Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2007-07-12

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Борис Николов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Предстои да гласуваме на второ четене няколко законопроекта.
Иван Костов (ДСБ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Думата има господин Костов.
Иван Костов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Вчера направих процедурно предложение да се прекъсне заседанието и да се покани министърът на вътрешните работи да даде разяснения за стрелбата по Манол Велев, който е съветник на президента. Втори съветник на президента става обект на покушение.
Освен това за този човек се казва, че е спонсор и в проверка се вижда, че е спонсор на Българската социалистическа партия. Не това обаче е същественото в случая.
Това, което правя като предложение в момента, е да бъде поканен не министърът на вътрешните работи, защото този човек трябва да си подаде оставката поради пълното безсилие да се справи с тези показни убийства, тук трябва да поканим министър-председателя да отговори на един-единствен въпрос: откъде знае, че това нахално покушение – цитирам министър-председателя – е извършено от организираната престъпност? Това е версия за покушението, която той пусна в публичното пространство и народните представители трябва да знаят на какво се базира министър-председателят, когато преценява така вчерашната случка.
Освен това, ако Народното събрание не реагира по някакъв адекватен начин, тези стрелби, които продължиха и посред нощите отново, ще продължат и в следващите дни. Ще покажем пълно безсилие и пълна безидейност да намерим някаква правилна стъпка в тази ситуация.
Видяхме този човек, срещу когото е извършено покушението, в компанията на господин Миков, на президента, на кой ли не от Българската социалистическа партия снощи по телевизията. Вие дължите поне това нещо, поне една загриженост. Дайте да поканим министър-председателя да обясни откъде е тази версия за организираната престъпност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Костов.
Действително вчера направихте процедурно предложение да бъде повикан министърът на вътрешните работи, но поради липса на кворум това предложение не беше подложено на гласуване.
В момента има две възможности – Председателството да покани министър-председателя или Вашето процедурно искане да бъде подложено на гласуване в пленарната зала. Коя от двете възможности предпочитате?
Иван Костов (ДСБ, от място): Да го поканим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, ние можем да го поканим и той, ако реши, да дойде. Друг вариант е, поне така сме процедирали при такава ситуация, пленарната зала да го задължи, ако подложа на гласуване Вашето процедурно предложение.
Иван Костов (ДСБ, от място): Да го задължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедурно предложение, направено от господин Костов, министър-председателят да бъде поканен за изслушване в пленарната зала.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 145 народни представители: за 74, против 27, въздържали се 44.
Това процедурно предложение се приема.
За прегласуване думата има господин Мерджанов.
Атанас Мерджанов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за прегласуване на предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване още веднъж процедурното предложение.
Гласували 195 народни представители: за 99, против 37, въздържали се 59.
Предложението се приема.
Ще направим необходимото да уведомим министър-председателя.

Преминаваме към гласуване на законопроектите, които днес предстои да бъдат приети.
Първият е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Подлагам на гласуване наименованието на закона, § 1 в редакция на комисията, § 2 на вносителя, отпадането на § 3 и § 4 по предложение на комисията.
Гласували 155 народни представители: за 143, против 7, въздържали се 5.
Текстовете се приемат, а с това и законът на второ гласуване.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Моля да гласуваме наименованието на закона, § 1 и § 2 в редакция на комисията, параграфи 3, 4, 5 и 6 на вносителя, подкрепени от комисията, параграфи 7 и 8 в редакция на комисията, параграфи 9, 10, 11 и 12 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.





По § 13 има направено предложение от народния представител Иван Сотиров – вместо думите “обекти по чл. 55” да стане “открити обекти за спортни дейности и площадки за игра по реда на чл. 55”.
Подлагам на гласуване това предложение на господин Сотиров по § 13, направено в пленарната зала.
Гласували 140 народни представители: за 91, против 3, въздържали се 46.
Това редакционно предложение се приема.
Подлагам на гласуване § 13, заедно с току-що гласуваното изменение в него; новите параграфи 13а и 14а, създадени по предложение на комисията; § 14 на вносителя, в редакция на комисията; редакцията на комисията за § 15 и § 16; новия § 19а, създаден по предложение на комисията; § 17, 18 и 19 в редакция на комисията; § 20 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 21 и новите параграфи 25а и 26а, създадени по предложение на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
В пленарната зала председателят на комисията господин Осман подкрепи предложението на народния представител Борислав Владимиров – да се създаде нов параграф за допълнение на чл. 125 от законопроекта, а именно в чл. 125, ал. 5, изречение първо накрая се добавят думите: “а в случаите, когато се засягат единични или групови паметници на културата от световно или национално значение, техните граници или охранителни зони в двумесечен срок”.
Просто е било пропуснато този параграф да бъде отразен в доклада на комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
Подлагам на гласуване новия § 27а, създаден по предложение на комисията; редакцията на комисията за § 22 и 23; новия § 31а, създаден по предложение на комисията; редакцията на комисията за § 24, 25 и 26; новите параграфи 35а и 36а, създадени по предложение на комисията; редакцията на комисията за § 27 и 28; новия § 39а, създаден по предложение на комисията; редакцията на комисията за § 29; новите параграфи 41а и 42а, създадени по предложение на комисията; редакцията на комисията за § 30; новия § 44а, създаден по предложение на комисията; редакцията на комисията за § 31, 32 и 33.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване новите параграфи 48а и 49а, създадени по предложение на комисията; § 34 в редакция на комисията; новите параграфи 51а, 52а, 53а, 54а, 55а и 56а, създадени по предложение на комисията; редакцията на комисията за § 35, 36, 37, 38, 39 и 40; текста на вносителя за § 41; редакцията на комисията за § 42; новия § 65, който се създава по предложение на комисията; § 43 в редакция на комисията.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”; редакцията на комисията за § 44; новите параграфи 68а и 69а, създадени по предложение на комисията; редакцията на комисията за § 45 и текста на вносителя за § 46, подкрепен от комисията. Това са текстовете от “Преходни и заключителни разпоредби” на законопроекта.
Гласували 132 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети, а с това е приет на второ четене целият Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.

Петър Димитров (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Предвид особената важност на този закон и единодушието на пленарната зала, предлагам да преминем към второ гласуване на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане със Съединените американски щати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, госпожо председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, подписано на 23 февруари 2007 г. във Вашингтон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма.
Подлагам законопроекта на второ гласуване.
Гласували 132 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет на второ гласуване.
Предстои да гласуваме проекта за Решение за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2006 година:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32а от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България реши:
Приема Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2006 г.”.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 163 народни представители: за 126, против 35, въздържали се 2.
Проектът за решение е приет.
Приключихме с гласуванията за днес.
Предстои ни да разгледаме на първо четене Законопроекта за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносители народният представител Николай Свинаров и група народни представители. Вторият законопроект е постъпил след заседанието на водещата комисия, на което е разгледан законопроектът, внесен от господин Свинаров и това е причината те да не бъдат обединени и гледани заедно.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаема госпожо председател, очевидно е, че е възникнало техническо затруднение и всички можем да уважаваме това, но текстът на правилника е категоричен. Меродавната дата, към която трябва да бъдат обединени за разглеждане и двата законопроекта, засягащи един и същи закон, е датата на гледането на законопроекта на първо четене. При това положение на нещата Вие сте изправена пред две възможности. Едната възможност е, ако вторият законопроект е вече разгледан и технически е възможно да бъде разпространен незабавно, в рамките на днешното заседание да поставите на разглеждане и двата законопроекта. Ако това технически не е възможно, в рамките на днешното заседание Вие не би трябвало да допуснете разглеждане на първия законопроект, защото са налице законовите изисквания на правилника за това да бъдат гледани двата заедно, поради което правя процедурно предложение да отместите тази точка от дневния ред за по-късен момент в рамките на настоящата седмица, или ако технически това не е възможно, за следващата с оглед на това да бъде изпълнена разпоредбата на правилника за съвместно разглеждане на двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Филип Димитров прави процедурно предложение за отлагане на разглеждането. Не бих могла да се съглася с първата възможност, предложена ми от него, а именно в рамките на днешния пленарен ден да се размножи законопроектът и да се разглеждат двата законопроекта заедно, защото няма доклад на водещата комисия.
Освен това считам, че е абсолютно законосъобразно, този законопроект е внесен в пленарната зала, защото съгласно чл. 68, ал. 1 постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, които са внесени до деня, в който водещата комисия е започнала обсъждането, а в конкретния случай сме изправени в ситуация, при която вторият законопроект е внесен, след като водещата комисия вече се е произнесла.
Нека пленарната зала да реши дали трябва да нарушим правилника в тази му част. Аз не считам, че това е законосъобразно в момента, но така или иначе трябва да подложа на гласуване Вашето процедурно предложение да се отложи разглеждането на този законопроект.
Моля, гласувайте процедурното предложение, което господин Филип Димитров направи.
Гласували 140 народни представители: за 62, против 8, въздържали се 70.
Предложението за отлагане на разглеждането на този законопроект не се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.
Има становище на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заповядайте, господин Митев, да представите доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК Трифон Митев: Уважаема госпожо председател, представям Ви:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 754-01-89, внесен от Николай Свинаров и група народни представители на 27 юни 2007 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 4 юли 2007 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Заседанието бе открито от председателя на комисията проф. Огнян Герджиков.
Законопроектът бе представен от господин Николай Свинаров. Той изтъкна, че с приемането на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби в Българската народна армия бе създаден специализиран независим държавен орган, който да осъществява държавната политика в областта на разкриването, обявяването и съхраняването на документите на изброените институции. Същевременно със закона бе регламентирано и създаването на централизиран архив, в който да бъде съхранявана тази документация. Доколкото документите, които служат като доказателство за извършени репресии по отношение на български граждани в периода 12 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г., ще попаднат именно в този новосъздаден централизиран архив, се явява и необходимостта от включване в състава на Централната комисия по чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и на представител на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
В хода на проведената дискусия народният представител Ахмед Юсеин подкрепи законопроекта и предложи той да бъде приет на две четения в комисията.
След приключване на разискванията председателят на комисията проф. Огнян Герджиков подложи на гласуване законопроекта.
С 8 гласа „за” единодушно Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 754-01-89, внесен от Николай Свинаров и група народни представители.
Законопроектът бе подложен на второ гласуване по предложение на заместник-председателя на комисията господин Ахмед Юсеин.
С 8 гласа „за” единодушно Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да подкрепи на второ гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 754-01-89, внесен от Николай Свинаров и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Митев.
Господин Свинаров, моля да представите доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям ви:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 754-01-89, внесен от Николай Свинаров и група народни представители на 27 юни 2007 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения Законопроект за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица на свое заседание, проведено на 4 юли 2007 г.
В резултат на проведената дискусия и като приема за основателни мотивите на вносителите Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 754-01-89, внесен от Николай Свинаров и група народни представители на 27 юни 2007 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 4 юли 2007 г. с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Свинаров.
Господин Свинаров, като вносител ще представите ли законопроекта или да преминем към дискусия?
Николай Свинаров (НДСВ): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по този законопроект на първо четене. Не виждам желаещи, вероятно е безспорен.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, приет от Народното събрание на 22 юни 2007 г. и върнат с Указ № 202 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Господин Свинаров, моля да представите доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно ветото на Президента.
ДОКЛАДЧИК Николай Свинаров: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Указ № 202 на Президента на Република България, постъпил на 4 юли 2007 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Закона за чужденците в Република България, приет от Народното събрание на 22 юни 2007 г.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Указ № 202 на Президента на Република България, постъпил на 4 юли 2007 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Закона за чужденците в Република България, приет от Народното събрание на 22 юни 2007 г., на свое заседание, проведено на 11 юли 2007 г.
В заседанието участваха представители на Министерството на вътрешните работи.
Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред докладва указа и мотивите към него, в които се оспорва само разпоредбата на § 1 на приетия Закон за допълнение на Закона за чужденците в Република България, с който се създава нов чл. 20а и се използва термина „чужденец”.
В мотивите към ветото се посочва, че приетият закон цели въвеждането в българското законодателство на Директива 2004/82/ЕО относно задължението на въздушните превозвачи да съобщават данни за пътниците. Посочва се още, че в заглавието и съдържанието на директивата при определяне задълженията на въздушните превозвачи да предоставят данни на компетентните органи при превоз към територията на държавите членки се използва понятието „пътници”, тоест става дума за всички лица, които имат качеството „пътник” – чужденци, граждани на държави – членки на Европейския съюз, и български граждани.
