Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2007-10-04

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов,  Камелия Касабова и Екатерина Михайлова

Секретари: Митхат Метин и Георги Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предстои ни да извършим останалите гласувания по законопроектите, които бяха обсъждани вчера. След това ще продължим с точките, които останаха по програмата, гласувана за седмицата. Вярвам, че сте отбелязали, че остават на практика три точки от нашата програма. Очевидно те не могат да запълнят пленарното време за днешния и утрешния пленарен ден.
Моля за вашето внимание, ще направя няколко предложения за включване по реда на ал. 5 на точки в нашата седмична програма, които да разгледаме до края на деня днес и утре в първата половина на пленарното заседание преди парламентарния контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Законът е внесен от народния представител Борислав Китов и група народни представители. Разгледан е на 5 юли 2007 г. от Комисията по местно самоуправление. След гласуването навярно и господин Китов ще даде допълнително становището си по този законопроект.
След това предлагам да обсъдим проект на декларация на 40-ото Народно събрание на Република България във връзка с рязкото влошаване на обстановката в Бирма-Мианмар. Един актуален въпрос, по който в заседанието ще участват и представителите на Министерството на външните работи.
Колеги, моля ви за малко внимание и да поограничите разговорите помежду си, по-специално колегите от Коалиция за България.
След това да разгледаме Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Организацията на обединените нации и правителството на Република България за предоставяне на ресурси на временните сили на ООН в Ливан – ЮНИФИЛ и на споразумението за общи условия за дългосрочно предоставяне на военноморски услуги, ангажиращи държавни и материални активи.
Съзнавам, че и този вид въпроси предизвикват закономерна дискусия в пленарната зала. Моля, колегите, които желаят да вземат участие в тази дискусия, да си припомнят текста и законопроекта, с който се ратифицира протоколът.
На следващо място предлагам Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България. Законопроектът е внесен от народния представител Митко Димитров на 4 октомври 2006 г. Въпросът е достатъчно сериозен, има доклад на съответната комисия и предлагам да бъде включен в дневния ред.
Предлагам да бъдат включени три законопроекта на тема изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Спомняте си, че в края на миналата година на 9 ноември, 19 декември и на 1 февруари 2007 г. колеги народни представители, а именно Даут Осман, Захари Георгиев и Петя Гегова заедно със свои колеги бяха внесли текстове за промяна на закона, третиращ този въпрос, във връзка с възнагражденията на лица, занимаващи се с упражняване на закона.
На следващо място – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България. Внесен е от господин Красимир Каракачанов и група народни представители още на 26 януари 2006 г. Има доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Една група въпроси, които са безспорно актуални.
И на последно място, колеги, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Предлагам този законопроект да бъде разгледан утре след като гласуваме текстовете, които днес ще бъдат обсъждани, като господин Адемов потвърди възможността и готовността на комисията днес до обяд да изготви и внесе доклада – той даже е готов, за да можете да се запознаете с него във времето до края на днешния ден. Знаете, че става дума за един много болезнен и много спорен въпрос - как следва да се реши въпросът с търговията, със снабдяването с медицински средства на хората с увреждания?
Това са предложенията, които правя за включване в нашата програма за седмицата по реда на ал. 5.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 163 народни представители: за 157, против 1, въздържали се 5.
Благодаря ви, колеги, предложенията са приети.
Давам думата на господин Борислав Китов.
Заповядайте, господин Китов.
Борислав Китов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашият законопроект, който беше приет да бъде гледан днес, получи своето решение в Закона за местните избори преди време, така че аз считам, че е редно той да бъде оттеглен и го оттеглям. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Китов.
Съгласно правилника вносителят може да оттегли внесен от него законопроект до първо гласуване, което и прави господин Китов по понятни причини. Въпросът вече е намерил своето решение.
Колеги, пристъпваме към гласуванията, които ни предстоят. Моля за Вашето внимание.
Законопроект, който вчера беше представен и обсъждан – ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СЪСЛОВНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВЕТЕРИНАРНИТЕ ЛЕКАРИ В БЪЛГАРИЯ.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта, предложено от комисията, която е приела предложението на господин Руденко Йорданов за заглавие на законопроекта.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване текста на чл. 1 в редакция на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя, заедно със заглавието на Глава първа „Общи разпоредби” по вносител.
Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
По чл. 2 има две предложения, които бяха направени вчера в пленарната зала. Ще ги гласуваме поотделно.
Предложението на народния представител Руденко Йорданов е ал. 1 да придобие следната окончателна редакция:
„(1) Ветеринарните лекари, които упражняват професията си, членуват в Българския ветеринарномедицински съюз. Членството на ветеринарни лекари, които не упражняват професията си, е доброволно.”
Моля, гласувайте това предложение на господин Йорданов. То срещна подкрепа в пленарната зала, подкрепено бе и от председателя на комисията.
Гласували 142 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 4.
Предложението на господин Йорданов се приема.
Народният представител Борислав Ноев направи предложение за отпадане на ал. 2, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 134 народни представители: за 21, против 86, въздържали се 27.
Предложението за отпадане на ал. 2 не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 2, ал. 1, съгласно гласуваното предложение на господин Йорданов, ал. 2 в редакция на комисията, която подкрепя по принцип вносителя.
Моля, гласувайте чл. 2.
Гласували 132 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 5.
Член 2 е приет.
По чл. 3 има предложение на народния представител Борислав Ноев, направено в пленарната зала. В ал. 2 на този член след думата „седалище” да се изпише „град София” и да отпадне изразът „определено от Учредителния конгрес”. Споделена беше целесъобразността от подобна промяна.
Моля, гласувайте предложението на господин Ноев.
Гласували 123 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
По ал. 2 има още едно предложение на господин Ноев – думата „самофинансираща” да отпадне. Това предложение също срещна разбиране в пленарната зала.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на думата „самофинансираща”.
Гласували 117 народни представители: за 111, против 5, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Уважаеми колеги, гласувайте заглавието на Глава втора в редакция на комисията, заглавието на Раздел І по вносител, подкрепено от комисията, текста на чл. 3 с двете алинеи и направените в тях уточнения с току-що извършените гласувания.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте чл. 4 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 5 и чл. 6 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Раздел ІІ на Глава втора.
Подлагам на гласуване заглавието на раздела по вносител, подкрепено от комисията, и членове 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте заглавието на раздела и текстовете до чл. 14 включително.
Гласували 133 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Комисията предлага чл. 15 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 15, както е бил внесен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 16, който става чл. 15, в редакция на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Комисията предлага чл. 17 по вносител също да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 4.
Предложението за отпадане е прието.
Преминаваме към Раздел ІІІ. Подлагам на гласуване заглавието на раздела по вносител, подкрепено от комисията, текста на чл. 18, който става чл. 16 по комисия, чл. 19, който става чл. 17 по комисия, чл. 20, който става чл. 18 по комисия, чл. 21, който става чл. 19 по комисия, чл. 22, който става чл. 20 по комисия.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Има още едно предложение на комисията за отпадане. Комисията предлага чл. 23 по вносител да отпадне.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване заглавието на Раздел ІV по вносител, подкрепено от комисията, чл. 24, който става чл. 21 по комисия.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване чл. 25, който става чл. 22. По него има окончателна редакция на комисията. По т. 4 на ал. 1 има предложение на народния представител Руденко Йорданов думата “наложените” да бъде заменена с думите “влезлите в сила”. Дискусията беше с юридически характер – може ли да се говори за наложените или за влезлите в сила. Имаше разделение на мненията. Навярно всеки ще гласува както прецени.
Моля, гласувайте предложението за замяна на “наложените” с “влезлите в сила наказания”.
Гласували 109 народни представители: за 96, против 9, въздържали се 4.
Предложението се приема – редакцията ще гласи “влезлите в сила”.
Подлагам на гласуване текста на чл. 25, който става чл. 22 по комисия с направеното изменение.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване чл. 26 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 27, който става чл. 24 по комисия.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване чл. 28, който става чл. 25. Народният представител Васил Калинов предлага уточнена редакция на ал. 2 на чл. 25, а именно:
“(2) За прекратяване на членство в Българския ветеринарен съюз председателят на областния съвет уведомява националния съвет за отразяване в националния регистър, както и директора на съответната регионална ветеринарна медицинска служба.”
Подлагам на гласуване тази редакция на ал. 2, предложена вчера в пленарната зала от господин Калинов.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 28, който става чл. 25 с направената редакционна поправка.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване заглавието на Раздел V и текстовете на чл. 29, който става чл. 26 по комисия, както и заглавието на Глава трета, което се подкрепя от комисията по вносител, редакцията на чл. 30, който става чл. 27 по комисия, чл. 31, който става чл. 28 по комисия и чл. 32, който става чл. 29 по комисия.
Моля, гласувайте тези текстове ан блок.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 33 и предлага текстът да отпадне.
Моля, гласувайте.
Господин Калинов, в доклада е отбелязано, че комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 33, а по него е дадена окончателна редакция на комисията. Навярно онова, което се има предвид, е чл. 34.
Предлагам следното, колеги: да преминем към по-нататъшните текстове, да дадем възможност на господин Калинов да проследи как точно се развива текстът и ще прегласуваме текста за чл. 33, съответно чл. 34.
Отменям това гласуване, защото трябва да уточним каква е поредността на тези два текста, така че тук резултат от гласуването не регистрираме. Ще гласуваме до края текстовете и ще се върнем на този текст. Гласуването тук не е приключило.
Подлагам на гласуване заглавието на Допълнителната разпоредба по вносител, § 1 по комисия.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Двата текста са приети.
Господин Калинов, готов ли сте да се върнем към чл. 33 и чл. 34?
По чл. 33 в номерация на вносителя комисията предлага своя окончателна редакция.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Да, той става чл. 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Подлагам на гласуване чл. 33, който става чл. 30, в редакция на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Предложението на комисията е прието.
