независим съветник ще бъдат достатъчни за един партиен кандидат да се премести от неизбираемата част на листата в избираемата зона. За големите партии в един областен град според нашите изчисления прагът ще бъде около 7% - такъв ще бъде за Коалиция за България. За по-малките партии, които вкарват по-малък брой съветници, това ще се измерва в проценти – около 20‑30%, но в последна сметка ще бъде еднакво справедливо от гледна точка на всеки един кандидат, независимо от каква листа участва, ако събере необходимите гласове за независим общински съветник, да стане такъв, независимо че е издигнат от партийна листа.
Искам специално да обърна внимание и на едно друго наше предложение, което касае политическите сили, които ще участват в разпределението на мандатите, защото при приемането на Закона за избор на европейски депутати се оказа, че доста от политическите партии не са разбрали, че въведохме подобен принцип и в евроизборите, а именно, в разпределението на мандатите да участват само политическите сили, които са получили гласове, равни или по-големи на общинската избирателна квота. По този начин ще поставим при равни условия малките партии и тези, които се кандидатират като независими кандидати.
Освен това предлагаме да бъдат възпроизведени и доста удачни решения от другите изборни закони, които се доказаха в практиката и са свързани със структурирането и правомощията на избирателните комисии, с гласуването на хората с увреждания, с финансирането на политическите партии за повече прозрачност и контрол върху това финансиране, за правилата при провеждането на предизборните кампании и тяхното отразяване в медиите, разбира се, и опитите да се санкционират максимално нарушенията в изборния процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Господин Камов, заповядайте да представите законопроекта, на който сте вносител.
Николай Камов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моят законопроект предвижда една единствена промяна в действащото законодателство, въпреки че подкрепяме идеите на мнозина от колегите, които са внесли предложения, включително и принципната позиция на проекта на господин Каракачанов – да се премине към задължително гласуване. Принципно го подкрепям, защото аз мисля, че въпросът е конституционен. Стремежът на това предложение, което съм направил, е същият – да се намери начин да се стимулира избирателната активност. Предложението се свежда до това изборите да бъдат проведени не в почивен, а в работен ден. Накратко аргументите.
Първо, в няколко европейски държави, посочени са изрично в мотивите, това е практика много отдавна. Даже законодателството посочва в кой ден от седмицата. Обикновено е вторник или четвъртък.
Второ, направих консултации с няколко работодателски организации. Уверявам ви, вие също бихте могли да се уверите като попитате, поне от ръководителите на тези работодателски организации никой не се противопостави. Даже напротив, получих още една идея. Те не биха възразили законът да задължи работодателите да осигурят един час от работното време на всеки, който би желал да упражни правото си и да отиде да гласува.
Всички имат впечатление, толкова години сме провеждали и участвали в избори, че в събота и неделя активната част от българското население, освен че е омерзено от политиците и партиите, всички знаем защо и че има основание, не желае да си губи времето, за да гласува за хора, които не желае да поддържа.
Съвсем друга е психологическата нагласа в работните дни от седмицата. Практически е доказано, че провеждането на изборите в работен ден увеличава избирателната активност. Ако приемем, че се възприеме идеята работодателят да осигури още един час и удължим, както съм предложил в моя законопроект, с още един час деня на гласуване, тоест да бъде закрит не в 19,00, а в 20,00 ч., всеки човек, който би желал в тези работни дни от седмицата да упражни правото си, ще има седем часа на разположение, извън работното време. Това е доста сериозен шанс да увеличим хората, които биха гласували.
Кой ще дойде да гласува? И тук може би е заровено кучето на противопоставянето на тази идея. Ами, активните хора. Това са хората на средна възраст, данъкоплатците, тези, които плащат заплати. Те ще дойдат, те ще се отзоват на една такава идея.
Кой би могъл да има нещо против? Аз не искам да посочвам конкретно парти, но очевидно тези, които разчитат на ниската избирателна активност, които разчитат на друг тип организация на гласуването. Едва ли открито ще го кажат, но във всички случаи аз съжалявам и моля даже да ме извинят уважаемите членове на комисията, че вчера на успях да променя ангажиментите си, да защитя това предложение. Правя го днес в залата с надеждата, че народните представители ще приемат този ясен аргумент или набор от аргументи и все пак ще се замислят дали ако ние направим тази стъпка, можем да си позволим и да кажем експериментално: на местните избори да гласуваме в работен ден, няма да постигнем значителна промяна в избирателната активност.
Благодаря ви за това, че ме изслушахте. Надявам се, че поне ще се замислите върху това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Камов.
Имате думата, госпожо Гегова, да представите вашия законопроект.
Петя Гегова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Ще се опитам да бъда възможно най-кратка, тъй като повечето от предложенията, направени от група народни представители от Парламентарната група на НДСВ вече са намерили своето място и в останалите законопроекти, които бяха предложени или ще бъдат предложени. Това е само радващо за групата на НДСВ, че такива промени, каквито са въвеждането на принципа на уседналост, интегралната бюлетина, преференциалното гласуване продължават да намират място и те вече са възприети като едни добри политически практики и модел за поведение оттук нататък. Но все пак нашето предложение относно отседналостта е в рамките на шест месеца. Тя да важи за тези, които избират и се кандидатират да бъдат избирани, като искаме да посочим по-близката и неразривна връзка между имащите право на глас и доброто познаване на населеното място и съответната община, за която се кандидатират да бъдат избирани.
На следващо място, предлагаме изборите за общински съветници да се произвеждат по пропорционалната избирателна система с възможност за преференциално гласуване. Не предвиждаме праг, за разлика от начина, по който беше проведено гласуването, за български представители в Европейския парламент. Тоест, всеки избирател ще може да посочи своя фаворит за кандидат за общински съветник и съответно този общински съветник или общински съветници, които са събрали най-много гласове, да намерят място в съответните общински съвети.
На следващо място, предлагаме методът, по който да се отчитат и да се разпределят мандатите в общинските съвети да е методът на най-големия остатък, методът на Хеър-Ниймаер, като по-справедлив.
Предлагаме също така броят на кандидатите във всяка кандидатска листа за общински съветници да не надхвърля броя на членовете на общинския съвет за съответната община. Същият принцип беше въведен и се приложи по времето на съставянето на листите за представители на България в Европейския парламент.
Нашето предложение освен това е изборите за кметове на общини, кметове на кметства и за общински съветници да се произвеждат и чрез интегралната бюлетина.
Оттук нататък предлагаме промени и в чл. 73, който е относно вида на бюлетината или бюлетините, в чл. 80, който описва подробно как да бъде извършено гласуването и в чл. 102, който определя начина, по който да се отчитат преференциите и да се подреждат общинските съветници в общинските съвети.
Считам, че трябва да продължи практиката и да се използват прозрачните избирателни кутии вместо белите на цвят. Предвиждаме забрана, с която агитационни материали да се поставят върху сгради и обекти публична държавна и общинска собственост.
Една по-голяма група промени предлагаме с Преходните и заключителни разпоредби именно в този закон, а не в трите закона, които предвиждаме да бъдат изменени, съответно Законът за местното самоуправление и местната администрация, Законът за общинските бюджети и Законът за общинската собственост. Няколко колеги вече подчертаха, че предвиждат изборност на районните кметове и на кметовете в населени места с над 100 души. За съжаление в нито един от проектите аз не чух какви нови правомощия или допълнителни правомощия съответно с бюджети и осигурени с бюджети се предвиждат за тези изборни кметове. Именно сега е моментът, според мен, да направим и тази промяна, за да кажем какво повече ще вършат кметовете на малките населени места, по какъв начин ще участват в разработването и реализацията на проекти, с какви бюджети.
