Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2007-11-23


Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Иван Илчев и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Очевидно е, колеги, че имаме необходимия кворум, но след погледа в залата абсолютната стойност, отчетена на нашите уреди, надхвърля и най-смелите очаквания.
Колеги, преминаваме към предстоящите гласувания за днешния пленарен ден.
Първо, гласувайте процедурното предложение на народния представител Христина Христова за намаляване на срока за писмени предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Предложението е срокът да бъде три дни.
Гласували 168 народни представители: за 160, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля за вашето внимание – ще гласуваме на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Както знаете, предстои да гласуваме три законопроекта последователно, по реда на тяхното внасяне в Народното събрание – първият с вносител Николай Кънчев, вторият с вносител Мартин Димитров, третият с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте Законопроект № 754-01-67 от 19 април т.г. за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносители Николай Кънчев, Мирослав Мурджов и Бойко Ватев.
Гласували 164 народни представители: за 65, против 39, въздържали се 90.
Законопроектът не се приема.
Моля, гласувайте Законопроект № 754-01-122 от 12 септември 2007 г. за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносители Мартин Димитров, Нено Димов и Ясен Попвасилев.
Гласували 184 народни представители: за 49, против 33, въздържали се 102.
Законопроектът не се приема.
Господин Нено Димов – за прегласуване. Имате думата, заповядайте.
Нено Димов (ДСБ): Господин председател, правя предложение за прегласуване. Искам да го мотивирам с това, че по време на дебата върху законопроекта се чу не само от десницата, но и от левицата, че е спорно дали трябва да има или няма необлагаем минимум. Същността на закона, който предлагаме с Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, е именно това – да остане необлагаемият минимум. Нищо не пречи този законопроект да бъде приет и да бъде интегриран между първо и второ четене, защото и от редиците на мнозинството се чу, че необлагаемият минимум е нещо, върху което трябва да поговорим между първо и второ четене.
Аз ви призовавам да гласуваме „за”, а в комисията да обсъдим още веднъж този въпрос и в края на краищата, нали имате мнозинство, колкото и пропукано да е то, е достатъчно да го отхвърли, ако реши, на второ четене.
Предлагам ви прегласуване и да подкрепите това между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново предложения законопроект.
Гласували 188 народни представители: за 62, против 38, въздържали се 88.
Законопроектът не се приема и при прегласуването.
Моля, гласувайте Законопроект № 702-01-52 от 9 ноември т.г. за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносител Министерския съвет.
Гласували 192 народни представители: за 152, против 36, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми колеги, последното гласуване, което ни предстои от дискусията през предходните дни, е по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносител Министерския съвет от 9 ноември т.г.
Гласували 194 народни представители: за 133, против 51, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми колеги, както виждате от програмата, за тази седмица имаме фактически още осем точки, които не сме разгледали. Както знаете, за днес Народното събрание гласува да е пленарен ден със законодателна програма до края на пленарния ден без парламентарен контрол. Следва да преценим, бяха направени такива предложения, дали е уместно законопроектите по точки 4 и 5 – за общинските бюджети и за НЗОК, да бъдат гласувани днес след приключване на обсъжданията от гледна точка на времето за предложенията между първо и второ четене. Иначе днес, обсъждайки ги, ще можем да ги гласуваме в четвъртък следващата седмица по нормалния ред, предвиден в правилника. Ако преценим, че в известен смисъл сме в извънредна ситуация, т.е. има основание да ускорим процеса по предложения за второ четене, би могло парламентът да гласува, ако има такова процедурно предложение. Може да се реши тези два законопроекта, т. 4 и т. 5 да се гласуват още днес след приключване на обсъжданията им.
Има ли такова предложение?
Госпожа Мая Манолова желае да направи предложение.
Заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, предвид аргументите, които изложи господин председателят, за всички е очевидно, че става дума за още два бюджетни законопроекта, които би следвало да бъдат разгледани в срок. Предлагам ви процедурно с тяхното приемане да постъпим, както с данъчните закони по време на извънредното заседание във вторник, а именно всеки един от тях да бъде гласуван, след като приключи дебатът по тези законопроекти. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети и по Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. гласуванията да бъдат днес след приключване на дебатите по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Процедурното предложение е ясно.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за гласуване на законопроектите по точки 4 и 5 днес след приключване на обсъждането, съответно по всяка от точките.
Гласували 150 народни представители: за 136, против 10, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.




Уважаеми колеги, преминаваме към четвърта точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ.
За доклад на Комисията по бюджет и финанси давам думата на председателя на Комисията господин Румен Овчаров.
Имате думата, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам в пленарната зала да бъде допуснат господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте направеното предложение за достъп в пленарната зала.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров:

ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, внесен от Министерския съвет
на 9 ноември 2007 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 15 ноември 2007 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети. На заседанието присъстваха господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите, господин Цветан Петров – началник отдел в Дирекция „Финанси на общините” и госпожа Юлия Цонкова – началник отдел в Дирекция „Финанси на общините” в Министерство на финансите. Законопроектът беше представен от господин Кънчев.
Предвижданото изменение в разпоредбите на чл. 6, ал.1, т. 2, буква „г”, чл. 34, ал. 1, т. 8, како и създаването на т. 9 в чл. 34, ал. 1 разграничава видовете заеми, съобразно тяхното предназначение с цел привеждането на тези разпоредби в съответствие с влезлите в сила изменения на чл. 43 на Закона за устройството на държавния бюдет. Предложението се прави с оглед разграничаване на безлихвените заеми, отпускани при временен недостиг на средства по бюджетите на общините от държавния бюджет, които възстановяват не по-късно от края на бюджетната година по ред и в срокове, определени от министъра на финансите, от заемите за финансиране на разходите, в т.ч. за данък върху добавената стойност, до възстановяването им по одобрени проекти и програми, съфинансирани от Европейския съюз.
Предложените изменения в разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 6, буква „а”, чл. 11, ал. 5, чл. 34, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 3, чл. 35, ал. 2 и 3 и § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на Закона за общинските бюджети са във връзка с данъчната реформа. Целта е осигуряване на по-голяма стабилност и подобряване финансирането на делегираните от държавата дейности с общо допълваща субсидия чрез общинските бюджети. Предложените промени отговарят на изискването за прозрачност при осигуряването и разпореждането с публичните средства. Целта на законопроекта е, отговаряйки на изискванията за прозрачност, да доведе до засилване на доверието между държавата и местните власти при определяне размера на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините. Постига се обективност при отчитане на разликата в икономическия потенциал на отделните общини.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 13 гласа „за”, 1 „против” без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, № 702-01-51, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2007 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Следва представяне на становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Заповядайте, господин Гороломов.
ДОКЛАДЧИК Иван Гороломов: Благодаря, господин председател.