Господин Калинов, разбирам, че предлагате да отпадне чл. 34.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля народните представители за извинение от името на комисията, че в доклада е отбелязан чл. 33.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 34 по вносител.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане е прието.
Има още едно предложение за отпадане, уважаеми колеги.
Връщаме се към Допълнителната разпоредба. Комисията предлага § 2 от Допълнителната разпореди да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение за отпадане.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане се приема.
Подлагам на гласуване заглавието „Преходни и заключителни разпоредби”; § 3, § 4, § 5, § 6, § 7 по вносител; § 8, който става § 7, в редакция на комисията; § 9, който става § 8, в редакция на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има предложение за отпадане. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 10 и предлага да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение за отпадане.
Гласували 113 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 5.
Предложението за отпадане е прието.
Комисията предлага окончателна редакция на § 10а, който става § 9.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията е прието.
Уважаеми колеги, сега предстои един дълъг § 11 по вносител, който всъщност предвижда промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Елиана Масева, което не е подкрепено от комисията. То е за добавяне на текст към номерацията, която е по Закона за ветеринарномедицинската дейност, чл. 46а. Предложението не се оттегля.
Моля, гласувайте това предложение по § 11.
Гласували 135 народни представители: за 36, против 75, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Очевидно тук е направен опит да се напише нов закон под формата на § 11. Тези предложения, за ваше сведение, обхващат от стр. 42 до стр. 55 на предложения доклад, които са все по този § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага своя редакция за § 11, който става § 10.
В един от текстовете на този обемист параграф има едно-единствено, но много важно, предложение в пленарната зала, което трябва да гласуваме преди гласуването на целия параграф.
Предложението е на господин Руденко Йорданов – в чл. 44, ал. 5 думите „12 месеца” да се заменят с „6 месеца”. Става дума за срока за регистрация на ветеринарни лекари.
Подлагам на гласуване предложението на господин Руденко Йорданов – вместо „12 месеца” да бъде записано „6 месеца”.
Гласували 113 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 6.
Срокът е променен.
Подлагам на гласуване целия § 11, който става § 10 в окончателна редакция на комисията с направената поправка.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Елиана Масева за нов § 12 с предложен текст.
Комисията не е подкрепила това предложение.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 113 народни представители: за 29, против 56, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Последното гласуване по този законопроект е по предложението на народния представител Пенко Атанасов за два нови параграфа – 12 и 13, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 120 народни представители: за 30, против 39, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
С това гласуване окончателно се приема Законът за Националната съсловна организация на ветеринарните лекари в България, с което трябва да се счита, че ветеринарното дело е поставено на нова здрава основа и няма да има проблеми с нашите европейски партньори и българските потребители.
Благодарим на комисията. Поздравяваме ви за труда и очакваме нови предложения в близките дни за второ четене в пленарната зала.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет на 13 септември т.г.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващото гласуване на първо четене. Имаме три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Моля за вашето внимание, ще ги поставя на гласуване по реда на разглеждането им.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за класифицираната информация № 654-01-40, внесен от народния представител Митко Димитров на 24 март 2006 г.
Гласували 110 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация № 754-01-16, внесен от народните представители Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев на 31 януари 2007 г.
Гласували 97 народни представители: за 83, против 5, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация № 702-01-43, внесен от Министерския съвет на 17 септември т.г.
Гласували 108 народни представители: за 95, против 11, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Атанасов.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, за съжаление работим неефективно – не се изслушваме и изобщо не внимаваме какво се случва в залата, независимо от това какъв закон се приема.
Вчера взех думата при обсъждането на трите законопроекта. Направих конкретно предложение и изразих съжаление, че гласуването ще бъде днес. И бях сигурен, че моето предложение ще бъде забравено, както се и случи.
Искам да ви обърна внимание на следния факт. Гласувахме току-що три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Разбира се, за второ четене те ще бъдат обединени в един, което е нормална техника. В същия момент вчера на съвместно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по отбраната беше приет за първо четене Законопроект за Агенция за сигурност, с който се предвиждат много масивни изменения в същия този Закон за защита на класифицираната информация. Беше разумно тези три законопроекта, които сега бяха гласувани, да бъдат отложени и да се гледат съвместно със законопроекта за новата Агенция за сигурност. Това трябва да се направи, не само заради законодателна икономия, а и заради законодателна техника. Защото е недопустимо в едно и също време в Народното събрание да циркулират няколко проекта за изменение на един и същи закон. Има опасност даже да си противоречат. И това изобщо никой не го чу. Тук няма никаква политика. Става въпрос за авторитета на Народното събрание. Затова гласувах „против”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За процедурно предложение има думата господин Филип Димитров. Заповядайте.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, с оглед на изложените съображения от народния представител Атанас Атанасов и предвид изричното изискване на правилника, че когато съществуват законопроекти, които уреждат една и съща материя в Народното събрание, те следва да бъдат гледани заедно, аз Ви моля незабавно да отворите проекта за Закон за Агенция на националната сигурност, да погледнете неговите Преходни и заключителни разпоредби и когато констатирате, че там има параграф, който гласи: изменя се или се допълва, или всички възможни варианти на това текст в Закона за защита на класифицираната информация, да имате добрината да отмените гласуванията, които Вие проведохте, тъй като сте ги провели в брутално нарушение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: По процедурното предложение за отменяне на извършените три гласувания мога да дам следното пояснение.
Господин Атанасов има основание за предложението, което прави. Пропускът е мой, не на колегите, които са подготвили материалите за гласуване. В справката, която предполагам, че и вие би трябвало да имате, тъй като по правило тя се раздава, наистина е отбелязано, че следва да се пристъпи към гласуване на първо четене на трите законопроекта, след като се гласува процедурното предложение на народния представител Атанас Атанасов за отлагане на гласуването по законопроектите, предвид предстоящото разглеждане на Законопроекта за Национална агенция “Сигурност”.
Затова отменям извършените три гласувания и подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Атанасов за отлагане на гласуването по трите законопроекта.
Филип Димитров (ОДС, от място): Защо ще го гласуваме? Това го пише в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров има процедурно възражение. Нека да го чуем.
Заповядайте, господин Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, аз Ви моля да не поставяте на гласуване този въпрос изобщо, тъй като правилникът урежда начина, по който процедира тази камара. Ако правилникът казва, че при наличието на определени факти се действа по определен начин и Вие констатирате, че тези факти са налице, Вие не можете да подлагате на гласуване начина, по който да се действа спрямо тях. Вие просто можете да констатирате факта и на базата на това да изпълните функциите си на председател. Тоест да не провеждате изобщо гласуване по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разбирам аргументите Ви, господин Димитров. Все пак ще подложа на гласуване процедурното предложение на господин Атанасов, с което пленарната зала фактически ще изрази или не съгласие с Вашата теза.
Подлагам на гласуване предложението на господин Атанасов за отлагане на гласуванията на първо четене на трите законопроекта.
Гласували 125 народни представители: за 52, против 48, въздържали се 25.
Процедурното предложението не се приема.
Заповядайте, господин Методиев, за предложение за прегласуване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, в този нов начин на работа, когато в един ден дискутираме, в друг ден гласуваме, вече е ясно, че някои неща изостават в това, което сме слушали, тези които са слушали, тези които не са слушали и пр.
Много ви моля тези, които гласувахте “въздържал се” и “против” – чувате с ушите си как в залата по един колегиален начин, с един възпитан тон се стига до съгласие между оратори от различни политически сили, че е допуснато в крайна сметка технологично нарушение. Това не е въпрос да се противопоставите на колегата от нашата парламентарна група или на господин Филип Димитров, просто защото сме от опозицията. Става въпрос за нарушаване на технология по една материя, която е и специфична, и сложна, и трудна.
Много ви моля да прегласуваме, за да дадете шанс за едно качествено законодателство в Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Моля, гласувайте отново предложението на господин Атанасов.
Гласували 114 народни представители: за 49, против 39, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Единственото, което мога да кажа, колеги, е, че на практика следва да се работи по четирите законопроекта очевидно взаимосвързано. Това го позволява и ходът на работата по законопроекта, който визира и господин Димитров. Разбира се, следва да се стараем да няма спор по това в каква взаимовръзка се разглеждат едни и същи текстове.
Сега преминаваме отново към гласуване на трите законопроекта, които бяха гласувани на първо четене, тъй като не бе прието предложението на господин Атанасов за отлагане на тези гласувания.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от господин Митко Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от народните представители Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 87, против 9, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.
И сега, моля гласувайте законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Ще дам думата за процедура, но искам да ви обърна внимание, че предстои да гласуваме Законопроект за взривните вещества на първо четене, Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на първо четене, както и поредица от законопроекти за изменение на Наказателния кодекс, а е очевидно, че кворумът в пленарната зала е повече от крехък. Така че бих предложил да продължим с гласуванията в началото на утрешното пленарно заседание.
Разбирам, че има процедурно предложение.
Заповядайте, госпожо Антонова
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, днес изтича срокът за предложенията за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Оказва се, че доста трябва да се поработи по така внесения законопроект, което ми дава основание да направя процедурно предложение.
Моля Ви, господин председател, да подложите на гласуване предложението ми срокът за предложенията за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон да бъде продължен с две седмици, считано от утре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предлагате общо три седмици. Досега нямаше предложения за удължаване на срока, така ли?
НАДЯ АНТОНОВА: Нямаше предложения, днес изтича срокът, който е по правилника. След като срокът не е изтекъл, можем да направим валидно предложение за неговото продължаване, което правя и моля да гласуваме още две седмици удължаване на срока за предложенията за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване с две седмици на срока за внасяне на предложения за второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Колеги, оставащите гласувания ще се проведат утре в началото на пленарния ден. Сега предлагам да продължим с точките от програмата, която приехме в началото на седмицата.
Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ОПТИЧНИ ДИСКОВЕ, МАТРИЦИ И ДРУГИ НОСИТЕЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Следва доклад на Комисията по икономическата политика за второ четене.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Господин председател, едно процедурно предложение преди второто четене – във връзка с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права да поканим в залата заместник-министъра на културата господин Явор Милушев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предложение за допускане в залата, което не среща възражение – поканете посоченото лице.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Закон за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Има предложение от народните представители Любен Дилов и Ася Михайлова за създаване на нов § 1а.
Любен Дилов (ОДС, от място): Предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2 няма направени предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2:
“§ 2. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 1 се изменя така:
“1. данни за заявителя:
а) местно лице – име, адрес, единен граждански номер за физическо лице – едноличен търговец, наименование, седалище, адрес на управление, адрес за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, телефон, факс, електронен адрес, единен идентификационен код, идентификационен номер – при наличие на регистрация по чл. 94, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, лица, които представляват заявителя, съгласно съдебната, съответно търговската регистрация;
б) чуждестранно лице – име/наименование, адрес за кореспонденция, лица, които представляват заявителя, и други данни съгласно търговската регистрация, предвидена в законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство”.
2. В ал. 2, т. 5 думата “документи” се заменя със “заверени копия от документи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да призовем колегите – ако има желаещи за изказвания по § 2. Не виждам такива.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По § 3 няма направени предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
“§ 3. В чл. 14, ал. 1 се създава т. 5:
“5. е възпроизвело върху оптични дискове без запис или други носители съдържание, различно от посоченото в удостоверението по чл. 17, ал. 1, когато това е установено по надлежния ред.”
По § 4 също няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
“§ 4. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите “чл. 4, т. 1 лицето, на което е възложено производството на матрици или възпроизвеждането на оптични дискове със запис или на други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, подава” се заменят с “чл. 4, точки 1 и 2 лицата по чл. 30, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 подават”;
б) точки 1-4 се изменят така:
“1. данни за заявителя:
а) местно лице – име, адрес, единен граждански номер за физическо лице – едноличен търговец, наименование, седалище, адрес на управление, адрес за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, телефон, факс, електронен адрес, единен идентификационен код, идентификационен номер – при наличие на регистрация по чл. 94, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, лица, които представляват заявителя, съгласно съдебната, съответно търговската регистрация;
б) чуждестранно лице – име/наименование, адрес за кореспонденция, лица, които представляват заявителя, и други данни съгласно търговската регистрация, предвидена в законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство;
2. данни за възложителя:
а) местно лице - име, адрес, единен граждански номер за физическо лице, наименование, седалище, адрес на управление, адрес за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, телефон, факс, електронен адрес, идентификационен код по регистър БУЛСТАТ или единен идентификационен код – за търговците, идентификационен номер – при наличие на регистрация по чл. 94, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, лица, които представляват възложителя, съгласно съдебната, съответно търговската регистрация;
б) чуждестранно лице – име/наименование, адрес за кореспонденция, лица, които представляват възложителя, и други данни съгласно съдебната, съответно търговската или друга регистрация, предвидена в законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство;
3. данни за вида на носителя – оптичен диск, матрица или друг вид носител;
4. код за идентификация на източника (SID-код) или идентификационен номер по чл. 9, ал. 9, т. 3”;
в) създават се точки 5, 6 и 7:
“5. количество на производство;
6. заглавие на носителя;
7. номер и дата на удостоверението по чл. 22, ал. 1, издадено на възложителя, когато сделката, с която са придобити права за възпроизвеждане и/или разпространение на звукозаписи или записи на аудио-визуални произведения, подлежи на удостоверяване по реда на този закон.”
2. В ал. 2:
а) в т. 1 думите “заверено копие от договор за възлагане на производството на матрици или на възпроизвеждане на оптични дискове със запис или други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права” се заменят със “заверени копия от договори за сключени сделки по чл. 4, т. 1 или 2”;
б) създава се нова т. 2:
“2. заверено от възложителя копие на опис по чл. 20, ал. 2, т. 3, когато сделката, с която са придобити права за възпроизвеждане и/или разпространение на звукозаписи или записи на аудио-визуални произведения, подлежи на удостоверяване по реда на този закон, или заверено копие от заявителя и възложителя на опис, включващ заглавието на носителя, опис на съдържанието му, имената на носителите на авторски и сродни права, включени в носителя, когато сделката, с която са придобити права за възпроизвеждане и/или разпространение на звукозаписи или записи на аудио-визуални произведения, не подлежи на удостоверяване по реда на този закон;”
в) досегашната т. 2 става т. 3, като в началото преди текста се добавя “заверено”;
г) досегашната т. 3 става т. 4 и се изменя така:
“4. заверено копие от актуално удостоверение за вписване в търговския регистър или документ, удостоверяващ, че лицето е регистрирано по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, придружен с точен превод, ако оригиналът не е на български език;”
д) досегашната т. 4 става т. 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези два параграфа, които представи господин Цонев. Няма желаещи.
Моля, продължете, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По § 6 на вносителя няма направени предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 със следната редакция:
„§ 6. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 след думите „чл. 4, т. 1” се добавя „или 2”;
б) точка 4 се отменя.
2. Създават се ал. 4-7:
„(4) При промяна в обстоятелствата по чл. 17, ал. 1 лицата по чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2 са длъжни да представят в Министерството на културата писмено уведомление в 3-дневен срок от настъпването на промяната.
(5) Към уведомлението по ал. 4 се прилагат документи, удостоверяващи промяната в обстоятелствата по чл. 17, ал. 1.
(6) Уведомлението с приложените към него документи се разглежда по реда на чл. 9, ал. 1-6.
(7) Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър в 7-дневен срок от получаване на писменото уведомление с приложените документи издава заповед за обезсилване на удостоверението по чл. 17, ал. 1 и/или издава актуално удостоверение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
По § 8 няма направени предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 със следната редакция:
„§ 8. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думата „изпълнение” се заменя с „извършване”.
2. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „чл. 4, т. 2” се заменят с „чл. 4, т. 3”;
б) точка 1 се изменя така:
„1. данни за заявителя:
а) местно лице – име, адрес, единен граждански номер за физическо лице, наименование, седалище, адрес на управление, адрес за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, телефон, факс, електронен адрес, идентификационен код по регистър БУЛСТАТ или единен идентификационен код – за търговците, идентификационен номер – при наличие на регистрация по чл. 94, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, лица, които представляват заявителя съгласно съдебната, съответно търговска регистрация;
б) чуждестранно лице – име/наименование, адрес за кореспонденция, лица, които представляват заявителя и други данни съгласно съдебната, съответно търговската или друга регистрация, предвидена в законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство”.
3. В ал. 2:
„а) точка 1 се изменя така:
„1.заверени копия от договори или други документи, с които се придобиват правата за възпроизвеждане и/или разпространение на звукозаписи или записи на аудиовизуални произведения върху оптични дискове или други носители в страната, както и заверени копия от договори с носителите на авторски или сродните им права или със съответните организации за колективно управление на тези права;”
б) създава се нова т. 2:
„2. писмена декларация за наличие на виза за разпространение и/или показ на филми на територията на Република България, издадена по реда на Глава шеста от Закона за филмовата индустрия;”
в) досегашната т. 2 става т. 3 и се изменя така:
„3. заверено копие от актуално удостоверение за вписване в търговския регистър, ако заявителят е търговец, или документ, удостоверяващ, че лицето е регистрирано по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, придружен с точен превод, ако оригиналът не е на български език;”
г) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думата „описи” се заменя със „заверения копия от описи”;
д) досегашната т. 4 става т. 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 9, 10 и 11.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12 и предлага следната редакция:
„§ 12. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „чл. 4, т. 3” се заменят с „чл. 4, т. 4”;
б) точка 1 се изменя така:
„1. данни за заявителя:
а) местно лице – име, адрес, единен граждански номер за физическо лице, наименование, седалище, адрес на управление, адрес за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, телефон, факс, електронен адрес, идентификационен код по регистър БУЛСТАТ или единен идентификационен код – за търговците, идентификационен номер – при наличие на регистрация по чл. 94, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, лица, които представляват заявителя съгласно съдебната, съответно търговската регистрация;
б) чуждестранно лице – име/наименование, адрес за кореспонденция, лица, които представляват заявителя и други данни съгласно съдебната, съответно търговската или друга регистрация, предвидена в законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”;
в) Създава се т. 6:
„6. номер и дата на удостоверение по чл. 22, ал. 1, когато сделката, с която се придобиват права за възпроизвеждане и/или разпространение на звукозапис или записи на аудиовизуални произведения, подлежи на удостоверяване по реда на този закон.”
2. В ал. 2, т. 1 думите „договори или други документи” се заменят със „заверени копия от договори или други документи”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Не подлежи на удостоверяване внасянето на:
1. матрици за производството на оптични дискове без записи;
2. оптични дискове и други носители без запис;
3. оптични дискове и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права с нетърговски характер, пренасяни от пътници;
4. оптични дискове и други носители, съдържащи компютърни програми.”
По § 13 няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 със следната редакция:
„§ 13. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „чл. 4, т. 3” се заменят с „чл. 4, т. 4”;
б) точка 1 се изменя така:
„1. данни за заявителя:
а) местно лице – име, адрес, единен граждански номер за физическо лице, наименование, седалище, адрес на управление, адрес за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, телефон, факс, електронен адрес, идентификационен код по регистър БУЛСТАТ или единен идентификационен код – за търговците, идентификационен номер – при наличие на регистрация по чл. 94, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, лица, които представляват заявителя съгласно съдебната, съответно търговската регистрация;
б) чуждестранно лице – име/наименование, адрес за кореспонденция, лица, които представляват заявителя и други данни съгласно съдебната, съответно търговската или друга регистрация, предвидена в законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”;
в) създава се т. 7:
„7. номер и дата на удостоверение по чл. 22, ал. 1, когато сделката, с която се придобиват права за възпроизвеждане и/или разпространение на звукозаписи или записи на аудиовизуални произведения подлежи на удостоверяване по този закон.”