И на последно място въпросът, който вчера предизвика най-сериозни дебати по повод нашето предложение за задължителното гласуване. Веднага искам да кажа, че с това предложение НДСВ не се опитва да компенсира някаква невъзможност или пък да се противопоставя на различни групи в нашето общество. Този начин на гласуване – задължителното гласуване, не е непознат в нашата страна. Той е бил упражняван в началото на миналия век по време на управлението със Стефан Стамболов с едната основна идея, а именно да се мобилизират всички български граждани за добруването на страната. Това е и мотивировката, която ни водеше при предлагането именно на този текст.
И не на последно място, чуха се и от тази трибуна, и може би не за първи и не за последен път за лошите политици. Нека да не изпадаме в тази категория, за която се казва, че лошите политици се избират от добрите хора, които не гласуват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Гегова.
Има думата за изказване господин Иванов.

Лъчезар Иванов (независим): Госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който внасям, има за цел да постигнем висока прозрачност на изборния процес и по-голяма ефективност. Изборът на органи за местно самоуправление – общински съвет, общински кмет, кмет на населено място, предлагам да става на принципа на уседналост, който за мен е десет месеца.
Спираме се върху този проблем, защото при изготвянето на избирателните списъци – Глава втора, чл. 10, Част „А” – трябва да бъдат вписани по азбучен ред имената на избирателите, граждани на Република България, единният граждански номер, постоянният адрес, заявеният от него настоящ адрес, дата на заявяване, когато той не съвпада с постоянния адрес, видът и номерът на документа за самоличност се обособява в графа „Забележка”. Какво се цели с внесения от мен законопроект? Цели се да бъде премахната вредната практика напоследък, която наблюдаваме, а именно изборен туризъм – както вътре в страната, така и отвън.
Друг важен момент, върху който бих искал да акцентирам: българският гражданин да може да упражни правото си на глас и преференциален вот, когато става въпрос за избор на общински съветници. Бариерата, предвидена в предния Закон за Европейския парламент, беше 15 процента. Това според мен ограничава възможността за избор. Затова моето предложение е тя да бъде свалена на 5 процента.
Нещо изключително важно, на което бих искал да заостря вашето внимание. По Глава пета „Избирателни комисии” при определяне състава и ръководството на Централната избирателна комисия за местни избори се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции към момента на назначаването, като никоя от тях не може да има мнозинство. Право на представител имат и парламентарно представени партии и коалиции по смисъла на този закон в Европейския парламент, но непредставени в парламента на Република България.
В голяма част от предложените законопроекти принципът за уседналост варира от 3, 6, 8, 10 и 12 месеца. Изборът на 10 месеца не е случаен, той е аргументиран: за да може един човек да бъде максимално полезен, да бъде наясно с общината, в която живее, и с проблемите на общината, е необходимо да има минимум 10 месеца визия за онова какво се е случвало, как се е организирала дейността.
Надявам се, че ще подкрепите законопроекта, който е представен пред вас, като между първо и второ четене, ако се налага, ще бъдат направени нужните корекции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Сотиров, заповядайте.
Иван Сотиров (ОДС):  Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което съм внесъл от името и на Парламентарната група на Обединените демократични сили, предвижда въвеждането на принципа за уседналост на местните избори в България, като в нашето предложение сме съобразили европейската практика. Това предложение беше продиктувано и от необходимостта в нашето законодателство да бъде спазена европейската Директива № 9480, която да регламентира правото на граждани на Европейския съюз да участват в местните избори.
Нашият законопроект предвижда при въвеждането на принципа за уседналост да се акцентира основно на свързаността на избирателя с общината, в която гласува. Знаем, че такава е и практиката в държавите – членки на Европейския съюз. С приемането на такъв закон ние създаваме възможност българските граждани да имат реципрочни права в Европейския съюз, каквито ще имат и европейските граждани – да участват в местните избори в България.
Защо предлагаме 12 месеца и залагаме основно на принципа на свързаност с общината? Първо, защото критерият да си свързан с общината, нашето предложение е да си живял през последните 12 месеца на територията на дадена община, съответства на европейската практика. Там критерият също е такъв. Основното, което е водещо при правото да гласуваш за избор на местни органи на самоуправление и на кмет в дадена община в Европа е къде си живял през последните 3, 6 или 12 месеца, а не на коя държава – член на Европейския съюз, си гражданин или се водиш по постоянен адрес.
Второто, което е изключително важно и отчита спецификата на нашата политическа действителност, е, че в България и на последните парламентарни избори имаше масово прехвърляне на гласове от едни общини в други. Сезонни работници, хора от определени социални, етнически групи и други се прехвърляха целево, за да могат да променят изборната конфигурация в една или друга община. Това е груба подмяна на вота на местните жители в общините, компрометира изборите в България и създава корупционни практики.
Факт е, че почти всички парламентарно представени партии в българския парламент са внесли предложения, които предвиждат по един или друг начин да бъде заложен принципът за уседналост и за свързаност с общината, в която се гласува, показва, че всички сме видели, че този проблем стои много остро.
Предлагаме 12 месеца, защото имаме конкретни сигнали, че още от края на миналата година и началото на тази е започнало масирано прехвърляне на гласове. Има общини, в които още в началото на тази година са записани и регистрирани по над 100 души на един адрес. Това се реализира предимно в общините по българското Черноморие и други атрактивни общини, където има големи икономически интереси.
Акцентираме основно на настоящия адрес, защото там, където съвпадат постоянният и настоящият адрес, няма проблем. Но там, където едно лице е регистрирано по настоящ адрес, според нас това трябва да бъде водещото. Всеки български гражданин по действащото законодателство е длъжен в едномесечен срок да се регистрира по настоящ адрес там, където фактически пребивава, работи, решава своите проблеми, съпричастен е към общината. Това, че един човек живее и работи в една община в голяма част от случаите означава, че той е и данъкоплатец на тази община. Не във всички случаи, но в голяма част той е данъкоплатец на тази община.
Пак повтарям, това е европейската практика, такъв е европейският принцип – един човек да гласува там, където познава проблемите, където живее и където плаща своите данъци.
Това са аргументите за нашето предложение. Виждам, че колегите от НДСВ и господин Лъчезар Иванов с известни нюанси, но преследват точно тази философия.
Надявам се този законопроект да бъде подкрепен на първо четене и между първо и второ четене да постигнем максимално широк консенсус около такъв тип дефиниране на принципа за уседналост, защото има и варианти, които го обезсмислят. Ако ние абсолютизираме постоянния адрес, това по същество не е въвеждане на принцип за уседналост. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към дискусия по законопроектите. Междувременно да ви уведомя, че утре няма да има парламентарен контрол по съображения, които ще кажа в края на заседанието. Утре дискусията би могла да продължи, ако не се вместим в рамките на днешния работен ден.
Господин Местан, заповядайте за изказване.

Лютви Местан (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, провеждаме дебати по безспорно много важни по своята същност законопроекти за избиране на местни органи на властта. Естествено първият въпрос, който стои е какво очакваме от окончателната редакция на Закона за избиране на местни власти – дали очакваме този закон да гарантира равнопоставеност на политическите субекти и оттам симетрична на вота представителност в местните органи на самоуправление или за пореден път ще направим опит законът да осигури служебно предимство на едни политически сили за сметка на други?
Поставям и вторият въпрос, защото не е случаен фактът, че преди всеки избор за местни органи на самоуправление всяко едно управляващо мнозинство предлага съответни изменения, без да са настъпили Бог знае какви промени в статута, функциите въобще на местните органи за самоуправление. Слава Богу, едва ли бихте могли да уличите това управляващо мнозинство, че има подобни политически мераци – да гарантира някакво служебно предимство за партиите от управляващата коалиция.