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети № 702-01-51, внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 14 ноември 2007 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Министерски съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети. В заседанието на комисията взеха участие господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, представители на Министерството на финансите, на Националното сдружение на общините и на Българската стопанска камара. От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Кирил Ананиев.
Предвиденото изменение в част от разпоредбите на закона е насочено към разграничаване на безлихвените заеми, отпускани при временен недостиг на средства по бюджетите на общините от държавния бюджет, които се възстановяват не по-късно от края на бюджетната година по ред и в срокове, определени от министъра на финансите, от заемите за финансиране на разходи, в това число за данък върху добавената стойност до възстановяването им по одобрени проекти и програми, съфинансирани от Европейския съюз. По този начин тези разпоредби се предвиждат в съответствие с влезлите в сила изменения на чл. 43 на Закона за устройството на държавния бюджет.
В останалата им част измененията са във връзка с данъчната реформа и отпадането на данъка върху доходите на физическите лица, като споделен данък между държавата и общините и източник на финансиране на делегираните от държавата дейности. Целта е осигуряване на по-голяма стабилност и подобряване финансирането на делегираните от държавата дейности с обща допълваща субсидия чрез общинските бюджети, като се постига обективност при отчитане на разликата в икономическия потенциал на отделните общини.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха предложените промени в закона, насочени към синхронизиране на разпоредбите му с тези в Закона за устройството на държавния бюджет.
По отношение на промените, свързани с отпадане на правната възможност за финансиране на част от дейностите чрез споделени данъци, част от народните представители и представителите на общините изразиха становище за запазване на тази форма по принцип, независимо че през следващата година подобна форма не е предвидена със законопроекта за държавния бюджет за 2008 г. Още повече, че такава възможност съществува в действащия Закон за устройството на държавния бюджет и евентуално при отмяна в Закона за общинските бюджети би създало колизия между двата закона.
В резултат на гласуването със 7 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроект, № 702-01-51, за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Гороломов.
Откривам дискусията по първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
Има думата госпожа Николова.
Елеонора Николова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, аз имах възможност вече да обърна вашето внимание по повод четенето на Законопроекта за държавния бюджет, че най-сериозната тенденция, която се очерта като недостатък на Закона за държавния бюджет и в частност на Закона за общинските бюджети, е пълният отказ от финансова децентрализация. Не може по друг начин да бъде прочетено обстоятелството, че общините вече няма да имат споделен данък, няма да имат никакъв икономически механизъм, чрез който да влияят върху икономическото оживление на своите населени места.
Аз мисля, че съдбата пази господин Паскалев да не е в тази зала днес, защото като министър на регионалното развитие заедно с господин Ананиев, заместник-министър на финансите, сложиха началото на една истинска финансова децентрализация. И това се посрещна много добре от всички общини, за да видим 4 години по-късно, че фактически има тотален отказ от този принцип. Само по този начин можем да прочетем отказа от запис да няма споделени данъци. Докато досега кметовете се оплакваха, че от данък общ доход се изземва по-голямата част, 30, 40 и 50%, сега ние виждаме, че 100% този данък отива в държавата, за да се връща в общините във вид на субсидия. Практически това са пари, които държавата преценява на кого по колко. Аз съм била свидетел на тези години, когато при отговорни държавни служители в Министерството на финансите кметовете на малките населени места отваряха вратите с крак, поради това че ръцете им бяха заети с приложение съгласно текста. Много добре знаете за какво става въпрос – дамаджани, риби, прасета и т.н., само и само да осигурят някой лев повече на своите общини. Вие искате да се върнат кметовете в това много унизително положение – да ходят и да молят за средства, с каквито способи преценят, че това може да се случи.
Аз ви моля между първо и второ четене и ще направя такова предложение да се запази принципът за споделяне на определени данъци между държавата и общините. Другото действително е тотален отказ от инициатива на местните общности. Защото сега кметовете можеха да разсъждават така: ако ние облекчим определен инвеститор, ако помогнем с общински терени с продажба на атрактивни цени, ако щете, и чрез дарения на терен там да се построи определен обект, част от парите, които ние не сме получили чрез търговска продажба, а просто чрез насърчаване на инвеститора ще се върнат обратно при нас като данък общ доход. Ние ще дадем възможност на нашите хора да имат трудова заетост, да имат добри работни места. И фактически това е икономическият механизъм. Сега ние се отказваме от него.
Искам да поставя пред вас, тъй като тук има много бивши кметове и много общински съветници, още един въпрос, който мисля, че си заслужава да разсъждаваме до края на работата на този Четиридесети парламент – това е второто регионално ниво на местно самоуправление. Защото това е моят отговор как биха могли да бъдат подпомагани малките общини, които нямат собствен ресурс. Да, има малки общини, които нямат собствен ресурс и които винаги са чакали и ще продължат да чакат на държавата. Но когато ние им казваме, че държавата ще им даде, ние им казваме: вие нямате никакъв шанс, никакъв мотив да се сдружавате, да правите общи проекти, което е европейска политика, нямате възможност да вземате решения за закриване на определени общини, което също не е нещо невъзможно. Ние просто ги караме да бъдат послушни, чакащи и изпълняващи.
Мисля, че трябва да поставим дебата за второ ниво на регионално самоуправление, защото ако имаме такова второ ниво, там този данък общ доход ще отива и ще бъда разпределян вече от областните съвети, в които по право трябва да участват кметовете, по начин, който е справедлив. Така че може да се отчита икономическото оживление на определен регион, могат да се отчитат усилията на всички кметове от този регион, там да се случват нещата. И, разбира се, ще има солидарност. Солидарността фактически е десният принцип на преразпределение, а не чрез държавата.
Колеги, аз ви моля наистина много сериозно да обмислим. Обръщам се с цялата отговорност към лявата част на залата, защото тук са добрите кметове, многото кметове накуп, които много добре знаят от какво се отказваме чрез този Закон за общинските бюджети. Моля ви между първо и второ четене да направим една дискусия и да запазим като запис възможността в закона да има споделени данъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте за реплика, господин Мечев.
Марко Мечев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Аз искам да припомня, че държавата отново поема ангажимента към всичко онова, което е държавни дейности, прехвърлени в отговорности на общините. Искам да ви върна назад и да ви помоля да погледнете бюджетите за 2005 и за 2006 г. Ще си послужа с цифрите от 2006 г. От 264 общини в България само 18 общини събират повече като маса данък общ доход или така наречения данък от доходите на физически лица, отколкото онова, което им предоставя държавата за издръжка на държавните дейности. И понеже и в този закон държавата категорично казва, че тя поема, пак на базата на тези стандарти, които бяха преди и сега съществуват, и аз ще ви припомня, че за един ученик за тази година издръжката е 933 лв., а за следващата година е 1151 лв., по този начин изчислени, средствата се предоставят на общините. Вярно е, че се предоставят не като споделен данък, а като субсидия. Но по-надолу е записано, че за общините, които изпаднат в тежко финансово състояние, държавата ще ги подпомага. И тя не бяга от това.
За мен въпросът, който Вие поставяте, има второ измерение. Защото в предишния закон беше записано, че от преизпълнението общините получаваха – тези, които преизпълняват, 20%, а останалите 80% се преразпределят за участие от всички други общини. В този смисъл аз мисля, че държавата сега гарантира отново дейностите, които са държавна отговорност, с тази субсидия. За мен по-важният въпрос е как сега да намерим механизъм, с който да компенсираме. Защото аз много се страхувам от това, че много общини ще се изкарат сега, че са във финансова невъзможност за всички дейности, които имат и ще тръгнат да искат от държавата помощ. Но за мен това е важното – държавата да осигурява своите отговорности, които е дала на общините, тъй като 146 общини не могат от своя данък да осигурят дейностите, които им предоставя държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други реплики? Няма.
Госпожо Николова, имате думата за дуплика.
Елеонора Николова (независим): Уважаеми господин Мечев, фактически моят отговор се крие във Вашата реплика – че държавата дава. Да, държавата дава. И точно това е всъщност против философията на финансовата децентрализация. Ако общината ще дава, какво ще правят общините? Аз Ви питах и вчера, по какъв начин ние можем да отличим добрия от лошия кмет? По какъв начин ще кажем, че един кмет е добър мениджър, че е направил така, че е привлякъл инвестиции в своето населено място? Да, ние връзваме дори и ръцете на общинските съвети от правото да се откажат от определен данък за определени групи, категории юридически или физически лица, с които да допринесат за икономическото оживление на района си. Когато сме им записали, че имат долна граница, ние фактически им казваме, че те могат да се разпрострат в някакви измерения, които чиновниците са им дали. Това не е инструмент за икономически стимул.
Мисля, че това е второто недостойнство на този закон – че ние слагаме местните данъци в един граници и забраняваме на общинските съвети да се откажат от определени данъчни тежести по отношение на определени субекти.
И другото, което искам да кажа, да, вярно е, данък собственост е изключително нисък в страната. Явно така са разсъждавали в Министерството на финансите – че общините ще се превърнат в инструмент с този данък за пълнене на хазната. Но аз пак казвам, това не може да стане, без да има общ дебат за финансовата тежест. Не могат общините да решат, че тъй като данък собственост е много нисък, те могат да го вдигнат два пъти, без да отчетат, че в същото време държавата не е намалила останалите данъци. Ние не можем – отделно общини, отделно държава – да преценяваме какво е бремето, което гражданите понасят.
Ето защо аз мисля, че отказът от мислене в посока на това кои данъци трябва да бъдат предоставени на общините като финансов инструмент е абсолютно погрешна и няма да допринесе с нищо за този процес, който ние тук сме започнали с вас.
Мисля, че действително за Закона за общинските бюджети тази година и Закона за държавния бюджет в частта за общините ние можем да кажем, че имаме тотален отказ от финансова децентрализация. Просто изразът финансова децентрализация е най-нелепото нещо, което може да се използва в този случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Продължаваме с изказванията. Има думата Стефан Софиянски.
Стефан Софиянски (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес приемаме поредния закон, който не отговаря на принципите на местното самоуправление. С този закон влизаме в конфликт с това, което гласувахме при промените на Конституцията. Там дадохме възможност за децентрализация, а с бюджета връщаме централизацията.
Колега Мечев, Вие употребихте думата “субсидия”. Самата дума “субсидия” води до централизация. Какво значи субсидия? Държавата бърка и дава, но откъде бърка? Тя бърка пак в общината и дава. Излиза все едно тук да имаме самочувствието, че ние храним общините, приемайки бюджета. Колеги, докато всички в тази зала не сменим философията на мислене, ще вървим непрекъснато по пътя на централизацията.
Не държавата дава на общините – общините дават на държавата! Това трябва да е ясно на всеки, защото брутният вътрешен продукт, трудът на хората се реализира на местно ниво! Условията на живот, които общината създава, им дават възможност те да създадат този продукт, който ние и Министерският съвет преразпределяме. От тази гледна точка общината, която е собственик на земята, която се грижи за детето на работещия, за детската градина, за училището, за образованието, е тази, която му създава условията за живот, за да може той да създава продукт, то тя е тази, която произвежда продукта! Това е много ясно и ако ние не приемем тази философия, трудно ще можем да направим нормално законодателство.
Два са основните данъци, които са чисто общински - казвам го много пъти. Данък общ доход – аз живея в този град, живея на това място, искам да работя на това място и отделям парите от това, което печеля, за да живея добре на това място. Предприятието ми плаща данък печалба, защото продуктът, който произвеждам, ако го произведа в София, се продава и във Варна, и в Пловдив – естествено данък печалба отива в държавата. Данък общ доход е данъкът, който отделям от собствената си заплата, за да живея добре там, където работя!
Вторият данък е данък собственост. Напълно съм съгласен с това, знам много добре, че не всички общини с тези два данъка могат да си осигурят средствата, но общо, в национален мащаб те могат да бъдат осигурени. За да има стимул, за да има нормално развитие на общините, за да има кметът тази самостоятелност, която му е необходима, за да развива общината си, а развитието на общината означава по-добри условия за живот, по-добър начин на работа, по-големи семейства ако щете, по-голяма раждаемост, по-висок стандарт на живот – изобщо всичко, към което се стремим, нека да помислим!
Ясно е, че вие сте го предопределили. Самият факт, че вкарахте отново субсидията тази година, просто се нервирам, като чуя тази дума, защото какво значи да субсидираш някого, който те издържа?! Какво значи това? Това значи глупост!
Приемайки промените в Конституцията, да помислим за следващата година – тези два данъка да бъдат стълбът на независимото общинско финансиране. Тъй като в някои общини те няма да стигнат, нека да го направим 50%. Оттам нататък останалите да бъдат фонд “Солидарност” – фонд, който да се управлява от общините. Имаме сдружение на общините, в което участват абсолютно всички 264 общини, което си избира независимо ръководство! Това е нормалната философия на данъчната политика, която търси децентрализация.
Всичко друго е преразпределяне на чужд труд и субективно, подчертавам, субективно преразпределяне на чужд труд - когато ти кажеш “субсидия”, когато пренесеш издръжката на ученика в кабинета на чиновника в Министерството на финансите. Защото кой прави тези нормативи – чиновникът. Как се правят тези нормативи? Да не би да не знаем – преценява се колко ще е за образованието, оттам нататък се изчислява на ученик и започваме да обосноваваме по какви критерии правим този норматив. Всъщност тръгваме от сумата, която предварително сме определили за образованието. Да не се лъжем, работили сме толкова години. Знаем колко сме пищели против тези нормативи. Казвали сме, че тези нормативи са далеч от реалността, защото се приготвят в кабинета на чиновника от Финансовото министерство – говоря за стандартите, а не от кмета, който примерно казва: тази година давам приоритет на образованието и отделям повече средства в образованието. Кметът е лишен от тази възможност! Той е пощенска кутия – при него идва това, което пуска министерството по норматива, изчислен във Финансовото министерство. Само го взема и го прехвърля на училището. Скъсана е пряката, нормалната връзка между кмета, който трябва да се грижи за условията за образованието, не за методологията, в населеното място. Това е дълга тема, да не отегчавам залата – може би повечето, както каза Елеонора Николова, сме били в местното самоуправление. Когато сме били от онази страна, сме били против, сега не знам защо колегите от БСП не си припомнят как сме се мъчили и как сме се борили срещу това, което става днес. От тази зала вече погледът е друг.
Уважаеми колеги, днес трудно ще направим промените, защото това вече е заложено в бюджета. Ще се караме, ще правим трибунки, ще убеждаваме журналистите колко сме прави, но няма да можем да свършим работа.
Аз апелирам към вас: още в началото на следващата година, подготвил съм и ще внеса съответните промени, нека сменим мисленето си, нека поне от Бюджет 2009 да дадем на общините реалната възможност да работят независимо за своите граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Иван Костов.
Иван Костов (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Този закон на практика реализира две неща. Едното е да уреди въпроса за финансиране на разхода за данък добавена стойност, който се прави при усвояване на средства по европейски проекти, понеже закъснява плащането и възстановяването на тези приходи от страна на Европейския съюз. В този смисъл това е правилна стъпка, защото облекчава начина на достъпа до средствата. Това е реализирано с няколко текста в закона, техниката няма значение.
Другият елемент, който е направен, е да бъде заличена навсякъде една категория – преотстъпените държавни данъци. Защо е направено това? Защото формално правителството се възползва от обстоятелството, че местните данъци могат да бъдат третирани вече наистина като местни, а не като държавни данъци, които държавата пак ще събира, но няма да преотстъпва на общините, ще им ги предоставят, защото те определят тяхната величина. Това е формалната причина.
Реалната причина е, че правителството и част от Министерството на финансите, заличавайки категорията преотстъпени държавни данъци, отнемат тази самостоятелност, за която говори тук колегата Софиянски. В миналото, преди 7-8 години, на общините се преотстъпваха 50% от данъка върху доходите на физическите лица и те можеха да разчитат на тези средства. Когато изцяло се отнеме правото и очакването на общините да получат преотстъпени държавни данъци, както е в случая с данъка за облагане доходите на физическите лица, всичко останало се третира вече като субсидия. По този начин един ход напред, два хода назад!
Ходът напред – би трябвало да разбираме вчерашното гласуване по Закона за местните данъци и такси. Това е правото на общините, ако искат да завишат до два-три пъти тарифата за облагане на данъчната основа на местния данък. Голяма крачка напред.
А крачките назад, както виждате, са съществени. В този смисъл наистина е удивително как може колеги от мнозинството, които са били кметове, да не виждат това нещо, да не го разбират и да закрепват цялата си надежда – в текста на ал. 3, § 5, че държавата ще си дава субсидии за делегираните държавни дейности. Ясно е, че делегираните държавни дейности са бюджет в бюджета на общините и по никакъв начин това не е елемент на местната самостоятелност. Прави са тук колегите да критикуват това. В този смисъл крачка напред, две назад във въвеждането на самостоятелността на общините. Това се прави с вчерашния закон и с днешния Закон за общинските бюджети.
Не знам дали обществото си дава сметка, че прави това нещо, но вместо да изпълни изискванията на Конституцията, на практика втвърдява режима на централизацията и завладява нови територии. Това се прави с този закон, затова той не бива да бъде подкрепен. Може да бъде гласуван, но трябва да се помисли, ако изобщо има воля за местно самоуправление и за повишаване на самостоятелността на местните власти, действително да започне нещо да се прави отсега и да се прави в продължение на доста време с участието на хора, които си дават сметка, че колкото са по-самостоятелни общините, толкова повече ще имат инициативата да развиват качеството на живота на хората, защото ще поемат върху себе си нови, допълнителни отговорности. Никакви допълнителни отговорности не носят общините, когато им се делегират дейности и функции и им се дават пари за това. Формално на практика им се пределегират, защото това са си техни отговорности.
Обучението на децата на място, разбира се, е отговорност на местната власт – те няма да си оставят децата необучени. Това предполагам, че е понятно за всички. Така че това не е желаната местна самостоятелност.
Трябва да си давате сметка за това, че с тези два закона всъщност вие правите две крачки и половина назад. (Реплики от КБ.)
За да го разберете, защото вие друг език, друга терминология - целият ви категориален апарат е там. Така че аз говоря на вас – вляво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли реплики? Няма желаещи.
Има думата за изказване народният представител Иван Сотиров.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И по този закон ще трябва да повтарям неща – на мен лично ми писна да повтарям и години наред да се повтарят в тази зала и, за съжаление, да не се случват. Непрекъснато се говори за децентрализация, за засилване на местното самоуправление, а реално се върви твърдо и упорито в точно обратната посока. За съжаление, продължава това мислене на партията държава, това чисто социалистическо мислене, че трябва да има една партия и една държава, която да се грижи и да мисли вместо всички. И във вчерашния закон, който се прие на първо четене – за местните данъци и такси, съществува тази философия. Примерно дайте да има долна граница за местните данъци и такси, да не би общините, кметовете, които избрахме скоро, да постъпят безотговорно, да вземат да освободят всички граждани от местни данъци и такси и да не могат да си оправят бюджетите. Този тип мислене е крайно опасен, но, като гледам, вие няма как да се отървете от него.
В България трябва да се извърши реформа, тя трябва да бъде свързана и с конституционни промени, които вие също отхвърляте. Преди изборите тук се постави въпроса за мажоритарен избор на районни кметове, но не са предвидени собствени бюджети на районите. Не може да се управлява една структура със 120 140 хил. души население и да говорим за мажоритарен избор, без да има самостоятелен бюджет. Вярно, че това е свързано и с конституционни промени, но всички тези неща трябва да се мислят и да се движат в пакет.
Идеята с така наречените преотстъпени данъци, с така наречените обективни критерии – много пъти сме говорили за преразпределяне на бюджетните субсидии, също е вредна практика, която носи елементите на централизираната икономика на държавното планиране и държавния надзор.
Няма по-местен данък от данък общ доход. Изобщо е сбъркана концепцията да се говори, че това е държавен данък и от него държавата трябва да преотстъпва на общините. Гражданите работят и плащат данъците в своята община, за да получават поне 50%, както винаги сме настоявали, от този данък. Това ще даде и възможност, тъй като говорим за Закона за общинските бюджети, ако бъде закрепено твърдо в закон, че общините получават минимум 50% от данък общ доход, да правят стратегическо планиране и да предвиждат програми за развитие на общините при едно стабилно постъпление в приходната част на бюджета не само година за година или месец за месец, а в рамките на целия мандат, в който управляват кметовете и общинските съвети. Затова трябва да има действително ясен и твърд критерий и да се каже точно какъв процент от данък общ доход остава за общините, за да може действително общините да се развиват пълноценно. Иначе държавата ежегодно със Закона за държавния бюджет по така наречените прозрачни критерии и методики за разпределяне на държавните субсидии от данъка, който би трябвало да е общински, а е държавен, сменя съотношенията. Ако погледнем тенденцията, винаги за общините има по-малко пари. Сега, когато се прие, че общините могат да определят сами местните данъци и такси, вместо положителен, ще се получи обратен ефект. Аз ще ви кажа какъв ще е обратният ефект.
Държавата ще си измие ръцете, ще намали отчисленията, които отиват за общините и ще притисне общините да вдигат местните данъци и такси, за да могат да оцелеят, което като краен резултат ще натовари българските граждани. И държавата ще си измие ръцете! За това става въпрос. Вие точно това ще направите. Така че не можем да говорим за развитие на децентрализацията, а точно за един обратен процес. Все пак е хубаво да си давате сметка.
Изхождайки от това, че вие винаги търсите конюнктурни решения, искам накрая да ви посъветвам, че по този начин, по който управлявате, скоро няма да имате мнозинство и скоро няма да бъдете управляващи в тази държава. Така че реализирайте финансовата децентрализация, тъй като след следващите парламентарни избори тук-таме ще ви останат кметове и общински съвети – поне дайте на тези хора самостоятелност и възможност да се представят добре. Поне това направете – имате чисто партиен интерес. По този начин, по който карате, вие няма дълго да присъствате в мнозинството и в управлението на държавата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Реплики няма.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в дискусията на първо четене? Няма.
Закривам дискусията на първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети. Съгласно приетото процедурно решение законопроектите по т. 4 и 5 от днешния дневен ред, преминаваме към гласуване на това заседание на Народното събрание.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
Гласували 123 народни представители: за 101, против 22, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от програмата за работата на Народното събрание и това е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2008 Г.
Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлагам ви да допуснем в пленарната зала господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, д-р Румяна Тодорова – директор на Националната здравноосигурителна каса и госпожа Жени Начева – директор на дирекция “Бюджет” в Касата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Моля да поканите гостите да заемат своите места в пленарната зала.
Имате думата, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Благодаря, господин председател.
“На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 13 ноември 2007 г., беше разгледан Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.
На заседанието присъстваха д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, д-р Румяна Тодорова – директор на Касата, и госпожа Жени Начева – директор на дирекция “Бюджет” в Касата, господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и от Българския лекарски съюз – д-р Цветан Райчинов – заместник-председател, и д-р Димитър Петров – съветник по Националния рамков договор.
Законопроектът беше представен от д-р Райнов, който изтъкна, че той е изграден въз основа на очакваното изпълнение на бюджета за 2007 г. и потребностите за финансиране на здравните дейности през 2008 г. Той отразява особеностите в работата по осъществяване на здравноосигурителните плащания, съгласно националните здравни приоритети в сферата на болничната и извънболничната медицинска помощ.
В приходната част на бюджета за 2008 г. се очаква да постъпят общо приходи 1 млрд. 686 млн. 100 хил. лв., които спрямо 2007 г. са с 216 млн. 100 хил. лв. повече – ръст от 15%. От общата сума на приходите 1 млрд. 474 млн. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски, които спрямо 2007 г. са с 291 млн. 700 хил. лв. повече – ръст от 25%. Ръстът на приходите се дължи на увеличението на размера на осигурителната вноска за децата до 18 г. и след навършване на тази възраст, ако учат редовно, до завършване на средно образование – от 0,5% на 3%, тоест 116 млн. 200 хил. лв. Във връзка с увеличението на приходите от здравноосигурителните вноски е намаляла субсидията от централния бюджет със 76 млн. 300 хил. лв.
Трансферът от Министерство на здравеопазването за акушерската помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето от 5 млн. лв. за 2007 г. се увеличава на 5 млн. 700 хил. лв. за 2008 г.
Сумата на приходите за 2008 г. е съобразена с предвижданията за очакваните доходи на работещите в материалната сфера, разчетените средства за изплащане вноските на работещите в бюджетната сфера, както и за всички контингенти осигурени лица, чиито здравноосигурителни вноски са задължение на републиканския бюджет.
Със законопроекта се предлага здравноосигурителните вноски да се запазят на равнището на 2007 г. в размер на 6 на сто, като съотношението работодател – работник се променя от 65:35 на 60:40.
Сумата на разходите е разчетена в размер на 1 млрд. 680 млн. 700 хил. лв. или 14,7 на сто ръст спрямо 2007 г.
От всички разходи с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания – 1 млрд. 486 млн. 300 хил. лв. – ръст от 13,2%. Всички видове здравноосигурителни плащания се увеличават през 2008 г. спрямо 2007 г., с изключение на разходите за медико-диагностична дейност, които запазват размера си.
За здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ нарастването е с 8,6%, за специализирана извънболнична медицинска помощ със 17,2%, за дентална помощ с 9,8%. За здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за домашно лечение и медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели са разчетени 295 млн. 500 хил. лв. – ръст с 4,7%. За болнична медицинска помощ са предвидени 785 млн. 600 хил. лв. – в това число субсидия за акушерска помощ за всички здравно неосигурени жени в размер на 5 млн. 700 хил. лв. или ръст от 15,5%, за други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, са предвидени 20 млн. лв.
При разпределението на бюджетните средства за финансиране на здравноосигурителните плащания в отделните направления ще се прилагат изисквания, гарантиращи по-добри резултати от 2007 г., а именно:
1. Запазване оптимален баланс на дейностите в различните направления на здравноосигурителните плащания като се увеличават средствата за дейностите, свързани с медицинската помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.
2. Финансово осигуряване на потребностите от първична извънболнична медицинска помощ на базата на въведените регулативни стандарти, което предоставя равен достъп на всички здравноосигурени лица за остри случаи и осигуреност на оказване специализирани медико-диагностични дейности за диспансерно болните.
3. Гарантиране изпълнението на дейностите от Наредбата за основния пакет на министъра на здравеопазването с ясно очертани параметри.
4. Гарантиране на еднаква по обем медицинска помощ за всички райони на страната и усъвършенстване на моделите на заплащане на болничната помощ.
5. Стимулиране на доброто управление на лечебните заведения за болнична помощ, по-справедливо разпределение на средствата по лечебни заведения, на основата на ясни изисквания, алгоритми и правила за осъществяване на дейността и грижа за пациентите.
Административните разходи на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. възлизат на 46 млн. 500 хил. лв., от които 10 млн. лв. за издаване на европейски здравноосигурителни карти. Те са в размер на 3,2 на сто от планираните разходи и 2,8 на сто от всички приходи.
В разходната част на бюджета е предвиден резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 143 млн. 900 хил. лв. Тази сума е по-голяма от сумата по бюджета за 2007 г. с 29 млн. 100 хил. лв., което е резултат от увеличението на приходите от здравноосигурителни вноски. Този резерв се предвижда в изпълнение на чл. 26 от Закона за здравното осигуряване.
Общият размер на капиталовите разходи е 4 млн. и представлява 0,2 на сто от общите разходи.
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. е с балансирано салдо.
Чрез законопроекта се предлагат и промени в Закона за здравното осигуряване, които имат съществено значение за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2008 г. Дава се възможност за постигане на съгласие по Националния рамков договор за 2008 г. до 1 декември 2007 г., тоест категорично не се променя, елиминира или изменя възможността за подписване на нов рамков договор с Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. Сроковете са обвързани с необходимостта от подготовка за сключване на договори с изпълнителите на медицинска помощ, считано от 1 януари 2008 г. Паралелно са елиминирани рисковете от неподписване на Националния рамков договор. В този случай, понастоящем отсъства законова хипотеза, която да регламентира реда и условията за осигуряване на здравноосигурителните дейности от НЗОК, считано от 1 януари 2008 г.
По този начин се постига:
- гарантирано лечение на пациентите през 2008 г.;
- справедливо заплащане и договаряне с изпълнителите на медицинска помощ в рамките на бюджета на НЗОК за 2008 г.;
- справедливо усвояване и разпределение на публичните средства за здравеопазване при ясни правила и механизми за обеми, цени и методика на заплащане на видовете медицинска помощ;
- отсъствие на напрежение сред пациенти и лекари;
- спазване задълженията на Националната здравноосигурителна каса да осигурява лечение на чужди граждани на територията на нашата страна по силата на европейските регламенти.
В дискусията по законопроекта взеха участие представителите на Българския лекарски съюз и Министерството на финансите. Представителите на Националната здравноосигурителна каса отговориха на зададените въпроси от народните представители.
След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 8 народни представители, 3 - “против” и 1 “въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Следва представяне на становището на Комисията по здравеопазването.
Доктор Кумчев, заповядайте. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми да ви запозная с

“ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за бюджета
на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.
и Законопроект за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2008 г., представен в
Министерския съвет от Българския лекарски съюз и
Българския зъболекарски съюз, № 702-01-50,
внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.