В приетия закон в създадения с § 1 нов чл. 20а се използва терминът „чужденец”, което е по-тясно по съдържание от понятието „пътник”.
В резултат на направеното обсъждане и предвид изложените мотиви към ветото на Президента Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да уважи искането за ново обсъждане на Закона за допълнение на Закона за чужденците в Република България, приет от Народното събрание на 22 юни 2007 г.
Становището на комисията е прието на 11 юли 2007 г. с 13 гласа „за”, 4 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред по тази точка от дневния ред. Няма желаещи.
На основание чл. 73, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поставям още веднъж на гласуване Закона за допълнение на Закона за чужденците в Република България, приет от Народното събрание на 22 юни 2007 г., който се приема с мнозинство повече от половината народни представители.
Моля да гласуваме закона, за да подкрепим ветото на президента, каквото беше становището и на водещата комисия.
Гласували 126 народни представители: за 114, против 11, въздържал се 1.
По този начин не постигаме мнозинството, което е необходимо за повторно приемане на закона.
Тъй като по т. 9 и т. 10 няма готови доклади, а именно по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за защитените територии и по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители са: народният представител Владимир Кузов; народните представители Евтим Костадинов и Георги Юруков; и народният представител Владимир Кузов.
Господин Бисеров, заповядайте да представите доклада на Комисията по правни въпроси.

ДОКЛАДЧИК Христо Бисеров: Уважаема госпожо председател, представям ви, първо
“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс, внесен от народния представител Владимир Кузов
На заседания, проведени на 31 август и 20 септември 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта, който беше представен от вносителя Владимир Кузов.
Направеното предложение за изменение на чл. 245, ал. 2 е свързано с установяването на срокове, в рамките на които да се възобновява спряно наказателно производство. Така се постига подобряване на ефективността на работата на органите на досъдебното производство и намаляване на възможността за удължаване във времето на цялото производство. Всяко забавяне извън предложените срокове води до заличаване на доказателства, улики и свидетелски показания, което не е от полза за ефективността и пълнотата на разследването.
С предлаганата промяна се гарантират и правата на гражданите във връзка с чл. 31 от Конституцията на Република България.
Комисията по правни въпроси с 0 гласа “за”, 0 гласа “против” и 8 гласа “въздържали се” не подкрепи предложения законопроект и предлага на народните представители да не го приемат.”
Сега ще ви представя:

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс, внесен от народните представители Евтим Костадинов и Георги Юруков

На заседания, проведени на 31 август и 20 септември 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс, внесен на 23 август 2006 г. от народните представители Евтим Костадинов и Георги Юруков.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова и Димитър Бонгалов, заместник-министри, от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, Камен Пенков, Цонко Киров, заместник-министри, Красимир Ципов – Дирекция “Международна дейност”, Искра Лазова, Веселин Стойчев – заместник-директор на Главна дирекция “Полиция”, Красимир Колев – юрисконсулт на Дирекция “Оперативно-техническо издирване”, от Главна прокуратура – Валери Първанов, заместник-главен прокурор, от Националната следствена служба – Пламен Стоилов, от Военно-апелативния съд – Веселин Пенгезов, председател, от Върховния касационен съд – Ружена Керанова, съдия.
От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Георги Юруков.
Предлаганите изменения и допълнения на Наказателнопроцесуалния кодекс са резултат от провеждането на професионални обсъждания на кодекса и съчетават оценката на практиката по прилагането му и отправените от Европейската комисия препоръки в областта на досъдебното производство, които се съдържат в мониторинговия доклад от 16 май 2006 г.
Приложението на Наказателнопроцесуалния кодекс в четиримесечния срок от влизането му в сила до момента очерта необходимостта от изменения и допълнения в няколко насоки, чрез които да се разрешат проблеми, пред които е изправена Национална служба “Полиция” в дейността по разследването. Те могат да се обособят най-общо в следните групи:
Първо, относно кръга на служителите, които могат да извършват дейност по разследване. Член 52 от Наказателнопроцесуалния кодекс предвижда, че всички досъдебни производства следва да се водят от дознатели, които са служители на Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност “дознател”. С тази норма се изключва съществувалата по НПК от 1974 г. възможност дейност по разследването да се извършва от полицейски служители, определени със заповед на министъра на вътрешните работи. Така делата, по които действия по разследването се извършваха от служители с функции по разследването, а именно тези срещу неизвестен извършител, както и неотложните действия по другите дела, се възлагат на ограничен брой лица – само назначените на длъжност “дознател” – и повишават прекомерно натовареността им. Това законово изискване наложи дознателите да се включат предимно в дежурните групи, които извършват посещения на местопрестъплението, което пречи на изпълнението на процесуалните им задължения по възложените им досъдебни производства. Допълнителен аргумент в тази посока е и значителното увеличаване на видовете престъпления, за които досъдебното производство се осъществява от служители на Министерството на вътрешните работи. Поради това, въз основа на изложеното представеният проект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс предлага в чл. 52, ал. 2 да се добави, че дейност по разследването могат да извършват и служители с полицейски правомощия, на които със заповед на министъра на вътрешните работи е възложена такава функция.
Добавям от свое име към доклада, че този въпрос ние вече го решихме в един друг кратък Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс и удължихме с още една година срока, с който министърът на вътрешните работи може да извърши това възлагане на лица – служители от МВР.
Другата тема е относно възможността лицата, които са извършили дейност по разследване в досъдебното производство, да бъдат разпитвани като свидетели в съдебната фаза. Съществуващата в момента уредба не допуска това, но в съответствие с отправената критика в тази посока в мониторинговия доклад законопроектът предлага в чл. 118, ал. 1 да се създаде т. 4 и да се преодолее тази забрана.
Следващата тема е относно режима на специалните разузнавателни средства като способ за доказване в наказателното производство. Законопроектът предвижда допълване на органите, които могат да искат разрешение за използването им, като предлага допълнение в чл. 173, ал. 1, което е в съответствие с режима по Закона за специалните разузнавателни средства. Изричното посочване в норма на Наказателнопроцесуалния кодекс, че искане могат да правят и органите по чл. 13 от Закона за специалните разузнавателни средства преодолява създадения в практиката проблем съдът да не приема като годно доказателствено средство веществените доказателствени средства, изготвени по предвидения в специалния закон ред, в които се съдържа информация за извършване на престъпления, на основание, че искането не е било направено от прокурор за конкретното наказателно производство, както предвижда процесуалният закон.
Съществени проблеми предизвиква и процесуалният статут на служителя под прикритие. Действащата уредба в Наказателнопроцесуалния кодекс необосновано разширява кръга на лицата, които получават информация за лицето, което изпълнява такива функции. За да се гарантира сигурността му и ефективността на дейността му, законопроектът предвижда в рамките на наказателното производство да се разпитва неговият ръководител, а не самото лице, което е действало като служител под прикритие.
Следващата тема е относно сроковете за провеждане на досъдебното производство. В доклада на експертите от Европейската комисия установените в чл. 234 от Наказателнопроцесуалния кодекс срокове са определени като крайно недостатъчни. Специално внимание е обърнато на ал. 7, която изключва възможността доказателства, които са събирани след изтичане на срока за разследване, да се ползват в съдебното производство. Експертите смятат, че така се препятства качественото разследване на случаи, свързани с организираната престъпност, както и тези с фактическа и правна сложност. Предвид на тези аргументи законопроектът предлага отмяна на ал. 7 на чл. 234 от Наказателнопроцесуалния кодекс.

Следващата тема в законопроекта е относно подсъдността на престъпления, извършени от служители на МВР. Систематичният анализ на нормите на НПК, които уреждат този въпрос, показва съществуването на различни режими за различните категории служители в МВР. Като запазва съществуващото положение от предходния процесуален закон, чл. 396, ал. 1, т. 5 определя компетентност на военно следствие или дознание за престъпления, извършени при или по повод службата на граждански лица в МВР, което влиза в противоречие с извършваната девоенизация в новия Закон за МВР. Във връзка с това в проекта е направено предложение от цитираната разпоредба да отпаднат думите “в Министерство на вътрешните работи”. Предвид на единния статут на всички служители се предлага заличаването на думата “държавни” в чл. 194, ал. 1, т. 2, което означава, че за престъпления, извършени от всички служители, както държавни, така и на лица, работещи по трудово правоотношение, досъдебното производство ще се провежда от следователи.
В подкрепа на предложения Законопроект за изменение и допълнение на НПК се изказа Румен Андреев – заместник-министър на вътрешните работи. Той подчерта, че при прилагането на процесуалния закон се констатират някои проблеми във връзка с определени текстове в него.
От съществено значение за разследването, особено на дела с фактическа и правна сложност, е използването на информация, която е събрана чрез специални разузнавателни средства по Закона за специалните разузнавателни средства преди образуването на наказателното производство. Според заместник-министър Андреев сегашната уредба на НПК не допуска такава възможност.
В хода на обсъждането на законопроекта се изказаха народните представители Филип Димитров, Христо Бисеров, Елиана Масева, Татяна Дончева. Те обърнаха внимание, че въпросът за предоставянето на правомощия на министъра на вътрешните работи да определя със заповед служителите, които имат функции по разследването, вече е бил предмет на обстойна дискусия.
В подкрепа на направеното предложение за изменение се изказаха народните представители Надка Балева, Мая Манолова, Александър Арабаджиев.
По предложението разследващият орган, който съставя протокола за действия по разследването в досъдебната фаза, да се разпитва като свидетел, възражения изразиха Надка Балева, Татяна Дончева, Борислав Ралчев. Подобно разрешение е в съществено противоречие с цялостната концепция за доказване в българския наказателен процес.
Според народните представители Надка Балева, Татяна Дончева и Филип Димитров предложението вместо служителят под прикритие в наказателното производство да се разпитва неговият ръководител е в противоречие с принципа на непосредственост като основен принцип в наказателното производство.
Според заместник-главния прокурор Валери Първанов забраната за ползване в съда на доказателства, които са събрани извън срока за провеждане на досъдебното производство, създава значителни пречки за разследване на престъпления, за които се изисква изпълнение на съдебни поръчки от други държави, тъй като тази дейност трае около 6 месеца.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 5 гласа “за” и 3 “против” подкрепи предложения законопроект.”
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Това не е вярно!
ДОКЛАДЧИК Христо Бисеров: Така пише в доклада.
Докладът е подписан от председателя на комисията господин Янаки Стоилов. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Свинаров, моля да представите доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК Николай Свинаров: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям ви:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс № 654-01-124, внесен от Евтим Костадинов и Георги Юруков на 23 август 2006 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на свое заседание, проведено на 20 септември 2006 г.
На заседанието присъстваха и представители на Министерството на вътрешните работи.
От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс бе представен от господин Георги Юруков. Сред някои от основните промени господин Юруков посочи:
Първо, възможността функции по разследване да бъдат възлагани от министъра на вътрешните работи на служители с полицейски функции извън дознателите от Национална служба “Полиция”. Съгласно досега действащите разпоредби всички действия по разследването, включително първоначалните и неотложните, задължително се извършват от лица, назначени на длъжност “дознател” в МВР. Това води до прекомерна натовареност на личния дознателски състав, до невъзможност да изпълнява всеобхватно процесуалните си задължения, а оттук и до влошаване качеството на дейността по разследването.
Второ, отмяна на забраната действията по разследването, извършени извън сроковете по чл. 234, т. 1 и 3, да не пораждат правни последици, а събраните доказателства да не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата. По този начин ще бъдат преодолени препятствията не само пред законосъобразното, но и качествено разследване на тежки умишлени престъпления и на тези с правна и фактическа сложност.
Трето, възможността в съдебната фаза на наказателното производство да бъдат разпитвани като свидетели лица, които са извършили следствени действия в досъдебното производство.
Четвърто, възможност в случаите, когато разследването се осъществява чрез служител под прикритие, като свидетел да се разпита не самият служител, а неговият ръководител. Целта е не само осигуряването на защита на служителите под прикритие, но и създаване на възможности те да бъдат използвани и при последващи разследвания.
Пето, отмяна на основанието за подсъдност на военните съдилища на делата за престъпления, извършени от служители на Министерството на вътрешните работи, и установяване на ясни правила при разпределението на делата в досъдебното производство между разследващите органи.