2. В ал. 2, т. 1 думите „копие от договор за” се заменят със „заверено копие от договор или други документи, удостоверяващи”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Не подлежи на удостоверяване изнасянето на:
1. матрици за производството на оптични дискове без запис;
2. оптични дискове и други носители без запис;
3. оптични дискове и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права с нетърговски характер, пренасяни от пътници;
4. оптични дискове и други носители, съдържащи компютърни програми.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по § 14 със следната редакция:
„§ 14. В чл. 26, ал. 1 след думите „чл. 9” се поставя запетая и се добавя „алинеи 1-6”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 15 със следната редакция:
„§ 15. Създава се чл. 29а:
„Чл. 29а. Разпоредбите на този раздел не се прилагат при доставка на оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи звукозапис или записи на аудиовизуални произведения:
1. на територията на Република България от държави – членки на Европейския съюз, както и от държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство;
2. от територията на Република България за държави – членки на Европейския съюз, както и за държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 16 със следната редакция:
“§ 16. В чл. 37 ал. 3 се изменя така:
“(3) Освен в случаите по ал. 2 издаденият лиценз се отнема и по:
1. предложение на междуведомствената комисия въз основа на новонастъпили или новооткрити обстоятелства, които не са били известни на комисията към момента на издаване на лиценза и които са основания за отказ за издаването му;
2. мотивирано предложение на министъра на културата в случаите, когато се установи производство на оптични дискове и матрици със съдържание, различно от посоченото в удостоверението по чл. 17, ал. 1, т. 7.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 16, който става § 17.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 18 със следната редакция:
“§ 18. Създава се чл. 54а:
“Отговорност за възпроизвеждане на съдържание, различно от заявеното
Чл. 54а. Регистрирано лице, което възпроизвежда върху оптични дискове и други носители без запис съдържание, различно от посоченото в удостоверението по чл. 17, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19, който става § 20 със следната редакция:
“§ 20. Създава се чл. 61а:
“Отговорност за неизпълнение на задължение
Чл. 61а. (1) Който не изпълни в срок задължението по чл. 17, ал. 4, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) Който не изпълни в срок задължението по чл. 22, ал. 4, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.”
Предложение на народните представител Любен Дилов и Ася Михайлова за нов § 19. То е във връзка с оттегленото предложение. Не виждам колегите – дали ще го оттеглят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: В залата ги няма. ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Предложението е за създаване на нов § 19, ако трябва да го преномерираме, в случая става въпрос за § 21:
“Чл. 61а.
“Отговорност за разпространение и търговия с оптични дискове и други носители, съдържащи обекти на авторско право и сродните му права на публични открити места:
Който разпространява или осъществява търговия с оптични дискове и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права в нарушение на забраната по чл. 3а, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 300 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.”
Госпожо председател, няма чл. 3а – той е оттеглен, така че автоматично трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, оттегля се.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 21 със следната редакция:
“§ 21. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “чл. 54, 55, 56, 59, 60, чл. 61, ал. 2 и чл. 62, ал. 1 и 3” се заменят с “чл. 54, 54а, 55, 56, 59, 60, чл. 61, ал. 2, чл. 61а и чл. 62, ал. 2 и 3.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Средствата от глобите или имуществените санкции, събрани на основание чл. 54, 54а, 55, 56, 59, 60, чл. 61, ал. 2, чл. 61а и чл. 62, ал. 2 и 3 постъпват по бюджета на Министерството на културата, като 50 на сто от тях се разпределят за Национален фонд “Култура”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 22 със следната редакция:
“§ 22. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 5 и 6 се изменят така:
“5. “Внасяне” е въвеждането на територията на Република България на оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи звукозаписи или записи на аудио-визуални произведения.
6. “Изнасяне” е напускането на територията на Република България на оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи звукозаписи или записи на аудио-визуални произведения.”
2. Създава се т. 14:
“14. “Оптични дискове и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права с нетърговски характер” са тези, чието поставяне под митнически режим се извършва епизодично и чийто вид и количество показват, че те са предназначени за лично или семейно ползване от получателите или от лицата, които ги пренасят, или очевидно са предназначени за подарък.”
Комисията предлага да се създаде § 23 със следната редакция:
“ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 23. В Закона за закрила и развитие на културата (следва изброяване на обнародванията в “Държавен вестник”) чл. 31, ал. 1, т. 5а се изменя така:
“5а. “петдесет на сто от глобите и имуществените санкции по чл. 54, 54а, 55, 56, 59, 60, чл. 61, ал. 2, чл. 61а и чл. 62, ал. 2 и 3 от Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Цонев, за това представяне на целия законопроект.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
С това тази точка е изчерпана. Законопроектът вероятно ще бъде гласуван утре.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАТИСТИКА НА ВЪТРЕШНООБЩНОСТНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря, госпожо председател.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По § 1 има направено предложение от народния представител Петър Кънев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция, разбира се, и във връзка с приетото предложение на колегата Кънев:
“§ 1. В чл. 1, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “в съответствие с Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕО) № 1982/2004 на Комисията и Регламент (ЕО) № 1915/2005 на Комисията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
По § 8 няма направени предложения.
Комисията предлага следната редакция за § 8:
“§ 8. В чл. 18:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Определянето на праговете за деклариране по системата Интрастат за следващата година се осъществява на базата на последните налични данни за съответната търговия с други държави членки за период не по-малък от 12 месеца.”
2. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
3. В ал. 5 цифрата “3” се заменя с “4”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага следната редакция:
“§ 13. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Националната агенция за приходите съобщава на интрастат операторите открити грешки и несъответствия в подадената интрастат декларация.”
2. В ал. 2 думите “подлежащите на деклариране данни” се заменят с “декларираните данни”.
3. В ал. 3 думите “с писмо” се заменят с “по пощата”, а след думите “подписана с” се добавя “универсален”.
4. Създават се ал. 4 и 5:
“(4) Отстраняването на грешки и несъответствия в подадена месечна или коригираща декларация за последните три референтни периода се извършва с подаването от интрастат оператора съответно на нова:
1. месечна декларация, която заменя предходната;
2. коригираща декларация, съдържаща данни за корекция на записите с грешки или несъответствия в предходната коригираща декларация, в 7-дневен срок от получаване на съобщението по ал. 1.
(5) Интрастат операторът е изпълнил задължението си за подаване в срок на месечната интрастат декларация, ако допуснати грешки или несъответствия са отстранени в срока по чл. 22.”
По § 14 комисията предлага следната редакция:
“§ 14. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1, 2 и 4 се изменят така:
“(1) Националната агенция за приходите съобщава на интрастат операторите за констатирани различни обстоятелства от декларираните за съответния референтен период на базата на допълнително предоставени от тях документи и данни и изисква да подадат коригиращи декларации за същия период.
(2) При възникнали нови обстоятелства след подаване на месечните интрастат декларации, интрастат операторите подават коригиращи декларации за последните три референтни периода.
(4) При извършване на последваща валидация Националният статистически институт съобщава на интрастат операторите за необходимостта от уточняване на декларирани от тях данни и изисква да подадат коригиращи декларации, за което уведомява и Националната агенция за приходите.”
2. Създава се ал. 5:
“(5) Подаването на коригиращи декларации се извършва в 7-дневен срок, смятано от датата на получаване на съобщението по ал. 1 или ал. 4, или съответно от датата на възникването на обстоятелствата по ал. 2.”
По § 15 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 16 комисията предлага следната редакция:
“§ 16. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създават т. 3 и 4:
“3. “Верификация” е извършване на проверка за наличие на грешки в данните в интрастат декларациите.
4. “Валидация” е извършване на проверка за съответствие на данните в интрастат декларациите чрез съпоставянето им с други данни и обстоятелства.”
“Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя наименованието на вносителя.
По § 17 има предложение на народния представител Петър Кънев - § 17 да се измени така:
“§ 17. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.”.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 17:
“§ 17. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Цонев.
Имате думата за изказвания по текстовете от законопроекта. Няма желаещи.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И “НАЦИОНАЛНАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ “РЕХАБИЛИТАЦИЯ В ЕЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКАТА – ЕНЕРГИЯ ІІ”.
Вносител на този проект за решение е Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по енергетика.
Господин Аталай, моля да представите доклада на комисията, която е водеща.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на икономиката и енергетиката госпожа Галя Тошева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ако няма възражения в залата, нека да поканим заместник-министъра на икономиката и енергетиката Галя Тошева.
Моля, поканете представителите на Министерството на икономиката и енергетиката.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай:
“ДОКЛАД
на Комисията по енергетиката относно проект за Решение на Народното събрание за даване на съгласие за сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия ІІ”, № 702-03-27, внесен от Министерския съвет на 4.09.2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 26 септември 2007 г., Комисията по енергетика обсъди внесения от Министерския съвет проект за Решение на Народното събрание за даване на съгласие за сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия ІІ”, № 702﷓03-27.
На заседанието присъстваха Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Галина Тошева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Мария Йовчева – главен юрисконсулт в Министерството на икономиката и енергетиката, Мардит Папазян – изпълнителен директор на “НЕК” ЕАД, Владимир Давидов – началник на управление “Инвестиции” в “НЕК” ЕАД и Екатерина Стефанова – отдел “Финансиране и кредитиране” в “НЕК” ЕАД.