Най-важният въпрос и най-важната цел, която би трябвало да си постави този законопроект е политическото представителство в местната власт да отразява свободната воля на избирателите. Подчертавам: свободната воля на избирателя.
И вече се сещате, че основен акцент в моето изказване ще бъде представената вече идея за въвеждане за първи път на принципа на задължителното гласуване.
Уважаеми колеги, изразявам дълбока убеденост – своя и на колегите си от Парламентарната група на Движението за права и свободи, че свободна воля на избирателя и задължителен вот са две коренно различни неща. Не бихме могли да очакваме симетрична представителност на политическите сили в местните органи на самоуправление, ако тяхното присъствие там не е резултат от свободната воля на избирателите. Затова дали принципът: “задължително гласуване” противоречи на Конституцията или не, далеч не е най-важният въпрос. Има хиляди други неща, които не противоречат на Конституцията, но това още не означава, че те са целесъобразни. За нас по-важният въпрос е за политическата целесъобразност на принципа “задължително гласуване”. Не намираме достатъчно аргументи в полза на задължителния вот.
Онова, което чухме като аргументи - поне явните аргументи, защото ние сме убедени, че същински са скритите аргументи за въвеждането на задължителния вот - от това, което чухме и при представянето на законопроектите е, че с въвеждането на принципа “задължително гласуване” се цели повишаване на избирателната активност, защото всички сме били притеснени, и това наистина е така, от тенденцията към намаляването на избирателната активност.
Вторият аргумент е, че има европейска практика, че едва ли не задължителният вот е европейска практика.
Ще кажа още веднъж, че ние също сме притеснени от тенденцията към все по-ниска избирателна активност, защото е вярна тезата, че колкото е по-висока избирателната активност, толкова е по-висока представителността, но нека се замислим защо е ниска избирателната активност? Кои са причините за ниската избирателна активност?
Светът познава социалния комфорт, социалното доволство като причина за ниска избирателна активност. Едва ли обаче в България причината за ниската избирателна активност е доволството на българските граждани. По-скоро е вярно обратното, че ниската избирателна активност е индикация за проблеми, е индикация за недоволство на една значителна част от българските граждани. И без тук да влизаме в самоцелна критика или самокритика, без да мога да се съглася напълно с господин Камов, който каза, че ниската избирателна активност е резултат от омерзението, което избирателите изпитват към политическите сили, ако все пак има истина в това, че ниската избирателна активност е резултат от недоволството, наречено от господин Камов, омерзение, то аз ще задам въпроса: кой е виновен за това омерзение и кой е носител на тези проблеми – избирателите или тези, които са обект на омерзение, тоест, ние, политиците? Или ако причината за дефектите, които отблъскват избирателите от избирателните урни е в нас, имаме ли ние морално и политическо право да пренесем отговорността за това от нас върху избирателите? Съжалявам, че го няма Камов. Един вид да кажем: “Избирателю, с това изменение в закона, което предлагам, защото омерзен или не, ще гласуваш за мен! Или ще гласуваш за политик, независимо че не си се припознал в нито една политическа сила, носител на твоите интереси. Независимо, че не виждаш алтернатива, длъжен си да гласуваш!”. Такова е и предложението на господин Камов. И това е дълбоко нечестно, защото благодарение на вота, който политиците биха получили, включително и пряко волята на избирателите, те ще си гарантират представителство, ще си гарантират участие във властта.
Уважаеми колеги, това никак, ама никак не е честно преди всичко и спрямо избирателите. Да, трябва да намерим механизмите за повишаване на избирателната активност, но това е наша отговорност. И би трябвало да актуализираме политиките си. Би трябвало да потърсим първо в нас причините и да се коригираме и самокоригираме.
Когато избирателят не вижда алтернатива и въпреки това е длъжен да гласува, това е своеобразно наказание, незаслужено наказание. Неслучайно, господин Спасов, в Европа, принципът “задължително гласуване” далеч не е преобладаващата практика.
Определям като инфантилни опитите ви да представите изключенията в четири държави за някакви форми на задължителен вот като правило, като европейска практика.
Просветният министър е излъчен от вас. Ако не ми вярвате на мен, го питайте него, но мисля, че във втори клас се учи, че 4 е по-малко от 23, защото от двадесет и седем държави – членки на Европейския съюз само 4 познават някакви форми на задължителен вот, а другите въобще не познават такава практика. Няма и такава тенденция и няма как да има такава тенденция по обясними причини.
И въобще, когато видя напъните на един либерал да преобразува едно конституционно право в законово задължение, без да искам се сещам за Глава “Бай Ганьо в Европа”, когато той на гости у Иречек казва: “Аз съм либерал, член на либерална партия, ама не чак дотам! Сегиз-тогиз – казва – се покръствам, хора сме”. После се взира в масата и казва: “А, туй супа ли е?”.
И ние напоследък ядем повече супа, защото чорбата е турско ядене. Без всякакви внушения.

Уважаеми колеги, бих искал да разсея съмненията, че Движението за права и свободи изразява позиции против въвеждането на задължителното гласуване, защото това против в някаква степен щял да засегне някакви Бог знае какви интереси на Движението за права и свободи. Искам да ви успокоя, че даже и да се въведе задължителното гласуване, политическото представителство на Движението за права и свободи в местната власт ще бъде такова, каквото то би било, ако не се въведе задължителният вот. Но не съм сигурен дали резултатът от задължителното гласуване няма да води до изкривено представителство въобще. По-скоро съм сигурен, че ще изкриви политическото представителство.
Движението за права и свободи ще бъде засегнато от въвеждането на задължителния вот в положителна или отрицателна посока също толкова, колкото всяка една друга партия в България, защото няма нищо по-особено, което във връзка с този принцип да се отнася до Движението за права и свободи. Затова ние изразяваме принципните си съображения именно като либерална партия.
Аз разбирам господин Шопов когато надига глас за задължителния вот. Разбирам го и Каракачанов. Малко ми е трудно Вас да видя в тази компания, господин Спасов, честно казано.
Минчо Спасов (НДСВ, от място): Ще ви обясня след малко.
Лютви Местан: Още по-неприемливо от наша гледна точка е въвеждането на образователен ценз като условие за упражняване на конституционното право на глас. Уважаеми колеги, допустим е образователният ценз като условие за заемане на определена длъжност. Тук сме съгласни. Но като условие за упражняване на конституционно право, нямам коментар, защото би трябвало да споделя какви асоциации отключва у мен идеята ви да лишите българските граждани от право на глас, само защото по независещи от тях причини не са придобили съответна образователна степен.
Уважаеми госпожи и господа, надяваме се, че в крайна сметка здравият разум и политическата целесъобразност ще надделеят и в окончателната редакция на Закона за избиране на местни органи на самоуправление през есента на 2007 г. няма да се съдържат текстове, които да будят съмнения за противоконституционност, нито пък ще бъдат в такова противоречие с традициите в България, които да доведат до изкривено представителство на политическите партии в местната власт. Уверявам ви, че от това няма да спечели демократичният процес в страната. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Репликите ще бъдат по реда, по който се заявиха: господин Спасов, господин Шопов и господин Кътев.
Минчо Спасов (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги! Искам да започна моята реплика към господин Местан само с едно изречение. Национално движение Симеон Втори няма да спечели от задължителното гласуване, господин Местан, ще спечели България. И аз ще ви обясня защо, а след това ще ви обясня и за нашия прочит на либералните идеи.