В хода на дебата част от народните представители изразиха подкрепата си за предложения законопроект. Посочени бяха проблемите във връзка с дейността по разследването, които стоят пред МВР и в частност пред Национална служба “Полиция”. С влизането в сила на новия НПК всички досъдебни производства в МВР задължително се провеждат от лица, назначени на длъжност “дознател”, а с новия Закон за Министерството на вътрешните работи се изключва възможността действия по разследване да извършват и други служители на министерството с полицейски правомощия. Припомнено бе, че ако до април месец 2006 г. тези лица са били повече от 10 000 , сега като щатни дознатели работят по-малко от 2000 души. Подчертано бе, че основен проблем остават дознанията срещу неизвестен извършител, които заемат значителен дял от общия брой досъдебни полицейски производства, както и невъзможността първоначални и неотложни действия по разследването да се извършват от служители с полицейски функции. Припомнено бе, че подобни препоръки са отправяни и от европейски експерти в рамките на проведените през тази година партньорски проверки в областта на борбата срещу организираната престъпност.
Подкрепено бе и предложението за отмяна на ал. 7 на чл. 234, чрез което ще се преодолее създалото се положение сроковете за мерките за процесуална принуда да имат погасителна давност по отношение на извършените действия по разследването и събраните доказателства.
Изказани бяха и становища против приемането на някои от предложенията, залегнали в Законопроекта за изменение и допълнение на НПК. Поставен бе принципният въпрос, че подобни изменения трябва да се предхождат от задълбочен анализ на практиката по прилагането на новите НПК и Закона за Министерството на вътрешните работи, и да отразяват държавната политика в областта на наказателното правораздаване, а не да бъдат правени на парче.
Част от народните представители се обявиха против приемането на § 1 от законопроекта. Подчертано бе, че организацията на разследването в МВР е въпрос на организация и на кадрова политика на самото министерство и че е недопустимо на лица, които не притежават съответно образование, да се възлага извършването на действия по разследването.
Изказаха се и мнения срещу предлаганата отмяна на ал. 7 на чл. 234, тъй като по този начин ще се заличи дисциплиниращият ефект на разпоредбата и ще се създадат предпоставки за забавяне на разследването.
Не намери подкрепа и предложението като свидетели в съдебното производство да могат да бъдат разпитвани органите, извършили действия по разследване в досъдебното производство. В хода на дебата всички народни представители се обединиха около становището, че с промяната в чл. 141, ал. 3 и чл. 172, ал. 4 се нарушава един от основните принципи на наказателния процес – принципът на непосредствеността, както и че възниква въпросът за отговорността при лъжесвидетелстване, поради което тя не следва да бъде подкрепена.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс със следния резултат: 6 гласа “за”, 6 гласа “против” и 3 гласа “въздържал се”.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс № 654-01-124, внесен от народните представители Евтим Костадинов и Георги Юруков на 23 август 2006 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Обръщам се към вносителите на законопроекти: желаят ли да представят своите законопроекти?
Господин Кузов, заповядайте.
Владимир Кузов (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Сега ще представя едно от двете предложения, които съм внесъл, а след малко – и следващото.
Първото предложение е във връзка с чл. 245, ал. 2, където при спряно наказателно производство няма срокове за възобновяване. Знаете, че прокуратурата излезе с доклад, че досега 800 хил. дела са потънали в батака на НПК. Принципно трябва да се съобразим с изискванията на НПК, който всички знаят, че е закон, указващ и направляващ наказателния процес до неговата фаза на приключване. Възможността да има срок в тази посока е в логиката и в контекста на самия закон.
Предложението ми е, че „прокурорът възобновява спряното наказателно производство, след като отпадне основанието за спиране или е възникнала допълнителна необходимост от разследването, в най-кратки срокове, но не по-късно от 14 дни от отпадане на основанието”.
Досега сме свидетели, че такъв срок нямаше. Ако едно наказателно производство е спряно поради наличието на някакви препятствия, било имунитет или заболяване, или някакви други, когато отпадне основанието, прокуратурата може безсрочно да държи делото в папките, което означава, че то може да бъде погасено по давност и с това наказателната отговорност на дееца, ако има такава, да отпадне. В този ред на мисли считам за необходимо да има и такъв възпиращ ефект срещу възможността делата да бъдат забатачвани, тоест да се поставят срокове. Няма никакъв проблем прокуратурата 14 дни след отпадане на основанието да възобнови наказателното производство, да внесе, ако намери и счете за необходимо, обвинителен акт, не да освободи дееца от наказателно преследване, с което сигурността, дори ако искате конституционните права на дадени граждани ще бъдат защитени, защото всеки един гражданин се счита за невинен до доказване на противното. Така той стои в безтегловно състояние и постоянно очаква по дадено дело да бъдат предприети някакви действия. От друга страна, би могла да бъде възпрепятствана възможността за корупция, която може би съществува в прокуратурата.
От тази гледна точка, знаете и огромния брой забатачени дела – 800 хиляди, отново повтарям, и критиките, които България получава в тази посока, считам, че това мое предложение би трябвало да се подкрепи. То е абсолютно резонно, в духа и в смисъла на Наказателнопроцесуалния кодекс, то е евроинтеграционно и би спомогнало за по-доброто име на България.
Другото ми предложение, което внесох съвсем наскоро, е съпътствано от европейските норми – за камерите, които би трябвало да бъдат ползвани като доказателствено средство, когато са регламентирано поставени и когато в записите от тези камери се съдържат данни за извършено престъпление. Естествено, в тези записи трябва по някакъв начин да се защитят интересите на граждани, които случайно са попаднали на записа или нямат отношение към даденото престъпление. Тоест, техните данни да не бъдат разкривани, например лица или имена, защото биха довели до други последици. Знаете, че в цял свят и в Европа се използват камерите, регламентирано поставените камери като средство в наказателния процес за доказване на виновността или невинността на даден деец, обвинен в престъпление.
Мисля, че това предложение е резонно – да се използват тези записи. Знаете, че в наказателния процес не се нарушава правото на защита на даден обвиняем, тъй като ако има протест или съмнение за достоверността на тези записи, няма никакъв проблем да се възложат съответните експертизи и те да докажат дали това е деецът, дали това е камерата, кога е извършен записът. Това би допринесло за един по-обективен процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кузов.
Има ли други желаещи да представят законопроектите? Няма.
Имате думата за изказвания.
Господин Атанасов, заповядайте.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Един от вносителите вече не е народен представител, но това няма значение. Не виждам господин Юруков в залата. Бих предложил на вносителите да оттеглят този законопроект.
На първо място искам да ви посоча резултата от гласуването в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както беше прочетен тук от господин Свинаров – този законопроект не беше подкрепен.
Сега, по същество, за да видите безсмислеността на този законопроект. Той е внесен на 23 август 2006 г. – отлежава една година, за да се прави сега опит да мине през пленарната зала, може би за да се забравят скандалите?!
На първо място, един от големите проблеми на МВР е, че имат недостиг на дознателския апарат и не смогват да се справят с разследването. Министерството се провали в тази си задача. Затрупани са от дела, има свободни щатни бройки и поради тази причина се предлага да се въведе текст, с който министърът на вътрешните работи със своя заповед да възложи функции по разследването на широк кръг полицейски служители. Когато приемахме Наказателнопроцесуалния кодекс, основната теза беше, че трябва да има професионализация по разследването. Хората, които ще извършват разследването, да имат съответното юридическо образование, да са квалифицирани за това, за да могат качествено да събират доказателствата. Сега, за да може да се реши проблема на Вътрешното министерство, отиваме на позицията и ни се предлага да се възлага на полицейски служители със заповед на министъра на вътрешните работи хора, които нямат юридическо образование, нямат квалификация, да извършват разследването.
Бих се съгласил да подкрепя текст да се даде възможност на полицейски служители да извършват неотложни следствени действия – оглед на местопроизшествието и разпит на очевидци, но – дотам. Но да се възложи цялостно разследване на неквалифицирани хора – това пробива изцяло принципи, то е недопустимо и неприемливо. Независимо от цвета на народните представители колегите-юристи, които са практикували, се обявиха против това. Това, първо.
На второ място, има предложение за един изключително скандален текст, който пряко нарушава принципа на непосредственост в наказателния процес – основен принцип в НПК. Става въпрос за това, че се предлага да бъде разпитван като свидетел по делото началникът на офицера под прикритие. Това дава възможност за монтаж, защото ще се яви някакъв началник и ще обяснява, че има свой подчинен офицер под прикритие, който му разказал нещо, и това няма как да се провери дали е вярно или не. Дори няма как да се провери дали има такъв офицер под прикритие, защото ще го представят под псевдоним. Това е пълен абсурд!
На следващо място – нещо, което също е изумително, предлага се в хода на съдебното производство, на съдебното разследване да се разпитва като свидетел разследващият орган на досъдебното производство. Тоест дознателят, който е провел разследването, в хода на съдебното производство да бъде разпитван като свидетел. Това е абсурд, защото свидетел може да бъде само лице, което е възприело определени факти и обстоятелства непосредствено. Дознателят не може да бъде свидетел. Отделно от това, ако дознател е бил свидетел на извършването на определено престъпление, той трябва да си направи отвод. Не може да извършва разследването, защото е заинтересован. Това е пълен абсурд. Това означава, ако приемем този принцип, на втора инстанция пред апелативните съдилища да разпитваме като свидетел прокурора от първата инстанция по същата логика. Пълен абсурд е това.
По отношение на разследването не останаха текстове, които не се атакуват и които не са безпринципни, които не противоречат на основни принципи в процеса.
На последно място, предлага се да се възложи разследването на престъпления, извършени от служители на МВР, на дознателския апарат. Тоест да се отнеме компетентността на военното производство, на Военната прокуратура. Не съм аз този, който ще ходатайства пред вас да се дават правомощия на Военната прокуратура. Аз познавам работата на тази институция, но е пълен абсурд да дадем правомощие дознателите да разследват престъпления, които са извършили техните колеги от съседния кабинет. Разбирате ли, дознателите са в административна подчиненост в системата на МВР и ще трябва дознателят, ако началникът му на група или началникът на районно управление, или който и да е друг в МВР, или колегата му, с който работят в съседни кабинети, ако той е извършил престъпление, да бъде разследван. Тук няма да има никаква обективност. Няма друга дума, която да употребя отново, освен че това е абсурд.
Така че, уважаеми колеги, аз пак казвам, независимо че господин Юруков го няма, може да го потърсите, най-добре е да оттегли този законопроект. Ако това не се случи, много ви моля да гласувате да бъде отхвърлен този законопроект, защото ще направим големи поразии.
Отделно от това искам да ви посоча, че категоричното становище на Съвета по законодателство към Народното събрание беше да не се приема този законопроект. В този съвет участват много изявени колеги юристи и от практиката, които недоумяват как може да се правят такива предложения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли реплика на господин Атанасов? Няма.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
Филип Димитров (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Никак не е чудно, че вносителите на законопроекта ги няма. Публична тайна е, че този законопроект беше рожба на желанието на министъра на вътрешните работи да си подреди къщата по начин, който на него му се струва по-уютен. Публична тайна е, че зад този законопроект, внесен от народни представители всъщност стои администрацията, стои Министерството на вътрешните работи. По това едва ли има смисъл да се коментира.
Има смисъл да се коментира обаче нещо друго. Ние просто трябва веднъж завинаги да си дадем сметка, че в една демократична държава законите се правят не за удобството на определено звено на управление, не за удобството на администрацията или в случая на министъра на вътрешните работи, а се правят, за да бъдат защитавани обществени интереси. Няма абсолютно никаква – нито правна, нито човешка логика, която може при наличието на създадените вече изисквания на закона за това как да бъде провеждана досъдебната фаза, да прехвърля – по-скоро да развържат ръцете на министъра на вътрешните работи да прехвърли на недостатъчно подготвени лица, може би недостатъчно компетентни лица, които така или иначе са назначени да вършат друга работа, воденето на разследването. Няма никаква логика, която би могла да оправдае подобно поведение, освен приказки от типа на: “Министерството е много натоварено”, “Ама, ние имаме свободни щатни места, не сме назначили достатъчно хора”, и тем-подобни. Не е работа на парламента да решава такива чисто ведомствени проблеми, които може би в някакъв момент са се явили пред очите на министъра.