На две свои редовни заседания, проведени на 8 и 15 ноември 2007 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. и Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., представен в Министерския съвет от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, № 702-01-50, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
На заседанията присъстваха проф. Радослав Гайдарски, министър на здравеопазването, д-р Емил Райнов, заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, господин Кирил Ананиев, заместник-министър на финансите, господин Любомир Дацов, заместник-министър на финансите, д-р Румяна Тодорова, изпълнителен директор на Националната здравноосигурителна каса, д-р Андрей Кехайов, председател на Българския лекарски съюз, д-р Николай Шарков, председател на Българския зъболекарски съюз, магистър-фармацевт Мирослав Ненчев, председател на Българския фармацевтичен съюз, проф. Станка Маркова, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравните грижи, експерти от Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и Националната здравноосигурителна каса, представители на неправителствени организации в здравеопазването.
В Проект 2008 г., внесен от Министерския съвет, са предвидени следните параметри на самостоятелния бюджет на Националната здравноосигурителна каса:
- 1 млрд. 473 млн. 986 хил. лв. приходи и трансфери за здравноосигурителни вноски;
- 1 млрд. 680 млн. 671 хил. лв. разходи, от които 1 млрд. 486 млн. 309 хил. лв. са разходи за здравноосигурителни плащания и 19 млн. 960 хил. лв. са разходи за възнаграждения на 2 314 щатни бройки персонал.
За текуща издръжка на Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и райнните здравноосигурителни каси са предназначени 21 млн. 172 хил. лв. разходи, в т.ч. 10 млн. лв. за издаване на европейски здравноосигурителни карти.
За здравноосигурителни плащания разходите са разпределени, както следва:
- първична извънболнична медицинска помощ – 125 млн. 900 хил. лв.;
- специализирана извънболнична медицинска помощ – 136 млн. 200 хил. лв.;
- дентална помощ – 67 млн. 500 хил. лв.;
- медико-диагностични дейности – 55 млн. 600 хил. лв.;
- болнична помощ – 785 млн. 600 хил. лв., включително 5 млн. 700 хил. лв. за акушерска помощ в съответствие с чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето;
- лекарства и медицински изделия за домашно лечение – 295 млн. 500 хил. лв.;
- други здравноосигурителни плащания – 20 млн. лв.
Разходите за здравноосигурителни плащания ще могат да бъдат увеличавани със средствата от резерва на Националната здравноосигурителна каса в съответствие с чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване в размер на 143 млрд. 853 млн. 7 хил. лв., като приоритетно те ще бъдат използвани за болнична помощ.
Предвижда се със субсидия в размер на 206 млн. 400 хил. лв. от държавния бюджет да се финансира дефицитът по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, като това ще даде възможност за запазване на наличност от 366 млн. 500 хил. лв. в Българската народна банка и ще гарантира финансова стабилност на институцията.
Законопроектът предвижда Националната здравноосигурителна каса всяко тримесечие да определя броя и стойността на назначаваните специализирани медицински дейности към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ по ред, утвърден от Управителния съвет. В рамките на годишната стойност на разходите за болнична помощ Националната здравноосигурителна каса ще определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на посочените разходи, разпределена по месеци, а всяка районна здравноосигурителна каса ще определя стойността на дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ по ред, утвърден от Управителния съвет на НЗОК.
Чрез Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се предлагат промени в Закона за здравното осигуряване, които регламентират условията и реда за осигуряване на здравноосигурителните дейности от Националната здравноосигурителна каса, считано от 1 януари 2008 г. при непостигане на съгласие по Националното рамково договаряне с Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз.
Със законопроекта се предлага запазването на здравноосигурителната вноска в размер на 6 на сто, като съотношението работодател/работник се променя от 65/35 на 60/40.
Народните представители бяха запознати и с проекта на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, внесен в Народното събрание на основание чл. 22, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване. Проектът беше представен от д-р Андрей Кехайов, председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз, в частта му относно медицинска помощ, и от д-р Николай Шарков, председател на Управителния съвет на Българския зъболекарски съюз, в частта му относно дентална помощ. Проектът на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз съдържа предложение за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., както и цени, обеми и годишна стойност на разходите за видовете медицинска и дентална помощ, заплащана от НЗОК през 2008 г.
Финансовите параметри на предложението предвиждат 1 млрд. 412 млн. 775 хил. лв. приходи от здравноосигурителни вноски и 2 млрд. 215 млн. 994 хил. лв. разходи за здравноосигурителни плащания. Дефицитът по бюджета на Националната здравноосигурителна каса се предвижда да бъде покрит чрез субсидия от централния бюджет в размер на 960 млн. 10 хил. лв.
В изложението си д-р Кехайов подчерта, че заложените параметри са резултат на остойностяване на медицинските дейности, заложени в основния пакет, по изготвените от съвместна работна група от представителите на Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз методики за остойностяване на медицинските дейности, които Националната здравноосигурителна каса заплаща за доболничната и болничната помощ и при прогнозните обеми, предложени от НЗОК. Всички останали разходи – за издръжка, капиталови разходи и други са идентични с тези, предложени от Националната здравноосигурителна каса.
Доктор Кехайов изрази несъгласието си с предложените в Преходните и заключителни разпоредби на проектозакона промени в Закона за здравното осигуряване, предвиждащи при неподписването на Националния рамков договор, считано от 1 януари на съответната година, за която няма сключен Национален рамков договор, да се прилагат правилата на действащия през предходната година Национален рамков договор и определените от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса условия, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, редът за сключване на договорите с тях, цените и обемите на извършваните медицински услуги.
Председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков обърна внимание на участниците в дискусията, че денталната помощ е един от малкото реформирани сектори в здравеопазването. Включително и поради този факт, а също така, вземайки предвид инфлацията за 2007 г. и рязко увеличение на преките разходи на денталните практики, според д-р Шарков е недопустимо бюджетът за денталната медицина според проекта на Министерския съвет да бъде намален от 4,7 на сто на 4 на сто от общите разходи за здравноосигурителни плащания, което в цифрова стойност прави 9,60 лв. на човек за зъболечение. Доктор Шарков припомни, че според Закона за здравното осигуряване в основния пакет медицински дейности, заплащани от Националната здравноосигурителна каса влиза и зъботехническа помощ. Според разчети на специалисти цената на една подвижна протеза е около 200 лв., а по статистически данни около 2 млн. пациенти имат нужда от протезиране, като 50 на сто от тях – от две протези едновременно.
Министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски изрази становище, че финансовият ресурс за здравноосигурителните плащания, предвиден в проекта за Бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., е недостатъчен, но съобразен с възможностите на държавата. Той подчерта, че предложението на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз е желано, но неизпълнимо за държавата на този етап. Професор Гайдарски препоръча на народните представители да потърсят възможности за увеличаване на финансовия ресурс в рамките на възможното между първо и второ гласуване на законопроекта.
Господин Дацов и господин Ананиев определиха в изказванията си проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., внесен от Министерския съвет, като съобразен с финансовите възможности на държавата от гледната точка на макроикономическите параметри и насочен към осигуряване на политиката в областта на здравеопазването. Предложението, внесено от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз беше охарактеризирано като благоприятно и за двете страни в процеса на здравно обслужване, но не балансирано поради невъзможност за допълнително финансиране от около 700 млн. лв.
В хода на дискусията част от народните представители предложиха Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., представен в Министерския съвет от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, да бъде подложен на гласуване, като законосъобразността на това процедурно предложение беше оспорена от представителя на дирекцията “Законодателна дейност и европейското право” на Народното събрание.
При обсъждането на законопроекта от народните представители бяха изказани следните становища:
- финансовият ресурс, предвиден за здравната система, е крайно недостатъчен. По процента от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване, България се нарежда на последно място сред европейските държави и е далеч под 8,7-8,8 на сто, каквато е средната стойност за Европейския съюз. Поради този факт, разходната част на бюджета на Здравноосигурителната каса за 2008 г., предвидена за здравноосигурителни плащания, няма да може да покрие реалната стойност на медицинските услуги, което може да влоши тяхното качество и да намали доходите на медицинските работници;
- въвеждането на лимити на обем дейност, извършвана от всяка болница, е разбираем регулативен механизъм при силно ограничения финансов ресурс, който определя Националната здравноосигурителна каса, но ще доведе до ограничаване на достъпа на здравноосигурени лица и до ограничаване на конкуренцията между лечебните заведения;
- 6% здравноосигурителна вноска не може да осигури финансов ресурс, достатъчен за потребностите на системата. Плавното покачване на размера на здравната вноска е напълно възможно, имайки предвид общото намаление на данъчната тежест;
- необходимо е реформиране на системата, за което бяха предложени следните стъпки:
1. привеждането на основния пакет от медицински дейности, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, в съответствие с наличния публичен ресурс;
2. законодателни промени, уреждащи стартиране на приватизация и концесиониране на лечебните заведения, данъчни облекчения за разходите за здраве, разширяване на функциите на доброволните здравноосигурителни фондове, въвеждане на допълнителни задължения за съсловните организации относно създаването и прилагането на правилата за добра медицинска практика;
3. регламентиране на доплащане при изпълнителите на медицинска помощ, съчетано с адекватна социална защита на определени категории лица;
4. замяна на субсидии за държавни и общински болници с целево финансиране по програми.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: “за” – 13, “против” – 4, без “въздържали се”, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. и Законопроект за бюджета на Здравноосигурителната каса за 2008 г., представен в Министерския съвет от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, № 702-01-50, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2007 г.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Обстоен доклад, кратко и ясно становище.
Има двама народни представители, които са се записали за изказвания. Първи има думата народният представител Ваньо Шарков.
Заповядайте, господин Шарков.
Ваньо Шарков (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще разделя моето изказване на две части. В първата част ще се спра процедурно на това, което правим в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Тогава Ви давам думата за процедура и след това за изказване. Нека да ги разделим, защото така е по правилник.
Ваньо Шарков: Добре. Благодаря Ви.
Съгласно чл. 22, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване Министерският съвет внася в Народното събрание двата законопроекта. Законопроектът е изготвен и приет от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и законопроектът е изготвен от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. Забележете, внася в Народното събрание! Никъде не казва, че внася единия законопроект, а представя другия, както е посочено в решението на Министерския съвет. Няма такава игра с глаголи – “внася”, “представя”, “доставя”, “осведомява”, “информира” и т.н. Няма законопроект, който да се внася в някакво Народно събрание, в някакъв парламент в целия свят – законопроект за сведение. Такова понятие просто не съществува. Невъзможно е. Може да се внесе някакъв доклад, може да се внесе някаква стратегия, някаква програма, нещо за сведение. Но законопроект за сведение не се внася. Ако някой от вас е чувал за подобно нещо някъде по света, нека да сподели своя опит. Тъй като беше казано от Правен отдел и тука беше докладвано, че Правен отдел и “Европейска интеграция” са възразили срещу това – няма такива възражения на “Европейска интеграция”. Правен отдел казва, че Българският лекарски съюз няма законодателна инициатива. Да, няма. И Националната здравноосигурителна каса няма законодателна инициатива. Затова в чл. 22, ал. 3 е казано: “Министерският съвет внася двата законопроекта”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Каква Ви е процедурата?
Ваньо Шарков: По разпореждане на председателя на Народното събрание, уважаеми господин председател, двата законопроекта са разпределени във водещата Комисия по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазване под един и същи номер. Няма два законопроекта с различни номера. Има два законопроекта под един и същи номер. Обяснете ми: как разглеждаме само половината от това, което председателят на Народното събрание е разпределил и съответно ние трябва да разглеждаме?
Процедурното ми предложение е да се разглеждат двата законопроекта. Абсолютно нелогично е и противоречи на всякаква логика да имаме в българското Народно събрание законопроект за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
След това ще Ви дам думата за изказване.
Този въпрос, уважаеми господин Шарков, колеги, народни представители, е изчистен по време на дискусията във вторник. Пред мен е стенограмата, господин Шарков, с Вашето дълго изказване, с изказването на господин Колчаков и другите колеги, с председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Овчаров и решението на пленарната зала. Предлагам повече да не се връщаме – има решение на Народното събрание по този въпрос. Въпросът е изчистен.
Давам Ви думата за изказване по пета точка.
Ваньо Шарков (ОДС): Аз бях сигурен, че ще стане така, но просто бях длъжен отново да ви напомня за това нещо и да ви кажа, че тогава, когато беше изяснен във вторник, бяхме в състояние на извънредно заседание на Народното събрание при друг дневен ред. Сега сме в редовно заседание при друг дневен ред за цялата седмица.
Сега по същество.
Законопроектът за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, който беше представен тук и изчетен по еднотипен начин от двете комисии – по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазване, няма как да бъде подкрепен от българската опозиция, от Обединените демократични сили и от Съюза на демократичните сили. Невъзможно е да бъде подкрепен един такъв бюджет, в който ясно и категорично се вижда, че средствата, предвидени за Националната здравноосигурителна каса за следващата година няма да стигнат. Ако си отворите материалите и прочетете обяснителната записка към бюджетната прогноза за 2008 г. ще видите ясно и категорично написан следният текст: с този бюджет се създават реални предпоставки за актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.
Тоест, ние приемаме бюджет с ясното съзнание, че ще го актуализираме през следващата година.
В този бюджет, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, в приходната част е предвидено приход от здравноосигурителни вноски за деца до 18 години след навършване на тази възраст, ако учат редовно до завършване на средното образование, до 38 милиона. Това е при 3% върху минималния осигурителен доход. Много по-нормално беше да бъде прието нашето предложение, отново ще го направя между двете четения, процентът да бъде 6, при което сумата би била 258 млн. – макар и с малко, но все пак повече средства за българското здравеопазване. Няма как да бъде приет този бюджет, защото той индиректно, ясно и категорично казва: в България няма Български лекарски съюз, в България няма Български зъболекарски съюз, няма водене на преговори, няма договорно начало. Този бюджет в текстовата му част казва, че ще има равен достъп на българските граждани до запазване и т.н. В същото време в чл. 4 се казва ясно и категорично: всяко тримесечие към договора с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ Националната здравноосигурителна каса забележете – не според договореното в Национален рамков договор, не според водене преговори, а еднолично определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности, като управителният й съвет не чрез Националния рамков договор, не чрез постигнатите споразумения по време на преговорите на Националния рамков договор, а еднолично утвърждава реда за прилагането на тези ограничения. Това е лимит! Това е лимитиране достъпа на български граждани до специализирана медицинска помощ, до медико-диагностични изследвания.
Още по-страшното е в следващите текстове – че Националната здравноосигурителна каса еднолично, отново без водене на някакви преговори, при пълно отсъствие на Национален рамков договор, определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишната стойност на разходите, разпределена по месеци за болнична медицинска помощ. От своя страна районната здравноосигурителна каса налага лимитите на заведенията за болнична медицинска помощ и отново се казва: за определяне на стойностите по отношение на болничната помощ управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса приема правила. Отново няма преговори, няма национален рамков договор. Защо не беше записано в текста примерно следното изречение: за определяне на стойностите и тяхното изменение или определянето на стойностите е в Национален рамков договор за следващата година? Защото няма да има Национален рамков договор. С приемането на този бюджет се казва ясно и категорично: няма преговори, няма договорно начало!
И понеже в Българската социалистическа партия от вчера се говори, че 2 гр мозък не стигат за укрепването на вашата партия, аз бих казал: още 2 грама само, дори и 1 е необходим, за да разберете, че този бюджет не дава качествено здравеопазване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте за реплика, д-р Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Шарков! Нямам големи различия с Вас относно съждението, че средствата, нужни за по-добро финансиране на здравеопазването, което, надяваме се, да доведе до по-добър краен продукт, са недостатъчни. Това хронично недофинансиране има своята историческа предистория, може би ще има подобно бъдеще. Но, все пак, когато разкривате тези апокалиптични картини, свързани с проблема с регулацията, този проблем съществуваше още от времето, когато беше въведено касовото финансиране, механизмите за регулация бяха заложени в извънболничната помощ и е нормално те да имат своята проекция и в болничната помощ. Но след като през 2006 г. по същия драматичен и екзалтиран начин, когато обсъждахме бюджета на Касата за 2007 г. предвещавахте едни картини, които стряскаха всички, можете ли да ми цитирате случай, при който тази регулация в болничната помощ да е довела примерно до неприемане на болен, до някакъв фатален край, затова защото, видите ли, има регулаторни механизми? Поне аз не си спомням за такъв случай и мисля, че Касата по отношение на своята коректност за финансиране на болниците е свършила своята работа.
Иван Колчаков (ОДС, от място): От „Пирогов” да не бяха на Карибските острови? Бяха на улицата.
Руденко Йорданов: Надявам се, че ще свърши тази година.
Става дума за това дали има върнати болни заради регулаторните механизми. Ако Вие ми докажете, че това се е случвало, ще приема тезата Ви за справедлива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата, господин Шарков, за дуплика.
Ваньо Шарков (ОДС): Уважаеми д-р Йорданов, аз изключително Ви уважавам като човек, който винаги не се притеснява да изразява лично мнение. Когато години наред говорим за хронично недофинансиране на системата, нали се сещате, че е необходимо поне един път да се направи решителната крачка? Поне един път в този мандат, от който ви остава да бъде гласуван още един бюджет, трябва да бъде направена решителна крачка. И тази решителна крачка може да бъде направена и с този бюджет, и с миналогодишния. Ако непрекъснато оставаме на този показател 4-4,2% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, никога няма да бъде подобрена системата.
Другото, което искам да ви кажа, е за примерите, които искате да Ви дам. Няма такъв пример, защото досега нямаше такава регулация в болничната помощ. Имаше такава регулация в извънболничната помощ. Този механизъм, казвате, беше създаден от началото на създаването на системата. Да, но не беше заложен еднолично в лицето на Националната здравноосигурителна каса и нейния управителен съвет. Той влизаше като механизъм в договарянията, беше част от Националния рамков договор, този Национален рамков договор, който се обсъждаше и на съборите на Българския лекарски съюз. Знаете времето, когато лекарите дори протестираха за това, че председателят се е съгласил да има такива регулативни стандарти. Тогава ги наричахме така – регулативни стандарти. Знаете, че беше така и той беше в Национален рамков договор. Сега регулативните стандарти не са обект на договаряне, дадени са еднолично в управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Затова за втори път, но за първи път в болничната помощ възниква проблемът, че се лимитира болничната дейност. В момента, в който това, което районната здравноосигурителна каса е определила, бъде изпълнено и одобрено съгласно методиката на НЗОК, която Вие поискахте на заседание на комисията, но така и не я видяхме – надяваме се, че ще я видим между двете четения, но каква файда, като я видим между двете четения, защото трябваше сега да я видим...
Вероятно само управляващите могат да разполагат с такива методики. Хубаво, че поне вие ги имате. Господин Руденко Йорданов не знам дали ги има, но Хасан Адемов ги има.
Проблемът е в това, че за първа година има регулация на болничната помощ. Затова не мога да ви дам примери за миналите години. Лошото ще бъде, ако мога да ви дам пример следващата година, аз съм сигурен, че ще мога. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата за изказване народният представител Иван Колчаков.
Иван Колчаков (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При разглеждането на този законопроект може да имаме два подхода. Единият е технократски – да говорим за пари, за каси. Но това е един изключително прост инструмент и прост подход, който аз не искам да споделям.
Искам да използвам Законопроекта за Националната здравноосигурителна каса, за да говорим за отсъстваща национална здравна политика. Това, че отсъства национална здравна политика, налага управляващите да нарушават закони, което се потвърждава от решения на Върховния административен съд, от решения на Конституционния съд, от неразглеждане на законопроекти тук, които имат задължение и председателят, и Народното събрание, а не с процедурни хватки да се отхвърлят. Народното събрание не стои над законите.
Това е причината днес ние да разглеждаме един законопроект, касаещ живота и здравето на българските граждани – всяка година над един милион българи, пред една празна зала, което е срам за нацията.
Разбира се, на мен ми е болно и не ми импонира да се радвам на слаба или отсъстваща национална здравна политика, но аз съм го казал – аз ще бъда доволен, ако видя министъра на здравеопазването като силен министър и Министерството на здравеопазването като силно министерство. Но когато това министерство вече шеста година не може да прокара национална здравна стратегия, ясно е, че тогава финансистите-технократи ще надделяват и тогава нещата ще бъдат трагични. Тогава ще имаме фискална стабилност на държавата, но България ще заеме челните места в света по най-бързо умираща нация, ще заеме челните класации по най-висока смъртност от сърдечносъдови заболявания. Българската нация умира в буквалния смисъл на думата! И ние сме първите отговорни безхаберници в тази държава, които тук си чешем езиците с някаква фалшива политика.
Разбира се, че отговорността е основна при управляващите, но нашата работа тук като опозиция е да казваме истината. След като ние сме поставяли като с остен особено болезнения проблем на здравеопазването като първа политика здравето и живота на хората като основна ценност в обществото, не съм вярвал и не съм си представял, че България, която държи срамната класация, отделя най-малкото парче от националното богатство за живота и здравето на гражданите. За следващата година – първата година, в която сме европейци, ние намаляваме дела на средствата от брутния вътрешен продукт за живота и здравето на българските граждани!
Това не просто е слаба политика, това не просто е срамна политика, това в медицината се нарича престъпно бездействие! Нас, лекарите не ни съдят на първо място заради грешки, а когато има някой, на когото трябва да му спасяваш живота, ти не правиш нищо. В момента всички ние, начело с министъра на здравеопазването, министерството, управляващите демонстрираме класическия състав на престъпно бездействие, за което се вкарва в затвора. Това го казвам, за да обърна внимание към висшата отговорност, която българските граждани са ни възложили на нас и да се обърна към съвестта на моите колеги от мнозинството.
Няколко са крачките, които доведоха до трагедията, която имаме днес. Ние сменихме системата на Семашко с европейски модел на здравно осигуряване, който е денонсиран. Днес Националната здравноосигурителна каса представлява касичка на министъра, който е назначил по партийните механизми своя заместник – не казвам нищо лошо за д-р Райнов, но той е натоварен с колосални отговорности. Това е партийна касичка, управлявана по партиен модел.
Това стана възможно, защото в миналия мандат управляващите смениха трипартитния принцип, при който имаше една трета държава, една трета работодатели, една трета осигурени. Днес държавата – министърът на здравеопазването, притежава практически мнозинството в тази Каса чрез Събранието на представителите.
На второ място, ние изградихме модела, при който българите трябваше да внасяме 12% за здравето си, защото в Германия се внасят 13%. С тези 6%, които внасяме, бяхме предвидили да се финансира само извънболничното здравеопазване. Липсата на политически кураж и отговорност доведе дотам, че ние днес с половин вноска – 6%, най-ниската в Европа, искаме да финансираме цялото здравеопазване. Българското здравеопазване е в остър финансов шок. Затова са такива показателите. Аз съм специалист по реанимация и мога да го кажа с пълното съзнание на това понятие – на българското здравеопазване в момента му се дават точно половината пари, от които то има нужда, за да може да функционира.
Каква обаче е картината, когато не даваме достатъчно средства? Достатъчно средства не могат да не се дават, защото в България медикаментите са на международни цени, консумативи, материали, апаратура, горива – 80-85% от средствата, които отиват извън тези за възнаграждения, са по европейски цени, което изисква допълнително финансиране. Знаете ли как се осигурява това финансиране, което е неизбежно? Осигурява се чрез вадене на допълнителни пари от джоба на българските граждани по нерегламентиран начин. И това е неизбежно, това са реалностите.
Всички тук го знаем и казваме – българското здравеопазване годишно получава липсващите пари в размер на 1-1,5 млрд. лв. чрез нерегламентирани отношения пациент – лекар, пациент – здравно заведение. До какво обаче довежда това? Това довежда до въвеждането на една пазарна джунгла, в която всеки иска колкото си иска. Затова са срамните сцени на хванатите лекари, които искат незаконни пари. Но това не е проблемът на българското здравеопазване.
Големият проблем е, че управляващите, като не използват механизма на законовото финансиране, тогава трябва да признаем, че българското здравеопазване се финансира на 60, на 70%, а останалите пари се дават така или иначе от българските граждани, но те трябва задължително да бъдат регламентирани. Фактът, че вие, като управлявате, не регламентирате законово тези средства, оставяте българския гражданин насаме с болестта и с финансовия проблем.
Знаете ли къде е основният проблем? Основният проблем не е за мен и за вас, уважаеми колеги. Основният проблем е за бедния българин, бедния български гражданин, турчин и ром, който, когато не може да си плати тези допълнителни средства, има отказ от здравеопазване. Затова българите, българските граждани умират в буквалния смисъл на думата. Защото не получават солидарност, която всички ние им дължим.
Накрая искам да се обърна към моите колеги и да кажа, че виждам само един изход от тази ситуация, тъй като нещата са пределно ясни като механизъм какво трябва да се направи. При липсващата политическа воля, при липсващата отговорност, която ни демонстрират управляващите, аз смятам, че в българското здравеопазване моите колеги, здравните заведения могат да направят само това, което направиха колегите - зъболекари – да регламентират в своите здравни заведения, в своите практики явно и открито какво трябва да се доплаща, за да излязат на светло. Това не е забранено по закон. Напротив, както се направи в стоматологията, така трябва да се направи в цялото здравеопазване, за да знае българският гражданин колко са недостигащите пари официално в българското здравеопазване и тогава вие да бъдете принудени тези пари да ги търсите и ако не ги търсите, да ги регламентирате по законов начин. Иначе оставяме това в ръцете на моите колеги, които задължително трябва да го направят.
Накрая искам да кажа, че това беше основната причина през 1994 г., когато напуснах държавното здравеопазване. Защото не можех да вляза в системата на черните, нерегламентирани плащания. Основах в Пазарджик четири частни здравни заведения, за да изляза с достойнство и да кажа – това е цената, на която аз работя и който иска да дойде при мен да се лекува, това се прави открито, законно и почтено.
Колеги от управляващото мнозинството, имате един последен шанс да направите стъпките. Аз знам, че моите колеги от НДСВ и ДПС в голяма степен са готови, остава единствено в БСП нещата да ферментират. Дай Боже, да ферментират по-бързо, защото несвършената работа всеки ден се изчислява в загубени човешки животи, загубено човешко здраве.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли реплики?
Госпожо Станкова, заповядайте.
Ива Станкова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Колчаков!
Скъпи колега, политически кураж има, фактът, че излизаме, означава, че имаме куража. Политически кураж има, но смятам, че той трябваше да бъде показан още преди няколко години. Това не е просто елементарно изказване в тази връзка, но този политически кураж трябваше да бъде показан още преди няколко години.
Знаем, че грешките бяха заложени още през 2000 г. и знаем, че те се експонираха в тези години. Затова смятам и Ви уверявам, че този политически кураж съществува и в лявата част на залата и ще бъде доказан в бъдещите няколко месеца. Благодаря ви.
Иван Колчаков (ОДС, от място): Проявете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Това беше реплика към Вас.
Имате думата за дуплика.
Иван Колчаков (ОДС): Уважаема д-р Станкова! Мисля, че когато говорим за здраве, чистата политика отстъпва на заден план, защото аз никога не си питам пациентите от коя партия са, но работя с бивши партийни секретари перфектно в частните си болници.
Искам да Ви кажа, че това, което ние направихме през 1999-2000 г., просто нямате въображение да си представите колко е велико и какъв кураж искаше да се направи. Аз самият съм най-лудият човек в България, който е направил всичко, което можеше да се направи, и резултатите са налице. И министърът, когато идва в Пазарджик, вижда първия град в България, в който болниците правят повече операции, отколкото в областната болница, и изкарват повече пари от Касата. Можете да го видите. Това е първият областен център, който го прави.
Затова искам да ви кажа: изградихме системата на 90%, не я връщайте назад! Разбира се, няма съвършени системи. В българската система бяхме взели най-доброто от света. Ето, с д-р Хасан Адемов бяхме в Ирландия, видяхме ирландския модел – та министър, та здравни каси, всичко написано като по учебник. Оставаше само последните 10% от системата да изградите. Уверявам ви няма път назад! И да искате да върнете социализма, не можете да го върнете, както не може да се събуди и Тодор Живков, за съжаление на някои. (Шум, оживление.)
При тази ситуация имате само една възможност: напред. Аз съм ви обещал, ако започнете да правите крачки напред, аз ще гласувам за социалистите с пълно съзнание и пълна отговорност. (Шум, оживление, единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата за изказване народният представител Васил Паница.
Васил Паница (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Бюджетите на Националната здравноосигурителна каса както миналата година, така и сега протичат в една странна обстановка, която поставя под съмнение какъв нормотворчески орган сме ние.
Припомням, миналата година бюджетът на Касата беше предложен на членовете на Здравната комисия да бъде гласуван, без те да имат материалите. Това показва едно абсолютно несериозно отношение към такъв важен документ, касаещ цялата нация. Така или иначе, миналата година бюджетът беше гласуван, след като материалите бяха дадени сутринта тук, в залата. Членовете на комисията не бяха ги видели.
Тази година друго странно обстоятелство – както изисква чл. 22, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, двата бюджета – на Българския лекарски съюз и на Касата бяха внесени паралелно, поради несъгласие между тях. Това е изискване на закон. Странно защо, след като комисията в извънредно заседание го подкрепи, залата отхвърли закон, закон, който сама е създала?! Отхвърли възможността да се обсъждат паралелно двата законопроекта. Така че ние отхвърляме норми, които сами сме създали – това е доста странно.
Здравеопазването беше обявено от тристранната коалиция като приоритет. Фактите обаче показват точно обратното. В сферата на здравеопазването вие имахте две основни задачи. Едната задача е да продължите реформите, а втората задача е да създадете адекватно финансиране точно в този ред. За съжаление, не направихте нито едното, нито другото.
Прав е председателят на Здравната комисия от миналия парламент, който каза: “Вината е наша – не само на БСП, на НДСВ, на ДПС, защото за четири години ние не направихме нищо”. Това са негови думи, не мои. Следващите 2,5 години вие не направихте абсолютно нищо по отношение на реформите. Няма ли реформи, какъвто и ресурс да изсипете в една здравна система, тя ще е като каца без дъно. На два пъти през последната година отхвърлихте предложения за приватизация на лечебните заведения, въпреки че министър Гайдарски на всяко заседание на комисията говори: “Да, аз съм за приватизацията, аз съм за приватизацията”, но становището на Министерството на здравеопазването винаги е обратно, когато предлагахме тези законопроекти.
От няколко години, поне четири или пет пъти имам запитвания към министъра на здравеопазването защо Националната здравноосигурителна каса няма информационна система. Отговорът винаги е: “след три месеца ще има”. Тези три месеца вече се проточиха пет години.
Въпросът с преструктурирането на болниците, който всички признават, че най-после трябва да бъде решен – нищо не е направено и по него. Не може една България да има 300 или 320 болници, вече никой не знае колко са, със 7,5 милиона население, а една Холандия да има 75 болници при 18 милиона население и приблизително същата територия. Същото е и с Белгия. Нищо не се прави по този въпрос.
Не мога да разбера защо най-после не започнете тези структурни реформи, които са абсолютно необходими, защото така ще освободите част от бюджета си? Има начин за това, но не го правите.
Вторият проблем е с финансирането. Излишно е да казвам, че със здравна вноска от 6% през 2008 г. няма да направите абсолютно нищо, въпреки че говорите, че имало повишение в номиналните стойности. Впрочем, ако отворите стенограмите на Народното събрание от миналата година, говорехте абсолютно същото: “Има 250 милиона повече, въпросът ще бъде решен”. Да, но има и актуализация с 86 млн. лв. за болничната помощ.
Ако не направите тази следваща стъпка за увеличение на здравната вноска, която впрочем трябваше отдавна да направите, Националната здравноосигурителна каса ще остане в един затворен капан и не може да излезе от него, каквито и допълнителни средства да давате всяка година, които, естествено, се покриват от инфлацията и от порасналите нужди на лечебните заведения – най-малко.
Впрочем, в Приложение № 1 към Законопроекта за държавния бюджет в частта му за Касата е записано, че: “най-същественото увеличение на здравноосигурителните плащания е за болнична помощ – от 680 милиона за 2007 г. на 785 милиона за 2008 г. или 15% ръст”. Нищо подобно, глупости! Къде са тези 86 млн. лв., с които актуализирахте болничната помощ?
Хасан Адемов (ДПС, от място): И двете се правят на съпоставима база – начало-начало.
Васил Паница: Няма да има резултат от този бюджет на Касата по никакъв начин.
Освен това друг голям проблем в този бюджет са лимитите. В чл. 5 дословно сте записали: “Националната здравноосигурителна каса определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите”. Ето, това си е пар екселанс лимитиране. Както чух от една реплика на д-р Йорданов, имало ли е върнати болни. Доктор Йорданов, нямало е върнати болни, всички болни са приети и догодина ще бъдат приети, но трябва да си купуват ставите, пейсмейкърите, консумативите, лекарствата. Да, няма да бъдат върнати, но трябва да си купуват абсолютно всичко! Това не решава въпроса.
Пак тук в ал. 4 е записано: “за определяне на стойностите и тяхното изменение управителният съвет на НЗОК приема правила”. Какви са тези правила, никой не знае. Как по правила ще приемете Разград да има едни средства, Плевен да има други средства, Кърджали – трети, Пловдив и т.н.? Кой ще реши това нещо и по какъв начин, каква е методиката, как вътре, в болниците ще се разпределят тези средства – никой не дава смислено обяснение.
В заключение искам да кажа, че въпреки че има номинално увеличение на средствата, те ще потънат в една нереформирана система и нито достъпът, нито качеството на обслужване ще станат по-добри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли реплики, уважаеми колеги? Няма.
Има 3 минути до 11,00 ч. Предлагам дискусията да продължи след 11,00 ч. Вероятно ще има и други желаещи за изказване.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Продължаваме с разискванията по тази точка от седмичната ни програма. В списъка за изказвания е д-р Руденко Йорданов. Непонятно е толкова важен въпрос да се разглежда в практически празна зала.
Заповядайте, господин Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, преди да започна своето изложение по същество по предлагания Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., заявявам, че ще подкрепя законопроекта. Също така казвам, че няма да се чувствам щастлив от това, тъй като този законопроект с числата, които съдържа, се опитва да намери баланс между желаното и възможното. Този баланс донякъде е намерен, но все още липсва другият баланс – между необходимото и възможното. Необходимото продължава да бъде много повече от това, което ние можем да осигурим чрез бюджета и чрез системата за здравно осигуряване.
Тук бяха повдигнати няколко теми, които намериха едностранчив отговор и аз държа да дам моя отговор на тези теми. Едната от тях беше свързана с регулацията. Видите ли, болничната помощ, която ще регулираме тази година с текстовете от закона, досега не е била обект на регулация и това й е давало възможност да работи свободно, а след като тя стане обект на регулация, това ще доведе до огромен трус в системата. И досега имаше регулация и тя беше много проста. Всяка районна здравноосигурителна каса в своя разписан бюджет за годината имаше лимитирана сума за болнична помощ. Това е своеобразна регулация. Въпреки всичко с механизмите, които Касата е заложила, на всеки три месеца тези числа могат да бъдат коригирани. Това не е фиксирана, бетонирана система, а система, която има елементи на гъвкавост.
Нека да разгледаме една хипотеза, свързана с тази регулация, проста хипотеза: два окръжни града, две многопрофилни болници, хирургическо отделение в болницата Х, хирургическо отделение в болницата У. По 40 легла имат и двете отделения. В двата града хипотетично желаещите да се оперират от заболяване на жлъчния мехур, говоря наизуст, са 100 човека – по 50 в двата града. В болницата Х условията са по-добри и хората от града и болницата У искат да се оперират в болницата Х. Една част от тях се прехвърля там, това натоварва бюджета на Касата в града Х и разтоварва, така поне изглежда, бюджета на Касата в града У. Не е вярно, защото останалите свободни хирургични легла в града У и болницата У ще бъдат заети от други болни, на които ще бъдат записани диагнози, даващи възможност тези легла да бъдат използвани в пълния си капацитет!
Така че регулацията е необходима, въпросът е: дали тази технология няма наистина да ощети възможността за развитие, дали няма да ощети възможността за прилагане на иновативни методи и доколко контролните механизми и бързината на реакция при преразпределяне на бюджета ще подкрепи тази теза? Тук поставям въпросителна – все пак Комисията по здравеопазването е длъжна да има поглед и да се опитва да участва, доколкото е възможно, в този процес.
Нека да обърнем внимание и на другите положителни неща, които се случиха, но преди да кажа за тях – следващата хипотеза, която беше предложена на вашето внимание от колеги от десницата.
Тя беше: ето ви примерът със Стоматологичния съюз, ето ви примерът със стоматологията – приватизирана е, доплащат си хората, всичко е наред. Ами като е наред, що ще тази програма точно на този Стоматологичен съюз за детското стоматологично здраве, ако всичко там е цъфнало и вързало? Хората съвсем справедливо искат 16 милиона и аз съм готов да ги подкрепя в комисията, за да приведем в действие тази програма. За да видим колко добра е тази панацея „приватизирайте – доплащайте”, срещнете 10 деца на улицата и ги накарайте да си отворят устата. Там ще намерите резултата от приложението на тази панацея. Няма еднозначен отговор и няма една-единствена възможност за решаване на тези проблеми.
Сега да погледнем към бюджета на Касата.
Хасан Адемов (ДПС, от място): От бюджета на Касата ли?
Руденко Йорданов: Не от бюджета на Касата, д р Адемов. Ние говорим за бюджета на Касата, но това доказва, че нито бюджетът на Касата, нито системата на приватизация и стоматологична помощ дават тези резултати, които предполагаме, че бихме получили, ако приложим същия модел. Това го доказва, подписано от д-р Шарков - председател на Стоматологичния съюз. Чудесна програма, между другото.
Конкретно по самия бюджет. Дали ако вдигнем здравноосигурителната вноска, ще настъпи желаното щастие във финансирането на Здравната каса? Числата, които са пред мен, ми показват: ако приемем хипотезата, че за 2008 г. бяхме вдигнали здравноосигурителната вноска на 8%, на практика това са точно парите, които получаваме като трансфер по централния бюджет. Така че тази вноска през бюджета е вдигната, защото, обърнете внимание, преките здравноосигурителни вноски осигуряват 967 и половина млн. лв. Всичко останало е през бюджета.