В случая говорим за либерализъм и НДСВ като либерална партия има един малко по-рафиниран поглед върху либералните идеи от това, което Вие говорихте. Защото, господин Местан, либерализмът не е само права. Извинете ме, но това е примитивен поглед върху либерализма. Няма да кажа инфантилен, понеже съм възпитан. Примитивният поглед върху либерализма ни учи, че това са само права, а истинският либерализъм, господин Местан, са задълженията, които съответстват на правата.
Лютви Местан (ДПС, от място): И търси симетрия.
Минчо Спасов: Основен принцип в правото е, че комуто ползите, томува и задълженията. Ако Вие искате да ползвате граждански права, трябва да сте готов да поемете и гражданските задължения.
Вие говорихте тук за изкривено представителство. Вие говорихте, че има някакви скрити мотиви. Аз бих казал, че наистина е време да хванем бика за рогата и да говорим истината. Наистина има изкривено представителство в българския политически живот и то е в полза на партията, която Вие представлявате. Ето защо Вие ставате и се противопоставяте на една теза, която според Вашите думи няма да накърни по никакъв начин вашата представителност. Затова смятам, че Вашият прочит на либерализма е твърде примитивен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Аз ще оставя либералите да спорят относно теорията и практиката на либерализма като такъв, защото никога не съм бил либерал, никога не съм бил комунист, никога не съм бил глобалист и никога няма да бъда такъв. (Шум и реплики в залата.)
Господин Местан, задължителното гласуване е само във ваша полза до този момент, защото вие от ДПС просто сте въвели задължителното гласуване. Вие сте направили гласуването задължително във всички онези райони, където има компактни групи от население, които вие наричате, че са турски, а те не са и турски. Тези хора по принуда, задължително отиват под строй, по система, която перфектно сте измислили. Система, според която, карани от вашите активисти – от молли или ходжи, не знам как се наричат точно вашите духовни предводители и лидери, отиват и гласуват. Тоест за така наречения ваш електорат гласуването е задължително.
Хора от Кърджалийско, от Разградско, които добре познавам, които в мислите си, в чувствата си не ви подкрепят, са ми плакали и са ме питали: “Ти знаеш ли какво значи да не идеш да гласуваш там? – Това означава смърт!” (Шум и реплики.) Вие сте въвели задължителното гласуване, пак го повтарям, затова там хората отиват и гласуват на 90 и на 100%. Вие сте въвели задължителното гласуване на последните избори.
Говорил съм с ваши привърженици. “Ти няма ли да гласуваш, намирайки се в София?” “Ще гласувам.” “А как ще гласуваш, ти си тук?” “Всички от нас ще гласуват задължително.” И тя е била записана и бюлетината от нейно име е пусната. Така че вие сте въвели задължителното гласуване.
Недейте да бъдете против задължителното гласуване и недейте да пречите то да бъде законово уредено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Трета реплика – господин Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Местан! От 13 мин. и 56 сек., които говорихте, 9 мин. и 40 сек. Вие говорихте за задължителното гласуване. (Реплика на Лютви Местан.) Струва ми се, че отделяте може би незаслужено толкова голямо внимание на това задължително гласуване. По същия начин се държахте преди няколко месеца, когато предложихме и въведохме със съгласието на залата принципа на уседналост. Сами знаехте, както и ние знаехме, че това няма да се отрази кой знае колко на изборните резултати. Тук става въпрос за променящи се обстоятелства в българската държава, за променящи се настроения в общественото мнение. В такъв случай не мога да се съглася с Вас да прехвърляте всичко на политиците, че те са виновни, и то определени политици. Да, политиците имат вина, но е дошъл моментът политиците да изкупят тази своя грешка и да променят нещата. Незаслужено прехвърляте тежестта на нашето предложение върху българските турци, може би и върху българските роми. Не, не са насочени в никакъв случай към тях! Те са насочени към тези, които са свързани с представители на определени кръгове от тези слоеве, примерно може би ще си помислите за обръча от фирми или нещо от този сорт. Ние сме против бизнесът да изземва ролята на политиците, защото идва точно това време. Тогава вече няма да има нужда от никакви политици, а ще има нужда само от някакви фирми – зелени, червени, пембени и какви ли не. Замислете се по това, а не прехвърляйте, че НДСВ не е либерална партия и че е против българските турци. Това не е вярно!
Четин Казак (ДПС, от място): Не сме казали, че е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За дуплика – господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Кътев, колкото и да съм затруднен да Ви разбера, все пак се постарах, но не мога да се съглася, че съм говорил 9 минути по една тема и да бъда укорен за това, защото предупредих, че ще говоря основно за задължителния вот като идея. Ние сме добре организирана партия. Моите колеги ще засегнат всички други аспекти на този проблем. Имаме разпределение на функциите. Казвам го, за да Ви успокоя.
По-важният въпрос е, а и не за първи път трябва да обясня, господин Спасов, че е примитивно разбирането за връзката между права и задължения като симетрия. Има връзка между права и задължения, но не винаги тя е симетрична. Аз веднъж го обясних на господин Шопов. Например правото ми да гласувам се свързва с цял набор от мои задължения, но не предполага непременно задължението да гласувам. Ако не спазвам законите, ако не си плащам данъците, ще бъда наказан с лишаване от свобода, а в затвора не се гласува. Тоест ще бъда лишен от това право. В този смисъл връзката между правото ми да гласувам и задължението ми да гласувам не съществува в тази симетрия, в която Вие се опитахте да представите нещата. Може би не сте бил в пленарната зала. Аз го казах на господин Шопов, но ще го кажа и на Вас: Вие например имате правото да пиете, но това не Ви задължава да се наливате перманентно с твърд алкохол. Ето още едно отсъствие на пряка симетрия между права и задължения.
Тук не става въпрос за това коя партия губи и коя печели. Става въпрос дали демокрацията в България печели от въвеждането на задължителен вот.
Красимир Каракачанов (БНС, от място): Абсолютно!
Лютви Местан: Вие казахте, че някои партии са постигнали ефекта на задължителния вот, но понеже други не можем, дайте да въведем императив в закона, за да бъдем равнопоставени. Добре, направете го, но отново ще бъдете излъгани, както това се случи на евровота. (Реплика на господин Павел Шопов.)
Търсете причината в политиките. Бъдете малко по-адекватни като политики и не се взирайте в правните текстове, които да осигурят някому служебно предимство. Толкова от мен. Благодаря.
Минчо Спасов (НДСВ, от място): Посочи ми двама, на които ще се осигури служебно предимство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Местан.
Има думата госпожа Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорно трите основни въпроса, които са засегнати в почти всички законопроекти, са за задължителното гласуване, за въвеждането на образователен ценз и за изискването за уседналост.
Въпросът за задължителното гласуване беше обсъждан и при разглеждането на Закона за избор на евродепутати. Аз ще се въздържа от влизането в политически дебат за либерализма, неговото проявление и съдържание. Ще се опитам да изложа аргументите от правна гледна точка, които ме карат да не приема за допустимо изискването на първо място за задължителност на гласуването. Възможността на българските граждани да участват в изборите за държавни и общински органи е регламентирана в чл. 42 от Конституцията, и то като тяхно право, а не като задължение, каквито задължения са визирани в чл. 58 и следващите от българската Конституция. След като по Конституцията избирателното право е право, а не задължение, докато няма конституционна промяна, ние не можем да приемем такова изискване, тоест условието “задължителност на гласуването”. Защото една такава разпоредба в Закона за местните избори ще бъде абсолютно противоконституционна.
Красимир Каракачанов (БНС, от място): Не е вярно!