Ако министърът продължава да стои зад този проект сега – една година след неговото внасяне, тоест, ако за една година той не е успял да се справи с неотложните проблеми, възникнали в неговото ведомство, аз се питам: що за министър е това? И ако той ще трябва да продължава да чака парламента да му решава въпроса с това колко дознатели са назначени в министерството.
Има ли смисъл да си обясняваме защо е логически и правно недопустимо цялата дейност по разследването да бъде поставена по хрумване на министъра в ръцете на хора, които може би изобщо нямат юридическо образование, от които не се очаква да бъдат компетентни да направят онези правни разграничения, които в досъдебната фаза трябва разследващият орган да извърши, когато предприеме своите действия? Мисля, че няма нужда да коментираме подробно това. Въпросът обаче е, че има очевиден опит по този начин да се обезцени професионалният характер на тази дейност. Тоест досъдебната фаза да се превърне в едно производство, при което началникът нарежда, подчиненият припка да изпълни всякакъв закон, всякаква процедура и всякакви принципи на правото биват пренебрегвани. Може би това съответства на манталитета на министъра. Видях, че вносителят отново излезе, той се появи за кратко…
Тодор Кумчев (КБ, от място): Ще се върне.
Филип Димитров: Дано се върне, защото не бих искал да говоря за неговия манталитет в негово отсъствие. Бих искал да го попитам дали това отговаря на неговия манталитет, след като си позволява да внесе подобен текст. Но така или иначе асоциацията, която той събужда с командното производство в авторитарните и тоталитарни държави е просто повече от очебиеща.
Така че, уважаеми дами и господа, ако ние бихме приели една такава разпоредба, първо, бихме свели камарата до едно безлично оръдие в ръцете на администрацията, която иска да си решава ежедневните удобства чрез нея. И второ, бихме нарушили принципи, които оправдават съществуването ни въобще.
Що се отнася до разпоредбата на чл. 118, предложението за изменение, според което може да бъде разпитван и орган, който е извършвал разследване в досъдебната фаза, очевидно тук може би е налице знак за известно четене на книги, но бих казал недостатъчно подробно прочитане. Да, има правни системи, в които такова нещо става. Но логика, по силата на която в един съд, особено ако това е съд на системата на общото право, следователят може да бъде повикан от разследващия орган и да бъде разпитан. Нещо повече, подобни примери има и в някои европейски законодателства. Допустимо е по френското законодателство, доколкото ми е известно, извършващият разследването орган да бъде призован. Но всичко това има смисъл само дотолкова, доколкото то се развива в една ситуация, в която съдебната фаза протича с жури. Обсъждането на подобна хипотеза в един съд като българския, който няма жури, при който няма това разграничение между онова, което решава журито и онова, което решава съдията, би могло да създаде точно този ефект, за който спомена преждеговорившия, а именно ефектът на това, че съдът започва да разпитва своите познати фигури в лицето на органите, които извършват предварителното разследване и те му докладват своите впечатления върху производството, с което сериозно определят и повлияват по-нататъшно развитие на хода на делото. Пак казвам, не могат те да застанат пред един съд с жури и да бъдат третирани като обикновени свидетели, разказвайки за своите възприятия по времето на извършването на производството. Напротив, това, което ще видим, ще бъде една защита по същество на обвинителната теза по начин, който е недопустим. Така че и този текст също не би могъл да бъде приет по силата на никаква здрава логика.
Разбира се, опираме до странния текст на чл. 141, който се предлага и който се мотивира отново с чисто конюнктурни съображения, а именно това, че видите ли, ако ние започнем да разпитваме лицето, което действа под прикритие, по този начин ще накърним неговото прикритие и няма да можем да го използваме може би достатъчно ефикасно в бъдеще и може да стане някоя беля.
Уважаеми дами и господа! Правната система е система. В нея са предвидени правила, които създават гаранции, и върху тези гаранции лежи цялата идея за законност. Една от тези гаранции е обстоятелството, че в Наказателния кодекс е предвиден състав за лъжесвидетелство, който би трябвало да бъде една важна гаранция срещу това хората в съда да се отклоняват от истината.
Без човек да е юрист, по пътя на здравия разум би могъл да се помъчи да си отговори на този неразрешим въпрос. Ако едно лице е било свидетел на определени събития, възприело ги е лично и ги е докладвало на шефа си, шефът му се яви и разкаже нещо, което не е съвсем ясно дали е съвсем същото, има някакви нюанси, отклонява се и прочее, ако някъде по тази верига има умисъл, аз ви питам, първо, как ще отгатнете къде е той? И второ, ако има лъжесвидетелство, защото това означава да има умисъл за поднасяне на нещо, което не отговаря на истината, интересно ми е кой точно ще бъде призован като обвиняем по бъдещото дело за лъжесвидетелство? Органът, който е наблюдавал, който е бил там, лицето под прикритие, но което всъщност не е казало на съда нищо, или неговият началник, който е казал на съда онова, което би трябвало да съставлява лъжесвидетелството, но всъщност той не може да има качеството на свидетел, за да можем да говорим за лъжесвидетелство, понеже той се базира върху нещо, което някой му е разказал?
Приемайки един такъв текст, бихме разрушили абсолютно, без колебание една от гаранциите за съществуването на правната система – гаранцията възможност да бъдат подведени под отговорност лица, които лъжесвидетелстват. И вие бихте гласували за подобно нещо?! Че ние ще станем за резил пред хората. Това означава, че ние всъщност мълчаливо отменяме състава на лъжесвидетелството и казваме: когато става въпрос за обикновените хора – да, но когато става въпрос за органите на реда – те могат и да си лъжат, няма страшно, ние сме премахнали възможността да бъде търсена отговорност за подобно действие.
Уважаеми дами и господа, приемането на подобни разрешения е в зоната на абсурда. Аз се солидаризирам с предложението, отправено към вносителите на закона: нека да имат добрината да си го оттеглят, за да не ставаме за резил. Но ако евентуално това не бъде направено, бих апелирал към вас не на базата на някаква партийна принадлежност, не на базата на някакво пристрастие, харесване или нехаресване на този или онзи министър, който евентуално стои зад това нещо, а просто в името на здравия разум, гласувайте против този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Реплики има ли? Няма.
Госпожо Николова, заповядайте за изказване.
Елеонора Николова (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Неприятно впечатление прави упоритостта на колегите, които извършиха почти партизанско-нелегални действия, за да стане факт гледането днес в Народното събрание на едни текстове, които не правят чест на Народното събрание, а най-малко на юристите, които са тук и които са в голямо количество.
Започвам с това, че за да има подкрепа в Правната комисия, където хората си дават ясно сметка за какво става въпрос, самото гласуване се проведе в ден, в който половината от колегите бяха на извънредно заседание в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Просто се търсеше услужливо намирането на мнозинство, за да минат текстове, които нормално при нормална работа на комисията просто няма как да бъдат подкрепени. Виждате, че почти една година тези текстове се търкалят в Народното събрание и се търси начин, когато няма достатъчно мнозинство в залата, когато, както се казва, е приспано вниманието на народните представители, да се гласуват едни текстове, които във всички случаи са спорни и които могат да минират изцяло нашето наказателно производство.
Първо, искам да започна с това, че министърът на вътрешните работи и неговият екип нямат ясна концепция по това как трябва да се развива досъдебното производство и какво му е необходимо като законови текстове и регламентация то да бъде провеждано така, че цялото общество да е удовлетворено.
Солидаризирам се с казаното от колегата Атанасов, че нито един човек, който е работил тази професия, не би се противопоставил да се даде възможност на полицейските органи да извършват неотложни следствени действия, което е разумът всъщност на цялата промяна в досъдебното производство. Дали ние ще сменим следователите с дознатели, при положение че те само ще работят с папка и че трябва да преповторят действията на полицаите, това действително е безсмислена работа. Аз бих подкрепила такива промени, с които да се даде възможност на полицейския екип като отиде на място, запази местопроизшествието, разпита очевидци, състави протоколи и т.н., всичките тези неотложни действия в досъдебното производство да имат процесуална стойност. Но дотук. Оттам нататък, както ние юристите казваме, делото с папка трябва да отиде в ръцете на юристи, за да сме сигурни, че всички действия се извършват съобразно твърде сложния за приложение Наказателнопроцесуален кодекс.
Много пъти се правиха опити да се обясни защо полицията не можела да се справи с работата си. Нито един път министърът на вътрешните работи не обясни защо той не си попълни дознателския апарат? Защо не поиска от Народното събрание да се увеличат средствата, които са необходими да бъдат назначени толкова дознатели, колкото да покрият цялата необходимост от досъдебното производство? Вместо това цяла една година, както казах, подривно, тайно, както изглежда това е някакъв почерк на БСП, се прави опит да се вкарат тези текстове.
Абсолютно недопустимо е да бъдат разпитани за обстоятелства, които са станали достояние на дознателя при и по повод извършване на следствените действия. Както каза колегата Димитров: да, вярно, че са гледали много филми. Това е възможно, когато разследващият орган няма никаква самостойна стойност в производството. Да искаме ние дознателят да дойде да препотвърди евентуално допусната грешка или да изправя грешка в съдебно производство е недопустимо. Категорично се противопоставям този текст да бъде подложен днес на гласуване.
Действително ще призова колегата Юруков да оттегли тези текстове, защото най-малкото, след като престанем да бъдем народни представители, ние продължаваме да упражняваме професията, която имаме. Аз не знам как господин Юруков оттук нататък ще упражнява професията юрист, след като минира цялото досъдебно производство и неговия стабилитет?!
Категорично съм против да бъдат извадени разследванията по отношение на полицейския апарат от функциите на Военна прокуратура и на военните дознатели. Та нали това беше яростната защита: Военна прокуратура и Военно следствие да бъдат запазени. Аз съм категорично против да има два вида прокуратура в България, но това беше мотивът: видите ли, най-добре военните разбирали от работата на полицаите, тя била специфична работа. След като е специфична, нека да бъде запазена, защото обикновеното следствие, обикновеното дознание не познавало тънкостите на професията. Чудя се къде останаха всички тези аргументи, с които запазихме една система, за която могат да се кажат много нелицеприятни неща, за да разследва всъщност престъпленията, извършени по служба в полицейските среди и в досъдебното производство. Изведнъж сега ние се отказваме от тази теза и я пращаме на обикновените дознатели, които са в институционална, в пагонна зависимост от извършителите на евентуални престъпления в системата на МВР.
Поради изложеното аз наистина ви моля този законопроект да бъде оттеглен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Реплики няма.
Господин Бисеров, заповядайте за изказване.
Христо Бисеров (ДПС): Уважаеми дами и господа, преди да влизам в подробности по същество, искам да ви обърна внимание на няколко обстоятелства около начина, по който се движи този законопроект в Народното събрание. Сигурно ви прави впечатление, че един законопроект, внесен от представители на мнозинството, една година не може да стигне до залата. Нямам спомен такъв случай да има поне в рамките на този парламент. Обяснението е много просто – в двете комисии този законопроект срещна категорична съпротива, независимо, че е внесен от представители на мнозинството. Както сами разбрахте, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред отхвърли законопроекта. Чухте и доклада на Комисията по правни въпроси, в който се казва, че комисията подкрепя законопроекта с 5 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се”. Истината е, че Комисията по правни въпроси не стои зад този законопроект, защото когато го гледахме първия път, поне две трети от членовете на комисията бяха против законопроекта, и то много категорично, по базисни въпроси на наказателното съдопроизводство в България. Обяснението за такъв доклад е много просто – заседанието на Комисията по правни въпроси се проведе в ден, който не беше ден за нормалното провеждане на заседания. Обстоятелството, че Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред гледаха законопроекта по едно и също време и понеже половината от членовете на едната комисия са членове и на другата комисия, доведе до това законопроектът да мине така, с такова гласуване в Комисията по правни въпроси. Освен това, ако ви прави впечатление, гласовете са 5:3, което означава, че са гласували 8 души, а комисията е от 25 души. Въпросът за кворума остава открит, защото при 25 човека кворум от една трета е повече от 8 човека. Затова смятам, че не трябва да се подвеждаме под официалното становище на Комисията по правни въпроси, което ви прочетох.
В Парламентарната група на Движението за права и свободи този законопроект беше разглеждан три пъти – преди да се формират становищата на комисията, след като се формираха становищата на комисиите и още веднъж – в по-късен период, но и трите пъти Парламентарната група на Движението за права и свободи не намери основание да подкрепи този законопроект.