Мотивите на вносителя бяха представени от Галина Тошева – заместник-министър на икономиката и енергетиката. Проектът на решение е одобрен с Решение № 554 на Министерския съвет от 2007 г. и е внесен за ратифициране от Народното събрание на 4 септември 2007 г. Договорът за финансиране на проекта “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия ІІ” между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа компания” ЕАД е подписан през 2007 г. Стойността на проекта е 153 млн. евро. Правителството на Република България е заемополучател и гарант, а “Националната електрическа компания” ЕАД е краен бенифициент, като тя е задължена да вложи собствени средства в размер на 52 млн. евро.
Проектът включва два основни подпроекта – “Рехабилитация на преносната електроенергийна мрежа” и “Развитие на телекомуникационната мрежа” на бенефициента. Усвоените средства от кредита по проекта до договорирания краен срок 30 юни 2007 г. са на стойност около 32 млн. евро, като само подписаните търговски договори са около 46 млн. 700 хил. евро. Очертава се обективна необходимост от удължаване срока на договора. Като основна причина за забавяне на проекта бенефициентът изтъква редица обективни причини, главните от които са наложилите се тежки неколкократни процедури по отчуждаване на земи и терени и извършване на сложни технологични процеси, свързани с изключване на възлови за енергийната система подстанции. Новият краен срок за усвояване кредита и завършване на проекта, заявен от бенефициента и подкрепен с цитираното решение на Министерския съвет № 554 от 2007 г., е 28 февруари 2009 г., като банката е изразила писмено съгласието си с предложения нов срок.
След проведеното гласуване, с 9 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, Комисията по енергетика реши:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия ІІ” при условия за следваща рехабилитация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря за представянето на доклада, господин Аталай.
Има и доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Димитров, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК Мартин Димитров: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа!

“СТАНОВИЩЕ
по проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия ІІ” № 702-03-27, внесен от Министерския съвет на 27 август 2007 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 19 септември 2007 г., беше разгледан проект на Решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия ІІ”.




На заседанието присъстваха Галина Тошева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и експерти от Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на финансите и Националната електрическа компания. Законопроектът беше представен от госпожа Тошева.
Финансовият договор за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия ІІ” е на стойност 153 млн. евро, като отпуснатият заем е в размер на 60 млн. евро. Правителството на Република България е заемополучател и гарант, а “Националната електрическа компания” ЕАД е краен бенефициент. Крайният срок за усвояване на средствата по заема от Европейската инвестиционна банка – Люксембург, е 30 юни 2007 г. Във връзка с възникналата необходимост от удължаване на срока за изпълнението на проекта Националната електрическа компания ЕАД се е обърнала с молба към Европейската инвестиционна банка – Люксембург, за удължаване на периода за усвояване на средствата по финансовия договор, като последните дати за разполагане с тези средства да се изменят от 30 юни 2007 г. на 28 февруари 2009 г. В допълнение Националната електрическа компания ЕАД е направила постъпки пред банката кредитор за частично изменение на клаузи 1.04В (а) и 1.04С. Всички останали финансови и други условия по финансовия договор остават непроменени. Банката е изпратила отговор, в който е изразила съгласие за извършване на предлаганите изменения.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 11 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България да приеме проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на изменение № 1 на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната електрическа компания ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия ІІ” № 702-03-27, внесен от Министерския съвет на 27 август 2007 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви за представянето, господин Димитров.
Имате думата за изказвания по този проект за решение.
Заповядайте, господин Симеонов.
Петър Симеонов (КБ): Уважаема госпожо председател, искам да внеса една корекция. Договорът за финансиране е подписан през 2002 г., а не през 2007 г.
Искам да внеса още малко разяснение по този въпрос. Същността на проекта е рехабилитация на съществуващата електропреносна мрежа и модернизация на управлението на преноса, трансформацията и разпределението на електрическата енергия. Проектът включва различни подпроекти, изпълнението на които се извършва на етапи. В рамките на проекта са рехабилитират всички възлови подстанции, като се монтира ново оборудване, изграждат се електропроводи 110 киловолта и 400 киловолта. Изгражда се нова телекомуникационна система. Внедрява се система за дистанционно отчитане на електроенергията. Модернизира се системата “Ескада” за управление в териториалните диспечерски центрове. Реконструират се откритите разпределителни уредби на подстанции. Внедрява се нова, модерна управленска система.
Със средствата от заема се финансират два основни проекта, а именно: рехабилитация на преносната система и изграждането на телекомуникационна система. Доставките на оборудване по тези подпроекти са структурирани в няколко търга. Всички търгове са проведени.
Изменението на крайния срок за усвояване на средствата води до промени в схемата на погасяване на заема, която в първите години ще бъде облекчена, а по-нататък ще се утежни в зависимост от времето и размера на усвояване на останалите траншове. Изменението на срока на разполагаемост не води до промени в договорените размери на заема, формата на гаранция, избора на лихвения процент, размера на такси, гратисния период, срока на погасяване и др. Удължаването на сроковете за усвояване не води до разходи за държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви за изказването, господин Симеонов.
Други желаещи за изказвания по тази точка от дневния ред няма, с което приемаме дискусията по нея за приключена.
Преминаваме към точките, които бяха гласувани и включени в програмата по ал. 7.
ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С РЯЗКОТО ВЛОШАВАНЕ НА ОБСТАНОВКАТА В БИРМА (МИАНМАР).
Проектът за решение е с вносители народни представители от различни парламентарни групи начело с господин Соломон Паси, Пламен Ранчев, Юнал Лютфи, Константин Димитров, Йордан Величков, Добромир Задгорски, Пламен Панайотов и Ангел Найденов.
Ще помоля господин Пламен Панайотов да представи проекта за декларация заедно с мотивите.
Пламен Панайотов (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На заседание на Комисията по външната политика вчера обсъдихме този проект за декларация, който беше приет единодушно, във връзка със събитията, които се случват през последните месеци в Мианмар – държава, известна още и като Бирма. Текстът на декларацията накратко формулира следните проекторешения.
На първо място, Народното събрание на Република България категорично осъжда използването на сила срещу мирни протести в защита на основни човешки права и нормални условия на живот, което доведе до човешки жертви.
На второ място, изразява пълната си солидарност със справедливия човешки стремеж за живот при условията на свободите, които през ХХІ век считаме за основни.
Трето, Народното събрание заявява готовност да работи активно чрез своите представители в международни парламентарни формати за засилване на натиска върху властите в Бирма (Мианмар) да предприемат стъпки за национално помирение чрез диалог с всички политически сили в страната, за незабавно и безусловно освобождаване от домашен арест на лидерката на опозицията Аун Сан Су Чии, на всички политически затворници, арестувани лидери и участници в демонстрации.
Четвърто, подкрепя препоръките на Европейския парламент за съгласувани целенасочени икономически санкции срещу военния режим във Бирма (Мианмар), доколкото такива не биха влошили допълнително положението на населението в страната.
И пето, призовава Съвета за сигурност на ООН да приеме резолюция, която да оторизира международната общност да вземе всички необходими мерки за демократизация, възстановяване на човешките права и свободи и постигане на национално съгласие в Бирма (Мианмар).
Господин председателят на комисията Соломон Паси изложи личните си впечатления от посещението си в Бирма в началото на тази година и комисията единодушно реши да предложи на Народното събрание да подкрепи този проект за декларация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря за представянето, господин Панайотов.
Заповядайте за изказване по проекта за декларация, господин Паси.
Соломон Паси (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Наистина комисията единодушно прие предложения проект за декларация. Правя процедурно предложение в залата да бъде поканен господин Красимир Стефанов от Дирекция “Азия” на Министерството на външните работи, ако това не е станало междувременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ако няма възражения, моля да поканим представител на Министерството на външните работи в залата, защото не можем да подложим на гласуване това предложение. Заповядайте.
Соломон Паси (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Бих искал в добавка към мотивите и текста на декларацията да добавя и част от личните си впечатления, които придобих по време на една частна визита през м. януари т.г. в Мианмар. Използвах възможността да се срещна с всички представители на дипломатическия корпус, главно на страните – членки на Европейския съюз и други международни организации. Тази визита ми отвори очите към това, което се случва в тази държава. Направих опит да се свържа и с представители на официалните власти, които опити обаче пропаднаха. Направих опит да отида и да посетя лично в дома й Сан Су Чи, която живее в Янгон, но нейната къща много далече е барикадирана и не се допускат никакви хора да се доближават наблизо до дома й, така че и този опит беше осуетен.
Като цяло в Мианмар управлява една военно – астрологична диктатура, ако мога така да я нарека. Военните управляват там от 1962 г., тоест вече 45 години и вземат решенията си по един абсолютно нелогичен начин, по начин, който е изцяло насочен срещу населението и народа на Мианмар.
Лично аз съм имал възможност покрай работата си като външен министър и преди това да се запозная с много диктатори, с много диктатури. Такава диктатура, каквато има в Мианмар, има на малко места по света. Това е една изключителна беднотия, капсулирана в тонове от злато. Една държава, която има богата история с една изключително мизерна икономика днес.
Правителството отказва какъвто и да било диалог с международната общност, дори трудно допускат представители на генералния секретар на ООН Ибрахим Гамбари да посещава тази страна. Наистина в момента сме виждали много конфликти по международните телевизии по Си Ен ен, Евронюз и т.н., но такъв ясно видим сблъсък между добро и зло рядко се вижда, дори само поради това, че доброто е облечено по един начин, а злото е облечено по друг начин.
Този конфликт между военните и монасите в страната, и военните, и монасите са горе-долу по 1 милион, искам да припомня, че този конфликт, който съществува между тях, е наистина израз на това как правителството и режимът искат систематически да унижават и унищожават своя народ. Смятам, че декларацията, която предлагаме, ще бъде един морален жест на нашето Народно събрание към страданията на мианмарския народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Паси.