НАДКА БАЛЕВА: По втория въпрос – за въвеждането на образователен ценз. В чл. 10 от Конституцията изрично е записано, че изборите се провеждат въз основа на тайно, пряко и равно избирателно право. След като има такова конституционно изискване, плюс разпоредбата на чл. 6, ал. 2, според който текст не се допускат абсолютно никакви ограничения въз основа на редица други въпроси, включително и въз основа на образованието, то такова условие също ще бъде противоконституционно и не може да бъде възприето като задължителен текст.
Третият въпрос – наистина трябва да има обвързаност на гражданите с населеното място, в което живеят. Затова подкрепям въвеждането на условието за уседналост при упражняването на активното и пасивното избирателно право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Балева.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Каракачанов.
Красимир Каракачанов (БНС): Уважаема госпожо Балева, явно по стара партийна традиция – което е казала партията, е вярно, което не е казала партията – е противоконституционно. Хубаво е, че държите Конституцията, но ако я прочетете, ще бъде още по-добре. Конституцията всеки си я носи в чантата, но мисля, че голяма част от хората в тази зала не са я прочели. Вярно е, че някои са я писали – като господин Осман, но те пък тогава отказаха да я гласуват, ако си спомняте. В Конституцията никъде не е фиксирано, че гласуването е задължително, което по никакъв начин не прави един подобен текст в закона за какъвто и да е вид избори противоконституционен.
Вярно е също така, че в Конституцията е записано, че няма ценз на каквато и да е основа – имуществен, ограничение на етническа, полова или религиозна основа, но в Конституцията има чл. 53, в който се казва, че основното образование до 16-годишна възраст е задължително и се осигурява безплатно в държавните и общинските училища.
И след като този член се нарушава, би трябвало да има и някаква санкция. Вие обяснявате колко противоконституционно ще бъде едно предложение, което още не е станало факт, а в същото време имаме практика да се нарушава Конституцията и нямаме никаква санкция срещу това нарушаване на Конституцията.
Нашата презумпция е следната. След като не си изпълнил условията на Конституцията, която ти осигурява до 16-годишна възраст безплатно образование и ти си решил, че това не те интересува, просто си нарушил Конституцията, основния закон на Република България, трябва да има и някакви ограничения на твоите права. Защото се получава така, че точно тези, които нарушават Конституцията в този чл. 53, остават неграмотни, идва едно време за избори, те, неможейки да четат и пишат, всъщност въобще не знаят какво предлага ДПС, хабер си нямат от либералната идея, не знаят какво предлага „Атака”, СДС, БСП и т.н. Но те отиват, както много добре познавате практиката, и се ориентират в изборния ден не според партийните програми, а според едни други хартийки – банкноти от 20, 50 лв. или евро вече на последните евроизбори. Това е логиката на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Втора реплика има ли към госпожа Балева? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми колега Каракачанов, никога не съм считала, а и Вие не ме убедихте, че изключенията трябва да бъдат въздигнати до нивото на закон.
По отношение на задължителното образование, да. Но чл. 6, ал. 2 на Конституцията говори за права. И там не съществува изричната забрана, повтарям това – да Ви успокоя, че съм чела Конституцията, не се притеснявайте по този въпрос – изрично е казано, че не задълженията, а правата на българските граждани не могат да бъдат ограничавани, включително и по отношение на образователния ценз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Сотиров.
Четин Казак (ДПС, от място): Той нали вече представи закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това че е представил закона, не го ограничава да се изкаже.
Заповядайте, господин Сотиров.
Иван Сотиров (ОДС): Спокойно, колеги от ДПС, няма да говоря за задължителното гласуване, въпреки че вие сте най-големият аргумент за задължителното гласуване. Политическите практики, които въведохме в България, са непреодолим аргумент за подкрепа на текст за задължителното гласуване. Но аз по тази тема ще се ограничава само дотук.
Понеже говорихме по принципа за уседналост, няма да поставям и този въпрос.
За образователния ценз смятам, че действително е противоконституционно да се въвежда образователен ценз. Моите уважения към колегата Каракачанов, но не можем да въвеждаме образователен ценз, защото там действително Конституцията е категорична – не може да се въвежда такъв тип ограничение. Отделен е въпросът, че държавата не си е свършила работата да намери ефективен механизъм за контрол по изпълнение на конституционното задължение да се получава основно образование. И не трябва да бъдат санкционирани тези лица, които не са получили образование, а трябва да се търси отговорност от държавата, че не е имала политика да задължи и да въведе ефективни санкции върху родителите, които не изпълняват тези конституционни задължения. Защото те са по-скоро задължения за родителите и за държавата, която трябва да осигури образование на децата, а не на самите деца, които в голяма степен са жертва и след това във времето не може заради това да бъдат санкционирани.
По въпроса за задължителното гласуване – в Конституцията няма изрична забрана и това е въпрос, който трябва да реши парламентът. Няма никаква противоконституционност във въвеждането на такъв тип изискване. В крайна сметка всеки гражданин има не просто задължение, а участието в политическия живот, особено в такава ситуация, в която се намира държавата, е въпрос и на граждански дълг, и на морал. Така че има основание да се обсъди и да бъде подкрепен един такъв текст.
Аз искам да обърна внимание на два въпроса, които не знам защо тук не се поставят, те за мен са изключително важни.
Когато обсъждахме Закона за европейските избори, имаше дебат за интегрална бюлетина и за преференциално гласуване. Тогава тук се разигра един тактически добре подреден сценарий от управляващите, основно от БСП, при който първо се подложи на гласуване въвеждането на преференциално гласуване и след това беше използвано това като аргумент за отпадане на интегралната бюлетина, защото, видите ли, не можело да се съчетае и преференциалното гласуване, и интегралната бюлетина.
Категорично ще бъдем против да бъде разигран подобен сценарий и сега. Защото интегралната бюлетина е безспорно завоевание на демократичния процес в България, интегралната бюлетина е практика във всички нормални демокрации в Европа и в света. Въвеждането на преференции е практика, каквато има в някои европейски държави, в други - няма. Няма технически проблем да има интегрална бюлетина с преференции. Но в конкретния случай, когато обсъждаме закона, ние ще настояваме първо да се гласува за интегрална бюлетина и след това да се гласува за преференциите. В никакъв случай няма да допуснем за пореден път да се разиграе този фарс с въвеждането на една преференция по една система, която няма да даде резултат, тъй като предложението за въвеждане на преференциално гласуване, особено от БСП, е само имитация на въвеждане на преференциално гласуване и на мажоритарен елемент. Ясно каква е целта – да се отбие номерът, че въвеждаме някакъв по-демократичен и мажоритарен елемент в избирателната система и това да бъде използвано като аргумент да се отхвърли интегралната бюлетина. А всички ние знаем, че отпадането на интегралната бюлетина ни връща към практики, с които ние се надявахме, че сме се разделили – вкарването и изкарването на бюлетини от местата за гласуване, други техники, които компрометират изборния процес, които не могат да се случат при наличието на интегрална бюлетина. Затова ние приоритетно ще настояваме за интегрална бюлетина. Разбира се, и за преференции, но това ще бъде водещо за нас.
Друг много съществен въпрос, който не знам защо досега не беше засегнат като тема на дебата, е за въвеждането на мажоритарен избор за районни кметове. Да, ние в нашата програма сме го заложили, има предложение от нашата парламентарна група за мажоритарен избор на районни кметове. Но това има смисъл само и единствено при условие, че бъдат обезпечени необходимите финансови и управленски правомощия на районните кметове. В противен случай ние се подиграваме с избирателите и извършваме една чисто конюнктурна промяна в закона, която да обслужи БСП. Защото явно БСП имат комплекс в големите градове, особено в София, където не могат да спечелят избори, и единственият начин да постигнат някакъв успех е, ако могат в някои от районите на София или Пловдив да вкарат районен кмет. Такъв тип политически сметки са крайно опасни и вредни.