Това, което може да бъде направено, е или законопроектът да бъде оттеглен, или да се гласува в пленарната зала. Ние не отричаме обстоятелството, че има отделни детайли, които могат да бъдат приети, но не в този вид, в който са представени.
На този законопроект не трябва да се дава път за развитие, защото той не може да бъде поправен между първо и второ четене. Това е становището на нашата парламентарна група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Бакалов.
Йордан Бакалов (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, тежка е съдбата на това предложение – почти една година! И старата технология – хваща се група народни представители, дали са го обсъждали в тяхната група или не – не знам, но в един момент той се озовава ненадейно в пленарната зала.
Аз обаче искам да го разгледам от друг ракурс – от ракурса на технологията на работа на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Да, действително този законопроект беше разглеждан в комисията и беше отхвърлен. Ще ви кажа защо беше отхвърлен – защото Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, преди да дойде този законопроект, поне два пъти, ако не се лъжа, притеснена от това, което ще се случи с дознателския апарат в МВР, извика министъра на вътрешните работи и неговите главни комисари. И първия, и втория път на нас ни беше казвано и обещавано, че те ще се справят с проблема. В един момент обаче те решиха, че по-добре ще се справят с проблема, като намерят група народни представители, които да внесат тези поправки. Говоря специално по чл. 52. Направиха го, без да го обосноват.
Ако трябва да се върнем по-назад, когато ние от опозицията предлагахме дознателите да бъдат в самостоятелна дирекция, а не да се определят само с един-единствен член, защото видите ли, не можело дознателят да взема повече пари от полицая – това за главните комисари е водещият мотив. Макар че не може да взема повече от полицая, въпреки това има много млади юристи, които се явиха на конкурсите, издържаха изпитите, но не бяха назначени, уважаеми колеги. Това е големият проблем!
Големият проблем, видите ли, се оказа финансов за МВР, или нежеланието по-скоро на министъра на вътрешните работи да реши проблема, нежеланието му да се освободи от старите кадри, от старите методи, с които работят срещу престъпността. Е, крушката си има опашка. Ясно е защо е така. Поради това нежелание в момента има около 600-700 незаети бройки за дознатели, които би трябвало да са юристи, които са издържали изпита и би трябвало да бъдат назначени.
Иначе от гледна точка на финансирането бих казал, че нашата комисия е била винаги отговорна и е предложила начина и схемата за финансиране на дознателския апарат, но реакция от Министерството на вътрешните работи нямаше – още веднъж нежелание да се освободим от стария си апарат, който действа отпреди 1989 г. Това е големият проблем, не друго. Няма желание за подмяна на кадрите на МВР. И тъй като няма такова желание, и тъй като изграждането на един административен и оперативен капацитет на Министерството на вътрешните работи е трудна работа, ние излизаме постоянно, достатъчно отговорни като министри и казваме: „Много трудно се разкриват престъпленията от организираната престъпност, много трудно се разкриват поръчковите убийства, но не знаем дали са поръчкови, защото не знаем кои са поръчителите и е абсурд да стигнем до тях”. С една дума какво казваме?! – „Поръчайте ги по-умело, борете се смело, защото ние няма да ви разкрием.” Това казваме, само че работата и ролята на министъра на вътрешните работи е точно тази – след като толкова много държеше за този закон, който щеше да реши проблема с престъпността в България, да създаде капацитета, пък като не може да го създаде в своето си министерство, да ползва външен опит и капацитет, за да може да се справи с престъпността, а не да излизаме и да казваме колко трудно се разследват. Да, и в Англия се разследват много трудно. Но всички сме свидетели как на третия ден и поръчителите, и извършителите са хванати. Защото имат изграден капацитет, имат и политическата воля да решават тези въпроси!
Другото безсмислие е вместо да се разпитва служителят под прикритие, да се разпитва неговият пряк началник. Уважаеми колеги, много пъти съм казвал, ще го кажа за кой ли път. Явно на МВР трябва да им се повтори хиляда пъти и да им се каже, че агентът под прикритие, служителят под прикритие (както искате, така го разбирайте) е цяла институция, за която трябва отделен самостоятелен закон, а не въпросите й да се решават с един-единствен член в Закона за МВР.
Няма защо да откриваме топлата вода, има една-единствена нужда – да почерпим от чуждия опит и да създадем институцията на агента под прикритие. Ако не ви харесва примерно американската схема, английската схема, вземете поне руската схема, защото тя ви харесва повече. И трябва да се разбере един път завинаги как този агент под прикритие дава свидетелски показания, колко те ще имат стойност, има ли възможност, ще се взима ли предвид и след това ще има ли тежест в съда, ако примерно той стимулира престъпника да извърши престъплението. Това е една институция, а не решението на министъра на вътрешните работи с един-единствен член да каже, видите ли, неговият пряк началник. Лисицата казала на опашката, а опашката – на следващия. Това искаме в момента да направим.
Така че от тази гледна точка ние ще продължаваме да поддържаме нашето мнение. Ние сме против тези предложения и ако наистина искаме да направим нещо сериозно в борбата с престъпността, не е това пътят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Бакалов.
За процедурно предложение има думата господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ползвам правото си на процедура по чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, макар че исках да кажа няколко неща. Този дебат се води в продължение на една година. Споделям всички основателни бележки и не споделям неоснователните бележки.
Затова, позовавайки се на този текст от правилника, аз заявявам, че оттеглям този законопроект. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Действително до първото гласуване в залата вносителите могат да оттеглят законопроекта, така че им благодаря.
Иван Костов (ДСБ, от място): Какво става с идването на министър-председателя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Съобщено е, господин Костов. Току-що получих информация, че министър-председателят ще дойде след 13,00 ч.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2005 Г.
Господин Димитров, заповядайте да направите процедурно предложение.
Петър Димитров (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Предлагам, ако има техническа възможност, в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, и Яна Пальова – директор на дирекция „Държавно съкровище”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не виждам възражения. Ще поканим представителите на Министерството на финансите да заповядат в залата без гласуване, тъй като няма достатъчно мнозинство за гласуване.
Заповядайте, господин Димитров, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, госпожо председател.
„ЗАКЛЮЧЕНИЕ
по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г., внесен от Министерския съвет на 3 юли 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 23 ноември 2006 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г., внесен от Министерския съвет.
Отчетът за изпълнението на бюджета се внася от Министерския съвет в изпълнение на чл. 41, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет и е съставен по показателите, по които е бил приет.
На заседанието присъстваха господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, и госпожа Гергана Беремска – държавен съкровищник. Отчетът беше представен от господин Дацов.
През 2005 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт нарасна с 5,5% спрямо 2004 г.”
Знаете, че статистиката коригира някои данни, но към момента на заседанието на комисията това са били данните, с които е разполагано.
„Международната конюнктура през 2005 г. и преориентирането на външната ни търговия към Европейския съюз са оказали позитивно влияние за по-нататъшното развитие на икономиката на страната.
Най-висок растеж реализира индустрията – 7,3%, въпреки че нейният принос в общия ръст на брутната добавена стойност остана втори по големина – 2,2 процентни пункта, докато секторът на услугите растеше с по-бавни темпове – 6,6%. Той допринесе най-много за растежа на брутната добавена стойност – 3,9 процентни пункта повече спрямо 2004 г. Секторът на селско и горско стопанство, лов и риболов спадна с 8,6% в реално изражение, а неговият относителен дял в брутната добавена стойност продължи да намалява до 9,3% от 10,8% спрямо същия период на 2004 г.
Броят на заетите лица през 2005 г. нарасна с 2,4%. Броят на безработните намаля с 16,4% и средногодишното равнище на безработицата достигна 10,1% - с 1,9 процентни пункта по-малко от предходната година. Средногодишната заплата през 2005 г. беше 163 евро, съответно 203 евро в обществения и 145 евро в частния сектор. Спрямо предходната година тя нарасна с 4% в реално изражение, съответно с 3,2% в обществения и с 6,1% в частния сектор.
Средногодишната инфлация за 2005 г. достигна 5,04% при разчетена 3,6%. Основната причина за високата инфлация беше нарастването на цените на хранителните продукти след наводненията, рязкото покачване на цените на горивата, поскъпването на някои услуги, както и повишените цени на парното отопление за домакинствата.
Платежният баланс на страната през 2005 г. спрямо 2004 г. се влоши поради почти двойното увеличение на дефицита по текущата сметка и достигна 11,8% от брутния вътрешен продукт. Това развитие се дължеше основно на нарастването на търговския дефицит – с 1 415,6 млн. евро, който достигна 20,4% от брутния вътрешен продукт.
Преките чуждестранни инвестиции в България възлязоха на 1 789 млн. евро или 8,3% от брутния вътрешен продукт.
Финансовата сметка остана стабилна и покриваше 114% от дефицита по текущата сметка.
През 2005 г. общото салдо на платежния баланс достигна 569,3 млн. евро, осигурявайки възможност за нарастване на валутните резерви на БНБ с 324,3 млн. евро. Развитието на платежния баланс като цяло няма негативен ефект върху цялостното икономическо развитие.
І. По отчета на консолидирания държавен бюджет за 2005 г. Има таблица, от която се вижда, че изпълнението на приходите по консолидирания държавен бюджет за 2005 г. е 18 млрд. 12 млн. и 200 хил. лв. Преизпълнението на приходите е 1 млрд. 746 млн. и 300 хил. лв. или 10,7%. В сравнение с отчетените приходи за 2004 г. се получава ръст от 13,6%. Това се дължи основно на нарасналите косвени данъчни постъпления, които през 2005 г. са с 21,2% по-високи спрямо 2004 г.
В общото преизпълнение на приходите спрямо програмата за 2005 г. от данъчни приходи са постъпили 1 млрд. и 288 млн. лв. и от неданъчни приходи – 441 млн. и 400 хил. лв. повече. Постъпленията от помощи са преизпълнени с 16,9 млн. лв.
През 2005 г. е реализирано значително преизпълнение на приходите спрямо предварителните разчети. Това се дължи основно на високите нива на вноса в страната и рязкото увеличаване на цените на петрола, както и на повишаване на събираемостта на държавните вземания. През отчетената година постъпиха и значителни по размер еднократни приходи от продажби на държавно и общинско имущество и от държавни такси.
Събраните приходи по консолидирания бюджет за 2005 г. представляват 42,9% от брутния вътрешен продукт спрямо 41,4% от брутния вътрешен продукт за 2004 г.
По консолидирания държавен бюджет са извършени разходи в размер на 16 млрд. 678 млн. 500 хил. лв., което е с 1 млрд. 480 млн. лв. повече спрямо 2004 г. и с 317 млн. лв. повече спрямо програмата за 2005 г.
Нелихвените разходи са преизпълнени с 426 млн. лв. спрямо програмата, от които за допълнителни текущи разходи са 220 млн. лв. и за допълнителни капиталови разходи - 206 млн. лв., а лихвените разходи не са изпълнени със 109 млн. лв., от които за външни лихви - 72 млн. лв. и за вътрешни лихви - 37 млн. лв.
Разходите по консолидирания държавен бюджет за 2005 г. представляват 39,8% от брутния вътрешен продукт.
От общата сума на разходваните средства за 2005 г. са направени разходи по функции, отнесени към брутния вътрешен продукт, както следва: за социално осигуряване, подпомагане и грижи - 13,4%; за икономически дейности и услуги - 5,1% (нарастването на разходите по тази функция се дължи основно на извършването на текущ и основен ремонт и рехабилитация на републиканската пътна мрежа, обекти на летищната, пристанищната и железопътната инфраструктура, както и за програмите по финансиране и субсидиране на отраслите транспорт и съобщения, селско и горско стопанство, лов и риболов, минно дело, гориво и енергия); за отбрана и сигурност - 5%; за здравеопазване - 4,8%; за образование - 4,3%; за общи държавни служби - 3% и други с по-малък относителен дял спрямо брутния вътрешен продукт.
С програмата за 2005 г. е предвидено консолидираният държавен бюджет да приключи с дефицит от 96 млн. лв., а по отчета се вижда, че е реализиран излишък от 1 млрд. 334 млн. лв. Този излишък е резултат от преизпълнението на приходите и помощите с 1 млрд. 746 млн. лв. и увеличението на разходите с 317 млн. лв.