Положителните стъпки. Първата положителна стъпка, която ще се случи и е заложена тук, е увеличаване на здравноосигурителната вноска за деца до 18 г. Тя ще бъде 3%. Аз съм готов да пледирам и за 6%, но може би за следващия бюджет.
Другата положителна стъпка, която се случва, макар и косвена, е свързана с бюджета на Касата, намирам отговор на въпроси, които многократно поставяхме в Комисията по здравеопазването и които вече, слава Богу, намират решения.
Две решения, много важни – подчертавам ги. Едното е финансирането на интензивните отделения, защото политравмата, токсикологията, изгарянията – там Касата не може да плати реалните пари, защото такава мащабна и добре финансирана обща пътека няма. Тези 40 млн. лв. също са глътка въздух, които ще бъдат през бюджета на Министерството на здравеопазването, но те подкрепят една единна дейност.
Вторият положителен момент, на който държа да обърнете внимание. Много пъти разисквахме какво се случва с болните, които влизат за изследване, да речем, в малка общинска болница, лабораторията ги изследва, рентгенът прави снимките и тези болни се връщат в къщи, тъй като не се намират основания да бъдат приети. Тези пари досега не бяха плащани или бяха плащани в много по-малък размер. Слава Богу, в бюджета за следващата година Министерството на здравеопазването е заложило 25 милиона, за да плати точно тази дейност. Това също е положителна стъпка.
Дали са достатъчни тези стъпки? Отговорът ми е: не. Ние трябва да вземем много действени мерки по няколко направления.
Едното направление е организационно и е свързано с изпълнението на бюджета на Касата. Това организационно направление предполага да бъдем по-активни в укрепване на административния и, да го нарека, медицинско-интелектуалния потенциал на Касата. Тя все още не е на това ниво, което би трябвало да бъде, за да може да оказва контролна дейност, която да няма толкова формален характер, а да има повече същностен характер.
Тук отварям една скоба като искам да разбия един мит, че ние залагайки 20 милиона или повече приходи от санкции, това са пари, които ще бъдат взети от лекарите. Направих справка – за 2007 г. от глоби и санкции върху медицинската помощ очакваните приходи са малко под 3 млн. лв. Останалите пари са санкции за неизпълнени задължения на здравноосигурените лица и те се събират от Националната агенция по приходите. Затварям скобата.
Това укрепване, пак повтарям, е задължително, защото Касата е поставена пред едни повишени изисквания, свързани с нейните задължения в тази система за медицинска помощ, което ние вече хармонизираме със страните от Европейския съюз.
Второто организационно действие е преструктуриране на болничната помощ – да, закъсняваме и то закъсняваме нетърпимо.
Третото е – по-добра квалификация на общопрактикуващите лекари. Голяма част от тях продължават да бъдат трансфериращ орган. Те просто препращат без да диагностицират и лекуват.
Следващото нещо е ревизия на възможностите за прием в болниците по спешност – 33% от приетите болни заобикалят установената система. Те се приемат, за да окапацитят – ползвам този неприятен за мен израз – легловия фонд на болниците, заобикаляйки, пак повтарям, системата с направления. Това също е число, което трябва да ни смущава.
Следващото е да приравним договорното начало между изпълнителите на медицинска помощ и Касата към Кодекса на труда. Да направя тази аналогия – няма физическа, физиологична, ако щете, възможност един лекар да има договори на пет места, свързани с дейност по Касата и да ги изпълнява коректно. Това физически е невъзможно. Това просто е писане на документи и продаване на диплома. Кодексът на труда ясно е казал: едно основно работно място и една възможност за съвместителство на половинка длъжност – вътрешно съвместителство или външно съвместителство. Един лекар в болничната помощ – да, смятам, че той трябва да има възможност да работи и като специалист в извънболнична помощ, но не повече от 90 работни часа в седмицата. Това е половинка длъжност, а не да отчита 150-200 часа. Това просто е физически невъзможно да си работил активно, да си бил диагностицик качествен и да си си свършил работата.
Също така мъртвородени и недействащи са текстовете по чл. 62 от Закона за здравното осигуряване и чл. 81 от Закона за лечебните заведения, които са свързани с този проблем. Там е заложено понятието „недостатъчност” или „достатъчност на специалисти”. За тези девет години от началото на реформата нито практиката, нито подзаконови нормативни актове са уредили понятието „достатъчност или недостатъчност”. Това е субективна преценка на директора на районния център по здравеопазване и местния директор на Касата. По-хубаво да ги няма. Защо да стоят текстове, които могат да бъдат използвани единствено, за да свършат някаква работа, свързана с личните взаимоотношения или конфликти между директора на Касата, директора на районния здравен център и някой от специалистите?
По-нататък за финал – още нямаме критерии за оценка на качеството и ефективността на извършената медицинска дейност – нито в извънболничната помощ, нито в болничната помощ. Това е един много сериозен проблем – Касата плаща за отчетена работа, но не държи толкова сметка за добре свършената работа.
Припомням на лекарите от моето поколение какво значеше една рентгено-клинична среща, една среща с патолозите, за да сравним процента на съвпадение между клиничните и патоанатомичните диагнози. Ами, това е един изключително важен критерий дали правилно диагностицираме. Ще ви кажа един грозен израз, че в цивилизования свят хората от каквото боледуват – от това умират, а при нас е някаква странна картина – от едно боледуваш, за второ те лекуват, Касата плаща за трето, ти умираш от четвърто! Не може да бъде системата добре работеща, ако този принцип, грозно изразен, но все пак действа.
Финансови възможности – къде можем да форсираме малко приходната част от бюджета на Касата? Това е на този етап по мои разбирания един-единствен подход и това е базата за осигуряване да стане едно-единно число, защото, примерно, излезлият в неплатен отпуск неизвестно по какви причини се осигурява върху половината от минималния осигурителен доход – върху 110 лв. Хората без доходи – казано с въпросителна, защото те не са по Наредба № 5, да го нарека така най-общо – за топлинното подпомагане, но не са обявили доходи, отиват и се осигуряват върху колко – върху половината от минималния осигурителен доход, върху 110 лв. Значи това са едни възможности, които изглеждат социално приемливи, но те са една вратичка, през която изтичат пари или по-скоро Касата не получава в приходната си част необходимите средства.
И за финал още веднъж да кажа, че подкрепяйки бюджета на Здравноосигурителната каса за 2008 г. аз оставам със своите тревоги и с декларираното пред вас желание Комисията по здравеопазване, както през 2007 г. беше активна и много ангажирана с проблемите на здравното осигуряване и изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, да запази своя подход, за да можем да контролираме още по-добре парите на данъкоплатеца и да се опитаме да постигнем, макар и с тези малко средства, по-добър резултат. Това е възможно. Убеден съм!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Доктор Шарков, заповядайте за първа реплика.
Ваньо Шарков (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми д-р Йорданов! Първо искам да кажа, че аз разбирам това, което иска да направи Националната здравноосигурителна каса по отношение плащанията в болничната помощ, но това, че го разбирам, не означава, че го приемам.
Ще ви прочета буквално какво пише: усъвършенстване на моделите на заплащане в болничната помощ и определяне за всяко лечебно заведение за болнична помощ на финансова рамка за съответната финансова година на основа на критерии, отразяващи спецификата в дейността, капацитета, персонала на лечебното заведение и други. Това е бюджетиране. Ако това е нещо друго, а не бюджетиране, кажете ми какво е?!
И след това искам да ви прочета още едно изречение, на което Ви моля да ми отговорите: оптимален баланс на разходите за болнична медицинска помощ може да се постигне единствено чрез следните допускания за спешни структурни и организационни промени, прецизиране на критериите за регистриране на нови структури в лечебните заведения за болнична помощ и на нови лечебни заведения за болнична помощ. Какво общо има Националната здравноосигурителна каса с регистрирането на лечебни заведения? Нищо! (Реплики.)
Има общо със сключването на договорите, така е, но самата Национална здравноосигурителна каса няма нищо общо с регистрирането на лечебните заведения за болнична помощ или на нови структури.
И накрая във връзка с това, което казахте, за програмата за дентално лечение. Дай Боже, Министерският съвет да я приеме! Аз обаче не виждам как ще я приеме, защото в програмния бюджет на Министерството на здравеопазването няма такава програма. Ако я приеме, между двете четения, аз съгласен с Вас, аз ще гласувам за това да бъде финансирана една такава програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За втора реплика има думата госпожа Джафер.
Нигяр Джафер (ДПС): Уважаеми д-р Йорданов, хващам се за Вашите думи, които казахте, че хората в нормалния свят от каквото боледуват, от това и умират. Действително през последните години става въпрос за една еквилибристика по отношение на това, че ние отчитаме дейност в болничните заведения по клинични пътеки. Вие обаче въпреки това Ваше изявление подкрепихте едно лимитиране, което се предлага в чл. 5. Дали това наистина няма да доведе отново до изопачаване на заболеваемостта, изопачаване на това по каква клинична пътека влиза един пациент, по каква клинична пътека се лекува, по коя се оперира, в края на краищата до една еквилибристика, до едно изкривяване на фактите такива каквито са.
Просто мисля, че едното твърдение противоречи на другото. И това лимитиране, регламентирано в чл. 5, просто ще доведе до това всички да вървим в тази посока и да изумяваме света по какъв начин се повишава, примерно заболеваемостта по някои клинични пътеки, които са по-добре платени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За трета реплика има думата господин Колчаков.
Иван Колчаков (ОДС): Тъй като беше засегнат въпросът за ефективния контрол, искам да маркирам голямото ни различие по отношение на това какво е ефективен контрол. Аз съм абсолютно убеден в неефикасния административен контрол, и дейността на Касата през тези години го показа. Ефективният контрол е само контролът на пациента, който в качеството на клиент, свободно придвижвайки се, както в последните години позволихме това нещо, избира здравно заведение и своя лечител, защото има два критерия, които са важни: отношение и качество на медицинската помощ. С това лимитиране, с това закрепостяване ние се лишаваме от основния контрол – избора на пациента.
На второ място, невкарвайки в тази финансова игра доброволните фондове, ние се отказваме от най-ефективния западен тип контрол – контролът на конкуренцията и на съвместния контрол, който прави пациентът и още един негов осигурител.
И на трето място, всяка следваща година ще разбираме колко труден ще бъде контролът извън България, защото нашата Национална здравноосигурителна каса ще бъде принудена да удовлетворява все повече здравни потребности на българи, които пътуват в Европейския съюз, и там вече контролът на тази база, която ние залагаме сега, ще бъде абсолютно неефективен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Право на дуплика – д р Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Най-напред да отговоря на д-р Шарков. Благодаря, д-р Шарков, че сте готов да подкрепите програмата на стоматолозите, важно е да го направим. Аз мисля, че ще срещнем разбиране – говорих с министър Гайдарски, имаме неговата подкрепа и надявам се това да се случи между първо и второ четене.
По отношение на регулацията и цените на пътеките. Аз съм убеден, че при лимитирани финансови средства без регулация не може. Системата на регулация можем да я дообсъдим. Не съм сигурен, че тази е най-добрата, но някаква трябва да действа, иначе каца без дъно.
Доктор Джефер, дали моите думи си противоречат? Не смятам, защото Вие много добре знаете, опитен лекар сте, че във всяко едно болнично заведение априори сме заложили един конфликт на интереси, който участва в тази псевдодиагностика. Примерно има ли интерес лекарят, който води образната диагностика в болницата, да даде нещо много по-различно от клинициста? Няма, те делят едни пари. Има ли интерес патологът да даде диагноза много по-различна от тази на клинициста? Ако е честен – да, но ако трябва да си храни децата, той е сложен между професионалната си съвест и нещо друго, което аз не приемам, но го разбирам. Затова казвам, че докато ние не разрешим тези проблеми вътре в системата, това уродливо явление ще съществува за съжаление.
Доктор Колчаков, административният контрол. Имаме един път за решение във връзка с административния контрол. Съгласен съм, че и другият вариант, за който Вие говорите, е добър, а именно пациентът да делегира права. Защото в момента с това, което ние направихме досега, да дундуркаме Закона за защита правата на пациента, който мина на първо четене, и по неизвестни за мене причини вече една година го няма тук за второ четене, как пациентът, който е в едно зависимо положение, тръгва да си дири правата? Той трябва да ги делегира на някой компетентен, който от негово име да удари по масата и да каже: “Стига сте лъгали!” (Реплика на Иван Колчаков.)
Приемам, че можем да развиваме начина на контрол с делегиране на права, за да може не най-уязвеният и най-нещастният да има време и възможност да търси системата да проработи по-добре в негова полза, при положение че не му е това на главата в този момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Доктор Щерев, заповядайте.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам от тази трибуна, разглеждайки бюджета на Националната здравноосигурителна каса, да се обърна към колегите от НДСВ. Искам да им кажа, че бюджетът на Касата е лош. Бюджетът на Касата е лош, защото е с недостатъчни финансови средства. Бюджетът на Касата е лош, защото ще формира дългове. Той е лош, защото ще формира допълнително нерегулирани плащания в системата. Той е лош, защото ограничава достъпа на голяма категория граждани до медицинска помощ. Всяка година ние повтаряме едни и същи неща и всеки, който гласува такъв бюджет, ще носи отговорност след това за последиците от него.
Искам да кажа, че предложенията от страна на Българската социалистическа партия – уважавам начина на мислене както на д р Руденко Йорданов, така и на господин министъра, така и на д р Райнов, които защитават интересите на Касата, но, от друга страна, това, което защитават те, са елементи на системата “Семашко”. И ще се обоснова. Здравната карта предполага връщане на разпределенията на лекарите. Стратегията, която се предлага, връща лимитиране на дейности в доболничната и болничната помощ и, разбира се, ограниченото финансиране за определен род лечебни заведения. Това са добри намерения, които не могат да работят в условията на пазарна икономика.
Без доплащания, без регламентиране на доплащания, колеги от БСП, реформата ще стане Ad calendas graecas – на кукуво лято. Няма друг начин освен регламентиране на тези плащания, които милиони български граждани правят в лечебните заведения у нас. Няма друг начин в доболничната и болничната помощ, няма друг начин освен тези доплащания да влязат в бюджета на лечебните заведения, да могат да се калкулират, да могат да се управляват, да може да се търси сметка за всичко това и по този единствен начин да се активират доброволните здравноосигурителни фондове. Това е системата, която трябва да се използва.
За сметка на това искам да ви кажа, уважаеми колеги, че от БСП – специално от Комисията против корупцията, се използват силови методи. Използват се точно преди събора на Лекарския съюз или преди разглеждане на бюджета да се разглежда бизнесположението на д-р Кехайов. Миналата година министър-председателят си позволи да говори за бизнеса на д-р Кехайов. Това ли е най-главното нещо?! Комисията против корупция трябва да се занимава с корупционните практики в нашата страна, с плащането на гласове на изборите, с изборните закони, със Закона за партиите и финансирането, да внесе Закон за лобизма, а не да се занимава с политически натиск срещу един или друг.
Един Кехайов ще го натиснете, той е лесна плячка. От лекарското съсловие ще се яви друг Кехайов. Няма да може да смачкате лекарското съсловие! (Реплики от КБ.) Ето това искам да ви кажа: няма да може да го смачкате, защото нямате инструменти! (Реплики от КБ.)
Уважаеми колеги от НДСВ, имайте предвид, че добрите намерения, които ви предлагат министърът на здравеопазването, Касата и Министерският съвет с този бюджет, ще доведат до печални резултати. Печалните резултати са, че липсва реформа. Липсва каквато и да е реформа, защото този, който подкрепи този законопроект, ще носи отговорност по-нататък.
Искам да се обърна към вас: разграничете се от този законопроект, защото всеки, който гласува за него, ще носи отговорност за здравеопазните дейности у нас, за общественото здраве у нас. Точно затова ви призовавам да гласувате против този законопроект.
Аз няма да го подкрепя. Благодаря ви. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Реплики има ли? Няма.
Доктор Адемов, заповядайте.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще се опитам да говоря малко по-спокойно, защото мисля, че Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса заслужава един задълбочен дебат, заслужава сериозна дискусия. Това е един от законопроектите, който по принцип всяка година предизвиква разгорещени дебати, разгорещени страсти. И затова според мен сега трябва да говорим не по проблемите на цялото здравеопазване, а само по този законопроект. Защото този бюджет няма как да реши нерешените проблеми в здравеопазването, които до болка са ни познати, независимо от това, че той в един момент се явява концентриран израз на всички проблеми и по правило очакването към този бюджет е точно той със своите възможности, със своите параметри да реши нерешените проблеми. А Националната здравноосигурителна каса работи по правила, които са разписани в Закона за здравното осигуряване и нищо повече. Точно в този смисъл претенциите към този бюджет според мен трябва да бъдат строго синтезирани, трябва да бъдат концентрирани единствено и само в рамките на проблемите, които той се опитва да решава.
Много често в тази зала и по повод на този бюджет, и по повод на функция здравеопазване изобщо се говори, че не лекарите са тези, които трябва да се занимават с бюджетната материя. За съжаление, колеги, няма ги бюджетарите. Къде са икономистите, които трябва да говорят за приходната част на бюджета, а не лекарите. Лекарите трябва да говорят за това как и по какъв начин се разпределя финансовият ресурс, който се задава. За приходната част отговарят други, нали така, господин Ананиев, Вие сте заместник-министър на финансите с ресор “Разходни политики”. Тук според мен лекарите трябва да говорят по какъв начин трябва да се изразходват парите, които Министерството на финансите предлага, в случая по този законопроект.
Уважаеми колеги, аз много задълбочено и много внимателно съм се запознал с този проект за бюджет. Няма да се спирам на цифрите, но няма как да не спомена това, че тук се предлагат с 215 млн. лв. повече в сравнение с предходната година. И аз питам за какви политики, за какви разходи, точно за какво се предлагат тези пари? И те не са с 215 млн. повече, защото знаем, че предишната седмица актуализирахме бюджета с 86 млн., което означава, че с тези пари, господин Костов, покриваме, не зная дали успяваме да покрием парите по линия на инфлацията.
Естественият въпрос, който винаги сме си задавали тук, е какво правим с този бюджет? С този бюджет, зададен рестриктивно, ние искаме да правим реформа? С този бюджет или въпреки този бюджет искаме от системата да направи реформа? И веднага стигаме до оня прословут въпрос, до оня порочен кръг, който е известен на всички – медиците, лекарите в България, лечебните заведения, мениджърите казват: “Не можем да правим реформа без пари”. Министърът на финансите казва: “Давам пари, но срещу реформи”. Господин Ананиев, аз питам срещу тези 215 млн. лв. какви реформи стоят? Доцент Щерев, къде са реформите срещу тези пари?
Атанас Щерев (НДСВ, от място): Няма ги.
Иван Колчаков (ОДС, от място): Само за инфлацията са.
Хасан Адемов: Казвате, че ги няма. Тогава основният въпрос, за да решим проблемите на този бюджет, но за съжаление не успяваме през годините, трябва да си признаем - и ако не си го признаем, има кой да ни го каже - не дефинираме понятието реформа, какво трябва да се направи. И оттам нататък как и с какъв ресурс трябва да се направи. Това за мен е един от главните проблеми.
Ние говорим за здравно осигуряване, ама е ли здравно осигуряване в чист вид това, което предлагаме сега и през годините? Ние миналата година си позволихме да дадем възможност на държавния бюджет да финансира тази система и тази година има трансфер 206 млн. лв. При положение, че в така наречения – как се казваше господин Ананиев? – оперативен резерв, големия резерв, който е във фискалния резерв, има около 360 млн., сега тук даваме още 206 милиона., освен здравноосигурителните вноски, ние правим така, че с тези 200 милиона. допълнително натоварваме българския гражданин, защото тези пари са от данъци. Тоест, финансирането на така наречената осигурителна система в България, е по линия на здравноосигурителни вноски и то вече е на 50%. Защото, вижте, преди малко д-р Руденко Йорданов каза, че 1 млн. 686 хил. лв. са приходите и разходите, от които само 967 млн. са по линия на здравното осигуряване, по линия на здравноосигурителните вноски. И това е въпросът, който непрекъснато трябва да си поставяме, защото един път плащаме осигурителни вноски, и втори път така наречената двойна цена – от данъците, които ни удържат, вкарваме пари в тази система. И затова трябва да сме много внимателни, когато говорим за финансирането на тази система и трябва да имаме изчистена представа за това по какъв начин трябва да се финансира.
И тук това, което говорят колегите, и което аз многократно съм казвал от тази трибуна и няма да се уморя да го повтарям – няколко са ключовите думи: демонополизация, конкуренция, пазар и качество. Това са четирите думи, които според мен и според политическата сила, която представлявам, съдържат основната наша представа за това какво означава реформа в здравеопазването. Всеки знае какво се крие зад тези според мен точни думи.
Това, което се предвижда сега, в първия момент, в който прочетох този проектобюджет, предизвика известни притеснения у мен. И това е чл. 5. Аз ще си позволя да го прочета тук, за да стане ясно точно за какво става въпрос: “Националната здравноосигурителна каса определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите, разпределени по месеци за болнична медицинска помощ”. По-нататък се казва, че РЗОК определя стойността на дейностите за болнична медицинска помощ. Това са така наречените лимити и обеми. В медицината, изобщо в публичния сектор, когато се лимитира една дейност, особено когато е свързана със здравеопазване, предизвика страхотен дискомфорт. Признавам си, че предизвика и дискомфорт у мен. И затова, понеже надолу пише, че това става по ред и правила, уточнени в така наречените Правила и ред за определяна на стойностите на дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ - погледнете какво сложно заглавие и то неслучайно е така. Но в тази методика, наречена с други думи правила, имаше такива правила и през миналата година, само че тогава те се отнасяха за централизирането на финансовия ресурс. Сега обаче ние наблюдаваме нещо по-различно – опит за децентрализация на финансовия ресурс. Нали когато говорим за бюджетите на общините, ние искаме система на децентрализация на финансовия ресурс? Сега даваме на регионалните каси финансов ресурс.
Иван Колчаков: Това се нарича деконцентрация.
Хасан Адемов: Добре, деконцентрация, д-р Колчаков. Даваме възможност на регионалните здравноосигурителни каси да разполагат с финансов ресурс. Само че моето голямо притеснение е, че Националната здравноосигурителна каса в един момент, когато види, че разходите за болнична помощ започват да се увеличават за съответните месеци, да не прибегне до корекция на тези правила. Доктор Райнов ме гледа много внимателно и аз съм убеден, че когато има тенденция за увеличаване на разходите за болнична помощ, те веднага ще прибягнат до тези правила. Защото тези правила, поне в краткото време, в което имах възможност да се запозная с тях, съдържат възможност за децентрализиране или деконцентриране на финансовия ресурс в зависимост от броя на здравноосигурителните правила.
Доцент Щерев ме поглежда. Правилно, аз разбирам какво иска да ме попита: как ще се осигури свободното движение на пациентите? В края на всяко тримесечие те имат възможност, правят го и сега, да изравняват това движение на финансовия ресурс. Ако това се спазва, и аз ще бъда единият от народните представители в комисията, които ще следят за спазването на тези правила, мисля, че ще бъде крачка напред.
Що се отнася до това какво става с бюджета на Българския лекарски съюз и с бюджета на Българския зъболекарски съюз, аз споделям притесненията на доц. Щерев, че подмяната на Андрей Кехайов с по-добрия Андрей Кехайов няма да реши тези проблеми. И в този смисъл аз се съгласявам с мнението на комисията, че не трябва сега да се разглежда този въпрос. Доколкото разбрах, разглеждането на този въпрос е отложено. И той не е най-важният. Той по никакъв начин не трябва да влияе на тази дискусия. Напълно съм убеден в това. И затова искам да споделя нещо, което е изключително важно и предхожда дискусията изобщо за бюджета на Касата. Това е фактът, че в Закона за здравното осигуряване и в Закона за бюджета на Касата с последните промени са разписани механизми за договаряне, които приключват към една определена дата – към 1 ноември, когато се внася Законът за държавния бюджет трябва да са приключили тези процедури по договарянето на рамковия договор за следващата година.
Сега основанията на Българския лекарски съюз са, че не са ясни финансовите параметри на базата, на които трябва да се преговаря с Касата. Касата предлага едни финансови параметри, които са от Дългосрочната или Тригодишната бюджетна програма на Министерството на финансите. Там числата са ясни и няма какво допълнително да се добави към това. Големият проблем обаче не е в това, че не е ясна рамката. Големият проблем е в това, че остойностяването, забележете, на клиничните пътеки и на цените на отделните диагнози е извършено по методика от специалисти, от експерти. Съгласявам се, че това е касовата цена. Това е касовата цена и тя е изчислена с разлика от 700 млн. лв. Седемстотин тридесет и седем милиона лева е в повече бюджета, който се предлага в Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз.
Аз винаги съм допускал да има крачки, да има сериозни крачки, но това не ми прилича на крачка, това ми прилича на скок. Не оспорвам, че това е реалната цена, но аз искам да има и друга цена, която да се определи от лечебните заведения. Искам да има в крайна сметка истинска цена и тази цена се нарича пазарна цена. За да има пазар трябва да има нещо друго, което казах преди малко – трябва да има реформа в тази система. Затова, когато говорим за този бюджет, според мен, неслучайно говорим за целия сектор, тъй като нереализираната реформа рефлектира върху този бюджет.
Сега в управляващата коалиция тече дискусия. Дано да приключи поне този път успешно, да се набележат най-после тези мерки, с които в крайна сметка, този сектор да се радва на по-добри дни, отколкото сегашните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За реплика – заповядайте, д-р Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Адемов! Не търсете в моята реплика някакъв опит да изострям коалиционните взаимоотношения. Ние търсим решение на един тежък проблем и е нормално да се чуят различни мнения, да бъдат осмислени и оттам нататък да произтече решението.
Вие неволно създадохте едно уравнение, което някак си не ми лежи добре в съзнанието или поне аз не го разбирам.
Значи качеството е след знака равенство, тоест демонополизация плюс конкуренция, плюс пазар е равно на качество. Дотук два от елементите съществуват. Конкуренция има ли? Има. Пазар има ли? Има. Конкуренция плюс пазар равно ли е на качество? Не. Сега ако прибавим демонополизация плюс конкуренция плюс пазар, според Вашата теза е равно на качество. Не съм убеден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Доктор Щерев, заповядайте за втора реплика.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Адемов! Когато говорим за фондово строителство или за фондово здравеопазване това има инструменти. Солидарността е един инструмент на фонда, другото е ограничение на ползването на системата. Капитацията е една такава мярка. Вие разбирате много добре. Копеймънтът е друга мярка, Ди ар джитата са друга мярка – това са инструменти да не се ползва системата прекомерно, защото иначе тя издиша, в която и да е страна.
Министърът се оплаква, че има 800 хил. хоспитализации в повече. Ами той не ползва инструментите за това. Искам Вашето мнение по този въпрос. Как ще ограничи хоспитализациите като това не е политика на лекарите, а това е политика на болниците, на заведенията, които той ръководи лично. Той слага директорите в тези болници и те, ако не настояват за хоспитализации те фалират.
Вторият ми въпрос е, когато говорим за доброволно осигуряване непрекъснато се говори “трябва да активираме доброволните фондове”. Как да ги активираме, д-р Адемов? Вие знаете отговора на този въпрос и бих желал да го кажете на колегите. С Вашите критики към бюджета се надявам, че някоя година Движението за права и свободи ще гласува против такъв един бюджет, предложен от Касата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи за трета реплика?
Заповядайте, д-р Колчаков.
Иван Колчаков (ОДС): Аз имам само един упрек към д-р Адемов, защото той като мен е лекар анестезиолог, реаниматор. Знае нещата не по-зле от мен. Към него имам само една реплика. Доктор Адемов, трябва кураж, за да изпълним отговорността си. Липсва ви кураж! Няколко пъти го повтарям – трябва ви кураж, ние ще ви подкрепим! Знаете ги нещата не по-зле от нас, казахте ги много добре. Нямам никакви претенции за бележки. Дайте да го направим. Българската опозиция в мое лице ще ви подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За право на дуплика, заповядайте д-р Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря ви, колеги.
Тези реплики ми прозвучаха като приятелски огън, за което още веднъж Ви благодаря.
Господин Йорданов, Вие твърдите, че има конкуренция. Между кого? Финансиращият орган е един. Има конкуренция между лечебните заведения, между лекарите – ами те получават една и съща цена от Касата. Каква конкуренция? Това е така наречената псевдоконкуренция. Това не е истинска конкуренция и тези плюсове, които ги слагате между тези ключови думички, според мен, не са равни на това, което Вие смятате като сбор.
Доцент Щерев, Вие знаете моето твърдение за свръххоспитализацията. Аз лично съм отбелязвал този факт, че за да съществува едно лечебно заведение по правилата на досегашното финансиране то трябва да приема болни. Няма друг начин. В този смисъл да се слагат изкуствени “пранги”, както се казва на народен език е нещо, което не може да стане. Аз ви казвам, че Вие с този въпрос ме предизвиквате да кажа моето мнение за доплащането. Защото доплащането и копеймънтът, е нещото, което решава този въпрос за свръххоспитализация. В момента, в който, Петър Мръцков ме гледа насреща и предлага законопроект за отпадане на потребителската такса, и вие да искате от мен и от БСП да наложим доплащането, нали се сещате, че това няма как да стане? По-честен отговор едва ли мога да ви дам от този.
Доктор Колчаков, ако аз Ви приличам на човек без кураж… Благодаря ви.
Иван Колчаков (ОДС, от място): Не ви достига кураж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Моля, квесторите да поканят народните представители в пленарната зала.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, днес сутринта чрез гласуване парламентът прие след приключване на дебатите по този законопроект да се премине към гласуване.
Ваньо Шарков (ОДС, от място): Може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Доктор Шарков, трудно ми е да Ви дам процедура, понеже времето на парламентарната ви група е изтекло, но все пак накратко кажете какво ще предложите.
Ваньо Шарков (ОДС): Предложението наистина е процедурно, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Известно Ви е, че процедурите също влизат във времето.
Ваньо Шарков: Моля Ви да не подлагате на гласуване законопроекта, докато в залата има само 50 човека. Или направете поименна проверка, която да ги накара да дойдат тук, или не го подлагайте на гласуване. В залата няма повече от 50 човека. Благодаря ви. (Шум и реплики от КБ.)
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Е-е-е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Затова изчакваме, народните представители влизат в залата. Да изчакаме, докато имаме необходимия кворум.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване на първо четене Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. с вносител Министерския съвет.
Всеки народен представител да гласува със своята карта.
Гласували 166 народни представители: за 119, против 45, въздържали се 2. (Ръкопляскания от КБ.)
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, д-р Щерев, за процедурно предложение.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги от Национално движение Симеон Втори! Пак се обръщам към вас с това, че поемате огромна отговорност за това, че се поддавате на един закон, който е по своята същност популистки затова, защото не решава проблемите на здравеопазването. Това е по същия начин, както Потьомковския закон за училищните лекари. Няма училищни лекари, обаче гласуваме за училищни лекари.
Този закон има същата съдба.
Затова още веднъж ви моля за прегласуване – да гласувате против този законопроект. Още повече, че нямаме решение на групата как да се гласува по този законопроект. Благодаря. (Оживление и възгласи: „Е-е-е!” от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е процедурно предложение и поставям още веднъж на гласуване на първо четене Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. с вносител Министерския съвет.
Гласували 186 народни представители: за 129, против 54, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми представители на управляващото мнозинство! Чух вашите ръкопляскания, вероятно това е момент за радост за коалицията, но минаха вече две години и половина от това управление, а проблемите на здравната система стават все по-тежки. Вместо мерки за въвеждане на пазарна икономика в отрасъла, се приемат мерки за централизация. Парите пак няма да следват пациента, пак няма да има конкуренция между болниците, напротив, има нови мерки на засилване на централизма в системата. Пак ще има квоти колко пациенти могат да лекуват болниците, което е много лоша практика. Този отрасъл ще поглъща все повече пари, но качеството на продукта, който произвежда, ще пада все повече и резултатите ще стават все по-лоши.
Единствената реформа, която направи министърът на здравеопазването, който, между другото, трябваше да бъде на тази трибуна, беше за смяна на директори. Всички директори на болници вече са от БСП. Това е реформата, обаче, както виждате, това не е истинска реформа и ситуацията ще става по-тежка. Догодина е твърде вероятно да има стачни действия и никой от вас не трябва да се учудва. Просто работата не се върши както трябва. Това правителство бяга от всички ключови реформи. Няма нито една ключова реформа, която да е направена във вашия мандат, нито една ключова реформа! Затова публичният сектор става все по-слаб. Парите потъват като в пясък и резултатите стават все по-лоши. Но отговорността е ваша. Това е поредният бюджет, в който не си вършите работата и не правите дори опит. Знам, че в крайна сметка целта е да прехвърлите отговорността върху следващото правителство и това трябва да го разберат българските граждани. Постоянно бягате от отговорност и прехвърляте задълженията за реформи на следващото правителство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Иван Костов за обяснение на отрицателен вот.
Иван Костов (ДСБ): Уважаеми колеги, аз гласувах против, защото тук беше признато даже от представители на мнозинството, че с този бюджет не се прави крачка напред в реформиране на здравеопазването. Разискваха се някакви дефиниции за това какво е реформа в здравеопазването. Това рязко контрастира с приповдигнатия ентусиазъм, с който предварително написани изказвания от страна на мнозинството посрещаха цялата тази епопея на гласувания на данъчни закони, бюджети и прочие. Беше казано, доколкото си спомням, от БСП от двама изказващи се как подкрепят тази политика на реформи на здравеопазването, на образованието...
Вие ставате нелепи в собствените си очи! Ако наистина сте вярвали, че правите реформи в здравеопазването и сега си признавате, че не правите с тези бюджети, наистина ставате неуместни в собствената си представа за себе си върху това, което правите, и покрай вас и ние като опозиция. Затова ставам – да кажа, че не мога да участвам в такова нещо, не мога да го подкрепя.
Отказ от структурни реформи, отказ дори от назоваване на нещата, опит за спор по ключови понятия, който трябваше отдавна да е завършил и т.н. Къде се намирате вие? Трябваше да направите здравна стратегия, трябваше да я приемете, ако си спомняте – още февруари-март. Къде са ви тези неща? С какво се заблуждавате толкова време?
И накрая виждаме как близките ви отиват в Токуда, плащат си и се лекуват, поне някои, които имат пари, други, които нямат, един Господ знае къде ходят. Това е, което сте направили.
Някой тук говори за солидарност като принцип на социалистическата политика. Къде е солидарността? Тя се разпадна напълно. Напълно се разпада на фона на това състояние на здравеопазването, разпада се в момента на вашето управление. По време на вашето управление изветряват последните остатъци от солидарност в българското общество. Затова съм против – защото това е несправедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте за трети отрицателен вот, господин Иванов.
Лъчезар Иванов (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да взимам отношение, но виждам радостта след гласуването на бюджета. Не виждам с какво трябва да се гордеем и с какво трябва да се радваме при положение, че бюджетът, който...
Михаил Миков (КБ, от място): С бате Бойко!
Лъчезар Иванов: ... това е бюджет, който ще покаже всъщност реално затъването на нашето здравеопазване. Ще покаже реално на хората, че не само няма нищо положително като знак, който беше приет от програмата на БСП по отношение на здравеопазването, по отношение на грижата за възрастните хора, нищо не се прави!
Тук днес прогласувахте един бюджет, без да се обърне внимание на бюджета, който беше внесен от Лекарския и Зъболекарския съюзи. Днес всъщност вие показахте отношение към българския народ, без да повишите нито лев за здравеопазване на народа ни, който е твърде болен. Днес вие се радвахте и ръкопляскахте, но не знам на какво ръкопляскате. Може би капката в лицето на здравеопазването ще прелее от чашата и недоволството на хората, което днес беше в областта на образованието, утре ще бъде в областта на здравеопазването, но ще излязат не само лекарите, ще излязат и всички онези ваши гласоподаватели, вашите майки и бащи, които няма да имат възможност да се лекуват, да получават талони за прегледи от специалисти и да закупуват лекарства!
Когато ние експертите говорим тук, вие въобще не искате да се вслушате в нашия глас. Но всичко това, което в момента правите, не е политика. Това не е политика на бъдещето. Това е политика, заради самата политика. Никакви реформи – тук не искам да се връщам на думите на господин Костов, никакви реформи не направихте. Защото не умеете и не знаете как.
Не може министърът на здравеопазването да казва, че е за по-голям бюджет, не може да казва, че е за намаляване на ДДС върху лекарствата и в същото време министърът на финансите казва: “Само през трупа ми!” Каква е тази политика днес, която правите? И вие се радвате?! Много неща бих искал, но едва ли някой ще чуе, защото няма чуваемост. Благодаря. (Реплики между народния представител Лъчезар Иванов и народни представители от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, преминаваме към точка шеста:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Искам да информирам народните представители, че този Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон беше приет на първо четене на 27 септември 2007 г. Започнахме второто четене на законопроекта – беше докладвано заглавието на законопроекта, от § 1 до § 6. Ще продължим с § 6а.
Господин Милтенов, заповядайте да докладвате следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Благодаря, господин председател.
“§ 6а. След чл. 280б се създава нова Глава деветнадесета “Европейско дружество” с нови чл. 281, 282 и 283.
“Глава деветнадесета
Европейско дружество
Учредяване
Чл. 281. (1) Европейско дружество по смисъла на Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно Устава на европейското дружество (SЕ), наричан “Регламент (ЕО) № 2157/2001”, със седалище в Република България, се учредява чрез сливане, вливане или преобразуване на акционерно дружество със седалище в Република България в европейско дружество и се вписва в търговския регистър.
(2) Седалището на европейско дружество по ал. 1 е населеното място, където се намира управлението на дейността му.
(3) Не може да се учреди чрез сливане или вливане европейско дружество със седалище в друга държава членка, когато преобразуващото се дружество със седалище в Република България притежава земя. Европейско дружество със седалище в Република България, което притежава земя, не може да премести седалището си в друга държава членка. Тази забрана се прилага съобразно условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз.
Проверител
Чл. 282. (1) Когато едно дружество със седалище в Република България участва в учредяването на европейско дружество чрез сливане или вливане, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава проверител по чл. 22, ал. 1 и чл. 32, § 4 от Регламент (ЕО) № 2157/2001.
(2) При преобразуване на акционерно дружество със седалище в Република България в европейско дружество или на европейско дружество със седалище в Република България в акционерно дружество, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава проверител по чл. 37, § 6 и чл. 66, § 5 от Регламент (ЕО) 2157/2001.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 се прилага и чл. 262л, ал. 3.
Прекратяване
Чл. 283. Европейско дружество се прекратява с решение на съда по седалището му по искане на прокурора, ако дружеството не отговаря повече на изискванията на чл. 7 от Регламент (ЕО) 2157/2000. Дружеството се прекратява, само ако нарушението не бъде отстранено в подходящ срок, който съдът дава с определение.”
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага § 6а да бъде отразен на систематичното му място в § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Милтенов, трябва да уточним, за да бъде ясно, когато се гласува. Този § 6а, който Вие прочетохте – “Европейско дружество”, като текстове е отразен в предния § 6.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Следователно не следва да се гласува предложението за § 6а, но нека това да се уточни в комисията – трябва ли да гласуваме или не § 6а в пленарната зала.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по докладвания § 6а? Няма.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По § 7 има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Щом предложението е подкрепено от комисията, то не се чете. Такава е нашата практика.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 7, който става § 5:
“§ 5. В Глава осемнадесета се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: “Обединения”.
2. Създава се Раздел ІІІ:

“Раздел ІІІ
Европейско обединение по икономически интереси
Правен статут
Чл. 280а. (1) Европейско обединение по икономически интереси по смисъл на Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета от 25 юли 1985 г. относно Европейското обединение по икономически интереси, наричан “Регламент (ЕИО) № 2137/85”, със седалище в Република България, е юридическо лице и възниква от деня на вписването му в търговския регистър. В търговския регистър се вписват и поделенията на Република България на европейски обединения по икономически интереси със седалище в друга държава.
(2) За европейско обединение по икономически интереси, вписано в Република България, се прилага съответно чл. 70.
(3) Членовете на обединението, вписано в Република България, отговарят за задължението на обединението по правилата за събирателно дружество, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕИО) № 2137/85.
(4) Не може да се извърши преместване на седалището на обединението в друга държава, когато обединението притежава земя в Република България. Тази забрана се прилага съобразно условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз.

Прекратяване
Чл. 280б. (1) Европейско обединение по икономически интереси може да бъде прекратено на основанията, предвидени в чл. 32 от Регламент (ЕИО) № 2137/85, от окръжния съд по седалището му. Обединението може да бъде прекратено от съда и по иск на прокурор, когато с дейността се нарушава общественият ред в Република България.
(2) За европейско обединение по икономически интереси може да се открие производство по несъстоятелност съгласно част ІV, но за членовете му чл. 610 не се прилага.
(3) Когато член на обединението със седалище в Република България е в ликвидация или бъде обявен в несъстоятелност, неговото участие в обединението се прекратява от ликвидатора, съответно от синдика.”
Комисията предлага да се създаде нов § 6 със следната редакция:
“§ 6. След чл. 280б се създава нова Глава деветнадесета “Европейско дружество” с нови членове 281, 282 и 283:

“Глава деветнадесета
Европейско дружество
Учредяване
Чл. 281. (1) Европейско дружество по смисъла на Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно устава на Европейското дружество (SE), наричан “Регламент (ЕО) № 2157/2001, със седалище в Република България, се учредява чрез сливане или преобразуване на акционерно дружество със седалище в Република България в европейско дружество и се вписва в търговския регистър.
(2) Седалището на европейско дружество по ал. 1 е населеното място, където се намира управлението на дейността му.
(3) Не може да се учреди чрез сливане европейско дружество със седалище в друга държава членка, когато преобразуващо се дружество със седалище в Република България притежава земя. Европейско дружество със седалище в Република България, което притежава земя, не може да премести седалището си в друга държава членка. Тази забрана се прилага съобразно условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове, които докладва господин Милтенов? Няма.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕТИН МИЛТЕНОВ: Следващият член е чл. 282:

“Проверител
Чл. 282. (1) Когато едно дружество със седалище в Република България участва в учредяването на европейско дружество чрез сливане, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава проверител по чл. 22, ал. 1 и чл. 31, § 4 от Регламент (ЕО) № 2157/2001.
(2) При преобразуване на акционерно дружество със седалище в Република България в европейско дружество или на европейско дружество със седалище в Република България в акционерно дружество, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава проверител по чл. 37, § 6 и чл. 66, § 5 от Регламент (ЕО) № 2157/2001.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 се прилага и чл. 262л, ал. 3.