Да, в България всички искат да избират мажоритарно и депутати, и общински съветници, и кметове на райони и на населени места. Тази нагласа я има и тя е валидна сигурно за 90% от българските избиратели. Но искам да ви попитам, първо, допустимо ли е да се прави такава промяна месец и половина преди изборите? Защото реално кандидатът за районен кмет ще има за предизборна кампания месец и половина. Как ще се кандидатира един човек за кмет примерно на Люлин, където живеят 200 хил. души, и морално ли е това? Какво ще говори този човек, след като той няма никакви правомощия? Всички финансови постъпления отиват в държавата или в централната община. Той не отговаря нито за ремонтите на училищата, нито на детските градини, на вътрешнокварталните пространства, на улици, няма инспекторат, няма нищо. Аз искам да чуя какви правомощия реално има по закон? В закона за всичко се казва: каквото реши кметът и общинският съвет. Е, кметът и общинският съвет не са дали никакви правомощия, законът не дава императивно правомощия. И мога да ви гарантирам, че ако бъдат избрани мажоритарно кметовете, дори и малкото правомощия, които имат, по този закон ще бъдат отнети по принципа „вържи попа, да е мирно селото”. Това е практиката.
В София най-големи правомощия имаха кметовете, когато бяха еднолично назначавани от столичния кмет и когато бяха кметски наместници. Тогава имаха най-големи права. От 1995 г. при Жан Виденов въведохте мажоритарен избор, вие имате ноу-хауто. Е, вкарахте четири районни кмета, които бяха редовно пред кабинета на столичния кмет и бяха най-верни и лоялни към него, независимо че той беше от друга политическа партия. Защото те нямат друг начин да оцелеят и да си свършат работата в общината.
Такава ще бъде жалка ролята и на тези районни кметове, които евентуално ще прокарате с тези промени. Това няма да е полезно за вас като политическа сила, а ще бъде вредно за избирателите, за данъкоплатците в тези градове. Неморално е да лъжем хората, че им даваме някакви права. Да, нека това да бъде въведено, но вие нито имате готовността, нито имаме времето да се дадат сериозни финансови и управленски правомощия, защото това е свързано с много сериозни промени в Закона за местното самоуправление и в Закона за общинските бюджети. Ако имахте волята да направите такива промени, те трябваше да бъдат направени още преди година, година и половина.
Сега вие правите нещо, което редовно сте правили – чисто конюнктурни промени. Това, което отсъства спрямо 1995 г., е, че не въведохте трилотаж. Тогава бяхте въвели и трилотаж, ако могат на втори тур да се явят двама десни кандидати и един ляв, и там да ударите кьоравото, което се случи на някои места.
Нямате политическа полза от това. Ще бъде пирова победа. През 1995 г. бях внесъл предложение за разписване на правомощия в Закона за местното самоуправление и местната администрация на районните кметове. Вие го отхвърлихте и след като мажоритарно избрахте четири районни кмета, тогава дойдоха колеги от левицата и казаха: „Абе беше много прав, защо пак не ги внесеш тези предложения за правомощията?”, след като изборът беше реализиран.
Ще стигнете дотам, ако въведете това, ще имате районни кметове, а след това те ще пищят при вас, ще трупате повече негативи и ще се усетите да търсите някакво повишаване на правомощията. Не е коректно един човек да бъде избиран при един закон и след това да му се увеличават правомощията.
Хората, когато избират един кмет или общински съвет, го избират с конкретни правомощия, с конкретен мандат. Не виждам какво ще говори един кмет в предизборна кампания. Пържил съм се на този огън. Бил съм районен кмет и знам колко е тежко да идват хората и ти да им обясняваш как 99 процента от нещата не зависят от теб и те тогава да ти кажат: „Ами Вие за какво сте тук и какъв кмет сте?”. Това е ситуацията. Трябва да го отчетем. Затова аз пледирам много сериозно да се помисли по този въпрос. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Има ли желаещи за реплика?
Заповядайте, госпожо Антонова, за първа реплика към господин Сотиров.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Сотиров, ние поддържаме предложението си за прекия избор и мажоритарен избор на районните кметове в София.
Ние от БСП го поддържаме, не защото имаме комплекси за София, напротив, последните избори показаха, че резултатите между общинския кмет на София и БСП са равни. Резултатът е реми. Няма как да имаме комплекси.
Второ. Да, от европейските избори – ние печелим в общината и в един от трите района на София, така че няма повод за комплекси. Резултатът е равен, при управление на общинския кмет от друга политическа сила.
Трето. Много е важно да се развива пряката демокрация. Който твърди, че не трябва да се избират районни кметове, и че не трябва да се избират кметове на населени места със сто жители, просто има проблем с пряката демокрация. Искаме властта да слезе колкото се може по-близо до народа, за да може народът да участва в собственото си управление, и това е в интерес на управлението.
Ние от БСП не се интересуваме дали това ще донесе някакви политически дивиденти. Имаме друга гледна точка – интересуваме се от интереса на хората. В техен интерес е те да избират колкото се може повече и мажоритарно кметовете, които имат своето въздействие върху тяхната правна сфера. Но иначе сте прав – да. На районните кметове трябва да им се дадат правомощия по редица закони. Те не трябва да бъдат бутафорни районни кметове, за да можем да осъществим пряката демокрация в пълна сила.
Ние от БСП имаме намерение между първо и второ четене да разработим тази материя, която, впрочем, присъства в един от законопроектите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за втора реплика? Искате ли дуплика, господин Сотиров?
Иван Сотиров (ОДС):  Госпожо Антонова, ясно е какъв ще бъде за вас резултатът в София и тук няма смисъл да се спори. След няколко месеца ще стане ясно.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: За вас ще е лошо.
Иван Сотиров: Ще ви видим и вас, седемнадесет години ви гледаме в София и пак ще бъде такъв резултатът – не се притеснявайте за нас.
Госпожо Антонова, нито имате готовност, нито имате концепция, няма как между първо и второ четене да дадете правомощия. Вие трябва да включите промени в още няколко закона. Изобщо не сте подготвени и проблемът е, че вашите представители в София, Пловдив и Варна не могат да ви дадат сериозни идеи, за концепция за децентрализация, защото те никога не са участвали пълноценно и нямат никакъв капацитет да участват пълноценно във вземането на решения в управлението на тези градове.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Вие нас не ни мислете.
Иван Сотиров: Те винаги са участвали, само за да се уреждат персонално. Затова вие никога не сте имали опозиция в тези градове и не можете да спечелите и местните избори. Те единствено гледат как да прокарат нещо конюнктурно за себе си.
Вие нямате капацитета, потенциала и познаването на механизмите и волята да реализирате нещо като проект за тези градове, дори и по пътя на децентрализацията. Няма как да ги измислите тези неща за две седмици. Вие не можахте години наред да ги измислите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За изказване от БНС за момента не са се заявили.
Преминаваме към Парламентарната група на коалиция „Атака”, където желание за изказване е заявил господин Христо Попов.
Заповядайте, господин Попов.
Христо Попов (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, „Атака” подкрепя предложението за задължително гласуване. Мотивът е ясен. Подкрепяме също така уседналост 12 месеца. Третият проблем, на който ще се спра по-подробно, е преференциалното гласуване.
На изминалите евроизбори се разбра, че такава система, каквато беше предложена, е безсмислена. Няма нито един преференциално избран евродепутат, а се затрудниха изключително много. Затрудни се работата на секционните комисии и на районните избирателни комисии, както и на фирмата „Информационно обслужване” по засичане на контролите и обработката на протоколите.