Размерът на постъпленията от приватизация на консолидирано равнище за 2005 г. е 1 млрд. 446 млн. 900 хил. лв., като се отчита голямо преизпълнение спрямо планираните в Закона за държавния бюджет за 2005 г. 200 млн. лв. От тези постъпления 1 млрд. 256 млн. 200 хил. лв. са отчетени по централния бюджет и 190,8 млн. лв. по извънбюджетни сметки и фондове. Постъпилите суми в централния бюджет са основно от ликвидацията на Банковата консолидационна компания в размер на 127 млн. лв. и от приватизацията на “Българската телекомуникационна компания” ЕАД и 7-те електроразпределителни дружества общо в размер на 1 млрд. 180 млн. лв.
Фискалният резерв към 31 декември 2005 г., изчислен по програмни валутни курсове, е 4 млрд. 512 млн. лв. спрямо 4 млрд. 714 млн. 500 хил. лв. към 31 декември 2004 . Със средства от фискалния резерв са били изкупени брейди облигации на стойност 2 млрд. 410 млн. лв. и са извършени плащания на дългове към Италия и Международния валутен фонд в общ размер на 394 млн. лв.
Като резултативна величина фискалният резерв се влияе и от бюджетния баланс “дефицит-излишък”, приходите от приватизация, постъпленията и погашенията по външни и вътрешни заеми, операции с държавни ценни книжа, касовите операции по придобиване и реализиране на финансови активи и друго финансиране. Размерът на фискалния резерв се определя от операциите по касовото изпълнение на съответните бюджети, сметки и фондове, включени в обхвата му и рефлектиращи върху банковата наличност в края на съответния период.
През 2005 г. са постигнати добри резултати от провежданата реформа в бюджетната сфера по усъвършенстване на средносрочното планиране чрез разширяване въвеждането на програмното и ориентирано към резултати бюджетиране; по подобряване отчетността на бюджетните предприятия и платежните процедури чрез централизирането на паричните средства в единната сметка и рационализиране на платежния процес, чрез извършването на всички плащания в структурата на първостепенния разпоредител чрез Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА); усъвършенстване на фискалната рамка за отчитане на бюджета и промяната на Единната бюджетна класификация за 2006 г. и е осъществен напредък на реформата в областта на финансовото управление и контрол и функционирането на системите за финансово управление и контрол в бюджетните предприятия.
От изпълнението на консолидирания държавен бюджет за 2005 г. се вижда, че на практика са постигнати набелязаните цели на фискалната политика.
ІІ. По отчета на републиканския бюджет за 2005 г. - отново се прилага таблица.
При разчетени в закона приходи от 10 млрд. 432 млн. 200 хил. лв. са отчетени 11 млрд. 762 млн.  500 хил. лв. или изпълнение 112,8 на сто. В абсолютна сума преизпълнението е 1 млрд. 330 млн. 300 хил. лв., в това число данъчни приходи 1 млрд. 24 млн. 800 хил. лв., неданъчни приходи 272 млн. 500 хил. лв., помощи 33 млн. лв.
В сравнение с 2004 г. са постъпили 1 млрд. 576 млн. лв. повече, като е достигнат ръст от 15,5 на сто.
От общата сума на преизпълнението на приходите основната част е от косвени данъци, които са в общ размер на 7 млрд. 357 млн. 600 хил. лв. и са с 1 млрд. 289 млн. лв. повече в сравнение с 2004 г.
Основните фактори за по-високите постъпления от косвени данъци са ръстът на вноса с 25,8% спрямо 2004 г., което значително изпреварва планирания за 2005 г. ръст от 10%; увеличението на цените на горивата по международните пазари, променените акцизни ставки за някои стоки и други. По видове косвени данъци са постъпили в повече 906 млн. 700 хил. лв. от ДДС, 303 млн. лв. от акцизи и 79 млн. 200 хил. лв. от митни сборове спрямо 2004 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Димитров, тъй като има още много от представянето на доклада, искам да Ви помоля да го продължим след почивката.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: С удоволствие, госпожо председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви. Обявявам 30‑минутна почивка. (Звъни.)


(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, предстои да продължим заседанието.
Господин Димитров, заповядайте да продължите представянето на доклада за Отчета на държавния бюджет за 2005 г.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря, господин председател.
„Отчетът на разходите и трансферите по републиканския бюджет е 10 млрд. 423 млн. лв. и е в по-малко от разчета по закона с 44,3 млн. лв. или 99,6 на сто.
Спрямо Закона за държавния бюджет за 2005 г. текущите разходи са с 240 млн. 500 хил. лв. по-малко; капиталовите разходи са със 181 млн. 500 хил. лв. в повече, а прираста на държавния резерв е с 42,1 млн. лв. повече.
За трансфери (нето) са предоставени в повече 265 млн. 600 хил. лв.
Предоставените трансфери на общините са в повече с 274 млн. 800 хил. лв., в т.ч. от централния бюджет – 171 млн. 200 хил. лв. и чрез министерствата – 103 млн. 600 хил. лв.; по бюджета на съдебната власт – 13 млн. лв.; за държавните висши училища – 12 млн. 100 хил. лв. За бюджета на държавното обществено осигуряване са предоставени 46 млн. 900 хил. лв. по-малко.
Предоставените в повече трансфери от централния бюджет на общините в размер на 171 млн. 200 хил. лв. се разпределят, както следва: за преотстъпен данък по Закона за облагане доходите на физическите лица – 18 млн. 400 хил. лв.; за обща допълваща субсидия – 103 млн. 400 хил. лв.; за обща изравнителна субсидия – 3 млн. 200 хил. лв. и за целева субсидия за капиталови разходи – 46 млн. 300 хил. лв.
ІІІ. По отчета на бюджета на съдебната власт за 2005 г.
Отново има приложена таблица, която няма да чета.
От таблицата се вижда, че по закона е разчетено да постъпят приходи от дейността на органите на съдебната власт 45 млн. лв. и от субсидия от републиканския бюджет 185 млн. 100 хил. лв. Отчетът на бюджета на съдебната власт показва, че са постъпили общо приходи 51 млн. 700 хил. лв. или в повече с 6 млн. 700 хил. лв., а субсидията от републиканския бюджет е в размер на 198 млн. 100 хил. лв. или 13 млн. лв. повече. По закона не са предвидени, но по отчета са постъпили 300 хил. лв. от помощи.
Разходите са разчетени по закон на 230 млн. 100 хил. лв. От тях за текущи разходи 212 млн. 300 хил. лв. (включително резерва от 600 хил. лв.) и за капиталови разходи – 17 млн. 300 хил. лв. (в т.ч. за Съдебната палата в гр. София 7 млн. 500 хил. лв.). В изпълнение на Закона за съдебната власт в разчета е предвиден резерв за неотложни и непредвидени разходи в размер на 600 хил. лв.
В хода на изпълнението на бюджета общата сума на разходите е 224 млн. 200 хил. лв. Увеличението на разходите е общо 18 млн. 600 хил. лв., като текущите разходи са увеличени с 11 млн. 300 хил. лв., а капиталовите – със 7 млн. 200 хил. лв., но сумата на капиталовите разходи за Съдебната палата в гр. София е по-малка с 2 млн. 400 хил. лв. Разчетеният резерв е усвоен изцяло.
За 2005 г. бюджетът на съдебната власт е приключил с дефицит от 600 хил. лв.
ІV. По бюджета на Сметната палата за 2005 г.
Със Закона за държавния бюджет за 2005 г. бюджетните кредити по бюджета на Сметната палата са разчетени на обща сума 10 млн. 500 хил. лв. От тях за текущи разходи са 9 млн. 900 хил. лв. и за капиталови разходи – 600 хил. лв. Цялата сума на разходите се покрива със субсидия от централния бюджет.
Отчетът за 2005 г. показва, че са направени общо разходи за 12 млн. 900 хил. лв., от които за текущи разходи 9 млн. 500 хил. лв. и за капиталови разходи 3 млн. 300 хил. лв. Срещу тези разходи са отчетени собствени приходи в размер на 12 млн. 400 хил. лв. и от централния бюджет е предоставена субсидия в размер на 12 млн. 800 хил. лв. или в повече със 2 млн. 300 хил. лв. спрямо закона. С допълнителната субсидия получените приходи и от икономия на бюджетни кредити по текущите разходи са направени повече капиталови разходи с 2 млн. 700 хил. лв.
За 2005 г. бюджетната сметка на Сметната палата е приключила с дефицит от 4,4 хил. лв. в резултат на изплатени командировки с кредитни карти от преходен остатък по валутни сметки.
V. По отчета на Комисията за финансов надзор за 2005 г.
Със закона за бюджета на Комисията са одобрени да постъпят в бюджета й собствени приходи от такси за издаване на лицензии, разрешения и лицензии за извършване на дейност и други приходи, предвидени в закона общо в размер на 2,2 млн. лв.
За осъществяване дейността на Комисията са определени да се разходват общо 4,5 млн. лв., от които за текущи разходи 4,4 млн. лв. и капиталови разходи 150 хил. лв. От централния бюджет е предвидено Комисията да получи субсидия от 2,3 млн. лв.
От отчета за изпълнението на бюджета на Комисията се вижда, че постъпилите приходи са 2,7 млн. лв. Тази сума е по-голяма от разчетената с 407,9 хил. лв. Това е дало основание на финансиращия орган с тази сума да намали субсидията от централния бюджет от 2,3 млн. лв. на 1,5 млн. лв.
От получения трансфер от МТСП по програми за осигуряване на заетост в размер на 4,5 млн. лв. са разходвани общо 4,3 млн. лв., или в по-малко с 0,2 млн. лв.
С общата сума на преизпълнението на приходите и икономията от разходите на одобрените със закона бюджетни кредити е намалена субсидията от централния бюджет и бюджета на Комисията приключва в края на годината с нулев резултат.
VІ. По отчета на държавните органи, министерствата и ведомствата.
По бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата със закона е предвидено да постъпят собствени приходи в размер на 1 млрд. 216,2 млн. лв., а по отчета са постъпили 1 млрд. 681 млн. 900 хил. лв. или в повече с 465 млн. 700 хил. лв. Преизпълнението на собствените приходи на министерствата и ведомствата e използвано за увеличаване на разходите, които по отчета са нараснали с 491 млн. 800 хил. лв.
Разходите по закона са определени на 5 млрд. 322 млн. 700 хил. лв., а са отчетени 5 млрд. 814 млн. 600 хил. лв. или в повече от предвидените по закона с 491 млн. 800 хил. лв. За източници на увеличението на разходите са използвани преизпълнението на собствените приходи и увеличение на субсидията от централния бюджет.
Нетните трансфери на министерствата към други бюджетни организации са разчетени на сума минус 336 млн. 200 хил. лв., а по отчета са изпълнени на минус 439 млн. 600 хил. лв. или в повече от предвидените по закона с 103 млн. 400 хил. лв.
Субсидиите (вноските) нето са определени на 4 млрд. 405 млн. 100 хил. лв., а по отчета са 4 млрд. 463 млн. 900 хил. лв. или са в повече от разчета по закона с 58 млн. 800 хил. лв.
По закона е разчетен дефицит в размер на 37 млн. 600 хил. лв., а по отчет той е увеличен със 70 млн. 800 хил. лв. и възлиза на 108 млн. 300 хил. лв.
VІІ. По трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за висшите училища и БАН.
От бюджетите на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната са предвидени трансфери за държавните висши училища и за Българската академия на науките общо в размер на 307 млн. 700 хил. лв., а по отчет са им предоставени 320 млн. 600 хил. лв. тоест, предвидени са 12 млн. 900 хил. лв. повече от разчета. Независимо че общата сума по отчета е по-голяма от разчетените със закона, няколко висши училища не са получили целия размер на одобрения със закона трансфер.
VІІІ. По отчета на субсидиите за Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Със Закона за бюджета на Българското национално радио е разчетена субсидия от 32 млн. 279 хил. 300 лв., в това число за капиталови разходи 1 млн. 200 хил. лв. По отчет от централния бюджет е предоставена субсидия 32 млн. 379 хил. 300 лв. или в повече със 100 хил. лв. Субсидията за капиталовите разходи е дадена на 100%.
На Българската национална телевизия със закона е разчетена субсидия 52 млн. 523 хил. 200 лв., в това число за капиталови разходи 3 млн. лв. По отчет от централния бюджет са предоставени 54 млн. 223 хил. 200 лв., в това число за капиталови разходи 3 млн. лв. или в повече съответно 1 млн. 700 хил. лв. Субсидията за капиталовите разходи е дадена на 100%.