Има ли други желаещи за изказвания по тази точка от дневния ред? Не виждам други желаещи.
Остават пет минути до почивката, затова предлагам да не започваме с разглеждането на следващата точка от дневния ред.
Господин Паси изразява съгласие да преминем към Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Организацията на обединените нации и правителството на Република България за предоставяне на ресурси на временните сили на ООН в Ливан и на Споразумението за общите условия за дългосрочно предоставяне на военноморски услуги, ангажиращи държавни материални активи. Комисията по външна политика е водеща комисия.
Господин Паси, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Соломон Паси: Благодаря, госпожо председател.
Тъй като този законопроект е доста ясен, нямаше никакви дебати. Смисълът е, че България трябва да получи едни пари от ООН. Трябва да се възстанови сума в размер на 2 млн. 578 хил. лв. и затова ще премина направо към становището.
“Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Организацията на обединените нации и правителството на Република България за предоставяне на ресурси на временните сили на ООН в Ливан (ЮНИФИЛ), подписан на 14 август 2007 г. в Ню Йорк и Споразумението за общите условия за дългосрочно предоставяне на военноморски услуги, ангажиращи държавни материални активи, подписано на 17 август 2007 г. в Ню Йорк.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Паси.
Имате думата за изказвания по тази точка от дневния ред. Не виждам желаещи.
В такъв случай Законопроектът за ратифициране на меморандума ще бъде гласуван утре в началото на пленарния ден, заедно с останалите представени законопроекти.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Този законопроект беше включен по силата на чл. 40, ал. 5 от нашия правилник.
Законопроектът с Разпореждане № 650-01-364 от 4 октомври 2006 г. е разпределен на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Вносител на законопроекта е Митко Димитров.
Председателят на комисията господин Веселин Методиев е представил доклад.
Заповядайте, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по въпросите на държавната администрация относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България № 654-01-130, внесен от народния представител Митко Иванов Димитров на 4 октомври 2006 г.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 8 ноември 2006 г.
Законопроектът беше представен от вносителя. Като основен мотив беше изтъкнато неговото разбиране, че мястото на знамето на Европейския съюз трябва да бъде уредено със закон, като е записано, че то може да стои вдясно от българското знаме.
В хода на обсъждането народните представители изразиха становище, че този проблем вероятно ще възникне след влизането на Република България в Европейския съюз, но че предлаганото законодателно решение е непълно и би трябвало след консултации с компетентните институции да се прецизира. Беше посочено, в национална държава – член на Европейския съюз, стои националното знаме, а знамето на Европейския съюз влиза в „други знамена”, както пише в текста на закона, който действа сега.
Вносителят отговори на изразените мнения и становища.
След обсъждането в Комисията по въпросите на държавната администрация беше проведено гласуване, което приключи със следния резултат: „за” – 1, „против” – 3, „въздържали се” – 6.
Въз основа на това Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България, внесен от народния представител Митко Иванов Димитров.
Становището на комисията е прието на 8 ноември 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Методиев.
Вносителят на законопроекта господин Митко Димитров го няма в залата и няма кой да го представи.
Уважаеми народни представители, сегашният чл. 21 от закона регламентира издигането на националното знаме, респективно националното знаме и националното знаме на друга държава, или на няколко други държави. Сегашният чл. 21 има три алинеи в различни хипотези. Народният представител Митко Димитров предлага да се създаде нов чл. 21а, доколкото го разбирам.
Той гласи: „При издигане на националното знаме вдясно от него може да стои това на Европейския съюз.”
Това е текстът.
Но след като няма кой да представи законопроекта, тоест народният представител отсъства от залата, а явно и от сградата на Народното събрание, не ми остава нищо друго, освен да открия дискусията по законопроекта.
Уважаеми народни представители, имате думата. Чухте становището на водената от господин Методиев Комисия по въпросите на държавната администрация.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал за тези от вас, които проявяват интерес, да кажа в какво се състои принципният въпрос. В комисията той беше разискван в продължение на около два часа.
Всяка национална държава има своите символи. Националното знаме е такъв символ. Когато една национална държава постигне съгласие да стане член на международна общност, както в случая е Европейският съюз, според нашия колега Митко Димитров, който е вносител, би трябвало в своето законодателство да уреди въпроса за символите на тази общност - Европейския съюз. Неговото предложение е в действащ закон, който урежда националните символи, да се уреди въпросът за символите на съответната международна общност. (Господин Митко Димитров влиза в залата.) Ето го и колегата, той ще вземе отношение.
Възниква следната хипотеза: дали закон, който урежда националните символи на суверенна национална държава, трябва в себе си да реши този казус, или би трябвало по друг път, с друг нормативен документ да се направи това уреждане на въпроса за символите на международната общност, за няколко международни общности, за всички или конкретно само за Европейския съюз.
Моето мнение, което застъпих и по време на заседанието на комисията, е, че е редно една национална държава като България да има закон, с който урежда своите национални символи, включително знаме, герб, държавен печат и прочие. Ако се прецени, в друг нормативен документ да се уредят тези символи на международни общности, в които България членува.
Самата специфика на Европейския съюз и дебатът около това какво представлява Европейският съюз – съюз на суверенни национални държави ли или ще върви към някакво унифициране на тези национални държави в рамките на Европейската общност, е дебат, който върви в самата Европа, в страните – членки на Европейския съюз, и далеч не е пред приключване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нещо като конфедерация.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Да, както ми подсказва господин Корнезов, нещо от рода на конфедерация.
Нещо повече, знаем, че в някои от големите държави, които са основателки на тази общност, бяха проведени референдуми за европейска Конституция, които бяха посрещнати отрицателно от населението за това унифициране на националните държави в Европа.
Смятам, че за нас българите изобщо не е настъпило време, в което да дебатираме влизаме ли в такава конфедерация, както ми подсказа господин заместник-председателят или оставаме на някаква друга позиция. Самият дебат за европейска Конституция не е много силен в Република България. Ние все още не се вълнуваме много от този въпрос. Ние сме страна членка от броени месеци.
Но от гледна точка на протокола, на церемониала може би занапред – и заради това и в становището, с което ви запознах, има такова мнение, трябва да се проведат консултации между различните институции на държавата, които имат отношение към този проблем, за да се търси някакво законодателно решение, защото наличието на флагове, включително и в пленарната зала, националния ни флаг и знамето на Европейския съюз, би трябвало да е залегнало в някои от основните нормативни актове на Република България.
В крайна сметка мисля, че е разумно наистина да се търси такова решение. Националните символи са си национални символи, помещават се в един закон, който урежда този въпрос, а другият въпрос предстои тепърва да бъде дискутиран между институциите на Република България и оттам да му се намери решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Методиев.
Вие засегнахте един кардинален въпрос за Европейската общност.
Вносителят вече е тук.
Заповядайте, господин Димитров.
Митко Димитров (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първоначалният мотив за внасянето на този законопроект беше, че в парламентарната зала стои синият флаг вдясно от българския флаг. След направени консултации и проучвания как се поставят инсигните в България и какво значение имат те за обществото, стана ясно, че този флаг в момента стои само като поставен по дизайн, а не по закон.
В съответните служби, които работят по издигане на българския флаг, подразделенията, които представят на официални събития нашата държава, като ротата, която пак чрез инсигните на държавността представя държавата на определени посещения, приеми и др. ... Това ми беше мотивът – това нещо да залегне в закона.
Интересен дебат се оформи в комисията, като се започне от това, че тези флагове се определят от Конституцията. Българският флаг е определен от Конституцията – какъв трябва да бъде, как да изглежда, какви да бъдат размерите му. Дори стигнахме до положение, че европейският флаг трябва да бъде определен от европейската Конституция, а тя до този момент все още не е приета. Един вид ще се окаже, че флагът на Европейския съюз е нелегитимен поради това, че не е определен в тяхната конституция. Затова отложихме дебата в комисията, за да се намери точно определеното място, макар че в нашия закон има начин, по който да се издигат временни такива флагове. Там е уточнено при гост от една или повече държави къде се намират по азбучен ред отдясно на българския флаг, като българският флаг се издига винаги по-високо от останалите флагове. В комисията беше дискутирано, че това наистина е особен вид представителност и дали тази представителност трябва да бъде уредена в нашия закон или в допълнителен закон, който да бъде съгласуван с Европейския съюз относно инсигмите, които се прилагат и в Европейския съюз и това да влезе в по-нататъшна процедура на мероприятия, които да бъдат провеждани и как да бъдат представени тези символи.
Моето мнение е, а подкрепям и мнението на председателя на комисията, че до уреждането на този закон флагът не би трябвало да стои на официални места или може да бъде издиган временно само при определен вид мероприятия. Затова предлагам да не превръщаме пленарната зала в комисия по приемане на този флаг. Оттеглям своето предложение. Ще го направя и писмено.
Само не зная как залата ще процедира оттук нататък, какво ще правим със синия флаг, който в момента стои в залата. Искам да обърна също внимание, че в европейските парламенти като се започне от белгийския, румънския, френския и всички останали, в пленарната зала на съответния парламент има издигнато само националното знаме на парламента. До него никъде не стои европейският флаг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Димитров.
Всъщност Вашето предложение е при издигане на националното знаме вдясно от него - може да стои... Кое е дясно, кое е ляво?
Митко Димитров (КА, встрани от микрофоните): По фронта е винаги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Защото ако застанем както Вие сега сте тук, европейското е отляво, ама често се сменят лявото с дясното.
Митко Димитров (КА, встрани от микрофоните): Ляво и дясно на парламента са така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Той си оттегли предложението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не го признавам. Господин Димитров, каза, чухме го, че писмено ще направи това. До този момент не го е направил. Така че имате думата.
Господин Такоров, ако Вие държите този законопроект да бъде приет, залата решава.