Направете една справка с вашите представители в секционните и в районните избирателни комисии и ще видите колко безсмислен труд се хвърли по време на тези избори.
Нас често ни обвиняват, особено от БСП, че сме били популисти. Излишно е да казвам, че няма по-популистко от това, да обяснявате на хората, че имат право да пренаредят листите, а всъщност да нямат. Така че, нашето предложение да се премахне всякакъв праг. Хората да подреждат листите според получените преференции за всеки един от кандидатите.
При 18 кандидати за евродепутати нямаше нито един избран и прагът беше 15 процента. Можете да си представите при 30, 50 или 60 души, колко ще се разпръснат гласовете и така наречената общинска избирателна квота няма да набере нито един кандидат в цяла България. Това ще ви го демонстрирам с един пример: община Русе – 150 000 избиратели, 30, тридесет и няколко процента активност, дават 50 000 души действителни гласове. На 50 човека общински съветници прави по 1000 гласа общинска избирателна квота. Прагът зависи от това кой колко гласове ще набере. Ако дадена политическа сила набере 10 процента, това прави около 5000 гласа, или общинската избирателна квота за един представител е 20 процента – с 5 процента по-висока, отколкото беше на евроизборите.
При 20 процента резултат за дадена политическа сила, каквато БСП, примерно, очакват или малко повече, се получават 10 процента праг.
Мая Манолова (КБ, от място): Седем процента.
Христо Попов: Мая Манолова каза седем, може би вашите сметки са верни. При малките политически сили прагът става 30, 40, 50 процента и е безсмислен. Нали разбирате това? Те не са равнопоставени.
Нас това не ни засяга лично, но предлагаме да се премахне този праг, просто тази ал. 4 да отпадне и листите да се подреждат според подадените гласове. Ще отпаднат и боричканията по места кой да бъде първи, кой да бъде втори. Това ще повиши и избирателната активност. Тези които са последни, могат да станат първи. От всички членове на листите всеки ще се мобилизира да работи за повече гласове за самата политическа сила, както и за преференциални гласове за него самия. Това е нашето становище по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Елеонора Николова, независим депутат.
Елеонора Николова (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Радвам се, че в повечето от законопроектите има тези, които са споделени от всички парламентарни групи и които явно бележат консенсус. На първо място, това безспорно е по отношение на принципа на уседналост – принцип, който беше много дискутиран в Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, а сега е приет по принцип.
Мисля обаче, че срокът, който трябва да бъде възприет, трябва да бъде този, който е и в европейския критерий – от 6 месеца. Такава е препоръката на Европейската директива. Защото при тази много голяма миграция и движение на хората в опитите си да търсят работа и поминък, възприемането на по-дълъг период от време не би било коректно. Пак казвам, тъй като Европейската комисия препоръчва и такъв е принципът за европейските граждани, които гласуват на други места, мисля, че 6 месеца е един много разумен срок. Приемането на 10 месеца може да се свърже конкретно и с имена на наши депутати. Не е редно да кръщаваме отново един закон с името на депутат. Мисля, че всички се сещаме за какво става въпрос.
Що се касае до преференцията, възприемам тезата, че трябва да има една преференция, равна на общинската квота, което е справедливо, и дава възможност за избор и за мажоритарност при избора на общински съветници.
Най-дискусионната тема, разбира се, е темата за задължителното гласуване и за въвеждането на определен ценз. Както съвършено справедливо са посочили от Съвета по законодателство, ние не можем да свързваме със санкционност невъзможността на родителите на едно дете и на държавата да му дадат това, на което то има право. Защото до завършването на основно образование хората са малолетни и не могат да отговарят за това, че техните родители, държавата или обществото са били безхаберни по отношение на тяхното изграждане. Да се свърже със санкция това обстоятелство просто е некоректно.
Искам да кажа нещо много специално на колегите от ДПС. Да, много е спорен въпросът за задължителното гласуване, но аз искам да кажа, че с такива примери, с такива изявления от трибуни за обръчи от фирми, със скандали от рода на „Топлофикация”, Овчаровгейт и т.н., ние отвращаваме хората по такъв начин, че действително ги караме да стоят в домовете си. Това всъщност е нашата отговорност, отговорността на политиците.
Ето защо ние сме тревожни от обстоятелството, че нашата представителност, нашият мандат произтича от много малко хора. Това е една тема, която трябва да се дискутира много сериозно в обществото. Явно сега ние нямаме готовност да го направим. Но при слагането на масата на Избирателния кодекс, който отдавна стои в канцеларията на Народното събрание, защото сме го внесли още през м. декември, наистина предлагам да помислим по този въпрос. Дали пък няма да се случи така, че когато хората трябва да отидат до избирателните урни, те все пак да направят своя избор, за да знае всеки политик, всеки местен политик, всеки национален политик, че неговата представителност не се свежда до 7-8 хиляди човека от избирателен район, или до 10 хиляди за един кмет, а става въпрос за много по-широка маса от хора, които са гласували за него и са го подкрепили. Друго би било неговото самочувствие.
Аз пак казвам, че с непремерени изявления или с много твърдо премерени, според мен, с които ние отвращаваме избирателите, много дълго ще се питаме дали ще има хора, които да се явят да гласуват.
И все пак тези избори са от друг характер. За местни избори гласуват много повече хора, защото местният кмет, районният кмет или общинският кмет са много близко до тях. Стигам съвсем плавно до темата за районните кметове. По същество сега районните кметове са изнесени администрации на общинския кмет. Нека да си кажем, че е така, защото те нямат никакви правомощия. Дали те ще бъдат избрани пряко от хората или ще бъдат избрани от общинските съвети чрез сложен пазарлък, който всички познаваме, които сме били в местната власт, нещата особено не се променят, ако няма реални и конкретни правомощия.
Ето защо смятам, че изборът на районни кметове би надделяло като теза, може би, с оглед на това, че един районен кмет в София управлява хора не по-малко, отколкото една община - тип окръжна община.
Категорично против съм да се избират кметове на населени места над 100 човека. Това не е и европейски критерий, защото ние говорим за уедряване, окрупняване на общините, нещо повече, до коопериране на общините с оглед възможността да разкрият един общински проект, да теглят средствата от европейските фондове. Какво ще прави един кмет на 100 човека? Искам да ви кажа, че там два или три рода ще се сбият и има да се водят дела за това кой е избран и кой не е избран. Защото всъщност две-три семейства са едно такова малко населено място. То не е в интерес на доброто управление, на възможността да се управляват реално и ефективно фондовете.
Ето защо, когато се върнем към това какво представлява една община, към възможността тя да бъде управлявана добре, ние виждаме колко е безперспективно това да искаме да се намери работа на 700 човека в момента – партийни активисти. Това няма да подобри по никакъв начин работата, ефективното управление на средства и подобряването на условията на живот на хората от тези малки населени места – тип махали.
Искам да кажа, че правим отново грешка, възстановявайки правомощията на съдиите. Аз бях за това, защото знам в избирателните комисии, че един съдия най-добре се справя в избирателни комисии, защото това му е работата – да прилага закона. Страхувам се, че Европейската комисия ще има много сериозни забележки към нас, защото ние въвличаме съдиите в определянето им в политически квоти, което е абсолютно недопустимо с оглед на тяхната независимост, и това трябва да го съобразим между първо и второ четене.