ІХ. По отчета на субсидиите от републиканския бюджет за юридическите лица с нестопанска цел.
Със Закона за бюджета е разчетена субсидия от 4 млн. 387 хил. 100 лв. за 18 поименно изброени организации с нестопанска цел и предвиден резерв от средства за финансиране на обществено значими проекти на юридически лица с нестопанска цел, вписани в Централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел на обща сума 798 080 лв.
Съгласно отчета общата сума на разхода е 4 млн. 413 хил. 500 лв. или в повече от одобрените със закона 26 400 лв., в това число отчетът на резерва е 726 700 лв.
Едновременно с това е предоставена субсидия на две нови организации на и за хора с увреждания, признати за национално представителни в хода на годината: Центъра за психологически изследвания и психотерапия – 6000 лв., Асоциация на хора с увреждания – 11 900 лв., и е увеличена субсидията на Българския червен кръст – Национален съвет с 150 000 лв. По-малко средства от субсидията са предоставени на Рилската света обител – Рилски манастир, с 48 200 лв. и на Асоциация – мрежа на организации на и за хора с увреждания с 21 100 лв.
Х. По отчета на взаимоотношенията на централния бюджет с общините.
Със Закона за бюджета за 2005 г. е предвидено взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините да възлязат на обща сума 1 млрд. 288 млн. 600 хил. лв. и по видове, както следва:
Обща допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности в размер на 327 млн. 800 хил. лв., трансфери за местни дейности, в това число обща изравнителна субсидия в размер на 70 млн. лв. и трансфер за компенсиране на приходите от отменения пътен данък 43 млн. 700 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 85 млн. лв., в това число за екологични обекти 32 млн. лв. и държавен трансфер на преотстъпения данък по Закона за облагане доходите на физическите лица в размер на 762 млн. лв.
По отчета на бюджета за 2005 г. взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините възлизат на обща сума 1 млрд. 459 млн. 200 хил. лв., от които под формата на субсидия 679 млн. 400 хил. лв. и по видове, както следва: обща допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности в размер на 431 млн. 100 хил. лв., трансфери за местни дейности, в това число обща изравнителна субсидия в размер на 73 млн. 200 хил. лв. и трансфер за компенсиране на приходите от отменения пътен данък в размер на 43 млн. 700 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи в размер на 131 млн. 300 хил. лв., в това число за екологични обекти в размер на 31 млн. 900 хил. лв., и държавен трансфер на преотстъпения данък по Закона за облагане доходите на физическите лица в размер на 780 млн. 400 хил. лв.
Отчетът показа преизпълнение на общата сума на бюджетните взаимоотношения със 170,6 млн. лв. Това общо преизпълнение е резултат от предоставените в повече средства, както следва: за обща допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности в размер на 103,3 млн. лв., за обща изравнителна субсидия за местни дейности в размер на 3,2 млн. лв., за субсидия за капиталови разходи в размер на 46,3 млн. лв. и за държавен трансфер на преотстъпения данък по Закона за облагане доходите на физическите лица в размер на 18,4 млн. лв. Едновременно с това увеличение общините са възстановили субсидии за централния бюджет в размер на 600 хил. лв.
От допълнително предоставените средства по‑значителна част са насочени за допълнителни възнаграждения на учителите и работни заплати на общинската администрация; за целите на прехвърляне на численост от данъчната администрация към общините; за изплащане на пътни разходи на правоимащи болни; за пътни разходи и медицински прегледи на донаборници; за лекарства на ветерани; за покриване на просрочени задължения за дейности, делегирани от държавата; за допълване на стандарта за издръжка на образованието от Столична община и други.
Към 31 декември 2005 г. общините отчитат общо просрочени задължения в размер на 47,9 млн. лв., от които за делегирани от държавата дейности – 3,9 млн. лв., за местните дейности – 43,4 млн. лв. и за други просрочени задължения – 600 хил. лв.
За резултатите от извършения одит на Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г. има внесено становище от господин Валери Димитров, председател на Сметната палата.
След приключване на обсъждането на отчета се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 7 народни представители, без “против” и 3 - “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, изразеното становище от представителя на Сметната палата и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да вземе следното решение:
Народното събрание на основание чл. 84, т. 2 от Конституцията на Република България и чл. 41, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет реши:
Приема Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г., както следва:
1. По републиканския бюджет:
1.1. Приема отчета на републиканския бюджет за 2005 г. по приходите в размер на 11 млрд. 762 млн. 517,4 хил. лв., както следва: (прилага се таблица).
1.2. Приема отчета на републиканския бюджет за 2005 г. по разходите, трансферите и временните безлихвени заеми в общ размер на 10 млрд. 422 млн. 955 хил. лв., от които разходи в размер на 6 млрд. 869 млн. 627,8 хил. лв., трансфери и временни безлихвени заеми (нето) в размер на 3 млрд. 553 млн. 327,2 хил. лв., както следва
(отново следва таблица).
1.3. Приема излишъка по отчета на републиканския бюджет за 2005 г. в размер на 1 млрд. 339 млн. 562,4 хил. лв.
1.4. Приема финансирането на отчета на републиканския бюджет в размер на 1 млрд. 339 млн. 562,4 хил. лв., както следва: (прилага се съответната таблица).
2. Съдебна власт
2.1. Приема отчета за съдебната власт за 2005 г. по приходите в размер на 51 млн. 697,9 хил. лв., по разходите в размер на 248 млн. 655 хил. лв., по трансферите (нето) в размер на 196 млн. 350,9 хил. лв., както следва: (прилага се съответната таблица).
2.2. Приема отчета за бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2005 г., както следва: (прилага се съответната таблица).
3. Приема отчета на Сметната палата за 2005 г. по приходите в размер на 12,4 хил. лв., по разходите в размер на 12 млн. 850,8 хил. лв., трансферите (нето) в размер на 12 млн. 833,9 хил. лв., както следва: (прилага се съответната таблица).
4. Приема отчета на Комисията за финансов надзор за 2005 г. по приходите на сума 2 млн. 724,9 хил. лв., по разходите в размер на 4 млн. 292,4 хил. лв. и трансферите (нето) в размер на 1 млн. 567,6 хил. лв., както следва: (прилага се съответната таблица).
5. Приема отчета за приходите в размер на 1 млрд. 681 млн. 882,3 хил. лв., разходите в размер на 5 млрд. 814 млн. 565,6 хил. лв., трансферите (нето) в размер на 439 млн. 592,6 хил. лв., субсидиите от вноските за централния бюджет (нето) в размер на 4 млрд. 463 млн. 929,4 хил. лв., дефицита в размер на 108 млн. 346,6 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2005 г., както следва: (прилага се съответната таблица).
6. Приема отчета за предоставените трансфери от бюджетите на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките в размер на 320 млн. 575,2 хил. лв., както следва: (прилага се съответната таблица).
7. Приема отчета за субсидиите за централния бюджет за Българското национално радио и Българската национална телевизия, както следва: (прилага се в табличен вид).
8. Приема отчета за субсидиите от централния бюджет за юридическите лица с нестопанска цел за 2005 г. в размер на 4 млн. 413,5 хил. лв., както следва: (прилага се съответната таблица).
9. Приема отчета за бюджетните взаимоотношения (нето) между централния бюджет и бюджетите на общините за 2005 г. в размер на 1 млрд. 459 млн. 243,9 хил. лв., от които под формата на субсидии 679 млн. 346,5 хил. лв., възстановени субсидии за централния бюджет в размер на 550,8 хил. лв. и по видове: обща допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности в размер на 431 млн. 144,5 хил. лв., трансфери за местни дейности, в това число обща изравнителна субсидия в размер на 73 млн. 169,3 хил. лв. и трансфер за компенсиране на приходите от отменения пътен данък в размер на 43 млн. 734,7 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи в размер на 131 млн. 298 хил. лв., в това число за екологични обекти в размер на 31 млн. 899,5 хил. лв., и държавен трансфер на преотстъпения данък по Закона за облагане доходите на физическите лица по чл. 9 в размер на 780 млн. 448,2 хил. лв. и по общини, както следва: (следва съответната таблица).”
Благодаря ви.




ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, преминаваме към обсъждане заключенията на Комисията по бюджет и финанси по Отчета за изпълнението на държавния бюджет, внесен от Министерския съвет.
Има ли желаещи да вземат думата? Има.
Господин Мартин Димитров, заповядайте.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Съвършено безсмислено е в момента този парламент да приема отчет за изпълнението на бюджета за 2005 г. Има смисъл да бъде приеман такъв отчет за предишната година, примерно да бъде приет отчетът за 2006 г., за да бъде основа за анализиране на бюджета за 2007 и съответно за 2008 г. Да се приема отчет за 2005 г., отпреди две години, сега по-скоро има формална роля – няма никакъв смисъл. Имаше смисъл това да се случи миналата година, тогава да се направи сериозен анализ, да се направят изводите, които да повлияят върху приемането на бюджета за следващата година.
Моят първи призив към тази зала е следният. Уважаеми колеги, днес беше раздаден отчетът за изпълнението на бюджета за 2006 г. Надявам се Комисията по бюджет и финанси да прояви воля и да разгледа този отчет още следващата седмица, така че още м. септември, дори още през м. юли т.г. той да бъде разгледан от Народното събрание. В противен случай всичко това е загуба на време.
Мога да ви кажа, че съм абсолютно убеден, че освен председателят на Комисията по бюджет и финанси никой друг в това Народно събрание, аз също имам доклада от 2005 г., но другите колеги 100% го нямат. Много трудно го намерих, имаше го само в Библиотеката на Народното събрание, тоест те сега ще гласуват документ, който е обсъждан миналата година през м. ноември от Комисията по бюджет и финанси, а част от колегите дори не си го спомнят и го нямат със сигурност.
По същество искам да обърна внимание върху няколко много важни факта, понеже все по-често се срещат министри, които обясняват как това управление върви към решаване на всички проблеми на българските граждани. В докладите от 2005 и 2006 г. има един много важен факт, уважаеми колеги, и вие трябва да го знаете. Нарастването на средната работна заплата през 2005 г., реалното нарастване е 4%. Реалното нарастване на средната работна заплата през 2006 г. е 2%. “Реално нарастване” означава, че е извадена инфлацията. Четири процента през 2005 г., 2% през 2006 г. Ето защо има стачки за по-високи доходи, уважаеми колеги. Имате правителство, което напълно се проваля по отношение увеличаването на доходите в България. Два процента реално нарастване при 355 лв. средна работна заплата е пълен провал, уважаеми колеги.
Другото нещо по същество, върху което искам да обърна вашето внимание, е, че когато БСП беше в полуопозиция предишния мандат, полуопозиция, защото имаше двама министри, тоест хем не беше точно на власт, хем не беше точно в опозиция, имаше страхотни критики срещу бюджетния излишък. Дори господин Станишев в свои изказвания пред пресата каза, че излишъкът е черната каса на управляващите.
Откакто има на власт тройна коалиция между БСП, НДСВ и ДПС, въпросният излишък расте под формата на геометрична прогресия. Тази година например излишъкът ще бъде над 2 млрд. лв., така се оказа. За първите пет месеца на годината е 1 милиард 860 милиона.
Затова има смисъл тези отчети да бъдат приемани навреме, за да се види какво се е случвало миналата година и то да бъде основа за приемането на бюджета за следващата година.
С тези бюджетни излишъци, уважаеми управляващи, ви се чудя как това огромно противоречие ви дава спокойствие. Бяхте против – особено БСП, това беше един от основните проблеми и повод за критики към управлението, а сега те допускат най-големите излишъци в новата история на България. И тези големи излишъци не означават добро развитие и увеличаване на заплатите. Напротив, това означава, че държавата изземва все повече доход от икономиката, той се замразява и това спира развитието.
Един конкретен въпрос, един много важен конкретен въпрос. Възползвам се от това, че в залата има представители на Министерството на финансите.
Няколко министерства написаха бюджети, които обявиха за програмни. Те че не са програмни, не са, но така се водят. Програмни бюджети означава, че разходите са отнесени към постигането на конкретни резултати.
Тук виждам заместник-министър Ананиев. Той знае, че добрата европейска практика е, когато се пишат такива бюджети, в средата на годината да се направи отчет какво е изпълнението и да се види дали тези резултати се постигат.