Ако господин Димитров оттегли законопроекта си – той каза, че ще го направи писмено, тогава ще преценим дали това негово изявление може да доведе до прекратяване и негласуване на първо четене. В правилника е уреден този въпрос – до кой момент може да се тегли законопроектът от вносителя. Да не се връщаме на него.
Има ли други желаещи да вземат думата?
И така, след като получим евентуално предложението на вносителя господин Митко Димитров за оттегляне на законопроекта, тогава ще решим въпроса за неговото бъдеще.
Още веднъж се обръщам: има ли желаещи народни представители да вземат отношение към законопроекта? Няма.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Единият законопроект е с вносител народния представител Даут Осман; другият законопроект е с вносител народния представител Захари Георгиев; третият законопроект е с вносители народните представители Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев.
Виждам, че и народният представител Елиана Масева се е подписала под друг законопроект.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, господа народни представители! Представям ви доклад на Комисията по правни въпроси относно трите законопроекта, обявени преди малко от председателя, за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност:
„На заседание, проведено на 7 февруари 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, внесени съответно: от народния представител Даут Осман; от народния представител Захари Георгиев и от народните представители Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев.
На заседанието присъстваха от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност Стоян Кушлев – председател, и Николай Николов - член.
Народният представител Даут Осман представи внесения от него законопроект, като посочи, че в законопроекта се съдържат предложения за включване в съдържанието на закона на изискванията за несъвместимост, които важат за членовете на комисията, изрична норма, която предвижда обнародването на Правилника й за организация и дейност в „Държавен вестник”, както и правила за определяне на възнагражденията на членовете на Комисията. Необходимостта от тях произтича от факта, че към момента липсва уредба по тези въпроси в действащия закон.
Народният представител Петя Гегова представи внесения от нея, Марина Дикова и Олимпи Кътев законопроект, като обоснова предложените от тях допълнения с аргумента, че Народното събрание излъчва представител в Комисията по установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност, както и в още 16 органа със сходен статут. Предвид на това, според вносителите, базата за определяне на възнаграждението на членовете на комисията следва да е възнаграждението на председателя на Народното събрание, а размерът, посочен в закона - процент от него. Този размер трябва да отчита характера и значимостта на работата на комисията.
В хода на обсъждането на законопроектите взеха участие народните представители Надя Антонова, Четин Казак, Анелия Мингова, Христо Бисеров, Яни Янев, Павел Шопов и Янаки Стоилов. Те подкрепиха по принцип необходимостта от представените законопроекти. Народните представители споделят становището, че предложенията за определянето в закона на изискванията за несъвместимост със заемането на длъжността член на комисията е необходимо с оглед на това, че съгласно законодателната практика условията, които са пречка за заемането на определени длъжности, се посочват в закон, а не в подзаконов нормативен акт или правила за работата на съответния държавен орган.
По отношение на предложенията за определяне на базата и размера на възнагражденията на членовете на комисията народните представители обърнаха внимание, че законопроектите предлагат различна методика, което е резултат от разликата в подхода, който е възприет в други закони. Безспорен факт е необходимостта от законово решение на въпроса за определяне на възнаграждението на членовете на Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност, но също така е необходимо и въвеждане на единни критерии за определяне на размера на възнагражденията за всички органи с подобен статус. Решаването на този проблем налага създаването на работна група с участието на народни представители от съответните постоянни комисии.
Според народния представител Христо Бисеров най-правилният подход за определяне на размерите на възнагражденията на членовете на такива държавни органи е да се приеме за база средномесечната работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, според данни на Националния статистически институт. Не е логично, според него, това възнаграждение да надвишава размера на възнаграждението на народните представители и да се определя според това на председателя на Народното събрание. Народният представител Янаки Стоилов, като подкрепи по принцип създаването на работна група, която да определи общи критерии, изказа мнение, че е необходимо да се предвидят и допълнителни критерии, с оглед дейността, която съответните държавни органи осъществяват. Във всички случаи, обаче, трябва да се отчита конституционният статус на Народното събрание и да не се принизява неговата роля. От това следва, че за основа на възнагражденията на ръководителите на органи, които избира Народното събрание, по правило трябва да се взема възнаграждението на народните представители.
Председателят на Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност Стоян Кушлев сподели принципната подкрепа, изразена от членовете на Комисията по правни въпроси по предложените законопроекти. Той предложи при обсъждането им на второ четене в Комисията по правни въпроси да се обсъди възможността предложените в законопроекта на народния представител Даут Осман основания за несъвместимост да бъдат и основания за предсрочно прекратяване на мандата на член на комисията.
В края на дискусията Комисията по правните въпроси:
1. С 9 гласа “за”, без “против” и 1 “въздържал се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, внесен на 16 ноември 2006 г. от Даут Осман и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
2. С 9 гласа “за”, без “против” и 1 “въздържал се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, внесен на 19 декември 2006 г. от Захари Георгиев и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
3. С 8 гласа “за”, 2 “против” и без “въздържал се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, внесен от Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Стоилов, в моята папка има един законопроект, внесен от народния представител Елиана Масева – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, с дата 21 февруари 2007 г.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Нашето становище е от 7 февруари т.г. Ваша е преценката дали да поставите на обсъждане и гласуване този законопроект, но той е внесен след като е изготвено становището на комисията и по тази причина не е бил предмет на отделно обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам госпожа Елиана Масева в пленарната зала. Все пак тя е вносител, макар и само с една точка. Но законопроектът си е законопроект, а няма становище на комисията.
Народният представител Даут Осман – вносител на един от законопроектите, в залата ли е? Няма кой да представи законопроекта.
Народният представител Захари Георгиев - другият вносител на законопроект също не е в залата.
РЕПЛИКА: В отпуска е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Виждам в залата един от вносителите на третия законопроект – господин Олимпи Кътев.
Господин Кътев, заповядайте, за да представите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, който сте внесли заедно с народните представители Петя Гегова и Марина Дикова.
Олимпи Кътев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Заедно с колежките Гигова и Дикова сме внесли Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, който касае регламентиране на заплащането на ръководните кадри в този държавен орган.
Мотивите, с които сме направили това предложение, целят преодоляване на съществуващата празнота в Закона за отнемане в поза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, с която да се регулира начинът на определяне принципите и размера на възнагражденията на председателя, на заместник-председателя и на другите членове на комисията. Предложеният текст се позовава на утвърдената вече практика възнагражденията в някои специализирани държавни институции да се определят спрямо възнаграждението на председателя на Народното събрание.
Законовото регламентиране на тези материи ще е гаранция за прозрачност и прилагане на утвърдените критерии при изразходването на публичните средства. Както може би си спомняте, тази методика беше приложена и в някои други сродни държавни органи и беше приета като такава, а именно председателят на комисията да получава 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание и съответно заместник-председателят да бъде с 90 процента от възнаграждението на председателя. И другите членове да получават трудово месечно възнаграждение по 85 процента от това на възнаграждението на председателя на съответната комисия.
Предлагаме и в т. 4 основното месечно възнаграждение да се преизчислява всяко тримесечие, като се взима предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие. Според нас това е справедливият и работещ начин и метод за изплащане на трудовите възнаграждения на ръководните органи в тази комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Кътев.
Народният представител Елиана Масева отсъства от залата. Както ви съобщих, тя е внесла законопроекта на 21 февруари 2007 г. Има Разпореждане на председателя на Народното събрание под № 750-01-90 от 22 февруари 2007 г., като разпределя този законопроект на Комисията по правни въпроси.
Необходимо е, уважаеми народни представители, да ви припомня чл. 68: „Парламентарните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането.”
Комисията по правни въпроси е обсъдила трите законопроекта. Чухте нейното становище. Законопроектът на госпожа Масева е след становището на комисията, и затова този законопроект не беше представен от Комисията по правни въпроси. Но тъй като е изтекъл тримесечният срок за становище на комисията, от тази гледна точка няма пречка и този законопроект да бъде разискван и респективно гласуван в пленарната зала, независимо че няма становище на Комисията по правни въпроси.
Следователно, имаме да разглеждаме четири законопроекта.
Ще ви представя законопроекта на госпожа Масева – в чл. 12, ал. 6 се създава нова т. 5 със следното съдържание:
„5. при грубо нарушаване на този закон.”
Всъщност чл. 12, ал. 6 гласи: Правомощията на комисията се прекратяват предсрочно при: смърт, подаване на оставка, обективна невъзможност, влизане на присъда... Госпожа Масева предлага още едно основание – при грубо нарушение на този закон правомощията на членове на комисията да се прекратяват предсрочно.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Румен Такоров (КБ, от място): Какво е предложението на народния представител Захари Георгиев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Такоров иска да представя и законопроекта на господин Захари Георгиев.
Господин Янаки Стоилов се спря на този въпрос. Каза, че комисията подкрепя законопроекта.
Всъщност законопроектът на народния представител Захари Георгиев се състои от един-единствен параграф.
Уважаеми народни представители, става въпрос за основанията за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Това е Раздел І. В чл. 3 са изброени текстовете от Наказателния кодекс във връзка с отнемане на имуществото. Господин Захари Георгиев предлага промяна в една от точките, която е изменена през 2006 г., предлага комисията да може да задейства и респективно да възбуди процедурата по отнемане на имущество по чл. 255 и чл. 255а.
Господин Захари Георгиев предлага разширяването на текстовете от Наказателния кодекс, по които би могло да се сезира комисията или да се самосезира и процедурата по отнемане на имуществото да продължи.
Надявам се, господин Такоров, това обяснение да Ви е достатъчно.
Румен Такоров (КБ, от място): Да, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Законопроектът на народния представител Даут Осман е доста по-широк, включва пет параграфа.
Откривам дискусията по четирите законопроекта.
Госпожо Масева, заповядайте. Имате думата да представите Вашия законопроект.