Изключително горещо подкрепям предложението на ДСБ – неподписването на протокола на избирателните комисии да не бъде в причинна зависимост от това дали има избор или не. Защото четох едно решение на Върховния административен съд, ставаше въпрос за район „Изгрев” в Перник, където беше постановено, политическа директива беше дадена от НДСВ и от БСП да не подписват този протокол, защото били изкривени, манипулирани резултатите. Върховният административен съд каза: не, няма никаква манипулация. Много почтено и правилно са проведени изборите, няма нарушение, но тъй като не е подписан протоколът, значи човекът не е избран. Той може да си заведе дело в Страсбург, и мисля, че го е направил.
Ето защо мисля, че много удачно е предложението.
Мисля, че трябва да подкрепим предложението на Надежда Михайлова и група народни представители по отношение на интегралната бюлетина. Това е едно достояние на демокрацията, това е една възможност да се отрече априори всякаква манипулация по места. Ето защо интегралната бюлетина би трябвало да ни обедини.
Най-накрая мисля, че трябва да подкрепим финансовите предложения в тази част за финансиране на местните избори в законопроекта на Надежда Михайлова, защото там съвършено ясно и категорично се назовават сумите, които по същество се използват в едни местни избори. Да оставим средствата, които могат да бъдат използвани за кметове и за общински съветници в този вид, това значи да си затворим очите и да препоръчаме на инициативни комитети, на партии да укрият половината от средствата, които са употребили.
Смятам, че този дебат по Закона за местните избори ще сложи много сериозен дебат по същество и по принцип за това следва ли ние да се ориентираме към задължително гласуване с оглед на много голямата криза, в която е нашето общество, с оглед на това, че корупцията е прояла абсолютно всички елементи от властта, била тя местна, национална и до най-малките населени места. Ето защо задължителното гласуване, подкрепено и със законодателна инициатива за промяна на Конституцията, би могло да въведе някакво равновесие в нашето общество и повишаване на представителността на всички изборни органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: За реплика думата има госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаема госпожо Николова, провокирана съм от два проблема, които по един необоснован и неаргументиран начин, според мен, коментирахте във Вашето изказване.
Първият е предложението на Коалиция за България и на други парламентарни групи за изготвяне на избирателните списъци към дата десет месеца преди изборния ден.
Вторият въпрос е свързан с изборността на районните кметове и на кметовете в малките населени места с над 100 души избиратели.
Има един безспорен въпрос, по който, струва ми се, парламентарните групи постигат консенсус, а именно необходимостта да бъдат ограничени хората, които ще участват в тези избори, по критерии, свързани с конкретната община. Тук се правят различни предложения. Разбира се, това не може да бъде някакъв универсален показател. Опитите са да се намери решение в посока постоянен или настоящ адрес или съчетаване на двата признака.
Защо ние предлагаме часовника по отношение на този показател да се върне десет месеца назад? Аз мисля, че ние, като Народно събрание, не бива да си затваряме очите пред едни процеси, които станаха известни на цяла България и по които бяхме сезирани от общинските съвети на черноморските общини, а именно, че през последните десет месеца, след 1 януари 2007 г., там се наблюдава един процес на вътрешна емиграция, който абсолютно ще надмине всички досегашни нарушения в изборния процес, защото със записването на нови избиратели, които по брой доближават и надвишават нормалните избиратели, напълно ще се подмени изборният вот. Тоест някои политически сили тръгват за местните избори с една служебна победа, която са постигнали с това, че те са си внесли избиратели. Ако ние тук ще си играем на въвеждане на разни ограничителни признаци по едни измислени опасности, не можем да си затваряме очите пред това, което неизбежно ще се случи. Ако не въведем този ограничителен признак с тези десет месеца, ние ще подарим победата в черноморските общини на едни политически сили, които са известни на всички нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема колега Николова, с тази моя реплика искам да Ви помоля да преосмислите своята позиция по отношение изборността на кметове на населени места със 100 жители. Веднага искам да заявя, че БСП едва ли има политически интерес от тази промяна, която предлагаме. Всички в държавата и в тази зала знаят, че БСП е партия, която има най-много общински кметове в момента, и респективно най-голямата възможност тези общински кметове да назначават кметските наместници.
На мен ми се струва, че ако приемем тази възможност за избор на кметове в населени места с над 100 жители е възможно БСП да не постигне добри политически резултати. Но не това е важното. Критерият, според мен и според нас, за въвеждането на изискване е точно от съображението за добро управление. Никой не може да ме убеди, а и няма как да се убедят и другите, че хората в малките населени места трябва да бъдат дискриминирани по отношение на своето важно, лично право да упражнят гласа си. В интерес на доброто управление, в интерес на добрата демокрация е тези хора да изберат онзи, който ще ги управлява. Още повече, че тези малки населени места, където кметът е всичко, нали знаете – и цар, и пъдар, и кмет, и даскал понякога. Затова тези хора трябва да имат шанса да си изберат този човек. Не бива да се поднасят така нещата, че на село, в малките населени места хората били по 3-4 семейства и щели да се изпокарат, не дай Боже, да се изпобият. Те не се изпобиха за синорите, които въведохме през 1992 г. за земята, няма да се изпобият и сега, защото българинът не е скандалджия, според мен. И българският избирател, макар и живеещ в едно такова малко населено място, е достатъчно мъдър, достатъчно зрял и достатъчно интелигентен, за да прецени и да избере този, който ще го управлява. Останалото, другото твърдение, според мен, е дискриминация. Извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика в рамките на три минути, госпожо Николова.
Елеонора Николова (независим): Уважаема госпожо Манолова, въобще не можахте да ме убедите за това кои кметове са си дали преференции. Доколкото знам, по цялото Черноморие кметовете са червени. Така че ако има такова записване на гласове и поставяне пред скоба на тези кметове, те по същество са ваши кметове, така че аз въобще не се притеснявам. Няма какви други кметове да браня, защото там сини кметове няма, като изключим Цонко Цонев, който е независим. Така че явно кметовете, които са се опитали да си извоюват, всъщност които са станали местни велможи, защото искам да кажа, че приоритет на вашата партия е да имате олигарси. Няма спор, че вече има и местни олигарси, а знаем тези местни олигарси с какъв партиен цвят са по цялото Черноморие.
Ето защо аз говоря по принцип и с оглед възможността на обикновените граждани да избират място, където да живеят, с оглед на това къде могат да намерят хляб. Мисля, че шест месеца е разумен срок.
По никакъв начин госпожа Антонова също не можа да ме убеди, че ние правим много голяма демокрация, пряка демокрация с това, че даваме възможност на населено място от 100 човека да избират кмет. Аз мисля, че доброто управление дори налага, ако в това населено място са останали само хора над 70 години, възрастни и безпомощни, да им се назначи един кметски наместник, който да им свърши работата, който да им напише молбите до “Социални грижи” и т.н., и да облекчи техния живот, защото те сами не биха могли да се справят с това. За мен това е неприкрит опит да се излезе от тези избори, да се отчете отново изборна победа в БСП, защото резултатът в големите градове ще бъде друг. Нека да запълним, да направим един баланс с малки населени места, с безпомощни хора, които гласуват носталгично. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря и аз.
Уважаеми колеги, до края на пленарното заседание останаха три минути.
Едно съобщение:
На 6 юли 2007 г., петък, осем министри и премиерът на основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не могат да участват в парламентарния контрол и молят участието им да бъде отложено със седем дни. Ето защо утре Народното събрание ще продължи със законодателна дейност от 9,00 до 14,00 ч.
Следващо съобщение:
На 5 юли 2007 г. Комисията за борба с корупцията ще проведе редовно заседание от 14,30 ч. в зала № 132 на пл. “Александър Батенберг” № 1.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, петък, 6 юли 2007 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,58 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Нина Чилова
Светослав Малинов