Прекратяване
Чл. 283. Европейско дружество се прекратява с решение на съда по седалището му по искане на прокурора, ако дружеството не отговаря повече на изискванията на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 2157/2001. Дружеството се прекратява, само ако нарушението не бъде отстранено в подходящ срок, който съдът дава с определение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата по докладваните текстове.
Господин Милтенов, какво означава последното, второто изречение на чл. 283: “Дружеството се прекратява, само ако нарушението не бъде отстранено в подходящ срок, който съдът дава с определение.”? Аз разбирам, че съдът дава с определение, като вид съдебен акт, срок за отстраняване.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: В случаите, когато самото дружество не отговаря на въпросния чл. 7 от Регламент № 2157 след проверка от страна на съда, той дава задължително такъв срок на управителните органи на дружеството, които са длъжни да ги отстранят. Ако в този срок те не сторят това, съдът служебно следва да прекрати въпросното дружество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Става въпрос за видовете актове на съда. Извинявайте, че водим така диалога, но за да бъде ясно. Прекратяването на дружеството става с решение на съда. С определението се дава срок. Примерно, даваме едномесечен срок за отстраняване на съответните нередности. Ако в този едномесечен срок, даден от съда с определение, това не стане, съдът след това издава решение, с което прекратява дружеството.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Да, бележката Ви е абсолютно уместна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Защо трябва да казваме “който съдът дава с определение”? Съдебно определен срок.
Професор Герджиков, правилно ли тълкуваме този текст?
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Става въпрос за чл. 283 – по отношение на срока, който съдът дава на дружеството, когато има нередности или не отговаря на условията по чл. 7. Съдът прави това с определение. Съответно, ако те не бъдат изпълнени, съдът с решение прекратява дружеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, след това разяснение по съдържанието на текста. Няма желаещи.
Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата по този параграф, който е на страница 21 по вносител. Както чухте господин Милтенов каза, че комисията подкрепя текста на вносителя.
Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По следващия § 9 има предложение от народния представител Мая Манолова. Тя смята, че § 9 следва да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Трябва да го прочетем, тъй като има предложение по него. Ще се гласува както предложението на вносителя, така и предложението на народния представител Мая Манолова.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Да прочетем тогава § 9:
“§ 9. В чл. 634в, ал. 2 се изменя така:
“(2) За определенията и решенията на съда, които подлежат на обжалване, с изключение на определението по чл. 729, ал. 1, се изпращат съобщения на заинтересованите страни по реда на Гражданския процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Народният представител Мая Манолова за съжаление я няма, за да обоснове своето предложение защо е необходимо да отпадне този текст. Може да има предвид, че и да го няма, щом един акт на съда подлежи на обжалване, той трябва да бъде съобщен на страната и оттогава започва да тече срокът, но не мога да тълкувам предложението на Мая Манолова.
Имате думата. Няма желаещи.
Нека да кажа само, че даже сега в новия Граждански процесуален кодекс, който е от м. март т.г. се изисква актовете на съда не само да се съобщават, но и преписи от тях да се връчват на страните, което за мен надали е най-разумното, но в края на краищата сме го приели тук.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Нека да продължим по текстовете.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По следващия § 10 има предложение също от народния представител Мая Манолова, която също счита, че § 10 следва да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9.
Нека да прочетем текста на вносителя:
“§ 10. В чл. 729 се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Определението за одобряване на сметката за разпределение и постъпилите срещу него жалби се обявяват в търговския регистър, с което кредиторите и длъжникът се считат уведомени.”
2. Досегашната ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожа Хитова ще каже как правораздава съдът в Сливен.
Диана Хитова (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да изразя подкрепата си по отношение на предложението на вносителя за изменение в Търговския закон, според който определението, с което се одобрява сметката за разпределение между кредиторите се вписва в търговския регистър, с което се счита за съобщена на всички кредитори, така също се считат за съобщени и всички жалби по тази сметка за разпределение.
Смятам, че този текст е насочен към усъвършенстване и ускоряване на процедурата в производството по несъстоятелността. В производство, в което има твърде много кредитори съобщаването на това определение твърде много забавя процедурата.
Становището на колежката, че е по-правилно да бъде съобщавано на всички кредитори считам, че е неправилно, тъй като до момента, в който се стигне до сметка за разпределение, кредиторите са участвали в много други регистърни обявявания и вече са създали навици да следят обявяванията в търговския регистър, така например решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 685 се обявява в търговския регистър и от този момент започва да тече едномесечен срок за предявяване на вземанията; списъкът с приетите и неприети вземания на синдика също се обявява в търговския регистър и оттам тече срок за възражение; решението за обявяване в несъстоятелност също се обявява само в търговския регистър и от тогава започва да тече срок за обжалване. Обикновено всички възражения в производството по несъстоятелност вече са направени, разглеждани от съда и когато се стигне до сметката за разпределение, всъщност всички вече очакват плащане, така че считам, че текстът е добър, ускорява и усъвършенства процедурата и следва да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Хитова.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 10, който става § 9, както и по предложението на народния представител Мая Манолова за отпадане на този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По § 11 има направено предложение от народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на § 11, който става § 8:
“§ 8. В Допълнителните разпоредби:
1. Създава се § 1в:
“§ 1в. (1) “Контрол” по смисъла на този закон е налице, когато едно физическо или юридическо лице (контролиращ):
1. притежава повече от половината от гласовете в общото събрание на друго юридическо лице или
2. има право да определя повече от половината от членовете на управителния или надзорния орган на друго юридическо лице и същевременно е акционер или съдружник в това юридическо лице, или
3. има право да упражнява решаващо влияние върху друго юридическо лице по силата на сключен с него договор или по силата на неговия дружествен договор или устав, или
4. е акционер или съдружник в друго юридическо лице и по силата на договор с други акционери или съдружници контролира самостоятелно повече от половината от гласовете в общото събрание на това юридическо лице.
(2) В случаите по ал. 1, букви “а”, “б” и “г” към гласовете на контролиращия се прибавят и гласовете на контролираните от него лица, както и гласовете на лица, които действат от свое име, но за негова сметка или за сметка на друго контролирано от него лице.
(3) В случаите по ал. 1, букви “а”, “б” и “г” не се считат за гласове на контролиращия гласовете по акции или дялове, държани от него за сметка на друго лице, което не е контролирано от него, както и гласовете по акции или дялове, които контролиращият държи като обезпечение, ако правата по тях се упражняват по нареждане или в интерес на лицето, предоставило обезпечението.
(4) В случаите по ал. 1, букви “а” и “г” общият брой на гласовете в общото събрание на контролирано лице се намалява с гласовете по акции или дялове, притежавани от самото него, от лице, което то контролира, или от лице, което действа от свое име, но за негова сметка.”
2. Създава се § 5а:
“§ 5а. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 68/151/ЕИО на Съвета от 9 март 1968 г. относно координирането на гаранциите, които държавите членки изискват от дружествата по смисъла на чл. 58, втора алинея от Договора, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността /Първа директива/, Директива 77/91/ЕИО на Съвета от 13 декември 1976 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на чл. 58, втора алинея от Договора за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал /Втора директива/, Директива 78/855/ЕИО на Съвета от 9 октомври 1978 г., приета на основание чл. 54, параграф 3, буква “ж” от Договора относно сливанията на акционерни дружества /Трета директива/, Директива 82/891/ЕИО на Съвета от 17 декември 1982 г., приета на основание чл. 54, параграф 3, буква “ж” от Договора относно разделянето на акционерните дружества /Шеста директива/, Директива 89/666/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно изискванията за оповестяване на данни за клонове, открити в една държава членка от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава /Единадесета директива/, Директива 89/667/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно едноличните дружества с ограничена отговорност /Дванадесета директива/ и Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 г. относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Комисията предлага да се създаде нов § 9, с който да се създаде допълнителна разпоредба със следната редакция:

“Допълнителна разпоредба
§ 9. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 92/101/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1992 г. за изменение на Директива 77/91/ЕИО относно учредяването на акционерни дружества и поддържането и промяната на техния капитал, Директива 2006/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. за изменение на Директива 77/91/ЕИО по отношение на учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал, Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, по предлаганата от комисията Допълнителна разпоредба за § 9. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: “Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаването на Преходни и заключителни разпоредби.
По § 12 има предложение на народния представител Мая Манолова: § 12 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 12 на вносителя да отпадне:
“§ 12. Забраните по чл. 261е, ал. 6, чл. 265г, ал. 3 и чл. 280б, ал. 4 се прилагат съобразно условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, по текста на вносителя, който се подкрепя от комисията, респективно предложението на народния представител Мая Манолова. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По § 13 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По § 14 има предложение на колежката Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 14, който става § 11:
“§ 11. В Закона за кооперациите след чл. 51 се създава Глава втора “а” с членове 51а–51д:

“Глава втора “а”
Европейско кооперативно дружество
Учредяване
Чл. 51а. (1) Европейско кооперативно дружество със седалище в Република България се учредява по реда на Регламент № 1435/2003 относно устава на Европейското кооперативно дружество, наричан “Регламент № 1435/2003” и се вписва в Търговския регистър.
(2) Седалището на европейско кооперативно дружество по ал. 1 е населеното място, където се намира управлението на дейността му.
(3) Когато едно дружество, което участва в учредяването на европейско кооперативно дружество, е със седалище в Република България, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава проверител по чл. 26, ал. 2 от Регламент № 1435/2003, като се прилага и чл. 262л, ал. 3 от Търговския закон.
(4) Не може да се учреди чрез сливане европейско кооперативно дружество със седалище в друга държава членка, когато участник в преобразуването притежава земя в Република България. Европейско кооперативно дружество със седалище в Република България, което притежава земя, не може да премести седалището си в друга държава членка. Тази забрана се прилага съобразно условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз.
(5) Управителният орган на участника в преобразуването със седалище в Република България, съответно на европейско кооперативно дружество със седалище в Република България, подава декларация за спазване на изискването по ал. 4.

Общо събрание
Чл. 51б. (1) Ако управителният орган не свика общо събрание до един месец от постъпване на искането на надзорния орган за това, то се свиква от окръжния съд по седалището на европейското кооперативно дружество.
(2) Разпоредбата на чл. 17 се прилага по отношение на кворума на общо събрание на европейско кооперативно дружество.

Годишен финансов отчет
Чл. 51в. Годишният финансов отчет, както и консолидираният финансов отчет, ако европейското кооперативно дружество съставя такъв, подлежат на независим финансов одит и се представят за обявяване в Търговския регистър.

Преброител при преобразуване чрез
промяна на правната форма
Чл. 51г. При преобразуване на кооперация със седалище в Република България в европейско кооперативно дружество или на европейско кооперативно дружество със седалище в Република България в кооперация длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава проверител по чл. 35, ал. 5 и чл. 76, ал. 5 от Регламент №1435/2003, като се прилага чл. 262л, ал. 3 от Търговския закон.


Прекратяване
Чл. 51д. Окръжният съд по седалището на Европейското кооперативно дружество, включително по искане на прокурора, прекратяват дружеството при нарушение по чл. 73, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1435/2003, ако нарушението не е отстранено в дадения от съда срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители!
Лично аз не възприемам тази законодателна дейност. Имаме Закон за изменение и допълнение на Търговския закон. Добре, Търговският закон, ама правим една цяла нова глава в Закона за кооперациите. Ами, като искате да правим Закон за кооперациите, да внесем закон за изменение и допълнение на Закона за кооперациите и да решим въпроса. Сега чрез един закон правим нещо друго, което не е във връзка с този член. И то създаваме нова глава. Вие ще видите следващото предложение, за мен то е категорично недопустимо.
Все пак, уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Сега вижте какво става – правим друг закон, който даже не е минал и на първо четене. Него го няма и във вносителя, и не е влязъл в сила. Аз не искам да внушавам нещо, гласуването ще покаже.
В една Правна комисия, на която и аз съм член, между другото, трябва да бъдем самокритични към себе си.
Имате думата, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Благодаря Ви, господин председател.
Има предложение на Мая Манолова да се създаде нов § 14а за допълване на Закона за Търговския регистър с текстове, отнасящи се до вписванията и обявяванията, със следната редакция:
„§ 14а. В Закона за Търговския регистър след чл. 31 се създава Глава втора „А” с чл. 31а-31з.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Даже има и многоточие.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Това е за „Държавен вестник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не можем да гласуваме многоточие. Не се обръщам лично към Вас, но сами разбирате.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Аз разбирам, Вашата бележка е съвсем основателна.

„Глава втора „А”
Регистърно производство и ред за издаване на
удостоверения за европейски дружества, европейски обединения по икономически интереси, европейски кооперативни дружества
и при преобразуване с участие на дружества от държави -
членки на Европейския съюз, или други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство

Вписване и обявяване
Чл. 31а. (1) В Търговския регистър се вписват:
1. европейските дружества по смисъла на Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно статута на европейското дружество (SE), наричан „Регламент (ЕО) № 2157”, със седалище в Република България и техните клонове;
2. европейските кооперативни дружества по смисъла на Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета от 22 юли 2001 г. относно статута на Европейското кооперативно дружество (SCE), наричан „Регламент (ЕО) № 1435/2003”, със седалище в Република България и техните клонове;
3. европейските обединения по икономически интереси по смисъла на „Регламент (ЕИО) № 2137/85” на Съвета от 25 юли 1985 г. относно Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ), наричан „Регламент (ЕИО) № 2137/85”, със седалище в Република България и поделенията в Република България на европейските обединения по икономически интереси със седалище в друга държава.
(2) В Търговския регистър се вписват подлежащите на вписване обстоятелства при преобразуване с участие на дружества от държави – членки на Европейския съюз, или други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Вписват се и обстоятелствата и промените в тях относно лицата по ал. 1 и техните клонове и поделения.
(3) В Търговския регистър се обявяват актовете, които се отнасят до лицата по ал. 1 и техните клонове и поделения.

Проверка при учредяване на европейско дружество и
европейско кооперативно дружество със седалище в Република България
Чл. 31б. (1) Когато се разкрива, а не се учредява европейско дружество със седалище в Република България, длъжностното лице по регистрацията вписва европейското дружество, след като установи, че:
1. са спазени изискванията на Регламент (ЕО) № 2157/2001 относно учредяването му;
2. преобразуващите се дружества със седалище в Република България са изпълнили изискванията на този регламент, и
3. са спазени приложимите разпоредби на българското право относно акционерно дружество.
(2) При вписване учредяването на европейско кооперативно дружество със седалище в Република България длъжностното лице по регистрацията проверява и дали сливащите се кооперации със седалище в Република България са спазили изискванията на Регламент (ЕО) № 1435/2003.

Удостоверения за законосъобразност относно
европейско дружество и европейско кооперативно
дружество
Чл. 31в. (1) Когато чрез сливане се учредява европейско дружество със седалище в друга държава членка, длъжностното лице по регистрацията издава удостоверение по чл. 25, ал. 2 от Регламента за законосъобразността на сливането по отношение на преобразуващо се дружество със седалище в Република България и го обявява служебно.
(2) При преместване в друга държава – членка на европейско дружество със седалище в Република България длъжностното лице по регистрацията издава удостоверение по чл. 8, ал. 8 от Регламент (ЕО) № 2157/2001 за законосъобразността на действията по преместване на седалището и го обявява служебно.
(3) При учредяване на европейско кооперативно дружество чрез сливане длъжностното лице по регистрацията издава удостоверение по чл. 29, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1435/2003 за законосъобразността на сливането по отношение на сливаща се кооперация със седалище в Република България и го обявява служебно.
(4) При преместване в друга държава – членка на европейското кооперативно дружество със седалище в Република България длъжностното лице по регистрацията издава удостоверение по чл. 7, ал. 8 от Регламент (ЕО) № 1435/2003 за законосъобразността на действията по преместване на седалището и го обявява служебно.
(5) При издаване на удостоверение по алинеи от 1 до 4 длъжностното лице по регистрацията служебно проверява дали дружеството или кооперацията със седалище в Република България притежава земя.

Удостоверение за законосъобразност
при преобразуване
Чл. 31г. (1) Когато са спазени изискванията на Глава шестнадесета, Раздел V от Търговския закон, както и всички изисквания на закона относно вземането на решението за преобразуване, длъжностното лице по регистрацията издава исканото удостоверение не по-рано от 14 дни след постъпване на искането и го обявява служебно. Длъжностното лице по регистрацията служебно проверява дали преобразуващо се дружество със седалище в Република България притежава земя.
(2) Предявяването на иск за парично уравняване от съдружник или акционер по чл. 263р от Търговския закон или подаването на уведомление за напускане по чл. 263ф от Търговския закон не е пречка за издаване на удостоверението по ал. 1, но длъжностното лице по регистрацията отбелязва в удостоверението съответните обстоятелства.