Елиана Масева (ДСБ): Уважаеми колеги, това е много кратко предложение към основанията за освобождаване на членовете на комисията, свързана с борбата срещу престъпността за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност.
Към основанията за освобождаване да се прибави „при грубо нарушаване на този закон”.
Липсата на подобно основание може да компрометира и да препятства дейността на комисията – това е част от мотивите, с които е внесен този текст.
Подобно основание за освобождаване е предвидено и в много други закони, с които се създават комисии, например инициативата на народното представителство по Закона за защита на личните данни след докладите и констатациите за работата на тази комисия и сериозните нарушения, на които се натъкнахме. Считам, че това допълнително основание може само да мобилизира и да респектира както членовете, така и дейността на самата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Откривам дискусията по четирите законопроекта. Имате думата, уважаеми народни представители. По повод на тези четири законопроекта можем да прогледнем как действа тази комисия.
Георги Божинов (КБ, от място): Да извикаме господин Кушлев да дойде тук и да даде разяснения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: ... колко пари внесоха от комисията в държавния бюджет – две години, че и отгоре вече...
Георги Божинов (КБ, от място): ... и колко изхарчиха. Тези, които изхарчиха, не са ли повече от тези, които са събрани? Да поканим Кушлев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Разбира се, ако председателят или член на комисията е в сградата на Народното събрание, може да заповяда и да вземе отношение по законопроектите, по дейността на комисията.
Господин Божинов, заповядайте.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател, правя формално предложение от името на парламентарната група за 30 минути почивка – през това време да бъде поканен председателят на комисията. Сега сме по-свободни, имаме възможност да го изслушаме и тогава да се произнесем по тези законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е искане от името на парламентарна група за почивка от 30 минути.
Моля, поканете председателя на комисията да заповяда в сградата на Народното събрание. Казах да заповяда, следователно да смята задължително.
Тридесет минути почивка!

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Уважаеми колеги, пленарното заседание продължава.
Намираме се на точката от дневния ред: законопроекти за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Преди прекъсването на заседанието беше поискана почивка, в която да бъде поканен председателят на комисията. Информацията, която постъпи в Народното събрание е, че няма да може да се яви в Народното събрание господин Стоян Кушлев, но към парламента се движи госпожа Стоянка Николакова, която е член на Комисията за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Всеки момент очакваме да може да се присъедини тя към пленарното заседание и да отговори на въпроси, които народните представители искат да зададат.
Докато изчакваме госпожа Николакова, която всеки момент би трябвало да е тук, аз ще си позволя да прочета съобщенията, които иначе се правят в края на пленарното заседание. Ще съобщя първо това, което предстои като работа на комисиите в днешния ден:
Комисията по европейските въпроси ще заседава на 4 октомври 2007 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134 на Народното събрание. Дневният й ред е от няколко точки: представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Ремзи Осман; обсъждане и приемане на правила за организацията и дейността на постоянната подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз; избор на членове, председател и заместник-председатели на подкомисията и обсъждане на бъдещата дейност на Комисията по европейските въпроси в контекста на участието на България в процеса на вземане на решения от Европейския съюз.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание в четвъртък от 14,30 ч. в зала 248 на Народното събрание. Дневният ред е: второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция.
Комисията по околната среда и водите ще проведе редовното си заседание на 4 октомври т.г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 126, като дневният ред е: приемане на общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие; второ четене на Законопроекта за почвите.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание в четвъртък от 15,00 ч. в зала 130 с дневен ред: законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание в четвъртък от 14,30 ч. в зала 356 в сградата на Народното събрание на пл. “Княз Александър І”. Дневният ред е: обсъждане на първо четене на Законопроекта за Национална агенция “Сигурност”; обсъждането на доклада за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи.
Комисията за борба с корупцията ще заседава на 4 октомври т.г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 132 като дневният ред е: мерки за въвеждане на Търговския регистър според приетия от закона срок – това е парламентарен контрол, а другото е информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Информацията, която имам е, че госпожа Стоянка Николакова вече е в сградата на Народното събрание. Тъй като нямаше такова предложение, постъпило от страна на народни представители, точно тя да бъде поканена, моят въпрос към депутатите е дали желаят да поканим госпожа Николакова да присъства на пленарното заседание?
Господин Кузов, заповядайте. Имате думата за процедура.
Владимир Кузов (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Считам, че е доста обидно за българския парламент тук да не бъде председателят или поне заместник-председателят на комисията. Както сме тръгнали, може би следващия път ще поканим секретарката или чистачката на комисията, затова моля, ако трябва да се отложи точката, но тук да присъства или председателят на тази комисия или заместник-председател. Все пак това е българският парламент! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Господин Кузов, искам да кажа, че поканата е към отправена към председателя, а именно към господин Стоян Кушлев. Ние не сме канили друг член на комисията, просто бяхме уведомени, че госпожа Николакова е откликнала на тази покана и е дошла в парламента.
Всъщност от това, което Вие изразихте, а не чувам други позиции, разбирам, че няма покана към госпожа Николакова да бъде допусната в залата.
Практически ние се намираме в тази точка: законопроекти за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Поканен е господин Кушлев, за който имаме информация, че не може да се яви.
Възможностите са следните – едната, чисто формалната е, да продължим разискванията, ако има такива от страна на народните представители. Ако няма разисквания, просто ще обявим приключване на разискванията по законопроектите.
Другият начин е да се отложи разглеждането на тази точка, но тук също имаме чисто формален проблем – в залата няма необходимия кворум, за да мога да подложа едно такова искане на гласуване.
Да приемем, че с консенсус отлагаме тази точка, която да продължи в утрешния ден и отново да поканим господин Кушлев да присъства на разискванията по тези законопроекти.
Има ли възражения от страна на пленарната зала? Всички ли са за това да отложим тази точка за утре и отново да бъде поканен господин Кушлев? (Шум и реплики в залата.) Няма възражения. Напротив, чувам гласове от залата: “Да!”, тоест отлагаме разискванията по тези законопроекти за утре с повторна настоятелна покана към председателя на комисията Стоян Кушлев да се яви в Народното събрание.
Преминаваме към следващия законопроект от програмата на Народното събрание:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители на 26 януари 2006 г.
Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Има становище на тази комисия.
Моля представител на комисията да ни запознае със становището.
Преди това има процедура.
Заповядайте, господин Българинов.
Борислав Българинов (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Поради отсъствие на колегите, които са внесли законопроекта, моля да бъде отложено разглеждането за утре, за да могат да се явят и да докладват законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: За утре ли е Вашето предложение?
Борислав Българинов: Или за следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Тоест предлагате да отпадне от дневния ред. Един вид да се отложи за дневния ред за следващата седмица, който ще гледа Народното събрание.
Тук, колеги народни представители, сме изправени пред същия проблем с оглед процедурата, която направи господин Борислав Българинов. Единственият начин да реши подобно нещо пленарната зала е отново да има консенсус. Има ли възражения? Основанията са, че вносителите на законопроекта, който урежда наистина много важна материя, в момента не могат да представят аргументите си, за да бъде приет този законопроект. Можем да го отложим само с консенсус на пленарната зала.
РЕПЛИКИ: Съгласни сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Съгласни са, чувам колеги и то от управляващото мнозинство, а законопроектът е внесен от опозицията, тоест приемаме с консенсус отлагането и на този законопроект за дневния ред за следващата пленарна седмица.
Следващият законопроект, който имаме в програмата на Народното събрание, е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ.
Внесен е от народните представители Петър Мръцков и Христина Христова Велчева на 28 септември 2007 г. По този законопроект, който е разпределен на Комисията по труда и социалната политика като водеща и на Комисията по здравеопазването, няма постъпили становища както на водещата, така и на помощната комисия. Не е изтекъл и тримесечният срок, така че не можем да преминем към разглеждането на този законопроект. С това практически се изчерпва дневният ред на днешното пленарно заседание.
Ще направя останалите съобщения, които са за края на пленарното заседание.
Първо, съобщение за парламентарния контрол утре:
Първо ще отговаря заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпроси от народните представители Минчо Спасов и Мартин Димитров.
След това ще отговаря министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпроси на народните представители Ваня Цветкова и Евдокия Манева.
Министърът на правосъдието Миглена Тачева ще отговаря на въпроси на народните представители Диана Хитова, Пенко Атанасов, Екатерина Михайлова и Елиана Масева.
Министърът на вътрешните работи Румен Петков ще отговаря на въпроси на народните представители Нено Димов и Иван Сотиров.
Министърът на финансите Пламен Орешарски ще отговори на въпрос на народния представител Станислав Станилов и на питане на народния представител Минчо Христов.
Министърът на земеделието и продоволствието Нихат Кабил ще отговори на въпрос на народния представител Борислав Ноев.
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски ще отговори на питане на народния представител Стела Банкова.
Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров ще отговори на два въпроса на народните представители Минчо Христов и Мартин Димитров и на питане от народните представители Евгени Чачев и Костадин Паскалев.
Преди да закрия заседанието, искам да съобщя, че утре, петък, 5 октомври 2007 г., пленарното заседание ще започне с гласувания на следните законопроекти:
Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки.
Гласуване на проект за Решение за даване на съгласие за сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и „Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект „Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия ІІ”.
Гласуване на проект на Декларация на 40-ото Народно събрание на Република България във връзка с рязкото влошаване на обстановката в Бирма - Мианмар.
Гласуване на Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Организацията на обединените нации и правителството на Република България за предоставяне на ресурси на временните сили на ООН в Ливан и на Споразумението за общите условия за дългосрочно предоставяне на военноморски услуги, ангажиращи държавни материални активи.
Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България.
С това дневният ред е изчерпан.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,22 ч.)



Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Екатерина Михайлова

Секретари:
Митхат Метин
Георги Димитров