Господин Ананиев, ще има голяма полза, ако през м. септември предоставите на Народното събрание, на всички мои колеги доклад за изпълнението на бюджета за първите шест месеца на 2007 г., за да се види дали тези уж програмни бюджети постигат резултатите, заложени в тях. Това е нещо конкретно, което може да бъде свършено. Надявам се да го направите. В Закона за устройството на държавния бюджет такова изискване няма, но това не означава, че не можете да го направите.
Уважаеми колеги, целият въпрос е да не се правят формални неща, заради които тук господин Петър Димитров дълго време разказваше едни числа, как са изхарчени, какво се е случило, но това се е случило преди две години. От тези отчети трябва да има конкретна полза. И за да има полза от тях, те трябва да бъдат приемани своевременно. Сега е моментът да приемем отчета не за 2005, а за 2006 г. – с това искам да завърша. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли реплики към господин Димитров? Няма.
Вярвам, че господин Ананиев на даден етап ще има готовност да даде и разяснения по отчета, и отговори на поставени въпроси.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Господин Ананиев, заповядайте да дадете разяснения по повдигнатите въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Вие зададохте по същество три въпроса или поне поискахте информация за три неща.
На първо място, поставихте въпроса за средната работна заплата, като дадохте примера колко е реалното нарастване през 2005 и 2006 г. Сега, това е въпрос на разговор за политиката по доходите в бюджетния сектор, която провежда правителството. Мисля, че днес разгледаме отчета на бюджета за 2005 г. Ние отчитаме реалните факти такива, каквито са били. Оттук нататък, когато започнем да говорим по проекта за бюджет за 2008 г., съм сигурен, че това ще бъде една от основните теми, която ще се постави на дискусия. Надявам се увеличението на средните работни заплати, което се предвижда, да бъде повече от това, което посочихте Вие, и от отчетите за 2005 и 2006 г.
За бюджетния излишък – това действително е тема, по която всяка година на няколко етапа, в различни етапи на разглеждането на проектобюджета за следващата година се води дискусия дали бюджетният излишък, който се реализира от правителството, има своята положителна роля, или това е негативен фактор, негативно явление, което дава едно или друго отражение върху икономиката на страната.
Бих искал да кажа, че това е единственият ни реален буфер, който има държавата и правителството срещу увеличението на дефицита по текущата сметка. Видели сте в информацията и от доклада, че за 2005 г. дефицитът е 12%, за 2006 г. отчетът е 15,8%, за 2007 г. той ще бъде повече от този, който сме предвидили като макроикономически показател при разработването на проектобюджета и ще бъде повече от отчета за 2006 г. Убеден съм, че Вие като икономист разбирате, че това е единственият лост, който правителството може да използва срещу ускоряването на негативните фактори в макроикономически план за страната.
Що се отнася до отчета на програмите в Преходните и заключителни разпоредби на бюджета за тази година е предвиден текст, с който всеки един министър, включително и министърът на финансите ще трябва да направи отчет пред подкомисията, която беше създадена към Комисията по бюджет и финанси. И там анализът ще бъде точно на базата на програми със съответните измерители, критерии за ефективност, ползи, разходи, тоест това, което Вие всъщност предполагам, че имахте предвид във Вашето изказване. Предполагам, че през м. август или най-късно в началото на септември тези срещи ще бъдат проведени с отделните министри и те ще бъдат добра база в началото на дискусията тук, в парламента, по проектобюджета за 2008 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Ананиев.
Има ли желаещи да вземат думата?
Уважаеми колеги, господин Димитров повдигна един процедурен или организационен въпрос във връзка с времето на разглеждане на този отчет. В случая не можем да виним правителството, господин Димитров, защото то е внесло отчета за 2005 г. в средата на 2006 г. – на 3 юли. Заключението, както Вие отбелязахте, на Комисията по бюджет и финанси е от 27 ноември. И ние днес, на 12 юли 2007 г., разглеждаме този отчет. Първият въпрос, който аз си задавам, може би господин Ананиев да ни подскаже, е дали Министерският съвет вече е разгледал отчета за 2006 г. Струва ми се, че това е така.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Да.
Алиосман Имамов (ДПС, от място): Вече е при нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Той е внесен в Народното събрание и ако не се лъжа, аз съм го разпределил на Комисията по бюджет и финанси.
Мартин Димитров (ОДС, от място): Днес е раздаден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Така че оттук нататък ще имате основание, така да се каже, да вините ръководството на парламента и на Комисията по бюджет и финанси ако ние отново повторим сегашния случай в средата на следващата година. Ясно е, че има основание в началото на новата сесия през септември да организираме първо в Комисията по бюджет и финанси едно сериозно заседание, господин Димитров, за подготовката на заключение по отчета и да се постараем да го свържем с дебата по проектобюджета за 2008 г. Вярвам, че и господин Ананиев, и Министерството на финансите биха подкрепили такъв подход, за да се проведе достатъчно сериозна дискусия по въпросите, които нееднократно възникват във връзка с бюджетната политика, включително и онова, което засегна господин Ананиев – връзката между така наречения излишък или превишение и дефицит по текущата сметка, политика на доходите и т.н.
Така че, господин Димитров, споделям Вашата критика. Разбира се, Вие можете да се задоволите с това да приключите с критиката, а аз би трябвало да продължа с действия, които да преодолеят това сегашно състояние.
И така, уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат отношение по този отчет, по заключението на комисията? Не виждам.
В резултат на така приключилата дискусия по Отчета за държавния бюджет за 2005 г. ние, уважаеми колеги, се оказваме в следното състояние на нашата работа за тази пленарна седмица.
Точката, която разгледахме, е дванадесета точка в приетата от нас програма. Следва точка тринадесета – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, и точка четиринадесета – Второ четене на Законопроекта за съдебната власт. Имаме да разгледаме и точка девета – Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.
Започвайки от последния законопроект, очаква се днес следобед Комисията по правни въпроси да разгледа предложените законопроекти, както беше уточнено в началото на вчерашния пленарен ден, за да бъдем в състояние утре сутрин да обсъдим на първо четене и да приемем текстовете, които ще ни бъдат предложени, в резултат на гласуването на пленарната зала и да преценим как продължаваме по-нататък по Законопроекта за защитените територии.
Що се отнася до Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, което е точка тринадесета и би следвало да преминем към нея, няма представен доклад на комисията, на която е разпределен законопроектът. Очевидно там продължава дискусията и днес след обяд тя ще продължи, доколкото става дума за достатъчно сериозна преценка на режима на предоставяне на досега класираните като помощни материали и средства, а оттук нататък като медицински изделия, необходими за хората с увреждания. Въпрос, който, както се е оказало вчера на заседанието на Комисията по здравеопазването, изисква допълнителна преработка. Но при всички случаи ние ще очакваме утре сутрин доклад, за да можем да вземем решение по този въпрос.
И що се отнася до точка четиринадесета – Второ четене на Законопроекта за съдебната власт, навярно господин Стоилов ще ни информира, но аз, доколкото разбирам, продължава работата в комисията по изготвянето на доклада за второ четене. Счита се за възможно другата седмица в пленарната зала да бъде продължено представянето на доклада за второ четене и съответно извършване на гласуванията по него. Но днес комисията все още не е в състояние да ни предложи такъв доклад.
В резултат на това ние сме с изчерпани точки от програмата, които могат да бъдат разглеждани в пленарната зала. За утрешния пленарен ден в началото предстоят гласуванията, които останаха от днешните обсъждания и разглеждането на тези законопроекти, които аз споменах – по защитените територии и по медицинските изделия.
Информацията, която имаме от колегите, е, че министър-председателят ще бъде в състояние да даде исканите информации от Народното събрание към 13,30 ч., тъй като има заседание на Министерския съвет, което тече в момента. В тази ситуация имаме възможността да прекъснем заседанието до 13,20 ч., ако няма други предложения, които вие да направите сега. Не виждам такива.
Обявявам прекъсване на заседанието до 13,25 ч.

(След прекъсването.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги народни представители, съгласно решението от днешния пленарен ден в Народното събрание е министър-председателят, който има готовност да информира Народното събрание във връзка с въпросите, отправени от народни представители.
Подновявам днешното заседание на Народното събрание.
Давам думата на господин министър-председателя. Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера заявих пред представители на националните медии, че извършеният опит за убийство на председателя на Българския съюз на частните предприемачи „Възраждане” господин Манол Велев е нагло покушение от страна на организираната престъпност.
Член 93, т. 20 от Наказателния кодекс определя, че, цитирам: „Организирана престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.”
Ето фактите от вчера. Тежко криминално престъпление, извършено в централната част на столицата през деня. Използвано е огнестрелно оръжие и възпроизведен един изстрел в главата, като целта явно е убийство.
Тези факти да ви говорят за опит за убийство от битов характер или за случаен инцидент?
Това според вас не изисква ли предварителна подготовка и организация? Кой според вас би могъл да подготви извършването и финансирането на подобно тежко престъпление? Според мен всичко това може да бъде направено единствено от свързани с организираната престъпност убийци. Аз не лансирам версии, както си е позволил тук да говори сутринта господин Костов. Това не е моя работа.
Вчера заявих мнението си за този нагъл и арогантен опит за убийство на господин Манол Велев. Категоричен съм и сега, че това може да бъде единствено плод на организация. Има ли здравомислещ човек в тази зала, който да мисли обратното?
Отхвърлям също така всякакви опити да се лансират тук нечистоплътни внушения за обвързаността на господин Велев със Социалистическата партия или пък с президентската институция. (Шум и реплики в залата.)
Уважаеми господа от опозицията, Манол Велев е съветвал президента на Републиката по въпроси на развитието на спорта, но никога не е имал статус на съветник на президента в неговата администрация. Това не е задкулисна тайна. Нищо не печелите от натякването на този факт.
Господин Велев не е някакъв таен спонсор или благодетел на Българската социалистическа партия. Даренията, направени от него, са отчетени от БСП съвсем официално пред Сметната палата. Никой няма основание да се срамува или да крие този факт. Впрочем същото се отнася и за кампанията на президентските избори през 2006 г.
Когато говоря за организирана престъпност в покушението над Манол Велев, имам предвид, че това е дълбоко премислен престъпен акт над обществено известна личност. Както знаете, господин Велев е председател на национално представителна работодателска организация и в това качество е и член на Надзорния съвет на НОИ.
Освен това още вчера беше направена проверка и има уверение на главния прокурор, че прокуратурата не разполага с никакви преписки или досъдебни производства спрямо Манол Велев.
Също така, когато заявявам категорично, че всички държавни органи трябва да бъдат безкомпромисни в действията си за защита на правовия ред, законността и сигурността на гражданите, имам предвид, че всички в държавата трябва да са безкомпромисни и последователни. Това се опитва да прави правителството в продължение на последните две години. Няма смисъл да се лъжем, че няма организирана престъпност в България. Това е ясно, но аз съм убеден, че тенденцията е към намаляване на нейното влияние. Дори ако погледнете статистиката на броя убийства, които представляват особен обществен интерес, се вижда през годините, особено последните години, тяхното рязко намаляване, което не означава, че това не продължава да бъде проблем на обществото и държавата.
Говорейки за отговорността на всички институции, ще ви дам един друг факт от вчерашния ден, за който с огромна изненада научих от медиите. Софийският апелативен съд е наложил мярка домашен арест на известния Евелин Банев-Брендо, обвинен в пране на пари и участие в престъпна група, действаща у нас, в Швейцария, в Германия и в Австрия. В мотивите е посочено, че има опасност Евелин Банев да се укрие или да извърши друго престъпление, но не и когато е под домашен арест. Много ми се иска тази информация от медиите да не е вярна, но се съмнявам.
Така че, уважаеми дами и господа народни представители, когато говорим за отговорността в борбата срещу организираната престъпност, нека не забравяме, че основната отговорност носи, разбира се, изпълнителната власт, но не само тя. Защото има много престъпници, в това число осъдени, които се намират на свобода.
Има също така и неща, които очаквам Народното събрание да свърши по-бързо и по-ефективно, защото в много случаи и законодателството създава определени забавяния в хода на разследванията, прокурорските проверки и окончателните решения на съда. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, с това приключва процедурата, която беше гласувана тази сутрин. Както си спомняте, тогава беше изразено желание да се отговори на един-единствен въпрос – хипотезата за организация от страна на организираната престъпност на покушението. Отговорът беше даден.
Благодаря на господин министър-председателя.
Други точки от дневния ред няма.
Продължаваме утре в 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,33 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Борис Николов
Ясен Попвасилев