Отказ за издаване на удостоверение
Чл.31д. В случай на отказ да се издаде удостоверение по чл. 31в или 31г се прилага чл. 25. Влезлият в сила отказ се обявява.
Уведомяване
Чл. 31е. (1) В срок до един месец след вписването на европейско дружество и на европейско обединение по икономически интереси Агенцията по вписванията изпраща служебно съобщение за публикуване в „официален вестник” на Европейската общност с данни за наименованието, номера, датата и мястото на вписването, седалището и предмета на дейност на европейското дружество, съответно европейското обединение по икономически интереси. Такова съобщение се изпраща и при заличаване на европейското дружество и на европейското обединение по икономически интереси от търговския регистър.
(2) Незабавно след вписване на преобразуване по чл. 265м от Търговския закон Агенцията по вписванията уведомява за това регистрите, в които са вписани преобразуващите се дружества със седалище в друга държава членка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, за да се отрази и в стенографския протокол, за да нямаме някакви двусмислия – има предложение на Мая Манолова за създаване на нов § 14а относно Закона за търговския регистър. Това е на стр. 29. Госпожа Манолова е направила своите предложения. На стр. 32 е казано, че комисията подкрепя предложението – на Мая Манолова, и предлага да се създаде нов параграф със следната редакция...
Господин Милтенов всъщност прочете предложение на комисията и ще се гласува предложението на комисията в редакцията на комисията.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Екатерина Михайлова (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Вземам думата, за да направя следното възражение. То е принципно и е свързано с някои от промените, които се правят в Търговския закон, в изменението, което ни се предлага. Правя го за да остане в стенографския протокол, така както и Вие преди малко казахте, че трябва да се запише всичко, което се случва тук, макар и пред малко хора в този момент.
При гледането на второ четене на Търговския закон практически бяха предприети няколко много съществени изменения, които се направиха, без да са минали на първо четене в основния законопроект. Едно такова предложение е и това, което в момента се докладва.
Възразявам не за това дали трябва да се случи това, което ни е предложено, но имам открити въпроси, които са към Министерството на правосъдието и към Агенцията по вписванията за това дали ще може да проработи търговският регистър, след като в момента правим едно много съществено изменение и знаем, че вече на няколко пъти се отлага влизането в сила на Закона за търговския регистър. Последният път – това беше преди два месеца, ако не ме лъже паметта, беше свързано със скандал, който се разгоря за това, че не е подготвено стартирането въобще на този търговски регистър. Сега изведнъж, преди да е стартирал търговският регистър, правим едно много голямо изменение в друг закон. В мен се събужда въпрос: ще успеят ли да дадействат търговският регистър с тези изменения, които сега предлагаме, те са доста сложни, защото са свързани с европейското право и с координация със страните – членки на Европейския съюз и няма ли по този начин да бъде поредната пречка и основание да не се въведе този търговски регистър? Казвам тези неща формално и още вече съвсем неформално преди да продължи разглеждането на този закон, правя предложение да чуем позициите на представителите на Министерството на правосъдието и Агенцията за вписванията дали няма тези текстове да се отразят в забавяне във времето да се задейства търговският регистър. Така че, изказвайки се, правя такава процедура. Зная, че няма кой да я гласува в момента, в залата сме пет човека, но, струва ми се, че е много важно да знаем когато следващата седмица се стигне до гласуване на тези текстове, какво предстои да се случи и дали не се появява една подводна скала, която може да възпрепятства развитието на този търговски регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, проф. Герджиков.
Огнян Герджиков (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Повод ми даде изказването на госпожа Михайлова. Разбирам нейната загриженост. Струва ми се, че приемането на този закон едва ли ще попречи на възможността регистърът да започне да действа от 1 януари. Поначало той е готов да започне да действа. Тези изменения, които в момента засягат Закона за търговския регистър, са всъщност не толкова по самата процедура по производството, а са материалноправни въпроси. Моето разбиране беше, че не трябваше да влизат в Закона за търговския регистър според предложението на госпожа Мая Манолова. Мястото им беше в Търговския закон. Затова не подкрепих това предложение. Така че това са материалноправни предпоставки, а не са въпроси по процедурата. Затова няма да бъде засегнато по същество влизането в сила на действието на търговския регистър от 1 януари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: В разговора с господин Милтенов той си спомни, че е имало представител на Министерството на правосъдието при разискването на тези текстове. Но и аз изразявам от процедурна гледна точка едно възражение. Не може така между първо и второ четене да се вкарва и то в друг закон нещо, което въобще е извън предмета на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон.
Госпожо Масева, имате думата.
Елиана Масева (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Това, което правим в момента, действително не е прецедент, но е в графата на порочните практики на Народното събрание, особено когато касае толкова сложни и обемни закони, като Търговския закон, в частност тук е един закон, който за нас представлява до момента загадка, Законът за търговския регистър.
На заседанието на Правната комисия имаше представители от Министерството на правосъдието, които не можаха да дадат точен отговор на това дали Търговският регистър ще влезе в сила.
Моето изказване по-скоро е реплика към проф. Герджиков. Защото с тези изменения и допълнения към Търговския регистър се събират нови данни за поделенията, за клоновете по седалище в страни – членки на Европейския съюз, при вписванията. От тези алинеи и текстове, които се изчетоха тук по регламента, ще следва да се събира голяма по обем информация – и преобразуване и при сливане, така че това може да е ново задание пред софтуера на Търговския регистър. Ние еднозначно не можем да оценим дали това, което в момента подготвят като памет и информационна система, е пригодено да обслужи и този интерес по регламента.
Така че поставеният въпрос от нас не е маловажен. Той е значим, поради което аз продължавам да настоявам да бъде извикан тук представител на Министерството на правосъдието и на Търговския регистър, за да може народното представителство, от една страна, да бъде осведомено за това как напредват делата в тази посока и дано глаголът бъде “напредва” и да обясни как би могло тези текстове, които ще приемем всеки момент, да се отразят на работата на информационната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, проф. Герджиков. Това беше нещо като реплика към Вас, както каза госпожа Масева.
Огнян Герджиков (НДСВ): И аз ще се възползвам от правото си на дуплика.
Аз разбирам и се отнасям с цялото си уважение към притесненията, които бяха изразени от госпожа Михайлова и от госпожа Масева, но продължавам да смятам, че това едва ли би затруднило в действителност функционирането на Търговския регистър. Без да се считам за голям специалист в материята на софтуера, но от моя поглед, който имам, едва ли ще се налага да се пренастройва този софтуер с оглед на обсъжданите в момента промени в Закона за Търговския регистър.
Затова лично мое мнение е, че би се протакало необосновано приемането на измененията в Търговския закон, ако ние отложим неговото второ четене, да извикаме представители на Министерството на правосъдието, на Агенцията по вписванията, за да изразят своето становище. Струва ми се, че това по-скоро би забавило, вместо да допринесе за някаква особена полза, затова аз бих апелирал да продължим по второто четене на законопроекта, както в момента го правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, проф. Герджиков.
Нямаме друга процедурна възможност, освен да докладваме текстовете. Комисията по правни въпроси би могла евентуално да сондира мнение, а вие междупрочем сте го направили с представителите на Министерството на правосъдието, респективно преди гласуването биха могли да дойдат и изразят своето мнение.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По § 15 има предложение на народния представител Мая Манолова - § 15 отпада, тъй като редактираното му съдържание е изразено в Допълнителни разпоредби като § 6.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 15 на вносителя да отпадне.
Има предложение на народния представител Мая Манолова – да се създаде § 16.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено в редакцията на комисията за нов § 13.
Има предложение на народните представители Огнян Герджиков, Мая Манолова и Яни Янев.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено в редакцията на комисията за нов § 13.
Комисията предлага да се създаде нов § 13 със следната редакция:
“§ 13. (1) Параграф 2 има действие от деня на влизане в сила на Търговския закон.
(2) Параграф 12 влиза в сила от влизането в сила на Закона за Търговския регистър.
(3) До влизането в сила на Закона за Търговския регистър вписването на обстоятелствата и издаването на удостоверенията, предвидени в § 12, се извършват от съответния окръжен съд съгласно правилата на Глава петдесет и втора от Гражданския процесуален кодекс, а обявяването на актовете се извършва чрез обнародване в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Значи, § 2 от този закон, който гледаме, влиза в сила в деня на влизане в сила на Търговския закон, тоест м. юни 1991 г. Даваме обратно действие с 16-17 години.
Елиана Масева (ДСБ, от място): Ще се изкажем за това нещо – това не може да остане така.
Огнян Герджиков (НДСВ, от място): Ако трябва, готов съм да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, проф. Герджиков.
Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин председателю.
Аз имах повод да взема отношение и пред Комисията по правни въпроси и в пленарната зала, когато се разглеждаше § 2. Защото връзката е абсолютно непосредствена между § 2, който е мое предложение, на госпожа Мая Манолова и на господин Яни Янев, и тази Заключителна разпоредба, която е в Преходните и заключителни разпоредби на този законопроект.
Действително за всеки юрист, а и не само юрист, винаги е смущаващо, когато се чуе, че става дума за обратно действие. Тук действително е прогласено такова обратно действие още от момента на влизане в сила на Търговския закон. Но ако човек види всъщност какво е предложението в § 2, вече ще може да осмисли защо това е така. Защото в § 2, малко ще се наложи да преповторя това, което направих като изказване миналата седмица в пленарната зала, не се предлага всъщност нищо различно от това, което Търговският закон е постановил още 1991 г.
Само че съдебната практика преди четири години залитна в грешна посока – това беше през 2003 г., което доведе до едни силни смущения в гражданския оборот. И за да се преодолеят тези силни смущения, се наложи с изрични думи да се каже какво всъщност е съдържанието на разпоредбите още от 1991 г. Става дума, че прехвърлянето на временни удостоверения има действието на прехвърлянето на поименни акции. Това винаги е било така не само у нас, така е било винаги и в немското право, откъдето ние сме реципирали тази уредба. Никога никъде, по никое време, в никоя държава, в която действат тези правила, не се е разбирало нещо различно, само ние се опитахме през 2003 г. да разберем нещо различно, което наложи именно предложението за такава промяна да се каже с изрични думи, защото явно някои не са в състояние да разберат какво се крие в уредбата към днешна дата, или пък не искат да го разберат, което е още по-смущаващо. Трябва да са налице и двете комулативни предпоставки – да си грамотен да четеш закона и да искаш да го приложиш такъв, каквото е неговото съдържание.
Именно поради това се наложи такова предложение - с изрични думи да се каже за какво става дума и то няма как другояче да действа, освен от самото начало – от самото приемане на Търговския закон. Силно се надявам, проф. Корнезов, че като юрист ме разбрахте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Разбрах Ви, професоре, но това не означава, че съм съгласен.
Михаил Миков (КБ, от място): И аз Ви разбрах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата.
Заповядайте, госпожо Масева.
Не по същество, професоре, но как ще дадем със 17 години назад? Какво става с висящите случаи? (Реплики на народния представител Елеонора Николова.) Това е тълкуване на нормата.
Елиана Масева (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Това предложение по § 2 за прехвърлителното действие на временните удостоверения, което да има силата на действие, на акциите, които то удостоверява, първо, е едно предложение, което влезе между първо и второ четене и не е нито в предмета, нито в обхвата на извършваните изменения и допълнения по този закон.
Това обаче е по-малката беля. По-голямата опасност всъщност е, че с един такъв текст Народното събрание осъществява тълкуване, но за мен по-скоро играе ролята на четвърта съдебна инстанция. Защото Народното събрание постановява, че е имало погрешна практика, а практиката, върната 17 години назад от приемането на Търговския закон, трябвало да бъде еди-каква си. Точно от тази практика Народното събрание трябва не да се въздържа, а да бяга като от огъня. Защото всичко това би означавало, че ние пререшаваме спорове или решаваме спорове, които вече са влезли в сила, имат сила на присъдено нещо.
Сериозно възразихме по този подход и в Правната комисия. Не възразяваме, че разумът на закона по отношение на временните удостоверения е бил такъв. Но една Правна комисия не може да решава споровете, които възникват в съда. Защото проф. Герджиков даде пример с неправилно според него решен спор, но ние, уважаеми колеги, уважаеми господин председателю, не знаем какви доказателства са събирани по този спор, как са били тълкувани те, какви са били заключенията, каква е била фактическата обстановка и в резултат на нея – правните изводи, които е направил съдът.
Според мен Народното събрание не може да си позволи такъв лукс. Ако желае да тълкува автентично, което е в правомощията му, има съвсем различна процедура. Но да внася, да одобрява чрез гласуване тук текстове, които да важат за десетилетия назад, мисля, че това е много опасна практика и българското Народно събрание трябва да бъде предпазено от нея.
С това си изказване правя предложение § 2 да отпадне, както и от Преходни и заключителни разпоредби да отпадне § 13, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЛюбен Корнезов: Заповядайте, госпожо Николова.
Елеонора Николова (независим): Уважаеми господин председател, госпожо Масева! Ние с Вас говорихме още по време на Правната комисия и аз извървях целия път от отричането до позитивното отношение към тази норма, включително и към Преходните и заключителните разпоредби, и ще Ви кажа защо.
Господин Атанасов, госпожа Масева, представете си кой е този български съд и къде се намира той, за да може да каже, че прехвърлянето на временните удостоверения нямат сила на прехвърлянето на акции? Нека да си отговорим така, отзад напред.
Има ли човек, който е завършил право …
Елиана Масева (ДСБ, от място): Ако е фалшива, негодна, какво да правим?
Елеонора Николова: Вижте сега, ние по принцип не разсъждаваме по хипотези. Ние питаме: кой е този български съд, при това евентуално Върховен съд, който би си позволил да каже, че прехвърлянето на временното удостоверение не материализира прехвърлянето на правото, на акциите? И тогава, след като имаме такъв български съд, съвсем логично се поставя въпросът какво да направим ние, защото няма никакъв спор, че когато е приемана тази норма, едва ли някой ще отрече, че тя означава точно това. И когато в българските съдилища ни казват, че това не е така, действително като правна техника се съгласявам с проф. Корнезов, че то буди въпросителни, но ние сме длъжни да поставяме нещата на тяхното място, защото другото е абсурд. Според мен другото говори за корупция или за нещо друго.
Няма как да кажеш на бялото черно. И когато Върховен съд каже на бялото черно, по някакъв начин си длъжен да защитиш търговската дейност, дейността на търговските дружества, на всички граждани, които са длъжни да спазват и закона, и духа на този закон. Само поради това, по този начин на разсъждение приемам, че тази може би не съвсем изрядна и много фрапантна правна техника, около която в момента се обединяваме или не се обединяваме, си заслужава да бъде употребена. Защото, пак казвам, не мога да си представя кой е този български съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дали ще постигнем целта си с тази норма?
Огнян Герджиков (НДСВ, от място): Абсолютно, поне се надяваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Но има влезли в законна сила решения, разбирам. Тях не можем да ги пипаме. (Шум и реплики.)
Господин Миков, заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз абсолютно подкрепям по същество решението, което проф. Герджиков предлага. Като гледам останалия състав в залата, май никой от нас не е учил търговско право, а професорът е единственият, който е преподавал търговско право.
Но за всеки български юрист е пределно ясно, че временното удостоверение материализира трите права - правото на дивидент, правото на глас и правото на ликвидационен дял, точно толкова, колкото и акцията. Всяко друго съдебно решение, независимо на кой съд и кога да е във времето, е решение, постановено в абсолютно нарушение на закона. И това над не може да ни ангажира, да ни обвързва. С този текст ние трябва да доразясним не само духа, а и смисъла на закона в крайна сметка, щом не се е намерила практика или тълкувателна дейност по практиката, която да разтълкува същинския смисъл на Търговския закон в тази му част. (Реплика на Елиана Масева.)
Аз подкрепям и колкото по-бързо, бих употребил едно прилагателно за тази норма, я приведем в съответствие с разбирането на тези, които тълкуват закона при прилагането му, толкова е по-добре да реализираме волята на законодателя. Другото означава ние да седим и да чакаме кой знае какво. Спор по същество няма. (Реплики на народния представител Елиана Масева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте за реплика.
Елиана Масева (ДСБ): Уважаеми господин Миков, уважаема госпожо Николова! С това, което твърдите, излиза, че и практиката, и действието, и тълкуването на закона до преди 17 години е било различно. И от днес нататък, тъй като връщаме нормата 17 години назад, трябва да се зачита прехвърлителното действие на временното удостоверение със сила на прехвърлянето на акция. В това също има двусмислие, освен аргументите, от които не се отричам и които изложих пред вас, че Народното събрание не може да си позволи по този начин да тълкува текстове и да ги обявява със сила, която им дава годност за десетилетия назад. Твърдейки днес, ние казваме, че до този момент не е било така в Търговския закон. Но от днес, приемайки, ние казваме, че за 17 години назад трябва да се счита така. И тези, които опонират на тезата, че временните удостоверения нямат силата на акции и разиграват познати игри, незачитайки временните удостоверения, пречейки на оборота, с по-голяма сила ще могат да се мотивират, че това е прието днес, на тази дата, през м. ноември или декември 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Миков - право на дуплика.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, може би си струва дискусията да бъде изпратена на вниманието на Висшия съдебен съвет и Върховния съд.
Не може от началното действие на закона до 2000 и някоя година той да се прилага по определен начин, да е ясен, да е непораждащ спорове, да е пределно и ясно и това, което го пише и в учебници, и в книги, и в чужда доктрина, и в чужда практика. И появява се някой, който го тълкува по определен начин в един, два или три случая. Това създава проблеми на хората.
Народното събрание трябва да затъва в казуистика по тълкуването, или да се опита да реши проблемите и изкривената практика по прилагането на същинската воля на законодателя, да я вкара безспорно чрез тълкувателна норма – това е по същество, тълкувателна норма, доразясняваща духа, след като четящият не е имал нито волята, или може би знанието да я прочете с истинската й воля, или е имало някаква друга причина.
Така че по-добре законодателният орган да реагира в даден момент, отколкото да вдигне ръце и да каже: “Аз няма да променям нищо” по едни или други съображения, споделени и от госпожа Масева в нейната реплика.
Елиана Масева (ДСБ, от място): По всяко дело ли така ще правим, господин Миков?! Те не са едно и две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, макар и много малко останали в този час в пленарната зала. В § 3 ние надминаваме себе си по абсурдност. Освен това, което коментираха колегите досега, аз пак ще кажа заради стенограмата, ще отбележа и още нещо, което наистина трябва да бъде отбелязано.
Параграф 12 според ал. 2 влиза в сила от влизането в сила на Закона за Търговския регистър.
Уважаеми колеги, § 12, за който преди малко се изказах, е изменение на Закона за Търговския регистър, който още не е влязъл в сила. И Народното събрание в момента променя невлязъл в сила закон и казва, че това изменение влиза в сила на невлезлия в сила закон, към датата, в която той ще влезе в сила?! Честна дума, не знам как това ще ми обясните. Може би има логика, може би това е прагматично, но то няма нищо общо с правото, със законите и с Конституцията ни. Държа да го отбележа и да остане записано. Може би вдругиден машинките за гласуване ще го щракнат и ще замине, но просто такъв абсурд не си спомням - да сме изменяли невлязъл в сила закон! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И аз не си спомням.
Има ли желаещи други народни представители?
Моля да се отбележи, че последният параграф и предложенията, които бяха направени, трябва да се гласуват отделно. Защото, като започнем да гласуваме, нали знаете, започваме да изброяваме от първия до последния параграф.
Иван Иванов (ДСБ, от място): Ако законът не влезе в сила, какво става с този параграф?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Иванов, не мога да Ви отговоря.
Уважаеми народни представители, часът е 14,03 ч. Завършихме с доклада по Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Приключваме дотук.
Гласуването по тези текстове на Търговския закон ще бъде на 29 ноември, четвъртък, от 9,00 ч.
Следващото заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Иван Илчев
Станчо Тодоров